ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 16.6.2025
COM(2025) 290 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите
Състояние на цифровото десетилетие за 2025 г.: продължаване на изграждането на суверенитета и цифровото бъдеще на ЕС
{SWD(2025) 290 final} - {SWD(2025) 291 final} - {SWD(2025) 292 final} - {SWD(2025) 293 final} - {SWD(2025) 294 final} - {SWD(2025) 295 final}
Кратки доклади по държави от 2025 г.
Общ преглед
Италия постигна забележителен напредък в подобряването на цифровата инфраструктура и цифровите обществени услуги, но все още е изправена пред предизвикателства в областта на внедряването на изкуствен интелект и растежа на стартиращите предприятия, като същевременно запазва водещата си роля в стратегически технологии като квантовите технологии и технологиите, свързани с полупроводници. Италия проявява значителна амбиция в своя принос към цифровото десетилетие, като е определила 14 национални цели, 79 % от които са в съответствие с целите на ЕС за 2030 г. Страната следва много добре своите траектории, като 100 % от тях са в съответствие с плана (като се имат предвид траекториите за 2024 г., определени за 7 от 8 анализирани ключови показатели за ефективност (КПЕ). Италия отговори на 69 % от 13-те препоръки, отправени от Комисията през 2024 г., като внесе някои промени чрез нови мерки.
През 2024 г. Италия отбеляза напредък в развитието на своята цифрова инфраструктура, по-специално чрез увеличаване на покритието на оптичните линии до помещенията (FTTP), и постепенно постигна значителни резултати в цифровизацията на обществените услуги и в областта на електронното здравеопазване. Въпреки това страната продължава да изостава в приемането на съвременни цифрови технологии като изкуствен интелект, а екосистемата ѝ за иновативни стартиращи и разрастващи се предприятия остава относително слабо развита. От друга страна, Италия заема водеща позиция в областта на стратегическите технологии, като е привела в действие квантова стратегия и активно работи по стратегия за полупроводници, подчертавайки ангажимента си да постигне технологично лидерство.
|
КПЕ на цифровото десетилетие (1)
|
Италия
|
ЕС
|
Цел на цифрово десетилетие до 2030 г.
|
|
|
DESI за 2024 г. (година 2023)
|
DESI за 2025 г. (година 2024)
|
Годишен напредък
|
Национална траектория 2024 г. (3)
|
DESI за 2025 г.
|
Годишен напредък
|
Италия
|
ЕС
|
|
Покритие с фиксирана мрежа с много голям капацитет (ММГК)
|
59,6 %
|
70,7 %
|
18,6 %
|
66,0 %
|
82,5 %
|
4,9 %
|
100,0 %
|
100 %
|
|
Покритие с оптични линии до помещенията (FTTP)
|
59,6 %
|
70,7 %
|
18,6 %
|
66,0 %
|
69,2 %
|
8,4 %
|
100,0 %
|
-
|
|
Цялостно 5G покритие
|
99,5 %
|
99,5 %
|
0,0 %
|
99,6 %
|
94,3 %
|
5,9 %
|
100,0 %
|
100 %
|
|
Периферни възли (приблизителни стойности)
|
74
|
152
|
105,4 %
|
158
|
2 257
|
90,5 %
|
946
|
10 000
|
|
МСП с поне основно ниво на цифров интензитет (2)
|
-
|
70,2 %
|
0,2 %
|
-
|
72,9 %
|
2,8 %
|
90,0 %
|
90 %
|
|
Услуги в облак
|
55,1 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
74,0 %
|
75 %
|
|
Изкуствен интелект
|
5,1 %
|
8,2 %
|
62,4 %
|
8,0 %
|
13,5 %
|
67,2 %
|
60,0 %
|
75 %
|
|
Анализ на данни
|
26,6 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
60,0 %
|
75 %
|
|
ИИ или услуги в облак или анализ на данни
|
63,1 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
75 %
|
|
Еднорози
|
8
|
9
|
12,5 %
|
2
|
286
|
4,4 %
|
16
|
500
|
|
Поне основни цифрови умения
|
45,8 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
80,1 %
|
80 %
|
|
Специалисти в областта на ИКТ
|
4,1 %
|
4,0 %
|
-2,4 %
|
-
|
5,0 %
|
4,2 %
|
8,4 %
|
~10 %
|
|
Уведомление за схема за електронна идентификация
|
|
Да
|
|
|
|
|
|
|
|
Цифрови обществени услуги за гражданите
|
68,3
|
83,6
|
22,4 %
|
69,0
|
82,3
|
3,6 %
|
100,0
|
100
|
|
Цифрови обществени услуги за предприятията
|
76,3
|
80,9
|
6,1 %
|
78,0
|
86,2
|
0,9 %
|
100,0
|
100
|
|
Достъп до електронни здравни досиета
|
82,7
|
84,1
|
1,7 %
|
74,0
|
82,7
|
4,5 %
|
100,0
|
100
|
|
(1) Вж. методическата бележка за описание на показателите и други измерители.
(2) С DESI от 2025 г. се отчита версия 4 на индекса за цифров интензитет (ИЦИ), който е съпоставим със стойността на ИЦИ от DESI от 2023 г. (отнасяща се за 2022 г.) за изчисляване на годишния напредък. Това не е сравнимо с националната траектория, която се основава на версия 3 на индекса.
(3) Национална траектория, ако е налична в националната пътна карта и ако показателят е измерен в DESI от 2025 г. (за 2024 г.).
|
Според специалното проучване на Евробарометър „Цифрово десетилетие“, 2025 г., 73 % от италианските граждани считат, че цифровизацията на ежедневните обществени и частни услуги улеснява живота им. 90 % считат за важно да се противодейства на и да се смекчава проблемът с фалшивите новини и дезинформацията в интернет, а по отношение на конкурентоспособността 90 % считат за важно да се гарантира, че европейските предприятия могат да се развиват и да станат „европейски шампиони“, способни да се конкурират в световен мащаб.
Конкурентоспособен, суверенен и устойчив ЕС въз основа на технологично лидерство
Италия отбеляза значителен напредък в областта на оптичните линии до помещенията (FTTP), като между 2023 г. и 2024 г. увеличи покритието с 11 процентни пункта и достигна средната стойност за ЕС. Страната заема силна позиция и в областта на цифровизацията на малките и средните предприятия (МСП), като повечето от тях са постигнали поне основно ниво на цифров интензитет. Независимо от това, въпреки увеличеното внедряване на изкуствен интелект и спазването на националната траектория, Италия все още изостава в тази област. Екосистемата от стартиращи предприятия остава недоразвита с едва девет предприятия „еднорози“ — само с едно повече в сравнение с миналата година — което не отразява размера на италианската икономика. Очаква се неотдавнашното обявяване на квантова стратегия да доведе до значителен напредък в този сектор. Наред с това продължаващите усилия за разработване на стратегия в областта на полупроводниците отразяват ангажимента на Италия да засили още повече позициите си в тези области. В ход са и няколко инициативи за подобряване на капацитета на страната в областта на киберсигурността, включително укрепване на капацитета за мониторинг, анализ и реагиране, както и развитие на уменията.
Защита и овластяване на хората и обществото в ЕС
Италия е изправена пред проблеми, свързани с цифровите умения, като пропуските засягат по-специално хората с по-ниско ниво на образование, но се отнасят и до младите хора — основна целева група на мерките в националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в тази област. Италия също така е изправена пред нисък дял на специалистите в областта на ИКТ от общия брой на заетите, който през 2024 г. е бил 4 %, т.е. е под средното равнище за ЕС от 5 %. Цифровизацията на обществените услуги отбеляза значителен напредък с постепенното прилагане на ключови мерки и усилия за повишаване на оперативната съвместимост и използваемостта (например по-добро потребителско преживяване, въвеждане на PagoPA и приложението IO, внедряване на Националната платформа за цифрови данни — PDND). В рамките на европейския портфейл за цифрова самоличност страната също така започна разработването на своя ИТ-портфейл, като първите пилотни версии бяха предоставени на обществеността чрез приложението IO, където ползвателите можеха да имат достъп до някои първоначални документи и да ги използват (например шофьорска книжка). Освен това Италия работи за повишаване на основните цифрови умения на гражданите чрез инициативи като мрежата от цифрови услуги за улеснение и цифровата гражданска служба (и двете подпомагани по ПВУ), борба с дезинформацията, повишаване на медийната грамотност и осигуряване на онлайн безопасност, особено за ненавършилите пълнолетие лица.
Използване на цифровата трансформация за интелигентно екологизиране
На екологичните и цифровите приоритети беше отделено повишено внимание, отчасти благодарение на ПВУ и неговата глава за REPowerEU. През 2024 г. бе даден импулс за прилагането на „Преход 5.0“, чиято цел е да се ускори преходът на промишлеността към енергийно ефективен, устойчив и основан на възобновяеми източници производствен модел. Наличните данни обаче показват, че мярката се използва в ограничена степен.
Национална стратегическа пътна карта за цифровото десетилетие
Италия представи корекция, съдържаща пет допълнителни мерки и преразгледани траектории. Бяха проведени консултации със заинтересованите страни. В нея беше отговорено на значителен брой от препоръките към пътната карта, отправени през 2024 г. Всички цели са в съответствие с целите на ЕС за 2030 г., с изключение на въвеждането на изкуствен интелект и анализ на данни, където страната се стреми към 60 % въвеждане (вместо 75 %) до 2030 г. Пътната карта е много изчерпателна и акцентът е поставен върху подобряването на цифровите умения, върху специалистите в областта на ИКТ и върху цифровите обществени услуги. В някои области, като например еднорозите и внедряването на изкуствен интелект, липсват целенасочени мерки. Като цяло италианската пътна карта се състои от 67 мерки с бюджет от 62,3 милиарда евро, което се равнява на 2,84 % от брутния вътрешен продукт (БВП).
Финансиране и проекти за цифрови технологии
Италия е заделила 26 % от общите средства по своя план за възстановяване и устойчивост за цифровизация (46,8 милиарда евро). Освен това в рамките на политиката на сближаване 4,9 милиарда евро, представляващи 11 % от общото финансиране на страната по политиката на сближаване, са предназначени за насърчаване на цифровата трансформация на Италия. Италия е член на трите създадени консорциума за европейска цифрова инфраструктура (КЕЦИ): КЕЦИ за Алианса за езикови технологии, местните цифрови близнаци към КЕЦИ LDT CitiVERSE и КЕЦИ за EUROPEUM. Италия участва пряко във ВПОИ за микроелектроника и комуникационни технологии (ВПОИ-ME/CT) и във ВПОИ за инфраструктура и услуги в облак (ВПОИ-ИУО) от следващо поколение. Италия е също така държава участничка в съвместното предприятие (СП) EuroHPC и в СП „Интегрални схеми“.
Италия е допринесла за Best Practice Accelerator (Програмата за ускоряване на най-добрите практики)
, като е споделила три най-добри практики в рамките на клъстера „Цифрови умения“ (мрежа от услуги за улесняване на цифровизацията, цифрова гражданска услуга и фонд за Repubblica Digitale).
Цифрови права и принципи
Според проучване за подкрепата Италия е една от най-активните държави членки в прилагането на
Европейската декларация относно цифровите права и принципи
с над 100 инициативи като цяло и 12 нови инициативи, стартирани през 2024 г. Италия е най-активна в областта на цифровото образование, обучение и умения. По-малко дейности са идентифицирани по отношение на защитата и овластяването на децата и младите хора в цифровата среда. Мерките в областта на поставянето на хората в центъра на цифровата трансформация изглежда имат най-голямо въздействие на място, за разлика от мерките, насочени към безопасността, сигурността и овластяването.
|
Препоръки
-Изкуствен интелект: да се активизират усилията за постигане на лидерска позиция в областта на изкуствения интелект, като се използват и съществуващите центрове за експертиза и капацитет, включително в областта на суперкомпютрите.
-Иновационни екосистеми: да се стимулират иновациите в областта на цифровите технологии чрез усъвършенстване на националната екосистема, от научноизследователски институти/университети до центрове за трансфер на технологии, стартиращи и разрастващи се предприятия, и чрез обмисляне на целеви стимули за ключови стратегически сектори.
-МСП и внедряване на авангардни технологии: да се подкрепят усилията за изграждане на стабилна мрежа от услуги за трансфер на технологии, поддържане на национално присъствие и увеличаване на акцента върху ключови технологии като ИИ.
-Основни цифрови умения: да се подсилят възможностите за обучение и услугите за подкрепа за всички групи от населението, да се подобри образованието по цифрови умения в училищата и да се стимулират преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците.
-Специалисти в областта на ИКТ: да се разшири висшето образование в областта на ИКТ и то да бъде съобразено с нуждите на пазара на труда, да се насърчава участието на жените в образованието и кариерата в областта на ИКТ, както и да се въведат мерки за привличане и задържане.
-Киберсигурност: да се засилят приоритетите в областта на киберсигурността с оглед на развиващите се заплахи, изграждане на капацитет както в предприятията, така и в публичната администрация.
-Свързаност: да продължат усилията за разгръщане на инфраструктура за свързаност, по-специално FTTP, в цялата страна, включително в слабо населените райони, и да се проучи възможността за използване на приемането като двигател за внедряването.
-Цифрови обществени услуги: да се поддържа темпото при внедряването на цифрови обществени услуги с акцент върху опростяването и приемането им от ползвателите.
|