Брюксел, 16.6.2025

COM(2025) 290 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите

Състояние на цифровото десетилетие за 2025 г.: продължаване на изграждането на суверенитета и цифровото бъдеще на ЕС

{SWD(2025) 290 final} - {SWD(2025) 291 final} - {SWD(2025) 292 final} - {SWD(2025) 293 final} - {SWD(2025) 294 final} - {SWD(2025) 295 final}


Кратки доклади по държави от 2025 г.

Унгария

 

Резюме

Унгария се радва на много добра цифрова инфраструктура, но въпреки неотдавнашния напредък все още изостава в цифровизацията на предприятията, докато достъпът до електронни здравни досиета е над средния за ЕС. Унгария проявява умерена амбиция в своя принос към цифровото десетилетие, като е определила 14 национални цели, 43 % от които са в пълно съответствие с целите на ЕС за 2030 г. Страната следва добре своите траектории, като 75 % от тях са в съответствие с плана (въз основа на траекториите за 2024 г., определени за всички 8 анализирани КПЕ). Унгария е отговорила на 13 % от 16-те препоръки, отправени от Комисията през 2024 г., като е внесла някои промени чрез нови мерки.

През 2024 г. Унгария продължи да постига напредък в увеличаването на широколентовата свързаност, разширяването на основното 5G покритие и стимулирането на цифровизацията в МСП, и по-специално навлизането на облачни технологии. Въпреки това продължават да съществуват значителни предизвикателства в областта на цифровите умения, особено във връзка с внедряването на авангардни технологии като изкуствен интелект в унгарските предприятия. Политиките на Унгария в областта на цифровите технологии са насочени към подобряване на цифровизацията на ключови обществени услуги и повишаване на цифровите умения.

 

КПЕ на цифровото десетилетие (1)

Унгария

ЕС

Цел на цифровото десетилетие до 2030 г.

DESI за 2024 г. (година 2023)

DESI за 2025 г. (година 2024)

Годишен напредък

Национална траектория за 2024 г. (3)

DESI за 2025 г.

Годишен напредък

Унгария

ЕС

Покритие с фиксирана мрежа с много голям капацитет (ММГК)

84,1 %

86,0 %

2,2 %

86,0 %

82,5 %

4,9 %

97,0 %

100 %

Покритие с оптични линии до помещенията (FTTP)

76,2 %

79,9 %

4,9 %

80,0 %

69,2 %

8,4 %

95,0 %

-

Цялостно 5G покритие

83,7 %

85,6 %

2,3 %

70,0 %

94,3 %

5,9 %

99,0 %

100 %

Периферни възли (прогнозни стойности)

8

16

100,0 %

16

2 257

90,5 %

82

10 000

МСП с поне основно ниво на цифров интензитет (2)

-

57,4 %

5,4 %

-

72,9 %

2,8 %

89,0 %

90 %

Услуги в облак

37,1 %

39,8 %

7,2 %

-

-

-

75,0 %

75 %

Изкуствен интелект

3,7 %

7,4 %

101,4 %

7,5 %

13,5 %

67,2 %

24,0 %

75 %

Анализ на данни

53,2 %

-

-

-

-

-

75,0 %

75 %

ИИ или технологии в облак или анализ на данни

65,6 %

-

-

-

-

-

-

75 %

Еднорози

0

0

 

-

286

4,4 %

2

500

Поне основни цифрови умения

58,9 %

-

-

-

-

-

70,0 %

80 %

Специалисти в областта на ИКТ

4,2 %

4,5 %

7,1 %

4,9 %

5,0 %

4,2 %

8,3 %

~10 %

Уведомление за схемата за електронна идентификация

 

Не

 

 

 

 

 

 

Цифрови обществени услуги за гражданите

73,4

77,7

5,9 %

76,8

82,3

3,6 %

96,3

100

Цифрови обществени услуги за предприятията

74,9

80,0

6,9 %

80,6

86,2

0,9 %

97,2

100

Достъп до електронни здравни досиета

86,0

86,0

0,0 %

94,3

82,7

4,5 %

100,0

100

(1) Вж. методическата бележка за описание на показателите и други измерители

(2) С DESI за 2025 г. се отчита версия 4 на индекса за цифровия интензитет, който е съпоставим със стойността на ИЦИ от DESI за 2023 г. (отнасяща се за 2022 г.) за изчисляване на годишния напредък. Той не е съпоставим с националната траектория, която се основава на версия 3 на индекса.

(3) Стойността на националната траектория, ако е налична в националната пътна карта и ако показателят е измерен в DESI за 2025 г. (година 2024).

Според специалното проучване на Евробарометър „Цифрово десетилетие“, 2025 г., 81 % от унгарските граждани считат, че цифровизацията на ежедневните публични и частни услуги улеснява живота им. По отношение на действията на публичните органи 91 % считат за важно да се противодейства и да се ограничава проблемът с фалшивите новини и дезинформацията онлайн. Що се отнася до конкурентоспособността, 90 % считат за важно да се гарантира, че европейските дружества могат да постигнат растеж и да се превърнат в „европейски шампиони“, способни да се конкурират на световно равнище.

Конкурентоспособен, суверенен и устойчив ЕС, основан на технологично лидерство

Унгария разполага със солидни цифрови инфраструктури и продължава да напредва в разгръщането им. Тя обаче следва да се съсредоточи в по-голяма степен върху внедряването на технологии с изкуствен интелект. Що се отнася до инфраструктурите, равнището на Унгария е над средното за ЕС по отношение на мрежите с много голям капацитет (ММГК) и също така е много близо до средното равнище за ЕС по отношение на 5G покритието. Въпреки продължаващия ръст в използването на авангардни технологии повечето предприятия, особено МСП, все още не се възползват от всички предимства поради липса на цифрови умения. Това на свой ред оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на икономиката. Към актуализираната национална пътна карта беше добавена нова мярка, насочена към цифровизацията на МСП. Въпреки че унгарските служители са по-малко запознати със задълженията си, свързани със сигурността на ИКТ, в сравнение със средното равнище за ЕС, в предприятията в страната се наблюдават по-малко инциденти, свързани с кибератаки. Неотдавнашното хакване на унгарската агенция за обществени поръчки в областта на отбраната (VBÜ) от чуждестранни хакери обаче показва, че Унгария може да стане жертва на подобни атаки в бъдеще.

Защита и овластяване на хората и обществото в ЕС

Унгария съсредоточава усилията върху по-нататъшното повишаване на поне основните цифрови умения сред хората на възраст 16—74 години, като целта е до края на десетилетието те да достигнат 70 %, благодарение на демографското въздействие, мерките на публичната политика и свързаните проекти. Въпреки че новата цел е по-ниска от общата цел на ЕС, тя е с 10 процентни пункта по-висока от ангажимента в предишната версия на унгарската пътна карта и се счита за изпълнима в рамките на съществуващите мерки. По отношение на специалистите в областта на ИКТ Унгария отбелязва напредък и се доближава до средното равнище за ЕС. Унгария също така планира да се съсредоточи върху подобряването на сближаването между половете и на дела на завършилите висше образование в областта на информационните и комуникационните технологии, като в тези показатели Унгария понастоящем изпреварва средното равнище за ЕС. Унгария все още не е уведомила Комисията за схема за електронна идентификация съгласно Регламента за eIDAS. Страната планира да направи това през второто полугодие на 2025 г. Това би могло да спомогне и за подобряване на понастоящем намиращия се в застой показател за електронното здравеопазване и бавно растящите показатели за цифровите обществени услуги за гражданите и предприятията.

Използване на потенциала на цифровата трансформация за интелигентно екологизиране

Въпреки че нито една от мерките, планирани в националната пътна карта на Унгария, не е конкретно насочена към екологичния преход, те могат да допринесат косвено за внедряването на по-екологични технологии поради естеството на цифровизацията. Унгария също допринесе с една най-добра практика в рамките на клъстера „Екологични ИТ“ по Програмата за ускоряване на най-добрите практики на цифровото десетилетие: целогодишно решение за повторно използване на отпадната топлина на най-големия суперкомпютър в Унгария — Komondor.

Национална стратегическа пътна карта за цифровото десетилетие

На 16 май 2025 г. Унгария представи напълно преработена национална пътна карта за цифровото десетилетие, съдържаща две допълнителни мерки и преработени траектории. Тя включва докладване за консултациите със заинтересованите страни. Тя отговаря на значителен брой от препоръките към пътната карта, отправени през 2024 г. В актуализираната пътна карта са увеличени националните цели за фиксирани ММГК и за поне основни цифрови умения и е предоставена целева стойност за покритието с оптични линии до помещенията (FTTP); въпреки това тези национални цели все още са по-ниски от целите на равнището на ЕС, определени за 2030 г. Освен това Унгария увеличи целите за 2030 г. в областта на облачните технологии и анализа на данни, за да ги приведе в съответствие с целите на ЕС за 2030 г. Поставената цел за внедряване на технологии с изкуствен интелект продължава да бъде значително по-ниска от целта на равнището на ЕС (75 %), тъй като Унгария се стреми към коефициент на внедряване от 24 % до 2030 г. В преработената пътна карта продължава да се отдава приоритет на цифровите умения и цифровата инфраструктура. Тя съдържа 44 мерки с бюджет от 2,489 милиарда евро, от които 1,822 милиарда евро са от публичните бюджети (равностойни на 0,88 % от БВП), като ЕС е основният вносител в публичния бюджет. Картата все още обхваща всички цели на цифровото десетилетие, като онези, свързани с конкурентоспособността, суверенитета, лидерството и устойчивостта, в т.ч. киберсигурността.

Финансиране и проекти за цифрови технологии

29 % от общите средства по плана за възстановяване и устойчивост на Унгария са разпределени за областта на цифровите технологии (1,7 милиарда евро) 1 . Освен това в рамките на политиката на сближаване 2,6 милиарда евро, представляващи 12 % от общото финансиране на страната по политиката на сближаване, са предназначени за насърчаване на цифровата трансформация на Унгария 2 . Унгария е член на консорциума за европейска цифрова инфраструктура (КЕЦИ) за Алианса за езикови технологии. Унгария участва пряко във важния проект от общ европейски интерес в областта на инфраструктурата и услугите в облак (ВПОИ-ИУО) от следващо поколение. Унгарските организации са непреки и/или асоциирани партньори във ВПОИ в областта на микроелектрониката и комуникационните технологии (ВПОИ-МЕ/КТ). Унгария е държава, участваща в съвместното предприятие (СП)EuroHPC и в СП „Интегрални схеми“.

Унгария е допринесла към Програмата за ускоряване на най-добрите практики на цифровото десетилетие 3 , като е представила три най-добри практики, по една в клъстерите „Цифрови умения“, „Внедряване на технологии“ и „Екологични ИТ“.

Цифрови права и принципи

Според проучване за подкрепа Унгария е била относително активна в прилагането на  Европейската декларация относно цифровите права и принципи с общо 71 инициативи и 2 нови инициативи, стартирани през 2024 г. Германия е най-активна в областта на цифровото образование, обучение и умения. По-малко активност е установена по отношение на взаимодействията с алгоритми и системи с изкуствен интелект. Мерките в областта на поставянето на хората в центъра на цифровата трансформация изглежда имат най-голямо въздействие на място, за разлика от мерките, насочени към устойчивост.

Препоръки

-Цифровизация на МСП: да продължат усилията чрез нови програми за подкрепа и стимули за ускоряване на цифровата трансформация на МСП, независимо от техния размер, и да се увеличат ресурсите за съществуващите схеми. 

-Специалисти в областта на ИКТ и задълбочени умения: да се следи внимателно изпълнението на съществуващите мерки за увеличаване на броя на специалистите в областта на ИКТ в краткосрочен план и да продължат да се прилагат мерки за увеличаване на процента на жените, упражняващи професии в областта на ИКТ; да се увеличат усилията за намаляване на недостига на умения в областта на киберсигурността.

-Електронна идентификация: да се уведоми Комисията за схема за електронна идентификация съгласно Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги.

-Внедряване на авангардни технологии: да се подпомага внедряването на авангардни цифрови технологии (с особено внимание към изкуствения интелект и облачните технологии) от предприятията чрез създаването на местни екосистеми, които позволяват разпространението на технологиите и най-добрите практики в целия стопански сектор.

-Основни цифрови умения: да се активизират усилията на страната за преодоляване на цифровото разделение чрез разработване и инвестиране в политики за приобщаване, насочени към уязвимите групи, като онези с по-ниска степен на формално образование и лицата, живеещи в селските райони.

-Киберсигурност: да продължат усилията за справяне с променящите се заплахи, особено за предприятията и администрацията.

-Цифрови обществени услуги: да се ускори цифровизацията на обществените услуги за гражданите и за предприятията.

-Електронно здравеопазване: да се осигури достъп на гражданите до типа данни за медицински изображения чрез услугата за онлайн достъп на страната, да се разшири наличността на здравни данни чрез включване на публични и частни заведения за гериатрични грижи, да се подсили методът за удостоверяване на автентичността при влизане в услугата за онлайн достъп чрез използване на нотифицирана или предварително нотифицирана схема за електронна идентификация и гарантиране, че всички режими на достъп са съобразени с насоките за достъпност на уебсайтовете.

-Интелигентно екологизиране: да се оказва подкрепа на цифровите участници да ускорят прехода на мрежовата си инфраструктура към по-екологични и по-малко енергоемки решения.

(1)

Делът на разпределените финансови средства, които допринасят за постигането на цифровите цели, е изчислен въз основа на приложение VII към Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. Последно обновяване на данните: 16 май 2025 г.

(2)

Тази сума включва всички инвестиции, които са специално насочени към цифровата трансформация или допринасят съществено за нея през програмния период на политиката на сближаване 2021—2027 г. Източниците на финансиране са Европейският фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд, Европейският социален фонд плюс и Фондът за справедлив преход.

(3)

Програмата за ускоряване на най-добрите практики (BPA) е платформа, която позволява на държавите членки да споделят успешни мерки и предизвикателства, с които се сблъскват в усилията си да постигнат своите цели и задачи в областта на цифровото десетилетие. Най-добрите практики се предоставят на държавите членки чрез хранилището на BPA и се представят на редовни семинари, които понастоящем са съсредоточени върху три тематични групи: „Цифрови умения“, „Екологични ИТ“ и „Внедряване на цифрови технологии“.