Страсбург, 26.11.2024

COM(2024) 726 final

Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Швеция


Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Швеция

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, 

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121 от него, 

като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263, и по-специално член 1 от него, 

като взе предвид препоръката на Комисията, 

като има предвид, че: 

  

ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ

(1)На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение 1 , заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит 2 и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки 3 са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката има за цел да гарантира устойчивост на обслужването на държавния дълг и устойчив и приобщаващ растеж чрез реформи и инвестиции. Тя насърчава националната ангажираност и има средносрочна насоченост, съчетана с ефективно и съгласувано прилагане на правилата.  

(2)Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, че до края на периода на корекция консолидирания държавен дълг е с правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит е сведен и поддържан под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформи и инвестиции, за да се отговори на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и да се изпълнят общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план следва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи 4 , с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ четири или пет години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това в плана следва да се обясни как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще изпълнява общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от съответни реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в Регламент (ЕС) 2024/1263.  

(3)След представянето на плана Комисията следва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4)По препоръка на Комисията Съветът следва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция. 

 

СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО НАЦИОНАЛНИЯ СРЕДНОСРОЧЕН ФИСКАЛНО-СТРУКТУРЕН ПЛАН НА ШВЕЦИЯ  

(5)На 11 октомври 2024 г. Швеция представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и Комисията. Това стана след удължаване на срока, посочен в член 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263, както бе договорено с Комисията с оглед на причините, посочени от Швеция.

Процес преди представянето на плана   

(6)Преди да представи своя план, Швеция поиска техническа информация 5 , която Комисията предостави на 21 юни 2024 г. и публикува на 11 октомври 2024 г. 6 Техническата информация показва равнището на структурното първично салдо през 2028 г., което е необходимо, за да се гарантира поддържането на дефицита на консолидирания държавен бюджет под 3 % от БВП в средносрочен план, а консолидираният държавен дълг да остане под 60 % от БВП в средносрочен план при липсата на допълнителни бюджетни мерки след 4-годишния период на корекция. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. Техническата информация беше изготвена и предадена на държавите членки при два сценария: сценарий, включващ съгласуваност с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит 7 , в съответствие с член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263, и сценарий без този механизъм. В техническата информация за Швеция се посочва, че за да се спазят приложимите фискални правила в рамките на период на корекция от 4 години и въз основа на допусканията на Комисията структурното първично салдо следва да възлиза на най-малко 1,8 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.; сценарий без механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит), както е посочено в таблицата по-долу. За сведение, като се има предвид и механизмът за гарантиране на устойчивостта при дефицит, структурното първично салдо следва да възлиза на най-малко -0,8 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.). Механизмът за гарантиране на устойчивостта при дефицит обаче не е изискване за Швеция, която отговаря на условията за предоставяне на техническа информация. 

 

Таблица 1: Техническа информация, предоставена от Комисията на Швеция 

Последна година от периода на корекция 

2028 г. 

Минимална стойност на структурното първично салдо (% от БВП), сценарий без механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит 

-1,8 

Само за информация: Минимална стойност на структурното първично салдо (% от БВП), сценарий с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит 

-0,8 

Източник: Изчисления на Комисията. 

 

(7)В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 през август 2024 г. Швеция и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху плана за нетните разходи, предвиден от Швеция, като таван, който Швеция се ангажира да не превишава, и основните му допускания (по-специално първоначалната позиция през 2024 г. и растежа на потенциалния БВП в средносрочен план), както и върху предвиденото осъществяване на реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив, екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности. 

(8)В плана, представен от Швеция, не се докладва за процес на консултации със заинтересованите страни на национално равнище преди неговото представяне.

(9)Планът беше представен на националния парламент на 1 октомври 2024 г. Впоследствие той беше приет от правителството на 10 октомври 2024 г.  

 

Други свързани сегменти   

(10)На 19 юни 2024 г. Комисията стигна до заключението, че в Швеция са налице макроикономически дисбаланси. По-специално Швеция е изправена пред уязвимости, свързани с нейния пазар на недвижими имоти и голям частен дълг, които остават актуални, като действията на политиката за справяне с тях са ограничени 8 . 

(11)На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Швеция поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър 9 .  

 

ОБОБЩЕНИЕ НА ПЛАНА И ОЦЕНКАТА НА КОМИСИЯТА 

(12)В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва: 

Контекст: макроикономическа и фискална ситуация и перспектива  

(13)През 2023 г. икономическата активност в Швеция намаля с 0,3 %, което се дължи на значителен спад в частното потребление и образуването на основен капитал. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква през 2024 г. икономиката да отбележи ръст от 0,3 % благодарение на възстановяването на вътрешното търсене, дължащо се на намаляваща инфлация и по-ниски лихвени проценти. През 2025 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 1,8 %, тъй като възстановяването на вътрешното търсене ще набере скорост. През 2026 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 2,6 %, тъй като се очаква икономическият растеж да бъде широкообхватен. През прогнозния период се очаква растежът на потенциалния БВП да остане стабилен като цяло, с лека възходяща тенденция. През 2023 г. равнището на безработица беше 7,7 %, като Комисията прогнозира, че то ще възлиза на 8,5 % през 2024 г., 8,4 % през 2025 г. и 7,8 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (дефлаторът на БВП) да намалее от 6,1 % през 2023 г. до 2,3 % през 2024 г. и да достигне 1,4 % през 2025 г. и 1,3 % през 2026 г.  

(14)Що се отнася до фискалната динамика, през 2023 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Швеция беше 0,6 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква дефицитът да достигне 1,9 % от БВП през 2024 г. и да спадне до 1,4 % от БВП през 2025 г. и при условие че политиката остане непроменена — до 0,3 % през 2026 г. Прогнозите на Европейската комисия от есента на 2024 г. включват проектобюджета на Швеция за 2025 г., който правителството предложи на националния парламент през септември. В края на 2023 г. консолидираният държавен дълг беше 31,5 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква съотношението на дълга към БВП да нарасне до 32,8 % в края на 2024 г., след което да се стабилизира на 32,7 % от БВП в края на 2025 г. и да намалее до 31,7 % от БВП в края на 2026 г. Във фискалната прогноза на Комисията не се вземат предвид политическите ангажименти в средносрочните планове като такива, докато те не бъдат подкрепени с надеждно обявени и достатъчно конкретни мерки на политиката. 

План за нетните разходи и основни макроикономически допускания в плана  

(15)Националният средносрочен фискално-структурен план на Швеция обхваща периода 2025—2028 г. и представя фискална корекция за четири години.  

(16)Планът съдържа цялата информация, изисквана по член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263, с изключение на информацията за консултациите със заинтересованите страни в страната преди подаването на плана, изисквана по член 13, буква ж), подточка vi) от Регламент (ЕС) 2024/1263.  

(17)В плана се отбелязва, че в посочения в таблица 2 план за нетните разходи се определя горна граница на ръста на нетните разходи от 4,4 % за периода 2025—2028 г., която органите се ангажират да не надвишават. Техническата информация (при допускане на линеен план за корекции) съответства на среден ръст на нетните разходи от 4,5 % през периода на корекция (2025—2028 г.). Отчита се, че горната граница за плана за нетните разходи, за която е поет ангажимент в плана, води до структурно първично салдо от -1,8 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.). Това е равно на минималното равнище на структурното първично салдо от -1,8 % от БВП през 2028 г., предоставено от Комисията в техническата информация от 21 юни 2024 г. 10  В плана се допуска, че растежът на потенциалния БВП ще остане сравнително стабилен през периода на плана и ще бъде на равнище от около 1,7 %. Освен това в плана се очаква темпът на растеж на дефлатора на БВП да намалее от 2,8 % през 2024 г. до 1,4 % през 2025 г., след което постепенно да нарасне до 1,8 % през 2028 г.  

 

Таблица 2: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Швеция 

 

 

2024 г. 

2025 г. 

2026 г. 

2027 г. 

2028 г. 

Средно за периода на валидност на плана 

 2025—2028 г. 

Ръст на нетните разходи 
(годишно, в %) 

6,4 

4,0 

4,4 

4,4 

4,6 

4,4 

Ръст на нетните разходи 
(кумулативно, от базовата 2023 г., в %) 

6,4 

10,7 

15,5 

20,6 

26,1 

n.a. 

Растеж на потенциалния БВП (%) 

1,4 

1,6 

1,8 

1,7 

1,8 

1,7 

Инфлация (ръст на дефлатора на БВП) (%) 

2,8 

1,4 

1,6 

1,7 

1,8 

1,6 

Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Швеция и изчисления на Комисията.

 

Отражение на поетите задължения за нетни разходи по плана върху консолидирания държавен дълг  

(18)Ако се реализират заложените в плана допускания и поетият ангажимент за плана за нетните разходи, в съответствие с плана консолидираният държавен дълг постепенно ще нарасне от малко под 33 % през 2024 г. на 36,2 % от БВП в края на периода на корекция през 2028 г. съгласно таблица 3 по-долу. След осъществяването на корекцията, в средносрочен план (т.е. до 2038 г.) съотношението на дълга към БВП се очаква да продължи да се увеличава в съответствие с плана, като достигне 51,3 % от БВП до 2038 г.  

Таблица 3: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по държавния бюджет в плана на Швеция

 

2023 г. 

2024 г. 

2025 г. 

2026 г. 

2027 г. 

2028 г. 

2038 г. 

Държавен дълг 

(% от БВП) 

31,5 

32,7 

33,3 

34,0 

34,9 

36,2 

51,3 

Салдо по държавния бюджет 

(% от БВП) 

-0,6 

-1,7 

-1,5 

-1,6 

-1,9 

-2,2 

-2,9 

Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Швеция

 

Така според плана консолидираният държавен дълг ще остане под референтната стойност по Договора от 60 % от БВП в средносрочен план. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.  

 

Отражение на поетите ангажименти за нетни разходи по плана върху салдото на консолидирания държавен бюджет 

(19)Въз основа на плана за нетните разходи и допусканията, залегнали в плана, дефицитът на консолидирания държавен бюджет ще нарасне постепенно през периода на корекция от 1,5 % през 2025 г. до 2,2 % от БВП през 2028 г. Така според плана съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция 2028 г. В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2038 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дефицита, посочено в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.  

 

Макроикономически допускания в плана 

(20)Планът се основава на набор от допускания, които се различават от допусканията на Комисията, предадени на Швеция на 21 юни 2024 г. По-специално в плана се използват различни допускания за шест променливи, а именно за първоначалната позиция през 2024 г., растежа на потенциалния БВП, дефлатора на БВП, номиналния имплицитен лихвен процент, корекциите наличности-потоци и доходите от собственост. По-долу е представена оценка на тези различия в допусканията. Разликите в допусканията с най-значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи са изброени по-долу, заедно с оценка на всяка разлика, разглеждана отделно.  

·В плана се допуска по-ниско структурно първично салдо за 2024 г., а именно излишък от 0,2 % от БВП, докато Комисията очакваше излишък от 0,7 % от БВП през пролетта на 2024 г. Тази преразгледана първоначална фискална позиция и придружаващите я актуализирани макроикономически условия за 2024 г. в плана (които са в съответствие с допусканията, използвани за закона за бюджета на Швеция за 2025 г.) отразяват по-новата информация, налична от пролетта насам, и са малко по-благоприятни от прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. Като цяло това допускане се счита за надлежно обосновано. Разглеждано самостоятелно, с него се понижава таванът на средния ръст на нетните разходи през периода на корекция в сравнение с допусканията на Комисията.  

·В плана потенциалният растеж през периода на плана е по-висок средно с 0,1 процентни пункта в сравнение с допускането на Комисията. Това отразява по-актуалните данни за бюджетния резултат в сравнение с тези от пролетта на 2024 г., като се използва общоприетата методика на ЕС. Следователно това допускане за малко по-различен потенциален растеж се счита за надлежно обосновано. Разглеждано самостоятелно, с него се повишава таванът на средния ръст на нетните разходи през периода на корекция в сравнение с допусканията на Комисията. 

Оставащите разлики в допусканията не оказват значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи в сравнение с допусканията на Комисията. Като цяло всички разлики в допусканията, взети заедно, водят до по-нисък среден ръст на нетните разходи в плана, отколкото средния ръст на нетните разходи, посочен в техническата информация. Комисията ще вземе под внимание горепосочената оценка на допусканията в плана в бъдещите оценки на съответствието с плана за нетните разходи.

 

Фискална стратегия в плана 

(21)Планът не включва индикативна фискална стратегия за изпълнение на плана за нетните разходи от плана, тъй като този план е определен само като технически таван, който Швеция се ангажира да не надвишава. Впоследствие конкретната специфика на съответните мерки на политиката се потвърждава или коригира и се определя количествено в годишните бюджети. 

 

Намерения за реформи и инвестиции в плана в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър и как ще се подходи към общите приоритети на Съюза  

 

(22)В плана се описват намеренията на политиката по отношение на реформи и инвестиции, за да се отговори на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, включително тези, отнасящи се до ПМД, и да се изпълнят общите приоритети на ЕС. Планът включва набор от реформи и инвестиции, без да се посочва колко от тях получават финансова подкрепа по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.

(23)По отношение на общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119, планът включва инициативи на политиката, които са насочени към изпълнението на този общ приоритет и свързаните с него специфични за държавата препоръки, получени през 2019 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. По-специално, планът обхваща мерки в подкрепа на неутралността по отношение на климата до 2050 г., включително чрез мерки в областта на климата и субсидии и премии за инвестиции и иновации (всички специфични за всяка държава препоръки, свързани с екологичния преход); ресурси в подкрепа на екологичния преход в Северна Швеция (специфични за всяка държава препоръки, получени през 2020 г. и 2021 г.), както и рационализирани процеси на издаване на разрешения за екологични инвестиционни проекти (специфични за всяка държава препоръки, получени през 2022 г. и 2023 г.). Инвестициите за осигуряване на широколентова свързаност в цяла Швеция, единна система за публично управление на цифровата инфраструктура и разработването на официална електронна идентификация имат за цел да допринесат за цифровия преход.

(24)По отношение на общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, планът включва инициативи на политиката, които са насочени към изпълнението на този общ приоритет и свързаните с него специфични за държавата препоръки, включително свързаните с МИП КСО относно частния дълг и жилищния пазар, получени през 2019 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Тези инициативи включват предоставяне на стимули за преквалификация; предоставяне на целева подкрепа на трайно безработни лица; образователни реформи за подобряване на кариерното развитие на учители и училищни ръководители; подобряване на образователните резултати за уязвимите групи, без обаче да се посочват конкретно хората с мигрантски произход; подкрепа за образованието за възрастни и обучението на учители; мерки за предоставяне на субсидии и кредитни гаранции на общините в подкрепа на жилищното строителство и преустройството на нежилищни сгради за жилищни нужди. 

(25)По отношение на общия приоритет за енергийна сигурност, планът включва инициативи на политиката, които са насочени към изпълнението на този общ приоритет и свързаните с него специфични за всяка държава препоръки, получени през 2020 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., по-специално инвестиции в производството и преноса на електроенергия.

(26)По отношение на общия приоритет за отбранителни способности, планът включва инициативи, насочени към значително увеличаване на ресурсите за военна защита и гражданска отбрана за периода до 2035 г. 

(27)В плана се предоставя информация относно съгласуваността и когато е целесъобразно, взаимното допълване с фондовете на политиката на сближаване и плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Швеция. Ключовите мерки, включени в ПВУ, са „скокът в областта на климата“ и „скокът на промишлеността“, разширяването на широколентовия достъп, както и мерките, свързани с REPowerEU, допринасящи за екологичния и цифровия преход, които допълват изброените мерки, финансирани по политиката на сближаване, свързани с общите приоритети на ЕС. Планът включва информация за целите на различните фондове на политиката на сближаване и примери за техните действия в различни сектори и райони, включително северните слабо населени райони.

(28)В плана се прави преглед на нуждите от публични инвестиции на Швеция , свързани с общите приоритети на ЕС. По отношение на общите приоритети за справедлив екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост и енергийна сигурност нуждите от инвестиции по отношение на научните изследвания и иновациите трябва да се изразят в допълнителни разходи през периода на действие на плана, като постепенно се увеличават от 1 милиард шведски крони през 2025 г. до 6,5 милиарда шведски крони през 2028 г. и след това. Нужди от инвестиции, свързани със социалната и икономическата устойчивост, енергийната сигурност и справедливия екологичен преход, са установени и по отношение на транспортната инфраструктура и за производството и преноса на електроенергия. Нуждите от инвестиции за производството на електроенергия се оценяват в диапазона между 10 и 140 милиарда шведски крони за петгодишен период за годините между 2020 и 2040 г. Целта на плана е да се допринесе за задоволяване на нуждите от публични инвестиции на Швеция по отношение на общия приоритет за енергийна сигурност с инвестиции в електроенергийната мрежа, за които се предвижда да възлязат на 170 милиарда шведски крони за периода 2020—2031 г. По отношение на общите приоритети за социална и икономическа устойчивост и справедлив екологичен преход, целта на плана е да се допринесе за задоволяване на нуждите от публични инвестиции, свързани с транспортната инфраструктура, с разходи в размер на 1 171 милиарда шведски крони за периода 2026—2037 г. Освен това в плана се посочва значително увеличение на разходите за отбрана и гражданска отбрана — от 126 милиарда шведски крони през 2024 г. на 225 милиарда шведски крони през 2035 г., като голяма част от тях ще се състоят от инвестиционни разходи.  

Заключение от оценката на Комисията 

(29)Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Швеция изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263. 

ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ 

(30)Въз основа на оценката на Комисията, в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Швеция плана за нетните разходи, определен в плана. 

 

ПРЕПОРЪЧВА на Швеция  

1.Да гарантира, че ръстът на нетните разходи не надвишава максималните стойности, установени в приложение I към настоящата препоръка. 

В допълнение, Съветът приканва Швеция да гарантира осъществяването на реформи и инвестиции, за да се отговори на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за държавата препоръки, и да се изпълнят общите приоритети на Съюза.  

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ I 

Максимални темпове на растеж на нетните разходи 
(годишен и кумулативен темп на растеж в номинално изражение) 

Швеция 

 

Години 

2025 г. 

2026 г. 

2027 г. 

2028 г. 

Темпове на растеж

(%) 

Годишен 

4,0 

4,4 

4,4 

4,6 

Кумулативен (*) 

10,7 

15,5 

20,6 

26,1 

(*) Кумулативните темпове на растеж се изчисляват въз основа на базовата година 2023. 

 

Съставено в Страсбург на […] година.

   За Съвета

   Председател

(1)    Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (ОВ L, 2024/1263, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj ).
(2)    Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L, 2024/1264, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1264/oj ).
(3)    Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ L, 2024/1265, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1265/oj ).
(4)    Нетни разходи съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕС)2024/1263, а именно публичните разходи след приспадане на: i) разходите за лихви, ii) дискреционните мерки по отношение на приходите, iii) разходите по програми на Съюза, изцяло покрити от приходи от фондове на Съюза, iv) националните разходи за съфинансиране на програми, финансирани от Съюза, v) цикличните елементи на разходите за обезщетения за безработица, както и vi) еднократните и други временни мерки.
(5)    Предварителните насоки, предадени на държавите членки и на Икономическия и финансов комитет, включват техническа информация i) със и без удължаване на периода на корекция (съответно 4 и 7 години) и ii) със и без механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит. Те включват и основните начални условия и основните допускания, използвани в средносрочната рамка на Комисията за прогнозиране на държавния дълг. Референтната траектория е изчислена въз основа на методиката, описана в Обзора на Комисията за устойчивостта на обслужването на дълга от 2023 г.) ( https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/debt-sustainability-monitor-2023_en ). Тя се основава на прогнозата на Европейската комисия от пролетта на 2024 г. и нейното средносрочно удължаване до 2033 г., а дългосрочният растеж на БВП и разходите, свързани със застаряването на населението, са в съответствие със съвместния доклад на Комисията и Съвета относно застаряването на населението ( https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/2024-ageing-report-economic-and-budgetary-projections-eu-member-states-2022-2070_en ).
(6)     https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-and-fiscal-governance/national-medium-term-fiscal-structural-plans_en#sweden
(7)    Съгласно механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит, установен в член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263, годишното подобрение на структурното първично салдо е 0,4 процентни пункта от БВП (или 0,25 процентни пункта от БВП в случай на удължаване на периода на корекция), докато структурният дефицит е по-нисък от 1,5 % от БВП.
(8)    „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка“, COM (2024) 600 final, допълнение 4
(9)    Препоръка на Съвета относно икономическите, бюджетните, трудовите и структурните политики на Швеция, все още непубликувана.
(10)    В сценария без механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит.