<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-311/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0311</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1145">EU:C:2019:1145</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>77</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>77</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на H. Saugmandsgaard Øe — Дело C‑311/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Facebook Ireland и Schrems</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">H. Saugmandsgaard Øe</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20191219">19 декември 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑311/18</HT></P><P>Data Protection Commissioner</P><P>срещу</P><P>Facebook Ireland Limited,</P><P>Maximillian Schrems,</P><P>в присъствието на:</P><P>Съединени американски щати,</P><P>Electronic Privacy Information Centre,</P><P>BSA Business Software Alliance, Inc.,</P><P>Digitaleurope</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от High Court (Висш съд, Ирландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) 2016/679</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Предаване на лични данни към Съединените американски щати за търговски цели</KEYWORD><KEYWORD>Обработване от публичните органи на Съединените американски щати на предадените данни за целите на националната сигурност</KEYWORD><KEYWORD>Член 45</KEYWORD><KEYWORD>Преценка на адекватността на нивото на защита, осигурена в трета държава</KEYWORD><KEYWORD>Член 46</KEYWORD><KEYWORD>Подходящи гаранции, предоставени от администратора</KEYWORD><KEYWORD>Стандартни клаузи за защита</KEYWORD><KEYWORD>Член 58, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Правомощия на надзорните органи</KEYWORD><KEYWORD>Решение 2010/87/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Валидност</KEYWORD><KEYWORD>Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250</KEYWORD><KEYWORD><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Щит за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Валидност</KEYWORD><KEYWORD>Членове 7, 8 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз</KEYWORD></INDEX><TOC><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>I.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Въведение</ITEM.CONT><ITEM.REF>3</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>II.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Директива 95/46/ЕО</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>ОРЗД</ITEM.CONT><ITEM.REF>6</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>В.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Решение 2010/87</ITEM.CONT><ITEM.REF>11</ITEM.REF></TOC.ITEM><?PAGE NO="2"?><TOC.ITEM><NO.ITEM>Г.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Решението относно Щита за личните данни</ITEM.CONT><ITEM.REF>16</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>III.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</ITEM.CONT><ITEM.REF>17</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>IV.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Анализ</ITEM.CONT><ITEM.REF>26</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Предварителни съображения</ITEM.CONT><ITEM.REF>26</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По допустимостта на преюдициалното запитване</ITEM.CONT><ITEM.REF>27</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По приложимостта на Директива 95/46 ratione temporis</ITEM.CONT><ITEM.REF>28</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По временния характер на изразените от КЗЛД съмнения</ITEM.CONT><ITEM.REF>29</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По несигурността относно определянето на фактическата обстановка</ITEM.CONT><ITEM.REF>29</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>В.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По приложимостта на правото на Съюза към предаването за търговски цели на лични данни към трета държава, която може да ги обработва за цели, свързани с националната сигурност (първи въпрос)</ITEM.CONT><ITEM.REF>30</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Г.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По нивото на защита, изисквано при предаване, основаващо се на стандартни договорни клаузи (първа част на шести въпрос)</ITEM.CONT><ITEM.REF>32</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Д.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По валидността на Решение 2010/87 с оглед на членове 7, 8 и 47 от Хартата (седми, осми и единадесети въпрос)</ITEM.CONT><ITEM.REF>34</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По задълженията на администраторите</ITEM.CONT><ITEM.REF>35</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По задълженията на надзорните органи</ITEM.CONT><ITEM.REF>38</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Е.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По липсата на необходимост от отговор на останалите преюдициални въпроси и от разглеждане на валидността на решението относно Щита за личните данни</ITEM.CONT><ITEM.REF>41</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По липсата на необходимост от отговори на Съда с оглед на предмета на спора в главното производство</ITEM.CONT><ITEM.REF>42</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По доводите срещу разглеждането от Съда с оглед на предмета на висящото пред КЗЛД производство</ITEM.CONT><ITEM.REF>43</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Ж.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Съображения при условията на евентуалност относно действието и валидността на решението относно Щита за личните данни</ITEM.CONT><ITEM.REF>46</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По значението на решението относно Щита за личните данни при разглеждането от надзорен орган на жалба относно законосъобразността на предаване на данни въз основа на договорни гаранции</ITEM.CONT><ITEM.REF>46</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По валидността на решението относно Щита за личните данни</ITEM.CONT><ITEM.REF>48</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Уточнения относно съдържанието на анализа на валидността на решение относно адекватното ниво на защита</ITEM.CONT><ITEM.REF>49</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По елементите на сравнение, позволяващи да се прецени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>равностойността по същество<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> на нивото на защита</ITEM.CONT><ITEM.REF>49</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По необходимостта да се осигури адекватно ниво на защита на етапа на пренос на данните</ITEM.CONT><ITEM.REF>54</ITEM.REF></TOC.ITEM><?PAGE NO="3"?><TOC.ITEM><NO.ITEM>3)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По вземането предвид на фактическите констатации относно правото на Съединените щати, направени от Комисията и от запитващата юрисдикция</ITEM.CONT><ITEM.REF>56</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>4)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По обхвата на стандарта за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>равностойност по същество<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></ITEM.CONT><ITEM.REF>57</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По валидността на решението относно Щита за личните данни с оглед на правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни</ITEM.CONT><ITEM.REF>58</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По наличието на намеса</ITEM.CONT><ITEM.REF>59</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По изискването намесата да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>предвидена в закон<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/></ITEM.CONT><ITEM.REF>60</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>3)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По липсата на нарушение на основното съдържание на основните права</ITEM.CONT><ITEM.REF>62</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>4)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По преследването на законосъобразна цел</ITEM.CONT><ITEM.REF>65</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>5)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По необходимостта и пропорционалността на намесата</ITEM.CONT><ITEM.REF>67</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По валидността на решението относно Щита за личните данни с оглед на правото на ефективни правни средства за защита</ITEM.CONT><ITEM.REF>70</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По ефективността на предвидените от правото на Съединените щати правни средства за съдебна защита</ITEM.CONT><ITEM.REF>71</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По значението на механизма на омбудсмана за нивото на защита на правото на ефективни правни средства за защита</ITEM.CONT><ITEM.REF>75</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>V.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>77</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>При липсата на общи гаранции за защита на личните данни в световен мащаб трансграничните потоци на такива данни са свързани с риск от нарушаване на непрекъснатостта на предоставеното в Европейския съюз равнище на защита. В стремежа си да улесни тези потоци, като същевременно ограничи този риск, законодателят на Съюза е въвел три механизъма, чрез които личните данни могат да се предават от Съюза към трета държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>На първо място, такова предаване може да се извърши въз основа на решение, с което Европейската комисия установява, че третата държава осигурява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>адекватно ниво на защита<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> на предаваните към тази държава данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Вж. член 45 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160427">27 април 2016 година</DATE> относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="119" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 119, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>ОРЗД<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>).</P></NOTE>. На второ място, при липса на такова решение предаването е разрешено, когато са предвидени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>подходящи гаранции<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. член 46 от ОРЗД.</P></NOTE>. Тези гаранции може да са под формата на договор между износителя и вносителя на данни, съдържащ стандартни клаузи за защита, приети от Комисията. На трето място, ОРЗД предвижда някои дерогации, основани по-специално на съгласието на субекта на данните, които позволяват предаването към трета държава дори при липса на решение относно адекватното ниво на защита или подходящи гаранции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж. член 49 от ОРЗД.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване, отправено от High Court (Висш съд, Ирландия), се отнася до втория от тези механизми. По-конкретно то се отнася до валидността на решение 2010/87/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решение на Комисията от <DATE ISO="20100205">5 февруари 2010 година</DATE> относно стандартните договорни клаузи при предаването на лични данни към лицата, които ги обработват, установени в трети страни, съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="039" PAGE.FIRST="5" DATE.PUB="2010">ОВ L 39, 2010 г., стр. 5</REF.DOC.OJ>), изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2016/2297 на Комисията от <DATE ISO="20161216">16 декември 2016 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="344" PAGE.FIRST="100" DATE.PUB="2016">ОВ L 344, 2016 г., стр. 100</REF.DOC.OJ>) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Решение 2010/87<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>).</P></NOTE>, с което Комисията установява стандартни договорни клаузи за някои категории предавания, с оглед на членове 7, 8 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, Data Protection Commissioner (Комисар за защита на личните данни, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>КЗЛД<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) и от друга страна, Facebook Ireland Ltd и г‑н Maximillian Schrems. Последният подава жалба до КЗЛД относно предаването на засягащи го лични данни от Facebook Ireland на Facebook Inc., негово дружество майка, установено в Съединените американски щати (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Съединените щати<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>). КЗЛД счита, че разглеждането на тази жалба зависи от въпроса дали Решение 2010/87 е валидно. В този контекст той сезира запитващата юрисдикция с искане да отправи запитване по този въпрос до Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>В самото начало ще посоча, че при разглеждането на преюдициалните въпроси според мен не се установяват никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на Решение 2010/87.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция изтъква някои съмнения, отнасящи се по същество до адекватността на осигуреното от Съединените щати равнище на защита, с оглед на намесата, която включват дейностите на американските разузнавателни служби в упражняването на основните права на лицата, чиито данни се предават към тази трета държава. Тези съмнения косвено поставят под въпрос направените от Комисията преценки в това отношение в Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение за изпълнение на Комисията от <DATE ISO="20160712">12 юли 2016 година</DATE> съгласно [Директива 95/46] относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="207" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 207, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>решението относно Щита за личните данни<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>).</P></NOTE>. Въпреки че разрешаването на спора в главното производство не налага Съдът да се произнесе по този въпрос и че следователно му предлагам да не го прави, при условията на евентуалност ще изложа причините, които ме подтикват да си задам въпроси относно валидността на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Целият ми анализ ще се ръководи от търсенето на баланс между, от една страна, необходимостта да се демонстрира <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>разумна степен на прагматизъм, за да се позволи взаимодействие с останалия свят<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. речта на бившия ръководител на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) <HT TYPE="ITALIC">Hustinx</HT>, P. Le droit de l’Union européenne sur la protection des données : la révision de la directive 95/46/CE et la proposition de règlement général sur la protection des données. р. 49, достъпна на адрес: https://edps.europa.eu/sites/edp/files/publication/14‑09‑15_article_eui_fr.pdf.</P></NOTE>, и от друга страна, необходимостта за утвърждаване на основните ценности, гарантирани в правния ред на Съюза и на неговите държави членки, по-специално в Хартата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Директива 95/46/ЕО</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19951024">24 октомври 1995 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="1995">ОВ L 281, 1995 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10), изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20030929">29 септември 2003 г.</DATE> (ОВ L284, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 213) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Директива 95/46<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>).</P></NOTE> е предвиждал следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Настоящата директива не се прилага за обработването на лични данни:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>при извършване на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързан[…] с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право,</P></ITEM></LIST><P>– […]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Текстът на член 13, параграф 1 от тази директива е гласял:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Държавите членки могат да приемат законодателни мерки за ограничаване на обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 6, параграф 1, член 10, член 11, параграф 1, член 12 и член 21, ако подобно ограничаване представлява необходима мярка за гарантиране на:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>националната сигурност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>отбраната;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>обществената сигурност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на углавни престъпления или за нарушения на етичните кодекси при регламентираните професии;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>важни икономически и финансови интереси на държавата членка или на [Съюза], включително валутни, бюджетни и данъчни въпроси;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>функции по наблюдение, проверка или регламентиране, свързани, дори случайно, с упражняването на официални правомощия в случаите, посочени в букви в), г) и д);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>защита на съответното физическо лице или на правата и свободите на други лица<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 25 от Директивата е гласял:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="025.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предвиждат, че предаването на лични данни, които са подложени на обработка или са предназначени за обработка след предаването им на трета страна, може да се извършва, само ако без да се засяга спазването на националните разпоредби, приети в съответствие с другите разпоредби на настоящата директива, въпросната трета страна гарантира достатъчна степен на защита.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="6"?><PARAG IDENTIFIER="025.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Достатъчният характер на степента на защита, предоставяна от трета страна, се преценява в светлината на всички обстоятелства, свързани с операцията по предаването на данни или набор от операции по предаване на данни; специално внимание се обръща на характера на данните, целта и продължителността на предлаганата операция или операции по обработката им, на страната по произхода и страната по крайното местоназначение, на законовите правила, както общи, така и секторни, които са в сила във въпросната трета страна, както и на професионалните правила и мерките за сигурност, които се спазват в тази страна.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="025.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Комисията може да констатира, в съответствие с процедурата, посочена в член 31, параграф 2, че трета страна гарантира достатъчна степен на защита по смисъла на параграф 2 на настоящия член, по силата на вътрешното си законодателство или на международните споразумения, сключени от нея, и по-конкретно след приключване на преговорите, упоменати в параграф 5, за защитата на личния живот и на основните свободи и права на лицата.</ALINEA><ALINEA>Държавите членки предприемат необходимите мерки за спазване на решението на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 26, параграфи 2 и 4 от същата директива е предвиждал:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="026.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>2.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, дадена държава членка може да разреши предаването или набора от предавания за трета страна, която не осигурява достатъчна степен на защита по смисъла на член 25, параграф 2, ако администраторът предостави достатъчни гаранции по отношение на защитата на личния живот и основните права и свободи на лицата и по отношение на упражняването на съответните права; такива гаранции могат, в частност, да произтичат от съответни договорни клаузи.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="026.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Ако Комисията реши […], че някои стандартни договорни клаузи предлагат достатъчни гаранции, както изисква параграф 2, държавите членки вземат необходимите мерки, за да спазят решението на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 28, параграф 3 от Директива 95/46 е гласял:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>В частност, на всеки орган са предоставени:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>ефективни правомощия на намеса, като например право на предоставяне на становища, преди извършването на операции по обработка на данни съгласно член 20, и гарантиране на подходяща публичност на подобни становища; право на разпореждане на блокиране, изтриване или унищожаване на данни, на въвеждане на временна или окончателна забрана върху обработването, на отправяне на предупреждение или строга забележка към администратора, както и право да сезира националния парламент или други политически институции,</P></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">ОРЗД</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съгласно член 94, параграф 1 от ОРЗД този регламент отменя Директива 95/46, считано от <DATE ISO="20180525">25 май 2018 г.</DATE>, датата, от която той започва да се прилага съгласно член 99, параграф 2 от него.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 2 от посочения регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>от държавите членки, когато извършват дейности, които попадат в приложното поле на дял V, глава 2 от ДЕС;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 4, точка 2 от същия регламент определя понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>обработване<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 23 от ОРЗД предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="023.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>В правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12—22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12—22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>националната сигурност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>отбраната;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>обществената сигурност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>други важни цели от широк обществен интерес за Съюза или за държава членка, и по-специално важен икономически или финансов интерес на Съюза или на държава членка […];</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="023.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>По-специално, всяка законодателна мярка, посочена в параграф 1, съдържа специални разпоредби най-малко, където е целесъобразно, по отношение на:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>целите на обработването или категориите обработване;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>категориите лични данни;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="8"?><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>обхвата на въведените ограничения;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>гаранциите за предотвратяване на злоупотреби или незаконен достъп или предаване;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>спецификацията на администратора или категориите администратори;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>периодите на съхранение и приложимите гаранции, като се вземат предвид естеството, обхватът и целите на обработването или категориите обработване;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>рисковете за правата и свободите на субектите на данни; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>з)</NO.P><TXT>правото на субектите на данни да бъдат информирани за ограничаването, освен ако това би било в разрез с целта на ограничаването<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 44 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Общ принцип на предаването на данни<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Предаване на лични данни, които се обработват или са предназначени за обработване след предаването на трета държава или на международна организация, се осъществява само при условие че са спазени другите разпоредби на настоящия регламент, само ако администраторът и обработващият лични данни спазват условията по настоящата глава, включително във връзка с последващи предавания на лични данни от третата държава или от международната организация на друга трета държава или на друга международна организация. Всички разпоредби на настоящата глава се прилагат, за да се направи необходимото нивото на защита на физическите лица, осигурено от настоящия регламент, да не се излага на риск<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно член 45 от посочения регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Предаване на данни въз основа на решение относно адекватното ниво на защита<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="045.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Предаване на лични данни на трета държава или международна организация може да има, ако Комисията реши, че тази трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или въпросната международна организация осигуряват адекватно ниво на защита. За такова предаване не се изисква специално разрешение.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="045.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>При оценяване на адекватността на нивото на защита Комисията отчита по-специално следните елементи:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>върховенството на закона, спазването на правата на човека и основните свободи, съответното законодателство — както общо, така и секторно, включително в областта на обществената сигурност, отбраната, националната сигурност и наказателното право и достъпа на публичните органи до лични данни, а също и прилагането на такова законодателство, правилата за защита на данните, професионалните правила и мерките за сигурност, включително правилата за последващо предаване на лични данни на друга трета държава или международна организация, които се спазват в тази държава или международна организация, съдебната практика, както и действителните и приложими права на субектите на данни и ефективната административна и съдебна защита за субектите на данни, чиито лични данни се предават;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>наличието и ефективното функциониране на един или повече независими надзорни органи във въпросната трета държава или на които се подчинява дадена международна организация, отговорни за осигуряване и прилагане на правилата за защита на данните, включително адекватни правомощия за прилагане, за подпомагане и консултиране на субектите на данни при упражняването на техните права и осъществяване на сътрудничество с надзорните органи на държавите членки; и</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="9"?><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>международните ангажименти, които съответната трета държава или международна организация е поела, или други задължения, произтичащи от правно обвързващи конвенции или инструменти, както и от участието ѝ в многостранни или регионални системи, по-конкретно по отношение на защитата на личните данни.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="045.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>След оценка на адекватността на нивото на защита Комисията може чрез акт за изпълнение да реши, че дадена трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или дадена международна организация осигуряват адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член. В акта за изпълнение се предвижда механизъм за периодичен преглед най-малко веднъж на четири години, при който се отчитат всички имащи отношение промени в третата държава или международната организация. […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="045.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Комисията осъществява постоянно наблюдение на развитието в трети държави и международни организации, което би могло да повлияе на действието на решенията, приети съгласно параграф 3 от настоящия член, и на решенията, приети въз основа на член 25, параграф 6 от [Директива 95/46].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="045.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Ако е налице съответната информация, по-специално след прегледа по параграф 3 от настоящия член, Комисията решава, че дадена трета държава, територия, или един или повече конкретни сектори в трета държава, или дадена международна организация е престанала да осигурява адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член, при което Комисията в необходимата степен отменя, изменя или спира прилагането на решението по параграф 3 от настоящия член чрез акт за изпълнение без обратна сила. […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="045.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Комисията започва консултации с третата държава или международната организация с цел да коригира положението, довело до решението, взето по силата на параграф 5.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="045.009"><NO.PARAG>9.</NO.PARAG><ALINEA>Решенията, приети от Комисията въз основа на член 25, параграф 6 от [Директива 95/46], остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени с решение на Комисията, прието в съответствие с параграфи 3 или 5 от настоящия член<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Член 46 от същия регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Предаване на данни с подходящи гаранции<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="046.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При липса на решение съгласно член 45, параграф 3, администраторът или обработващият лични данни може да предава лични данни на трета държава или международна организация само ако е предвидил подходящи гаранции и при условие че са налице приложими права на субектите на данни и ефективни правни средства за защита.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="046.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Подходящите гаранции, посочени в параграф 1, могат да бъдат предвидени, без да се изисква специално разрешение от надзорния орган, посредством:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>стандартни клаузи за защита на данните, приети от Комисията в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><?PAGE NO="10"?><PARAG IDENTIFIER="046.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Разрешенията, издадени от държава членка или надзорен орган въз основа на член 26, параграф 2 от [Директива 95/46], остават валидни, докато не бъдат изменени, заменени или отменени, ако е необходимо, от надзорния орган. Решенията, приети от Комисията въз основа на член 26, параграф 4 от [Директива 95/46], остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени, ако е необходимо, с решение на Комисията, прието в съответствие с параграф 2 от настоящия член<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Съгласно член 58, параграфи 2, 4 и 5 от ОРЗД:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="058.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу корективни правомощия:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да отправя предупреждения до администратора или обработващия лични данни, когато има вероятност операции по обработване на данни, които те възнамеряват да извършат, да нарушат разпоредбите на настоящия регламент;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>да отправя официално предупреждение до администратора или обработващия лични данни, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на настоящия регламент;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да изпълнят исканията на субекта на данни да упражнява правата си съгласно настоящия регламент;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>да разпорежда на администратора да съобщава на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>да налага временно или окончателно ограничаване, в т.ч. забрана, на обработването на данни;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>и)</NO.P><TXT>да налага административно наказание <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>глоба<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>имуществена санкция<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> съгласно член 83, в допълнение към мерките, посочени в настоящия параграф, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>й)</NO.P><TXT>да разпорежда преустановяването на потока на данни към получател в трета държава или към международна организация[.]</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="058.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Упражняването на правомощията, предоставени на надзорния орган по силата на настоящия член, се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции, в т.ч. ефективни съдебни средства за правна защита и справедлив съдебен процес, определени в правото на Съюза и правото на държава членка в съответствие с Хартата.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="058.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка държава членка урежда със закон нейният надзорен орган да има правомощието да довежда нарушенията на настоящия регламент до знанието на съдебните органи и по целесъобразност да инициира или по друг начин да участва в съдебни производства, с цел осигуряване на изпълнението на настоящия регламент<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">В.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Решение 2010/87</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Въз основа на член 26, параграф 4 от Директива 95/46 Комисията приема три решения, с които установява, че посочените в тях стандартни договорни клаузи предоставят достатъчни гаранции по отношение на защитата на личния живот, свободите и основните права на лицата, както и по отношение на упражняването на съответните права (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>решенията за СДК<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение 2001/497/ЕО на Комисията от <DATE ISO="20010615">15 юни 2001 година</DATE> относно общите договорни клаузи за трансфера на лични данни към трети страни съгласно Директива [95/46] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="181" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2001">ОВ L 181, 2001 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 31, стр. 70); Решение 2004/915/ЕО на Комисията от <DATE ISO="20041227">27 декември 2004 година</DATE> за изменение на Решение [2001/497] за въвеждане на алтернативен комплект общи договорни клаузи за прехвърляне на лични данни в трети страни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="385" PAGE.FIRST="74" DATE.PUB="2004">ОВ L 385, 2004 г., стр. 74</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 47, стр. 72), както и Решение 2010/87.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Сред тях е Решение 2010/87, чийто член 1 гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>[с]чита се, че стандартните договорни клаузи, съдържащи се в приложението, предоставят достатъчни гаранции за защитата на личния живот и основните права и свободи на физическите лица, както и по отношение на упражняването на съответните права, както се изисква от член 26, параграф 2 от [Директива 95/46]<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Съгласно член 3 от това решение:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>износител на данни<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> означава администраторът, който предава личните данни;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>вносител на данни<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> означава лицето, обработващо данните, установено в трета страна, което приема да получава от износителя на данни лични данни, предназначени за обработване от името на износителя на данни след предаване съгласно неговите инструкции и при условията на настоящото решение, и което не е част от системата на трета страна, осигуряваща достатъчна степен на защита по смисъла на член 25, параграф 1 от [Директива 95/46];</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>приложимо право за защита на данните<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> означава законодателството, защитаващо основните права и свободи на лицата, и по-специално правото на личен живот при обработването на лични данни, приложимо към администратор на данни в държавата членка, в която е установен износителят на данни;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>В първоначалната си редакция член 4, параграф 1 от посоченото решение е предвиждал:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Без да се накърняват правомощията им да предприемат мерки за осигуряване на спазването на националните разпоредби, приети съгласно глави II, III, V и VI от [Директива 95/46], компетентните органи на държавите членки могат да упражняват правомощията, с които разполагат, за да забраняват или да спират потоците от данни към трети страни с цел защитата на физически лица при обработването на техните лични данни, в случай че:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>е установено, че правото, което се прилага спрямо вносителя на данни или подизпълнител, му налага задължения за дерогиране от приложимото право за защита на данните, които се простират извън ограниченията, необходими в едно демократично общество, предвидени в член 13 от [Директива 95/46], когато тези задължения могат да имат съществени неблагоприятни последици за гаранциите, предоставени от приложимото право за защита на данните и стандартните договорни клаузи;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>компетентен орган е установил, че вносителят на данни или подизпълнител не е спазил стандартните договорни клаузи от приложението; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>е много вероятно стандартните договорни клаузи от приложението да не са или да не бъдат спазени и продължаването на предаването да създаде непосредствен риск от тежка вреда за заинтересованите физически лица<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>В сегашната си редакция, произтичаща от изменението на Решение 2010/87 с Решение за изпълнение (ЕС) 2016/2297<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение на Комисията от <DATE ISO="20161216">16 декември 2016 година</DATE> за изменение на решения [2001/497] и [2010/87] относно общите договорни клаузи за предаването на лични данни към трети страни и към лицата, които ги обработват, установени в трети страни, съгласно Директива [95/46] на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="344" PAGE.FIRST="100" DATE.PUB="2016">ОВ L 344, 2016 г., стр. 100</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, член 4 от Решение 2010/87 гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>[к]огато компетентните органи в държавите членки упражняват своите правомощия съгласно член 28, параграф 3 от [Директива 95/46], в резултат на което спират или окончателно забраняват потоци данни към трети страни с цел да защитят лицата във връзка с обработката на техните лични данни, въпросната държава членка следва незабавно да информира Комисията, която от своя страна ще предаде информацията на останалите държави членки<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Приложението към Решение 2010/87 съдържа комплект стандартни договорни клаузи. По-специално съдържащата се в това приложение клауза 3, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Клауза в полза на трето лице<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, предвижда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>1. Заинтересованото физическо лице може да иска прилагането спрямо износителя на данни на настоящата клауза, клауза 4, букви б)—и), клауза 5, букви а)—д) и букви ж)—й), клауза 6, параграфи 1 и 2, клауза 7, клауза 8, параграф 2 и клаузи 9—12, като трето лице бенефициер.</P><P>2. Заинтересованото физическо лице може да иска прилагането спрямо вносителя на данни на настоящата клауза, клауза 5, букви а)—д) и буква ж), клауза 6, клауза 7, клауза 8, параграф 2 и клаузи 9—12, в случай че износителят на данни е изчезнал фактически или е престанал да съществува юридически, освен ако правоприемник не е поел всички правни задължения на износителя на данни чрез договор или по закон, в резултат на което правата и задълженията на износителя на данни преминават върху правоприемника, в който случай физическото лице може да иска прилагането им спрямо правоприемника.</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Предвидената в посоченото приложение клауза 4, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Задължения на износителя на данни<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>Износителят на данни приема и гарантира, че:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>обработването, включително самото предаване, на лични данни се извършва и ще продължава да се извършва съгласно съответните разпоредби на приложимото право за защита на данните (и ако е приложимо, съответните компетентни органи на държавата членка, в която е установен износителят на данни, са били уведомени за обработването) и не нарушава съответните разпоредби на тази държава;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>е инструктирал и по време на периода на услугите по обработване на личните данни ще инструктира вносителя на данни да обработва предаваните лични данни единствено от името на износителя на данни и в съответствие с приложимото право за защита на данните и клаузите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>вносителят на данни осигурява достатъчни гаранции по отношение на техническите и организационните мерки за сигурност, посочени в допълнение 2 към настоящия договор;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>след оценка на изискванията на приложимото право за защита на данните мерките за сигурност са годни да защитават личните данни срещу неволно или незаконно унищожаване или неволно загубване, промяна, неразрешено разкриване или достъп, особено когато обработването предполага предаването на данни по мрежа, и срещу всяка друга незаконна форма на обработване и че тези мерки гарантират равнище на сигурност, адаптирано към рисковете, свързани с обработването и характера на данните, подлежащи на защита, като се имат предвид равнището на технологично развитие и разходите за тяхното изпълнение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>ще осигури спазването на мерките за сигурност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>ако предаването включва специални категории от данни, заинтересованото физическо лице е било информирано или ще бъде информирано преди или непосредствено след предаването, че неговите данни могат да бъдат предадени на трета страна, която не осигурява достатъчна степен на защита по смисъла на [Директива 95/46];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>ще изпрати всяко уведомление, получено от вносителя на данни или от подизпълнител съгласно клауза 5, буква б) и клауза 8, параграф 3, на надзорния орган за защита на данните, ако износителят на данни реши да продължи предаването или да отмени спирането;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>з)</NO.P><TXT>при поискване ще предостави на заинтересованото физическо лице копие от клаузите, с изключение на допълнение 2 и кратко описание на мерките за сигурност, както и копие от всеки договор за предаване за подизпълнение, който следва да бъде сключен в съответствие с клаузите, освен ако клаузите или договорът съдържат търговска информация, като в такъв случай тази търговска информация може да бъде премахната;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>и)</NO.P><TXT>в случай на предаване за подизпълнение, дейността по подизпълнение се извършва съгласно клауза 11 от подизпълнител, който предоставя поне същата степен на защита на личните данни и правата на заинтересованото физическо лице като вносителя на данни съгласно клаузите; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>й)</NO.P><TXT>ще осигури спазването на клауза 4, букви а)—и)<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Предвидената в същото приложение клауза 5, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>Задължения на вносителя на данни(<HT TYPE="SUP">1</HT>)<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Вносителят на данни приема и гарантира, че:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>ще обработва личните данни единствено от името на износителя на данни и в съответствие с неговите инструкции и клаузите; ако не може да осигури такова съответствие по каквито и да е причини, той приема да информира своевременно износителя на данни за невъзможността да осигури съответствие, като в такъв случай износителят на данни може да спре предаването на данни и/или да прекрати договора;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>няма причини да се смята, че приложимото за него законодателство го възпрепятства да изпълнява инструкциите, получени от износителя на данни, и задълженията си по договора и че в случай на промяна на това законодателство, която може да има съществени неблагоприятни последици върху гаранциите и задълженията, предвидени от клаузите, той своевременно ще уведоми износителя на данни за промяната без забавяне, като в такъв случай износителят на данни може да спре предаването на данни и/или да прекрати договора;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>прилага техническите и организационните мерки за сигурност, посочени в допълнение 2, преди обработването на предаваните лични данни;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>своевременно ще уведомява износителя на данни за:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>всяко правнообвързващо искане за разкриване на личните данни от правоприлагащ орган, освен ако в закона не е предвидено друго, като например наказателноправна забрана за разкриване на информация с цел запазване на тайната на разследване от страна на правоприлагащ орган,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>всеки случай на неволен или неразрешен достъп, и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>всяко искане, получено пряко от заинтересованите физически лица, без да отговаря на такова искане, освен ако не му е било разрешено;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>ще обработва своевременно и по необходимия начин всички запитвания от страна на износителя на данни, свързани с начина му на обработване на личните данни, подлежащи на предаване, и ще се съобразява с насоките на надзорния орган по отношение на обработването на предаваните данни;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>по искане на износителя на данни ще предостави оборудването и средствата си за обработване на данни за проверка на обхванатите от клаузите дейности по обработване, която проверка се извършва от износителя на данни или от контролен орган, съставен от независими членове с необходимата професионална квалификация, който е длъжен да пази служебна тайна, избран от износителя на данни, ако е приложимо, със съгласието на надзорния орган;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Съгласно бележка под линия 1, към която препраща заглавието на клауза 5, съдържаща се в приложението към решение 2010/87:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Императивните изисквания на националното законодателство, прилагащи се за вносителя на данни, които не се простират извън необходимото в едно демократично общество, въз основа на един от интересите, изброени в член 13, параграф 1 от [Директива 95/46], т.е. ако те представляват необходима мярка за гарантиране на националната сигурност, отбраната, обществената сигурност, предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления или на нарушения на етичните кодекси при регламентираните професии, важни икономически и финансови интереси на държавата или защитата на заинтересованото физическо лице или на правата и свободите на други лица, не са в противоречие със стандартните договорни клаузи. Няколко примера за такива императивни изисквания, които не се простират извън необходимото в едно демократично общество, са inter alia международно признатите санкции, изискванията за данъчно деклариране или изискванията за деклариране на мерки срещу изпирането на пари<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Съдържащата се в това приложение клауза 6, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>Отговорност<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>1. Страните се споразумяват, че всяко физическо лице, което претърпи вреда в резултат на нарушаване на задълженията, посочени в клауза 3 или в клауза 11, от страна на една от страните или на подизпълнител, има право да получи обезщетение от износителя на данни за претърпяната вреда.</P><P>2. Ако заинтересованото физическо лице не може да подаде иск за обезщетение в съответствие с параграф 1, произтичащ от нарушение от страна на вносителя на данни или негов подизпълнител на техните задължения, посочени в клауза 3 или в клауза 11, поради това че износителят на данни е изчезнал фактически или е престанал да съществува юридически или е изпаднал в несъстоятелност, вносителят на данни приема, че заинтересованото физическо лице може да подаде иск срещу него, както ако той би бил износителя на данни, освен ако правоприемник не е поел всички правни задължения на износителя на данни чрез договор или по закон, в който случай физическото лице може да иска прилагането на правата си спрямо правоприемника.</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Съдържащата се в посоченото приложение клауза 7, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>Медиация и съд<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>1. Вносителят на данни приема, че ако заинтересованото физическо лице се позове спрямо него на права като трето лице бенефициер и/или търси обезщетение за вреди съгласно настоящите клаузи, вносителят на данни ще приеме решението на заинтересованото физическо лице:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да предаде спора за медиация от страна на независимо лице или, ако е приложимо, от страна на надзорния орган;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>да предаде спора на съдилищата в държавата членка, в която е установен износителят на данни.</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>2. Страните се споразумяват, че изборът на заинтересованото физическо лице не засяга неговите материални или процесуални права да търси обезщетение в съответствие с други разпоредби на националното или международното право<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Съдържащата се в същото приложение клауза 9, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Приложимо право<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, предвижда, че стандартните договорни клаузи се уреждат от правото на държавата членка, в която е установен износителят на данни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Г.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Решението относно Щита за личните данни</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Член 25, параграф 6 от Директива 95/46 е послужил като основание за приемането от Комисията на две последователни решения, с които тя установява, че Съединените щати осигуряват адекватно ниво на защита на личните данни, предавани към установени в Съединените щати предприятия, които са декларирали, че се придържат към изложените в тези решения принципи чрез процедура на самосертифициране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Първо Комисията приема Решение 2000/520/ЕО относно адекватността на защитата, гарантирана от принципите за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>сфера на неприкосновеност на личния живот<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> и свързаните с това често задавани въпроси, публикувани от Департамента по търговия на САЩ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <DATE ISO="20000726">26 юли 2000 г.</DATE> съгласно Директива [95/46] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="215" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2000">ОВ L 215, 2000 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 16, том 1, стр. 64, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>решението относно сферата на неприкосновеност<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>).</P></NOTE>. В решение от <DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, Schrems<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑362/14</NO.CASE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:650">EU:C:2015:650</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>решението Schrems<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>).</P></NOTE> Съдът обявява това решение за невалидно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Вследствие на това съдебно решение Комисията по-късно приема решението относно Щита за личните данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Член 1 от това решение гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>По смисъла на член 25, параграф 2 от [Директива 95/46] Съединените американски щати гарантират адекватна степен на защита за личните данни, които се предават от Съюза към организации в Съединените щати съгласно Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ се състои от Принципите, публикувани от Министерството на търговията на САЩ на <DATE ISO="20160707">7 юли 2016 г.</DATE>, както те са установени в приложение II, и официалните писмени изявления и ангажиментите, съдържащи се в документите, поместени в приложения I и III—VII.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на параграф 1 личните данни се предават съгласно Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, когато предаването се извършва от Съюза към организации в Съединените американски щати, които са включени в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>списъка към Щита за личните данни<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, който се поддържа и се предоставя за публичен достъп от Министерството на търговията на САЩ, в съответствие с точки I и III от Принципите, установени в приложение II<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Приложение III А от това решение, озаглавено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>Механизъм на омбудсмана на щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ по отношение на радиоелектронното разузнаване<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, приложено към писмо от <DATE ISO="20160707">7 юли 2016 г.</DATE> на тогавашния Secretary of State (държавен секретар на САЩ) г‑н Джон Кери, съдържа меморандум, който описва нова процедура по медиация, посредством <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>старши координатор на международната дипломация в областта на информационните технологии<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>Омбудсманът<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>), който се назначава от държавния секретар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Съгласно меморандума този механизъм е въведен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>за улесняване обработването на искания във връзка с достъпа за целите на националната сигурност до данни, предавани от [Съюза] към Съединените щати съгласно Щита за личните данни, стандартни договорни клаузи (СДК), задължителни фирмени правила (ЗФП) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>дерогации<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>възможни бъдещи дерогации<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, по установения ред съгласно приложимото законодателство и политиката на Съединените щати, както и предоставянето на отговор на такива искания<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Г‑н Schrems, пребиваващ в Австрия гражданин на тази държава, е потребител на социалната мрежа Facebook. Всички потребители на тази социална мрежа, пребиваващи на територията на Съюза, при регистрацията си са длъжни да сключат договор с Facebook Ireland, дъщерно дружество на Facebook Inc., чието седалище е в Съединените щати. Личните данни на тези потребители изцяло или частично се прехвърлят към разположени на територията на Съединените щати сървъри на Facebook Inc., където се обработват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130625">25 юни 2013 г.</DATE> г‑н Schrems подава жалба до КЗЛД, с която по същество иска от него да забрани на Facebook Ireland да предава отнасящите се до него лични данни към Съединените щати. В жалбата г‑н Schrems твърди, че действащите в момента право и практики в тази трета страна не гарантират достатъчна защита на съхраняваните на територията ѝ лични данни срещу намесата вследствие извършваните в страната дейности по наблюдение от публичните органи. В това отношение г‑н Schrems се позовава на направените от г‑н Едуард Сноудън разкрития относно дейността на разузнавателните служби на Съединените щати, и по-специално дейността на National Security Agency (NSA) (Агенция за национална сигурност, Съединени щати).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Тази жалба е отхвърлена на основание по-специално, че всеки въпрос относно адекватността на осигурената защита в Съединените щати следва да се решава в съответствие с решението относно сферата на неприкосновеност. В това решение Комисията е констатирала, че тази трета страна гарантира адекватно ниво на защита на личните данни, предавани към установени на територията ѝ предприятия, които спазват изложените в посоченото решение принципи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Г‑н Schrems обжалва решението за отхвърляне на жалбата му пред High Court (Висш съд). Според тази юрисдикция, въпреки че г‑н Schrems формално не е поставил под въпрос валидността на решението относно сферата на неприкосновеност, в жалбата си той всъщност оспорва законосъобразността на установения с това решение режим. При тези обстоятелства посочената юрисдикция отправя до Съда въпроси, които по същество имат за цел да се установи дали, когато са сезирани с жалба относно защитата на правата и свободите на лице във връзка с обработването на отнасящи се до него лични данни, които са предадени на трета държава, органите на държавите членки за защита на личните данни (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>надзорните органи<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>) са обвързани от констатациите относно адекватността на предлаганата от тази трета държава степен на защита, направени от Комисията в съответствие с член 25, параграф 6 от Директива 95/46, при положение че жалбоподателят оспорва тези констатации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>След като в точки 51 и 52 от решение Schrems приема, че решението за адекватност обвързва надзорните органи, докато не бъде обявено за невалидно, в точки 63 и 65 от това решение Съдът посочва:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>63. […] [К]огато лице, чиито лични данни са били или биха могли да бъдат прехвърлени към трета страна, по отношение на която има решение на Комисията по член 25, параграф 6 от Директива 95/46, сезира национален надзорен орган с искане, отнасящо се до защитата на неговите права и свободи при обработването на тези данни, и […] в това искане се оспорва съвместимостта на посоченото решение със защитата на личния живот и на основните права и свободи на лицата, органът трябва да разгледа искането с цялата дължима грижа.</P><P>[…]</P><?PAGE NO="18"?><P>65. В [хипотезата, при която] органът счете за основателни твърденията за нарушения, които са изложени от [това лице], в съответствие с член 28, параграф 3, първа алинея, трето тире от Директива 95/46, разглеждан във връзка по-специално с член 8, параграф 3 от Хартата, същият орган трябва да може да предприеме действия по съдебен ред. В това отношение националният законодател трябва да предвиди правни способи, позволяващи на съответния национален надзорен орган да изложи твърденията за нарушения, които счита за основателни, пред националните юрисдикции, така че ако последните споделят съмненията на органа относно валидността на решението на Комисията, да отправят преюдициално запитване с цел проверка на валидността на решението<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В посоченото решение Съдът е разгледал също валидността на решението относно сферата на неприкосновеност с оглед на изискванията, произтичащи от Директива 95/46, разглеждана във връзка с Хартата. В края на това разглеждане той обявява посоченото решение за невалидно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. решение Schrems (т. 106).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Вследствие на решението Schrems запитващата юрисдикция отменя решението, с което КЗЛД отхвърля жалбата на г‑н Schrems, и я връща на КЗЛД за разглеждане. Последният започва разследване и приканва г‑н Schrems да преформулира жалбата си с оглед на обявяването на решението относно сферата на неприкосновеност за невалидно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>За тази цел г‑н Schrems иска от Facebook Ireland да посочи правните основания, въз основа на които личните данни на потребителите на социалната мрежа Facebook се предават от Съюза към Съединените щати. Без да посочи всички правни основания, на които се основава, Facebook Ireland се позовава на сключено между него и Facebook Inc. споразумение за предаване и обработване на данни (data transfer processing agreement), в сила от <DATE ISO="20151120">20 ноември 2015 г.</DATE>, и изтъква решение 2010/87.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В преформулираната си жалба г‑н Schrems изтъква, от една страна, че клаузите на това споразумение не са в съответствие със стандартните договорни клаузи, съдържащи се в приложението към Решение 2010/87. От друга страна, г‑н Schrems твърди, че във всеки случай тези стандартни договорни клаузи не могат да са основание за предаване на отнасящите се до него лични данни към Съединените щати. Това било така, тъй като американското право задължава Facebook Inc. да предоставя личните данни на потребителите си на американски органи като NSA и Federal Bureau of Investigation (FBI) (Федерално бюро за разследване, Съединени щати) в рамките на програми за наблюдение, които възпрепятствали упражняването на правата, гарантирани в членове 7, 8 и 47 от Хартата. Г‑н Schrems твърди, че нито един способ за защита не позволява на субектите на данни да упражнят правата си на зачитане на личния живот и на защита на личните данни. При това положение г‑н Schrems иска от КЗЛД да преустанови това предаване на основание член 4 от решение 2010/87.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>По време на разследването на КЗЛД Facebook Ireland признава, че продължава да предава към Съединените щати личните данни на пребиваващите в Съюза потребители на социалната мрежа Facebook и че за тази цел се основава до голяма степен на стандартните договорни клаузи, съдържащи се в приложението към Решение 2010/87.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Целта на разследването на КЗЛД е да определи, от една страна, дали Съединените щати осигуряват подходяща защита на личните данни на гражданите на Съюза и от друга страна, в случай че това не е така, дали решенията за СДК предоставят достатъчни гаранции по отношение на защитата на основните права и свободи на тези граждани.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>В това отношение в проект на решение (draft decision) КЗЛД временно приема, че американското право не предоставя съвместими с член 47 от Хартата ефективни средства за правна защита на гражданите на Съюза, чиито данни се предават към Съединените щати, където има опасност да бъдат обработвани от американските агенции за целите на националната сигурност по начин, който е несъвместим с членове 7 и 8 от Хартата. Гаранциите, предвидени от клаузите, съдържащи се в приложението към решенията за СДК, не преодолявали този недостатък, тъй като не обвързват органите или агенциите на Съединените щати и предоставят на субектите на данни само договорни права срещу вносителя и/или износителя на данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>При това положение КЗЛД приема, че не може да се произнесе по жалбата на г‑н Schrems, без Съдът да разгледа валидността на решенията за СДК. Ето защо в съответствие с предвиденото в точка 65 от решение Schrems КЗЛД иска започване на производство пред запитващата юрисдикция, което има за цел последната да отправи преюдициално запитване до Съда относно валидността на тези решения, ако споделя съмненията на КЗЛД.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Правителството на Съединените щати, Electronic Privacy Information Centre (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>EPIC<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>), Business Software Alliance (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>BSA<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>) и Digitaleurope са допуснати да встъпят пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>За да определи дали споделя съмненията на КЗЛД относно валидността на решенията за СДК, High Court (Висш съд) получава представените от страните по спора доказателства и изслушва техните доводи, както и тези на встъпилите страни. По-специално експерти са представили доказателства относно разпоредбите на правото на Съединените щати. В ирландското право чуждото законодателство се приема за фактически въпрос, който трябва да бъде установен чрез доказателства, както всеки друг факт. Въз основа на тези доказателства запитващата юрисдикция преценява разпоредбите на правото на Съединените щати, които разрешават наблюдението от страна на правителствените органи и агенции, функционирането на двете публично признати програми за наблюдение (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>PRISM<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>Upstream<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>), различните правни средства за защита, достъпни за частноправните субекти, чиито права са нарушени от мерките за наблюдение, както и системните гаранции и механизмите за контрол. Тази юрисдикция отразява резултатите от посочената преценка в решение от <DATE ISO="20171003">3 октомври 2017 г.</DATE>, приложено към акта ѝ за преюдициално запитване (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>решението на High Court (Висш съд) от <DATE ISO="20171003">3 октомври 2017 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В това решение сред правните основания, разрешаващи прихващането на чуждестранни съобщения от американските разузнавателни служби, запитващата юрисдикция изтъква член 702 от Foreign Intelligence and Srveillance Act (Закон за упражняване на надзор върху външното разузнаване, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>FISA<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>) и Executive Order 12333 (Президентски указ № 12333, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>EO 12333<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Съгласно констатациите, направени в посоченото решение, член 702 от FISA позволява на Attorney General (главен прокурор, Съединени щати) и на Director of National Intelligence (DNI) (директор на националното разузнаване, Съединени щати) с цел събиране на външноразузнавателна информация съвместно да разрешават за срок от една година наблюдението на лица, които не са американски граждани и не пребивават трайно в Съединените щати (наречени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>лица, които не са американски граждани<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>), когато има разумни основания да се счита, че се намират извън територията на Съединените щати<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>50 U.S.C. 1881 (a).</P></NOTE>. Съгласно FISA<?PAGE NO="20"?> понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>външноразузнавателна информация<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> обозначава информацията относно способността на правителството да се защити срещу чуждите атаки, тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение, както и да провежда външната политика на Съединените щати<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>50 U.S.C. 1881 (e).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Тези годишни разрешения, както и процедурите, уреждащи определянето на лицата за наблюдение и обработването (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>свеждане до минимум<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>) на събраната информация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Запитващата юрисдикция констатира, че процедурите за определяне на лицата за наблюдение се отнасят до начина, по който изпълнителната власт определя, че има разумни основания да се счита, че дадено физическо лице не е американски гражданин и е установено извън Съединените щати и че определянето му за наблюдение може да доведе до събирането на външноразузнавателна информация. Процедурите за свеждане до минимум обхващат събирането, запазването, използването и разпространението на непублична информация за американско лице, събрана в съответствие с член 702 от FISA.</P></NOTE>, трябва да бъдат одобрени от Foreign Intelligence Surveillance Court (FISC) (Съд по надзора върху външното разузнаване, Съединени щати). Докато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>традиционното<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> наблюдение, извършвано въз основа на други разпоредби на FISA, изисква да се установи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>вероятна причина<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, която позволява да се предполага, че наблюдаваните лица принадлежат на чуждестранна сила или са нейни агенти, дейностите по наблюдение съгласно член 702 от FISA не са предмет нито на установяването на такава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>вероятна причина<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>, нито на одобрението от FISC на определянето на дадени лица за наблюдение. Освен това също съгласно констатациите на запитващата юрисдикция процедурите за свеждане до минимум на информацията не се прилагат за лицата, които не са американски граждани, установени извън Съединените щати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>На практика след получаването на разрешение от FISC NSA изпраща на установени в Съединените щати доставчици на електронни съобщителни услуги указания, съдържащи критерии за търсене, наречени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>критерии за подбор<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>, свързани с лицата, обект на наблюдение (като телефонни номера или адреси на електронна поща). В този случай тези доставчици са длъжни да предадат на NSA данните, които съответстват на критериите за подбор, и трябва да пазят тайна по отношение на дадените им указания. Те могат да подадат искане до FISC с цел изменение или отхвърляне на указание на NSA. Решението на FISC може да бъде обжалвано пред Foreign Intelligence Surveillance Court of Review (FISCR) (Съд по преразглеждане на решенията относно надзора върху външното разузнаване, Съединени щати).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>High Court (Висш съд) констатира, че член 702 от FISA служи като правно основание за програмите PRISM и Upstream.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В рамките на програмата PRISM доставчиците на електронни съобщителни услуги са длъжни да предоставят на NSA всички съобщения <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>от<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>към<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> посочения от нея критерий за подбор. Една част от тези съобщения се предавали на FBI и на Central Intelligence Agency (CIA) (Централно разузнавателно управление, Съединени щати). През 2015 г. били наблюдавани <FT TYPE="NUMBER">94386</FT> лица, а през 2011 г. правителството на Съединените щати се сдобило с повече от 250 милиона съобщения в рамките на тази програма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Програмата Upstream се основава на задължителното съдействие на предприятията, които управляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>опорната мрежа<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>, а именно кабелната мрежа, комутаторите и рутерите, по която се пренасят телефонните и интернет съобщенията. Тези предприятия са принудени да позволят на NSA да копира и филтрира потоците интернет трафик, за да се сдобие със съобщенията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>от<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>към<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>относно<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> критерий за подбор, посочен в указание на тази агенция. Съобщенията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>относно<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> критерий за подбор обозначават тези, които имат отношение към този критерий за подбор, без непременно свързаното с посочения критерий за подбор лице, което не е американски гражданин, да участва в тях. Макар от становище на FISC от <DATE ISO="20170426">26 април 2017 г.</DATE> да става ясно, че след тази дата американското правителство вече не събира и не придобива съобщения <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>относно<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> критерий за подбор, това становище не посочва, че NSA е спряла да копира и филтрира потоци от принасяни съобщения чрез своя механизъм за наблюдение. Ето<?PAGE NO="21"?> защо програмата Upstream предполага достъп на NSA както до метаданните, така и до съдържанието на съобщенията. От 2011 г. досега NSA събира по около 26,5 милиона съобщения годишно в рамките на програмата Upstream, което обаче представлява само малка част от съобщенията, обект на филтрирането, извършено съгласно тази програма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Освен това съгласно констатациите на High Court (Висш съд) EO 12333 разрешава наблюдението на електронните съобщения извън територията на Съединените щати, като за външноразузнавателни цели позволява достъпа до данни, които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>се пренасят<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> към или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>през<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/> тази територия, без да са предназначени за обработване там, както и събирането и съхраняването на такива данни. EO 12333 определя понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>външноразузнавателна информация<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> като включващо информацията относно възможностите, намеренията или дейностите на чужди правителства, чужди организации или чужди лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>EO 12333, точка 3.5, буква e).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>EO 12333 упълномощава достъпа на NSA до подводните кабели, разположени на дъното на Атлантическия океан, чрез които се предават данните от Съюза към Съединените щати, преди тези данни да пристигнат в Съединените щати и към тях да започнат да се прилагат разпоредбите на FISA. Няма обаче доказателства за програма, изпълнявана в съответствие с този президентски указ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Въпреки че EO 12333 предвижда ограничения относно събирането, съхранението и разпространението на информация, тези ограничения не се прилагат за лица, които не са американски граждани. Последните се ползват единствено от гаранциите, посочени в Presidential Policy Directive 28 (Президентска изпълнителна директива № 28, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>PPD 28<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>), която се прилага към всички дейности по събиране и използване на радиоелектронна външноразузнавателна информация. PPD 28 предвижда, че зачитането на личния живот е неразделна част от съображенията, които трябва да се вземат предвид при планирането на тези дейности, че събирането трябва да има за цел само придобиването на разузнавателни или контраразузнавателни сведения и че посочените дейности трябва да бъдат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>съобразени с конкретния случай, доколкото това е практически възможно<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция дейностите на NSA, основаващи се на EO 12333, който във всеки един момент може да бъде изменен или отменен от президента на Съединените щати, не се уреждат от закона, не са предмет на съдебен надзор и не могат да бъдат обжалвани по съдебен ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Въз основа на тези констатации тази юрисдикция приема, че Съединените щати извършват масово и безразборно обработване на лични данни, което може да изложи субектите на данни на риск от нарушаване на техните права, произтичащи от членове 7 и 8 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Нещо повече, посочената юрисдикция изтъква, че гражданите на Съюза нямат достъп до същите правни средства за съдебна защита срещу неправомерното обработване на техните лични данни от американските органи, както американските граждани. Четвъртата поправка на Конституцията на Съединените щати, която e най важната защита срещу незаконното наблюдение, не е приложима към гражданите на Съюза, които нямат значима доброволна връзка със Съединените щати. Макар последните все пак да разполагат с някои други правни средства за защита, те се сблъскват със значителни препятствия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>По-специално член III от Конституцията на Съединените щати обвързва всяко правно средство за защита пред федералните юрисдикции с установяването от съответното лице на неговата процесуална легитимация (standing). Процесуалната легитимация предполага по-специално това лице да докаже, че е претърпяло действителна вреда, която, от една страна,<?PAGE NO="22"?> е конкретна и персонализирана а от друга — действителна и непосредствена. Като се позовава по-специално на решение на Supreme Court of the United States (Върховен съд на Съединените щати), Clapper с/у Amnesty International US<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>133 S.Ct. 1138 (2013).</P></NOTE>, запитващата юрисдикция счита, че това условие на практика е изключително трудно за изпълнение с оглед по-специално на липсата на каквото и да е задължение за информиране на субектите на данни за взетите спрямо тях мерки за наблюдение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Запитващата юрисдикция обаче констатира, че принципът, съгласно който не се изисква уведомяване на лицето, засегнато от мярка за наблюдение, има изключение, когато американското правителство иска да използва срещу това лице събрани съгласно член 702 от FISA данни в наказателно или административно производство.</P></NOTE>. Една част от правните средства за защита, достъпни за гражданите на Съюза, освен това е обвързана с други ограничителни условия, като необходимостта да се установи имуществена вреда. Суверенният имунитет, признат на разузнавателните агенции, и класифицирането на съответната информация също възпрепятствали упражняването на някои способи за защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>По-специално запитващата юрисдикция отбелязва, че макар с Judicial Redress Act (Закон за съдебната защита) (JRA) обхватът на разпоредбите на Privacy Act (Закон за защита на неприкосновеността на личния живот), който позволява достъпа на физическите лица до отнасящата се до тях информация, с която разполагат някои агенции във връзка с определени трети страни, да е разширен до гражданите на Съюза, NSA не фигурира сред агенциите, посочени в JRA.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Освен това High Court (Висш съд) посочва различни механизми за контрол и наблюдение на дейностите на разузнавателните агенции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Сред тях са, от една страна, механизмът за ежегодно сертифициране от FISC на програмите, основани на член 702 от FISA, при което обаче FISC не одобрява индивидуалните критерии за подбор. Освен това никакъв предварителен съдебен контрол не урежда събирането на външноразузнавателна информация съгласно EO 12333.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>От друга страна, запитващата юрисдикция се позовава на различни механизми за извънсъдебен надзор на разузнавателните дейности. Тя посочва по-конкретно ролята на Inspectors General (главни инспектори, Съединени щати), които във всяка една разузнавателна агенция отговарят за надзора на дейностите по наблюдение. Освен това Privacy and Civil Liberties Oversight Board (PCLOB) (Надзорен съвет по въпросите на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи, Съединени щати), независима агенция в рамките на изпълнителната власт, получава доклади от назначените към всяка агенция лица като служители по въпросите на гражданските свободи или неприкосновеността на личния живот (civil liberties or privacy officers). PCLOB подготвя редовно доклади до парламентарните комисии и президента. Съответните агенции трябва да свеждат инцидентите, свързани с нарушения на правилата и процедурите, уреждащи събирането на външноразузнавателна информация, до знанието по-специално на DNI. Тези инциденти се докладват и на FISC. Конгресът на Съединените щати посредством комисиите по въпросите на разузнаването към Камарата и Сената също носи отговорност да контролира външноразузнавателните дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>High Court (Висш съд) обаче отбелязва основната разлика между, от една страна, правилата, с които се цели да се гарантира, че данните са придобити законосъобразно и че след придобиването им с тях няма да се злоупотреби, и от друга страна, наличните правни средства за защита при нарушение на тези правила. Защитата на основните права на субектите на данни е гарантирана само ако ефективни средства за правна защита им позволяват да упражнят правата си в случай на нарушение на посочените правила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>При това положение запитващата юрисдикция приема за основателни доводите на КЗЛД, че ограниченията, наложени от американското законодателство на правото на средства за защита на лицата, чиито данни се предават от Съюза, не отговарят на основното съдържание на правото, гарантирано в член 47 от Хартата, и във всеки случай представляват непропорционална намеса в упражняването на това право.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Според High Court (Висш съд) въвеждането от американското правителство на механизма на омбудсмана, описан в решението относно Щита за личните данни, не поставя под въпрос тази преценка. След като подчертава, че този механизъм е достъпен за гражданите на Съюза, които на разумна основа считат, че техните данни са предадени съгласно решенията за СДК<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>В това отношение запитващата юрисдикция се позовава на приложение III А към решението относно Щита за лични данни (вж. т. 37 и 38 от настоящото заключение).</P></NOTE>, тази юрисдикция отбелязва, че омбудсманът не е съд, отговарящ на изискванията на член 47 от Хартата, и по-конкретно не е независим от изпълнителната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Запитващата юрисдикция се позовава на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050127">27 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Denuit и Cordenier</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑125/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:69">EU:C:2005:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Посочената юрисдикция се съмнява също, че намесата на омбудсмана, чиито решения не могат да бъдат обжалвани пред съд, е ефективно средство за правна защита. Всъщност тази намеса не позволява на лицата, чиито лични данни са събрани, обработени или споделени незаконосъобразно, да получат обезщетение или разпореждане за спиране на незаконните действия, тъй като омбудсманът нито потвърждава, нито отрича, че жалбоподател е бил обект на мярка за електронно наблюдение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>След като излага по този начин загрижеността си относно равностойността по същество между предвидените от американското право гаранции и изискванията, произтичащи от членове 7, 8 и 47 от Хартата, запитващата юрисдикция излага питанията си за това дали стандартните договорни клаузи, предвидени в решенията за СДК — които по своя характер не обвързват американските органи — все пак могат да гарантират защитата на основните права на субектите на данни. От това тази юрисдикция стига до извода, че споделя съмненията на КЗЛД относно валидността на тези решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция счита по-специално, че член 28, параграф 3 от Директива 95/46, към който препраща член 4 от Решение 2010/87, доколкото признава на надзорните органи правомощието да спрат или забранят предаване на данни, основано на предвидените в това решение стандартни договорни клаузи, не е достатъчно да разсее тези съмнения. Освен че това правомощие според нея има само дискреционен характер, запитващата юрисдикция си поставя въпроса с оглед на съображение 11 от Решение 2010/87 за възможността за упражняването му, когато установените пропуски не се отнасят до конкретен и изключителен случай, а имат общ и системен характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Съображение 11 от Решение 2010/87 гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>Надзорните органи на държавите членки играят ключова роля в този договорен механизъм, като осигуряват достатъчна степен на защита на личните данни след предаването им. В изключителни случаи, когато износителите на данни откажат или не са в състояние да инструктират по подходящ начин вносителя на данни и съществува непосредствен риск от тежка вреда за заинтересованите физически лица, стандартните договорни клаузи трябва да позволяват на надзорните органи да подложат вносителите на данни и подизпълнителите на проверка и ако е необходимо, да вземат решения, които са задължителни за вносителите на данни и подизпълнителите. Надзорните органи следва да имат правомощието да забраняват или да спират предаването на данни или набора от предавания на данни въз основа на стандартните договорни клаузи в такива изключителни случаи, в които е установено, че предаването въз основа на договор може да има съществени неблагоприятни последици върху гаранциите и задълженията, предоставящи достатъчна степен на защита на заинтересованото физическо лице<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>.</P></NOTE>. Тя счита също така, че опасността в различните държави членки да бъдат произнесени различни решения, може да се противопостави на това установяването на такива пропуски да се повери на надзорните органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства с решение от <DATE ISO="20180504">4 май 2018 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Facebook Ireland обжалва акта за преюдициално запитване пред Supreme Court (Върховен съд, Ирландия). Тази жалба е отхвърлена с решение от <DATE ISO="20190531">31 май 2019 г.</DATE>, The Data Protection Commissioner с/у Facebook Ireland Limited и Maximillian Schrems, жалба № 2018/68 (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>решението на Supreme Court (Върховен съд) от <DATE ISO="20190531">31 май 2019 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>).</P></NOTE>, постъпило в секретариата на Съда на <DATE ISO="20180509">9 май 2018 г.</DATE>, High Court (Висш съд) спира производството по делото и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>1)</NO.P><TXT>В случай че от частно дружество от държава членка на [Съюза] се предават лични данни към частно дружество в трета държава за търговски цели съгласно [Решение 2010/87] и тези данни могат да се обработват допълнително в третата държава от нейните органи за цели, свързани с националната сигурност, но също така и за целите на поддържането на обществения ред и провеждането на външната политика на третата държава, прилага ли се правото на Съюза (включително Хартата) по отношение на предаването на данните,<?PAGE NO="24"?> независимо от разпоредбите на член 4, параграф 2 ДЕС във връзка с националната сигурност и разпоредбите на член 3, параграф 2, първо тире от [Директива 95/46] във връзка с обществената сигурност, отбраната и държавната сигурност?</TXT></NP></ITEM></LIST><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>За да се определи дали е извършено нарушение на правата на дадено физическо лице чрез предаването на данни от [Съюза] към трета държава съгласно Решение [2010/87], когато данните могат да се обработват допълнително за цели, свързани с националната сигурност, кой е релевантният критерий за сравнение за целите на Директива [95/46]:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>Хартата, ДЕС, ДФЕС, Директива [95/46], [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>)] (или друга разпоредба на правото на Съюза); или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>законодателството на една или повече държави членки?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Ако релевантният критерий за сравнение е посоченият в [подточка ii)], следва ли практиките в контекста на националната сигурност в една или повече държави членки също да бъдат включени в критерия за сравнение?</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Когато се преценява дали дадена трета държава осигурява изискваната от правото на Съюза степен на защита на предадените към тази държава лични данни за целите на член 26 от Директива [95/46], следва ли степента на защита в третата държава да се оценява с оглед на:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>приложимите правила в третата държава, произтичащи от вътрешното ѝ законодателство или от сключените от нея международни споразумения, както и практиката по осигуряване на спазването на тези правила, включително професионалните правила и мерките за сигурност, които се спазват в тази трета държава;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>или</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>правилата, посочени в буква а), заедно с всички административни, регулаторни практики и практики за осигуряване на съответствие, политически гаранции, процедури, протоколи, надзорни механизми и извънсъдебни средства за защита, които съществуват в третата страна?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Предвид обстоятелствата, установени от High Court (Висш съд) във връзка с правото на Съединените щати, ако личните данни се предават от [Съюза] към Съединените щати съгласно Решение [2010/87], това нарушава ли правата на физическите лица по член 7 и/или член 8 от Хартата?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>Предвид обстоятелствата, установени от High Court (Висш съд) във връзка с правото на Съединените щати, ако се предават лични данни от [Съюза] към Съединените щати съгласно Решение [2010/87]:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Степента на защита, предоставена от Съединените щати, зачита ли основното съдържание на гарантираното с член 47 от Хартата право на физическите лица на правни средства за защита пред съд в случай на нарушение на техните права във връзка със защита на личните им данни?</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>При утвърдителен отговор на въпроса по буква а),</P><?PAGE NO="25"?><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Дали ограниченията, наложени от законодателството на Съединените щати спрямо правото на физическите лица на правни средства за защита пред съд в контекста на националната сигурност на Съединените щати, са пропорционални по смисъла на член 52 от Хартата и не надхвърлят рамките на необходимото в едно демократично общество за цели, свързани с националната сигурност?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6)</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Каква е степента на защита, която следва да се осигури по отношение на личните данни, които се предават на трета държава съгласно стандартни договорни клаузи, приети в съответствие с решение на Комисията съгласно член 26, параграф 4 от Директива [95/46], в светлината на разпоредбите [на тази директива], и по-специално членове 25 и 26 [от нея], разглеждани във връзка с Хартата?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Кои са въпросите, които трябва да бъдат взети предвид, когато се преценява дали степента на защита на данните, прехвърлени към трета страна съгласно Решение [2010/87], отговаря на изискванията на Директива [95/46] и на Хартата?</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>7)</NO.P><TXT>От обстоятелството, че стандартните договорни клаузи се прилагат само между износителя на данни и вносителя на данни и не обвързват националните органи на трета държава, които могат да изискват от вносителя на данни да предоставя на службите за сигурност за допълнителна обработка личните данни, предавани съгласно предвидените в Решение [2010/87] клаузи, следва ли, че тези клаузи не предоставят достатъчно гаранции, както се изисква от член 26, параграф 2 от Директива [95/46]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>8)</NO.P><TXT>Ако вносител на данни от трета страна е обект на надзорни норми, които според [надзорен орган] са в противоречие със стандартните договорни клаузи или с членове 25 и 26 от Директива [95/46] и/или с Хартата, длъжен ли е [надзорният орган] да използва своите изпълнителни правомощия съгласно член 28, параграф 3 от Директива [95/46], за да спре потока от данни, или упражняването на тези правомощия е ограничено единствено до изключителни случаи в светлината на съображение 11 от [Решение 2010/87], или [надзорният орган] може да използва правото си на преценка, за да не спира потока от данни?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>9)</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>За целите на член 25, параграф 6 от Директива [95/46] представлява ли [решението относно Щита за личните данни] задължителна за [надзорните органи] и съдилищата на държавите членки констатация от общ характер, че Съединените щати осигуряват достатъчна степен на защита по смисъла на член 25, параграф 2 от Директива [95/46] по силата на вътрешното си законодателство или на международните споразумения, по които са страна?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Ако това не е така, какво значение има [решението относно Щита за личните данни], ако изобщо има някакво значение, когато се преценява дали гаранциите, осигурени по отношение на данни, предавани в Съединените щати в съответствие с Решение [2010/87], са достатъчни?</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>10)</NO.P><TXT>Предвид обстоятелствата, установени от High Court (Висш съд) във връзка с правото на Съединените щати, дали създаването на омбудсмана към Щита за личните данни съгласно [приложение III А] към [решението относно Щита за личните данни], разгледано във връзка със съществуващия в Съединените щати режим, гарантира, че Съединените щати осигуряват правни средства за защита на заинтересованите физически лица, чиито лични данни се предават към Съединените щати съгласно Решение [2010/87], които са съвместими с член 47 от Хартата?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>11)</NO.P><TXT>Решение [2010/87] нарушава ли членове 7, 8 и/или 47 от Хартата?<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="26"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Писмени становища пред Съда са представили КЗЛД, Facebook Ireland, г‑н Schrems, правителството на Съединените щати, EPIC, BSA, Digitaleurope, Ирландия, белгийското, чешкото, германското, нидерландското, австрийското, полското, португалското правителство и правителството на Обединеното кралство, Европейският парламент и Комисията. КЗЛД, Facebook Ireland, г‑н Schrems, правителството на Съединените щати, EPIC, BSA, Digitaleurope, Ирландия, германското, френското, нидерландското, австрийското правителство и правителството на Обединеното кралство, Парламентът, Комисията, както и Европейският комитет по защита на данните, ЕКЗД) са представлявани в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, проведено на <DATE ISO="20190709">9 юли 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Предварителни съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В резултат на обявяването на решението относно сферата на неприкосновеност за невалидно от Съда в решение Schrems предаването на лични данни към Съединените щати продължава съгласно други правни основания. По-специално дружествата — износители на данни, са имали възможност да сключат договори с вносителите на данни, включващи стандартни клаузи, изготвени от Комисията. Тези клаузи служат и като правно основание за предаването на данни към много други трети държави, по отношение на които Комисията не е приела решения относно адекватното ниво на защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>BSA твърди, че 70 % от предприятията, членуващи в това обединение, които са отговорили на допитване по този въпрос, са обявили, че използват стандартни договорни клаузи като главно основание за предаване на лични данни на трети държави. Digitaleurope също счита, че стандартните договорни клаузи са основният правен инструмент, изтъкнат в подкрепа на тези предавания на данни.</P></NOTE>. Решението относно Щита за личните данни вече позволява на предприятията, които са се самосертифицирали, че спазват посочените в него принципи, да предават данни към Съединените щати без допълнителни формалности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Както изрично е посочено в акта за преюдициално запитване и както подчертават BSA, Digitaleurope, Ирландия, австрийското и френското правителство, Парламентът, както и Комисията, единствената цел на спора в главното производство пред High Court (Висш съд) е да се установи дали решението, с което Комисията въвежда посочените в жалбата на г‑н Schrems стандартни договорни клаузи като основание за предаванията на данни, а именно Решение 2010/87<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Въпреки че запитващата юрисдикция посочва, че актът за преюдициално запитване се отнася до валидността на три решения за СДК, доколкото тези решения са разгледани в проекта за решение на КЗЛД и в решението от <DATE ISO="20171003">3 октомври 2017 г.</DATE>, преюдициалните въпроси се отнасят изключително до Решение 2010/87. Това е така, тъй като пред тази юрисдикция Facebook Ireland е определило това решение като правно основание за предаването на данни на европейските потребители на социалната мрежа Facebook към Съединените щати. Следователно моят анализ ще е насочен само към това решение.</P></NOTE>, е валидно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Този спор води началото си от жалба, с която КЗЛД иска от запитващата юрисдикция да отправи до Съда преюдициално запитване относно валидността на Решение 2010/87. Ето защо според тази юрисдикция спорът в главното производство се отнася до използването на правния способ, който в точка 65 от решение Schrems Съдът е изискал да въведат държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Напомням, че в точка 63 от това решение Съдът приема, че съответният надзорен орган е длъжен да разгледа с цялата дължима грижа жалба, в която лице, чиито лични данни са били или биха могли да бъдат прехвърлени към трета страна, по отношение на която има решение относно адекватното ниво на защита, оспорва съвместимостта на това решение с основните права, закрепени в Хартата. Съгласно точка 65 от посоченото решение в хипотезата, в която този орган счете за основателни твърденията за нарушения, които са изложени в тази жалба, той трябва да може да предприеме действия по съдебен ред в съответствие с член 28, параграф 3, първа алинея, трето тире от Директива 95/46 (на който съответства член 58, параграф 5 от ОРЗД), разглеждан във връзка с член 8, параграф 3 от Хартата. В това отношение<?PAGE NO="27"?> националният законодател трябва да въведе правни способи, които му позволяват да изложи твърденията за нарушения пред националните юрисдикции, така че ако последните споделят съмненията на посочения орган, да отправят преюдициално запитване относно валидността на съответното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Подобно на запитващата юрисдикция считам, че тези заключения се прилагат по аналогия, когато във връзка с подадена до него жалба надзорен орган има съмнения не относно валидността на решение относно адекватното ниво на защита, а на решение като Решение 2010/87, установяващо стандартни договорни клаузи за предаване на лични данни към трети страни. Противно на изтъкнатото от германското правителство, без значение е фактът, че тези съмнения съответстват на твърдения за нарушения, посочени пред него от подателя на жалбата, или че този орган по своя инициатива поставя под въпрос валидността на съответното решение. Всъщност изискванията, произтичащи от член 58, параграф 5 от ОРЗД и от член 8, параграф 3 от Хартата, на които се основават мотивите на Съда, се прилагат независимо от това какво е правното основание на предаването на данни, посочено в подадената до надзорния орган жалба, и причините, накарали този орган да се съмнява относно валидността на съответното решение при разглеждането на тази жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Предвид това уточнение КЗЛД е поискал от запитващата юрисдикция да отправи въпрос до Съда относно валидността на Решение 2010/87, тъй като счита, че е необходимо пояснение от Съда в това отношение за целите на разглеждането на жалбата, с която г‑н Schrems иска от нея да упражни правомощието си по член 28, параграф 3, второ тире от Директива 95/46, а понастоящем по член 58, параграф 2, буква е) от ОРЗД, да спре предаването на отнасящите са до него го лични данни от Facebook Ireland към Facebook Inc.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Ето защо, докато спорът в главното производство се отнася само до валидността in abstracto на Решение 2010/87, производството пред КЗЛД, което е в основата на този спор, се отнася до упражняването от него на правомощието му да приема коригиращи мерки <HT TYPE="ITALIC">в конкретен случай</HT>. Предлагам на Съда да ограничи разглеждането на поставените въпроси до необходимото за произнасянето му по валидността на Решение 2010/87, тъй като това разглеждане ще е достатъчно да позволи на запитващата юрисдикция да разреши висящия пред нея спор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. точки 167—186 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Преди преценката на валидността на това решение следва да се отхвърлят някои възражения относно допустимостта на преюдициалното запитване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По допустимостта на преюдициалното запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Допустимостта на преюдициалното запитване се оспорва на различни основания, свързани основно с неприложимостта ratione temporis на посочената в преюдициалните въпроси Директива 95/46 (раздел 1), с факта, че производството пред КЗЛД не било достигнало достатъчно напреднал етап, който да обоснове необходимостта от запитването (раздел 2), и с наличието на несигурност около фактическата обстановка, описана от запитващата юрисдикция (раздел 3).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Ще отговоря на тези възражения за липса на процесуални предпоставки, без да забравям презумпцията за релевантност, с която се ползват отправените до Съда въпроси съгласно член 267 ДФЕС. Съгласно постоянната практика Съдът може да откаже да се произнесе по преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на<?PAGE NO="28"?> Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181210">10 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wightman и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑621/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:999">EU:C:2018:999</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По приложимостта на Директива 95/46 ratione temporis</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Facebook Ireland оспорва допустимостта на преюдициалните въпроси, тъй като посочват Директива 95/46, макар тази директива да е отменена и заменена с ОРЗД, считано от <DATE ISO="20180525">25 май 2018 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. член 94, параграф 1 и член 99, параграф 1 от ОРЗД.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Споделям гледната точка, че валидността на Решение 2010/87 трябва да се разгледа в светлината на разпоредбите на ОРЗД.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Съгласно член 94, параграф 2 от този регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>[п]озоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на [посочения регламент]<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>. От това според мен следва, че доколкото посочва като правно основание член 26, параграф 4 от Директива 95/46, Решение 2010/87 трябва да се тълкува като препращащо към член 46, параграф 2, буква в) от ОРЗД, който до голяма степен възпроизвежда съдържанието му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Подчертавам, че съгласно член 46, параграф 5 от ОРЗД решенията, приети от Комисията въз основа на член 26, параграф 4 от Директива 95/46, остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени.</P></NOTE>. Следователно решенията за изпълнение, приети от Комисията съгласно член 26, параграф 4 от Директива 95/46 преди влизането в сила на ОРЗД, трябва да се тълкуват в светлината на този регламент. Тяхната валидност следва също евентуално да се прецени с оглед на посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Съдебната практиката, съгласно която законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява в съответствие с фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемане на този акт, не поставя под въпрос това заключение. Тази съдебна практика всъщност се отнася до разглеждането на валидността на акт на Съюза с оглед на релевантните фактически обстоятелства към момента на приемането му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19790207">7 февруари 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>15/76 и 16/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:29">EU:C:1979:29</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010517">17 май 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>IECC/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑449/98 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:275">EU:C:2001:275</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131017">17 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schaible</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:661">EU:C:2013:661</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или с оглед на процесуалните правила, уреждащи приемането му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑540/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:224">EU:C:2015:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160922">22 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑14/15 и C‑116/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:715">EU:C:2016:715</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. За сметка на това Съдът многократно е разглеждал валидността на актове от вторичното право в светлината на материалноправни норми от по-висок ранг, влезли в сила след приемането на тези актове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>По-специално в решение Schrems Съдът е преценил валидността на решението относно сферата на неприкосновеност с оглед на разпоредбите на Хартата, която е приета няколко години по-късно от това решение. Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110317">17 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>AJD Tuna</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑221/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:153">EU:C:2011:153</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pfeifer &amp; Langen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑51/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:380">EU:C:2015:380</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Посочването в текста на преюдициалните въпроси на акт, който вече не е приложим ratione temporis, макар да обосновава преформулирането на тези въпроси, не може да доведе до тяхната недопустимост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100715">15 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pannon Gép Centrum</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑368/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:441">EU:C:2010:441</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110210">10 февруари 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Andersson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑30/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:66">EU:C:2011:66</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roche Lietuva</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑413/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:865">EU:C:2018:865</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както изтъкват КЗЛД и г‑н Schrems, позоваванията на Директива 95/46 в текста на преюдициалните въпроси могат освен това да се обяснят с оглед на процесуалния календар на настоящото дело, тъй като тези въпроси са отправени до Съда преди влизането в сила на ОРЗД.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="29"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Във всеки случай разпоредбите на ОРЗД, които ще бъдат разгледани за целите на анализа на преюдициалните въпроси — т.е. по-специално членове 45, 46 и 58 от него — по същество възпроизвеждат с малки разлики съдържанието на членове 25, 26 и 28 от Директива 95/46, като същевременно го доразвиват. Що се отнася до релевантните им аспекти за целите на произнасянето по валидността на Решение 2010/87, не виждам никаква причина на тези разпоредби от ОРЗД да се придава обхват, различен от този на съответните разпоредби на Директива 95/46<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. в това отношение заключението на генералния адвокат Bobek по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Fashion ID</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑40/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1039">EU:C:2018:1039</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По временния характер на изразените от КЗЛД съмнения</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Според германското правителство преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като посоченото в точка 65 от решение Schrems производство по обжалване предполага, че надзорният орган трябва да си е изградил окончателно мнение за основателността на изложените от жалбоподателя твърдения за нарушения срещу валидността на разглежданото решение. Настоящият случай не бил такъв, тъй като КЗЛД е изразил съмненията си относно валидността на Решение 2010/87, която г‑н Schrems впрочем не оспорва, в междинен проект на решение, без да се засяга възможността Facebook Ireland и г‑н Schrems евентуално да представят допълнителни становища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Според мен междинният характер на изразените от КЗЛД съмнения е без значение за допустимостта на преюдициалното запитване. Всъщност критериите за допустимост на преюдициален въпрос трябва да се преценяват във връзка с предмета на спора, както е определен от запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. точка 87 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Безспорно е обаче, че той се отнася до валидността на Решение 2010/87. Съгласно акта за преюдициално запитване и приложеното към него съдебно решение тази юрисдикция е приела, че независимо дали са междинни, или окончателни, съмненията, изразени от КЗЛД, са основателни и поради това е отправила въпроси до Съда относно валидността на това решение. При това положение пояснението на Съда в това отношение несъмнено е релевантно, за да ѝ позволи да разреши спора, с който е сезирана.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По несигурността относно определянето на фактическата обстановка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Правителството на Обединеното кралство твърди, че във фактическата обстановка, описана от запитващата юрисдикция, има редица пропуски, които поставят под въпрос допустимостта на преюдициалните въпроси. Тази юрисдикция не изяснила дали личните данни на г‑н Schrems действително са предадени към Съединените щати и ако това е така, дали те са събрани от американските органи. Правното основание на това евентуално предаване също не било установено еднозначно, тъй като актът за преюдициално запитване се ограничавал да посочи, че данните на европейските потребители на социалната мрежа Facebook се предават <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>до голяма степен<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> въз основа на стандартните договорни клаузи, предвидени в Решение 2010/87. Във всеки случай не било установено, че договорът между Facebook Ireland и Facebook Inc., изтъкнат в подкрепа на спорното предаване на данни, точно отразява тези клаузи. Германското правителство също оспорва допустимостта на преюдициалното запитване, на основание че запитващата юрисдикция не е проверила дали г‑н Schrems със сигурност е дал съгласието си за разглежданото предаване на данни, в който случай то можело надлежно да се основе на член 26, параграф 1 от Директива 95/46 (чието съдържание е възпроизведено в основната му част от член 49, параграф 1, буква а) от ОРЗД).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="30"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Тези доводи изобщо не поставят под съмнение релевантността на преюдициалното запитване с оглед на предмета на спора в главното производство. Доколкото този спор води началото си от упражняването от КЗЛД на предвидения в точка 65 от решение Schrems правен способ, самият му предмет се състои в това от запитващата юрисдикция да се поиска да отправи преюдициално запитване относно валидността на Решение 2010/87. Германското правителство и правителството на Обединеното кралство всъщност оспорват необходимостта от преюдициалните въпроси за целите не на определянето на валидността на това решение, а на предоставянето на възможност на КЗЛД да се произнесе конкретно по жалбата на г‑н Schrems.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Във всеки случай преюдициалните въпроси относно валидността на Решение 2010/87 не ми изглеждат лишени от релевантност дори от гледна точка на процедурата, която е в основата на спора в главното производство. Всъщност запитващата юрисдикция е установила, че Facebook Ireland е продължило да предава данните на своите потребители към Съединените щати след обявяването на решението относно сферата на неприкосновеност за невалидно и че това предаване поне отчасти се основава на Решение 2010/87. Освен това, въпреки че може да е полезно всички релевантни факти да бъдат установени, преди запитващата юрисдикция да упражни правомощието си съгласно член 267 ДФЕС, единствено тя следва да прецени на кой етап от производството се нуждае от решение на Съда по преюдициалното запитване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820401">1 април 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Holdijk и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>141/81—143/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:122">EU:C:1982:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031209">9 декември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gasser</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑116/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:657">EU:C:2003:657</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното считам, че преюдициалното запитване е допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">В.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По приложимостта на правото на Съюза към предаването за търговски цели на лични данни към трета държава, която може да ги обработва за цели, свързани с националната сигурност (първи въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на Съюза се прилага към предаване на лични данни за търговски цели от дружество, установено в държава членка, към дружество, установено в трета страна, когато след започването на предаването данните могат да бъдат обработвани от публичните органи на тази трета страна за цели, включващи защитата на националната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Значението на този въпрос за разрешаването на спора в главното производство се състои във факта, че ако такова предаване се окаже извън приложното поле на правото на Съюза, всички повдигнати в настоящото дело възражения срещу валидността на Решение 2010/87 биха били лишени от основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Както отбелязва запитващата юрисдикция, обработването на личните данни, свързано с националната сигурност, е било изключено от приложното поле на Директива 95/46 в съответствие с член 3, параграф 2 от тази директива. В член 2, параграф 2 от ОРЗД понастоящем се уточнява, че този регламент не се прилага по-специално за обработването на лични данни в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза, или за обработването от компетентните органи за целите на защитата на обществената сигурност. Тези разпоредби отразяват факта, че член 4, параграф 2 ДЕС признава компетентността на държавите членки в областта на защитата на националната сигурност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="31"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>КЗЛД, г‑н Schrems, Ирландия, германското, австрийското, белгийското, чешкото, нидерландското, полското и португалското правителство, както и Парламентът и Комисията твърдят, че предаване като посоченото в жалбата на г‑н Schrems не се обхваща от тези разпоредби и следователно попада в приложното поле на правото на Съюза. Facebook Ireland твърди обратното. Споделям първата гледна точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се подчертае, че предаването на лични данни от държава членка към трета страна само по себе си представлява по смисъла на член 4, точка 2 от ОРЗД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>обработване<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>, извършвано на територията на държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060530">30 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет и Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/04 и C‑318/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:346">EU:C:2006:346</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>решението PNR<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>, т. 56) и решение Schrems (т. 45). Член 4, точка 2 от ОРЗД възпроизвежда по същество определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>обработване<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>, съдържащо се в член 2, буква б) от Директива 95/46.</P></NOTE>. Първият преюдициален въпрос има за цел именно да се установи дали правото на Съюза се прилага към <HT TYPE="ITALIC">обработването, което представлява самото предаване на данни</HT>. Този въпрос не се отнася до приложимостта на правото на Съюза по отношение на евентуалното последващо обработване от американските органи за целите на националната сигурност на предадените на Съединените щати данни, което не попада в териториалното приложно поле на ОРЗД<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Съгласно член 3, параграф 1 от ОРЗД този регламент се прилага за всяко обработване на лични данни в контекста на дейностите на дадено място на установяване на администратор или обработващ лични данни в Съюза, независимо дали обработването се извършва в Съюза или не. Въпросът за приложимостта на правото на Съюза към обработването извън Съюза от разузнавателните служби на трета страна трябва да се разграничи от въпроса за релевантността на правилата и практиките относно разглежданото обработване в съответната трета страна с цел да се определи дали там е осигурено адекватно ниво на защита. Последният проблем е предмет на втория преюдициален въпрос и ще бъде разгледан в точки 201—229 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>В този смисъл, за да се определи дали правото на Съюза се прилага към разглежданото предаване на данни, трябва да бъде взета предвид само дейността, включваща самото предаване, без да се разглежда предметът на евентуалното последващо обработване на предадените данни от страна на публичните органи в третата държава на местоназначението на данните<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>В моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ministerio Fiscal</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑207/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:300">EU:C:2018:300</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) подчертах разликата между, от една страна, прякото обработване на лични данни в рамките на властническите дейности на държавата и от друга страна, обработването за търговски цели, следвано от използване от публичните органи.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване обаче следва, че посоченото в жалбата на г‑н Schrems обработване е част от търговска дейност. Това обработване впрочем не се извършва с цел да се позволи по-нататъшно обработване от американските органи на разглежданите данни за целите на националната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Освен това предложеният от Facebook Ireland подход би лишил от полезно действие разпоредбите на ОРЗД, отнасящи се до предаването на трети държави, тъй като никога не може да бъде изключено, че предадените в рамките на търговска дейност данни впоследствие няма да бъдат обработвани за целите на националната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Тълкуването, което препоръчвам, се потвърждава от текста на член 45, параграф 2, буква а) от ОРЗД. Тази разпоредба посочва, че при приемането на решение относно адекватното ниво на защита Комисията взема предвид по-специално законодателството на съответната трета държава <HT TYPE="ITALIC">в областта на националната сигурност</HT>. От това може да се изведе, че възможността органите на третата държава на местоназначение да обработват данните за целите на защитата на националната сигурност, не прави правото на Съюза неприложимо по отношение на обработването, което представлява предаването на данни на тази трета държава.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="32"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Съображенията и заключенията на Съда в решение Schrems също се основават на това схващане. В него Съдът по-специално разглежда валидността на решението относно сферата на неприкосновеност, доколкото това решение се отнася до предаването на лични данни към Съединените щати, където те могат да бъдат събирани и обработвани за целите на защитата на националната сигурност, от гледна точка на член 25, параграф 6 от Директива 95/46, разглеждан в светлината на Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>По същия начин в становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—Канада) от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:592">EU:C:2017:592</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>становище 1/15<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>) Съдът разглежда съвместимостта с членове 7, 8 и 47 от Хартата на проект за международно споразумение между Канада и Съюза, отнасящо се до данни, които след предаването им на Канада са били предназначени за обработване от публичните органи за целите на националната сигурност.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения считам, че правото на Съюза се прилага за предаване на лични данни от държава членка на трета държава, когато това предаване е част от търговска дейност, независимо дали има опасност предадените данни да бъдат обработвани от публичните органи на тази трета държава с цел защитата на националната ѝ сигурност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Г.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По нивото на защита, изисквано при предаване, основаващо се на стандартни договорни клаузи (първа част на шести въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>С първата част на шестия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи какво ниво на защита на основните права на субектите на данни трябва да бъде осигурено, за да може личните данни да бъдат предавани на трета държава в съответствие със стандартните договорни клаузи, предвидени в Решение 2010/87.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Тази юрисдикция подчертава, че в решение Schrems Съдът тълкува член 25, параграф 6 от Директива 95/46 (чието съдържание в основната му част е възпроизведено в член 45, параграф 3 от ОРЗД) — доколкото той предвижда, че Комисията може да приеме решение относно адекватното ниво на защита едва след като се е уверила, че съответната трета държава гарантира <HT TYPE="ITALIC">адекватно</HT> ниво на защита — в смисъл, че Комисията следва да установи, че тази държава осигурява ниво на защита на основните права и свободи, което <HT TYPE="ITALIC">по същество е равностойно</HT> на гарантираното в Съюза по силата на тази директива, разглеждана във връзка с Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение Schrems (т. 73). Съдът потвърждава това заключение в становище 1/15 (точка 134).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>В този контекст с първата част от шестия преюдициален въпрос от Съда се иска да установи дали прилагането на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>стандартните договорни клаузи<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>, приети от Комисията съгласно член 26, параграф 4 от Директива 95/46, съответстващи на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>стандартните договорни клаузи<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>, посочени понастоящем в член 46, параграф 2, буква в) от ОРЗД, трябва да позволи да се постигне ниво на защита, съответстващо на същия стандарт за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>равностойност по същество<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>В това отношение член 46, параграф 1 от ОРЗД предвижда, че при липса на решение относно адекватното ниво на защита администраторът може да предава лични данни на трета държава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>само ако е предвидил <HT TYPE="ITALIC">подходящи гаранции</HT> и при условие че са налице приложими права на субектите на данни и ефективни правни средства за защита<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> (курсивът е мой)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Член 26, параграф 2 от Директива 95/46 е предвиждал, че държава членка може да разреши такова предаване, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>ако администраторът предостави <HT TYPE="ITALIC">достатъчни гаранции</HT> по отношение на защитата на личния живот и основните права и свободи на лицата и по отношение на упражняването на съответните права<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> (курсивът е мой). Понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>достатъчни гаранции<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>подходящи гаранции<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/>, посочени съответно в тази разпоредба и в член 46, параграф 1 от ОРЗД, според мен имат еднакво съдържание.</P></NOTE>. Съгласно член 46, параграф 2, буква в) от ОРЗД тези гаранции могат по-специално да произтичат от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>стандартни клаузи за защита<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>, изготвени от Комисията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="33"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Подобно на КЗЛД, г‑н Schrems и Ирландия считам, че предоставените от администратора <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>подходящи гаранции<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>, посочени в член 46, параграф 1 от ОРЗД, трябва да гарантират, че както при предаване, основано на решение относно адекватното ниво на защита, правата на субектите на предаваните данни се ползват от ниво на защита, което по същество е равностойно на произтичащото от ОРЗД, разглеждан във връзка с Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Това заключение произтича от целта на тази разпоредба и на акта, от който тя е част.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Членове 45 и 46 от ОРЗД имат за цел да осигурят непрекъснатостта на високото ниво на защита на личните данни, гарантирано от този регламент, когато тези данни се предават извън Съюза. Всъщност член 44 от ОРЗД, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>Общ принцип на предаването на данни<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>, с който започва глава V, отнасяща се до предаването на данни на трети държави, гласи, че всички разпоредби на тази глава се прилагат, за да се направи необходимото нивото на защита, осигурено от ОРЗД, да не се излага на риск при предаване на трета държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>В това отношение съображение 6 от ОРЗД посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>високо ниво<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/> на защита на данните трябва да бъде осигурено както на територията на Съюза, така и при предаване извън него. Вж. също съображение 101 от ОРЗД.</P></NOTE>. Целта на това правило е да се избегне заобикалянето на произтичащите от правото на Съюза стандарти за защита при предаването на лични данни към трета държава, където да бъдат обработвани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. решение Schrems (т. 73) и становище 1/15 (т. 214).</P></NOTE>. С оглед на тази цел е без значение дали предаването се основава на решение относно адекватното ниво на защита, или на предоставените от администратора гаранции, по-специално посредством договорни клаузи. Правното основание, въз основа на което се извършва определено предаване, е без значение за изискванията за защита на основните права, гарантирани от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Това не засяга възможността за предаване на лични данни дори при липсата на подходящи гаранции на базата на основанията за дерогация, предвидени в член 49, параграф 1 от ОРЗД.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>За сметка на това начинът, по който се запазва непрекъснатостта на високото ниво на защита, е различен в зависимост от правното основание на предаването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>От една страна, решенията относно адекватното ниво на защита имат за цел да установят, че съответната трета държава сама осигурява ниво на защита, което по същество е равностойно на това, което трябва да бъде постигнато в Съюза. Приемането на решение относно адекватното ниво на защита предполага, че Комисията предварително преценява за определена трета държава гарантираното от правото и практиките на тази трета държава ниво на защита в светлината на факторите, изложени в член 45, параграф 3 от ОРЗД. Тогава лични данни могат да бъдат предавани към тази трета държава, без да е необходимо администраторът да получи специално разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>От друга страна, както е изложено по-подробно в следващия раздел, предоставените от администратора подходящи гаранции имат за цел да осигурят високо ниво на защита, в случай че третата държава на местоназначение на данните не предоставя достатъчни гаранции. Ето защо макар член 46, параграф 1 от ОРЗД да позволява предаването на лични данни към трети държави, които не предоставят адекватно ниво на защита, тази разпоредба разрешава такова предаване само когато са предоставени подходящи гаранции с други средства. В това отношение приетите от Комисията стандартни договорни клаузи представляват общ механизъм, приложим към предаването на данни, независимо кои са третите държави на местоназначение на данните и какво е нивото на защита, осигурено в тях.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="34"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Д.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По валидността на Решение 2010/87 с оглед на членове 7, 8 и 47 от Хартата (седми, осми и единадесети въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Със седмия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда по същество да установи дали Решение 2010/87 е невалидно, поради това че не обвързва органите на третите държави, към които се предават данни в съответствие със стандартните договорни клаузи, предвидени в приложението към това решение, и по-специално че то не им пречи да изискват от вносителя да им предостави на разположение тези данни. Ето защо този въпрос поставя под съмнение самата възможност да се осигури адекватно ниво на защита на такива данни посредством механизми с изцяло договорно естество. Единадесетият въпрос се отнася по-общо до валидността на Решение 2010/87 с оглед на членове 7, 8 и 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>С осмия въпрос от Съда се иска да определи дали надзорен орган е длъжен да използва правомощията, предоставени му съгласно член 58, параграф 2, букви е) и й) от ОРЗД, за да спре предаване на данни към трета държава, основано на стандартните договорни клаузи, предвидени от Решение 2010/87, когато счита, че вносителят на данни има задължения, които не му позволяват да изпълни тези клаузи и водят до невъзможност да се осигури подходяща защита на предаваните данни. Тъй като отговорът на този въпрос според мен е от значение за определянето на валидността на Решение 2010/87<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. точка 128 от настоящото заключение.</P></NOTE>, ще го разгледам заедно със седмия и единадесетия въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Текстът на член 46, параграф 1 от ОРЗД, доколкото предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>[<HT TYPE="ITALIC">п]ри липса на решение съгласно член 45, параграф 3</HT>, администраторът или обработващият лични данни може да предава лични данни на трета държава […] само ако е предвидил подходящи гаранции […]<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/> (курсивът е мой), подчертава логиката на договорните механизми като предвидения в Решение 2010/87. Както е изтъкнато в съображения 108 и 114 от ОРЗД, тези механизми имат за цел да позволят предаването на данни към трети държави, по отношение на които Комисията не е приела решения относно адекватното ниво на защита, като в такъв случай евентуалните недостатъци на осигурената в правния ред на тези трети държави защита се <HT TYPE="ITALIC">компенсира</HT> от гаранциите, които износителят и вносителят на данни се задължават договорно да спазват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Тъй като смисълът на договорните гаранции е именно да се преодолеят възможните недостатъци в защитата, предоставена от третите държави на местоназначение, независимо кои са те, валидността на решение, с което Комисията установява, че определени стандартни клаузи компенсират успешно тези недостатъци, не може да зависи от нивото на защита, осигурено във всяка една от конкретните трети държави, към които данните могат да се предават. Валидността на такова решение зависи единствено от надеждността на гаранциите, предвидени от тези клаузи, с цел да се компенсират евентуалните недостатъци на защитата в третата държава на местоназначение. Ефективността на тези гаранции трябва да бъде преценена, като се вземат предвид и предпазните механизми като правомощията на надзорните органи съгласно член 58, параграф 2 от ОРЗД.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>В това отношение, както отбелязват КЗЛД, г‑н Schrems, BSA, Ирландия, австрийското, френското, полското и португалското правителство, както и Комисията, съдържащите се в договорните клаузи гаранции могат да бъдат отслабени, дори обезсилени, когато правото на третата държава на местоназначение налага на вносителя на данни задължения, които<?PAGE NO="35"?> противоречат на изискваното в тези клаузи. Ето защо в зависимост от конкретните обстоятелства на предаването преобладаващият юридически контекст в третата държава на местоназначение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Да си представим например, че трета държава предвижда задължение доставчиците на далекосъобщителни услуги да предоставят на публичните органи достъп до предадените данни без никакви ограничения или гаранции. Ако за такива доставчици това би направило невъзможно спазването на стандартните договорни клаузи, предприятията, които не са обект на това задължение, не биха били възпрепятствани да ги спазват.</P></NOTE> може да направи невъзможно спазването на предвидените в тези клаузи задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>При това положение, както подчертават г‑н Schrems и Комисията, договорният механизъм, предвиден в член 46, параграф 2, буква в) от ОРЗД, се основава на овластяването на износителя на данни, както и — при условията на евентуалност — на надзорните органи. Администраторът или евентуално надзорният орган следва да разглежда <HT TYPE="ITALIC">поотделно</HT> за всяко конкретно предаване дали правото на третата държава на местоназначение възпрепятства изпълнението на стандартните клаузи, а поради това и подходящата защита на предаваните данни, така че да е необходимо предаването да бъде забранено или спряно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения, считам, че фактът, че Решение 2010/87 и посочените в него стандартни договорни клаузи не обвързват органите на третата държава на местоназначение, сам по себе си не прави това решение невалидно. Съответствието на Решение 2010/87 с членове 7, 8 и 47 от Хартата според мен зависи от това дали има достатъчно стабилни механизми, които позволяват да се гарантира, че предаване, основано на стандартните договорни клаузи, ще бъде спряно или забранено в случай на нарушение или невъзможност за спазване на тези клаузи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>В това отношение член 46, параграф 1 от ОРЗД предвижда, че предаване, основано на подходящи гаранции, може да се извърши само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>при условие че са налице приложими права на субектите на данни и ефективни правни средства за защита<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/>. Следва да се провери дали гаранциите, предвидени в съдържащите се в приложението към Решение 2010/87 клаузи, допълнени от правомощията на надзорните органи, позволяват спазването на това условие. Според мен случаят е такъв само ако е налице <HT TYPE="ITALIC">задължение</HT> за администраторите (раздел 1), а в случай на бездействието им — за надзорните органи (раздел 2), за спиране или забрана на предаване, когато поради противоречие между произтичащите от стандартните клаузи задължения и задълженията, наложени от правото на третата държава на местоназначение, спазването на клаузите е невъзможно.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По задълженията на администраторите</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>На първо място съдържащите се в приложението към Решение 2010/87 стандартни договорни клаузи изискват в случай на противоречие между предвидените в тях задължения и изискванията, произтичащи от правото на третата държава на местоназначение, тези клаузи да не се изтъкват като основание за предаване към тази трета държава или, ако предаването вече е започнало въз основа на посочените клаузи, износителят на данни да бъде информиран за това противоречие и да може да преустанови предаването.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="36"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Ето защо съгласно клауза 5, буква а) вносителят се задължава да обработва личните данни единствено от името на износителя на данни и в съответствие с неговите инструкции, както и със стандартните договорни клаузи. Ако вносителят не може да осигури съответствие с тези клаузи, той приема да информира своевременно износителя, като в такъв случай последният може да спре предаването на данни и/или да прекрати договора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Ще отбележа освен това, че клауза 5, буква г), подточка i) освобождава вносителя от задължението му да информира износителя за правнообвързващо искане за разкриване от правоприлагащ орган на третата държава, когато правото на тази трета държава не допуска такова информиране. В такива случаи износителят на данни няма да има възможност да спре предаването, ако това разкриване, за което той не знае, нарушава стандартните клаузи. Съгласно клауза 5, буква а) вносителят обаче е длъжен да информира износителя, когато е подходящо, за обстоятелството, че според него законодателството на тази трета държава не му позволява да изпълнява задълженията си по договорните договорни клаузи.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>В бележка под линия 5 към клауза 5 се уточнява, че стандартните клаузи не са нарушени, когато вносителят се подчинява на императивните изисквания на националното законодателство, прилагащи се за него в третата държава, при условие че те не се простират извън необходимото в едно демократично общество за защитата на един от интересите, изброени в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО (чието съдържание по същество е възпроизведено в член 23, параграф 1 от ОРЗД), сред които са обществената и националната сигурност. Обратно, неспазването на тези клаузи с оглед на изпълнението на противоречиво задължение, произтичащо от правото на третата държава на местоназначение, което надхвърля това, което е пропорционално за защитата на признат от Съюза законосъобразен интерес, се приема за нарушение на посочените клаузи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>Според мен, както изтъкват г‑н Schrems и Комисията, клауза 5, буква а) не може да се тълкува в смисъл, че спирането на предаването или прекратяването на договора са само факултативни, когато вносителят не може да спази стандартните клаузи. Макар в тази клауза да се изтъква само право в полза на износителя, този текст трябва да се тълкува с оглед на договорната рамка, в която се вписва. Фактът, че <HT TYPE="ITALIC">в двустранните си отношения с вносителя</HT> износителят има правото да спре предаването или да прекрати договора, когато вносителят не е в състояние да изпълнява стандартните клаузи, не засяга задължението на износителя да направи това <HT TYPE="ITALIC">с оглед на изискванията за защита на правата на субектите на данни, произтичащи от ОРЗД</HT>. Всяко друго тълкуване би довело до невалидността на Решение 2010/87, тъй като предвидените от него стандартни договорни клаузи не биха позволили да се осигурят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>подходящи гаранции<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/> за предаването на данни, както се изисква от член 46, параграф 1 от ОРЗД, разглеждан във връзка с разпоредбите на Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>От съдебната практика следва, че разпоредбите на акт за изпълнение трябва да се тълкуват в съответствие с разпоредбите на основния акт, с който законодателят е разрешил приемането му (вж. в този смисъл по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Чешка република/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑696/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:595">EU:C:2017:595</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180517">17 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evonik Degussa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑229/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:323">EU:C:2018:323</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190620">20 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>ExxonMobil Production Deutschland</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑682/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:518">EU:C:2019:518</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Освен това актовете на Съюза трябва, доколкото е възможно, да се тълкуват по начин, който не поставя под съмнение тяхната валидност, и в съответствие с цялото първично право, и в частност с разпоредбите на Хартата (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190514">14 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>M и др. (Отнемане на статута на бежанец)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑391/16, C‑77/17 и C‑78/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:403">EU:C:2019:403</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>Освен това съгласно клауза 5, буква б) вносителят удостоверява, че няма причини да се смята, че приложимото за него законодателство го възпрепятства да изпълнява инструкциите, получени от износителя на данни, и задълженията си по договора. В случай на промяна на това законодателство, която може да има съществени неблагоприятни последици върху гаранциите и задълженията, предвидени от стандартните клаузи, той своевременно ще уведоми износителя за промяната без забавяне, като в такъв случай последният може да спре предаването на данни и/или да прекрати договора. Съгласно клауза 4, буква ж) износителят трябва да изпрати полученото от вносителя уведомление на компетентния надзорен орган, ако реши да продължи предаването.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="37"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>Тук считам, че е необходимо да се внесат някои уточнения относно съдържанието на проверката, която страните по договора трябва да направят с оглед на бележката под линия към клауза 5, ако задълженията, наложени на вносителя от правото на третата държава, водят до нарушение на стандартните клаузи и следователно възпрепятстват осигуряването на подходящи гаранции при предаването. Този проблем е повдигнат по същество във втората част на шестия преюдициален въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>Такава проверка според мен предполага да се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи всяко предаване, сред които може да са естеството на данните и техният евентуален чувствителен характер, въведените от износителя и/или вносителя на данните механизми за гарантиране на сигурността им<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>В това отношение съображение 109 от ОРЗД насърчава износителя и вносителя да добавят към стандартните клаузи за защита допълнителни гаранции, по-специално по договорен път.</P></NOTE>, естеството и целта на обработването от публичните органи на третата държава, на което ще бъдат подложени данните, условията на това обработване, както и осигурените от третата държава ограничения и гаранции. Елементите, характеризиращи дейностите по обработване от публичните органи, и гаранциите, приложими в правния ред на посочената трета държава, според мен могат да съвпадат с посочените в член 45, параграф 2 от ОРЗД.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>На второ място, съдържащите се в приложението към Решение 2010/87 стандартни договорни клаузи въвеждат в полза на субектите на данни приложими права, както и правни средства за защита срещу износителя и при условията на евентуалност — срещу вносителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>Така в параграф 1 от клауза 3, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>Клауза в полза на трето лице<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/>, се предвижда право на обжалване на субекта на данни срещу износителя в случай на нарушение, по-специално на клауза 5, букви а) или б). Съгласно клауза 3, параграф 2, когато износителят на данни е изчезнал фактически или е престанал да съществува юридически, субектът на данни може да иска прилагането на тази клауза спрямо вносителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Клауза 6, параграф 1 предоставя на всеки субект на данни, претърпял вреда в резултат на нарушаване на посочените в клауза 3 задължения, правото да получи обезщетение от износителя за претърпяната вреда. В съответствие с клауза 7, параграф 1 вносителят на данни приема, че ако субектът на данни се позове спрямо него на права като трето лице бенефициер и/или търси обезщетение за претърпяната вреда, вносителят ще приеме решението субектът на данни или да предаде спора за медиация от независимо лице, евентуално от надзорния орган, или да сезира съдилищата в държавата членка, в която е установен износителят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Освен средствата за правна защита, с които разполагат съгласно стандартните договорни клаузи, предвидени в приложението към Решение 2010/87, субектите на данни могат, когато считат, че тези клаузи са нарушени, да поискат от надзорните органи приемането на коригиращи мерки в съответствие с член 58, параграф 2 от ОРЗД, към който препраща член 4 от Решение 2010/87<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Макар член 4, параграф 1 от Решение 2010/87 да препраща към член 28, параграф 3 от Директива 95/46, припомням, че по силата на член 94, параграф 2 от ОРЗД позоваванията на тази директива трябва да се тълкуват като позовавания на съответните разпоредби на ОРЗД.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="38"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По задълженията на надзорните органи</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>Следните причини ми дават основание да считам, подобно на г‑н Schrems, Ирландия, германското, австрийското, белгийското, нидерландското и португалското правителство, както и на ЕКЗД, че член 58, параграф 2 от ОРЗД задължава надзорните органи, когато след надлежна проверка приемат, че предаваните към трета държава данни не са достатъчно защитени поради неспазване на договорните клаузи, да вземат подходящи мерки за отстраняване на тази незаконосъобразност, при необходимост като разпоредят спиране на предаването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>На първо място, отбелязвам, че обратно на твърдяното от DPC нито една разпоредба на Решение 2010/87 не ограничава до изключителни случаи упражняването на правомощията на надзорния орган по член 58, параграф 2, букви е) и й) от ОРЗД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>да налага временно или окончателно ограничаване, в т.ч. забрана, на обработването на данни<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>да разпорежда преустановяването на потока на данни към получател в трета държава<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Вярно е, че в първоначалната редакция на член 4, параграф 1 от Решение 2010/87 упражняването от надзорните органи на правомощието да спират или да забраняват трансграничните потоци на данни, е било сведено до определени случаи, в които е установено, че предаването въз основа на договор може да има съществени неблагоприятни последици върху гаранциите, предназначени да защитят субекта на данните. Понастоящем обаче член 4 от това решение, изменено от Комисията през 2016 г., за да се съобрази с решение Schrems<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. съображения 6 и 7 от Решение 2016/2297. В точки 101—104 от решение Schrems Съдът обявява за невалидна разпоредба от решението относно сферата на неприкосновеност, която е свеждала правомощията на надзорните органи по член 28 от Директива 95/46 до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>изключителни случаи<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>, тъй като Комисията не е компетентна да ограничава тези правомощия.</P></NOTE>, само посочва тези правомощия, без изобщо да ги ограничава. Във всеки случай решение за изпълнение на Комисията, каквото е Решение 2010/87, не може валидно да ограничи правомощията на надзорните органи, предоставени съгласно самия ОРЗД<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. решение Schrems (т. 103).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>Това заключение не се поставя под въпрос от съображение 11 от Решение 2010/87, съгласно което надзорните органи могат да упражняват правомощията си за спиране и забрана на предаването на данни само в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>изключителни случаи<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>. Това съображение, съдържащо се още в първоначалната редакция на това решение, се е отнасяло до предишния член 4, параграф 1 от посоченото решение, който е ограничавал правомощията на надзорните органи. При изменението на Решение 2010/87 с Решение 2016/2297 Комисията е пропуснала да премахне или да измени посоченото съображение, за да адаптира съдържанието му към разпоредбата на новия член 4. Съображение 5 от Решение 2016/2297 обаче потвърждава правомощието на надзорните органи да спират или да забраняват предаване на данни, което считат за противоречащо на правото на Съюза, по-специално поради неспазването от вносителя на стандартните договорни клаузи. Съображение 11 от Решение 2010/87, доколкото понастоящем противоречи както на текста, така и на целта на правно обвързваща разпоредба от това решение, трябва да се приеме за остаряло<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Във всеки случай преамбюлът на акт на Съюза няма обвързваща правна сила и не може да бъде изтъкнат с цел да бъдат дерогирани самите разпоредби на този акт. Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981119">19 ноември 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nilsson и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑162/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:554">EU:C:1998:554</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050512">12 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meta Fackler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑444/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:288">EU:C:2005:288</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060110">10 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>IATA и ELFAA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑344/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:10">EU:C:2006:10</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>На второ място, също противно на поддържаното от КЗЛД, упражняването на правомощията за спиране и забрана, предвидени в член 58, параграф 2, букви е) и й) от ОРЗД,, също не представлява просто възможност, оставена на преценката на надзорните органи. Според мен това заключение произтича от тълкуване на член 58, параграф 2 от ОРЗД във връзка с други разпоредби на този регламент и на Хартата, както и от общата структура и целите на Решение 2010/87.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="39"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>По-специално член 58, параграф 2 от ОРЗД трябва да се разглежда във връзка с член 8, параграф 3 от Хартата и член 16, параграф 2 ДФЕС. Съгласно тези разпоредби спазването на изискванията, произтичащи от основното право на защита на личните данни, е предмет на контрол от страна на независими органи. Тази задача за осигуряване на прилагането на изискванията относно защитата на личните данни, посочена също в член 57, параграф 1, буква а) от ОРЗД, предполага задължение за надзорните органи да действат така, че да осигурят правилното прилагане на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Така надзорният орган трябва да разгледа с цялата дължима грижа жалба, подадена от лице, което твърди, че данните му са предадени на трета държава при неспазване на приложимите към предаването стандартни договорни клаузи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. по аналогия решение Schrems (т. 63).</P></NOTE>. За тази цел член 58, параграф 1 от ОРЗД предоставя на надзорните органи значителни правомощия за разследване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Ще добавя, че по силата на клауза 8, параграф 2, съдържаща се в приложението към Решение 2010/87, страните по договора се споразумяват да предоставят на надзорния орган правото да извършва проверка на вносителя при същите условия, които биха се прилагали за проверка на износителя съгласно приложимото право.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>Компетентният надзорен орган е длъжен също да реагира по подходящ начин на евентуални нарушения на правата на субекта на данни, които е установил след разследването си. В това отношение съгласно член 58, параграф 2 от ОРЗД всеки надзорен орган разполага с широк набор от средства — различните правомощия да приема коригиращи мерки, изброени в тази разпоредба — за да изпълнява възложената му задача<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. в този смисъл решение Schrems (т. 43).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>Въпреки че изборът на най-ефикасното средство зависи от преценката на компетентния надзорен орган с оглед на всички обстоятелства на разглежданото предаване, той е длъжен да изпълнява изцяло поверените му задачи за надзор. Когато е приложимо, този орган трябва да спре предаването, ако стигне до извода, че стандартните договорни клаузи не са спазени и че не може да бъде осигурена подходяща защита на предаваните данни с други средства, в случай че самият износител на данни не е спрял предаването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>Това тълкуване се подкрепя от член 58, параграф 4 от ОРЗД, който предвижда, че упражняването на правомощията, предоставени на надзорните органи по силата на този член, се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции, включително ефективни правни средства за съдебна защита съгласно член 47 от Хартата. Член 78, параграфи 1 и 2 от ОРЗД освен това признава на всяко лице правото на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на надзорен орган или когато този орган не е разгледал жалбата му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Съгласно съображение 141 от ОРЗД всяко лице трябва да има право на ефективни правни средства за защита в съответствие с член 47 от Хартата, ако надзорният орган <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>не предприема действия, когато такива са необходими, за да се защитят правата на [това лице]<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/>. Вж. също съображения 129 и 143 от ОРЗД.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>Както изтъкват по същество г‑н Schrems, BSA, Ирландия, полското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Комисията, тези разпоредби предполагат, че решение с което надзорен орган се въздържа да забрани или да спре предаване на данни към трета държава по искане на лице, което се позовава на риск отнасящите се до него данни да бъдат обработени в тази трета държава в противоречие с основните права, може да бъде обжалвано по съдебен ред. Признаването на право на съдебна защита обаче предполага наличието на обвързана компетентност, а не просто на дискреционно правомощие, на надзорните органи. Освен това г‑н Schrems и Комисията с основание подчертават, че<?PAGE NO="40"?> упражняването на ефективен съдебен контрол предполага органът, издал спорния акт, да го мотивира по подходящ начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110728">28 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Samba Diouf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑69/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:524">EU:C:2011:524</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111117">17 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Гайдаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑430/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:749">EU:C:2011:749</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По мое мнение това задължение за мотивиране обхваща и избора на надзорните органи кое от предоставените им от член 58, параграф 2 от ОРЗД правомощия да упражнят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>Трябва обаче и да се отговори на доводите, с които КЗЛД изтъква, че макар надзорните органи да трябва да спрат или да забранят предаване, когато защитата на правата на субекта на данните го изисква, това не гарантирало валидността на Решение 2010/87.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>Първо, КЗЛД счита, че такова задължение не разрешава систематичните проблеми относно липсата на подходящи гаранции в трета държава като Съединените щати. Всъщност надзорните органи могат да упражняват правомощията си само за всяко предаване поотделно, докато характеризиращите американското право недостатъци били от общо и структурно естество. От това произтичал риск различните надзорни органи да приемат разнопосочни решения по отношение на сравними предавания на данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>В това отношение не мога да пренебрегна практическите трудности, свързани със законодателното решение отговорността за гарантиране на спазването на основните права на субектите на данни в рамките на конкретни случаи на предаване или на потоци към даден получател да се повери на надзорните органи. Считам обаче, че тези трудности не водят до невалидност на Решение 2010/87.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154.</NO.P><TXT>Всъщност според мен правото на Съюза не изисква да се осигури общо и превантивно решение за всички предавания на данни към определена трета държава, които могат да носят еднакви рискове от нарушаване на основните права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155.</NO.P><TXT>Освен това рискът от фрагментирани подходи на различните надзорни органи е присъщ на търсената от законодателя децентрализирана архитектура на надзор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. в тази връзка решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180605">5 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:388">EU:C:2018:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това, както подчертава германското правителство, глава VII от ОРЗД, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>Сътрудничество и съгласуваност<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/>, установява механизми, насочени към предотвратяването на този риск. В случай на трансгранично обработване на данни член 60 от този регламент предвижда процедура за сътрудничество между засегнатите надзорни органи и надзорния орган на мястото на установяване на администратора, наречен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>водещ надзорен орган<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. член 56, параграф 1 от ОРЗД. Съгласно член 61 от този регламент надзорните органи са длъжни да си предоставят взаимопомощ. Член 62 от посочения регламент ги оправомощава да провеждат съвместни операции.</P></NOTE>. В случай на противоречиви мнения несъгласието трябва да бъде разрешено от ЕКЗД<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. член 65 от ОРЗД.</P></NOTE>. Последният е компетентен и да издава по искане на надзорен орган становища по всеки въпрос с последици в повече от една държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. член 64, параграф 2 от ОРЗД.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156.</NO.P><TXT>Второ, КЗЛД изтъква недействителността на Решение 2010/87 с оглед на член 47 от Хартата, тъй като надзорните органи могат да защитават правата на субектите на данни само за в бъдеще, без да предлагат решение на тези, чиито данни вече са предадени. КЗЛД отбелязва по-специално, че член 58, параграф 2 от ОРЗД не предвижда право на достъп, коригиране и изтриване на данните, събрани от публичните органи на третата държава, нито възможност за обезщетение на понесените от субектите на данни вреди.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="41"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157.</NO.P><TXT>Що се отнася до твърдяната липсата на право на достъп, коригиране и изтриване на събраните данни, налага се изводът, че когато в третата държава на местоназначение няма никакви ефективни средства за правна защита, предвидените в Съюза средства за правна защита срещу администратора не позволяват да се получи от публичните органи на тази трета държава достъп до тези данни, както и те да бъдат коригирани или изтрити.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158.</NO.P><TXT>Считам обаче, че това възражение не може да обоснове несъвместимостта на Решение 2010/87 с член 47 от Хартата. Всъщност валидността на това решение не зависи от наличното ниво на защита във всяка трета държава членка, към която данните могат да бъдат предавани въз основа на посочените в него стандартни договорни клаузи. Ако правото на третата държава на местоназначение възпрепятства вносителя на данни да спазва тези клаузи, като го задължава да предостави на публичните органи достъп до данните без възможност за подходяща правна защита, в случай че износителят на данни не е спрял предаването съгласно съдържащата се в приложението към Решение 2010/87 клауза 5, букви а) или б), надзорните органи са тези, които следва да приемат корективни мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159.</NO.P><TXT>Освен това, както подчертава г‑н Schrems, лицата, чиито права са нарушени, вече се ползват съгласно член 82 от ОРЗД от право на обезщетение от администратора или обработващия лични данни за материалните и нематериалните вреди, претърпени в резултат на нарушение на този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Член 83, параграф 5, буква в) от ОРЗД предвижда също налагане на имуществени санкции на администратора в случай на нарушение на членове 44—49 от този регламент.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160.</NO.P><TXT>Както е видно от всички тези съображения, анализът ми не установява нито едно обстоятелство, което да може да постави под въпрос валидността на Решение 2010/87 с оглед на членове 7, 8 и 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Е.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По липсата на необходимост от отговор на останалите преюдициални въпроси и от разглеждане на валидността на решението относно Щита за личните данни</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161.</NO.P><TXT>В настоящия раздел излагам причините, свързани основно с ограничаването на предмета на спора в главното производство до валидността на Решение 2010/87, поради които считам, че не следва да се отговаря на от втори до пети, девети и десети преюдициален въпрос, нито Съдът да се произнася по валидността на решението относно Щита за личните данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162.</NO.P><TXT>Вторият преюдициален въпрос се отнася до определянето на стандартите за защита, които трета държава трябва да спазва, за да може данните да ѝ се предадат законосъобразно въз основа на стандартните договорни клаузи, когато органите на тази трета държава могат да обработват тези данни след предаването им за целите на националната сигурност. Третият въпрос, отправен до Съда, се отнася до определянето на елементите, характеризиращи режима на защита, приложим в третата държава на местоназначение, които трябва да се вземат предвид, за да се провери дали този режим отговаря на тези стандарти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163.</NO.P><TXT>С четвъртия, петия и десетия въпрос запитващата юрисдикция иска главно да се установи дали с оглед на установените от нея факти по отношение на правото на Съединените щати то предвижда подходящи гаранции срещу намесата на американските разузнавателни органи в упражняването на основните права на зачитане на личния живот, на защита на личните данни и на ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="42"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164.</NO.P><TXT>Деветият преюдициален въпрос се отнася до значението — при проверката, с която надзорен орган установява дали предаване на данни към Съединените щати, основано на предвидените в Решение 2010/87 стандартни договорни клаузи, е съпътствано от подходящи гаранции — на обстоятелството, че в решението относно Щита за личните данни Комисията е констатирала, че Съединените щати осигуряват адекватно ниво на защита на основните права на субектите на данни срещу такава намеса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165.</NO.P><TXT>Що се отнася до въпроса за валидността на решението относно Щита за личните данни, запитващата юрисдикция не го поставя изрично, въпреки че, както е обяснено по-долу<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. точка 175 от настоящото заключение.</P></NOTE>, четвъртият, петият и десетият преюдициален въпрос косвено поставят под съмнение основателността на констатацията за адекватност, направена от Комисията в това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166.</NO.P><TXT>Според мен с оглед на обстоятелствата, които произтичат от предшестващия анализ, пояснението на Съда по тези въпроси не би могло да засегне заключението относно валидността in abstracto на Решение 2010/87, нито следователно да повлияе на разрешаването на спора в главното производство (раздел 1). Освен това, макар че отговорите на Съда на посочените въпроси биха могли да бъдат полезни на по-късен етап за КЗЛД в производството, което е в основата на този спор, за да се определи дали разглежданите предавания трябва in concreto да бъдат преустановени поради твърдяната липса на подходящи гаранции, според мен разрешаването им в рамките на настоящото дело би било преждевременно (раздел 2).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По липсата на необходимост от отговори на Съда с оглед на предмета на спора в главното производство</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167.</NO.P><TXT>Припомням, че спорът в главното производство произтича от упражняването от страна на КЗЛД на правния способ, описан в точка 65 от решение Schrems, съгласно която всяка държава членка трябва да позволи на надзорен орган, когато счита за необходимо с цел разглеждането на подадена до него жалба, да поиска от национална юрисдикция да отправи до Съда преюдициален въпрос във връзка с валидността на решение относно адекватното ниво на защита или по аналогия — на решение, установяващо стандартни договорни клаузи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168.</NO.P><TXT>В това отношение High Court (Висш съд) подчертава, че единствените възможности, с които е разполагал след сезирането му от КЗЛД, са били или да отправи преюдициално запитване относно валидността на Решение 2010/87 по искане на КЗЛД, в случай че споделя съмненията му относно валидността на това решение, или в противен случай да откаже да уважи това искане. Тази юрисдикция счита, че ако бе избрала втората възможност, е трябвало да отхвърли искането, тъй като жалбата на КЗЛД не е имала друг предмет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Решение на High Court (Висш съд) от <DATE ISO="20171003">3 октомври 2017 г.</DATE> (т. 337).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169.</NO.P><TXT>В същия смисъл Supreme Court (Върховен съд), сезиран от Facebook Ireland с жалба срещу акта за преюдициално запитване, описва спора в главното производство като установително производство, с което КЗЛД иска от запитващата юрисдикция да постави на Съда преюдициален въпрос относно валидността на Решение 2010/87. Според ирландската върховна юрисдикция единственият въпрос по същество, повдигнат пред запитващата юрисдикция и Съда, следователно е валидността на това решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Съгласно решението на Supreme Court (Върховен съд) от <DATE ISO="20190531">31 май 2019 г.</DATE> (т. 2.7) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>[t]he sole relief claimed by the DPC is, in substance, a reference to the CJEU under Article 267 [TFUE]<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>). По-нататък точка 2.9 от това решение гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>Here, the only issue of substance which arises before either the Irish courts or the CJEU is the question of the validity or otherwise of Union measures. Whatever the view taken by the CJEU on that issue, <HT TYPE="ITALIC">the Irish courts will have no further role, for the measures under question will either be found to be valid or invalid and in either event, that will be the end of the matter</HT><QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/> (курсивът е мой).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="43"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0170"><NO.P>170.</NO.P><TXT>Като се има предвид така очертаният предмет на спора в главното производство, запитващата юрисдикция отправя до Съда първите десет въпроса, доколкото е считала, че разглеждането им ще бъде част от цялостната преценка, необходима на Съда, който в отговор на единадесетия въпрос да се произнесе по валидността на Решение 2010/87 с оглед на членове 7, 8 и 47 от Хартата. Съгласно акта за преюдициално запитване този въпрос представлява логичен завършек на предшестващите го въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0171"><NO.P>171.</NO.P><TXT>В този смисъл изглежда, че въпросите от втори до пети, както и деветият и десетият въпрос се основават на схващането, че валидността на Решение 2010/87 зависи от равнището на защита на основните права, предвидено във всяка от третите държави, към които данните могат да бъдат предавани въз основа на предвидените в него стандартни договорни клаузи. Както обаче следва от моя анализ на седмия въпрос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. точка 124 от настоящото заключение.</P></NOTE>, това схващане според мен е неправилно. Правото на третата държава на местоназначение се разглежда само когато Комисията приема решение относно адекватното ниво на защита или когато при предаване на данни, основано на подходящи гаранции по смисъла на член 46, параграф 1 от ОРЗД, администраторът или евентуално компетентният надзорен орган проверява дали задълженията, които правото на тази трета държава налага на вносителя, не поставят под въпрос ефективността на осигурената от тези гаранции защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0172"><NO.P>172.</NO.P><TXT>Следователно отговорите на Съда на горепосочените въпроси не могат да повлияят на заключението му относно единадесетия въпрос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Поради същата причина в решението си от <DATE ISO="20190531">31 май 2019 г.</DATE> (т. 8.1—8.5), като същевременно признава, че не е компетентен да оспорва решението на запитващата юрисдикция да отправи до Съда преюдициалните въпроси и да изменя съдържанието им, Supreme Court (Върховен съд) изразява съмнения относно необходимостта от някои от тези въпроси. По-специално точка 8.5 от това решение гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>The sole purpose of the proceedings before the courts in Ireland was to enable the High Court to refer that question of validity to the CJEU and obtain a definitive answer from the only court which has competence to make the decision in question. It is difficult, therefore, to see how the High Court needs answers to many of the questions which have been referred, for the answers to those questions are only relevant to the question of the validity of the challenged measures […]<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/>.</P></NOTE>. Ето защо с оглед на предмета на спора в главното производство на тези въпроси не следва де са отговаря.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0173"><NO.P>173.</NO.P><TXT>Предлагам на Съда да разгледа настоящото дело само от гледна точка на предмета на този спор. Според мен Съдът не би трябвало да отива отвъд необходимото за разрешаването на посочения спор, като разглежда преюдициалните въпроси от гледна точка на висящото пред КЗЛД производство, което е в основата му. Както е обяснено по-долу, тази препоръка за сдържаност се дължи на грижата да не се наруши нормалният ход на производството, което трябва да продължи пред КЗЛД след произнасянето на Съда по валидността на Решение 2010/87. От друга страна, предвид фактите в настоящия случай разглеждането от Съда на проблемите, повдигнати с втори—пети, девети и десети въпрос, ми се струва малко прибързано дори с оглед на значението на това производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По доводите срещу разглеждането от Съда с оглед на предмета на висящото пред КЗЛД производство</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0174"><NO.P>174.</NO.P><TXT>В жалбата си пред КЗЛД г‑н Schrems иска от този надзорен орган да упражни правомощията си по член 58, параграф 2, буква е) от ОРЗД, като разпореди на Facebook Ireland да спре предаването към Съединените щати на отнасящите се до него лични данни, извършвано въз основа на стандартните договорни клаузи. В подкрепа на това искане г‑н Schrems се позовава основно на неподходящия характер на тези договорни гаранции с оглед на намесата в упражняването на основните му права, произтичаща от дейностите на американските разузнавателни служби.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="44"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0175"><NO.P>175.</NO.P><TXT>Доводите на г‑н Schrems поставят под съмнение констатацията на Комисията в решението относно Щита за личните данни, че Съединените щати осигуряват адекватно ниво на защита на данните, предадени по силата това решение, с оглед на ограниченията върху достъпа до тези данни и тяхното използване от американските разузнавателни органи, както и на предоставената на субектите на данни правна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Вж. съображения 64—141 от решението относно Щита за личните данни. Припомням, че както следва от член 1, параграф 2 от това решение, Щитът за личните данни се състои не само от принципите, към които трябва да се придържат предприятията, които желаят да предават данни въз основа на посоченото решение, но и от официалните писмени изявления и ангажиментите, получени от правителството на Съединените щати, съдържащи се в приложените към него документи.</P></NOTE>. Опасенията, изразени временно от КЗЛД<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Проектът за решение на КЗЛД предхожда приемането на решението относно Щита за личните данни. Както пояснява КЗЛД в този проект, макар временно да е стигнал до заключението, че предвидените от правото на Съединените щати гаранции не позволяват да се осигури поне съответствието на предаването на данни към тази трета държава с член 47 от Хартата, <HT TYPE="ITALIC">на този етап той не е разгледал или взел предвид новите договорености, предвидени в проектоспоразумението относно Щита за защита на личните данни, тъй като то още не е било прието</HT>. Въпреки това в точка 307 от решението си от <DATE ISO="20171003">3 октомври 2017 г.</DATE> High Court (Висш съд) изтъква: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0128" REF.END="QE0128"/>It is fair to conclude […] that the decision of the Commission in regard to the adequacy of the protections afforded to EU citizens against interference by the intelligence authorities in the [U.S.] with the fundamental rights of EU citizens whose data are transferred from the [EU] to the [U.S.], conflicts with the case made by the DPC to this court<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/>.</P></NOTE>, както и от запитващата юрисдикция в четвъртия, петия и десетия въпрос също пораждат непряко съмнения относно основателността на тази констатация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0176"><NO.P>176.</NO.P><TXT>Несъмнено решението относно Щита за личните данни се ограничава да констатира адекватността на нивото на защита на личните данни, предавани в съответствие с изложените в него принципи към предприятие, установено в Съединените щати, което се е самосертифицирало, че спазва тези принципи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Вж. член 1, параграфи 1 и 3, както и съображения 14—16 от решението относно Щита за личните данни.</P></NOTE>. Съдържащите се в него съображения обаче надхвърлят контекста на предаванията на данни, обхванати от това решение, доколкото се отнасят до действащите в тази трета държава право и практики относно обработването на предадените данни за целите на защитата на националната сигурност. Както отбелязват по същество Facebook Ireland, г‑н Schrems, правителството на Съединените щати и Комисията, извършваният от американските разузнавателни органи надзор, както и гаранциите срещу риска от злоупотреба, които той съдържа, и механизмите насочени към контрола на спазването му се прилагат, от гледна точка на правото на Съюза, независимо от правното основание, изтъкнато в подкрепа на предаването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0177"><NO.P>177.</NO.P><TXT>В този смисъл въпросът дали констатациите в това отношение, изложени в решението относно Щита за личните данни, обвързват надзорните органи, когато те разглеждат законосъобразността на предаване на данни, извършвано въз основа на стандартни договорни клаузи, може да се окаже релевантен за целите на разглеждането от КЗЛД на жалбата на г‑н Schrems. В случай на утвърдителен отговор на този въпрос би възникнал въпросът дали това решение действително е валидно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0178"><NO.P>178.</NO.P><TXT>Аз обаче не бих препоръчал на Съда да се произнася по тези въпроси само за да съдейства на КЗЛД да разгледа тази жалба, при положение че не следва да им се отговаря, за да се позволи на запитващата юрисдикция да разреши спора в главното производство. Тъй като предвидената в член 267 ДФЕС процедура установява диалог между съдилищата, не е необходимо Съдът да внася яснота само за да съдейства на административен орган в производство, което е в основата на този спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0179"><NO.P>179.</NO.P><TXT>Сдържаността според мен се налага още повече тъй като въпросът за валидността на решението относно Щита за личните данни не му е поставен изрично, като това решение освен това вече е предмет на висящо производство по жалба за отмяна пред Общия съд на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Висящо дело T‑738/16, La Quadrature du Net и др./Комисия (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="006" PAGE.FIRST="39" DATE.PUB="2017">ОВ С 6, 2017 г., стр. 39</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="45"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0180"><NO.P>180.</NO.P><TXT>Нещо повече, ако се произнесе по посочените по-горе проблеми, Съдът според мен ще наруши нормалния ход на производството, което трябва да протече, след като постанови решението си по настоящото дело. В това производство КЗЛД следва да разгледа жалбата на г‑н Schrems, като вземе предвид отговора, който Съдът ще даде на единадесетия преюдициален въпрос. Ако, както предлагам и обратно на поддържаното от КЗЛД пред Съда, последният приеме, че Решение 2010/87 не е невалидно с оглед на членове 7, 8 и 47 от Хартата, на КЗЛД според мен трябва да се предостави възможността да преразгледа преписката по висящото пред него производство. В случай че КЗЛД приеме, че не е в състояние да се произнесе по жалбата на г‑н Schrems, без Съдът предварително да е определил дали решението относно Щита за личните данни възпрепятства упражняването на правомощията му за спиране на разглежданото предаване на данни, и потвърди, че има съмнения относно валидността на това решение, той ще може да сезира отново националните съдилища да отправят до Съда въпрос в тази връзка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Отбелязвам впрочем, че в писменото си становище КЗЛД не е взел отношение по значението на решението относно Щита за личните данни за разглеждането на жалбата, с която е сезиран.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0181"><NO.P>181.</NO.P><TXT>В такъв случай ще бъде образувано производство, позволяващо на всички посочени в член 23, втора алинея от Статута на Съда страни и заинтересовани лица да представят пред Съда становища, насочени конкретно към въпроса за валидността на решението относно Щита за личните данни, като евентуално посочат конкретните преценки, които оспорват, както и причините, поради които смятат, че Комисията е превишила ограничената свобода на преценка, с която е разполагала<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Вж. в това отношение решение Schrems (т. 78).</P></NOTE>. В такова производство Комисията ще има възможността да отговори конкретно и подробно на всяка евентуална критика срещу посоченото решение. Въпреки че в настоящото дело страните и заинтересованите лица, представили становища пред Съда, са имали възможност да обсъдят някои релевантни аспекти с цел преценка на съответствието на решението относно Щита за личните данни с членове 7, 8 и 47 от Хартата, с оглед на значението му този въпрос следва да бъде предмет на изчерпателна и задълбочена дискусия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0182"><NO.P>182.</NO.P><TXT>Според мен предпазливостта изисква да се изчака всички тези процесуални етапи да бъдат преминати, преди Съдът да разгледа влиянието, което решението относно Щита за личните данни оказва върху разглеждането от надзорен орган на искане за спиране на предаване към Съединените щати съгласно член 46, параграф 1 от ОРЗД, и да се произнесе по валидността на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0183"><NO.P>183.</NO.P><TXT>Това е така още повече доколкото представената на Съда преписка не позволява да се направи изводът, че разглеждането на жалбата на г‑н Schrems от КЗЛД ще зависи непременно от това дали решението относно Щита за личните данни възпрепятства упражняването от надзорните органи на тяхното правомощие да спрат предаване на данни въз основа на стандартните договорни клаузи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0184"><NO.P>184.</NO.P><TXT>В това отношение, на първо място, не е изключено КЗЛД да бъде принуден да спре разглежданото предаване на основания, различни от свързаните с твърдяното недостатъчно ниво на защита, осигурено от Съединените щати срещу нарушаването на основните права на субектите на данни, произтичащо от дейностите на американските разузнавателни служби. По-специално, запитващата юрисдикция уточнява, че в жалбата си пред КЗЛД г‑н Schrems поддържа, че договорните клаузи, изтъкнати от Facebook Ireland в подкрепа на това предаване, не отразяват точно съдържащите се в приложението към Решение 2010/87. Г‑н Schrems твърди освен това, че посоченото предаване попада в приложното поле не на това решение, а на други решения за СДК<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>В подкрепа на тази теза г‑н Schrems изтъква, че що се отнася до обработването на личните данни на потребителите на социалната мрежа Facebook, Facebook Inc. трябва да се разглежда не само като обработващ лични данни, а и като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0129" REF.END="QE0129"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/> по смисъла на член 4, точка 7 от ОРЗД. Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180605">5 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:388">EU:C:2018:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="46"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0185"><NO.P>185.</NO.P><TXT>На второ място, КЗЛД и запитващата юрисдикция подчертават, че Facebook Ireland не е изтъкнало решението относно Щита за личните данни в подкрепа на предаването, посочено в жалбата на г‑н Schrems<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Вж. решение на High Court (Висш съд) от <DATE ISO="20171003">3 октомври 2017 г.</DATE> (т. 66).</P></NOTE>, което това дружество потвърждава в съдебното заседание. Въпреки че Facebook Inc. е самосертифицирало спазването на принципите на Щита за защита на личните данни, считано от <DATE ISO="20160930">30 септември 2016 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Вж. интернет сайта на Щита за защита на личните данни (https://www.privacyshield.gov/participant_search).</P></NOTE>, Facebook Ireland твърди, че това спазване засяга само предаването на някои категории данни, а именно отнасящите се до търговските партньори на Facebook Inc. Струва ми се неподходящо Съдът да предвижда какви въпроси биха могли да възникнат в тази връзка, преценявайки дали, в случай че Facebook Ireland не може да се позове на Решение 2010/87 в подкрепа на разглежданото предаване, това предаване все пак би било обхванато от решението относно Щита за личните данни, при положение че то не е повдигнало този довод нито пред запитващата юрисдикция, нито пред КЗЛД.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0186"><NO.P>186.</NO.P><TXT>От това стигам до извода, че не следва да се отговоря на втори—пети, девети и десети преюдициален въпрос, нито да се разглежда валидността на решението относно Щита за личните данни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Ж.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Съображения при условията на евентуалност относно действието и валидността на решението относно Щита за личните данни</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0187"><NO.P>187.</NO.P><TXT>Въпреки че анализът по-горе ме кара да предложа на Съда основно да не се произнася по значението на решението относно Щита за личните данни за разглеждането на жалба като подадената от г‑н Schrems пред КЗЛД и по валидността на това решение, струва ми се полезно да изложа — при условията на евентуалност и с резерви — няколко неизчерпателни съображения по този въпрос.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По значението на решението относно Щита за личните данни при разглеждането от надзорен орган на жалба относно законосъобразността на предаване на данни въз основа на договорни гаранции</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0188"><NO.P>188.</NO.P><TXT>Целта на деветия преюдициален въпрос е да се установи дали направената в решението относно Щита за личните данни констатация относно адекватността — с оглед на въведените ограничения на достъпа до предаваните данни и тяхното използване от американските органи за целите на националната сигурност и на правната защита на субектите на данни — на осигуреното от Съединените щати ниво на защита не допуска надзорен орган да спре предаване към тази трета държава, извършвано въз основа стандартни договорни клаузи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0189"><NO.P>189.</NO.P><TXT>Струва ми се, че този проблем трябва да се разглежда във връзка с точки 51 и 52 от решение Schrems, от които произтича, че решение относно адекватното ниво на защита обвързва надзорните органи дотогава, докато не бъде обявено за невалидно. Следователно надзорен орган, сезиран с жалба от лице, чиито данни се предават на трета държава, за която се отнася решение относно адекватното ниво на защита, не може да спре предаването на данни, поради това че нивото на защита там е недостатъчно, без Съдът предварително да е обявил това решение за невалидно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Вж. в този смисъл решение Schrems (т. 59).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="47"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0190"><NO.P>190.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали по отношение на решение относно адекватното ниво на защита — като решението относно Щита за личните данни или предишното решение относно сферата на неприкосновеност — основано на доброволното спазване от предприятията на изложените в него принципи, този извод важи само доколкото предаването на съответната трета държава е обхванато от това решение, или и когато почива на различно правно основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0191"><NO.P>191.</NO.P><TXT>Според г‑н Schrems, германското, нидерландското, полското и португалското правителство, както и Комисията, констатацията за адекватното ниво на защита, направена в решението относно Щита за личните данни, не лишава надзорните органи от възможността да спират или забраняват предаване на данни към Съединените щати, направено по силата на стандартните договорни клаузи. Когато предаването към Съединените щати не се основава на решението относно Щита за личните данни, надзорните органи формално не били обвързани от това решение при упражняването на правомощията, които им предоставя член 58, параграф 2 от ОРЗД. С други думи, тези надзорни органи можели да се дистанцират от констатациите на Комисията относно адекватността на нивото на защита срещу намесата на американските публични органи в упражняването на основните права на субектите на данни. Нидерландското правителство и Комисията уточняват, че надзорните органи все пак трябва ги вземат предвид при упражняването на правомощията си. Според германското правителство тези органи могат да извършват противоречащи преценки само след разглеждане по същество, включващо съответните разследвания, на констатациите на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0192"><NO.P>192.</NO.P><TXT>Facebook Ireland и правителството на Съединените щати обаче твърдят по същество, че обвързващото действие на решение относно адекватното ниво на защита — в светлината на изискванията за правна сигурност и еднакво прилагане на правото на Съюза — предполага, че надзорните органи не са оправомощени, дори при разглеждането на жалба за спиране на предаване на данни към съответната трета държава на основание, различно от това решение, да поставят под съмнение съдържащите се в това решение констатации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0193"><NO.P>193.</NO.P><TXT>Споделям първия от тези два подхода. Тъй като приложното поле на решението относно Щита за личните данни е ограничено до предаване на данни към предприятие, което се е самосертифицирало в съответствие с това решение, посоченото решение не би могло формално да обвърже надзорните органи по отношение на предаване на данни, което не попада в това приложно поле. Решението относно Щита за личните данни съответно има за цел да гарантира правната сигурност само на износителите, които предават данни в рамката, която то установява. Според мен независимостта, която член 52 от ОРЗД признава на надзорните органи, също не допуска те да са обвързани от констатациите на Комисията, направени в решение относно адекватното ниво на защита извън приложното му поле.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0194"><NO.P>194.</NO.P><TXT>Очевидно констатациите в решението относно Щита за личните данни във връзка с адекватността на нивото на защита, осигурено от Съединените щати срещу намесата, свързана с дейностите на американските разузнавателни служби, са отправната точка на анализа, с който надзорният орган преценява за всеки отделен случай дали предаване на данни, основано на стандартните договорни клаузи, трябва да бъде спряно поради такава намеса. При все това, ако приеме след задълбочено разследване, че не може да подкрепи тези констатации по отношение на представеното му за разглеждане предаване на данни, компетентният надзорен орган според мен запазва възможността да упражни правомощията, които му предоставя член 58, параграф 2, букви е) и й) от ОРЗД.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0195"><NO.P>195.</NO.P><TXT>При това положение, в случай че на разглеждания тук въпрос Съдът даде отговор, различен от подкрепяния от мен, би трябвало да се разгледа дали тези правомощия не следва все пак да бъдат възстановени поради невалидността на решението относно Щита за личните данни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="48"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По валидността на решението относно Щита за личните данни</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0196"><NO.P>196.</NO.P><TXT>Съображенията по-долу ще повдигнат някои въпроси относно основателността на преценките, съдържащи се в решението относно Щита за личните данни, що се отнася до адекватността — по смисъла на член 45, параграф 1 от ОРЗД — на нивото на защита, осигурено от Съединените щати, с оглед на дейностите по наблюдение на електронните съобщения, извършвани от американските разузнавателни органи. Тези съображения нямат за цел да изложат окончателно или изчерпателно становище по валидността на това решение. Те ще се ограничат до някои разсъждения, които биха могли да са полезни на Съда, в случай че обратно на препоръката ми иска да се произнесе по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0197"><NO.P>197.</NO.P><TXT>В тази връзка от съображение 64 и от точка I.5 от приложение II към решението относно Щита за личните данни следва, че спазването от предприятията на посочените в това решение принципи може да бъде ограничено по-специално от изисквания, свързани с националната сигурност, обществения интерес и правоприлагането, или от взаимнопротиворечиви задължения, произтичащи от американското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0198"><NO.P>198.</NO.P><TXT>Ето защо Комисията е направила оценка на предвидените в правото на Съединените щати гаранции по отношение на достъпа до предаваните данни и използването им от американските публични органи за целите по-специално на националната сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Вж. съображение 65 от решението относно Щита за личните данни.</P></NOTE>. Тя е получила от американското правителство потвърждение за някои ангажименти, отнасящи се, от една страна, до ограниченията на достъпа до предаваните данни и използването им от американските органи и от друга страна, до предоставената на субектите на данни правна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Вж. приложения III—VII към решението относно Щита за личните данни.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0199"><NO.P>199.</NO.P><TXT>Пред Съда г‑н Schrems оспорва валидността на решението относно Щита за личните данни, тъй като така описаните гаранции не са достатъчни да осигурят адекватно ниво на защита на основните права на лицата, чиито данни се предават към Съединените щати. Без директно да поставят под съмнение валидността на това решение, КЗЛД, EPIC, както и австрийското, полското и португалското правителство оспорват направените в него преценки на Комисията относно адекватността на нивото на защита срещу намесата, произтичаща от дейностите на американските разузнавателни служби. Тези съмнения са свързани с опасенията, изразени от Парламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Резолюции на Европейския парламент от <DATE ISO="20170406">6 април 2017 г.</DATE> относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, P8_TA(2017)0131, и от <DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE> относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, P8_TA(2018)0315.</P></NOTE>, ЕКЗД<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Вж. Работна група по член 29 относно защитата на данните (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0130" REF.END="QE0130"/>Група 29<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/>), Opinion 1/2016 on the EU-U.S. Privacy Shield draft adequacy decision, <DATE ISO="20160413">13 април 2016 г.</DATE>, WP 238; Група 29, EU-US Privacy Shield — First Annual Joint Review, <DATE ISO="20171128">28 ноември 2017 г.</DATE>, WP 255, и ЕКЗД, EU-US Privacy Shield — Second Annual Joint Review, <DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE> Група 29 е създадена по силата на член 29, параграф 1 от Директива 95/46, който предвижда нейния съвещателен статут и независимо действие. Съгласно параграф 2 от този член тази група се е състояла от представител на всеки национален надзорен орган, от представител на всеки орган, създаден за институциите и органите на Общността, както и от представител на Комисията. След влизането в сила на ОРЗД Група 29 е заменена от ЕКЗД (вж. член 94, параграф 2 от този регламент).</P></NOTE> и ЕНОЗД<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Вж. ЕНОЗД, Становище 4/2016 относно проект на решение за адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (Privacy Shield) от <DATE ISO="20160530">30 май 2016 г.</DATE> ЕНОЗД е създаден с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20001218">18 декември 2000 година</DATE> относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="008" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 8, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142). Той следи за прилагането на разпоредбите на този регламент.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0200"><NO.P>200.</NO.P><TXT>Преди да се анализира основателността на констатацията за адекватното ниво на защита в решението относно Щита за личните данни, следва да се уточни методиката на този анализ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="49"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Уточнения относно съдържанието на анализа на валидността на решение относно адекватното ниво на защита</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По елементите на сравнение, позволяващи да се прецени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0131" REF.END="QE0131"/>равностойността по същество<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/> на нивото на защита</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0201"><NO.P>201.</NO.P><TXT>Съгласно член 45, параграф 3 от ОРЗД и практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Вж. точка 112 от настоящото заключение.</P></NOTE> Комисията може да констатира, че трета държава осигурява адекватно ниво на защита само доколкото е стигнала до надлежно мотивиран извод, че нивото на защита на основните права на субектите на данни в тази трета държава е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0132" REF.END="QE0132"/>по същество равностойно<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/> на изискваното в Съюза в съответствие с този регламент, разглеждан във връзка с Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0202"><NO.P>202.</NO.P><TXT>Ето защо проверката на адекватността на защитата в трета държава задължително предполага сравнение между, от една страна, преобладаващите правила и практики в тази трета държава и от друга страна, действащите стандарти на защита в Съюза. С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да уточни елементите на това сравнение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Припомням, че равностойността по същество на нивото на защита, гарантирано от трета държава, спрямо изискваното ниво на защита в Съюза също трябва да бъде преценена, когато при конкретно предаване на данни, основано на предвидените в Решение 2010/87 стандартни договорни клаузи, администраторът или евентуално компетентният надзорен орган проверява дали публичните органи на третата държава на местоназначение налагат на вносителя на данни изисквания, които надхвърлят необходимото в едно демократично общество (вж. клауза 5, съдържаща се в приложението към Решение 2010/87, както и бележката под линия към нея). Вж. точки 115, 134 и 135 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0203"><NO.P>203.</NO.P><TXT>По-конкретно тази юрисдикция иска да се установи дали запазването на компетентност, коeто член 4, параграф 2 ДФЕС и член 2, параграф 2 от ОРЗД признават на държавите членки в областта на защитата на националната сигурност, означава, че правният ред на Съюза не съдържа стандарти за защита, с които трябва да бъдат сравнявани — с оглед оценката на адекватността им — гаранциите в трета държава, уреждащи обработването от публичните органи за целите на защитата на националната сигурност на данните, които са предадени там. При утвърдителен отговор посочената юрисдикция иска да се установи как трябва да бъде определена релевантната референтна рамка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0204"><NO.P>204.</NO.P><TXT>В това отношение не трябва да се забравя, че смисълът на ограниченията, които правото на Съюза предвижда за международните предавания на лични данни, като изисква да бъде осигурена непрекъснатост на нивото на защита на правата на субектите на данни, е да се избегне рискът от заобикаляне на приложимите в Съюза стандарти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Вж. точка 117 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Както твърди по същество Facebook Ireland, въобще не би било обосновано с оглед на тази цел да се очаква от трета държава да спазва изисквания, които не съответстват на задълженията на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0205"><NO.P>205.</NO.P><TXT>Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата обаче тя е приложима към държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Следователно валидността на решение относно адекватното ниво на защита с оглед на ограниченията на упражняването на основните права на субектите на данни, произтичащи от законодателството на третата държава на местоназначение, зависи от сравнение между тези ограничения и ограниченията, които разпоредбите на Хартата биха позволили от страна на държавите членки, <HT TYPE="ITALIC">само доколкото сходна правна уредба на държава членка би попаднала в приложното поле на правото на Съюза</HT>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="50"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0206"><NO.P>206.</NO.P><TXT>Адекватното ниво на защита, осигурено в третата държава на местоназначение, обаче не би могло да бъде преценено, без да се вземе предвид евентуалната намеса в упражняването на основните права на субектите на данни, която би произтекла от държавни мерки, по-специално в областта на националната сигурност, които, ако бъдат приети от държава членка, биха попаднали извън приложното поле на правото на Съюза. За целите на тази преценка член 45, параграф 2, буква а) от ОРЗД изисква да се вземе предвид без никакви ограничения действащото в тази трета държава законодателство в областта на националната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0207"><NO.P>207.</NO.P><TXT>Преценката на адекватността на нивото на защита с оглед на такива държавни мерки според мен предполага да се сравнят свързаните с тях гаранции и нивото на защита, изисквано в Съюза съгласно правото на държавите членки, включително съгласно ангажиментите им по ЕКПЧ. При положение че присъединяването на държавите членки към ЕКПЧ ги задължава да приведат националното си право в съответствие с разпоредбите на тази конвенция и следователно — както по същество изтъкват Facebook Ireland, германското и чешкото правителство, както и Комисията — представлява общ знаменател за държавите членки, бих приел тези разпоредби за подходящ елемент за сравнение за целите на тази оценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0208"><NO.P>208.</NO.P><TXT>В случая, както е посочено по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Вж. точка 197 от настоящото заключение.</P></NOTE>, изискванията относно националната сигурност на Съединените щати имат предимство пред задълженията на предприятията, самосертифицирали се в съответствие с решението относно Щита за личните данни. Ето защо валидността на това решение зависи от това дали изискванията са съпътствани от гаранции, които предоставят ниво на защита, което по същество е равностойно на нивото, което трябва да бъде осигурено в Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0209"><NO.P>209.</NO.P><TXT>Отговорът на този въпрос изисква предварително да се определят стандартите, а именно произтичащите от Хартата или от ЕКПЧ, на които трябва да съответстват разпоредбите в Съюза в областта на наблюдението на електронните съобщения, подобни на тези, които Комисията е разгледала в решението относно Щита за личните данни. Определянето на приложимите стандарти зависи от въпроса дали, ако разпоредби като член 702 от FISA и EO 12333 произхождаха от държава членка, биха попаднали в обхвата на ограничението на приложното поле на ОРЗД по силата на член 2, параграф 2 от този регламент, разглеждан във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0210"><NO.P>210.</NO.P><TXT>В тази връзка от член 4, параграф 2 ДЕС и от постоянната съдебна практика следва, че правото на Съюза, и по-специално актовете на вторичното право относно защитата на личните данни, не се прилага към дейностите в областта на защитата на националната сигурност, доколкото те са дейности, присъщи на държавите или на държавните органи, и са извън областите на дейност на частноправните субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), решение PNR (т. 58), решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑73/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:727">EU:C:2008:727</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tele2 Sverige и Watson и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑203/15 и C‑698/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:970">EU:C:2016:970</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0133" REF.END="QE0133"/>решението Tele2 Sverige<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/>, т. 69), и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181002">2 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ministerio Fiscal</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑207/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:788">EU:C:2018:788</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0134" REF.END="QE0134"/>решението Ministerio Fiscal<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/>, т. 32).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0211"><NO.P>211.</NO.P><TXT>Този принцип предполага, <HT TYPE="ITALIC">от една страна</HT>, че правна уредба в областта на защитата на националната сигурност не попада в приложното поле на правото на Съюза, когато урежда единствено държавните дейности, без да регламентира каквато и да било дейност, извършвана от частноправни субекти. Следователно това право според мен не се прилага към национални мерки за събиране и използване на лични данни, прилагани пряко от държавата за целите на защитата на националната сигурност, без да се налагат конкретни задължения на частните<?PAGE NO="51"?> оператори. По-специално, както изтъква Комисията в съдебното заседание, мярка, приета от държава членка, която подобно на EO 12333 би разрешила прекия достъп на разузнавателните служби до пренасяните данни, би била изключена от приложното поле на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>За да се избегне всякакво объркване по този въпрос, подчертавам, че в решението относно Щита за личните данни Комисията не е била в състояние да определи дали Съединените щати действително прихващат съобщенията, пренасяни по трансатлантическите кабели, при положение че американските органи нито са потвърдили, нито са отрекли това предположение (вж. съображение 75 от това решение, както и писмото на г‑н Robert Litt от <DATE ISO="20160222">22 февруари 2016 г.</DATE>, съдържащо се в приложение VI, точка I, буква a) от него). Струва ми се обаче, че доколкото правителството на Съединените щати не е отрекло, че събира пренасяни данни на основание EO 12333, Комисията е трябвало, преди да направи констатацията за адекватното ниво на защита, да получи от това правителство уверения, че ако такова събиране възникне, то ще бъде съпътствано от достатъчни гаранции срещу рисковете от злоупотреба. Именно в този контекст в съображения 68—77 от това решение Комисията е разгледала ограниченията и гаранциите, които би трябвало да се прилагат при такава хипотеза по силата на PPD 28.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0212"><NO.P>212.</NO.P><TXT>Още по-сложен е въпросът дали, <HT TYPE="ITALIC">от друга страна</HT>, национални разпоредби, които, по същия начин като член 702 от FISA, задължават доставчиците на електронни съобщителни услуги да съдействат на компетентните органи в областта на националната сигурност, за да им предоставят достъпа до някои лични данни, също биха попаднали извън приложното поле на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0213"><NO.P>213.</NO.P><TXT>Докато решението PNR предполага утвърдителен отговор на този въпрос, съображенията в решения Tele2 Sverige и Ministerio Fiscal биха могли да обосноват отрицателен отговор на този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0214"><NO.P>214.</NO.P><TXT>В решение PNR Съдът отменя решението, в което Комисията е констатирала адекватността на нивото на защита на личните данни от регистрацията на пътниците във въздушния транспорт (Passenger Name Records, PNR), предавани на компетентния американски орган в областта на митниците и защитата на границите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Става въпрос за Решение 2004/535/ЕО на Комисията от <DATE ISO="20040514">14 май 2004 година</DATE> относно равнището на подходяща защита на личните данни от регистрацията на пътниците във въздушния транспорт, предавани на Бюрото за митническа и гранична защита на Съединените американски щати (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="235" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2004">ОВ L 235, 2004 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Съдът е постановил, че обработването, за което се отнася това решение, а именно предаването на данните PNR от авиокомпаниите към съответния орган, е обхванато, <HT TYPE="ITALIC">с оглед на неговия предмет</HT>, от изключението от приложното поле на Директива 95/46, предвидено в член 3, параграф 2 от нея. Според Съда това обработване е било необходимо не за предоставянето на услуги, а за защитата на обществената сигурност и за целите на наказателното преследване. Тъй като въпросното предаване се е вписвало в установена от публичните органи рамка за целите на обществената сигурност, то е било изключено от приложното поле на тази директива, независимо че PNR данните първоначално са събирани от частни оператори в рамките на търговска дейност, попадаща в това приложно поле, и че това предаване е било организирано от тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Решение PNR (т. 56—58). Освен това в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090210">10 февруари 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ирландия/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑301/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:68">EU:C:2009:68</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът е постановил, че съображенията, развити в решение PNR, не са приложими към обработването по Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060315">15 март 2006 година</DATE> за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="105" PAGE.FIRST="54" DATE.PUB="2006">ОВ L 105, 2006 г., стр. 54</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 51). Съдът е обосновал това заключение с факта, че Директива 2006/24 за разлика от решението, разглеждано в решение PNR, урежда само дейността на доставчиците на услуги на вътрешния пазар, без да регламентира дейността на публичните органи за целите на наказателното преследване. С тази обосновка Съдът, изглежда, е потвърдил, че a contrario заключението, изведено в решение PNR, е било приложимо за разпоредби относно достъпа до съхраняваните данни или за тяхното използване от тези органи.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0215"><NO.P>215.</NO.P><TXT>В последващото решение Tele2 Sverige<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Решение Tele2 Sverige (т. 67—81).</P></NOTE> Съдът е постановил, че национални разпоредби, основаващи се на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020712">12 юли 2002 година</DATE> относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="37" DATE.PUB="2002">OB L 201, 2002 г., стр. 37</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63).</P></NOTE>, уреждащи както съхраняването от доставчиците на далекосъобщителни услуги на данни за трафик и местонахождение, така и достъпа на публичните органи до съхраняваните данни за посочените в тази разпоредба цели, включващи наказателното преследване и защитата на националната<?PAGE NO="52"?> сигурност, попадат в приложното поле на тази директива и следователно на Хартата. Според Съда нито разпоредбите относно съхранението на данните, нито тези относно достъпа до съхраняваните данни не са обхванати от изключението от приложното поле на тази директива, предвидено в член 1, параграф 3 от нея, в който се съдържа позоваване по-специално на дейностите на държавата в областта на правоприлагането и защитата на националната сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>Тъй като Директива 2002/58 конкретизира изискванията на Директива 95/46, понастоящем отменена с ОРЗД, който до голяма степен възпроизвежда съдържанието ѝ, считам, че съдебната практика относно тълкуването на член 1, параграф 3 от Директива 2002/58 е приложима по аналогия към тълкуването на член 2, параграф 2 от ОРЗД. Вж. в този смисъл решения Tele2 Sverige (т. 69) и Ministerio Fiscal (т. 32).</P></NOTE>. Съдът е потвърдил тази практика в решение Ministerio Fiscal<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>Решение Ministerio Fiscal (т. 34, 35 и 37).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0216"><NO.P>216.</NO.P><TXT>Член 702 от FISA обаче се различава от такава правна уредба, тъй като при липса на искане за достъп до данните от разузнавателните служби тази разпоредба не налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги никакво задължение за съхранение на данните, нито за каквото и да било друго обработване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0217"><NO.P>217.</NO.P><TXT>Възниква следователно въпросът дали национални мерки, които налагат на тези доставчици задължение да предоставят данни на публичните органи за целите на националната сигурност <HT TYPE="ITALIC">независимо от всякакво задължение за съхранение</HT>, попадат в приложното поле на ОРЗД и следователно на Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>Този въпрос е повдигнат в три други преюдициални запитвания, висящи пред Съда. Вж. дело C‑623/17, Privacy International (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="022" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="2018">ОВ C 22, 2018 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>), както и съединени дела C‑511/18 и C‑512/18, La Quadrature du Net и др. и French Data Network и др. (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="392" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2018">ОВ C 392, 2018 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0218"><NO.P>218.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Първият възможен подход</HT> би могъл да се състои в съвместяване на горепосочените две линии на съдебната практика, като изведеното в решения Tele2 Sverige и Ministerio Fiscal заключение относно приложимостта на правото на Съюза към мерките, уреждащи достъпа до данните от национални органи за целите по-специално на защитата на националната сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0099"><P>В решение Tele2 Sverige, въпреки че Съдът се е съсредоточил върху разглеждането на основанията за намесата, произтичаща от съответните мерки за съхранение и достъп с оглед на целта за борбата срещу престъпленията, заключението, до което достига, е валидно mutatis mutandis и когато такива мерки преследват цел, свързана със защитата на националната сигурност. Всъщност в член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 сред целите, които могат да обосноват такива мерки, са посочени както борбата срещу престъпленията, така и защитата на националната сигурност. Освен това член 1, параграф 3 от Директива 2002/58 и член 2, параграф 2 от ОРЗД изключват от приложното поле на тези актове дейностите на държавата както в областта на националната сигурност, така и на наказателното право. Впрочем мерките, разглеждани в делото, по което е произнесено решението Tele2 Sverige, също са преследвали цел, свързана с националната сигурност. В точка 119 от това решение Съдът изрично е разгледал обосноваването на мерки относно съхранението и достъпа до данните за трафик и местонахождение с оглед на целта за защита на националната сигурност, доколкото тази цел включва борбата срещу тероризма.</P></NOTE>, се тълкува като ограничено до случаите, в които данните са били запазени <HT TYPE="ITALIC">по силата на законово задължение</HT>, установено съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2002/58. Това заключение обаче не би се прилагало към различния фактически контекст на решение PNR, който се е отнасял до предаването на американски компетентен орган в областта на вътрешната сигурност на данните, които авиокомпаниите са съхранявали с търговски цели по собствена инициатива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0219"><NO.P>219.</NO.P><TXT>Съгласно <HT TYPE="ITALIC">втория възможен подход</HT>, който Комисията препоръчва и който считам за по-убедителен, съображенията, възприети в решения Tele2 Sverige и Ministerio Fiscal, биха обосновали приложимостта на правото на Съюза към национални правила, налагащи на доставчиците на електронни съобщителни услуги да съдействат на органите, отговарящи за националната сигурност, така че последните да имат достъп до някои данни, <HT TYPE="ITALIC">независимо дали тези правила се съпътстват от предварително задължение за съхранение на данните</HT>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="53"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0220"><NO.P>220.</NO.P><TXT>Всъщност това съображение се основава не на предмета на разглежданите разпоредби, както в решение PNR, а на факта, че тези разпоредби са уреждали дейността на доставчиците, като са ги задължавали да обработват данните. Тези дейности не са били дейности на държавата в областите, посочени в член 1, параграф 3 от Директива 2002/58 и в член 3, параграф 2 от Директива 95/46, чието съдържание е възпроизведено в основната му част от член 2, параграф 2 от ОРЗД.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0221"><NO.P>221.</NO.P><TXT>Ето защо в решение Tele2 Sverige Съдът отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0135" REF.END="QE0135"/>достъп[ът] на националните органи до запазените от доставчиците данни се отнася до обработката на лични данни <HT TYPE="ITALIC">от последните</HT> и попада в приложното поле на тази директива<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0100"><P>Решение Tele2 Sverige (т. 78, курсивът е мой). Както свидетелства употребата на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0136" REF.END="QE0136"/>[о]свен това<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/>, в точка 79 от това решение Съдът е подчертал неразривната връзка между задължението за съхранение на данните, разглеждани в делото, по което е произнесено това решение, и разпоредбите относно достъпа от националните органи до съхраняваните данни единствено с цел да подкрепи заключението си относно приложимостта на Директива 2002/58.</P></NOTE>. По същия начин в решение Ministerio Fiscal той постановява, че законодателните мерки, които налагат на доставчиците да предоставят на компетентните органи достъп до съхраняваните данни, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0137" REF.END="QE0137"/>по необходимост предполагат обработване на [тези] данни <HT TYPE="ITALIC">от доставчиците</HT><QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0101"><P>Решение Ministerio Fiscal (т. 37, курсивът е мой).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0222"><NO.P>222.</NO.P><TXT>Предоставянето от администратора на данните на разположение на публичен орган обаче съответства на определението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0138" REF.END="QE0138"/>обработване<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/>, предвидено в член 4, точка 2 от ОРЗД<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0102"><P>Вж. в този смисъл решение Ministerio Fiscal (т. 38).</P></NOTE>. Това се отнася и до предварителното филтриране на данните посредством критерии за търсене с цел да се отделят данните, до които публичните органи са поискали достъп<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0103"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140513">13 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Google Spain и Google</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‐131/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:317">EU:C:2014:317</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0223"><NO.P>223.</NO.P><TXT>От това стигам до извода, че съгласно съображенията, възприети от Съда в решения Tele2 Sverige и Ministerio Fiscal, ОРЗД, а следователно и Хартата, се прилагат към национална правна уредба, която задължава доставчиците на електронни съобщителни услуги да съдействат на органите, отговарящи за националната сигурност, като им предоставят достъп до данни евентуално след като са ги филтрирали, дори независимо от всякакво законово задължение за съхранение на тези данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0224"><NO.P>224.</NO.P><TXT>Нещо повече, това тълкуване, изглежда, произтича, поне имплицитно, от решение Schrems. Както подчертават КЗЛД, австрийското и полското правителство, както и Комисията, при разглеждането на валидността на решението относно сферата на неприкосновеност Съдът е приел, че правото на третата държава, за която се отнася решение относно адекватното ниво на защита, трябва да предвижда гаранции срещу намесата на публичните органи в основните права на субектите на данни за целите на националната сигурност, които по същество са равностойни на произтичащите по-специално от членове 7, 8 и 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0104"><P>Решение Schrems (т. 91—96). В съображения 90, 124 и 141 от решението относно Щита за личните данни Комисията впрочем се позовава на разпоредбите на Хартата, като така приема принципа, че ограниченията на основните права за целите на защитата на националната сигурност трябва да са в съответствие с Хартата.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0225"><NO.P>225.</NO.P><TXT>От това следва по-конкретно, че национална мярка, която налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги да удовлетворят искане на компетентните органи в областта на националната сигурност за достъп до някои данни, съхранявани от тези доставчици в рамките на тяхната търговска дейност независимо от каквото и да било законово задължение, като предварително идентифицират поисканите данни чрез прилагането на критерии за подбор (както в рамките на програмата PRISM), не би попаднала в обхвата на член 2, параграф 2 от ОРЗД. Същото ще важи за национална мярка, която налага на предприятията, които управляват телекомуникационната <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0139" REF.END="QE0139"/>опорна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/>, да дават достъп на органите, отговарящи за националната сигурност, до данните, пренасяни чрез инфраструктурата, която управляват (както в рамките на програмата Upstream).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="54"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0226"><NO.P>226.</NO.P><TXT>Според мен обаче след предаването на държавните органи на разглежданите данни тяхното съхранение и тяхното последващо използване от тези органи за целите на националната сигурност — поради същите причини като посочените в точка 211 от настоящото заключение — са обхванати от дерогацията, предвидена в член 2, параграф 2 от ОРЗД, така че не попадат в приложното поле на този регламент, нито следователно на Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0227"><NO.P>227.</NO.P><TXT>В обобщение на гореизложеното считам, че разглеждането на валидността на решението относно Щита за личните данни с оглед на ограниченията на изложените в него принципи, които могат да произтичат от дейностите на американските разузнавателни органи, предполага двойна проверка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0228"><NO.P>228.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">На първо място</HT>, следва да се разгледа дали Съединените щати осигуряват ниво на защита, по същество равностойно на произтичащото от разпоредбите на ОРЗД и на Хартата, срещу ограниченията вследствие на приложението на член 702 от FISA, доколкото тази разпоредба позволява на NSA да налага на доставчиците да ѝ предоставят на разположение лични данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0229"><NO.P>229.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">На второ място</HT>, разпоредбите на ЕСПЧ ще са релевантната референтна рамка, за да се определи дали ограниченията, до които може да доведе прилагането на EO 12333, доколкото дава право на разузнавателните служби сами, без съдействието на частни оператори, да събират лични данни, поставят под съмнение адекватността на нивото на защита, осигурявано от Съединените щати. Тези разпоредби ще предоставят и стандартите за сравнение, даващи възможност да се прецени дали това ниво на защита е адекватно с оглед на съхранението и използването на данните, придобити от посочените служби за целите на националната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0230"><NO.P>230.</NO.P><TXT>Трябва обаче също да се определи дали констатацията за адекватно ниво на защита предполага, че събирането на данни съгласно EO 12333 трябва да бъде съпътствано от ниво на защита, което по същество е равностойно на това, което трябва да се осигури в Съюза, <HT TYPE="ITALIC">дори в случаите, когато това събиране се извършва извън територията на Съединените щати</HT>, по време на етапа на преноса на данните от Съюза към тази трета държава.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По необходимостта да се осигури адекватно ниво на защита на етапа на пренос на данните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0231"><NO.P>231.</NO.P><TXT>Пред Съда са застъпени три различни гледни точки по отношение на въпроса дали за целите на преценката на адекватността на нивото на защита, осигурено от трета държава, Комисията трябва да вземе предвид национални мерки относно достъпа до данните от органите на тази трета държава извън нейната територия, на етапа на пренос на тези данни от Съюза към територията ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0232"><NO.P>232.</NO.P><TXT>Първо, Facebook Ireland, правителството на Съединените щати и правителството на Обединеното кралство поддържат по същество, че наличието на такива мерки е без значение за констатацията относно адекватното ниво на защита. В подкрепа на този подход те се позовават на невъзможността трета държава да контролира всички разположени извън територията ѝ комуникационни канали, по които се пренасят данни от Съюза, така че дори хипотетично никога не би могло да се гарантира, че друга трета държава не събира тайно данни по време на този пренос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0233"><NO.P>233.</NO.P><TXT>Второ, КЗЛД, г‑н Schrems, EPIC, австрийското и нидерландското правителство, Парламентът и ЕКЗД твърдят, че изискването за непрекъснатост на нивото на защита, посочено в член 44 от ОРЗД, предполага, че това ниво трябва да бъде адекватно през целия процес на предаването, включително когато данните се пренасят по подводните кабели, преди да достигнат територията на третата държава на местоназначение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="55"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0234"><NO.P>234.</NO.P><TXT>Трето, Комисията признава този принцип, като същевременно поддържа, че предметът на констатация относно адекватното ниво на защита се ограничава до защитата, осигурена от съответната трета държава <HT TYPE="ITALIC">в рамките на нейните граници</HT>, така че обстоятелството, че не е гарантирано адекватно ниво на защита <HT TYPE="ITALIC">по време на преноса</HT> към тази трета държава, не поставя под въпрос валидността на решение относно адекватното ниво на защита. Съгласно член 32 от ОРЗД обаче администраторът следвало да осигури сигурността на предаването, като защитава във възможно най-голяма степен личните данни на етапа на преноса към посочената трета държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0235"><NO.P>235.</NO.P><TXT>В това отношение отбелязвам, че член 44 от ОРЗД обвързва предаването към трета държава със спазването на условията, посочени в разпоредбите на глава V от този регламент, доколкото данните могат да бъдат предмет на обработване <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0140" REF.END="QE0140"/>след предаването<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/>. Този израз може да се тълкува или в смисъл, че тези условия трябва да се спазват, <HT TYPE="ITALIC">след като данните са достигнали до местоназначението си</HT>, както поддържа правителството на Съединените щати в писмения си отговор на въпросите на Съда, или че те се налагат, <HT TYPE="ITALIC">след като предаването е започнало</HT> (включително на етапа на преноса).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0236"><NO.P>236.</NO.P><TXT>Тъй като текстът на член 44 от ОРЗД не е достатъчно ясен, телеологичното тълкуване ме кара да приема второто тълкуване и следователно да подкрепя втория от горепосочените подходи. Всъщност, ако се приеме, че предвиденото в тази разпоредба изискване за непрекъснатост на нивото на защита обхваща само мерките за надзор, приложени на територията на третата държава на местоназначение, то би могло да бъде заобиколено, когато тази трета държава прилага такива мерки извън територията си, на етапа на преноса на данните. За да се избегне този риск, преценката на адекватността на нивото на защита, осигурено от трета държава, трябва да се отнася до всички разпоредби от правния ред на тази трета държава, по специално в областта на националната сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0105"><P>Вж. в този смисъл решение Schrems (т. 74 и 75).</P></NOTE>, които включват както разпоредбите, отнасящи се до наблюдението на нейна територия, така и тези, които позволяват наблюдението на данните, пренасяни към тази територия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0106"><P>Вж. в този смисъл ЕКЗД, EU-US Privacy Shield — Second Annual Joint Review от <DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE> (стр. 17, т. 86).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0237"><NO.P>237.</NO.P><TXT>Като се има предвид това, както подчертава ЕКЗД, никой не оспорва, че както следва от член 45, параграф 1 от ОРЗД, преценката на адекватността на нивото на защита се отнася само до разпоредбите от правния ред <HT TYPE="ITALIC">на третата държава на местоназначение на данните</HT>. Изтъкнатата от Facebook Ireland, правителството на Съединените щати и правителството на Обединеното кралство невъзможност да се гарантира, че друга трета държава не събира тайно тези данни по време на преноса им, не засяга тази преценка. Впрочем такъв риск не може да бъде изключен дори след като данните са достигнали на територията на третата държава на местоназначение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0238"><NO.P>238.</NO.P><TXT>Освен това вярно е също, че когато Комисията преценява адекватността на нивото на защита, гарантирано от трета държава, тази трета държава би могла да пропусне да ѝ разкрие съществуването на някои тайни програми за наблюдение. От това обаче не следва, че <HT TYPE="ITALIC">когато бъде информирана за такива програми</HT>, Комисията може да не вземе предвид наличието им при разглеждането на адекватността на нивото на защита. Също така, ако след приемането на решение относно адекватното ниво на защита Комисията получи информация за съществуването на някои тайни програми за наблюдение, прилагани от съответната трета държава на нейната територия или при преноса към нея, тя е длъжна да преразгледа своята констатация относно адекватното ниво на защита, осигурено от тази трета държава, ако тази информация поражда съмнения в това отношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0107"><P>Вж. член 45, параграф 5 от ОРЗД. Вж. също решение Schrems (т. 76).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="56"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По вземането предвид на фактическите констатации относно правото на Съединените щати, направени от Комисията и от запитващата юрисдикция</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0239"><NO.P>239.</NO.P><TXT>Макар да е безспорно, че Съдът не е компетентен да тълкува правото на трета държава, което би било задължително в правния ѝ ред, валидността на решението относно Щита за личните данни зависи от основателността на преценките на Комисията относно осигуреното от правото и практиките на Съединените щати ниво на защита на основните права на лицата, чиито данни се предават към тази трета държава. Всъщност Комисията е била длъжна да мотивира констатацията си за адекватното ниво на защита с оглед на посочените в член 45, параграф 2 от ОРЗД елементи, отнасящи се по-специално до съдържанието на правото на посочената трета държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0108"><P>Така решението относно сферата на неприкосновеност е обявено за невалидно, на основание че в това решение Комисията не е отбелязала, че Съединените щати ефективно гарантират адекватно ниво на защита по силата на вътрешното си законодателство или на международните си споразумения (решение Schrems, т. 97). По-специално Комисията не е установила наличието нито на държавни правила за ограничаване на евентуална намеса в основните права на субектите на данни (решение Schrems, т. 88), нито на ефективна правна защита срещу такава намеса (решение Schrems, т. 89).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0240"><NO.P>240.</NO.P><TXT>В решението си от <DATE ISO="20171003">3 октомври 2017 г.</DATE> High Court (Висш съд) представя подробни констатации, описващи релевантните аспекти от правото на Съединените щати, след като е преценил доказателствата, приведени от страните по спора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0109"><P>Точки 54—73 от настоящото заключение обобщават тези констатации.</P></NOTE>. Това изложение съвпада до голяма степен с констатациите на Комисията в решението относно Щита за личните данни във връзка със съдържанието на правилата, свързани със събирането и достъпа на американските разузнавателни органи до предаваните данни, както и със свързаните с тези дейности способи за защита и механизми за надзор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0241"><NO.P>241.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция, както и ред страни и заинтересовани лица, представили становища пред Съда, поставят в по-голяма степен под въпрос правните последици, които Комисията извежда от тези констатации, а именно заключението, че Съединените щати осигуряват адекватно ниво на защита на основните права на лицата, чиито данни се предават в съответствие с това решение, отколкото представеното от нея описание на съдържанието на американското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0242"><NO.P>242.</NO.P><TXT>При това положение в настоящото заключение ще анализирам основно валидността на решението относно Щита за личните данни в светлината на констатациите на самата Комисия относно съдържанието на американското право, като разгледам дали те обосновават приемането на това решение относно адекватното ниво на защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0243"><NO.P>243.</NO.P><TXT>В тази връзка не подкрепям застъпената от КЗЛД и г‑н Schrems гледна точка, че констатациите на High Court (Висш съд), отнасящи се до правото на Съединените щати, обвързват Съда при разглеждането на валидността на решението относно Щита за личните данни. Те твърдят, че тъй като по силата на ирландското процесуално право чуждото право представлява фактически въпрос, единствено запитващата юрисдикция е компетентна да установи съдържанието му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0244"><NO.P>244.</NO.P><TXT>Несъмнено постоянната съдебна практика признава на националната юрисдикция изключителната компетентност да установява релевантните факти, както и да тълкува правото на държава членка и да го прилага към висящия пред нея спор.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0110"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990504">4 май 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sürül</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑262/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:228">EU:C:1999:228</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080911">11 септември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eckelkamp и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑11/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:489">EU:C:2008:489</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161026">26 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Senior Home</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑195/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:804">EU:C:2016:804</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Тази съдебна практика отразява разпределението на правомощията между Съда и запитващата юрисдикция в рамките<?PAGE NO="57"?> на процедурата, установена в член 267 ДФЕС. Докато единствено Съдът е компетентен да тълкува правото на Съюза и да се произнася по валидността на вторичното право, националната юрисдикция, която трябва да разреши конкретен висящ пред нея спор, следва да установи фактическия и правен контекст, за да може Съдът да ѝ даде полезен отговор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0245"><NO.P>245.</NO.P><TXT>Основанието на тази изключителна компетентност на запитващата юрисдикция според мен не е приложимо към установяването на правото на трета държава като елемент, който може да повлияе заключението на Съда относно валидността на акт от вторичното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0111"><P>Вж. в това отношение решение на Supreme Court (Върховен съд) от <DATE ISO="20190531">31 май 2019 г.</DATE> (т. 6.18).</P></NOTE>. При положение че обявяването на невалидността на такъв акт се налага erga omnes в правния ред на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0112"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19810513">13 май 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>International Chemical Corporation</NAME.CASE> (<NO.CASE>66/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:102">EU:C:1981:102</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, заключението на Съда не може да зависи от произхода на преюдициално запитване. Както обаче подчертават Facebook Ireland и правителството на Съединените щати, такава зависимост би съществувала, ако Съдът беше обвързан от констатациите на запитващата юрисдикция относно правото на трета държава, тъй като те могат да се променят в зависимост от направилата ги национална юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0246"><NO.P>246.</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения считам, че когато отговорът на преюдициален въпрос, отнасящ се до валидността на акт на Съюза, предполага преценка на съдържанието на правото на трета държава, Съдът не е обвързан от констатациите на запитващата юрисдикция относно правото на тази трета държава, въпреки че може да ги вземе предвид. Съдът може евентуално да се отклони от тях или да ги допълни, като вземе предвид други източници, при спазване на принципа на състезателност, за да установи елементите, необходими за преценката на валидността на разглеждания акт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0113"><P>Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120322">22 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>GLS</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑338/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:158">EU:C:2012:158</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което, за да прецени валидността на регламент за налагане на антидъмпингово мито, Съдът е взел предвид статистическите данни на Евростат, представени от Комисията по искане на Съда. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19911022">22 октомври 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nölle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:402">EU:C:1991:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По същия начин в решение Schrems (т. 90) при преценката на валидността на решението относно сферата на неприкосновеност Съдът е взел предвид някои съобщения на Комисията.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По обхвата на стандарта за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0141" REF.END="QE0141"/>равностойност по същество<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0247"><NO.P>247.</NO.P><TXT>Припомням, че валидността на решението относно Щита за личните данни зависи от това дали правният ред на Съединените щати осигурява на лицата, чиито данни се предават от Съюза към тази трета държава, ниво на защита, което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0142" REF.END="QE0142"/>по същество е равностойно<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/> на гарантираното в държавите членки по силата на ОРЗД и на Хартата, както и — в областите, които са изключени от приложното поле на правото на Съюза — на техните задължения по ЕКПЧ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0248"><NO.P>248.</NO.P><TXT>Както Съдът подчертава в решение Schrems<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0114"><P>Решение Schrems (т. 73 и 74).</P></NOTE>, този стандарт не означава, че нивото на защита трябва да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0143" REF.END="QE0143"/>идентично<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/> на изискваното в Съюза. Макар да е възможно средствата, до които третата държава прибягва, за да защити правата на субектите на данни, да са различни от предвидените от ОРЗД, разглеждан във връзка с Хартата, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0144" REF.END="QE0144"/>все пак е необходимо на практика тези средства да се окажат ефективни с цел да се осигури защита, която по същество е равностойна на гарантираната в Съюза<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0249"><NO.P>249.</NO.P><TXT>Според мен от това следва също, че правото на третата държава на местоназначение може да отразява собствената ѝ ценностна скала, въз основа на която относителната тежест на отделните налични интереси може да се различава от придаваната в правния ред на Съюза. Впрочем защитата на личните данни, която преобладава в Съюза, съответства на особено висок стандарт в сравнение с действащото ниво на защита в останалата част на света. Следователно критерият за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0145" REF.END="QE0145"/>равностойност по същество<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/> според мен би трябвало да се прилага така, че да се<?PAGE NO="58"?> запази известна гъвкавост, за да се вземат предвид различните правни и културни традиции. Освен ако не бъде изпразнен от съдържание, този критерий обаче предполага, че определени минимални гаранции и общи изисквания за защита на основните права, произтичащи от Хартата и ЕКПЧ, имат своя еквивалент в правния ред на третата държава на местоназначение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0115"><P>Вж. в този смисъл Група 29, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0146" REF.END="QE0146"/>Adequacy Referential (updated)<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/>, <DATE ISO="20171128">28 ноември 2017 г.</DATE>, WP 254 (стр. 3, 4 и 9).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0250"><NO.P>250.</NO.P><TXT>В това отношение съгласно член 52, параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на закрепените в нея права и свободи трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното им съдържание и при спазване на принципа на пропорционалност, да бъде необходимо и действително да отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Тези изисквания съответстват до голяма степен на посочените в член 8, параграф 2 от ЕКПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0116"><P>В член 8, параграф 2 от ЕКПЧ обаче не се прави позоваване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0147" REF.END="QE0147"/>основно съдържание<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/> на правото на зачитане на личния живот. Вж. в тази връзка бележка 161 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0251"><NO.P>251.</NO.P><TXT>Съгласно член 52, параграф 3 от Хартата, доколкото правата, гарантирани в членове 7, 8 и 47 от нея, съответстват на закрепените в членове 8 и 13 от ЕКПЧ, те имат същия смисъл и обхват, като се има предвид, че правото на Съюза все пак може да им предостави по-широка защита. В този контекст, както ще стане ясно от моето изложение, произтичащите от членове 7, 8 и 47 от Хартата стандарти, както са тълкувани от Съда, в някои отношения са по строги от произтичащите от член 8 от ЕКПЧ съгласно тълкуването им от Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0148" REF.END="QE0148"/>ЕСПЧ<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0252"><NO.P>252.</NO.P><TXT>Отбелязвам също, че висящи дела и пред двете юрисдикции ги приканват да преразгледат някои аспекти от съответните им практики. Така, от една страна, две скорошни дела на ЕСПЧ в областта на наблюдението на електронните съобщения, а именно решения Centrüm för Rättvisa с/у Швеция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0117"><P>ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20180619">19 юни 2018 г.</DATE> (CE:ECHR:2018:0619JUD003525208, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0149" REF.END="QE0149"/>решението Centrüm för Rättvisa<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/>).</P></NOTE> и Big Brother Watch с/у Обединеното кралство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0118"><P>ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20180913">13 септември 2018 г.</DATE> (CE:ECHR:2018:0913JUD005817013, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0150" REF.END="QE0150"/>решението Big Brother Watch<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/>).</P></NOTE>, са върнати за ново разглеждане от голям състав. От друга страна, три национални юрисдикции са сезирали Съда с преюдициални запитвания, които поставят началото на дебат относно необходимостта от отклонение от неговата практика, произтичаща от решение Tele2 Sverige<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0119"><P>Вж. делата, посочени в бележка 98 от настоящото заключение, както и дело C‑520/18, Ordre des barreaux francophones et germanophones и др. (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="408" PAGE.FIRST="39" DATE.PUB="2018">ОВ C 408, 2018 г., стр. 39</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0253"><NO.P>253.</NO.P><TXT>След внасянето на тези уточнения ще разгледам валидността на решението относно Щита за личните данни с оглед на член 45, параграф 1 от ОРЗД във връзка с Хартата и ЕКПЧ, доколкото те гарантират правата, от една страна, на зачитане на личния живот, както и на защита на личните данни (раздел б) и от друга страна, на ефективна правна защита (раздел в).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По валидността на решението относно Щита за личните данни с оглед на правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0254"><NO.P>254.</NO.P><TXT>В четвъртия въпрос запитващата юрисдикция поставя под съмнение главно равностойността по същество между осигуреното от Съединените щати ниво на защита и това, което субектите на данни извличат в Съюза от техните основни права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="59"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По наличието на намеса</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0255"><NO.P>255.</NO.P><TXT>В съображения 67—124 от решението относно Щита за личните данни Комисията отбелязва възможността американските публични органи да имат достъп до предаваните от Съюза данни и да ги използват им за целите на националната сигурност в рамките на програми, основани по-специално на член 702 от FISA или на EO 12333.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0256"><NO.P>256.</NO.P><TXT>Прилагането на тези програми води до намеса от страна на американските разузнавателни служби, която, ако произтичаше от органите на държава членка, щеше да се счита за намеса в упражняването на правото на зачитане на личния живот, гарантирано в член 7 от Хартата и в член 8 от ЕКПЧ. Тя излага също субектите на данни на риск техни лични данни да станат предмет на обработване, което не съответства на изискванията, посочени в член 8 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0120"><P>Въпреки че дадено обработване може да наруши едновременно член 7 и член 8 от Хартата, релевантната рамка за анализ за целите на прилагането на член 8 структурно е различна от свързаната с член 7. Съгласно член 8, параграф 2 от Хартата правото на защита на личните данни предполага, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0151" REF.END="QE0151"/>[т]ези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание<QUOT.END REF.START="QS0151" CODE="201C" ID="QE0151"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0152" REF.END="QE0152"/>[в]секи има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им<QUOT.END REF.START="QS0152" CODE="201C" ID="QE0152"/>. Нарушаването на това право предполага, че личните данни претърпяват обработване в разрез с тези изисквания. Такъв по-специално е случаят, когато обработването не се основава нито на съгласието на заинтересованото лице, <HT TYPE="ITALIC">нито на друго предвидено от закона легитимно основание</HT>. При това положение, докато съгласно член 7 от Хартата въпросът за наличието на намеса и въпросът за обосновката ѝ са концептуално различни, те се припокриват, що се отнася до член 8 от Хартата.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0257"><NO.P>257.</NO.P><TXT>Веднага уточнявам, че правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни обхващат не само защитата на съдържанието на съобщенията, но и данните за трафик<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0121"><P>Член 2, втора алинея, буква б) от Директива 2002/58 определя понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0153" REF.END="QE0153"/>данни за трафик<QUOT.END REF.START="QS0153" CODE="201C" ID="QE0153"/> като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0154" REF.END="QE0154"/>всякакви данни, обработени с цел пренасяне на комуникация през електронни комуникационни мрежи или за изготвяне на сметка за това<QUOT.END REF.START="QS0154" CODE="201C" ID="QE0154"/>.</P></NOTE> и местонахождение (обозначени заедно с термина <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0155" REF.END="QE0155"/>метаданни<QUOT.END REF.START="QS0155" CODE="201C" ID="QE0155"/>). Както Съдът, така и ЕСПЧ всъщност признават, че матаданните, както и данните от съдържанието могат да разкрият много точна информация относно личния живот на дадено лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0122"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140408">8 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Digital Rights Ireland и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑293/12 и C‑594/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:238">EU:C:2014:238</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0156" REF.END="QE0156"/>решението Digital Rights Ireland<QUOT.END REF.START="QS0156" CODE="201C" ID="QE0156"/>, т. 27) и решение Tele2 Sverige (т. 99). Вж. също ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="19840802">2 август 1984 г.</DATE>, Malone с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1984:0802JUD000869179, § 84) и решение от <DATE ISO="20180208">8 февруари 2018 г.</DATE>, Ben Faiza с/у Франция (CE:ECHR:2018:0208JUD03144612, § 66).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0258"><NO.P>258.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда не е от значение — за целите на определянето на наличие на намеса в упражняването на гарантираното в член 7 от Хартата право — дали съответните данни имат чувствителен характер и дали заинтересованите лица са претърпели евентуални неудобства поради разглежданата мярка за наблюдение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0123"><P>Вж. решение Digital Rights Ireland (т. 33), Становище 1/15 (т. 124), както и решение Ministerio Fiscal (т. 51).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0259"><NO.P>259.</NO.P><TXT>Като се има предвид това, програмите за наблюдение, основани на член 702 от FISA, водят, на първо място, до намеса в упражняването на основните права на лицата, чиито съобщения съответстват на избраните от NSA критерии за подбор и следователно се предоставят на тази агенция от доставчиците на електронни съобщителни услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0124"><P>Вж. съображения 78—81, както и приложение VI, точка II от решението относно Щита за личните данни.</P></NOTE>. По-специално, доколкото задължението на доставчиците да <HT TYPE="ITALIC">предоставят</HT> данните на NSA, дерогира принципа за поверителност на съобщенията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0125"><P>Вж. в това отношение решение Digital Rights Ireland (т. 32).</P></NOTE>, то само по себе си съставлява намеса, дори тези данни впоследствие да не се разглеждат и използват от разузнавателните служби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0126"><P>Вж. в този смисъл Становище 1/15 (т. 124 и 125), от което следва, че съобщаването на данните на трето лице представлява намеса в упражняването на основните права на субектите на данни независимо от последващото им използване.</P></NOTE>. <HT TYPE="ITALIC">Съхранението</HT> и ефективният <HT TYPE="ITALIC">достъп</HT> на тези служби до предоставените им метаданни и съдържание на съобщенията, както и <HT TYPE="ITALIC">използването</HT> на тези данни представляват допълнителна намеса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0127"><P>Вж. в този смисъл Digital Rights Ireland (т. 35), решение Schrems (т. 87) и Становище 1/15 (т. 123—126).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="60"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0260"><NO.P>260.</NO.P><TXT>Нещо повече, съгласно констатациите на запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0128"><P>Вж. точка 60 от настоящото заключение.</P></NOTE> и други източници, като представения на вниманието на Съда от американското правителство доклад на PCLOB относно програмите, изпълнявани въз основа на член 702 от FISA<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0129"><P>PCLOB, Report on the Surveillance Program Operated Pursuant to Section 702 of the [FISA], <DATE ISO="20140702">2 юли 2014 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0157" REF.END="QE0157"/>докладът на PCLOB<QUOT.END REF.START="QS0157" CODE="201C" ID="QE0157"/>, стр. 84 и 111). Вж. също Група 29, EU-U.S. Privacy Shield — First Annual Joint Review, <DATE ISO="20171128">28 ноември 2017 г.</DATE>, WP 255 (буква B.1.1, стр. 15).</P></NOTE>, в рамките на програмата Upstream NSA вече имала <HT TYPE="ITALIC">достъп за целите на филтрирането</HT> до широки масиви (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0158" REF.END="QE0158"/>пакети<QUOT.END REF.START="QS0158" CODE="201C" ID="QE0158"/>) от данни, които са част от потоците от съобщения, пренасяни по телекомуникационната <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0159" REF.END="QE0159"/>опорна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0159" CODE="201C" ID="QE0159"/>, и обхващащи съобщения, които не съдържат определените от NSA критерии за подбор. NSA можела да провери тези масиви от данни само за да определи бързо и по автоматизиран начин дали съдържат тези критерии за подбор. При това положение само така филтрираните съобщения били запазвани в базата данни на NSA. Този достъп до данните за целите на филтрирането им според мен представлява намеса в упражняването на правото на зачитане на личния живот на субектите на данни, независимо от последващото използване на избраните данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0130"><P>Вж. бележка под линия 126 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0261"><NO.P>261.</NO.P><TXT>Освен това предоставянето и филтрирането на разглежданите данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0131"><P>Вж. в тази връзка точка 222 от настоящото заключение.</P></NOTE>, достъпът до тези данни от разузнавателните служби, както и съхранението, анализът и евентуалното използване на посочените данни са обхванати от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0160" REF.END="QE0160"/>обработване<QUOT.END REF.START="QS0160" CODE="201C" ID="QE0160"/> по смисъла на член 4, параграф 2 от ОРЗД и член 8, параграф 2 от Хартата. Ето защо това обработване трябва да отговаря на предвидените в последната разпоредба изисквания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0132"><P>Вж. Становище 1/15 (т. 123 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0262"><NO.P>262.</NO.P><TXT>Колкото до наблюдението съгласно EO 12333, то можело да предполага пряк достъп до пренасяните данни от страна на разузнавателните органи, водещ до намеса в упражняването на правото, гарантирано в член 8 от ЕКПЧ. Към тази намеса се добавяла намесата, която съставлява евентуалното последващо използване на данните.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По изискването намесата да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0161" REF.END="QE0161"/>предвидена в закон<QUOT.END REF.START="QS0161" CODE="201C" ID="QE0161"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0263"><NO.P>263.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0133"><P>Вж. по-специално Становище 1/15 (т. 146).</P></NOTE> и на ЕСПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0134"><P>Вж. по-специално ЕСПЧ, решения от <DATE ISO="19840802">2 август 1984 г.</DATE>, Malone с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1984:0802JUD000869179, § 66), от <DATE ISO="20060629">29 юни 2006 г.</DATE>, Weber и Saravia с/у Германия (CE:ECHR:2006:0629DEC005493400, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0162" REF.END="QE0162"/>решението Weber и Saravia<QUOT.END REF.START="QS0162" CODE="201C" ID="QE0162"/>, § 84 и цитираната съдебна практика) и от <DATE ISO="20151204">4 декември 2015 г.</DATE>, Zakharov с/у Русия (CE:ECHR:2015:1204JUD004714306, наричано по-нататък „решението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0163" REF.END="QE0163"/>Zakharov<QUOT.END REF.START="QS0163" CODE="201C" ID="QE0163"/>, § 228).</P></NOTE>, изискването всяка намеса в упражняването на основните права да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0164" REF.END="QE0164"/>предвидена в закон<QUOT.END REF.START="QS0164" CODE="201C" ID="QE0164"/> по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата и на член 8, параграф 2 от ЕКПЧ, предполага не само че мярката, предвиждаща намесата, трябва да има законово основание във вътрешното право, но и че това законово основание трябва да притежава някои качества, като достъпност и предвидимост, така че да се избегне рискът от произвол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0264"><NO.P>264.</NO.P><TXT>В това отношение страните и заинтересованите лица, представили становища пред Съда, спорят главно дали член 702 от FISA и EO 12333 отговарят на условието за предвидимостта на закона.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="61"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0265"><NO.P>265.</NO.P><TXT>Това условие, както е тълкувано от Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0135"><P>Вж. по-специално решение Digital Rights Ireland (т. 54 и 65), решение Schrems (т. 91), решение Tele2 Sverige (т. 109) и Становище 1/15 (т. 141).</P></NOTE> и от ЕСПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0136"><P>Вж. по-специално решение Weber и Saravia (§ 94 и 95), решение Zakharov (§ 236) и ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20160112">12 януари 2016 г.</DATE>, Szabó и Vissy c/у Унгария (CE:ECHR:2016:0112JUD003713814, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0165" REF.END="QE0165"/>решението Szabó и Vissy<QUOT.END REF.START="QS0165" CODE="201C" ID="QE0165"/>, § 59).</P></NOTE>, изисква правната уредба, която включва намеса в упражняването на правото на зачитане на личния живот, да предвижда ясни и точни правила, които да уреждат обхвата и прилагането на разглежданата мярка и да установяват минимални изисквания, така че да предоставят на субектите на данни достатъчни гаранции за защита на техните данни срещу рискове от злоупотреби, както и срещу всякакъв незаконен достъп или използване на тези данни. Такива правила трябва по-специално да указват при какви обстоятелства и условия публичните органи могат да съхраняват личните данни, да имат достъп до тях и да ги използват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0137"><P>Вж. решение Tele2 Sverige (т. 117) и Становище 1/15, (т. 190). Вж. по-специално ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="19840802">2 август 1984 г.</DATE>, Malone с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1984:0802JUD000869179, § 67), решение Zakharov (§ 229) и решение Szabó и Vissy (§ 62). В това решение ЕСПЧ уточнява, че изискването за предвидимост в областта на прихващането на съобщения няма същия обхват както в други области. В контекста на мерки за тайно наблюдение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0166" REF.END="QE0166"/>изискването за предвидимост не може да означава, че трябва да се позволи на някого да предвиди дали и кога има опасност неговите съобщения да бъдат прихванати от органите, за да може да съобрази поведението си с това<QUOT.END REF.START="QS0166" CODE="201C" ID="QE0166"/>.</P></NOTE>. Освен това самото правно основание, което позволява намесата, трябва да определя обхвата на ограничаването на упражняването на правото на зачитане на личния живот<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0138"><P>Становище 1/15 (стр. 139). Вж. също в този смисъл ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="19830325">25 март 1983 г.</DATE>, Silver и др. c/у Обединено кралство (CE:ECHR:1983:0325JUD000594772, § 88 и 89).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0266"><NO.P>266.</NO.P><TXT>Подобно на г‑н Schrems и EPIC, съмнявам се, че EO 12333, както и PPD 28, която посочва гаранциите, съпътстващи всички разузнавателни дейности относно предаването на радиоелектронни данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0139"><P>Съображения 69—77, както и приложение VI, точка I от решението относно Щита за личните данни, съдържат изложение на PPD 28. В тях е уточнено, че тази президентска директива се прилага както към разузнавателните дейности, основани на член 702 от FISA, така и към провежданите извън територията на Съединените щати.</P></NOTE>, са достатъчно предвидими, за да имат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0167" REF.END="QE0167"/>качество на закон<QUOT.END REF.START="QS0167" CODE="201C" ID="QE0167"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0267"><NO.P>267.</NO.P><TXT>Тези актове изрично посочват, че не предоставят гарантирани от закона права на субектите на данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0140"><P>Точка 3.7, буква c) от EO 12333 гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0168" REF.END="QE0168"/>[t]his order is intended only to improve the internal management of the executive branch and is not intended to, and does not, create any right or benefit, substantive or procedural, enforceable at law or in equity, by any party against the United States, its departments, agencies or entities, its officers, employees, or agents, or any other person<QUOT.END REF.START="QS0168" CODE="201C" ID="QE0168"/>. Член 6, буква d) от PPD 28 предвижда също: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0169" REF.END="QE0169"/>This directive is not intended to, and does not, create any right or benefit, substantive or procedural, enforceable at law or in equity by any party against the United States, its departments, agencies, or entities, its officers, employees, or agents, or any other person<QUOT.END REF.START="QS0169" CODE="201C" ID="QE0169"/>.</P></NOTE>. Следователно субектите на данни не могат да се позовават на предвидените в PPD 28 гаранции пред съдилищата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0141"><P>Вж. в този смисъл ЕКЗД, EU-US Privacy Shield — Second Annual Joint Review от <DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE> (т. 99).</P></NOTE>. В решението относно Щита за личните данни Комисията впрочем е приела, че макар посочените в тази президентска директива гаранции да са обвързващи за разузнавателните служби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0142"><P>Вж. съображения 69 и 77 от решението относно Щита за личните данни.</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0170" REF.END="QE0170"/>не са формулирани с[…] правна терминология<QUOT.END REF.START="QS0170" CODE="201C" ID="QE0170"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0143"><P>Съображение 76 от решението относно Щита за личните данни.</P></NOTE>. EO 12333 и PPD 28 наподобяват по-скоро вътрешни административни инструкции, които могат да бъдат отменени или изменени от президента на Съединените щати. ЕСПЧ обаче вече е постановил, че вътрешните административни директиви нямат качеството на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0171" REF.END="QE0171"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0171" CODE="201C" ID="QE0171"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0144"><P>Вж. ЕСПЧ, <DATE ISO="19830325">25 март 1983 г.</DATE>, Silver и др. c/у Обединено кралство (CE:ECHR:1983:0325JUD000594772, § 26 и 86).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="62"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0268"><NO.P>268.</NO.P><TXT>Що се отнася до член 702 от FISA, г‑н Schrems поставя под съмнение предвидимия характер на тази разпоредба, тъй като тя не обвързва избора на критериите за подбор, използвани за филтриране на данните, с достатъчни гаранции срещу рисковете от злоупотреба. Доколкото този проблем е свързан и със строго необходимия характер на случаите на намеса, предвидени от член 702 от FISA, ще го разгледам по-нататък в моето изложение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0145"><P>Вж. точки 295—301 от настоящото заключение. В решение Tele2 Sverige (т. 116 и 117) и Становище 1/15 (т. 140 и 141) условието за предвидимост на правото е представено като неразривно свързано с условието за необходимост и пропорционалност на намесата. По същия начин съгласно практиката на ЕСПЧ наличието на ефективни гаранции срещу риска от злоупотреба зависи както от условието за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0172" REF.END="QE0172"/>предвидимост<QUOT.END REF.START="QS0172" CODE="201C" ID="QE0172"/> на намесата, така и от това за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0173" REF.END="QE0173"/>необходимостта ѝ в едно демократично общество<QUOT.END REF.START="QS0173" CODE="201C" ID="QE0173"/>, като спазването на двете условия се разглежда заедно. Вж. по-специално ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20100518">18 май 2010 г.</DATE>, Kennedy с/у Обединено кралство (CE:ECHR:2010:0518JUD002683905, § 155), решение Zakharov (§ 236), решение Centrüm för Rättvisa (§ 107) и решение Big Brother Watch (§ 322).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0269"><NO.P>269.</NO.P><TXT>Третият преюдициален въпрос засяга проблема за спазването на условието относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0174" REF.END="QE0174"/>качеството на закон<QUOT.END REF.START="QS0174" CODE="201C" ID="QE0174"/>. С този въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали адекватността на нивото на защита, осигурено в трета държава, трябва да се разглежда с оглед само на действащите в тази трета държава правнообвързващи правила и на практиките, които имат за цел да се осигури спазването им, или и с оглед на различните приложими в нея незадължителни актове и механизми за извънсъдебен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0270"><NO.P>270.</NO.P><TXT>В тази връзка в член 45, параграф 2, буква а) от ОРЗД се съдържа неизчерпателен списък на обстоятелствата, които Комисията трябва да вземе предвид при преценката на адекватността на нивото на предоставената от третата държава защита. Сред тези съображения са приложимото законодателство, както и начинът на прилагането му. Тази разпоредба посочва също значението на други видове норми като професионалните правила и мерките за сигурност. Тя изисква да се отчетат и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0175" REF.END="QE0175"/>действителните и приложими права<QUOT.END REF.START="QS0175" CODE="201C" ID="QE0175"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0176" REF.END="QE0176"/>ефективната административна и съдебна защита за субектите на данни, чиито лични данни се предават<QUOT.END REF.START="QS0176" CODE="201C" ID="QE0176"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0146"><P>Вж. също съображение 104 от ОРЗД.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0271"><NO.P>271.</NO.P><TXT>Тълкувана в нейната цялост и предвид неизчерпателния характер на списъка, който съдържа, посочената разпоредба според мен означава практики или актове, които не почиват на достъпно и предвидимо правно основание, да могат да се вземат предвид при цялостната преценка на нивото на защита, осигурено от разглежданата трета държава, така че да подкрепят гаранциите, които на свой ред имат правно основание с тези характеристики. Както обаче твърдят по същество КЗЛД, г‑н Schrems, австрийското правителство и ЕКЗД, подобни актове или практики не могат да заменят тези гаранции нито следователно да осигурят сами по себе си изискваното ниво на защита.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По липсата на нарушение на основното съдържание на основните права</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0272"><NO.P>272.</NO.P><TXT>Посоченото в член 52, параграф 1 от Хартата изискване всяко ограничаване на гарантираните в Хартата права и свободи да зачита основното им съдържание, предполага, че никаква законосъобразна цел не може обоснове намеса, която засяга това съдържание. В такъв случай намесата се приема за противоречаща на Хартата, без да е необходимо да се разглежда дали е съответна и необходима за постигането на преследваната цел.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="63"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0273"><NO.P>273.</NO.P><TXT>В тази връзка Съдът е постановил, че национална правна уредба, която позволява общ достъп на публичните органи до <HT TYPE="ITALIC">съдържанието</HT> на електронни съобщения, трябва да се счита за засягаща същественото съдържание на правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0147"><P>Вж. решение Schrems (т. 94). Вж. също решения Digital Rights Ireland (т. 39) и Tele2 Sverige (т. 101). Като се има предвид тясната връзка между правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни, национална мярка, която предоставя на публичните органи общ достъп до съдържанието на съобщенията, според мен би нарушила и същественото съдържание на правото, закрепено в член 8 от Хартата.</P></NOTE>. В замяна на това, като подчертава рисковете, свързани с достъпа и анализа на <HT TYPE="ITALIC">данните за трафик и за местонахождение</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0148"><P>Вж. точка 257 от настоящото заключение. В решение Tele2 (т. 99) Съдът е подчертал, че метаданните предоставят по-специално средства да се установи профилът на съответните лица. В Становище 04/2014 относно наблюдението на електронните съобщения за целите на разузнаването и националната сигурност от <DATE ISO="20140410">10 април 2014 г.</DATE>, WP 215 (стр. 5) Група 29 отбелязва, че поради структурираното им естество метаданните са по-лесни за проверка и анализ от данните от съдържанието.</P></NOTE>, Съдът същевременно приема, че същественото съдържание на това право не е засегнато, когато национална правна уредба позволява общ достъп на държавните органи до тези данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0149"><P>Вж. решение Tele2 Sverige (т. 99). Някои коментатори са повдигнали въпроса за основателността на разграничението между общия достъп до съдържанието на съобщенията и общия достъп до метаданните с оглед на развитието на технологиите и средствата за комуникация. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Falot</HT>, N. et <HT TYPE="ITALIC">Hijmans</HT>, H. Tele2: de afweging tussen privacy en veiligheid nader omlijnd. — Nederlands Tijdschrift voor Europees Recht, No 3, 2017 (p. 48), както и <HT TYPE="ITALIC">Ojanen</HT>, T. Making essence of the rights real: the Court of Justice of the European Union clarifies the structure of fundamental rights under the Charter (коментар относно решението Schrems). — European Constitutional Law Review, 2016 (р. 5).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0274"><NO.P>274.</NO.P><TXT>Според мен член 702 от FISA не може да се счита за основание за общ достъп на американските разузнавателни служби до съдържанието на електронните съобщения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0275"><NO.P>275.</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, достъпът на разузнавателните служби до данните съгласно член 702 от FISA <HT TYPE="ITALIC">за целите на техния анализ и евентуалното им използване</HT> е ограничен до данните, които отговарят на критерии за подбор, свързани с индивидуални цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0276"><NO.P>276.</NO.P><TXT>От друга страна, програмата Upstream несъмнено би могла да включва общ достъп до съдържанието на електронните съобщения <HT TYPE="ITALIC">за автоматизираното им филтриране</HT> в случай на прилагане на критерии за подбор не само за полетата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0177" REF.END="QE0177"/>от<QUOT.END REF.START="QS0177" CODE="201C" ID="QE0177"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0178" REF.END="QE0178"/>до<QUOT.END REF.START="QS0178" CODE="201C" ID="QE0178"/>, но и за цялото съдържание на потоците от съобщения (търсене <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0179" REF.END="QE0179"/>относно<QUOT.END REF.START="QS0179" CODE="201C" ID="QE0179"/> критерия за подбор)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0150"><P>Вж. бележка под линия 87 от решението относно Щита за личните данни. Съгласно становището на EPIC и писмения отговор на правителството на Съединените щати на поставените от Съда въпроси обаче през 2017 г. FISC изискал спирането на търсенето <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0180" REF.END="QE0180"/>относно<QUOT.END REF.START="QS0180" CODE="201C" ID="QE0180"/> критерий за подбор поради нередности, които опорочили този тип търсене. В акта за подновяване на разрешението на FISA, приет през 2018 г., Конгресът все пак предвидил възможността за повторно въвеждане на този тип търсене със съгласието на FISC и на Конгреса. Вж. също ЕКЗС, EU-U.S. Privacy Shield — Second Annual Joint Review, <DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE> (стр. 27, т. 55).</P></NOTE>. Както обаче поддържа Комисията и противно на твърдяното от г‑н Schrems и EPIC, временният достъп на разузнавателните служби до цялото съдържание на електронните съобщения единствено за целите на тяхното филтриране чрез прилагане на критерии за подбор не може да бъде приравнено на общ достъп до това съдържание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0151"><P>В този контекст в точки 188 и 189 от решението си от <DATE ISO="20171003">3 октомври 2017 г.</DATE> запитващата юрисдикция разграничава търсенето на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0181" REF.END="QE0181"/>масиви от данни<QUOT.END REF.START="QS0181" CODE="201C" ID="QE0181"/> от придобиването, събирането и запазването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0182" REF.END="QE0182"/>масиви от данни<QUOT.END REF.START="QS0182" CODE="201C" ID="QE0182"/>. Тази юрисдикция приема по същество, че макар програмата Upstream да предполага търсене на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0183" REF.END="QE0183"/>масиви от данни<QUOT.END REF.START="QS0183" CODE="201C" ID="QE0183"/> във всички потоци от данни, пренасяни по телекомуникационната <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0184" REF.END="QE0184"/>опорна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0184" CODE="201C" ID="QE0184"/>, придобиването, събирането и запазването са целенасочени, доколкото имат за предмет само данните, които съдържат разглежданите критерии за подбор.</P></NOTE>. Считам, че тежестта на намесата, произтичаща от този ограничен във времето достъп за целите на автоматизираното филтриране, е по-малка от тежестта на намесата, произтичаща от общ достъп до това съдържание от публичните органи с цел неговия анализ и евентуалното му използване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0152"><P>Вж. в този смисъл решение на Supreme Court (Върховен съд) от <DATE ISO="20190531">31 май 2019 г.</DATE> (т. 11.2 и 11.3). В него тази юрисдикция отбелязва: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0185" REF.END="QE0185"/>[I]t is inevitable that any screening process designed to identify data of interest will necessarily involve all of the data available, for the whole point of the screening process is to identify within that entire universe of available data the relevant material which may be of interest and thus require closer scrutiny. Perhaps part of the problem lies in the fact that the term <QUOT.START CODE="201C" ID="QS0186" REF.END="QE0186"/>processing<QUOT.END REF.START="QS0186" CODE="201D" ID="QE0186"/> covers a wide range of activity, apparently, in the view of the DPC, including screening. On the assumption that is a correct view of the law, then it is technically correct to describe bulk screening as involving indiscriminate processing. But the use of that terminology might be taken to imply that other forms of processing, which are significantly more invasive, are carried out on an indiscriminate basis<QUOT.END REF.START="QS0185" CODE="201C" ID="QE0185"/>.</P></NOTE>.<?PAGE NO="64"?> Временният достъп с цел филтриране не дава възможност на тези органи да съхраняват метаданните или съдържанието на съобщенията, които не съответстват на критериите за подбор, нито по-специално, както отбелязва американското правителство, да изградят профили на лицата, които не са цел на тези критерии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0277"><NO.P>277.</NO.P><TXT>Предвид това въпросът дали целевото събиране чрез критерии за подбор в рамките на програмите, основани на член 702 от FISA, ефективно ограничава правомощията на разузнавателните служби, зависи от регламентирането на избора на критериите за подбор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0153"><P>Вж. Становище 1/15 (т. 122). Вж. също доклада на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) относно демократичния контрол на агенциите за събиране на радиоелектронна разузнавателна информация от <DATE ISO="20151215">15 декември 2015 г.</DATE>, проучване № 719/2013 (CDL-AD(2015)011, стр. 11): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0187" REF.END="QE0187"/>На практика въпросът дали този процес ограничава по подходящ начин излишната намеса в личните съобщения на невинни лица, се свежда до това да се определи дали критерият за подбор е достатъчно релевантен и конкретен и дали качеството на алгоритъма на софтуера, използван за идентифициране на релевантните данни в рамките на избраните параметри, е задоволително[…]<QUOT.END REF.START="QS0187" CODE="201C" ID="QE0187"/>.</P></NOTE>. Г‑н Schrems изтъква в тази връзка, че поради липсата на достатъчен контрол в това отношение американското право не предвижда гаранции срещу общ достъп до съдържанието на съобщенията при филтрирането, така че то засяга самата същност на правото на зачитане на личния живот на субектите на данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0278"><NO.P>278.</NO.P><TXT>Както по-подробно ще изложа по-долу<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0154"><P>Вж. точки 297—301 от настоящото заключение.</P></NOTE>, склонен съм да споделя съмненията, че правната уредба, която регламентира избора на критериите за подбор, е достатъчна, за да отговори на изискванията за предвидимост и пропорционалност на намесата. Наличието на тази, макар и несъвършена, правна уредба обаче противоречи на заключението, че член 702 от FISA позволява общ достъп на публичните органи до съдържанието на електронните съобщения и следователно е равнозначен на нарушение на самата същност на правото, предвидено в член 7 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0279"><NO.P>279.</NO.P><TXT>Подчертавам също, че в Становище 1/15 Съдът е приел, че същественото съдържание на гарантираното в член 8 от Хартата право на защита на личните данни не е накърнено, когато целите на обработването са очертани, а обработването е обвързано с правила, целящи да осигурят по-специално сигурността, поверителността и целостта на тези данни, както и тяхната защита срещу незаконен достъп и обработване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0155"><P>Становище 1/15 (стр. 150).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0280"><NO.P>280.</NO.P><TXT>В решението относно Щита за личните данни Комисията е установила, че както член 702 от FISA, така и PPD 28 очертават целите, за които тези данни могат да бъдат събирани в рамките на програмите, изпълнявани съгласно член 702 от FISA<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0156"><P>Вж. съображения 70, 103 и 109 от решението относно Щита за личните данни.</P></NOTE>. Комисията също посочва в решението, че PPD 28 предвижда правила, които регламентират достъпа до данните, както и съхранението и разкриването им, за да се гарантира сигурността им и да се предотврати неразрешеният достъп до тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0157"><P>Вж. съображения 83—87, както и приложение VI, точка I, буква в) от решението относно Щита за личните данни. Отбелязвам, че съгласно доклада на PCLOB (стр. 51—66) по-голямата част от аспектите на процедурите на NSA за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0188" REF.END="QE0188"/>свеждане до минимум<QUOT.END REF.START="QS0188" CODE="201C" ID="QE0188"/> съгласно член 702 от FISA са насочени само към американските граждани. Целта на PPD 28 е да разшири приложимите гаранции до лицата, които не са американски граждани. Вж. PCLOB, Report to the President on the Implementation of [PPD 28] : Signals Intelligence Activities, достъпен на адрес https://www.pclob.gov/reports/report-PPD28/ (р. 2). Предвид това съхранението и използването на данните за целите на националната сигурност след придобиването им от публичните органи според мен не попада в приложното поле на правото на Съюза (вж. т. 226 от настоящото заключение). Следователно адекватността на нивото на защита в рамките на тези дейности трябва да се преценява само с оглед на член 8 от ЕКПЧ.</P></NOTE>. Както ще стане ясно от моето изложение по-нататък<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0158"><P>Вж. точки 283—289 от настоящото заключение.</P></NOTE>, имам съмнения по специално относно това дали целите на разглежданото обработване са определени достатъчно ясно и точно, за да се осигури ниво на защита, което е равностойно по същество на<?PAGE NO="65"?> преобладаващото в правния ред на Съюза. Според мен обаче тези евентуални слабости не са достатъчни да обосноват заключението, че ако такива програми бъдат използвани на територията на Съюза, те ще нарушат основното съдържание на правото на защита на личните данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0281"><NO.P>281.</NO.P><TXT>Припомням освен това, че адекватността на нивото на защита, осигурено в рамките на дейностите по наблюдение, извършвани въз основа на EO 12333, трябва да бъде оценено с оглед на разпоредбите на ЕКПЧ. В тази връзка от решението относно Щита за личните данни следва, че единствените ограничения върху прилагането на основаните на EO 12333 мерки за събиране на данните, отнасящи се до лица, които не са американски граждани, са предвидените от PPD 28<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0159"><P>В съображение 127 от решението относно Щита за личните данни Комисията по-конкретно е установила, че четвъртата поправка на конституцията на Съединените щати не се прилага за лица, които не са американски граждани.</P></NOTE>. Тази президентска директива предвижда, че използването на външноразузнавателната информация трябва да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0189" REF.END="QE0189"/>съобразено с конкретния случай, доколкото това е практически възможно<QUOT.END REF.START="QS0189" CODE="201C" ID="QE0189"/>. Тя все пак посочва изрично възможността да се събират <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0190" REF.END="QE0190"/>масиви от данни<QUOT.END REF.START="QS0190" CODE="201C" ID="QE0190"/> извън територията на Съединените щати с оглед на преследването на някои конкретни цели на националната сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0160"><P>Вж. съображения 73 и 74, както и приложение VI, точка I, буква б) от решението относно Щита за личните данни. Тези цели включват противодействие на шпионажа и на други заплахи и дейности на чужди органи срещу Съединените щати и техните интереси; на терористичните заплахи; на заплахите, произтичащи от развитието, притежанието, разпространението или използването на оръжия за масово унищожение; на заплахите, свързани с киберсигурността; на заплахите за въоръжените сили на Съединените щати или техните съюзници и на заплахите, произтичащи от трансгранична престъпна дейност. Съгласно бележка под линия 5 от PPD 28 ограничението на целите, обосноваващи използването на събраните <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0191" REF.END="QE0191"/>масиви от данни<QUOT.END REF.START="QS0191" CODE="201C" ID="QE0191"/>, не се прилага, когато такова събиране е само временно и предназначено да улесни целенасочено събиране.</P></NOTE>. Според г‑н Schrems разпоредбите на PPD 28, която впрочем не поражда права за физическите лица, не защитават субектите на данни срещу риска от всеобщ достъп до съдържанието на техните електронни съобщения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0282"><NO.P>282.</NO.P><TXT>В тази връзка ще отбележа само, че в своята практика относно член 8 от ЕКПЧ ЕСПЧ не е използвал понятието за нарушение на основното съдържание или на самата същност на правото на зачитане на личния живот<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0161"><P>Въпреки че в разпоредбите на ЕКПЧ не се споменава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0192" REF.END="QE0192"/>основното съдържание<QUOT.END REF.START="QS0192" CODE="201C" ID="QE0192"/> на основните права, равностойното понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0193" REF.END="QE0193"/>самата същност<QUOT.END REF.START="QS0193" CODE="201C" ID="QE0193"/> на дадено основно право се съдържа в практиката на ЕСПЧ по някои от тези разпоредби. Вж., що се отнася до самата същност на правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 6 от ЕКПЧ, по-специално ЕСПЧ, решения от <DATE ISO="19850525">25 май 1985 г.</DATE>, Ashingdane с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1985:0528JUD000822578, § 57 и 59), от <DATE ISO="20001221">21 декември 2000 г.</DATE>, Heaney и McGuinness с/у Ирландия (CE:ECHR:2000:1221JUD003472097, § 55 и 58) и от <DATE ISO="20160623">23 юни 2016 г.</DATE>, Baka с/у Унгария (CE:ECHR:2016:0623JUD002026112, § 121). Що се отнася до самата същност на правото на встъпване в брак, предвидено в член 12 ЕКПЧ, вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20020711">11 юли 2002 г.</DATE>, Christine Goodwin с/у Обединено кралство (CE:ECHR:2002:0711JUD002895795, § 99 и 101). Що се отнася до самата същност на правото на образование, гарантирано в член 2 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, вж. ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="19680723">23 юли 1968 г.</DATE>, дело <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0194" REF.END="QE0194"/>относно някои аспекти на езиковия режим на образованието в Белгия<QUOT.END REF.START="QS0194" CODE="201C" ID="QE0194"/> (CE:ECHR:1968:0723JUD000147462, § 5).</P></NOTE>. Досега той не е постановявал, че режими, които позволяват прихващането на електронни съобщения, дори масово, <HT TYPE="ITALIC">сами по себе си надхвърлят свободата на преценка на държавите членки</HT>. ЕСПЧ счита, че такива режими са съвместими с член 8, параграф 2 от ЕКПЧ, стига да са обвързани с определен брой минимални гаранции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0162"><P>Вж. по-специално решения Centrüm för Rättvisa (§ 112—114 и цитираната съдебна практика) и Big Brother Watch (§ 337).</P></NOTE>. При това положение считам, че не е уместно да се прави изводът, че режим на наблюдение като предвидения от EO 12333 надхвърля свободата на преценка на държавите членки, без да се разгледат евентуалните гаранции, които го съпътстват.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По преследването на законосъобразна цел</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0283"><NO.P>283.</NO.P><TXT>Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на предвидените в нея права трябва да отговаря на призната от Съюза цел от общ интерес. Член 8, параграф 2 от Хартата предвижда също, че всяко обработване на лични данни, което не се основава на съгласието на заинтересованото лице, трябва да се извършва по силата на друго <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0195" REF.END="QE0195"/>предвидено от закона легитимно основание<QUOT.END REF.START="QS0195" CODE="201C" ID="QE0195"/>. Член 8, параграф 2 от ЕКПЧ от своя страна изброява целите, които могат да обосноват намеса в упражняването на правото на зачитане на личния живот.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="66"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0284"><NO.P>284.</NO.P><TXT>Съгласно решението относно Щита за личните данни спазването на посочените в него принципи може да бъде ограничено, за да се изпълнят задължения, свързани с националната сигурност, обществения интерес и правоприлагането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0163"><P>Вж. точка 197 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Съображения 67—124 от това решение разглеждат по-конкретно ограниченията, които произтичат от достъпа до данните и тяхното използване от американските публични органи за целите на националната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0285"><NO.P>285.</NO.P><TXT>Безспорно е, че защитата на националната сигурност представлява законосъобразна цел, която може да обоснове дерогации от изискванията, изведени от ОРЗД<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0164"><P>Вж. член 23, параграф 1, точка а) от ОРЗД.</P></NOTE>, както и от основните права, предвидени в членове 7 и 8 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0165"><P>Вж. решение Schrems (т. 88). Съдът е разгледал сродното понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0196" REF.END="QE0196"/>обществена сигурност<QUOT.END REF.START="QS0196" CODE="201C" ID="QE0196"/> по смисъла на разпоредбите на ДФЕС, допускащи дерогации от основните свободи, които гарантира, като самостоятелно понятие на правото на Съюза, обхващащо както вътрешната, така и външната сигурност на държавите членки (вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19991026">26 октомври 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sirdar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑273/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:523">EU:C:1999:523</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160913">13 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>CS</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑304/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:674">EU:C:2016:674</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Докато вътрешната сигурност може да бъде засегната по-специално от пряка заплаха за спокойствието и физическата сигурност на населението на съответната държава членка, външната сигурност може да бъде застрашена по-специално от риск от сериозно смущаване на външните отношения или на мирното съвместно съществуване на народите. Въпреки че не може едностранно да определя съдържанието на тези понятия, всяка държава членка разполага с известна свобода на преценка за определянето на своите основни интереси в областта на сигурността. Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180502">2 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>K. и H. F. (Право на пребиваване и твърдения за военни престъпления)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/16 и C‑366/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:296">EU:C:2018:296</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Тези съображения според мен могат да се приложат за тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0197" REF.END="QE0197"/>национална сигурност<QUOT.END REF.START="QS0197" CODE="201C" ID="QE0197"/> като интерес, чиято защита може да обоснове ограничения на разпоредбите на ОРЗД и на правата, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата.</P></NOTE> и в член 8, параграф 2 от ЕКПЧ. Г‑н Schrems, австрийското правителство и EPIC обаче отбелязват, че целите, преследвани от програмите за наблюдение, основани на член 702 от FISA и на EO 12333, надхвърлят самата национална сигурност. Всъщност тези актове имат за цел получаването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0198" REF.END="QE0198"/>външноразузнавателната информация<QUOT.END REF.START="QS0198" CODE="201C" ID="QE0198"/>, като това понятие обхваща различни видове информация, които включват такава, свързана с националната сигурност, без задължително да се ограничават до нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0166"><P>Вж. в това отношение съображение 89 и бележка под линия 97 от решението относно Щита за личните данни.</P></NOTE>. Така в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0199" REF.END="QE0199"/>външноразузнавателна информация<QUOT.END REF.START="QS0199" CODE="201C" ID="QE0199"/> по смисъла на член 702 от FISA попадат данните, отнасящи се до провеждането на външната политика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0167"><P>Вж. точка 55 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Що се отнася до EO 12333, той определя това понятие като включващо информацията относно възможностите, намеренията или дейностите на чужди правителства, чужди организации или чужди лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0168"><P>Вж. точка 61 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Г‑н Schrems поставя под въпрос законосъобразния характер на така преследваната цел, тъй като надхвърляла националната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0286"><NO.P>286.</NO.P><TXT>По мое мнение в обхвата на националната сигурност може в известна степен да бъде включена защитата на интереси, свързани с провеждането на външната политика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0169"><P>В решение Centrüm för Rättvisa (§ 111) ЕСПЧ е постановил, че дейности по наблюдение с цел подпомагане на външната политика и политиката в областта на отбраната и сигурността на Швеция, както и за идентифициране на външните заплахи, организирани в Швеция, преследват законосъобразни цели, свързани с националната сигурност.</P></NOTE>. Освен това е възможно някои цели, различни от защитата на националната сигурност, които са обхванати от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0200" REF.END="QE0200"/>външноразузнавателна информация<QUOT.END REF.START="QS0200" CODE="201C" ID="QE0200"/>, както е определено в член 702 от FISA и в EO 12333, да съответстват на важни цели от общ интерес, които могат да обосноват намеса в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни. Във всеки случай тези цели имат по-малка тежест от защитата на националната сигурност при претеглянето на основните права на субектите на данни и на преследваната с намесата цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0170"><P>Вж. в тази връзка решение Tele2 Sverige (т. 115) и решение Ministerio Fiscal (т. 55). Там Съдът е подчертал връзката между степента на тежест на дадена намеса и тази на интереса, изтъкнат като нейна обосновка.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="67"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0287"><NO.P>287.</NO.P><TXT>Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата обаче националната сигурност или друга законосъобразна цел трябва освен това действително да са преследвани от мерките, предвиждащи разглежданите случаи на намеса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0171"><P>В своя работен документ относно наблюдението на електронните съобщения за целите на разузнаването и националната сигурност от <DATE ISO="20141205">5 декември 2014 г.</DATE>, WP 228 (стр. 27) Група 29 подчертава необходимостта от критична оценка, за да се установи дали наблюдението действително се извършва за целите на националната сигурност.</P></NOTE>. Нещо повече, целите на намесата трябва да бъдат определени така, че да отговорят на изискванията за яснота и точност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0172"><P>Виж Становище 1/15 (стр. 181), в което Съдът е постановил, че текстът на предвиждащите намеса законови разпоредби не отговаря на изискванията за яснота и точност, поради което тази намеса не е била ограничена до строго необходимото. В същия контекст в своето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Schrems</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑362/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:627">EU:C:2015:627</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0181">181</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0184">184</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) генералният адвокат Bot е приел, че целите на мерките за наблюдение са формулирани твърде общо, за да бъдат считани за цели от общ интерес, освен по отношение на националната сигурност.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0288"><NO.P>288.</NO.P><TXT>Според г‑н Schrems обаче целта на мерките за наблюдение, предвидени от член 702 от FISA и от EO 12333, не е изложена достатъчно точно, за да отговаря на изискванията за предвидимост и пропорционалност. Това било така по-специално защото определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0201" REF.END="QE0201"/>външноразузнавателна информация<QUOT.END REF.START="QS0201" CODE="201C" ID="QE0201"/> в тези актове било особено широко. Освен това в съображение 109 от решението относно Щита за личните данни Комисията е констатирала, че член 702 от FISA изисква събирането на външноразузнавателна информация да представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0202" REF.END="QE0202"/>значима цел<QUOT.END REF.START="QS0202" CODE="201C" ID="QE0202"/> на събирането, като на пръв поглед, както посочва EPIC, тази формулировка не изключва преследването на други неопределени цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0289"><NO.P>289.</NO.P><TXT>Поради тези причини, без да се изключва възможността мерките за наблюдение съгласно член 702 от FISA и EO 12333 да отговарят на законосъобразни цели, може да се постави въпросът дали те са определени достатъчно ясно и точно, за да се предотвратят рисковете от злоупотреби и да се позволи проверка на пропорционалността на произтичащата от тях намеса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0173"><P>Подобни съмнения са изразени от ЕНОЗД в Становище 4/2016 относно проект на решение за адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ от <DATE ISO="20160530">30 май 2016 г.</DATE> (стр. 8).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">5)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По необходимостта и пропорционалността на намесата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0290"><NO.P>290.</NO.P><TXT>Съдът нееднократно е подчертавал, че правата, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, не са абсолютни, а трябва да се разглеждат във връзка с тяхната социална функция и да бъдат претегляни спрямо други основни права в съответствие с принципа на пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0174"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volker und Markus Schecke и Eifert</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑92/09 и C‑93/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:662">EU:C:2010:662</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Становище 1/15 (т. 136) и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190924">24 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Google (Териториален обхват на премахването от резултатите при търсене)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑507/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:772">EU:C:2019:772</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както подчертава Facebook Ireland, сред тези други права е гарантираното в член 6 от Хартата право на сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0291"><NO.P>291.</NO.P><TXT>В това отношение съгласно също така установената съдебна практика всяка намеса в упражняването на гарантираните в членове 7 и 8 от Хартата права трябва да е предмет на строг контрол за пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0175"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑73/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:727">EU:C:2008:727</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), решение Digital Rights Ireland (т. 48 и 52), решение Schrems (т. 78 и 92) и Становище 1/15 (т. 139 и 140). Вж. също съображение 140 от решението относно Щита за личните данни.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0292"><NO.P>292.</NO.P><TXT>От решение Schrems следва по-конкретно, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0203" REF.END="QE0203"/>не се ограничава до строго необходимото правна уредба, която общо разрешава съхраняването на всички лични данни […], без да въвежда никакво разграничаване, ограничаване или изключение с оглед на преследваната цел и без да предвижда обективен критерий, позволяващ да се ограничи достъпът на публичните органи до данните и тяхното последващо използване за конкретни цели, които са строго ограничени и могат да обосноват намесата, каквато съдържат достъпът и използването на тези данни<QUOT.END REF.START="QS0203" CODE="201C" ID="QE0203"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0176"><P>Решение Schrems (т. 93). Вж. също в този смисъл решение Digital Rights Ireland (т. 60).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="68"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0293"><NO.P>293.</NO.P><TXT>Съдът е постановил също, че освен в надлежно обосновани неотложни случаи, достъпът следва да се предоставя след предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура, чието решение цели да ограничи достъпа до данните и тяхното използване само до строго необходимото за постигането на преследваната цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0177"><P>Вж. решение Tele2 Sverige (т. 120) и Становище 1/15 (т. 202).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0294"><NO.P>294.</NO.P><TXT>Понастоящем в член 23, параграф 2 от ОРЗД се посочват поредица от гаранции, които държава членка трябва да предвиди, когато дерогира разпоредбите на този регламент. Правната уредба, позволяваща такова дерогиране, трябва да съдържа по-специално разпоредби относно целите на обработването, обхвата на дерогацията, гаранциите за предотвратяване на злоупотреби, периодите на съхранение, както и правото на субектите на данни да бъдат информирани за дерогацията, освен ако това би било в разрез с нейната цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0295"><NO.P>295.</NO.P><TXT>В случая г‑н Schrems поддържа, че член 702 от FISA не се съпътства от достатъчни гаранции срещу рисковете от злоупотреби и незаконен достъп до данните. По-конкретно изборът на критериите за подбор не бил достатъчно регламентиран, поради което тази разпоредба не предоставяла гаранции срещу общ достъп до съдържанието на съобщенията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0296"><NO.P>296.</NO.P><TXT>Правителството на Съединените щати и Комисията твърдят, напротив, че член 702 от FISA ограничава чрез обективни изисквания избора на критериите за подбор, тъй като тази разпоредба допуска единствено събирането на данни от електронни съобщения на лица, които не са американски граждани, установени извън Съединените щати, с цел получаване на външноразузнавателна информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0297"><NO.P>297.</NO.P><TXT>Считам, че има основания за съмнения относно достатъчната яснота и точност на тези критерии, както и относно наличието на достатъчни гаранции за предотвратяване на рисковете от злоупотреби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0298"><NO.P>298.</NO.P><TXT>Най-напред, в съображение 109 от решението относно Щита за личните данни се посочва, че преди прилагането им тези критерии за подбор не се одобряват индивидуално от FISC, нито от друг независим съдебен или административен орган. В него Комисията е констатирала, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0204" REF.END="QE0204"/>[FISC] не дава разрешение за отделни мерки за наблюдение, а за програми за наблюдение […] въз основа на годишни сертифицирания<QUOT.END REF.START="QS0204" CODE="201C" ID="QE0204"/>, което правителството на Съединените щати потвърждава пред Съда. В това съображение се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0205" REF.END="QE0205"/>в сертифициранията, подлежащи на одобрение от [FISC], не се съдържа информация относно отделните лица, които ще бъдат обект на разследване, а се посочват категориите външноразузнавателна информация<QUOT.END REF.START="QS0205" CODE="201C" ID="QE0205"/>, която може да бъде събирана. В него Комисията констатира също, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0206" REF.END="QE0206"/>[FISC] не прави преценка дали — по определена вероятна причина или според някакво друго изискване — лицата са определени правилно за обект на разследване с цел придобиване на разузнавателни данни<QUOT.END REF.START="QS0206" CODE="201C" ID="QE0206"/>, въпреки че той проверява условието, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0207" REF.END="QE0207"/>значима цел на придобиването е получаването на външноразузнавателна информация<QUOT.END REF.START="QS0207" CODE="201C" ID="QE0207"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0299"><NO.P>299.</NO.P><TXT>По-нататък, съгласно посоченото съображение член 702 от FISA допуска NSA да събира информация за съобщенията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0208" REF.END="QE0208"/>само ако има разумни основания да се счита, че дадено съобщително средство се използва за предаване на данни, представляващи разузнавателен интерес<QUOT.END REF.START="QS0208" CODE="201C" ID="QE0208"/>. В съображение 70 от решението относно Щита за личните данни се добавя, че изборът на критериите за подбор се осъществява в обхвата на цялостната Рамка на<?PAGE NO="69"?> приоритетите в националното разузнаване (National Intelligence Priorities Framework, NIPF). В това решение не се посочват по-точни изисквания за мотивиране или обосноваване на избора на критериите за подбор с оглед на тези административни приоритети, които били задължителни за NSA<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0178"><P>Докладът на PCLOB (стр. 45) уточнява: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0209" REF.END="QE0209"/>With respect to the foreign intelligence purpose, the NSA targeting procedures require the analyst only to <QUOT.START CODE="201C" ID="QS0210" REF.END="QE0210"/>identify<QUOT.END REF.START="QS0210" CODE="201D" ID="QE0210"/> the foreign power or foreign territory regarding which the foreign intelligence information is to be acquired. By policy, but not as a requirement of the targeting procedures, the NSA also requires that all taskings be accompanied by a very brief statement (typically no more than one sentence long) that further explains the analyst’s rationale for assessing that tasking the selector in question will result in the acquisition of the types of foreign intelligence information authorized by the Section 702 certification<QUOT.END REF.START="QS0209" CODE="201C" ID="QE0209"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0300"><NO.P>300.</NO.P><TXT>Накрая, в съображение 71 от решението относно Щита за личните данни се прави позоваване на предвиденото в PPD 28 изискване събирането на разузнавателна информация да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0211" REF.END="QE0211"/>съобразено с конкретния случай, доколкото това е практически възможно<QUOT.END REF.START="QS0211" CODE="201C" ID="QE0211"/>. Освен че тази президентска директива не поражда права за физическите лица, струва ми се, че равностойността по същество между критерия за дейност, която е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0212" REF.END="QE0212"/>съобразена с конкретния случай, доколкото това е практически възможно<QUOT.END REF.START="QS0212" CODE="201C" ID="QE0212"/>, и този за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0213" REF.END="QE0213"/>строга необходимост<QUOT.END REF.START="QS0213" CODE="201C" ID="QE0213"/>, който се налага по силата на член 52, параграф 1 от Хартата, за да се обоснове намеса в упражняването на гарантираните в членове 7 и 8 от нея права, далеч не е очевидна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0179"><P>Вж. в този смисъл Група 29, Opinion 1/2016 on the EU-U.S. Privacy Shield draft adequacy decision, <DATE ISO="20160413">13 април 2016 г.</DATE>, WP 238 (подточка 3.3.1, стр. 38); Резолюция на Парламента от <DATE ISO="20170406">6 април 2017 г.</DATE> относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, P8_TA(2017)0131 (т. 17), както и Доклад на Парламента относно последиците за основните права, породени от големи информационни масиви: неприкосновеност на личния живот, защита на личните данни, недопускане на дискриминация, сигурност и правоприлагане от <DATE ISO="20170220">20 февруари 2017 г.</DATE>, A8‑0044/2017 (т. 17).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0301"><NO.P>301.</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения въз основа на информацията, изложена в решението относно Щита за личните данни, не може да се твърди със сигурност, че основаните на член 702 от FISA мерки за наблюдение са обвързани с гаранции — относно ограничаването на лицата, които могат да се обект на мярка за наблюдение, и на целите, за които тези данни могат да се събират — които са равностойни по същество на изискваните по силата на ОРЗД, разглеждан във връзка с членове 7 и 8 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0180"><P>Вж. в този смисъл Група 29, EU-U.S. Privacy Shield — First Annual Joint Review, <DATE ISO="20171128">28 ноември 2017 г.</DATE>, WP 255 (стр. 3), Резолюция на Европейския парламент от <DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE> относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, P8_TA(2018)0315 (т. 22), и ЕКЗД, EU-U.S. Privacy Shield — Second Annual Joint Review, <DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE> (т. 81—83 и 87).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0302"><NO.P>302.</NO.P><TXT>Освен това, що се отнася до преценката на адекватността на нивото на защита относно наблюдението съгласно EO 12333, ЕСПЧ признава на държавите членки широка свобода на преценка при избора на средства за защита на тяхната национална сигурност, като тази свобода при все това е ограничена от изискването да се предвидят подходящи и достатъчни гаранции срещу злоупотребите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0181"><P>Вж. по-специално решения Zakharov (§ 232) и Szabó и Vissy (§ 57).</P></NOTE>. В своята практика относно мерките за тайно наблюдение ЕСПЧ проверява дали вътрешното право, на което се основават тези мерки, съдържа достатъчни и ефективни гаранции и предпазни механизми, които могат да изпълнят изискванията за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0214" REF.END="QE0214"/>предвидимост<QUOT.END REF.START="QS0214" CODE="201C" ID="QE0214"/> и за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0215" REF.END="QE0215"/>необходимост в едно демократично общество<QUOT.END REF.START="QS0215" CODE="201C" ID="QE0215"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0182"><P>Вж. по-специално решения Zakharov (§ 237), Centrüm för Rättvisa (§ 111) и Big Brother Watch (§ 322).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0303"><NO.P>303.</NO.P><TXT>В това отношение ЕСПЧ посочва определен брой минимални гаранции. Тези гаранции се отнасят до ясното посочване на естеството на нарушенията, които могат да обосноват заповед за прихващане, определянето на категориите лица, чиито съобщения могат да бъдат прихващани, определянето на ограничение на периода на изпълнение на мярката, процедурата, която трябва да се следва при проверката, използването и съхранението на събраните данни, предпазните мерки, които трябва да се вземат при съобщаването на данните на други страни, и обстоятелствата, при които може или трябва да се извърши изтриването или унищожаването на записите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0183"><P>Вж. по-специално решение Weber и Saravia (§ 95), ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="20070628">28 юни 2007 г.</DATE>, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев (CE:ECHR:2007:0628JUD006254000, § 76) и решение Zakharov (§ 231).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="70"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0304"><NO.P>304.</NO.P><TXT>Адекватността и ефективността на гаранциите, съпътстващи намесата, зависи от всички обстоятелства по делото, в т.ч. естеството, обхвата и периода на мерките, причините, необходими за разпореждането им, компетентните органи за разрешаването, изпълнението и контрола им и вида на предоставените от вътрешното право средства за защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0184"><P>Вж. по-специално решение Weber и Saravia (§ 106), решение Zakharov (§ 232) и решение Centrüm för Rättvisa (§ 104).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0305"><NO.P>305.</NO.P><TXT>По-конкретно, за целите на преценката на основателността на мярка за тайно наблюдение ЕСПЧ взема предвид всички извършвани проверки <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0216" REF.END="QE0216"/>при нейното разпореждане<QUOT.END REF.START="QS0216" CODE="201C" ID="QE0216"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0217" REF.END="QE0217"/>при нейното провеждане<QUOT.END REF.START="QS0217" CODE="201C" ID="QE0217"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0218" REF.END="QE0218"/>след като е преустановена<QUOT.END REF.START="QS0218" CODE="201C" ID="QE0218"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0185"><P>Вж. по-специално ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="19780906">6 септември 1978 г.</DATE>, Klass и др. с/у Германия (CE:ECHR:1978:0906JUD000502971, § 55), решение Zakharov (§ 233) и решение Centrüm för Rättvisa (§ 105).</P></NOTE>. Що се отнася до първия от тези три етапа, ЕСПЧ изисква такава мярка да бъде разпоредена от независим орган. Въпреки че според тази юрисдикция съдебната власт предоставя най-добрите гаранции за независимост, безпристрастност и редовност на процедурата, разглежданият орган не трябва непременно да принадлежи към тази власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0186"><P>Вж. по-специално решение Klass (§ 56), ЕСПЧ, <DATE ISO="20100518">18 май 2010 г.</DATE>, Kennedy с/у Обединено кралство (CE:ECHR:2010:0518JUD002683905, § 167) и решение Zakharov (§ 233 и 258).</P></NOTE>. Последващ задълбочен съдебен контрол може да компенсира евентуални недостатъци на процедурата за издаване на разрешение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0187"><P>Вж. решения Szabó и Vissy (§ 77) и Centrüm för Rättvisa (§ 133).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0306"><NO.P>306.</NO.P><TXT>В настоящия случай от решението относно Щита за личните данни следва, че единствените гаранции, които ограничават събирането и използването на данни извън територията на Съединените щати, се съдържат в PPD 28, тъй като член 702 от FISA не се прилага извън тази територия. Не съм убеден, че тези гаранции могат да са достатъчни, за да изпълнят условията за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0219" REF.END="QE0219"/>предвидимост<QUOT.END REF.START="QS0219" CODE="201C" ID="QE0219"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0220" REF.END="QE0220"/>необходимост в едно демократично общество<QUOT.END REF.START="QS0220" CODE="201C" ID="QE0220"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0307"><NO.P>307.</NO.P><TXT>Най-напред, вече посочих, че тази президентска директива не поражда права за физическите лица. По-нататък, съмнявам се, че изискването да се осигури наблюдение, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0221" REF.END="QE0221"/>съобразено с конкретния случай, доколкото това е практически възможно<QUOT.END REF.START="QS0221" CODE="201C" ID="QE0221"/>, е достатъчно ясно и точно формулирано, за да предпази адекватно субектите на данни от рисковете от злоупотреба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0188"><P>Това важи в още по-голяма степен с оглед на съображенията, изложени в точка 281 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Накрая, решението относно Щита за личните данни не установява, че основаващото се на EO 12333 наблюдение ще бъде подложено на предварителен контрол от независим орган или ще бъде предмет на последващ съдебен контрол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0189"><P>Вж. точки 330 и 331 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0308"><NO.P>308.</NO.P><TXT>При това положение възниква въпросът за основателността на констатацията, че в рамките на дейностите на своите разузнавателни служби съгласно член 702 от FISA и EO 12333 Съединените щати осигуряват адекватно ниво на защита по смисъла на член 45, параграф 1 от ОРЗД, разглеждан във връзка с членове 7 и 8 от Хартата, както и с член 8 от ЕКПЧ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По валидността на решението относно Щита за личните данни с оглед на правото на ефективни правни средства за защита</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0309"><NO.P>309.</NO.P><TXT>С петия преюдициален въпрос от Съда се иска да установи дали лицата, чиито данни се предават към Съединените щати, се ползват от съдебна защита, която по същество е равностойна на тази, която трябва да бъде осигурена в Съюза съгласно член 47 от Хартата. С десетия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да установи дали петият въпрос изисква утвърдителен отговор с оглед на въвеждането с решението относно Щита за личните данни на механизма на омбудсмана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0310"><NO.P>310.</NO.P><TXT>В самото начало ще отбележа, че в съображение 115 от това решение Комисията признава, че в американската правна система има пропуски в съдебната защита на физическите лица.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="71"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0311"><NO.P>311.</NO.P><TXT>Съгласно това съображение, първо, от възможностите за съдебна защита <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0222" REF.END="QE0222"/>не са обхванати най-малкото някои от правните основания, които могат да се използват от разузнавателните органи на САЩ (напр. [EO] 12333)<QUOT.END REF.START="QS0222" CODE="201C" ID="QE0222"/>. Всъщност EO 12333 и PPD 28 не предоставят права на субектите на данни, които не могат да се позовават на тях пред съдилищата. Ефективната съдебна защита обаче предполага най-малкото че физическите лица разполагат с права, на които могат да се позоват пред съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0312"><NO.P>312.</NO.P><TXT>Второ, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0223" REF.END="QE0223"/>дори когато по принцип са налице възможности за съдебна правна защита за лицата, които не са граждани на САЩ, например при наблюдение съгласно [FISA], възможните начини на действие са ограничени и предявените […] искове ще бъдат обявени за недопустими, ако [лицата] не мо[гат] да […] докаж[ат процесуалната си легитимация], а това ограничава достъпа до обикновените съдилища<QUOT.END REF.START="QS0223" CODE="201C" ID="QE0223"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0313"><NO.P>313.</NO.P><TXT>От съображения 116—124 от решението относно Щита за личните данни следва, че институцията на омбудсмана има за цел да компенсира тези ограничения. В съображение 139 от това решение Комисията стига до извода, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0224" REF.END="QE0224"/><HT TYPE="ITALIC">взети заедно</HT>, механизмите за <HT TYPE="ITALIC">надзор</HT> и <HT TYPE="ITALIC">защита</HT>, предвидени съгласно Щита за личните данни, […] осигуряват средства за правна защита на субектите на данни, с възможност за достъп до свързаните с тях лични данни и евентуалното коригиране или заличаване на тези данни<QUOT.END REF.START="QS0224" CODE="201C" ID="QE0224"/> (курсивът е мой).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0314"><NO.P>314.</NO.P><TXT>Като същевременно припомня основните принципи, които се извеждат от практиката на Съда и на ЕСПЧ относно правото на обжалване на мерки за наблюдение на съобщенията, ще разгледам дали предвидените от американското право средства за съдебна защита като описаните в решението относно Щита за личните данни предоставят възможност да се осигури адекватна съдебна защита на субектите на данни (раздел 1). По-нататък ще установя дали въвеждането на извънсъдебния механизъм на омбудсмана позволява при необходимост да се компенсират евентуалните недостатъци, характеризиращи съдебната защита на тези лица (раздел 2).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По ефективността на предвидените от правото на Съединените щати правни средства за съдебна защита</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0315"><NO.P>315.</NO.P><TXT>На първо място, член 47, първа алинея от Хартата предвижда, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0190"><P>В това отношение в разясненията относно Хартата се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0225" REF.END="QE0225"/>в правото на Съюза защитата [предвидена в член 47 от нея] има по-широк обхват [от предоставената от член 13 от ЕКПЧ], тъй като гарантира право на ефективно обжалване пред съдия<QUOT.END REF.START="QS0225" CODE="201C" ID="QE0225"/>. Вж. също заключението на генералния адвокат Wathelet по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Berlioz Investment Fund</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑682/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:2">EU:C:2017:2</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съгласно втора алинея от този член всеки има право неговото дело да бъде гледано от независим и безпристрастен съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0191"><P>За да се определи дали даден орган е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0226" REF.END="QE0226"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0226" CODE="201C" ID="QE0226"/> при прилагането на член 47 от Хартата, се взема предвид дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали прилага правни норми и дали е независим. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Достъпът до независим съд спада към основното съдържание на правото, гарантирано в член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0192"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191105">5 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑192/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:924">EU:C:2019:924</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0106">106</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0120">120</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="72"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0316"><NO.P>316.</NO.P><TXT>Това право на индивидуална съдебна защита се прибавя към задължението на държавите членки по членове 7 и 8 от Хартата да обвързват всяка мярка за наблюдение, освен в надлежно обосновани неотложни случаи, с предварителен контрол, осъществяван или от съд, или от независим административен орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0193"><P>Вж. точка 293 от настоящото заключение. В член 45, параграф 3, буква а) от ОРЗД е предвидено, че при оценяването на адекватността на нивото на защита, предоставено от трета държава, се отчита ефективната <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0227" REF.END="QE0227"/>административна и <HT TYPE="ITALIC">съдебна</HT> защита<QUOT.END REF.START="QS0227" CODE="201C" ID="QE0227"/> на субектите на данни (курсивът е мой). По същия начин съгласно съображение 104 от ОРЗД приемането на решение относно адекватното ниво на защита трябва да е обвързано с условието за предоставяне на субектите на данни в съответната трета държава на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0228" REF.END="QE0228"/>ефективни средства за административна и <HT TYPE="ITALIC">съдебна</HT> защита<QUOT.END REF.START="QS0228" CODE="201C" ID="QE0228"/> (курсивът е мой). Вж. също Група 29, EU-U.S. Privacy Shield — First Annual Joint Review, <DATE ISO="20171128">28 ноември 2017 г.</DATE>, WP 255 (т. В.3), Резолюция на Парламента от <DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE> относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, P8_TA(2018)0315 (т. 25 и 30) и ЕКЗД, EU-U.S. Privacy Shield — Second Annual Joint Review, <DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE> (т. 94—97).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0317"><NO.P>317.</NO.P><TXT>Несъмнено, както твърдят германското и френското правителство, правото на ефективна съдебна защита не е абсолютно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0194"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130228">28 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑334/12 RX‑II</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:134">EU:C:2013:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, тъй като то може да бъде ограничено поради съображения, свързани с националната сигурност. Дерогациите обаче са допустими само при положение че не засягат основното съдържание на това право и че са строго необходими за постигането на законосъобразна цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0318"><NO.P>318.</NO.P><TXT>В това отношение в решение Schrems Съдът е постановил, че правна уредба, в която не се предвижда <HT TYPE="ITALIC">никаква възможност</HT> правният субект да използва правни средства за защита, за да получи достъп до засягащи го лични данни или да поправи или заличи такива данни, не зачита същественото съдържание на основното право, признато в член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0195"><P>Решение Schrems (т. 95).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0319"><NO.P>319.</NO.P><TXT>Подчертавам, че това право на достъп предполага възможността, без да се засягат строго необходимите дерогации за постигането на законен интерес, субект на данни да получи от публичните органи <HT TYPE="ITALIC">потвърждение дали те обработват отнасящи се до него лични данни</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0196"><P>Член 15 от ОРЗД, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0229" REF.END="QE0229"/>Право на достъп на субекта на данните<QUOT.END REF.START="QS0229" CODE="201C" ID="QE0229"/>, предвижда в параграф 1, че това лице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0230" REF.END="QE0230"/>има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните […]<QUOT.END REF.START="QS0230" CODE="201C" ID="QE0230"/>. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0231" REF.END="QE0231"/>Принципът на достъпа<QUOT.END REF.START="QS0231" CODE="201C" ID="QE0231"/>, предвиден в приложение II, точка II.8, буква а) от решението относно Щита за личните данни, има същото значение.</P></NOTE>. Такъв според мен е практическият обхват на правото на достъп, когато субектът на данни не знае дали публичните органи са съхранили отнасящи се до него лични данни вследствие по-специално на автоматизирано филтриране на потоците от електронни съобщения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0320"><NO.P>320.</NO.P><TXT>Освен това от съдебната практика следва, че органите на държава членка по принцип са длъжни да уведомят заинтересованото лице за достъпа до данните <HT TYPE="ITALIC">веднага щом това уведомяване вече не може да попречи на водените разследвания</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0197"><P>Решение Tele2 Sverige (т. 121), както и Становище 1/15, (т. 220). Следователно, както отбелязва Facebook Ireland, уведомяването за достъпа на публичните органи до данните не може да бъде изисквано системно. В това отношение ЕСПЧ приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0232" REF.END="QE0232"/>на практика може да не е възможно да се изисква последващо уведомяване<QUOT.END REF.START="QS0232" CODE="201C" ID="QE0232"/>, тъй като заплахата, която е предмет на мерките за наблюдение, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0233" REF.END="QE0233"/>може да продължи години, дори десетилетия<QUOT.END REF.START="QS0233" CODE="201C" ID="QE0233"/> след прекратяването на мерките, така че уведомяването може да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0234" REF.END="QE0234"/>застраши дългосрочната цел, която първоначално е обосновала наблюдението<QUOT.END REF.START="QS0234" CODE="201C" ID="QE0234"/>, както и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0235" REF.END="QE0235"/>да разкрие методите на работа на разузнавателните служби, тяхното поле на дейност и […] самоличността на агентите на тези служби<QUOT.END REF.START="QS0235" CODE="201C" ID="QE0235"/> (решение Zakharov (§ 287 и цитираната съдебна практика). Въпреки че при липсата на уведомяване средствата за индивидуална правна защита следователно са неприложими в случай на нарушение на законовите изисквания, други гаранции могат да са достатъчни за защита на правото на зачитане на личния живот (вж. също решение Centrüm för Rättvisa, § 164—167 и 171—178). Вж. точка 330 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Такова уведомяване всъщност е предпоставка за упражняването на правото на правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0198"><P>Вж. в това отношение бележка под линия 210 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Това задължение понастоящем е възпроизведено в член 23, параграф 2, буква з) от ОРЗД.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="73"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0321"><NO.P>321.</NO.P><TXT>В съображения 111—135 от решението относно Щита за личните данни са описани накратко всички средства за правна защита, предвидени за лицата, чиито данни са предавани, когато посочените лица се опасяват, че тези данни са били обработвани от американските разузнавателни служби след предаването. Тези средства за правна защита са описани също в съдебното решение на High Court (Висш съд) от <DATE ISO="20171003">3 октомври 2017 г.</DATE>, както и в писмените становища, по-специално тези на правителството на Съединените щати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0322"><NO.P>322.</NO.P><TXT>Не е необходимо да припомням подробно съдържанието на тези изложения. Всъщност запитващата юрисдикция поставя под съмнение адекватността на гаранциите относно правната защита на субектите на данни главно поради това че изключително строгите изисквания по отношение на процесуалната легитимация (<HT TYPE="ITALIC">standing</HT>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0199"><P>Вж. точка 67 от настоящото заключение.</P></NOTE>, съчетани с липсата на каквото и да било задължение за уведомяване на лицата, които са били предмет на мярка за наблюдение, <HT TYPE="ITALIC">дори когато уведомяването вече не може да застраши неговите цели</HT>, правели на практика прекомерно трудно упражняването на предвидените в правото на Съединените щати средства за правна защита. КЗЛД, г‑н Schrems, австрийското, полското и португалското правителство, както и ЕКЗД споделят тези съмнения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0200"><P>Вж. ЕКЗД, EU-U.S. Privacy Shield — Second Annual Joint Review, <DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE> (стр. 18, т. 97).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0323"><NO.P>323.</NO.P><TXT>В тази връзка ще се огранича да припомня, че правилата относно процесуалната легитимация не могат да засягат ефективната съдебна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0201"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910711">11 юли 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verholen и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑87/90—C‑89/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:314">EU:C:1991:314</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130228">28 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑334/12 RX II</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:134">EU:C:2013:134</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, както и да констатирам, че в решението относно Щита за личните данни не се посочва нито едно изискване субектите на данни да бъдат уведомявани за това, че са обект на мярка за наблюдение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0202"><P>Подобно на запитващата юрисдикция правителството на Съединените щати все пак е уточнило, че мярка за наблюдение съгласно член 702 от FISA трябва да бъде съобщена на лицето, което е обект на наблюдението, ако събраните данни се използват срещу него в рамките на съдебно производство.</P></NOTE>. При положение че би могла да възпрепятства упражняването на средствата за съдебна защита, липсата на задължение за съобщаване на такава мярка дори когато уведомяването на субекта на данни вече не би могло да засегне нейната ефикасност, изглежда проблематична с оглед на споменатата в точка 320 от настоящото заключение съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0324"><NO.P>324.</NO.P><TXT>В бележка под линия 169 от решението относно Щита за личните данни се посочва освен това, че възможните начини на действие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0236" REF.END="QE0236"/>налагат да е налице вреда […] или да се докаже, че правителството възнамерява да използва или разкрие информацията, получена […] от електронно наблюдение на съответното лице, срещу това лице […]<QUOT.END REF.START="QS0236" CODE="201C" ID="QE0236"/>. Както подчертават запитващата юрисдикция, КЗЛД и г‑н Schrems, това изискване противоречи на практиката на Съда, съгласно която за целите на определянето на наличие на намеса в упражняването на правото на зачитане на личния живот на субекта на данни не е необходимо това лице да е претърпяло евентуални неудобства поради твърдяната намеса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0203"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030520">20 май 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Österreichischer Rundfunk и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:294">EU:C:2003:294</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), решение Digital Rights Ireland (т. 33), решение Schrems (т. 87) и Становище 1/15 (т. 124).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0325"><NO.P>325.</NO.P><TXT>Освен това изразената от Facebook Ireland и правителството на Съединените щати гледна точка, че слабостите, които характеризират съдебната защита на лицата, чиито данни се предават към Съединените щати, били компенсирани от упражнявания от FISC предварителен и последващ контрол, както и от многобройните механизми за надзор, установени в рамките на изпълнителната и съдебната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0204"><P>Тези механизми са описани в съображения 95—110 от решението относно Щита за личните данни. В тях в категорията на правилата, отнасящи се до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0237" REF.END="QE0237"/>ефективната [съдебна] защита<QUOT.END REF.START="QS0237" CODE="201C" ID="QE0237"/>, Комисията разграничава механизмите за надзор (вж. съображения 92—110) и индивидуалната защита (вж. съображения 111—124).</P></NOTE>, според мен не е убедителна.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="74"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0326"><NO.P>326.</NO.P><TXT>Вече посочих, от една страна, че съгласно констатациите, съдържащи се в решението относно Щита за личните данни, FISC не контролира индивидуалните мерки за наблюдение преди тяхното прилагане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0205"><P>Вж. точка 298 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Както е посочено в съображение 109 от това решение и както потвърждава правителството на Съединените щати в писмения си отговор на поставените от Съда въпроси, последващият контрол на прилагането на критериите за подбор, от друга страна, има за предмет проверката на спазването на условията, уреждащи избора на предвидените в ежегодното сертифициране критерии за подбор, когато разузнавателна агенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0206"><P>Съгласно съображение 109 от решението относно Щита за личните данни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0238" REF.END="QE0238"/>[м]инистърът на правосъдието и директорът на [NSA] проверяват дали разрешението се спазва и агенциите имат задължението да докладват за всички случаи на неспазване пред [FISC] […], който може на това основание да промени разрешението<QUOT.END REF.START="QS0238" CODE="201C" ID="QE0238"/>.</P></NOTE> представи на вниманието на FISC нарушение, свързано с възможно неспазване на процедурите за определяне на обекта за наблюдение и за свеждане до минимум. Следователно процедурата пред FISC, изглежда, не предоставя индивидуално ефективно средство за правна защита на лицата, чиито данни се предават към Съединените щати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0327"><NO.P>327.</NO.P><TXT>Макар механизмите за извънсъдебен контрол, посочени в съображения 95—110 от решението относно Щита за личните данни, да могат при необходимост да подсилят евентуални средства за съдебна защита, те според мен не са достатъчни, за да осигурят адекватно ниво на защита с оглед на правото на обжалване на субектите на данни. По-конкретно главните инспектори, които са част от вътрешната структура на всяка агенция, според мен не съставляват независими механизми за контрол. Колкото до надзора, упражняван от PCLOB и от комисиите по въпросите на разузнаването на Конгреса, той не е равнозначен на механизъм за индивидуално правно средство за защита срещу мерките за наблюдение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0328"><NO.P>328.</NO.P><TXT>Ето защо следва да се разгледа дали институцията на омбудсмана преодолява тези недостатъци, като предоставя на субектите на данни ефективно средство за правна защита пред независим и безпристрастен орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0207"><P>Вж. точки 333—340 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0329"><NO.P>329.</NO.P><TXT>Припомням, на второ място, че релевантната референтна рамка за целите на преценката на основателността на направената в решението относно Щита за личните данни констатация за адекватност с оглед на средствата за правна защита, предоставени на лицата, които смятат, че са били обект на наблюдение въз основа на EO 12333, се съдържа в разпоредбите на ЕКПЧ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0330"><NO.P>330.</NO.P><TXT>Както е обяснено по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0208"><P>Вж. точка 305 от настоящото заключение.</P></NOTE>, за да прецени дали мярка за наблюдение отговаря на условията за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0239" REF.END="QE0239"/>предвидимост<QUOT.END REF.START="QS0239" CODE="201C" ID="QE0239"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0240" REF.END="QE0240"/>необходимост в едно демократично общество<QUOT.END REF.START="QS0240" CODE="201C" ID="QE0240"/> по смисъла на член 8, параграф 2 от ЕКПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0209"><P>В своята практика относно мерките за наблюдение на телекомуникациите ЕСПЧ е разгледал въпроса за средствата за правна защита в рамките на анализа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0241" REF.END="QE0241"/>качеството на закона<QUOT.END REF.START="QS0241" CODE="201C" ID="QE0241"/> и на необходимостта от намеса в упражняването на правото, гарантирано в член 8 от ЕКПЧ (вж. по-специално решения Zakharov (§ 236) и Centrüm för Rättvisa (§ 107). В решение от <DATE ISO="20080701">1 юли 2008 г.</DATE>, Liberty и др. с/у Обединено кралство (CE:ECHR:2008:0701JUD005824300, § 73) и в решение Zakharov (§ 307), след като е установил нарушение на член 8 от ЕКПЧ, ЕСПЧ не е сметнал за необходимо да разгледа отделно оплакването, изведено от член 13 от тази конвенция.</P></NOTE>, ЕСПЧ разглежда всички механизми за контрол и надзор, приложени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0242" REF.END="QE0242"/>преди, по време и след<QUOT.END REF.START="QS0242" CODE="201C" ID="QE0242"/> изпълнението ѝ. Когато упражняването на индивидуално правно средство за защита е възпрепятствано, поради това че уведомяването за мярката за наблюдение не е възможно, без да се застраши нейната ефикасност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0210"><P>Според ЕСПЧ, макар липсата на уведомяване на какъвто и да е етап да не възпрепятства непременно мярка за наблюдение да отговаря на изискването за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0243" REF.END="QE0243"/>необходимост в едно демократично общество<QUOT.END REF.START="QS0243" CODE="201C" ID="QE0243"/>, тя засяга достъпа до съд и следователно ефективността на правната защита (вж. по-специално решение от <DATE ISO="19780906">6 септември 1978 г.</DATE>, Klass и др. с/у Германия (CE:ECHR:1978:0906JUD000502971, § 57 и 58), решение Weber и Saravia (§ 135) и решение Zakharov (§ 302).</P></NOTE>, този недостатък може да<?PAGE NO="75"?> бъде компенсиран с независим контрол, осъществен преди прилагането на разглежданата мярка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0211"><P>Вж. в този смисъл решение Centrum för Rättvisa (т. 105).</P></NOTE>. Ето защо ЕСПЧ не е въздигнал това уведомяване в изискване, макар да приема, че то е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0244" REF.END="QE0244"/>желателно<QUOT.END REF.START="QS0244" CODE="201C" ID="QE0244"/>, при положение че може да бъде извършено, без да застраши ефикасността на мярката за наблюдение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0212"><P>В решение Big Brother Watch (§ 317) ЕСПЧ е отказал да добави към минималните гаранции, приложими към режим на наблюдение, характеризиращ се с масово прихващане на електронни съобщения, изискване за уведомяване на субектите на данни за наблюдението. Вж. също решение Centrum för Rättvisa (§ 164). Препращането на тези решения пред голямото отделение на ЕСПЧ цели по-специално преразглеждането на това заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0331"><NO.P>331.</NO.P><TXT>В това отношение от решението относно Щита за личните данни не може да се изведе, че мерките за наблюдение, основани на EO 12333, ще бъдат съобщени на съответните лица или че ще бъдат регламентирани от механизми за независим съдебен или административен контрол на какъвто и да било етап от приемането или прилагането им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0332"><NO.P>332.</NO.P><TXT>При това положение следва да се разгледа дали въпреки това сезирането на омбудсмана може да осигури независим контрол на мерките за наблюдение, включително когато се основават на EO 12333.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По значението на механизма на омбудсмана за нивото на защита на правото на ефективни правни средства за защита</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0333"><NO.P>333.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 116 от решението относно Щита за личните данни механизмът на омбудсмана, описан в приложение III А към това решение, има за цел да осигури достъп до допълнителни възможности за всички лица, чиито данни се предават от Съюза към Съединените щати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0334"><NO.P>334.</NO.P><TXT>Както подчертава правителството на Съединените щати, допустимостта на подадена до омбудсмана жалба не е обвързана със спазването на правила относно процесуалната легитимация, подобни на уреждащите достъпа до американските съдилища. В тази връзка съображение 119 от посоченото решение уточнява, че сезирането на омбудсмана не предполага заинтересованото лице да доказва, че правителството на Съединените щати е осъществило достъп до отнасящите се до него лични данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0335"><NO.P>335.</NO.P><TXT>Подобно на КЗЛД, г‑н Schrems, полското и португалското правителство, както и EPIC, се съмнявам, че този механизъм може да компенсира недостатъците на правната защита, предоставена на лицата, чиито данни се предават от Съюза към Съединените щати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0336"><NO.P>336.</NO.P><TXT>Първо, въпреки че определен механизъм за извънсъдебни средства за защита може да представлява ефективно правно средство за защита по смисъла на член 47 ДФЕС, това е така само по-специално когато разглежданият орган е създаден със закон и отговаря на условието за независимост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0213"><P>Понятието за независимост съдържа един първи, външен аспект, който предполага посоченият орган да е защитен от външна намеса или натиск, които могат да застрашат независимостта на членовете му при вземане на решение по отношение на разглежданите от тях спорове. Вторият аспект на това понятие, който е вътрешен, е свързан с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0245" REF.END="QE0245"/>безпристрастност<QUOT.END REF.START="QS0245" CODE="201C" ID="QE0245"/> и се отнася до еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060919">19 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wilson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑506/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:587">EU:C:2006:587</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0122">122</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Принципът на разделението на властите изисква да се гарантира независимостта на съдилищата по-специално спрямо изпълнителната власт. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0127">127</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="76"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0337"><NO.P>337.</NO.P><TXT>От решението относно Щита за личните данни обаче следва, че механизмът на омбудсмана, основан на PPD 28<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0214"><P>В това отношение приложение III А към решението относно Щита за личните данни препраща към раздел 4, буква d) от PPD 28.</P></NOTE>, не произтича от закона. Омбудсманът се назначава от държавния секретар и е неразделна част от Държавния департамент на Съединените щати<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0215"><P>Вж. съображение 116 от решението относно Щита за личните данни.</P></NOTE>. Никъде в това решение не е посочено, че освобождаването от длъжност на омбудсмана или отмяната на назначаването му са обвързани с конкретни гаранции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0216"><P>В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050531">31 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Syfait и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑53/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:333">EU:C:2005:333</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът е подчертал значението на такива гаранции за изпълнението на условието за независимост. Вж. в това отношение и решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191105">5 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑192/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:924">EU:C:2019:924</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0113">113</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>)</P></NOTE>. Въпреки че омбудсманът е представен като независим от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0246" REF.END="QE0246"/>разузнавателните структури<QUOT.END REF.START="QS0246" CODE="201C" ID="QE0246"/>, той се отчита пред държавния секретар и следователно не е независим от изпълнителната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0217"><P>Вж. съображения 65 и 121, както и приложение III А, точка 1 към решението относно Щита за личните данни.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0338"><NO.P>338.</NO.P><TXT>Освен това считам, че ефективността на даден извънсъдебен способ за защита зависи също от способността на разглеждания орган да приема задължителни и мотивирани решения. В тази връзка никъде в решението относно Щита за личните данни не се посочва, че омбудсманът приема такива решения. Това решение не установява, че институцията на омбудсмана позволява на жалбоподателите да получат достъп до отнасящите се до тях лични данни и да поискат коригирането или заличаването им, нито че омбудсманът предоставя обезщетение на увредени от мярка за наблюдение лица. По-специално, както следва от приложение III А, точка 4, буква д) към това решение, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0247" REF.END="QE0247"/>[о]мбудсманът […] нито потвърждава, нито отрича, че се извършва целево наблюдение на физическото лице, както и не потвърждава конкретната корективна мярка, която е приложена<QUOT.END REF.START="QS0247" CODE="201C" ID="QE0247"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0218"><P>Освен това в съображение 121 от решението относно Щита за личните данни се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0248" REF.END="QE0248"/>омбудсманът ще трябва да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0249" REF.END="QE0249"/>потвърди<QUOT.END REF.START="QS0249" CODE="201C" ID="QE0249"/>, че е проведено необходимото разследване по жалбата и че правото на САЩ, включително ограниченията и гаранциите, [предвидени в приложение VI], са спазени, а в случай на неспазване, че нарушението е отстранено<QUOT.END REF.START="QS0248" CODE="201C" ID="QE0248"/>.</P></NOTE>. Макар американското правителство да е поело ангажимент съответната разузнавателна структура да отстрани всяко установено от омбудсмана нарушение на приложимите норми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0219"><P>В рамките на третото годишно преразглеждане на Щита за личните данни Комисията е констатирала, че съгласно изявленията на правителството на Съединените щати, в случай че разследването на омбудсмана установи нарушение на одобрените от FISC процедури за определяне на обекта за наблюдение и за свеждане до минимум, това нарушение трябва да бъде представено на вниманието на този съд. В такъв случай FISC трябва да проведе независимо разследване и при необходимост да разпореди на съответната разузнавателна агенция да отстрани посоченото нарушение. Вж. Commission staff working document accompanying the report from the Commission to the European Parliament and the Council on the third annual review of the functioning of the EU-U.S. Privacy Shield, <DATE ISO="20191023">23 октомври 2019 г.</DATE>, SWD(2019) 390 final, р. 28. В него Комисията се позовава на документ, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0250" REF.END="QE0250"/>Privacy Shield Ombudsperson Mechanism Unclassified Implementation Procedure<QUOT.END REF.START="QS0250" CODE="201C" ID="QE0250"/>, достъпен на адрес https://www.state.gov/wp-content/uploads/2018/12/Ombudsperson-Mechanism-Implementation-Procedures-UNCLASSIFIED.pdf (стр. 4 и 5).</P></NOTE>, в посоченото решение не се съдържат законови гаранции, които да придружават този ангажимент и на които съответните лица да могат да се позоват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0339"><NO.P>339.</NO.P><TXT>Следователно институцията на омбудсмана по мое мнение не предоставя способ за защита пред независим орган, който дава възможност на лицата, чиито данни се предават, да предявят правото си на достъп до данните или да оспорят евентуални нарушения на приложимите правила от разузнавателните структури.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0340"><NO.P>340.</NO.P><TXT>Накрая, съгласно съдебната практика зачитането на правото, гарантирано в член 47 от Хартата, в такъв случай предполага, че решението на този административен орган, което само по себе си не отговаря на изискването за независимост, подлежи на последващ контрол от страна на правораздавателен орган, компетентен да разгледа всички релевантни въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0220"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170516">16 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Berlioz Investment Fund</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑682/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:373">EU:C:2017:373</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171213">13 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>El Hassani</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑403/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:960">EU:C:2017:960</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съгласно предоставената в решението относно Щита за личните данни информация обаче решенията на омбудсмана не са предмет на независим съдебен контрол.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="77"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0341"><NO.P>341.</NO.P><TXT>При това положение, както твърдят КЗЛД, г‑н Schrems, EPIC, полското и португалското правителство, равностойността по същество между съдебната защита, предоставена в правния ред на Съединените щати на лицата, чиито данни се предават от Съюза, и съдебната защита, произтичаща от ОРЗД, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата и член 8 от ЕКПЧ, ми се струва спорна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0342"><NO.P>342.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени съображения имам известни съмнения по отношение на съответствието на решението относно Щита за личните данни с член 45, параграф 1 от ОРЗД, разглеждан във връзка с членове 7, 8 и 47 от Хартата, както и с член 8 от ЕКПЧ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0343"><NO.P>343.</NO.P><TXT>Предлагам на Съда да отговори на отправените от High Court (Висш съд, Ирландия) преюдициални въпроси, както следва:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0251" REF.END="QE0251"/>Анализът на преюдициалните въпроси не разкри обстоятелства, които да поставят под съмнение валидността на Решение 2010/87/ЕС на Комисията от <DATE ISO="20100205">5 февруари 2010 година</DATE> относно стандартните договорни клаузи при предаването на лични данни към лицата, които ги обработват, установени в трети страни, съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2016/2297 на Комисията от <DATE ISO="20161216">16 декември 2016 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0251" CODE="201C" ID="QE0251"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>