<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑377/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014CC0377</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:769">EU:C:2015:769</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Е. SHARPSTON — ДЕЛO C‑377/14</P><P>RADLINGER И RADLINGEROVÁ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Е. Sharpston</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20151119">19 ноември 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑377/14</P><P>Ernst Georg Radlinger</P><P>Helena Radlingerová</P><P>срещу</P><P>FINWAY a.s.</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Krajský soud v Praze (Окръжен съд Прага), Чешка република)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Директива 93/13/EО</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2008/48/EО</KEYWORD><KEYWORD>Национални процесуални норми в производството по несъстоятелност</KEYWORD><KEYWORD>Задължение на националния съд да разглежда служебно в производството по несъстоятелност въпроси, свързани със законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>общ размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Изчисляване на годишния процент на разходите</KEYWORD><KEYWORD>Неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредити</KEYWORD><KEYWORD>Преценка на неравноправния характер на клаузите за неустойка</KEYWORD><KEYWORD>Последици от установяването на кумулативна неравноправност</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Главното производство е по инцидентен установителен иск, предявен от длъжници в рамките на производство по несъстоятелност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Доколкото разбирам, изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>инцидентен установителен иск<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> в чешкото право означава иск, предявен в хода на производство по несъстоятелност, по който следва да се произнесе съдът в рамките на това производство.</P></NOTE>. В основата на това производство са вземания, които произтичат от неизпълнението на задължения на длъжниците по договор за потребителски кредит. В настоящото преюдициално запитване Krajský soud v Praze (Окръжен съд, Прага) иска насоки по въпроса дали уреждащите такива производства национални процесуални норми, които не му дават възможност да установи дали длъжниците се ползват от правилата за защита на потребителите, предвидени в Директива 93/13<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="25" DATE.PUB="1993">ОВ L 95, стр. 25</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="293" PAGE.FIRST="59" DATE.PUB="2014">ОВ L 293, 2014 г., стр. 59</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> и Директива 2008/48<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080423">23 април 2008 година</DATE> относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="133" PAGE.FIRST="66" DATE.PUB="2008">ОВ L 133, стр. 66</REF.DOC.OJ> и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="207" PAGE.FIRST="14" DATE.PUB="2009">ОВ L 207, 2009 г., стр. 14</REF.DOC.OJ>, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="199" PAGE.FIRST="40" DATE.PUB="2010">ОВ L 199, 2010 г., стр. 40</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="234" PAGE.FIRST="46" DATE.PUB="2011">ОВ L 234, 2011 г., стр. 46</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, са съвместими с правото на Съюза. По същество той иска да се установи до каква степен е длъжен да разгледа ex officio тези разпоредби, дали в съображенията си следва да отчете задължението на кредиторите да предоставят информация съгласно Директива 2008/48, как следва да се преценяват неустойките по договора за кредит в контекста на Директива 93/13 и какви следва да са последиците от констатация, че подобни неустойки са кумулативно неравноправни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Право на Европейския съюз</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 93/13</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Директива 93/13 се прилага за неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Член 1, параграф 1.</P></NOTE>. Тя има за цел да гарантира, че договорите, сключвани с потребители, не включват неравноправни клаузи, и да защити потребителите от злоупотреба с положение от страна на продавача или предоставящото услуги лице, по-специално срещу едностранно установени договори с общи условия и неравноправно изключване на основни права от договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Четвърто и девето съображение на Директива 93/13.</P></NOTE>. Когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, тя следва да се счита за неравноправна, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Член 3, параграф 1.</P></NOTE>. Клауза, която е съставена предварително, и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, никога не трябва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>индивидуално договорена<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> за целите на член 3, параграф 1<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Член 3, параграф 2.</P></NOTE>. Приложението към Директива 93/13 съдържа примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които се смятат за неравноправни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Член 3, параграф 3.</P></NOTE>, включително тези, които имат за предмет или резултат условие, според което от потребителя се изисква да изплати непропорционално висока неустойка като компенсация, когато не изпълни задълженията си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Приложение, точка 1, буква д).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Преценката за неравноправност на дадена клауза трябва да се извършва, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>като се отчита характер[ът] на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Член 4, параграф 1.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Държавите членки трябва да предвидят в разпоредбите си, с които се транспонира Директива 93/13, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Член 6, параграф 1.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Държавите членки са длъжни да осигуряват, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Член 7, параграф 1.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2008/48</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Директива 2008/48<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Впоследствие Директива 2008/48 е изменена с Директива 2011/90/ЕС на Комисията от <DATE ISO="20111114">14 ноември 2011 година</DATE> за изменение на част II от приложение I към Директива 2008/48/EО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="296" PAGE.FIRST="35" DATE.PUB="2011">OВ L 296, стр. 35</REF.DOC.OJ>). Директива 2011/90 обаче влиза в сила след датата, на която е сключен разглежданият договор за потребителски кредит.</P></NOTE> хармонизира някои аспекти на правилата на държавите членки, отнасящи се до договорите за потребителски кредит<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Член 1.</P></NOTE>. В съображение 10 се пояснява, че макар приложното поле на Директива 2008/48 да е изрично определено в нея, в съответствие с правото на ЕС държавите членки могат все пак да прилагат нейните разпоредби към въпроси, които не попадат в приложното поле на Директивата. В настоящия случай са релевантни следните заявени цели на Директива 2008/48: развитие на по-прозрачен и ефективен кредитен пазар в рамките на вътрешния пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Съображения 6 и 7.</P></NOTE>; постигане на пълнa хармонизация при гарантиране на високо и равностойно ниво на защита на потребителите в целия Европейски съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Съображение 9.</P></NOTE>; гарантиране, че договорите за кредит съдържат цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да се даде възможност на потребителите да вземат своите решения при пълно знание на фактите и да са наясно с правата и задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит, както и да се осигури, че потребителите в целия Европейски съюз имат информация за годишния процент на разходите (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>ГПР<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), която им позволява да сравняват тези проценти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Съображения 19 и 31.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Директива 2008/48 обхваща договори за потребителски кредити<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Член 2, параграф 1.</P></NOTE>. При все това договори, които са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>обезпечени или с ипотека, или с друго сравнимо обезщетение, използвано обичайно в дадена държава членка по отношение на недвижимо имущество, или обезпечени с право, свързано с недвижимо имущество<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, са изрично изключени от приложното ѝ поле<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Член 2, параграф 2, буква a).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Релевантни са следните определения в член 3:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>договор за кредит<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава договор, въз основа на който кредитор предоставя или обещава да предостави на потребител кредит под формата на разсрочено плащане, заем или друга подобна форма на улеснение за плащане […]</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>общи разходи по кредита за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора […]</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>з)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>обща сума, дължима от потребителя<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> означава сбор[а] от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>и)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>годишен процент на разходите<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>ГПР<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>] означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Член 19, параграф 1 предвижда, че ГПР следва да се изчислява в съответствие с формула, съдържаща се в част I от приложение I. В член 19, параграф 2 се посочва, че за целите на изчисляването на ГПР при определянето на общите разходи по кредита следва да се изключат определени суми, дължими от потребителя, докато определени разходи трябва да се включат. Подробностите за тези суми и разходи не са релевантни по настоящото дело и поради това не съм ги посочила тук.</P></NOTE> ];</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>л)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>общ размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> означава горната граница или общата сума, предоставена по договора за кредит;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 5 налага задължение за предоставяне на информация на потребителите преди сключването на договор за кредит. Макар тази разпоредба да не се разглежда в настоящия случай, посочената в нея информация намира отражение в задължителния списък с информация, която следва да се съдържа в договорите за кредит съгласно член 10. Последната разпоредба изисква договорите за кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител. Всяка от страните по договора трябва да получи екземпляр от договора за кредит<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Член 10, параграф 1.</P></NOTE>. В член 10, параграф 2 са изброени 22 точки с информация, която трябва да бъде посочена по ясен и кратък начин във всеки договор за кредит. Списъкът включва: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>общия размер на кредита и условията за усвояването на кредита<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Член 10, параграф 2, буква г). Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>усвояване<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> не е определено в Директива 2008/48. Определението в Shorter Oxford English Dictionary включва следното: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Набиране на средства чрез заеми; заемни средства<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. В някои случаи понятието означава положение, при което се предоставя заем, а заемополучателят получава достъп до средствата на траншове.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Доколкото Директива 2008/48 хармонизира договорите за потребителски кредити, на държавите членки се забранява да въвеждат разпоредби, различни от предвидените в нея, и да допускат потребителите да правят отказ от правата, предоставени им с разпоредбите на националното законодателство, привеждащо в изпълнение или съответстващо на тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Член 22, параграфи 1 и 2.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>За да транспонират Директива 2008/48, държавите членки трябва да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Член 23.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Национално право</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Производство по несъстоятелност</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция изяснява, че националната правна уредба на производството по несъстоятелност се прилага по следния начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Физическо лице е неплатежоспособно, когато не е в състояние да изпълни финансовите си задължения повече от 30 дни, след като задължението за плащане стане изискуемо. Длъжник, който не е търговец, може да поиска от съда по несъстоятелността да разгледа възраженията му във връзка с положението му на неплатежоспособност и да прекрати производството срещу него, като го освободи от последиците на неплатежоспособността. В това производство съдът по несъстоятелността не може да проверява действителността, размера или реда на погасяване<?PAGE NO="5"?> на предявените вземания дори когато възникват въпроси от приложното поле на Директива 93/13 или Директива 2008/48, освен ако тези вземания са оспорени от синдик, друг кредитор, или, по изключение, от самия длъжник. За тази цел съответната страна сезира съда по несъстоятелността с инцидентен установителен иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Когато съдът по несъстоятелността е одобрил освобождаването от последиците на неплатежоспособността с прекратяване на производството по несъстоятелност, длъжник може да предяви инцидентен установителен иск. Ако предмет на този иск е изпълняемо необезпечено вземане, съдът по несъстоятелността може да го разгледа. В такъв случай обаче преценката на съда по несъстоятелността се ограничава до това дали вземането вече не съществува, или е погасено по давност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Такова вземане се разглежда по същия начин, както ако вземането се оспорва от синдик (член 410, параграфи 2 и 3 от Закон № 182/2006 относно несъстоятелността и начините за нейното уреждане, изменен със Закон № 185/2013 (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Закон относно несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>).</P></NOTE>. Съгласно националната процесуална уредба съдът по несъстоятелността не може да разглежда по същество инцидентен установителен иск, ако има за предмет обезпечени вземания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Член 160, параграф 4 от Закона относно несъстоятелността.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правна уредба в областта на защитата на потребителите и потребителските кредити</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че всеки правен акт, който по своето съдържание или цел противоречи на закона или го заобикаля или накърнява добрите нрави, е недействителен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, а кредиторът трябва да включи в него по-специално информация за общия размер на кредита и ГПР. Неизпълнението на тези изисквания не води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Член 6, параграф 1 от Закон № 145/2010 относно потребителския кредит и приложение 3 към него.</P></NOTE>. Когато обаче потребителят се позове на това обстоятелство срещу кредитора, се приема, че за договора за кредит се прилага ставка, равна на сконтовия процент, определен от Чешката национална банка и публикуван към момента на сключване на договора; всички останали клаузи относно други плащания по потребителския кредит се считат за недействителни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Член 8 от Закона относно потребителския кредит.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Клаузи в потребителски договори, които в нарушение на изискването за добросъвестност създават значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя, са недействителни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Член 55, параграф 2 и член 56 от Гражданския кодекс.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Факти, производство и преюдициални въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110829">29 август 2011 г.</DATE> г‑н Ernst Radlinger и г‑жа Helena Radlingerová (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>семейство Radlinger<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>потребителите<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>длъжниците<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>) сключват договор за потребителски кредит с дружеството Smart Hypo (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>заемодателят<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>). Съгласно този договор Smart Hypo предоставя заем в размер на <FT TYPE="NUMBER">1170000</FT> CZK (<FT TYPE="NUMBER">43205</FT> EUR)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Посочвам приблизителната равностойност в евро по текущия обменен курс. Според моето пресмятане има известно разминаване в изчисленията. Ако договорът е бил за връщане на 120 вноски по <FT TYPE="NUMBER">24375</FT> CZK, общата сума за връщане възлиза на <FT TYPE="NUMBER">2925000</FT> CZK и следователно не включва сумата от <FT TYPE="NUMBER">33000</FT> CZK (<FT TYPE="NUMBER">1219</FT> EUR).</P></NOTE>. В замяна семейство Radlinger се съгласяват да изплатят сумата от <FT TYPE="NUMBER">2958000</FT> CZK (<FT TYPE="NUMBER">109231</FT> EUR) на 120 месечни вноски, всяка в размер на <FT TYPE="NUMBER">24375</FT> CZK (900 EUR), платима на 20-о число на всеки месец (с изключение на първата вноска, която е трябвало да бъде платена на <DATE ISO="20110831">31 август 2011 г.</DATE>, и разходите, възлизащи на <FT TYPE="NUMBER">33000</FT> CZK: тези суми са приспаднати от предоставената главница). Сумата от <FT TYPE="NUMBER">2958000</FT> CZK включва следното: i) главницата в размер на <FT TYPE="NUMBER">1170000</FT> CZK; ii) 10 % годишна лихва върху главницата за срока на договора за кредит (също в размер<?PAGE NO="6"?> на <FT TYPE="NUMBER">1170000</FT> CZK); iii) такси на заемодателя в размер на <FT TYPE="NUMBER">585000</FT> CZK (<FT TYPE="NUMBER">21602</FT> EUR) и iv) разходите, посочени по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Наричам точки ii), iii) и iv) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>свързани разходи<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> по заема.</P></NOTE>. От погасителния план по договора следва, че между <DATE ISO="20110831">31 август 2011 г.</DATE> и <DATE ISO="20170720">20 юли 2017 г.</DATE> плащанията на семейство Radlinger на практика са предназначени за покриване на разходите, лихвата и и таксите на заемодателя. Едва от 73-тата месечна вноска те започват да изплащат главницата. ГПР е изчислен на 28,9 %<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Запитващата юрисдикция, която единствена може да се произнася по фактите, трябва да провери изчисляването на ГПР. Предвид посочените в акта за преюдициално запитване суми и определенията в член 3, букви ж), з), и) и л) от Директива 2008/48 за мен не е ясно как се получава ГПР в размер на 28,9 %.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Същевременно семейство Radlinger се съгласяват да обезпечат кредита, както следва: i) ипотека на семейното жилище и земята; ii) застраховка на имота, съгласно която при настъпване на застрахователното събитие всички обезщетения се изплащат директно на кредитора; и iii) нотариален акт с клауза за незабавна изискуемост на дълга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Освен законоустановената лихва за забава семейство Radlinger се задължават по договора за кредит да платят на заемодателя договорна неустойка от 0,2 % от главницата за всеки започнат ден забава на главницата, таксите на заемодателя или лихвите. В случай на забава над един месец те се задължават също да платят еднократна договорна неустойка в размер на <FT TYPE="NUMBER">117000</FT> CZK (<FT TYPE="NUMBER">4320</FT> EUR) и еднократно обезщетение в размер на <FT TYPE="NUMBER">50000</FT> CZK (<FT TYPE="NUMBER">1846</FT> EUR) за разходите на заемодателя за събиране на дължимата сума, които не включват разходите за извънсъдебни и съдебни производства и разходите за юридическо представителство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Ще наричам тези суми заедно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>договорни неустойки<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Ако семейство Radlinger не изпълняват задълженията си по погасяване на кредита или заемодателят установи, че в молбата си за кредит са предоставили невярна или силно изопачена информация или че са затаили съществена информация, заемодателят може да поиска незабавно плащане на главницата със свързаните разходи, посочени в договора за кредит. Освен това договорните неустойки и законоустановената лихва стават изискуеми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110927">27 септември 2011 г.</DATE> заемодателят уведомява семейство Radlinger, че му е станало известно, че са укрили от него обстоятелство, че срещу имота им е било насочено принудително изпълнение. Предмет на изпълнение е била сума в размер на <FT TYPE="NUMBER">4285</FT> CZK (158 EUR). Заемодателят обаче иска на това основание незабавно погасяване на цялото задължение. С писмо от <DATE ISO="20121119">19 ноември 2012 г.</DATE> той повтаря искането си, като посочва, че плащанията на семейство Radlinger по договора за кредит са нередовни и просрочени. Според запитващата юрисдикция обаче семейство Radlinger не са били в забава до декември 2012 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Впоследствие дружеството FINWAY a.s. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Finway<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>кредиторът<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>), ответникът в главното производство, става правоприемник на Smart Hypo по тези вземания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130426">26 април 2013 г.</DATE> запитващата юрисдикция обявява семейство Radlinger за неплатежоспособни, назначава синдик и поканва кредиторите да предявят вземанията си. На <DATE ISO="20130523">23 май 2013 г.</DATE> в рамките на производството по несъстоятелност Finway предявява две изпълняеми вземания. Първото е обезпечено вземане за <FT TYPE="NUMBER">3045991</FT> CZK (<FT TYPE="NUMBER">112480</FT> EUR). Второто е необезпечено вземане в размер на <FT TYPE="NUMBER">1359540</FT> CZK (<FT TYPE="NUMBER">50204</FT> EUR), представляващо договорната неустойка за забава на плащанията в размер на 0,2 % на ден от <DATE ISO="20110923">23 септември 2011 г.</DATE> до <DATE ISO="20130425">25 април 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130703">3 юли 2013 г.</DATE> в хода на производството по възраженията семейство Radlinger приемат, че вземанията са изпълняеми, но оспорват размера както на обезпеченото, така и на необезпеченото вземане, като твърдят, че клаузите на първоначалния договор за кредит накърняват добрите нрави. Те поддържат, че сумата, която са задължени да платят (<FT TYPE="NUMBER">1496801</FT> CZK (<FT TYPE="DECIMAL">55272,70</FT> EUR), е значително по-ниска от предявените от Finway вземания. Синдикът не оспорва вземането на Finway.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20130723">23 юли 2013 г.</DATE> въз основа на погасителен план запитващата юрисдикция прекратява производството по несъстоятелност и освобождава семейство Radlinger от последиците на неплатежоспособността. На следващия ден семейство Radlinger предявяват инцидентен установителен иск, с който искат вземанията на Finway да бъдат обявени за незаконосъобразни, тъй като накърняват добрите нрави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че националната уредба относно производството по несъстоятелност не ѝ позволява да разгледа по същество инцидентния установителен иск на семейство Radlinger. Съгласно посочената уредба такива искове могат да се предявяват само в случаи, в които освобождаването на длъжника от последиците на неплатежоспособността с прекратяване на производството е одобрено от съда по несъстоятелността. В настоящия случай националните норми изобщо не разрешават на семейство Radlinger да предявят инцидентен установителен иск срещу обезпеченото вземане. Поради това тази част от иска следва да се отхвърли. Националните норми обаче предвиждат възможност длъжник да предяви инцидентен установителен иск с предмет необезпечено вземане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>За да се произнесе по инцидентния установителен иск на семейство Radlinger, Krajský soud v Praze отправя преюдициално запитване по обобщените по-долу въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>Член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 или други разпоредби от правото на ЕС в областта на защитата на потребителите допускат ли национални разпоредби, които в производство по несъстоятелност:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>позволяват на съда да разглежда действителността, размера или реда на вземанията срещу длъжник, който е потребител, само въз основа на инцидентен установителен иск, предявен от синдик, кредитор или от длъжника?</P></ITEM><ITEM><P>позволяват на такъв длъжник да поиска от съда проверка на предявените вземания на кредиторите i) само когато е налице одобрено освобождаване на длъжника от последиците на неплатежоспособността с прекратяване на производството, ii) само по отношение на необезпечени вземания и iii) когато са налице изпълняеми вземания, признати с решение на компетентен орган, само с оглед на твърдението, че вземането вече не съществува или че е погасено по давност?</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Доколко в производство по несъстоятелност относно вземания по договор за потребителски кредит съдът трябва да вземе предвид ex officio (дори при липса на възражение от страна на потребителя) липсата на предоставяне от страна на заемодателя на информацията, изисквана по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, и да обяви за нищожни договорните клаузи в съответствие с националното право?</TXT><P>При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос:</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Имат ли посочените разпоредби от тези директиви директен ефект и могат ли да се прилагат пряко, при положение че с преразглеждане ex officio съдът се намесва в хоризонталните отношения между потребителя и доставчика на стоки или услуги?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="8"?><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Какъв е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>общият размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по смисъла на член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 и какъв е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>размерът на усвояването<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> във формулата за изчисляване на ГПР съгласно приложение I към посочената директива, ако i) в договора за кредит формално е определен размер на кредита, който следва да бъде изплатен, но ii) е уговорено, че вземанията на заемодателя за такси и за първата(ите) погасителна(и) вноска(и) ще бъдат прихванати от тази сума, така че прихванатите суми на практика изобщо не се изплащат на потребителя, а остават през цялото време на разположение на заемодателя? Доколко включването на тези суми се отразява на изчислението?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>Какво е необходимо да се вземе предвид при преценката дали клаузите за неустойка са неравноправни по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13 — кумулативното действие на всички подобни клаузи в договора, независимо дали кредиторът настоява те да бъдат изпълнени изцяло, или съгласно националното право някои от тях могат да бъдат счетени за недействителни, или действието само на тези неустойки, които действително са били поискани или могат да бъдат поискани?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6)</NO.P><TXT>В случай че договорните неустойки бъдат приети за неравноправни, необходимо ли е да се оставят без приложение всички отделни неустойки, които (само разгледани заедно обаче) са довели съда до констатацията, че размерът на компенсацията е непропорционално висок по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13, или трябва да се оставят без приложение само някои от тях (и в такъв случай въз основа на какви критерии)?</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Писмени становища са представили семейство Radlinger, Finway, правителствата на Чешката република и Полша, както и Европейската комисия. В съдебното заседание от <DATE ISO="20150715">15 юли 2015 г.</DATE> Германия и Комисията представят устни становища.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Съображения</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първия преюдициален въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали националната правна уредба относно производството по несъстоятелност във връзка с дълг, произтичащ от договор за потребителски кредит, която: i) изисква от длъжника да предяви инцидентен установителен иск в главното производство по несъстоятелност, за да се разгледа действителността, размерът или редът на погасяване на вземанията, и ii) ограничава правото му да поиска разглеждане на тези вземания, е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Директива 93/13 и Директива 2008/48. Имплицитно това поставя и въпроса дали подобни норми са съвместими с принципите на равностойност и ефективност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Държавите членки следва да определят процесуалните правила или условията във връзка с производствата, предназначени да гарантират защитата, предоставена от правото на Съюза (принцип на националната процесуална автономия). Посоченият принцип се подчинява на условието тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), нито да правят прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза (принцип на ефективност); вж. например решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Banco Español de Crédito</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑618/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:349">EU:C:2012:349</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>ERSTE Bank Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑32/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:637">EU:C:2015:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Най-напред ще разгледам положението с оглед на Директива 93/13, която създава система за защита на потребителите и предотвратяване на обвързването им с неравноправни клаузи и изисква от държавите членки да осигурят, че съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на подобни клаузи в потребителски договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. член 6, параграф 1 и член 7 от Директива 93/13. Вж. също определение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pohotovosť</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑76/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:685">EU:C:2010:685</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Безспорно е, че за целите на тази директива семейство Radlinger са потребители, а заемодателят е доставчик.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Що се отнася до принципа на равностойност, в акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция посочва, че съдът, сезиран в производство по несъстоятелност, не може да разгледа на каквото и да е основание действителността, размера или реда на вземанията, освен ако заинтересованото лице — синдик, кредитор или (както в настоящия случай) длъжникът — предяви инцидентен установителен иск. Положението не се променя, когато производството по несъстоятелност се отнася до задължения, произтичащи от потребителски договор. Поради това Съдът не разполага с информация, въз основа на която може да се предположи, че националните процесуални норми, изискващи длъжник да предяви инцидентен установителен иск — например за да оспори действителността на вземане на кредитор, с мотива че договорът, от който произтича вземането, е несъвместим с правилата на Съюза в областта на защитата на потребителите — са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат други подобни вътрешни положения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>По отношение на принципа на ефективност съгласно постоянната съдебна практика всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална норма прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази норма в съвкупността, която представляват производството, неговото развитие и неговите особености пред различните национални инстанции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. като скорошен пример решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Faber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑497/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:357">EU:C:2015:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). В заключението си по посоченото дело предлагам малко по-различна формулировка: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>[…] необходимо [е] да се вземе предвид мястото на конкретна разпоредба в производството, както и ходът и особеностите на това производство, разгледани като цяло, пред различните национални инстанции […]<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> (заключение на генералния адвокат <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sharpston по дело Faber</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑497/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2403">EU:C:2014:2403</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От тази гледна точка следва да се вземат под внимание, ако е необходимо, принципите, които стоят в основата на националната съдебна система, като принципа за гарантиране на правото на защита, принципа на правна сигурност и ефективното развитие на производството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>AsturcomTelecomunicaciones</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑40/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:615">EU:C:2009:615</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Предвид разглежданите национални процесуални норми налице ли е невъзможност или прекомерна трудност за съда по несъстоятелността да разгледа действителността, размера или реда на вземанията, произтичащи от договор за потребителски кредит, и правят ли тези норми прекомерно трудно длъжник, който е потребител, да оспори предявено вземане?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция изтъква, че тези норми не ѝ позволяват да разгледа в инцидентно производство законосъобразността на първото вземане (в размер на <FT TYPE="NUMBER">3045991</FT> CZK), защото това вземане е обезпечено. Тя може да разгледа инцидентния установителен иск за второто вземане (в размер на <FT TYPE="NUMBER">1359540</FT> CZK), тъй като това вземане е едновременно изпълняемо и необезпечено. Нейната проверка обаче се извършва при спазване на съществени ограничения. Такива необезпечени вземания могат да се проверяват само по отношение на тяхната действителност, размер или ред на погасяване, а правото на длъжниците да ги оспорват е ограничено по основание до несъществуване или погасяване на вземането по давност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. точки 12—14 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Вследствие на тези специфики е невъзможно длъжници в положението на семейство Radlinger да оспорват обезпечени вземания. По-специално когато обезпечените вземания се отнасят до задължения, произтичащи от договори за потребителски кредит, не могат да се оспорват нито действителността на вземането, нито изчислението на дължимата сума. От основно значение за точното установяване на тези два аспекта е дали договорът, въз основа на който е възникнал дългът, е съвместим с правилата на Съюза в областта на защитата на потребителите. От разпоредбите на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 следва, че последицата, когато не се спазват правилата в областта на защитата на потребителите, следва да<?PAGE NO="10"?> бъде, че клаузите в договора, които установяват дълга, се считат за неравноправни и не обвързват потребителя. Национални разпоредби като разглежданите в главното производство обаче възпрепятстват сезирания съд да извърши необходимата проверка и не позволяват на длъжника сам да предяви иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Според мен това е несъвместимо с принципа на ефективност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Що се отнася до изпълняемите необезпечени вземания, изглежда ако не невъзможно, то със сигурност прекомерно трудно за длъжници да оспорват законосъобразността на такива вземания, поради това че произходът на дълга, свързан с несъстоятелността (потребителския договор) е несъвместим с правилата на ЕС в областта на защитата на потребителите. Макар длъжниците да могат да предявят инцидентни установителни искове, с които да оспорят действителността, размера и реда на погасяване на такива вземания (последното очевидно изглежда ирелевантно в настоящия случай), основанията, на които могат да правят това, са ограничени. Приложимите национални разпоредби не предвиждат съдът служебно да разглежда действителността или размера на вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, а длъжниците могат да се позоват само на това, че изпълняемите необезпечени вземания вече не съществуват или че са погасени по давност. Според мен тези правила всъщност не позволяват на потребители, които са длъжници, да оспорват действителността или размера на такива необезпечени вземания, когато тези вземания се основават на клаузи, изрично забранени от Директива 93/13<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. член 3, параграф 1, във връзка с точка 1, буква д) от приложение I към Директива 93/13.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното стигам до извода, че Директива 93/13 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални процесуални норми като разглежданите в главното производство, които: i) не дават възможност на съд по несъстоятелността, когато се произнася по инцидентен установителен иск, служебно да проверява действителността, размера или реда на изпълняеми необезпечени вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит; ii) не дават възможност на такъв съд служебно да проверява законосъобразността на обезпечено вземане и iii) правят невъзможно и/или прекомерно трудно потребител, който е длъжник, да оспорва изпълняеми необезпечени вземания, когато такива вземания произтичат от договор за потребителски кредит, макар на съда по несъстоятелността да са известни всички необходими за това правни и фактически обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска указания и по въпроса дали член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 допуска разглежданите национални процесуални норми. По мое мнение не е необходимо да се отговаря на този аспект на първия въпрос. Член 22, параграф 2 изисква държавите членки да гарантират, че потребителите не могат да правят отказ от правата, предоставени им с разпоредбите на националното законодателство, привеждащо в изпълнение или съответстващо на Директива 2008/48. Не намирам нищо в посочените в акта за преюдициално запитване национални норми относно отказа на потребител от предоставените му права по смисъла на член 22, параграф 2, което да е релевантно в настоящия случай. Освен това в изложението на фактическата обстановка от страна на запитващата юрисдикция не се посочва, че семейство Radlinger се направил отказ от правата, които са им предоставени от националните разпоредби, привеждащи в изпълнение тази директива. Следователно член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 няма очевидна връзка с въпроса дали принципите на равностойност и ефективност допускат разглежданите национални разпоредби.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По втория преюдициален въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция повдига два проблема. Първо, трябва ли националните съдилища да установят ex officio дали даден кредитор не е предоставил посочената в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 информация, дори когато длъжникът не изтъква това основание? Второ, ако кредиторът не е предоставил тази информация, недействителен ли е договорът за потребителски кредит съгласно националното право?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Преди да разгледам тези въпроси, ще припомня, че съгласно договора за кредит в главното производство семейство Radlinger са се съгласили да вземат заем срещу обезпечение и че последващото производство по несъстоятелност се отнася до <HT TYPE="ITALIC">две вземания</HT>, свързани с този дълг. Първото вземане (<FT TYPE="NUMBER">3045991</FT> CZK) е гарантирано по три начина, включително с обезпечение под формата на ипотека. Второто вземане (<FT TYPE="NUMBER">1359540</FT> CZK) се състои от договорни неустойки съгласно договора за кредит вследствие на неизпълнение на задълженията за погасяване от страна на семейство Radlinger.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В приложното поле на Директива 2008/48 попада по-скоро договорът за кредит, а не произтичащите задължения или вземанията на кредитора. Обезпечените с ипотека договори за кредит обаче са изрично изключени от приложното поле на тази директива (член 2, параграф 2, буква a). В становището си Комисията посочва, че приложното поле на националните разпоредби за транспониране е по-широко от това на член 2 от Директива 2008/48, тъй като те обхващат и договори за кредит, обезпечени с ипотека. Това положение не противоречи на целите на Директива 2008/48. В съответствие с правото на ЕС държавите членки могат да запазят или да въведат национално законодателство, което съответства на някои или всички разпоредби на Директива 2008/48 и отнасящо се до договори за кредит, които не попадат в приложното ѝ поле<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. съображение 10 от Директива 2008/48, цитирано в точка 6 по-горе, и решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SC Volksbank România</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑602/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:443">EU:C:2012:443</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Освен това съгласно постоянната съдебна практика в рамките на преюдициалното производство, въведено с член 267 ДФЕС, запитващата юрисдикция следва да прецени необходимостта от преюдициално заключение и релевантността на преюдициалните въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SC Volksbank România</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑602/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:443">EU:C:2012:443</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът може да откаже да се произнесе по поставен от национална юрисдикция въпрос само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SC Volksbank România</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑602/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:443">EU:C:2012:443</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Настоящият случай не е такъв. Поради това най-малкото не е очевидно, че тълкуването на член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 не може да бъде релевантно за решаването на спора в главното производство по отношение на първото вземане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SC Volksbank România</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑602/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:443">EU:C:2012:443</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и определение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pohotovosť</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑76/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:685">EU:C:2010:685</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Следователно разглежданото национално законодателство трябва да се прилага в съответствие с Директива 2008/48 съгласно тълкуването, дадено ѝ от Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>За анализа в настоящия случай е без значение дали при липсата на правилата за транспониране в Чешката република договорът за кредит, от който произтича обезпеченият дълг, би попаднал извън приложното поле на Директива 2008/48 и дали необезпечените кредити се уреждат от тази директива. Ето защо е по-добре тези въпроси да се оставят открити, за да бъдат разгледани в бъдещо дело, когато са релевантни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>На следващо място ще отбележа, че в член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 се съдържа списък от 22 точки с информация, която трябва да бъде посочена в договор за кредит. Необходимо ли е да се установи дали националните съдилища следва да извършат проверка ex officio във връзка с всяка от тези точки?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Нормативната структура на Директива 2008/48 предвижда на потребителите да се предоставя информация както преди сключването на договор за кредит, така и в самия договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. точка 9 по-горе.</P></NOTE>. В информацията, посочена в член 10 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>Информация, която следва да се съдържа в договорите за кредит<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>), са отразени 19-те точки, посочени в член 5 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Преддоговорна информация<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>), като целта и на двете разпоредби е да се гарантира, че потребителят е напълно информиран<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. съображения 19 и 31 от Директива 2004/48.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска указания дали националните съдилища следва да проверяват ex officio дали е изпълнено предвиденото в член 10, параграф 2, буква г) задължение да се информира потребителят за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>общия размер на кредита и условията за усвояването на кредита<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>. Трябва ли националният съд да вземе предвид обстоятелството, че кредиторът не е предоставил <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>точната<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> — както я определя запитващата юрисдикция — информация за общия размер на кредита? В разглежданото фактическо положение в договора за кредит се посочва размер на кредита, който следва да бъде изплатен на потребителя, но съгласно договора разходите на заемодателя (например административните такси и първоначалните вноски за погасяване на лихвата) следва да се прихванат от размера на заема, а съответстващите на тези разходи суми на практика така и не се предоставят на потребителя. ГПР е по-нисък, когато тези разходи са включени в общия размер на кредита, отколкото когато те не са включени в действително изплатената сума<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. точка 59 и сл. по-долу, където разглеждам четвъртия преюдициален въпрос.</P></NOTE>. Поради това запитващата юрисдикция иска да се установи дали националните съдилища трябва да разглеждат ex officio непредоставянето на информация за общия размер на кредита от страна на кредитора, както изисква член 10, параграф 2, буква г).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Този въпрос е от особено значение за решаване на спора по главното производство: ако запитващата юрисдикция установи, че потребителят не е бил информиран за общия размер на кредита, се прилага друга лихва, както и други разпоредби ще се считат за недействителни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. точка 16 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Съдът многократно е постановявал, че националните съдилища трябва да прилагат ex officio някои разпоредби на законодателството на ЕС в сферата на защитата на потребителите. Това изискване <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>е обосновано със съображението, че въведената с тези директиви система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, и че съществува немалък риск, по-специално поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защитава<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Faber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑497/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:357">EU:C:2015:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Съдът е приложил тези принципи (например) при разглеждане на правото на потребителя да предяви претенции спрямо кредитора съгласно член 11, параграф 2 от Директива 87/102<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19861222">22 декември 1986 година</DATE> за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="042" PAGE.FIRST="48" DATE.PUB="1986">OВ L 42, стр. 48</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 252). Вж. също решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Rampion и Godard</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑429/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:575">EU:C:2007:575</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и във връзка с правото на потребител да оттегли съгласието си по договор, сключен извън търговския обект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Martín Martín</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑227/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:792">EU:C:2009:792</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По делото Faber<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Banco Español de Crédito</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑618/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:349">EU:C:2012:349</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Faber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑497/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:357">EU:C:2015:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, където възниква въпросът за гаранцията, която продавачът дължи на купувача в<?PAGE NO="13"?> рамките на договор за продажба с предмет моторно превозно средство, националната юрисдикция иска да се установи длъжна ли е служебно да провери дали купувачът има качеството на потребител по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 1999/44<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>На Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19990525">25 май 1999 година</DATE> относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="171" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="1999">OВ L 171, стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89).</P></NOTE>, въпреки че в националното производство г‑жа Faber не се е позовала на това качество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Според мен същите принципи могат успешно да се използват, за да се прецени дали национални процесуални норми като разглежданите в главното производство правят прилагането на правото на Съюза невъзможно или прекомерно трудно. С други думи: съвместими ли са тези национални норми с принципа на ефективност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. бележка под линия 35 по-горе.</P></NOTE>?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>От изложените от запитващата юрисдикция процесуални норми относно производството по несъстоятелност е видно, че националните съдилища нямат възможност да проверят дали е изпълнено изискването кредиторите да предоставят на потребителите, които са длъжници, информацията, изисквана по член 10, параграф 2, буква г). Очевидно и самото семейство Radlinger не са могли да поставят въпроса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Потребителите се нуждаят от посочената в член 10, параграф 2, буква г) информация: i) за да имат възможност да преценят сумата, която плащат за кредита; ii) за да установят дали могат да получат по-добри условия другаде и iii) за да организират личните си финанси с цел да избегнат затрудненията и неудобствата, до които води положението на неплатежоспособност. Тези елементи съответстват на целите на Директива 2008/48 за предоставяне на високо ниво на защита на потребителите и създаване на реален вътрешен пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. съображения 6, 7, 8 и 9 от Директива 2008/48.</P></NOTE>. Информацията, свързана с общия размер на кредита, е релевантна за изчисляването на ГПР съгласно договора за потребителски кредит<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>ГПР се определя като общите разходи по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на кредита; вж. също член 3, буква и) от Директива 2008/48.</P></NOTE>. Това, което може да е от още по-непосредствено значение за потребителя, са условията за усвояване на кредита: каква сума ще му бъде предоставена по договора за кредит?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Ако националните процесуални норми не позволяват на потребител, който е станал длъжник, да възрази срещу непредоставянето от страна на кредитора на информация в съответствие с член 10, параграф 2, буква г), потребителят не може да се ползва от защитата, предоставена от Директива 2008/48.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Въпросът дали в настоящото производство тази информация е била предоставена, може да засегне действителността на вземането на кредитора, както и размера на задължението на длъжника. Ако сезираният съд не може да разгледа този въпрос, той няма възможност да установи дали произтичащите от договора за потребителски кредит вземания попадат в (по-широкия) обхват на националните разпоредби, транспониращи Директива 2008/48. Той не може също да приложи националните норми, които налагат санкции, когато кредиторът не е предоставил информация за общия размер на кредита и за условията относно усвояването на кредита. Тези национални норми могат до доведат до намаляване или дори до погасяване на задължението на потребителя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Оттук следва, че процесуални норми, които не дават възможност на национален съд да провери дали е изпълнено изискването, определено в член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48, накърняват ефективността на защитата, предоставена от тази директива. Националният съд трябва да може да извърши тази проверка ex officio и когато е уместно, по силата на националното право да наложи санкции за неспазването на посоченото изискване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Запитващата юрисдикция трябва да провери дали санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи по смисъла на член 23 от Директива 2008/48. От информацията в точка 16 по-горе изглежда, че случаят е такъв.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Предвид изложеното стигам до извода, че член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 следва да се тълкува в смисъл, че национален съд, който е сезиран в производство по несъстоятелност във връзка с договор за потребителски кредит, трябва да провери ex officio дали кредиторът е предоставил на длъжника предвидената в тази разпоредба информация и да наложи съответните санкции съгласно националното право, когато това задължение не е изпълнено<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kušionová</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑34/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2189">EU:C:2014:2189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По четвъртия преюдициален въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В случаите, когато в договор за потребителски кредит се посочва размер на кредита, който следва да бъде изплатен, но е уговорено, че вземанията на кредитора за такса и за първата(ите) погасителна(и) вноска(и) се прихващат от тази сума, така че тези суми на практика изобщо не се предоставят на потребителя, а остават през цялото време на разположение на кредитора: i) какъв е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>общият размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48; ii) какъв е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>размерът на усвояването<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> във формулата за изчисляване на ГПР в приложение I към посочената директива и iii) доколко включването на тези суми се отразява на изчислението?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Съгласно определението в член 3, буква л) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>[…] общ размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> означава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>[…] горната граница или общата сума, предоставена по договора за кредит<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>. В текста на Директива 2008/48 обаче не се посочва дали тази сума включва, в допълнение към сумата на заема, която потребителят действително получава, разходи като административни такси и първоначални плащания на лихвата, които се удържат от заемодателя, без изобщо да са изплащат на потребителя, или даденото определение се отнася до получената от потребителя сума, която не включва тези разходи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Комисията дава пример на стр. 11, бележка под линия 12 от Работен документ на службите на Комисията, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>Насоки относно прилагането на Директива 2008/48/EО (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>Директива за потребителския кредит<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>) във връзка с разходите и Годишния процент на разходите<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> SWD(2012) 128 окончателен (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>Насоките на Комисията относно прилагането на Директива 2008/48/EС<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>). Кредитор предоставя кредит в размер на <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR, но се договаря с потребителя разходите, възлизащи на 100 EUR, да се платят от тази сума, а не с други средства на потребителя. По този начин потребителят получава за ползване <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR минус 100 EUR = <FT TYPE="NUMBER">4900</FT> EUR. Комисията счита, че последната сума е общият размер на кредита, определен в член 3, параграф l от Директива 2008/48.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Комисията, Чешката република, Германия и Полша споделят последното тълкуване за общ размер на кредита. Тези страни не спорят също, че ако общият размер на кредита вместо това се определя по такъв начин, че да се добавят тези разходи към действително изплатената на потребителя сума, това би позволило да се формира ГПР, който изглежда по-нисък, отколкото ако е изчислен само въз основа на изплатената на потребителя сума, която не включва разходи. Нито семейство Radlinger, нито Finway са предложили коментари по този въпрос.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Според мен естественото значение на израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>[…] общата сума, <HT TYPE="ITALIC">предоставена</HT> по договора за кредит<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE> e <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>сумата на кредита, която не включва разходите на заемодателя<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>. Това е сумата, която е действително изплатена на потребителя, и по този начин му е предоставена за ползване. Тази сума съответства и на размера на усвояването във формулата за изчисляване на ГПР в приложение I към Директива 2008/48.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Подобно тълкуване е в съответствие и със замисъла на Директива 2008/48, като се има предвид посоченото в член 3, буква з), че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>обща сума, дължима от потребителя<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> означава сбор[а] от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“. Ако се счита, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>общият размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> включва разходи като плащания за лихви и административни такси, при установяването на общата сума, дължима от потребителя, тези елементи биха били отчетени два пъти — веднъж, когато се установява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>общият размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, и втори път, когато се установяват общите разходи по кредита за потребителя, както е определено в член 3, буква ж). Това би довело до непоследователност в структурата на Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Разходите, които може да се изисква потребителят да плати по силата на договор за потребителски кредит, могат да се различават по своето естество и да се изчисляват от кредиторите посредством различни методи и променливи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. Насоките на Комисията относно прилагането на Директива 2008/48/EО, стр. 5.</P></NOTE>. Ако при изчисляването на ГПР се вземат предвид такива елементи, това би накърнило целите на Директива 2008/48 за осигуряване на прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор за кредит. Когато разходите не се изчисляват по единни правила, включването на разходи в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>общия размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> ще направи по-трудно или дори невъзможно реалистичното сравнение. Ето защо такива разходи следва да се изключат от изчисляването на ГПР именно с цел да се осигури прозрачност и сравнимост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Накрая, искам да изтъкна, че Директива 2008/48 е мярка за пълна хармонизация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. съображение 9.</P></NOTE>. Следователно от съществено значение е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>общият размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> и сумите, включени в усвояването за целите на прилагането на формулата в приложение I, да се тълкуват по един и същ начин във всички държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Предвид изложеното считам, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>общият размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> съгласно член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 означава сумите, предоставени на потребителя съгласно договор за кредит по смисъла на член 3, буква л), т.е. сумите, които действително са изплатени от заемодателя на потребителя и следователно са му предоставени за ползване, без да включват каквито и да е разходи, дължими на кредитора. Размерът на усвояването във формулата за изчисляване на ГПР съгласно приложение I към тази директива е същият като общия размер на кредита.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По третия преюдициален въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>С третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали разпоредбите на Директива 93/13 и Директива 2008/48 имат директен ефект, като се взема предвид по-специално обстоятелството, че главното производство се отнася до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>хоризонтален<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> частноправен спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Според мен този въпрос, строго погледнато, е ирелевантен.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Разпоредбите и на двете директиви са транспонирани в националното право. Поради това нито една от страните не трябва да се позовава пряко на тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Доколкото спорът в главното производство е между потребител и доставчик, никоя от страните не може да се позовава на директния ефект на Директива 93/13 или Директива 2008/48. Съгласно постоянната съдебна практика обаче националната юрисдикция, която е сезирана по спор между частноправни субекти, е длъжна, при прилагането на вътрешноправните разпоредби, да вземе предвид нормите от националното право в тяхната цялост и във възможно най-голяма степен да ги тълкува предвид текста и целта на приложимата в областта директива, за да се стигне до решение, съответстващо на преследваната от нея цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. например заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Rampion и Godard</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑429/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:199">EU:C:2007:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Faber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑497/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:357">EU:C:2015:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По петия и шестия преюдициален въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>С петия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска насоки относно значението на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13. Целта на шестия преюдициален въпрос е да се установи дали договорни неустойки като разглежданите в настоящия случай са неравноправни по смисъла на посочената директива и ако това е така, дали националните съдилища трябва да изключат прилагането на всички подобни клаузи или само на някои от тях. Ще разгледам двата въпроса заедно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>В съответствие с точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13 условия, които имат за цел или резултат от потребителя да се изисква да изплати непропорционално висока неустойка като компенсация, когато не изпълни задълженията си, са неравноправни по смисъла на Директивата и следователно съгласно член 6, параграф 1 не са обвързващи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Съдът е постановил, че член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 определят общите критерии за преценка дали договорни клаузи, които попадат в приложното поле на Директивата, са неравноправни. В този законодателен контекст националните съдилища трябва да установят дали конкретна клауза е неравноправна за целите на член 3, параграф 1<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Asbeek Brusse и de Man Garabito</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑488/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:341">EU:C:2013:341</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Релевантните за преценката в настоящия случай критерии следва да включват относителните предимства на финансовото дружество спрямо позицията, от която преговаря потребителят, и дали клаузите за неустойка са общи условия, които не са били договорени със семейство Radlinger, поради което те не са имали възможност да влияят на тяхното съдържание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Член 3, параграф 1 от Директива 93/13, вж. също определение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pohotovosť</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑76/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:685">EU:C:2010:685</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Необходимо е да се прецени кумулативното действие на всички подобни клаузи в договора за кредит, тъй като същите са приложими, освен ако не са успешно оспорени. (Възможно е обаче потребителят да не е наясно, че може да оспорва такива клаузи, или да не е в състояние да направи това по съображения, свързани с разноски, или тъй като националните процесуални норми не му предоставят такава възможност.)</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда изрично във втората част от изречението, че договори между продавачи или доставчици и потребители продължават да действат за страните <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>по останалите условия<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, когато договорът може да се изпълнява и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>без неравноправните клаузи<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>. Поради това <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>националните съдилища са длъжни да не прилагат<?PAGE NO="17"?> неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя, без да са овластени да изменят съдържанието им<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Asbeek Brusse и de Man Garabito</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑488/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:341">EU:C:2013:341</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Оттук следва, че когато клаузите са неравноправни по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13, националните съдилища трябва да изключат <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> подобни клаузи, а не само някои от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Предвид естеството и значението на обществения интерес, на който се основава защитата, гарантирана на потребителите от Директива 93/13, държавите членки трябва да предвидят подходящи и ефективни мерки <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> (член 7, параграф 1). Ако националните съдилища имат възможност да изменят съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, това би могло (парадоксално) да застраши постигането на дългосрочната цел на член 7, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>тъй като би способствало за премахването на възпиращия ефект, който се упражнява върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на неравноправните клаузи спрямо потребителя<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Asbeek Brusse и de Man Garabito</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑488/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:341">EU:C:2013:341</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Ако национален съд установи, че клаузите за неустойка са неравноправни по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13, необходимо ли е да се разгледа кумулативното действие на всички подобни клаузи в даден договор, вместо преценката да се ограничи до клаузите, които заемодателят настоява да бъдат изпълнени, или да се пренебрегнат тези, които се считат за недействителни съгласно националното право?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Според мен е необходимо да се разгледа кумулативното действие на клаузите за неустойка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>На първо място, това становище е в съответствие с целите на Директива 93/13, обхващащи премахването на практиката на включване на неравноправни клаузи в потребителските договори и гарантирането на защита на потребителите от злоупотреба от страна на продавачи или доставчици, които са в по-силна позиция от потребителя при преговори с него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. член 3, параграф 1 и член 6, параграф 1; вж. също четвърто и девето съображение от Директива 93/13.</P></NOTE>. На второ място, то е в съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 в смисъл, че подобни клаузи следва да се оставят без приложение в тяхната цялост, за да не се насърчават продавачите или доставчиците, и в частност кредиторите в политически и икономически чувствителната област на потребителския кредит, да включват в договорите за кредит клаузи от такъв характер. Такъв по-специално е случаят, когато подобни клаузи се съдържат в общите условия, които не са били предмет на договаряне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното стигам до извода, че по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13 и точка 1, буква д) от приложението към нея е необходимо запитващата юрисдикция да установи дали кумулативното действие на всички клаузи за неустойка, съдържащи се в договор за потребителски кредит, изисква потребителят да плати непропорционално висока неустойка като компенсация дори когато заемодателят не настоява всички такива клаузи да бъдат изпълнени изцяло или когато някои клаузи за неустойка се считат за недействителни съгласно националното право. В случай че такива клаузи бъдат счетени за неравноправни, прилагането на всички такива клаузи по отношение на потребителя трябва да бъде изключено в тяхната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="18"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на отправените от Krajský soud v Praze (Окръжен съд Прага) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>–</NO.P><TXT>Директива 93/13/EИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални процесуални норми като разглежданите в главното производство, които: i) не дават възможност на съд по несъстоятелността, когато се произнася по инцидентен установителен иск, служебно да проверява действителността, размера или реда на изпълняеми необезпечени вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит; ii) не дават възможност на такъв съд служебно да проверява законосъобразността на обезпечено вземане и iii) правят невъзможно и/или прекомерно трудно потребител, който е длъжник, да оспорва изпълняеми необезпечени вземания, когато такива вземания произтичат от договор за потребителски кредит, макар на съда по несъстоятелността да са известни всички необходими за това правни и фактически обстоятелства.</TXT></NP></ITEM></LIST><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>Член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080423">23 април 2008 година</DATE> относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/EИО на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че национален съд, който е сезиран в производство по несъстоятелност във връзка с договор за потребителски кредит, трябва да провери ex officio дали кредиторът е предоставил на длъжника предвидената в тази разпоредба информация и да наложи съответните санкции съгласно националното право, когато това задължение не е изпълнено.</P></ITEM><ITEM><P>Изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>общия размер на кредита<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> в член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че означава сумите, предоставени на потребителя съгласно договор за кредит по смисъла на член 3, буква л), т.е. сумите, които действително са изплатени от заемодателя на потребителя и следователно са му предоставени за ползване, без да включват каквито и да е разходи, дължими на кредитора. Размерът на усвояването във формулата за изчисляване на годишния процент на разходите съгласно приложение I към тази директива е същият като общия размер на кредита.</P></ITEM><ITEM><P>Запитващата юрисдикция следва да провери дали кумулативното действие на клаузите за неустойка в договор за кредит изисква потребителят да плати непропорционално висока неустойка като компенсация по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13 и точка 1, буква д) от приложението към нея, дори когато заемодателят не настоява всички такива клаузи да бъдат изпълнени изцяло или когато някои клаузи за неустойка се считат за недействителни съгласно националното право. В случай че такива клаузи бъдат счетени за неравноправни, прилагането на всички такива клаузи по отношение на потребителя трябва да бъде изключено в тяхната цялост<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</P></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>