<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-342/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0342</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:276">EU:C:2022:276</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20220407">7.4.2022 г.</DATE> — Дело C‑342/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Освобождаване на учредените с договор инвестиционни фондове от данъчно облагане)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (втори състав)</P><P><DATE ISO="20220407">7 април 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: фински.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Данъчни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Свободно движение на капитали</KEYWORD><KEYWORD>Ограничения</KEYWORD><KEYWORD>Данък върху доходите на юридически лица</KEYWORD><KEYWORD>Освобождаване на инвестиционните фондове от данъчно облагане</KEYWORD><KEYWORD>Условия за освобождаване от данъчно облагане</KEYWORD><KEYWORD>Условие фондът да е учреден с договор</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑342/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки, Финландия) с акт от <DATE ISO="20200709">9 юли 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200723">23 юли 2020 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><P><HT TYPE="BOLD">А SCPI</HT></P><P>при участието на:</P><P><HT TYPE="BOLD">Veronsaajien oikeudenvalvontayksikö</HT></P></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (втори състав),</P><P>състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на първи състав, изпълняващ функцията на председател на втори състав, I. Ziemele (докладчик), T. von Danwitz, P. G. Xuereb и A. Kumin, съдии,</P><P>генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за финландското правителство, първоначално от H. Leppo, A. Laine и S. Hartikainen, а впоследствие от H. Leppo и A. Laine, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, първоначално от W. Roels и I. Koskinen, а впоследствие от W. Roels, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на производство, образувано по искане на френското дружество A SCPI по повод на предварителното решение на Verohallinto (данъчна администрация, Финландия) от <DATE ISO="20190613">13 юни 2019 г.</DATE> относно данъчното облагане на доходите от отдаване под наем и на печалбите от прехвърляне на намиращи се във Финландия недвижими имоти и на акции в притежаващи такива имоти дружества, получени от A в тази държава членка през данъчните 2019 г. и 2020 г. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>решението от <DATE ISO="20190613">13 юни 2019 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 1, параграфи 1—3 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090713">13 юли 2009 година</DATE> относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="302" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="2009">ОВ L 302, 2009 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага за предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), установени на териториите на държавите членки.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на настоящата директива и при условията на член 3 ПКИПЦК означава предприятие:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>чиято единствена цел е колективното инвестиране в прехвърлими ценни книжа или в други ликвидни финансови активи, посочени в член 50, параграф 1, на капитал, привлечен чрез публично предлагане[,] и чието функциониране е съобразено с принципа на разпределението на рисковете; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>чиито дялове, по искане на техните притежатели, подлежат на обратно изкупуване или откупуване, пряко или косвено, от активите на тези предприятия. Действията, предприети от ПКИПЦК с цел да се гарантира борсовата стойност на неговите дялове да не се различава значително от стойността на неговите нетни активи, се считат за равностойни на такова изкупуване или откупуване.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>Държавите членки може да разрешат ПКИПЦК да бъдат съставени от няколко инвестиционни подразделения.</P></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Предприятията, посочени в параграф 2, могат да бъдат учредени в съответствие с договорното право (като взаимни фондове под управлението на управляващи дружества), с тръстовото право (като дялови тръстове) или въз основа на устав (като инвестиционни дружества).</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20210608">8 юни 2021 година</DATE> относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="174" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 174, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>При спазване на параграф 3 от настоящия член и член 3, настоящата директива се прилага за:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>ЛУАИФ [лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове] от ЕС, които управляват един или повече [алтернативни инвестиционни фондове (АИФ)], независимо дали тези АИФ са от ЕС или от трета държава;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>ЛУАИФ от трета държава, които управляват един или повече АИФ от ЕС; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>ЛУАИФ от трета държава, които предлагат един или повече АИФ в Съюза, независимо дали тези АИФ са от ЕС или от трета държава.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на параграф 1 е без значение:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>дали АИФ е инвестиционно дружество от отворен или затворен тип;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>дали АИФ е учреден съгласно договорното право или съгласно тръстовото право, или въз основа на устав, или има друга правна форма;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>правно-организационната структура на ЛУАИФ<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно член 4, параграф 1, буква а) от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>[…] се прилагат следните определения:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>АИФ<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> означава предприятия за колективно инвестиране, включително техни инвестиционни подразделения:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>които набират капитал от множество инвеститори с цел инвестирането му в съответствие с определена инвестиционна политика в полза на тези инвеститори, и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>за които не се изисква разрешение съгласно член 5 от Директива 2009/65/ЕО<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Финландското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 3, точка 4 от Tuloverolaki (1535/1992) [Закон 1535/1992 за данъка върху доходите] от <DATE ISO="19921230">30 декември 1992 г.</DATE>, изменен със Закон 528/2019 от <DATE ISO="20190412">12 април 2019 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Закон за данъка върху доходите<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>образувания<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> по смисъла на този закон са по-специално акционерните дружества, инвестиционните фондове и специализираните инвестиционни фондове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Съгласно член 9, алинея 1, точка 2 от Закона за данъка върху доходите физическите лица, които през данъчната година не са пребивавали във Финландия, и чуждестранните образувания подлежат на облагане за получените във Финландия доходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 10 от този закон гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Получени във Финландия доходи са:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>доходите от намиращи се във Финландия недвижими имоти или от помещения, притежавани въз основа на акции на финландски акционерни жилищностроителни или други акционерни дружества или на членство във финландски жилищностроителни или други кооперации,</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>6)</NO.P><TXT>дивидентите, натрупаните от кооперациите излишъци и другите сходни доходи от финландски акционерни дружества, кооперации или други образувания, както и дяловете в печалбата на финландски обединения;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>10)</NO.P><TXT>печалбата, получена от прехвърлянето на намиращ се във Финландия недвижим имот или на акции или дялове във финландски акционерни жилищностроителни или други акционерни дружества или кооперации, на които повече от 50 % от общия размер на активите се състои от един или няколко намиращи се във Финландия недвижими имота<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 20a, първа, втора, четвърта и седма алинея от посочения закон, в сила от <DATE ISO="20200101">1 януари 2020 г.</DATE>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Инвестиционните фондове по смисъла на глава 1, член 2, първа алинея, точка 2 от Sijoitusrahastolaki (213/2019) [Закон 213/2019 за инвестиционните фондове] или сходните с тях учредени с договор чуждестранни инвестиционни фондове от отворен тип, които имат най-малко 30 притежатели на дялове, са освободени от данък върху доходите.</ALINEA><ALINEA>Разпоредбите на първата алинея относно освобождаването на инвестиционните фондове от данъчно облагане се прилагат и по отношение на специализираните инвестиционни фондове по смисъла на глава 2, член 1, втора алинея от Vaihtoehtorahastojen hoitajista annettu laki (162/2014) [Закон 162/2014 за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове) и на сходните с тях учредени с договор чуждестранни специализирани инвестиционни фондове, доколкото фондовете са от отворен тип и имат най-малко 30 притежатели на дялове.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><?PAGE NO="5"?><ALINEA>Условие за освобождаването от данъчно облагане на специализираните инвестиционни фондове по смисъла на глава 2, член 1, втора алинея от Закона за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, респ. на сходните с тях учредени с договор чуждестранни специализирани инвестиционни фондове, които инвестират средствата си основно в недвижими имоти и в секюритизация на недвижими имоти по посочения в глава 16а, член 4 от този закон начин, е ежегодно тези фондове да разпределят на притежателите на дялове в тях най-малко три четвърти от печалбата за данъчната година, без да се взимат предвид нереализираните увеличавания на стойността.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>Когато инвестиционният или специализираният инвестиционен фонд се състои от две или повече инвестиционни подразделения, спрямо последните се прилагат разпоредбите относно инвестиционните или специализираните инвестиционни фондове<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>A е инвестиционен фонд за недвижими имоти, който е учреден по френското право като дружество с променлив капитал и инвестира в намиращи се в еврозоната недвижими имоти, отдавани под наем на търговци. Като алтернативен инвестиционен фонд по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61 A подлежи на контрол от френския орган за финансов надзор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>A Asset Management SAS, учредено по френското право опростено акционерно дружество, осигурява управлението на A и взема всички отнасящи се до него решения. Тези две дружества имат седалище във Франция и не разполагат с място на стопанска дейност във Финландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Инвеститорите, записали дялове в A, получават годишно доход, съответстващ на нетната сума на наемите и на другите финансови доходи на A. Печалбите се разпределят с решение на общото събрание на това дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Във Франция A е прозрачно за данъчни цели образувание, което не подлежи на облагане с данък върху доходите. Инвеститорите са тези, които подлежат на облагане с данък върху доходите за полученото от дяловете в A и от продажбата или обратното изкупуване на тези дялове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>A е възнамерявало да подпише през юни 2019 г. договор за покупка на акции на две установени във Финландия взаимоспомагателни акционерни дружества за недвижими имоти, собственици на намиращи се в тази държава членка недвижими имоти, които A да отдава под наем най-малко пет години. A също така е възнамерявало да направи други инвестиции в недвижими имоти от този вид или пряко да придобие недвижими имоти във Финландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>За да установи дали доходите и печалбите от тези инвестиции биха подлежали на данъчно облагане във Финландия, A сезира данъчната администрация с искане за издаване на обвързващо предварително решение относно данъчните 2019 г. и 2020 г.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20190613">13 юни 2019 г.</DATE> данъчната администрация приема по отношение на данъчната 2019 г., че по силата на действащите през тази данъчна година данъчни разпоредби може да се счита, че поради съществените си характеристики A е в положение, сходно с това на инвестиционен фонд по смисъла на член 3, точка 4 от Закона за данъка върху доходите. Съответно данъчната администрация приема, че доходите на A във Финландия от отдаването под наем или от продажбата на намиращи се в тази държава членка недвижими имоти, както и от прехвърлянето на акции в акционерни дружества, собственици на такива недвижими имоти, са освободени от данък върху доходите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>За сметка на това, що се отнася до данъчната 2020 г., данъчната администрация приема на основание на измененията в Закона за данъка върху доходите, в сила от <DATE ISO="20200101">1 януари 2020 г.</DATE>, че като дружество с променлив капитал A трябва да се приравни не на учреден с договор инвестиционен фонд по член 20a от посочения закон, а на акционерно дружество по финландското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Съответно тази данъчна администрация приема, че през данъчната 2020 г. доходите на A във Финландия от отдаването под наем или от продажбата на намиращи се в тази държава членка недвижими имоти, както и от прехвърлянето на акции в акционерни дружества, собственици на такива недвижими имоти, подлежат на облагане във Финландия по силата на член 10, точки 1, 6 и 10 и член 20a, първа алинея от Закона за данъка върху доходите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>А сезира Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки, Финландия), запитващата юрисдикция, с жалба срещу решението от <DATE ISO="20190613">13 юни 2019 г.</DATE> в частта, в която за доходите от недвижими имоти с източник във Финландия за данъчната 2020 г. не се признава освобождаване от данъчно облагане. В тази жалба A твърди, че член 20a от Закона за данъка върху доходите е в противоречие с правото на Съюза, и поддържа, че независимо от това, че е учредено въз основа на устав, така както предвижда френското законодателство относно инвестиционните фондове, функционалните му характеристики са сравними с тези на освободените от данък върху доходите финландски инвестиционни фондове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Отдел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Защита на правата на данъчните кредитори<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> към данъчната администрация, Финландия) счита, че при липсата на хармонизация на равнище Съюз на правните форми на предприятията за колективно инвестиране и на правилата за подоходното облагане на тези предприятия националните мерки, които регулират облагането на въпросните предприятия, както и правните форми, начините на функциониране или дейностите на последните могат да бъдат различни в отделните държави членки. A не отговаряло на условията за освобождаване от подоходно облагане, предвидени в член 20a, четвърта алинея от Закона за данъка върху доходите, който предвиждал такова освобождаване само за учредените с договор фондове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция констатира, че видно от решението от <DATE ISO="20190613">13 юни 2019 г.</DATE>, поради влизането в сила на <DATE ISO="20200101">1 януари 2020 г.</DATE> на член 20a от Закона за данъка върху доходите A вече не може да бъде приравнявано на освободен от данък върху доходите финландски инвестиционен фонд и дължи данък за получените във Финландия доходи от недвижими имоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че от подготвителните документи по приемането на член 20a от Закона за данъка върху доходите личи именно намерението на националния законодател да уточни случаите, в които чуждестранен фонд трябва да се приравни на<?PAGE NO="7"?> освободен от данък финландски фонд, било то инвестиционен или специализиран инвестиционен фонд, и то с цел да се подобри предвидимостта на данъчното облагане, да се повиши правната сигурност и да се премахнат административни тежести.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Националният законодател е искал също така да осигури лоялна конкуренция, като постави финландските и чуждестранните фондове в условията на равнопоставеност. Поради липсата на определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>инвестиционен фонд<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> общият характер на националните данъчни разпоредби допринасял в миналото за по-лесно приравняване на чуждестранните фондове на финландски инвестиционни фондове, макар в чужбина последните не само не са били подлагани непременно на сходен режим, а дори са били обект на по-строго законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Според тази юрисдикция целта на приетите от законодателя изменения не е да се постави под въпрос правилото, че данъчният режим във Финландия се определя от правната форма на съответния инвестиционен инструмент, а да се направи по-прецизно данъчното законодателство, що се отнася до положението на учредените с договор фондове, независимо дали те са местни или чуждестранни, без същевременно в приложното поле на освобождаването от данъчно облагане да се включват други видове предприятия за колективно инвестиране. Запитващата юрисдикция подчертава още, че съгласно приложимото към инвестиционните фондове финландско законодателство инвестиционни фондове могат да се учредяват само с договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Поради това запитващата юрисдикция счита, че следва да отговори на въпроса дали за данъчната 2020 г. А трябва да се приравни на финландските инвестиционни фондове, освободени от данък за получени във Финландия доходи, или пък трябва да заплати удържан при източника данък за доходите от отдаване под наем и за печалбата от дейността си с недвижими имоти в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В частност тази юрисдикция иска да установи дали членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС допускат член 20a от Закона за данъка върху доходите, по силата на който единствено учредените с договор чуждестранни инвестиционни фондове от отворен тип се приравняват на освободените от данък върху доходите финландски инвестиционни фондове, така че например учредените под формата на дружество инвестиционни фондове, като A, след влизането в сила на член 20a от Закона за данъка върху доходите вече не могат да бъдат приравнени на освободени финландски инвестиционни фондове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Трябва ли членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която само учредените с договор чуждестранни инвестиционни фондове от отворен тип могат да се приравняват на освободен от данък върху доходите финландски инвестиционен фонд, така че чуждестранни инвестиционни фондове, които по своята правна форма не са учредени с договор, подлежат на облагане с данък при източника във Финландия, въпреки че не съществуват други съществени обективни разлики между тяхното положение и това на финландските инвестиционни фондове?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Важно е най-напред да се отбележи, че спорът по главното производство се отнася до възможността жалбоподателят в главното производство, който е алтернативен инвестиционен фонд по смисъла на Директива 2011/61, учреден във Франция под формата на дружество, което не подлежи на облагане с данък върху дохода и се ползва в тази държава членка от режима на данъчна прозрачност, да бъде освободен във Финландия от данък върху дохода за получените в тази държава членка доходи от отдаване под наем и печалби от прехвърляне на недвижими имоти и на акции в акционерни дружества за недвижими имоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Съгласно решението от <DATE ISO="20190613">13 юни 2019 г.</DATE> въпросните освободени от данък за данъчната 2019 г. доходи са станали облагаеми за данъчната 2020 г. поради влизането в сила на член 20a от Закона за данъка върху доходите, и то по-специално поради обстоятелството че жалбоподателят в главното производство осъществява дейността си не по силата на договор, а въз основа на устав.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>По-нататък следва да се уточни, че съгласно дадените от финландското правителство разяснения, от една страна, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>инвестиционен фонд<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> по смисъла на Закона за инвестиционните фондове (213/2019) обозначава единствено ПКИПЦК по смисъла на Директива 2009/65, които са учредени с договор. Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>специализиран инвестиционен фонд<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> по смисъла на Закона за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (162/2014) обозначава една от правните форми на алтернативните инвестиционни фондове по Директива 2011/61 и се отнася също само до учредените с договор фондове. От друга страна, във Финландия алтернативен инвестиционен фонд по смисъла на Директива 2011/61 може да бъде учреден и въз основа на устав и да извършва инвестиции в недвижимо имущество, без обаче да има право на освобождаването по член 20a от Закона за данъка върху доходите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Накрая, съгласно член 20a, четвърта алинея от Закона за данъка върху доходите специализираните инвестиционни фондове по смисъла на Закона за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (162/2014), респ. сходните с тях учредени с договор чуждестранни специализирани фондове, които инвестират средствата си основно в недвижими имоти и в секюритизация на недвижими имоти, биват освобождавани от данък върху доходите, при условие че ежегодно разпределят на притежателите на дялове в тях най-малко три четвърти от печалбата за данъчната година, без да се взимат предвид нереализираните увеличавания на стойността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Без да се произнася дали А отговаря на това условие за годишно минимално разпределение на печалбата, запитващата юрисдикция отбелязва, че като се изключи обстоятелството, че въпросното дружество е учредено въз основа на устав, положението му е сходно с това на местен инвестиционен фонд. Преюдициалният въпрос се отнася именно до посоченото различие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Ето защо следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което освобождава от данъчно облагане за доходите от отдаване под наем и за печалбите от прехвърляне на недвижими имоти или на акции в<?PAGE NO="9"?> дружества, собственици на недвижими имоти, само учредените с договор инвестиционни фондове и така изключва от имащите право на това освобождаване учредените въз основа на устав чуждестранни инвестиционни фондове, въпреки че последните, ползвайки се в държавата членка, където са установени, от режим на данъчна прозрачност, не подлежат в нея на облагане с данък върху доходите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно приложимата свобода на движение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Тъй като в преюдициалните въпроси се посочват едновременно разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС, засягащи свободата на установяване и свободното движение на капитали, трябва да се определи коя свобода е приложима за спора в главното производство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180306">6 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>SEGRO и Horváth</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑52/16 и C‑113/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:157">EU:C:2018:157</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че за да се определи дали дадено национално законодателство попада в обхвата на едната или на другата от гарантираните с Договора за функционирането на ЕС основни свободи, трябва да се вземе предвид предметът на съответната правна уредба (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Real Estate</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/19 и C‑479/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1015">EU:C:2021:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Когато предметът ѝ не позволява да се определи в чий обхват попада преимуществено тя — на член 49 ДФЕС или на член 63 ДФЕС, Съдът държи сметка за конкретните фактически обстоятелства, за да определи дали към спора в главното производство е приложима едната или другата от посочените разпоредби (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>KOB</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑206/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:463">EU:C:2020:463</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Освен това, когато национална мярка се отнася едновременно до свободата на установяване и до свободното движение на капитали, Съдът по принцип я преценява с оглед само на една от тези две свободи, ако предвид обстоятелствата по делото се окаже, че едната от тях е напълно второстепенна по отношение на другата и може да бъде разглеждана заедно с нея (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200430">30 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Société Générale</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑565/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:318">EU:C:2020:318</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В случая спорното в главното производство национално законодателство се отнася до освобождаването, предоставено на учредените с договор инвестиционни фондове, които инвестират основно в недвижими имоти или в секюритизация на недвижими имоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>На първо място обаче, що се отнася до инвестициите в недвижими имоти, съгласно постоянната съдебна практика националните мерки, свързани с операциите, чрез които чуждестранни лица извършват такива инвестиции на територията на държава членка, могат да попаднат в приложното поле както на член 49 ДФЕС, който се отнася до свободата на установяване, така и на член 63 ДФЕС, който се отнася до свободното движение на капитали (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Real Estate</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/19 и C‑479/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1015">EU:C:2021:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, движенията на капитали обхващат операциите, чрез които чуждестранни лица извършват инвестиции в недвижими имоти на територията на държава членка, както следва от номенклатурата на движенията на капитали, съдържаща се в приложение I към Директива 88/361/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19880624">24 юни 1988 година</DATE> за прилагане на член 67 от Договора (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="178" PAGE.FIRST="5" DATE.PUB="1988">ОВ L 178, 1988 г., стр. 5</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г.,<?PAGE NO="10"?> глава 10, том 1, стр. 10), като тази номенклатура продължава да служи за насока при дефинирането на понятието за движение на капитали (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180306">6 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>SEGRO и Horváth</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑52/16 и C‑113/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:157">EU:C:2018:157</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>От друга страна, упражняването на правото да се придобиват, стопанисват и отчуждават недвижими имоти на територията на друга държава членка, което е необходимо допълнение към свободата на установяване, поражда движение на капитали (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Real Estate</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/19 и C‑479/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1015">EU:C:2021:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>За прилагането на разпоредбите относно правото на установяване обаче е необходимо по принцип да се осигури постоянно присъствие в приемащата държава членка, а в случай на придобиване и притежаване на недвижими имоти — последните да бъдат активно управлявани (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060914">14 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centro di Musicologia Walter Stauffer</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑386/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:568">EU:C:2006:568</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В случая обаче от акта за преюдициално запитване е видно, че A не разполага нито със служебни помещения, нито с друг обект във Финландия, от които да управлява, макар и само частично, инвестициите си в недвижими имоти във Финландия или да взема решения във връзка с тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до дяловите участия в капиталови дружества, от постоянна практика на Съда следва, че данъчното третиране на изплащани от такива дружества дивиденти може също да попадне в обхвата не само на член 63 ДФЕС, но и на член 49 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180920">20 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>EV</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑685/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:743">EU:C:2018:743</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В това отношение Съдът вече е постановил, че национално законодателство, което е приложимо единствено по отношение на дяловите участия, позволяващи да се упражнява безспорно влияние върху решенията на дадено дружество и да се определя неговата дейност, попада в приложното поле на член 49 ДФЕС относно свободата на установяване. От друга страна, национални разпоредби, които се прилагат за дялови участия, придобити единствено с намерение за финансова инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на предприятието, трябва да се преценяват изключително с оглед на свободното движение на капитали (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouanich</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑375/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:138">EU:C:2014:138</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Както обаче бе припомнено в точка 38 от настоящото решение, спорното в главното производство законодателство има за предмет данъчното третиране на доходите от направени от предприятия за колективно инвестиране инвестиции в недвижими имоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Без да изключва от приложното си поле положенията, попадащи в обхвата на свободата на установяване, това законодателство се отнася до инвестициите, осъществени с цел финансово вложение, без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на предприятието. Следователно то може да засегне преимуществено свободното движение на капитали. Евентуалните ограничения на свободата на установяване в резултат на въпросното законодателство биха били неизбежна последица от ограничаването на свободното движение на капитали и поради това не оправдават самостоятелна преценка на<?PAGE NO="11"?> това законодателство с оглед на член 49 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Real Estate</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/19 и C‑479/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1015">EU:C:2021:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Предвид гореизложеното спорната в главното производство национална мярка следва да се прецени изключително с оглед на членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно наличието на ограничение на свободното движение на капитали</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика мерките, които член 63, параграф 1 ДФЕС забранява като ограничения на движението на капитали, обхващат мерките, които могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в държава членка или да възпрат местните лица от тази държава членка да инвестират в други държави (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200430">30 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Société Générale</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑565/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:318">EU:C:2020:318</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Real Estate</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/19 и C‑479/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1015">EU:C:2021:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>В частност по-неблагоприятното третиране от държава членка на плащаните на чуждестранни предприятия за колективно инвестиране дивиденти в сравнение с третирането, предвидено само за плащаните на местни предприятия за колективно инвестиране дивиденти, може да възпре предприятията, установени в държава, различна от тази държава членка, да инвестират в същата държава членка и следователно представлява по принцип забранено с член 63 ДФЕС ограничение на свободното движение на капитали (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191113">13 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>College Pension Plan of British Columbia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑641/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:960">EU:C:2019:960</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Такова по-неблагоприятно третиране е налице, когато доходите, получени от местно предприятие за колективно инвестиране, са освободени от данъчно облагане, а за доходите, получени от чуждестранно предприятие за колективно инвестиране, се удържа окончателен данък при източника (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191113">13 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>College Pension Plan of British Columbia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑641/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:960">EU:C:2019:960</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В случая спорното национално законодателство въвежда разлика в третирането не според държавата, за която предприятието за колективно инвестиране е местно лице, а според правната форма на посоченото предприятие. Всъщност само учредените с договор предприятия за колективно инвестиране имат право на освобождаване от данък при предвидените в това законодателство условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Съгласно текста на член 20a, четвърта алинея от Закона за данъка върху доходите условието фондът да е учреден с договор, изглежда, се отнася само до чуждестранните фондове. Както обаче посочват запитващата юрисдикция и финландското правителство, инвестиционните фондове и специализираните инвестиционни фондове могат съгласно финландското право да се учредяват единствено с договор, така че предвиденото в посочената разпоредба освобождаване от данък е приложимо само за учредените с договор предприятия за колективно инвестиране, без значение за коя държава те са местни лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи, че национално законодателство, което се прилага без разлика спрямо местните и чуждестранните оператори, може да представлява ограничение на свободното движение на капитали. Всъщност от практиката на Съда следва, че дори разграничение, което се основава на обективни критерии, на практика<?PAGE NO="12"?> може да се окаже по-неблагоприятно за трансграничните положения (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200130">30 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Köln-Aktienfonds Deka</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑156/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:51">EU:C:2020:51</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Real Estate</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/19 и C‑479/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1015">EU:C:2021:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Такава е хипотезата, когато национално законодателство, което се прилага без разлика спрямо местните и чуждестранните оператори, предвижда данъчно предимство само за случаите, в които един оператор изпълнява определени изисквания или задължения, които по своето естество или на практика са специфични за националния пазар, така че само операторите, които са представени на националния пазар, могат да ги изпълнят, а чуждестранни оператори със сходни характеристики по принцип не ги изпълняват (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200130">30 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Köln-Aktienfonds Deka</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑156/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:51">EU:C:2020:51</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Real Estate</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/19 и C‑479/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1015">EU:C:2021:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 53 от настоящото решение, инвестиционните фондове и специализираните инвестиционни фондове се учредяват във Финландия само с договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Несъмнено, тъй като правото на Съюза не е хармонизирано в това отношение, държавите членки са свободни да определят правната форма на създаваните на тяхна територия фондове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Също така, за да насърчат използването на предприятията за колективно инвестиране, държавите членки са свободни да предвидят специален режим на данъчно облагане на тези предприятия и на получаваните от тях дивиденти и да определят материалноправните и процесуалноправните предпоставки за неговото прилагането (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200130">30 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Köln-Aktienfonds Deka</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑156/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:51">EU:C:2020:51</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Освен това свободното движение на капитали не може да се разбира в смисъл, че дадена държава членка е длъжна да съобразява данъчните си норми с тези на друга държава членка, за да гарантира при всички положения данъчно облагане, което премахва всякаква разлика, произтичаща от националните данъчни разпоредби, като се има предвид, че взетите от данъчнозадължено лице решения относно инвестиции в друга държава членка могат, в зависимост от случая, да бъдат повече или по-малко изгодни или неизгодни за такова данъчнозадължено лице (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131107">7 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>K</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑322/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:716">EU:C:2013:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200130">30 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Köln-Aktienfonds Deka</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑156/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:51">EU:C:2020:51</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва по същество генералният адвокат в точки 53 и 54 от заключението си, когато държава членка предвижда данъчно предимство в полза на определени предприятия за колективно инвестиране, условията, при които се предоставя това предимство, не трябва да ограничават свободното движение на капитали (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200130">30 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Köln-Aktienfonds Deka</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑156/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:51">EU:C:2020:51</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Предвид обаче припомнената в точка 57 от настоящото решение липса на хармонизация свободното движение на капитали би било неефективно, ако чуждестранно предприятие за колективно инвестиране, което е учредено в правната форма, разрешена или изисквана от законодателството на държавата членка, в която е установено, и действа в съответствие с<?PAGE NO="13"?> посоченото законодателство, се окаже лишено от данъчно предимство в друга държава членка, в която инвестира, само защото правната му форма не съответства на изискваната за предприятията за колективно инвестиране в последната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Този извод не се поставя под съмнение от обстоятелството, че съгласно обясненията на финландското правителство във Финландия е допустимо алтернативни инвестиционни фондове по смисъла на Директива 2011/61 да се учредяват въз основа на устав и че тези фондове могат да инвестират в недвижими имоти, без обаче да имат право на освобождаването по член 20a от Закона за данъка върху доходите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Всъщност установените във Финландия предприятия за колективно инвестиране могат да осъществяват дейността си под правната форма, даваща им право на въпросното освобождаване, докато за чуждестранните предприятия за колективно инвестиране се прилагат условията, изисквани от законодателството на държавата членка, в която те са установени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Следователно, макар учредяването с договор да не е условие, което само местните предприятия за колективно инвестиране могат да изпълнят, то може да им даде предимство в ущърб на предприятията за колективно инвестиране, учредени въз основа на устав в съответствие със законодателството на държавата членка, в която последните са установени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Следователно подобно законодателство може да откаже чуждестранните предприятия за колективно инвестиране да инвестират в недвижими имоти във Финландия и съответно представлява по принцип забранено с член 63 ДФЕС ограничение на свободното движение на капитали.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Съгласно член 65, параграф 1, буква a) ДФЕС обаче разпоредбите на член 63 ДФЕС не накърняват правото на държавите членки да прилагат съответните разпоредби на своето данъчно законодателство, които провеждат разграничение между данъкоплатци, които не са в еднакво положение, що се отнася до тяхното място на пребиваване или място на инвестиране на капитала.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>От постоянната съдебна практика следва, че член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС, доколкото е изключение от основния принцип на свободно движение на капитали, трябва да се тълкува стриктно. Следователно тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че всяко данъчно законодателство, което предвижда разграничение на данъкоплатците в зависимост от мястото, където пребивават, или от държавата, в която инвестират своите капитали, автоматично е съвместимо с Договора (решение <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190226">26 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>X (Междинни дружества, установени в трети страни)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑135/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:136">EU:C:2019:136</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Всъщност разликите в третирането, които член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС разрешава, не трябва съгласно параграф 3 от същия член да бъдат нито средство за произволна дискриминация, нито прикрито ограничение. Поради това Съдът е постановил, че такива разлики в третирането се разрешават единствено когато се отнасят до положения, които не са обективно сходни или, ако това не е така, когато са обосновани от императивно съображение от общ интерес (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190226">26 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>X (Междинни дружества, установени в трети страни)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑135/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:136">EU:C:2019:136</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно наличието на обективно сходни положения</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>От практиката на Съда следва, че сходството между трансгранично и вътрешно за държава членка положение трябва да се преценява, като се държи сметка за целта на съответните национални разпоредби, както и за предмета и съдържанието на последните (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Real Estate</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/19 и C‑479/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1015">EU:C:2021:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>От друга страна, за да се прецени дали произтичащата от съответното законодателство разлика в третирането отразява обективна разлика в положението, трябва да се вземат предвид само релевантните разграничителни критерии, установени от това законодателство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Real Estate</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/19 и C‑479/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1015">EU:C:2021:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>В случая финландското правителство посочва, от една страна, че предвиденото в член 20a от Закона за данъка върху доходите освобождаване има за цел да се избегне двойното данъчно облагане на доходите от инвестиции и направените посредством фондове инвестиции да се третират данъчно като преки инвестиции. В съответствие с тази разпоредба данъчното третиране се определяло от правната форма на образуванието и зависело от това дали на облагане подлежат както образуванието, така и собственикът му, какъвто е случаят с акционерните дружества, или на облагане подлежи само собственикът, какъвто е случаят с командитните дружества, инвестиционните фондове и специализираните инвестиционни фондове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>От друга страна, това правителство изтъква, че учреденото въз основа на устав предприятие за колективно инвестиране и учреденият с договор финландски специализиран инвестиционен фонд не се намират в сходно положение, предвид преследваната със Закона за инвестиционните фондове (213/2019) и със Закона за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (162/2014) цел за защита на инвеститорите в случай на несъстоятелност на фондовете.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>В това отношение обаче следва да се отбележи, на първо място, че от гледна точка на целите да се избегне двойното данъчно облагане на доходите от инвестиции и извършваните посредством фондове инвестиции да се третират данъчно по същия начин като преките инвестиции, фактът, че предприятие за колективно инвестиране е учредено въз основа на устав, не го поставя непременно в различно положение спрямо учреденото с договор предприятие за колективно инвестиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Всъщност такива цели могат да бъдат постигнати и когато предприятията за колективно инвестиране са учредени въз основа на устав, но имат право в държавата членка, в която са установени, на освобождаване от данък върху доходите или на режим на данъчна прозрачност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Това впрочем се потвърждава от посоченото от финландското правителство обстоятелство, че съгласно националното законодателство учреденият въз основа на устав алтернативен инвестиционен фонд подлежи на подоходно облагане както на равнище фонд, така и на равнище инвеститори, докато учреденият с договор фонд подлежи на облагане единствено на равнище инвеститори.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до съображенията на финландското правителство относно по-голямата защита на инвеститорите при учредяването на инвестиционен фонд с договор, следва да се отбележи, че макар при излагането на тези съображения да се сочат евентуални причини за това националният законодател да изисква местните инвестиционни фондове да бъдат учредявани в тази правна форма, подобни съображения не дават възможност за обективно разграничение от гледна точка на член 20a от Закона за данъка върху доходите между учредените с договор предприятия за колективно инвестиране и тези, които осъществяват дейността си под друга правна форма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Затова следва да се приеме, че по отношение на национални разпоредби, предвиждащи освобождаване от данък, което има за цел да приравни за данъчни цели извършваните посредством фондове инвестиции на преките инвестиции, чуждестранното предприятие за колективно инвестиране, учредено въз основа на устав и имащо право в държавата, за която е местно лице, на освобождаване от подоходно облагане или на режим на данъчна прозрачност, се намира в сходно положение с учредения с договор местен инвестиционен фонд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>При това положение следва да се провери дали ограничението, въведено с спорното в главното производство законодателство, може да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно наличието на императивно съображение от общ интерес</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда ограничение на свободно движение на капитали е допустимо само ако е обосновано с императивни съображения от общ интерес, в състояние е да гарантира осъществяването на преследваната с него цел и не надхвърля необходимото за постигането на тази цел (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Real Estate</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/19 и C‑479/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1015">EU:C:2021:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>В случая от данните, които запитващата юрисдикция дава относно подготвителните документи във връзка с член 20а от Закона за данъка върху доходите, е видно, че посочената разпоредба е приета, за да се подобри предвидимостта на данъчното облагане, да се повиши правната сигурност, да се премахнат административни тежести и да се гарантира лоялна конкуренция между местните и чуждестранните инвестиционни фондове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Финландското правителство изтъква, че предвиденото в член 20a от Закона за данъка върху доходите ограничаване на кръга на имащите право на освобождаването от данък само до учредените с договор специализирани инвестиционни фондове е обосновано с императивни съображения от общ интерес, свързани с това да се гарантира ефективността на данъчния контрол и на събирането на данъци, както и с необходимостта да се осигури съгласуваност на данъчната система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Това правителство подчертава, че тази разпоредба дерогира, при конкретни и недискриминационни условия, общото правило за облагане на специализираните инвестиционни фондове, давайки възможност да се осигури ефективност на данъчния контрол и на събирането на данъци.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Що се отнася до съгласуваността на данъчната система, посоченото правителство изтъква, че предвиденото във въпросната разпоредба освобождаване от данък се отнася до специализираните инвестиционни фондове по смисъла на финландското законодателство и до всички приравнени на тях чуждестранни фондове. Учреденият под формата на дружество фонд се приравнявал на финландско акционерно дружество, което също подлежало на облагане за дохода от инвестиционната си дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, на първо място, че по силата на принципа на правната сигурност в областите, регламентирани от правото на Съюза, правните норми на държавите членки трябва да бъдат формулирани недвусмислено, за да могат лицата, до които се отнасят, да се запознаят ясно и точно с правата и задълженията си, а националните юрисдикции — да гарантират спазването им (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210415">15 април 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Finanzamt für Körperschaften Berlin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑868/19</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:285">EU:C:2021:285</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва генералният адвокат в точки 97 и 99 от заключението си, целта за правна сигурност не може да обоснове ограничение на свободите на движение. Всъщност в противен случай държавите членки щяха да са свободни да налагат такива ограничения, стига да ги формулират еднозначно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до целта да се гарантира лоялна конкуренция между местните и чуждестранните инвестиционни фондове, тя би довела до извода, че неблагоприятното данъчно третиране на учредените въз основа на устав предприятия за колективно инвестиране е обосновано, поради факта че в други държави членки тези предприятия са по-благоприятно третирани от учредените с договор финландски инвестиционни фондове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда обаче неблагоприятното данъчно третиране, което противоречи на дадена основна свобода, не може да се оправдае с наличието на други данъчни предимства, дори и да се предположи, че такива предимства съществуват (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>van Caster</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑326/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2269">EU:C:2014:2269</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до изтъкнатата от финландското правителство необходимост да се осигури ефективността на данъчния контрол, тази необходимост представлява императивно съображение от обществен интерес, което може да обоснове ограничение на свободното движение на капитали (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>van Caster</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑326/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2269">EU:C:2014:2269</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181122">22 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Huijbrechts</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑679/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:940">EU:C:2018:940</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Необходимостта да се гарантира ефективно събиране на данъка, също представлява легитимна цел, която може да обоснове ограничение на основните свободи (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181122">22 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sofina и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑575/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:943">EU:C:2018:943</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Същевременно с цел да гарантира ефективността на данъчния контрол и ефективното събиране на данъка данъчната администрация може да изиска от данъчнозадълженото лице доказателствата, които счита за необходими, за да прецени дали са изпълнени предвидените от разглежданото законодателство условия за предоставяне на въпросното данъчно предимство и съответно дали поисканото предимство следва да се допусне (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090127">27 януари 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Persche</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑318/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:33">EU:C:2009:33</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Що се отнася до евентуалното административно натоварване на данъчните органи поради дадената на данъчнозадължените лица възможност да представят такава информация, за да докажат изпълнението на въпросните условия, следва да се отбележи, че административните затруднения сами по себе си не са достатъчни, за да оправдаят създаването на пречки за свободното движение на капитали (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>van Caster</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑326/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2269">EU:C:2014:2269</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>На четвърто място, Съдът вече е постановил, че необходимостта да се запази съгласуваността на дадена данъчна система, може да обоснове законодателство, което би ограничило основните свободи (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Real Estate</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/19 и C‑479/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1015">EU:C:2021:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>За да може обаче да бъде уважен такъв довод, постоянната съдебна практика изисква да е налице пряка връзка между съответното данъчно предимство и компенсирането му с определено данъчно задължение, като прекият характер на връзката трябва да се преценява с оглед на целта, преследвана с разглежданото законодателство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211216">16 декември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>UBS Real Estate</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/19 и C‑479/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1015">EU:C:2021:1015</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>В случая финландското правителство не е доказало, че данъчното предимство, предоставено на учредените с договор инвестиционни фондове, се компенсира с определено данъчно задължение и съответно че изключването на учредените въз основа на устав чуждестранни предприятия за колективно инвестиране от кръга на имащите право на това предимство е обосновано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>С оглед на всичко изложено по-горе на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което освобождава от данъчно облагане за доходите от отдаване под наем и за печалбите от прехвърляне на недвижими имоти или на акции в дружества, собственици на недвижими имоти, само учредените с договор инвестиционни фондове и така изключва от имащите право на това освобождаване учредените въз основа на устав чуждестранни инвестиционни фондове, въпреки че последните, ползвайки се в държавата членка, където са установени, от режим на данъчна прозрачност, не подлежат в нея на облагане с данък върху доходите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което освобождава от данъчно облагане за доходите от отдаване под наем и за печалбите от прехвърляне на недвижими имоти или на акции в<?PAGE NO="18"?> дружества, собственици на недвижими имоти, само учредените с договор инвестиционни фондове и така изключва от имащите право на това освобождаване учредените въз основа на устав чуждестранни инвестиционни фондове, въпреки че последните, ползвайки се в държавата членка, където са установени, от режим на данъчна прозрачност, не подлежат в нея на облагане с данък върху доходите.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>