<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.7-->
  <head>
    <title>2021-06-202106C110201905910-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0591-19-202011313-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="7/06/2021 11:40:01" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="GNeQjSA/+wwCaD+vYO+czY0TH0YiSzfL3zfKt5g2uJRrit4gN784O05glB4Q2LAcaMXcwCn1ivIH3ZeTS2l1cYJ+06fTJ4Qlc2E3/H3ABGUKGwkRMi9mL3U2iOI0f+hV3gqYSMGL/MlfPKr0kRd6UsFb7AJV7t8umI/uU9faLno=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0591" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2019" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 04/01/2021 08:34:38" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="a62aafdf369b47c5b9f324ce659726bd" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0591" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Заключение на A. Rantos — C‑591/19 P</div>
      <div id="rId22" style="default">Комисия/De Esteban Alonso</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      A. RANTOS 
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 27 януари 2021 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑591/19 P
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      Европейска комисия
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Fernando De Esteban Alonso
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-8" title="page-1">
      „Обжалване — Бивше длъжностно лице на Европейската комисия — Разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) — Препращане на национални съдебни органи на информация относно деяния, даващи основания за наказателно преследване —– Член 4 от Решение 1999/396/ЕО, ЕОВС, Евратом — Задължение за уведомяване и изслушване на заинтересованото лице — Член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 — Право на комисията да подаде жалба и да се конституира като граждански ищец пред националните съдилища — Вреди, за които се твърди, че са претърпени поради поведението на OLAF и на Комисията в хода на производството — Иск за обезщетение —– Причинно-следствена връзка“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си Европейската комисия иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 11 юни 2019 г., De Esteban Alonso/Комисия (T‑138/18, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2019:398), с което той осъжда Комисията да заплати на г‑н Fernando De Esteban Alonso (наричан по-нататък „ищецът“) сумата от 62 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял поради неправомерното поведение на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Комисията при препращането на информация на национални съдебни органи и образуваното срещу него наказателно производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящата жалба дава възможност на Съда за първи път да се произнесе, от една страна, по обхвата на член 4 от Решение 1999/396/ЕО, ЕОВС, Евратом (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>) по отношение на препращането от OLAF на информация, свързана с разследване, на националните съдебни органи преди приключването на това разследване, и от друга страна, по обхвата на член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>), що се отнася до участието от Комисията в наказателно производство преди приключването на посоченото разследване на OLAF (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Учредена с Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 28 април 1999 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>), OLAF е отговорна съгласно член 2 от това решение по-специално за провеждането на административни разследвания в рамките на институциите, целящи борба с измамите, корупцията и други незаконни действия, засягащи неблагоприятно финансовите интереси на Европейския съюз, и разкриване на сериозните положения, свързани с осъществяването на професионални задължения, които могат да съставляват неспазване на задълженията от страна на длъжностни лица и служители на Съюза, водещо до дисциплинарно и в определени случаи наказателно производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент № 1073/1999</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент № 1073/1999 урежда инспекциите, проверките и другите мерки, предприемани от служителите на OLAF при изпълнение на техните задължения. Провежданите от OLAF разследвания биват „външни“ (извън институциите на Съюза) и „вътрешни“ (в рамките на тези институции). Този регламент, приложим ratione temporis към фактите по делото, е отменен с Регламент № 883/2013.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображение 10 от Регламент № 1073/1999 предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-4">
      „като имат предвид, че тези разследвания трябва да бъдат осъществени в съответствие с Договора и по-специално с [Протокол № 7] относно привилегиите и имунитетите на [Европейския съюз (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>)], като се отчитат разпоредбите на Правилника за работата на длъжностните лица на [Европейския съюз (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>)] и условията за работа на другите служители […], и при пълно спазване на човешките права и основни свободи, в частност принципа на безпристрастност, на правото на засегнатите лица да изразяват мнението си за касаещите ги факти и на принципа, че заключенията от разследванията могат да бъдат основани единствено на елементи, които имат доказателствена стойност; като имат предвид, в тази връзка, че институциите, органите, службите и агенциите трябва да утвърждават реда и условията, по които да бъдат провеждани такива вътрешни разследвания; като имат предвид следователно, че Правилникът за персонала трябва да бъде изменен, за да утвърди правата и задълженията на длъжностните лица и останалите служители по отношение на вътрешните разследвания“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4, параграфи 1 и 5 от този регламент, озаглавен „Вътрешни разследвания“, гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-4">
      „1. [OLAF] провежда административни разследвания в рамките на институциите, органите, службите и агенциите […] в областите на приложение на член 1.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-5">
      Тези вътрешни разследвания се провеждат съгласно правилата на Договорите и в частност на [Протокол № 7] за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, и при необходимото спазване на Правилника за персонала при условията и в съответствие с процедурите, предвидени в настоящия регламент и в решенията, приети от всяка институция, орган, служба и агенция поотделно. Институциите обсъждат помежду си правилата, които трябва да залегнат в тези решения.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-5">
      5. В случаите, когато разследванията разкриват, че член, ръководител, висш чиновник или друг служител може да е лично замесен, се информира институцията, органът, службата или агенцията, към която той принадлежи.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-5">
      В случаите, изискващи абсолютна секретност за целите на разследването или изискващи прибягване до такива средства на разследване, които са от компетентността на национален правораздавателен орган, предоставянето на необходимата информация може да бъде отложено“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 9 от посочения регламент, озаглавен „Доклад при разследването и действия след разследването“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-26" title="page-5">
      „1. При завършване на разследване, проведено от [OLAF], тя изготвя доклад под ръководството на директора, конкретизиращ установените факти, финансовите загуби, ако има такива, и изводите от разследването включително препоръките на директора на [OLAF] относно действията, които трябва да бъдат предприети.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-5">
      2. При изготвяне на такива доклади трябва да се отчитат и процедурните изисквания, установени в националните законодателства на засегнатите държави членки. Докладите, изготвени на тази основа, представляват допустимите доказателства в административното и наказателно производство на държавите членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Тези доклади са предмет на оценка по същите правила, като тези, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност на тях.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-5">
      3. Докладите, изготвени след завършване на външно разследване, както и всякакви свързани с него полезни документи, се изпращат на компетентните органи на държавите членки за становище в съответствие с правилата, отнасящи се до външните разследвания.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-6">
      4. Докладите, изготвени след завършване на вътрешно разследване, както и всякакви свързани ценни документи, се изпращат на засегнатата институция, орган, служба или агенция. Институцията, органът, службата или агенцията предприемат действията по вътре[ш]ното разследване, по-специално от дисциплинарен или правен характер, които резултатите от него налагат, като докладват за него пред директора на [OLAF] в срок, определен от директора в заключението на неговия доклад“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 10 от същия регламент, озаглавен „Препращане на информацията от [OLAF]“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-6">
      „1. При спазване на разпоредбите на членове 8, 9 и 11 от настоящия регламент и във връзка с разпоредбите на Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96[ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>)], [OLAF] може по всяко време да препраща на компетентните органи на държавите членки необходимата информация, получена в хода на външните разследвания.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-6">
      2. При спазване на разпоредбите на членове 8, 9 и 11 от настоящия регламент директорът на [OLAF] препраща на […] съдебни[те] органи на [засегнатата] държав[а] членк[а] необходимата информация, получена от [OLAF] по време на вътрешните разследвания по въпроси, даващи основания за наказателно производство. При спазване на изискванията на разследването той информира своевременно засегнатата държава членка.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-6">
      3. При спазване на разпоредбите на членове 8 и 9 от настоящия регламент [OLAF] може по всяко време да препраща на засегната институция, орган, служба или агенция информацията, получена в хода на вътрешните разследвания“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Решение 1999/396</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4 от Решение 1999/396 предвижда реда и условията за информиране на заинтересованото лице във връзка с вътрешните разследвания на OLAF по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-6">
      „При възникване на възможни основания за въвличане на член, длъжностно лице или служител на Комисията, заинтересованата страна се информира незабавно в срок, който не би навредил на разследването. За всеки случай заключения, насочващи към член, длъжностно лице или служител на Комисията, не могат да бъдат правени, след като разследването е вече приключило, без да е било дадено право на заинтересованата страна да обясни становището си по всички засягащи я факти.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-7">
      В случаите, при които е необходимо поддържане на абсолютна секретност за целите на разследването и при които се изисква прилагане на процедури по разследване, които подлежат на преразглеждане от националните съдебни органи, в споразумение с председателя на Комисията или с нейния главен секретар съответно, може да се предвиди задължение членът, длъжностното лица или служителят на Комисията да бъдат поканени да дадат становището си“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелства, предхождащи спора</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ищецът е бивше длъжностно лице на Комисията, което по-специално е изпълнявало функциите на директор на дирекция „Информационни технологии, публикации и отношения с външни клиенти“ в Статистическата служба на Европейския съюз (наричана по-нататък „Евростат“) от 1 януари 1993 г. до 31 януари 1997 г., преди да бъде назначен на друга длъжност в Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да осигури разпространението на статистическите данни, Евростат се подпомага от Службата за публикации на Европейските общности (OPOCE). През 1996 г. тази служба е изградила мрежа от пунктове за продажба, известни като „datashops“. Отношенията между Евростат, OPOCE и всеки пункт за продажба (datashop) са уредени с финансови споразумения. Тъй като вътрешен одит на Евростат, извършен през септември 1999 г., разкрива нередности във финансовото управление и поражда подозрения за присвояване на средства, на 17 март 2000 г. OLAF е сезирана и започва редица разследвания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В хода на едно от тези разследвания, отнасящи се до случая „Eurostat-Datashop-Planistat“, с докладна записка от 19 март 2003 г. генералният директор на OLAF изпраща на френските съдебни органи информация за деяния, които могат да получат наказателноправна квалификация (наричана по-нататък „докладната записка от 19 март 2003 г.“). Тази докладна записка споменава поименно г‑н Franchet, генерален директор на Евростат към момента на настъпване на разглежданите факти и към датата на посочената записка, и г‑н Byk, началник на отдел в Евростат към момента на настъпване на фактите, който е станал директор на службата към датата на същата записка. Ищецът не е упоменат поименно в докладната записка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 4 април 2003 г. procureur de la République du tribunal de grande instance de Paris (прокурор към Окръжен съд Париж, Франция) образува преписка за укривателство и съучастие в злоупотреба с доверие. На 3 април 2003 г. генералният директор на OLAF изпраща на генералния секретар на Комисията обобщена докладна записка относно образуваните разследвания във връзка с Евростат. На 10 юли 2003 г. Комисията подава жалба срещу неизвестен извършител и се конституира като граждански ищец.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 25 септември 2003 г. OLAF представя окончателния си доклад по преписка „Eurostat-Datashop-Planistat“, който е препратен на френските съдебни органи. Ищецът не е бил посочен поименно и в този доклад.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 29 януари 2004 г. в отговор на искане на френската прокуратура Комисията разрешава снемането на съдебния имунитет на ищеца съгласно член 17, втора алинея от Протокола относно привилегиите и имунитетите. Същият не е уведомен за това. Впоследствие Комисията започва дисциплинарно производство срещу ищеца.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 9 септември 2008 г. след разпита си, на който е призован в качеството на свидетел от френската съдебна полиция (police judiciaire), ищецът е задържан под стража и на следващия ден е привлечен като обвиняем за злоупотреба с доверие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 9 септември 2013 г. съдия-следователят към Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж) постановява определение за прекратяване на производството (наричано по-нататък „определението за прекратяване на производството“) по отношение на всички обвиняеми, включително срещу ищеца. Комисията в качеството си на граждански ищец подава жалба срещу това определение, която е отхвърлена от Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) с решение от 23 юни 2014 г., след което Комисията подава касационна жалба срещу последното решение; Cour de cassation (Касационен съд, Франция) отхвърля жалбата с решение от 15 юни 2016 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 15 септември 2008 г., а след това на 12 декември 2013 г. ищецът подава искания за съдействие на основание член 24 от Правилника, които Комисията отхвърля. Срещу втория отказ ищецът най-напред подава жалба по административен ред, която е отхвърлена от органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), а след това и жалба, отхвърлена от Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15 юли 2015 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>), потвърдено в производство по обжалване от Общия съд с решение от 9 септември 2016 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>)
      </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 22 декември 2016 г. ищецът подава искане за поправяне на вредите, претърпени вследствие на поведението на OLAF и на Комисията, на основание член 90, параграф 1 от Правилника. Тъй като ОН отхвърля това искане като неоснователно, ищецът подава жалба по административен ред срещу решението за отхвърляне на искането. С решение от 29 ноември 2017 г. ОН отхвърля тази жалба по административен ред като неоснователна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Процедурата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 28 февруари 2018 г., ищецът предявява иск на основание член 270 ДФЕС за поправяне на неимуществените, физическите и имуществените вреди, които твърди, че е претърпял поради нарушенията, извършени от OLAF и Комисията, тъй като, от една страна, не са го изслушали, преди да препратят на френските органи възприетите уличаващи го доказателства, и от друга страна, Комисията необосновано е продължила наказателните производства срещу него. Според ищеца тези вреди възлизали на 1 102 291,68 EUR, към които трябвало да се прибави сумата от 3 000 EUR за неподлежащите на възстановяване разходи и съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че трите условия, на които се основава отговорността на Съюза, а именно неправомерността на поведението, в което се упрекват институциите, наличието на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между поведението и претендираната вреда, са изпълнени. Поради това той уважава частично искането на ищеца и осъжда Комисията да му заплати сумата от 62 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял поради неправомерното поведение на тази институция и на OLAF.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-специално до неправомерния характер на поведението на OLAF и на Комисията, най-напред Общият съд уточнява, че когато действа в качеството си на работодател, Съюзът носи по-голяма отговорност, която се изразява в задължението за поправяне на причинените на неговия персонал вреди поради всяка допусната от него неправомерност в качеството му на работодател (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>). На първо място, Общият съд стига до извода, че OLAF е нарушила член 4, първа алинея от Решение 1999/396 и не е зачела правото на защита на ищеца при препращането на преписката „Eurostat-Datashop-Planistat“ на френските съдебни органи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>) или най-малкото не е изпълнила задължението си да уведоми ищеца в съответствие с тази разпоредба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). Всъщност предвид функциите, които е изпълнявал към момента на настъпването на фактите, ищецът е трябвало да бъде „приравнен“ на лицата, „посочени поименно“ в заключенията, направени след приключване на воденото от OLAF разследване по смисъла на член 4, първа алинея, второ изречение от посоченото решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>), или поне е трябвало да бъде счетен за лично замесен във фактите в основата на това разследване, и поради това да бъде уведомен своевременно по смисъла на член 4, първа алинея, първо изречение от същото решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>). На второ място, Общият съд стига до извода, че Комисията е нарушила член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999, като се е конституирала като граждански ищец и е подала жалби пред френските съдилища преди представянето на окончателния доклад на OLAF, без да разполага с достатъчно и убедителни оневиняващи доказателства относно ищеца (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до претърпените от ищеца неимуществени вреди и до причинно-следствената връзка между установените нарушения и тези вреди, на първо място, Общият съд стига до извода, че фактът, че Комисията се е конституирала като граждански ищец и е подала жалба до френските съдилища преди приключването на разследването на OLAF, е накърнил честта и професионалната репутация на ищеца и че посочената вреда произтича пряко от поведението на Комисията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>). На второ място, Общият съд стига до извода, че фактът, че OLAF е препратила докладната записка от 19 март 2003 г. на френските съдебни органи, като по този начин е въвлякла ищеца, без да го изслуша или поне да го уведоми, му е причинил неимуществени вреди, тъй като той не е могъл нито да изрази становище, нито да се защити по отношение на фактите, станали причина за преследването срещу него, и че тези вреди произтичат от неправомерното поведение на OLAF (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда и исканията на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 1 август 2019 г. Комисията подава жалба срещу обжалваното съдебно решение. Тя моли Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли иска, подаден в първоинстанционното производство, както и да осъди ищеца да заплати съдебните разноски пред двете инстанции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ищецът иска от Съда да отхвърли жалбата и при условията на евентуалност да уважи изцяло искането му пред Общия съд (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>), както и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в производствата пред двете инстанции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VI.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква три правни основания за отмяна: първото е неправилна правна квалификация на фактите с оглед на член 4 от Решение 1999/396, второто — грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999, а третото, представено при условията на евентуалност — липса на причинно-следствена връзка между поведението и претендираната вреда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика отговорността на Съюза предполага кумулирането на съвкупност от условия, що се отнася до неправомерността на поведението, в което се упрекват институциите, действителното наличие на вреда и на причинно-следствена връзка между поведението и претендираната вреда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>). Кумулативният характер на тези условия означава, че щом като едно от тях не е изпълнено, извъндоговорната отговорност на Съюза не може да бъде ангажирана (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-специално до условието, свързано с неправомерното поведение, в което се упреква съответната институция или орган, в обжалваното съдебно решение Общият съд правилно уточнява, че съгласно постоянната практика на Общия съд (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>), когато действа в качеството си на работодател, Съюзът носи по-голяма отговорност, която се изразява в задължението за поправяне на причинените на неговия персонал вреди поради всяка допусната от него неправомерност в качеството му на работодател (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>), и то без да е необходимо да се разглежда въпросът дали е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>). Това уточнение не е оспорено в настоящия случай.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От своя страна свързаното с причинно-следствената връзка условие се отнася до наличието на достатъчно пряка връзка на причина и следствие между поведението на институциите на Съюза и вредата, за която връзка ищецът трябва да представи доказателства, така че укоримото поведение трябва да бъде определящата причина за настъпването на вредата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно в светлината на тези съображения трябва да се разгледат трите правни основания в жалбата, отнасящи се, първото — до неправомерността на поведението на OLAF с оглед на член 4 от Решение 1999/396, второто — до незаконосъобразност на поведението на Комисията с оглед на член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999 и третото — до причинно-следствената връзка между това поведение и признатите от Общия съд неимуществени вреди.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото правно основание, изведено от неправилна правна квалификация на фактите с оглед на член 4 от Решение 1999/396</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първото си основание Комисията упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че ищецът е „въвлечен“ или „посочен поименно“ по смисъла на член 4, първа алинея от Решение 1999/396. Ищецът възразява, че макар заключенията на доклада на OLAF да не „насочват“ към него, той се явявал „въвлечен“ в докладната записка от 19 март 2003 г., тъй като именно след препращането на тази докладна записка, която се отнася до него имплицитно, и въз основа на съдържащата се в нея информация procureur de la République du tribunal de grande instance de Paris (прокурор към Окръжен съд Париж) образува преписка, в която ищецът е посочен поименно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се изследва това правно основание, в самото начало следва да се разгледа тълкуването на член 4, първа алинея от Решение 1999/396 и след това да се разгледат изводите на Общия съд, че ищецът, от една страна, трябва да бъде приравнен на „посочено поименно“ в „заключения, [на]правени, след като разследването [на OLAF] е вече приключило“, по смисъла на второто изречение от тази разпоредба, и от друга страна, че ищецът е „въвлечен“ във фактите, които са в основата на разследването на OLAF, и е трябвало да бъде „информиран незабавно“ по смисъла на първото изречение на посочената разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По тълкуването на член 4, първа алинея от Решение 1999/396</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4, първа алинея от Решение 1999/396, който установява реда и условията за уведомяване на заинтересованите лица във вътрешните разследвания на OLAF, предвижда по-специално, от една страна, че когато в хода на разследването се установи възможността за „въвличане“ на длъжностно лице на Комисията, заинтересованото лице трябва да бъде информирано незабавно за това, когато няма опасност това да навреди на разследването, и от друга страна, че заключения, „насочващи“ към длъжностно лице на Комисията, не могат да бъдат правени, след приключване на разследването, без на заинтересованата страна да е било предоставено право да обясни становището си по всички засягащи я факти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно тази разпоредба урежда две отделни хипотези, от които произтичат различни последици. Първата хипотеза се отнася по-специално до положение, при което в хода на разследването се установява възможността за „въвличане“ на длъжностно лице, докато във втората се разглежда по-специално положението, при което заключенията, направени след приключване на разследването, „насочват“ към длъжностно лице. Ако прилагането на първото понятие изисква преценка по същество на обстоятелствата по случая, за да се провери наличието на доказателства, които могат да докажат участие на съответното лице, прилагането на второто понятие изисква проверка от по-формален характер дали заключенията, направени след приключване на разследването, посочват поименно дадено лице (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен разграничението между тези две хипотези е особено важно с оглед на свързаните с тях различни правни последици: от една страна, задължението за незабавно уведомяване на лицето, което изглежда лично замесено, и от друга страна, задължението да се позволи изслушването на посочено в заключенията лице. Освен това двете хипотези се различават и по отношение на момента, в който се прилагат посочените по-горе задължения: първото изречение на член 4, първа алинея от Решение 1999/396 предвижда много общо задължение за „незабавно“ уведомяване на въвлеченото лице, докато второто изречение от тази разпоредба предвижда, че засегнатото лице трябва да бъде изслушано, преди да бъдат направени заключенията след приключване на разследването, и по необходимост се отнася до изводите, съдържащи се в доклад, изготвен под ръководството на директора на OLAF (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая Общият съд заключава, от една страна, че ищецът е трябвало да бъде приравнен на лицата, „посочени поименно“ в заключенията, и следователно е трябвало да бъде изслушан по смисъла на член 4, първа алинея, второ изречение от Решение 1999/396 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>) и от друга страна, че той е трябвало поне да бъде счетен за лично замесен и поради това да бъде уведомен своевременно по смисъла на първото изречение от тази разпоредба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>). Ето защо тези два извода на Общия съд, които са предмет на твърденията на Комисията, следва да се разгледат в светлината на посоченото по-горе тълкуване на член 4, първа алинея от Решение 1999/396.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По извода на Общия съд, че ищецът трябва да бъде приравнен на „поименно посочено“ лице в „заключенията, […] направени след приключване на разследването“ на OLAF</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В обжалваното съдебно решение Общият съд приема главно, че предвид функциите, които изпълнява към момента на настъпване на фактите, ищецът е трябвало да бъде „приравнен“ на лицата, посочени поименно в заключенията на OLAF (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>). Общият съд основава този извод на следните две съображения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, докладната записка от 19 март 2003 г. подчертава факта, че положението в йерархията на ищеца е било между неговия началник, г‑н Franchet, генерален директор на Евростат, и неговия подчинен, г‑н Byk, началник на отдел. Следователно, макар да не е посочен поименно в окончателния доклад от разследването на OLAF, ищецът неизбежно е щял да бъде заподозрян от френските правоприлагащи органи в участие в описаните в него деяния (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>). От друга страна, в докладната записка от 19 март 2003 г. се подчертава, че част от оборота на datashops, отклонена в полза на Евростат, захранвала „черна каса“, чието използване било обусловено от разрешението на длъжностно лице на Евростат, което докладната записка не посочва изрично, но определението за прекратяване на производството позволява неговото идентифициране, тъй като няма никакво съмнение относно самоличността на лицата, участвали в описаните в тази докладна записка факти (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Общият съд обосновава „приравняването“ на ищеца на „посочено поименно“ лице както с изпълняваните от него функции, а именно положението му в йерархията между двете лица, посочени поименно в разследването на OLAF, така и с правомощията, които тези функции му предоставят, по-специално правомощието да дава разрешение за използване на „черната каса“, която е предмет на това разследване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Струва ми се обаче, на първо място, че по този начин Общият съд е смесил двете хипотези, които са предмет на член 4, първа алинея от Решение 1999/396. Всъщност той е приложил при разглеждането на понятието „поименно посочено“ лице“ същата фактическа преценка на обстоятелствата като тази, която е необходима при разглеждането на понятието „въвлечено“. С други думи, Общият съд тълкува в много широк смисъл понятието „поименно посочено“ лице“, така че по същество го приравнява на понятието „въвлечено“ лице“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен това тълкуване би лишило от всякаква полза разграничението между двете хипотези, предвидени в член 4, първа алинея от Решение 1999/396, и би довело до смесване на задължението за незабавно уведомяване на въвлечено в разследването длъжностно лице за спорните факти и задължението за изслушване на лицето, към което насочват заключенията, преди приемането на окончателния доклад. Ето защо ми се струва, че посоченото тълкуване противоречи на самия текст на тълкуваната разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, Общият съд смесва и момента, в който трябва да се прецени наличието на двете посочени по-горе положения. Всъщност, както констатира Общият съд, на 4 април 2003 г. procureur de la République du tribunal de grande instance de Paris (прокурор при Окръжен съд Париж) образува преписка по разследването след препращането на докладната записка от 19 март 2003 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>) Тази докладна записка обаче, която според ищеца е акт с неблагоприятни за него последици (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>), не съдържа заключения, направени „след приключване на разследването“, тъй като окончателният доклад е приет едва на 25 септември 2003 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд обаче не взема предвид това обстоятелство и при преценката си (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>) се основава без разграничение на констатациите, направени в окончателния доклад и в докладната записка от 19 март 2003 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>) — констатации, които според Общия съд са били „подкрепени“ от определението за прекратяване на производството, прието на 21 януари 2013 г., тоест почти десет години след приемането на докладната записка от 19 февруари 2003 г. след приключване на разследването на френските съдебни органи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>). Така тълкуването на Общия съд не отчита разграничението, което очевидно следва от член 4, първа алинея от Решение 1999/396, между, от една страна, приемането на окончателния доклад, което поражда задължението на OLAF предварително да изслуша посочените лица, и от друга страна, приемането на всеки друг по-ранен акт в рамките на разследването на OLAF, като докладната записка от 19 март 2003 г., която просто поражда задължението за незабавно уведомяване на замесените лица (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 4, първа алинея от Решение 1999/396.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По извода на Общия съд, че ищецът във всички случаи е „лично замесен“ в деянията, които са в основата на разследването на OLAF, и поради това е трябвало да бъде „информиран незабавно“</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В обжалваното съдебно решение при условията на евентуалност Общият съд стига до извода, че ищецът е трябвало поне да бъде счетен за „лично замесен“ във фактите в основата на разследването и поради това да бъде уведомен своевременно, доколкото не е установено, че това би създало опасност да се навреди на разследването (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, от една страна, припомням, че член 4, първа алинея, първо изречение от Решение 1999/396 предвижда по-специално, че при възникване на възможни основания за лично замесване на длъжностно лице то трябва да се „информира незабавно“, когато няма опасност това да навреди на разследването. От друга страна, отбелязвам, че член 10, параграф 2 от Регламент № 1073/1999 урежда специално препращането на информация на съдебните органи и предвижда, че директорът на OLAF препраща на съдебните органи на съответната държава членка информацията, получена от OLAF в хода на вътрешните разследвания относно деяния, даващи основания за наказателно преследване. Последната разпоредба не предвижда никакъв срок или условия за препращането на тази информация. Според мен посочената разпоредба представлява lex specialis по отношение на член 4, първа алинея от Решение 1999/396, що се отнася до препращането на информация на съдебните органи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Нито от член 4, първа алинея от Решение 1999/396, приложен по аналогия от Общия съд в настоящия случай, нито от член 10, параграф 2 от Регламент № 1073/1999, който урежда специално препращането на информация на съдебните органи, обаче не следва, че замесеното длъжностно лице непременно трябва да бъде информирано, преди директорът на OLAF да препрати информация на съдебните органи. Освен това нито от обжалваното съдебно решение, нито от преписката по делото следва, че препращането на информация на съдебните органи в случая е нарушило правото на защита на ищеца в хода на разследването на OLAF или в хода на съдебното разследване на френските органи, нито че поведението на OLAF е нарушило други норми или общи принципи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал член 4, първа алинея от Решение 1999/396 в смисъл, че ако се установи, че длъжностното лице е лично замесено, то трябва да бъде уведомено за това преди препращането на информация на съдебните органи по смисъла на член 10, параграф 2 от Регламент № 1073/1999.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това считам, че първото основание за обжалване трябва да бъде уважено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С второто си основание Комисията упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999, тъй като от тази разпоредба извел a contrario забрана за Комисията да се конституира като граждански ищец и да подаде жалба пред национален съд преди приключването на евентуално разследване от OLAF. Тя поддържа, че не съществува никаква основателна причина да се ограничава по този начин възможността на Комисията да се конституира като граждански ищец или да подаде жалба пред националните юрисдикции. Ищецът възразява, че именно въз основа на приетата в рамките на вътрешно разследване на OLAF докладна записка от 19 март 2003 г., изпратена на френските съдебни органи, той е бил призован по националното разследване и следователно е трябвало да бъде уведомен и изслушан във връзка със засягащите го факти, преди тази докладна записка да бъде изпратена на въпросните органи в съответствие със спазването на принципа на правото на защита и на презумпцията за невиновност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В обжалваното съдебно решение Общият съд по същество заключава, че с цел защита на засегнатите длъжностни лица Комисията не е трябвало да се конституира като граждански ищец и преди приключването на разследването на OLAF да подава пред френските съдилища жалба относно същите факти, като се има предвид, че при липсата на заключение от разследването на OLAF Комисията не е била в състояние да вземе информирано решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>). Общият съд стига до този извод, като прилага по аналогия към националните съдебни производства „съображенията“, че Комисията не може да образува дисциплинарно производство преди приключване на разследване на OLAF, които според Общия съд се основават на член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999, както е тълкуван в решение от 8 юли 2008 г. по дело Franchet и Byk/Комисия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен обаче съображенията на Общия съд по аналогия са опорочени от грешка при прилагане на правото. Всъщност следва да се констатира, че член 9, параграф 4, второ изречение от Регламент № 1073/1999 се ограничава до това да установи, че „[и]нституцията, органът, службата или агенцията предприемат действията по вътре[ш]ното разследване, по-специално от дисциплинарен или правен характер, които резултатите от него налагат“. Освен това, както е видно от заглавието на член 9 от този регламент, въпросната разпоредба урежда по-специално „действия след разследването“, извършени от OLAF, като посоченият регламент впрочем се отнася само до разследванията, извършени от нея. Следователно с оглед на буквалното и контекстуално тълкуване на член 9, параграф 4, второ изречение от Регламент № 1073/1999 разпоредбата няма за цел да регулира, нито да ограничи правомощията и свободата на действие на Комисията по отношение на възможността да започне съдебно преследване или да участва, по-специално като граждански ищец, в съдебно производство, при това независимо от правомощията или задълженията ѝ по отношение на действията, които трябва да се предприемат вследствие на разследването на OLAF.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Самият Общ съд признава, че не съществува изрична норма, която да забранява на Комисията да се конституира като граждански ищец или да започва наказателно преследване срещу длъжностно лице, преди OLAF да представи окончателния си доклад от разследването. Той обаче счита, че съображенията, изложени в рамките на дисциплинарните производства, могат да се приложат по аналогия и към националните съдебни производства, което било в съответствие с духа и буквата на Регламент № 1073/1999 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение отбелязвам, че Общият съд не изяснява кои са правните основания, които в случая обосновават тази аналогия. Съображенията, които изтъква, се свеждат, първо, до възпроизвеждане на извода, до който стига в решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>), второ, до позоваване на член 25 от приложение IX към Правилника (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>) и трето, до текста на член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-47" href="#t-47">47</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася обаче, първо, до решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-48" href="#t-48">48</a>
</span>), трябва да се посочи, че в това решение Общият съд е стигнал до извода, че Комисията е нарушила правилата, забраняващи образуването на дисциплинарно производство, докато разследванията на OLAF все още не са приключени (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-49" href="#t-49">49</a>
</span>), като основава заключението си главно на прилагането на член 5, параграфи 2 и 7 от Решение C (2002) 540 на Комисията от 19 февруари 2002 година относно провеждането на административни разследвания и на дисциплинарни производства (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-50" href="#t-50">50</a>
</span>) и като посочва единствено за изчерпателност член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-51" href="#t-51">51</a>
</span>), без да направи каквото и да било конкретно заключение от последната разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във всеки случай, дори да се предположи, че член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999 сам по себе си може да обоснове забраната за Комисията да образува дисциплинарно производство преди приключването на разследване на OLAF, това не е достатъчно, за да обоснове без друго обяснение прилагането по аналогия на тази забрана към националните съдебни производства, както е направил Общият съд (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-52" href="#t-52">52</a>
</span>). Всъщност според мен двете хипотези са коренно различни: от една страна, дисциплинарното производство, провеждано от Комисията в качеството ѝ на разследващ орган и на орган, на който е възложено вземането на решения, чийто специфичен предмет е да се установи евентуалната отговорност на длъжностно лице във връзка с дисциплинарните му задължения, и от друга страна, съдебно производство, образувано по инициатива на националните съдебни органи и провеждано от тях с различна цел, а именно да се установи евентуалното извършване на престъпления — производство, в което Комисията няма никакъв контрол.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако в първата хипотеза е обосновано да се предвиди, че Комисията изчаква да приключи разследването на OLAF, преди да образува дисциплинарно производство, във втората хипотеза може да е уместно, когато са налице обстоятелства, които пораждат съмнения за извършването на престъпления, веднага да сезира националния съдебен орган, за да може последният да започне незабавно преследване на предполагаемите отговорни лица, независимо от успоредното образуване на дисциплинарно производство от Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася, второ, до посочения от Общия съд член 25 от приложение IX към Правилника, достатъчно е да се констатира, че тази разпоредба няма никакво значение в конкретния случай. Всъщност от тази разпоредба следва, че „ако срещу длъжностното лице бъде образувано наказателно производство за същите деяния, окончателното решение се взема само след като бъде постановена окончателната присъда на съда, разглеждащ делото“. С други думи, посочената разпоредба предвижда спиране на дисциплинарното производство, когато е образувано наказателно производство, а не обратното — спиране на всяко действие по наказателно преследване, когато е образувано дисциплинарно производство. В крайна сметка наличието на посочената разпоредба показва, че противно на следвания от Общия съд подход, наказателното производство има предимство пред всяко образувано от Комисията дисциплинарно производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, макар съгласно член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999 съответната институция да „трябва“ да предприеме съдебните действия, които докладът от разследването на OLAF налага, доколкото този доклад представлява необходимо доказателство за посоченото производство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-53" href="#t-53">53</a>
</span>), от тази разпоредба не следва a contrario, че Комисията не „може“, преди разследването на OLAF да е приключило, да сезира незабавно съдебния орган, ако счита, че разполага с данни и доказателства, които биха могли да доведат до съдебно разследване или да представляват подходящи доказателства за такова разследване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това считам, че другите фактически обстоятелства, посочени от Общия съд за изчерпателност, също не могат да поставят под въпрос този извод. Всъщност фактът, че Комисията е знаела, че информацията, с която разполага, не позволява на този етап да се правят заключения за конкретните длъжностни лица (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-54" href="#t-54">54</a>
</span>) и че в разглеждания случай е необходимо да се следи за зачитането на принципа на презумпцията за невиновност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-55" href="#t-55">55</a>
</span>), не е пречка, а по-скоро обосновава подаването от Комисията на жалба срещу неизвестен извършител, в която ищецът не е посочен, и също така не е пречка Комисията да се конституира като граждански ищец (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-56" href="#t-56">56</a>
</span>). Това важи в още по-голяма степен, тъй като тази институция се е конституирала като граждански ищец в производство, което вече е образувано след сезирането на OLAF (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-57" href="#t-57">57</a>
</span>), и е получила подробен доклад от директора на OLAF, в който последният посочва, че е получил информация от френските съдилища, въз основа на която счита за необходимо Комисията да подаде жалба, „за да може финансовите претенции да не се ограничават само до извършените във Франция деяния, свързани с укривателство, и съответно да се поиска поправяне на всички вреди, претърпени и в Люксембург и Брюксел“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-58" href="#t-58">58</a>
</span>), независимо че съгласно член 87 от френския Code de procédure pénale (Наказателно-процесуален кодекс) конституирането като граждански ищец може да се осъществи по всяко време в хода на разследването (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-59" href="#t-59">59</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, макар да не може да се изключи, че при определени обстоятелства прилагането на други правила или общи принципи на правото на Съюза, каквито са по-специално правото на защита или принципа на презумпцията за невиновност, биха могли да направят уместно или необходимо Комисията да изчака резултатите от разследване на OLAF, преди да предприеме действия срещу длъжностно лице по съдебен ред, в преписката няма никакво доказателство, от което да е видно, че такива принципи могат да бъдат приложени или, още по-малко, че в конкретния случай те са били нарушени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В заключение считам, че посочените от Общия съд обстоятелства не обосновават прилагане по аналогия на член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999 към настоящия случай, в смисъл да се ограничи възможността Комисията да подаде жалба срещу неизвестен извършител или да се конституира като граждански ищец в съдебно производство, образувано вследствие на сезирането на OLAF (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-60" href="#t-60">60</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всичко изложено по-горе предлагам второто основание за обжалване да бъде уважено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третото правно основание, изведено от липсата на причинно-следствена връзка</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третото си основание, изтъкнато при условията на евентуалност, Комисията поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е уважил иска, въпреки липсата на причинно-следствена връзка между, от една страна, препращането на докладната записка от 19 март 2003 г. и решението на Комисията да подаде жалба срещу неизвестен извършител, без да уведоми ищеца, и от друга страна, твърдяната от него вреда, тъй като тази вреда била резултат единствено от инициативите на френските съдебни органи, по които нито Комисията, нито OLAF са предприели действия. Ищецът възразява, че в качеството си на високопоставено европейско длъжностно лице е бил обект на особено сериозни и неоснователни обвинения в хода на производство, което е оставило у бившите му колеги и обкръжението му впечатлението, че е извършил осъдителни деяния и че е замесен в европейски финансов скандал. Така той претърпял неимуществени вреди, свързани с накърняване на доброто му име и честта му.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че от една страна, фактът, че Комисията се е конституирала като граждански ищец и е подала жалба до френските съдилища преди приключването на разследването на OLAF, е накърнил честта и професионалната репутация на ищеца и че тази вреда произтича пряко от поведението на Комисията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-61" href="#t-61">61</a>
</span>), и от друга страна, фактът, че OLAF е препратила докладната записка от 19 март 2003 г. на френските съдебни органи, като по този начин е въвлякла ищеца, без да го изслуша или поне да го уведоми, му е причинил неимуществена вреда, тъй като той не е могъл нито да изрази становище, нито да се защити по отношение на фактите, станали причина за преследването срещу него, и че тази вреда произтича пряко от противоправното поведение на OLAF (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-62" href="#t-62">62</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен тези съображения на Общия съд не могат да бъдат потвърдени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред ми се струва очевидно, че вредите, взети предвид от Общия съд, по-специално накърняването на честта и професионалната репутация на ищеца (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-63" href="#t-63">63</a>
</span>), както и чувството за несправедливост, безсилие и фрустрация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-64" href="#t-64">64</a>
</span>), са пряка последица от привличането на ищеца като обвиняем от френските съдебни органи и не произтичат от действията на OLAF и на Комисията, още повече че той не е посочен нито докладната записка от 19 март 2003 г., нито в жалбата на Комисията срещу неизвестен извършител и че конституирането на същата като граждански ищец е станало във вече образувано от френските съдебни органи съдебно производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, трябва да се констатира, че противно на твърденията на ищеца, според които срещу него са отправени „особено сериозни и неоснователни обвинения“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-65" href="#t-65">65</a>
</span>), нито докладната записка от 19 март 2003 г., нито жалбата срещу неизвестен извършител и конституирането на Комисията като граждански ищец не могат да се приравнят на „обвинения“. Всъщност Комисията само е уведомила френските съдебни органи за деяния, които могат да съставляват престъпления, без дори да посочи ищеца като евентуално отговорен за тези престъпления, при положение че след първоначално разследване по делото именно тези органи трябва да вземат решение за привличането като обвиняеми и следователно за „обвинението“ на лицата, за които се твърди, че са отговорни за тези деяния (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-66" href="#t-66">66</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, дори да се предположи, че твърдяното неправомерно поведение на OLAF или на Комисията представлява необходимо условие (conditio sine qua non) за настъпването на твърдените вреди, в смисъл че информацията, предоставена на френските съдебни органи, е била от решаващо значение за започване на производството от тяхна страна, това не е достатъчно, за да се установи достатъчно пряка причинно-следствена връзка. Всъщност, както бе припомнено в предходната точка, именно образуването на съдебно разследване, с което е свързана вредата, която ищецът твърди, че е претърпял, и което е от изключителната компетентност на френските съдебни органи, е определящата причина за тази вреда по смисъла на постоянната практика на Съда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-67" href="#t-67">67</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо предлагам третото основание за обжалване да бъде уважено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VII.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По иска пред Общия съд</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, както бе констатирано при разглеждането на трите основания за обжалване, Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, що се отнася до преценката на първото и третото условие, необходими за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза — условия, които са били предмет на обсъждане при условията на състезателност пред Общия съд и чието разглеждане не изисква приемането на никакви допълнителни процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства по преписката.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на извършения в настоящото заключение анализ обаче следва да се констатира, че искът, предявен от ищеца пред Общия съд, трябва да се отхвърли, поради това че не е изпълнено условието за неправомерност на поведението, в което се упрекват OLAF и Комисията, или, при условията на евентуалност, поради липсата на причинно-следствена връзка между това поведение и претендираната вреда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VIII.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като ищецът е загубил делото, предлагам той да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията, свързани както с първоинстанционното производство, така и с производството по обжалване, в съответствие с нейните искания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IX.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да постанови следното решение:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-118" title="page-25">
      „1) Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 11 юни 2019 г., De Esteban Alonso/Комисия (T‑138/18, EU:T:2019:398).
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-119" title="page-25">
      2) Отхвърля иска по дело T‑138/18.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-120" title="page-25">
      3) Осъжда г‑н Fernando De Esteban Alonso да заплати съдебните разноски, направени в производствата пред двете инстанции“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Решение на Комисията от 2 юни 1999 година относно реда и условията за провеждане на вътрешни разследвания във връзка с предотвратяване на измами, корупция и други незаконни действия, които накърняват интересите на Общностите (ОВ L 149, 1999 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 156).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Тази разпоредба е заменена от член 11, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 2013 г., стр. 1). Що се отнася до настоящия случай, новата разпоредба по същество е идентична с предходната.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) ОВ L 136, 1999 г., стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 148.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) ОВ С 202, 2016 г., стр. 266, наричан по-нататък „Протоколът относно привилегиите и имунитетите“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Правилник, приет с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите, и за установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията (ОВ L 56, 1968 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 12 и поправка в ОВ L 254, 2013 г., стр. 22) (наричан по-нататък „Правилникът“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Регламент на Съвета от 11 ноември 1996 година относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 1996 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 24).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) F‑35/15, EU:F:2015:87.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) T‑557/15 P, непубликувано, EU:T:2016:456.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 46.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 82.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 85.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 77.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 83.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 109.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 130.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 131.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Тъй като ищецът не е подал насрещна жалба, считам, че второто искане е недопустимо.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Вж. решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет (C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 32 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Решение от 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия (C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 63), и определение от 12 март 2020 г., EMB Consulting и др./ЕЦБ (C‑571/19 P, непубликувано, EU:C:2020:208, т. 29).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 2 април 2020 г., UG/Комисия (T‑571/17, непубликувано, обжалвано, EU:T:2020:141, т. 83 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 46.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. решение от 14 юни 2018 г., Spagnolli и др./Комисия (T‑568/16 и T‑599/16, EU:T:2018:347, т. 196 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Вж. определение от 31 март 2011 г., Mauerhofer/Комисия (C‑433/10 P, непубликувано, EU:C:2011:204, т. 127 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Несъмнено, за да се гарантира по ефикасен начин предвиденото във втората хипотеза право на изслушване, е необходимо да не се ограничава до чисто формалистично тълкуване на понятието „поименно посочено“ лице“, което би позволило на OLAF да се отклони от задълженията си, като избегне споменаването на съответното лице. Според мен обаче възможността това понятие да се прилага извън хипотезата, при която лицето е изрично упоменато в заключението, се ограничава до случаите на недобросъвестно прилагане на тази норма, по-специално до случаи, в които е ясно, че заключенията, направени след приключване на разследването, могат да се отнасят единствено до лице, което веднага може да бъде идентифицирано като отговорно за фактите в основата на разследването (например чрез позоваване на функциите му), което обаче не е споменато поименно в тези заключения.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Вж. определение на председателя на Съда от 8 април 2003 г., Gómez-Reino/Комисия (C‑471/02 P(R), EU:C:2003:210, т. 68).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 77.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 83.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 77.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 75. Според Общия съд този извод е „подкрепен“ от определението за прекратяване на производството, в което било видно, че от 1994 г. ищецът е бил пряк ръководител на г‑н Byk.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 76. За да стигне до този извод, Общият съд се позовава и на определението за прекратяване на производството, в което се установява, че търговски партньор е поискал от ищеца и от други лица, представляващи Евростат, разрешение да пристъпи към плащане на изпратените фактури, че само пет лица, сред които ищецът, са можели да дадат това разрешение и че до 1998 г. действията по прехвърляне на средства от създадения в счетоводните сметки на Евростат финансов резерв се извършвали под контрола на ищеца, директор на г‑н Byk.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Освен това, дори да се направи неформалистично тълкуване на понятието „поименно посочено“ лице, както е предложено в бележка под линия 26 от настоящото заключение, обстоятелствата, изтъкнати от Общия съд, според мен не доказват, че спорните факти в заключенията на OLAF могат да се отнасят само до ищеца, още повече че, от една страна, има и други лица, към които са „насочени“ подозренията на OLAF, и от друга страна, фактът, че правомощието да се разрешава използването на „черната каса“, която е предмет на това разследване, се споделя с още четири лица, едно от които е посочено поименно в докладната записка от 19 март 2003 г. Освен това обстоятелството, че ищецът първоначално е призован от френските съдебни органи само като свидетел, и това, че определението за прекратяване на производството, постановено след приключване на съдебното разследване, снема подозренията от него, потвърждават косвено и a posteriori, че липсата на поименно посочване на ищеца от страна но на OLAF е обективно обоснована от несигурността относно участието му във фактите по спора.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 15 и 71.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 53.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 75 и 76.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Бих искал да отбележа, че по този въпрос възприетият от Общия съд подход в обжалваното съдебно решение съответства на подхода, възприет в решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257), което се отнася до същото разследване на OLAF и до прилагането на същата разпоредба, но което не е обжалвано. В това решение Първоинстанционният съд, като признава, че член 4, първа алинея от Решение 1999/396 се позовава на заключенията, съдържащи се в доклад, изготвен под ръководството на директора на OLAF (т. 131), приема, че все пак следва да се провери дали информацията, изпратена на националните съдебни органи, когато не е съществувал доклад (т. 132), трябва да се разбира в смисъл, че съдържа заключения, които се отнасят поименно до ищците (т. 133 от решението), без да дава обяснения в това отношение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Освен това, макар, както отбелязва Общият съд в точки 75 и 76 от обжалваното съдебно решение, в определението за прекратяване на производството да се посочват някои засягащи ищеца факти, трябва да се констатира, че тези елементи не са попречили на съдебните органи да снемат изцяло подозренията от ищеца, което, противно на извода на Общия съд, изглежда, по-скоро обосновава a posteriori факта, че заключенията на OLAF не насочват към ищеца (вж. също бележка под линия 33 от настоящото заключение).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Освен това, за разлика от задължението за изслушване на посочените поименно лица, което трябва да предхожда окончателния доклад, задължението за „незабавно информиране“ на въвлечените лица според мен може да се отнася само до информиране след момента, в който е видно, че въпросното лице е замесено, което не е непременно пречка уведомяването да се извърши едновременно със или след препращането на информация на съдебните органи.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 83.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Освен това, като отчитам пределите на компетентността на съда, който разглежда жалбата, при преценката на фактите, намирам за полезно да отбележа, че Общият съд стига до извода, че ищецът е „лично замесен“ изключително въз основа на изпълняваните от него функции и на правомощията, произтичащи от тези функции (вж. т. 38 и 39 от настоящото заключение), без да взема предвид обстоятелството, че OLAF е посочила поименно две други лица като въвлечени във фактите, които са в основата на разследването. Следователно Общият съд е заменил анализа на OLAF в рамките на правомощията, произтичащи от Решение 1999/352 и от Регламент № 1073/1999, със своя собствен анализ, що се отнася до преценката на фактите и на участието на засегнатите лица в тези факти, без да обясни в какво се състои неправилността на направения от службата анализ.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 108.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) T‑48/05, EU:T:2008:257, 351. Вж. обжалваното съдебно решение, точки 98—102.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 100.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) T‑48/05, EU:T:2008:257, точка 351. Вж. обжалваното съдебно решение, точка 98.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 99.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-47" href="#c-47">47</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точки 101 и 102.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-48" href="#c-48">48</a>
</span>) T‑48/05, EU:T:2008:257.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-49" href="#c-49">49</a>
</span>) Вж. решение от 8 юли2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 350 и351).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-50" href="#c-50">50</a>
</span>) Вж. решение от 8 юли2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 346—348).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-51" href="#c-51">51</a>
</span>) Вж. решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 349).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-52" href="#c-52">52</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 100.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-53" href="#c-53">53</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 102.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-54" href="#c-54">54</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 103.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-55" href="#c-55">55</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 104.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-56" href="#c-56">56</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 105.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-57" href="#c-57">57</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 103. Освен това изводът в точка 108 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е трябвало да се конституира като граждански ищец и да подава преди приключването на разследването на OLAF жалба пред френските национални съдилища, трудно може да се съвмести със съображенията в точки 111—115 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд отхвърля нарушаването на правото на добра администрация и на задължението за полагане на грижа вследствие на продължаването на съдебните производства без представянето на достатъчни доказателства. В това отношение Общият съд изтъква по-специално факта, че възможността за предявяване на права по съдебен ред е израз на общ принцип на правото, залегнал в основата на общите конституционни традиции на държавите членки и който е закрепен също така в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и че тъй като достъпът до съд е основно право и общ принцип, гарантиращ спазването на правото, фактът, че дадена институция предприема действие по съдебен ред, може да съставлява служебно нарушение само при изключителни обстоятелства (обжалвано съдебно решение, т. 111).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-58" href="#c-58">58</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 106.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-59" href="#c-59">59</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 107.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-60" href="#c-60">60</a>
</span>) Освен това тази възможност е гарантирана от член 335 ДФЕС, съгласно който във всяка от държавите членки Съюзът притежава най-широката правоспособност, предоставяна на юридическите лица съгласно националните законодателства, и за тази цел се представлява от Комисията. В преписката по делото обаче няма данни, от които да следва, че в случая френското законодателство ограничава възможността на Комисията да предяви иск.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-61" href="#c-61">61</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 130.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-62" href="#c-62">62</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 131.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-63" href="#c-63">63</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 130.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-64" href="#c-64">64</a>
</span>) Вж. обжалваното съдебно решение, точка 131.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-65" href="#c-65">65</a>
</span>) Вж. точка 64 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-66" href="#c-66">66</a>
</span>) Впрочем в писмената си защита ищецът свързва твърдените вреди по-специално с „привличането му като обвиняем“ или с „решението за образуване на съдебно производство срещу него“. Очевидно обаче става въпрос за актове, които са само и единствено в правомощията на френските съдебни органи. Освен това нито ищецът, нито Общият съд са обяснили дали и в каква степен информацията, съдържаща се в оспорваните от първия актове на OLAF и на Комисията, които поради естеството си би трябвало да са поверителни, са станали обществено достояние, така че да накърнят честта и доброто име на ищеца.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-67" href="#c-67">67</a>
</span>) Вж. по-специално съдебната практика, цитирана в точка 29 от настоящото заключение.</p>
</body>
</html>
