Брюксел, 16.6.2025

COM(2025) 290 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите

Състояние на цифровото десетилетие за 2025 г.: продължаване на изграждането на суверенитета и цифровото бъдеще на ЕС

{SWD(2025) 290 final} - {SWD(2025) 291 final} - {SWD(2025) 292 final} - {SWD(2025) 293 final} - {SWD(2025) 294 final} - {SWD(2025) 295 final}


Кратки доклади по държави от 2025 г.

Италия

 

Общ преглед

Италия постигна забележителен напредък в подобряването на цифровата инфраструктура и цифровите обществени услуги, но все още е изправена пред предизвикателства в областта на внедряването на изкуствен интелект и растежа на стартиращите предприятия, като същевременно запазва водещата си роля в стратегически технологии като квантовите технологии и технологиите, свързани с полупроводници. Италия проявява значителна амбиция в своя принос към цифровото десетилетие, като е определила 14 национални цели, 79 % от които са в съответствие с целите на ЕС за 2030 г. Страната следва много добре своите траектории, като 100 % от тях са в съответствие с плана (като се имат предвид траекториите за 2024 г., определени за 7 от 8 анализирани ключови показатели за ефективност (КПЕ). Италия отговори на 69 % от 13-те препоръки, отправени от Комисията през 2024 г., като внесе някои промени чрез нови мерки.

През 2024 г. Италия отбеляза напредък в развитието на своята цифрова инфраструктура, по-специално чрез увеличаване на покритието на оптичните линии до помещенията (FTTP), и постепенно постигна значителни резултати в цифровизацията на обществените услуги и в областта на електронното здравеопазване. Въпреки това страната продължава да изостава в приемането на съвременни цифрови технологии като изкуствен интелект, а екосистемата ѝ за иновативни стартиращи и разрастващи се предприятия остава относително слабо развита. От друга страна, Италия заема водеща позиция в областта на стратегическите технологии, като е привела в действие квантова стратегия и активно работи по стратегия за полупроводници, подчертавайки ангажимента си да постигне технологично лидерство.

 

КПЕ на цифровото десетилетие (1)

Италия

ЕС

Цел на цифрово десетилетие до 2030 г.

DESI за 2024 г. (година 2023)

DESI за 2025 г. (година 2024)

Годишен напредък

Национална траектория 2024 г. (3)

DESI за 2025 г.

Годишен напредък

Италия

ЕС

Покритие с фиксирана мрежа с много голям капацитет (ММГК)

59,6 %

70,7 %

18,6 %

66,0 %

82,5 %

4,9 %

100,0 %

100 %

Покритие с оптични линии до помещенията (FTTP)

59,6 %

70,7 %

18,6 %

66,0 %

69,2 %

8,4 %

100,0 %

-

Цялостно 5G покритие

99,5 %

99,5 %

0,0 %

99,6 %

94,3 %

5,9 %

100,0 %

100 %

Периферни възли (приблизителни стойности)

74

152

105,4 %

158

2 257

90,5 %

946

10 000

МСП с поне основно ниво на цифров интензитет (2)

-

70,2 %

0,2 %

-

72,9 %

2,8 %

90,0 %

90 %

Услуги в облак

55,1 %

-

-

-

-

-

74,0 %

75 %

Изкуствен интелект

5,1 %

8,2 %

62,4 %

8,0 %

13,5 %

67,2 %

60,0 %

75 %

Анализ на данни

26,6 %

-

-

-

-

-

60,0 %

75 %

ИИ или услуги в облак или анализ на данни

63,1 %

-

-

-

-

-

-

75 %

Еднорози

8

9

12,5 %

2

286

4,4 %

16

500

Поне основни цифрови умения

45,8 %

-

-

-

-

-

80,1 %

80 %

Специалисти в областта на ИКТ

4,1 %

4,0 %

-2,4 %

-

5,0 %

4,2 %

8,4 %

~10 %

Уведомление за схема за електронна идентификация

Да

Цифрови обществени услуги за гражданите

68,3

83,6

22,4 %

69,0

82,3

3,6 %

100,0

100

Цифрови обществени услуги за предприятията

76,3

80,9

6,1 %

78,0

86,2

0,9 %

100,0

100

Достъп до електронни здравни досиета

82,7

84,1

1,7 %

74,0

82,7

4,5 %

100,0

100

(1) Вж. методическата бележка за описание на показателите и други измерители.

(2) С DESI от 2025 г. се отчита версия 4 на индекса за цифров интензитет (ИЦИ), който е съпоставим със стойността на ИЦИ от DESI от 2023 г. (отнасяща се за 2022 г.) за изчисляване на годишния напредък. Това не е сравнимо с националната траектория, която се основава на версия 3 на индекса.

(3) Национална траектория, ако е налична в националната пътна карта и ако показателят е измерен в DESI от 2025 г. (за 2024 г.).

Според специалното проучване на Евробарометър „Цифрово десетилетие“, 2025 г., 73 % от италианските граждани считат, че цифровизацията на ежедневните обществени и частни услуги улеснява живота им. 90 % считат за важно да се противодейства на и да се смекчава проблемът с фалшивите новини и дезинформацията в интернет, а по отношение на конкурентоспособността 90 % считат за важно да се гарантира, че европейските предприятия могат да се развиват и да станат „европейски шампиони“, способни да се конкурират в световен мащаб.

Конкурентоспособен, суверенен и устойчив ЕС въз основа на технологично лидерство

Италия отбеляза значителен напредък в областта на оптичните линии до помещенията (FTTP), като между 2023 г. и 2024 г. увеличи покритието с 11 процентни пункта и достигна средната стойност за ЕС. Страната заема силна позиция и в областта на цифровизацията на малките и средните предприятия (МСП), като повечето от тях са постигнали поне основно ниво на цифров интензитет. Независимо от това, въпреки увеличеното внедряване на изкуствен интелект и спазването на националната траектория, Италия все още изостава в тази област. Екосистемата от стартиращи предприятия остава недоразвита с едва девет предприятия „еднорози“ — само с едно повече в сравнение с миналата година — което не отразява размера на италианската икономика. Очаква се неотдавнашното обявяване на квантова стратегия да доведе до значителен напредък в този сектор. Наред с това продължаващите усилия за разработване на стратегия в областта на полупроводниците отразяват ангажимента на Италия да засили още повече позициите си в тези области. В ход са и няколко инициативи за подобряване на капацитета на страната в областта на киберсигурността, включително укрепване на капацитета за мониторинг, анализ и реагиране, както и развитие на уменията.

Защита и овластяване на хората и обществото в ЕС

Италия е изправена пред проблеми, свързани с цифровите умения, като пропуските засягат по-специално хората с по-ниско ниво на образование, но се отнасят и до младите хора — основна целева група на мерките в националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в тази област. Италия също така е изправена пред нисък дял на специалистите в областта на ИКТ от общия брой на заетите, който през 2024 г. е бил 4 %, т.е. е под средното равнище за ЕС от 5 %. Цифровизацията на обществените услуги отбеляза значителен напредък с постепенното прилагане на ключови мерки и усилия за повишаване на оперативната съвместимост и използваемостта (например по-добро потребителско преживяване, въвеждане на PagoPA и приложението IO, внедряване на Националната платформа за цифрови данни — PDND). В рамките на европейския портфейл за цифрова самоличност страната също така започна разработването на своя ИТ-портфейл, като първите пилотни версии бяха предоставени на обществеността чрез приложението IO, където ползвателите можеха да имат достъп до някои първоначални документи и да ги използват (например шофьорска книжка). Освен това Италия работи за повишаване на основните цифрови умения на гражданите чрез инициативи като мрежата от цифрови услуги за улеснение и цифровата гражданска служба (и двете подпомагани по ПВУ), борба с дезинформацията, повишаване на медийната грамотност и осигуряване на онлайн безопасност, особено за ненавършилите пълнолетие лица.

Използване на цифровата трансформация за интелигентно екологизиране

На екологичните и цифровите приоритети беше отделено повишено внимание, отчасти благодарение на ПВУ и неговата глава за REPowerEU. През 2024 г. бе даден импулс за прилагането на „Преход 5.0“, чиято цел е да се ускори преходът на промишлеността към енергийно ефективен, устойчив и основан на възобновяеми източници производствен модел. Наличните данни обаче показват, че мярката се използва в ограничена степен.

Национална стратегическа пътна карта за цифровото десетилетие

Италия представи корекция, съдържаща пет допълнителни мерки и преразгледани траектории. Бяха проведени консултации със заинтересованите страни. В нея беше отговорено на значителен брой от препоръките към пътната карта, отправени през 2024 г. Всички цели са в съответствие с целите на ЕС за 2030 г., с изключение на въвеждането на изкуствен интелект и анализ на данни, където страната се стреми към 60 % въвеждане (вместо 75 %) до 2030 г. Пътната карта е много изчерпателна и акцентът е поставен върху подобряването на цифровите умения, върху специалистите в областта на ИКТ и върху цифровите обществени услуги. В някои области, като например еднорозите и внедряването на изкуствен интелект, липсват целенасочени мерки. Като цяло италианската пътна карта се състои от 67 мерки с бюджет от 62,3 милиарда евро, което се равнява на 2,84 % от брутния вътрешен продукт (БВП).

Финансиране и проекти за цифрови технологии

Италия е заделила 26 % от общите средства по своя план за възстановяване и устойчивост за цифровизация (46,8 милиарда евро) 1 . Освен това в рамките на политиката на сближаване 4,9 милиарда евро, представляващи 11 % от общото финансиране на страната по политиката на сближаване, са предназначени за насърчаване на цифровата трансформация на Италия 2 . Италия е член на трите създадени консорциума за европейска цифрова инфраструктура (КЕЦИ): КЕЦИ за Алианса за езикови технологии, местните цифрови близнаци към КЕЦИ LDT CitiVERSE и КЕЦИ за EUROPEUM. Италия участва пряко във ВПОИ за микроелектроника и комуникационни технологии (ВПОИ-ME/CT) и във ВПОИ за инфраструктура и услуги в облак (ВПОИ-ИУО) от следващо поколение. Италия е също така държава участничка в съвместното предприятие (СП) EuroHPC и в СП „Интегрални схеми“.

Италия е допринесла за Best Practice Accelerator (Програмата за ускоряване на най-добрите практики) 3 , като е споделила три най-добри практики в рамките на клъстера „Цифрови умения“ (мрежа от услуги за улесняване на цифровизацията, цифрова гражданска услуга и фонд за Repubblica Digitale).

Цифрови права и принципи

Според проучване за подкрепата Италия е една от най-активните държави членки в прилагането на Европейската декларация относно цифровите права и принципи с над 100 инициативи като цяло и 12 нови инициативи, стартирани през 2024 г. Италия е най-активна в областта на цифровото образование, обучение и умения. По-малко дейности са идентифицирани по отношение на защитата и овластяването на децата и младите хора в цифровата среда. Мерките в областта на поставянето на хората в центъра на цифровата трансформация изглежда имат най-голямо въздействие на място, за разлика от мерките, насочени към безопасността, сигурността и овластяването.

Препоръки

-Изкуствен интелект: да се активизират усилията за постигане на лидерска позиция в областта на изкуствения интелект, като се използват и съществуващите центрове за експертиза и капацитет, включително в областта на суперкомпютрите.

-Иновационни екосистеми: да се стимулират иновациите в областта на цифровите технологии чрез усъвършенстване на националната екосистема, от научноизследователски институти/университети до центрове за трансфер на технологии, стартиращи и разрастващи се предприятия, и чрез обмисляне на целеви стимули за ключови стратегически сектори.

-МСП и внедряване на авангардни технологии: да се подкрепят усилията за изграждане на стабилна мрежа от услуги за трансфер на технологии, поддържане на национално присъствие и увеличаване на акцента върху ключови технологии като ИИ.

-Основни цифрови умения: да се подсилят възможностите за обучение и услугите за подкрепа за всички групи от населението, да се подобри образованието по цифрови умения в училищата и да се стимулират преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците.

-Специалисти в областта на ИКТ: да се разшири висшето образование в областта на ИКТ и то да бъде съобразено с нуждите на пазара на труда, да се насърчава участието на жените в образованието и кариерата в областта на ИКТ, както и да се въведат мерки за привличане и задържане.

-Киберсигурност: да се засилят приоритетите в областта на киберсигурността с оглед на развиващите се заплахи, изграждане на капацитет както в предприятията, така и в публичната администрация. 

-Свързаност: да продължат усилията за разгръщане на инфраструктура за свързаност, по-специално FTTP, в цялата страна, включително в слабо населените райони, и да се проучи възможността за използване на приемането като двигател за внедряването.

-Цифрови обществени услуги: да се поддържа темпото при внедряването на цифрови обществени услуги с акцент върху опростяването и приемането им от ползвателите.

(1)

Делът на разпределените финансови средства, които допринасят за постигането на цифровите цели, е изчислен въз основа на приложение VII към Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. Последно обновяване на данните: 16 май 2025 г.

(2)

Тази сума включва всички инвестиции, които са специално насочени към цифровата трансформация или допринасят съществено за нея през програмния период на политиката на сближаване 2021—2027 г. Източниците на финансиране са Европейският фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд, Европейският социален фонд плюс и Фондът за справедлив преход.

(3)

Програмата за ускоряване на най-добрите практики (BPA) е платформа, която позволява на държавите членки да споделят успешни мерки и предизвикателства, с които се сблъскват в усилията си да постигнат целите и задачите си за цифровото десетилетие. Най-добрите практики се предоставят на държавите-членки чрез хранилището на BPA и се представят на редовни семинари, които понастоящем са фокусирани върху три тематични клъстера: „Цифрови умения“, „Екологични ИТ“ и „Внедряване на цифрови технологии“.