(1)

На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение (1), заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (2) и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки (3) са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката цели насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. Тя насърчава също националната ангажираност и има в по-голяма степен средносрочна насоченост, съчетана с по-ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2)

Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, наред с другото, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит се свежда и поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план трябва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи (4), с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ четири или пет години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това планът следва да включва обяснение как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще подходи към общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от подходящи реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в Регламент (ЕС) 2024/1263.

(3)

След представянето на плана Комисията трябва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4)

По препоръка на Комисията Съветът трябва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.

(5)

На 20 септември 2024 г. Малта представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и Комисията.

(6)

За да се определят рамките на диалога, предшестващ представянето на националните средносрочни фискално-структурни планове, на 21 юни 2024 г. Комисията изпрати на Малта, в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1263, референтната траектория (5). Комисията публикува референтната траектория на 20 септември 2024 г. (6) Референтната траектория се основава на риска и гарантира, че до края на периода на фискална корекция и при липса на допълнителни бюджетни мерки след периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища в средносрочен план, както и че дефицитът по консолидирания държавен бюджет е сведен под 3 % от БВП през периода на корекция и се поддържа под тази референтна стойност в средносрочен план. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. В съответствие с член 6, буква г) и членове 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 референтната траектория е съобразена и с референтната стойност за дефицита, механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит. Съгласно референтната траектория на Малта, базирана на допусканията на Комисията, които са в основата на предварителните насоки, предадени през юни 2024 г., и ако се приеме период на корекция от 4 години, нетните разходи не следва да се увеличават над стойностите, посочени в таблица 1. Това означава среден ръст на нетните разходи от 5,9 % през периода на корекция (2025 – 2028 г.).

Таблица 1: Референтна траектория, предоставена от Комисията на Малта на 21 юни 2024 г.

(7)

В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 от юни до септември 2024 г. Малта и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху плана за нетните разходи, предвиден от Малта, и основните му допускания (по-специално очакваното въздействие на преразглеждането на референтния показател върху БВП), както и върху предвиденото осъществяване на реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедливия екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.

(8)

През септември 2024 г., в съответствие с член 11, параграф 3 и член 36, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263, съгласно информацията, предоставена от Малта в нейния план, страната започна процес на консултация със социални партньори. Според информацията, предоставена от Малта в нейния план, мерките и инициативите в него са били предмет на консултации с Малтийския съвет за икономическо и социално развитие (MCESD) — платформа, която обединява основните социални партньори в Малта.

(9)

На 26 юли 2024 г. Съветът установи наличието на прекомерен дефицит в Италия поради неспазване на критерия за дефицита (7). Настоящата препоръка съвпада с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС за прекратяване на ситуацията на прекомерен бюджетен дефицит в Малта (8). Едновременното приемане на тези препоръки, което е съобразено с прехода към новата рамка за икономическо управление и е обосновано от него, гарантира съгласуваност между препоръчаните планове за корекции.

(10)

На 15 октомври 2024 г. Малта представи своя проект на бюджетен план за 2025 г. Комисията прие становище по този проект на бюджетен план на 26 ноември 2024 г. (9)

(11)

На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Малта поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър (10).

(12)

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:

(13)

През 2023 г. икономическата активност в Малта нарасна със 7,5 % благодарение на частното потребление и износа. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква икономиката да нарасне с 5,0 % през 2024 г. въз основа на силното вътрешно търсене и високото равнище на износа. През 2025 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 4,3 %, тъй като потреблението и инвестициите продължават да подкрепят растежа. През 2026 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 4,3 %, тъй като икономиката ще запази темпа си на растеж. През прогнозния период (т.е. 2024 – 2026 г.) се очаква потенциалният БВП на Малта да нарасне със стабилен темп (средно 4,9 %), дължащ се на големия принос на труда и в по-малка степен на натрупването на капитал. Равнището на безработица беше 3,5 % през 2023 г. и според прогнозите на Комисията ще възлиза на 3,2 % през 2024, 3,1 % през 2025 г. и 3 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (дефлаторът на БВП) да намалее от 5,3 % през 2023 г. до 2,6 % през 2024 г. и да достигне 2,5 % през 2025 г. и 2,1 % през 2026 г.

(14)

Що се отнася до фискалната динамика, през 2023 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Малта възлизаше на 4,5 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква той да достигне 4 % от БВП през 2024 г. и да спадне още повече до 3,5 % от БВП през 2025 г. и при условие че политиката остане непроменена – до 3,1 % през 2026 г. Прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. включва проектобюджета на Малта за 2025 г., който правителството предложи на националния парламент през октомври. В края на 2023 г. консолидираният държавен дълг беше 47,4 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква съотношението на дълга към БВП да нарасне до 49,8 % от БВП в края на 2024 г. Очаква се то да нарасне допълнително до 50,4 % от БВП в края на 2025 г. и до 50,2 % в края на 2026 г. Във фискалната прогноза на Комисията не се вземат предвид самите политически ангажименти в средносрочните планове, докато те не бъдат подкрепени от надеждно обявени и уточнени в достатъчна степен конкретни мерки на политиката.

(15)

Националният средносрочен фискално-структурен план на Малта обхваща периода 2025 – 2028 г. и представя фискална корекция в продължение на четири години.

(16)

Планът съдържа цялата информация, изисквана съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(17)

Планът се ангажира с плана за нетните разходи, посочен в таблица 2, което съответства на среден ръст на нетните разходи от 5,9 % през годините 2025 – 2028. Средният ръст на нетните разходи, отчетен в плана за периода на корекция 2025 – 2028 г., като цяло съответства на (11) референтната траектория, предадена от Комисията на 21 юни 2024 г. В плана се допуска, че растежът на потенциалния БВП ще намалее от 5,1 % през 2024 г. до 4,8 % през 2025 г. и до 4,6 % през 2026 г., след което ще остане стабилен на това равнище до 2028 г. Освен това в плана се очаква темпът на растеж на дефлатора на БВП да намалее от 3,1 % през 2024 г. и да остане стабилен на равнище от 2,6 % през всяка година до 2028 г.

Таблица 2: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Малта

(18)

Ако се реализират заложените в плана допускания и поетият ангажимент за плана за нетните разходи, в съответствие с плана консолидираният държавен дълг ще намалее малко от 49,2 % през 2024 г. до 48,8 % от БВП до края на периода на корекция (2028 г.), както е посочено в таблицата по-долу. След края на периода на корекция в средносрочен план (т.е. до 2038 г.) съотношението на дълга към БВП ще продължи да намалява в средносрочен план съгласно плана, като през 2038 г. ще достигне 42,3 % от БВП. Така според плана консолидираният държавен дълг ще остане под референтната стойност по Договора от 60 % от БВП в средносрочен план. Това е правдоподобно въз основа на допусканията в плана, тъй като се очаква дългът да бъде под 60 % от БВП до 2038 г. при всички детерминистични стрес тестове в анализа на Комисията на устойчивостта на обслужването на дълга. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 6, буква а) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 3 Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по консолидирания държавен бюджет в плана на Малта

(19)

Въз основа на плана за нетните разходи и допусканията в плана дефицитът на консолидирания държавен бюджет постепенно ще намалее от 4 % от БВП през 2024 г. на 3,0 % от БВП през 2027 г. и 2,6 % през 2028 г. Така според плана салдото по консолидирания държавен бюджет няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.). В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2038 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, ще бъде в съответствие с изискването за дефицита, посочено в член 6, буква б) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(20)

Времевият профил на фискалната корекция, измерена като промяна в структурното първично салдо, както е описано в плана, е като цяло линеен, както се изисква в член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с гаранционния механизъм за предотвратяване на съсредоточаването на усилията в края на периода, посочен в член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 4 Развитие на структурното първично салдо в плана на Малта

(21)

Планът за нетните разходи, залегнал в плана, е в съответствие с изискванията съгласно процедурата при прекомерен дефицит (и по-специално с минималната годишна структурна корекция, установена в член 3, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕО) 1467/97 на Съвета).

(22)

Изискването за предпазни мерки, посочено в член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 по отношение на механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит, който има за цел да осигури общ марж на устойчивост спрямо референтната стойност на дефицита от 3 % от БВП, се прилага за Малта от 2028 г., тъй като е планирано дефицитът да бъде сведен под 3 % от БВП от 2027 г. Следователно през 2028 г. годишната корекция на структурното първично салдо следва да бъде не по-малка от 0,4 % от БВП, ако структурният дефицит е останал над 1,5 % от БВП през 2027 г., за да се постигне общ марж на устойчивост в структурно изражение от 1,5 % от БВП. Фискалната корекция, която е резултат от залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания, е 0,4 % през 2028 г. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит.

(23)

Съгласно плана консолидираният държавен дълг ще остане под 60 % от БВП през периода на корекция. Поради това според плана механизмът за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга не се прилага.

(24)

Планът се основава на набор от макроикономически и фискални допускания, които съответстват на допусканията на Комисията, предадени на държавите членки на 21 юни 2024 г. В него е взета предвид допълнителната налична информация в сравнение с референтната траектория и са включени съответно актуализирани макроикономически и фискални показатели. Въздействието на тази актуализация не оказва съществено влияние върху средния ръст на нетните разходи в плана в сравнение с референтната траектория.

(25)

Съгласно индикативната фискална стратегия в плана ангажиментите за нетните разходи ще бъдат изпълнени главно чрез ограничаване на разходите. Индикативният набор от мерки на политиката включва постепенно намаляване на зависимостта от енергийни субсидии, подпомагано от структурни реформи и стратегически инвестиции в енергийния сектор с цел насърчаване на възобновяемите енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност. Конкретната специфика на съответните мерки на политиката трябва да бъде потвърдена или коригирана и количествено определена в годишните бюджети. В същото време съществуват рискове за изпълнението на индикативната фискална стратегия в плана, които произтичат от все още голямата несигурност относно точното определяне на мерките. Освен това в проекта на бюджетен план за 2025 г. се посочват мерките на политиката, чрез които ще бъде изпълнен ангажиментът за нетните разходи за 2025 г. (12)

(26)

В плана се описват намеренията на политиката по отношение на реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, и насочени към общите приоритети на ЕС. Планът включва 143 реформи и инвестиции, насочени към изпълнението на общите приоритети на ЕС, 32 от които се подпомагат финансово по линия на МВУ, а 23 — от фондовете на политиката на сближаване.

(27)

По отношение на общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119, и целите, очертани в Националния план на Малта в областта на енергетиката и климата (НПЕК) за периода 2021 – 2030 г., планът включва мерки за рационализиране на процесите на издаване на разрешения за централи за производство на енергия от възобновяеми източници (включени в плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и продължаване на програмите, насърчаващи въвеждането на технологии за производство на енергия от възобновяеми източници от домакинствата и предприятията. Тези мерки, наред с другото, са насочени към изпълнението на СДП относно намаляването на зависимостта от изкопаеми горива и насърчаването на възобновяемите източници на енергия, издадени от Съвета от 2020 г. до 2024 г. Планът също така включва мерки за насърчаване на обновяването на нежилищни частни и обществени сгради (включени в ПВУ) и за възприемането от страна на МПС на енергийни обследвания, които, заедно с други мерки, се очаква да допринесат за изпълнението на СДП от периода 2019 – 2023 г. относно енергийната ефективност. Планът съдържа и големи инвестиции в инсталации за оползотворяване на отпадъци за енергия и за биологична преработка, както и реформи, включени в ПВУ, свързани с отпадъци от строителство и събаряне, които, наред с другото, се очаква да допринесат за изпълнението на СДП от 2020 г. относно управлението на отпадъците. Мерките, включени в плана за оптимизиране на съоръженията за питейна вода, имат за цел, наред с другото, да допринесат за изпълнението на СДП от 2019 г. относно управлението и ефективността на ресурсите. Мерките в плана за подобряване на устойчивите транспортни средства и инфраструктурата за различни видове транспорт, както и други мерки, включително тези в ПВУ, са насочени към изпълнението на СДП относно намаляването на задръстванията и емисиите от автомобилния транспорт, издадени от Съвета от 2019 г. до 2024 г. Планът включва и мерки за повишаване на устойчивостта, капацитета и сигурността на цифровата инфраструктура на правителството (включени в ПВУ), подобряване на достъпа до цифрови технологии (отчасти чрез мерки в ПВУ) и други мерки, като например усъвършенстване на онлайн портала на търговския регистър на Малта, които, наред с другото, се очаква да допринесат за изпълнението на СДП от 2020 г. относно ускоряването на цифровия преход.

(28)

По отношение на общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, планът включва мерки за въвеждане на механизми за стимулиране на удължаването на трудовия живот след пенсионна възраст и за разнообразяване на доходите при пенсиониране. Тези мерки, наред с други в плана, са насочени към изпълнението на СДП от 2019 г. относно устойчивостта на пенсионната система. Планът включва и мерки за осигуряване на медицински материали от критично значение, укрепване на първичната медицинска помощ и осигуряване на устойчива работна сила, включително чрез реформата на ПВУ за подобряване на благосъстоянието на чуждестранните работници, които, наред с другото, са насочени към изпълнението на СДП от 2019 г. и 2020 г. относно укрепването на устойчивостта и устойчивостта на системата за здравеопазване. Мерките в плана за засилване на ученето през целия живот, дейностите за повишаване на квалификацията и преквалификация и подобряване на качеството и достъпа до образование, както и други мерки, включително тези в ПВУ, са насочени към изпълнението на СДП относно приобщаващото образование и обучение, издадена от Съвета през 2019 г., на СДП относно подобряването на уменията и компетентностите в отговор на екологичния преход от 2023 г., както и на СДП относно качеството и съответствието на образованието и обучението с нуждите на пазара, за да се преодолеят ниските образователни резултати от 2024 г. Освен това планът включва мерки за подкрепа на рисковия капитал и за обновяване на националната рамка за научни изследвания и иновации, които, наред с другото, са насочени към изпълнението на СДП от 2020 г. относно насърчаването на частните инвестиции и на СДП от 2019 г. и 2020 г. относно научните изследвания и иновациите. Мерките за укрепване на прокуратурата (включени в ПВУ) и продължаване на усилията за разкриване и наказателно преследване на корупцията (включени в ПВУ) ще са насочени, наред с другото, към изпълнението на СДП относно подобряването на независимостта и ефикасността на съдебната система, издадени от Съвета през 2019 г. и 2020 г., и на СДП относно подобряването на рамката за управление, издадена от Съвета през 2019 г. Освен това планът включва мерки в областта на борбата срещу изпирането на пари и данъчното облагане, като например усилията за продължаване на изпълнението на стратегията на звеното за анализ на финансовото разузнаване (FIAU) за периода 2023 – 2026 г. и за въвеждане на ново законодателство относно входящите и изходящите плащания (включени в ПВУ), които ще бъдат насочени към изпълнението на СДП относно напредъка в укрепването на рамката за борба с изпирането на пари, издадена от Съвета през 2019 г. и 2020 г., и на СДП относно ограничаването на практиките на агресивно данъчно планиране, издадени от Съвета от 2019 г. до 2024 г.

(29)

По отношение на общия приоритет за енергийна сигурност планът включва мерки за рационализиране на процесите на издаване на разрешения за централи за производство на енергия от възобновяеми източници и за подкрепа на инвестициите за енергия от възобновяеми източници, както и за укрепване на електроенергийната мрежа и капацитета за съхранение (също включени в ПВУ).

(30)

По отношение на общия приоритет на отбранителните способности планът включва инвестиции в модернизиране на военната инфраструктура, повишаване на киберсигурността и привеждане в съответствие със Стратегията за европейската отбранителна промишленост.

(31)

В плана се предоставя информация за съгласуваността и, когато е целесъобразно, допълняемостта с фондовете на политиката на сближаване и ПВУ на Малта в различни области, включително цифровизация и модернизация на публичната администрация, насърчаване на устойчивата мултимодална градска мобилност, насърчаване на устойчивостта в сектора на здравеопазването чрез осигуряване на стабилна и устойчива работна сила и засилване на устойчивостта на пазара на труда, насърчаване на равенството между половете и укрепване на уменията.

(32)

В плана се прави преглед на нуждите на Малта от публични инвестиции във връзка с общите приоритети на ЕС, като целта е да се допринесе за тяхното изпълнение. По отношение на справедливия екологичен преход Малта определи потребности от инвестиции, свързани с възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност, адаптирането към изменението на климата, кръговата икономика, предотвратяването на замърсяването и опазването на биологичното разнообразие. За да се осъществи справедлив цифров преход, в плана се посочват нуждите от инвестиции, свързани с цифровите умения, цифровата трансформация на предприятията и сигурната и устойчива цифрова инфраструктура. Във връзка със социалната и икономическата устойчивост, включително европейския стълб на социалните права, са определени потребности от инвестиции в активни политики на пазара на труда и социалните услуги, образованието в ранна детска възраст, ученето през целия живот и професионалното образование и обучение (ПОО), здравната инфраструктура и устойчивия туризъм. Във връзка с енергийната сигурност са определени нужди от инвестиции в инфраструктура за енергия от възобновяеми източници, по-специално слънчева и вятърна енергия, енергийна ефективност и разработване на интелигентни мрежи и решения за съхранение на енергия. Във връзка с изграждането на отбранителни способности Малта определи нужди от инвестиции в отбранителните си способности, за да се гарантира националната и европейската сигурност.

(33)

Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Малта изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(34)

Съветът приветства средносрочния фискално-структурен план на Малта и счита, че цялостното му изпълнение би допринесло за гарантирането на стабилни публични финанси и за подпомагането на устойчивостта на публичния дълг, както и на устойчивия и приобщаващ растеж.

(35)

Съветът взема под внимание извършената от Комисията оценка на плана. Въпреки това Съветът приканва Комисията да представя своята оценка на бъдещите планове в отделен документ от препоръките на Комисията за препоръки на Съвета.

(36)

Съветът взема под внимание оценката на Комисията на плана за нетните разходи и основните макроикономически допускания в плана, включително във връзка с предварителните насоки на Комисията, както и въздействието на плана за нетните разходи върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, че макроикономическите и фискалните допускания, макар в някои случаи да се различават от допусканията на Комисията, включително за да се отчетат актуализираните макроикономически и фискални данни, като цяло са надлежно обосновани и подкрепени със солидни икономически доводи. Съветът взема под внимание широката фискална стратегия на плана и рисковете за перспективите, които биха могли да засегнат осъществяването на макроикономическия сценарий и основните допускания и изпълнението на плана за нетните разходи. По-специално Съветът също така приветства факта, че съответните заинтересовани страни са били ангажирани на национално равнище преди представянето на плана. Съветът отбелязва също, че геополитическите рискове могат да окажат натиск върху разходите за отбрана.

(37)

Съветът очаква Малта да бъде готова да коригира фискалната си стратегия при необходимост, за да гарантира изпълнението на плана си за нетните разходи. Съветът изразява решимост да следи отблизо икономическата и фискалната динамика, включително динамиката, залегнала в основата на включения в плана сценарий.

(38)

Съветът счита, че по-нататъшните обсъждания за постигане на общо разбиране относно въздействието на кумулативните темпове на растеж на нетни разходи върху годишния надзор е необходимо да бъдат проведени навреме за следващия кръг на фискалния надзор.

(39)

Съветът взема под внимание представеното от Комисията описание на потребностите и намеренията по отношение на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и изтъква, че е важно да се гарантира осъществяването на тези реформи и инвестиции. Въз основа на докладите, които ще бъдат представени от Комисията, Съветът ще направи оценка на тези реформи и инвестиции и ще наблюдава тяхното изпълнение в рамките на европейския семестър.

(40)

Съветът очаква представянето от Малта на годишните доклади за напредъка, които следва да съдържат по-специално информация за напредъка в изпълнението на плана за нетните разходи, заложен от Съвета, и осъществяването на по-общите реформи и инвестиции в контекста на европейския семестър.

(41)

В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Малта плана за нетните разходи, определен в плана,

1.