1

Жалбоподателят г‑н Khaled Zubedi е сирийски бизнесмен, който развива търговска дейност в сектора на недвижимите имоти.

[…]

8

На 12 октомври 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/1836 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 75). На същата дата той приема Регламент (ЕС) 2015/1828 за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 1).

9

Съображение 6 от Решение 2015/1836 гласи, че „Съветът прецени, че поради строгия контрол, който упражнява сирийският режим върху икономиката, единствено тесен кръг от видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия са в състояние да поддържат своя статут, като се ползват от тесни връзки с режима и от неговата подкрепа и като упражняват влияние сред него“ и че „Съветът счита, че следва да предвиди ограничителни мерки за налагане на ограничения върху достъпа и за замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от посочените видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия, както са посочени от Съвета и включени в списъка в приложение I, с цел да им се попречи да предоставят материална или финансова подкрепа на режима, както и, посредством упражняваното от тях влияние, да се увеличи натискът върху самия режим да промени политиката си на репресии“.

10

С Решение 2015/1836 текстът на членове 27 и 28 от Решение 2013/255 е изменен. Тези членове вече предвиждат ограничения за влизането на територията на държавите членки или транзитното преминаване през нея и замразяване на финансовите средства на „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, освен „ако има достатъчно информация, че [тези лица] не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки“.

[…]

36

Следва да се припомни, че общите критерии за включване, посочени в член 27, параграф 1 и член 28, параграф 1 от Решение 2013/255 и възпроизведени, що се отнася до замразяването на финансови средства, в член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 36/2012, предвиждат, че по отношение на лицата и образуванията, които получават ползи от сирийския режим или го подкрепят, се прилагат ограничителни мерки. Също така член 27, параграф 2, буква а) и параграф 3 и член 28, параграф 2, буква а) и параграф 3 от посоченото решение, възпроизведени, що се отнася до замразяването на финансови средства, в член 15, параграф 1а, буква а) и параграф 1б от посочения регламент, предвиждат, че спрямо категорията „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, се прилагат ограничителни мерки, освен ако има достатъчно информация, че те не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки.

37

Освен това, както беше посочено в точка 12 по-горе, основанията за включване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци са, както следва:

„Водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, със значителни инвестиции в строителната промишленост, в т.ч. дялово участие от 50 % в Zub[e]di and [Kalai] LLC, изграждащо луксозния туристически град Grand Town, и на което режимът е предоставил 45‑годишно концесионно споразумение срещу 19—21 % от приходите. В това си качество е свързан с Nader [Kalai]. Khaled al-Zub[e]di се облагодетелства от режима и/или го подкрепя чрез бизнес дейностите си, по-специално чрез дяловото си участие в строителния проект Grand Town“.

38

От това следва да се заключи, че името на жалбоподателя е включено в разглежданите списъци, първо, заради статута му на виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, и второ, заради връзките му със сирийския режим.

39

С други думи, включването на името на жалбоподателя в списъците се основава, от една страна, на критерия, определен в член 27, параграф 2, буква а) и член 28, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255 и в член 15, параграф 1а, буква а) от Регламент № 36/2012 (критерий „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“), и от друга страна, на критерия, определен в член 27, параграф 1 и член 28, параграф 1 от посоченото решение и в член 15, параграф 1, буква a) от посочения регламент (критерий „връзки с режима“).

40

Тези са съображенията, в светлината на които следва да се разгледа единственото изтъкнато от жалбоподателя основание за отмяна и най-напред първото му оплакване, с което по същество оспорва първото основание за включване в списъците, а именно че е водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия.

41

В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателят признава, че е бизнесмен, но оспорва да е „водещ“ и като такъв да спада към „ограничен кръг водещи бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“.

[…]

66

Накрая жалбоподателят по същество поддържа, че Съветът е бил длъжен да докаже, че съществуват връзки между него и сирийския режим.

67

В това отношение следва да се отбележи, че съдебната практика, на която се основава жалбоподателят, е установена в контекста на правна уредба, различна от тази, в чийто контекст са приети обжалваните актове. По-специално решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 52), според което Съветът е длъжен да представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и непротиворечиви улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между лице, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима, срещу който се води борба, се вписва в контекста на конкретна правна уредба, а именно решение 2013/255 преди изменението му през 2015 г. с решение 2015/1836, когато единствените съществуващи критерии за включването на името на дадено лице в разглежданите списъци са именно тесните връзки със сирийския режим, подкрепата за последния и/или получаваните от него ползи.

68

В случая обаче името на жалбоподателя е включено в разглежданите списъци в контекста на правна уредба, включваща решение 2013/255, изменено с решение 2015/1836. При изменението с решение 2015/1836 е въведен по-специално критерият „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, като обективен, самостоятелен и достатъчен критерий за включване в списъците, така че Съветът повече не е длъжен да доказва съществуването на връзки между тази категория лица и сирийския режим, нито на връзки между тази категория лица и подкрепата за този режим или ползата, получавана от него, като се има предвид, че за прилагането на разглежданите ограничителни мерки по отношение на дадено лице е достатъчно то да е виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2019 г., HX/Съвет, C‑540/18 P, непубликувано, EU:C:2019:707, т. 38, от 4 април 2019 г., Sharif/Съвет, T‑5/17, EU:T:2019:216, т. 55 и 56 (непубликувани) и определение от 11 септември 2019 г., Haswani/Съвет, T‑231/15 RENV, непубликувано, EU:T:2019:589, т. 56).

69

В този смисъл Общият съд е приел, че от критерия, свързан с качеството „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, може да се изведе оборима презумпция за връзки със сирийския режим (вж. в този смисъл решение от 4 април 2019 г., Sharif/Съвет, T‑5/17, EU:T:2019:216, т. 106 и определение от 11 септември 2019 г., Haswani/Съвет, T‑231/15 RENV, непубликувано, EU:T:2019:589, т. 60). Тази презумпция се прилага, когато Съветът е в състояние да докаже, че лицето е не само бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, но и може да бъде окачествено като виден такъв. Всъщност, както е видно от текста на съображение 6 от Решение 2015/1836, припомнен в точка 9 по-горе, Съветът цели да използва именно влиянието, която тази категория лица могат да упражняват върху сирийския режим, като ги подтикне, чрез ограничителните мерки, които им налага, да упражнят натиск върху сирийския режим, за да промени той политиката си на репресии. Така, след като Съветът е успял да докаже влиянието, което даден бизнесмен може да упражни върху посочения режим, връзката между посоченото лице и сирийския режим се предполага.

70

Освен това следва да се припомни, че спазването от страна на Общия съд на правилата относно доказателствената тежест и събирането на доказателства в областта на ограничителните мерки предполага той да спазва принципа, изведен в посочената в точка 31 по-горе съдебна практика и припомнен от Съда в решение от 11 септември 2019 г., HX/Съвет (C‑540/18 P, непубликувано, EU:C:2019:707, т. 48—50), който по същество е, че при оспорване на правилността на мотивите за включване в списъка доказателствената тежест пада върху институцията. Така Съдът е приел, че не е в тежест на жалбоподателя да доказва, че е налице достатъчно информация по смисъла на член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от Решение 2013/255 за това, че той не е или вече не е свързан със сирийския режим, че не упражнява или вече не упражнява влияние върху него и че не представлява реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки, наложени на този режим (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2018 г., Makhlouf/Съвет, C‑458/17 P, непубликувано, EU:C:2018:441, т. 86 и от 11 септември 2019 г., HX/Съвет, C‑540/18 P, непубликувано, EU:C:2019:707, т. 50 и 51).

71

Ето защо на жалбоподателя не би могла да бъде наложена прекомерно висока степен на доказване във връзка с оборването на презумпцията за връзки със сирийския режим. Така трябва да се счита, че жалбоподателят е успял да обори посочената презумпция, ако представи доводи, факти или доказателства, които биха могли сериозно да поставят под въпрос надеждността на доказателствата, представени от Съвета, или тяхната преценка по-специално с оглед на условията, установени с член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от Решение 2013/255, или ако представи пред съда на Съюза съвкупност от улики в съответствие с член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от това решение за това, че не е или вече не е свързан с посочения режим, че не упражнява или вече не упражнява влияние върху посочения режим или че не представлява реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки.

72

В случая обаче жалбоподателят не успява да обори презумпцията за връзки със сирийския режим. Всъщност, от една страна, следва да се отбележи, че във връзка с първото си оплакване жалбоподателят не представя нито един довод, нито един факт и нито едно доказателство, позволяващи Общият съд да се усъмни в надеждността на доказателствата, представени от Съвета, или в преценката, която е следвало да им бъде направена, и не посочва нито една конкретна улика, която да позволи на Общия съд да приеме, че той не е или вече не е свързан посочения режим, че не упражнява или вече не упражнява влияние върху този режим и че не представлява какъвто и да било реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки. От друга страна, дори ако се вземат предвид изложените от жалбоподателя във връзка с третото му оплакване доводи срещу второто основание за включването му в списъците, а именно връзки с режима, основание, предвидено в член 27, параграф 1 и член 28, параграф 1 от Решение 2013/255, не може да се приеме, че жалбоподателят е представил улики, които да оборят посочената презумпция.

73

Всъщност трябва да се констатира, че жалбоподателят отрича да е свързан със сирийския режим и да упражнява влияние върху него, но потвърждава, че участва в проекта „Grand Town“, в който участва и сирийското министерство на туризма.

74

Предвид всичко изложено по-горе, следва да се констатира, че основанието за включването на името на жалбоподателя в разглежданите списъци, свързано със статута му на виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, се подкрепя от достатъчно доказателства, поради което посоченото вписване е правилно от гледна точка на този критерий. Ето защо първото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши: