Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

A. BIONDI

Представено на 8 октомври 2026 година(1)

Дело C‑390/25

HUS-yhtymä

при участието на:

Cloudia OY,

SC Software OY

(Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия)

„ Преюдициално запитване — Обществени поръчки — Директива 2014/24/ЕС — Член 30 — Състезателен диалог — Член 67, параграф 5 — Относителна тежест на критериите за възлагане — Изразяване на тежестта чрез диапазони — Конкретизиране на относителната тежест в поканата за представяне на окончателните оферти — Използване в обявлението за поръчката на диапазони, от които не става ясно окончателното степенуване на критериите за възлагане “






I.      Въведение

1.        Настоящото преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия), който е запитващата юрисдикция, засяга два важни аспекта в областта на обществените поръчки.

2.        От една страна, то дава възможност на Съда да тълкува за първи път разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС(2), уреждащи състезателния диалог — специфична процедура за възлагане, която се развива на няколко етапа, използвана обикновено за обществени поръчки, характеризиращи се с техническа, правна или финансова сложност. От друга страна, то също така позволява на Съда да даде разяснения относно наложеното с член 67, параграф 5 от тази директива задължение на възлагащите органи да посочат относителната тежест, която се придава на всеки от критериите за възлагане на поръчката, по-конкретно когато това посочване се прави чрез използването на диапазони. Взаимодействието между тези два аспекта на правилата в областта на обществените поръчки, предвидени в Директива 2014/24, е в основата на настоящото дело.

3.        Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор относно процедура за възлагане на обществена поръчка, организирана под формата на състезателен диалог от Общинско обединение на здравните окръзи Хелзинки и Уусимаа (впоследствие HUS-yhtymä) като възлагащ орган. Предмет на разглежданата обществена поръчка е осигуряване на цялостна система за управление на обществени поръчки и на свързаните с тях експертни услуги.

4.        От обявлението за обществена поръчка е видно, че възлагащият орган ще възложи поръчката въз основа на критерия за икономически най-изгодната оферта. В приложеното към обявлението описание на процедурата се уточнява също, че сравняването на офертите се извършва по начина, описан в покана за представяне на окончателни оферти. Освен това в същия документ се посочват следните предварителни критерии за възлагане и диапазони на относителна тежест:

–        цена: 30—70 %,

–        функционални характеристики: 15—35 %,

–        експертен капацитет на екипа: 15—35 %.

5.        След провеждане на диалог с четирима кандидати, подбрани измежду кандидатите, подали заявления за участие, HUS-yhtymä изпраща на тези кандидати покана да представят окончателната си оферта. В поканата са посочени следната крайна тежест на съотношението качество/цена и следните критерии за възлагане:

„– цена — 30 %,

– качество — 70 %

–        – допълнителни функционалности (35 точки)

–        – поддръжка (35 точки)“.

6.        С решение за възлагане и след това с решение за поправка HUS-yhtymä възлага поръчката на SC Software Oy и определя Cloudia Oy за заместващ доставчик.

7.        Cloudia Oy обжалва решението за възлагане на поръчката пред първоинстанционния съд, като твърди, че посоченият от възлагащия орган в обявлението за поръчката диапазон между 30 и 70 % на относителната тежест на критериите за възлагане е неподходящо широк. Първоинстанционният съд уважава жалбата и отменя възлагането на поръчката. Тогава HUS-yhtymä обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.

8.        В рамките на висящото пред нея дело запитващата юрисдикция има две тълкувателни съмнения. Затова тя решава да спре производството и да постави на Съда следните два преюдициални въпроса:

„1)      Длъжен ли е в процедура на състезателен диалог по смисъла на член 30 от Директива 2014/24/ЕС възлагащият орган да оцени представените оферти, като вземе предвид определените в обявлението за поръчката или в описателния документ критерии за възлагане и тяхната относителна тежест, или има право в покана за представяне на окончателни оферти, която се изпраща на оферентите след приключване на преговорите, да конкретизира относителната тежест на критериите за възлагане, определени в обявлението за поръчката или в описателния документ, по-специално в случая, в който тази относителна тежест е посочена в обявлението за поръчката или в описателния документ, като е предвиден диапазон по смисъла на член 67, параграф 5, втора алинея от директивата?

2)      В случай че в процедура на състезателен диалог възлагащият орган има право при изготвянето на поканата за представяне на окончателни оферти да конкретизира посочения диапазон по смисъла на член 67, параграф 5, втора алинея от директивата, може ли диапазонът на тежестта, предвиден в настоящия случай от възлагащия орган на етапа на обявяване на обществената поръчка, да се счита за съвместим с член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24 по-специално като се има предвид, от една страна, че от предвидения от възлагащия орган диапазон не става ясно какво е окончателното степенуване на свързаните с цената и качеството критерии за възлагане, и от друга страна, че критериите за възлагане и тяхната относителна тежест в поканата за представяне на окончателни оферти попадат в посочения на етапа на обявяване на обществената поръчка диапазон?“.

II.    Анализ

9.        Двата преюдициални въпроса, поставени от запитващата юрисдикция, се отнасят до прилагането на член 67, параграф 5 от Директива 2014/24 в специфичния контекст на процедурата на състезателен диалог, предвидена в член 30 от Директивата.

10.      В самото начало следва да се припомни, че член 67 от Директива 2014/24 определя общите правила относно критериите за възлагане на поръчки. Параграф 5 от него се отнася до задължението на възлагащите органи да посочат относителната тежест на тези критерии. Параграф 5 се подразделя на три алинеи.

11.      Първа алинея гласи, че „[в]ъзлагащият орган посочва в документацията за обществената поръчка относителната тежест, която придава на всеки от критериите, избрани за определяне на икономически най-изгодната оферта, освен когато тя се определя само въз основа на цената“.

12.      Втора алинея предвижда, че „[т]ези тежести могат да се изразят, като се предвиди диапазон с подходяща максимална разлика“.

13.      Трета алинея гласи, че „[к]огато претеглянето не е възможно по обективни причини, възлагащият орган степенува критериите по значение в низходящ ред“.

14.      Двата преюдициални въпроса се отнасят до член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24, във връзка с диапазоните, използвани от HUS-yhtymä, за да изрази относителната тежест на критериите за възлагане, които възнамерява да използва. Първият въпрос се отнася по същество до момента в рамките на процедурата на състезателен диалог, в който възлагащият орган може да определи окончателно посочената в обявлението за обществена поръчка относителна тежест чрез диапазони; вторият въпрос обаче се отнася до „подходящия“ характер на разликата, предвидена в диапазоните, използвани от HUS-yhtymä в конкретната разглеждана поръчка.

15.      За да се отговори на тези два преюдициални въпроса, изглежда уместно най-напред да се очертаят накратко основните характеристики на процедурата на състезателен диалог, уредени в Директива 2014/24.

А.      Преглед на процедурата на състезателен диалог

16.      Състезателният диалог е гъвкава процедура за възлагане на особено сложни обществени поръчки. Той се оказва полезен в случаите, при които възлагащите органи не са в състояние да определят средствата за задоволяване на потребностите си, или за оценка на възможностите, които пазарът предлага като технически, финансови или юридически решения(3). Такъв може да бъде случаят например при новаторски проекти или при услуги или доставки, които изискват адаптиране или проектантска дейност, като комплексни покупки, включващи например високотехнологични продукти, интелектуални услуги, както и например определени консултантски услуги(4). Основната цел на процедурата на състезателен диалог е да позволи на възлагащите органи чрез диалог с допуснатите кандидати да установят и определят най-подходящите средства за удовлетворяване на потребностите си, преди да поискат окончателните оферти.

17.      Състезателният диалог е въведен за първи път в правото на Съюза с Директива 2004/18(5) именно за да се предвиди гъвкава процедура, която предоставя на възлагащите органи законен и прозрачен механизъм за диалог с пазара, когато това е необходимо, по-специално поради сложността на поръчката. Директива 2014/24 запазва първоначалната логика на процедурата, като обаче я включва в актуализирана регулаторна рамка.

18.      Процедурата на състезателен диалог не е свободно достъпна за възлагащите органи, а зависи от наличието на някои предпоставки за използване, посочени в член 26, параграф 4 от Директива 2014/24. Така възлагащият орган може да използва състезателен диалог само ако са налице една или повече от следните ситуации: неговите потребности не могат да бъдат удовлетворени без възприемане на незабавно достъпни решения; строителството, доставките или услугите, които са предмет на поръчката, включват новаторски решения или проектиране; поръчката не може да бъде възложена без предварително договаряне заради особени обстоятелства, свързани с характера, сложността или финансовата и правната рамка на предмета на поръчката; или техническите спецификации не могат да бъдат установени с необходимата точност.

19.      Процедурата на състезателен диалог е уредена в член 30 от Директива 2014/24 и по същество се разделя на четири етапа.

20.      Първият етап е започването на процедурата чрез публикуване от възлагащия орган на обявление за обществена поръчка. В това обявление или в описателен документ се посочват и определят потребностите на възлагащия орган, изискванията и избраните критерии за възлагане(6). Всеки заинтересован икономически оператор, който отговаря на критериите за подбор, може да подаде заявление за участие в процедурата на състезателен диалог(7).

21.      Вторият етап е самият диалог, който представлява същината на процедурата. Най-напред възлагащият орган изпраща едновременно и в писмена форма на избраните оператори покани за участие в диалога(8), чието съдържание е конкретизирано в приложение IX към Директива 2014/24.

22.      След това възлагащият орган започва диалог с избраните кандидати, за да установи и определи най-подходящите средства за удовлетворяване на потребностите си. Този диалог може да обхваща всички аспекти на поръчката. Диалогът може да се проведе на последователни етапи, за да се намали броят на решенията чрез процес на поетапно отсяване, като обаче във всички случаи се прилагат критериите за възлагане, установени в обявлението за поръчката или в описателния документ(9).

23.      По време на диалога възлагащите органи гарантират равнопоставеност на всички участници, по-специално без да предоставят по дискриминационен начин информация, която може да даде предимство на някои участници за сметка на други(10). По време на диалога се прилага и принципът на поверителност: възлагащите органи не могат да разкриват на другите участници предложените решения или друга поверителна информация, предоставена от кандидат, без неговото съгласие(11). Диалогът приключва, когато възлагащият орган набележи решението или решенията, които могат да удовлетворят неговите потребности(12).

24.      В третия етап, след като обяви диалога за приключен, възлагащият орган изпраща на оставащите участници покана да представят окончателните си оферти въз основа на решенията, определени в хода на диалога(13).

25.      Накрая, четвъртият етап представлява оценяване на получените оферти въз основа на критериите за възлагане, изложени в обявлението за поръчката или в описателния документ(14), и последващо окончателно възлагане на поръчката.

Б.      По първия преюдициален въпрос

26.      С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 30 и член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че в процедура на състезателен диалог възлагащ орган, който е посочил относителната тежест на критериите за възлагане в обявлението за поръчката или в описателния документ, като е предвидил диапазони, има право да конкретизира окончателно тази относителна тежест в поканата за представяне на окончателни оферти, която се изпраща на участниците след проведения с тях диалог.

27.      Както беше посочено, член 67, параграф 5, първа и втора алинея от Директива 2014/24 позволява в документацията за обществената поръчка да се посочи относителната тежест на критериите за възлагане, за да се определи икономически най-изгодната оферта, като се използват диапазони с подходяща максимална разлика.

28.      Самото естество на състезателния диалог прави използването на диапазоните особено подходящо за този вид процедура. Всъщност, както беше отбелязано, състезателният диалог по своята същност предполага да се признае значителна степен на гъвкавост на възлагащите органи поради обстоятелството, че те прибягват до този вид процедура, когато все още не са в състояние да определят точно средствата за удовлетворяване на своите потребности.

29.      В този контекст възможността за използване на диапазони от стойности с подходяща максимална разлика, следователно без предварително да се определя стриктно относителната тежест, предоставя на възлагащите органи значителна свобода на преценка и гъвкавост по отношение на начините на прилагане на критериите за възлагане на поръчката. Ако са подходящи, диапазоните предоставят едновременно с това на участниците достатъчно точна рамка, за да могат да разберат съществените елементи на оценката, която ще доведе до възлагането на поръчката.

30.      Що се отнася до момента на посочване на относителната тежест чрез диапазоните, от приложение IX към Директива 2014/24, и по-специално от точка 1, буква д) във връзка с член 30, параграф 2, последно изречение и член 54 от същата директива, изрично следва, че относителната тежест на критериите за възлагане трябва да бъде посочена в обявлението за обществена поръчка или, алтернативно, в поканата за потвърждаване на интерес, техническите спецификации или описателния документ.

31.      Това впрочем е в съответствие с практиката на Съда, съгласно която задължението на възлагащите органи да посочат в обявлението за поръчката или в тръжните условия „относителната тежест“ на всеки от критериите за възлагане, предполага правилата за претегляне да бъдат ясно определени още от самото начало на процедурата за възлагане на поръчката, така че възлагащият орган не може по принцип да прилага правила за претегляне, за които не е уведомил предварително оферентите(15).

32.      Следователно е ясно, че в съответствие с принципите на прозрачност и равнопоставеност посочването на относителната тежест чрез диапазони трябва да се извърши в началото на процедурата на състезателен диалог.

33.      Когато обаче възлагащият орган реши да използва диапазоните, Директива 2014/24 не уточнява на кой етап от процедурата за възлагане на поръчката, и по-специално на кой етап от сложната процедура на състезателен диалог, трябва да се определи окончателно тази относителна тежест.

34.      Във висящото пред запитващата юрисдикция дело това окончателно определяне е извършено в края на диалога с избраните участници, в поканата за представяне на окончателни оферти.

35.      В това отношение целта на етапа на диалога е да се установят и определят начините, които позволяват най-добре да се удовлетворят потребностите на възлагащия орган. В този контекст възлагащите органи провеждат структурирани обсъждания с избраните участници, които могат да се отнасят до всички аспекти на поръчката и които имат за цел да конкретизират в хода на този диалог информацията, свързана с тази поръчка. Едва след приключване на този диалог, след като възлагащият орган е определил решението или решенията, които могат да удовлетворят неговите потребности, участниците представят окончателните си оферти.

36.      От това следва, че докато състезателният диалог не приключи, тъй като все още не са намерени задоволителни решения, възлагащият орган трябва да може да запази гъвкавостта, която му предоставя процедурата на състезателен диалог, за да определи тези решения. Следователно на този етап не е абсолютно необходимо относителната тежест на критериите за възлагане, изразена чрез диапазони, да бъде окончателно определена. От друга страна, ако се задължи възлагащият орган да определи окончателно тази тежест преди края на фазата на диалога, има опасност да се ограничи и дори да се обезсмисли специално предоставената от тази процедура гъвкавост.

37.      След приключване на състезателния диалог обаче и следователно след окончателното изясняване на възможното решение или решения възлагащият орган може да определи окончателната относителна тежест на критериите за възлагане в рамките на предварително посочените диапазони, така че оставащите участници в диалога да могат да ги вземат предвид при изготвянето на окончателните си оферти.

38.      Освен това, тълкуване на релевантните разпоредби в този смисъл гарантира спазването както на принципа на равно третиране(16), така и на произтичащото от него задължение за прозрачност(17).

39.      От гореизложеното според мен следва, че на първия преюдициален въпрос трябва да се отговори по следния начин: член 30 и член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в рамките на процедура на състезателен диалог възлагащ орган, който е посочил относителната тежест на критериите за възлагане в обявлението за поръчката или в описателния документ чрез диапазон, да има право да конкретизира окончателно тази относителна тежест в поканата за представяне на окончателни оферти, която се изпраща на участниците след проведения с тях диалог.

В.      По втория преюдициален въпрос

40.      С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24 при прочита си във връзка с член 30 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на процедура на състезателен диалог възлагащият орган може да използва в обявлението за поръчката диапазони за относителната тежест на критериите за възлагане на поръчката, от които не става ясно какво е окончателното степенуване на тези критерии, като се има предвид, че критериите за възлагане и тяхната относителна тежест, посочени в поканата за представяне на окончателни оферти, попадат в посочения в обявлението за поръчката диапазон.

41.      Запитващата юрисдикция поставя този преюдициален въпрос в контекст, в който, както е видно от точка 4 по-горе, в обществената поръчка, разглеждана по висящото пред нея дело, диапазоните, използвани от възлагащия орган за посочване на относителната тежест на критериите за възлагане на поръчката, са предвиждали за цената диапазон от 30—70 %, а за качеството — два диапазона: 15—35 % за функционалните характеристики и 15—35 % за експертния капацитет на екипа.

42.      Следователно използването на тези диапазони не позволявало да се определи към момента на публикуване на обявлението за обществена поръчка какво е степенуването на критериите за възлагане, и по-конкретно кой от критериите — цената или двата критерия, свързани с качеството — ще има решаваща роля за окончателното възлагане на поръчката. Използването на такива диапазони всъщност би могло да доведе до безброй възможности в рамките на две гранични положения: едното, в което, след като бъдат определени относителните тежести, цената би имала тежест 70 %, а качеството — 30 %, или обратното, какъвто впоследствие е случаят, при което качеството би имало тежест 70 %, а цената — само 30 %.

43.      В този контекст, за да се провери дали, както се иска във втория преюдициален въпрос, в обхвата на процедура на състезателен диалог използването на такива диапазони е съвместимо с член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24, считам за необходимо най-напред да се даде тълкуване на тази разпоредба, за да се определи дали тя поначало позволява да се използват диапазони за относителната тежест на критериите за възлагане на поръчката, от които не е видно окончателното степенуване на критериите за възлагане. След това ще трябва да се провери дали в особения контекст на процедурата за възлагане чрез състезателен диалог, е обосновано използването на специфичен подход с оглед на особените характеристики на тази процедура.

1.      По тълкуването на член 67, параграф 5, втора алинея

44.      От постоянната съдебна практика е видно, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите на правната уредба, от която тя е част(18), както евентуално и генезисът на тази правна уредба(19).

45.      От текстуална гледна точка член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24 гласи, че относителната тежест на критериите за възлагане може да бъде изразена, като се предвиди диапазон с подходяща максимална разлика(20).

46.      Анализът на буквалния текст на тази разпоредба не позволява да се изясни окончателно дали посочването на относителната тежест на критериите за възлагане чрез диапазони трябва да посочва окончателното степенуване на тези критерии.

47.      Всъщност, от една страна, понятието „относителна тежест“ само по себе си не предполага непременно определянето на окончателното степенуване на взетите предвид фактори.

48.      От терминологична гледна точка, в статистиката претеглянето е операция (наричана също „премерване“), с която при изчисляването на средна стойност на всеки елемент се определя коефициент (наречен „тежест“), отразяващ неговото относително значение спрямо останалите. Тъй като е „относително“, ясно е, че претеглянето трябва да позволява да се идентифицира съотношение на значение между всички разглеждани елементи. Когато обаче претеглянето е изразено чрез използване на диапазони, макар това поначало да предполага поне определянето на частично степенуване по значение на елементите, то не води винаги непременно до пълно и недвусмислено степенуване. Това зависи от начина, по който са определени диапазоните.

49.      Така, когато диапазоните не се припокриват (например A = 40—50 %, B = 25—35 %, C = 15—20 %), окончателното степенуване на значението на различните фактори е включено в диапазоните. Когато обаче, както при диапазоните, използвани в обявлението за разглежданата поръчка, диапазоните се припокриват (например A = 30—50 %, B = 25—45 %, C = 10—30 %), не е възможно да се определи със сигурност какво е окончателното степенуване на факторите, преди изразените в диапазоните окончателни стойности да бъдат окончателно определени.

50.      От друга страна, член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24 предвижда, че максималната разлика, посочена в диапазона, трябва да бъде „подходяща“. Директива 2014/24 обаче не уточнява — според мен съзнателно — какво означава „подходяща“ разлика, като по този начин оставя на тълкувателя и в крайна сметка на Съда задачата да определя обхвата на това понятие във всеки отделен случай.

51.      Затова в този контекст трябва да се направи систематичен и телеологичен анализ на член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24, за да се определи дали тази разпоредба позволява относителната тежест на критериите за възлагане да бъде посочена чрез диапазони, които не определят предварително окончателното степенуване на тези критерии.

52.      В това отношение от систематична гледна точка разглежданата разпоредба се вписва в рамките на член 67, параграф 5 от Директива 2014/24, който, както беше припомнено в точки 10—13 по-горе, се състои от три алинеи. Първа алинея предвижда, най-напред, принципното задължение на възлагащите органи да посочат относителната тежест на критериите за възлагане на поръчката.

53.      От съображение 90 и от практиката на Съда произтича, че това задължение отговаря на изискването да се гарантира спазването на принципа на равнопоставеност и на произтичащото от него задължение за прозрачност. Всъщност целта му е да позволи на всеки оператор, участващ в процедурата за възлагане на обществена поръчка, да разполага с достатъчно информация за критериите и условията, които ще бъдат приложени за определянето на икономически най-изгодната оферта. Това задължение отразява задължението на възлагащите органи, предвидено в член 18, параграф 1 от Директива 20124/24, да се отнасят към икономическите оператори в съответствие с принципите на равно третиране, недискриминация и прозрачност(21).

54.      Втора алинея от посочения параграф 5, а именно разпоредбата, която е предмет на тълкуване, дава възможност на възлагащите органи да посочат относителната тежест чрез използването на диапазони, които по този начин им осигуряват известна гъвкавост. Тази възможност не е обвързана с никакво изискване за целесъобразност. Възлагащият орган може да използва диапазоните, както прецени, като спазва единственото условие те да са „с подходяща максимална разлика“. Макар, както беше посочено, Директива 2014/24 да не уточнява значението на термина „подходяща разлика“, ясно е, че той трябва да е свързан с целта на задължението за посочване на относителната тежест, която, както беше посочено в предходната точка, се отнася до необходимостта да се гарантира спазването на принципа на равнопоставеност и на произтичащото от него задължение за прозрачност.

55.      Трета алинея, при прочита ѝ в светлината на съображение 90, предвижда, че единственият случай, в който възлагащите органи могат да се отклонят от задължението за посочване на относителната тежест на критериите за възлагане, е когато тази тежест не може да бъде установена предварително, в частност поради сложността на поръчката. Това отклонение от задължението за предварително посочване на тежестта обаче трябва да бъде надлежно обосновано и мотивирано. Освен това в този случай е необходимо тези възлагащи органи във всички случаи да степенуват критериите по значение в низходящ ред.

56.      Следователно в системата на член 67, параграф 5 от Директива 2014/24 степенуването на критериите за възлагане на поръчката по значение в низходящ ред се явява непреодолимият предел, необходим, за да се гарантира минималното ниво на спазване на принципите на равно третиране и на прозрачност за кандидатите във връзка с необходимостта те да бъдат предварително запознати със значението на критериите за възлагане на поръчката. Ако по обективни и обосновани причини не е възможно да се посочи относителната тежест на тези критерии, Директива 2014/24 предвижда, че тогава трябва поне да се степенуват тези критерии по значение в низходящ ред.

57.      Същевременно, въпреки че степенуването на критериите за възлагане по значение в низходящ ред представлява непреодолимият предел на свободата на преценка, предоставена на възлагащите органи, за да изпълнят задължението си предварително да информират кандидатите за конкретното значение на критериите за възлагане, от това непременно следва, че този предел трябва да се зачита и при посочването на относителната тежест на тези критерии чрез диапазони. Освен това в този контекст според мен би било нелогично възможността за отклонение, предвидена по изключение и остатъчно в трета алинея — за която изрично е предвидено задължение за обосноваване и мотивиране — да представлява по-рестриктивно и по-ограничително регламентиране на дискреционната власт на възлагащите органи спрямо правило от по-общо естество като предвиденото във втора алинея. От друга страна, задължението да се предвидят диапазони с „подходяща“ разлика, има за цел именно да попречи на възлагащите органи да определят толкова неясни относителни тежести, че да не позволяват на участниците да разберат от самото начало относителното значение на всеки критерий за възлагане.

58.      Освен това такова тълкуване на разглежданата разпоредба се потвърждава от генезиса на нормата. В това отношение разпоредбата, която понастоящем се съдържа в член 67, параграф 5 от Директива 2014/24, е въведена в правната уредба на Съюза в областта на обществените поръчки с член 53, параграф 2 от Директива 2004/18. От подготвителните работи по тази директива(22) е видно, че задължението за посочване на относителната тежест на критериите за възлагане е въведено именно за да се ограничи свободата на преценка, считана за прекомерна, предоставена на възлагащите органи от единственото задължение, действащо преди влизането в сила на тази разпоредба, да посочват в спецификацията или в обявлението за поръчката критериите за възлагане, които възнамеряват да прилагат, „ако е възможно — в низходящ ред по значимост“(23). Това потвърждава, че правилото в трета алинея не може да бъде по-рестриктивно, що се отнася до ограничаването на свободата на преценка на възлагащите органи, от това във втора алинея.

59.      От друга страна, от чисто телеологична гледна точка считам, че да се допусне възможността възлагащите органи да използват в обявлението за поръчката диапазони, които позволяват впоследствие да се променя степенуването на критериите за възлагане по значение, би довело до нарушение на принципите на равно третиране и на прозрачност, които по силата на член 18 от Директива 2014/24 възлагащите органи трябва да спазват по време на цялата процедура за възлагане на обществената поръчка(24) и чието спазване, както беше посочено в точка 53 по-горе, член 67, параграф 5 от Директивата има за цел именно да гарантира.

60.      Действително, да се допусне използването на диапазони, които не позволяват да се разбере относителното степенуване по значение, би запазило възможността при оценяването на офертите възлагащите органи да придават на критериите за възлагане определена тежест и следователно неизвестна за оферентите относителна стойност. Това би позволило на възлагащите органи да придават непредвидимо значение на един или повече критерии дори след отварянето на офертите, като по този начин им се позволи да дадат предимство на една или друга оферта(25).

61.      Впрочем от практиката на Съда ясно следва не само че относителната тежест на всеки от критериите за възлагане трябва да бъде ясно определена още от самото начало на процедурата за възлагане на поръчката, така че всеки от оферентите да може да прецени обективно действителното значение на един критерий за възлагане спрямо друг при по-нататъшното им оценяване от възлагащия орган, но и че относителното претегляне на всеки от критериите за възлагане не може да бъде променяно в хода на процедурата(26).

62.      Съдът е допуснал само едно изключение от този ограничителен подход, що се отнася до подкритериите за възлагане, при условие че са спазени изискванията за гарантиране на равнопоставеността и произтичащото от нея задължение за прозрачност(27).

63.      Поради това считам, че от гореизложеното следва, че член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24 не позволява посочването на относителната тежест на критериите за възлагане чрез диапазони, които не определят предварително окончателното степенуване на тези критерии. Следователно такива диапазони не могат да се считат за „подходящи“ по смисъла на тази разпоредба.

2.      По прилагането на член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24 в специфичния контекст на състезателния диалог

64.      Необходимо е обаче да се провери дали с оглед на специфичните характеристики и особености на процедурата на състезателен диалог, подчертани в точки 16—25 по-горе, е обоснован специфичен подход по отношение на прилагането на член 67, параграф 5, втора алинея в обхвата на тази процедура за възлагане.

65.      Както е видно от тези точки, поради специфичната си цел, а именно да позволи на възлагащия орган чрез диалог с допуснатите кандидати да установи и определи най-подходящите средства за удовлетворяване на своите потребности, преди да поиска окончателните оферти, процедурата за възлагане чрез състезателен диалог предоставя по-голяма свобода на преценка на възлагащия орган в сравнение с други процедури за възлагане.

66.      Всъщност, както вече беше отбелязано, възлагащите органи имат интерес да използват тази процедурна форма, когато не са в състояние да определят подходящите средства за удовлетворяване на своите потребности или да преценят решенията, които пазарът може да предложи за техните технически, финансови или правни изисквания. По-специално, в рамките на обсъждането, характерно за състезателния диалог, възлагащият орган разсъждава върху функционалностите, които възнамерява да осигури, или услугите, които възнамерява да постигне. При тези обстоятелства не е изключено невъзможността за възлагащия орган да предвиди конкретно още от самото начало начините за удовлетворяване на своите потребности, да му попречи да претегли първоначално с точност критериите за възлагане на поръчката.

67.      В този контекст възниква въпросът за обхвата на свободата на преценка, която следва да се предостави на възлагащия орган по отношение на това претегляне.

68.      Несъмнено, като предоставя възможност тежестта да бъде изразена чрез диапазони, член 67, параграф 5, втора алинея позволява тежестта да не се определя предварително с точност, и следователно вече предоставя значителна свобода на преценка. Понятието „подходяща“ разлика, както беше посочено, трябва да се тълкува широко в контекста на състезателния диалог. Тази свобода на преценка обаче не може да бъде разширена дотам, че в отклонение от предвиденото в трета алинея от същата разпоредба да позволи на възлагащите органи да не степенуват критериите по значение в низходящ ред.

69.      В това отношение отбелязвам, на първо място, че нито една конкретна разпоредба на Директива 2014/24 не предвижда отклонение или диференцирано или специфично прилагане разпоредбите на член 67, параграф 5 от тази директива в специфичния обхват на процедурата за възлагане чрез състезателен диалог. Член 67, параграф 5 от Директива 2014/24 има общ обхват и се прилага в своята цялост спрямо всички процедури за възлагане, предвидени в тази директива.

70.      На второ място, от член 30, параграф 3, втора алинея от Директива 2014/24 изрично следва, че в рамките на състезателния диалог възлагащият орган е длъжен да спазва принципите на равно третиране и на прозрачност по време на цялата процедура.

71.      Въпреки че тези принципи трябва да се вземат предвид и да се прилагат, като се отчита спецификата на процедурата за възлагане чрез състезателен диалог, която по своята същност предполага широка свобода на преценка, от точки 59—61 по-горе все пак е видно, че предоставянето на възможност на възлагащите органи да променят степенуването по значение на критериите за възлагане в момент, в който са се запознали с предложените от различните участници решения, би могло потенциално да доведе до нарушение на принципа на равнопоставеност на оферентите, при това и в контекста на състезателния диалог.

72.      От това според мен следва, че въпреки широката свобода на преценка, предоставена на възлагащите органи в рамките на процедурата на състезателен диалог, член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24, тълкуван в точка 63 по-горе, трябва да се прилага в пълна степен и към тази процедура за възлагане.

73.      Накрая, следва да се отбележи, че последното изречение от втория преюдициален въпрос относно факта, че критериите за възлагане и тяхната относителна тежест, отразени в поканата за представяне на окончателни оферти в настоящия случай, попадат в диапазона, посочен в обявлението за обществена поръчка, изглежда ирелевантно за отговора на този въпрос. Всъщност евентуално посочване в поканата за представяне на окончателни оферти на критерии за възлагане или на окончателните стойности на относителната им тежест, които не са в съответствие с указанията и диапазоните, съдържащи се в обявлението за поръчката, представлява нарушение на принципите на равно третиране и на прозрачност, както и нарушение на член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24.

74.      В заключение, от гореизложеното според мен следва, че на втория преюдициален въпрос трябва да се отговори по следния начин: член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24 във връзка с член 30 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на процедура на състезателен диалог възлагащият орган не може да използва в обявлението за поръчка диапазони за относителната тежест на критериите за възлагане на поръчката, от които не става ясно какво е окончателното степенуване на тези критерии.

III. Заключение

75.      С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия) въпроси по следния начин:

„1)      Член 30 и член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24/ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в рамките на процедура на състезателен диалог възлагащ орган, който е посочил относителната тежест на критериите за възлагане в обявлението за поръчката или в описателния документ чрез диапазон, да има право да конкретизира окончателно тази относителна тежест в поканата за представяне на окончателни оферти, която се изпраща на участниците след проведения с тях диалог.

2)      Член 67, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24 във връзка с член 30 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на процедура на състезателен диалог възлагащият орган не може да използва в обявлението за поръчка диапазони за относителната тежест на критериите за възлагане на поръчката, от които не става ясно какво е окончателното степенуване на тези критерии“.


1      Език на оригиналния текст: италиански.


2      Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65 – 242).


3      Вж. съображение 42 от Директива 2014/24.


4      Вж. съображения 42 и 43 от Директива 2014/24.


5      Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116, и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282). Вж. по-специално член 29 от тази директива.


6      Вж. член 30, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Директива 2014/24.


7      Вж. член 30, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/24.


8      Вж. член 30, параграф 1, трета алинея и член 54 от Директива 2014/24.


9      Член 30, параграф 4 от Директива 2014/24.


10      Член 30, параграф 3, втора алинея от Директива 2014/24.


11      Член 30, параграф 3, трета алинея от Директива 2014/24.


12      Член 30, параграф 5 от Директива 2014/24.


13      Член 30, параграф 6 от Директива 2014/24.


14      Член 30, параграф 7 от Директива 2014/24.


15      Вж. в този смисъл, що се отнася до член 53, параграф 2 от Директива 2004/18, решение от 14 юли 2016 г., TNS Dimarso (C‑6/15, EU:C:2016:555, т. 24 и 25 и цитираната съдебна практика).


16      От постоянната съдебна практика е видно, че този принцип налага всички оференти да разполагат с еднакви възможности при изготвяне на офертите си, и следователно включва изискването спрямо офертите на всички конкуренти да се прилагат едни и същи условия. Вж. по-специално решение от 11 юли 2019 г., Telecom Italia (C‑697/17, EU:C:2019:599, т. 33 и цитираната съдебна практика).


17      Според постоянната съдебна практика това задължение има за цел главно да осигури на всеки заинтересован оператор възможност да реши да подаде оферта за участие в публични търгове въз основа на цялата относима информация, и да гарантира, че не съществува риск от фаворизиране или произволно поведение от страна на възлагащия орган. Вж. по-специално решение от 4 април 2019 г., Allianz Vorsorgekasse (C‑699/17, EU:C:2019:290, т. 62 и цитираната съдебна практика).


18      Вж. по-специално решение от 15 януари 2026 г., AVR-Afvalverwerking (C‑692/23, EU:C:2026:4, т. 37 и цитираната съдебна практика).


19      Вж. по-специално решение от 22 април 2015 г., Drukarnia Multipress (C‑357/13, EU:C:2015:253, т. 22 и цитираната съдебна практика).


20      Вж. точка 12 по-горе.


21      Вж. по отношение на член 53, параграф 2 от Директива 2004/18 решение от 14 юли 2016 г., TNS Dimarso (C‑6/15, EU:C:2016:555, т. 21).


22      Вж. Обяснителен доклад относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, услуги и строителство (COM/2000/275 окончателен) (ОВ 2001 E29 от 30 януари 2001 г., стр. 11). Вж. по-специално точки 6.2 и 6.3.


23      В това отношение вж. заключението на генерален адвокат Mengozzi по дело TNS Dimarso (C‑6/15, EU:C:2016:160, т. 22).


24      Вж. в това отношение по-специално последно решение от 5 март 2026 г., AESTE (C‑210/24, EU:C:2026:145, т. 52 и цитираната съдебна практика).


25      В това отношение вж. също, от една страна, посочения по-горе Обяснителен доклад относно предложението за директива (COM/2000/275 окончателен), точка 6.2, и от друга страна, Обяснителна бележка на Европейската комисия относно състезателния диалог (документ CC/2005/04, стр. 7, последен параграф).


26      Вж. по отношение на член 53, параграф 2 от Директива 2004/18 решение от 14 юли 2016 г., TNS Dimarso (C‑6/15, EU:C:2016:555, т. 25).


27      Съдът е допуснал възможността възлагащият орган да определи след изтичането на срока за подаване на офертите коефициентите за претегляне за подкритериите, които отговарят по същество на предварително доведените до знанието на оферентите критерии, при три условия, а именно: това определяне ex post, първо, да не променя критериите за възлагането на поръчката, определени в тръжните условия или в обявлението за поръчката, второ, да не съдържа елементи, които, ако са известни при подготовката на офертите, биха могли да повлияят на тази подготовка, и трето, да не са били приети след съобразяване на обстоятелства, които могат да имат дискриминационни последици за някого от оферентите. Вж. решение от 14 юли 2016 г., TNS Dimarso (C‑6/15, EU:C:2016:555, т. 26 и цитираната съдебна практика).