(1)

Очаква се броят на европейците на възраст над 65 години да нарасне значително с 42 % — от 87 милиона през 2010 г. до 124 милиона през 2030 г. (1). Това постоянно увеличаване на продължителността на живота е важно постижение от недалечното минало. В същото време обаче съществува риск това да упражни допълнителен натиск върху икономиката, обществото и устойчивостта на публичните финанси.

(2)

Вследствие на застаряването на населението ще се увеличи необходимостта от публично осигуряване на трансфери и услуги, свързани с възрастта на населението. Поради това се очаква застаряването да даде значително отражение върху бюджета в почти всички държави-членки. Като цяло въз основа на днешните мерки се предвижда до 2060 г. публичните разходи в ЕС, свързани с възрастта на населението, да нараснат средно с около 4¾ процентни пункта от БВП, най-вече заради разходите за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи (полагането на грижи се комбинира и с намаляването на работната ръка и нейните често незадоволителни умения) (2).

(3)

Намаляването на населението в трудоспособна възраст с около 50 милиона души между 2010 и 2060 г. и съответното увеличение на коефициента на зависимост, което ще настъпи до голяма степен дори преди 2030 г., може да доведе до спад на ръста на БВП, освен ако това не се компенсира с по-голямо участие и по-висок процент на заетост във всички прослойки на работната сила и с по-голям ръст на производителността (3).

(4)

Предвид намаляването и застаряването на населението обществото може да се облагодетелства много, ако се удължи активният и здравословен живот на възрастните хора, ако те бъдат интегрирани по-добре в икономиката и обществото и ако им се съдейства да останат независими по-дълго време, като по този начин ще се повиши качеството на живот на възрастните граждани и на грижещите се за тях лица, ще се подобри устойчивостта на системите за социална закрила (пенсии, здравеопазване и дългосрочни системи за полагане на грижи) и ще се създаде значителна нова пазарна възможност за прилагане на новаторски решения с цел напредване във възрастта в добри условия.

(5)

В стратегията „Европа 2020“ демографското застаряване се възприема едновременно като предизвикателство и като възможност за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В нея са посочени водещите инициативи „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (4), „Съюз за иновации“ (5), „Програма за нови умения и работни места“ и „Европейска платформа срещу бедността“, в които този въпрос се разглежда приоритетно. Мерките за гъвкава сигурност в рамките на Европейската стратегия за заетост отчитат необходимостта от обхватен подход в политиките за човешките ресурси и нуждата от базиран на жизнения цикъл подход към работата, за да се стимулира участието на пазара на труда и да се отстранят съществуващите пречки.

(6)

На 6 септември 2010 г. Комисията предложи 2012 година да бъде обявена за Европейска година на активния живот на възрастните хора, която ще подкрепя държавите-членки в усилията им да помогнат на възрастните хора да се задържат в редиците на работната сила и да споделят своя опит, да запазят активната си роля в обществото и да живеят по възможно най-здравословен, независим и пълноценен начин (6).

(7)

Необходимо е спешно да се подсили базата знания за самия процес на стареене и за социално-икономическото му въздействие, за да се съдейства за създаването на основана на достоверни факти политика.

(8)

За да се справим с горепосоченото предизвикателство и да извлечем максимална полза от предлаганите възможности, е необходимо да улесним сътрудничеството в областта на висококачествените научни изследвания, чиято цел е да осигурят научни доказателства в подкрепа на съответните действия.

(9)

По време на своята среща на 26 май 2010 г. (7) Съветът по въпросите на конкурентоспособността идентифицира и конкретизира набор от потенциални инициативи за съвместно планиране (наричани по-долу ИСП), включително „По-дълъг и по-добър живот — потенциал и предизвикателства на демографските промени“, като сфери, в които съвместното планиране на научни изследвания ще придаде голяма добавена стойност на фрагментарните усилия, полагани понастоящем от държавите-членки. В тази връзка Съветът прие заключения, в които признава необходимостта от стартиране на инициатива за съвместно планиране в тази област и прикани Комисията да вземе участие в нейната подготовка.

(10)

Държавите-членки потвърдиха участието си в тази ИСП, като изпратиха официални писма за потвърждение на поетия от тях ангажимент.

(11)

Съвместното планиране на научни изследвания в областта на демографските промени и застаряването на населението би довело до координиране на научноизследователската дейност в тази област, допринасяйки значително за създаването на напълно функциониращо Европейско научноизследователско пространство в сферата на застаряването и затвърждавайки водещата позиция на Европа и конкурентоспособността на научноизследователската ѝ дейност в тази област.

(12)

За да се постигнат определените в настоящата препоръка цели, държавите-членки следва да оказват съдействие и да дават допълнителен принос за важни инициативи в тази връзка, като Съвместната програма за интелигентна заобикаляща среда (8) и Партньорството за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, научноизследователската дейност, която се подкрепя от Рамковата програма за научни изследвания, по-специално в областта на ИКТ, здравеопазването и социологията, както и други инициативи в областта на научните изследвания като SHARE ERIC (9) и ERA-AGE II (10).

(13)

За да може Комисията да докладва на Европейския парламент и на Съвета, държавите-членки следва редовно да докладват на Комисията за напредъка по тази инициатива за съвместно планиране,