РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети петчленен състав)
8 юли 2026 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на ДДС — Данъчен представител, определен като платец по ДДС — Член 204 от Директива 2006/112/ЕО — Солидарна отговорност — Член 205 от Директива 2006/112 — Национална правна уредба, която определя данъчния представител като платец по ДДС и предвижда неговата солидарна отговорност — Пропорционалност“
По дело T‑356/25 [Rapera] ( i ),
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Dioikitiko Protodikeio Thessalonikis (Първоинстанционен административен съд Солун, Гърция) с акт от 6 май 2025 г., постъпил в Съда на 8 май 2025 г., в рамките на производство по дело
AY
срещу
Anexartiti Archi Dimosion Esodon,
ОБЩИЯТ СЪД (пети петчленен състав),
състоящ се от: S. Papasavvas, председател, M. Sampol Pucurull (докладчик), T. Pynnä, J. Laitenberger и M. Stancu, съдии,
генерален адвокат: J. Martín y Pérez de Nanclares,
секретар: S. Spyropoulos, администратор,
предвид това, че на 3 юни 2025 г. на основание член 50б, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът прехвърли преюдициалното запитване на Общия съд,
предвид това, че делото е от сферата по член 50б, първа алинея, буква а) от Статута на Съда на Европейския съюз и не повдига самостоятелен тълкувателен въпрос по смисъла на член 50б, втора алинея от посочения статут,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 25 февруари 2026 г.,
като има предвид становищата, представени:
|
– |
за AY, от D. Finokaliotis и A. Finokalioti, dikigoroi, |
|
– |
за гръцкото правителство, от E.‑E. Krompa, I. Kotsoni и M. Tassopoulou, в качеството на представители, |
|
– |
за Европейската комисия, от N. Athanasiadou и P. Carlin, в качеството на представители, |
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
|
1 |
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 204 и 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 г. (ОВ L 310, 2019 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), както и на принципа на пропорционалност. |
|
2 |
Запитването е отправено в рамките на спор между AY, митнически агент, пребиваващ в Гърция, и Anexartiti Archi Dimosion Esodon (Независим орган за публичните приходи, Гърция, наричан по-нататък „AADE“) по повод на обезпечителни мерки, наложени на AY за плащането на данъка върху добавената стойност (ДДС), дължим в тази държава членка от O, дружество със седалище в Италия. |
Правна уредба
Правото на Съюза
|
3 |
Член 204 от Директивата за ДДС предвижда: „1. Когато съгласно членове 193—197 и членове 199 и 200 лицето — платец на ДДС, е данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС, държавите членки могат да разрешат на това лице да определи данъчен представител в качеството на лице — платец на ДДС. Освен това, когато облагаема сделка се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС и няма правни инструменти в държавата, в която е установено данъчнозадълженото лице или се намира седалището му, за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета, държавите членки могат да предприемат мерки, за да предвидят, че лицето — платец на ДДС, следва да бъде данъчен представител, определен от неустановеното данъчнозадължено лице. Държавите членки обаче не могат да прилагат посочената във втора алинея възможност по отношение на данъчнозадължено лице по смисъла на член 358а, точка 1, което е решило да ползва специалния режим за услуги, предоставяни от данъчнозадължени лица, неустановени в рамките на Общността. 2. Възможността за избор съгласно параграф 1, първа алинея следва да е съобразена с условията и процедурите, установени от всяка държава членка“. |
|
4 |
Член 205 от Директивата за ДДС предвижда: „При ситуациите, посочени в членове от 193—200 и членове 202, 203 и 204, държавите членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето — платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС“. |
|
5 |
Член 213, параграф 1 от Директивата за ДДС има следния текст: „Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. […]“. |
|
6 |
Член 214, параграф 1 от Директивата за ДДС гласи: „Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:
[…]“. |
Гръцкото право
|
7 |
Nomos 2859/2000 — Kyrosi Kodika Forou Prostithemenis Axias (Закон № 2859/2000 за приемане на Кодекса за ДДС) (FEK A’248), в редакцията му в сила към момента на настъпване на фактите (наричан по-нататък „Кодексът за ДДС“), е съдържал член 35, озаглавен „Лица — платци на данъка“, който е предвиждал в параграф 1: „При доставка на стоки, вътреобщностно придобиване на стоки и предоставянето на услуги платците на данъка са:
|
|
8 |
Член 36 от Кодекса за ДДС, озаглавен „Задължения на данъчнозадължените лица“, е предвиждал в параграф 4, букви d) и e), както и в параграф 7, буква d): „4. Данъчнозадълженото лице е длъжно също така: […]
[…] 7. Задълженията, предвидени в настоящия член, се прилагат и за следните лица, когато е приложимо: […]
|
|
9 |
Член 55 от Кодекса за ДДС, озаглавен „Солидарна отговорност за плащането на данъка“, е предвиждал: „Солидарно и изцяло отговорни с лицето, платец на данъка, са и:
[…]
|
|
10 |
Член 8 от Nomos 5104/2024 — Kodikas forologikis diadikasias […] (Закон 5104/2024 за Данъчно-процесуалния кодекс […]) (FEK A’58, наричан по-нататък „Данъчно-процесуален кодекс“), озаглавен „Данъчен пълномощник и данъчен представител“, гласи: „1. Данъкоплатец, който е местно лице за данъчни цели на чужда държава, може да определи физическо или юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели в Гърция, като данъчен пълномощник за изпълнение на формалните задължения, произтичащи от Кодекса, на което се изпраща цялата кореспонденция, свързана с данъчнозадълженото лице. 2. По-специално, по отношение на задълженията, свързани с данъка върху добавената стойност (ДДС) и данъка върху застрахователните премии, се прилага член 36, параграф 4, буква d) от Кодекса за ДДС (Закон № 2859/2000, A’ 248), който урежда назначаването на данъчен представител. 3. Лицето, определено като данъчен пълномощник, не носи отговорност за изпълнението или неизпълнението на данъчните задължения на данъкоплатеца“. |
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
|
11 |
AY извършва дейността на митнически агент и е регистриран в Гърция в качеството на данъчен представител на O, дружество със седалище в Италия. Съгласно специално пълномощно от 2022 г., заведено в регистъра на компетентната данъчна служба, AY е назначен за „данъчен пълномощник“ на O в Гърция и има за задача „данъчното представителство на дружеството“ пред митническите и данъчните органи, „подаването на периодични декларации по ДДС“ и „плащането от дружеството и за негова сметка на сумите, определени от митническите и данъчните органи от името на дружеството“, и„извършването на митническите формалности от всякакво естество, свързани с митническото оформяне на товарите от името на дружеството в митническите служби в страната, чрез подписване на необходимите документи“. |
|
12 |
O притежава италиански идентификационен номер по ДДС, както и гръцки идентификационен номер по ДДС. Основната му дейност се състои в предлагането на пазара на целулоза, суровина, предназначена за производството на тоалетна хартия. За тази цел то складира стоки с произход от Финландия в различни складови съоръжения, разположени на гръцка територия. |
|
13 |
През 2023 г. AADE извършва проверка за данъчните 2020—2022 г. Тази проверка се е отнасяла, от една страна, до вътреобщностните доставки, извършени от O под гръцкия му идентификационен номер по ДДС, за клиенти, установени в България и Италия, и от друга страна, до вътреобщностните доставки, извършени под италианския му идентификационен номер по ДДС, за клиенти, установени в Гърция. |
|
14 |
В резултат на тази проверка AADE констатира, че гръцкият производствен обект на O не е платил ДДС в общ размер от 3344061,47 евро. |
|
15 |
При това положение AADE приема срещу O и AY в качеството му на данъчен представител на това дружество, решение, предвиждащо незабавно и спешно налагане на обезпечителни мерки с цел защита на обществения интерес, състоящи се по-специално в замразяване на част от депозитите им в кредитни институции в Гърция. |
|
16 |
AY подава жалба за отмяна на това решение пред Dioikitiko Protodikeio Thessalonikis (Първоинстанционен административен съд Солун, Гърция), който е запитващата юрисдикция. |
|
17 |
В подкрепа на жалбата си AY оспорва регистрацията си като данъчен представител на O, както и ангажирането на солидарната му отговорност за данъчните задължения на това дружество. Той поддържа по-специално, че само представя декларации по ДДС за сделките, извършени от O под гръцкия му идентификационен номер по ДДС, и плаща съответния данък, но не води счетоводна отчетност, нито сключва договори за това дружество, че не знае за извършените от същото сделки и че не е натоварено да извършва превоз на съответните стоки или да плаща на доставчиците. |
|
18 |
От своя страна AADE изтъква, че AY, в качеството си на данъчен представител на O, е солидарно отговорен за изпълнението на задълженията на това дружество в областта на ДДС както на основание член 35, параграф 1, буква c) от Кодекса за ДДС, който се отнася до качеството платец на данъчните представители на установени извън Гърция данъчнозадължени лица, така и на член 55 от този кодекс, който се отнася до лицата, солидарно отговорни заедно с лицето — платец на данъка, за плащането на ДДС, и че следователно правилно му са наложени обезпечителни мерки. |
|
19 |
В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи дали с оглед на практиката на Съда, и по-специално на решения от 20 май 2021 г., ALTI (C‑4/20, EU:C:2021:397), и от 12 май 2022 г., U. I. (Косвен митнически представител) (C‑714/20, EU:C:2022:374), разпоредбите на Директивата за ДДС, и по-специално на член 205 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат да се установи солидарна отговорност за плащането на ДДС, дължим във връзка с вътреобщностните придобивания на стоки, по отношение на лице, което само подава съответните декларации по ДДС и внася дължимия данък, без да води счетоводна отчетност, нито да изготвя счетоводни документи за извършените от неговия упълномощител сделки. |
|
20 |
Освен това запитващата юрисдикция иска да се установят условията, при които данъчният представител на установено в друга държава членка данъчнозадължено лице по ДДС може да се счита за платец на данъка по смисъла на член 204 от Директивата за ДДС, по-специално когато нито данъчната администрация, нито компетентната юрисдикция имат право да проверят дали този представител действително участва в икономическата дейност на представляваното от него данъчнозадължено лице. |
|
21 |
Накрая, запитващата юрисдикция счита, че за да се прецени дали националните разпоредби, които AADE е приложил, отговарят на изискванията за яснота и точност и са в съответствие с принципа за правна сигурност, е необходимо да се определи дали член 204, параграф 1 и член 205 от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че лице може да носи отговорност за плащането на ДДС едновременно по силата на тези две разпоредби. |
|
22 |
При тези обстоятелства Dioikitiko Protodikeio Thessalonikis (Първоинстанционен административен съд, Солун) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
|
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
|
23 |
В самото начало следва да се отбележи, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси се основават на различни предпоставки. |
|
24 |
Всъщност първият въпрос се основава на предпоставката, че AY не е платец на данъка по смисъла на член 204, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС. Обратно, вторият и четвъртият въпрос произтичат от предпоставката, че AY се квалифицира като платец на данъка по смисъла на тази разпоредба. Що се отнася до третия въпрос, запитващата юрисдикция разглежда алтернативно двете хипотези. |
|
25 |
От акта за преюдициално запитване и от устните състезания в съдебното заседание е видно, че AY поддържа, че не е нито данъчен представител на O, нито солидарно отговорен за неговите задължения. |
|
26 |
Освен това следва да се припомни, че в рамките на разпределението на компетенциите между съда на Европейския съюз и националния съд по принцип последният трябва да провери дали са изпълнени фактическите условия, водещи до прилагането на норма на Съюза. При все това съдът на Съюза, сезиран с преюдициално запитване, може да направи уточнения, за да насочи националния съд в рамките на неговото тълкуване (вж. в този смисъл решение от 26 юни 2025 г., Makeleio и Zougla, C‑555/23 и C‑556/23, EU:C:2025:484, т. 37 и цитираната съдебна практика). |
|
27 |
При това положение Общият съд трябва да предостави на запитващата юрисдикция необходимите насоки за тълкуване на понятието „данъчен представител в качеството на лице — платец на ДДС“ по смисъла на член 204 от Директивата за ДДС. |
|
28 |
В това отношение следва да се отбележи, че Директивата за ДДС не съдържа общо определение на понятието „данъчен представител“. От член 204, параграф 1 от тази директива обаче следва, че тя се отнася конкретно до данъчните представители, определени като лица — платци на ДДС. |
|
29 |
Така данъчните представители, определени като лица — платци на ДДС по смисъла на член 204 от Директивата за ДДС, се различават от други посредници, като например данъчните представители, действащи само като посредници, по това, че поемат качеството на платец на ДДС за сметка на своя упълномощител. Макар Директивата за ДДС да не установява критерии, позволяващи данъчен представител да се квалифицира като лице — платец на данъка, в зависимост по-специално от естеството на дейностите, извършвани за неговия упълномощител, тя също така не забранява национално законодателство да предвижда, че тази квалификация се основава на преценка на естеството на тези дейности. Всъщност държавите членки следва да определят условията и реда за подобно определяне, което по необходимост предполага да се определи неговото приложно поле в националното им законодателство. Това определяне обаче трябва да се извърши при спазване на правото на Съюза, и по-специално на общите принципи на общата система на ДДС. |
|
30 |
С оглед на съображенията, изложени в точки 28 и 29 по-горе, запитващата юрисдикция следва да прецени дали са изпълнени фактическите условия за прилагането на член 204 от Директивата за ДДС. |
По втория въпрос
|
31 |
С втория си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 204 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен представител на установено в друга държава членка данъчнозадължено лице да бъде считан за платец на данъка по смисъла на посочената разпоредба, дори когато този данъчен представител не е участвал в облагаемите сделки, извършени от това данъчнозадължено лице. |
|
32 |
В положението, обхванато от член 204, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС, възможността да се определи данъчен представител в качеството на платец на ДДС, когато съответната държава членка е предвидила такава възможност, принадлежи на данъчнозадълженото лице и се упражнява при спазване на условията и реда, определени в приложимото национално законодателство, в съответствие с член 204, параграф 2 от Директивата за ДДС. |
|
33 |
Макар член 204 от Директивата за ДДС да не поставя определянето на данъчния представител като лице — платец на данъка, в зависимост от действителното му участие в облагаемите сделки, извършени от представляваното от него данъчнозадължено лице, тази разпоредба предоставя на държавите членки свобода на преценка при определянето на условията и реда, при които такъв представител се определя като платец на данъка. |
|
34 |
Следователно текстът на член 204 от Директивата за ДДС позволява да се приеме, че тази разпоредба допуска данъчен представител да се определи като платец на ДДС, дължим от представляваното от него данъчнозадължено лице, дори когато той не участва в извършваните от последното облагаеми сделки. |
|
35 |
Тази констатация се потвърждава от контекста, в който се вписва член 204 от Директивата за ДДС. |
|
36 |
Членове 193—200 и 202—204 от Директивата за ДДС, които са част от дял XI, глава 1, раздел 1 от тази директива, озаглавен „Лица — платци на ДДС на данъчните органи“, определят лицата — платци на ДДС. Докато член 193 от Директивата за ДДС предвижда като основно правило, че ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки или услуги, този член при все това уточнява, че този данък може или трябва да бъде платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194—199б и 202 от същата директива (вж. в този смисъл решение от 30 април 2025 г., Genzyński, C‑278/24, EU:C:2025:299, т. 43 и цитираната съдебна практика). |
|
37 |
Така съвкупността от разпоредби, в която се вписва член 204 от Директивата за ДДС, има за цел да се идентифицира лицето — платец на ДДС, в зависимост от различни положения, за да осигури за Държавната хазна ефективно събиране на ДДС от лицето, което е най-подходящо с оглед на съответния случай, по-специално когато страните по договора не се намират в една и съща държава членка или когато спецификата на облагаемата с ДДС сделка налага да се определи лице, различно от посоченото в член 193 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 20 май 2021 г., ALTI, C‑4/20, EU:C:2021:397, т. 28, и от 13 октомври 2022 г., Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, C‑1/21, EU:C:2022:788, т. 49). |
|
38 |
В рамките на това идентифициране определянето на данъчен представител в качеството на лице — платец на ДДС, предвидено в член 204, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС, макар да е само правна възможност за данъчнозадълженото лице, позволява събиране на ДДС, което е по-ефективно от това, което би произтекло от прилагането на обичайните правила, съгласно които самото данъчнозадължено лице е по принцип лицето — платец на ДДС (вж. по аналогия решение от 13 октомври 2022 г., Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, C‑1/21, EU:C:2022:788, т. 49 и 50 и цитираната съдебна практика). |
|
39 |
Постигането на така желаната ефективност при събирането на ДДС се дължи на факта, че данъчната администрация разполага с лице за контакт в съответната държава членка, тоест данъчният представител, който е по-лесно достъпен от данъчнозадълженото лице, което не е установено в тази държава членка, и най-вече, в качеството си на лице, определено като платец, може да ѝ улесни събирането на ДДС. |
|
40 |
При упражняването на правомощието за определяне на условията и реда, предвидени в член 204, параграф 2 от Директивата за ДДС, държавите членки трябва да спазват общите принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза, сред които фигурират по-специално принципите на правна сигурност и на пропорционалност (вж. по аналогия решение от 21 декември 2011 г., Vlaamse Oliemaatschappij, C‑499/10, EU:C:2011:871, т. 20 и цитираната съдебна практика). |
|
41 |
По силата на принципа на пропорционалност държавите членки следва да използват средства, които, като позволяват ефективно да се постигне преследваната от вътрешното право цел, същевременно засягат най-малко целите и принципите, въведени от съответното законодателство на Съюза. Така, макар и да е оправдано приетите от държавите членки мерки да целят да защитят по възможно най-ефективния начин Държавната хазна, те не трябва да надхвърлят необходимото за тази цел (вж. решение от 21 декември 2011 г., Vlaamse Oliemaatschappij, C‑499/10, EU:C:2011:871, т. 21 и 22 и цитираната съдебна практика). |
|
42 |
В този контекст допълнително условие или изискване, свързано с възможността да се определи данъчен представител в качеството на платец на данъка, като например изискването за участие в сделките, осъществени от представляваното данъчнозадължено лице, може да ограничи нейния обхват и следователно да застраши полезното ѝ действие с оглед на общата цел, състояща се в гарантиране на възможно най-ефективно събиране на ДДС при спазване на принципа на пропорционалност. Всъщност въвеждането на такова изискване може да ограничи използването на тази правна възможност и следователно да намали приноса ѝ за ефективното събиране на ДДС. |
|
43 |
Обратно, обстоятелството, че не се изисква участие в сделките, извършвани от представляваното данъчнозадължено лице, благоприятства пълното и цялостно прилагане на предвидената от законодателя на Съюза правна възможност и по този начин осигурява постигането на целта, свързана с ефективността на прилагането на ДДС, и гарантирането на неговото събиране. |
|
44 |
От това следва, че правомощието, признато на държавите членки с член 204, параграф 2 от Директивата за ДДС, да поставят упражняването на възможността за определяне на данъчен представител в качеството на лице — платец на данъка, в зависимост от условия или изисквания, не може да се тълкува в смисъл, че липсата на такива условия или изисквания сама по себе си противоречи на тази директива. |
|
45 |
С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 204 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчен представител на установено в друга държава членка данъчнозадължено лице да се счита за платец на данъка по смисъла на посочената разпоредба, дори когато този данъчен представител не участва в облагаемите сделки, извършени от данъчнозадълженото лице, стига той да е бил определен като такъв от последното. |
По първия въпрос
|
46 |
С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 205 от Директивата за ДДС, разглеждан в светлината на принципа на пропорционалност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен представител, натоварен с изпълнението на задължения за деклариране на ДДС от името на установено в друга държава членка данъчнозадължено лице, без да е длъжно да води счетоводна отчетност, нито да издава счетоводни документи за извършените от това данъчнозадължено лице сделки, може да носи солидарна отговорност за плащането на дължимия ДДС, въпреки че нито данъчната администрация, нито компетентната юрисдикция са оправомощени да проверяват дали той е участвал в икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, дали е знаел или е трябвало да знае, че данъкът ще остане неплатен, и дали е действал добросъвестно и е взел всички разумно изискуеми мерки, за да осигури спазването на задълженията в областта на ДДС. |
|
47 |
В самото начало е важно да се отбележи, че поставеният въпрос се отнася до данъчен представител, който не е бил определен като платец на данъка по смисъла на член 204, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС. |
|
48 |
Следва да се отбележи, че солидарната отговорност, произтичаща от член 55 от Кодекса за ДДС, е формулирана безусловно, тъй като се прилага по отношение на данъчния представител на данъчнозадължено лице, дори когато същият е добросъвестен и не е налице нито умисъл, нито небрежност от негова страна и независимо от евентуалното му участие в икономическите сделки на неговия упълномощител (в този смисъл вж. по аналогия решение от 21 декември 2011 г., Vlaamse Oliemaatschappij, C‑499/10, EU:C:2011:871, т. 23 и 24). |
|
49 |
В член 205 от Директивата за ДДС е указано, че при ситуациите, посочени в членове 193—200 и членове 202, 203 и 204, държавите членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето — платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС. |
|
50 |
Член 205 от Директивата за ДДС не уточнява нито лицата, които могат да бъдат определени като солидарни длъжници, нито случаите, в които такова определяне може да се извърши. Той само предоставя на държавите членки правомощието да определят условията и реда за прилагане на предвидената в него солидарна отговорност при спазване по-специално на принципите на правна сигурност и на пропорционалност (вж. в този смисъл решения от 20 май 2021 г., ALTI, C‑4/20, EU:C:2021:397, т. 31 и 32, и от 10 юли 2025 г., KONREO, C‑276/24, EU:C:2025:554, т. 28). |
|
51 |
В този смисъл, видно от контекста, създаден от членове 193—205 от Директивата за ДДС, член 205 от тази директива е част от група разпоредби, които целят да се определи лицето — платец на ДДС, в зависимост от различни случаи. Така тези разпоредби целят за Държавната хазна да се осигури ефективното събиране на ДДС от лицето, което е най-подходящо с оглед на съответния случай, по-специално когато страните по договора не се намират в една и съща държава членка или когато спецификата на облагаемата с ДДС сделка налага да се определи лице, различно от посоченото в член 193 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 13 октомври 2022 г., Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, C‑1/21, EU:C:2022:788, т. 49, и от 30 април 2025 г., Genzyńsk, C‑278/24, EU:C:2025:299, т. 45 и 46 и цитираната съдебна практика). |
|
52 |
Мерките, които държавите членки могат да приемат на основание член 205 от Директивата за ДДС, не трябва да надхвърлят необходимото за защита на правата на Държавната хазна. По-специално националните мерки, които на практика водят до въвеждането на режим на обективна солидарна отговорност, надхвърлят необходимото за постигането на тази цел. Такъв е по-специално случаят, когато лице, различно от платеца на ДДС, е длъжно да плати дължимия от този платец ДДС, без да има възможност да се освободи от тази солидарна отговорност, като докаже, че няма никаква връзка с действията на този платец. Всъщност би било явно непропорционално посоченото лице при всички обстоятелства да носи отговорност за загубата на данъчни приходи, причинена от действията на трето данъчнозадължено лице, върху които то няма никакво влияние (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Vlaamse Oliemaatschappij, C‑499/10, EU:C:2011:871 т. 24 и цитираната съдебна практика). |
|
53 |
Напротив, не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от лице, различно от платеца, да вземе всички разумни мерки, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не го води до участие в данъчна измама (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Vlaamse Oliemaatschappij, C‑499/10, EU:C:2011:871 т. 25 и цитираната съдебна практика). |
|
54 |
При това положение обстоятелствата, че лицето, различно от платеца, е действало добросъвестно, полагайки грижата на добър търговец, че е взело всички разумни мерки в рамките на своите правомощия и че неговото участие в измама е изключено, представляват фактори, които следва да се вземат предвид при определянето на възможността дали да се задължи солидарно това лице за плащането на дължимия ДДС (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Vlaamse Oliemaatschappij, C‑499/10, EU:C:2011:871, т. 26; вж. също по аналогия решение от 21 февруари 2008 г., Netto Supermarkt, C‑271/06, EU:C:2008:105, т. 25). |
|
55 |
При това положение би било непропорционално на данъчен представител, който не е определен като платец на ДДС, дължим от установено в друга държава членка данъчнозадължено лице, да се вмени загубата на данъчни приходи, причинена от действията на това данъчнозадължено лице, без нито националната администрация, нито евентуално компетентният съд да са могли да проверят дали този представител е участвал в икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, при положение че това участие може да повлияе по-специално върху преценката на мерките, които е бил в състояние да вземе, и върху знанието му за действията на данъчнозадълженото лице, както и най-общо за неговите добросъвестност и дължима грижа. |
|
56 |
Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че член 205 от Директивата за ДДС, разглеждан в светлината на принципа на пропорционалност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен представител, който не е определен като платец на ДДС, дължим от установено в друга държава членка данъчнозадължено лице, а е натоварен с изпълнението на задължения за деклариране в областта на ДДС от името на това данъчнозадължено лице, без да е длъжен да води счетоводна отчетност, нито да издава счетоводни документи за извършените от това данъчнозадължено лице сделки, да може да носи солидарна отговорност за плащането на дължимия ДДС, въпреки че нито данъчната администрация, нито компетентната юрисдикция са оправомощени да проверят дали той е участвал в икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, дали е знаел, или е трябвало да знае, че данъкът ще остане неплатен, и дали е действал добросъвестно и е взел всички разумно изискуеми мерки, за да осигури спазването на задълженията в областта на ДДС. |
По третия въпрос
|
57 |
С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали обстоятелството, че сделката, за която се дължи ДДС, е извършена под индивидуалния идентификационен номер по ДДС, определен на данъчнозадълженото лице от държавата членка, в която то е установено, или под този, определен от държавата членка, в която се дължи ДДС, е решаващо за отговорите на първия и втория въпрос. |
|
58 |
В самото начало следва да се отбележи, че съгласно член 213 от Директивата за ДДС всяко данъчнозадължено лице е длъжно да декларира началото на дейността си в това си качество. |
|
59 |
За да се приведе в действие това задължение за деклариране, член 214 от Директивата за ДДС предвижда, че данъчнозадължените лица се идентифицират за целите на ДДС, и задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да предоставят на всяко лице индивидуален идентификационен номер по ДДС. |
|
60 |
Целта на предвиденото в член 214 от Директивата за ДДС идентифициране на данъчнозадължените лица е да се осигури правилното функциониране на системата на ДДС, като се представи доказателство за данъчния статут на данъчнозадължените лица за целите на прилагането на ДДС, като се опрости контролът, за да се гарантира правилното му събиране, и като се улесни определянето на държавата членка, в която се извършва крайното потребление на доставените стоки (вж. в този смисъл решение от 14 март 2013 г., Ablessio, C‑527/11, EU:C:2013:168, т. 18 и 19 и цитираната съдебна практика). |
|
61 |
Всяка държава членка определя свои собствени индивидуални идентификационни номера по ДДС, поради което данъчнозадължено лице, което извършва дейност в няколко държави членки, по принцип трябва да бъде регистрирано във всяка от тях. |
|
62 |
Именно в светлината на тези съображения следва да се отговори на третия въпрос, поставен от запитващата юрисдикция. |
|
63 |
В самото начало следва да се припомни, че член 204 от Директивата за ДДС установява рамката за определяне на данъчен представител като лице — платец на ДДС, като дава възможност на държавите членки да позволят на данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата членка, в която се дължи ДДС, да определи данъчен представител, който да го замести като лице — платец на ДДС. Нищо не позволява да се заключи, че посоченият член не е приложим в случаи, в които на такова данъчнозадължено лице е издаден идентификационен номер по ДДС от държавата членка, в която се дължи ДДС. |
|
64 |
Що се отнася до отговора на първия въпрос, в точка 56 по-горе бе установено, че член 205 от Директивата за ДДС, разглеждан в светлината на принципа на пропорционалност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска безусловно формулирана солидарна отговорност на данъчен представител. |
|
65 |
Що се отнася, на първо място, до отражението на индивидуалния идентификационен номер по ДДС, с който е извършена разглежданата сделка, върху отговора на първия въпрос, следва да се отбележи, че използването от данъчнозадълженото лице на един или друг от определените му индивидуални идентификационни номера по ДДС по принцип не предоставя на този данъчен представител нито повече, нито по-малко влияние върху действията на данъчнозадълженото лице и по този начин не обосновава да му се вмени солидарна отговорност като разглежданата в спора по главното производство. |
|
66 |
По-специално обстоятелството, че сделките са извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която се дължи ДДС, под неговия индивидуален идентификационен номер по ДДС в тази държава членка, и че те попадат в обхвата на пълномощното, предоставено на този данъчен представител за подаването на декларации по ДДС и за плащането на съответния ДДС, по принцип не може да има за последица да придаде на този данъчен представител знания за действията на данъчнозадълженото лице във връзка с тези сделки. |
|
67 |
На второ място, що се отнася до отражението на индивидуалния идентификационен номер по ДДС, с който е извършена разглежданата сделка, върху отговора на втория въпрос, достатъчно е да се припомни, че член 204, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС уточнява, че когато държавите членки предвиждат, че данъчнозадълженото лице може да посочи данъчен представител, който да го замести като платец на данъка, данъчният представител може да бъде определен като платец на данъка в случаите, произтичащи от членове 193—197 и членове 199 и 200 от посочената директива. Следователно не използването на индивидуален идентификационен номер по ДДС, а наличието на един от тези случаи, е решаващо за това дали данъчният представител може да бъде считан за платец на ДДС. |
|
68 |
Поради това на третия въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че сделката, за която се дължи ДДС, е била извършена под индивидуалния идентификационен номер по ДДС, определен на данъчнозадълженото лице от държавата членка, в която то е установено, или под този, определен от държавата членка, в която се дължи ДДС, не може да е решаващо за отговорите на първия и втория въпрос. |
По четвъртия въпрос
|
69 |
С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 205 във връзка с член 204, параграф 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че лице може едновременно да се счита за платец на ДДС и да носи солидарна отговорност за плащането на ДДС. |
|
70 |
В това отношение следва да се отбележи, че член 204, параграф 1 от Директивата за ДДС прави задължението за ДДС на данъчнозадълженото лице изискуемо от лицето — платец на ДДС, и че член 205 от тази директива предвижда солидарно задължение за плащане на ДДС, свързано с чужд дълг. |
|
71 |
Член 205 от Директивата за ДДС не уточнява кои лица държавите членки могат да определят като солидарни отговорни лица, нито прави разграничение в зависимост от това дали лицето — платец на данъка, е данъчнозадълженото лице или не. В него само се посочва, че отговорността може да се носи само от лице, различно от лицето — платец на данъка. |
|
72 |
От това следва, че данъчният представител, определен в приложение на член 204 от Директивата за ДДС като платец на ДДС, не може да носи солидарна отговорност за задължението за ДДС на представляваното от него данъчнозадължено лице, тъй като член 205 от тази директива предвижда, че солидарно отговорният не може да бъде лицето — платец на данъка. |
|
73 |
Поради това на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 205 във връзка с член 204, параграф 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че определено по силата на член 204 лице — платец на ДДС, не може да носи и солидарна отговорност по силата на член 205 от същата директива. |
По съдебните разноски
|
74 |
С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Общия съд, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване. |
|
По изложените съображения ОБЩИЯТ СЪД (пети петчленен състав) реши: |
|
|
|
|
|
Papasavvas Sampol Pucurull Pynnä Laitenberger Stancu Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 юли 2026 година. Подписи |
( *1 ) Език на производството: гръцки.
( i ) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.