<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-396/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CJ0396</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:929">EU:C:2019:929</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20191107">7.11.2019 г.</DATE> — Дело C‑396/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Cafaro</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20191107">7 ноември 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: италиански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Въздушен транспорт</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1178/2011</KEYWORD><KEYWORD>Приложение I, точка FCL.065</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле ratione temporis</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2000/78/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране в областта на заетостта и професиите</KEYWORD><KEYWORD>Дискриминация, основана на възраст</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, параграф 5</KEYWORD><KEYWORD>Член 4, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Национална правна уредба, предвиждаща автоматично прекратяване на трудовото правоотношение при навършване на 60 години</KEYWORD><KEYWORD>Пилоти на въздухоплавателни средства</KEYWORD><KEYWORD>Защита на националната сигурност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑396/18</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Corte suprema di cassazione (Върховен съд, Италия) с акт от <DATE ISO="20180424">24 април 2018 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20180615">15 юни 2018 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Gennaro Cafaro</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">DQ,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, R. Silva de Lapuerta (докладчик), заместник-председател на Съда, M. Safjan, L. Bay Larsen и C. Toader, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Szpunar,</P><P>секретар: R. Schiano, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20190411">11 април 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за г‑н Cafaro, от S. Assennato и G. Sacconi, avvocati,</P></ITEM><ITEM><P>за DQ, от G. Guancioli и P. Busco, avvocati,</P></ITEM><ITEM><P>за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. De Socio, avvocato dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Европейската комисия, от V. Di Bucci, D. Martin, W. Mölls и C. Valero, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20190626">26 юни 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на точка FCL.065 от приложение I към Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията от <DATE ISO="20111103">3 ноември 2011 година</DATE> за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="311" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 311, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), изменен с Регламент (ЕС) № 290/2012 на Комисията от <DATE ISO="20120330">30 март 2012 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="100" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 100, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Регламент № 1178/2011<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), и на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20001127">27 ноември 2000 година</DATE> за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2000">ОВ L 303, 2000 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Gennaro Cafaro и бившия му работодател, DQ, по повод на автоматичното прекратяване на трудовото му правоотношение, поради това че е навършил 60 години.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1178/2011</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 1 от Регламент № 1178/2011 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Настоящият регламент определя подробни правила за:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>различните квалификации по свидетелствата за летателна правоспособност за пилоти, както и условията за издаване, поддържане, изменяне, ограничаване, временно отменяне или прекратяване на свидетелства, правата и отговорностите на притежателите на свидетелства за правоспособност, както и условията за преобразуването на съществуващи национални свидетелства за правоспособност за пилоти и бордни инженерни в свидетелства за правоспособност за пилоти, както и условията за признаване на свидетелства за правоспособност, издадени от трети държави;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 2 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>свидетелство за летателна правоспособност по Част-FCL<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> означава свидетелство за правоспособност на летателния екипаж, което е в съответствие с изискванията на приложение I;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно член 12 от посочения регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Влизане в сила и прилагане<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="012.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>.</ALINEA><ALINEA>Той се прилага от <DATE ISO="20120408">8 април 2012 г.</DATE></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="012.001"><NO.PARAG>1б.</NO.PARAG><ALINEA>Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да решат да не прилагат до <DATE ISO="20130408">8 април 2013 г.</DATE> разпоредбите на приложения I—IV.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="012.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA>Когато държава членка използва разпоредбите на параграфи 1б—6, тя трябва да уведоми [Европейската комисия] и [Европейската агенция за авиационна безопасност]. В това уведомление трябва да се посочват причините за такава дерогация, както и програмата за прилагане, съдържаща планираните дейности и свързаните с тях срокове.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>В точка FCL.065 от приложение I към Регламент № 1178/2011, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Редуциране на правата на притежателите на свидетелства за летателна правоспособност на възраст над 60 години в търговския въздушен транспорт<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, се предвижда следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>a)</NO.P><TXT>Възраст 60—64 години. Самолети и вертолети. Притежател на свидетелство за летателна правоспособност, който е навършил 60 години, не може да действа като пилот на въздухоплавателно средство в търговския въздушен транспорт, освен:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>като член на многопилотен екипаж; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>при условие че той е единственият пилот в летателния екипаж, който е навършил 60 години.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Възраст 65 години. Притежател на свидетелство за летателна правоспособност, който е навършил 65 години, не може да действа като пилот на въздухоплавателно средство в търговския въздушен транспорт<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2000/78</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Съображение 23 от Директива 2000/78 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>При много ограничени обстоятелства, разлика в третирането може да бъде оправдана, когато характеристика, свързана с религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, съставлява основно и професионално-определящо изискване, когато целта е законна и изискването пропорционално. Такива условия трябва да бъдат включени в информацията, предоставена от държавите членки на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от тази директива нейната цел е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 2 от посочената директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Понятие за дискриминация<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на настоящата директива, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>принципът за равно третиране<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа[…] на който и да е от признаците, посочени в член 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на параграф 1:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, под[д]ържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 от същата директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Въпреки разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2, държавите членки могат да регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването пропорционално<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Италианското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване е видно, че DQ е дружество за въздушен транспорт, учредено съгласно член 25 от Legge n. 124/2007 — Sistema di informazione per la sicurezza della republica e nuova disciplina del segreto (Закон № 124 относно информационната система за сигурността на Републиката и новите правила за класификация на секретни данни) от <DATE ISO="20070803">3 август 2007 г.</DATE> (GURI № 187 от <DATE ISO="20070813">13 август 2007 г.</DATE>, стр. 4), което извършва поверителна дейност за нуждите на тайните служби на италианската държава за целите на защитата на националната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 744, четвърта алинея от Codice della Navigazione (Кодекс за корабоплаването и въздухоплаването) приравнява към държавните въздухоплавателни средства въздухоплавателните средства, използвани от публични или частни субекти, които извършват дейности, свързани със защита на националната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно член 748, първа алинея от Кодекса за корабоплаването и въздухоплаването разпоредбите на същия не се прилагат за държавните въздухоплавателни средства.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Според член 748, трета алинея от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването полети с въздухоплавателни средства, приравнени на държавни въздухоплавателни средства, се осъществяват при гарантирано адекватно равнище на безопасност, определено в съответствие със специалните правила, приети от компетентните държавни органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Видно от индикациите, предоставени от запитващата юрисдикция, Decreto del Presidente del Consiglio dei Ministri sui limiti di impiego del personale navigante di [DQ] (Указ на председателя на Министерския съвет за определяне на правилата за ограниченията при наемането на работа на летателния персонал на [DQ]) от <DATE ISO="20080909">9 септември 2008 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>DPCM<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) е приет на основание член 748, трета алинея от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Според текста на DPCM:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Предвид целите, посочени в предходните членове, пилотите на [DQ] могат да осъществяват професионална дейност до, но не и след навършване на 60 години<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Г‑н Cafaro е бил нает на работа от DQ като пилот на въздухоплавателно средство от <DATE ISO="19880926">26 септември 1988 г.</DATE> до <DATE ISO="20120919">19 септември 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20120119">19 януари 2012 г.</DATE> DQ уведомява г‑н Cafaro, че неговият трудов договор ще бъде прекратен автоматично на <DATE ISO="20120919">19 септември 2012 г.</DATE>, тъй като на тази дата той ще навърши 60 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Г‑н Cafaro оспорва законосъобразността на уволнението си пред Tribunale di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия), който отхвърля иска му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Г‑н Cafaro обжалва решението на Tribunale di Roma (Първоинстанционен съд Рим) пред Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим, Италия), който с решение от <DATE ISO="20160219">19 февруари 2016 г.</DATE> отхвърля жалбата. Последната юрисдикция приема по същество, че г‑н Cafaro не е бил уволнен, тъй като неговото трудово правоотношение е автоматично прекратено, когато той е навършил 60 години, съобразно разпоредбите на DPCM.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Г‑н Cafaro подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Тази юрисдикция отбелязва, че съгласно националното право въздухоплавателните средства на DQ са приравнени на държавни въздухоплавателни средства и че по силата на тази квалификация трудовите правоотношения на пилотите, наети на работа от DQ, се регламентират от специалните разпоредби на DPCM, които предвиждат в частност автоматичното прекратяване на трудовите им правоотношения с навършването на 60‑годишна възраст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че точка FCL.065 от приложение I към Регламент № 1178/2011 позволява, при определени условия, на притежателите на свидетелство за летателна правоспособност да продължат да осъществяват дейност като пилот на въздухоплавателно средство за търговски въздушен транспорт между 60 и 64 години. Действително, тя подчертава, че тази разпоредба забранява на притежателите на свидетелство за летателна правоспособност да осъществяват дейност в търговския въздушен транспорт едва след като навършат 65 години.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В този контекст посочената юрисдикция изпитва съмнения дали точка FCL.065 от приложение I към Регламент № 1178/2011 се прилага за положението на пилот на въздухоплавателно средство, използвано от дружество, което извършва дейности, свързани със защитата на националната сигурност, като DQ, и при утвърдителен отговор — дали тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че изключва национална разпоредба, предвиждаща автоматично прекратяване на трудовите правоотношения на пилотите на въздухоплавателни средства, използвани от DQ, при навършване на 60 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>При условията на евентуалност запитващата юрисдикция търси отговор на въпроса дали такава национална разпоредба е съвместима с принципа за недопускане на дискриминация, основана на възраст, залегнал в Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Corte suprema di cassazione (Касационен съд, Италия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>1)</NO.P><TXT>Противоречи ли националната правна уредба съгласно [DPCM], приет в изпълнение на член 748, трета алинея от Кодекса за корабоплаването и въздухоплаването, с който се приема Правилник за ограниченията при наемането на работа на летателния персонал на [DQ], и която по-специално предвижда автоматичното прекратяване на трудовото правоотношение при навършване на 60 години, на Регламент № 1178/2011, който определя възрастова граница от 65 години за наемането на работа на пилоти в търговския въздушен транспорт, и в случай че специалната национална правна уредба бъде оставена без приложение, приложим ли е посоченият регламент в настоящия случай?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При условията на евентуалност, ако се приеме че Регламент [№ 1178/2011] е неприложим към разглежданата хипотеза ratione materiae, в противоречие ли е посочената национална правна уредба с принципа за недопускане на дискриминация, основана на възраст, предвиден в Директива 2000/78 и в [член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз], който намира конкретен израз в [тази директива]?<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали точка FCL.065 от приложение I към Регламент № 1178/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в делото по главното производство, предвиждаща автоматично прекратяване при навършване на 60 години на трудовите правоотношения на пилотите, наети от дружество — оператор на въздухоплавателни средства, използвани за дейности, свързани със защитата на националната сигурност на държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че DQ, италианското правителство и Комисията поддържат, че точка FCL.065 от приложение I към Регламент № 1178/2011 не е приложима ratione temporis към спора по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В това отношение от член 12, параграф 1б от Регламент № 1178/2011 е видно, че държавите членки могат да решат да не прилагат по-конкретно разпоредбите на приложение I към този регламент до <DATE ISO="20130408">8 април 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В конкретния случай от предоставената на Съда преписка произтича, че Италианската република се е възползвала от тази възможност. Така точка FCL.065 от приложение I към Регламент № 1178/2011 е станала приложима на територията на тази държава членка едва от <DATE ISO="20130408">8 април 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Същевременно от акта за преюдициално запитване е видно, че трудовото правоотношение на г‑н Cafaro е прекратено на <DATE ISO="20120919">19 септември 2012 г.</DATE> При това положение фактите по спора в главното производство предшестват датата на въвеждане в изпълнение на точка FCL.065 от приложение I към Регламент № 1178/2011 в Италия, така че тази разпоредба е неприложима ratione temporis за посочения спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>При тези условия не следва да се отговаря на първия поставен от запитващата юрисдикция въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда автоматично прекратяване при навършване на 60 години на трудовите правоотношения на пилотите, наети от дружество — оператор на въздухоплавателни средства, използвани за дейности, свързани със защитата на националната сигурност на държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Според текста на член 2, параграф 1 от Директива 2000/78 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>принципът за равно третиране<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> е дефиниран като липса на всякаква пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от тази директива, сред които е в частност възрастта. Член 2, параграф 2, буква a) от посочената директива уточнява, че за целите на прилагането на параграф 1 от нея проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е или би било третирано по-малко благоприятно, отколкото друго в сравнима ситуация въз основа по-конкретно на неговата възраст въз основа на един от признаците, упоменати в член 1 от същата директива</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Като предвижда автоматично прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите, наети на работа от DQ, при навършване на 60 години, DPCM има за последица това, че определени лица се третират по-малко благоприятно от други, които извършват същата дейност за същия работодател само поради факта че са навършили 60 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Следователно разглежданата по главното производство национална правна уредба въвежда разлика в третирането, основана на възраст, по смисъла на член 1 във връзка с член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Следователно трябва да се анализира, предвид целите, преследвани от разглежданата по главното производство национална правна уредба, дали Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска такава разлика в третирането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че разглежданата по главното производство национална правна уредба има за цел да гарантира адекватно равнище на безопасност на държавните полети, извършвани от DQ в интерес на националната сигурност. Така, посочената правна уредба има за цел да гарантира, от една страна, въздушната безопасност и от друга — защитата на националната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Поради това, за да се отговори на втория въпрос, трябва да се даде тълкуване на член 2, параграф 5 и на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По тълкуването на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 5 от Директива 2000/78 същата не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, поддържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>С приемането на тази разпоредба законодателят на Европейския съюз е целял да предвиди и разреши възможното противоречие в областта на заетостта и професиите между, от една страна, принципа на равно третиране и от друга, необходимостта да се поддържат общественият ред, обществената сигурност и общественото здраве, да се предотвратяват престъпленията и да се защитават правата и свободите на личността, които са от същностно значение за функционирането на всяко демократично общество. Законодателят е преценил, че в определени случаи, изброени в член 2, параграф 5 от Директива 2000/78, закрепените в тази директива принципи не следва да се прилагат спрямо мерките, с които се въвеждат разлики в третирането въз основа на някой от признаците, посочени в член 1 от нея, стига обаче тези мерки да са необходими за осъществяването на упоменатите цели (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cresco Investigation</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑193/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:43">EU:C:2019:43</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Впрочем, тъй като въвежда изключение от принципа за забрана на дискриминацията, посоченият член 2, параграф 5 трябва да се тълкува стриктно. Използваните в тази разпоредба термини също предполагат такъв подход (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cresco Investigation</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑193/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:43">EU:C:2019:43</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В настоящия случай трябва да се констатира, на първо място, че разглежданата по главното производство национална правна уредба представлява мярка, предвидена в националното законодателство, по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Всъщност от съдебната практика е видно, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>мерки, регламентирани от национален закон<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> по смисъла на тази разпоредба не се ограничава само до мерките, произтичащи от акт, приет по реда на законодателна процедура, а включва и мерки, въведени на основание достатъчно точна овластяваща норма (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prigge и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑447/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:573">EU:C:2011:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че разликата в третирането е въведена с DPCM, чиито разпоредби представляват изключение от Кодекса за корабоплаването и въздухоплаването и от общия режим на трудовите правоотношения. Те са приети на основание член 748, трета алинея от Кодекса за корабоплаването и въздухоплаването, който овластява компетентните национални органи да приемат правила, позволяващи да се гарантира адекватно равнище на безопасност. При тези условия въведената с DPCM разлика в третирането трябва действително да се разглежда като произтичаща от мярка, регламентирана от национален закон по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>На второ място, разглежданата по главното производство национална правна уредба преследва цели, свързани с обществената сигурност по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>В това отношение, от една страна, Съдът вече е постановил, че въздушната безопасност е сред целите, изброени в член 2, параграф 5 от Директива 2000/78. Действително е видно, че мерките, с които се цели предотвратяване на авиационните произшествия чрез контрол на годността и физическите способности на пилотите, така че да се избегнат произшествия, дължащи се на човешки недостатъци, безспорно са сред мерките, с които се гарантира обществената сигурност по смисъла на тази разпоредба (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prigge и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑447/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:573">EU:C:2011:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до целта за защита на националната сигурност, мерките за осъществяването и доброто протичане на операциите в интерес на националната сигурност също представляват мерки от естество да гарантират обществената сигурност по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>На трето и последно място, следва да се провери дали разглежданата по главното производство национална правна уредба е необходима за обществената сигурност по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че в точка 64 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prigge и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑447/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:573">EU:C:2011:573</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът е постановил, че национална мярка, с която възрастовата граница, над която пилотите нямат право да упражняват професионалната си дейност, е определена на 60 години, въпреки че в националната и международната правна уредба същата граница е 65 години, не е необходима за обществената сигурност и за защитата на здравето по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Всъщност съгласно националната и международната правна уредба, регламентираща търговския въздушен транспорт на пътници, поща и/или товари, приложима по делото, по което е постановено това решение, е било необходимо не да се забранява на транспортните пилоти да упражняват дейността си след 60‑годишна възраст, а само да се ограничи това упражняване. При това положение забраната след тази възраст да се управлява въздухоплавателно средство, която е въведена с разглежданата по това дело мярка, не е била необходима за осъществяването на преследваната цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В областта на търговския въздушен транспорт, който е бил разглеждан и по делото, по което е постановено споменатото решение, законодателят на Съюза е възнамерявал, както следва от точка FCL.065 от приложение I към Регламент № 1178/2011, да забрани упражняването на професията транспортен пилот на притежателите на свидетелство за летателна правоспособност на възраст над 65 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Въпреки това в конкретния случай, от една страна, от предоставената на Съда преписка е видно, че полетите, извършвани от DQ, са предназначени за изпълнение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност, които поначало са свързани с много по-големи рискове от тези, свързани с търговския въздушен транспорт. Всъщност за разлика от транспортните пилоти, пилотите на DQ обикновено трябвало да работят при трудни и дори екстремни условия, така че за изпълнението на тези операции имало особено високи физически изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>От друга страна, в настоящото си състояние правото на Съюза и международното право не предвиждат специфична правна уредба за определяне на възрастова граница, от която насетне пилотите на въздухоплавателни средства, използвани в рамките на операции, свързани със защитата на националната сигурност на държава членка, да не могат да упражняват професионалната си дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Следователно няма основание да се приеме общо, че възрастовата граница за извършването на полети като изпълняваните от DQ по принцип би трябвало да съответства на възрастта 65 години, възприета в областта на търговския въздушен транспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>При тези условия запитващата юрисдикция трябва да провери с оглед на всички обстоятелства по делото в главното производство дали предвид специфичния характер на извършваните от DQ дейности и физическите изисквания, наложени на пилотите, наети на работа от това дружество, разглежданата по главното производство национална правна уредба е необходима за обществената сигурност по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>С оглед на всички гореизложени съображения член 2, параграф 5 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда автоматично прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите, наети на работа от дружество, използващо въздухоплавателни средства в рамките на дейности, свързани със защитата на националната сигурност на държава членка, при навършване на 60 години, доколкото такава правна уредба е необходима за обществената сигурност по смисъла на тази разпоредба, което запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Според текста на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>държавите членки могат да регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1 [от тази директива], не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването пропорционално<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>От текста на тази разпоредба личи, че за да не е дискриминационна, разликата в третирането трябва да се основава на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1 от Директива 2000/78, и тази характеристика трябва да представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>основно и определящо<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> професионално изискване. Съдът е постановил, че не признакът, по който се въвежда разликата в третирането, а свързаната с този признак характеристика трябва да е основно и определящо професионално изискване (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prigge и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑447/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:573">EU:C:2011:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В това отношение Съдът вече се е произнесъл, че за транспортните пилоти е от основно значение да притежават наред с останалото и особени физически способности, доколкото в тази професия физическите недостатъци могат да имат тежки последици. Неоспоримо е и, че тези способности намаляват с възрастта. От това следва, че притежаването на особени физически способности може да се смята за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>основно и определящо професията изискване<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 за упражняването на професията транспортен пилот и че притежаването на тези способности зависи от възрастта (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prigge и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑447/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:573">EU:C:2011:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Както отбелязва генералният адвокат в точка 94 от своето заключение, такова тълкуване следва да се прилага и спрямо пилотите на въздухоплавателни средства, изпълняващи задачи, свързани със защитата на националната сигурност, каквито са пилотите, наети на работа от DQ. Всъщност, както бе посочено в точка 53 от настоящото решение, пилотите на DQ обикновено трябвало да работят при трудни и дори екстремни условия, така че за изпълнението на тези операции имало особено високи физически изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Следователно притежаването на особени физически способности може да се смята за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>основно и определящо професията изискване<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 за упражняването на професията пилот на въздухоплавателно средство, използвано за дейности, свързани със защитата на националната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Що се отнася до целите, преследвани с разглежданата по главното производство национална правна уредба, в точка 38 от настоящото решение беше установено, че тази правна уредба цели да гарантира, от една страна, безопасността на въздушното движение и от друга страна, защитата на националната сигурност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Съдът вече е постановил, че целта да се гарантира безопасността на въздушното движение, е законосъобразна цел по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prigge и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑447/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:573">EU:C:2011:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Целта да се гарантира защитата на националната сигурност, също трябва да се счита за законосъобразна цел по смисъла на същата разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Следва обаче да се провери дали, като предвижда автоматично прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите, наети на работа от DQ, при навършване на 60 години, разглежданата по главното производство национална правна уредба налага пропорционално изискване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно уточнението в съображение 23 от Директива 2000/78 само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>при много ограничени обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> разликата в третирането може да бъде оправдана, когато свързана в частност с възрастта характеристика съставлява основно и определящо професията изискване (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prigge и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑447/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:573">EU:C:2011:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Впрочем, доколкото дава възможност за изключение от принципа за недопускане на дискриминация, член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 следва да се тълкува стриктно (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prigge и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑447/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:573">EU:C:2011:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>В точка 75 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prigge и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑447/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:573">EU:C:2011:573</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът постановява, че като са определили на 60 години възрастовата граница, над която се приема, че транспортните пилоти вече не притежават физическите способности да извършват професионалната си дейност, въпреки че националната и международната правна уредба допускат извършването на тази дейност при определени условия до 65‑годишна възраст, социалните партньори са наложили на посочените пилоти непропорционално изискване по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Въпреки това поради изложените в точки 53—55 от настоящото решение съображения подобно решение, приложимо към търговския въздушен транспорт, не би могло да се пренесе към настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>При тези условия запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички обстоятелства по делото в главното производство дали предвид специфичното естество на извършваните от DQ дейности и физическите изисквания, наложени на пилотите, наети на работа от това дружество, разглежданата по главното производство национална правна уредба може да се счита за пропорционална по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Следователно член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда автоматично прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите, наети на работа от дружество, което използва въздухоплавателни средства в рамките на дейности, свързани със защитата на националната сигурност на държава членка, при навършване на 60 години, доколкото такава правна уредба е пропорционална по смисъла на тази разпоредба, което запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Предвид всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>член 2, параграф 5 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда автоматично прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите, наети на работа от дружество, използващо въздухоплавателни средства в рамките на дейности, свързани със<?PAGE NO="12"?> защитата на националната сигурност на държава членка, при навършване на 60 години, доколкото такава правна уредба е необходима за обществената сигурност по смисъла на тази разпоредба, което запитващата юрисдикция следва да провери;</P></ITEM><ITEM><P>член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда автоматично прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите, наети на работа от дружество, което използва въздухоплавателни средства в рамките на дейности, свързани със защитата на националната сигурност на държава членка, при навършване на 60 години, доколкото такава правна уредба е пропорционална по смисъла на тази разпоредба, което запитващата юрисдикция следва да провери.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 2, параграф 5 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20001127">27 ноември 2000 година</DATE> за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда автоматично прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите, наети на работа от дружество, използващо въздухоплавателни средства в рамките на дейности, свързани със защитата на националната сигурност на държава членка, при навършване на 60 години, доколкото такава правна уредба е необходима за обществената сигурност по смисъла на тази разпоредба, което запитващата юрисдикция следва да провери.</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда автоматично прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите, наети на работа от дружество, което използва въздухоплавателни средства в рамките на дейности, свързани със защитата на националната сигурност на държава членка, при навършване на 60 години, доколкото такава правна уредба е пропорционална по смисъла на тази разпоредба, което запитващата юрисдикция следва да провери.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>