I.

Въведение

1.

Mesto Rimavská Sobota (град Римавска Собота, наричан по-нататък „жалбоподателят“) е община в долината на река в Slovenské rudohorie (Словашките Рудни планини) в Южна Словакия. Тя стопанисва общинска гора.

2.

През юни 2018 г. жалбоподателят продава определено количество дървен материал на юридическо лице и впоследствие е глобен от компетентните органи за това, че не е въвел система за надлежна проверка, както се изисква от словашкия Закон за дървения материал ( 2 ), с който се прилага Регламент (ЕС) № 995/2010 (наричан по-нататък „Регламентът за дървения материал“) ( 3 ).

3.

Обжалвайки тази глоба пред словашките съдилища, жалбоподателят твърди, наред с друго, че за целите на въпросната сделка той не действа като „оператор“ по смисъла на Регламента за дървения материал и следователно не следва да носи произтичащото от този регламент задължение за надлежна проверка.

II.

Обстоятелства по делото и преюдициалните въпроси

4.

На 11 юни 2018 г. жалбоподателят сключва договор с MK&MK Holz, s.r.o. (наричано по-нататък „купувачът“) за продажба на дървен материал.

5.

Съгласно данните от националното дело при условията на този договор жалбоподателят е продал на купувача определено количество дървен материал (изразено в кубични метри). По силата на същия договор купувачът е следвало да „извърши“ дърводобива до 31 декември 2018 г. В договора са посочени и конкретните поземлени имоти (горска територия) в общинската гора на Rimavská Sobota, в които е трябвало да се извърши дърводобивът. Служителите на жалбоподателя е следвало да упражнят надзор над сечта на дърветата от купувача и да измерят добитите количества, за да гарантират пълното изпълнение на условията на договора. В замяна на получаването на договореното количество дървен материал купувачът е трябвало да заплати на жалбоподателя фиксирана цена за кубичен метър дървен материал с включен ДДС.

6.

Според запитващата юрисдикция жалбоподателят по подобен начин е продавал и на физически лица дървен материал за горене ( 4 ).

7.

С решението си от 25 юни 2019 г., взето въз основа на предходното решение на Slovenská lesnícko-drevárska inšpekcia (Словашки инспекторат по горите и дърводобива), Ministerstvo pôdohospodárstva a rozvoja vidieka Slovenskej republiky (Министерство на земеделието и развитието на селските райони на Словашката република) установява, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по словашкия Закон за дървения материал, като в качеството си на „оператор“ не е поддържал система за надлежна проверка, целяща да попречи на пускането за пръв път на вътрешния пазар на незаконно добит дървен материал или изделия от дървен материал. Министерството налага глоба в размер на 2 000 евро.

8.

Жалбоподателят оспорва тази глоба пред Krajský súd v Banskej Bystrici (Окръжен съд Банска Бистрица, Словакия). Този съд отхвърля жалбата.

9.

При обжалването пред Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република, Словакия, наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“) жалбоподателят твърди, че не е „оператор“ по смисъла на Регламента за дървения материал.

10.

Определението за „оператор“ е дадено в член 2, буква в) от Регламента за дървения материал, според който „оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара дървен материал или изделия от дървен материал.

11.

В член 2, буква б) от Регламента за дървения материал също така се определя, че „пускане на пазара“ означава доставка с всякакви средства, независимо от използваната техника на продажба, на дървен материал или изделия от дървен материал за пръв път на вътрешния пазар с цел дистрибуция или употреба в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно.

12.

В това отношение жалбоподателят твърди, че съгласно условията на договора купувачът е този, който „пуска за пръв път на пазара изделия от дървен материал“, тъй като той е този, който добива въпросния дървен материал. Следователно именно купувачът, а не жалбоподателят е този, който действа като „оператор“ за този конкретен вид сделка и следователно е носител на задължението за надлежна проверка по Регламента за дървения материал. Въз основа на това жалбоподателят твърди, че не може да бъде упрекнат за липсата на установена система за надлежна проверка.

13.

Министерството счита, че тъй като е продал дървен материал директно на трето лице, без обаче да прехвърли всички свързани с качеството на горски стопанин права съгласно словашкото право, жалбоподателят самостоятелно е носител на задължението да води специфичните регистри за прилагане на система за надлежна проверка, изисквани от изменения Zákon č. 326/2005 Z. z. o lesoch (Закон № 326/2005 за горите).

14.

При тази фактическа и правна обстановка Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република) решава да спре производството и да отправи до Съда на Европейския съюз следния преюдициален въпрос:

15.

Писмени становища са представени от унгарското и словашкото правителство, както и от Европейската комисия. Последните две страни излагат и устни становища по време на съдебното заседание, проведено на 15 май 2024 г.

III.

Анализ

16.

Заключението ми е структурирано по следния начин. Най-напред ще изразя позиция по опасенията на словашкото правителство, свързани с допустимостта на настоящата жалба (A). След това ще се спра на тълкуването, поискано от запитващата юрисдикция (B). Във връзка с това ще представя накратко системата, установена с Регламента за дървения материал (B.1), преди да обясня защо при вида на разглежданото в настоящото дело споразумение считам, че жалбоподателят има качеството на „оператор“ (B.2).

А.

Допустимост

17.

Словашкото правителство изразява съмнения относно допустимостта на преюдициалното запитване. То счита, че въпросът, както е формулиран от запитващата юрисдикция, изисква от Съда да приложи Регламента за дървения материал към фактите, разглеждани в главното производство. Въпреки това словашкото правителство не предлага на Съда да приеме настоящото преюдициално запитване за недопустимо. Вместо това то предлага въпросът да се преформулира, така че да се постави по-общо въпросът за тълкуването на Регламента за дървения материал.

18.

Не съм убеден, че въпросът, както е поставен, се нуждае от нова формулировка. Както е зададен на Съда, този въпрос вече е съобразен с предвиденото в член 267, първа алинея ДФЕС разделение на задачите между тълкуването на правото на Съюза (което в крайна сметка е предоставено на Съда) и прилагането на същия правен акт (което е задача на националните юрисдикции).

19.

Следователно на въпроса може да се отговори, така както е формулиран, макар че полезният отговор на запитващата юрисдикция, както ще бъде показано, предполага допълнително тълкуване на други части от Регламента за дървения материал, а не само на член 2, буква б) от него.

Б.

По същество

1.

Разглеждане на Регламента за дървения материал в неговия контекст

20.

В Плана за действие за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия (Forest Law Enforcement, Governance and Trade, наричан по-нататък „FLEGT“) от 2003 г. ( 5 ) „нарастващият проблем с незаконната сеч и свързаната с нея търговия“ е признат за един от приоритетите на Европейската комисия ( 6 ).

21.

С цел намаляване на незаконната сеч и производството на дървен материал и свързаните с тях обезлесяване и деградация на горите Планът за действие FLEGT доведе до два ключови законодателни акта: Регламента FLEGT ( 7 ) и Регламента за дървения материал.

22.

Регламентът FLEGT урежда вноса на дървен материал и изделия от дървен материал в Европейския съюз от държави, с които Европейският съюз е сключил специфични видове споразумения за партньорство ( 8 ). За тази цел той въвежда система от „разрешителни FLEGT“. По същество това са административни удостоверения, издавани от компетентните органи на страната партньор, с които вносителят на дървен материал и изделия от дървен материал в Съюза може да удостовери, че изделията, които иска да пусне на вътрешния пазар, са добити в съответствие с приложимото национално законодателство на страната партньор. С други думи, разрешителните FLEGT удостоверяват, че внесените изделия са „законно произведени“ ( 9 ).

23.

Регламентът за дървения материал е много по-широк акт. Той влезе в сила на 2 декември 2010 г. и започна да се прилага от 3 март 2013 г. ( 10 ).

24.

Той урежда пускането на вътрешния пазар на всички видове дървен материал и изделия от дървен материал, попадащи в неговия обхват ( 11 ), независимо дали са произведени в Европейския съюз или не и независимо дали въпросният дървен материал и изделия от дървен материал са внесени от държава партньор по FLEGT.

25.

Регламентът за дървения материал не се бори с незаконната сеч като такава, а има за цел да възпрепятства подобни практики, като регулира пазара за търговия с добития дървен материал и изделия от дървен материал в Европейския съюз ( 12 ).

26.

За тази цел Регламентът налага на „операторите“ две хоризонтални задължения ( 13 ).

27.

Първото задължение на тази група е забраната за пускане на пазара за пръв път на незаконно добит дървен материал или на изделия, получени от такъв дървен материал ( 14 ). Второто такова задължение е използването на система за надлежна проверка преди пускането на пазара за пръв път на дървен материал или изделия от дървен материал ( 15 ).

28.

Такава система за надлежна проверка, която може да бъде разработена или от самите оператори, или от организация за мониторинг ( 16 ), трябва да съдържа три елемента: първо, мерки и процедури, предназначени за проследяване на произхода и законността на дървения материал и изделията от дървен материал ( 17 ); второ, процедури за оценка на риска, позволяващи анализ и оценка на рисковете от пускане на пазара на незаконно добит дървен материал и изделия от дървен материал ( 18 ); и трето, в случаите, когато установените рискове не са незначителни, мерки за ограничаване на риска, които са подходящи и пропорционални за ефективното ограничаване на тези рискове ( 19 ).

2.

Кой е „операторът“ в настоящия случай?

29.

Запитващата юрисдикция по същество иска тълкуване на понятието „оператор“, за да се произнесе дали глобата е правилно наложена на жалбоподателя за това, че не е въвел система за надлежна проверка.

30.

Съгласно член 4, параграф 2 от Регламента за дървения материал само „операторите“ са носители на наложеното с него задължение за надлежна проверка ( 20 ).

31.

Това задължение се налага, за да се осигури възможност за разумно проследяване на дървения материал и изделията от дървен материал, които се пускат на вътрешния пазар ( 21 ), и по този начин да се допринесе за предотвратяване на търговията с незаконно добит дървен материал.

32.

Това задължение също така отразява целта на Регламента за дървения материал, която съгласно съображение 31 от него представлява борбата срещу незаконната сеч и свързаната с нея търговия. Именно с тази цел Регламентът за дървения материал налага специфични задължения на „операторите“ и „търговците“ ( 22 ).

33.

Въпреки това наложените на „операторите“ задължения са различни от тези, наложени на „търговците“. Докато „търговците“ имат задължението за посочване на лицата, които са им доставили дървен материал или изделия от дървен материал, и лицата, на които са доставили такива изделия, когато е приложимо ( 23 ), „операторите“ имат задължението за надлежна проверка ( 24 ).

34.

Съвместен прочит на член 2, буква б) и член 2, буква в) от Регламента за дървения материал показва, че „оператор“ е лицето, което доставя дървен материал или изделия от дървен материал за пръв път на вътрешния пазар с цел дистрибуция или употреба в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно.

35.

Следователно за целите на Регламента за дървения материал „операторът“ се различава от „търговеца“ не по това, че доставя дървен материал или изделия от дървен материал на вътрешния пазар — и двете лица го правят. Отличителната характеристика е, че „операторът“ е лицето, което е първото във веригата на доставка на дървен материал и изделия от дървен материал на вътрешния пазар, докато търговците продават или купуват дървен материал или изделия от дървен материал, които вече са пуснати на вътрешния пазар.

36.

От това следва, че решаващият елемент за определяне на това кой е „оператор“ по смисъла на Регламента за дървения материал, е моментът, в който във веригата на търговия с дървен материал и изделия от дървен материал тези изделия се пускат за пръв път на вътрешния пазар.

37.

В това отношение можем да направим разграничение между две ситуации: едната, при която дървеният материал и изделията от дървен материал произхождат от намиращи се в трета държава неотсечени дървета и след това се внасят в Европейския съюз и се пускат на вътрешния пазар (като необработен дървен материал или изделия от него), и другата, при която дървеният материал и изделията от дървен материал се произвеждат от намиращи се в Европейския съюз неотсечени дървета и се пускат на вътрешния пазар.

38.

Като се има предвид, че първото пускане на пазара при първата категория се извършва в момента на допускане за свободно обращение от националните митнически органи, в този контекст вносителят на дървен материал и изделия от дървен материал от трети държави е този, който действа като „оператор“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламента за дървения материал.

39.

Следователно вносителят е този, който трябва да изпълни задължението за надлежна проверка, наложено на „операторите“. Изборът на законодателя на Съюза да наложи задължението за надлежна проверка на вносителя, е логичен, тъй като вносителят е първото лице, на което правото на Съюза може пряко да наложи задължения, когато въпросният дървен материал или изделия от дървен материал произхождат от държава извън Европейския съюз ( 25 ).

40.

Ако обаче, както е в разглеждания случай, дърветата, които се превръщат в дървен материал и изделия от дървен материал и чийто незаконен добив в крайна сметка Регламентът за дървения материал цели да предотврати, се намират в Европейския съюз, веригата на търговия с дървен материал (или изделия от дървен материал) започва с отсичането на тези дървета в държава членка.

41.

В този случай „операторът“ е лицето, което се разпорежда с тези дървета в рамките на предоставено му от националното право правомощие.

42.

Съответно само това лице може да установи в рамките на системата за надлежна проверка по член 4, параграф 2 от Регламента за дървения материал, че пуснатите по този начин в обращение изделия са „законно добити“ (т.е. добити в съответствие с приложимото национално законодателство, както е предвидено в член 2, буква е) от посочения регламент).

43.

Това ме води до настоящия случай. От преписката по делото става ясно, че жалбоподателят, за който словашкото правителство потвърди по време на съдебното заседание, че има право да действа като горски стопанин съгласно словашкото законодателство, е продал определено количество дървен материал на купувача. Този дървен материал е трябвало да бъде добит, тъй като въпросните дървета все още не са били отсечени. Следователно договорът за въпросните количества дървен материал има за последица пускане за пръв път на вътрешния пазар на продукти, попадащи в приложното поле на Регламента за дървения материал, тъй като именно от този момент започва търговската верига за въпросния дървен материал. Следователно жалбоподателят е действал като „оператор“ по тази конкретна сделка и е бил длъжен да въведе и използва системата за надлежна проверка по член 4, параграф 2 от Регламента за дървения материал. В крайна сметка жалбоподателят е единственото лице, което може правно да установи, че пускането на пазара за пръв път на въпросните изделия е извършено в съответствие с приложимото словашко законодателство.

44.

За определянето на „оператор“ е без значение кой физически е отсякъл въпросните дървета. Тъй като само „операторът“ може да изпълни задължението за надлежна проверка по потвърждаване на законосъобразността на получения добив, възлагането на действието по отсичане на дърветата на трето лице не може да освободи жалбоподателя от задължението му за надлежна проверка, наложено му с член 4, параграф 2 от Регламента за дървения материал.

45.

Обратното би означавало, че пускането на пазара на дървен материал или изделия от дървен материал може да бъде отделено от задължението да се гарантира законността на въпросния добив, произтичащо от член 4, параграф 2 от Регламента за дървения материал. От своя страна това създава риск да доведе до пускане на вътрешния пазар на дървен материал и изделия от дървен материал, без лицето, което удостоверява или е отговорно за това, да е в състояние да удостовери законността на добива им в съответствие със своите задължения ( 26 ).

46.

В контекста на настоящия случай купувачът би могъл да стане „оператор“ само ако жалбоподателят продаде или прехвърли правата за стопанисване на дърветата преди тяхната сеч. Само при този сценарий решението за отсичане на дърветата и пускането на пазара на получения дървен материал или изделия от дървен материал би било взето от купувача ( 27 ). Стига да бъде потвърдено от запитващата юрисдикция, това обаче не изглежда да е било договорено в настоящия случай.

47.

В заключение, при фактическите обстоятелства на разглеждания случай жалбоподателят е действал като „оператор“. Следователно именно той е трябвало да разполага със система за надлежна проверка, за да осигури, по-специално, спазването на приложимото словашко законодателство.

IV.

Заключение

48.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, отправен от Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република, Словакия), по следния начин: