ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 16.6.2025
COM(2025) 290 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите
Състояние на цифровото десетилетие за 2025 г.: продължаване на изграждането на суверенитета и цифровото бъдеще на ЕС
{SWD(2025) 290 final} - {SWD(2025) 291 final} - {SWD(2025) 292 final} - {SWD(2025) 293 final} - {SWD(2025) 294 final} - {SWD(2025) 295 final}
Кратки доклади по държави от 2025 г.
Резюме
Гърция продължава да постига стабилен напредък в изграждането на оптични мрежи за гигабитова свързаност. Въпреки това тя среща трудности да запълни недостига на специалисти в областта на ИКТ и да преодолее сериозната разлика в основните цифрови умения между различните възрастови групи и между селските и градските райони. Независимо от това страната показва окуражаващ темп на растеж в цифровизацията на малките и средните предприятия.
Гърция проявява умерена амбиция в своя принос към цифровото десетилетие, като е определила 14 национални цели, 57 % от които са в съответствие с целите на ЕС за 2030 г. Страната следва добре своите траектории, като 88 % от тях са в съответствие с плана (въз основа на траекториите за 2024 г., определени за 8 от 8-те анализирани КПЕ). Гърция е изпълнила 77 % от 13-те препоръки, отправени от Комисията през 2024 г., като е внесла значителни промени в политиките си (31 %) или е направила някои промени (46 %) чрез нови мерки.
През 2024 г. покритието на Гърция с 5G мрежи е сред най-високите в ЕС и е много близо до целта на цифровото десетилетие за 2030 г. Въпреки бързия напредък внедряването на изкуствения интелект (ИИ) в предприятията остава на по-ниско равнище. Изборът на Гърция за домакин на един от седемте първи инфраструктурни комплекса за изкуствен интелект в ЕС потвърждава ангажимента на страната да помогне за изграждането на технологичното лидерство на ЕС. Инфраструктурният комплекс за ИИ ще допринесе и за развитието и укрепването на екосистемата от стартиращи предприятия в Гърция. Що се отнася до прехода при обществените услуги, въпреки че последните данни показват ограничен годишен напредък в услугите за гражданите, интегрирането на ИИ в единния цифров портал на публичната администрация ще подобри качеството, бързината и достъпността на обществените услуги. Гърция също така разработи стратегия и нови мерки за защита на малолетните и непълнолетните лица онлайн, като например
инициативата за родителски контрол
.
|
КПЕ на цифровото десетилетие (1)
|
Гърция
|
ЕС
|
Цел на цифровото десетилетие до 2030 г.
|
|
|
DESI за 2024 г. (година 2023)
|
DESI за 2025 г. (година 2024)
|
Годишен напредък
|
Национална траектория
2024 г. (3)
|
DESI за 2025 г.
|
Годишен напредък
|
Гърция
|
ЕС
|
|
Покритие с фиксирана мрежа с много голям капацитет (ММГК)
|
38,4 %
|
46,1 %
|
19,9 %
|
42,0 %
|
82,5 %
|
4,9 %
|
100,0 %
|
100 %
|
|
Покритие с оптични линии до помещенията (FTTP)
|
38,4 %
|
46,1 %
|
19,9 %
|
42,0 %
|
69,2 %
|
8,4 %
|
100,0 %
|
-
|
|
Цялостно 5G покритие
|
98,1 %
|
99,8 %
|
1,8 %
|
88,0 %
|
94,3 %
|
5,9 %
|
100,0 %
|
100 %
|
|
Периферни възли (прогнозни стойности)
|
7
|
13
|
85,7 %
|
0
|
2 257
|
90,5 %
|
95
|
10 000
|
|
МСП с поне основно ниво на цифров интензитет (2)
|
-
|
53,4 %
|
13,9 %
|
-
|
72,9 %
|
2,8 %
|
79,7 %
|
90 %
|
|
Услуги в облак
|
18,1 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
56,0 %
|
75 %
|
|
Изкуствен интелект
|
4,0 %
|
9,8 %
|
146,5 %
|
6,3 %
|
13,5 %
|
67,2 %
|
32,0 %
|
75 %
|
|
Анализ на данни
|
25,0 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
40,0 %
|
75 %
|
|
ИИ или технологии в облак или анализ на данни
|
33,5 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
75 %
|
|
Еднорози
|
3
|
3
|
0,0 %
|
4
|
286
|
4,4 %
|
20
|
500
|
|
Поне основни цифрови умения
|
52,4 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
70,2 %
|
80 %
|
|
Специалисти в областта на ИКТ
|
2,4 %
|
2,5 %
|
4,2 %
|
3,0 %
|
5,0 %
|
4,2 %
|
4,5 %
|
~10 %
|
|
Уведомление за схемата за електронна идентификация
|
|
Не
|
|
|
|
|
|
|
|
Цифрови обществени услуги за гражданите
|
75,9
|
76,7
|
1,1 %
|
71,8
|
82,3
|
3,6 %
|
98,2
|
100
|
|
Цифрови обществени услуги за предприятията
|
86,2
|
78,6
|
-8,8 %
|
81,3 %
|
86,2
|
0,9 %
|
100,0
|
100
|
|
Достъп до електронни здравни досиета
|
73,8
|
73,8
|
0,0 %
|
66,6
|
82,7
|
4,5 %
|
100,0
|
100
|
|
(1) Вж. методическата бележка за описание на показателите и други измерители
(2) С DESI за 2025 г. се отчита версия 4 на индекса за цифровия интензитет (ИЦИ), който е съпоставим със стойността на ИЦИ от DESI за 2023 г. (отнасяща се за 2022 г.) за изчисляване на годишния напредък. Той не е съпоставим с националната траектория, която се основава на версия 3 на индекса.
(3) Стойността на националната траектория, ако е налична в националната пътна карта и ако показателят е измерен в DESI за 2025 г. (отнасящ се за 2024 г.).
|
Според специалното проучване на Евробарометър „Цифрово десетилетие“, 2025 г.: i) 78 % от населението на Гърция смятат, че цифровизацията на ежедневните обществени и частни услуги улеснява живота им; ii) 92 % считат за важно публичните органи да противодействат на проблема с фалшивите новини и дезинформацията онлайн и да го ограничават; и iii) 83 % считат, че осигуряването на способността на европейските предприятия да постигат растеж и да се превърнат в „европейски шампиони“, които могат да се конкурират на световно равнище, е важно за конкурентоспособността.
Конкурентоспособен, суверенен и устойчив ЕС, основан на технологично лидерство
Гърция постига напредък в разгръщането на инфраструктура за гигабитова свързаност, като през 2024 г. има 46,1 % покритие с ММГК. Въпреки че този показател е по-нисък от средния за ЕС, перспективите за постигане на целите за 2030 г. са положителни, тъй като различни оператори наскоро обявиха значителни инвестиции в изграждането на оптични мрежи в цялата страна до 2027 г. Високият годишен темп на растеж от 13,9 % за цифровия преход при малките и средните предприятия (МСП) в Гърция доведе до това, че през 2024 г. 53,4 % от МСП имат поне основно ниво на цифров интензитет. Това обаче все още е под средната стойност за ЕС. Приемането на ИИ от предприятията като цяло също бележи изключителен напредък, като делът му се е увеличил повече от два пъти (от 4,0 % през 2023 г. на 9,8 % през 2024 г.). Корекцията на пътната карта включва „План за преминаване на Гърция към ерата на ИИ“, публикуван през ноември 2024 г. Този план съдържа глава за това как ИИ може да стимулира иновациите и да подобри стопанската екосистема. Що се отнася до киберсигурността, Гърция преструктурира своя Национален орган за киберсигурност в независима публичноправна организация с цел повишаване на оперативната самостоятелност и капацитета на органа, което ще му позволи по-ефективно да координира и контролира изпълнението на Директивата МИС 2, транспонирана през ноември 2024 г., и ще продължи да разработва своята национална стратегия за киберсигурност и свързаните с нея политики в съответствие със стратегическите приоритети на ЕС и на страната.
Защита и овластяване на хората и обществото в ЕС
Увеличаването на броя на заетите специалисти в областта на ИКТ остава едно от най-големите предизвикателства пред Гърция в нейния цифров преход. В корекцията на националната пътна карта са включени допълнителни мерки за запознаване на младите хора с цифровите технологии на много ранен етап от обучението им в училище с цел привличане на младите хора към обучение и кариера в областта на ИКТ чрез запознаването им с цифровите технологии още в ранна училищна възраст. Инициативата за преодоляване на сериозното изтичане на мозъци по време на икономическата криза и за насърчаване на висококвалифицирани гърци, живеещи в чужбина, да се завърнат на гръцкия пазар на труда също ще спомогне за увеличаване на броя на заетите специалисти в областта на ИКТ. Страната също така среща предизвикателство пред насърчаване на изграждането на цифрови умения за всички, като съществуват значителни разлики между възрастовите групи и между групите от населението в селските и градските райони. Годишният темп на напредък в цифровата трансформация на обществените услуги и предприятията се забавя, въпреки че страната продължава активно да прилага своята широка стратегия за цифрова трансформация на обществените услуги. Въвеждането на услугите, свързани с Регламента за единната цифрова платформа (РЕЦП), представлява допълнително предизвикателство пред постигането на целта за тези показатели. През 2024 г. Гърция предприе мащабен проект за създаване на нова инфраструктура за електронна идентификация, която също така да бъде интегрирана с приложението Gov.gr Wallet и новите лични карти. Тя обаче все още не е уведомила Комисията за въвеждането на схема за електронна идентификация съгласно Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS). В съответствие с приоритета на Комисията за защита на малолетните и непълнолетните лица онлайн Гърция стартира приложението
Kids Wallet
като част от цялостна стратегия в тази област.
Използване на потенциала на цифровата трансформация за интелигентно екологизиране
Гърция взема мерки относно въздействието на цифровия преход и цифровата инфраструктура върху околната среда, като стимулира частните инвестиции в екологосъобразни центрове за данни и като отговаря на необходимостта от оптимизиране на разпределението на възобновяема енергия за нарастващия брой центрове за цифрови данни в страната. Освен това публичният сектор привежда в действие инициативи, като например план за действие за екологосъобразни и иновативни обществени поръчки.
Национална стратегическа пътна карта за цифровото десетилетие
На 17 януари 2025 г. Гърция представи корекции на своята национална пътна карта за цифровото десетилетие, като бяха предприети конкретни последващи действия по отношение на значителен брой препоръки, отправени през 2024 г. Те включват 16 допълнителни мерки и задълбочен анализ на ситуацията. По-специално Гърция обясни защо на този етап не е преразгледала националните цели, които не са били приведени в съответствие с целите на ЕС за 2030 г. Това се отнася за целите, свързани с цифровата трансформация на МСП и с внедряването на технологии (ИИ, облачни технологии, анализ на данни), както и за двете цели, свързани с цифровите умения. Актуализациите са съобразени с новите приоритети на Комисията, като например: i) постигане на напредък в технологиите и иновациите в областта на ИИ; ii) разполагане на подводни кабели с цел повишаване на устойчивостта на опорните мрежи; iii) обединяване на усилията за изграждане на капацитет в областта на технологиите за периферни изчисления, като например квантовата изчислителна технология; и vi) защита на малолетните и непълнолетните лица онлайн. Корекцията включва докладване относно консултациите със заинтересованите страни. Пътната карта и корекциите в нея продължават да се основават на националната стратегия на Гърция за цифрова трансформация (за периода 2020—2025 г.). Тя съдържа приоритети в четирите стълба на цифровото десетилетие, като се добавят нови мерки в областта на стратегическите цифрови технологии, като изкуствения интелект и квантовите изчислителни технологии. Актуализираната пътна карта съдържа 125 мерки и разполага с бюджет от 6,1 милиарда евро (равняващ се на 2,57 % от БВП). В нея се дава и приблизителна оценка в размер на 7 милиарда евро на частните инвестиции през следващите години за центрове за данни и гигабитова свързаност. В преработената пътна карта са обхванати широките цели на цифровото десетилетие, като киберсигурност и устойчивост, изграждане на безопасна и ориентирана към човека цифрова среда и насърчаване на отговорното използване на ИИ. През 2024 г. Министерството на електронното управление предприе преразглеждането на националната стратегия за цифрова трансформация (за периода 2020—2025 г.), като се консултира с Мрежата за цифрова трансформация на публичната администрация (ENDT) — голяма мрежа от обществени услуги, за да изготви национална политика за привеждане на бъдещата национална стратегия за цифрова трансформация (за периода 2026—2030 г.) в съответствие с целите на цифровото десетилетие.
Финансиране и проекти за цифрови технологии
Гърция задели 21 % от общите средства по своя план за възстановяване и устойчивост за цифровизация (7,4 милиарда евро). Освен това в рамките на политиката на сближаване 2,7 милиарда евро, представляващи 13 % от общото финансиране на страната по политиката на сближаване, са предназначени за насърчаване на цифровата трансформация на Гърция.
Гърция е член на консорциума за европейска цифрова инфраструктура (КЕЦИ) за Алианса за езикови технологии и на КЕЦИ EUROPEUM относно блоковите вериги. Държавата участва пряко във важния проект от общоевропейски интерес в областта на микроелектрониката и комуникационните технологии (ВПОИ—ME/КТ). Гърция е и държава, участваща в съвместното предприятие (СП) EuroHPC и в СП „Интегрални схеми“.
Гърция допринесе за Програмата за ускоряване на най-добрите практики на цифровото десетилетие, като сподели една най-добра практика в рамките на клъстера „Цифрови умения“: „Обучение на държавните служители в областта на технологиите за изчисления в облак“ и една най-добра практика в клъстера „Внедряване на цифрови технологии“: „Гръцката стратегия за данните и оперативната съвместимост“.
Цифрови права и принципи
Според проучване за подкрепа Гърция е била относително активна в прилагането на
Европейската декларация относно цифровите права и принципи
с общо 43 инициативи, но без нови инициативи, стартирани през 2024 г. Гърция е най-активна в областта на цифровото образование, обучение и умения, докато по отношение на устойчивостта активността е по-малка. Мерките в областта на устойчивостта изглежда имат най-голямо въздействие на място, за разлика от мерките, насочени към взимането на участие в цифровото публично пространство.
|
Препоръки
-Специалисти в областта на ИКТ: да продължат да се проучват възможностите за увеличаване на броя на заетите специалисти в областта на ИКТ.
-Основни цифрови умения: да се намерят решения на голямото цифрово разделение в основните цифрови умения между възрастовите групи и между населението в селските и в градските райони.
-Цифрови обществени услуги: да се разгледат всички измерения на обществените услуги онлайн за гражданите и предприятията, включително трансграничното измерение.
-Внедряване на цифрови технологии от предприятията: да се развие още повече екосистемата и да се повиши осведомеността за съществуващите възможности и ресурси за предприятията да се възползват от авангардните цифрови технологии — като ИИ — и от достъпа до иновативни процеси (например чрез европейските цифрови иновационни центрове (ЕЦИЦ).
-Електронна идентификация: да се подаде уведомление до Комисията за схема за електронна идентификация.
-Интелигентно екологизиране: да се положат усилия за използване на цифровите технологии за интелигентно екологизиране в допълнителни сектори на икономиката (например транспорт, сгради и селско стопанство).
|