РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
30 април 2025 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 2009/103/ЕО — Член 13, параграф 2 — Режим на обезщетяване — Пътнотранспортно произшествие с откраднато превозно средство — Тежест на доказване на знанието на увреденото лице за кражбата на това превозно средство — Органи, натоварени с изплащането на обезщетение — Национална правна уредба, тълкувана в смисъл, че тежестта на доказване се възлага на увреденото лице — Задължение за тълкуване в съответствие с правото на Съюза“
По дело C‑370/24 [Nastolo] ( i )
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale ordinario di Lodi (Първоинстанционен съд Лоди, Италия) с акт от 20 май 2024 г., постъпил в Съда на 23 май 2024 г., в рамките на производство по дело
AT
срещу
CT,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: N. Jääskinen, председател на състава, M. Condinanzi и R. Frendo (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
|
– |
за AT, от A. Egidi и A. E. Lunghi, avvocati, |
|
– |
за CT, от L. Leo, avvocata, |
|
– |
за Европейската комисия, от G. Conte, G. Goddin и A. Manzaneque Valverde, в качеството на представители, |
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
|
1 |
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13 от Директива 2009/103/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, 2009 г., стр. 11). |
|
2 |
Запитването е отправено в рамките на спор между AT, физическо лице, пострадало при пътнотранспортно произшествие, от една страна, и CT, предприятието, определено от Fondo di garanzia per le vittime de la strada (Гаранционен фонд за пострадали при пътнотранспортни произшествия, наричан по-нататък „FGVS“), относно обезщетяването на вредите, претърпени от AT вследствие на това произшествие. |
Правна уредба
Правото на Съюза
|
3 |
Съображения 1, 2 и 20 от Директива 2009/103 гласят:
[…]
|
|
4 |
Член 3 от Директива 2009/103, озаглавен „Задължение за застраховане на превозни средства“, гласи: „Всяка държава членка, при спазване на член 5, предприема всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия. Покритите вреди и условията на застраховката се определят в рамките на мерките, посочени в първа алинея. […] Застраховката, посочена в първа алинея, покрива задължително както имуществени вреди, така и телесни увреждания“. |
|
5 |
Член 10 от тази директива, озаглавен „Органи, натоварени с изплащането на обезщетение“, гласи: „1. Всяка държава членка създава или оправомощава орган със задачата да изплаща обезщетение в размер, съответстващ най-малко на задължението за застраховане, за имуществени вреди или за телесни увреждания, причинени от неидентифицирано превозно средство или такова, за което не е било изпълнено задължението на застраховане, посочено в член 3. […] 2. […] Въпреки това държавите членки могат да изключат участието на този орган по отношение на лица, качили се доброволно в превозното средство, причинило вредите, когато органът може да докаже, че те са знаели, че то не е било застраховано. […]“. |
|
6 |
Член 13 от посочената директива, озаглавен „Клаузи за изключение“, предвижда в параграфи 1 и 2: „1. Всяка държава членка предприема всички подходящи мерки, за да гарантира за целите на прилагането на член 3, че всяка законова разпоредба или договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, издадена в съответствие с член 3, не поражда действие по отношение на исковете на трети пострадали лица при застрахователното събитие, когато тя изключва от застраховката използването или управлението на моторно превозно средство от:
Въпреки това разпоредбата или клаузата, посочена в първа алинея, буква а), може да бъде противопоставена на лица, които доброволно са се качили в моторното превозно средство, което е причинило вредите, когато застрахователят успее да докаже, че те са знаели, че моторното превозно средство е било откраднато. Държавите членки имат право — в случай на застрахователни събития, настъпили на тяхна територия — да не прилагат разпоредбата на първа алинея, ако и доколкото пострадалият може да получи обезщетение за претърпяната вреда от органите за социална сигурност. 2. В случай на откраднати или отнети чрез насилие моторни превозни средства държавите членки могат да предвидят, че посоченият в член 10, параграф 1 орган ще участва вместо и за застрахователя при условията, посочени в параграф 1 от настоящия член. […] […]“. |
Италианското право
|
7 |
Член 283, параграфи 1 и 2 от Decreto legislativo n. 209 — Codice delle assicurazioni private (Законодателен декрет № 209 за приемане на Кодекс за частното застраховане) от 7 септември 2005 г. (GURI, бр. 239 от 13 октомври 2005 г., редовна притурка № 163), в редакцията му, приложима към спора в главното производство, предвижда: „1. Гаранционният фонд за пострадалите при пътнотранспортни произшествия, създаден в рамките на [Concessionaria Servizi Assicurativi Pubblici SpA (Consap)], компенсира щетите, причинени от движението на превозни средства и плавателни съдове, за които има задължение за застраховане, в случаите, когато: […] d) превозното средство е пуснато в движение против волята на собственика му, […] 2. В случая, посочен в параграф 1, буква d), обезщетение се дължи, по отношение както на телесни повреди, така и на имуществени вреди, само на трети лица, които не са превозвани, и на лицата, които са превозвани против волята си или които не са знаели, че превозното средство се движи незаконно“. |
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
|
8 |
На 6 януари 2016 г. AT е поканена да се качи като пътник в автомобил, с който водачът e разполагал. По време на пътуването, в Лоди (Италия) настъпва пътнотранспортно произшествие. Намиращите се в този автомобил две лица трябва да бъдат откарани в болница, като АТ получава сериозни физически наранявания. |
|
9 |
От акта за преюдициално запитване е видно, че тестът на водача е положителен за кокаин, опиати и тетрахидроканабинол. Освен това в доклада си местните полицейски служители отбелязват, че посоченият автомобил е бил откраднат. |
|
10 |
Вследствие на това срещу водача и AT е образувано наказателно производство за вещно укривателство. В края на това производство AT е оправдана, тъй като не е извършител на престъплението. Междувременно водачът е починал. |
|
11 |
На 11 февруари 2022 г. AT предявява иск пред Tribunale ordinario di Lodi (Първоинстанционен съд Лоди, Италия), който е запитващата юрисдикция, срещу наследника на водача и CT, в качеството му на предприятие, определено от FGVS, за да получи обезщетение за вредите, претърпени в резултат на произшествието и изчислени на 233076 евро, заедно с лихвите и преоценката. |
|
12 |
CT изтъква пред запитващата юрисдикция, от една страна, че обезщетението, предвидено в член 283 от Кодекса за частното застраховане, в редакцията му, приложима към спора в главното производство, се дължи само на превозваните лица, които не са знаели, че към момента на произшествието са се намирали в превозно средство, което се е движело незаконно, и от друга страна, че съгласно практиката на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) увреденото лице трябва да докаже, че не е знаело, че това превозно средство се движи незаконно. В този контекст CT твърди, че оправдателната присъда по отношение на AT е без значение. |
|
13 |
AT твърди, че член 13 от Директива 2009/103/ЕО е достатъчно ясен, в смисъл че възлага тежестта на доказване на FGVS. Освен това тя иска националната разпоредба, която противоречи на правото на Съюза, да бъде оставена без приложение. |
|
14 |
Запитващата юрисдикция посочва, че Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) и съдът, който разглежда делото по същество, тълкуват приложимата в главното производство национална правна уредба в смисъл, че тежестта на доказване на незнанието за незаконния произход на съответното превозно средство се носи от увреденото лице, като елемент от фактическия състав на претенцията му за обезщетение. |
|
15 |
В това отношение Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) приел, че възлагането на увреденото лице на тежестта на доказване на неговата добросъвестност попада в обхвата на свободата на преценка, с която разполага съответната държава членка при прилагането на Директива 2009/103. Освен това преследваната от националното право цел оставала идентична с преследваната от правото на Съюза, а именно да не се позволи обезщетяването на лице, което е знаело, че съответното превозно средство е било откраднато. |
|
16 |
Ето защо запитващата юрисдикция счита за полезно да отправи запитване до Съда относно тълкуването на член 13 от Директива 2009/103. Всъщност този член 13 позволявал на държавите членки да предвидят, че органът, посочен в член 10, параграф 1 от тази директива, ще се намеси, за да обезщети пострадалия при произшествие, причинено от откраднато превозно средство. Въпреки това, макар националният законодател да е предвидил участието на този орган, в нито една разпоредба от посочената директива не се посочвало изрично, че този орган носи тежестта на доказване, че увреденото лице е знаело, че съответното превозно средство се движи незаконно. Всъщност член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2009/103 се отнасял само за конкретния случай на иск срещу застрахователното предприятие. |
|
17 |
Според тази юрисдикция обаче тълкуването на член 10, параграф 2, втора алинея във връзка с член 13, параграф 2 от Директива 2009/103 навежда на мисълта, че органът, предвиден в член 10, параграф 1 от тази директива, трябва да докаже, че превозното средство е било откраднато. |
|
18 |
Освен това общият принцип, че увреденото лице винаги има право на обезщетение (vulneratus ante omnia reficiendus), който стои в основата на цялата правна уредба на Европейския съюз относно задължителното автомобилно застраховане и на който Съдът често е основавал решенията си в тази област, също подкрепял тълкуване в този смисъл на член 13 от Директива 2009/103. Така, ако ratio legis на този член 13 е да се позволи на увреденото лице, което няма вина, да има достъп до справедливо обезщетение, едва ли това лице би могло да бъде натоварено със задължението да докаже обстоятелство, чието доказване е почти невъзможно. |
|
19 |
Освен това принципът на ефективност на правото на Съюза би могъл да бъде нарушен, ако лицето, което иска обезщетение за претърпените от него вреди, е длъжно да докаже наличието на обстоятелство с отрицателен характер или дори на такова, чието установяване е почти невъзможно. |
|
20 |
Накрая, според запитващата юрисдикция член 13 от Директива 2009/103 все още не е тълкуван от Съда. Последният е трябвало да се произнесе само по тълкуването, което следва да се направи на предходната правна уредба в тази област, като при това положение многократно е постановявал, че законовите разпоредби или договорните клаузи, които водят до изключване на действието на застрахователна полица, могат да бъдат противопоставени на пострадалите при произшествие само „когато застрахователят може да докаже, че лицата, които доброволно са се качили в моторното превозно средство, което е причинило вредата, са знаели, че то е било откраднато“. |
|
21 |
При тези обстоятелства Tribunale ordinario di Lodi (Първоинстанционен съд Лоди) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
|
По преюдициалните въпроси
|
22 |
С преюдициалните си въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 13, параграф 2 от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че за да се освободи от задължението си за изплащане на обезщетение, органът, предвиден в член 10, параграф 1 от тази директива, трябва да докаже, че в случай на пътнотранспортно произшествие увреденото лице, което доброволно се е качило в причинилото вредата превозно средство, е знаело, че то е откраднато, и от друга страна, че не допуска национална съдебна практика, която тълкува националната правна уредба в смисъл, че в такъв случай това лице трябва да докаже, че не е знаело, че това превозно средство е било откраднато, за да получи обезщетение за претърпените от него вреди. |
|
23 |
Член 3, първа алинея от Директива 2009/103 задължава държавите членки да предприемат, при спазване на член 5 от тази директива, всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на тяхна територия. |
|
24 |
В това отношение съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2009/103 всяка държава членка е длъжна да създаде или да оправомощи орган със задачата да изплаща обезщетение в размер, съответстващ най-малко на задължението за застраховане, за имуществени вреди или за телесни увреждания, причинени от неидентифицирано превозно средство или такова, за което не е било изпълнено задължението на застраховане, посочено в член 3 от тази директива. |
|
25 |
Член 13, параграф 2, първа алинея от Директива 2009/103 гласи, че в случай на откраднати или отнети чрез насилие моторни превозни средства държавите членки могат да предвидят, че посоченият в член 10, параграф 1 от тази директива орган „ще участва вместо и за застрахователя при условията, посочени в параграф 1 от [този] член [13]“. |
|
26 |
Следва да се отбележи, че от текста на член 13, параграф 2, първа алинея от Директива 2009/103 изрично следва, че законодателят на Съюза е възнамерявал да приложи към този орган условията и ограниченията, приложими към застрахователите по силата на член 13, параграф 1 от тази директива. |
|
27 |
В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че Италианската република е избрала участието на органа, предвиден в член 10, параграф 1 от Директива 2009/103, в случай на вреди, причинени от превозни средства, пуснати в движение против волята на техния собственик. |
|
28 |
Когато обаче държава членка е избрала участието на този орган в случай на вреди, причинени от откраднати превозни средства, в съответствие с член 13, параграф 2 от тази директива той е длъжен по-специално да спазва условията, предвидени в член 13, параграф 1 от посочената директива. |
|
29 |
В това отношение съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/103 дружествата, застраховащи гражданската отговорност на автомобилистите, не могат да отказват да обезщетяват третите лица, пострадали при предизвикано от застраховано превозно средство произшествие, позовавайки се на законови разпоредби или договорни клаузи, съдържащи се в застрахователна полица, които изключват от покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите вредите, причинени на трети пострадали лица поради използването или управлението на застрахованото превозно средство от лица, които нямат разрешение да го управляват, от лица, които нямат свидетелство за управление, или от лица, които нарушават законовите изисквания от технически характер, отнасящи се до състоянието и безопасността на превозното средство (решение от 19 септември 2024 г., Matmut, C‑236/23, EU:C:2024:761, т. 33). |
|
30 |
В отклонение от тази първа алинея, член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2009/103 предвижда, че застрахователното дружество би могло да не обезщетява някои пострадали предвид положението, което последните сами са създали, тоест в случаите, когато превозното средство, причинило вредите, е било използвано или управлявано от лица, които нямат изрично или мълчаливо разрешение за това, и когато трети пострадали лица доброволно са се качили в това превозно средство, знаейки, че същото е било откраднато (решение от 19 септември 2024 г., Matmut, C‑236/23, EU:C:2024:761, т. 34). |
|
31 |
В това отношение следва да се отбележи, че след като член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2009/103 установява изключение от общо правило, тази разпоредба трябва да се тълкува стриктно (определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros, C‑375/20, EU:C:2021:861, т. 61 и цитираната съдебна практика). |
|
32 |
Всяко друго тълкуване би позволило на държавите членки да ограничат обезщетяването на пострадали при пътнотранспортно произшествие трети лица само до определени обстоятелства, което Директива 2009/103 цели именно да избегне (определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros, C‑375/20, EU:C:2021:861, т. 62 и цитираната съдебна практика). |
|
33 |
С оглед на тези съображения Съдът е постановил, че член 13, параграф 1, първа алинея от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че законови разпоредби или договорни клаузи, съдържащи се в застрахователната полица, които изключват от застраховката използването или управлението на превозни средства, са противопоставими на трети лица, пострадали от пътнотранспортно произшествие, само когато застрахователят може да докаже, че лицата, които доброволно са се качили в превозното средство, причинило вредата, са знаели, че то е откраднато (определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros, C‑375/20, EU:C:2021:861, т. 63 и цитираната съдебна практика). |
|
34 |
От това следва, че с оглед на текста на член 13, параграф 2 от Директива 2009/103, когато държава членка е избрала участието на органа, предвиден в член 10, параграф 1 от Директива 2009/103, в случай на вреди, причинени от откраднати превозни средства, този орган трябва да докаже, че увредените лица, които доброволно са се качили в причинилото вредата превозно средство, са знаели, че това превозно средство е откраднато, за да могат да противопоставят на пострадалите законова разпоредба или договорна клауза, съдържаща се в застрахователна полица, която изключва от застраховката използването или управлението на превозни средства при такива обстоятелства. |
|
35 |
Тази констатация се потвърждава както от контекста, в който се вписва член 13, параграф 2 от Директива 2009/103, така и от преследваните с тази директива цели, които съгласно постоянната практика на Съда следва да се вземат предвид при тълкуването на тази разпоредба (вж. по аналогия решение от 18 декември 2019 г., IT Development, C‑666/18, EU:C:2019:1099, т. 37). |
|
36 |
Що се отнася до контекста, в който се вписва член 13, параграф 2 от Директива 2009/103, изводът, че органът, посочен в член 10, параграф 1 от тази директива, носи тежестта на доказване, е в съответствие и с член 10, параграф 2, втора алинея от посочената директива, съгласно който, за да се изключи участието му, този орган трябва да докаже, че увредените лица, които доброволно са се качили в причинилото вредите превозно средство, са знаели, че това превозно средство не е било застраховано. Следователно в такъв случай тежестта да се докаже знанието на факта, че посоченото превозно средство не е застраховано, също пада върху този орган, а не върху пострадалия от пътнотранспортното произшествие. |
|
37 |
Що се отнася до преследваните с Директива 2009/103 цели, следва да се припомни, че както се посочва в съображение 1 от Директива 2009/103, същата кодифицира Директива 72/166, Втора директива 84/5, Трета директива 90/232, Директива 2000/26 и Директива 2005/14. С тези директиви постепенно са уточнени задълженията на държавите членки във връзка със задължителната застраховка. Целта им е, от една страна, да осигурят свободното движение както на превозните средства с обичайно домуване на територията на Европейския съюз, така и на лицата, които се намират в тях, и от друга страна, да гарантират на пострадалите от произшествия, предизвикани от тези превозни средства, сходно третиране, независимо от това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието (решение от 19 септември 2024 г., Matmut, C‑236/23, EU:C:2024:761, т. 29 и цитираната съдебна практика). |
|
38 |
Освен това от съображения 2 и 20 от Директива 2009/103 следва, че тази директива преследва по същество същите цели като посочените директиви (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2024 г., Matmut, C‑236/23, EU:C:2024:761, т. 30 и цитираната съдебна практика). |
|
39 |
Развитието на правната уредба на Съюза в областта на задължителното застраховане показва, че целта за защита на пострадалите при произшествия, предизвикани от тези превозни средства, е неизменно и все по-настойчиво следвана от законодателя на Съюза (решение от 19 септември 2024 г., Matmut, C‑236/23, EU:C:2024:761, т. 31 и цитираната съдебна практика). |
|
40 |
Така с оглед на преследваната от Директива 2009/103 цел за защита на пострадалите при пътнотранспортни произшествия, причинени от моторни превозни средства, от пострадалото при пътнотранспортно произшествие лице не може да се изисква да доказва, че не е знаело, че превозното средство, в което се е качило, е било откраднато, доколкото подобна тежест на доказване би била в противоречие с тази цел. |
|
41 |
Следователно с оглед на данните, с които разполага Съдът, национална съдебна практика, която възлага тежестта на доказване на незнанието за незаконния произход на превозното средство, причинило пътнотранспортното произшествие, на пострадалото от това произшествие лице, като елемент от фактическия състав на претенцията му за обезщетение, не изглежда в съответствие с изискванията, произтичащи от член 13, параграф 2 от Директива 2009/103, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши. |
|
42 |
За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се внесат уточнения относно задълженията на националния съд, в случай че националната съдебна практика не е в съответствие с член 13, параграф 2 от Директива 2009/103. |
|
43 |
Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, когато прилагат вътрешното право, националните съдилища трябва, доколкото е възможно, да го тълкуват с оглед на текста и целите на съответната директива, за да постигнат предвидения от нея резултат и следователно да спазят член 288, трета алинея ДФЕС. Това задължение за съответстващо тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани (решение от 5 март 2020 г., OPR-Finance, C‑679/18, EU:C:2020:167, т. 41 и цитираната съдебна практика). |
|
44 |
Освен това Съдът многократно е постановявал, че принципът на съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като прилагат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел (решение от 5 март 2020 г., OPR-Finance, C‑679/18, EU:C:2020:167, т. 42). |
|
45 |
В този контекст Съдът е постановил, че задължението за съответстващо тълкуване налага на националните юрисдикции, включително тези, които се произнасят като последна инстанция, евентуално да изменят установената национална съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на вътрешното право, което е несъвместимо с целите на дадена директива. Следователно националната юрисдикция няма основание да приеме по-специално, че е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза само поради факта, че тази разпоредба постоянно е била тълкувана в несъвместим с това право смисъл (вж. в този смисъл решение от 5 март 2020 г., OPR-Finance, C‑679/18, EU:C:2020:167, т. 43 и 44). |
|
46 |
При тези обстоятелства запитващата юрисдикция трябва да осигури пълното действие на Директива 2009/103, като при необходимост по собствена инициатива не приложи възприетото от италианските съдилища тълкуване, когато това тълкуване не е съвместимо с правото на Съюза (вж. по аналогия решение от 5 март 2020 г., OPR-Finance, C‑679/18, EU:C:2020:167, т. 44 и цитираната съдебна практика). |
|
47 |
Това задължение за съответстващо тълкуване все пак се ограничава от общите принципи на правото, и по-специално от принципа на правна сигурност, и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право (решение от 5 март 2020 г., OPR-Finance, C‑679/18, EU:C:2020:167, т. 45). |
|
48 |
В това отношение, макар Съдът да не следва да се произнася по тълкуването на италианското право, трябва все пак да се отбележи, че според посочената в акта за преюдициално запитване национална съдебна практика националното правило, съгласно което въпросната тежест на доказване се носи от увреденото лице, изглежда, не е ясно изразено в член 283 от Законодателен декрет № 209. Ако обаче това действително е така, тълкуването в съответствие с Директива 2009/103 не може да се счита за contra legem. |
|
49 |
С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 13, параграф 2 от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че за да се освободи от задължението си за изплащане на обезщетение, органът, предвиден в член 10, параграф 1 от тази директива, трябва да докаже, че в случай на пътнотранспортно произшествие увреденото лице, което доброволно се е качило в причинилото вредата превозно средство, е знаело, че то е откраднато, и от друга страна, че не допуска национална съдебна практика, която тълкува националната правна уредба в смисъл, че в такъв случай това лице трябва да докаже, че не е знаело, че това превозно средство е било откраднато, за да получи обезщетение за претърпените от него вреди. |
По съдебните разноски
|
50 |
С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване. |
|
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши: |
|
Член 13, параграф 2 от Директива 2009/103/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка |
|
трябва да се тълкува в смисъл, |
|
от една страна, че за да се освободи от задължението си за изплащане на обезщетение, органът, предвиден в член 10, параграф 1 от тази директива, трябва да докаже, че в случай на пътнотранспортно произшествие увреденото лице, което доброволно се е качило в причинилото вредата превозно средство, е знаело, че то е откраднато, и от друга страна, че не допуска национална съдебна практика, която тълкува националната правна уредба в смисъл, че в такъв случай това лице трябва да докаже, че не е знаело, че това превозно средство е било откраднато, за да получи обезщетение за претърпените от него вреди. |
|
Подписи |
( *1 ) Език на производството: италиански.
( i ) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.