<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-489/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0489</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:824">EU:C:2021:824</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Е. Танчев — Дело C-489/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Kauno teritorinė muitinė</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Е. Танчев</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑489/20</HT></P><P>UB</P><P>срещу</P><P>Kauno teritorinė muitinė,</P><P>встъпили страни:</P><P>Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Митнически кодекс на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Контрабандни стоки, задържани и впоследствие отнети след въвеждане на митническата територия на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Погасяване на митническо задължение</KEYWORD><KEYWORD>Последици за облагането с акциз и ДДС</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Разглежданото преюдициално запитване, отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва), се отнася най-вече до тълкуването на решение на Съда от <DATE ISO="20100429">29 април 2010 г.</DATE>, Dansk Transport og Logistik<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑230/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:231">EU:C:2010:231</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>решение Dansk Transport og Logistik<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</P></NOTE>. По-специално то се отнася до погасяването на митническо задължение във връзка със стоки, внесени незаконно в Европейския съюз, които са задържани от митническите органи не в митническо учреждение или в свободната зона при въвеждането им на митническата територия на Съюза, а по време на превоза им с автомобилен транспорт през съответната държава членка, след като незаконно е пресечена границата на държава членка, която се явява и граница на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. също например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prankl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑175/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:142">EU:C:2015:142</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, след като е преминато първото митническо бюро, разположено във вътрешността на митническата територия на Съюза, без стоките да бъдат представени пред митническите органи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Suez II</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑643/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:179">EU:C:2019:179</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решение Dansk Transport og Logistik, точка 50.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Решение Dansk Transport og Logistik обаче се отнася до класическия случай на откриване на такива стоки от митническите органи при въвеждането им на митническата територия на Съюза, било в първото митническо бюро след влизането или в свободната зона. Следователно възниква въпросът дали принципите, изведени в решение Dansk Transport og Logistik относно погасяването на митническо задължение с оглед на задържането и последващото отнемане на такива стоки, са приложими към делото в главното производство?</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Второ и във връзка с посоченото, разглежданият проблем се урежда от член 124, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131009">9 октомври 2013 година</DATE> за създаване на Митнически кодекс на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="269" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 269, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Митническият кодекс на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</P></NOTE>, докато към момента на постановяване на решението по дело Dansk Transport og Logistik това положение се е уреждало от член 233, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от <DATE ISO="19921012">12 октомври 1992 година</DATE> относно създаване на Митнически кодекс на Общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="302" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">ОВ L 302, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58 (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Митническият кодекс на Общността<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</P></NOTE>. Текстът на член 124, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс на Съюза не е идентичен с текста на член 233, параграф 1, буква г) от Митническия кодекс на Общността. Следователно и този елемент е релевантен, за да се определи дали разглежданото в главното производство митническо задължение е погасено със задържането на стоките по време на превоза им с автомобилен транспорт през територията на държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>От това произтичат още два въпроса. Облагането на внесените стоки с акциз се урежда от член 2, буква б) и член 7 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 година</DATE> относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="009" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2009">ОВ L 9, 2009 г., стр. 12</REF.DOC.OJ> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Директивата за акциза<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>). Директива 92/12/ЕИО от <DATE ISO="19920225">25 февруари 1992 година</DATE> относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="076" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">ОВ L 76, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129) е релевантният акт, в сила към момента на постановяване на решение Dansk Transport og Logistik. Вж. по-специално член 4, член 5, параграфи 1 и 2 и членове 6—9 от Директива 92/12/ЕИО.</P></NOTE>. Начисляването на данък върху добавената стойност (ДДС) върху внесените стоки се урежда от член 2, параграф 1, буква г) и от член 70 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Директивата за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>). Към момента на постановяване на решението по дело Dansk Transport og Logistik този въпрос се е уреждал от член 6, параграф 1, член 7 и член 10, параграф 3 от Шеста Директива 77/388/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1977">ОВ L 145, 1977 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), изменена с Директива 1999/85/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19991022">22 октомври 1999 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="277" PAGE.FIRST="34" DATE.PUB="1999">ОВ L 277, 1999 г., стр. 34</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Шеста директива<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>).</P></NOTE>. Ако разглежданото митническо задължение в главното производство всъщност следва да се счита за различно в съответствие с член 124, параграф 1, буква д) от Митнически кодекс на Съюза, изискуеми ли са все пак акциз и ДДС?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Стигам до извода, че макар митническото задължение да е погасено в главното производство, по изложените по-долу причини остават изискуеми както акцизът, така и ДДС. В последващия анализ се съобразяват изведените от съдебната практика правила, съгласно които правомощията за събиране на мита, на акцизи и на ДДС следва да се анализират поотделно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210303">3 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hauptzollamt Münster (Място на възникване на ДДС)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑7/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:161">EU:C:2021:161</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 79 от Митническия кодекс на Съюза е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Възникване на митническо задължение при неизпълнение<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>. В параграф 1, буква а) от него се предвижда по-специално следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на […]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза […]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 124 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Погасяване<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) от Митническия кодекс на Съюза предвижда в параграф 1, буква д) следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>[…] митническото задължение при внос или износ се погасява по някой от следните начини: […]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>когато стоки, подлежащи на облагане с вносни или износни мита, са конфискувани или задържани и по същото време или впоследствие са отнети […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 198 от Митническия кодекс на Съюза е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Мерки, които следва да бъдат предприети от митническите органи<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>. В параграф 1, буква а) от него се предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Митническите органи предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките, включително отнемане и продажба или унищожаване, […]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>когато едно от задълженията, установени в митническото законодателство за въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, не е изпълнено или стоките са били отклонени от митнически надзор […]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 2, буква б) от Директивата за акциза предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Акцизните стоки подлежат на облагане с акциз в момента на […] тяхното внасяне на територията на Общността<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 7 от Директивата за акциза гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Задължението за акциз възниква от момента на освобождаването за потребление в съответната държава членка.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на настоящата директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>освобождаване за потребление<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> представлява всяко:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>внасяне на акцизни стоки, включително нередовно внасяне, освен ако веднага след внасянето акцизните стоки не са поставени под режим отложено плащане на акциз<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Следн[ата] сделк[а] подлеж[и] на облагане с ДДС: […]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>вносът на стоки<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 70 от Директивата за ДДС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Литовското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съгласно член 93 (озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Погасяване на данъчното задължение<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>), параграф 2, точка 3 от Lietuvos Respublikos mokesčių administravimo įstatymas (Закон на Република Литва за данъчната администрация) (изменен със Закон № IX-2112 от <DATE ISO="20040413">13 април 2004 г.</DATE>) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>всяко задължение във връзка с данъчното облагане, администрирано от митническите служби, се погасява и когато […] стоките са задържани <HT TYPE="ITALIC">в момента на тяхното неправомерно навлизане</HT> и са отнети в този или в по-късен момент<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Съгласно акта за преюдициално запитване, за да се отчете промяната в подхода на националния законодател по отношение на момента на погасяване на задължението за плащане на акциз и ДДС при внос, следва да се отбележи, че член 93, параграф 2 от Закона на Република Литва за данъчната администрация е отменен на <DATE ISO="20170101">1 януари 2017 г.</DATE> и в сила влизат следните национални разпоредби, приети по-специално с оглед на Митническия кодекс на Съюза:</TXT><P>– Член 20, параграф 2 от Lietuvos Respublikos akcizų įstatymas (Закон на Република Литва за акцизите) (изменен със Закон № XII‑2696 от <DATE ISO="20161103">3 ноември 2016 г.</DATE>), който предвижда, че задължението за плащане на акциз на митническите власти се погасява <HT TYPE="ITALIC">съответно</HT> в случаите, посочени в член 124, параграф 1, букви г)—ж) от Митническия кодекс на Съюза […],</P><P>– Член 121, параграф 2 от Lietuvos Respublikos pridėtinės vertės mokesčio įstatymas (Закон на Република Литва за данъка върху добавената стойност) (изменен със Закон № XII‑2697 от <DATE ISO="20161103">3 ноември 2016 г.</DATE>), който предвижда, че задължението за плащане пред митническите власти на ДДС при внос се погасява <HT TYPE="ITALIC">съответно</HT> в случаите, посочени в член 124, параграф 1, букви г)—ж) от Митническия кодекс на Съюза […].</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, производството и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160922">22 септември 2016 г.</DATE> жалбоподателят в производството пред запитващата юрисдикция, като част от група със съучастници, организира на отдалечено място на литовска територия незаконен внос (контрабанда) на акцизни стоки с произход от Беларус. Шест хиляди пакета цигари (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>разглежданите стоки<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) са хвърлени през държавната граница и прибрани. В същия ден моторното превозно средство, превозващо тези стоки на територията на Литва, е спряно принудително от служители на граничната полиция и цигарите, намерени в превозното средство, са задържани на <DATE ISO="20160922">22 септември 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С присъда от <DATE ISO="20170123">23 януари 2017 г.</DATE>, постановена по наказателно дело от Vilniaus apygardos teismas (Районен съд Вилнюс, Литва), жалбоподателят е осъден за престъпление по националното наказателно право и му е наложена глоба в размер на <FT TYPE="NUMBER">16947</FT> EUR. Решено е също разглежданите стоки да бъдат конфискувани, а на компетентните органи е разпоредено да ги унищожат. Това се случва една година след задържането на стоките на <DATE ISO="20160922">22 септември 2016 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Съгласно писменото становище на Комисията.</P></NOTE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>С оспорваното решение, произнесено въз основа на тази присъда, митническа служба Каунас признава жалбоподателя за отговорен (солидарно с други лица) за плащането на митническо задължение и установява данъчно задължение в размер на <FT TYPE="NUMBER">10237</FT> EUR за акциз и <FT TYPE="NUMBER">2679</FT> EUR за ДДС при внос, както и съответно <FT TYPE="NUMBER">1674</FT> EUR и 438 EUR за лихвите за забава върху посочените данъчин задължения. На основание на член 124, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс на Съюза местната данъчна администрация не изчислява и не установява митническо задължение при внос на стоки по отношение на жалбоподателя, като приема, че митническото задължение е погасено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С решение № 1A-199 от <DATE ISO="20180509">9 май 2018 г.</DATE> решението на митническа служба Каунас е потвърдено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Жалбоподателят оспорва това решение пред Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд, Вилнюс, Литва), като изтъква по същество, че поради наличието на основание за погасяване на митническото задължение по силата на член 124, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс на Съюза, неговото задължение да плати акциз и ДДС при внос върху разглежданите стоки, които са били неправомерно въведени на митническата територия на Съюза, също било погасено. Тези доводи на жалбоподателя се основават по-специално на тълкуването, което Съдът е дал в решение Dansk Transport og Logistik.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20181030">30 октомври 2018 г.</DATE> Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд, Вилнюс) отхвърля жалбата на жалбоподателя като неоснователна. Този съд приема по-специално, че основанията за погасяване на задължението за плащане на акциз и/или ДДС при внос не попадат в приложното поле на Митническия кодекс на Съюза, и като отказва да подложи на преценка доводите на жалбоподателя във връзка с тълкуването, дадено в решението Dansk Transport og Logistik, той по-специално отбелязва, че това решение на Съда е било постановено за целите на тълкуването на Митническия кодекс на Общността, чиито разпоредби не били относими в настоящия случай, тъй като действащият акт е Митническият кодекс на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Жалбоподателят подава жалба пред Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва), който поставя следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>1.</NO.P><TXT>Следва ли член 124, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131009">9 октомври 2013 година</DATE> за създаване на Митнически кодекс на Съюза […] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като вече са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Европейския съюз?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="6"?><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, буква б) и член 7, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 година</DATE> относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО, както и член 2, параграф 1, буква г) и член 70 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкуват в смисъл, че задължението за заплащане на акциз и/или ДДС не се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Европейския съюз, дори когато митническото задължение е било погасено на основанието, предвидено в член 124, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013?<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Писмени становища пред Съда представят Италианската република, Република Литва и Европейската комисия. Съдебно заседание не е проведено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Отговорът на първия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На въпрос 1 следва да се отговори, че член 124, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че митническото задължение се погасява в случай като разглеждания, когато незаконно внесени стоки са задържани и впоследствие отнети, след като вече са били неправомерно въведени на митническата територия на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Това е така поради следните причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>В главното производство несъмнено възниква митническо задължение. Съгласно член 79, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс на Съюза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>[м]итническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на […] едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. Член 139, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Представяне на стоки на митницата<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> и гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>[с]токите, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона, от едно от следните лица: а) лицето, което е въвело стоките на митническата територия на Съюза; б) лицето, от чието име или за чиято сметка действа лицето, което е въвело стоките на тази територия; в) лицето, което поема отговорност за превоза на стоките след тяхното въвеждане на митническата територия на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Член 5, точка 33 от Митническия кодекс на Съюза гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>представяне на стоки на митницата<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> означава уведомяването на митническите органи за пристигането на стоки в митническото учреждение или на всяко друго място, определено или одобрено от митническите органи и разположението на тези стоки за митнически контрол“.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Съгласно установената практика на Съда във връзка с Митническия кодекс на Общността задължението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>представяне<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> е имало за цел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>митническите органи [да бъдат] уведомени не само за пристигането на стоките, но и за всички релевантни данни относно вида на изделията и продуктите, за които става въпрос, както и за количеството на тези<?PAGE NO="7"?> стоки. Всъщност именно тази информация позволява правилното идентифициране на стоките с оглед на тарифното им класиране и евентуалното изчисляване на вносните сборове<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elshani</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑459/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:224">EU:C:2009:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). По отношение на превозването до подходящото митническо бюро или до свободна зона и изчисляването на сборовете вж. скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Suez II</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑643/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:179">EU:C:2019:179</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Обстоятелството, че определени стоки са били скрити на тайни места в превозното средство, с което са били транспортирани, не води до освобождаване от това задължение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elshani</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑459/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:224">EU:C:2009:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Наличието на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза води до опасността тези стоки да бъдат пуснати в икономическо обращение в държавите членки, без да се извърши митническото им оформяне<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100715">15 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Skatteministeriet/DSV Road A/S</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑234/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:435">EU:C:2010:435</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Следователно налагането на митническо задължение е обосновано например когато изчезването на стоките създава опасност от включването им в икономическия оборот на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140515">15 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑480/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:329">EU:C:2014:329</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), що се отнася до тълкуването на член 203 от Митническия кодекс на Съюза.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Следва обаче да се отбележи, че в главното производство този риск е минимален, тъй като стоките са задържани в деня, в който са внесени, макар и след въвеждането им на митническата територия на Съюза, без да бъдат представени пред митническите органи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elshani</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑459/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:224">EU:C:2009:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение Dansk Transport og Logistik, точка 48 и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Suez II</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑643/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:179">EU:C:2019:179</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както вече бе отбелязано, въпреки че това поражда митническо задължение (вж. т. 25 по-горе), при което задължението възниква едновременно с неправомерното въвеждане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elshani</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑459/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:224">EU:C:2009:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Този принцип е развит във връзка с тълкуването на член 202 от Митническия кодекс на Общността.</P></NOTE>, краткият срок, в който стоките вече са преминали първото митническо бюро, разположено на митническата територия на Съюза, без да бъдат представени пред митническите органи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Suez II</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑643/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:179">EU:C:2019:179</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Решение Dansk Transport og Logistik, точка 50.</P></NOTE>, и са били превозвани само през литовската територия, означава, че опасността от включването им в икономическия оборот на Съюза е изчезнала почти непосредствено след незаконното им въвеждане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. фактическото положение в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140515">15 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑480/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:329">EU:C:2014:329</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Това дело се отнася до тълкуването на член 203 от Митническия кодекс на Съюза.</P></NOTE>. Всъщност в писменото становище на Комисията се посочва, че само ако стоките са действително включените в икономическия оборот на Съюза се стига до възникване на митническо задължение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Всъщност в писменото становище на Италианската република се поддържа, че единствената причина, поради която митническото задължение може да се счита за погасено по делото в главното производство, произтича от невъзможността стоките да бъдат пуснати на пазара. В противен случай митническото задължение продължава да е налице.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Освен това член 124, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс на Съюза гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>[…] митническото задължение при внос или износ се погасява по някой от следните начини: […] когато стоки, подлежащи на облагане с вносни или износни мита, са конфискувани или задържани и по същото време или впоследствие са отнети […]<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Основната разлика между тази разпоредба и разпоредбата, действаща към момента, в който е постановено решението по дело Dansk Transport og Logistik, а именно член 233, буква г) от Митническия кодекс на Общността, се състои в това, че в последната норма<?PAGE NO="8"?> погасяването на митническото задължение е обвързано с момента на вноса, докато при член 124, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс на Съюза това не е така. Член 233, параграф 1, буква г) от Митническия кодекс на Общността гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Без да се засягат действащите разпоредби за погасяването по давност на митническото задължение, както и за неплащането на размера на митническото задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение се погасява:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>когато стоки, за които е възникнало митническо задължение съгласно член 202, са задържани <HT TYPE="ITALIC">при</HT> неправомерното им въвеждане и веднага или впоследствие са отнети в полза на държавата<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Тази разпоредба е тълкувана от Съда в решение Dansk Transport og Logistik. Съдът постановява, първо, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>задържането на такива стоки наред с непосредственото или последващото им отнемане по смисъла на член 233, първа алинея, буква г) от Митническия кодекс [на Общността] може да доведе до погасяване на митническото задължение само ако това задържане е извършено, преди посочените стоки да преминат зоната, в която се намира първото митническо бюро, разположено във вътрешността на митническата територия на Общността<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение Dansk Transport og Logistik, точка 53.</P></NOTE>. Той добавя, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>[и]зземането и унищожаването на тези стоки обаче са извършени при преминаването на границата между Германия и Дания, с други думи след, а не при <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>неправомерното въвеждане<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>. Ето защо фактите по този случай изглежда не се отнасят към хипотезата на член 233, първа алинея, буква г) от Митническия кодекс [на Общността]<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Пак там, точка 59. Вж. също по-специално точки 33 и 34 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elshani</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑459/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:224">EU:C:2009:224</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Всъщност именно в митническите бюра, които са стратегически разположени при входните пунктове на външните граници, властите най-добре могат да осъществят интензивен контрол на влизащите в митническата територия на Общността стоки, за да се избегне както нелоялната конкуренция по отношение на общностните производители, така и загубата на бюджетни постъпления, произтичаща от измамите при внос. От това следва, че задържането на стоките, въведени на митническата територия на Общността в нарушение на изискванията на членове 38—41 от Митническия кодекс [на Общността], което се извършва след първото митническо бюро, разположено във вътрешността на тази територия, и което на практика се извършва случайно, не може да доведе до погасяване на митническото задължение по смисъла на член 233, първа алинея, точка г) от Митническия кодекс [на Общността]<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Второ, по-нататък в решение Dansk Transport og Logistik се приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>задържането<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> на стоките по смисъла на член 233, първа алинея, буква г) от Митническия кодекс [на Общността] следва да се разбира като действие на компетентните органи, с което те си осигуряват фактическата власт върху стоките, така че същите да преминат под митнически надзор и практически да се възпрепятства пускането им в икономическо обращение в държавите членки“<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение Dansk Transport og Logistik, точка 61.</P></NOTE>. В главното производство това се случва едва след като незаконно внесените стоки са преминали първото митническо бюро, разположено във вътрешността на митническата територия на Съюза, без да бъдат представени пред митническите органи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Suez II</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑643/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:179">EU:C:2019:179</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решение Dansk Transport og Logistik, точка 50.</P></NOTE>, макар и в същия ден, в който са пресекли границата на територията на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Склонен съм обаче да приема доводите в писмените становища на Република Литва и на Комисията в смисъл, че моментът на задържането на незаконно внесените стоки е без значение за преценката на погасяването на митническото задължение по член 124, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Първо, това ясно личи от текста на разпоредбата. Както е загатнато в писменото становище на Италия, макар разпоредбите на правото на Съюза, с които се погасяват митническите задължения, да следва да се тълкуват стриктно, за да се защитят собствените ресурси на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110217">17 февруари 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Berel и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑78/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:93">EU:C:2011:93</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, член 124, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс на Съюза просто не съдържа думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>при<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, за разлика от член 233, параграф 1, буква г) от Митническия кодекс на Общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Няма никакво езиково различие между текста на член 124, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс на Съюза на английски език и например текстовете на френски, български, италиански, испански, шведски, португалски, немски, полски, чешки и словашки език.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Второ, склонен съм да приема доводите в писмените становища на Република Литва и на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>В допълнение към генезиса на този член Комисията се позовава на уводното обяснение към Модернизирания митнически кодекс от <DATE ISO="20050223">23 февруари 2005 г.</DATE> (TAXUD/447/2004 Rev 2), съгласно което целта на изменението на член 233 от Митническия кодекс на Общността е да се премахне допълнителното условие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>avant qu’il en ait été donné mainlevée<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> (преди да им е дадено разрешение за вдигане), така че митническото задължение да се погасява по-специално при задържането на съответните стоки.</P></NOTE> в смисъл, че генезисът на член 124, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс на Съюза подкрепя буквалното тълкуване на тази разпоредба. Митническият кодекс на Общността представлява втърдяване на правото в сравнение с акта, който е бил в сила преди това, а Митническият кодекс на Съюза се връща към по-ранен модел, в който критерият за погасяване на митническото задължение е отнемането на разглежданите неправомерно внесени стоки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Това е описано подробно в заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Elshani</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑459/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:596">EU:C:2008:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Нормативната уредба за погасяване на митническото задължение в резултат на задържане и отнемане на контрабандни стоки, съдържаща се в член 233, първа алинея, буква г) от Митническия кодекс [на Общността], представлява въвеждане на по-строг от предвидения в това отношение режим до влизането в сила на Митническия кодекс, установен от Регламент [(ЕО) на Съвета] № 2144/87 [от <DATE ISO="19870713">13 юли 1987 година</DATE> за митническото задължение (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="1987">ОВ L 201, 1987 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>)] […]. Всъщност този регламент предвижда в член 8, параграф 1, буква б) погасяване на митническото задължение във всички случаи на отнемане на стоки […]. От своя страна Регламент (ЕИО) № 450/2008 [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080423">23 април 2008 година</DATE> за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2008">ОВ L 145, 2008 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>)], включващ новия Митнически кодекс, който скоро ще влезе в сила, в член 86 предлага отново съдържащия се още в Регламент № 2144/87 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>по-мек<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> подход, като по-специално урежда погасяване на митническото задължение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>когато стоки, подлежащи на облагане с вносни или износни мита, са отнети<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> [параграф 1, буква г)], <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>когато стоки, подлежащи на облагане с вносни или износни мита, са задържани и по същото време или впоследствие са отнети<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> [буква д)], както и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>когато стоки, подлежащи на облагане с вносни и износни мита, са унищожени под митнически надзор или изоставени в полза на държавата<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> [буква е)]. Така и в новия Митнически кодекс моментът, в който настъпват задържането и/или отнемането, не е от значение за целите на погасяване на митническото задължение […]. Тъй като понастоящем действащият Митнически кодекс по отношение на погасяването на митническото задължение за контрабандни стоки се очертава като особено строга нормативна уредба, вместваща се от хронологична гледна точка между две нормативни уредби, значително по-малко строги, според мен тълкуването на член 233, първа алинея, буква г) от Митническия кодекс по твърде стеснителен начин би довело по всяка вероятност до наблягане на вътрешната логика на общностния правен ред и на волята на законодателя, която основателно може да му се припише<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</P></NOTE>. Както се посочва в писменото становище на Комисията, в този контекст<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>По отношение на ролята на контекста за тълкуването на разпоредбите от правото на Съюза вж. в допълнение заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pinckernelle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑535/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:996">EU:C:2016:996</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> би изглеждало в противоречие с ясния политически избор на Съюза, ако моментът на задържане на неправомерно внесените стоки оставаше релевантен за погасяването на митническото задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Трето, целта на погасяването на митническото задължение може да се счита за една и съща съгласно Митническия кодекс на Съюза и съгласно Митническия кодекс на Общността. Целта на член 233, първа алинея, буква г) от Митническия кодекс на Общността е да се избегне облагането, когато стоката, макар и въведена неправомерно на територията на Общността, не е могла да бъде пусната на пазара и следователно не е<?PAGE NO="10"?> представлявала конкурентна заплаха за стоките на Общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elshani</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑459/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:224">EU:C:2009:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Същата цел е видна от основанията за погасяване на митническото задължение, изброени в член 124, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза. Както е посочено в точка 28 по-горе, периодът, през който разглежданите незаконно внесени стоки са били в свободно обращение в Литва, е кратък, тъй като те са задържани в същия ден, в който са пресекли границата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Поради тези причини на първия въпрос следва да се отговори в смисъла, изложен в точка 23 по-горе.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Отговор на втория въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>На втория въпрос следва да се отговори, че член 2, буква б) и член 7, параграф 1 от Директивата за акциза и член 2, параграф 1, буква г) и член 70 от Директива за ДДС следва да се тълкуват в смисъл, че задължението за заплащане на акциз и ДДС не се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Европейския съюз, дори когато митническото задължение е било погасено на основанието, предвидено в член 124, параграф 1, буква д) от Митническия кодекс на Съюза.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Акциз</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Трябва да се припомни, че от член 7, параграф 1 от Директивата за акциза следва, че задължението за плащане на акциз възниква от момента на освобождаването за потребление и в държава членка, в която се случва това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180208">8 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE> (<NO.CASE>CC‑590/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:77">EU:C:2018:77</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Вносът представлява данъчно събитие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160128">28 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>BP Europa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:62">EU:C:2016:62</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение Dansk Transport og Logistik, точка 70.</P></NOTE>, като член 2, буква б) от Директивата за акциза предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>[а]кцизните стоки подлежат на облагане с акциз в момента на […] тяхното внасяне на територията на Общността<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>. Съгласно постоянната практика на Съда подлежащите на облагане с акциз стоки трябва да се разглеждат като въведени на територията на Съюза в момента, в който са преминали зоната, в която се намира първото митническо бюро, разположено във вътрешността на митническата територия на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решение Dansk Transport og Logistik, точка 72 и цитираната съдебна практика. Този извод е направен по отношение на член 5, параграф 1 от Директива 92/12. Както обаче е отбелязано в писменото становище на Комисията, тези констатации са относими и към Директивата за акциза, която е в сила понастоящем.</P></NOTE>. В решение Dansk Transport og Logistik Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>стоките, предмет на митническа контрабанда, […] се разглеждат като освободени за потребление<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Пак там, точка 81.</P></NOTE> и че задължението за плащане на акциз остава налице дори когато подлежащите на облагане с акциз стоки са задържани и впоследствие унищожени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Пак там, точки 80, 81 и 85.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Това не се опровергава от член 7, параграф 2, буква г) от Директивата за акциза, който предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>освобождаване за потребление<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> представлява всяко: […] внасяне на акцизни стоки, включително нередовно внасяне, освен ако веднага след внасянето акцизните стоки не са поставени под режим отложено плащане на акциз“<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180208">8 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑590/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:77">EU:C:2018:77</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Както е отбелязано в писменото становище на Комисията, съображение 9 от Директива 2008/118 предвижда, че тъй като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>акцизът е данък върху потреблението, не може да се събира акциз за акцизни стоки, които при определени обстоятелства са били унищожени или безвъзвратно загубени<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Ето защо съм съгласен с твърденията, изложени в писмените становища на литовското и италианското правителство и на Комисията, че плащането на акциза в главното производство не може да се счита за отложено, по-специално с оглед на определението, предвидено от законодателя на Съюза в член 7, параграф 2, буква г) от Директивата за акциза. Нито една разпоредба от Директивата за акциза не предвижда погасяване на акциза при неправомерно въвеждане на стоки в Съюза, последвано от тяхното задържане и унищожаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Както е отбелязано в писменото становище на Комисията, Директива (EС) 2020/262 на Съвета от <DATE ISO="20191219">19 декември 2019 година</DATE> за определяне на общия режим на облагане с акциз приравнява погасяването на митническото задължение с погасяването на акциза, но тази разпоредба все още не е влязла в сила.</P></NOTE>, или при погасяване на митническото задължение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">ДДС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда вносните сборове не включват ДДС, подлежащ на събиране във връзка с вноса на стоки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eurogate Distribution</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑226/14 и C‑228/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:405">EU:C:2016:405</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Това дело се отнася до тълкуването на Шеста директива за ДДС, но същите принципи се прилагат и в главното производство.</P></NOTE>. Съгласно член 2, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС вносът на стоки подлежи на облагане с ДДС. В член 70 от тази директива е установен принципът, че данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Latvijas Dzelzceļš</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:392">EU:C:2017:392</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190710">10 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑26/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:579">EU:C:2019:579</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Тъй като по естеството си ДДС е данък върху потреблението, с него се облагат стоките и услугите, които влизат в икономическия оборот на Съюза и могат да бъдат предмет на потребление<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Latvijas Dzelzceļš</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:392">EU:C:2017:392</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Потреблението е облагаемата с ДДС дейност. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eurogate Distribution</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑226/14 и C‑228/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:405">EU:C:2016:405</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. по-скорошните решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wallenborn Transports</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑571/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:417">EU:C:2017:417</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190710">10 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑26/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:579">EU:C:2019:579</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>задължение за ДДС би могло да възникне наред с митническо задължение, ако от неправомерното поведение, във връзка с което е възникнало това митническо задължение, би могло да се предположи, че съответните стоки са включени в икономическия оборот на Съюза и е възможно същите да са станали обект на потребление, водещо до облагане с ДДС<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210303">3 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hauptzollamt Münster (Място на възникване на ДДС)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑7/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:161">EU:C:2021:161</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Тази презумпция може да бъде оборена, когато съответната стока е въведена в икономическия оборот на Съюза на територията на друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Пак там, точка 31 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>, но в главното производство не са налице такива факти. Съществува само една държава членка, в която неправомерно внесените стоки са въведени в икономическия оборот на Съюза, а именно Литва<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210303">3 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hauptzollamt Münster (Място на възникване на ДДС)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑7/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:161">EU:C:2021:161</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Приема се, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>доколкото стока, която е била напълно унищожена или е безвъзвратно загубена, докато е била поставена под режим на външен общностен транзит, не може да попадне в икономическия оборот на Съюза и следователно не може да излезе от този режим, не може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>внесена<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС, нито може да се обложи с ДДС<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Latvijas Dzelzceļš</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:392">EU:C:2017:392</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Делото по главното производство обаче не се отнася до унищожаване на незаконно внесени стоки, тъй като това е извършено едва една година след задържането им и дори тогава това е станало единствено по силата на съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Освен това съгласно постоянната практика на Съда ДДС при внос и митата имат сходни основни характеристики, доколкото двете публични вземания възникват при внос на стоки в Съюза и последващо допускане на тези стоки в икономическо обращение в държавите членки. Тази успоредност също така се потвърждава от обстоятелството, че член 71, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС позволява на държавите членки да обвържат данъчното събитие и датата на изискуемостта на ДДС при внос с митническото събитие и датата на изискуемостта на митата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210303">3 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hauptzollamt Münster (Място на възникване на ДДС)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑7/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:161">EU:C:2021:161</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Следователно вносът представлява критерият за определяне на изискуемостта на ДДС, а в главното производство несъмнено е осъществен внос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>В допълнение към това в съдебната практика е установено, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>когато стоките са задържани и веднага или впоследствие отнети от органите […], след като са напуснали първото митническо бюро, разположено във вътрешността на митническата територия на Общността, данъчното събитие за облагане с ДДС вече е възникнало и поради това данъкът е станал изискуем<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решение Dansk Transport og Logistik, точка 94. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wallenborn Transports</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑571/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:417">EU:C:2017:417</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), заедно с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eurogate Distribution</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑226/14 и C‑228/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:405">EU:C:2016:405</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Независимо че този извод е направен в контекста на Шеста директива, той е в същата степен релевантен за главното дело и Директивата за ДДС.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>На последно място, в съдебната практика е установено по-нататък, че дори само наличието на стоки на митническата територия на Съюза, които не са съюзни, крие <HT TYPE="ITALIC">опасността</HT> тези стоки да бъдат пуснати в икономическо обращение в държавите членки, без да се извърши митническото им оформяне<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140515">15 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑480/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:329">EU:C:2014:329</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Курсивът е мой.</P></NOTE>. Това е императивното съображение, залегнало в основата на облагането на незаконно внесени стоки с ДДС. Този риск се материализира, след като стоките се въведат на литовска територия след първата митническа зона спрямо мястото им на внос. Това разрешение съответства на основните цели на общия режим на ДДС на Съюза, посочени в писменото становище на Република Литва, а именно да се гарантират свободната конкуренция и данъчният неутралитет, без да се възпрепятства свободното движение на стоки и услуги, като нито една разпоредба от Директивата за ДДС не погасява отговорността за плащане на ДДС в случай на погасяване на митническо задължение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Следователно предлагам на Съда да отговори на поставените от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>1.</NO.P><TXT>Член 124, параграф 1, буква д) от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131009">9 октомври 2013 година</DATE> за създаване на Митнически кодекс на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че митническото задължение се погасява в случай като разглеждания, когато незаконно внесени стоки са задържани и впоследствие отнети, след като вече са били неправомерно въведени на митническата територия на Европейския съюз.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Член 2, буква б) и член 7, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 година</DATE> относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО, както и член 2, параграф 1, буква г) и член 70 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че задължението за заплащане на акциз и ДДС не се погасява, когато контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Европейския съюз, дори когато митническото задължение е било погасено на основанието, предвидено в член 124, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>