<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.10-->
  <head>
    <title>2024-03-202403C107202205580-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0558-22-202400641-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="13/03/2024 12:01:11" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="S0XhGSvbxALpEccDaAoq9NaC7B+HGn/ysS4HkGNPevvDZOPF2IYtTpm6n8o5wGkOTUnMKu6QuphSBCVhTKuOmVrIvSlJ8tEdk7dENMLaOzfDpedhRRlEg34gO5tCAX5sNzLCsBl9BlpgPzFydtc8BvOS0d/L1w8Qok2kye2wFqU=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0558" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2022" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 01-03-24 17:14:23" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="38c71d5451ea466288faf8e5253a5ec9" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0558" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 7.3.2024 г. — Дело C‑558/22</div>
      <div id="rId21" style="default">Fallimento Esperia и GSE</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      7 март 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Национална схема за подпомагане, която предвижда предоставянето на търгуеми зелени сертификати на местните производители на електроенергия от възобновяеми източници — Внос на електроенергия, произведена от възобновяеми източници в друга държава членка — Задължение за купуване на зелени сертификати — Санкция — Освобождаване — Директива 2001/77/ЕО — Директива 2009/28/ЕО — Схема за подпомагане — Гаранции за произход — Свободно движение на стоки — Членове 18, 28, 30, 34 и 110 ДФЕС — Държавни помощи — Членове 107 и 108 ДФЕС — Държавни ресурси — Селективно предимство“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑558/22
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 16 август 2022 г., постъпил в Съда на 19 август 2022 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      Autorità di Regolazione per Energia Reti e Ambiente (ARERA)
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      Fallimento Esperia SpA,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      Gestore dei Servizi Energetici SpA — GSE,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-10" title="page-1">
      СЪДЪТ (втори състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      състоящ се от: A. Prechal (докладчик), председател на състава, F. Biltgen, N. Wahl, J. Passer и M. L. Arastey Sahún, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Fallimento Esperia SpA, от U. Grella и F. M. Salerno, avvocati,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Gestore dei Servizi Energetici SpA — GSE, от S. Fidanzia и A. Gigliola, avvocati,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от D. Del Gaizo и F. Tortora, avvocati dello Stato,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от B. De Meester, G. Gattinara и F. Tomat, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-1">
      предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-22" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 18, 28, 30, 34, 107, 108 и 110 ДФЕС и на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (OB L 140, 2009 г., стр. 6).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между Autorità di Regolazione per Energia Reti e Ambiente (ARERA) (Регулаторен орган за енергетика, мрежи и околна среда, Италия) (наричан по-нататък „ARERA“), от една страна, и от друга страна, Fallimento Esperia SpA, дружество в несъстоятелност, и Gestore dei Servizi Energetici SpA — GSE (наричан по-нататък „GSE“) относно налагането на имуществена санкция на Fallimento Esperia за неизпълнение на задължението за купуване на сертификати, удостоверяващи възобновяемия произход (наричани по-нататък „зелени сертификати“) на електроенергията, внесена в Италия през 2010 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2001/77/ЕО</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар (ОВ L 283, 2001 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 36) е отменена, считано от 1 януари 2012 г., с Директива 2009/28. Последната е на свой ред отменена, считано от 1 юли 2021 г., с Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (OВ L 328, 2018 г., стр. 82).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 10, 11, 14 и 15 от Директива 2001/77 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-30" title="page-2">
      „(10) Настоящата директива не изисква от държавите членки да признаят покупката на гаранция за произход от друга държава членка или съответно закупуване на електроенергия като принос при изпълнението на задължение по отношение на национални квоти. Въпреки това, гаранция за произхода на електроенергията е необходима за улеснение на търговията с електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и повишаване на прозрачността с оглед на потребителския избор между електроенергията, произведена от невъзобновяеми и електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници. Схемите за гарантиране на произхода сами по себе си не предполагат право на облагодетелстване от националните механизми за подпомагане, установени в отделните държави членки. Важно е тези гаранции за произход да обхващат всички видове производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-31" title="page-2">
      „(11) Важно е да се направи ясно разграничение между гаранциите за произход от заменяеми зелени сертификати.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-32" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-33" title="page-3">
      „(14) Държавите членки прилагат различни механизми за подпомагане за възобновяеми енергийни източници на национално ниво, включително зелени сертификати, инвестиционна помощ, освобождаване от данъци или данъчни облекчения, възстановяване на данъци и схеми за пряко ценово подпомагане. Едно от важните средства за постигането на целта на настоящата директива е гарантирането на правилното функциониране на тези механизми, докато не влезе в действие една обща рамка на Общността, за да се поддържа доверието на инвеститорите.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-34" title="page-3">
      (15) Още е твърде рано да се вземе решение за цялостна рамка на Общността по отношение на схемите за подпомагане, с оглед на ограничения опит с националните схеми и относително малкия дял понастоящем на ценово подпомаганата електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници в Общността“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от тази директива, озаглавен „Цел“, предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-3">
      „Целта на настоящата директива е да насърчи увеличението на дела на възобновяемите енергийни източници при производството на електрическа енергия на вътрешния пазар на електроенергия и да положи основата за бъдещата рамка на Общността в тази област“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от посочената директива, озаглавен „Национални индикативни цели“, предвижда в параграфи 1 и 2:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-3">
      „1. Държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да насърчават по-широкото потребление на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници в съответствие с националните индикативни цели, посочени в точка 2. Тези стъпки следва да бъдат съобразени с поставената цел.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-3">
      2. Не по-късно от 27 октомври 2002 г. и на всеки пет години след това, държавите членки следва да приемат и публикуват доклади, определящи националните им планове относно бъдещото потребление на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници като процент от общото потребление на електроенергия за следващите 10 години. Този доклад подчертава също предприетите или планирани мерки на национално ниво за постигане на тези национални индикативни цели. При изготвянето на тези цели в период до 2010 г., държавите членки следва да:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">вземат предвид референтните стойности, посочени в приложението,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">се уверят, че целите съответстват на националните ангажименти, поети в контекста на ангажиментите, по отношение на промяната на климата, които Общността е поела в съответствие с Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации относно промяната на климата“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4 от тази директива, озаглавен „Схеми за подпомагане“, предвижда в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-43" title="page-4">
      „Без да се засягат членове 87 и 88 от Договора [(понастоящем членове 107 и 108 ДФЕС)], [Европейската комисия] оценява прилагането на механизми, използвани в държавите членки, според които даден производител на електроенергия, на основата на нормативен акт, издаден от публичните власти, получава пряко или косвено подпомагане, и което би могло да има като ефект ограничаване на търговията, на основата на техния принос за постигане на целите по членове 6 и 174 от Договора“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5 от Директива 2001/77, озаглавен „Гаранция за произход на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници“, в параграфи 1—5 предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-4">
      „1. Не по-късно от 27 октомври 2003 г., държавите членки следва да потвърдят, че произход[ът] на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници[,] може да бъде гарантиран по смисъла на настоящата директива в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, посочени от всяка държава членка. Те следва да осигурят издаването на гаранция за произход за тази цел, в отговор на такова искане.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-46" title="page-4">
      2. Държавите членки могат да определят един или повече компетентни органи, независими по отношение на дейностите по производството и разпределението, да наблюдават издаването на такива гаранции за произход.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-47" title="page-4">
      3. Дадена гаранция за произход:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">посочва енергийния източник, от който е произведена електроенергията, уточнява датата и мястото на производство, а в случаите на водноелектрически инсталации посочва и тяхната мощност;</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">служи на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници да докажат, че продаваната от тях електроенергия действително е произведена от възобновяеми енергийни източници по смисъла на настоящата директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-4">
      4. Гаранциите за произход, издадени в съответствие с параграф 2, следва да бъдат взаимно признавани от държавите членки, и особено като доказателство на елементите, посочени в параграф 3. Всеки отказ за признаване на гаранция за произход като такова доказателство, по-специално с оглед на предотвратяването на измама, трябва да се базира на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. В случай на отказ да бъде призната гаранция за произход, Комисията може да принуди отказалата страна да я признае, и по-специално с оглед на обективните, прозрачни и недискриминационни критерии, на които се основава подобно признаване.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-51" title="page-4">
      5. Държавите членки или техни компетентни органи следва да въведат подходящи механизми, които да осигурят точността и надеждността на гаранциите за произход, както и да очертаят в доклада, посочен в член 3, параграф 3 предприетите мерки за осигуряване на надеждността на системата за гаранции“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2009/28</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 25, 52 и 56 от Директива 2009/28 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-54" title="page-5">
      „(25) Държавите членки имат различен потенциал по отношение на енергията от възобновяеми източници и прилагат различни схеми на национално равнище за подпомагане в областта на енергията от възобновяеми източници. Повечето държави членки прилагат схеми за подпомагане, които осигуряват предимства единствено за произведената на тяхна територия енергия от възобновяеми източници. За да функционират добре националните схеми за подпомагане, е изключително важно държавите членки да могат да контролират ефекта и разходите на националните схеми за подпомагане в зависимост от техния различен потенциал. Едно от важните средства за постигане на целта на настоящата директива е да се гарантира правилното функциониране на националните схеми за подпомагане, като тези съгласно Директива 2001/77/ЕО, за да се поддържа доверието на инвеститорите и да се даде възможност на държавите членки да разработят ефективни национални мерки за съответствие с целите. Настоящата директива цели улесняването на трансграничното насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, без да се засягат националните схеми за подпомагане. Тя въвежда незадължителни механизми на сътрудничество между държавите членки, които да им дават възможност да се споразумеят до каква степен дадена държава членка да подпомага производството на енергия в друга държава членка, както и до каква степен производството на енергия от възобновяеми източници следва да се отчита като изпълнение на общите национални цели на едната или другата. За да се осигури ефективността и на двете мерки за постигане на целите, т.е. на националните схеми за подпомагане и на механизмите за сътрудничество, е изключително важно държавите членки да могат да определят дали и до каква степен националните им схеми за подпомагане се прилагат за енергията от възобновяеми източници, произведена в други държави членки, и да се споразумеят за това, като прилагат механизмите на сътрудничество, предвидени в настоящата директива.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-56" title="page-5">
      (52) Гаранциите за произход, издадени за целите на настоящата директива, служат единствено като доказателство пред крайния потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници. […] Важно е да се направи разграничение между зелените сертификати, използвани за схеми за подпомагане, и гаранциите за произход.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-58" title="page-6">
      (56) Гаранциите за произход сами по себе си не предоставят право да се ползват националните схеми за подпомагане“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет и приложно поле“, гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-60" title="page-6">
      „Настоящата директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. С нея се задават задължителни национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта. Тя установява правила относно статистическите прехвърляния между държави членки, съвместните проекти между държави членки и с трети държави, гаранциите за произход, административните процедури, информацията и обучението и достъпа до електроенергийната мрежа за енергията от възобновяеми източници. В нея са установени и критерии за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2 („Определения“) от посочената директива предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-62" title="page-6">
      „За целите на настоящата директива се прилагат определенията в Директива 2003/54/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (ОВ L 176, 2003 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61)].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-63" title="page-6">
      Прилагат се и следните определения:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-64" title="page-6">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-65" title="page-6">
      й) „гаранция за произход“: означава електронен документ, който служи единствено като доказателство пред краен потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници съгласно изискванията на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-66" title="page-6">
      к) „схема за подпомагане“ означава всеки инструмент, схема или механизъм, прилагани от държава членка или група държави членки, които насърчават използването на енергия от възобновяеми източници чрез намаляване на себестойността на тази енергия, увеличаване на цената, на която може да бъде продадена, или увеличаване, посредством задължение за енергия от възобновяеми източници или по друг начин, на обема на покупките на такава енергия. Това включва, но не се ограничава до инвестиционни помощи, данъчни облекчения или намаления, връщане на платени данъци, схеми за подпомагане на [изпълнението на] задължението за използване на възобновяеми източници на енергия, включително тези, при които се използват зелени сертификати, и схеми за пряко ценово подпомагане, включително преференциални тарифи и премийни плащания;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-67" title="page-7">
      л) „задължение за енергия от възобновяеми източници“ означава национална схема за подпомагане, изискваща от производителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето производство, изискваща от доставчиците на енергия да включат в своите доставки определен дял енергия от възобновяеми източници или изискваща от потребителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето потребление. Това включва схеми, съгласно които такива изисквания могат да бъдат изпълнени чрез използване на зелени сертификати;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-68" title="page-7">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от посочената директива, озаглавен „Задължителни общи национални цели и мерки за използване на енергия от възобновяеми източници“, гласи в параграфи 1—4:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-70" title="page-7">
      „1. Всяка държава членка гарантира, че нейният дял на енергия от възобновяеми източници, изчислен в съответствие с разпоредбите на членове 5—11, в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. е най-малко равен на нейната обща национална цел за дела на енергията от възобновяеми източници през тази година, посочен в третата колона на таблицата от приложение I, част А. Такива задължителни общи национални цели съответстват на цел от най-малко 20-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Общността през 2020 г. За да се постигнат по-лесно целите, установени в настоящия член, всяка държава членка популяризира и насърчава енергийната ефективност и енергоспестяването.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-71" title="page-7">
      2. Държавите членки въвеждат ефективно определени мерки, предназначени да гарантират, че делът на енергията от възобновяеми източници се равнява на или надвишава посочения дял в индикативната крива, съдържаща се в приложение I, част Б.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-72" title="page-7">
      3. За да постигнат целите по параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки може, inter alia, да прилагат следните мерки:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-73" title="page-7">
      a) схеми за подпомагане;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-74" title="page-7">
      б) мерки на сътрудничество между различните държави членки и с трети държави за постигането на техните общи национални цели в съответствие с членове 5—11.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-75" title="page-7">
      Без да се засягат разпоредбите на членове 87 и 88 от Договора [понастоящем 107 и 108 ДФЕС], държавите членки имат право да решат, в съответствие с членове 5—11 от настоящата директива, до каква степен да подпомагат енергия от възобновяеми източници, произведена в друга държава членка.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-76" title="page-8">
      4. Всяка държава членка гарантира, че през 2020 г. делът на енергията от възобновяеми източници във всички видове транспорт се равнява поне на 10 % от крайното потребление на енергия в транспорта в тази държава членка“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 15 от Директива 2009/28, озаглавен „Гаранции за произход на електроенергията, топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведени от възобновяеми източници на енергия“, предвижда в параграфи 1 и 9:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-78" title="page-8">
      „1. За да се докаже на крайните потребители делът или количеството енергия от възобновяеми източници в енергийния състав на доставчик на енергия, в съответствие с член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО, държавите членки гарантират, че произходът на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, може да се гарантира като такъв по смисъла на настоящата директива в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-79" title="page-8">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-80" title="page-8">
      9. Държавите членки признават гаранциите за произход, издадени в друга държава членка в съответствие с настоящата директива, само като доказателство за елементите, посочени в параграф 1 и параграф 6, букви а)—е). […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 26 от тази директива, озаглавен „Изменения и отмяна“, предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-82" title="page-8">
      „1. В Директива 2001/77/ЕО член 2, член 3, параграф 2 и членове 4—8 се заличават считано от 1 април 2010 г.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-83" title="page-8">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-84" title="page-8">
      3. Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 година относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (OВ L 123, 2003, г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 170)] се отменят считано от 1 януари 2012 г.“
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 27, параграф 1 от Директива 2009/28:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-86" title="page-8">
      „Без да се засяга член 4, параграфи 1, 2 и 3, държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 5 декември 2010 г.“
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Италианското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Законодателен декрет № 79/1999</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да насърчи използването на електроенергия, произведена от възобновяеми източници (наричана по-нататък „зелена електроенергия“), Италианската република приема Decreto legislativo n. 79 — Attuazione della direttiva 96/92/CE recante norme comuni per il mercato interno dell’energia elettrica (Законодателен декрет № 79 за транспониране на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия) от 16 март 1999 г. (GURI, бр. 75 от 31 март 1999 г., стр. 8, наричан по-нататък „Законодателен декрет № 79/1999“). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С този законодателен декрет се въвежда схема за подпомагане на производството на зелена електроенергия, основана по-специално на безплатното предоставяне на зелени сертификати на всеки италиански производител на зелена електроенергия, пропорционално на произведената зелена електроенергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 11 от посочения законодателен декрет предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-92" title="page-9">
      „1. За да се подпомогне използването на енергия от възобновяеми източници, енергоспестяването, намаляването на емисиите на въглероден диоксид и използването на националните енергийни ресурси, считано от 2001 г. вносителите и отговарящите за съоръженията оператори, които всяка година внасят или произвеждат електроенергия от невъзобновяеми енергийни източници, са длъжни да захранват националната електроенергийна мрежа през следващата година с определена квота от електроенергия, произведена от възобновяеми източници в съоръжения, които са влезли в експлоатация или са увеличили производството си в границите на допълнителните производствени мощности след влизане в сила на настоящия декрет.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-93" title="page-9">
      2. Предвиденото в параграф 1 задължение се прилага към вноса и производството на електроенергия, без да се включват комбинираното производство, собственото потребление на електроцентралата и износа при повече от 100 GWh; квотата по параграф 1 се определя първоначално на два процента от тази енергия, превишаваща 100 GWh.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-94" title="page-10">
      3. Същите оператори могат да изпълнят това задължение и като придобият, изцяло или частично, еквивалентната квота или свързаните с това права от други производители, при условие че с произведената от възобновяеми източници енергия бъде захранена националната електроенергийна мрежа или при [Gestore della rete di trasmissione nazionale (оператора на националната преносна система, Италия), понастоящем GSE]. […] За да компенсира колебанията в годишното производство или недостатъчното предлагане, [GSE] може да купува или продава права за производство от възобновяеми източници, независимо от действителната наличност, със задължението да се компенсират на тригодишна база евентуалните емисии на права при липса на наличности“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази покупка от GSE на права за производство от възобновяеми източници, наречени още „зелени сертификати“, се извършва, като се използват приходите от ценовия компонент A3, начислен във фактурата на потребителите на енергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Законодателен декрет № 387/2003 </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От член 4 от Decreto legislativo n. 387 — Attuazione della direttiva 2001/77/CE relativa alla promozione dell’energia elettrica prodotta da fonti energetiche rinnovabili nel mercato interno dell’elettrica (Законодателен декрет № 387 за транспониране на Директива 2001/77/ЕО относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар) от 29 декември 2003 г. (редовна притурка към GURI, бр. 25 от 31 януари 2004 г., наричан по-нататък „Законодателен декрет № 387/2003“) следва, че операторът на националната преносна система, понастоящем GSE, трябва да провери дали е спазено задължението по член 11 от Законодателен декрет № 79/1999 и да уведоми за евентуални неизпълнения Autorità per l’energia elettrica, il gas et sistema idrico (Комисия за енергийно и водно регулиране, Италия), понастоящем ARERA, която в такъв случай може да наложи санкциите, предвидени в Legge n. 481 — Norme per la concorrenza e la regolazione dei servizi di pubblica utilità. Istituzione delle Autorità di regolazione dei servizi di pubblica utilità (Закон № 481 относно правилата на конкуренция и регулирането на комуналните услуги. Създаване на регулаторни органи за комунални услуги) от 14 ноември 1995 г. (редовна притурка към GURI, бр. 270 от 18 ноември 1995 г., бр. 136).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 11, параграф 6 от Законодателен декрет № 387/2003 гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-99" title="page-10">
      „В гаранцията за произход се посочва местоположението на съоръжението, възобновяемият енергиен източник, от който е произведена електроенергията, използваната технология, номиналната мощност на съоръжението, нетното производство на електроенергия или, в случай на хибридни електроцентрали, съответният дял от производството за всяка календарна година. […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 20, параграф 3 от законодателния декрет гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-101" title="page-11">
      „Оператори, които внасят електроенергия, произведена в други държави — членки на Европейския съюз, и са обвързани със задължението, предвидено в член 11 от Законодателен декрет [№ 79/1999], могат да поискат от оператора на преносната система освобождаване от това задължение за частта от внесената електроенергия, произведена от възобновяеми източници. Към заявлението се прилага поне заверено копие от гаранцията за произход, издадена съгласно член 5 от Директива 2001/77/ЕО в държавата, в която се намира производственото съоръжение. […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Esperia SpA е дружество, което внася електроенергия в Италия, за да я продава на едро или на дребно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 28 юни 2016 г. ARERA му налага имуществена санкция в размер на 2 803 500 евро, затова че не е изпълнило задължението си да купи 17 753 зелени сертификата за електроенергията, която е внесло в Италия през 2010 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Esperia оспорва тази санкция пред Tribunale amministrativo regionale per la Lombardia (Регионален административен съд на Ломбардия, Италия). След подадената жалба за дружеството е открито производство по несъстоятелност и оттогава се нарича Fallimento Esperia. Въпреки това синдикът на Fallimento Esperia поддържа жалбата пред този съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 8 август 2018 г. посоченият съд уважава частично жалбата на Fallimento Esperia, като приема, че размерът на наложената му санкция е прекомерен. ARERA и Fallimento Esperia обжалват това съдебно решение пред Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред последната юрисдикция е спряно, след като на 3 септември 2019 г. тя отправя преюдициално запитване до Съда по дело Axpo Trading, също висящо пред запитващата юрисдикция. Това запитване е регистрирано в секретариата на Съда под номер C‑705/19.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След представянето на 3 декември 2020 г. на заключението на генерален адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Axpo Trading (C‑705/19, EU:C:2020:989), Axpo Trading се оттегля от производството пред запитващата юрисдикция и това дело е заличено от определение от 9 септември 2021 г., Axpo Trading (C‑705/19, EU:C:2021:755).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение производството пред запитващата юрисдикция по главното производство е възобновено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пред посочената юрисдикция Fallimento Esperia изразява съмненията си по въпроса дали е съвместимо с правото на Съюза италианското законодателство, което под страх от санкция задължава предприятията, които внасят електроенергия, без да са представили гаранции за произход, да купуват зелена електроенергия или зелени сертификати, което задължение не се прилага за местните производители на такава енергия. Според това дружество може да се счита, че посоченото законодателство представлява държавна помощ в полза на производителите на зелена енергия, които извършват дейност в Италия, такса с равностоен на мито ефект и мярка с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект. От своя страна GSE счита, че разглежданото в главното производство италианско законодателство е в съответствие с Директива 2001/77.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция се позовава на заключението на генерален адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Axpo Trading (C‑705/19, EU:C:2020:989) и на своето преюдициално запитване по това дело. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това запитване тя обяснява по-специално, че италианската схема за подпомагане на зелената електроенергия ѝ изглежда съвместима с правилата на Договора за функционирането на ЕС в областта на държавните помощи. Всъщност тази схема не предвижда използване на никакви държавни ресурси. Според нея няма пряко или непряко прехвърляне на публични ресурси в полза на действащите в Италия производители на зелена енергия. Във всеки случай посочената схема е в съответствие, от една страна, с Директива 2009/28, която определя национални цели в областта на зелената енергия и насърчава мерките на държавите членки, които подкрепят само установените на тяхна територия производители на чиста енергия, и от друга страна, с целта за опазване на околната среда. Освен това разглежданата мярка за подпомагане не би могла да се счита за селективна, тъй като въведената с Директива 2009/28 референтна система сама по себе си е умишлено селективна, тъй като целта ѝ е да даде предимство на производството на зелена енергия във всяка държава членка. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък според запитващата юрисдикция, като се има предвид тази цел на Директива 2009/28, посочената схема не въвежда нито такса с равностоен на мито ефект, нито мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, като изисква от вносителите на произведена в чужбина енергия да купуват зелени сертификати. Тази схема предвижда подпомагане за субектите, които осъществяват дейност в Италия, за да се съобразят със задължителните национални цели за определения от Директива 2009/28 дял на произведена от възобновяеми източници енергия в крайното потребление, без да налага на вносителите на чиста енергия, произведена в друга държава членка, задължение или да създава пречки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, запитващата юрисдикция счита, че схемата е в съответствие с членове 18 и 110 ДФЕС, тъй като третира еднакво всички оператори от електроенергийния сектор, захранващи националната електроенергийна мрежа с енергия, която не е произведена от италиански възобновяем източник. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Все пак Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-116" title="page-12">
      „Допускат ли: 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-117" title="page-13">
      – член 18 ДФЕС, доколкото в обхвата на приложение на Договорите забранява всякаква дискриминация на основание гражданство,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-118" title="page-13">
      – членове 28 и 30 ДФЕС, доколкото предвиждат премахване на митата върху вноса и мерките с равностоен ефект,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-119" title="page-13">
      – член 110 ДФЕС, доколкото забранява данъчно облагане на вноса, което надвишава наложеното пряко или косвено върху подобните местни стоки,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-120" title="page-13">
      – член 34 ДФЕС, доколкото забранява приемането на мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-121" title="page-13">
      – членове 107 и 108 ДФЕС, доколкото забраняват прилагането на мярка за държавна помощ, за която Комисията не е била уведомена и която е несъвместима с вътрешния пазар,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-122" title="page-13">
      – Директива [2009/28], доколкото има за цел да насърчава търговията със зелена електроенергия в рамките на Общността, като насърчава и развитието на производствения капацитет на отделните държави членки, 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-123" title="page-13">
      национален закон като посочения [в преюдициалното запитване], с който на вносителите на зелена електроенергия се налага парично задължение, каквото не се прилага за местните производители на същия продукт?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалния въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, следва да се отбележи, че италианското право, приложимо към фактите по главното производство, предвижда мярка на основание член 11 от Законодателен декрет № 79/1999, която задължава вносителите на електроенергия от друга държава членка, които не са доказали, че тя е зелена, като представят гаранции за произход, да купуват зелена електроенергия или зелени сертификати от местни производители в зависимост от количеството електроенергия, което внасят, за да не им бъде наложена санкция. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, тази мярка, до която се отнася настоящият преюдициален въпрос, е част от национална схема за подпомагане на производството на зелена електроенергия, задължаваща вносителите и отговарящите за съоръженията оператори, които внасят или произвеждат електроенергия от невъзобновяеми енергийни източници, да захранват годишно с определена квота за зелена електроенергия националната електроенергийна мрежа. За изпълнението на това задължение посочената схема предвижда, че същите вносители и оператори могат или сами да произведат зелената електроенергия, или пък да купят зелена електроенергия или зелени сертификати от местни производители. Освен това, отново съгласно посочената схема, националните органи издават тези сертификати безплатно на местните производители на зелена електроенергия в зависимост от количеството зелена електроенергия, което произвеждат, за да могат да ги препродадат на производителите и вносителите, които имат това задължение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, следва също така да се посочи, че вносът на електроенергия, за който става въпрос в главно производство, е извършен през 2010 г., така че може да попадне както в обхвата на Директива 2001/77, така и на Директива 2009/28. Всъщност, както личи от член 26 от Директива 2009/28, член 2, член 3, параграф 2 и членове 4—8 от Директива 2001/77 са заличени, считано от 1 април 2010 г., а останалите разпоредби на тази директива са заличени с нейната отмяна, считано от 1 януари 2012 г. Освен това съгласно член 27, параграф 1 Директива 2009/28 е трябвало да бъде транспонирана най-късно до 5 декември 2010 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, от постоянната практика на Съда следва, че член 18 ДФЕС, който прогласява общия принцип на недопускане на дискриминация на основание гражданство, е предназначен да се прилага самостоятелно само в случаите, уредени от правото на Съюза, за които Договорът за функционирането на ЕС не предвижда специални правила за недопускане на дискриминация (решение от 10 октомври 2019 г., Krah, C‑703/17, EU:C:2019:850, т. 19 и цитираната съдебна практика). Принципът на недопускане на дискриминация на основание гражданство обаче е приложен в областта на свободното движение на стоки с членове 28, 30, 34 и 110 ДФЕС. Освен това Съдът вече е припомнил, че електроенергията представлява стока по смисъла на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС (решение от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др., C‑206/06, EU:C:2008:413, т. 43 и цитираната съдебна практика). Ето защо в контекста на мярка като разглежданата в главното производство член 18 ДФЕС не следва да се прилага.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид всичко изложено по-горе въпросът на запитващата юрисдикция следва да се разбира в смисъл, че по същество иска да се установи дали Директиви 2001/77 и 2009/28, както и членове 28, 30, 34, 107, 108 и 110 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка, която, от една страна, задължава вносителите на електроенергия от друга държава членка, които не докажат с представяне на гаранции за произход, че тази електроенергия е произведена от възобновяеми източници, да купуват от местни производители зелени сертификати или зелена електроенергия пропорционално на количеството електроенергия, което внасят, а от друга страна предвижда налагане на санкция при неспазването на това задължение, докато за местните производители на зелена електроенергия няма такова задължение за купуване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По Директиви 2001/77 и 2009/28</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По Директива 2001/77</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до въпроса дали Директива 2001/77 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска мярка като разглежданата в главното производство, важно е да се припомни, че както следва от член 1 от тази директива, целта ѝ е да насърчи увеличението на дела на възобновяемите енергийни източници при производството на електрическа енергия на вътрешния пазар на електроенергия и да положи основата за бъдещата рамка на Общността в тази област. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, видно от член 4 във връзка със съображение 14 от тази директива, едно от важните средства за постигането на нейната цел, докато не влезе в действие една обща рамка на Общността, се състои в гарантирането на правилното функциониране на различни механизми за подпомагане за възобновяеми енергийни източници на национално ниво, сред които е и механизмът на зелените сертификати. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до тези механизми за подпомагане, Съдът вече е постановил, предвид член 4, параграф 1 от Директива 2001/77, че последната е признала на държавите членки широко право на преценка при приемането и прилагането на такива механизми на производителите на зелена електроенергия (решение от 29 септември 2016 г., Essent Belgium, C‑492/14, EU:C:2016:732, т. 60 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези механизми обаче, както личи от член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/77, трябва да са подходящи, за да допринесат за постигането от държавите членки на националните индикативни цели за бъдещо потребление на зелена електроенергия. При това положение те по принцип трябва да водят до укрепване на националното производство на зелена електроенергия (вж. в този смисъл решение 29 септември 2016 г., Essent Belgium, C‑492/14, EU:C:2016:732, т. 62 и цитираната съдебна практика). Освен това съгласно същия член 3, параграф 1 посочените механизми следва да бъдат съобразени с поставената цел. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Съдът е постановил, предвид съображения 10 и 11, както и член 5, параграфи 3 и 4 от посочената директива, че законодателят на Съюза не е имал намерение да задължи държавите членки, избрали схема за подпомагане, която използва зелени сертификати, да разширят обхвата ѝ по отношение на зелената електроенергия, произведена на територията на друга държава членка (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., Essent Belgium, C‑204/12—C‑208/12, EU:C:2014:2192, т. 66).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложеното следва, че с Директива 2001/77 не е извършена изчерпателна хармонизация на уредената от нея област, така че посочените в член 4 от тази директива национални схеми за подпомагане на производството на зелена електроенергия трябва да отговорят на изискванията по членове 34 и 36 ДФЕС (вж. в този смисъл решение 29 септември 2016 г., Essent Belgium, C‑492/14, EU:C:2016:732, т. 64 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая и освен ако преценката на запитващата юрисдикция не покаже друго, доколкото разглежданата в главното производство мярка предвижда задължение за вносителите на електроенергия, които не са доказали с представяне на гаранции за произход, че тя е зелена, да купуват от местни производители зелена електроенергия или зелени сертификати, изглежда допринася за постигането на целта на Директива 2001/77. Всъщност такова задължение би могло да стимулира националното производство на зелена електроенергия било като увеличи търсенето на тази електроенергия, било като позволи на местните производители на такава електроенергия да печелят допълнително от продажбата на зелени сертификати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно разглежданата в главното производство мярка се явява подходяща да насърчи увеличаване на потреблението на зелена електроенергия, тъй като изисква захранване на националната мрежа с определена квота за такава електроенергия. Що се отнася до пропорционалния характер на тази мярка, запитващата юрисдикция ще трябва да вземе предвид съображенията, изложени в точки 110—122 от настоящото решение, свързани със спазването на принципа на пропорционалност в контекста на тълкуването на членове 34 и 36 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложеното и освен ако последната преценка не покаже друго, Директива 2001/77 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска мярка като разглежданата в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По Директива 2009/28</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до въпроса дали Директива 2009/28 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска мярка като разглежданата в главното производство, следва да се отбележи, че както е видно от член 1, тази директива има за цел да установи обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници, по-специално като задава задължителни национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така по силата на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/28 държавите членки са длъжни, от една страна, да гарантират, че техният дял на енергия от възобновяеми източници в брутното им крайно потребление на енергия през 2020 г. е най-малко равен на тяхната обща национална цел съгласно част А от приложение I към тази директива, и от друга страна, да въведат мерки, предназначени да гарантират, че делът на енергията от възобновяеми източници се равнява на или надвишава посочения дял в индикативната крива в част Б от приложение I към същата директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Съдът уточнява, че от съображение 25, както и от член 1, член 2, втора алинея, буква к) и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 е видно, че законодателят на Съюза не е възнамерявал да извършва изчерпателна хармонизация на националните схеми за подпомагане на производството на зелена енергия в посочената директива (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2014 г., Ålands Vindkraft, C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 59—63).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Напротив, както постановява Съдът, от самия текст на член 3, параграф 3 от Директива 2009/28, съгласно който държавите членки „може“ да прилагат по-специално схеми за подпомагане, следва, че те разполагат с широко право на преценка по отношение на мерките, които могат да приемат, за да постигнат целите, установени в член 3, параграфи 1 и 2 от тази директива (вж. в този смисъл решение 3 март 2021 г., Promociones Oliva Park, C‑220/19, EU:C:2021:163, т. 68 и цитираната съдебна практика). По-конкретно, в контекста на това право на преценка държавите членки могат да избират схеми за подпомагане, основани на задължението за купуване на зелена електроенергия или на зелени сертификати. Всъщност член 2, втора алинея, букви к) и л) от посочената директива определя понятието „схема за подпомагане“, като се позовава конкретно на националните схеми за подпомагане на задължението за използване на възобновяеми източници на енергия, включително тези, при които се използват зелени сертификати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2009/28 допуска и схема за подпомагане, която насърчава изключително националното производство на зелена електроенергия. Всъщност с оглед на съображения 25, 52 и 56, както и на членове 2, 3 и 15 от тази директива Съдът вече е постановил, че законодателят на Съюза не е възнамерявал да задължи държавите членки, избрали схема за подпомагане, използваща зелени сертификати, да разширят ползването ѝ по отношение на зелената електроенергия, произведена на територията на друга държава членка (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2014 г., Ålands Vindkraft, C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 49—53).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая по същите съображения като изложените в точка 47 от настоящото решение разглежданата в главното производство мярка, изглежда, допринася за постигането на преследваната с Директива 2009/28 цел и a priori се явява подходяща да насърчи увеличаване на потреблението на зелена електроенергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато обаче приемат мерки, чрез които прилагат правото на Съюза, държавите членки трябва да спазват общите принципи на това право, сред които се числи принципът на правната сигурност (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C‑180/18, C‑286/18 и C‑287/18, EU:C:2019:605, т. 28). Ето защо запитващата юрисдикция трябва да прецени съвместимостта на разглежданата в главното производство мярка с този принцип, като същевременно вземе предвид съображенията в точки 110—122 от настоящото решение, свързани със спазването на принципа на пропорционалност в контекста на тълкуването на членове 34 и 36 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, освен ако тази преценка на запитващата юрисдикция не покаже друго, Директива 2009/28 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска мярка като разглежданата в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, тъй като, както е видно от точки 46 и 52 от настоящото решение, нито Директива 2001/77, нито Директива 2009/28 са извършили изчерпателна хармонизация на уредената от тях област, следва да се провери обхватът на първичното право, посочено от запитващата юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2014 г., Ålands Vindkraft, C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 57 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По правилата в областта на държавните помощи </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до разпоредбите на първичното право, посочени от запитващата юрисдикция, важно е да се прецени, на първо място, дали разглежданата в главното производство мярка може да попадне в обхвата на членове 107 и 108 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност съгласно установената с тези разпоредби система за контрол на държавните помощи както националните съдилища, така и Комисията са компетентни да установят наличието на схема или мярка за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Тъй като Съдът е компетентен да предостави на тези съдилища всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да им позволят да преценят съответствието на национална схема или мярка с това право, за да постановят решение по делото, с което са сезирани, той може да даде на тези съдилища насоките за тълкуване, които да им позволят да определят дали дадена национална схема или мярка може да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на правото на Съюза. Преценката на съвместимостта на тази схема или на тази мярка с вътрешния пазар обаче е от изключителната компетентност на Комисията, която действа под контрола на съда на Съюза (вж. в този смисъл решение 27 януари 2022 г., Fondul Proprietatea, C‑179/20, EU:C:2022:58, т. 83 и 84 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, когато национален съд установи наличието на схема за помощ, той няма компетентност да преценява дали аспектите на тази схема са в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС с директен ефект, различни от тези относно държавните помощи, ако тези аспекти са неотделимо свързани със самия предмет на помощта (вж. в този смисъл решение 2 май 2019 г., A-Fonds, C‑598/17, EU:C:2019:352, т. 46—49 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до възможността запитващата юрисдикция да квалифицира разглежданата в главното производство мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, от постоянната практика на Съда следва, че такова квалифициране изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение от 27 януари 2022 г., Fondul Proprietatea, C‑179/20, EU:C:2022:58, т. 86 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да се предоставят на запитващата юрисдикция насоки за тълкуване за всяко от тези четири условия, е важно да се отбележи, че разглежданата в главното производство схема, както е описана в точка 37 от настоящото решение, a priori може да даде две икономически предимства на италианските производители на зелена електроенергия, а именно, от една страна, предимството да могат да продават своята електроенергия, без да се налага да купуват зелена електроенергия или зелени сертификати, и от друга страна, предимството да могат да продават зелените сертификати, които са получили безплатно пропорционално на произведената от тях зелена електроенергия, на производители или вносители на електроенергия, произведена от невъзобновяеми енергийни източници. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По въздействието върху търговията между държавите членки и върху конкуренцията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната практика на Съда, за целите на квалификацията на национална мярка като държавна помощ следва не да се установи наличието на действително въздействие на помощта върху търговията между държавите членки и действително нарушение на конкуренцията, а само да се провери дали тези помощи могат да засегнат търговията и да нарушат конкуренцията (решение от 27 януари 2022 г., Fondul Proprietatea, C‑179/20, EU:C:2022:58, т. 100 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая вносителите и производителите на електроенергия осъществяват дейността си на пазар на електроенергия, който след либерализирането си е отворен за конкуренция. Следователно предоставянето на посочените в точка 63 от настоящото решение предимства на местните производители на зелена електроенергия може да засегне конкуренцията между тях и вносителите на електроенергия, които не са освободени от задължението да купуват зелена електроенергия или зелени сертификати. Освен това, след като това задължение за купуване се налага на вносителите на електроенергия, които не са освободени от него, то може да засегне и търговията между държавите членки. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо мярка като разглежданата в главното производство може да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По наличието на намеса на държавата или посредством ресурси на държавата </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика, за да могат да бъдат квалифицирани като „помощи“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, предимствата трябва, от една страна, да са предоставени пряко или непряко чрез ресурси на държавата и от друга страна, отговорността за тях да се носи от държавата (вж. в този смисъл решение 12 януари 2023 г., DOBELES HES, C‑702/20 и C‑17/21, EU:C:2023:1, т. 32 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, за да се прецени дали държавата носи отговорност за мярката, трябва да се разгледа дали публичните органи са участвали по един или друг начин в приемането на тази мярка (решение от 21 октомври 2020 г., Eco TLC, C‑556/19, EU:C:2020:844, т. 23 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая както разглежданата в главното производство мярка, така и схемата за подпомагане, към която тя спада, са въведени със законодателни текстове, а именно Законодателен декрет № 79/1999 и Законодателен декрет № 387/2003. При това положение трябва да се приеме, че отговорността за мярката и за схемата се носи от държавата по смисъла на посочената в предходната точка съдебна практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, за да се определи дали помощта е предоставена пряко или непряко посредством ресурси на държавата, следва да се припомни, че установеното в член 107, параграф 1 ДФЕС разграничение между помощите, предоставени „от държава членка“ и помощите, предоставени „чрез ресурси на държава членка“, не означава, че всички предимства, предоставяни от държава членка, представляват помощи, независимо дали са финансирани чрез държавни ресурси или не. Единствената цел на това разграничение е да се избегне възможността правилата на Договора за функционирането на ЕС в областта на държавните помощи да бъдат заобикаляни просто чрез създаването на самостоятелни институции, отговарящи за разпределянето на помощите (вж. в този смисъл решение 28 март 2019 г., Германия/Комисия, C‑405/16 P, EU:C:2019:268, т. 53 и 54 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така ресурсите, за които се отнася забраната по член 107, параграф 1 ДФЕС, обхващат всички имуществени средства, които публичните органи могат ефективно да използват, за да подкрепят предприятия, без значение дали тези средства са постоянна част от патримониума на държавата (вж. в този смисъл решение 28 март 2019 г., Германия/Комисия, C‑405/16 P, EU:C:2019:268, т. 57 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Те обхващат, от една страна, тези, които са пряко под контрола на държавата, а именно всички средства, които са част от патримониума на държавата, и от друга страна, тези, които са непряко под този контрол, по-специално тъй като са в патримониума на публична или частна организация, учредена или определена от държавата с цел да управлява помощите (вж. в този смисъл решение 15 май 2019 г., Achema и др., C‑706/17, EU:C:2019:407, т. 50 и цитираната съдебна практика). Така ресурси на публично предприятие могат да се считат за ресурси на държавата, когато посредством упражняването на своето доминиращо влияние тя е в състояние да насочи използването им, за да финансира предимства в полза на други предприятия (решение от 13 септември 2017 г., ENEA, C‑329/15, EU:C:2017:671, т. 31 и цитираната съдебна практика). В същия смисъл, когато различни от публичния орган субекти управляват и разпределят в съответствие със законодателството на държавата фондове, които се финансират от наложени от това законодателство задължителни вноски, тези фондове могат да се считат за ресурси на държавата, когато такива субекти са упълномощени от нея да управляват тези ресурси, а не просто им е наложено задължение за купуване със свои собствени ресурси (вж. в този смисъл решения от 28 март 2019 г., Германия/Комисия, C‑405/16 P, EU:C:2019:268, т. 58 и 59, и от 15 май 2019 г., Achema и др., C‑706/17, EU:C:2019:407, т. 54 и 55 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се припомни, че изискването помощта да бъде предоставена пряко или непряко чрез ресурси на държавата, предполага, че предоставянето ѝ трябва да засяга тези ресурси. Ето защо следва да съществува достатъчно пряка връзка между, от една страна, предимството, предоставено от тази помощ, и от друга, намаляването на ресурсите или дори достатъчно конкретен икономически риск, че тези ресурси ще бъдат обременени (вж. в този смисъл решение 28 март 2019 г., Германия/Комисия, C‑405/16 P, EU:C:2019:268, т. 60 и цитираната съдебна практика). Така Съдът е постановил, че няма такава връзка в случай, при който използването на ресурси на държавата за мярка, задължаваща частни електроснабдителни предприятия да изкупуват по определени минимални цени електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, се състои единствено в намаляване на данъчните приходи на държавата поради отрицателните последици от това задължение върху икономическите резултати на предприятията, които изпълняват посоченото задължение (вж. в този смисъл решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra, C‑379/98, EU:C:2001:160, т. 62).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно в светлината на припомнената по-горе съдебна практика запитващата юрисдикция следва да прецени по-специално, първо, дали безвъзмездното предоставяне на зелени сертификати на местните производители на зелена електроенергия може да мобилизира ресурси на държавата. В това отношение следва да се уточни, че на пръв поглед това предоставяне не включва прехвърляне на контролирани от държавата ресурси към италианските производители на зелена електроенергия. Всъщност от преписката, с която разполага Съдът, не личи посоченото предоставяне да предполага каквато и да било икономическа експлоатация от страна на образувания, които могат да бъдат отъждествени с държавата. Тези зелени сертификати изглежда имат икономическа стойност само поради законовото задължение на някои производители и вносители да ги купуват. Когато обаче тези производители и вносители изпълняват това задължение, купувайки ги от производителите на зелена електроенергия, събраните от тях суми не изглежда да са под контрола на държавата по смисъла на съдебната практика, възпроизведена в точки 71 и 72 от настоящото решение, тъй като разглежданото в главното производство финансово преразпределение изглежда се извършва от едно частно образувание на друго, без допълнителна намеса на държавата. Така предимството, което представлява отпускането на тези сертификати на местните производители на зелена електроенергия, изглежда, се финансира единствено с ресурси от производителите или вносителите, задължени да закупуват посочените сертификати, без държавата да има контрол върху тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, запитващата юрисдикция следва да прецени дали механизмът, предвиден в разглежданата в главното производство схема, за да се гарантира определена стойност на зелените сертификати, включва ресурси на държавата. В това отношение се оказва, че схемата не само изисква от производителите на конвенционална електроенергия и на вносителите да купуват тези сертификати, когато нито произвеждат, нито купуват зелена електроенергия, за да достигнат квотата за такава електроенергия, с която трябва да захранят националната мрежа. От член 11, параграф 3 от Законодателен декрет № 79/1999, от предоставената от запитващата юрисдикция и от страните в главното производство информация изглежда, че посочената схема гарантира в полза на италианските производители на зелена електроенергия минимална икономическа стойност на посочените зелени сертификати. Всъщност тази разпоредба, изглежда, задължава GSE, образувание, контролирано от италианското министерство на икономиката и финансите, да купува зелени сертификати, когато те надвишават онези, които са необходими на задължените да ги купят субекти. Така тази потенциална намеса на GSE предотвратява възможността прекомерното предлагане на зелени сертификати да навреди на подкрепата на местните производители на зелена електроенергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От представената на Съда преписка обаче е видно, че ресурсите, с които разполага GSE, за да купува излишъка от зелени сертификати, идват от приходите, получени от ценовия компонент A 3, парично задължение, наложено от италианската правна уредба на италианските потребители на електроенергия, плащано по сметките на GSE, за да извършва тази покупка. По този начин намаляването на ресурсите под контрола на държавата поради купуването от GSE на излишъка от зелени сертификати като че ли е в достатъчно пряка връзка с предимството, което представлява безплатното отпускане на зелените сертификати на местните производители на зелена електроенергия, за да могат да ги препродават на пазара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно и освен ако при проверката на запитващата юрисдикция не се установи друго, купуването на излишъка от зелени сертификати, изглежда, се извършва от образувание, което може да се отъждестви с държавата въз основа на мандата, който му е възложен от италианското законодателство, посредством приходите от ценови компонент, плащан за тази цел от потребителите. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на това и доколкото, както твърди Fallimento Esperia в писменото си становище, такива покупки от GSE действително са били извършени през 2010 г., следва да се приеме, че схемата за подпомагане, от която е част разглежданата в главното производство мярка, включва прехвърляне на ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо по всичко личи, че италианската държава може да носи отговорност за тази мярка и предимствата, които тя включва, изглежда, са предоставени непряко посредством ресурси на държавата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По селективността на предимството</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до условието за предоставяне на селективно предимство, от постоянната практика на Съда следва, че преценката на това условие изисква да се установи дали в рамките на даден правен режим дадена национална мярка може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ в сравнение с други, които от гледна точка на преследваните с този правен режим цели се оказват в сходно фактическо и правно положение и по този начин са обект на диференцирано третиране, което по същество може да се квалифицира като „дискриминационно“ (решения от 21 декември 2016 г., Комисия/Hansestadt Lübeck, C‑524/14 P, EU:C:2016:971, т. 41, и от 15 май 2019 г., Achema и др., C‑706/17, EU:C:2019:407, т. 84 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като трябва да се извърши в „рамките на съответния правен режим“, проверката на селективното предимство по принцип предполага предварително да бъде определена референтната рамка, в която се вписва разглежданата мярка, като следва да се уточни, че този метод не е ограничен единствено до проверка на данъчни мерки (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., Комисия/Hansestadt Lübeck, C‑524/14 P, EU:C:2016:971, т. 54 и 55).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Референтната рамка произтича от националното право на съответната държава членка. Тя се състои от правни норми в област, която не е била изчерпателно хармонизирана на равнището на правото на Съюза, и тези норми трябва да преследват цел, съвместима с това право (вж. в този смисъл решение от 16 март 2021 г., Комисия/Унгария, C‑596/19 P, EU:C:2021:202, т. 44).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това самата референтна рамка не трябва да бъде несъвместима с правото на Съюза в областта на държавните помощи, чиято цел е да осигури правилното функциониране на вътрешния пазар на Съюза, като гарантира, че мерките, предприети от държавите членки в полза на предприятията, не нарушават конкуренцията на този пазар (вж. в този смисъл решение от 6 март 2018 г., Комисия/FIH Holding и FIH Erhvervsbank, C‑579/16 P, EU:C:2018:159, т. 45 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Определянето на тази референтна рамка трябва да произтича от обективно изследване на съдържанието, на връзката и на конкретните последици от приложимите норми съгласно националното право на съответната държава (решение от 8 ноември 2022 г., Fiat Chrysler Finance Europe/Комисия, C‑885/19 P и C‑898/19 P, EU:C:2022:859, т. 72 и цитираната съдебна практика). В резултат на това изследване установената референтна рамка трябва да има самостоятелна правна логика със собствена цел и не може да се свързва със съгласувана нормативна съвкупност извън нея. Когато дадена мярка може ясно да се отдели от общата система, не е изключено релевантната за целите на преценката референтна рамка да е по-тясна и дори да съвпада със самата мярка, ако последната представлява норма със самостоятелна правна логика и не е възможно да се установи наличие на съгласувана нормативна съвкупност извън нея (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Banco Santander и др./Комисия, C‑53/19 P и C‑65/19 P, EU:C:2021:795, т. 63). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По принцип определянето на тази референтна рамка се извършва независимо от целта, с която националният орган е приел разглежданата мярка от гледна точка на приложимите правила в областта на държавните помощи. Освен това използваната от националния законодател техника не е от решаващо значение за това определяне. Накрая, посоченото определяне не може да доведе до референтна рамка, включваща няколко разпоредби, които са били извадени изкуствено от по-широка законодателна рамка (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Banco Santander и др./Комисия, C‑53/19 P и C‑65/19 P, EU:C:2021:795, точки 62, 65 и 94 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От постоянната съдебна практика следва също, че понятието „държавна помощ“ не се отнася за държавните мерки, въвеждащи разграничение между предприятията, които следователно по принцип представляват селективни мерки, когато това разграничение е резултат от естеството или структурата на системата, в която те се вписват (решения от 21 декември 2016 г., Комисия/Hansestadt Lübeck, C‑524/14 P, EU:C:2016:971, т. 41, и от 26 април 2018 г., ANGED, C‑234/16 и C‑235/16, EU:C:2018:281, т. 35 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът обаче нееднократно е постановявал, че целта на държавните мерки не е достатъчна, за да се изключи изначално възможността да бъдат квалифицирани като „помощи“ по смисъла на член 107 ДФЕС (решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 84). По-конкретно той е приел, че макар защитата на околната среда да е една от основните цели на Съюза, необходимостта да се вземе предвид тази цел не обосновава изключването на селективните мерки от приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение от 8 септември 2011 г., Комисия/Нидерландия, C‑279/08 P, EU:C:2011:551, т. 75). Освен това той е изключил възможността това изключение да се прилага към мярка, въвеждаща разграничение между предприятия, която, макар и основана на обективен критерий, не е съвместима предвид системата, в която се вписва, и следователно не може да бъде обоснована от естеството и структурата на тази система (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2001 г., Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer &amp; Peggauer Zementwerke, C‑143/99, EU:C:2001:598, т. 48—55).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, както следва от тълкуването на директиви 2001/77 и 2009/28, съдържащо се в точки 41—58 от настоящото решение, предвидените в законодателни декрети № 79/1999 и № 387/2003 правила попадат в област, която не е била хармонизирана на равнището на правото на Съюза и преследват легитимната цел на същото това право да се подпомагат производството и използването на енергия от възобновяеми източници.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да може обаче да съставляват референтна рамка, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали тези правила могат да образуват съгласувана и самостоятелна нормативна съвкупност. В това отношение следва да се припомни, че посочените правила се отнасят до производството и предлагането на пазара на зелена електроенергия, за да се насърчи потреблението на енергия от възобновяеми източници. Ето защо следва да се определи дали тези правила могат да бъдат свързани със съвкупността от правила, които уреждат производството, разпределението и търговията с електроенергия, чиято цел е да се създаде и гарантира правилното функциониране на конкурентен електроенергиен пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако запитващата юрисдикция стигне до извода, че разглежданата в главното производство референтна рамка е общата система, уреждаща производството, търговията и потреблението на електроенергия в Италия, следва да се констатира, че разглежданата в главното производство мярка предоставя a priori селективно предимство на местните производители на зелена електроенергия. Действително, предвид преследваната с тази правна уредба цел, а именно да се създаде и осигури функционирането на конкурентен електроенергиен пазар, тези производители са в сходно правно и фактическо положение с това на вносителите на електроенергия, които не са доказали, че внасяната от тях електроенергия е зелена, при положение че всеки от тези субекти продава електроенергия на италианския електроенергиен пазар. По този начин те допринасят за постигането на целта Италия да има електроенергиен пазар, уреден от закона за търсенето и предлагането.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче става ясно от точка 86 от настоящото решение, селективните мерки по принцип не представляват държавни помощи, когато въведеното с държавните мерки разграничение между предприятия е резултат от естеството или структурата на системата, в която те се вписват.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, ако се окаже, че без разглежданата в главното производство схема за подпомагане няма да има предлагане на зелена електроенергия на италианския електроенергиен пазар, разграничението между производителите на зелена електроенергия и производителите и вносителите на електроенергия от невъзобновяеми енергийни източници може да бъде обосновано от естеството и структурата на общата система, регулираща производството, търговията и потреблението на електроенергия в Италия. Всъщност правилното функциониране на конкурентен електроенергиен пазар в Италия, към което се стреми тази обща система, може да изисква на този пазар да съществува конкурентно предлагане на зелена електроенергия. Когато определя какво се има предвид под правилно функциониране на пазара, италианският законодател може да вземе предвид необходимостта да се осигури опазването на околната среда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако обаче се окаже, че по-високите разходи за производство на зелена електроенергия в сравнение с тези за електроенергията от невъзобновяеми енергийни източници са пречка за конкурентно предлагане на тази стока на пазара, разликата в третирането между производителите на зелена електроенергия и производителите и вносителите на електроенергия, произведена от невъзобновяеми енергийни източници, която създава разглежданата в главното производство схема, би могла да се обоснове с необходимостта да се преодолее тази пазарна неефективност. Подобна обосновка обаче би била възможна само при условие че подпомагането, осигурявано с тази схема, е строго ограничено до необходимото за преодоляване на тази пазарна неефективност и че се отпуска изцяло в съответствие с разглежданата в главното производство обща система.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, ако разглежданата в главното производство мярка не може да бъде обоснована от естеството и структурата на референтната система, в която се вписва, липсата на уведомяване за тази мярка и нейното прилагане преди Комисията да се е произнесла по съвместимостта ѝ биха представлявали нарушаване на член 108 ДФЕС. В такъв случай запитващата юрисдикция следва да приложи всичко предвидено за случаите на нарушение на тази разпоредба и да коригира положението с привеждането на помощите в действие (вж. в този смисъл решение 19 декември 2019 г., Arriva Italia и др., C‑385/18, EU:C:2019:1121, т. 84 и цитираната съдебна практика). Нещо повече, неправомерността на разглежданата схема за помощ би довела до неправомерност на санкцията, предвидена да гарантира изпълнението на схемата (вж. в този смисъл определение от 11 януари 2024 г., Prezes Urzędu Regulacji Energetyki, C‑220/23, EU:C:2024:34, т. 31 и 32 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо, ако запитващата юрисдикция стигне до извода, че предимството, предоставено на производителите на зелена електроенергия с разглежданата в главното производство мярка, е обосновано от естеството и структурата на референтната система, в която тя се вписва, членове 107 и 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат подобна мярка. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По правилата в областта на свободното движение на стоки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както става ясно от точка 61 от настоящото решение, ако запитващата юрисдикция стигне до извода, че разглежданата в главното производство мярка не попада в обхвата на схема за държавни помощи или че може да бъде отделена от другите разпоредби на тази схема, тя ще трябва да прецени и дали тази мярка е съвместима с правилата на Съюза в областта на митническия съюз и на свободното движение на стоки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение тя ще трябва да прецени най-напред дали посочената мярка може да наруши членове 28, 30 и 110 ДФЕС, а след това дали може да противоречи на член 34 ДФЕС. Всъщност приложното поле на член 34 ДФЕС не включва пречките, обхванати от други специални разпоредби, а пречките от фискален характер или тези, които имат равностоен на мито ефект по членове 28, 30 и 110 ДФЕС, не спадат към формулираната в член 34 ДФЕС забрана (вж. в този смисъл решение 18 януари 2007 г. Brzeziński, C‑313/05, EU:C:2007:33, т. 50 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По забраната за налагане на мита и такси с равностоен ефект</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членове 28 и 30 ДФЕС забраняват налагането между държавите членки на мита по вноса и износа и на такси с равностоен ефект. Мито по смисъла на тези разпоредби е данък, с който държава членка облага стоката, когато тя пресича нейната граница. Освен това съгласно постоянната практика на Съда такса с еквивалентен на мито ефект представлява всеки едностранно наложен паричен налог, дори да е минимален, независимо от наименованието и начина му на събиране, с който се облагат стоките, поради факта че пресичат граница, и който не е мито в прекия смисъл на това понятие (решение от 6 декември 2018 г., FENS, C‑305/17, EU:C:2018:986, т. 29 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Мярка като разглежданата в главното производство, която задължава внасящите електроенергия оператори да купуват зелени сертификати, не може да се квалифицира като мито, тъй като не е нито наложен от националните органи данък, нито такса, събирана, когато произведената в чужбина електроенергия преминава националната граница. Такова задължение не изглежда и да е такса с еквивалентен на мито ефект, тъй като явно не се налага върху електроенергията поради това, че пресича национална граница.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно членове 28 и 30 ДФЕС допускат мярка като разглежданата в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По забраната за приемане на дискриминационни вътрешни данъци</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до забраната по член 110 ДФЕС държавите членки да въвеждат дискриминационни вътрешни данъци, в приложното поле на тази разпоредба попада паричен налог, който произтича от общ режим на вътрешно облагане и се налага систематично според едни и същи обективни критерии спрямо категории стоки, независимо от техния произход или местоназначение (решение от 6 декември 2018 г., FENS, C‑305/17, EU:C:2018:986, т. 29 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая задължението за купуване на зелените сертификати или на зелената електроенергия, наложено с разглежданата в главното производство мярка, не изглежда да е паричен налог, който произтича от общ режим на вътрешно облагане. Всъщност, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, подобно задължение не е данъчно или квазиданъчно, така че не попада в обхвата на забраната по член 110 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение член 110 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска мярка като разглежданата в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По забраната за приемане на количествени ограничения върху вноса </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Свободното движение на стоки между държавите членки е основен принцип на Договора за функционирането на ЕС, който намира изражение в член 34 ДФЕС (решение от 1 юли 2014 г., Ålands Vindkraft, C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 65 и цитираната съдебна практика), и забранява на държавите членки да приемат помежду си количествени ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика посочената разпоредба се отнася до всяка национална мярка, която може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията в рамките на Съюза (решение от 1 юли 2014 г., Ålands Vindkraft, C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 66 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая разглежданата в главното производство мярка може да създаде пречка пред вноса на електроенергия в Италия по два начина. От една страна, тя създава такава пречка, като изисква от вносителите, желаещи да ползват освобождаване, да поискат това предимство и за тази цел да представят гаранции за произход. В това отношение следва да се припомни, че забраната по член 34 ДФЕС не престава да се прилага за съответната национална мярка само поради това че създаваната пречка за вноса е малка и има други възможности за продажба на внасяните стоки (решение от 29 септември 2016 г., Essent Belgium, C‑492/14, EU:C:2016:732, т. 99 и цитираната съдебна практика). От друга страна, тя създава такава пречка, като задължава вносителите, които не се поискали такова освобождаване, да купуват зелени сертификати или зелена електроенергия, тъй като в противен случай ще им бъде наложена санкция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това национална правна уредба или практика, която представлява мярка с равностоен на количествени ограничения ефект, може да бъде обоснована с едно от съображенията от общ интерес, изброени в член 36 ДФЕС, или, съгласно постоянната практика на Съда, с императивни изисквания. И в единия, и в другия случай националната мярка трябва да е в състояние да гарантира в съответствие с принципа на пропорционалност осъществяването на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за нейното постигане (вж. в този смисъл решения от 1 юли 2014 г., Ålands Vindkraft, C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 76, и от 17 декември 2020 г., Onofrei, C‑218/19, EU:C:2020:1034, т. 32 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Съдът вече е постановил, че националните мерки, които могат да възпрепятстват търговията в рамките на Съюза, могат да бъдат обосновани с императивни изисквания във връзка с опазването на околната среда, и по-конкретно с целта да се способства за увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия, което е полезно за опазването на околната среда и освен това има за цел закрила на здравето и живота на хората, животните или растенията — съображения от общ интерес, изброени в член 36 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 29 септември 2016 г., Essent Belgium, C‑492/14, EU:C:2016:732, т. 101, и от 4 октомври 2018 г., L.E.G.O., C‑242/17, EU:C:2018:804, т. 64 и 65 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая както задължението на вносителите да купуват зелени сертификати или зелена електроенергия, за да могат да внесат своята електроенергия, така и задължението да предоставят гаранции за произход, за да бъдат освободени от това задължение за купуване, когато внесената електроенергия е зелена, може да се обоснове с насърчаването на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Обстоятелството, че разглежданата в главното производство схема за подпомагане е създадена по такъв начин, че по-скоро е пряко в полза на производството на зелена електроенергия, отколкото само на нейното потребление, може по-специално да се обясни с оглед на това, че зеленият характер на електроенергията е свързан само с начина на производството ѝ и че затова целите в областта на околната среда за намаляване на газовите емисии могат да бъдат действително осъществявани на първо място на етапа на производството (вж. в този смисъл решение 29 септември 2016 г., Essent Belgium, C‑492/14, EU:C:2016:732, т. 105 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Остава обаче запитващата юрисдикция да провери дали тези ограничения са в съответствие с принципа на пропорционалност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до задължението да се поиска освобождаване и за тази цел да се представят гаранции за произход, трябва да се отбележи, че след като зелената електроенергия се допусне в преносната или разпределителната мрежа, е трудно да се определи нейният произход, и по-специално енергийният източник, от който е произведена (решение от 20 април 2023 г., EEW Energy from Waste, C‑580/21, EU:C:2023:304, т. 52 и цитираната съдебна практика). С оглед на тази трудност член 5 от Директива 2001/77, а след това и член 15 от Директива 2009/28, задължават държавите членки да създадат и контролират схема за гаранции за произход, така че производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници да могат да докажат, че продаваната от тях електроенергия е произведена от възобновяеми енергийни източници. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Задължението да се поиска освобождаване, като се представят зелени сертификати, изглежда годно да гарантира, че внесената електроенергия е действително зелена и така допринася за използването на възобновяеми енергийни източници с цел опазване на околната среда, както и на здравето и живота на хората и животните, както и закрила на растенията. Освен това то изглежда необходимо, тъй като предвид заместимия характер на зелената електроенергия на по-късен етап от разпределението или от потреблението няма да е възможно да се определи източникът на енергия, от който тя е произведена, и гаранциите за произход са част от единен механизъм за установяване, че електроенергията е произведена от възобновяеми източници. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно задължението на вносителите на зелена електроенергия да предоставят гаранции за произход, когато внасят тази електроенергия, за да бъдат освободени от задължението да купуват зелени сертификати или зелена електроенергия, не противоречи на член 34 ДФЕС. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до задължението на вносителите на електроенергия да купуват зелени сертификати или зелена електроенергия, когато не представят гаранции за произход за внасяната от тях електроенергия, следва да се отбележи, че Съдът вече е постановил по отношение на някои национални схеми за подпомагане на зелената електроенергия чрез механизма на т.нар. „зелени сертификати“, че задължението на доставчиците на електроенергия да закупуват определена квота такива сертификати от производителите на зелена електроенергия е предназначено по-специално да гарантира на тези производители търсене на сертификатите, които са им били издадени, и по този начин да улесни продажбата на произведената от тях зелена енергия на цена, която е по-висока от пазарната цена на конвенционалната енергия (решение от 29 септември 2016 г., C‑492/14, EU:C:2016:732, Essent Belgium, т. 109).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Съдът по-специално подчертава, че не изглежда да може да се постави под съмнение стимулиращият ефект, оказван от подобна схема върху производителите на електроенергия като цяло, с цел да ги накара да увеличат своето производство на зелена електроенергия, нито следователно пригодността ѝ да постигне преследваната легитимна цел, която е да се насърчи използването на възобновяеми енергийни източници с цел опазване на околната среда, както и на здравето и живота на хората и животните, както и закрила на растенията. Такива схеми за подпомагане на зелената енергия, чиито производствени разходи изглеждат все още доста високи в сравнение с тези за електроенергията, произведена от невъзобновяеми енергийни източници, по същество имат за цел да насърчават в дългосрочна перспектива инвестициите в нови инсталации, като предоставят на производителите определени гаранции по отношение на бъдещата продажба на произведената от тях зелена електроенергия (решение от 29 септември 2016 г., Essent Belgium, C‑492/14, EU:C:2016:732, т. 109 и 110 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така Съдът вече е постановил, че държавите членки не надхвърлят свободата на преценка, от която се ползват при преследването на легитимната цел за увеличаване на производството на зелена електроенергия, като приемат национална схема за подпомагане, която — подобно на схемата по главното производство — използва зелени сертификати, по-специално за да направи така, че допълнителните разходи във връзка с производството на зелена електроенергия да се поемат пряко от пазара, а именно от доставчиците и потребителите на електроенергия, които са обвързани от задължението за квота, и в крайна сметка от потребителите (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2014 г., Ålands Vindkraft, C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 109 и 110).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правилното функциониране на такава схема обаче предполага да бъдат създадени механизми, които гарантират въвеждането на истински пазар на сертификати, където предлагането и търсенето действително могат да се срещат и да се стремят към равновесие, така че наистина да е възможно там заинтересованите доставчици и потребители да се снабдяват със сертификати при справедливи условия (решение от 1 юли 2014 г., Ålands Vindkraft, C‑573/12, EU:C:2014:2037, т. 114).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложеното следва, че доколкото задължава вносителите на електроенергия да купуват зелени сертификати или зелена електроенергия, разглежданата в главното производство мярка изглежда годна да насърчи използването на възобновяеми енергийни източници с цел опазване на околната среда, на здравето и живота на хората и животните, както и закрила на растенията. По-нататък, освен ако при проверката на запитващата юрисдикция не се установи друго, като че ли съществува истински пазар на зелени сертификати, на който вносителите могат да се снабдяват и чиято ефективност, изглежда, е гарантирана от намесата на GSE. Всъщност от член 11, параграф 3 от Законодателен декрет № 79/1999, изглежда, става ясно, че GSE има задължението да пуска зелени сертификати на пазара в случай на недостиг или да ги изкупува от пазара при прекомерно предлагане, нещо, което гарантира както на производителите на зелена електроенергия, така и на операторите, които трябва да я купуват, наличието на пазар на зелени сертификати. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това разглежданата в главното производство мярка изглежда необходима за схемата, от която е част. Всъщност, ако вносителите на електроенергия, за която не е доказано, че е зелена, не бяха задължени да купуват зелени сертификати или зелена електроенергия, това би поставило под въпрос ефективността на системата за подпомагане на националното производство и на потреблението на зелена електроенергия. В това отношение е важно да се припомни, че както следва от точки 41—58 от настоящото решение, посредством своите механизми за подпомагане държавите членки са длъжни да постигнат националните индикативни цели съгласно Директиви 2001/77 и 2009/28, и че правото на Съюза не хармонизира националните схеми за подпомагане на зелената електроенергия, така че на държавите членки по принцип е позволено да ограничат ползването на такива схеми до производството на зелена електроенергия, разположено на тяхна територия (вж. в този смисъл решение 29 септември 2016 г., Essent Belgium, C‑492/14, EU:C:2016:732, т. 106 и 107 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид изложеното по-горе схемата за подпомагане, част от която е разглежданата в главното производство мярка, изглежда годна да гарантира последователно и системно насърчаването на използването на възобновяеми енергийни източници, което от своя страна допринася за опазването на околната среда, на здравето и на живота на хората и животните, както и закрила на растенията. A priori не изглежда схемата да надхвърля необходимото за постигането на тези цели.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, доколкото разглежданата в главното производство правна уредба предвижда санкция за вносителите на електроенергия, които не представят гаранции за произход и не купуват зелена електроенергия или зелени сертификати пропорционално на техния внос, тя изглежда годна, чрез възпиращото си действие, да насърчи използването на възобновяеми енергийни източници. Освен това тя може да се квалифицира като необходима, доколкото се налага, за да се гарантира ефективността на въведената система за зелени сертификати. Редът и условията за определяне и естеството на тази санкция обаче не бива да надхвърлят необходимото, за да се гарантира тази ефективност. Тези обстоятелства следва да прецени запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо, доколкото задължението на вносителите на електроенергия, които не представят гаранции за произход, да купуват зелени сертификати, е необходимо, за да се гарантира ефективността на разглежданата в главното производство правна уредба, и доколкото явно наистина съществува пазар на зелени сертификати, не може да се счита, че тази правна уредба надхвърля необходимото за постигане на целта да се увеличи производството на зелена електроенергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">123</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, освен ако проверката на запитващата юрисдикция не покаже друго, член 34 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска мярка като разглежданата в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">124</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">членове 28, 30 и 110 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална мярка, която, от една страна, задължава вносителите на електроенергия от друга държава членка, които не докажат с представяне на гаранции за произход, че тази електроенергия е произведена от възобновяеми източници, да купуват от местни производители зелени сертификати или зелена електроенергия пропорционално на количеството електроенергия, което внасят, а от друга страна, предвижда налагане на санкция при неспазването на това задължение, докато за местните производители на зелена електроенергия няма такова задължение за купуване,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">член 34 ДФЕС, както и Директиви 2001/77 и 2009/28 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат тази национална мярка, ако е установено, че тя не надхвърля необходимото за постигане на целта да се увеличи производството на зелена електроенергия,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">членове 107 и 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат посочената национална мярка, при условие че разликата в третирането между местните производители на зелена електроенергия и вносителите на електроенергия, които не представят гаранция за произход, е обоснована от естеството и структурата на референтната система, в която се вписва тази мярка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">125</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-231" title="page-33">
      По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членове 28, 30 и 110 ДФЕС</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-233" title="page-33">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-234" title="page-34">
      допускат национална мярка, която, от една страна, задължава вносителите на електроенергия от друга държава членка, които не докажат с представяне на гаранции за произход, че тази електроенергия е произведена от възобновяеми източници, да купуват от местни производители сертификати, удостоверяващи възобновяемия произход, или електроенергия, произведена от възобновяеми източници, пропорционално на количеството електроенергия, което внасят, а от друга страна, предвижда налагане на санкция при неспазването на това задължение, докато за местните производители на електроенергия от възобновяеми източници няма такова задължение за купуване.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 34 ДФЕС, както и Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар и Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-236" title="page-34">
      трябва да се тълкуват в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-237" title="page-34">
      допускат тази национална мярка, ако е установено, че тя не надхвърля необходимото за постигане на целта да се увеличи производството на електроенергия от възобновяеми източници.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членове 107 и 108 ДФЕС</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-239" title="page-34">
      трябва да се тълкуват в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-240" title="page-34">
      допускат посочената национална мярка, при условие че разликата в третирането между местните производители на електроенергия от възобновяеми източници и вносителите на електроенергия, които не представят гаранция за произход, е обоснована от естеството и структурата на референтната система, в която се вписва тази мярка.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-241" title="page-34">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: италиански.</p>
</body>
</html>
