<TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото основание, изведено от твърдяно нарушение на правото на изслушване</HT></HT></P></TI>53В първата част на това основание жалбоподателят сочи, че едва след повдигането на оплакване за нарушение на правото му на изслушване е получил възможност да прегледа писмото на одитора от 3 май 2013 г., както и доклада на OLAF. Освен това счита, че е бил лишен от възможност да вземе отношение по въпроси с евентуално определящо значение, разгледани в тези документи, тъй като в представената му редакция на всеки от тези документи е имало множество заличени пасажи. В рамките на втората част той поддържа, че е бил изслушан и е получил достъп до преписката единствено посредством експертната комисия и че самата Комисията повече не го е изслушвала, преди да приеме обжалваното решение.54Комисията оспорва тези доводи. Освен това, като се позовава на член 84 от Процедурния правилник на Общия съд, Комисията възразява срещу допустимостта на довода, приведен от жалбоподателя за първи път на етапа на репликата, в съответствие с който той е бил изслушан и е получил достъп до преписката единствено посредством експертната комисия и Комисията повече не го изслушвала, преди да приеме обжалваното решение.55В тази връзка следва най-напред да се напомни, че съгласно член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок. Съгласно член 41, параграф 2 от нея то включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.56Зачитането на правото на изслушване, за което задължение имат всички институции, органи, служби и агенции на Съюза, гарантира на всяко лице, за което действията на тези администрации се отнасят, възможност да представи полезно и ефективно своята гледна точка в хода на административното производство, което може да доведе до налагането на индивидуална мярка, която би засегнала неблагоприятно неговите интереси (вж. решение от 19 октомври 2017 г., Bernaldo de Quirós/Комисия, T‑649/16, непубликувано, EU:T:2017:736, т. 70 и цитираната съдебна практика).57Във връзка с първата част на четвъртото основание следва да се отбележи, че самото заличаване на някои пасажи от документите, предоставени на жалбоподателя, както основателно сочи Комисията, не е засегнало неговото право на изслушване.58Първо, що се отнася до писмото на одитора от 3 май 2013 г., описаните в него факти, възприети в обжалваното решение, са упоменати в точка 7 по-горе. С това писмо одиторът информира Комисията, че по време на заседание е поискал допълнителни сведения относно процедурата за възлагане на поръчка, приложена при избора на доставчик на печатни услуги по проекта. В писмото уточнява, че най-напред от жалбоподателя и ISHR‑MS получава информация, че не е била организирана никаква специална процедура, тъй като въпросните суми на обща стойност от 42424,44 EUR са били записани на различни бюджетни редове. Освен това посочва, че представител на жалбоподателя му е представил на следващия ден три оферти от различни печатници, като обяснил, че не е разбрал правилно поставения от него въпрос, и тези три оферти са били разгледани, преди да бъде избран доставчикът.59Налага се констатацията, че това описание на фактите по същество е възприето в обжалваното решение, по-специално в съображения 19 и 20, и че то не се основава на и дори не споменава пасажите от писмото на одитора от 3 май 2013 г., заличени в редакцията на този документ, изпратена на жалбоподателя.60Второ, що се отнася до доклада на OLAF, описаните в него факти, възприети в обжалваното решение, са упоменати в точка 29 по-горе. От този доклад следва, че представените на одитора документи в рамките на одита са били неистински и са били изготвени по искане на представителя на ISHR‑MS с оглед на този одит, за да оставят впечатлението, че договорът е бил спазен. В този доклад OLAF твърди, че е имала възможността да потвърди измамливата схема, използвана от получателя на безвъзмездните средства.61Установява се, че описанието на фактите, възприето в обжалваното решение, и по-специално в съображения 19 и 20, също е в съответствие с констатациите в доклада на OLAF, изложени в точки 29 и 60 по-горе. Освен това, макар че в споменатия доклад OLAF разглежда единствено ролята на ISHR‑MS и не се спира на конкретни, свързани с жалбоподателя факти, на които се е основала Комисията за приемането на обжалваното решение, все пак в него Комисията не се основава на и дори не споменава пасажи от доклада, заличени в редакцията на този документ, изпратена на жалбоподателя.62В заключение, що се отнася до въпросните документи, обжалваното решение се основава единствено на свързани с жалбоподателя факти, които са упоменати в незаличените пасажи, с които той се е запознал и по които е имал възможност да вземе отношение.63Ето защо първата част от твърденията в рамките на четвъртото основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.64Във връзка с втората част на четвъртото основание следва най-напред да се анализира приложимата в случая правна уредба на Съюза.65Обжалваното решение е прието на основание член 105а, параграф 2 от Регламент № 966/2012, който гласи следното:2.Решението за отстраняване и/или за налагане на финансова санкция се взема от възлагащия орган. Това решение се основава на окончателно съдебно решение или на окончателно административно решение.При наличие на положенията, посочени в член 106, параграф 2, обаче възлагащият орган отнася случая до експертната комисия, посочена в член 108, за да се осигури централизирана оценка на тези положения. В тези случаи възлагащият орган взема решението си въз основа на първоначална правна квалификация, като има предвид препоръката на експертната комисия.[…].
66Член 106 от Регламент № 966/2012 гласи следното:1.Възлагащите органи отстраняват икономически оператор от участие в процедури за възлагане, уредени с настоящия регламент, когато:
[…]
- в)е установено с окончателно съдебно решение или окончателно административно решение, че икономическият оператор е виновен за тежко професионално нарушение, като е нарушил приложимите законови или подзаконови разпоредби или етични стандарти на професията, към която принадлежи, или като е имал неправомерно поведение, което се отразява върху професионалната му благонадеждност, ако това поведение показва умисъл или груба небрежност, и се изразява по-специално в едно от следните действия:
[…]
2.При липса на окончателно съдебно решение или, когато е приложимо, на окончателно административно решение в случаите по параграф 1, букви в), г) и е), […] възлагащият орган отстранява икономическия оператор въз основа на първоначална правна квалификация на поведението, посочено в тези букви, като се вземат предвид установените факти или други констатации, съдържащи се в препоръката на експертната комисия, посочена в член 108.[…].
67Съгласно член 108 от Регламент № 966/2012:5.Възлагащият орган може да вземе решение за отстраняване и/или за налагане на финансова санкция, както и решение за публикуване на свързаната с тях информация, само след получаване на препоръка от експертната комисия, когато такова решение се основава на предварителна класификация съгласно член 106, параграф 2.[…]
8.Пред експертната комисия се прилага следната процедура:
- а)подалият искането възлагащ орган отнася случая към експертната комисия заедно с необходимата информация съгласно параграф 3 от настоящия член, фактите и констатациите съгласно член 106, параграф 2 и предполагаемото положение, налагащо отстраняване;
- б)експертната комисия незабавно уведомява икономическия оператор за съответните факти и тяхната първоначална правна квалификация, които могат да отговарят на критериите за положение, налагащо отстраняване, посочено в член 106, параграф 1, букви в), г), д) и е), и/или могат да доведат до налагането на финансова санкция. Едновременно с това експертната комисия уведомява и останалите възлагащи органи;
- в)преди да приеме препоръка, експертната комисия дава на икономическия оператор и на уведомените възлагащи органи възможност да представят забележки […];
9.[…]Когато възлагащият орган възнамерява да вземе по-строго решение от препоръчаното от експертната комисия, той прави необходимото това решение да бъде взето при надлежно зачитане на правото на изслушване и правилата за защита на личните данни.
68В случая жалбоподателят не оспорва, че е бил изслушан от експертната комисия. Той впрочем изразява становище по трите писма, изпратени от експертната комисия, по-специално на 16 януари, 9 февруари и 6 март 2017 г., с писма от 30 януари, 15 февруари и 8 март 2017 г. Той твърди, че не е бил изслушан от самата Комисия преди приемането на обжалваното решение, при положение че според него тя е трябвало да го изслуша.69В това отношение, най-напред, както бе описано в точка 54 по-горе, Комисията неправилно твърди недопустимост на довода на жалбоподателя, че самата тя не го е изслушала преди приемане на обжалваното решение, поддържайки, че това било ново основание, наведено от жалбоподателя за първи път на етапа на репликата.70По силата на член 84, параграф 1 от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството. Освен това основание, което представлява допълнение към основание, което е изложено преди това пряко или имплицитно в жалбата и което е в тясна връзка с последното, трябва да се обяви за допустимо В допълнение, доводите, които по същество имат тясна връзка с основание, посочено в жалбата, не могат да се считат за нови и тяхното представяне на етапа на репликата или заседанието е допустимо (вж. решение от 12 септември 2012 г., Италия/Комисия, T‑394/06, непубликувано, EU:T:2012:417, т. 48 и цитираната съдебна практика).71В случая, от една страна, в точка 32 от жалбата жалбоподателят сочи, че [е]два след повдигането на оплакване във връзка с това жалбоподателят е получил възможност да прегледа [писмото на одитора] от 3 май 2013 г. […] и доклада на OLAF […], както и да вземе отношение по тях. От друга страна, в точки 27 и 28 от репликата жалбоподателят поддържа, че [Комисията] бърка процедурата по член 108 от Регламент 966/2012, приложена от експертната комисия, с процедурата по член 106, параграф 2 [от този регламент,] приложена от [Комисията] за приемането на собственото ѝ решение, че [е бил изслушан и е получил достъп до преписката] посредством [експертната комисия], че [самата Комисия повече не го изслушва] преди приемане на нейното решение и че [т]ова също съставлява нарушение на правото на изслушване.72Макар в жалбата жалбоподателят да представя това оплакване много накратко, факт е, че той сочи нарушение на правото си на изслушване, тъй като е имал възможност да прегледа въпросните документи и да вземе отношение по тях едва след като е повдигнал оплакване в това отношение. В точки 43 и 44 от писмената си защита обаче Комисията поддържа, че достъпът до посочените документи е бил предоставен на етапа на производството пред експертната комисията, след което жалбоподателят уточнява в репликата, че нарушението на правото му на изслушване произтича от това, че самата Комисия не го е изслушала повече преди приемането на обжалваното решение.73Следователно, противно на поддържаното от Комисията, в репликата жалбоподателят не повдига ново основание, а допълва четвъртото основание, представено в жалбата, като отговаря на доводи, приведени от Комисията в писмената защита по това последно основание.74Ето защо доводът на жалбоподателя, че самата Комисия не го е изслушала преди приемането на обжалваното решение, приведен в точки 27 и 28 от репликата, който е в тясна връзка със съдържащо се в жалбата основание, е допустим.75Същевременно този довод трябва да се отхвърли по същество.76Действително, както бе посочено в точка 14 по-горе, експертната комисия приема препоръка, с която приканва Комисията да отстрани жалбоподателя от участие в процедурите за възлагане на поръчки и предоставяне на безвъзмездни средства за срок от 6 месеца поради тежко професионално нарушение. Комисията се съобразява с тази препоръка в обжалваното решение.77Следователно, тъй като Комисията не възнамерява да приеме по-строго решение от препоръчаното от експертната комисия и тъй като в обжалваното решение Комисията действително прилага тази препоръка, ново изслушване на жалбоподателя не е било необходимо.78В това отношение, както основателно посочва Комисията, новото изслушване на жалбоподателя, след като е бил изслушан от експертната комисия в рамките на процедурата по член 108, параграфи 8 и 9 от Регламент 966/2012, се изисква само, както предвижда член 108, параграф 9 от този регламент, когато Комисията възнамерява да вземе по-строго решение от препоръчаното от експертната комисия, което в случая не е било така.79Поради това следва втората част от твърденията в рамките на четвъртото основание да се отхвърли като неоснователна, както следователно и цялото основание.