<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑401/15</NO.CASE><NO.CASE>C‑402/15</NO.CASE><NO.CASE>C‑403/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0401</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:430">EU:C:2016:430</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА М. WATHELET — СЪЕДИНЕНИ ДЕЛА C‑401/15—C‑403/15</P><P>DEPESME И ДР.</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Wathelet</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20160609">9 юни 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑401/15—C‑403/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Noémie Depesme</HT> (C‑401/15)</P><P><HT TYPE="BOLD">Saïd Kerrou</HT> (C‑401/15)</P><P><HT TYPE="BOLD">Adrien Kauffmann</HT> (C‑402/15)</P><P><HT TYPE="BOLD">Maxime Lefort</HT> (C‑403/15)</P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Ministre de l’Enseignement supérieur et de la Recherche</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициални запитвания, отправени от Сour administrative (Люксембург)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Свободно движение на хора</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране</KEYWORD><KEYWORD>Социални предимства</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 492/2011</KEYWORD><KEYWORD>Член 7, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Финансова помощ за висше образование</KEYWORD><KEYWORD>Условие</KEYWORD><KEYWORD>Дискриминация</KEYWORD><KEYWORD>Родствена връзка</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>дете<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Съпруг на родителя</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 45 ДФЕС и на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110405">5 април 2011 година</DATE> относно свободното движение на работници в Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="141" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 141, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитванията са отправени в рамките на три спора между, съответно, г‑жа Noémie Depesme и г‑н Saïd Kerrou, г‑н Adrien Kauffmann и г‑н Maxime Lefort, от една страна, и ministre de l’Enseignement supérieur et de la Recherche) (министърът на висшето образование и изследванията (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>министърът<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), от друга страна, по повод на отказа да се предоставят държавни финансови помощи за висше образование за академичната 2013/2014 година.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Запитванията се вписват в контекста на измененията, внесени в люксембургското законодателство след решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>С поставения въпрос от Съда се иска да определи дали понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>дете<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> на работник мигрант, което фигурира в новия член 2 bis от Закона от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> относно държавната финансова помощ за висше образование, изменен със Закона от <DATE ISO="20130719">19 юли 2013 г.</DATE> (Mémorial A 2013, стр. 3214), приет след решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), включва и децата от предходен брак на съпруга/та на този работник<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Отбелязвам, че това законодателство е предмет на друго преюдициално запитване по дело Bragança Linares Verruga и др., понастоящем висящо пред Съда, в рамките на което представих заключение на <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑238/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:389">ECLI:EU:C:2016:389</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Това дело се отнася по-основно и пряко до съответствието с правото на Съюза на избраното от люксембургския законодател условие да обвърже предоставянето на държавната финансова помощ за висше образование с минимален период на заетост в Люксембург. В края на моя анализ предложих на Съда да постанови, че член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 не допуска законодателство на държава членка като люксембургския закон.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>В рамките на това заключение понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>доведен/заварен син<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>доведена/заварена дъщеря<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>деца от предходен брак на другия съпруг<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> трябва да се разбират като отнасящи се до връзката между дадено дете и лицето, с което неговият баща или неговата майка е сключил/а брак или регистрирано съжителство, равносилно на брак.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Регламент (ЕС) № 492/2011</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 7 от този регламент предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците — местни граждани.</ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Директива 2004/38/ЕО</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>член на семейството<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> на гражданин на Съюза е определено в член 2, точка 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, 2004 г., стр. 77</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56.</P></NOTE>. Съгласно тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>член на семейството<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> е:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>a)</NO.P><TXT>съпруга/съпругата;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>партньор, с когото гражданинът на Съюза е сключил регистрирано съжителство въз основа на законодателството на държава членка, ако законодателството на приемащата държава членка третира регистрираното съжителство като равносилно на брак и в съответствие с условията, посочени в приложимото за случая законодателство на приемащата държава членка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>преки наследници, които са на възраст под 21 години или които са лица на издръжка, както и такива, които са наследници на съпруга/съпругата или партньора така, както е определен в буква б);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>преки роднини по възходяща линия на издръжка, както и такива преки роднини на съпруга/съпругата или партньора, така както е определен в буква б)<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Люксембургското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 2 от Закона от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> относно държавната финансова помощ за висше образование, изменен със Закона от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 г.</DATE> (Mémorial A 2010, стр. 2040) (наричан по-нататък „Законът от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE>), гласеше:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Лица, които могат да се ползват от финансовата помощ</P></TI></TITLE><P>От държавната финансова помощ за висше образование могат да се ползват студентите, които са приети да следват висше образование и отговарят на едно от следните условия:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>да имат люксембургско гражданство или да са членове на семейството на люксембургски гражданин и да имат местожителство във Великото херцогство Люксембург, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>да са граждани на друга държава — членка на Европейския съюз, или на някоя от другите държави — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство[от <DATE ISO="19920502">2 май 1992 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="1994">ОВ L 1, 1994 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 3)], или на Конфедерация Швейцария и да пребивават във Великото херцогство Люксембург, в съответствие с глава втора на изменения Закон от <DATE ISO="20080829">29 август 2008 г.</DATE> за свободното движение на хора и имиграцията, в качеството на наето или самостоятелно заето лице, на лице, което запазва такъв статус, или на член на семейството на лице от някоя от предходните категории, или на лице, придобило право на постоянно пребиваване […]</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></GR.SEQ></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>След решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) с член 1, точка 1 от Закона от <DATE ISO="20130719">19 юли 2013 г.</DATE> (Mémorial A 2013, стр. 3214) в Закона от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> е въведен член 2 bis със следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Студент, непребиваващ във Великото херцогство Люксембург, може също така да ползва финансова помощ за висше образование, при условие че е дете на наето или самостоятелно заето лице — гражданин на Люксембург или на Европейския съюз, или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Швейцарската конфедерация, нает или упражняващ дейността си в Люксембург, и при условие че този работник е бил нает или е упражнявал дейността си в Люксембург през непрекъснат период от поне пет години към момента на подаване на молбата на студента за финансова помощ за висше образование. Заетостта в Люксембург трябва да се равнява поне на половината от нормалното работно време, прилагано в предприятието на основание на закона, или евентуално на колективния трудов договор, който е в сила. Самостоятелно заетото лице трябва да е задължително и постоянно осигурявано във Великото херцогство Люксембург съгласно член 1, точка 4) от Кодекса за социално осигуряване през последните пет години към момента на подаване на молбата за финансова помощ за висше образование<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Законът от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE>, изменен със Закона от <DATE ISO="20130619">19 юни 2013 г.</DATE> (наричан по-нататък „измененият Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE>), обаче бързо е отменен със Закона от <DATE ISO="20140724">24 юли 2014 г.</DATE> за държавната финансова помощ за висше образование (Mémorial A 2014, стр. 2188).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Понастоящем член 3 от последния закон предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>От държавната финансова помощ за висше образование могат да се ползват студентите и учащите се, посочени в член 2, наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>студенти<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, които отговарят на едно от следните условия:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>(5)</NO.P><TXT>за студентите, които не са пребиваващи лица във Великото херцогство Люксембург:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>да са работници с люксембургско гражданство или с гражданство на Европейския съюз или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, наети или упражняващи дейността си във Великото херцогство Люксембург към момента на подаване на молбата им за финансова помощ за висше образование; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>да са деца на работник с люксембургско гражданство или с гражданство на Европейския съюз или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, нает или упражняващ дейността си във Великото херцогство Люксембург към момента на подаване на молбата на студента за финансова помощ за висше образование, при условие че този работник продължава да допринася за издръжката на студента и е бил нает или е упражнявал дейността си във Великото херцогство Люксембург през период от най-малко пет години към момента на подаване на молбата от студента за финансова помощ за висше образование през референтен период от седем години, считано със задна дата от деня на подаване на молбата за получаване на финансова помощ за висше образование, или при условие че чрез дерогация лицето, което запазва статуса си на работник, е отговаряло на определения по-горе критерий за пет години през седемгодишния период към датата на прекратяване на дейността<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по споровете в главните производства</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Г‑жа Depesme е доведена дъщеря на г‑н Kerrou, пограничен работник във Великото херцогство Люксембург. Те живеят в Мон-Сен-Мартен в Лотарингия (Франция), в близост до границата на Великото херцогство. Г‑жа Depesme подава молба за финансова помощ за висше образование от люксембургската държава с оглед записването ѝ за първи курс медицина в Университета на Лотарингия в Нанси (Франция).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Г‑н Kauffmann е доведен син на г‑н Patrick Kiefer, също пограничен работник в Люксембург. Те пребивават в Марли Фрескати (Франция), в граничния район на Лотарингия. Г‑н Kauffmann подава молба за финансова помощ за висше образование от люксембургската държава във връзка с обучението си по право и икономика в Университета на Лотарингия в Нанси (Франция).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Г‑н Lefort е доведен син на г‑н Terwoigne — също пограничен работник в Люксембург. Г‑н Terwoigne сключва брак с майката на г‑н Lefort след смъртта на нейния съпруг. Те пребивават във Ванс (Белгия), в граничещата с Великото херцогство Люксембург част на провинция Люксембург. Г‑н Lefort подава молба за финансова помощ за висше образование от люксембургската държава във връзка с обучението си по социология и антропология в Католическия университет на Лувен в Лувен-ла-Ньов (Белгия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Съгласно текста на изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE>, приложим към фактите в главните производства, поисканите финансови помощи се предоставят на студентите, които не пребивават на люксембургска територия, при условие че, от една страна, получателят им е дете на наето или самостоятелно заето лице — люксембургски гражданин или гражданин на Съюза, и от друга страна, при условие че този работник е бил нает или е упражнявал дейността си в Люксембург през непрекъснат период от поне пет години към момента на подаване на молбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С писма съответно от 26 септември, 17 октомври и <DATE ISO="20131112">12 ноември 2013 г.</DATE> министърът отказва да уважи молбите на г‑жа Depesme, на г‑н Kauffmann и на г‑н Lefort, с мотива че те не отговарят на условията, предвидени от изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> Съгласно актовете за преюдициално запитване министърът приема, че г‑жа Depesme, г‑н Kauffmann и г‑н Lefort не могат да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>деца<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> на пограничен работник, тъй като само вторите им бащи работят в Люксембург.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20131220">20 декември 2013 г.</DATE> г‑жа Depesme подава жалба по съдебен ред пред Tribunal administratif de Luxembourg за отмяна на приетото по отношение на нея решение за отказ. Нейният втори баща, г‑н Kerrou, заявява доброволното си встъпване в това производство. На 20 януари и <DATE ISO="20140425">25 април 2014 г.</DATE> г‑н Lefort и г‑н Kauffmann подават сходни жалби срещу приетите по отношение на тях решения за отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С решения от <DATE ISO="20150115">15 януари 2015 г.</DATE> Tribunal administratif de Luxembourg обявява жалбите на г‑жа Depesme, на г‑н Kauffmann и на г‑н Lefort за допустими, но неоснователни. Г‑жа Depesme, г‑н Kerrou, г‑н Kauffmann и г‑н Lefort обжалват тези съдебни решения пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Пред нея г‑жа Depesme и г‑н Kerrou изтъкват по-специално, че последният — пограничен работник в Люксембург от четиринадесет години, сключва брак на <DATE ISO="20060524">24 май 2006 г.</DATE> с майката на г‑жа Depesme. Оттогава и тримата живеели в същото жилище и г‑н Kerrou допринасял за издръжката на детето на своята съпруга, включително по отношение на висшето образование. Освен това той получавал люксембургски семейни надбавки за това дете, преди то да започне следването си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Г‑н Kauffmann изтъква, че родителите му се разделят през 2003 г. и че са разведени от <DATE ISO="20050620">20 юни 2005 г.</DATE> Правото да упражнява родителските права над децата било предоставено само на неговата майка. Тя се омъжила за г‑н Kiefer на <DATE ISO="20070310">10 март 2007 г.</DATE> Оттогава и тримата живеели под един и същи покрив. Г‑н M. Kiefer осигурявал неговата издръжка и образованието му. Той също получавал люксембургски семейни надбавки за г‑н Kauffmann.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Накрая, г‑н Lefort изтъква, че баща му е починал. Майка му се е омъжила повторно за г‑н Terwoigne, пограничен работник в Люксембург от пет години. Оттогава той живее с майка си и втория си баща, г‑н Terwoigne, който имал пълноценен принос за осигуряването на финансовите разходи за жилището. Той поемал и разходите за висше образование на г‑н Lefort.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В отговор на тези фактически доводи люксембургската държава поддържа, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>от правна гледна точка<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> г‑жа Depesme, г‑н Kauffmann и г‑н Lefort не са деца на вторите си бащи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>В актовете за преюдициално запитване Сour administrative (Люксембург) подчертава, че член 2 bis от изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> е последица от решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Според запитващата юрисдикция спорният въпрос в отнесените пред нея спорове не е свързан с условията за предоставяне, предвидени от новия закон, а със самото понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>дете<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, което използва законът и към което препраща горепосоченото решение на Съда. Родствената връзка обаче би могла да се разглежда както от правна, така и от икономическа гледна точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>При тези условия Сour administrative решава да спре производството и да постави на Съда един преюдициален въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалните запитвания и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>С три акта от <DATE ISO="20150722">22 юли 2015 г.</DATE>, получени в Съда на <DATE ISO="20150724">24 юли 2015 г.</DATE>, Сour administrative поставя на основание член 267 ДФЕС три преюдициални въпроса на Съда, формулирани по идентичен начин, с изключение само на един нюанс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Всъщност в дело C‑403/15, Lefort запитващата юрисдикция добавя към посочените в двете други дела разпоредби на правото на Съюза член 33, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>), във връзка, евентуално, с член 7 от последната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Най-пълната формулировка на поставения въпрос има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>За да се изпълнят надлежно изискванията за недопускане на дискриминация с оглед на разпоредбите на член 7, параграф 2 от Регламент [№ 492/2011], във връзка с член 45, параграф 2 ДФЕС, в контекста на член 33, параграф 1 от Хартата, във връзка, евентуално, с член 7 от нея, с оглед отчитането на реалната степен на свързаност на студент, който не е пребиваващо лице — заявител на финансова помощ за висше образование, с обществото и с пазара на труда в Люксембург — държава членка, в която пограничен работник е бил нает или е упражнявал дейността си съгласно условията, предвидени в член 2 bis от [изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE>] като пряка последица от решението на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>[, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE>(<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)],</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>следва ли условието този студент да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>дете<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> на въпросния пограничен работник да се квалифицира като равностойно на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>пряк наследник от първа степен, чийто произход е правно установен по отношение на праводателя му<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, като акцентът се постави върху установената родствена връзка между студента и пограничния работник, за която се предполага, че съдържа посочената по-горе свързаност, или</P></ITEM><ITEM><P>следва ли акцентът да се постави върху факта, че пограничният работник <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>продължава да предоставя издръжката на студента<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, без непременно да е обвързан с правна родствена връзка с него, по-специално като се очертае достатъчна връзка на общност на живота, която е в състояние да го обвърже с единия от родителите на студента, спрямо когото е правно установена родствената връзка?</P></ITEM></LIST><P>От тази втора гледна точка, трябва ли приносът на пограничния работник, който се презумира като незадължителен, в случай че не е изключителен, а паралелен с този на родителя или родителите, имащи правна родствена връзка със студента и следователно по принцип правно задължени да предоставят издръжка за него, да отговаря на определени критерии по отношение на размера му?<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Писмени становища представят г‑жа Depesme, г‑н Kerrou, г‑н Kauffmann и г‑н Lefort, люксембургското правителство, както и Европейската комисия. След приключването на писмената фаза на производството Съдът приема, че разполага с достатъчно данни, за да се произнесе, без да провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания, съгласно член 76, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки относно решение Giersch и др. и приложимия регламент</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Решение Giersch и др.</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция подчертава няколкократно връзката, която съществува между решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и изменението на Закона относно държавната финансова помощ за висше образование. Тази връзка се потвърждава изрично от изложението на мотивите в Законопроект № 6585, който е в основата на Закона от <DATE ISO="20130719">19 юли 2013 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Съгласно самия текст на изложението на мотивите изменението на режима за предоставяне на финансови помощи за висше образование от люксембургската държава е предназначено за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>извеждане на последиците<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. Законопроект № 6585 за изменение на Закона от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> относно държавната финансова помощ за висше образование (документ 6585 от <DATE ISO="20130705">5 юли 2013 г.</DATE>, стр. 2, на разположение на уебсайта на Камарата на депутатите на Великото херцогство Люксембург на следния адрес: http://www.chd.lu/wps/portal/public/RoleEtendu?action=doDocpaDetails&amp;id= 6585#).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Що се отнася до основния проблем в главните производства, вярно е, че в точка 39 от своето решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), самият Съд припомня постоянна съдебна практика, съгласно която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>финансирането на образование, предоставено от държава членка за <HT TYPE="ITALIC">децата</HT> на работници, представлява за работника мигрант социално предимство по смисъла на […] член 7, параграф 2 [от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от <DATE ISO="19681015">15 октомври 1968 година</DATE> относно свободното движение на работници в Общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="257" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="1968">ОВ L 257, 1968 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11.</P></NOTE>, изменен с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, 2004 г., стр. 77</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56.</P></NOTE>]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Съдът потвърждава също, че членовете на семейството на работник мигрант се ползват непряко от равното третиране, предоставено на този работник с посочения член 7, параграф 2, и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>[п]ри положение че предоставянето на финансиране на образование на <HT TYPE="ITALIC">дете</HT> на работник мигрант представлява за последния социално предимство, самото дете може да се позовава на тази разпоредба, за да получи посоченото финансиране, ако съгласно националното право това финансиране се предоставя пряко на студента<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Приложимият регламент</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В преюдициалното запитване запитващата юрисдикция посочва тълкуването на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/201. В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др</NAME.CASE>.(<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът обаче се позовава на Регламент №°1612/68.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Все пак тази разлика няма значение за относимостта на съдебното решение към делата в главните производства. Всъщност, макар Регламент №°1612/68 да е отменен и заменен, считано от <DATE ISO="20110615">15 юни 2011 г.</DATE>, с Регламент № 492/2011, член 7 във всяко отношение е идентичен в двата регламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Освен това съгласно член 41, втора алинея от Регламент № 492/2011 позоваванията на Регламент № 1612/68 се считат за позовавания на Регламент № 492/2011.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По преюдициалния въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, най-напред ще е необходимо да се направи тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>дете<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> на работник мигрант.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Това понятие, както може да се открие в практиката на Съда във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 (понастоящем член 7, параграф 2 от Регламент № 492/201), обхваща ли изключително правната родствена връзка, или включва и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>доведените и заварените деца<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> на работника, тоест децата на неговия съпруг, без между тях непременно да има правна връзка?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Само в случай, че бъде възприето второто тълкуване, както аз мисля, ще е необходимо да се провери на следващо място евентуалната необходимост от принос на пограничния работник за издръжката на детето.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>По понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>дете<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> на работника мигрант</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Две констатации могат да насочат тълкуването на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>От една страна, в постоянната съдебна практика е установено, че за работника мигрант предоставеното от държава членка на децата на работниците финансиране на обучението представлява социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, когато посоченият работник мигрант издържа детето си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920226">26 февруари 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bernini</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑3/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:89">EU:C:1992:89</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990608">8 юни 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meeusen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑337/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:284">EU:C:1999:284</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120614">14 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑542/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:346">EU:C:2012:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това членовете на неговото семейство са признати за непреки ползватели на равното третиране, предвидено в този член<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920226">26 февруари 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bernini</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑3/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:89">EU:C:1992:89</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120614">14 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑542/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:346">EU:C:2012:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също, но по отношение на гаранция, осигуряваща минималните разходи за издръжка, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850618">18 юни 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lebon</NAME.CASE> (<NO.CASE>316/85</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:302">EU:C:1987:302</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>От друга страна, съгласно член 10, параграф 1 от Регламент № 1612/68, независимо от тяхното гражданство, съпругът/съпругата на работник гражданин на държава членка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>и техни низходящи, на възраст под 21 години или издържани от тях<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> имаха право да се настанят заедно с него на територията на друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Впрочем Съдът тълкува това <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>право заедно с работника мигрант да се настаняват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>съпруг[ът/ата] и техни[те] низходящи, на възраст под 21 години или издържани от тях<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> в смисъл, че то е предоставено както на низходящите на този работник, <HT TYPE="ITALIC">така и на низходящите на неговия/неговата съпруг/а</HT>. Всъщност ограничителното тълкуване на тази разпоредба, в смисъл че само общите деца на работника мигрант и на неговия/неговата съпруг/съпруга имат право да се настаняват заедно с тях, е в противоречие с целта [за интегриране на членовете на семейството на работниците мигранти] на Регламент № 1612/68<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020917">17 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baumbast и R</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑413/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:493">EU:C:2002:493</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Несъмнено член 10 от Регламент № 1612/68 е отменен с изменението на Регламент № 1612/68, внесено с Директива 2004/38<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. член 38 от Директива 2004/38.</P></NOTE>. Трябва обаче да се приеме за установено, че тази разпоредба е възпроизведена в полза на всички граждани на Съюза в член 2 от Директива 2004/38 и че от друга страна, законодателят на Съюза уточнява легалното определение за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>наследник<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, като възприема широкото тълкуване на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Всъщност съгласно член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 за членове на семейството на гражданина на Съюза се считат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>преки[те] наследници, които са на възраст под 21 години или които са лица на издръжка, както и такива, които са наследници на съпруга/съпругата или партньора<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Курсивът е мой. Отбелязвам, че сходно определение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>семейството<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> е използвано и в член 4 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20030922">22 септември 2003 година</DATE> относно правото на събиране на семейството (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="251" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2003">ОВ L 251, 2003 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Тъй като се отнася до Регламент № 1612/68 и следва приемането на Директива 2004/38, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и използвано в него понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>дете<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> безспорно се вписват именно в това развитие на съдебната практика и законодателството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Люксембургското правителство обаче изтъква в противовес на това систематично и историческо тълкуване стриктно разделяне на приложните полета на Регламент № 492/2011 и на Директива 2004/38. Според него посочената директива се отнася само до правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки, а не до правото на пограничните работници да ползват същите социални предимства както работниците — местни граждани, предвидено в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. писменото становище на люксембургското правителство (т. 23).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Според това правителство позоваването на определението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>член на семейството<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> в Директива 2004/38 следователно не е относимо за анализа на принципа на недопускане на дискриминация на работниците в рамките на Регламент № 492/2011<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. писменото становище на люксембургското правителство (т. 22).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Не споделям тази теза, която провежда строго разграничение между приложните полета на двете норми и съгласно която семейството на гражданин на Съюза не би било непременно същото като това на гражданинът на Съюза, когато той се разглежда в качеството му на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Изложената теза не само не отчита развитието на законодателството на Съюза, което описах по-горе, но води и до положения, които не могат да бъдат обосновани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Всъщност следва да се припомни, че широкото определение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>низходящо лице, което е на възраст под двадесет и една години или е на издръжка<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, е дадено от Съда в рамките на дело, отнасящо се до правото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>на децата на гражданин на държава членка, който е или е бил нает на работа на територията на друга държава членка[, да посещават учебно заведение] както гражданите на тази държава, ако тези деца пребивават на нейна територия<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Член 12 от Регламент № 1612/68. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020917">17 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baumbast и R</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑413/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:493">EU:C:2002:493</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Впрочем това право, уредено по-рано в член 12 от Регламент № 1612/68, продължава да фигурира по идентичен начин в Регламент № 492/2011<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Член 10 от Регламент № 492/2011.</P></NOTE>. Обстоятелството, че тази разпоредба не е била тълкувана по различен начин от Съда след решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020917">17 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baumbast и R</NAME.CASE>(<NO.CASE>C‑413/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:493">EU:C:2002:493</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), означава практически, че както низходящите на работника мигрант, така и низходящите на неговия/неговата съпруг/съпруга имат правото да бъдат приети в образователната система на приемащата държава членка по силата на член 10 от Регламент № 492/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Следователно, ако Съдът последва доводите на люксембургското правителство, това би означавало, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>дете<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> ще бъде тълкувано широко в рамките на правото да се получи образование (член 10 от Регламент № 492/2011), но ограничително за получаването на същите социални и данъчни предимства както работниците — местни граждани (член 7 от Регламент № 492/2011), включително предимствата, отнасящи се до финансирането на образованието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Такова различно схващане на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>дете<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> за прилагането на един и същи регламент несъмнено не би било обосновано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Освен това самият законодател на Съюза съвсем наскоро потвърди единството на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>членове на семейството<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> съобразно преценката му от гледна точка на работника или от по-широката гледна точка на гражданството на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Всъщност съгласно съображение 1 от Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140416">16 април 2014 година</DATE> относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="128" PAGE.FIRST="8" DATE.PUB="2014">ОВ L 128, 2014 г., стр. 8</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>[с]вободното движение на работници, установено в член 45 [ДФЕС] е основна свобода на гражданите на Съюза и един от стълбовете на вътрешния пазар на Съюза. Неговото прилагане е доразвито от правото на Съюза, чиято цел е да се гарантира, че правата, предоставени на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, се упражняват в пълна степен. <HT TYPE="ITALIC">Понятието</HT> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/><HT TYPE="ITALIC">членове на техните семейства<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> следва да има същото значение като понятието, определено в член 2, точка 2 от Директива [2004/38], и се прилага и за членовете на семействата на погранични работници</HT><QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Впрочем съгласно член 2, параграф 2 от тази директива нейният обхват е <HT TYPE="ITALIC">идентичен</HT> с обхвата на Регламент № 492/2011. Член 1 от Директива 2014/54 освен това пояснява, че предметът ѝ е да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>улесн[и] единното прилагане и изпълнение на практика на правата, предоставени от член 45 [ДФЕС] и членове 1—10 от Регламент […] № 492/2011<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Следователно Директива 2014/54, влязла в сила на <DATE ISO="20140520">20 май 2014 г.</DATE>, ми изглежда напълно приложима по делата в главните производства, тъй като член 3, параграф 1 от нея налага на държавите членки да гарантират, че работниците и членовете на техните семейства, които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>смятат, че са засегнати от неспазването на принципа на равно третиране спрямо тях<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, разполагат със съдебни процедури за привеждане в изпълнение на задълженията по член 45 ДФЕС и членове 1—10 от Регламент № 492/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Всъщност необходимо ли е още да се припомня, че произтичащото от дадена директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки,<?PAGE NO="11"?> включително върху съдебните органи в рамките на тяхната компетентност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. в този смисъл за неотдавнашно припомняне на постоянната съдебна практика, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160419">19 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>DI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑441/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:278">EU:C:2016:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>? На практика това означава, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>че при прилагането на националното законодателство, независимо дали става дума за разпоредби, приети <HT TYPE="ITALIC">преди</HT> или след влизането в сила на директивата, националната юрисдикция, от която се иска да ги тълкува, е длъжна да го направи в светлината на текста и целта на директивата, за да се постигне търсеният от нея резултат, и по този начин да се съобрази с член [288, трета алинея, ДФЕС]<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19901113">13 ноември 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marleasing</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:395">EU:C:1990:395</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В този контекст Директива 2014/54 потвърждава, че именно с оглед на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>членове на семейството<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, определено в практиката на Съда във връзка с Регламент № 1612/1968 и впоследствие възпроизведено в член 2 от Директива 2004/38, е необходимо понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>дете<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> да се тълкува като ползващо се непряко от принципа на равенство, закрепен в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Анализирайки практиката на Съда и нормите на вторичното право, които използват понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>семейство<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, T. Stein стига до същия извод. Според него понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>семейство<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> в правото на Съюза се базира на схващане за семейството, основано на брачна връзка, която включва регистрираните съжителства, но надхвърля традиционното понятие за семейно ядро, включвайки в него членовете на издръжка (<HT TYPE="ITALIC">Stein</HT>, T. The notion of the term of family on european level with a focus on the case law of the European Court of Human Rights and the European Court of Justice. — In: <HT TYPE="ITALIC">Verbeke</HT>, A., <HT TYPE="ITALIC">Scherpe</HT>, J.‑M., <HT TYPE="ITALIC">Declerck</HT>, Ch., <HT TYPE="ITALIC">Helms</HT>, T. et <HT TYPE="ITALIC">Senaeve</HT>, P. (еd.), Confronting the frontiers of family and succession law: liber amicorum Walter Pintens, Vol. 2, Cambridge/Anvers, Portland/Intersentia, 2012, p. 1375—1392, p. 1391).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>По-нататък, това тълкуване съответства на тълкуването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>семейния живот<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, както е защитен от член 7 от Хартата и член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> Всъщност Европейският съд по правата на човека постепенно се отдалечава, по-конкретно, от критерия относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>родствената връзка<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, за да признае възможността за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>de facto семейни връзки<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. в този смисъл ЕСПЧ, решение от <DATE ISO="19970422">22 април 1997 г.</DATE>, X, Y и Z с/у Обединено кралство, ECLI:CE:ECHR:1997:0422JUD002183093.</P></NOTE>. Впрочем съгласно член 52, параграф 3 от Хартата, когато последната съдържа права, които съответстват на права, гарантирани от посочената конвенция, техният смисъл и обхват трябва да бъдат същите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Един пример ще успее да покаже ирелевантността на стриктно правното определение на родствената връзка в обхвата на член 7 от Регламент № 492/2011 и на социалните и данъчните предимства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Да си представим семейство с деца от предходни бракове на родителите, в което има три деца. Първото е само на няколко месеца, когато загубва баща си в резултат на пътнотранспортно произшествие. Когато е на тригодишна възраст, майка му среща мъж — разведен баща на едно двегодишно дете, който сам упражнява родителските права по отношение на последното. От този нов съюз се ражда трето дете. Семейството живее в Белгия, на няколко километра от Люксембург, където майката работи от над десет години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Ако в описаното положение понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>дете<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, използвано в член 2 bis от изменения Закон от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE>, трябва да се разглежда в тесен смисъл, това би означавало, че майката ще може да получи финансовата помощ за висше образование от люксембургската държава за собственото си дете и за общото дете на двойката. За сметка на това детето на съпруга, което живее от двегодишна възраст в това семейство, не ще може да се ползва от същата помощ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Предвид гореизложените съображения следователно считам, че дете, което няма правна връзка с работника мигрант, но отговаря на определението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>член на семейството<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> по член 2, точка 2 от Директива 2004/38, трябва да се разглежда като дете на този работник и се ползва непряко от социалните предимства, посочени в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>По необходимостта за участие в издръжката на детето за родителя без правна връзка</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Във втората част от преюдициалното запитване запитващата юрисдикция поставя също въпрос относно степента на необходимия принос на пограничния работник за издръжката на студента, по отношение на когото той няма правна връзка, за да се позволи на последния да ползва финансова помощ като разглежданата в главните производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Вярно е, че съгласно практиката на Съда, припомнена в т. 39 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>финансирането на образование, предоставено от държава членка за децата на работници, представлява за работника мигрант социално предимство по смисъла на […] член 7, параграф 2 [от Регламент № 1612/68 (понастоящем член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011)], <HT TYPE="ITALIC">когато работникът продължава да осигурява издръжката на детето си</HT><QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Вярно е също, че член 10 от Регламент № 1612/68 посочваше съпруга/та на работника и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>техни низходящи, на възраст под 21 години <HT TYPE="ITALIC">или издържани от тях</HT><QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE> и че изразът е възпроизведен в член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се констатира, че Съдът е постановил, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>качеството на член на семейството не предполага […] право на издръжка<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850618">18 юни 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lebon</NAME.CASE> (<NO.CASE>316/85</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:302">EU:C:1987:302</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>[а]ко случаят беше такъв, събирането на семейството би зависело от националните законодателства, които са различни в различните държави, което би довело до нееднакво прилагане на общностното право<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850618">18 юни 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lebon</NAME.CASE> (<NO.CASE>316/85</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:302">EU:C:1987:302</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Трябва да се приеме, че същото разсъждение се прилага за приноса на съпруга по отношение на децата от предходен брак на другия съпруг. Поради това продължава да изглежда разумно да се приеме, че качеството на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>член на семейството на издръжка произтича от фактическо положение<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850618">18 юни 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lebon</NAME.CASE> (<NO.CASE>316/85</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:302">EU:C:1987:302</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което трябва да се преценява от администрацията и впоследствие евентуално от съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Предложеното тълкуване освен това е в съответствие с припомнената по-горе съдебна практика, която предпочита широкия израз <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>осигурява издръжката на детето<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> пред израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>дете на издръжка<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Условието за приноса за издръжката на детето произтича от фактическо положение, което може да бъде доказано с обективни фактори, като брака (или регистрираното съжителство на родителя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>от правна гледна точка<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> и новия съпруг на родителя) или общо жилище, при това без да е необходимо да се определят причините за използване на това подпомагане, нито да се определя конкретно неговият размер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>В това отношение не може да се възприеме тезата на люксембургското правителство, че за неговата администрация би било невъзможно да изследва във всеки отделен случай дали и в каква степен пограничният работник — съпруг на родителя на студента, допринася или не допринася за неговата издръжка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. писменото становище на люксембургското правителство (т. 46).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>На първо място, осигуряването на издръжката на детето се презумира до навършването на 21-годишна възраст, тъй като член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 предвижда условието за издръжка като алтернатива на условието за възраст след навършени 21 години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>На следващо място, от становищата на жалбоподателите в главните производства е видно, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>поемането на издръжката<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> на детето от страна на домакинството представлява критерий за изплащане на семейните надбавки (получавани в разглежданите случаи от поне двама от съответните втори бащи), без това да създава особено затруднение, макар да няма изискване за правно признат произход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. писменото становище на г‑жа Depesme и на г‑н Kerrou (стр. 21), както и на г‑н Kauffmann (т. 90 и сл.)</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>На последно място, самият люксембургски законодател установява в член 3 от сега действащия закон, тоест Закона от <DATE ISO="20140724">24 юли 2014 г.</DATE> за държавната финансова помощ за висше образование, изискването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>работник[ът да] продължава да допринася за издръжката на студента<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>. Поради това подобно изискване не може да се разглежда като неподлежащо на проверка от администрацията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Сour administrative (Люксембург) преюдициален въпрос по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>Член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110405">5 април 2011 година</DATE> относно свободното движение на работници в Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че дете, което няма правна връзка с работник мигрант, но е низходящо на съпруга/съпругата (или на регистрирания партньор) на този работник, трябва да се разглежда като дете на посочения работник. Поради това то се ползва непряко от социалните предимства, посочени в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, при условие че работникът осигурява неговата издръжка.</P><P>Условието за приноса за издръжката на детето произтича от фактическо положение, без да е необходимо да се определят причините за използване на това подпомагане, нито да се определя конкретно неговият размер<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>