<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<!DOCTYPE A_Doc_Ref SYSTEM "ARR.dtd">
<A_Doc_Ref A_Langue="bg" A_Version_doc="4.0" A_Debut_ID="BG62014J0555">
   <Properties>
      <Property name="Annee">2014</Property>
      <Property name="NumSuite">0001</Property>
      <Property name="TypeProc">P</Property>
      <Property name="NumProc">1</Property>
      <Property name="Gendoc_Vademecum">0</Property>
      <Property name="EP_Version">0</Property>
      <Property name="Canevas3_Vademecum">0</Property>
      <Property name="Vademecum">0</Property>
      <Property name="ReadyToPublish">OK</Property>
      <Property name="Created">Canevas 3.9.0</Property>
      <Property name="Formation">C</Property>
      <Property name="Juridiction">C</Property>
      <Property name="Langue">BG</Property>
      <Property name="TypeDoc">ARR</Property>
      <Property name="NumeroOrdre">0555</Property>
      <Property name="NatureAff">RP</Property>
      <Property name="MessInFileNumber"/>
      <Property name="DtFilename"/>
      <Property name="CreatedFrom">Referentiel</Property>
      <Property name="EP_Mode">0</Property>
      <Property name="EP_ModeText">DEF</Property>
      <Property name="EP_Titre1"/>
      <Property name="EP_Titre2"/>
      <Property name="EP_Titre3"/>
      <Property name="EP_Mention_Texte">Texte pour publication</Property>
      <Property name="EP_IsMention_Texte"/>
      <Property name="NEW"/>
      <Property name="FileDoc"/>
      <Property name="TypeOrd"/>
      <Property name="TOC_Position_NotVademecum">0</Property>
      <Property name="LitFilePath"/>
      <Property name="FootNotes"/>
      <Property name="EP_Titre0"/>
      <Property name="EP_FormJug_Footer"/>
      <Property name="EP_FormJug_ID"/>
      <Property name="EP_FormJug_Texte"/>
      <Property name="Filename">TRA-DOC-BG-ARRET-C-0555-2014-201700552-07_00</Property>
      <Property name="QuotationMark_Open">„</Property>
      <Property name="QuotationMark_Close">“</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML retours Gendoc</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Program Files\Doc2XML\XML\SeveurGENDOC.xml</Property>
      <Property name="watch">R:\flux_Publication\conversion\Canevas\in\</Property>
   </Properties>
   <A_Header_Gauche>
      <blockquote id="A010000000">
         <para style="header" id="A150000000">tmilcjeРЕШЕНИЕ ОТ 16.2.2017 г. — ДЕЛО C‑555/14</para>
      </blockquote>
   </A_Header_Gauche>
   <A_Header_Droit>
      <blockquote id="A010000001">
         <para style="header" id="A150000001">IOS FINANCE EFC</para>
      </blockquote>
   </A_Header_Droit>
   <A_Footer_Gauche>
      <blockquote id="A010000002">
         <para style="footer" id="A150000002">I - 10<emphasis role="tab" id="A400000000"/>
         </para>
      </blockquote>
   </A_Footer_Gauche>
   <A_Footer_Droit>
      <blockquote id="A010000003">
         <para style="footer" id="A150000003">
            <emphasis role="tab" id="A400000001"/>
            <emphasis role="tab" id="A400000002"/>I - 9</para>
      </blockquote>
   </A_Footer_Droit>
   <Affaire>
      <Introduction>
         <section id="A000000000">
            <para style="19Centre" id="A150000004">РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)</para>
            <para style="19Centre" id="A150000005">16 февруари 2017 година<footnote role="fNote" id="A110000000">
                  <number>*</number>
                  <para style="42FootnoteLangue" id="A150000006">
                     <emphasis role="suprscpt" id="A400000003"/>
                     <emphasis role="tab" id="A400000004"/> Език на производството: испански.</para>
               </footnote>
            </para>
            <para style="71Indicateur" id="A150000007">
               <phrase role="QuotationMark_Open" id="A410000000">„</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000001">Преюдициално запитване </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000002">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000003"> Борба със забавяне на плащане по търговските сделки </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000004">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000005"> Директива 2011/7/ЕС </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000006">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000007"> Търговски сделки между частни предприятия и държавни органи </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000008">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000009"> Национална правна уредба, която поставя като условие за незабавното събиране на главницата по кредит отказа от лихвите за забава на плащане и от обезщетяването за разноските по събирането</phrase>
               <phrase role="QuotationMark_Close" id="A410000010">“</phrase>
            </para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000008">По дело C‑555/14</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000009">с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo n° 6 de Murcia (Административен съд № 6, Мурсия, Испания) с акт от 20 ноември 2014 г., постъпил в Съда на 3 декември 2014 г., в рамките на производство по дело</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000010">
               <emphasis role="bold" id="A400000005">IOS Finance EFC SA</emphasis>
            </para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000011">срещу</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000012">
               <emphasis role="bold" id="A400000006">Servicio Murciano de Salud</emphasis>,</para>
            <para style="19Centre" id="A150000013">СЪДЪТ (пети състав),</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000014">състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, A. Tizzano (докладчик), заместник-председател на Съда, M. Berger, A. Borg Barthet и E. Levits, съдии,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000015">генерален адвокат: E. Sharpston,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000016">секретар: M. Ferreira, главен администратор,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000017">предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 март 2016 г.,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000018">като има предвид становищата, представени:</para>
            <itemizedlist id="A030000000">
               <listitem id="A060000000">
                  <blockquote id="A010000004">
                     <title id="A210000000">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000019">за IOS Finance EFC SA, от J. Tornos Mas, abogado,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000001">
                  <blockquote id="A010000005">
                     <title id="A210000001">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000020">за испанското правителство, от A. Rubio González, в качеството на представител,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000002">
                  <blockquote id="A010000006">
                     <title id="A210000002">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000021">за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000003">
                  <blockquote id="A010000007">
                     <title id="A210000003">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000022">за Европейската комисия, от G. Wilms, D. Loma-Osorio Lerena, E. Sanfrutos Cano, A. C. Becker и M. Šimerdová, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
            </itemizedlist>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000023">след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 май 2016 г.,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000024">постанови настоящото</para>
         </section>
      </Introduction>
      <A_Motif>
         <section id="B000000000">
            <para style="75Debutdesmotifs" id="B150000000">
               <emphasis role="bold" id="B400000000">Решение</emphasis>
            </para>
            <blockquote id="B010000000">
               <title id="B210000000">
                  <number>1</number>
               </title>
               <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000001">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, 2011 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 233, 2012 г., стр. 3).</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000001">
               <title id="B210000001">
                  <number>2</number>
               </title>
               <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000002">Запитването е отправено в рамките на спор между IOS Finance EFC SA (наричано по-нататък „IOS Finance“) и Servicio Murciano de Salud (Здравна служба на автономна област Мурсия, Испания) по повод на отказа ѝ да изплати на IOS Finance, освен главницата, и лихвите за забава и разноските по събирането, поискани от него на основание на неплатени в срок фактури.</para>
            </blockquote>
            <section id="B000000001">
               <title style="04Titre1" id="B200000000">
                  <titlecontent id="B300000000">
                     <emphasis role="bold" id="B400000001">Правна уредба</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <section id="B000000002">
                  <title style="05Titre2" id="B200000001">
                     <titlecontent id="B300000001">
                        <emphasis role="italc" id="B400000002">Правото на Съюза</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000002">
                     <title id="B210000002">
                        <number>3</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000003">Съображения 1, 12, 16 и 28 от Директива 2011/7 гласят:</para>
                     <blockquote id="B010000003">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000004">„(1)<emphasis role="tab" id="B400000003"/>Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки [ОВ L 200, 2000 г., стр. 35] подлежи на няколко съществени промени. С оглед постигане на яснота посочената директива трябва да бъде преработена.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000004">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000005">[…]</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000005">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000006">(12)<emphasis role="tab" id="B400000004"/>Забавата на плащане представлява нарушение на договора, което е станало финансово привлекателно за длъжниците в повечето държави членки поради ниските лихви, начислявани за забава, или липсата на такива, и/или бавната процедура на обжалване. Необходими са решителни промени с цел да се създаде култура на плащане в срок, включително като изключването на правото на начисляване на лихви винаги се разглежда като договорно условие или практика, представляващи явна злоупотреба, за да се обърне тази тенденция и подобна практика да бъде обезсърчена. Тези промени следва също да включват въвеждането на специални разпоредби относно сроковете за плащане и обезщетяването на кредиторите за понесените разходи, както и, inter alia, относно това, че следва да се допуска, че изключването на правото на обезщетяване за разноските по събирането представлява явна злоупотреба.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000006">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000007">[…]</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000007">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000008">(16)<emphasis role="tab" id="B400000005"/>Настоящата директива следва да не задължава кредиторите да изискват лихва за забава на плащане. […]</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000008">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000009">[…]</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000009">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000010">(28)<emphasis role="tab" id="B400000006"/>Настоящата директива следва да забрани злоупотребата със свободата на договаряне във вреда на кредиторите. В резултат на това, ако дадено условие в договор или дадена практика във връзка с датата или срока за плащане, лихвения процент за забава на плащане или обезщетението за разноските по събиране са неоснователни предвид условията, предоставени на длъжника, или предимно служат да осигурят на длъжника допълнителни ликвидни средства за сметка на кредитора, същите могат да се разглеждат като представляващи такава злоупотреба. За тази цел […] всяко договорно условие или практика, които грубо нарушават добрата търговска практика и са в разрез с понятията „добросъвестност“ и „лоялност“, следва да се считат за злоупотреба по отношение на кредитора. По-специално директното изключване на правото за начисляване на лихви следва винаги да се разглежда като явна злоупотреба, а по отношение на изключването на правото на обезщетение за разноските по събирането следва да се допуска, че то представлява явна злоупотреба. Настоящата директива не следва да засяга националните разпоредби за начините на сключване на договорите или уреждащи валидността на договорните условия, които са несправедливи по отношение на длъжника“.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000010">
                     <title id="B210000003">
                        <number>4</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000011">Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет и приложно поле“, гласи в параграф 1:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000012">„Целта на настоящата директива е борбата със забавата на плащане по търговските сделки […]“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000011">
                     <title id="B210000004">
                        <number>5</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000013">Член 4 от посочената директива, озаглавен „Сделки между предприятия и държавни органи“, предвижда в параграф 1:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000014">„Държавите членки следят за това при търговски сделки, при които длъжникът е публичен орган, кредиторът да има право да начислява законна лихва за забава на плащане при изтичане на срока, определен в параграфи 3, 4 или 6, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:</para>
                     <blockquote id="B010000012">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000015">а)<emphasis role="tab" id="B400000007"/>кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон; както и</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000013">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000016">б)<emphasis role="tab" id="B400000008"/>кредиторът не е получил дължимата сума в срок и длъжникът е отговорен за забавата“.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000014">
                     <title id="B210000005">
                        <number>6</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000017">Член 6 от същата директива, озаглавен „Обезщетяване за разноските по събирането“, гласи, както следва:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000018">„1.<emphasis role="tab" id="B400000009"/>Държавите членки следят за това, когато лихвата за забава на плащане стане дължима при търговските сделки в съответствие с член 3 или 4, кредиторът да е в правото си да получи от длъжника като минимум фиксирана сума от 40 EUR.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000019">2.<emphasis role="tab" id="B400000010"/>Държавите членки следят за това фиксираната сума, посочена в параграф 1, да е дължима, без да е необходима покана, и да служи за обезщетение за направените от кредитора разноски по събирането.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000020">3.<emphasis role="tab" id="B400000011"/>Освен фиксираната сума, посочена в параграф 1, кредиторът има право да иска от длъжника разумно обезщетение за всякакви оставащи разноски по събиране, надвишаващи тази фиксирана сума и понесени вследствие на забава на плащане от страна на длъжника. Те биха могли да включват разноски, понесени, inter alia, вследствие на наемане на адвокат или използване на услугите на агенция за събиране на вземания“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000015">
                     <title id="B210000006">
                        <number>7</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000021">Член 7 от Директива 2011/7, озаглавен „Договорни условия и практики, които представляват злоупотреба“ гласи:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000022">„1.<emphasis role="tab" id="B400000012"/>Държавите членки предвиждат, че договорни условия или практика, свързани с датата или срока на плащане, с лихвения процент за забава на плащане или с обезщетението за разноските по събиране, са или неприложими, или могат да бъдат основание за иск за обезщетение за вреди, когато представляват явна злоупотреба по отношение на кредитора.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000023">Когато се определя дали дадено договорно условие или практика представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора по смисъла на първа алинея, се вземат под внимание всички обстоятелства, включително:</para>
                     <blockquote id="B010000016">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000024">а)<emphasis role="tab" id="B400000013"/>всяко грубо нарушение на добрата търговска практика, което е в разрез с понятията „добросъвестност“ и „лоялност“;</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000017">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000025">б)<emphasis role="tab" id="B400000014"/>естеството на продукта или услугата; както и</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000018">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000026">в)<emphasis role="tab" id="B400000015"/>дали длъжникът има някаква обективна причина да се отклонява от законния лихвен процент за забава на плащане или от срока за плащане, посочен в член 3, параграф 5, член 4, параграф 3, буква а) и параграфи 4 и 6, или от фиксираната сума, посочена в член 6, параграф 1.</para>
                     </blockquote>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000027">2.<emphasis role="tab" id="B400000016"/>За целите на параграф 1 договорно условие или практика, които изключват лихва за забава на плащане, се считат за представляващи явна злоупотреба.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000028">3.<emphasis role="tab" id="B400000017"/>За целите на параграф 1 се счита, че договорно условие или практика, които изключват обезщетение за разноските по събиране, посочено в член 6, се предполага, че представляват явна злоупотреба.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000029">[…]“.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000003">
                  <title style="05Titre2" id="B200000002">
                     <titlecontent id="B300000002">
                        <emphasis role="italc" id="B400000018">Испанското право</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000019">
                     <title id="B210000007">
                        <number>8</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000030">От преписката, с която разполага Съдът, става ясно, че през 2012 г. за ограничен период от време испанският законодател е въвел „извънреден механизъм за финансиране на плащанията към доставчици“, за да се справи с натрупаното поради икономическата криза забавяне на плащанията от автономните области и местните образувания към доставчиците им (наричан по-нататък „извънредният механизъм за финансиране“). По същество според правилата, уреждащи функционирането на този механизъм, доставчиците, които са съгласни да участват във въпросния механизъм, приемат, в замяна на незабавното плащане на главницата по дълга, да се откажат от допълнителните суми, дължими поради неспазването на сроковете за плащане от съответните публични администрации, в които се включват по-специално лихвите за забава на плащане и обезщетяването за разноските по събирането.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000020">
                     <title id="B210000008">
                        <number>9</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000031">В това отношение по-специално член 6 от Real Decreto-ley 8/2013 de medidas urgentes contra la morosidad de las administraciones públicas y de apoyo a entidades locales con problemas financieros (Кралски декрет-закон 8/2013 относно спешните мерки срещу забавата за плащане от страна на публичната администрация и в подкрепа на местните образувания с финансови проблеми) от 28 юни 2013 г. (BOE № 155 от 29 юни 2013 г., стр. 48782), озаглавен „Действие на плащането на дължими вземания“, гласи:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000032">„Извършеното в полза на доставчика плащане погасява задължението на автономната област или на общината, съобразно случая, за главницата, лихвите, съдебните разноски, както и всякакви други акцесорни разходи“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000021">
                     <title id="B210000009">
                        <number>10</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000033">Преди въпросния Кралски декрет-закон 8/2013 Real Decreto-ley 4/2013 de medidas de apoyo al emprendedor y de estímulo del crecimiento y de la creación de empleo (Кралски декрет-закон 4/2013 от 22 февруари 2013 г. относно мерките за подпомагане на предприемачите, насърчаване на растежа и създаването на работни места) от 22 февруари 2013 г. (BOE № 47 от 23 февруари 2013 г., стр. 15219) транспонира Директива 2011/7 в испанското право.</para>
                  </blockquote>
               </section>
            </section>
            <section id="B000000004">
               <title style="04Titre1" id="B200000003">
                  <titlecontent id="B300000003">
                     <emphasis role="bold" id="B400000019">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000022">
                  <title id="B210000010">
                     <number>11</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000034">В периода между 2008 г. и 2013 г. няколко дружества доставят стоки и услуги на медицински заведения, част от здравната служба на Мурсия, която обаче не се е разплатила.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000023">
                  <title id="B210000011">
                     <number>12</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000035">Те прехвърлят някои от въпросните вземания на IOS Finance, което през септември 2013 г. иска от здравната служба да изплати както главницата по вземанията, така и лихвите за забава и обезщетение на основание на понесените разноски по събирането.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000024">
                  <title id="B210000012">
                     <number>13</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000036">Тъй като здравната служба не изплаща тези суми, IOS Finance се съгласява да участва в извънредния механизъм за финансиране, което му позволява да получи единствено плащането на главницата по вземането си.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000025">
                  <title id="B210000013">
                     <number>14</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000037">През май 2014 г. IOS Finance подава жалба до запитващата юрисдикция с предмет да бъде осъдена същата здравна служба да му преведе сумите, поискани на основание на лихвите за забава и обезщетяването на разноските по събирането.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000026">
                  <title id="B210000014">
                     <number>15</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000038">В подкрепа на жалбата си IOS Finance поддържа, първо, че е невъзможно да се откаже от вземанията, дължими от администрацията. Дружеството изтъква, второ, несъвместимостта на Кралски декрет-закон 8/2013 с правото на Съюза и трето, директния ефект на Директива 2011/7, доколкото тя обявява за явна злоупотреба договорни условия и практики, които изключват лихви за забава на плащане и обезщетение за разноски по събирането.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000027">
                  <title id="B210000015">
                     <number>16</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000039">Здравната служба на автономна област Мурсия иска жалбата да бъде отхвърлена, тъй като, от една страна, участието в извънредния механизъм за финансиране е доброволно и от друга страна, отказът от посочените лихви и от въпросното обезщетение е настъпил не преди възникването на дълга, а след възникването му и след като е останал неплатен.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000028">
                  <title id="B210000016">
                     <number>17</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000040">Запитващата юрисдикция признава, че присъединяването към извънредния механизъм за финансиране не е задължително и че кредиторите, които желаят да получат не само главницата, но и лихвите за забава, както и обезщетението за разноските по събирането, винаги могат да предявят съдебен иск. Тя обаче си задава въпроса дали правото на Съюза, и по-специално член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/7, забранява подчиняването на събирането на главницата по вземане на условието за отказ от лихвите за забава и от обезщетението за разноските по събирането.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000029">
                  <title id="B210000017">
                     <number>18</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000041">При тези условия Juzgado de lo Contencioso-Administrativo n° 6 de Murcia (Административен съд № 6, Мурсия, Испания) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:</para>
                  <para style="02AlineaAltA" id="B150000042">„С оглед на разпоредбите на член 4, параграф 1, член 6 и член 7, параграфи 2 и 3 от [Директива 2011/7]:</para>
                  <blockquote id="B010000030">
                     <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000043">1)<emphasis role="tab" id="B400000020"/>Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от лихви за забава?</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000031">
                     <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000044">2)<emphasis role="tab" id="B400000021"/>Следва ли член 7, параграф 3 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от разноските по събиране?</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000032">
                     <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000045">3)<emphasis role="tab" id="B400000022"/>При утвърдителен отговор на двата въпроса, допустимо ли е длъжникът, когато той е възлагащ орган, да се позове на договорната автономия на страните, за да избегне задължението си за заплащане на лихви за забава и разноски по събиране?“.</para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000005">
               <title style="04Titre1" id="B200000004">
                  <titlecontent id="B300000004">
                     <emphasis role="bold" id="B400000023">По преюдициалните въпроси</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <section id="B000000006">
                  <title style="05Titre2" id="B200000005">
                     <titlecontent id="B300000005">
                        <emphasis role="italc" id="B400000024">Предварителни бележки</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000033">
                     <title id="B210000018">
                        <number>19</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000046">В началото следва да се посочи, че според Комисията разглежданото в главното производство положение попада в приложното поле не на Директива 2011/7, а на Директива 2000/35, така че, противно на следващото се от акта за преюдициално запитване, на поставените въпроси трябва да се отговори с оглед на тази последна директива.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000034">
                     <title id="B210000019">
                        <number>20</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000047">Формулираната в този смисъл от Комисията преценка обаче е резултат от собственото ѝ тълкуване на разпоредбите от националното право, съдържащи се по-специално в Кралски декрет-закон 4/2013 и транспониращи Директива 2011/7 в испанския правов ред.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000035">
                     <title id="B210000020">
                        <number>21</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000048">Според постоянната съдебна практика обаче в рамките на преюдициално запитване Съдът не се произнася по тълкуването на националните разпоредби, нито преценява дали даденото от запитващата юрисдикция тълкуване е правилно. Всъщност само националните юрисдикции са компетентни да се произнасят по тълкуването на вътрешното право (решение от 27 октомври 2016 г., <emphasis role="und" id="B400000025">Audace и др.</emphasis>, C‑114/15, EU:C:2016:813, т. 65 и цитираната съдебна практика).</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000036">
                     <title id="B210000021">
                        <number>22</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000049">Следователно, доколкото запитващата юрисдикция заключава от даденото от нея тълкуване на испанското право, че към разглежданите в главното производство факти се прилага Директива 2011/7, на преюдициалните въпроси следва да се отговори, както те са поставени от нея.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000007">
                  <title style="05Titre2" id="B200000006">
                     <titlecontent id="B300000006">
                        <emphasis role="italc" id="B400000026">По първия и втория въпрос</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000037">
                     <title id="B210000022">
                        <number>23</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000050">С първия и втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали Директива 2011/7, и по-специално член 7, параграфи 2 и 3 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на кредитора да се откаже да изиска лихвите за забава на плащане и обезщетението за разноските по събирането в замяна на незабавното плащане на главницата по изискуемите вземания.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000038">
                     <title id="B210000023">
                        <number>24</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000051">За да се отговори на тези въпроси, следва да се посочи, че съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2011/7 целта ѝ е борбата със забавата на плащане по търговските сделки, като това забавяне представлява съгласно съображение 12 от директивата нарушение на договора, станало финансово привлекателно за длъжниците по-специално поради ниските лихви, начислявани за забава, или липсата на такива.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000039">
                     <title id="B210000024">
                        <number>25</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000052">За да постигне тази цел обаче, Директива 2011/7 не извършва пълна хармонизация на всички правила относно забавата при плащанията по търговски сделки (вж. по аналогия с Директива 2000/35 решение от 15 декември 2016 г., <emphasis role="und" id="B400000027">Nemec</emphasis>, C‑256/15, EU:C:2016:954, т. 46 и цитираната съдебна практика).</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000040">
                     <title id="B210000025">
                        <number>26</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000053">Всъщност, подобно на Директива 2000/35, Директива 2011/7 съдържа само няколко правила в областта, сред които са и тези относно лихвите за забава на плащане.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000041">
                     <title id="B210000026">
                        <number>27</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000054">В това отношение съгласно член 4, параграф 1 и член 6 от Директива 2011/7 държавите членки трябва да следят за това при търговски сделки, при които длъжникът е държавен орган, кредитор, който е изпълнил своите задължения и не е получил дължимата сума в срок, да има право да начислява лихвата за забава на плащане, както и обезщетението за направените от кредитора разноски по събирането, освен ако длъжникът е отговорен за забавата.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000042">
                     <title id="B210000027">
                        <number>28</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000055">За тази цел член 7, параграф 1 от директивата безспорно налага на държавите членки да предвидят, че договорни условия или практика, свързани по-специално с лихвения процент за забава на плащане или с обезщетението за разноските по събиране, са или неприложими, или могат да бъдат основание за иск за обезщетение за вреди, когато представляват явна злоупотреба по отношение на кредитора. Освен това член 7 предвижда, че договорно условие или практика, които изключват лихва за забава на плащане или обезщетение за разноските по събиране, трябва се считат за съгласно параграф 2 от същия член или се предполага съгласно параграф 3 от същия член, че представляват явна злоупотреба.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000043">
                     <title id="B210000028">
                        <number>29</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000056">От тези разпоредби става ясно обаче, че те гарантират само, че обстоятелствата, предвидени по-специално в член 4, параграф 1 и член 6 от Директива 2011/7, предоставят на кредитора правото да изиска лихвите за забава на плащане и обезщетението за разноските по събирането. Както следва от съображение 28 от директивата, невъзможността да се изключи подобно право посредством договор, има за цел да възпрепятства злоупотребата със свободата на договаряне във вреда на кредиторите, които към момента на сключване на договора не могат да се откажат от него.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000044">
                     <title id="B210000029">
                        <number>30</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000057">С други думи, целта на член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/7 е да се избегне отказът от страна на кредитора от лихвите за забава на плащане или от обезщетението за разноските по събирането да не настъпи от сключването на договора, т.е. от момента на упражняване на свободата на договаряне на кредитора, а следователно и да се избегне възможният риск от злоупотреба с тази свобода от страна на длъжника във вреда на кредитора.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000045">
                     <title id="B210000030">
                        <number>31</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000058">За разлика от това, когато, както в делото по главното производство, предвидените в Директива 2011/7 условия са изпълнени и лихвите за забава на плащане или обезщетението за разноските по събирането са изискуеми, кредиторът предвид свободата си на договаряне трябва да бъде свободен да се откаже от сумите, дължими на основание на посочените лихви и на обезщетението, по-специално в замяна на незабавното плащане на главницата.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000046">
                     <title id="B210000031">
                        <number>32</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000059">Това, от друга страна, се потвърждава от съображение 16 от Директивата, което уточнява, че тя следва да не задължава кредиторите да изискват лихва за забава на плащане.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000047">
                     <title id="B210000032">
                        <number>33</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000060">Следователно, както по същество посочва генералният адвокат в точка 62 от заключението си, от Директива 2011/7 не следва, че тя не допуска кредиторът да се откаже свободно от правото да изиска лихвите за забава на плащане, както и обезщетението за разноските по събиране.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000048">
                     <title id="B210000033">
                        <number>34</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000061">Това означава, че подобен отказ се подчинява на условието да бъде направен действително свободно, така че да не трябва на свой ред да представлява злоупотреба със свободата на договаряне на кредитора, която би се вменила на длъжника.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000049">
                     <title id="B210000034">
                        <number>35</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000062">В случай като разглеждания в главното производство, за да се прецени дали отказът е свободно направен, трябва да се гарантира, че кредиторът действително е могъл да разполага с всички ефективни способи за защита, за да изиска, ако го е желаел, изплащането на цялото вземане, включително на лихвите за забава на плащане и на обезщетението за разноските по събирането, което запитващата юрисдикция следва да провери.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000050">
                     <title id="B210000035">
                        <number>36</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000063">С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че Директива 2011/7, и по-специално член 7, параграфи 2 и 3 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на кредитора да се откаже да изиска лихвите за забава на плащане и обезщетението за разноските по събирането в замяна на незабавното плащане на главницата по изискуемите вземания, при условие че подобен отказ е свободно направен, което националният съд следва да провери.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000008">
                  <title style="05Titre2" id="B200000007">
                     <titlecontent id="B300000007">
                        <emphasis role="italc" id="B400000028">По третия въпрос</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000051">
                     <title id="B210000036">
                        <number>37</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000064">С оглед на изложеното по-горе не следва да се отговаря на третия въпрос, тъй като той е поставен, при условие че на първия и втория въпрос се отговори утвърдително.</para>
                  </blockquote>
               </section>
            </section>
            <section id="B000000009">
               <title style="04Titre1" id="B200000008">
                  <titlecontent id="B300000008">
                     <emphasis role="bold" id="B400000029">По съдебните разноски</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000052">
                  <title id="B210000037">
                     <number>38</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000065">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</para>
               </blockquote>
            </section>
         </section>
      </A_Motif>
      <Dispositif>
         <section id="D000000000">
            <para style="41DispositifIntroduction" id="D150000000">По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</para>
            <para style="30Dispositifalinea" id="D150000001">
               <emphasis role="bold" id="D400000000">Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, и по-специално член 7, параграфи 2 и 3 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на кредитора да се откаже да изиска лихвите за забава на плащане и обезщетението за разноските по събирането в замяна на незабавното плащане на главницата по изискуемите вземания, при условие че подобен отказ е свободно направен, което националният съд следва да провери.</emphasis>
            </para>
         </section>
      </Dispositif>
      <A_Signatures>
         <section id="D000000001">
<para style="77Signatures" id="D150000002">Подписи</para>

</section>
      </A_Signatures>
   </Affaire>
</A_Doc_Ref>