<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-577/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020TJ0577</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2022:301">EU:T:2022:301</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20220518">18.5.2022 г.</DATE> — Дело T‑577/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Ryanair/Комисия (Condor; помощ за оздравяване)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (десети разширен състав)</P><P><DATE ISO="20220518">18 май 2022 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Държавни помощи</KEYWORD><KEYWORD>Германски пазар на въздушния транспорт</KEYWORD><KEYWORD>Предоставен от Германия заем на Condor Flugdienst</KEYWORD><KEYWORD>Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар</KEYWORD><KEYWORD>Член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение</KEYWORD><KEYWORD>Затруднения, които са вътрешни, а не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата</KEYWORD><KEYWORD>Затруднения, които са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях</KEYWORD><KEYWORD>Риск от прекъсване на предоставянето на важна услуга</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑577/20,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Ryanair DAC</HT>, установено в Суордс (Ирландия), представлявано от E. Vahida, F.‑C. Laprévote, V. Blanc, S. Rating и I.‑G. Metaxas-Maranghidis, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, представлявана от L. Flynn и V. Bottka,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><INTERVENERS><P>подкрепяна от</P><P><HT TYPE="BOLD">Condor Flugdienst GmbH</HT>, установено в Ной-Изенбург (Германия), представлявано от A. Birnstiel и S. Blazek, адвокати,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),</P><P>състоящ се от Ал. Корнезов (докладчик), председател, E. Buttigieg, K. Kowalik-Bańczyk, G. Hesse и D. Petrlík, съдии,</P><P>секретар: I. Pollalis, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA><VISA>след съдебното заседание от <DATE ISO="20211207">7 декември 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си по член 263 ДФЕС жалбоподателят, Ryanair DAC, иска да бъде отменено Решение C(2019) 7429 final на Комисията от <DATE ISO="20191014">14 октомври 2019 г.</DATE> относно държавна помощ SA.55394 (2019/N) — Германия — Помощ за оздравяване на Condor (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="294" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2020">ОВ C 294, 2020 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Встъпилата страна, Condor Flugdienst GmbH, е авиокомпания, извършваща чартърни полети, със седалище в Ной-Изенбург (Германия). Тя предоставя услуги по въздушен транспорт от летищата на Франкфурт, Дюселдорф, Мюнхен и Хамбург (Германия) главно на туроператори, като се съсредоточава на пазара на пътуванията с развлекателна цел. Към момента на настъпване на фактите, стоящи в основата на настоящия спор, встъпилата страна е притежавана изцяло от Thomas Cook Group plc (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>групата Thomas Cook<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190923">23 септември 2019 г.</DATE> започва съдебна ликвидация на групата Thomas Cook и тя преустановява своите дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Поради това на <DATE ISO="20190925">25 септември 2019 г.</DATE> встъпилата страна на свой ред е принудена да поиска откриване на производство по несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Същия ден Федерална република Германия уведомява Европейската комисия за мярка за помощ за оздравяване в полза на встъпилата страна под формата на заем от 380 милиона евро, който е отпуснат от Kreditanstalt für Wiederaufbau (Публична банка за развитие) и е придружен от гаранция, предоставена на 50 % от Провинция Хесен (Германия) и на 100 % от федералната германска държава (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>разглежданата мярка<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Продължителността на разглежданата мярка е ограничена на шест месеца и с последната се цели поддържане на организиран въздушен транспорт и ограничаване на отрицателните последици за встъпилата страна, нейните пътници и персонал, причинени от ликвидацията на дружествата ѝ майка, като ѝ се даде възможност да продължи своите дейности до постигане на споразумение с нейните кредитори и до извършване на продажбата на дружеството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20191014">14 октомври 2019 г.</DATE>, без да започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, Комисията приема обжалваното решение, в което заключава, че разглежданата мярка съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и е съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="249" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ C 249, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Насоките<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Искания на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна искат от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата като неоснователна,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква пет основания: първо, нарушение на точка 22 от Насоките, второ, нарушение на точка 44, буква б) от същите насоки, трето, нарушение на точка 74 от посочените насоки, четвърто, нарушение на процесуалните му права и пето, неизпълнение на задължението за мотивиране.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По допустимостта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че има процесуална легитимация в качеството на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>заинтересована страна<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>заинтересована страна<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> по смисъла на член 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от <DATE ISO="20150713">13 юли 2015 година</DATE> за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="248" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2015">ОВ L 248, 2015 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>), което му позволявало да подаде жалба за отмяна, за да защити процесуалните си права, срещу обжалваното решение, което е взето без започване на официалната процедура по разследване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна не оспорват допустимостта на жалбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че когато — както в разглеждания случай — на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 Комисията приеме решение да не повдига възражения, тя не само обявява съответните мерки за съвместими с вътрешния пазар, но и мълчаливо отказва да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от същия регламент (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111027">27 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Австрия/Scheucher-Fleisch и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑47/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:698">EU:C:2011:698</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Ако след предварителната проверка Комисията констатира, че мярката, за която е отправено уведомление, поражда съмнения в съвместимостта ѝ с вътрешния пазар, на основание член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589 тя е длъжна да приеме решение за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от същия регламент. Съгласно последната разпоредба с това решение съответната държава членка и другите заинтересовани страни се приканват да представят своите становища в определен срок, който обикновено не надхвърля един месец (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110524">24 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Kronoply и Kronotex</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑83/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:341">EU:C:2011:341</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Когато официална процедура по разследване не е започвана — както в разглеждания случай — заинтересованите страни, които иначе биха могли да представят становища по време на посочената втора фаза, са лишени от тази възможност. За да се поправи това положение, им е признато правото да оспорят пред съдилищата на Европейския съюз приетото от Комисията решение да не започва официалната процедура по разследване. Жалбата за отмяна на решение, прието на основание член 108, параграф 3 ДФЕС, която е подадена от заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, съответно е допустима, ако авторът на тази жалба цели да защити процесуалните права, които черпи от последната разпоредба (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101118">18 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>NDSHT/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑322/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:701">EU:C:2010:701</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Освен това, като се има предвид член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, предприятие, което е конкурент на бенефициер по мярка за помощ, несъмнено е сред <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>заинтересованите страни<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> по смисъла на член 108, параграф 2, ДФЕС (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200903">3 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑817/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:637">EU:C:2020:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>В разглеждания случай е безспорно, че между жалбоподателя и встъпилата страна съществуват конкурентни отношения, макар те да са ограничени. Жалбоподателят всъщност твърди, без това да се оспорва, че осигурява въздушното обслужване на Германия от над 20 години, че през 2019 г. е превозил над 19 милиона пътници от или към Германия и че притежава около 9 % от германски пазар на въздушен превоз на пътници, което го правело втората по големина авиокомпания в Германия. Жалбоподателят изтъква също, че неговото полетно разписание за лятото на 2020 г., изготвено преди разпространението на пандемията от COVID‑19, е включвало 265 маршрута с тръгване от 14 германски летища. Освен това в параграф 7 от обжалваното решение Комисията установява, че някои дестинации, обслужвани от встъпилата страна, са обслужвани и от жалбоподателя и че тези авиокомпании са конкуренти при продажбата на места пряко на крайните клиенти. Поради това, макар продажбата на тези места да формира само малка част от продажбите на встъпилата страна, конкуренцията между нея и жалбоподателя не се оспорва при тези продажби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Следователно жалбоподателят е заинтересована страна, която има интерес да осигури защитата на процесуалните права, които черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Поради това жалбата трябва да се обяви за допустима, доколкото в нея жалбоподателят твърди, че са нарушени неговите процесуални права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Поради това четвъртото основание, с което изрично се цели да се осигури спазването на процесуалните права на жалбоподателя, е допустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Освен това, за да докаже нарушението на процесуалните си права с оглед на съмненията, които спорната мярка трябвало да предизвика в съвместимостта си с вътрешния пазар, жалбоподателят има право да изтъкне доводи, с които да се установи, че констатацията на Комисията за съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар е неправилна, което a fortiori може да докаже, че Комисията е трябвало да изпитва съмнения при преценката си на съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Следователно Общият съд е оправомощен да разгледа изложените от жалбоподателя доводи по същество в рамките на неговите първо, второ и трето основание, към които той препраща в четвъртото си основание, за да провери дали те могат да подкрепят изрично изтъкнатото от<?PAGE NO="5"?> жалбоподателя основание за наличие на съмнения, обосноваващи започването на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130613">13 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ryanair/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑287/12 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:395">EU:C:2013:395</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190506">6 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scor/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑135/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:287">EU:T:2019:287</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Що се отнася до петото основание, а именно неизпълнение на задължението за мотивиране, следва да се подчертае, че неизпълнението на задължението за мотивиране спада към съществените процесуални нарушения и представлява абсолютно основание за отмяна, което трябва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза, и не се отнася до материалната законосъобразност на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980402">2 април 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Sytraval и Brink’s France</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑367/95 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:154">EU:C:1998:154</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По същество</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Най-напред трябва да се разгледа четвъртото основание.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Четвъртото основание: нарушение на процесуалните права на жалбоподателя</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В рамките на своето четвърто основание жалбоподателят твърди, че три показателя, засягащи съдържанието на обжалваното решение и съответстващи на първите му три основания, разкриват съмненията, които Комисията трябвало да изпита при предварителната проверка на разглежданата мярка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В самото начало, преди да се разгледа посочената от жалбоподателя съвкупност от показатели, трябва да се припомнят принципите, уреждащи контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС върху решение да не се повдигат възражения,</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Приложими принципи</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Според съдебната практика, когато след първоначална проверка, проведена в рамките на процедурата по член 108, параграф 3 ДФЕС, Комисията не може да се убеди, че мярка за държавна помощ или не съставлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>помощ<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС или, ако бъде квалифицирана като помощ, че е съвместима с Договора за функционирането на ЕС, или когато тази процедура не ѝ е позволила да преодолее сериозните затруднения, възникнали при преценката на съвместимостта на разглежданата мярка, тази институция е длъжна да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, без да разполага в това отношение със свобода на преценка (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050510">10 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑400/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:275">EU:C:2005:275</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това задължение впрочем изрично се потвърждава от разпоредбите на член 4, параграф 4 във връзка с член 15, параграф 1 от Регламент 2015/1589 (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081222">22 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>British Aggregates/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑487/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:757">EU:C:2008:757</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0113">113</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В това отношение съгласно член 4 от Регламент 2015/1589 доколкото мярката, за която е отправено уведомление от съответната държава членка, действително съставлява помощ, именно наличието или липсата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>съмнения<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> в съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар позволява на Комисията да реши дали да започне официалната процедура по разследване след приключването на предварителната ѝ проверка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>съмнения<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> по член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент 2015/1589 има обективен характер. Наличието на такива съмнения трябва да се търси по обективен начин както в обстоятелствата около приемането на обжалвания акт, така и в неговото съдържание, като мотивите на решението се съпоставят с данните, с които Комисията е могла да разполага при произнасянето си по съвместимостта на спорните помощи с вътрешния пазар. Следователно контролът за законосъобразност, който Общият съд упражнява относно наличието на съмнения, по своето естество надхвърля търсенето на явна грешка в преценката (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑431/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:223">EU:C:2009:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120710">10 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Smurfit Kappa Group/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑304/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:351">EU:T:2012:351</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Данните, с които Комисията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>е могла да разполага<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, са онези, които се явяват релевантни за подлежащата на извършване преценка и които тя е могла да поиска и получи в предварителната фаза на проверка (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170920">20 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Frucona Košice</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑300/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:706">EU:C:2017:706</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Макар да е възможно да се окаже необходимо Комисията да отиде по-далеч, а не само да разгледа фактическите и правните обстоятелства, доведени до знанието ѝ, тя обаче не е длъжна да издирва, по своя собствена инициатива и при липса на какъвто и да било показател в този смисъл, всичката информация, която би могла да има връзка с разглеждания от нея случай, дори такава информация да е обществено достояние (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210429">29 април 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Achemos Grupė и Achema/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑847/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:343">EU:C:2021:343</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210902">2 септември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:663">EU:C:2021:663</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Съответният жалбоподател трябва да докаже наличието на съмнения и може да го направи, като представи съвкупност от съвпадащи показатели (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>HH Ferries и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑68/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:563">EU:T:2018:563</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Именно с оглед на тази съдебна практика трябва да се разгледат доводите на жалбоподателя, с които той цели да докаже наличието на съмнения, които е трябвало да накарат Комисията да започне официалната процедура по разследване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Показателят за нарушение на точка 22 от Насоките</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди по същество, че Комисията е пренебрегнала точка 22 от Насоките, а това разкривало наличието на съмнения в съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В точка 22 от Насоките се предвижда следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Предприятие, принадлежащо към по-голяма икономическа група или придобито от нея, обикновено не е допустимо за получаване на помощ съгласно настоящите насоки, освен когато може да се докаже, че затрудненията на предприятието са вътрешни, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, като затрудненията са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях. […]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Според жалбоподателя в точка 22 от Насоките се предвиждат три отделни и кумулативни условия за предоставянето на помощ за оздравяване на предприятие, което е част от група, а именно, първо, затрудненията му да са вътрешни, второ, те да не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата и трето, въпросните<?PAGE NO="7"?> затруднения да са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях. Според жалбоподателя Комисията е извършила неправилно правно тълкуване на тази точка, тъй като е счела, че първите две посочени по-горе условия съставляват само едно условие, което трябва да се разбира в смисъл, че затрудненията на бенефициера са вътрешни за него, когато не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Освен това според жалбоподателя никое от условията, посочени в посочени в точка 22 от Насоките, не е изпълнено в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В самото начало трябва да се отбележи, че не се оспорва, че към датата на обжалваното решение встъпилата страна, бенефициер по разглежданата мярка, е била част от група по смисъла на точка 22 от Насоките. Поради това следва да се провери дали Комисията е трябвало да изпитва съмнения по въпроса дали другите условия, посочени в същата точка 22, са били изпълнени.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Въпросът дали затрудненията на встъпилата страна са вътрешни за нея, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Както следва от точки 32—34 по-горе, страните спорят както по тълкуването на точка 22 от Насоките, така и по приложението ѝ в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Ето защо тези два въпроса трябва да се разгледат последователно.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">i)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Тълкуването на точка 22 от Насоките</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Според жалбоподателя точка 22 от Насоките съдържа по-специално две условия, които са отделни и независими едно от друго, а именно, от една страна, затрудненията на бенефициера по помощта да са вътрешни за него и от друга страна, тези затруднения да не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата. Според Комисията и встъпилата страна става въпрос за едно-единствено условие, което трябва да се разбира в смисъл, че затрудненията на бенефициера трябва да се считат за вътрешни за него, ако не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само текстът ѝ, но и нейния контекст и преследваните цели от правната уредба, от която тя е част (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050607">7 юни 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>VEMW и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑17/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:362">EU:C:2005:362</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до текста на точка 22 от Насоките, трябва да се припомни, че текстовете от правото на Съюза се изготвят на множество езици и че различните езикови редакции са еднакво автентични, поради което тълкуването на разпоредба от правото на Съюза предполага сравнение на езиковите редакции (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821006">6 октомври 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cilfit и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>283/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:335">EU:C:1982:335</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051006">6 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑22/02 и T‑23/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:349">EU:T:2005:349</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В това отношение, най-напред трябва да се отбележи, че в множество езикови редакции синтаксисът на подчиненото изречение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>освен когато може да се докаже, че затрудненията на предприятието са вътрешни, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, като затрудненията са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> е структуриран в две части, които понякога са отделени със запетая, както следва: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>освен когато може да се докаже, че [първо условие], като [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>и че<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> в текста на френски език] [второ условие]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Повторението в текста на френски език на подчинителния съюз <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>че<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> показва, че става въпрос за две условия: първото е поставено след първото <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>че<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> и се отнася за факта, че затрудненията на бенефициера са вътрешни за него, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, а пък второто е поставено след второто <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>че<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> и се отнася за факта, че въпросните затруднения са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях. Следователно това първо условие се явява едно-единствено условие. Тази синтактична структура се наблюдава по-специално в текстовете на чешки, английски, френски, хърватски, италиански, малтийски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки и словенски език.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>По-нататък, трябва да се отбележи, че в текста на немски език изрично се посочва, че за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>вътрешни<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> се считат затрудненията, които не са резултат от произволно разпределение в рамките на групата (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>wenn es sich bei den Schwierigkeiten des betreffenden Unternehmens nachweislich um Schwierigkeiten des Unternehmens selbst handelt, die nicht auf eine willkürliche Kostenverteilung innerhalb der Gruppe zurückzuführen sind<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>). Текстовете на гръцки и български език също са в този смисъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Тези примери показват, че според формулировката на точка 22 от Насоките в множество езикови редакции затрудненията на съответния бенефициер трябва да се считат за вътрешни за него, ако не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Накрая, доколкото някои езикови редакции са по-малко ясни, трябва да се припомни, че при несъответствие между различните езикови редакции на текст от правото на Съюза съответната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от контекста и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19961024">24 октомври 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kraaijeveld и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑72/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:404">EU:C:1996:404</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000224">24 февруари 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑434/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:98">EU:C:2000:98</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001207">7 декември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑482/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:672">EU:C:2000:672</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до контекста и целите на правна уредба, от която точка 22 от Насоките е част, следва да се припомни, че целта на правилото в тази точка по-специално е да се предотврати възможността група предприятия да застави държавата да понесе разхода за операция по оздравяване или преструктуриране на някое от предприятията, включени в състава ѝ, когато това предприятие е в затруднение и когато самата група е в основата на тези затруднения поради произволно разпределение на разходите в нея (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150513">13 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Niki Luftfahrt/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑511/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:284">EU:T:2015:284</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0159">159</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Следователно замисълът в точка 22 е да не се допусне освобождаване на група предприятия от нейните разходи, дългове или пасиви, като те бъдат прехвърлени на субект от групата, така че той да отговаря на условията за получаване на помощ за оздравяване, на които иначе не би отговарял. С други думи, целта на посочената точка 22 е да се възпрепятства заобикалянето на правилата в областта на държавните помощи посредством изкуствено<?PAGE NO="9"?> създадени механизми в рамките на група. Целта на тази точка обаче не е да изключи от приложното поле на помощите за оздравяване предприятие, което е част от група, само поради това че неговите затруднения се дължат на затрудненията, срещани от останалата част от групата или от друго дружество в групата, стига въпросните затруднения да не са били изкуствено създадени или произволно разпределени в рамките на същата група.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Изтъкнатите от жалбоподателя доводи впрочем означават да се пренебрегне финансовата взаимопомощ в рамките на групи от предприятия, обезкуражавайки по-успешно дружество в дадена група да се притече на помощ на друго дружество от нея, което се е сблъскало с финансови затруднения, за да не се окаже, че самото то престава да отговаря на условията за получаване на помощ за оздравяване, ако тези затруднения обхванат самото него, именно поради взаимопомощта, която е оказало.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното се налага изводът, че откъсът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>освен когато може да се докаже, че затрудненията на предприятието са вътрешни, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> в точка 22 от Насоките съдържа едно-единствено условие, което трябва да се тълкува в смисъл, че затрудненията на предприятие, което е част от група, трябва да считат за вътрешни за него, ако не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на същата група.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">ii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Прилагане към разглеждания случай</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Първо, позовавайки се на параграфи 19 и 57 от обжалваното решение, жалбоподателят твърди, че затрудненията на встъпилата страна не са вътрешни, а външни за нея, тъй като изцяло се дължат на причини, произтичащи от вътрешната организация на групата Thomas Cook. Всъщност въпреки затрудненията на тази група встъпилата страна реализирала положителен резултат, преди лихви и данъци, от дейностите си в периода от 2017 г. до 2019 г. Встъпилата страна била печеливша и конкурентноспособна авиокомпания, която била съсипана от дружеството си майка. Второ, жалбоподателят твърди, че затрудненията на встъпилата страна са се дължали на произволно разпределение на разходите в рамките на групата. Всъщност, съгласно параграфи 15 и 57 от обжалваното решение, значителен дял от ликвидните средства, получени от встъпилата страна през последните години, бил насочен към дружеството му майка, посредством обединяване на паричната наличност <HT TYPE="ITALIC">(cash-pool)</HT> на групата, която система жалбоподателят квалифицира като изкуствена и принудителна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Съгласно параграфи 15—17, 80 и 109 от обжалваното решение затрудненията на встъпилата страна се дължат главно на започването на ликвидация на групата Thomas Cook, което по-специално довело до отписването на вземания в значителни размери на встъпилата страна спрямо същата група в контекста на обединяването на паричната наличност на групата, спирането на вътрешногруповото финансиране и загубата на основния ѝ клиент, а именно туроператорите от групата Thomas Cook.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Първо, в това отношение — както посочват Комисията и встъпилата страна в хода на съдебното заседание, без жалбоподателят да им възразява — трябва да се уточни, че обединяването на паричната наличност в група е обичайна и разпространена практика в групи от дружества. Това обединяване функционира като вътрешногрупова банка, тъй като различните дружества от група получават вътрешногрупови заеми от тази парична наличност, ако имат нужда от ликвидни средства, и депозират суми в общата парична наличност, ако имат излишък от ликвидни средства, в замяна на което за тях възниква<?PAGE NO="10"?> вземане върху същата парична наличност ведно с лихви. Целта на тази система, която се управлява от създаден за тази цел субект от групата, е да се улесни финансирането на групата, като на дружествата от нея се даде възможност да реализират икономии от разходите за финансиране. Така по принцип всяко дружество от групата в определен момент може да се възползва от системата за обединяване, получавайки пряк достъп до ликвидни средства на групата, като същевременно от него се изисква да прави вноски в паричната наличност, ако разполага с излишък от ликвидни средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Второ, що се отнася по-специално до системата за обединяване на паричната наличност на групата Thomas Cook, трябва да се отбележи — както твърди встъпилата страна, без жалбоподателят да ѝ възразява в това отношение — че тази система е въведена от няколко години и че съответно е била оперативна доста преди настъпването на затрудненията на групата, поради което въвеждането ѝ не е имало връзка с последните. Така например встъпилата страна се е възползвала от системата през 2016 г. вследствие на липса на ликвидни средства поради намаляване на търсенето на полети към Турция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Трето, съгласно параграф 12 от обжалваното решение, където се изброяват причините за затрудненията на групата Thomas Cook, тази система за обединяване на паричната наличност не е довела до последните. Тези затруднения всъщност са резултат по-специално от твърде високо равнище на задлъжнялост, свързано с придобивания и оперативни загуби, от слаба дейност на британския пазар, подсилена от разговорите по Brexit, от отрицателното медийно отразяване на преструктурирането на групата и от структурни дефицити в нейната организация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че системата за обединяване на паричната наличност на групата Thomas Cook е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>изкуствена, вредоносна или принудителна<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, но трябва да се констатира, че той не представя никакво конкретно доказателство, с което това твърдение може да се подкрепи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Четвърто, жалбоподателят упреква Комисията, че не е поверила дали споразумението за обединяване на паричната наличност между встъпилата страна и групата Thomas Cook е било сключено при справедливи условия и дали рисковете са били поделени поравно между различните дружества от групата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Предвид параграфи 117—120 от обжалваното решение, където се обобщават изтъкнатите от жалбоподателя доводи в жалбата му до Комисията по повод разглежданата мярка, трябва обаче да се констатира, че в това решение тя не разкрива каквото и да било несправедливо прилагане на обединяването на паричната наличност на групата. Съгласно припомнената в точка 27 по-горе съдебна практика Комисията впрочем не е длъжна да издирва, по своя собствена инициатива и при липса на какъвто и да било показател в този смисъл, всичката информация, която би могла да има връзка с разглеждания от нея случай, дори такава информация да е обществено достояние. Следователно, при обстоятелства като тези в случая, обобщени в точки 52—55 по-горе, и при липса на какъвто и да било конкретен показател за противното трябва да се приеме, че Комисията не е била длъжна по своя собствена инициатива да провежда допълнително разследване по <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>справедливостта<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> на системата за обединяване на паричната наличност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Пето, жалбоподателят твърди, че съгласно параграф 57 от обжалваното решение ликвидните средства на встъпилата страна са били <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>изкуствено изчерпани<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, тъй като последната била принудена да прехвърли значителни парични суми на своето губещо<?PAGE NO="11"?> дружество майка. Трябва обаче да се отбележи, че във въпросния пасаж от параграф 57 от обжалваното решение само се обобщава становището на Германия по жалбата, подадена до Комисията, и той съответно не съдържа правна преценка на Комисията. Тя по-специално се съдържа в параграф 80 от обжалваното решение. От този параграф, разглеждан във връзка с параграфи 15—17 от обжалваното решение, впрочем следва, че според Комисията встъпилата страна като цяло е здраво и жизнеспособно дружества и че финансовите му затруднения произтичат от тези на дружеството му майка, а не от въвеждането от групата на изкуствена схема за отслабване на встъпилата страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Ето защо се налага изводът, че жалбоподателят не е доказал наличието на съмнения в съвместимостта на разглежданата мярка с условието по точка 22 от Насоките, съгласно което затрудненията на встъпилата страна трябва да са вътрешни за него и да не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Въпросът дали затрудненията на встъпилата страна са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Жалбоподателят по същество твърди, че в обжалваното решение Комисията е пропуснала да провери дали за групата Thomas Cook е било невъзможно да разреши затрудненията на встъпилата страна, както се изисква в точка 22 от Насоките. Според жалбоподателя започването на ликвидация на групата Thomas Cook не означава непременно, че тя не е способна да разреши затрудненията на своето дъщерно дружество, тъй като можела да вземе редица мерки, като например продажбата на встъпилата страна или спирането на системата за обединяване на паричната наличност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Първо, трябва да се отбележи, че съгласно параграфи 10—13 от обжалваното решение групата Thomas Cook, единствен акционер на встъпилата страна, е била в много лошо финансово състояние при приемането на обжалваното решение. Всъщност на <DATE ISO="20190923">23 септември 2019 г.</DATE> групата преустановява незабавно своите дейности и след това започва нейната съдебна ликвидация, като дългът ѝ се е равнявал на около 1,7 милиарда британски лири (GBP) (около 1,91 милиарда евро).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Трябва да се констатира, както прави Комисията, че групата Thomas Cook не е имала капацитет да разреши затрудненията на своето дъщерно дружество, тъй като самата тя е била в ликвидация и е преустановила всичките си дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Второ, съгласно параграф 26 от обжалваното решение Комисията взема предвид евентуалната продажба на встъпилата страна, която е обсъждана с редица заинтересовани инвеститори от февруари 2019 г. нататък и е можело да се реализира в близките три—шест месеца. Поради това жалбоподателят не може да упреква Комисията, че не е проверила капацитета на групата Thomas Cook да разреши затрудненията на встъпилата страна, по-специално чрез прехвърлянето ѝ. Тъй като обаче към датата на приемане на обжалваното решение от посочените обсъждания все още не е имало резултат, Комисията не е можела да основе преценката си на бъдещо, но несигурно разрешение. С оглед на неотложността около всяка помощ за оздравяване, нищо освен това не показва, че Комисията е трябвало да изчака изхода от тези обсъждания, преди да разреши помощта, като се има предвид присъщата несигурност за всички търговски преговори, които са в ход.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Трето, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че групата Thomas Cook или ликвидаторът са можели да вземат редица други мерки, като например спирането на системата за обединяване на паричната наличност, за да се разрешат затрудненията на встъпилата страна, достатъчно е да се отбележи — както посочва последната в хода на съдебното заседание, без жалбоподателят да ѝ възразява в това отношение — че встъпилата страна, след като е узнала за финансовите затруднения на дружеството си майка, е спряла вноските си в тази система по своя собствена инициатива на <DATE ISO="20190205">5 февруари 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че жалбоподателят не е доказал наличието на съмнения при проверката от Комисията на условието по точка 22 от Насоките, съгласно което затрудненията на предприятие, което е част от група, трябва да са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Налага се съответно изводът, че жалбоподателят не е доказал наличието на съмнения при проверката на изискванията по точка 22 от Насоките, които е трябвало да накарат Комисията да започне официалната процедура по разследване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Показателят за нарушение на точка 44, буква б) от Насоките</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Жалбоподателят по същество твърди, че Комисията е трябвало да изпитва съмнения по въпроса дали разглежданата мярка отговаря на изискванията, изложени в точка 44, буква б) от Насоките. Според него, от една страна, Комисията не е установила, че встъпилата страна предоставя важна услуга по смисъла на тази точка, и от друга страна, че въпросната услуга не може да се осигури лесно от конкурент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна оспорват тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>В самото начало, предвид решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200922">22 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Австрия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑594/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:742">EU:C:2020:742</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд счита за необходимо да отбележи, че съгласно точка 43 от Насоките, за да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар въз основа на Насоките, съответната мярка за държавна помощ трябва да преследва цел от общ интерес. Според същата точка това изискване е отразено в условието такава мярка да е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>насочена към предотвратяването на социални трудности или пазарна неефективност<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>. Това се потвърждава от точка 44 от тези насоки, съгласно която държавите членки трябва да докажат, че неплатежоспособността на бенефициера е вероятно да породи сериозни социални трудности или голяма пазарна неефективност. Съдържанието на това изискване съответно се присъединява към условието по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, а именно мярката за помощ да има за цел да улесни развитието на някои дейности или на някои икономически региони, както страните впрочем твърдят в съдебното заседание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Следователно самата същност на изискванията по точки 43 и 44 от Насоките не противоречи на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, което впрочем никоя от страните не твърди, и налагайки това изискване, Насоките не ограничават неправомерно обхвата на тази разпоредба, що се отнася до проверката на съвместимостта на мярка за държавна помощ по смисъла на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200922">22 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Австрия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑594/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:742">EU:C:2020:742</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Освен това съгласно точки 66 и 67 от това съдебно решение обстоятелството, че предвидената помощ позволява да се отстрани пазарна неефективност, може да представлява релевантен фактор, за да се прецени съвместимостта на тази помощ въз основа на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>В точка 44, буква б) от посочените насоки се посочва, че държавите членки трябва да докажат, че неплатежоспособността на бенефициера е вероятно да породи сериозни социални трудности или голяма пазарна неефективност, тъй като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>съществува риск от прекъсване на предоставянето на важна услуга, която е трудно да бъде възпроизведена и която конкурентите трудно биха поели (например национален доставчик на инфраструктура)<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>В разглеждания случай трябва да се провери дали, без да изпитва съмнения, Комисията е могла да заключи, че разглежданата услуга е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>важна<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> и че е трудно да бъде възпроизведена по смисъла на точка 44, буква б) от Насоките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>В параграфи 81—97 от обжалваното решение Комисията стига до този извод по същество въз основа на два елемента, а именно, първо, трудността да се организира репатрирането от други авиокомпании на пътниците на встъпилата страна, блокирани в чужбина, и второ, невъзможността тези компании в краткосрочен план да възпроизведат услугата, предоставяна от встъпилата страна на независимите туроператори и пътнически агенции в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Най-напред трябва да се разгледа първият обсъден от Комисията елемент, а именно рискът от прекъсване на предоставянето от встъпилата страна на услугите ѝ по превоз на пътници, което би наложило блокираните в чужбина пътници да се репатрират.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>На първо място, трябва да се отбележи, че Насоките не съдържат определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>важна услуга<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Точка 44 от Насоките обаче съдържа неизчерпателен списък с обстоятелства, при които Комисията би приела, че неплатежоспособността на бенефициера е вероятно да породи сериозни социални трудности или голяма пазарна неефективност. Някои от тези примери се отнасят за риска от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>сериозни социални трудности<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, по-специално буква а), където се отчита равнището на безработица, или буква ж), където се отбелязват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>подобни ситуации на особено големи трудности, надлежно доказани<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>. Другите примери се отнасят по-скоро за риска от голяма пазарна неефективност. Такава е хипотезата по буква б), разглеждана в настоящия случай, както и по буква в), където се посочва излизането от пазара на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>предприятие с важна системна роля в конкретен регион или сектор<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, и по буква г), която се отнася за риска от прекъсване на предоставянето на услуга от общ икономически интерес (УОИИ). Следователно, за да може услугата да се счете за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>важна<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, не се изисква предоставящото я предприятие да има важна системна роля за икономиката на регион на съответната държава членка, нито да му е възложено извършването на УОИИ, тъй като последните две хипотези са обхванати съответно от букви в) и г) от точка 44 от Насоките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Освен това, противно на твърденията на жалбоподателя, самият факт, че в точка 44, буква б) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>например<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> се посочва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>национален доставчик на инфраструктура<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, изобщо не означава, че приложното поле на тази точка се свежда до услугите, които са важни в национален мащаб.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Поради това трябва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че услуга е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>важна<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> само ако има важно значение за цялата икономика на държава членка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Освен това като ирелевантно трябва да се отхвърли и твърдението на жалбоподателя, че въздушният транспорт към туристически дестинации не представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>важна услуга<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> по смисъла на точка 44, буква б) от Насоките. Комисията всъщност изобщо не приема, че разглежданата услуга е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>важна<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> с довода, че обслужва туристически дестинации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до въпроса дали услугите, извършвани от встъпилата страна, са сложни за възпроизвеждане по смисъла на точка 44, буква б) от Насоките, от параграфи 82 и 85 от обжалваното решение следва, че незабавно репатриране на пътниците на встъпилата страна, блокирани в чужбина, не би могло да се осигури от други конкурентни авиокомпании в кратък срок поради едновременното настъпване на няколко събития, сред които спирането от движение на общо 669 самолета Boeing 737 MAX, довело намаляване на наличните на пазара летателни апарати, наемани с екипаж, и провежданото по същото време репатриране на <FT TYPE="NUMBER">140000</FT> пътници на Thomas Cook към Обединеното кралство с участието на поне 50 авиокомпании чрез общо 746 поета към 55 различни дестинации в двуседмичен период. За сравнение евентуалното репатриране на пътниците на встъпилата страна е щяло да бъде със значително по-големи мащаб и сложност, тъй като е щяло да засегне между <FT TYPE="NUMBER">200000</FT> и <FT TYPE="NUMBER">300000</FT> пътници, разпределени между 50 и 150 различни дестинации, включително между <FT TYPE="NUMBER">20000</FT> и <FT TYPE="NUMBER">30000</FT> пътници в тридесетина отдалечени дестинации, за което са щели да бъдат необходими около 1000—1500 полета. Освен това съгласно параграф 88 от обжалваното решение капацитетът на четирите германски летища, обслужвани от встъпилата страна, също би представлявал ограничение за евентуална операция по репатриране, като за сравнение трябва да се направи уточнението, че само за репатрирането на пътниците на Thomas Cook в Обединеното кралство е било необходимо де се използват десет авиобази на Thomas Cook.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>В това отношение според Общия съд, без да изпитва съмнения, Комисията е могла да заключи, че съществува риск от прекъсване на предоставянето на важна услуга, която е трудно да бъде възпроизведена, въз основа на обстоятелството, че излизането на встъпилата страна от пазара е щяло да остави блокирани в чужбина голям брой пътници, някои от които в отдалечени дестинации, и че тяхното репатриране от други авиокомпании е щяло да бъде сложно за осъществяване поради всички обстоятелства, обосновани конкретно и точно в обжалваното решение. Поради този риск излизането на встъпилата страна от пазара е можело да доведе до голямо сътресение на този пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Това заключение не може да се обори с никое от твърденията на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Първо, твърдението на жалбоподателя, че през <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>зимния сезон<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> съществува въздушен свръхкапацитет, не може да се приеме. От една страна, е безспорно, че във въздушния сектор зимният сезон продължава от края на октомври до края на март, а операциите по евентуално репатриране, които е трябвало да започнат от 23 септември нататък, не попадат в този сезон. От друга страна, при всички положения това не променя факта, че към този момент наличностите от самолети са били засегнати значително, по-специално от две извънредни събития, настъпили едновременно, а именно спирането от движение и проблемите с доставката на стотици самолети Boeing 737 MAX и широкомащабното репатриране на пътниците на Thomas Cook. В това отношение трябва да се подчертае, както прави Комисията, че репатрирането, което би трябвало да се организира, за да се репатрират пътниците на встъпилата страна, е щяло да бъде в още по-голям мащаб от това на пътниците на Thomas Cook, квалифицирано като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>най-голямото репатриране в мирно време<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>. За това свидетелстват посочените в точка 79 по-горе данни, които не се оспорват.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Поради това отражението на тези две извънредни и едновременни събития върху наличностите от летателни апарати е щяло значително да усложни евентуалните операции по репатриране, които е щяло да се наложи да се осъществяват успоредно и спешно от други авиокомпании.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се подчертае, че в точка 44, буква б) от Насоките не се изиска възпроизвеждането на важна услуга да е невъзможно; достатъчно е да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>трудно<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> да се направи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията неправилно се позовала само на капацитета на четирите германски летища, обслужвани от встъпилата страна, трябва да се констатира, че Комисията не отрича възможността за целите на евентуално репатриране да се прибегне до капацитетите на други летища, които евентуално са по-малко натоварени. Капацитетните ограничения на четирите германски летища, обслужвани от встъпилата страна, са отбелязани от Комисията в параграф 88 от обжалваното решение само за сравнение с десетте авиобази на Thomas Cook, които са използвани за репатрирането на неговите пътници, показвайки с това, че репатрирането на пътниците на встъпилата страна е щяло да бъде по-трудно от това на пътниците на Thomas Cook.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Трето, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията не е обосновала необходимостта от шестмесечен период, за да се извърши репатрирането на пътниците на встъпилата страна, трябва да се подчертае, че в нито един момент Комисията не счита, че такъв период е щял да бъде необходим за това репатриране. Шестмесечният период всъщност съответства на продължителността на разглежданата мярка. Както впрочем Комисията правилно посочва, продължителността на разглежданата мярка изобщо не е обвързана с времето, което е щяло да бъде необходимо за евентуално репатриране. Освен това с шестмесечната продължителност, както се посочва в точка 60 от Насоките, се цели на бенефициера да се даде възможност да възстанови своите ликвидни средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>При това положение се налага заключението, че мащабът, сложността и неотложността на операциите по репатриране, които би трябвало да се осъществят в условия, белязани от едновременното настъпване на извънредни събития, сами по себе си обосновават извода, че излизането на встъпилата страна от пазара е щяло да създаде риск от прекъсване на предоставянето на важна услуга, която би било трудно да бъде възпроизведена при конкретните обстоятелства в случая.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Поради това твърденията на жалбоподателя, с които той оспорва отчетения от Комисията втори елемент — а именно риска от прекъсване на предоставянето от встъпилата страна на услугите ѝ на независимите туроператори и пътнически агенции в Германия — са неотносими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното се налага изводът, че вторият показател също не разкрива наличието на съмнения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Показателят за нарушение на точка 74 от Насоките</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Жалбоподателят по същество твърди, че Комисията е проверила непълно и недостатъчно условието за еднократност на помощта по точка 74 от Насоките, тъй като само отбелязала, че встъпилата страна и контролираните от нея субекти не са получавали помощ за<?PAGE NO="16"?> оздравяване, помощ за преструктуриране или временна подкрепа за преструктуриране през последните десет години, при положение че трябвало да провери дали и самата група Thomas Cook не е получавала такива помощи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна оспорват тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Съгласно точка 74 от Насоките, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>[к]огато помощта за оздравяване, помощта за преструктуриране или временната подкрепа за преструктуриране е получена от икономическа група, Комисията обикновено не разрешава нова помощ за оздравяване или преструктуриране за самата група или за някой от субектите, влизащи в нейния състав, освен ако не са изтекли 10 години от предоставянето на помощта или от приключването на периода за преструктуриране или ако прилагането на плана за преструктуриране е било спряно, в зависимост от хронологичния ред<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>В разглеждания случай е достатъчно да се констатира, че жалбоподателят не представя нищо — както той изрично признава в хода на съдебното заседание — с което може да се докаже, че групата Thomas Cook е получила каквато и да било помощ за оздравяване, помощ за преструктуриране или временна подкрепа за преструктуриране през последните десет години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Ето защо при обстоятелствата в разглеждания случай, без показател в този смисъл и предвид цитираната съдебна практика в точка 27 по-горе, Комисията не може да се упреква, че е проверила непълно и недостатъчно условието за еднократност на помощта по точка 74 от Насоките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Следователно жалбоподателят не е успял да докаже, че показателят за нарушение на точка 74 от Насоките е трябвало да накара Комисията да се усъмни в съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>С оглед на всички гореизложени съображения трябва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал наличието на съмнения, които могат да обосноват започването на официалната процедура по разследване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>Поради това изтъкнатото в жалбата четвърто основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Петото основание: неизпълнение на задължението за мотивиране</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>В рамките на своето пето основание жалбоподателят по същество твърди, че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви или противоречие в мотивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Комисията и встъпилата страна оспорват това твърдение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат<?PAGE NO="17"?> от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑279/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:551">EU:C:2011:551</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>Първо, жалбоподателят твърди, че мотивите в параграф 80 от обжалваното решение са противоречиви, тъй като Комисията, от една страна, твърди, че неотложните нужди от ликвидни средства на встъпилата страна са резултат по-специално от финансовите механизми, приложими по-рано вътре в групата Thomas Cook, а от друга страна, заключава, че затрудненията на встъпилата страна не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>Прочитът на параграфи 12, 15—17, 80 и 109 от обжалваното решение обаче позволява да се разберат причините, поради които Комисията приема по-специално че обединяването на паричната наличност на групата не съставлява такова произволно разпределение. Както следва от точки 52—57 по-горе, мотивите на обжалваното решение не се опорочени от никакво противоречие в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>Второ, според жалбоподателя обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви по въпроса дали затрудненията на встъпилата страна са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях, както се изисква в точка 22 от Насоките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>В това отношение, както бе посочено в точки 60—63 по-горе, от параграфи 12 и 13 от обжалваното решение следва, че на <DATE ISO="20190923">23 септември 2019 г.</DATE> групата Thomas Cook преустановява незабавно своите дейности и започва нейната съдебна ликвидация. Освен това в параграф 17 от това решение Комисията подчертава, че дружеството майка е явно неспособно да подкрепи встъпилата страна и по-скоро му е в тежест. Така в тези параграфи от обжалваното решение ясно и недвусмислено се посочват причините, поради които според Комисията посоченото по-горе условие по точка 22 от Насоките е изпълнено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>Трето, жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение не са посочени причините, поради които услугите на встъпилата страна трябва да се счетат за важни и не могат да се възпроизведат от други авиокомпании по смисъла на точка 44, буква б) от Насоките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>Трябва обаче да се констатира, че параграфи 81—95 от обжалваното решение съдържат подробно изложение на мотивите, които са накарали Комисията да приеме, че условията по точка 44, буква б) от Насоките са изпълнени. Тя обосновава това заключение по-специално с мащаба и сложността на евентуалните операции по репатриране при обстоятелства, белязани от настъпили едновременно извънредни събития, което е щяло да затрудни организирането на такива операции от други авиокомпании. Ето защо трябва да се приеме, че в това отношение мотивите на обжалваното решение са достатъчни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>Четвърто, според жалбоподателя Комисията е пропуснала да посочи причината, поради която счита, че условието за еднократност на помощта по точка 74 от Насоките е изпълнено в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се отбележи, от една страна, че в параграф 112 от обжалваното решение Комисията посочва, че нито встъпилата страна, нито който и да било контролиран от нея субект е получавал помощ за оздравяване, помощ за преструктуриране или временна подкрепа за преструктуриране през последните десет години. От друга страна, след като е нямало какъвто и да било показател, разкриващ, че групата Thomas Cook е получила някаква помощ през десетте години, предхождащи предоставянето на разглежданата мярка, Комисията не е била длъжна да излага по-подробни мотиви в това отношение. Следователно Комисията е обяснила в достатъчна степен причините, поради които счита, че условието за еднократност на помощта е изпълнено в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>Поради това изтъкнатото в жалбата пето основание трябва да се отхвърли като неоснователно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения жалбата трябва да се отхвърли изцяло.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски и тези на Комисията в съответствие с искането ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>В съответствие с член 138, параграф 3 от Процедурния правилник встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения,</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Ryanair DAC понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Condor Flugdienst GmbH понася направените от него съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Корнезов</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Buttigieg</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Kowalik-Bańczyk</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Hesse</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Petrlík</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20220518">18 май 2022 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>