<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-568/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0568</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:264">EU:C:2022:264</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20220407">7.4.2022 г.</DATE> — Дело C‑568/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">H Limited</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20220407">7 април 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, буква a)</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за решение</KEYWORD><KEYWORD>Осъдителен съдебен акт, постановен по паричен иск в друга държава членка в бързо производство при условията на състезателност след проверка на съдебно решение, постановено в трета държава</KEYWORD><KEYWORD>Член 39</KEYWORD><KEYWORD>Изпълнителна сила в държавите членки</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑568/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с акт от <DATE ISO="20200923">23 септември 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20201102">2 ноември 2020 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">J</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">H Limited,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (трети състав),</P><P>състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, N. Jääskinen, M. Safjan (докладчик), N. Piçarra и M. Gavalec, съдии,</P><P>генерален адвокат: P. Pikamäe,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за J, от C. Straberger, Rechtsanwalt,</P></ITEM><ITEM><P>за H Limited, от S. Turic, Rechtsanwalt,</P></ITEM><ITEM><P>за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann и U. Bartl, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. Heller и H. Leupold, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, член 2, буква а), член 39, член 42, параграф 1, буква б) и членове 45, 46 и 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между J и H Limited по повод на изпълнението в Австрия на осъдително определение, постановено в бързо производство по паричен иск от High Court of Justice (England &amp; Wales) (Висш съд (Англия и Уелс), Обединено кралство) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>High Court<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) на основание на две съдебни решения, постановени в Йордания.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 4, 6, 26 и 34 от Регламент № 1215/2012 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>(4)</NO.P><TXT>Някои различия между националните норми, които са приложими по отношение на компетентността и признаването на съдебни решения, затрудняват гладкото функциониране на вътрешния пазар. Затова от съществено значение са разпоредбите за уеднаквяване на правилата по спорове за компетентност по граждански и търговски дела и за осигуряване на бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в държава членка.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(6)</NO.P><TXT>С оглед на постигане на целта за свободно движение на съдебни решения по граждански и търговски дела е необходимо и целесъобразно правилата, приложими по отношение на компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения, да се уреждат с правен инструмент на Съюза, който е правно обвързващ и се прилага пряко.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(26)</NO.P><TXT>Взаимното доверие в правораздаването в [Европейския съюз] обосновава принципа, че съдебните решения, постановени в държава членка, следва да бъдат признати във всички държави членки, без за това да е необходима специална процедура. Освен това целта трансграничните съдебни спорове да приключват по-бързо и да са свързани с по-малко разходи е основание за премахване на декларацията за<?PAGE NO="3"?> изпълняемост преди изпълнението на съдебните решения в сезираната държава членка. Поради това съдебните решения, постановени от съдилищата на държава членка, следва да бъдат разглеждани като постановени в сезираната държава членка.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(34)</NO.P><TXT>Следва да се гарантира приемственост между Брюкселската конвенция [от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 година</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1972">ОВ L 299, 1972 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции за присъединяването на нови държави членки към нея (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Брюкселската конвенция от 1968 г.<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>)], Регламент (ЕО) № 44/2001 [на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74)] и настоящия регламент и за тази цел следва да се установят преходни разпоредби. Същата нужда от приемственост се прилага и по отношение на тълкуването от Съда на Европейския съюз на Брюкселската конвенция от 1968 г. и на регламентите, които я заменят<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 1 от този регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 2 от този регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>За целите на настоящия регламент:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> означава всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и решение за определяне на разноските от служител на съда.</TXT><P>За целите на глава III <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> включва временни, включително обезпечителни, мерки, постановени от съд или правораздавателен орган, който по силата на настоящия регламент е компетентен по съществото на делото. То не включва временна, включително обезпечителна, мярка, която е постановена от такъв съд или правораздавателен орган без призоваване на ответника, освен ако решението, съдържащо мярката, е връчено на ответника преди изпълнението;</P></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>държава членка по произход<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава държавата членка, в която, според случая, е постановено съдебното решение, одобрена е или е сключена съдебната спогодба или е формално съставен или вписан автентичният акт;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>сезирана държава членка<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава държавата членка, в която се прави искане за признаване на съдебно решение или в която се иска изпълнение на съдебното решение, съдебната спогодба или автентичния акт;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>съд по произход<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> означава съдът, постановил решението, чието признаване се иска или чието изпълнение се търси<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 39 от същия регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Съдебно решение, постановено в държава членка, което подлежи на изпълнение в тази държава членка, е изпълняемо в другите държави членки, без да се изисква декларация за изпълняемост<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 42, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>За целите на изпълнението в държава членка на съдебно решение, постановено в друга държава членка, молителят представя на компетентния орган по изпълнение на решението:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>удостоверение, издадено съгласно член 53, с което се удостоверява, че съдебното решение е изпълняемо и което съдържа извлечение от съдебното решение, както и съответната информация относно възстановяемите процесуални разходи и начислената лихва по целесъобразност<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 45, параграф 1 от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>По молба от заинтересована страна признаването на съдебно решение се отказва:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>ако такова признаване явно противоречи на обществения ред в сезираната държава членка;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Съгласно член 46 от посочения регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>По молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, изпълнението на съдебно решение се отказва, ако се установи едно от основанията, посочени в член 45<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 52 от същия регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>При никакви обстоятелства не се допуска постановено в държава членка съдебно решение да се преразглежда по същество в сезираната държава членка<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Текстът на член 53 от Регламент № 1215/2012 гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>По искане на заинтересована страна съдът по произход издава удостоверение посредством формуляра, установен в приложение I<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>С определение в бързо производство по паричен иск от <DATE ISO="20190320">20 март 2019 г.</DATE> High Court осъжда J, физическо лице с местожителство в Австрия, да заплати на H Limited, банкова институция, главница в размер на <FT TYPE="NUMBER">10392463</FT> USD (щатски долара) (около <FT TYPE="NUMBER">9200000</FT> EUR), заедно с лихвите и разноските, в изпълнение на две съдебни решения, постановени на <DATE ISO="20130503">3 май</DATE> и <DATE ISO="20130520">20 май 2013 г.</DATE> от йордански съдилища (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>йорданските решения<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>). Освен това High Court издава удостоверението по член 53 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>H Limited иска изпълнението на това осъдително определение, постановено в бързо производство по паричен иск, в съдебния район на Bezirksgericht Freistadt (Окръжен съд Фрайщат, Австрия) на основание Регламент № 1215/2012, като представя по-специално удостоверението по член 53 от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20190412">12 април 2019 г.</DATE> Bezirksgericht Freistadt (Окръжен съд Фрайщат) разрешава на H Limited, на основание на определението на High Court от <DATE ISO="20190320">20 март 2019 г.</DATE> и в приложение на Регламент № 1215/2012, да пристъпи към изпълнение на последното, за да събере вземане в размер на <FT TYPE="DECIMAL">9249915,62</FT> EUR ведно с лихвите и разноските. Този съд отбелязва по-специално, че производството пред High Court е в съответствие с принципа на състезателност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Жалбата, подадена от J срещу това определение от <DATE ISO="20190412">12 април 2019 г.</DATE>, е отхвърлена с решение на Landesgericht Linz (Върховен областен съд Линц, Австрия) от <DATE ISO="20200622">22 юни 2020 г.</DATE> След като отбелязва, че определението на High Court от <DATE ISO="20190320">20 март 2019 г.</DATE> представлява съдебно решение по смисъла на член 2, буква а) от Регламент № 1215/2012, въззивният съд подчертава, че представеното от H Limited удостоверение по член 53 от този регламент не поражда никакво съмнение, препращащо към някое от основанията за отказ на признаване, предвидени в член 45 от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>J подава ревизионна жалба пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Последната юрисдикция клони към становището, че принципът на изключване на двойната екзекватура важи и за съдебните решения, постановени в бързи производства от съд на държава членка по искане за изпълнение на чуждестранно съдебно решение, тъй като правоотношението, което е в основата на установения с окончателно съдебно решение дълг, не е предмет на проверка по същество. Следователно разглежданото в главното производство решение не попадало в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> по смисъла на член 2, буква а) от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>В такъв случай не би бил изключен съдебен контрол върху общите условия за изпълнение съгласно този регламент. Поради това запитващата юрисдикция счита, че държавата членка, в която се иска изпълнение, може да провери данните, съдържащи се в удостоверението по член 53 от Регламент № 1215/2012, така че длъжникът може да се позове на липсата на условия за изпълнение, например тъй като липсва съдебно решение по смисъла на член 2, буква а) от този регламент или тъй като посоченият регламент не е приложим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Тази юрисдикция обаче отбелязва, че правилното прилагане на правото на Съюза не е толкова очевидно, че да не оставя място за никакво основателно съмнение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли разпоредбите на [Регламент № 1215/2012], в частност член 2, буква а) и член 39 от него, да се тълкуват в смисъл, че е налице изпълняемо решение и когато длъжникът в дадена държава членка — след съкратена проверка в състезателно производство, която обаче се отнася само до това обвързваща ли е силата на пресъдено нещо в постановено срещу него съдебно решение в трета държава — е длъжен да плати на страната, спечелила в съдебното производство в третата държава, установения с окончателно съдебно решение дълг в третата държава, когато предметът на производството в държавата членка е сведен до проверката дали правото, което произтича от окончателно съдебно решение, е налице по отношение на длъжника?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия въпрос:</TXT><P>Трябва ли разпоредбите на Регламент [№ 1215/2012], в частност член 1, член 2, буква а) и членове 39, 45, 46 и 52 от него, да се тълкуват в смисъл, че изпълнението трябва да бъде отказано независимо дали е налице някое от посочените в член 45 от [този регламент] основания, когато решението, което следва да бъде проверено, не е съдебно решение по смисъла на член 2, буква а) или член 39 от този регламент или искането, което е в основата на решението в държавата членка по произход, не попада в приложното поле на [същия регламент]?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия и утвърдителен отговор на втория въпрос:</TXT><P>Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 1, член 2, буква а), член 39, член 42, параграф 1, буква б) и членове 46 и 53 от него, да се тълкуват в смисъл, че в производството по молбата за отказ на изпълнението съдът на сезираната държава членка е длъжен, въз основа още на данните, предоставени от съда по произход в удостоверението по член 53 от [този регламент], да приеме, че е налице решение, което попада в приложното поле на Регламента и подлежи на изпълнение?<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, буква а) и член 39 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че осъдително определение, постановено в бързо производство по паричен иск от съд на държава членка въз основа на окончателни съдебни решения, постановени в трета държава, представлява съдебно решение и се ползва с изпълнителна сила в другите държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Най-напред следва да се припомни, че тъй като съгласно съображение 34 от Регламент № 1215/2012 с последния се отменя и заменя Регламент № 44/2001, който от своя страна заменя Брюкселската конвенция от 1968 г., даденото от Съда тълкуване на разпоредбите от последните правни актове се отнася и за разпоредбите на Регламент № 1215/2012, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>еквивалентни<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20220310">10 март 2022 г.</DATE>, <NAME.CASE>BMA Nederland</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑498/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:173">EU:C:2022:173</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Такъв е случаят с член 25 и член 27, точка 1 от тази конвенция, както и с член 32 и член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, от една страна, и с член 2, буква а), както и с член 45, параграф 1, буква а) от Регламент № 1215/2012, от друга страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Както отбелязва Съдът по отношение на член 32 от Регламент № 44/2001, който е еквивалентната разпоредба на член 2, буква а) от Регламент № 1215/2012, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> включва всяко решение, постановено от юрисдикция на държава членка, без разлика в зависимост от съдържанието на съответното решение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gothaer Allgemeine Versicherung и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑456/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:719">EU:C:2012:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>От това следва, че посоченото понятие включва и осъдително определение, постановено в бързо производство по паричен иск от съд на държава членка въз основа на окончателни съдебни решения, постановени в трета държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Действително, в съответствие с практиката на Съда, за да попаднат съдебните решения в приложното поле на Регламент № 1215/2012, е достатъчно да става въпрос за съдебни актове, които преди да бъде поискано признаването и изпълнението им в държава членка, различна от държавата членка по произход, са били или са можели под една или друга форма да бъдат предмет в тази държава членка по произход на разглеждане в състезателно производство (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gambazzi</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑394/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:219">EU:C:2009:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Това широко и самостоятелно тълкуване се подкрепя от системата, въведена с Регламент № 1215/2012, както и от преследваните с него цели (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gothaer Allgemeine Versicherung и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑456/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:719">EU:C:2012:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до преследваните с Регламент № 1215/2012 цели, съображение 6 от него излага целта за свободно движение на съдебни решения по граждански и търговски дела. Освен това от съображения 4 и 26 следва, че той има за цел да опрости формалностите с оглед бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения от държавите членки, които са обвързани от този регламент. Както отбелязва Европейската комисия, различно тълкуване на член 2, буква а) от този регламент би наложило понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> да се обвърже със съдържанието му, което би противоречало на тази цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до системата, установена с Регламент № 1215/2012, съображение 26 от него подчертава значението на принципа на взаимно доверие между съдилищата на държавите членки по отношение на изпълнението на съдебните решения, което предполага понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> да не се тълкува ограничително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Това взаимно доверие би било накърнено, ако юрисдикция на държава членка може да отрече характера на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> на осъдително определение, постановено в бързо производство по паричен иск от съд на друга държава членка въз основа на окончателни съдебни решения, постановени в трета държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В крайна сметка ограничителното тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> по смисъла на член 2, буква а) от Регламент № 1215/2012 би довело до създаването на категория актове, постановени от съдилища, които макар да не са сред изчерпателно изброените в<?PAGE NO="8"?> член 45 от този регламент изключения, не биха могли да попаднат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> и които следователно съдилищата на другите държави членки не биха били длъжни да изпълняват. Съществуването на такава категория актове би било несъвместимо със системата, установена в членове 39, 45 и 46 от посочения регламент, който предвижда изпълнението по право на съдебните решения и изключва проверката на компетентността на юрисдикциите на държавата членка по произход от страна на тези на сезираната държава членка (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gothaer Allgemeine Versicherung и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑456/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:719">EU:C:2012:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че разглежданото в главното производство определение на High Court е било предмет най-малкото на разглеждане в рамките на бързо състезателно производство в държавата членка по произход, поради което представлява съдебно решение по смисъла на член 2, буква а) от Регламент № 1215/2012. Следователно, тъй като е обявено за подлежащо на изпълнение в тази държава членка, съгласно член 39 от същия регламент то е изпълняемо в другите държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Този извод не се обезсилва от факта, че по същество посоченото определение е постановено в изпълнение на съдебни решения, постановени в трета държава, които сами по себе си не подлежат на изпълнение в държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Всъщност поради ограничаването на приложното поле на Регламент № 1215/2012 до въпросите относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения, постановени от юрисдикциите на държавите членки, и при липсата на други разпоредби от правото на Съюза, уреждащи тези въпроси във връзка с решенията, постановени от юрисдикциите на трети държави, същите държави членки по принцип са свободни да определят условията и производствата, позволяващи на националните юрисдикции да разглеждат отнесените пред тях спорове. От това следва, че някои видове съдебни производства и решения, които съществуват в дадена държава членка, нямат непременно еквивалент в останалите държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до въпроса какви последици могат да имат в държавите членки съдебни решения, постановени от юрисдикции на трети държави, липсата на хармонизация на равнището на Съюза води до това, че юрисдикциите на държава членка могат законосъобразно да постановяват в съответствие с приложимото си национално право подлежащи на изпълнение решения въз основа на тези съдебни решения, въпреки че вземането предвид на същите съдебни решения в други държави членки остава подчинено на изискването за екзекватура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>В допълнение, противно на това, което запитващата юрисдикция е склонна да приеме, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940120">20 януари 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Owens Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑129/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:13">EU:C:1994:13</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от което по аналогия може да се заключи, че членове 29—31 от Регламент № 1215/2012 не се прилагат по отношение на производствата за обявяване за изпълняеми на съдебни решения, постановени в трета държава по граждански и търговски дела, не означава, че съдебно решение, постановено в съответствие с правилата за компетентност и производството на държава членка въз основа на постановено от трета държава съдебно решение, не би могло да попадне в приложното поле на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, подобно на това, което важи за всяко друго национално съдебно решение, квалифицирането на акт като разглежданото в главното производство определение като съдебно решение по смисъла на член 2, буква а) от Регламент<?PAGE NO="9"?> № 1215/2012 по никакъв начин не зависи от това дали самото производство, в което той е бил постановен, попада в приложното поле на този регламент, тъй като той няма за цел да уеднакви процесуалните правила на държавите членки (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210909">9 септември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Топлофикация София и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑208/20 и C‑256/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:719">EU:C:2021:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>От друга страна и във всички случаи в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940120">20 януари 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Owens Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑129/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:13">EU:C:1994:13</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), се прави ясно разграничение между неприложимостта на Брюкселската конвенция от 1968 г. към производствата за признаване или изпълнение на съдебни решения, постановени по граждански и търговски дела в трета държава, и приложимостта на тази конвенция към всяко съдебно решение, постановено от юрисдикция на договаряща държава, независимо от наименованието ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Следователно трябва да се констатира, че нито една разпоредба на Регламент № 1215/2012, нито някоя от преследваните с този регламент цели не е пречка осъдително определение, постановено в бързо производство по паричен иск от съд на държава членка въз основа на окончателни съдебни решения, постановени в трета държава, да попадне в приложното поле на посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>От установената в членове 39, 45 и 46 от Регламент № 1215/2012 система все пак следва, че признаването на такова определение за съдебно решение по смисъла на член 2, буква а) от този регламент не лишава длъжника от правото да се противопостави на изпълнението на това съдебно решение, като изтъкне някое от основанията за отказ съгласно посочения член 45.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>По-специално, в съответствие с член 45, параграф 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 46 от същия, по молба от заинтересована страна признаването на съдебно решение се отказва, ако такова признаване явно противоречи на обществения ред в сезираната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Важно е обаче да се подчертае, че макар държавите членки по принцип да остават свободни да определят в съответствие с националните си разбирания изискванията на своя обществен ред, границите на това понятие попадат в обхвата на тълкуването на посочения регламент. Следователно, макар Съдът да не може да определя съдържанието на обществения ред в държава членка, той следва да контролира пределите, в които съд на дадена държава членка може да се позовава на това понятие, за да не признае съдебно решение, постановено в друга държава членка (вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000328">28 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Krombach</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑7/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:164">EU:C:2000:164</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Diageo Brands</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑681/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:471">EU:C:2015:471</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Освен това, като забранява да се преразглежда по същество постановено в друга държава членка съдебно решение, член 52 от Регламент № 1215/2012 не позволяват на съда на сезираната държава членка да откаже признаването на това решение единствено по съображение, че би имало разлика между правната норма, прилагана от съда на държавата по произход, и тази, която би приложил съдът на сезираната държава, ако бе сезиран със спора. По същия начин съдът на сезираната държава не може да контролира точността на правната или фактическа преценка, извършена от съда на държавата по произход (вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000328">28 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Krombach</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑7/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:164">EU:C:2000:164</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Diageo Brands</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑681/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:471">EU:C:2015:471</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Така, за да се спази забраната за преразглеждане по същество на постановеното в друга държава членка съдебно решение, може да се прибегне до клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 45, параграф 1, буква а) от Регламент № 1215/2012, само в хипотезата, в която признаването на съдебното решение, постановено в тази държава членка, би представлявало явно нарушение на правна норма, която се счита за съществена в правния ред на сезираната държава членка, или на право, признато като основно в този правен ред (вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000328">28 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Krombach</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑7/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:164">EU:C:2000:164</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Diageo Brands</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑681/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:471">EU:C:2015:471</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Такова нарушение може да се състои по-специално във факта, че длъжникът не е бил в състояние да се защити ефективно пред съда по произход и да оспори в държавата членка по произход съдебното решение, чието изпълнение се иска (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gambazzi</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑394/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:219">EU:C:2009:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Така в настоящия случай, ако J успее да докаже пред съда по делото в сезираната държава членка, че в държавата членка по произход не е имал възможност да оспори по същество исканията, по които са постановени йорданските решения, предмет на разглежданото в главното производство определение, тази юрисдикция би могла да откаже изпълнението на това определение поради явната му несъвместимост с националния обществен ред. Единствено запитващата юрисдикция може да направи тази преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе в неговата цялост на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, буква а) и член 39 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че осъдително определение, постановено в бързо производство по паричен иск от съд на държава членка въз основа на окончателни съдебни решения, постановени в трета държава, представлява съдебно решение и се ползва с изпълнителна сила в другите държави членки, ако е било постановено в състезателно производство в държавата членка по произход и е било обявено за изпълняемо в нея, но наличието на съдебно решение не лишава длъжника от правото в съответствие с член 46 от посочения регламент да поиска отказ на изпълнението на някое от основанията по член 45 от него.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория и третия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория и третия въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 2, буква а) и член 39 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се<?PAGE NO="11"?> тълкуват в смисъл, че осъдително определение, постановено в бързо производство по паричен иск от съд на държава членка въз основа на окончателни съдебни решения, постановени в трета държава, представлява съдебно решение и се ползва с изпълнителна сила в другите държави членки, ако е било постановено в състезателно производство в държавата членка по произход и е било обявено за изпълняемо в нея, но наличието на съдебно решение не лишава длъжника от правото в съответствие с член 46 от посочения регламент да поиска отказ на изпълнението на някое от основанията по член 45 от него.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>