<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-712/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0712</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:35">EU:C:2019:35</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Дело C‑712/17</HT></P><P>EN.SA.</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190117">17 януари 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑712/17</HT></P><P>EN.SA. Srl</P><P>срещу</P><P>Agenzia delle Entrate — Direzione Regionale Lombardia Ufficio Contenzioso</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Commissione Tributaria Regionale per la Lombardia (Данъчна комисия на регион Ломбардия, Италия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Данък върху добавената стойност</KEYWORD><KEYWORD>Фиктивни сделки</KEYWORD><KEYWORD>Отказ да се признае приспадане</KEYWORD><KEYWORD>Възникване на данъчно задължение вследствие на издаването на фактура</KEYWORD><KEYWORD>Допълнителна санкция в размер на пълната сума на отказаното приспадане</KEYWORD><KEYWORD>Съвместимост с принципа на неутралитет</KEYWORD><KEYWORD>Съвместимост с принципа на пропорционалност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С настоящото дело отново<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Без да се претендира за изчерпателност, вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>PPUH Stehcemp</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑277/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:719">EU:C:2015:719</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schoenimport <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Italmoda<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> Mariano Previti</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑131/13, C‑163/13 и C‑164/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2455">EU:C:2014:2455</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Traum</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑492/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2267">EU:C:2014:2267</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maks Pen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:69">EU:C:2014:69</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bonik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:774">EU:C:2012:774</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mecsek-Gabona</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑273/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:547">EU:C:2012:547</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120621">21 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahagében</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑80/11 и C‑142/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:373">EU:C:2012:373</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kittel и Recolta Recycling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/04 и C‑440/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:446">EU:C:2006:446</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се засяга въпросът за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>наказателния характер<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> на правото в областта на ДДС. Съдът по принцип е много строг в борбата срещу измамите с ДДС: приспадане на ДДС (и освобождаване от данъка) следва да се отказва не само когато самото данъчнозадължено лице е извършило данъчна измама, но и когато то е знаело или е трябвало да знае, че с извършеното от него придобиване участва в сделка, която е част от измама с ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>PPUH Stehcemp</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑277/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:719">EU:C:2015:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maks Pen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:69">EU:C:2014:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mecsek-Gabona</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑273/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:547">EU:C:2012:547</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bonik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:774">EU:C:2012:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kittel и Recolta Recycling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/04 и C‑440/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:446">EU:C:2006:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); по отношение на произтичащия от това проблем със свръхобезщетяването на настъпилите вреди вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Vetsch Int. Transporte</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑531/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:677">EU:C:2018:677</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Прилага ли се този строг подход (отказ да се признае приспадане на ДДС на всички етапи на веригата от доставки) и в случаите, в които е изключена измама с ДДС, но чрез фиктивни сделки се извличат други недължими облаги? Могат ли в този случай съответните лица, независимо от наказателните санкции, да бъдат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>санкционирани<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> съгласно правото в областта на ДДС, като при по-дълга верига от доставки на всеки от участниците бъде отказано приспадане на ДДС, но същевременно се установи данъчно задължение и допълнително се наложи административна санкция в размер на пълната сума на отказаното приспадане?</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Относимата към настоящия случай правна уредба на Съюза се съдържа в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.</P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Директивата за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 168, първа алинея, буква а) от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки[,] да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице; […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 203 от Директивата за ДДС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Италианското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Разпоредбите на Директивата за ДДС са транспонирани в италианското право с няколко декрета на президента на Републиката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 19 от Декрет № 633/72 на президента на Републиката от <DATE ISO="19721026">26 октомври 1972 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Декрет № 633/72<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>от размера на данъка върху извършените доставки се приспада размерът на данъка, който е платен или дължим от данъчнозадълженото лице или му е начислен за приспадане за стоките и услугите, внесени или придобити при упражняване на търговската му дейност, занаят или професия<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Обратно, член 21, параграф 7 от Декрет № 633/72 предвижда, че: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>ако бъде издадена фактура за фиктивни сделки или ако във фактурата сумите по сделките или съответните данъци са посочени в по-голям размер от реалния, се дължи данък за целия посочен размер или за размера, съответстващ на данните във фактурите<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Когато сделка, за която е издадена и регистрирана фактура, не бъде осъществена изцяло или отчасти, съгласно член 26 от Декрет № 633/72, в предвидените в тази разпоредба случаи и срокове, прехвърлителят има право да отчете и приспадне ДДС, а приобретателят следва да иска от него възстановяване на платения данък чрез регресен иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция член 6, параграф 6 от Законодателен декрет № 471 от <DATE ISO="19971218">18 декември 1997 г.</DATE> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Нарушение на задълженията за документиране, отчитане и индивидуализация на сделките<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) позволява на данъчната администрация да налага санкция в размер на пълната сума на отказаното приспадане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът по главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Спорът по главното производство е представен от запитващата юрисдикция по следния начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Жалбоподателят в главното производство (EN.SA. S.r.l., наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>EN.SA.<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.) осъществява дейност в областта на търговията с електроенергия и въз основа на срочни договори търгува с електроенергия извън Piattaforma dei Conti Energia (Платформа на енергийните сметки, PCE).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>През данъчните години 2009 и 2010 EN.SA. продава големи количества електроенергия на дружества от групата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Green Network<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>циркулярно<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> я купува отново от тях. В счетоводно отношение сделките са отразени в правилен размер. Издадени са и съответните фактури за тези сделки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Не е ясно дали EN.SA. е част от групата предприятия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Green Network<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> или е самостоятелно предприятие. Не е ясно също дали EN.SA. купува обратно веднага и на същата цена същите количества енергия. Отворен е и въпросът каква е целта на покупката и продажбата от и на същите лица. Данъчните органи предполагат, че целта е да се посочват значителни суми в счетоводните отчети на съответните дружества, за да получат последните (по-лесен) достъп до банкови канали за финансиране. EN.SA. обаче оспорва този извод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>При все това е установено, че ДДС, посочен във фактурите за тези сделки с електроенергия, е платен навреме и надлежно и е предявен за приспадане от съответния получател на доставките. Установено е също, че на държавния бюджет не е нанесена никаква вреда от гледна точка на ДДС. Запитващата юрисдикция изключва по-специално всякаква хипотеза на т.нар. верижна измама. От отправения от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос обаче става ясно, че според нея процесните сделки с електроенергия през 2009 г. и 2010 г. следва да бъдат разглеждани като фиктивни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С акт на данъчната администрация на EN.SA. е отказано приспадане на ДДС по получените фиктивни доставки (т.е. когато то е купувало електроенергията). Що се отнася обаче до извършените фиктивни доставки (т.е. когато EN.SA. е продавало електроенергията), е установено съответното данъчно задължение, тъй като във фактурите на EN.SA. ДДС е посочен отделно. Това води до установяването на данъчно задължение (допълнително начислени ДДС, лихви и санкции) в размер на <FT TYPE="DECIMAL">47618491,00</FT> EUR за 2009 г. и <FT TYPE="DECIMAL">22001078,00</FT> EUR за 2010 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>EN.SA. подава жалба срещу акта, която е отхвърлена от Commissione Tributaria Provinciale di Milano (Данъчна комисия на провинция Милано, Италия). Запитващата юрисдикция трябва да се произнесе по жалбата, подадена от EN.SA.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалното запитване и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20171009">9 октомври 2017 г.</DATE>, постъпило в Съда на <DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, на основание член 267 ДФЕС Commissione Tributaria Regionale per la Lombardia (Данъчна комисия на регион Ломбардия, Италия) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Съвместима ли е с принципите на правото на ЕС в областта на ДДС, развити от Съда, националната нормативна уредба, а именно член 19 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Приспадане<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) и член 21, параграф 7 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Фактуриране на сделките<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>) от decreto del Presidente della Repubblica (Декрет на президента на Републиката) № 633 от <DATE ISO="19721026">26 октомври 1972 г.</DATE> и член 6, параграф 6 от decreto legislativo (Законодателен декрет) № 471 от <DATE ISO="19971218">18 декември 1997 г.</DATE> (Нарушение на задълженията за<?PAGE NO="4"?> документиране, отчитане и индивидуализация на сделките) в хипотезата на обявени за фиктивни сделки, в резултат на които не е причинена вреда на държавния бюджет и не е настъпило каквото и да било данъчно предимство за данъчнозадълженото лице, като се има предвид, че едновременното прилагане на тези разпоредби от вътрешното право води до това:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>данъкът, наложен върху извършените от приобретателя придобивания за всяка от спорните сделки, свързани с участието на един и същ субект и с една и съща данъчна основа, никога да не може да бъде приспаднат;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>прехвърлителят да начислява и плаща данъка (и да бъде изключена възможността за възстановяване на недължимо платеното) за съответните паралелни продажби, също приети за фиктивни;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>да бъде наложена санкция в размер на данъка върху придобиванията, за който се приема, че не подлежи на приспадане?<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>В производството пред Съда писмени становища представят Италианската република и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Предварителни забележки относно фактите и преюдициалния въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>За да се отговори на отправения въпрос, въз основа на конкретното преюдициално запитване следва да се приеме, че сделките с електроенергия в настоящия случай са фиктивни (т.е. симулативни) сделки, които в действителност не са били извършени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Въпреки това въз основа на описаните факти не може непременно да се изключи наличието на нефиктивни (реални) сделки. Тъй като при сделките с електроенергия между търговци на електроенергия резултатът никога не е физическо предаване на електроенергия, а единствено купуване и продаване (по правило по електронен път) на права за отдаване на електроенергия, не са необходими специални действия по предаване. Ако тези права за отдаване на електроенергия са били действително прехвърлени от правна гледна точка, не е възможно само от факта, че с тези сделки се цели балансът евентуално да бъде увеличен изкуствено, непременно да се направи извод, че са налице фиктивни сделки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Класифицирането на това деяние като наказуемо само по себе си не води автоматично до освобождаване от облагане на разглежданата сделка, както е посочено изрично в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kittel и Recolta Recycling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/04 и C‑440/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:446">EU:C:2006:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060112">12 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Optigen и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑354/03, C‑355/03 и C‑484/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:16">EU:C:2006:16</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000629">29 юни 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salumets и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑455/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:352">EU:C:2000:352</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Би могло да се приеме също, че тази цел изисква сделките да бъдат действително извършени. Доколкото разходите за сделка в (електронната) търговия с електроенергия са твърде ограничени, действително не съществува причина реалните сделки да бъдат заменени с фиктивни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Следователно запитващата юрисдикция трябва внимателно да провери дали не са налице реални сделки. В такъв случай по отношение на последните би възникнал проблем във връзка с евентуалния отказ да се признае приспадане на ДДС в случай на деяние, което представлява измама, но от гледна точка на правото в областта на ДДС е законосъобразно, но по този проблем в настоящия случай не е отправен въпрос до Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Поставеният преюдициален въпрос обаче съдържа три други аспекта, които ще разгледам отделно. На първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали от член 168 от Директивата за ДДС следва, че в случай на верига от доставки с фиктивни сделки всеки път може да се отказва приспадане на ДДС (точка 1). На второ място, запитващата юрисдикция иска да установи дали от член 203 от Директивата за ДДС следва, че въпреки това при фиктивни препродажби се начислява данък (и е изключена възможността за възстановяване на недължимо платени суми) (точка 2). На трето място, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали в такъв случай е пропорционално налагането на допълнителна санкция в размер на данъка, който не подлежи на приспадане (точка 3).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Отказ да се признае приспадане на ДДС в случай на фиктивни сделки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Член 168 от Директивата за ДДС дава възможност на данъчнозадълженото лице да приспада ДДС само при определени условия. Данъчнозадълженото лице, от една страна, трябва само да извършва сделките, а от друга, може да приспада само дължимия или платен ДДС по отношение на доставката на стоки, извършена за него от друго данъчнозадължено лице. Съгласно член 15, параграф 1 от Директивата за ДДС електроенергията се счита за материална вещ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Поради това, за да бъде приспаднат ДДС, е необходимо действително да е извършена доставка на електроенергия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180627">27 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>SGI и Valériane</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑459/17 и C‑460/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:501">EU:C:2018:501</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LVK</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑643/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:55">EU:C:2013:55</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>António Jorge</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑536/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:323">EU:C:2005:323</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Terra Baubedarf-Handel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑152/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:268">EU:C:2004:268</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000608">8 юни 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Breitsohl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:304">EU:C:2000:304</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно не е възможно приспадане на ДДС, ако не е извършена действително доставката на стоката<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Както неотдавна е посочено изрично в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180627">27 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>SGI и Valériane</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑459/17 и C‑460/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:501">EU:C:2018:501</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Както изтъкват Комисията и Италия, не е от съществено значение обстоятелството, че фиктивният доставчик дължи данък съгласно член 203 от Директивата за ДДС, поради това че е издал фактура за фиктивната доставка, в която ДДС е посочен отделно. Това е така, тъй като Съдът вече многократно е уточнявал, че упражняването на правото на приспадане не обхваща данък, който се дължи изключително поради това че е посочен във фактура<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180627">27 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>SGI и Valériane</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑459/17 и C‑460/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:501">EU:C:2018:501</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LVK</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑643/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:55">EU:C:2013:55</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070315">15 март 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reemtsma Cigarettenfabriken</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑35/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:167">EU:C:2007:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891213">13 декември 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Genius</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑342/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:635">EU:C:1989:635</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В резултат на това EN.SA. няма право да приспадне ДДС, ако не е получило доставка. Наличието на няколко последователни фиктивни доставки в по-дълга верига от доставки също не променя този извод. Член 168 от Директивата за ДДС не прави разграничение между една отделна доставка или няколко доставки, осъществени последователно или в затворена верига от доставки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Следователно, поради липсата на право на приспадане, в настоящия случай не се поставя въпросът за отказа да се признае приспадане на ДДС вследствие на измама.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Данъчно задължение вследствие на издаването на фактура</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>По-нататък следва да се прецени дали въпреки получена фиктивна доставка, за която не съществува право на приспадане, може да бъде начислен ДДС за извършена фиктивна доставка. При по-дълга верига от доставки това би генерирало много високи данъчни приходи за съответната държава, въпреки че не е налице основният фактически състав за възникване на права и задължения в областта на ДДС (член 2, параграф 1 — възмездна доставка на стоки или услуги от данъчнозадължено лице).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Данъчно задължение на издателя на фактурата за фиктивни сделки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>От значение за отговора на този въпрос са членове 193 и 203 от Директивата за ДДС. Член 193 от Директивата за ДДС предвижда, че ДДС е платим, на първо място, от данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки. По данни на запитващата юрисдикция доставка липсва. Едновременно с това обаче съгласно член 203 от Директивата за ДДС данък е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура. Такова е положението в случая на EN.SA.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Смисъл и цел на член 203 от Директивата за ДДС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Смисълът и целта на член 203 от Директивата за ДДС е да се отстрани рискът от загуба на данъчни приходи, който може да възникне, когато въз основа на фактура получателят по нея претендира неправомерно приспадане на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Както е посочено изрично в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LVK</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑643/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:55">EU:C:2013:55</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadeco</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:380">EU:C:2009:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), в което се препраща към решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000919">19 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmeink &amp; Cofreth и Strobel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:469">EU:C:2000:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Karageorgou и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/02—C‑80/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:604">EU:C:2003:604</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Разглежданите в настоящия случай факти онагледяват този риск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Действително правото на приспадане на ДДС може да бъде упражнено единствено за данъците, начислявани за облагаема с ДДС сделка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891213">13 декември 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Genius</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑342/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:635">EU:C:1989:635</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Рискът от загуба на данъчни приходи обаче е налице, докато получателят по фактурата, в която неправомерно е начислен ДДС, все още има възможност да я използва, за да упражни правото си на приспадане по член 168 от Директивата за ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Както е посочено изрично в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadeco</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:380">EU:C:2009:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), което препраща към решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000919">19 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmeink &amp; Cofreth и Strobel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:469">EU:C:2000:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това е така, тъй като не е изключено данъчната администрация да не успее своевременно да установи, че материалноправни съображения не допускат да се упражни формално съществуващото право на приспадане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Следователно член 203 от Директивата за ДДС цели постигането на равновесие между приспадането на данъка от <HT TYPE="ITALIC">получателя</HT> по фактурата и данъчното задължение на <HT TYPE="ITALIC">издателя</HT> на фактурата, каквото обикновено би било налице за доставчика и получателя на доставката при реална доставка. При това, съгласно текста на член 203 от Директивата за ДДС, не е необходимо получателят по фактурата действително да е извършил приспадане на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В резултат на това издателят на фактурата носи обективна (т.е. абстрактна) отговорност за риска получателят по фактурата да извърши неправомерно приспадане на ДДС въз основа на тази (невярна) фактура. Става въпрос за абстрактна отговорност за риска от страна на издателя на фактурата. Тя е налице не само в случай на грешка по отношение на правилната данъчна ставка (ако във фактурата е посочена стандартната данъчна ставка вместо намалената данъчна ставка), но и по-специално при отчитането на фиктивни сделки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Неприлагане в случай на отчитане на фиктивна доставка?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Въпреки това Съдът е постановил в решение, че тъй като залегналите в основата доставки не подлежат на облагане с ДДС, неправилно посочената във фактурата като ДДС сума не може да бъде определена като ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Karageorgou и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/02—C‑80/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:604">EU:C:2003:604</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Логическото продължение на тази съдебна практика в случая би означавало, че отчитането на фиктивни сделки — тъй като те и не подлежат на облагане с ДДС (вж. по-горе точка 24 и сл.) — не би породило правните последици по член 203 от Директивата за ДДС. Тогава член 203 от Директивата за ДДС би се прилагал само в случай на посочен твърде висок ДДС за (реална) доставка на стока или услуга. Основание за такова ограничение обаче не следва нито от текста на разпоредбата, нито от смисъла и целта ѝ през призмата на абстрактната отговорност за риска.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Освен това в същото и в още едно решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadeco</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:380">EU:C:2009:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Karageorgou и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/02—C‑80/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:604">EU:C:2003:604</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът приема, че в Шеста директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">ОВ L 145, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> не е изрично предвидена хипотезата, при която ДДС е погрешно начислен във фактурата, при положение че не се дължи. В крайна сметка в тези решения става въпрос за коригирането на такива фактури, което на практика не се предвижда в член 203 от Директивата за ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Както правилно е посочено в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000919">19 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmeink &amp; Cofreth и Strobel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:469">EU:C:2000:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Шеста директива не съдържа разпоредби, свързани с коригирането от издателя на фактурата на недължимо фактуриран ДДС<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></NOTE>. Освен това тези решения не се отнасят до съзнателното отчитане на фиктивни сделки, а до грешки относно качеството на данъчнозадължено лице и мястото на извършване на сделките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>По-специално, Съдът потвърждава в друго дело, че член 21, точка 1, буква в) от Шеста директива (който съответства на член 203 от Директивата за ДДС) се отнася и до фиктивните фактури (тоест фактурите за фиктивни сделки)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021015">15 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑427/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:581">EU:C:2002:581</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Накрая, няма основание единствено издателят на фактурата, който е сгрешил размера на данъчната ставка или съзнателно е начислил ДДС за освободена доставка, да носи отговорност за настъпилия (абстрактен) риск от загуба на данъчни приходи, а този, който съзнателно е отчел фиктивни сделки, да не носи отговорност. И в двата случая рискът от загуба на данъчни приходи вследствие на неправомерно приспадане на ДДС от получателя по фактурата е един и същ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>По същество този извод изглежда е направен и в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LVK</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑643/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:55">EU:C:2013:55</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) — данъчно задължение съгласно член 203 от Директивата за ДДС, независимо дали действително е налице облагаема сделка.</P></NOTE>. Следователно както Комисията, така и Италия приемат, че член 203 от Директивата за ДДС е приложим в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Ето защо член 203 от Директивата за ДДС се отнася и до настоящото положение, в което във фактура съзнателно е начислен ДДС, въпреки че не е дължим поради липсата на сделки. Поради това EN.SA. по принцип дължи ДДС, който е посочило във фактурите за фиктивните сделки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Коригиране на данъчното задължение по член 203 от Директивата за ДДС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Следва още да се провери дали това данъчно задължение може да се коригира, в случай че в действителност не е възникнал риск от загуба на данъчни приходи. Този проблем възниква по-специално поради обстоятелството, че във въпроса си запитващата юрисдикция споменава, че е изключена възможността за възстановяване на недължимо платен ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В това отношение обаче Съдът вече е постановил, че Шеста директива (същото важи и за приложимата понастоящем Директива за ДДС) не съдържа разпоредби относно възможността издателят на фактурата да коригира неправомерно начисления в нея ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Както е посочено изрично в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000919">19 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmeink &amp; Cofreth и Strobel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:469">EU:C:2000:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), цитирано в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadeco</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:380">EU:C:2009:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Karageorgou и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/02—C‑80/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:604">EU:C:2003:604</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в които обаче се посочва, че Директивата не предвижда изрично случая, в който ДДС е начислен неправилно във фактура.</P></NOTE>. Ето защо държавите членки следва да предвидят разрешение за тази празнина, докато тя не бъде преодоляна от законодателя на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadeco</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:380">EU:C:2009:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Karageorgou и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/02—C‑80/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:604">EU:C:2003:604</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000919">19 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmeink &amp; Cofreth и Strobel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:469">EU:C:2000:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Задължение за предоставяне на възможност за коригиране</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В този контекст, за да осигурят неутралитета на ДДС, държавите членки следва да предвидят във вътрешния си правен ред възможността да се коригира фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, при положение че издателят на фактурата докаже <HT TYPE="ITALIC">своята добросъвестност</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadeco</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:380">EU:C:2009:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891213">13 декември 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Genius</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑342/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:635">EU:C:1989:635</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Освен това принципът на неутралитет на ДДС изисква фактурираният ДДС, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, когато издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, <HT TYPE="ITALIC">без</HT> държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>LVK</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑643/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:55">EU:C:2013:55</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadeco</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:380">EU:C:2009:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Karageorgou и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/02—C‑80/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:604">EU:C:2003:604</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000919">19 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmeink &amp; Cofreth и Strobel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:469">EU:C:2000:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това споменатото коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadeco</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:380">EU:C:2009:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000919">19 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmeink &amp; Cofreth и Strobel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:469">EU:C:2000:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Освен това мерките, които държавите членки приемат, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят измамите, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Ето защо те не могат да бъдат използвани по начин, който би поставил под въпрос неутралитета на ДДС — основен принцип на общата система на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadeco</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:380">EU:C:2009:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000919">19 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmeink &amp; Cofreth и Strobel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:469">EU:C:2000:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Това важи по-специално за случаите на наличие на абстрактен риск (в това отношение вж. точки 34 и 35).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Следователно, ако възстановяването на ДДС стане невъзможно или изключително трудно поради условията, при които може да се подаде молба за възстановяване на данък, споменатите принципи могат да изискват от държавите членки да предвидят необходимите инструменти и процесуален ред и условия, за да може данъчнозадълженото лице да си възстанови фактурирания данък, който не е следвало да бъде начислен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadeco</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:380">EU:C:2009:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), вж. в този смисъл и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070315">15 март 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reemtsma Cigarettenfabriken</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑35/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:167">EU:C:2007:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция не съществува риск от загуба на данъчни приходи. Това следва от обстоятелството, че дължимият ДДС е платен надлежно от съответните дружества и следователно въз основа на равновесието между начисляването и приспадането на ДДС италианската държава не е изплатила ДДС на нито един от участниците, без преди това да е могла да събере сумата. В това отношение целта да се запази равновесието между приспадането на ДДС и данъчното задължение (в това отношение вж. по-горе точка 32 и сл.) не е застрашена в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Освен това от фактите и преюдициалното запитване следва, че данъчната администрация познава всички участници и на всички е отказала приспадане на ДДС. От тази гледна точка също липсва риск от загуба на данъчни приходи. Ако обаче не съществува риск от загуба на данъчни приходи вследствие на отчитането на фиктивни сделки, тогава коригирането на този данък съгласно член 203 от Директивата за ДДС трябва да е възможно, дори ако EN.SA. не е действало добросъвестно по отношение на фиктивните сделки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Моментът, в който се извършва коригиране</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Коригиране е уместно да се извърши в момента, в който е установено, че не съществува риск от загуба на данъчни приходи. В настоящия случай това би могъл да бъде моментът, в който данъчната администрация установи, че получателят по фактурата няма право да приспадне ДДС и му откаже приспадането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Освен това поради недобросъвестността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Ако се приеме, че в рамките на групата от предприятия са налице фиктивни сделки, се изключва по принцип и добросъвестността в рамките на групата.</P></NOTE> на въпросната група <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Green Network<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> в настоящия случай остава отворен въпросът дали връщането на сумата на получателя по фактурата също е условие за коригирането на данъчното задължение по член 203 от Директивата за ДДС, ако последният добросъвестно е вярвал, че има право да приспадне ДДС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>В резултат на това правото на Съюза (по-специално принципите на пропорционалност и на неутралитет на ДДС) изисква към момента, в който е изключен рискът от загуба на данъчни приходи, да има възможност за коригиране на данъчното задължение, разглеждано като абстрактна отговорност за риска, съгласно член 203 от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Както обаче Съдът вече е постановил, правото на Съюза не възпрепятства държавите членки да разглеждат като престъпление издаването на фиктивни фактури (за фиктивни сделки), в които неправомерно е начислен ДДС, и в такъв случай да налагат санкциите, предвидени в националното им законодателство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000919">19 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmeink &amp; Cofreth и Strobel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑454/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:469">EU:C:2000:469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Пропорционалност на санкцията в размер на пълната сума на неправомерно предявеното приспадане на ДДС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Накрая следва да се отговори на посочения в третата част на преюдициалното запитване въпрос дали в случай като настоящия е пропорционално налагането на допълнителна санкция в размер на пълната сума на неправомерно предявеното приспадане на ДДС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>При липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки действително запазват компетентността си да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170426">26 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Farkas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑564/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:302">EU:C:2017:302</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), вж. в този смисъл по-конкретно решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140206">6 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fatorie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑424/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:50">EU:C:2014:50</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001207">7 декември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Andrade</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑213/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:678">EU:C:2000:678</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Така подобни санкции не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на целите за осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване на данъчните измами. За да се прецени дали дадена санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва да се вземат предвид по-специално видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и правилата за определянето на нейния размер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170426">26 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Farkas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑564/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:302">EU:C:2017:302</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Родопи‑M 91</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑259/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:414">EU:C:2013:414</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080508">8 май 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ecotrade</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑95/07 и C‑96/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:267">EU:C:2008:267</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>По отношение на възможността държавите членки да налагат финансови санкции в рамките на правото в областта на ДДС, Съдът е постановил вече няколко решения, в които признава, че санкциите действително са допустими. Те обаче не трябва да водят до обезсилване на принципите на правото в областта на ДДС и по-специално не трябва да поставят под въпрос неутралитета на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Senatex</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:691">EU:C:2016:691</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salomie и Oltean</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑183/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:454">EU:C:2015:454</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В настоящия случай санкцията в размер на пълната сума на извършеното неправомерно приспадане на ДДС води до обезсмисляне на възможността за коригиране на данъчното задължение по член 203 от Директивата за ДДС. Това е така, тъй като дори данъчното задължение по член 203 от Директивата за ДДС да бъде коригирано поради липата на риск от загуба на данъчни приходи, остава сравнително голямо задължение. Ако покупната и продажната цена са в еднакъв размер, то остава и задължение в същия размер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Съдът вече е постановил, че санкция в размер на 50 % — ако деянието не е довело до каквато и да било загуба на приходи за данъчната администрация и нищо не сочи за наличие на данъчна измама — изглежда непропорционална, като това обаче трябва да се провери от запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170426">26 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Farkas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑564/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:302">EU:C:2017:302</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това важи с още по-голяма сила за санкция в размер на 100 % в случаи, при които наличието на вреда за държавния бюджет и на данъчна измама е изключено<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>В подобен смисъл, макар и в друг контекст, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Equoland</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑272/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2091">EU:C:2014:2091</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Освен това, както Съдът вече е постановил по друго дело<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Senatex</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:691">EU:C:2016:691</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salomie и Oltean</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑183/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:454">EU:C:2015:454</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, трябва да се вземат предвид и други, по-леки мерки. Следователно в настоящия случай е възможно налагането на глоба или парична санкция, която е пропорционална на тежестта на нарушението и на вредата. Очевидно обаче съгласно правната уредба, разглеждана в главното производство, санкция се налага във всички случаи без оглед на конкретните обстоятелства и конкретния риск за ДДС, респ. на конкретната вреда от гледна точка на ДДС. Както Комисията правилно отбелязва, това обаче надхвърля необходимото за гарантирането на правилното събиране на данъка и за предотвратяването на данъчните измами (вж. за тази цел членове 273 и 131 от Директивата за ДДС).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>По същата причина въпросната санкция не може да бъде разглеждана като пропорционална санкция по отношение на неправомерно издадените фактури (за тази възможност вж. по-горе точка 53), още повече че тя не е обвързана с размера на посоченото в тях данъчно задължение и на даден риск, а на неправомерно предявеното преди това приспадане на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>В допълнение следва да се вземе предвид, че неправомерно предявеното приспадане на ДДС (въз основа на получени фиктивни доставки) съответства на също неправомерно платения ДДС за извършени фиктивни доставки. Двете <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>плащания<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> се отнасят до една и съща доставка на стоки и поради това не могат да бъдат разглеждани отделно. И двете са извършени неправомерно и поради това подлежат на връщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Освен това, както структурата на Директивата за ДДС (вж. член 206 от Директивата за ДДС) ясно показва, данъчното задължение на данъчнозадълженото лице винаги се състои от дължимия данък по извършени доставки след приспадане на подлежащия на приспадане ДДС по получени доставки за същия данъчен период. Тази идея също следва да бъде взета предвид при преценката на целесъобразността на санкционирането на фиктивните сделки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>В случай на прихващане на двете претенции сумата за плащане от EN.SA. (следователно и вредата за държавния бюджет на Италия) ще бъде в размер на 0 EUR, ако покупната и продажната цена са идентични, а това изглежда твърди запитващата юрисдикция. Налагането на санкция в размер на пълната сума на предявеното неправомерно и в ущърб на италианската държава приспадане на ДДС, без обаче да се вземе предвид и размерът на платения също неправомерно, но в полза на Италия ДДС, е непропорционално поради факта, че двете претенции са свързани по съществото си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Италия е свободна да олихвява с подходящ лихвен процент данъчното задължение, възникнало въз основа на член 203 от Директивата за ДДС (абстрактна отговорност за риска), до неговото коригиране и — както вече бе посочено по-горе — да налага наказателноправна санкция за издаването на фактури за фиктивни сделки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос на Commissione Tributaria Regionale per la Lombardia (Данъчна комисия на регион Ломбардия, Италия) по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>В случай на фиктивни сделки членове 168 и 203 от Директива 2006/112/ЕО допускат едновременно да възникне данъчно задължение вследствие на издаването на фактура и да бъде отказано приспадането на ДДС (дори нееднократно в рамките на циркулярна верига от доставки). Необходимо условие за това е данъчното задължение по член 203 от Директивата за ДДС да може да бъде коригирано, щом като рискът от загуба на данъчни приходи е изключен. В такъв случай действително може да бъде наложена санкция за издаването на невярна фактура, но санкция в размер на пълната сума на неподлежащия на приспадане ДДС по получените фиктивни доставки е непропорционална, ако съответният ДДС по извършените фиктивни доставки е платен и поради това не съществува риск от загуба на данъчни приходи<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>