<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.11-->
  <head>
    <title>2024-06-202406C127201902010-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0201-19-202402567-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="3/09/2024 14:24:57" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="rXkAUz6EyuXkus+mrZ8GFn+rqzZ8EvXpH35QeW/kdor3+gSXDWoE+tdxzB73ga8HQ3g536uTzQyHGnEY1BlVC+f9+6DqwYexZroXu9LB/yxwo81G7Ro8BJ19xplwQgG/IAPVGgnOUjre1/QY3guOBdb0W7vMhcmCaC6l3eB/acQ=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0201" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2019" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_green" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 27-06-24 09:35:56" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="ba298589b6384cd8b5b2e1d4e7803255" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0201" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="true" name="TOC_Vademecum"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Решение от 27.6.2024 г. — Дело C‑201/19 P</div>
      <div id="rId22" style="default">Servier и др./Комисия</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      27 юни 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <div class="toc">
<p class="C19Centre" id="para-3" title="page-1">
<span>Съдържание</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-4" title="page-1">
<span>I. Правна уредба </span>
<span>6</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-5" title="page-1">
<span>А. Регламент (ЕО) № 1/2003 </span>
<span>6</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-6" title="page-1">
<span>Б. Насоки за споразуменията за трансфер на технологии от 2004 г. </span>
<span>7</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-7" title="page-1">
<span>В. Насоки за прилагането на член 101 [ДФЕС] към споразумения за трансфер на технологии </span>
<span>7</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-8" title="page-1">
<span>II. Обстоятелствата, предхождащи спора </span>
<span>8</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-9" title="page-1">
<span>А. Периндоприлът </span>
<span>8</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-10" title="page-1">
<span>Б. Споровете за периндоприла </span>
<span>9</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-11" title="page-1">
<span>1. Решенията на ЕПВ </span>
<span>9</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-12" title="page-1">
<span>2. Решенията на националните юрисдикции </span>
<span>9</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-13" title="page-1">
<span>В. Споразуменията за доброволно уреждане на спорове за периндоприла </span>
<span>10</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-14" title="page-1">
<span>1. Споразуменията Niche и Matrix </span>
<span>10</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-15" title="page-1">
<span>2. Споразумението Teva </span>
<span>12</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-16" title="page-1">
<span>3. Споразуменията Krka </span>
<span>13</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-17" title="page-1">
<span>4. Споразумението Lupin </span>
<span>13</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-18" title="page-1">
<span>III. Оспорваното решение на Комисията </span>
<span>14</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-19" title="page-1">
<span>IV. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение </span>
<span>15</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-20" title="page-1">
<span>V. Производството пред Съда и исканията на страните </span>
<span>16</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-21" title="page-1">
<span>VI. По жалбата до Съда </span>
<span>17</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-22" title="page-1">
<span>А. Встъпителни бележки по допустимостта </span>
<span>18</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-23" title="page-1">
<span>Б. Първото и второто основание: критериите за преценка на понятията „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ и „потенциална конкуренция“ </span>
<span>19</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-24" title="page-1">
<span>1. По допустимостта </span>
<span>20</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-25" title="page-1">
<span>2. По същество </span>
<span>21</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-26" title="page-1">
<span>а) Предварителни бележки </span>
<span>21</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-27" title="page-1">
<span>б) Критериите, свързани с потенциалната конкуренция (второ основание) </span>
<span>27</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-28" title="page-1">
<span>1) Доводи на страните </span>
<span>27</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-29" title="page-1">
<span>2) Съображения на Съда </span>
<span>29</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-30" title="page-1">
<span>в) Критериите, свързани с квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (първо основание) </span>
<span>36</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-31" title="page-1">
<span>1) Доводи на страните </span>
<span>36</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-32" title="page-1">
<span>2) Съображения на Съда </span>
<span>39</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-33" title="page-1">
<span>В. Третото и шестото основание: споразуменията Niche и Matrix </span>
<span>47</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-34" title="page-1">
<span>1. Третото основание </span>
<span>47</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-35" title="page-1">
<span>а) Първата част: потенциалната конкуренция </span>
<span>47</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-36" title="page-1">
<span>1) Доводи на страните </span>
<span>47</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-37" title="page-1">
<span>2) Съображения на Съда </span>
<span>49</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-38" title="page-1">
<span>б) Втората част: квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта </span>
<span>55</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-39" title="page-1">
<span>1) Доводи на страните </span>
<span>55</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-40" title="page-1">
<span>2) Съображения на Съда </span>
<span>56</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-41" title="page-1">
<span>2. Шестото основание: квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като отделни нарушения </span>
<span>58</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-42" title="page-1">
<span>а) Доводи на страните </span>
<span>58</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-43" title="page-1">
<span>б) Съображения на Съда </span>
<span>60</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-44" title="page-1">
<span>Г. Четвъртото основание: споразумението Teva </span>
<span>63</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-45" title="page-1">
<span>1. Първата част: потенциалната конкуренция </span>
<span>63</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-46" title="page-1">
<span>а) Доводи на страните </span>
<span>63</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-47" title="page-1">
<span>б) Съображения на Съда </span>
<span>64</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-48" title="page-1">
<span>2. Втората част: квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта </span>
<span>66</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-49" title="page-1">
<span>а) Целите на споразумението Teva </span>
<span>67</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-50" title="page-1">
<span>1) Доводи на страните </span>
<span>67</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-51" title="page-1">
<span>2) Съображения на Съда </span>
<span>67</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-52" title="page-1">
<span>б) Двойствеността на последиците от споразумението Teva </span>
<span>68</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-53" title="page-1">
<span>1) Доводи на страните </span>
<span>68</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-54" title="page-1">
<span>2) Съображения на Съда </span>
<span>69</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-55" title="page-1">
<span>в) Вредността на клаузите от споразумението Teva </span>
<span>69</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-56" title="page-1">
<span>1) Доводи на страните </span>
<span>69</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-57" title="page-1">
<span>2) Съображения на Съда </span>
<span>70</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-58" title="page-1">
<span>г) Обратното плащане </span>
<span>73</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-59" title="page-1">
<span>1) Доводи на страните </span>
<span>73</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-60" title="page-1">
<span>2) Съображения на Съда </span>
<span>74</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-61" title="page-1">
<span>Д. Петото основание: споразумението Lupin </span>
<span>76</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-62" title="page-1">
<span>1. Първата част: потенциалната конкуренция </span>
<span>76</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-63" title="page-1">
<span>а) Доводи на страните </span>
<span>76</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-64" title="page-1">
<span>б) Съображения на Съда </span>
<span>77</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-65" title="page-1">
<span>2. Втората част: квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта </span>
<span>79</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-66" title="page-1">
<span>а) Обратното плащане </span>
<span>79</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-67" title="page-1">
<span>1) Доводи на страните </span>
<span>79</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-68" title="page-1">
<span>2) Съображения на Съда </span>
<span>79</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-69" title="page-1">
<span>б) Вредността на клаузите от споразумението Lupin </span>
<span>80</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-70" title="page-1">
<span>1) Доводи на страните </span>
<span>80</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-71" title="page-1">
<span>2) Съображения на Съда </span>
<span>82</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-72" title="page-1">
<span>в) Приложното поле на споразумението Lupin </span>
<span>84</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-73" title="page-1">
<span>1) Доводи на страните </span>
<span>84</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-74" title="page-1">
<span>2) Съображения на Съда </span>
<span>85</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-75" title="page-1">
<span>3. Третата част: датата на преустановяване на нарушението </span>
<span>85</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-76" title="page-1">
<span>а) Доводи на страните </span>
<span>85</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-77" title="page-1">
<span>б) Съображения на Съда </span>
<span>86</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-78" title="page-1">
<span>Е. Седмото основание: глобите </span>
<span>89</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-79" title="page-1">
<span>1. Първата част: нарушаване на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията </span>
<span>89</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-80" title="page-1">
<span>а) Доводи на страните </span>
<span>89</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-81" title="page-1">
<span>б) Съображения на Съда </span>
<span>90</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-82" title="page-1">
<span>2. Втората част: нарушаване на принципа на пропорционалност </span>
<span>91</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-83" title="page-1">
<span>а) Доводи на страните </span>
<span>91</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-84" title="page-1">
<span>б) Съображения на Съда </span>
<span>92</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-85" title="page-1">
<span>Ж. Заключение по жалбата до Съда </span>
<span>94</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-86" title="page-1">
<span>VII. По жалбата до Общия съд </span>
<span>94</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-87" title="page-1">
<span>По съдебните разноски </span>
<span>96</span>
</p>
<p class="C19Centre" id="para-88" title="page-1">
<span/>
</p>
</div>
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-89" title="page-3">
      
        <br/>
      
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-90" title="page-1">
      
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-91" title="page-1">
      
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-92" title="page-4">
      
        <br/>
      
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-93" title="page-4">
      „Обжалване — Конкуренция — Фармацевтични продукти — Пазар на периндоприла — Член 101 ДФЕС — Картели — Потенциална конкуренция — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Стратегия, целяща да се забави навлизането на пазара на генерични варианти на периндоприла — Споразумение за доброволно уреждане на патентен спор — Продължителност на нарушението — Понятие за единно нарушение — Отменяне или намаляване на глобата“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-94" title="page-4">
      По дело C‑201/19 P
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-95" title="page-4">
      с предмет жалба по член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 28 февруари 2019 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-96" title="page-4">
      Servier SAS, установено в Сюрен (Франция), 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-97" title="page-4">
      Servier Laboratories Ltd, установено в Стоук Поджис (Обединено кралство), 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-98" title="page-4">
      Les Laboratoires Servier SAS, установено в Сюрен, 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-99" title="page-4">
      представлявани от O. de Juvigny, J. Jourdan, T. Reymond, A. Robert, avocats, J. Killick, advocaat, и M. I. F. Utges Manley, solicitor,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-100" title="page-4">
      жалбоподатели,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-101" title="page-4">
      като другите страни в производството са:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-102" title="page-4">
      Европейска комисия, представлявана първоначално от F. Castilla Contreras, B. Mongin и C. Vollrath, впоследствие от F. Castilla Contreras, F. Castillo de la Torre, B. Mongin, J. Norris и C. Vollrath, а накрая от F. Castilla Contreras, F. Castillo de la Torre, J. Norris и C. Vollrath,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-103" title="page-4">
      ответник в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-104" title="page-4">
      подкрепяна от:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-105" title="page-4">
      Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, представлявано първоначално от D. Guðmundsdóttir, подпомагана от J. Holmes, KC, впоследствие от L. Baxter, F. Shibli, D. Guðmundsdóttir и J. Simpson, подпомагани от J. Holmes, KC, и P. Woolfe, barrister, а накрая от S. Fuller, подпомаган от J. Holmes, KC, и P. Woolfe, barrister,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-106" title="page-4">
      встъпила страна в производството по обжалване пред Съда,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-107" title="page-4">
      European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA), установена в Женева (Швейцария), представлявана от F. Carlin, avocate,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-108" title="page-4">
      встъпила страна в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-109" title="page-4">
      СЪДЪТ (първи състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-110" title="page-4">
      състоящ се от: Aл. Арабаджиев (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от първи състав, P. G. Xuereb, A. Kumin и I. Ziemele, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-111" title="page-4">
      генерален адвокат: J. Kokott,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-112" title="page-4">
      секретари: M. Longar и R. Şereş, администратори,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-113" title="page-4">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 и 21 октомври 2021 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-114" title="page-4">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 юли 2022 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-115" title="page-4">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-116" title="page-4">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си до Съда Servier SAS, Servier Laboratories Ltd и Les Laboratoires Servier SAS искат да бъде отменено частично решението на Общия съд на Европейския съюз от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия (T‑691/14, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:922), с което той отхвърля частично жалбата им за отмяна на Решение C(2014) 4955 final на Комисията от 9 юли 2014 година относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 102 [ДФЕС] (преписка AT.39612 — Периндоприл (Servier) (наричано по-нататък „оспорваното решение на Комисията“) в засягащата ги част, и при условията на евентуалност да бъде намален размерът на наложената им с последното решение глоба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент (ЕО) № 1/2003</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) е озаглавен „Тежест на доказване“ и гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-121" title="page-5">
      „При всяко производство на национално или общностно равнище във връзка с прилагането на членове [101] и [102 ДФЕС] тежестта на доказване на нарушение на член [101], параграф 1 или на член [102 ДФЕС] се носи от страната или органа, който твърди наличието на нарушение. Предприятието или сдружението на предприятия, което ще се възползва от възможността по член [101], параграф 3 [ДФЕС], носи тежестта на доказване, че условията на посочения параграф са изпълнени“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Насоки за споразуменията за трансфер на технологии от 2004 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 209 от Насоките на Европейската комисия от 27 април 2004 година относно прилагането на член [101 ДФЕС] към споразумения за трансфер на технологии (ОВ C 101, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 70), наричани по-нататък „Насоките за споразуменията за трансфер на технологии от 2004 г.“) се предвижда следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-124" title="page-5">
      „Във връзка със споразумения за извънсъдебно решаване на спорове и споразумения за непредявяване на права, клаузите за неоспорване обикновено отпадат от обхвата на член [101, параграф 1 ДФЕС]. На такива споразумения е присъщо, че страните се договарят да не оспорват ex post правата на интелектуална собственост, обхванати от споразумението. Всъщност целта на споразумението е да се решат съществуващите спорове и/или да се избегнат бъдещи спорове“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Насоки за прилагането на член 101 [ДФЕС] към споразумения за трансфер на технологии</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 242 и 243 от Насоките за прилагането на член 101 [ДФЕС] към споразумения за трансфер на технологии (ОВ C 89, 2014 г., стр. 3) се предвижда следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-127" title="page-5">
      „Клаузи за неоспорване в споразумения за уреждане на спорове
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-128" title="page-5">
      242. В контекста на споразумения за уреждане на спорове, клаузите за неоспорване обикновено остават извън обхвата на член 101, параграф 1 [ДФЕС]. В такива споразумения е присъщо страните да се договарят да не оспорват ex post правата на интелектуална собственост, които са предмет на спора. Всъщност целта на споразумението е да бъдат уредени съществуващите спорове и/или да бъдат избегнати бъдещи спорове.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-129" title="page-6">
      243. Клаузите за неоспорване в споразумения за уреждане на спорове обаче могат при конкретни обстоятелства да бъдат антиконкурентни и да бъдат предмет на член 101, параграф 1 [ДФЕС]. Ограничаването на свободата за оспорване на право върху интелектуална собственост не е част от конкретния предмет на дадено право върху интелектуалната собственост и може да ограничи конкуренцията. Например клауза за неоспорване може да наруши член 101, параграф 1, когато право върху интелектуална собственост е било дадено след предоставянето на невярна или подвеждаща информация […]. Контролът на тези клаузи е необходим и ако лицензодателят, освен че лицензира права върху технология, стимулира финансово или по друг начин лицензополучателя да се съгласи да не оспорва валидността на технологията, или ако правата върху технология са необходим ресурс за производството на лицензополучателя […].“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата, предхождащи спора</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предхождащите спора обстоятелства, видни по-специално от точки 1—73 от обжалваното съдебно решение, могат да се обобщят, както следва. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Периндоприлът</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier SAS е дружеството майка на фармацевтичната група Servier, включваща Les Laboratoires Servier SAS и Servier Laboratories Ltd (наричани по-нататък заедно или поотделно „Servier“). Дружеството Les Laboratoires Servier е специализирано в разработването на оригинални лекарствени продукти, а дъщерното му дружество Biogaran SAS — в разработването на генерични лекарствени продукти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier разработва лекарствения продукт периндоприл, предназначен главно за борба с хипертонията и сърдечната недостатъчност. Този лекарствен продукт спада към инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим. Активната съставка на периндоприла присъства под формата на сол. Първоначално използваната сол е ербумин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заявката за патент EP0049658 относно активната съставка на периндоприла е подадена от дружество от групата Servier в Европейското патентно ведомство (ЕПВ) на 29 септември 1981 г. Срокът на действие на този патент е трябвало да изтече на 29 септември 2001 г., но закрилата му е била удължена в редица държави, включително в Обединеното кралство, до 22 юни 2003 г. Във Франция закрилата на патента е удължена до 22 март 2005 г., а в Италия — до 13 февруари 2009 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 16 септември 1988 г. Servier подава в ЕПВ редица заявки за патенти върху процесите за производство на активната съставка на периндоприла, чийто срок на действие изтича на 16 септември 2008 г., а именно патенти EP0308339 (наричан по-нататък „патент 339“), EP0308340 (наричан по-нататък „патент 340“), EP0308341 (наричан по-нататък „патент 341“) и EP0309324.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 6 юли 2001 г. Servier подава в ЕПВ заявка за патент EP1296947 (наричан по-нататък „патент 947“) относно кристалната форма alpha на периндоприл ербумина и относно процеса за приготвянето му, който ЕПВ издава на 4 февруари 2004 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 6 юли 2001 г. Servier освен това подава заявки за национални патенти в редица държави членки, преди те да станат страни по Конвенцията за издаване на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г. и влязла в сила на 7 октомври 1977 г. Например Servier подава заявки за патенти, съответстващи на патент 947, в България (BG 107 532), Чехия (PV2003‑357), Естония (P200300001), Унгария (HU225340), Полша (P348492) и Словакия (PP0149-2003). Тези патенти са издадени на 16 май 2006 г. в България, 17 август 2006 г. в Унгария, 23 януари 2007 г. в Чехия, 23 април 2007 г. в Словакия и 24 март 2010 г. в Полша.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споровете за периндоприла</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Между 2003 г. и 2009 г. между Servier и производители, готвещи се да започнат предлагат на пазара генеричен вариант на периндоприла, се водят редица спорове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Решенията на ЕПВ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През 2004 г. десет производители на генерични лекарствени продукти, сред които Niche Generics Ltd (наричано по-нататък „Niche“), KRKA, tovarna zdravil, d.d. (наричано по-нататък „Krka“), Lupin Ltd и Norton Healthcare Ltd, дъщерно дружество на Ivax Europe, което впоследствие се слива с Teva Pharmaceutical Industries Ltd, дружеството майка на групата Teva, специализирана в производството на генерични лекарствени продукти, подават възражение срещу патент 947 до ЕПВ и искат той да бъде обявен за недействителен, като изтъкват доводи, изведени от липсата на новост и изобретателска стъпка и от недостатъчното разкриване на изобретението. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 27 юли 2006 г. отделът по възраженията на ЕПВ потвърждава валидността на патент 947 (наричано по-нататък „решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г.“). Това решение е оспорено пред техническата колегия по жалбите на ЕПВ. След сключване на споразумение за доброволно уреждане на спор със Servier, на 9 февруари 2005 г. Niche се оттегля от производството по възражението, а Krka и Lupin се оттеглят от производството пред техническата колегия по жалбите на ЕПВ съответно на 11 януари и 5 февруари 2007 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 6 май 2009 г. техническата колегия по жалбите на ЕПВ отменя решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и обявява патент 947 за недействителен. Молбата за преразглеждане, подадена от Servier срещу това решение на техническата колегия по жалбите, е отхвърлена на 19 март 2010 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Решенията на националните юрисдикции</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Валидността на патент 947 е оспорена пред някои национални юрисдикции от производители на генерични лекарствени продукти, а Servier предявява искове за нарушение на права върху интелектуална собственост и подава искания за издаване на временни съдебни разпореждания срещу тези производители. Повечето от тези производства са приключени, преди сезираните юрисдикции да са успели да се произнесат окончателно по валидността на патент 947, тъй като между 2005 г. и 2007 г. Servier сключва споразумения за доброволно уреждане на спорове с Niche, Matrix Laboratories Ltd (наричано по-нататък „Matrix“), Teva, Krka и Lupin. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В Обединено кралство само спорът между Servier и Apotex Inc. води до установяването по съдебен ред на недействителността на патент 947. На 1 август 2006 г. Servier всъщност предявява пред High Court of Justice (England &amp; Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), Обединеното кралство), иск за нарушение на патент 947 срещу Apotex, което е започнало да предлага генеричен вариант на периндоприла на пазара в Обединеното кралство. На 8 август 2006 г. в полза на Servier е издадено временно съдебно разпореждане срещу Apotex. На 6 юли 2007 г., след като Apotex предявява насрещен иск, това временно съдебно разпореждане е отменено и патент 947 е обявен за недействителен, като по този начин на посоченото предприятие е позволено да пусне на пазара в Обединеното кралство генеричен вариант на периндоприла. На 9 май 2008 г. решението за обявяване на недействителността на патент 947 е потвърдено при въззивното обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 13 ноември 2007 г. в Нидерландия Katwijk Farma BV, дъщерно дружество на Apotex, подава искане за обявяване на недействителността на патент 947 до юрисдикция в тази държава членка. Servier подава до тази юрисдикция искане за издаване на временно съдебно разпореждане, което е отхвърлено на 30 януари 2008 г. С решение от 11 юни 2008 г. същата юрисдикция в производство, образувано на 15 август 2007 г. по искане на Pharmachemie BV, дружество от групата Teva, обявява недействителността на патент 947 за Нидерландия. Вследствие на това решение Servier и Katwijk Farma се отказват от исканията си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споразуменията за доброволно уреждане на спорове за периндоприла</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споразуменията Niche и Matrix</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Niche е дъщерно дружество на дружеството по индийското право Unichem Laboratories Ltd (наричано по-нататък „Unichem“), специализирано в производството на генерични лекарствени продукти. На 26 март 2001 г. дружествата, чиито правоприемници са Niche и Matrix, сключват споразумение за сътрудничество за разработването на генеричен вариант на периндоприла. Съгласно това споразумение дружеството, чийто правоприемник е Matrix, отговаря за производството на активната съставка на този лекарствен продукт, а другото дружество, страна по споразумението, отговаря за получаването на разрешенията за търговия за същия лекарствен продукт и за дистрибуцията му.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 25 юни 2004 г. Servier предявява иск за нарушение на патенти 339, 340, и 341 пред High Court of Justice (England &amp; Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), срещу Niche, което пък с насрещен иск се стреми патент 947 да се обяви да недействителен. Matrix участва в това производство като дава показания. Датата на съдебното заседание в същото производство е била определена за 7 и 8 февруари 2005 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 8 февруари 2005 г. Servier сключва две споразумения за доброволно уреждане на тези спорове и на производствата пред ЕПВ за патент 947 — първото с Niche и Unichem (наричано по-нататък „споразумението Niche“), а второто — с Matrix (наричано по-нататък „споразумението Matrix“). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всяко от тези споразумения съдържа, от една страна, т.нар. клаузи за „непредлагане на пазара“, чрез които тези предприятия се задължават до изтичането на срока на действие на релевантните патенти на Servier, отнасящи се за периндоприла, да не произвеждат, доставят или предлагат на пазара каквато и да било генерична форма на периндоприла, произвеждан чрез защитените с тези патенти производствени процеси, и от друга страна, т.нар. клаузи за „неоспорване“, чрез които същите предприятия се задължават да не предприемат и да се откажат от каквито и да било действия за оспорване на валидността на посочените патенти или за установяване на липсата на нарушение на права върху интелектуална собственост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В замяна Servier се задължава, от една страна, да не предявява искове за нарушения на права върху интелектуална собственост срещу посочените предприятия и от друга страна, да ги обезщети за разходите, които може да произтекат от спирането на тяхната програма за разработване на вариант на периндоприла, произвеждан чрез процесите, защитени с патентите на Servier. Това обезщетяване е трябвало да се извърши чрез две плащания — първото, в полза на Niche, а второто, в полза на Matrix — всяко в размер на 11,8 милиона лири стерлинги (GBP). Тези споразумения са обхващали по-специално всички държави — членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), в които патенти 339, 340, 341 и 947 са в сила.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По силата на трето споразумение, което също се сключва на 8 февруари 2005 г., Niche се задължава да прехвърли на Biogaran документациите по разрешения за търговия за три лекарствени продукта, различни от периндоприла, и относно разрешение за търговия, получено във Франция за един от тези три лекарствени продукта (наричано по-нататък „споразумението Biogaran“). В замяна Biogaran трябва да заплати на Niche сумата от 2,5 милиона GBP, която не подлежи на възстановяване, дори тези разрешения за търговия да не бъдат получени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споразумението Teva</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 9 август 2005 г. Ivax предявява пред High Court of Justice (England &amp; Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), иск за обявяване на недействителността на патент 947. Това производство е спряно до постановяването на решение, с което се слага край на производството пред ЕПВ по обявяването на този патент за недействителен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 13 юни 2006 г. Servier и Teva UK Limited сключват споразумение за доброволно уреждане на спор (наричано по-нататък „споразумението Teva“). Това споразумение, което обхваща единствено Обединеното кралство, е с тригодишен срок, удължаем допълнително с две години. По силата на това споразумение Teva се задължава да се снабдява изключително от Servier с периндоприла, предназначен за дистрибуция в Обединеното кралство. Освен тази клауза за изключително снабдяване, посоченото споразумение съдържа и клауза за неоспорване на патенти 339, 340, 341 и 947, чийто притежател е Servier, както и клауза за непредлагане на пазара, чието приложно поле е територията на Обединеното кралство. Съгласно последната клауза Teva не трябва да произвежда или предлага на пазара в тази бивша държава членка каквато и да било генерична форма на периндоприла, считана от Servier за нарушаваща неговите патенти. Срещу това Servier плаща на Teva сумата от 5 милиона GBP. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споразумението Teva освен това съдържа клауза за фиксирано обезщетение. Според тази клауза, ако Servier не може да доставя периндоприл на Teva от 1 август 2006 г. нататък, ще трябва да плаща фиксирано обезщетение в размер на 500 000 GBP месечно на Teva, което съответно няма никакво право на иск срещу Servier, нито пък правото да прекрати споразумението Teva. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като към 1 август 2006 г. не снабдява Teva с периндоприл, по силата на споразумението Teva Servier плаща на Teva фиксирано обезщетение в размер на 5,5 милиона GBP, като така общият размер на плащанията, извършени в изпълнение на споразумението Teva, достига 10,5 милиона GBP.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 23 февруари 2007 г. Servier и Teva сключват допълнително споразумение към споразумението Teva. В допълнителното споразумение клаузата за изключително снабдяване се потвърждава, като в него същевременно се предвижда, че Teva може да започне дейност по дистрибуция на периндоприла на Servier било на определена от последното дата, било на датата на обявяване на недействителността или на изтичане на действието на патент 947, било на датата, от която Apotex започне дейност по дистрибуция на генеричен вариант на периндоприла в Обединеното кралство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споразуменията Krka</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 3 октомври 2006 г. при разглеждането на искове за нарушения на патенти 340 и 947 High Court of Justice (England &amp; Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), издава временно съдебно разпореждане срещу Krka и отхвърля искането за съкратено производство по насрещен иск, където последното оспорва валидността на патент 947.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вследствие на това решение и на решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. Servier и Krka сключват три споразумения (наричани по-нататък „споразуменията Krka“). На 27 октомври 2006 г. те сключват споразумение за доброволно уреждане на споровете за патенти 340 и 947, както и лицензионно споразумение, а на 5 януари 2007 г. — споразумение за прехвърляне на права и за лицензия. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С посоченото споразумение за доброволно уреждане на спор Servier оттегля исковете си за нарушения на тези патенти срещу Krka, а последното се отказва да оспорва валидността на посочените патенти навсякъде по света и да предлага на пазара генеричен вариант на периндоприла, с който се нарушава патент 947. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Чрез лицензионното споразумение Servier отстъпва на Krka изключителна и неотменима лицензия за патент 947 в Чехия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения и Словакия. В замяна на това Krka трябва да плаща на Servier възнаграждение в размер на 3 % от нетната стойност на продажбите си на територията на всички посочени страни. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По силата на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka прехвърля на Servier две заявки за патенти, отнасящи се за периндоприла. Срещу това прехвърляне Servier плаща на Krka сумата от 30 милиона евро.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споразумението Lupin</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 18 октомври 2006 г. Lupin предявява пред High Court of Justice (England &amp; Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), иск за обявяване на патент 947 за недействителен и за установяване на липса на нарушение на този патент с генеричния вариант на периндоприла, който възнамерява да пусне на пазара в Обединено кралство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 30 януари 2007 г. Servier и Lupin приключват този спор и производството в ЕПВ, по което са страни, относно патент 947 със споразумение за доброволно уреждане на спор (наричано по-нататък „споразумението Lupin“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това споразумение съдържа т.нар. клауза за „неоспорване“, чрез която Lupin се задължава да не оспорва патентите на Servier, отнасящи се за периндоприла. То съдържа и т.нар. клауза за „непредлагане на пазара“. Съгласно последната клауза Lupin се задължава да не продава генеричен вариант на „периндоприл ербумина […] и всички негови соли“. Съгласно точка 54 от обжалваното съдебно решение „Lupin обаче има право да предлага на пазара продукти, доставяни от Servier, или своя собствен периндоприл в страните, където на пазара има разрешен от Servier генеричен вариант на периндоприла, или в случай на изтичане на действието на всички относими патенти на Servier, или в страните, в които трето лице е пуснало на пазара генеричен вариант на периндоприла и в които Servier не е подавало искане за издаване на съдебно разпореждане, за да се забрани продажбата му“. Тези клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара се прилагат на териториите на всички държави — членки на ЕИП.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споразумението Lupin освен това съдържа клауза за прехвърляне на права и за лицензия, по силата на която Lupin прехвърля на Servier права върху интелектуална собственост по три заявки за патенти относно процесите за приготвяне на периндоприла, които права Servier се задължава да преотстъпи чрез лицензия на Lupin. Срещу това прехвърляне Servier плаща на Lupin 40 милиона евро. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, в споразумението Lupin се предвижда, че Servier и Lupin ще приложат „всички разумни способи“, за да сключат споразумение за снабдяване, чрез което Servier щяло да доставя периндоприл на Lupin. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Оспорваното решение на Комисията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 9 юли 2014 г. Комисията приема оспорваното си решение. Комисията приема, от една страна, че споразуменията Niche, Matrix, Teva, Krka и Lupin съставляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта и с оглед на резултата. Поради това тя квалифицира тези споразумения като нарушения на член 101 ДФЕС. От друга страна, Комисията счита, че сключването на посочените споразумения в съчетание с други машинации, като придобиването на технологии за активната съставка на периндоприла, за Servier представлява стратегия за забавяне на навлизането на генерични варианти на пазара на този лекарствен продукт, на който това предприятие има господстващо положение. Според Комисията тази злоупотреба с господстващо положение съставлява нарушение на член 102 ДФЕС. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В членове 1—5 от това решение Комисията установява, че Servier е нарушило член 101 ДФЕС, тъй като е сключило споразумения с Niche, Matrix, Teva, Krka и Lupin. По-специално в членове 1 и 2 от същото решение Комисията подчертава, че споразумението Niche и споразумението Matrix поотделно съставляват нарушение, обхващащо всички държави, които са били членки на Европейския съюз към момента на приемане на същото решение, с изключение на Италия и Хърватия; че нарушенията започват на 8 февруари 2005 г., освен в Латвия, където започват на 1 юли 2005 г., България и Румъния, където започват на 1 януари 2007 г., и Малта, където започват на 1 март 2007; че нарушенията са преустановени на 15 септември 2008 г., освен в Обединеното кралство, където са преустановени на 6 юли 2007 г., и Нидерландия, където са преустановени на 12 декември 2007 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 3 от оспорваното си решение Комисията установява, че споразумението Teva съставлява нарушение, обхващащо Обединено кралство, което започва на 13 юни 2006 г. и е преустановено на 6 юли 2007 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 5 от оспорваното си решение Комисията установява, че споразумението Lupin съставлява нарушение, обхващащо всички държави, които тогава са членки на Съюза, с изключение на Хърватия. Комисията посочва, че това нарушение започва на 30 януари 2007 г., освен в Малта, където започва на 1 март 2007 г., и Италия, където започва на 13 февруари 2009 г.; че посоченото нарушение е преустановено на 6 май 2009 г., освен в Обединеното кралство, където е преустановено на 6 юли 2007 г., Нидерландия, където е преустановено на 12 декември 2007 г., и Франция, където е преустановено на 16 септември 2008 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 7, параграфи 1—5 от оспорваното си решение Комисията определя общия размер на глобите, наложени на Servier за нарушенията на член 101 ДФЕС, на 289 727 200 евро, от които 131 532 600 евро за участието му в споразумението Niche, 79 121 700 евро за участието му в споразумението Matrix, 4 309 000 евро за участието му в споразумението Teva, 37 661 800 евро за участието му в споразуменията Krka и 37 102 100 евро за участието му в споразумението Lupin. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 21 септември 2014 г. Servier подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска, главно, оспорваното решение на Комисията да бъде отменено, и при условията на евентуалност размерът на наложената му с това решение глоба да бъде намален.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С молба, подадена на 2 февруари 2015 г., European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA) иска да встъпи в подкрепа на исканията на Servier. Искането е уважено с определение на председателя на втори състав на Общия съд от 14 октомври 2015 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В жалбата си в първоинстанционното производство Servier изтъква 17 основания в подкрепа на искането си за отмяна на оспорваното решение на Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до нарушенията на член 101 ДФЕС, Общият съд уважава основанията, с които се оспорва установяването на нарушението, произтичащо от споразуменията Krka. Той отхвърля основанията, отнасящи се за противоправността на споразуменията Niche, Matrix, Teva и Lupin (наричани по-нататък „спорните споразумения“). Той отхвърля и направеното при условията на евентуалност искане на Servier глобите, които са му наложени за участието му в споразуменията Niche, Teva и Lupin, да бъдат отменени или намалени. Общият съд обаче намалява размера на наложената на Servier глоба за участието му в споразумението Matrix на 55 385 190 евро.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда и исканията на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 28 февруари 2019 г. Servier подава разглежданата жалба в секретариата на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С молба, подадена в секретариата на Съда на 22 май 2019 г., Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия иска да встъпи в настоящото дело в подкрепа на исканията на Комисията. С решение от 16 юни 2019 г. председателят на Съда уважава искането.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът приканва страните до 4 октомври 2021 г. да представят своите писмени становища по решения от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52), от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия (C‑591/16 P, EU:C:2021:243), от 25 март 2021 г., Sun Pharmaceutical Industries и Ranbaxy (UK)/Комисия (C‑586/16 P, EU:C:2021:241), от 25 март 2021 г., Generics (UK)/Комисия (C‑588/16 P, EU:C:2021:242), от 25 март 2021 г., Arrow Group и Arrow Generics/Комисия (C‑601/16 P, EU:C:2021:244), и от 25 март 2021 г., Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия (C‑611/16 P, EU:C:2021:245). Servier, Комисията и Обединеното кралство изпълняват искането в определения срок.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си до Съда Servier иска от него: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">главно, да отмени точки 4—6 от диспозитива на обжалваното съдебно решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени член 1, буква б), член 2, буква б), член 3, буква б), член 5, буква б) и съответно член 7, параграф 1, буква б), член 7, параграф 2, буква б), член 7, параграф 3, буква б) и член 7, параграф 5, буква б) от оспорваното решение на Комисията или в противен случай да върне делото на Общия съд за произнасяне по последиците от спорните споразумения,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">при условията на евентуалност, да отмени точки 4 и 5 от диспозитива на обжалваното съдебно решение в частта, в която се потвърждават направените в оспорваното решение на Комисията констатации относно наличието на отделни нарушения и кумулативни глоби за споразуменията Niche и Matrix, и в резултат на това да отмени член 1, буква б), член 2, буква б), член 7, параграф 1, буква б), и член 7, параграф 2, буква б) от това решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">при условията на евентуалност спрямо предходното, да отмени точки 4 и 5 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, както и член 7, параграф 1, буква б), член 7, параграф 2, буква б), член 7, параграф 3, буква б) и член 7, параграф 5, буква б) от оспорваното решение на Комисията предвид основанието, отнасящо се за нарушаване на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, както и на принципа на пропорционалност при определянето на размера на глобата,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени точка 5 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, както и член 5, буква б) и член 7, параграф 5, буква б) от оспорваното решение на Комисията предвид основанието, отнасящо се за продължителността на твърдяното нарушение и изчисляването на размера на глобата за споразумението Lupin, и съответно да определи размера на глобата, като използва своето правомощие за упражняване на пълен съдебен контрол, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията иска от Съда: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбата до него и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски както в производството пред Общия съд, така и в това пред Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">EFPIA иска от Съда: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени точки 4—6 от диспозитива на обжалваното съдебно решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени член 1, буква б), член 2, буква б), член 3, буква б) и член 5, буква б) от оспорваното решение на Комисията и съответно член 7, параграф 1, буква б), член 7, параграф 2, буква б), член 7, параграф 3, буква б) и член 7, параграф 5, буква б) от него или в противен случай да върне делото на Общия съд, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производството по обжалване пред Съда и тези в първоинстанционното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обединеното кралство иска от Съда да уважи исканията на Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VI.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По жалбата до Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на жалбата си до Съда Servier изтъква седем основания. Първото основание се отнася за грешки при прилагане на правото във връзка с понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Второто основание се отнася за грешки при прилагане на правото във връзка с потенциалната конкуренция, упражнявана от производителите на генерични лекарствени продукти върху Servier. Третото, четвъртото и петото основание се отнасят съответно за направените от Общия съд констатации относно споразуменията Niche, Matrix, Teva, и Lupin. При условията на евентуалност, с шестото си основание Servier сочи грешки при прилагане на правото, допуснати при квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като отделни нарушения. При условията на евентуалност спрямо предходното, със седмото си основание Servier твърди, че са нарушени принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията и принципът на пропорционалност, що се отнася до глобите, които са му наложени по член 101 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Встъпителни бележки по допустимостта</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като Комисията оспорва допустимостта на някои основания и доводи в жалбата до Съда, като по-специално упреква Servier, че не посочва визираните от него мотиви от обжалваното съдебно решение, че прави общи твърдения без връзка с констатациите и логическия анализ, изложени в оспорваното решение на Комисията и в обжалваното съдебно решение, че повтаря някои от изтъкнатите си доводи в първоинстанционното производство, без да обяснява защо те да доказват допускането на грешки при прилагане на правото от Общия съд, и че оспорва фактически преценки на последния, в самото начало трябва да се припомнят границите на съдебния контрол, упражняван от Съда в производството по обжалване на акт на Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение най-напред трябва да се подчертае, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването пред Съда се ограничава до правните въпроси и поради това само Общият съд е компетентен да установява и преценява релевантните факти и доказателствата (решение от 10 юли 2019 г., VG/Комисия, C‑19/18 P, EU:C:2019:578, т. 47 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато обаче Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен да упражни своя контрол, при положение че Общият съд им е дал правна квалификация и е извел от тях определени правни последствия. Правомощието на Съда да упражнява контрол обхваща по-специално въпроса дали Общият съд е приложил правилни правни критерии при преценката си на фактите (вж. в този смисъл решение от 2 март 2021 г., Комисия/Италия и др., C‑425/19 P, EU:C:2021:154, т. 53 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, трябва да се припомни, че на етапа на обжалването пред Съда са допустими оплаквания, свързани с установяването и оценката на фактите в обжалвания акт, когато се твърди, че Общият съд е направил констатации, чиято фактическа неточност произтича от материалите по делото, или че е изопачил представените му доказателства (решение от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, EU:C:2007:32, т. 35).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изопачаването трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и доказателствата (решение от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, C‑466/19 P, EU:C:2021:76, т. 43). Такова изопачаване може да се изразява в тълкуване на документ, което противоречи на съдържанието му, но изопачаването трябва ясно да произтича от материалите по делото и предполага, че Общият съд очевидно е надхвърлил границите на разумната преценка на тези доказателства. В това отношение не е достатъчно да се покаже, че съответният документ би могъл да се тълкува по различен начин от възприетия от Общия съд (решение от 17 октомври 2019 г., Alcogroup и Alcodis/Комисия, C‑403/18 P, EU:C:2019:870, т. 64 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, трябва да се припомни, че съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда в жалбата до Съда се посочват точно критикуваните елементи от съдебното решение или определение, чиято отмяна се иска, и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2016 г., Mallis и др./Комисия и ЕЦБ, C‑105/15 P—C‑109/15 P, EU:C:2016:702, EU:C:2016:702, т. 33 и 34). Съгласно постоянната практика на Съда не отговаря на това изискване жалбата до Съда, в която само се възпроизвеждат вече изложените пред Общия съд основания и доводи. Всъщност такава жалба в действителност представлява искане подадената до Общия съд искова молба или жалба просто да се преразгледа, а това е извън правомощията на Съда (решение от 24 март 2022 г., Hermann Albers/Комисия, C‑656/20 P, EU:C:2022:222, т. 35 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато обаче жалбоподател оспорва извършеното от Общия съд тълкуване или прилагане на правото на Съюза, разгледаните в първоинстанционното производство правни аспекти могат отново да бъдат обсъдени в производството по обжалване. Всъщност, ако съответният жалбоподател не може да основе жалбата си до Съда на вече използвани пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило (решение от 24 март 2022 г., Hermann Albers/Комисия, C‑656/20 P, EU:C:2022:222, т. 36 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първото и второто основание: критериите за преценка на понятията „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ и „потенциална конкуренция“</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първото и второто си основание Servier твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, а именно при тълкуването и прилагането на понятията „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ и „потенциална конкуренция“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По допустимостта</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията твърди, че първото и второто основание са частично недопустими. Тази институция критикува общия и абстрактен характер на част от доводите на Servier, което не посочило с изискваната степен на точност мотивите от обжалваното съдебно решение, които критикува, и грешките при прилагане на правото, които има предвид. Servier освен това само повтаряло доводи, изтъкнати в първоинстанционното производство, без да обяснява кои са грешките при прилагане на правото, които Общия съд е допуснал, отхвърляйки тези доводи. От това следвало, че първото и второто основание били допустими само доколкото доводите на Servier са свързани с конкретно за споразуменията Niche, Matrix, Teva или Lupin оплакване, посочват точно мотива от обжалваното съдебно решение, за който се отнасят критиките в тях, и сочат грешката при прилагане на правото, която се твърди, че е допусната от Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай стремежът с първото и второто основание, изтъкнати от Servier, действително е общо и абстрактно да се оспори законосъобразността на правните критерии, въз основа на които Общия съд се произнася по квалифицирането на спорните споразумения като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Вярно е също така, че в рамките на тези основания в жалбата до Съда систематично не се посочват точно критикуваните точки от обжалваното съдебно решение, нито пък правните доводи, с които се цели да се докаже наличието на грешки при прилагане на правото, и понякога само се повтарят доводи, изтъкнати в първоинстанционното производство. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същевременно, както Комисията изрично признава, тези доводи, въпреки своя общ характер припокриват и допълват доводите, които Servier развива конкретно за всяко от спорните споразумения в рамките на третото, четвъртото, петото и шестото основание от жалбата си до Съда. Изборът на Servier да раздели правните си доводи относно противоправността на спорните споразумения на две части — едната, обща и релевантна за разглеждането на всичките споразумения, а другата, конкретна за всяко от тези споразумения, разглеждани поотделно — не ги прави недопустими от гледна точка на принципите, припомнени в точки 58—63 от настоящото решение. Всъщност от съвместния прочит на всички тези основания е видно, че жалбата до Съда позволява да се установят достатъчно точно както оспорваните от Servier точки от обжалваното съдебно решение, така и правните доводи, изтъкнати в подкрепа на неговите критики.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като първото и второто основание от жалбата до Съда са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Комисията да се защити, а на Съда — да упражни своя контрол, тези основания са допустими. По-нататък Съдът ще се произнесе по другите твърдения за липса на процесуални предпоставки, които Комисията прави по-конкретно, при разглеждането на третото, четвъртото, петото и шестото основание от жалбата до Съда. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същество</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва да се припомни, че с член 101, параграф 1 ДФЕС се забраняват като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, за да попадне в обхвата на принципната забрана по член 101, параграф 1 ДФЕС, поведението на предприятия трябва да разкрива наличието на тайно договаряне между тях, а именно споразумение между предприятия, решение на сдружения на предприятия или съгласувана практика (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 31 и цитираната съдебна практика].</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При споразумения за хоризонтално сътрудничество, сключени между предприятия, които извършват дейност на едно и също равнище от веригата на производство или дистрибуция, последното изискване предполага в това тайно договаряне да участват предприятия, които са в конкуренция помежду си, ако не настояща, то поне потенциална (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 32).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това съгласно самия текст на тази разпоредба е необходимо да се докаже или че това споразумение има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, или че това поведение има такъв резултат (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 158). Следователно в тази разпоредба, както е тълкувана от Съда, се прави ясно разграничение между понятието „ограничаване с оглед на целта“ и понятието „ограничаване с оглед на резултата“, като за всяко от тези понятия се прилагат различни правила за доказване (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 63).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така при практиките, квалифицирани като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, не е нужно да се издирват, нито пък a fortiori да се доказват последиците от тях за конкуренцията, тъй като опитът показва, че такива поведения водят до намаляване на производството и увеличаване на цените, при което се стига до лошо разпределяне на ресурсите в ущърб по-специално на потребителите (вж. в този смисъл решения от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 115, и от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 159).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато обаче антиконкурентната цел на споразумение, решение на сдружения на предприятия или съгласувана практика не е установена, последиците трябва да се разгледат, за да се докаже, че конкуренцията всъщност е била чувствително предотвратена, ограничена или нарушена (вж. в този смисъл решение от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija, C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 17).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това разграничение се дължи на възможността някои форми на тайно договаряне между предприятия поради самото си естество да бъдат считани за увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция (решения от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 17, и от 14 март 2013 г., Allianz Hungária Biztosító и др., C‑32/11, EU:C:2013:160, т. 35). Понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ трябва да се тълкува стриктно и може да се прилага само за някои видове споразумения между предприятия, които — сами по себе си и предвид съдържанието на разпоредбите им, преследваните с тях цели, както и икономическия и правен контекст, в който се вписват — разкриват достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да може да се приеме, че разглеждане на последиците им не е необходимо (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija, C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 20, и от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 161 и 162 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, що се отнася до икономическия и правен контекст, в който се вписва разглежданото поведение, предвид трябва да се вземе естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия, характеризиращи структурата и функционирането на въпросния или въпросните сектори или пазари. Изобщо обаче не е необходимо да се разглеждат и на още по-силно основание доказват последиците от това поведение за конкуренцията, независимо дали са реални, или потенциални, и отрицателни, или положителни (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 166).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до преследваните с разглежданото поведение цели, трябва да се определят обективните цели, които това поведение се стреми да постигне по отношение на конкуренцията. За сметка на това обстоятелството, че участващите предприятия са действали без намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, и фактът, че са преследвали някои законосъобразни цели, не са определящи за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 167 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Прилагането на току-що припомнените принципи към практики на тайно договаряне, приемащи формата на споразумения за хоризонтално сътрудничество между предприятия, каквито са спорните споразумения, предполага да се определи, на първия етап, дали тези практики могат да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията от предприятия, които са в конкуренция, дори и потенциална. Ако е така, на втория етап, трябва да се провери дали предвид техните икономически характеристики посочените практики попадат в обхвата на квалификацията „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първия етап на този анализ, в специфичния контекст на отварянето на пазара на лекарствен продукт за производителите на генерични лекарствени продукти Съдът вече е постановил, че за да се прецени дали един от тези производители, макар да отсъства от определен пазар, се намира в отношения на потенциална конкуренция с присъстващ на този пазар производител на оригинални лекарствени продукти, трябва да се определи дали съществуват реални и конкретни възможности първият да навлезе на посочения пазар и да се конкурира с втория (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 36 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо, първо, трябва да се прецени дали към момента на сключване на такива споразумения производителят на генерични лекарствени продукти е направил достатъчно подготвителни постъпки, които му осигуряват достъп до съответния пазар в срок, позволяващ оказване на конкурентен натиск върху производителя на оригинални лекарствени продукти. Такива постъпки позволяват да се докаже наличието на твърдата решимост и на собствения капацитет на съответния производител на генерични лекарствени продукти да навлезе на пазара на лекарствен продукт, който съдържа активна съставка, станала достъпна за свободно използване, дори при наличие на патенти за производствен процес, притежавани от производителя на оригинални лекарствени продукти. Второ, трябва да се провери дали навлизането на пазара на такъв производител на генерични лекарствени продукти не се сблъсква с прегради с непреодолим характер на входа (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 43—45).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът вече е постановил, че евентуални патенти, защитаващи оригинален лекарствен продукт или някой от процесите за производството му, безспорно са част от икономическия и правен контекст, с който се характеризират отношенията на конкуренция между притежателите на тези патенти и производителите на генерични лекарствени продукти. Преценката на правата, предоставени от патент, обаче не трябва да се състои в проверка на силата на патента или на вероятността, с която спор между неговия притежател и производител на генерични лекарствени продукти може да доведе до констатацията, че патентът е действителен и нарушен. Тази преценка трябва по-скоро да се отнася до въпроса дали въпреки наличието на патента производителят на генерични лекарствени продукти има реални и конкретни възможности да навлезе на пазара в съответния момент (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 50).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, установяването на потенциална конкуренция между производител на генерични лекарствени продукти и производител на оригинални лекарствени продукти може да бъде подкрепено с допълнителни доказателства, като например сключването на споразумение между тях, когато производителят на генерични лекарствени продукти не присъства на съответния пазар, или пък наличието на прехвърляния на средства в полза на този производител в замяна на отлагането на неговото навлизане на пазара (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 54—56).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На втория етап от този анализ, за да се определи дали определено отлагане на навлизането на пазара на генерични лекарствени продукти, произтичащо от споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, в замяна на прехвърляния на средства от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производителя на тези генерични лекарствени продукти трябва да се счете за практика на тайно договаряне, съставляваща ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, най-напред трябва да се провери дали е възможно тези прехвърляния да се обосноват изцяло с необходимостта да се компенсират свързани с този спор разноски или неудобства, като например разноските и хонорарите за съветниците на последния производител, или с необходимостта да му се изплати възнаграждение за реално предоставени стоки или услуги на производителя на оригиналния лекарствен продукт. Ако не е така, трябва да се провери дали тези прехвърляния на средства се обясняват единствено с търговския интерес на тези производители на лекарствени продукти да не се конкурират въз основа на качествата. За целите на това разглеждане във всеки отделен случай трябва да се преценява дали нетното положително салдо от прехвърлянията на средства е достатъчно значимо, за да бъде производителят на генерични лекарствени продукти действително стимулиран да се откаже от навлизане на съответния пазар, и в резултат да не се конкурира въз основа на качествата си с производителя на оригинални лекарствени продукти, без да се изисква това нетно положително салдо непременно да надхвърля печалбите, които този производител на генерични лекарствени продукти би реализирал при свой успех в патентното производство (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 84—94).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение трябва да се припомни, че оспорването на действителността и обхвата на патент е част от нормалната конкуренция в секторите, в които съществуват изключителни права върху технологии, поради което споразумения за доброволно уреждане на спор, чрез които производител на генерични лекарствени продукти, който възнамерява да навлезе на даден пазар, признава, поне временно, действителността на патент, притежаван от производител на оригинални лекарствени продукти, и поради това се задължава да не го оспорва и да не навлиза на този пазар, могат да ограничават конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 81 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно с оглед на предходните съображения трябва да се провери, дали без да допуска грешка при прилагане на правото Общият съд се произнася по доводите на Servier, изтъкнати по-специално в рамките на четвъртото основание в първоинстанционното производство, относно грешки при прилагане на правото при определянето на правните критерии, приложими към анализа на целта и последиците от спорните споразумения с оглед на член 101 ДФЕС, както и по доводите, развити по-конкретно относно прилагането на тези критерии към всяко от тези споразумения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, след като бъде установено наличието на свързаните с потенциалната конкуренция обстоятелства, които се критикуват най-общо в рамките на второто основание от жалбата до Съда, на този втори етап от същия анализ трябва да се провери дали, без да допуска грешка при прилагане на правото, Общият съд установява, че спорните споразумения ограничават конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Трябва също да се провери дали в този контекст Общият съд е разгледал целите на тези споразумения, и по-специално въпроса дали прехвърлянията на средства от Servier в полза на производителите на генерични лекарствени продукти са били достатъчно значими, за да стимулират последните да се откажат, макар и временно, от навлизане на пазара на периндоприла. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Съдът трябва да се увери, че Общият съд при необходимост е отчел намеренията на участващите предприятия, за да провери дали те съответстват на неговия анализ, предвид посочените в предходната точка елементи, на обективните цели, които тези предприятия са се стремили да постигнат по отношение на конкуренцията, с уточнението обаче, че съгласно съдебната практика, посочена в точка 77 от настоящото решение, обстоятелството, че посочените предприятия са действали без намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, и фактът, че са преследвали някои законосъобразни цели, не са определящи за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС. Релевантна е само преценката на степента на икономическа вредност на тази практика за правилното функциониране на конкуренцията на съответния пазар. Тази преценка трябва да се основава на обективни съображения, при необходимост след подробен анализ на посочената практика, както и на нейните цели и на икономическия и правен контекст, в който тя се вписва (вж. в този смисъл решения от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 84 и 85, и от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 131).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо, за да се определи дали дадена практика на тайно договаряне може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, трябва да се разгледат нейното съдържание, нейният генезис и нейният правен и икономически контекст, по-специално специфичните характеристики на пазара, на който конкретно настъпват нейните последици. Фактът, че условията от споразумение, предназначено да се приведе в действие тази практика, не разкриват антиконкурентна цел, сам по себе си не е определящ (вж. в този смисъл решения от 8 ноември 1983 г., IAZ International Belgium и др./Комисия, 96/82—102/82, 104/82, 105/82, 108/82 и 110/82, EU:C:1983:310, т. 23—25, и от 28 март 1984 г., Compagnie royale asturienne des mines и Rheinzink/Комисия, 29/83 и 30/83, EU:C:1984:130, т. 26).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай в част от обжалваното съдебно решение, посветена на твърдените допуснати от Комисията грешки при прилагане на правото във връзка с понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“, в точки 219—307 от това решение Общият съд най-напред обсъжда най-общо критериите, позволяващи да се приеме, че споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове попадат в обхвата на това понятие, и след това в точки 316—386 от посоченото решение излага критериите за преценка на потенциалната конкуренция. По този начин той обръща порядъка, в който по принцип трябва да бъдат разгледани тези два елемента, представени в точка 78 от настоящото решение, тъй като въпросът дали споразумения имат за цел да ограничат конкуренцията, не е необходимо да се разглежда, ако съответните предприятия не са в конкурентни отношения. Това обръщане обаче само по себе си не се отразява на обосноваността на анализа на тези два елемента, извършен от Общия съд в случая. Всъщност, когато след това трябва да се произнесе конкретно по основанията в първоинстанционното производство относно противоправността с оглед на член 101 ДФЕС на спорните споразумения, Общият съд следва този порядък, тъй като систематично разглежда въпроса за наличието на отношения на потенциална конкуренция между страните по тези споразумения, преди да анализа тяхното квалифициране като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложеното, след като второто основание се отнася за критериите, свързани с потенциалната конкуренция, Съдът трябва да се произнесе най-напред по това основание, а след това да разгледа първото основание, отнасящо се за критериите за квалифициране като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Критериите, свързани с потенциалната конкуренция (второ основание)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Със своето второ основание, което съдържа три части, Servier твърди, че обжалваното съдебно решение почива на разширително разбиране за понятието „потенциална конкуренция“ и в него носената от Комисията тежест на доказване се обръща. То най-напред твърди, че само по себе си сключването на споразумение за доброволно уреждане на патентни спорове не позволява да се заключи, че между страните по такова споразумение има потенциална конкуренция. Освен това в точка 386 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че за да се докаже наличието на отношения на потенциална конкуренция при отсъствие на доказателства за противното, свързани с технически, регулаторни или финансови затруднения, е достатъчно Комисията да събере съвкупност от непротиворечиви улики, които свидетелстват за постъпки с цел производство и предлагане на пазара на разглеждания продукт в достатъчно къс срок, за да се окаже натиск върху присъстващия на съответния пазар оператор. Тази преценка накарала Общия съд да допусне три грешки при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първата част от своето второ основание Servier твърди, че Общият съд е пренебрегнал патентните пречки. В точки 384, 444 и 728 от обжалваното съдебно решение той приел, че при липса на окончателен акт на орган по наличието на деяния, съставляващи нарушение на права върху интелектуална собственост, и по валидността на патент, преценката от страните на шансовете за успех на предявяването на иск може да се вземе предвид само във връзка с намерението на страните. Така преди постановяването на такъв акт, Общият съд изключил възможността възприятието на страните за валидността на патент да се вземе предвид, за да се определи дали производителите на генерични лекарствени продукти са имали капацитета да навлязат на съответния пазар. Тъй като по дефиниция споразумение за доброволно уреждане на спор може да се сключи само преди постановяването на такъв акт, Общият съд въвел условие, което е невъзможно да се изпълни и което не е съобразено с контекста на споровете за фармацевтични патенти. Servier освен това упреква Общия съд, че в точки 366, 367, 591 и 592 от обжалваното съдебно решение отхвърля вземането предвид на съдебни разпореждания в този контекст поради временния им характер.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Servier, дори такъв акт да няма, капацитетът на производител на генерични лекарствени продукти да навлезе на пазара, може да се постави под въпрос с наличието на патент, ако последният се възприема като достатъчно силен, за да възпре този производител да извърши т.нар. „рисково“ навлизане, предвид възможността да му се предяви иск за нарушение на права върху интелектуална собственост от страна на производителя на оригиналния лекарствен продукт. В това отношение Servier подчертава, че Общият съд изрично установява такъв възпиращ ефект, произтичащ от възприятието на Krka за валидността на патент 947. Така Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, която може да опорочи квалифицирането на Niche, Matrix, Teva и Lupin като потенциални конкуренти на Servier.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втората част от своето второ основание Servier твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точка 386 от обжалваното съдебно решение, че съвкупност от признаци, свидетелстващи за наличието просто на постъпки с цел производство и предлагане на пазара на генеричен лекарствен продукт, чиито шансове за успех в кратък срок са неизвестни, е достатъчна, за да се докаже реален и конкретен капацитет за навлизане на пазара. Според Servier такива постъпки в най-добрия случай свидетелстват за желание да се навлезе на пазара, но при наличие на твърде силни прегради пред навлизането не са достатъчни, за да се установи конкретната вероятност от достатъчно бързо навлизане на пазара, която зависела от етапа на разработване на генеричния лекарствен продукт и от способността на производителя на този лекарствен продукт да се снабди с разрешение за търговия. При това положение Общият съд не можел в точка 340 от това решение да изключи възможността забавяния в процеса на навлизане на пазара, претърпени от производителите на генерични лекарствени продукти, да засегнат техния капацитет да влязат на този пазар. Servier освен това сочи редица грешки в преценката на потенциалната конкуренция във връзка със спорните споразумения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третата част от своето второ основание Servier, подкрепяно от EFPIA, критикува Общия съд за констатацията му, че за да оспорят посочените от Комисията признаци за наличието на отношения на потенциална конкуренция, предприятията, отговорни за установените с оспорваното ѝ решение нарушения, трябва да докажат, че навлизането на нови участници на пазара се сблъсква с непреодолими пречки. По този начин Общият съд обърнал носената от Комисията тежест на доказване и изискал от тези предприятия доказателство, което е невъзможно да се предостави (probatio diabolica). Според Servier, за да се оспорят признаците за наличие на потенциална конкуренция, е достатъчно да се докаже, че твърденията на Комисията са съмнителни или погрешни. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В допълнение, в точка 386 от обжалваното съдебно решение Общият съд не можел, без да накърни принципа на добра администрация, да изисква от Servier да докаже, че производителите на генерични лекарствени продукти са били изправени пред непреодолими пречки, тъй като според това предприятие само тези производители разполагат с релевантната информация в това отношение. С отказа си да използва правомощията си за разследване, за да събере тези информация, Комисията впрочем нарушила принципа на добра администрация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията, подкрепяна от Обединено кралство, оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до критериите, позволяващи да се установи наличието на отношения на потенциална конкуренция между две предприятия, в точки 318—321 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество приема, че потенциален конкурент е онзи, който разполага с реални и конкретни възможности да навлезе на съответния пазар. Според тази юрисдикция такава констатация трябва да почива на два критерия, а именно, от една страна, капацитета, и от друга страна, намерението за навлизане на този пазар, с уточнението, че първият от тези критерий е съществен. Освен това в точки 334—341 от това решение той приема, че за да може предприятие да се квалифицира като потенциален конкурент, неговото навлизане на пазара трябва да може да стане достатъчно бързо, за да тегне и съответно да упражни конкурентен натиск върху намиращите се на същия пазар предприятия. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 342—348 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че доказването на потенциална конкуренция може да се подкрепи с възприятието на намиращите се на пазара предприятия за конкурентната заплаха, която представлява възможността нов участник да навлезе на този пазар. В това отношение, като се позовава на собствената си съдебна практика, той посочва, че сключването на споразумение между тези предприятия може да бъде признак за това възприятие, който да подкрепи наличието на потенциална конкуренция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато въз основа на тези критерии може да се установи, че производители на генерични лекарствени продукти са имали реални и конкретни възможности да навлязат на пазара, такава констатация според Общия съд, поради изложените в точки 319—324 от обжалваното съдебно решение мотиви, може да се оспори с наличието на пречки пред тази навлизане, като например патенти или задължението да се получи разрешение за търговия, само ако тези пречки са непреодолими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в точки 355—368 и 384 от това решение Общият съд по същество приема, че при липса на окончателен съдебен акт, с който се установява наличието на нарушение на права върху интелектуална собственост, наличието на валиден в момента патент не възпрепятства разгръщането на потенциална конкуренция. Всъщност според Общия съд изключителното право, осигурявано с патент, не възпрепятства възможността производители на генерични лекарствени продукти да предприемат постъпки, за да бъдат в състояние да навлязат на пазара на оригиналния лекарствен продукт при изтичането на срока на действие на този патент, като така упражняват конкурентен натиск върху притежателя на посочения патент преди това изтичане. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, в точки 359—361 от посоченото решение Общият съд уточнява, че макар патентът да се ползва с презумпция за валидност, считано от неговата регистрация, нарушението на права върху интелектуална собственост не се презумира, а трябва да бъде доказано по съдебен ред. Също така според тази юрисдикция, ако не е установено нарушение на права върху интелектуална собственост, обявяването на даден патент за валиден, като произтичащото от решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., не изключва възможността за потенциална конкуренция. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 358 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава също, че законодателството, уреждащо издаването на разрешения за търговия с лекарствени продукти, не съставлява непреодолима пречка за разгръщането на потенциална конкуренция, доколкото това законодателство позволява на компетентните органи да издадат такова разрешение за генеричен лекарствен продукт, макар референтният лекарствен продукт да е защитен с патент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Противно на твърденията на Servier, от гореизложеното следва, че без да допуска грешка при прилагане на правото и като се произнася в съответствие с припомненото в точки 79—82 от настоящото решение, Общият съд е изложил критериите, позволяващи да се заключи, че съществуват отношения на потенциална конкуренция между производител на оригинални лекарствени продукти и производител на генерични лекарствени продукти. Всъщност приложените от Общия съд критерии по същество съответстват на приложените от Съда в точки 36—57 от решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-специално до двата критерия, които почиват на капацитета и намерението за навлизане на съответния пазар и са посочени в точка 318 от обжалваното съдебно решение, трябва да се констатира, че те съответстват на приложените от Съда по-специално в точка 44 от решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52), почиващи на твърдата решимост и собствения капацитет на производител на генерични лекарствени продукти да стъпи на пазара на лекарствен продукт, съдържащ активна съставка, която е станала достъпна за свободно използване, дори при наличие на патенти за производствен процес, притежавани от производителя на оригинални лекарствени продукти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до оплакването, направено в началото на второто основание, действително, както по същество твърди Servier, за наличието на отношения на потенциална конкуренция между две предприятия, които осъществят дейност на едно и също равнище от производствената верига и едно от които не присъства на пазара, не може да се заключи само от факта, че тези предприятия сключват споразумение за доброволно уреждане на спорове. Сключването на такова споразумение обаче е силен признак за наличието на конкурентни отношения между посочените предприятия (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 55 и цитираната съдебна практика). Следователно Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, позовавайки се на самото наличие на спорните споразумения в подкрепа на извода, че Servier и разглежданите производители на генерични лекарствени продукти са били в отношения на потенциална конкуренция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първата част от второто основание, Servier неправилно твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, отказвайки да признае, че възприятието на производител на генерични лекарствени продукти за силата на патент, чиято валидност не е била окончателно установена по съдебен ред, може да се вземе предвид, за да се определи дали производителите на генерични лекарствени продукти са имали капацитета да навлязат на пазара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай Общия съд не приема, по-специално в точки 384, 444 и 728 от обжалваното съдебно решение, че възприятието на производител на генерични лекарствени продукти за силата на патент, чиято валидност не е била окончателно установена по съдебен ред, е напълно ирелевантно, за да се прецени наличието на отношения на потенциална конкуренция между Servier и производителите на генерични лекарствени продукти. Той обаче установява, че макар да е възможно това възприятие да бъде релевантно, за да се определи дали такъв производител има намерение да навлезе на съответния пазар, няма никаква роля при определянето на неговия капацитет да извърши такова навлизане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение трябва да се припомни, че само по себе си наличието на патент, който закриля процеса за производство на активна съставка, станала достъпна за свободно използване, не може да се разглежда като непреодолима преграда и не възпрепятства възможността като потенциален конкурент на производителя на съответния оригинален лекарствен продукт да се квалифицира производител на генерични лекарствени продукти, който действително има твърдата решимост и собствения капацитет да навлезе на пазара и който чрез своите постъпки показва, че е готов да оспори валидността на този патент и да поеме риска при навлизането си на пазара срещу него от притежателя на патента да бъде предявен иск за нарушение на права върху интелектуална собственост (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 46). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Налага се изводът, че логическият анализ на Общия съд, обобщен в точка 108 от настоящото решение, не е опорочен от никаква грешка при прилагане на правото с оглед на тази съдебна практика и на припомнената в точка 81 от настоящото решение. Всъщност именно от посочената съдебна практика следва, че макар безспорно да е част от релевантния контекст, само по себе си наличието на патент, закрилящ оригинален лекарствен продукт или един от процесите за неговото производство и чиято валидност не е била окончателно установена по съдебен ред, и съответно на още по-силно основание възприятието за силата на такъв патент, което може да има производител на генерични лекарствени продукти, не е решаващо при преценката на евентуални отношения на потенциална конкуренция, съществуващи между този производител и притежателя на патента.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, макар възприятието на производител на генерични лекарствени продукти за силата на патент, така както е видно не от собствените му изказвания, а от надеждни доказателства от съответния период, да е един от релевантните фактори наред с други, като например направените подготвителни постъпки с цел навлизане на пазара, за да се преценят намеренията на този производител и съответно неговата евентуална твърда решимост да извърши такова навлизане, това възприятие, което по дефиниция е субективно, по принцип не е релевантно, за да се прецени собственият капацитет на такъв производител да навлезе ефективно на пазара, нито впрочем обективното наличие на непреодолими пречки пред такова навлизане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до довода, с който Servier упреква Общия съд, че е отхвърлил релевантността на временните съдебни разпореждания, които са издадени от национална юрисдикция и с които на производител на генерични лекарствени продукти се забранява да навлиза на пазара на лекарствен продукт, съдържащ активна съставка, която е станала достъпна за свободно използване, Съдът вече е подчертавал относителната релевантност на такива съдебни разпореждания, за да се прецени наличието на отношения на потенциална конкуренция между такъв производител и притежателя на патент, тъй като това е временна мярка, която изобщо не предопределя основателността на иск за нарушение на права върху интелектуална собственост (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 53). Противно на твърденията на Servier, Общият съд впрочем не отхвърля вземането предвид на такива временни съдебни разпореждания в точки 366, 367, 591 и 592 от обжалваното съдебно решение, а в съответствие с тази съдебна практика приема единствено че само по себе си тяхното издаване и на още по-силно основание самият риск от такова издаване не може да позволи да се изключи качеството „потенциален конкурент“ на такъв производител.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier обаче твърди, че мотивите от обжалваното съдебно решение относно важността, която трябва да се придаде на възприятието на производителя на генерични лекарствени продукти за силата патента, са противоречиви. То посочва, както бе отбелязано в точка 93 от настоящото решение, че Общият съд по същество приема, че признаването от Krka на валидността на патент 947 е довело до изключване на възможността споразуменията, сключени с този производител на генерични лекарствени продукти, да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, въпреки че счита противното за спорните споразумения. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Достатъчно е обаче да се констатира, съгласно по-специално точка 304 от постановеното днес решение по дело Комисия/Servier и др. (C‑176/19 P), че допуснати от Общия съд грешки при прилагане на правото засягат целия логическия анализ относно квалифицирането на сключените с Krka споразумения за доброволно уреждане спор и за лицензия като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, изложен в точки 943—1032 от обжалваното съдебно решение. По-специално, видно от точки 294 и 295 постановеното днес решение по дело Комисия/Servier и др. (C‑176/19 P), Общият съд проверява квалифицирането на незаконосъобразната практика, за която се търси отговорност от Servier и Krka, като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта въз основа на погрешни критерии, предвид които придава определящо значение на признаването от Krka на валидността на патент 947, при положение че това обстоятелство само по себе си не е било решаващо. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След частичното уважаване на жалбата на Комисията до Съда по дело C‑176/19 P, той отменя точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, с която Общия съд отменя член 4 от оспорваното решение на Комисията, където се установява противоправността на споразуменията Krka с оглед на член 101 ДФЕС. В съответствие с член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът се произнася окончателно по-специално по първата част от деветото основание от жалбата на Servier по дело T‑691/14. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на мотивите, изложени в точки 427—440 от своето днешно решение по дело Комисия/Servier и др. (C‑176/19 P), Съдът отхвърля доводите, с които Servier оспорва наличието на потенциална конкуренция, упражнявана от Krka. В точка 441 от това решение Съдът отхвърля оплакване, в чиито рамки Servier твърди, че по-специално поради решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. Krka вече не е разполагало нито с капацитета, нито с твърдата решимост да навлезе на основаните пазари на Servier, поради което вече не било източник на потенциална конкуренция. Съдът всъщност постановява окончателно, че това оплакване е неоснователно с оглед по-специално на съдебната практика, припомнена в точки 81 и 109 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тези обстоятелства следва, че противоречието в мотивите, изтъкнато от Servier в рамките на първата част от второто основание от настоящата жалба до Съда, почива на мотиви от обжалваното съдебно решение, които са окончателно обезсилени от Съда. След като твърдяното противоречие липсва, оплакването на Servier за наличие на противоречие в мотивите, а поради това и първата част от втората основание трябва да се отхвърлят.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до втората част от второто основание, противно на твърденията на Servier, извършването на административни постъпки с цел получаване на разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт може да се вземе предвид, за да се покаже, че производителят на този лекарствен продукт е имал реални и конкретни възможности да навлезе на пазара на оригиналния лекарствен продукт. Всъщност, съгласно съображенията в точка 80 от настоящото решение, постъпки от това естество са релевантни, за да се докаже както твърдата решимост, така и собственият капацитет на такъв производител да успее да навлезе на този пазар. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier твърди също, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, отказвайки да приеме в точка 340 от обжалваното съдебно решение, че забавяния в процеса на навлизане на пазара, претърпени от производител на генерични лекарствени продукти, могат да засегнат капацитета му да влезе на посочения пазар. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче по същество следва от същата точка 340 и както посочва генералният адвокат в точка 103 от своето заключение, само по себе си причинено от такива забавяния отлагане на навлизане не е достатъчно, за да се оспори качеството „потенциален конкурент“ на производител на генерични лекарствени продукти, по-специално ако той предприема постъпки, за да разреши затрудненията, причинили тези забавяния. Важното в това отношение всъщност е да се определи дали този производител на генерични лекарствени продукти продължава да упражнява конкурентен натиск върху производителя на оригинални лекарствени продукти поради твърдата си решимост и своя собствен капацитет да успее да извърши такова навлизане. Както следва от точка 80 от настоящото решение, за да се провери дали тези условия са изпълнени, трябва да се прецени дали въпросният производител на генерични лекарствени продукти е направил достатъчно подготвителни постъпки, които му осигуряват достъп до съответния пазар в срок, позволяващ оказване на конкурентен натиск върху производителя на оригинални лекарствени продукти, без при това, както Съдът вече имаше повод да уточни, да има значение дали предприетите постъпки за тази цел ще бъдат действително завършени за желаното време или ще се увенчаят с успех (решение от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 84). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, приемайки в точка 340 от обжалваното съдебно решение възможността в оспорваното си решение Комисията да счете, че „евентуално претърпените от дружествата за генерични лекарствени продукти забавяния в процеса на навлизане на пазара сами по себе си не са достатъчни, за да се изключи качеството им на потенциален конкурент, когато те продължават да упражняват такъв натиск поради способността си за навлизане“, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тези съображения втората част от второто основание трябва да бъде отхвърлена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">123</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до третата част от второто основание, противно на твърденията на Servier, в точка 386 от обжалваното съдебно решение Общият съд не обръща тежестта на доказване. В посочената точка 386 Общият съд само приема, че при липса на доказателства за противното, свързани с технически, регулаторни, търговски или финансови затруднения, Комисията може да докаже капацитета и намерението на производителите на генерични лекарствени продукти да навлязат на пазара, и съответно техните реални и конкретни възможности да навлязат там, ако събере съвкупност от непротиворечиви признаци, които свидетелстват поне за постъпки с цел производство и предлагане на пазара на съответния лекарствен продукт в достатъчно къс срок, за да се окаже натиск върху производителя на оригинални лекарствени продукти. Впрочем според постоянната практика на Съда, в областта на отговорността за нарушения на правилата за конкуренция фактическите обстоятелства, на които се позовава една от страните, могат да бъдат такива, че да задължат другата страна да даде обяснение или обосновка, при липсата на които е позволено да се заключи, че изискването във връзка с тежестта на доказване е удовлетворено (решения от 1 юли 2010 г., Knauf Gips/Комисия, C‑407/08 P, EU:C:2010:389, т. 80, и от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 79).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">124</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно тази съдебна практика, ако Комисията успее да докаже наличието на потенциална конкуренция между две предприятия въз основа на съвкупност от непротиворечиви улики и без да пренебрегва евентуалните уличаващи и оневиняващи доказателства за противното, с които действително се е запознала в рамките на проведеното от нея разследване, по-специално свързаните с евентуални потенциални пречки пред навлизане на пазара, тогава посочените предприятия трябва да опровергаят наличието на такава конкуренция, доказвайки противното, а това те могат да направят или в рамките на административното производство или, за първи път, в рамките на провежданото от Общия съд съдебно производство (вж. за последния аспект решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 72). Такова задължение не представлява нито необосновано обръщане на тежестта на доказване, нито probatio diabolica, тъй като е достатъчно съответните предприятия да представят доказателства за положителен факт, а именно наличието на технически, регулаторни, търговски или финансови затруднения, които според тях съставляват непреодолими пречки пред навлизането на едно от тях на пазара. След като такова доказателство се представи, Комисията трябва да провери дали с него се оборва нейният анализ относно наличието на потенциална конкуренция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">125</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако, напротив, Комисията трябваше да доказва отрицателно, че такива затруднения няма и съответно че няма каквато и да било непреодолима преграда пред навлизането на едно от съответните предприятия на пазара, такава тежест на доказване би представлявала probatio diabolica за тази институция. Общият съд впрочем правилно отбелязва в точка 386 от обжалваното съдебно решение, че доказателствата за наличието на потенциалната конкуренция често са данни, които са вътрешни за съответните предприятия и които последните са в по-добра позиция да съберат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">126</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Също така не може да се приеме, че с тежестта на доказване, описана в точка 124 от настоящото решение, се нарушава принципът на добра администрация, тъй като тя означавала от производителя на оригинални лекарствени продукти да се изисква да представи в своя защита доказателства, с които разполага не той, а производителите на генерични лекарствени продукти. Всъщност това оплакване пренебрегва правото на достъп до преписката в случаите в областта на конкуренцията, чиято цел е на адресатите на изложението на възраженията да се позволи да се запознаят още в административното производство с доказателствата, съдържащи се в преписката на Комисията, за да могат да се защитят. Правото на достъп до преписката означава Комисията да даде на съответното предприятие възможност да разгледа всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да се окажат релевантни за защитата на това предприятие. Те обхващат както уличаващите, така и оневиняващите материали, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения (решение от 14 май 2020 г., NKT Verwaltungs и NKT/Комисия, C‑607/18 P, EU:C:2020:385, т. 261 и 262 и цитираната съдебна практика). Следователно всички доказателства, с които е запозната Комисията на етапа на административното производство, включително онези, които са представени от производителите на генерични лекарствени продукти и евентуално са оневиняващи, трябва да се съдържат в преписката, до която производителят на оригинални лекарствени продукти по принцип има достъп, поради което този производител има възможност да установи наличието на евентуални непреодолими пречки за тези производители на генерични лекарствени продукти, ако съществуват, и да ги изтъкне в хода на административното производство или пред Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">127</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това третата част от второто основание и съответно цялото второ основание трябва да бъдат отхвърлени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">в)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Критериите, свързани с квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (първо основание)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">128</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Със своето първо основание Servier оспорва критериите, въз основа на които Общият съд приема, че спорните споразумения съставляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта. Това основание съдържа три части.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">129</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първата част от своето първо основание Servier твърди, че съгласно заключението на генерален адвокат Wahl по дело CB/Комисия (C‑67/13 P, EU:C:2014:1958, т. 56), понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“, което трябва да се тълкува стриктно, се отнася само за поведенията, чийто вредоносен характер от гледна точка на придобития опит и икономическата наука е доказан и лесно откриваем. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">130</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Servier такъв опит към момента на приемане на оспорваното решение на Комисията обаче няма. Всъщност, след като предходни решения на тази институция или на съдилищата на Съюза няма, настоящият случай представлявал непозната досега хипотеза. В това отношение Servier твърди, че решение от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers (C‑209/07, EU:C:2008:643), не е релевантно, тъй като не се отнася за споразумение за доброволно уреждане на спорове за фармацевтични патенти. Преюдициалното запитване, по което е постановено решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52), показвало, че квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта на този вид споразумение за доброволно уреждане на спор си остава несигурно и дискусионно. Настоящият случай се различавал и от този, по който е постановено решение от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия (C‑591/16 P, EU:C:2021:243), и който се явява последващ спрямо фактите в разглеждания случай, където с разглежданите там споразумения не се целяло реално уреждането на спор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">131</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Servier оспорва лесната откриваемост на нарушенията на член 101, параграф 1 ДФЕС, за които му се търси отговорност. Комисията, Общият съд, съдебната практика на юрисдикциите на Съединените американски щати и доктрината, предхождаща приемането на оспорваното решение на Комисията, признавали, че споразумение за доброволно уреждане на спорове за фармацевтични патенти само по себе си не е антиконкурентно. На Комисията впрочем били нужни няколкостотин страници, за да развие логическия си анализ по този аспект. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">132</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втората част от своето първо основание Servier, подкрепяно от EFPIA, упреква Общия съд, че не е направил никакъв извод от правилото, изложено в точка 304 от обжалваното съдебно решение и точка 56 от заключението на генерален адвокат Wahl по дело CB/Комисия (C‑67/13 P, EU:C:2014:1958), според което в обхвата на понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ не попадат споразумения, които имат потенциални двойствени последици за пазара или са необходими за преследването на главна цел, която не ограничава конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">133</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение споразуменията, с които се слага край на патентен спор, без да се надхвърля обхватът на патента, били законосъобразни и съответствали на обществения интерес. В разглеждания случай Servier отбелязва, че макар три от десетте възразили лица срещу патент 947 да са се оттеглили от производството пред ЕПВ, след като сключват споразумение за доброволно уреждане на спор със Servier, това обстоятелство е останало без последици, тъй като посоченото производство е продължило своя ход. Освен това, сред спорните споразумения, споразуменията Teva и Lupin можели да имат като благоприятна за конкуренцията последица изтеглянето напред на датата на навлизане на пазара на генерични лекарствени продукти, с които не се нарушават права върху интелектуална собственост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">134</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третата част от своето първо основание Servier твърди, че Общият съд е пропуснал да вземе предвид икономическия и правен контекст на спорните споразумения. В точка 272 от обжалваното съдебно решение Общият съд само приел, че до такова квалифициране се стига, когато споразумение, от една страна, съдържа плащане или стимулираща облага за производител на генерични лекарствени продукти, както и клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара, и от друга страна, е сключено между предприятия в положение на потенциална конкуренция, като на това положение се дава широко определение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">135</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier най-напред отбелязва, че не всяко споразумение, ограничаващо търговската свобода на конкурент, непременно ограничава конкуренцията. Такова квалифициране се изключвало, когато ограничаването съпътства законосъобразно споразумение, по-специално що се отнася до клаузите за неоспорване, предвидени в споразумение за доброволно уреждане на патентни спорове. В това отношение Servier се позовава на точка 209 от Насоките за споразуменията за трансфер на технологии от 2004 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">136</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier твърди, на първо място, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точки 269—271 от обжалваното съдебно решение, че наличието на т.нар. „обратно“ плащане, тоест плащане от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производителя на генерични лекарствени продукти, предназначено да стимулира последния да потърси спогодба, позволява такова споразумение да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Поради прекомерно абстрактния характер на тази преценка Общият съд обаче пренебрегнал своеобразията, както и реалните и конкретни последици от спорните споразумения. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">137</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай от релевантните обстоятелства от контекста било видно, че навлизането на производители на генерични лекарствени продукти на пазара на периндоприла е било забавено не поради спорните споразумения, а поради патент 947. Всички производители на генерични лекарствени продукти, които се противопоставили на този патент, били принудени да изчакат изтичането на срока на действие на посочения патент, за да навлязат на този пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">138</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier подчертава в това отношение направената от Общия съд констатация, че споразуменията Krka не съставляват нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, след като отчита последиците от тези споразумения и признаването от това предприятие на валидността на патент 947. Така Общият съд потвърдил, че клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара не са изначално вредни за конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">139</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, противно на произтичащото от точка 267 от обжалваното съдебно решение, Servier твърди, че обратното плащане само по себе си не е антиконкурентно, а може да се обясни със силата на съответния патент. Всъщност силният патент стимулирал производителите на генерични лекарствени продукти да търсят спогодба. Съгласно съдебната практика, произтичаща от решение от 25 февруари 1986 г., Windsurfing International/Комисия (193/83, EU:C:1986:75, т. 26), Общият съд трябвало да вземе предвид такъв обективен елемент. В разглеждания случай силата на патент 947 била призната в решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и с това на High Court of Justice (England &amp; Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), издал временни съдебни разпореждания срещу Apotex и Krka, което Общият съд впрочем отчел в точка 971 от обжалваното съдебно решение, приемайки, че те са били „един от задвижващите елементи“ довели до споразуменията Krka.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">140</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Приемайки в точка 280 от обжалваното съдебно решение, че антиконкурентната цел на споразумение за доброволно уреждане на спор може да се презумира, когато това плащане надхвърля разноските, присъщи за доброволното уреждане на патентни спорове, без Комисията да трябва да доказва, че те съответстват поне на очакваните ползи от производителя на генерични лекарствени продукти, Общият съд се опрял на разширително разбиране за понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“. Това разширително разбиране обаче не само се отклонявало от принципите, признати в съдебната практика, но освен това означавало Комисията да се освободи от задължението да докаже нарушението, чието наличие претендира.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">141</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията, подкрепяна от Обединеното кралство, оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">142</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до критериите, позволяващи споразумение за доброволно уреждане на патентни спорове да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, с трите части, които изтъква в подкрепа на своето първо основание и които трябва да се разгледат заедно, Servier твърди по същество, че така се квалифицират само споразумения, чиято вредност е доказана и лесно откриваема. Тази квалификация била неприложима за тези, които имат потенциални двойствени последици за пазара или са необходими за преследването на главна цел, която не ограничава конкуренцията. Общият съд обаче допуснал грешки при прилагане на правото, тъй като не приложил тези критерии.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">143</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало трябва да се отбележи, че предвид припомнените в точки 69—77 от настоящото решение критерии, въз основа на които споразумение между предприятия може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, тези доводи трябва да се отхвърлят. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">144</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier неправилно твърди, че тази квалификация трябва да се отхвърли по-специално поради липсата на предходна практика на Комисията по вземане на решения за такива споразумения. Всъщност изобщо не се изиска същият вид споразумения вече да е бил санкциониран от Комисията, за да може те да се считат за ограничаващи конкуренцията с оглед на целта, макар и да са сключени в специфичен контекст като този на правата върху интелектуална собственост. От значение са само собствените характеристики на тези споразумения, с оглед на които трябва да се заключи дали те евентуално са особено вредни за конкуренцията, при необходимост след подробен анализ на тези споразумения, на техните цели, както и на икономическия и правен контекст, в който се вписват (решения от 25 март 2021 г., Sun Pharmaceutical Industries и Ranbaxy (UK)/Комисия, C‑586/16 P, EU:C:2021:241, т. 85—87, и от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 130 и 131). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">145</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Аналогично, Servier не може да упреква Общия съд, че не е взел предвид положителни или поне двойствени последици за конкуренцията, които според Servier спорните споразумения можели да породят, тъй като съгласно съдебната практика, припомнена в точки 76 и 77 от настоящото решение, разглеждането на последиците от тези споразумения не е необходимо, нито дори релевантно, за да се определи дали те могат да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">146</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това трябва да се констатира, че в разглеждания случай в точки 219—222 от обжалваното съдебно решение Общият съд излага правила и принципи, които по същество съответстват на описаните в точки 69—77 от настоящото решение. Поради това посочените точки от обжалваното съдебно решение не са опорочени от грешка при прилагане на правото. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">147</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до доводите, изведени от практиката на Съда относно съпътстващите ограничения към законосъобразни споразумения, трябва да се отбележи констатацията на Общия съд в точки 282—291 от обжалваното съдебно решение, че Комисията правилно е могла да не проверява дали тази съдебна практика трябва да се приложи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">148</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е важно да се подчертае, че ако поради своята неутралност — в смисъл, че не предполага никакво ограничаване на конкуренцията — дадена операция или дейност не се обхваща от предвидената в член 101, параграф 1 ДФЕС принципна забрана, тази забрана не важи и за съпътстващо ограничаване на търговската самостоятелност на един или повече участници в тази операция или дейност, ако ограничаването е обективно необходимо за осъществяването на посочената операция или дейност и пропорционално на нейните цели (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 89 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">149</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, когато такова съпътстващо ограничаване не може да бъде отделено от главната операция или дейност, без да се застрашат нейното съществуване и целите ѝ, съвместимостта му с член 101 ДФЕС следва да се прецени заедно със съвместимостта на главната операция или дейност, спрямо която е съпътстващо, независимо че на пръв поглед такова ограничаване, разгледано самостоятелно, може да изглежда обхванато от принципната забрана по член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 70).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">150</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато трябва да се определи дали е възможно забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС да не се приложи за дадено ограничаване, по съображение че е съпътстващо спрямо главна операция без такъв антиконкурентен характер, следва да се провери дали осъществяването на тази операция би се оказало невъзможно, ако въпросното ограничаване го няма. Обстоятелството, че тази операция просто става по-трудно осъществима и дори по-малко изгодна, ако разглежданото ограничаване го няма, не може да се счита за придаващо на това ограничаване изисквания обективно необходим характер, за да може да се квалифицира като „съпътстващо“. Такова тълкуване всъщност би означавало обхватът на това понятие да се разпростре върху ограничения, които не са абсолютно необходими за осъществяването на главната операция. Такъв резултат би засегнал полезното действие на забраната, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 71).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">151</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай в точка 291 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че ограниченията на конкуренцията, произтичащи от клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара, предвидени в спорните споразумения, почиват не на признаване на валидността на патентите на Servier, а на прехвърляне на средства от последното в полза на съответния производител на генерични лекарствени продукти, което се явява стимул за този производител да се откаже да упражнява конкурентен натиск върху Servier. Така той отхвърля прилагането на съдебната практика, припомнена в точка 148 от настоящото решение, тъй като спорните споразумения съставляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта, които не могат да се квалифицират като „операции без антиконкурентен характер“ поради твърдяната им неутралност от гледна точка на конкуренцията. Освен това той посочва, че клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара могат да бъдат необходим съпътстващ атрибут само на споразумение за доброволно уреждане на спор, основаващо се на признаване на валидността на съответния патент от страните по споразумението, а това не е така в разглеждания случай. При това положение Общият съд правилно приема в точка 291 от обжалваното съдебно решение, че Комисията основателно е могла да не проверява приложението на тази съдебна практика относно съпътстващите ограничения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">152</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 296—307 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда оплакванията, с които Servier твърди, че тъй като последиците от спорните споразумения за конкуренцията по естеството си са двойствени, тези споразумения не могат да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">153</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст в точка 304 от това решение Общият съд приема, че при разглеждането на ограничаващия характер на целта на споразумение, и в частност при отчитането на неговия икономически и правен контекст, Комисията и съдът не могат напълно да пренебрегнат потенциалните последици от това споразумение, поради което споразуменията, които с оглед на контекста, в който се вписват, имат потенциални двойствени последици за пазара, не могат да се считат за ограничаващи конкуренцията с оглед на целта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">154</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този мотив обаче противоречи на съдебната практика, припомнена в точки 73, 76 и 77 от настоящото решение, според която при практиките, квалифицирани като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, не е нужно да се издирват, нито пък a fortiori да се доказват последиците от тях за конкуренцията, независимо дали са реални, или потенциални, и отрицателни, или положителни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">155</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на тази грешка при прилагане на правото в точки 305 и 306 от обжалваното съдебно решение Общият съд решава да се произнесе по оплакванията на Servier, отнасящи се за двойствените последици от спорните споразумения, при разглеждането на основанията, които са специфични за всяко от тези споразумения. Трябва обаче да се отбележи, без да се засяга следващият по-нататък анализ на доводите на Servier относно всяко от тези споразумения, изложени в рамките на неговото трето, четвърто и пето основание от жалбата до Съда, че посочената грешка при прилагане на правото по принцип няма никакво отражение върху законосъобразността на обжалваното съдебно решение, тъй като при всички положения Общият съд отхвърля всички доводи, отнасящи се за твърдените благоприятни или двойствени за конкуренцията последици от спорните споразумения, изложени от Servier в първоинстанционното производство, поради други причини.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">156</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier твърди по същество в това отношение, че Общият съд е отказал да вземе предвид факта, че целта на спорните споразумения е била не да се накърни конкуренцията, а да се сложи край на споровете между него и производителите на генерични лекарствени продукти, след като последните признават силата на патент 947. Споразумението Lupin освен това имало за цел ранното навлизане на Lupin на пазара, а главната цел на споразумението Teva била снабдяването на Teva с периндоприл. Servier подчертава в този контекст, че Общият съд същевременно е взел предвид признаването от Krka на валидността на този патент и е приел, че сключените споразумения с това предприятие не съставляват нарушение на член 101 ДФЕС. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">157</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Достатъчно е обаче да се припомни, че макар обективните цели, които дадени споразумения се стремят да постигнат по отношение на конкуренцията, действително да са релевантни, за да се прецени евентуалният им антиконкурентен предмет, обстоятелството, че участващите предприятия са действали без намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, и фактът, че са преследвали някои законосъобразни цели, не са определящи за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 167 и цитираната съдебна практика). Следователно фактът, че търговска стратегия, която за предприятия, осъществяващи дейност на едно и също равнище от производствената верига, се изразява в договаряне на такива споразумения между тях, за да се сложи край на спор за валидността на патент, е икономически рационална от гледна точка на тези предприятия, изобщо не доказва, че следването на тази стратегия може да се оправдае от гледна точка на конкурентното право. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">158</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това оплакването на Servier, че между направените от Общия съд преценки за спорните споразумения и направените такива за споразуменията Krka има противоречие, трябва да се отхвърли поради причините, изложени в точки 114—117 от настоящото решение. Всъщност в точки 442—474 от днешното решение по дело Комисия/Servier и др. (C‑176/19 P), след като уважава частично жалбата на Комисията до него, Съдът окончателно отхвърля доводите на Servier, с които то оспорва квалифицирането на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия, сключени с Krka, като ограничения на конкуренцията с оглед на целта. Тъй като твърдяното противоречие не съществува, това оплакване трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">159</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до важността, която трябва да се придаде на обратните плащания за целите на квалифицирането на споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, в точки 256—273 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество посочва, че присъствието в такъв вид споразумения на ограничаващи конкуренцията клаузи, като например клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара, когато то е свързано с обратно плащане, може да доведе до такава квалифициране, ако плащането не е обосновано с друга насрещна престация, различна от поемането на ангажимент от производителя на генерични лекарствени продукти да се откаже да конкурира производителя на оригинални лекарствени продукти, притежател на съответния патент или патенти. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">160</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 277—280 от това решение Общият съд по същество приема, че за да се определи дали това условие е изпълнено, трябва да се провери дали целта с това обратно плащане е да се компенсират присъщите за доброволното уреждане на спора разходи, които е направил производителят на генерични лекарствени продукти. Общият съд уточнява, че тези разходи включват по-специално понесените разноски по споровете, за които се отнася споразумението за доброволно уреждане на спор, при условие че тези разноски са доказани от страните по споразумението и че те не са непропорционални спрямо размера на обективно абсолютно необходимите разноски в производството по спора. Според обжалваното съдебно решение тези разходи обаче не включват нито стойността на стоковите наличности от лекарствени продукти, с които се нарушават права върху интелектуална собственост, нито разноските за изследователска и развойна дейност, направени за разработване на тези продукти. Тези разходи по принцип изключват и дължимите суми като обезщетение, по-специално за прекратяване, по договори, сключени от производителя на генерични лекарствени продукти с трети лица.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">161</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С доводите си, обобщени в точки 139 и 140 от настоящото решение, Servier оспорва този логическия анализ, твърдейки, че той означава за обратно плащане да се счита всяко плащане, което надхвърля размера на разноските, присъщи за доброволното уреждане на спора, дори този размер да е по-малък от този на печалбите, които производителят на генерични лекарствени продукти можа да очаква да извлече от своето навлизане на пазара. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">162</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Servier твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точка 280 от обжалваното съдебно решение, че по принцип разноските, присъщи за уреждането на патентен спор, не включват обезщетенията, които производител на генерични лекарствени продукти може да трябва да изплати на трети лица за нанесената им вреда с решението на този производител да се откаже от предлагането на пазара на генеричния лекарствен продукт, за който се отнася спорът.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">163</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика, след като оцени шансовете си за успех в съдебното производство, водено между него и съответния производител на оригиналния лекарствен продукт, производител на генерични лекарствени продукти може да реши да се откаже от навлизане на съответния пазар и да сключи с последния споразумение за доброволно уреждане на спора в това производство. Такова споразумение не може винаги да се счита за ограничаване с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Фактът, че такова споразумение се придружава с прехвърляния на средства от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производител на генерични лекарствени продукти, не е достатъчна причина то да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като е възможно прехвърлянията на средства да се окажат обосновани. Такъв може да бъде по-специално случаят, когато производителят на генерични лекарствени продукти получава от производителя на оригинални лекарствени продукти суми, съответстващи действително на компенсирането на разноски или неудобства, свързани със спора между тях, или съответстващи на възнаграждение за действителната доставка на стоки или услуги на производителя на оригинални лекарствени продукти (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 84—86).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">164</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това, след като споразумение за доброволно уреждане на спор за валидността на патент между производител на генерични лекарствени продукти и производител на оригинални лекарствени продукти, притежател на този патент, се придружава от прехвърляния на средства от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производителя на генерични лекарствени продукти, трябва да се провери, най-напред, дали положителното нетно салдо от тези прехвърляния може да се обоснове изцяло, както се има предвид в предходната точка, с необходимостта да се компенсират свързани с този спор разноски или неудобства, като например разноски и хонорари за съветниците на последния производител, или с необходимостта да се изплати възнаграждение за действителната доставка на стоки или услуги от него на производителя на оригиналния лекарствен продукт (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 92). Доброволното уреждане на такъв спор всъщност предполага, че производителят на генерични лекарствени продукти признава валидността на съответния патент, тъй като се отказва да го оспорва. Следователно при т.нар. „обратно“ плащане от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производителя на генерични лекарствени продукти единствено поемането на такива разноски или възнаграждението за такива доставени стоки или услуги може да се счете за последователно спрямо такова признаване и съответно за годно да бъде обосновано от гледна точка на конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">165</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, ако това нетно положително салдо от прехвърлянията не се обосновава изцяло с такава необходимост, трябва да се провери дали в отсъствие на такава обосновка тези прехвърляния се обясняват единствено с търговския интерес на тези производители на лекарствени продукти да не се конкурират въз основа на качествата. За целите на тази проверка трябва да се определи дали посоченото салдо, включително евентуални обосновани разноски, е достатъчно значимо, за да бъде производителят на генерични лекарствени продукти действително стимулиран да се откаже от навлизане на съответния пазар, без да се изисква това нетно положително салдо непременно да надхвърля печалбите, които той би реализирал при свой успех в патентното производство (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 87—94).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">166</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, приемайки по същество в точки 277—280 от обжалваното съдебно решение, че поемането от Servier на разноските за оспорване, направени от производител на генерични лекарствени продукти по доброволно уредения спор между тях, се обосновава с „присъщия характер“ на тези разноски за това уреждане, при условие да не са прекомерни и съответно непропорционални, но че други твърде „странични“ за спора и за неговото уреждане разноски не могат да се счетат за присъщи за тях. Този подход, отчитащ обстоятелствата, при които е възможно да се обоснове т.нар. „обратно“ плащане на разноските, за да се заключи, че стимулиращо прехвърляне на средства няма, по същество всъщност съответства на произтичащия от съдебната практика, припомнена в точки 163 и 164 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">167</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася конкретно до поемането от производител на оригинални лекарствени продукти на обезщетенията, които производителят на генерични лекарствени продукти евентуално може да трябва да изплати на трети лица, следва да се отбележи, както прави генералният адвокат в точка 159 от своето заключение в частта му относно положението на Niche, че плащане от това естество е прякото следствие не от желанието на производителите на лекарствени продукти да уредят доброволно споровете между тях за патенти, а от отказа на производителя на генерични лекарствени продукти да навлезе на пазара на съответния лекарствен продукт. Следователно Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото в точка 280 от обжалваното съдебно решение, приемайки по същество, че възстановяването на такива обезщетения не може да се счете за присъщо за споразумение за доброволно уреждане на спор като спорните споразумения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">168</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид тези обстоятелства и противно на твърденията на Servier, в точка 280 от обжалваното съдебно решение Общият съд не обръща тежестта на доказване. Ако не се вземат предвид употребените в посочената точка 280 изрази, Общият съд по същество приема само че разноски, които евентуално се дължат на трети лица от производителя на генерични лекарствени продукти като обезщетение поради решението му да се откаже от навлизане на съответния пазар, трябва, когато са поети от производителя на оригинални лекарствени продукти, да бъдат включени сред прехвърлянията на средства в полза на производителя на генерични лекарствени продукти, чието положително нетно салдо трябва да се анализира. Уточнявайки в посочената точка 280, че „[е]то защо, ако страните по споразумението искат плащането на тези разноски да не се счита за стимул и за улика за наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, те следва да докажат, че тези разноски са присъщи за спора или за неговото уреждане, а след това да обосноват техния размер“, Общият съд прилага точно правилата за разпределяне на тежестта на доказване, които бяха припомнени в точка 123 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">169</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложените обстоятелства и предвид по-специално факта, че без да се засягат изложените в точка 155 от настоящото решение съображения при анализа на третото, четвъртото и петото основание, грешката при прилагане на правото, с която е опорочена точка 304 от обжалваното съдебно решение, няма отражение върху законосъобразността на обжалваното съдебно решение, първото основание трябва да бъде отхвърлено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Третото и шестото основание: споразуменията Niche и Matrix</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Третото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">170</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Със своето трето основание Servier оспорва преценките, направени от Общия съд относно прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС към споразуменията Niche и Matrix. Това основание съдържа две части.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първата част: потенциалната конкуренция</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">171</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първата част от своето трето основание Servier твърди, че считайки Niche и Matrix за потенциални конкуренти, Общият съд допуска редица грешки при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">172</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първото си оплакване Servier твърди, че Общият съд е преценил неправилно пречките пред навлизането на пазара на периндоприла, произтичащи от силата на патентите на Servier.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">173</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред, повтаряйки по същество доводите, изложени в рамките на второто му основание, Servier упреква Общия съд, че в точка 444 от обжалваното съдебно решение отхвърля по принцип релевантността на възприятието, което Niche и Matrix са могли да имат за тези патентни пречки, при анализа на техния капацитет за навлизане на пазара, приемайки, че само установяването на деяния, съставляващи нарушение на права върху интелектуална собственост, със съдебен акт може да бъде непреодолима пречка пред тяхното навлизане на пазара. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">174</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, Общият съд пропуснал да отчете както прекратяването от клиенти на Niche, и по-специално Sandoz, на техните споразумения с това предприятие поради риска от нарушаване на права върху интелектуална собственост, така и опитите на Matrix да разработи форма, с която не се нарушават права върху неговия генеричен вариант на периндоприла. Според Servier тези обстоятелства впрочем са обективни признаци за наличието на патентни пречки пред навлизането на посочените предприятия на пазара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">175</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, Общият съд пропуснал да провери дали Niche и Matrix са имали реална и конкретна възможност да навлязат на пазара в краткосрочен план. Според Servier Niche обаче не можело да преодолее бързо патентните пречки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">176</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За изчерпателност Servier посочва, че в точки 446 и 447 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил фактите, посочвайки, че целта на постъпките на Niche пред Servier била да „отв[ори] пътя“ и да навлезе на пазара на периндоприла въпреки патентните пречки. В действителност Niche, което знаело, че с неговия периндоприл се нарушават права върху интелектуална собственост, искало да избегне спор със Servier.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">177</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С второто си оплакване Servier твърди, че Общия съд е допуснал грешки при прилагане на правото, считайки предприетите от Niche и Matrix постъпки за достатъчни, за да се докаже възможността тези предприятия да навлязат в краткосрочен план на пазара на периндоприла. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">178</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, Общият съд смесил капацитета за навлизане на пазара с намерението за навлизане на този пазар. Капацитетът за навлизане на пазара зависел от наличието на пречки, произтичащи от патенти. Постъпки, като например за получаване на разрешение за търговия, обаче сами по себе си не били достатъчни да се докаже такъв капацитет, както следвало от точки 458 и 476 от обжалваното съдебно решение. Servier препраща в това отношение към своите доводи, развити в рамките на втората част от второто основание, обобщена в точка 94 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">179</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, Servier твърди, че за да се докаже възможността Niche и Matrix да навлязат на пазара на периндоприла, Комисията е трябвало да анализира техническите, регулаторните, патентните и финансовите затруднения, пред които тези предприятия са били изправени. Обстоятелствата, изтъкнати от Общия съд в точки 461, 462 и 480 от обжалваното съдебно решение, обаче потвърждавали, че Комисията разгледала само постъпките, направени от посочените предприятия. Тъй като не санкционирал липсата на анализ на реалните и конкретни шансове на Niche и Matrix да преодолеят техническите и регулаторните проблеми, Общият съд не изпълнил своето задължение за осъществяване на съдебен контрол и допуснал грешка при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">180</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третото си оплакване Servier твърди, че като в точки 463, 480, 483—486, 489 и 498 от обжалваното съдебно решение изискал от него да докаже, че навлизането на Niche и Matrix на пазара на периндоприла се сблъсква с непреодолими пречки, Общият съд обърнал тежестта на доказване, носена от Комисията съгласно член 2 от Регламент № 1/2003. Servier препраща в това отношение към доводите си, изложени в рамките на третата част от второто му основание. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">181</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С четвъртото си оплакване Servier твърди, че Общият съд е пропуснал да провери дали пречките, пред които са били изправени Niche и Matrix, за да навлязат на пазара на периндоприла, разглеждани заедно, са възпрепятствали констатацията, че тези предприятия са потенциални конкуренти на Servier. Преодолимостта на всяка от тези пречки, разглеждана самостоятелно, не означавала, че Niche и Matrix са можели да преодолеят всички посочени пречки. По този начин Общият съд не изпълнил задължението си за осъществяване на съдебен контрол и задължението си да разгледа доказателствата не поотделно, а в тяхната цялост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">182</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С петото си оплакване Servier твърди, че в точка 481 от обжалваното съдебно решение Общият съд изтълкувал погрешно принципа на добра администрация. Съгласно този принцип Комисията била длъжна да разгледа всички обстоятелства, които са релевантни за анализа на дадено положение, и при необходимост да поиска допълнителна информация, за да провери и подкрепи изводите си. Комисията обаче отказала да уважи искането, направено от Servier в хода на административното производство, да се представи кореспонденцията между Niche или неговите партньори и националните органи по повод на заявления за издаване на разрешение за търговия с генеричен вариант на периндоприла. В точка 481 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърлил оплакването на Servier, че е нарушен принципът на добра администрация, по-специално с довода, че исканите документи не са с „важно значение“. Според Servier прилагането на такъв критерий, чужд на практиката на Съда, съставлява грешка при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">183</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">184</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първото си оплакване Servier упреква Общия съд, че не е отчел достатъчно патентните пречки. Трите главни довода, изложени в подкрепа на това оплакване и посочени в точки 173—175 от настоящото решение, пренебрегват факта, че Общият съд действително взема предвид тези патентни пречки, и в това отношение почиват на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение. Всъщност, както бе отбелязано в точка 108 от настоящото решение, Общият съд не приема, по-специално в точка 444 от обжалваното съдебно решение, че възприятието на производител на генерични лекарствени продукти за силата на патент е напълно ирелевантно, за да се прецени наличието на отношения на потенциална конкуренция между Servier, от една страна, и Niche и Matrix, от друга страна, а счита, че това възприятие може да бъде релевантно единствено за да се определи дали Niche и Matrix са имали намерение да навлязат на пазара, но не за да се прецени техният капацитет да извършат такова навлизане. Както впрочем бе прието в точки 107—111 от настоящото решение, Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">185</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Относно пропуска на Общия съд да вземе предвид факта, че клиенти на Niche, и по-специално Sandoz, са сложили край на своето сътрудничество с това предприятие, що се отнася до предлагането на пазара на периндоприла, поради риска от нарушаване на права върху интелектуална собственост, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране не изисква от Общия съд да предоставя изложение, следващо изчерпателно и един по един всички развити от страните по спора съображения, и че поради това мотивите могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да узнаят причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (решение от 16 февруари 2017 г., Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen/Комисия, C‑94/15 P, EU:C:2017:124, т. 21 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">186</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Действително, Общият съд не отговаря изрично на тези доводи на Servier, но както подчертава Комисията и както следва от съображение 465 от оспорваното решение на Комисията, без Servier да оспорва това обстоятелство, решението на Sandoz е взето през януари 2004 г., тоест преди това на Niche и Matrix, да променят процеса си за производство на периндоприла и съответно преди подготвителните постъпки на Niche и Matrix, описани в точки 433—440, 446 и 447 от обжалваното съдебно решение, на които се позовава Общият съд, за да установи намерението на тези предприятия да навлязат на европейските пазари на периндоприла. При това положение, тъй като въпросното фактическо обстоятелство при всички положения не може да има отражение върху констатациите на Общия съд, той не е оставил неизпълнено задължението да мотивира своите решения като не е отговорил изрично на доводите на Servier в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">187</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до доводите, изведени от опитите на Matrix да разработи форма, с която не се нарушават права върху неговия генеричен вариант на периндоприла, достатъчно е да се констатира, че стремежът с тях е да се оспори преценката на фактите, извършена от Общия съд в точка 447 от обжалваното съдебно решение, поради което те трябва да се отхвърлят като недопустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">188</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до твърдението, че Общият съд е пропуснал да провери дали Niche и Matrix са имали реална и конкретна възможност да навлязат на пазара в краткосрочен план, трябва да се припомни, че то почива на погрешен правен критерий, тъй като съгласно съдебната практика, припомнена в точка 80 от настоящото решение, подготвителните постъпки на производителя на генерични лекарствени продукти трябва да му дават възможност да стъпи на съответния пазар в срок, позволяващ оказване на конкурентен натиск върху производителя на оригинални лекарствени продукти. Във всички случаи от точки 442—499 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е разгледал този въпрос задълбочено, преди да заключи, че упражняваният от Niche и Matrix конкурентен натиск е реален.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">189</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до довода, който Servier изтъква за изчерпателност в подкрепа на своето първо оплакване, трябва да се констатира, че той е недопустим. Всъщност под прикритието на твърдяно изопачаване, изтъквайки по-специално, че инициативата на Niche да „отв[ори] пътя“ към навлизане на пазара не е била поета добросъвестно, Servier на практика се стреми да оспори фактическите преценки, направени от Общия съд в точка 446 от обжалваното съдебно решение, а този въпрос не е в правомощията на Съда в производството по обжалване, както бе припомнено в точка 58 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">190</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно първото оплакване на Servier, обобщено в точка 173 от настоящото решение, трябва да бъде отхвърлено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">191</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С второто си оплакване Servier оспорва, с първия си довод, преценката на Общия съд, че направените постъпки с цел да се получат разрешения за търговия могат да се вземат предвид, за да се докаже наличието на потенциална конкуренция. Този довод обаче трябва да бъде отхвърлен поради мотивите, изложени в точка 118 от настоящото решение. Всъщност постъпки като тези, с които се цели получаване на разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт, са релевантни, за да се докаже както капацитетът, така и намерението на производителя на този лекарствен продукт да навлезе на пазара (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 44).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">192</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория си довод Servier упреква Общия съд по същество, че не е анализирал вероятността Niche и Matrix да успеят да преодолеят техническите и регулаторните затруднения, пред които са били изправени. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">193</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този довод не може да се приеме.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">194</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред, този довод изхожда от погрешна правна отправна точка. Всъщност, противно на твърденията на Servier, освен ако не се отрече всякакво разграничение между реална и потенциална конкуренция, наличието на потенциална конкуренция не изисква да се доказва, че производителите на генерични лекарствени продукти със сигурност са щели да навлязат на пазара и че такова навлизане е щяло да се увенчае с успех, а само че те са разполагали с реални и конкретни възможности за тази цел (решение от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 63). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">195</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, трябва да се отбележи, че в точки 442—499 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда обстойно и подробно твърдените непреодолими пречки, пред които са били изправени Niche и Matrix в патентен, технически, регулаторен и финансов план. Въз основа на това разглеждане и след преценка на представените му факти и доказателства Общият съд отхвърля твърденията, с които Servier оспорва констатацията, че Niche и Matrix са имали капацитета и намерението да навлязат на пазара. Предвид тези обстоятелства Servier обаче неправилно твърди, че Общият съд не е извършил пълен анализ на всички пречки, изтъкнати с цел да се оспори наличието на отношения на потенциална конкуренция с Niche и Matrix.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">196</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, доколкото Servier оспорва така направените от Общия съд фактически преценки в този анализ, достатъчно е да се констатира, че такива доводи са недопустимо в производство по обжалване пред Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">197</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третото си оплакване Servier твърди, че Общият съд обръща тежестта на доказване относно непреодолимите пречки пред навлизането на съответния пазар. Достатъчно е обаче да се припомни, че поради мотивите, изложени в точки 123—125 от настоящото решение, твърденията на Servier за обръщане на тежестта на доказване и за probatio diabolica в това отношение бяха отхвърлени. Ето защо това трето оплакване също трябва да бъде отхвърлено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">198</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С четвъртото си оплакване Servier упреква Общия съд, че е разгледал пречките, пред които са били изправени Niche и Matrix, не цялостно, а поотделно. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">199</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Противно на твърденията на Комисията, това четвърто оплакване не е недопустимо поради неизтъкването му от Servier в неговата жалба в първоинстанционното производство. Всъщност, тъй като това оплакване е насочено срещу прилагането от Общия съд на правилата, уреждащи тежестта за събиране и преценката на доказателствата, то може да се изтъкне в производството по обжалване пред Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">200</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до разглеждането на оплакването по същество, трябва да се припомни, че според практиката на Съда доказването на нарушение в областта на конкурентното право може да се извърши от Комисията, посредством съвкупност от обективни и непротиворечиви улики, които, преценени в своята цялост и при липсата на друго смислено обяснение, могат да представляват доказателство за такова нарушение, при това дори сама по себе си една или друга от тези улики да не е достатъчна за това (решение от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 101 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">201</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до доказването на наличието на потенциална конкуренция, упражнявана от производител на генерични лекарствени продукти върху производител на оригинални лекарствени продукти, съгласно съдебната практика, припомнена в предходната точка от настоящото решение, и както бе прието в точки 123—125 от него, ако въз основа на съвкупност от непротиворечиви улики и без да пренебрегва известните ѝ евентуални пречки пред навлизането на пазара Комисията успее да докаже наличието на потенциална конкуренция, визираните предприятия трябва да опровергаят наличието на такава конкуренция, като докажат противното.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">202</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение, предвид презумпцията за невиновност, приложима в производствата, които се отнасят за нарушения на правилата за конкуренция и при които може да се стигне до налагане на глоби или периодични имуществени санкции (решение от 16 февруари 2017 г., Hansen &amp; Rosenthal и H&amp;R Wax Company Vertrieb/Комисия, C‑90/15 P, EU:C:2017:123, т. 18 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">203</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай в точки 432—440 от обжалваното съдебно решение Общият съд впрочем посочва, че уликите, събрани от Комисията и посочени в оспорваното ѝ решение, позволяват да се приеме, че Niche и Matrix са били потенциални конкуренти на Servier, а в точки 441—499 от това съдебно решение той разглежда всички известни му възможни пречки пред тяхното навлизане на пазара. Следователно, без да допуска грешка при прилагане на правото, той приема, че това предприятие е трябвало да докаже противното, сочейки при необходимост други пречки пред такова навлизане. Както бе подчертано в точка 195 от настоящото решение, след като разглежда пълно, обстойно и подробно доводите на Servier, Общият съд отхвърля твърденията, с които се оспорва констатацията, че Niche и Matrix са имали капацитета и намерението да навлязат на пазара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">204</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид тези обстоятелства трябва също така да се отбележи, че Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, разглеждайки една по една твърдените пречки пред навлизане на пазара на Niche и Matrix, без освен това да проверява дали въпреки факта, че никоя от тези пречки сама по себе си не е непреодолима, кумулираният им ефект все пак създава непреодолима пречка. Всъщност такова разглеждане по принцип не е необходимо, а както посочва генералния адвокат в точка 91 от своето заключение, Servier не обяснява, било пред Общия съд или при обжалването си пред Съда, в какво е трябвало да се изрази разглеждането на доказателствата, в чието неизвършване в това отношение упреква Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">205</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложените съображения следва, че четвъртото оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">206</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С петото си оплакване Servier упреква Общия съд, че не е установил нарушаването от Комисията на принципа на добра администрация, тъй като тази институция не разпоредила да се представи кореспонденцията между Niche или неговите партньори и националните органи по заявления за издаване на разрешение за търговия с генеричен вариант на периндоприла.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">207</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва да се констатира, че в съответствие с изложеното в точки 80 и 120 от настоящото решение относно релевантността на направените постъпки за получаване на разрешения за търговия при преценката на потенциалната конкуренция, в точка 479 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно припомня, че за да установи наличието на потенциална конкуренция Комисията може да се позове на факта, че производителят на генеричен лекарствен продукт е поискал разрешение за търговия и е участвал активно в процедурата по издаване на такова разрешение. Този производител обаче трябва да представи доказателства, удостоверяващи наличието на проблеми, които обективно възпрепятстват получаването на това разрешение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">208</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче посочва генералният адвокат в точка 103 от своето заключение, също както вероятният изход от текущ спор за валидността на патент не е определящ, за да се прецени наличието на отношения на потенциална конкуренция, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 81 от настоящото решение, Комисията не е длъжна и да оценява шансовете за успех или вероятния изход от процедура по издаване на разрешение за търговия, започната пред националните органи от такъв производител, към момент, в който тази процедура е или е била в ход. Така, след като няма окончателен акт, с който се слага край на такава процедура, евентуални проблеми, обективно възпрепятстващи получаването на исканото разрешение, не могат да бъдат установени въз основа на обстоятелства, свързани с изразени от компетентните национални органи съмнения, без да се засяга окончателното им решение, относно шансовете процедурата да приключи с издаване на разрешение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">209</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като посочва в точка 480 от това решение, че Niche е подало редица заявления за издаване на разрешения за търговия и е участвало в процедурите по тяхното получаване, в точка 481 от посоченото решение Общият съд приема, че Комисията не може да се упреква за отказа ѝ да уважи искането за представяне на цялата кореспонденция, разменена между Niche и компетентните органи, относно тези процедури по издаване на разрешения за търговия. Общият съд по същество приема в това отношение, че тъй като Servier е разполагало в административното производство с таблица, в която се обобщава съдържанието на тази кореспонденция, отказът на Комисията да разпореди представянето на съответните документи е бил основателен, тъй като тези документи не са имали „важно значение“ за защитата на Servier. Общият съд по-специално подчертава в това отношение факта, че Niche не представя въпросната кореспонденция било по време на административното производство, било пред Общия съд в подкрепа на своите оплаквания, с които оспорва собственото си качество на потенциален конкурент на Servier.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">210</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай, предвид възприетото в точка 208 от настоящото решение, трябва да се отбележи, че исканият достъп до въпросната кореспонденцията не е можел да осигури на Servier възможност да представи доказателства, които удостоверяват наличието на проблеми, обективно възпрепятстващи получаването на исканите от Niche и Matrix разрешения за търговия. Налага се съответно констатацията, че Комисията не е била длъжна да разпорежда представянето на тази кореспонденция и че Общият съд съответно не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото в разглеждания случай с неустановяването на нарушаване от Комисията на принципа на добра администрация. Поради това петото оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">211</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложеното първата част от третото основание трябва да бъде отхвърлена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Втората част: квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">212</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втората част от третото основание Servier упреква Общия съд, че е потвърдил квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">213</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier най-напред се позовава на доводите си, развити в рамките на своето първо основание и изложени в точки 129—140 от настоящото решение, с които твърди, че в точки 526, 552, 555, 557 и 558 от обжалваното съдебно решение Общият съд прилага правни критерии, противоречащи на съдебната практика относно понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">214</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първото си оплакване Servier твърди, че Общият съд погрешно счита, че изплатените на Niche и Matrix по 11,8 милиона GBP са насрещната престация за отказа на тези предприятия да се конкурират със Servier. От текста на споразумението Niche всъщност следвало, че тази сума е насрещната престация за разходите и обезщетенията, за които е било възможно Niche и Unichem да се окажат задължени поради спирането на тяхната програма за разработване на генеричен вариант на периндоприла, с който се нарушават патентите на Servier. В точка 537 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно счел, че тези разходи и обезщетения не са присъщи за споразумението за доброволно уреждане на спор, при положение че това споразумение излагало Niche и Matrix на силен риск да понесат отговорност. В точка 539 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че действително платените разходи и обезщетения от Niche и от Matrix са в размер под сумата от 11,8 милиона GBP, която всяко от тях е получило от страна на Servier. Всъщност ставало въпрос за последващи обстоятелства спрямо момента на сключване на споразуменията Niche и Matrix, към който рискът за тези предприятия не можело да се оцени точно. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">215</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С второто си оплакване Servier твърди по същество, че Общият съд е допуснал три грешки, потвърждавайки, че плащанията по 11,8 милиона GBP, получени от Niche и Matrix, са били насрещната престация за приетите от тях клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">216</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, в точка 541 от обжалваното съдебно решение Общият съд отказал да разгледа стимулиращия характер на тези плащания, сравнявайки техния размер с печалбите, които Niche и Matrix поотделно са можели да очакват от своето навлизане на пазара на периндоприла. Според Servier това сравнение е не излишно, както счита Общият съд, а необходимо. Комисията впрочем извършила такава сравнение в съображение 1338 от оспорваното си решение, чиято законосъобразност Servier оспорва в жалбата си в първоинстанционното производство. Така Общият заместил мотивите на Комисията със свои собствени мотиви. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">217</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, приемайки, че Servier не е доказало, че сумата от 11,8 милиона GBP е недостатъчна, за да съставлява стимул за отказ от навлизане на съответния пазар, Общият съд обърнал тежестта на доказване и нарушил принципа на презумпцията за невиновност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">218</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, в точка 563 от обжалваното съдебно решение Общият съд пропуснал да вземе предвид в контекста на споразуменията Niche, Matrix и Biogaran патентните, регулаторните, техническите и финансовите пречки, пред които са били изправени Niche и Matrix. Той разгледал този контекст само в рамките на своя анализ на потенциалната конкуренция, докато според Servier тези пречки представляват истинската причина за приемането на клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">219</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-специално до споразумението Biogaran, Servier не е съгласно, че сумата от 2,5 милиона GBP, платена на Niche по това споразумение, надхвърля стойността на прехвърлените на Biogaran документации по разрешения за търговия. Дори да било така, според Servier това не е достатъчно, за да се докаже стимулиращият характер на това плащане, без отчитане на контекста на това споразумение. Servier подчертава, че размерът на това плащане, който е счетен в оспорваното решение на Комисията само за допълнителен стимул, е твърде малък, за да стимулира Niche да търси спогодба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">220</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">221</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С началните си доводи Servier повтаря, че Общият съд е приложил погрешни правни критерии, за да прецени наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, препращайки към доводите, изтъкнати в подкрепа на своето първо основание. Тези начални доводи трябва бъдат отхвърлени поради същите причини като изложените в точки 142—169 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">222</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първото си оплакване Servier оспорва преценката на Общия съд, че плащанията му в размер на 11,8 милиона GBP в полза на Niche и на Matrix са извършени като насрещна престация за отказа на последните да навлязат на пазара. Трябва обаче да се констатира, че тези доводи изхождат изцяло от отправното виждане, че обезщетенията, които производител на генерични лекарствени продукти може да трябва да изплати на трети лица поради понесената от последните вреда в резултат на решението на този производител да се откаже от предлагането на пазара на генеричния лекарствен продукт, за който се отнася спора, по принцип са част от присъщите разноски за доброволното уреждане на патентен спор. Поради мотивите, изложени в точка 167 от настоящото решение, това отправно виждане е погрешно. Първото оплакване съответно трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">223</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С второто си оплакване Servier твърди, с първия си довод, че Общият съд е трябвало да сравни плащанията в размер на 11,8 милиона GBP в полза на Niche и на Matrix с печалбите, които последните са можели да очакват да извлекат от навлизането си на пазара на периндоприла. Този довод обаче не е основателен. Достатъчно е всъщност да се припомни, че съгласно приетото в точка 165 от настоящото решение, за да се провери дали прехвърлянията на средства от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производителя на генерични лекарствени продукти съставляват насрещната престация за отказа на последния да навлезе на съответния пазар, трябва да се определи дали нетното положително салдо от тези прехвърлянията на средства е достатъчно значимо, за да бъде производителят на генерични лекарствени продукти действително стимулиран за такъв отказ, без да се изисква това нетно положително салдо непременно да надхвърля печалбите, които той би реализирал при свой успех в патентното производство (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 87—94).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">224</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория си довод Servier упреква Общия съд, че е обърнал тежестта на доказване относно сравнението, посочено в предходната точка от настоящото решение. От посочената точка обаче следва, че този довод е неотносим, тъй като твърдяното обръщане на тежестта на доказване се отнася за сравнение, което не е било необходимо да се прави.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">225</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третия си довод Servier упреква Общия съд, че не е взел предвид пречките, пред които са били изправени Niche и Matrix. Трябва да се констатира, че с този довод Servier оспорва антиконкурентния характер на целта, преследвана със споразуменията Niche, Matrix и Biogaran, твърдейки, че тези предприятия са пожелали да потърсят спогодба не поради стимула, произтичащ от предложено от Servier обратно плащане, а поради пречките, с които се е сблъскал техният проект за навлизане на пазара на периндоприла. То съответно изтъква намерението на тези предприятия и факта, че са преследвали цел, която е не антиконкурентна, а законосъобразна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">226</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, както следва от точки 159—168 от настоящото решение, трябва да се припомни, че Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото в точки 277—280 от обжалваното съдебно решение, опорочаваща с незаконосъобразност преценката му на положението на Niche и Matrix, направена в точки 527—547 от това решение, що се отнася до стимулиращия характер на прехвърлянията на средства, извършени в тяхна полза от Servier и от дъщерното му дружество Biogaran. В останалата им част, доколкото Servier се опитва да оспори фактическите преценки, извършени от Комисията в това отношение, неговите оплаквания са недопустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">227</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до доводите на Servier във връзка с патентните пречки пред навлизането на Niche и Matrix на пазара, трябва да се констатира, че те се припокриват с доводите, изтъкнати в контекста на потенциалната конкуренция и отхвърлени от Съда в точки 184—211 от настоящото решение. Всъщност, тъй като според Съда Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, опорочаваща с незаконосъобразност преценката му, че тези пречки не съставляват непреодолими пречки пред такова навлизане, няма никаква причина, след като такива пречки липсват, да се приеме, че с последните може да се оспори стимулиращият характер на установените прехвърляния на средства, оказвайки се истинската причина за решението на Niche и Matrix да се откажат от навлизане на пазара на периндоприла в Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">228</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото Servier се позовава на липсата на антиконкурентни намерения у страните по споразуменията Niche и Matrix, трябва да се припомни, че както следва от точка 157 от настоящото решение, обстоятелството, че тези предприятия са действали без намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, и фактът, че са преследвали някои законосъобразни цели, не са определящи за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 167 и цитираната съдебна практика). Следователно фактът, че търговска стратегия, която за предприятия, осъществяващи дейност на едно и също равнище от производствената верига, се изразява в договаряне на такива споразумения между тях, за да се сложи край на спор за валидността на патент, е икономически рационална от гледна точка на тези предприятия, изобщо не доказва, че следването на тази стратегия може да се оправдае от гледна точка на конкурентното право. Ето защо третият довод на Servier не е основателен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">229</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложените съображения втората част от третото основание трябва да бъде отхвърлена, поради което третото основание трябва да бъде отхвърлено изцяло.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Шестото основание: квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като отделни нарушения</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">230</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С шестото основание от своята жалба до Съда Servier оспорва мотивите, с които Общият съд отказва да приеме, че споразуменията Niche и Matrix съставляват единно нарушение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">231</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Servier, потвърждавайки в точка 1302 от обжалваното съдебно решение, че споразуменията Niche и Matrix съставляват две отделни нарушения, за всяко от които Комисията е можела да наложи отделна глоба на Niche и на Matrix, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">232</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, Servier твърди, че продължено деяние, характеризиращо се с редица машинации с обща цел, съставлява единно нарушение. Споразуменията Niche и Matrix, подписани в един и същ ден, на едно и също място, както и от един и същ представител на Servier, впрочем споделяли една и съща цел, както следва от точка 1296 от обжалваното съдебно решение. Противно на констатацията, извършена от Общия съд в точка 1280 от това решение, тези споразумения довели до координиране на поведението на Niche и на Matrix спрямо Servier. Поради допълняемостта на посочените споразумения Общият съд трябвало да уважи основанието, в чиито рамки Servier твърди, че същите споразумения съставляват единно нарушение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">233</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, Servier твърди, че Общият съд е отхвърлил квалифицирането като единно нарушение, позовавайки се на погрешни правни критерии. В това отношение то посочва, че в точки 1296, 1297 и 1300 от обжалваното съдебно решение Общият съд, изглежда, отхвърля квалифицирането като единно нарушение с довода, че Niche и Matrix нямали едно и също намерение. Такъв субективен критерий обаче бил чужд на съдебната практика на Общия съд, изискваща това квалифициране да почива не на субективното намерение на страните, а на обективни обстоятелства (решение от 3 март 2011 г., Siemens/Комисия, T‑110/07, EU:T:2011:68, т. 246). След като въз основа на обстоятелствата, посочени в точка 1296 от обжалваното съдебно решение, Общият съд приел, че споразуменията Niche и Matrix преследват една и съща цел, от това той трябвало да заключи, че е налице единно нарушение, въпреки някои различия в намеренията между тези предприятия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">234</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier освен това посочва, че в точка 1298 от обжалваното съдебно решение Общият се позовал на липсата на „общност на интересите“ между Niche и Matrix. Този критерий обаче нито бил релевантен, нито се изисквал от съдебната практика. При всички случаи тази преценка на Общия съд почивала на изопачаване на фактите, тъй като тези предприятия сключили устно споразумение за разпределение на печалби и споразумение за разпределение на отговорностите към дистрибуторите, както следва от точка 1299 от това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">235</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, според Servier Общият съд не може да се позовава на малките разлики между споразуменията Niche и Matrix, отбелязани в точка 1298 от обжалваното съдебно решение, за да постави под въпрос съществуването на обща цел, преследвана от тези предприятия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">236</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, Общият съд не можел да се позове на разногласия между Niche и Matrix при привеждането в действие на споразуменията им със Servier, за да отхвърли в точка 1299 от обжалваното съдебно решение наличието на единно нарушение. Тези несъгласия всъщност били последващи спрямо сключването на споразуменията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">237</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На пето място, наличието на единно нарушение не можело да се постави под въпрос с факта, че Matrix не било замесено от самото начало на преговорите между Niche и Servier или че не знаело за наличието на споразумението Biogaran. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">238</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">239</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С доводите си Servier твърди, че Общият съд е приложил погрешен правен критерий, за да определи дали Niche и Matrix са допуснали две отделни нарушения. То се оплаква от изопачаване на фактите в изложението на шестото основание и оспорва по същество правната квалификация на фактите, възприета от Общия съд в обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">240</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната практика на Съда нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС може да бъде извършено не само с отделен акт, но и с поредица актове или пък с продължено деяние, дори когато един или няколко елемента от тази поредица актове или от това продължено деяние биха могли сами по себе си и взети поотделно да съставляват нарушение на тази разпоредба. Така, когато различните деяния се вписват в един „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на вътрешния пазар, Комисията има право да търси отговорност за тях в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 41 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">241</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно предприятие, участвало в такова единно продължено нарушение чрез свои собствени деяния, които попадат в обхвата на понятията „споразумение“ или „съгласувана практика“ с антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и трябва да спомогнат за извършването на нарушението в неговата цялост, може да се държи отговорно и за деянията, извършени от други предприятия в рамките на това нарушение, за целия период на участието му в посоченото нарушение (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 42 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">242</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение трябва да се припомни, че за да бъдат квалифицирани различни деяния като единно продължено нарушение, следва да се провери дали между тях има връзка на взаимно допълване, в смисъл че всяко от тях е предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и дали посредством взаимодействие допринасят за настъпването на всички търсени от извършителите им антиконкурентни последици в рамките на цялостен план, насочен към постигане на единна цел. За сметка на това условието относно понятието „единна цел“ предполага да се провери дали съществуват елементи, които характеризират различните деяния, съставляващи нарушението, и които могат да указват, че фактически извършените деяния от други участващи предприятия нямат същата цел или същия антиконкурентен резултат и съответно не се вписват в един „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на вътрешния пазар (решение от 26 януари 2017 г., Villeroy &amp; Boch/Комисия, C‑644/13 P, EU:C:2017:59, т. 50 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">243</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва освен това да се отбележи, както посочва генералният адвокат в точки 239 и 240 от своето заключение, че за да се квалифицират деяния като отделни нарушения или като единно нарушение, въз основа на материалите по преписката и под контрола на съда на Съюза Комисията трябва да докаже обективно, че установените критерии за квалифициране на поведение по единия или другия начин са изпълнени. Всъщност, както приема Общият съд в точка 1294 от обжалваното съдебно решение, ако се докаже, че Комисията е допуснал грешка при извършването на това правно квалифициране на фактите, решението относно нарушението трябва да бъде отменено, а размерът на определената глоба — да бъде преизчислен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">244</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай Общият съд припомня по същество елементите от съдебната практика, посочени в точка 242 от настоящото решение, посочвайки в точка 1295 от обжалваното съдебно решение, че „за да констатира наличието на единно нарушение, Комисията трябва да докаже, че разглежданите споразумения са част от общ план, който съзнателно е приведен в действие от съответните предприятия за реализирането на единна антиконкурентна цел, и че в това отношение тя е длъжна да разгледа всички фактически обстоятелства, с които може да се установи или оспори посоченият общ план“. Трябва да се констатира, че Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, що се отнася до приложимия правен критерий, за да се установи единно нарушение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">245</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до преценката на фактите по делото, в точки 1296 и 1297 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че макар Servier действително да преследва една и съща цел при сключването на споразуменията Niche и Matrix, това обстоятелство не позволява да се докаже, че от своя страна Niche и Matrix са преследвали заедно една и съща цел, потвърждаваща наличието на общ план, нито пък, на още по-силно основание, че споделят този план със Servier. По този начин Общият съд прилага точно критериите, изложени в точки 240—242 от настоящото решение, според които квалифицирането като „единно нарушение“ изисква всяко от съответните антиконкурентни деяния да се вписва в рамките на един и същ общ план поради тяхната еднаква антиконкурентна цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">246</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 1298 и 1299 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че сключването на споразуменията Niche и Matrix в един и същ ден, на едно и също място, както и от един и същ представител, не е достатъчно обстоятелство, за да се докаже наличието на общ план между Niche и Matrix. Той отбелязва наличието на редица разлики между клаузите на тези споразумения и отхвърля признаците за наличие на устно споразумение между Niche и Matrix относно привеждането в действие на посочените споразумения, заключавайки от това, че тези предприятия не са имали „общ план“, позволяващ тяхното поведение да се квалифицира като „единно нарушение“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">247</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до фактическите обстоятелства около сключването на споразуменията Niche и Matrix, в точка 1300 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че видно от тях, Matrix по-скоро е искало да се възползва от предоставена от Servier възможност, а не е действало съгласувано с Niche в рамките на общ план, предвиждащ да се сложи край на техния проект за периндоприла. Участието на Matrix в преговорите, които са довели до сключването на споразуменията Niche и Matrix и за които то е било уведомено едва със закъснение, според Общия съд се е свело до договаряне на прехвърлянето на средства от Servier в негова полза. Освен това в точка 1301 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че споразумението Biogaran е сключено без знанието на Matrix.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">248</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier обаче твърди, че Общият съд е придал прекалено голяма важност на намерението на страните, при положение че съдебната практика изисквала обективна оценка на привръзката на антиконкурентните деяния към даден общ план.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">249</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче посочва генералният адвокат в точка 248 от своето заключение, за да може да се установи единно нарушение, трябва да е доказано, че деянията на предприятията са част от общ план поради приноса им за постигането на обща икономическа цел (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., Toshiba Samsung Storage Technology и Toshiba Samsung Storage Technology Korea/Комисия, C‑700/19 P, EU:C:2022:484, т. 107 и цитираната съдебна практика). Ето защо наличието на такава обща цел може да се докаже по-специално въз основа на данните за намерението на страните, тъй като понятието „общ план“ предполага, че страните са имали намерение да сътрудничат, за да приведат в действие този план, поради което техните намерения спрямо това сътрудничество са релевантни, при условие че са установени въз основа на обективни и надеждни доказателства, за да се определи дали тяхното поведение съставлява единно нарушение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">250</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение Servier неправилно твърди, че правната квалификация на фактите, извършена от Общия съд, почива на погрешен правен критерий. То не доказва и изопачаване на фактите от Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">251</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това шестото основание трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Г.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвъртото основание: споразумението Teva</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">252</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С четвъртото си основание Servier оспорва преценките, направени от Общия съд относно прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС към споразумението Teva. Това основание съдържа две части.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първата част: потенциалната конкуренция</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">253</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първата част от своето четвърто основание Servier твърди, че анализът на потенциалната конкуренция, извършен от Общия съд, е опорочен от редица грешки при прилагане на правото. Въз основа на доводите, развити в рамките на второто основание, Servier упреква Общия съд най-общо, че в точки 589, 591, 592, 600, 601 и 603 от обжалваното съдебно решение е изискал то да докаже, че навлизането на Teva на пазара се сблъсква с непреодолими пречки, за да бъде установена липсата на потенциална конкуренция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">254</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първото си оплакване Servier оспорва преценката, извършена в точки 589, 591, 592 и 596 от обжалваното съдебно решение, според която неговите патенти, както и възприятието, което са могли да имат страните за тях, и по-специално рискът да се издаде временно съдебно разпореждане въз основа на тези патенти, не съставляват непреодолими пречки пред такова навлизане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">255</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С второто си оплакване Servier упреква Общия съд за констатацията в точка 599 от обжалваното съдебно решение, че забавяния в процедурите по издаване на разрешения за търговия не са достатъчни, за да се изключи качеството „потенциален конкурент“ на производител на генерични лекарствени продукти. Общият съд не анализирал резултата от тези забавяния, при положение че Servier доказало застрашаването с тях на проекта на Teva. Общият съд освен това отхвърлил важността за производителите на генерични лекарствени продукти да са сред първите навлезли на съответния пазар, при положение че Комисията изрично е признала тази важност в съображение 1126 от оспорваното си решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">256</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третото си оплакване Servier сочи редица изопачавания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">257</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, в точки 586 и 609—612 от обжалваното съдебно решение, Общият съд изопачил представените от Servier доказателства, показващи, че Teva не е имало стокова наличност от периндоприл с разрешение за търговия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">258</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, Servier твърди, че в точка 594 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачава жалбата в първоинстанционното производство, приемайки, че Servier не е оспорило изявлението, с което Teva заявява, че е готово да поеме риска да му се предяви иск за нарушение на права върху интелектуална собственост поради навлизането си на пазара на периндоприла.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">259</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С четвъртото си оплакване Servier упреква Общия съд, че в точка 610 от обжалваното съдебно решение отказва да вземе предвид доказателства за недостатъците на генеричния периндоприл, произвеждан от предоставяната от Hetero Drugs Ltd (наричано по-нататък „Hetero“) активна съставка, с довода, че те били последващи спрямо сключването на споразумението Teva. Тези доказателства обаче предхождали по време разследването на Комисията, поради което имали силна доказателствена стойност. Приемайки в точка 611 от това решение, че с електронното съобщение, изпратено от Teva до Hetero на 15 октомври 2007 г., се е целяло „ясно привеждането в действие“ на споразумението Teva, Общият съд изопачил това електронно съобщение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">260</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">261</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Началните доводи и първото оплакване, отнасящи се за тежестта да се докаже наличието на непреодолими пречки пред навлизането на пазара, почиват на погрешно разбиране за правните критерии, приложими за преценката на потенциалната конкуренция, както бе прието в точки 81, 107—111 и 123—125 от настоящото решение. Поради това тези доводи и посоченото оплакване трябва да се отхвърлят поради същите мотиви като изложените в тези точки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">262</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Аналогично, доколкото това оплакване се отнася по-специално за риска от издаване на временни съдебни разпореждания въз основа на тези патенти, трябва да се припомни, както бе прието в точка 112 от настоящото решение, че само по себе си издаването им, а на още по-силно основание обикновеният риск от такова издаване, не може да позволи да се изключи качеството „потенциален конкурент“ на производител на генерични лекарствени продукти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">263</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до второто оплакване, трябва да се припомни, че съгласно приетото в точка 120 от настоящото решение само по себе си забавяне в процедурите по издаване на разрешения за търговия не е достатъчно, за да се постави под въпрос качеството „потенциален конкурент“. Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли поради същите мотиви като изложените в посочената точка 120. Що се отнася до отбелязването, направено в съображение 1126 от оспорваното решение на Комисията, на т.нар. предимство на „първия навлязъл на пазара“, с което се ползва първият производител на генерични лекарствени продукти, пуснал своя продукт, от това отбелязване изобщо не следва, че само производител, който може да пусне своя продукт първи, може да се счете за потенциален конкурент на производителя на оригинални лекарствени продукти. В допълнение, достатъчно е да се констатира, че Servier оспорва фактически преценки на Общия съд относно такова забавяне, поради което доводите му са недопустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">264</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до твърдяното изопачаване на доказателствата за липсата на стокови наличности от периндоприл у Teva, обхванати от разрешение за търговия, трябва да се отбележи, аналогично на Комисията, че тъй като Servier не посочва точно доказателствата, които според него са изопачени, Комисията не може да отговори на това оплакване, а Съдът не може да осъществи своя контрол, поради което посоченото оплакване трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">265</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до изопачаването на жалбата на Servier в първоинстанционното производство, извършено в точка 594 от обжалваното съдебно решение, тъй като Общият съд посочил, че Servier не е оспорило от фактическа гледна точка произтичащото от изявлението на Teva твърдение, че последното е било готово да пусне на пазара своя периндоприл въпреки риска от предявяване на искове за нарушения на права върху интелектуална собственост, трябва да се констатира, че Общият съд при всички случаи е отговорил на изложените от Servier доводи по същество, припомняйки в точка 591 от това решение, че рисковете за Teva да му се предявят искове за нарушения на права върху интелектуална собственост и срещу него да бъдат издадени временни съдебни разпореждания вследствие от навлизането му на пазара на периндоприла не позволяват „да се изключи наличието у Teva на реални и конкретни възможности да преодолее пречките, свързани с разглежданите патенти“. Освен това от посочената точка 594 следва, че макар Teva да е било наясно с рисковете да се нарушат права върху интелектуална собственост и да се издадат временни съдебни разпореждания още от февруари 2006 г., то все пак продължава да прави подготвителните си постъпки, както следва от точка 598 от това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">266</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както бе припомнено в точка 109 от настоящото решение, само по себе си наличието на патент, който закриля процеса за производство на активна съставка, станала достъпна за свободно използване, не може да се разглежда като непреодолима пречка пред навлизането на пазара и не възпрепятства възможността като потенциален конкурент на производителя на съответния оригинален лекарствен продукт да се квалифицира производител на генерични лекарствени продукти, който действително има твърдата решимост и собствения капацитет да навлезе на пазара и който чрез своите постъпки показва, че е готов да оспори валидността на този патент и да поеме риска при навлизането си на посочения пазар срещу него от притежателя на патента да бъде предявен иск за нарушение на права върху интелектуална собственост (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 46).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">267</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От обстоятелствата, припомнени в точка 265 от настоящото решение, съответно следва, че без да е имало нужда се позовава на неоспорването от Servier на намерението на Teva да навлезе рисково на пазара, Общият съд разглежда доводите на Servier по същество и предвид съдебната практика, посочена в точка 266 от настоящото решение, мотивира надлежно заключението си, че наличието на патентите на Servier не представлява непреодолима пречка пред потенциалното навлизане на Teva на пазара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">268</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно насоченото срещу точка 594 от обжалваното съдебно решение оплакване за изопачаване е неотносимо, тъй като се отнася за мотив, изложен за изчерпателност в обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">269</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С четвъртото си оплакване Servier оспорва преценката на електронното съобщение на Hetero от 15 октомври 2007 г., прикривайки се зад твърдението, че то е изопачено. Съгласно съдебната практика, припомнена в точка 58 от настоящото решение, разглеждането на оплакване от това естество обаче не е правомощията на Съда в производството по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">270</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тези обстоятелства първата част от четвъртото основание трябва да бъде отхвърлена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Втората част: квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">271</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втората част от своето четвърто основание Servier упреква Общия съд, че в точки 698, 700 и 704 от обжалваното съдебно решение потвърждава квалифицирането на споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. В това отношение Servier, повтаряйки същевременно изложените в рамките на първото основание доводи, твърди, че присъствието в споразумението Teva на ограничаващи конкуренцията клаузи и плащане, насърчаващо Teva да приеме такива клаузи, не е достатъчно, за да се квалифицира това споразумение като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, след като по-специално това споразумение било благоприятно също за ранно навлизане на Teva на пазара и съответно пораждало благоприятни за конкуренцията последици.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">272</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди разглеждането на конкретните оплаквания, направени от Servier в този контекст, най-напред трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика, припомнена в точки 73, 76 и 77 от настоящото решение, евентуалните благоприятни за конкуренцията последици от споразумение са ирелевантни в контекста на разглеждането на неговата антиконкурентна цел, включително за целите на проверката на евентуалната му вредност. Трябва също така да се подчертае, както следва от съдебната практика, припомнена по-специално в точка 83 от настоящото решение, че отлагане на навлизането на пазара на генерични лекарствени продукти срещу прехвърляния на средства от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производителя на тези генерични лекарствени продукти трябва да се счита за съставляващо ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, ако тези прехвърляния на средства се обясняват единствено с търговския интерес на тези производители на лекарствени продукти да не се конкурират въз основа на качествата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Целите на споразумението Teva</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">273</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, пропускайки да вземе предвид обективно преследваните цели със споразумението Teva с единствения довод, че това споразумение съдържа ограничаващи конкуренцията клаузи. Според Servier Общият съд е пренебрегнал факта, че снабдяването на Teva с периндоприл е главната цел на това споразумение. Доброволното уреждане на споровете за патентите на Servier било само „второстепенна“ цел, чийто обхват бил ограничен, тъй като не обхващал висящото производство пред ЕПВ за валидността на патент 947. Според Servier сами по себе си тези цели не са вредоносни за конкуренцията. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">274</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това аналогията, направена от Общия съд в точка 704 от обжалваното съдебно решение, между споразумението Teva и обстоятелствата по делото, по което е постановено решение от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers (C‑209/07, EU:C:2008:643), не била основателна, тъй като тези обстоятелства се отнасяли не за навлизането на нов конкурент на пазара, а за напускането на вече присъстващи на този пазар конкурентни предприятия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">275</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">276</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier оспорва наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, позовавайки се на твърдяната законосъобразност на някои от заявените цели със споразумението Teva и на тази на намерението на страните в това отношение. Според Servier Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е взел предвид тези цели и това намерение при квалифицирането на споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">277</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се припомни, че за да се квалифицира поведение като „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ трябва да се определят обективните цели, които това поведение се стреми да постигне по отношение на конкуренцията. Както обаче бе прието в точка 87 от настоящото решение, обстоятелството, че предприятията са действали без намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, и фактът, че са преследвали някои законосъобразни цели, не са определящи за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС. Релевантна е само преценката на степента на икономическа вредност на тази практика за правилното функциониране на конкуренцията на съответния пазар. Тази преценка трябва да се основава на обективни съображения, при необходимост след подробен анализ на посочената практика, както и на нейните цели и на икономическия и правен контекст, в който тя се вписва (вж. в този смисъл решения от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 84 и 85, и от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 131).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">278</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, доколкото Servier иска да се позове на практиката на Съда относно съпътстващите ограничения — подчертавайки, че „главната“ цел на споразумението Teva е снабдяването на Teva с периндоприл, а „второстепенната“ му цел е доброволното уреждане на спорове — поради мотивите, изложени в точки 148—151 от настоящото решение, трябва да се констатира, че тази съдебна практика не е приложима към положение като създалото се със споразумението Teva. Всъщност, първо, клаузата от споразумението Teva, в която се предвижда снабдяването на Teva с периндоприл, не е неутрална по отношение на конкуренцията поради наличието на обратни плащания, представляващи прехвърляния на средства, и второ, предвид наличието на тези плащания ограниченията на конкуренцията, произтичащи от клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара, не могат да се счетат за обективно необходими за тази клауза за снабдяване, нито пък за доброволното уреждане на спорове, още повече ако клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара се разглеждат в светлината на изключителния характер на клаузата за снабдяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">279</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо, без да е нужно произнасяне по релевантността на решение от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers (C‑209/07, EU:C:2008:643), направеното от Servier оплакване трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Двойствеността на последиците от споразумението Teva </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">280</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier твърди, че към момента на сключване на споразумението Teva потенциалните последици от това споразумение, разглеждани в тяхната цялост и доколкото към този момент са били определяеми, са двойствени, поради което квалифицирането на споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта е изключено, както следвало от изложените от него доводи в рамките на първото основание. Общият съд изопачил фактите, свързани с контекста на това споразумение, по-специално в точки 644 и 667 от обжалваното съдебно решение, и пренебрегнал неговите благоприятни за конкуренцията последици.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">281</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">282</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier не може да се позовава на положителни или поне двойствени последици за конкуренцията, които споразумението Teva можело да породи, тъй като съгласно съдебната практика, припомнена в точки 73, 76 и 77 от настоящото решение, разглеждането на такива последици, независимо дали са реални, или потенциални, и отрицателни, или положителни, не е необходимо, за да се определи дали това споразумение може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Така, отделно от несигурността, че твърдените положителни последици, дължащи се на евентуално ранно навлизане на Teva на пазара, ще настъпят, след като Servier разполага с договорното право да блокира такова навлизане посредством допълнително обратно плащане, тези доводи във всички случаи не могат да се приемат. Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">в)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вредността на клаузите от споразумението Teva</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">283</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до клаузата за неоспорване от споразумението Teva, Servier повтаря доводите, развити в рамките на неговото първо основание, според които сам по себе си този вид обичайна клауза не е вредоносен за конкуренцията. В точки 648 и 649 от обжалваното съдебно решение Общият съд пренебрегнал съдебната практика, произтичаща от решение от 25 февруари 1986 г., Windsurfing International/Комисия (193/83, EU:C:1986:75), и допуснал грешка, считайки за ирелевантен факта, че тази клауза не обхваща производството пред ЕПВ. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">284</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до клаузата за непредлагане на пазара от споразумението Teva, в точки 663 и 664 от обжалваното съдебно решение Общият съд игнорирал факта, че приложното поле на тази клауза се свежда до периндоприла, с който се нарушават патентите на Servier, оставяйки Teva свободно да разработи форма, с която не се нарушават права върху този лекарствен продукт. В точка 666 от това решение Общият съд отново погрешно отхвърлил доказателства за разработването от Teva на вариант, с който не се нарушават права върху посочения лекарствен продукт. Общият съд освен това допуснал грешка, тъй като не отчел факта, че снабдяването на Teva с генеричен периндоприл смекчава и дори отстранява евентуалните ограничителни последици от посочената клауза. В точка 954 от посоченото решение Общият съд впрочем признал, че ограничителният за конкуренцията характер на споразумението за доброволно уреждане на спор, сключено с Krka, може да бъде компенсиран с благоприятните за конкуренцията последици от лицензионното споразумение, сключено с последното предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">285</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до клаузата за изключително снабдяване, Servier прави три оплаквания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">286</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред, Общият съд изопачил тази клауза. Противно на констатацията на Общия съд в точка 662 от обжалваното съдебно решение, посочената клауза не забранявала на Teva да се снабдява от други доставчици. Следователно Teva оставало свободно да се снабдява от трети лица, произвеждащи периндоприл, който е различен от съставения от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина. В точка 663 от това решение Общият съд погрешно заключил, че споразумението Teva надхвърля патентите на Servier. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">287</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, Servier твърди, че в точка 672 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно и без да излага мотиви посочва, че клаузата за изключително снабдяване е необичайна. Тази вид клауза обаче бил законосъобразен и често използван, по-специално от Teva.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">288</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, Servier твърди, че клаузата за изключително снабдяване е трябвало да се прецени в нейния контекст предвид конкуренцията, която би се създала, ако тази клауза я няма. Тъй като споразумението Teva позволявало на Teva да навлезе на пазара на периндоприла, квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта било изключено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">289</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва както допустимостта, така и основателността на тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">290</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С тези доводи Servier оспорва преценката, направена от Общия съд относно квалифицирането на споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, твърдейки по същество, че нито клаузата за неоспорване от това споразумение, нито клаузата за непредлагане на пазара или пък клаузата за изключително снабдяване от него са можели да породят антиконкурентни последици.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">291</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче бе припомнено в точка 88 от настоящото решение, за да се определи дали дадена практика на тайно договаряне може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, трябва да се разгледат нейното съдържание, нейният генезис и нейният правен и икономически контекст, по-специално специфичните характеристики на пазара, на който конкретно настъпват нейните последици. Фактът, че условията от споразумение, предназначено да се приведе в действие тази практика, не разкриват антиконкурентна цел, сам по себе си не е определящ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">292</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Квалификацията „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ всъщност не зависи нито от формата на договорите или други правни инструменти, предназначени за привеждане в действие на такава практика на тайно договаряне, нито от субективното възприятие, което страните могат да имат за изхода от противопоставящия ги спор за валидността на патент. Релевантна е само преценката на степента на икономическа вредност на тази практика за правилното функциониране на конкуренцията на съответния пазар. Тази преценка трябва да се основава на обективни съображения, при необходимост след подробен анализ на посочената практика, както и на нейните цели и на икономическия и правен контекст, в който тя се вписва (вж. в този смисъл решения от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 84 и 85, и от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 131).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">293</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така споразумения за доброволно уреждане на спор, чрез които производител на генерични лекарствени продукти, който възнамерява да навлезе на даден пазар, признава, поне временно, действителността на патент, притежаван от производител на оригинални лекарствени продукти, и поради това се задължава да не я оспорва и да не навлиза на този пазар, могат да породят ограничаващи конкуренцията последици, тъй като оспорването на действителността и обхвата на патент е част от нормалната конкуренция в секторите, в които съществуват изключителни права върху технологии (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 81).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">294</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както по същество подчертава Общият съд в точка 305 от обжалваното съдебно решение, за да се определи дали споразумение може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, трябва не да се анализа всяка от неговите клаузи поотделно, а да се прецени дали това споразумение, разглеждано като едно цяло, има степен на икономическа вредност за правилното функциониране на конкуренцията на съответния пазар, която обосновава такова квалифициране. Следователно, поради тесните връзки между клаузите за неоспорване, за непредлагане на пазара и за изключително снабдяване от споразумението Teva, тези клаузи е била абсолютно необходимо да се разгледат като формиращи едно цяло.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">295</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това доводите на Servier не отчитат съдебната практика, припомнена в точка 83 от настоящото решение, съгласно която критерият, позволяващ да се провери дали споразумение за доброволно уреждане на спор като споразумението Teva съставлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, се изразява в проверка дали прехвърлянията на средства от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производителя на генерични лекарствени продукти съставляват насрещната престация за отказа на последния да навлезе на съответния пазар (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 87—94).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">296</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай в точки 644 и 645 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля релевантността на потенциално неутралните или благоприятни за конкуренцията последици от споразумението Teva, както и приложимостта на съдебната практика относно съпътстващите ограничения, без да допуска грешки при прилагане на правото, които могат да поставят под въпрос извода, до който той стига в тези точки, както следва от мотивите, изложени в точки 76, 77, 148—151, 272 и 278 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">297</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до ограниченията, наложени на Teva по отношение на поведението му на пазара, Общият съд по същество потвърждава констатациите, направени в оспорваното решение на Комисията. Въз основа на мотивите, изложени в точки 647—678 от обжалваното съдебно решение, Общият съд констатира, първо, че клаузата за неоспорване забранява на Teva да доказва, че с неговия периндоприл не се нарушават патентите на Servier, и да оспорва тяхната валидност в Обединено кралство. Второ, той констатира, че клаузата за непредлагане на пазара задължава Teva да не извършва в Обединено кралство каквото и да било производство или предлагане на пазара на своя собствен периндоприл, с който според Servier се нарушават права върху интелектуална собственост, или какъвто и да било вариант, който Servier може да счете за нарушаващ такива права. Трето, той констатира, че клаузата за изключително снабдяване, която е била тясно свързана с предходната, поставя Teva пред алтернатива, а именно или да разпространява периндоприла на Servier, съставен от кристалната форма alpha на ербумина, или, при липса на снабдяване от Servier, да получава фиксирано обезщетение от 500 000 GBP на месец. Съвкупният ефект от тази алтернатива и от комбинирането на посочените клаузи на практика означава, че на Servier се дава възможност да предотврати предлагането от Teva на пазара в Обединено кралство, без негово съгласие, на генеричен вариант на периндоприла, съставен от кристалната форма alpha на ербумина.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">298</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier впрочем упреква Общия съд, че е изопачил клаузата за изключително снабдяване и клаузата за непредлагане на пазара. Противно на произтичащото от точки 662 и 663 от обжалваното съдебно решение, първо, тези клаузи обхващали само варианта на периндоприла, съставен от кристалната форма alpha на ербумина, поради което Teva оставало свободно да купува други форми периндоприл от трети лица и да ги предлага на пазара, и второ, обхватът на тези клаузи не излизал извън приложното поле на патентите на Servier.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">299</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, що се отнася до точка 663 от обжалваното съдебно решение, съгласно точка 6 от това решение патент 947 се отнася конкретно за варианта на периндоприла, съставен от кристалната форма alpha на ербумина, и процесите за неговото производство, без посоченото решение да съдържа други обяснения, поставящи под съмнение това обстоятелство. От текста на споразумението Teva обаче следва, че клаузите за непредлагане на пазара и за изключително снабдяване от него също се прилагат само за периндоприла, съставен от кристалната форма alpha на ербумина, който съответно неизбежно попада в приложното поле на този патент. Следователно направената в точка 663 от обжалваното съдебно решение констатация, че посочените клаузи се разпростират отвъд приложното поле на патентите на Servier, за които се отнася споразумението Teva, почива на изопачаване на това споразумение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">300</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд обаче правилно и недвусмислено отчита свеждането на приложението на посочените клаузи до периндоприла, съставен от кристалната форма alpha на ербумина, в рамките на своя анализ на целта на същите клаузи от гледна точка на конкуренцията в точки 665 и 666 от обжалваното съдебно решение. Ето защо от съвместния прочит на точки 662, 665 и 666 от това решение следва, че Общият съд не е допуснал никакво изопачаване в това отношение. Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 175 от своето заключение, Общият съд отхвърля твърденията на Servier като ирелевантни с довода, че формата на периндоприла, която Teva възнамерява да пусне на пазара към момента на подписване на споразумението Teva, е била именно онази, за която са се отнасяли клаузите за непредлагане на пазара и за изключително снабдяване, съдържащи се в това споразумение. При това положение обстоятелството, че приложното поле на тези клаузи се е свеждало до тази форма на периндоприла, не поставя под въпрос техния ограничителен за конкуренцията характер, както е анализиран от Общия съд. Следователно изопачаването на посочените клаузи, установено в точка 299 от настоящото решение, не опровергава заключението, направено от Общия съд относно антиконкурентния им характер, и в крайна сметка се отнася за мотив, изложен за изчерпателност в обжалваното съдебно решение. Аналогично, доводът на Servier относно обичайния според него характер на същите клаузи не може да се приеме, тъй като с него този антиконкурентен характер изобщо не може да се оспори.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">301</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В останалата част другите доводи на Servier, свързани с твърдяната липса на вредност на клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара, трябва да се отхвърлят, тъй като, както твърди Комисията, в действителност стремежът е с тях да се оспорят преценките, направени от Общия съд по представените му доказателства и по релевантните фактически елементи, за целите на тълкуването на споразумението Teva.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">г)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обратното плащане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">302</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало Servier повтаря, че само по себе си уговарянето на обратно плащане в споразумение за доброволно уреждане на патентни спорове не е антиконкурентно. На още по силно основание това било така, когато този вид плащане е предвиден по споразумение за снабдяване като споразумението Teva. Servier препраща в това отношение към доводите си, изложени в рамките на третата част от първото основание, обобщена в точки 139 и 140 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">303</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до клаузата за фиксирано обезщетение, предвидена в споразумението Teva, Servier твърди, че Общият съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото в точки 660 и 699 от обжалваното съдебно решение, приемайки, че това обезщетение е част от обратното плащане, въз основа на което споразумението е квалифицирано като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Общият съд погрешно отхвърлил в точка 685 от обжалваното съдебно решение обичайния характер на този вид клауза. Дори стремежът с посоченото обезщетение да бил Teva да се компенсира срещу отказа му да навлезе на пазара на периндоприла, това не било достатъчно, за да бъде то квалифицирано като обратно плащане. Това фиксирано обезщетение всъщност било свързано не с доброволното уреждане на патентни спорове, а с неизпълнението на задължението за изключително снабдяване, предвидено в споразумението Teva. Плащането на такова фиксирано обезщетение поначало било несигурно. Ето защо посоченото обезщетение не трябвало да се взема предвид при сравняването с разходите, които са присъщи за доброволното уреждане на патентни спорове. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">304</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до плащането на сумата от 5 милиона GBP на Teva, Servier препраща към своите доводи в рамките на първото основание, за да оспори релевантността на това плащане за целите на квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Според Servier стремежът с посоченото плащане е бил да се покрият направените от Teva разходи за прекратяването на споразуменията му с Hetero и с Alembic Pharmaceuticals Ltd, за производството на генеричен вариант на периндоприла, за унищожаването на съществуващите стокови наличности и за съдебни разноски. Тези разходи впрочем произтичали пряко от споразумението Teva.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">305</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier упреква Общия съд, че е изопачил доводите му, свързани с основанието за плащането на сума в размер на 5 милиона GBP, посочвайки в точка 697 от обжалваното съдебно решение, че според Servier с това плащане се е целяло „обезпечаване“ на клаузата за изключително снабдяване, предвидена в споразумението Teva, при положение че то твърдяло, че целта на това споразумение, от негова гледна точка, е да си осигури услугите на Teva като дистрибутор на генерични лекарствени продукти в Обединеното кралство. Общият съд обаче пропуснал да провери това обстоятелство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">306</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва както допустимостта, така и основателността на тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">307</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Твърдението, че плащанията на Servier в полза на Teva не трябва да се приравняват на обратно плащане, тъй като споразумението Teva било не споразумение за доброволно уреждане на спор, а споразумение за изключително снабдяване, не може да се приеме. Всъщност това обстоятелство с нищо не променя факта, както следва от точки 290—300 от настоящото решение, че това споразумение съдържа ограничения на конкуренцията с оглед на целта, поради което, както бе припомнено по-специално в точка 272 от настоящото решение, плащането от Servier на парични суми в замяна на приемането на тези ограничения от Teva може да представлява такова плащане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">308</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, за да попадне в обхвата на забраната, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС, съответната практика на тайно договаряне трябва да отговаря на различни условия, зависещи не от правното естество на практиката или правните инструменти, предназначени за нейното привеждане в действие, а от отношенията ѝ с конкуренцията, както бе припомнено в точка 292 от настоящото решение. Тъй като прилагането на тази разпоредба почива на оценяването на икономическите последствия от съответната практика, посочената разпоредба не може да бъде тълкувана в смисъл, че въвежда каквото и да било предопределяне за дадена категория споразумения, очертана от правното ѝ естество, тъй като всяко споразумение трябва да се преценява с оглед на конкретното си съдържание и своя икономически контекст, и по-специално предвид положението на съответния пазар (вж. в този смисъл решения от 30 юни 1966 г., LTM, 56/65, EU:C:1966:38, стр. 358, и от 17 ноември 1987 г., British American Tobacco и Reynolds Industries/Комисия, 142/84 и 156/84, EU:C:1987:490, т. 40). В допълнение, ефективността на конкурентното право на Съюза би била сериозно подкопана, ако страните по антиконкурентни споразумения можеха да избегнат прилагането на член 101 ДФЕС просто като придават определени форми на тези споразумения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">309</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводите, чрез които Servier твърди, че нито първоначалното плащане в размер на 5 милиона GBP, нито фиксираното обезщетение в размер на 5,5 милиона GBP трябва да се считат за част от обратно плащане, също трябва да бъдат отхвърлени. Всъщност, както следва от точки 161—167 от настоящото решение, трябва да се провери дали нетното положително салдо от тези прехвърляния може да се обоснове изцяло с необходимостта да се компенсират свързани с този спор разноски или неудобства, а ако не е така — да се прецени дали това нетно положително салдо от посочените прехвърлянията на средства е било достатъчно значимо, за да бъде производителят на генерични лекарствени продукти действително стимулиран да се откаже от навлизане на съответния пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">310</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От прочита на точки 687—699 от обжалваното съдебно решение впрочем следва, че Общият съд анализира обстойно въпроса дали разглежданите две плащания са необходими в съответствие с условията, които произтичат от съдебната практика, припомнена в точки 161—167 от настоящото решение, и въпроса дали тези две плащания, предвид по-специално тяхната значимост, са стимулирали Teva да приеме ограниченията на конкуренцията, предвидени в споразумението Teva. Тъй като Servier не успява да представи доказателства, с които могат да се оспорят констатациите, направени от Комисията в оспорваното ѝ решение, след съображенията, изложени в точки 687—699 от обжалваното съдебно решение, без да допуска грешка при прилагане на правото, Общия съд приема, че сумата от 10,5 милиона GBP, която Servier плаща на Teva, е насърчила последното да се откаже от навлизане на пазара. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">311</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно доводите на Servier относно обратното плащане и съответно цялото четвърто основание трябва да бъдат отхвърлени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Д.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Петото основание: споразумението Lupin</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">312</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С петото си основание Servier оспорва преценките, направени от Общия съд относно прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС към споразумението Lupin. Това основание съдържа три части.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първата част: потенциалната конкуренция</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">313</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първата част от своето пето основание Servier упреква Общия съд, че е допуснал грешки при прилагане на правото, а именно при прилагането на правния критерий, позволяващ Lupin да се квалифицира като потенциален конкурент, и препраща в това отношение към доводите си, развити в рамките на неговото второ основание. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">314</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, Servier твърди, че обжалваното съдебно решение е опорочено от редица изопачавания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">315</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до фактите, Общият съд, от една страна, констатирал в точки 729 и 730 от обжалваното съдебно решение, че след решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. в доказателствата, съдържащи се в преписката, не се споменава, нито пък се намеква, че Lupin е възнамерявало да се откаже да оспорва валидността на патент 947. Тази констатация обаче била неточна и Общият съд изопачил фактите в това отношение. Lupin обжалвало въззивно това решение и предявило иск за обявяване на недействителността на патент 947 пред съд в Обединено кралство, който бил съединен с тези на Apotex и на Krka, но не било уверено в шансовете си за успех, противно на произлизащото от съображение 1016 от оспорваното решение на Комисията. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">316</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, Общият съд изопачил фактите, приемайки в точки 748 и 749 от обжалваното съдебно решение, че към момента на сключване на споразумението Lupin Lupin е било ангажирано в напреднали преговори с търговски партньори за дистрибуцията на генеричен вариант на периндоприла. Според Servier тези преговори обаче са били ограничени и изобщо не са дали резултат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">317</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд изопачил и жалбата в първоинстанционното производство, посочвайки в точка 736 от обжалваното съдебно решение, че по отношение на Lupin Servier не оспорва приложените от Комисията критерии за преценка, за да се установи наличието на потенциална конкуренция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">318</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, Servier упреква Общия съд, че е не е отчел в достатъчна степен патентното и търговско положение, пред което е било изправено Lupin.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">319</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до патентното положение, в точка 728 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно приел, че възприятието на Lupin за това положение е релевантно само за да се прецени намерението на това предприятие да навлезе на пазара. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">320</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до търговските затруднения, Servier упреква Общия съд за констатацията му в точка 749 от обжалваното съдебно решение, че Lupin е имало реални и конкретни възможности да предлага на пазара своя генеричен вариант на периндоприла в целия Съюз, при положение че то не е присъствало в Обединено кралство. В това отношение Servier упреква Общия съд, че е изопачил довода му, посочвайки, че то само сочи непреодолими търговски пречки, при положение че отбелязало, че Lupin не е можело да навлезе в краткосрочен план на пазара, тъй като няма търговски партньори, което се потвърдило впоследствие от фактите. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">321</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">322</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва да се констатира, че под прикритието на твърдения за неточно установяване на някои факти с оглед на материалите по преписката или за изопачаване на доказателства Servier в действителност оспорва преценката на тези факти и доказателства от Общия съд в точки 730, 748 и 749 от обжалваното съдебно решение, а този въпрос не е в правомощията на Съда в производството по обжалване съгласно съдебната практика, припомнена в точка 58 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">323</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до твърдението, че Общият съд е изопачил жалбата на Servier в първоинстанционното производство, трябва да се отбележи, че от ясния и точен текст на точка 108 от тази жалба е видно, че Servier оспорва правните критерии, приложени от Комисията. Servier всъщност твърди, че тази институция е приложила неточно съдебната практика относно преценката на потенциалната конкуренция. Приемайки в оспорваното си решение, че липсата на непреодолими пречки пред производителите на генерични лекарствени продукти означава да се признае наличието на реални и конкретни възможности за навлизане на пазара, Комисията изпразнила от съдържание термините „реални и конкретни“ и „възприела правен критерий, противоречащ на съдебната практика“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">324</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същевременно при абстрахиране от това изопачаване трябва да се констатира, че Общият съд не е разгледал само въпроса за наличието на евентуални непреодолими пречки пред навлизане на Lupin на пазара, а е разгледал подробно, по-специално в точки 718—724 от обжалваното съдебно решение, подготвителните постъпки, които са направени от това предприятие с цел навлизане на пазара и позволяват да се заключи, съгласно възприетото в точки 79, 80 и 104—111 от настоящото решение, че Lupin е имало намерението, капацитета, както съответно и реални и конкретни възможности, да извърши такова навлизане. Освен това съгласно възприетото в точки 118, 120 и 121 от настоящото решение, Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, констатирайки въз основа на мотивите, изложени в точки 736—743 от обжалваното съдебно решение, че с доводите на Servier относно срещнатите от Lupin затруднения в процедурите по издаване на разрешения за търговия не може да се оспори качеството му на потенциален конкурент. Следователно така установеното изопачаване е без значение за законосъобразността на диспозитива на обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">325</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това трябва да се констатира, че доводите на Servier относно преценката на патентното положение по отношение на Lupin пренебрегват факта, че Общият съд действително взема предвид патентните пречки, и в това отношение почиват на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение. Всъщност, както бе отбелязано в точка 108 от настоящото решение, Общият съд не приема, по-специално в точка 728 от обжалваното съдебно решение, че възприятието на производител на генерични лекарствени продукти за силата на патент е напълно ирелевантно, за да се прецени наличието на отношения на потенциална конкуренция между Servier, от една страна, и Lupin, от друга страна, а че това възприятие може да бъде релевантна единствено за да се определи дали Lupin е имало намерение да навлезе на пазара, но не за да се прецени неговият капацитет да извърши такова навлизане. Както впрочем бе прието в точки 107—111 от настоящото решение, Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото в това отношение. Следователно тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">326</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до оплакванията на Servier относно регулаторните и търговските пречки, с които Lupin трябвало да се сблъска, по-специално свързаните с необходимостта да се намерят търговски партньори, и относно твърдяното изопачаване на доводите на Servier в първоинстанционното производство, посветени на такива търговски затруднения, Servier в действителност се опитва да оспори фактически преценки, извършени от Общия съд в точки 736—742 и 744—749 от обжалваното съдебно решение, а този въпрос не е в правомощията на Съда в производството по обжалване съгласно съдебната практика, припомнена в точка 58 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">327</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно първата част от петото основание трябва да бъде отхвърлена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Втората част: квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">328</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втората част от своето пето основание, повтаряйки развитите доводи в рамките на своето първо основание, Servier упреква Общия съд, че е допуснал грешки при прилагане на правото, квалифицирайки споразумението Lupin като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обратното плащане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">329</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Позовавайки се на доводите, развити в рамките на неговото първото основание, Servier същевременно оспорва логическия анализ на Общия съд, според който търговско споразумение, съвпадащо по време със споразумение за доброволно уреждане на патентни спорове, представлява обратно плащане, което прави това споразумение за доброволно уреждане на спор антиконкурентно с оглед на целта, ако посоченото споразумение не е било сключено при пазарни условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">330</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier възразява на констатацията, направена от Общия съд в точка 827 от обжалваното съдебно решение, че плащането на сума в размер на 40 милиона евро на Lupin представлява обратно плащане. Сравнението, извършено от Общия съд в точка 816 от обжалваното съдебно решение, между тази сума и очакваните от Lupin печалби не било релевантно, тъй като посочената сума представлявала насрещната престация за патенти и тъй като Lupin не се отказало от навлизане на пазара, а поставило това навлизане в зависимост от изпълнението на някои условия. Дори посочената сума да надхвърляла размера на печалбите, реализирани от Lupin за две години, Комисията не доказала, че този размер е достатъчен, за да се стимулира Lupin безкрайно да се отказва от навлизане на пазара на периндоприла.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">331</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">332</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва да се отбележи, че с доводите си Servier по същество твърди, че за разлика от констатацията на Общия съд, плащането на сума в размер на 40 милиона евро, направено от него в полза на Lupin срещу прехвърлянето на права върху интелектуална собственост по три заявки за патенти, не представлява обратно плащане, а е законосъобразната насрещна престация за придобиването на тези права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">333</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение трябва да се припомни, както следва от точки 163 и 166 от настоящото решение, че макар да е възможно сумите, съответстващи на възнаграждение за доставката на стоки или услуги на производителя на оригинални лекарствени продукти, да се окажат обосновани, това не е така, ако те са прекомерни и съответно не са необходими за тази цел. В тази хипотеза, както бе прието в точка 165 от настоящото решение, трябва да се провери дали нетното положително салдо от тези суми, включително евентуални обосновани разноски, е достатъчно значимо, за да бъде производител на генерични лекарствени продукти действително стимулиран да се откаже от навлизане на съответния пазар, без да се изисква това салдо непременно да надхвърля печалбите, които той би реализирал при свой успех в патентното производство, спорът в което е бил уреден доброволно. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">334</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай в точки 814—824 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира по същество, че плащането от Servier на сума в размер на 40 милиона евро на Lupin срещу прехвърлянето на три заявки за патенти, подадени от последното, трябва да се вземе предвид сред прехвърлянията на средства, позволяващи да се определи дали има обратно плащане, представляващо насрещната престация за отказа на Lupin да навлезе на пазара. В това отношение в точка 825 от това решение Общият съд констатира, че Servier не е успяло да представи доказателства, позволяващи да се заключи, че това плащане съответства на сделка, извършена при нормални пазарни условия. Така, считайки по същество, че прехвърлената технология не обосновава значителния размер на такава сума, в точка 827 от посоченото решение Общият съд заключава, че посоченото плащане е имало стимулиращ характер в контекста на доброволното уреждане на патентните спорове между Servier и Lupin. Впрочем предвид критериите, припомнени в предходната точка от настоящото решение, тези преценки на Общия съд не са опорочени от никаква грешка при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">335</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като няма изтъкнати от Servier грешки при прилагане на правото, които да позволяват да се оспори законосъобразността на тези направени от Общия съд преценки, в останалата част доводите на Servier трябва да се отхвърлят, доколкото стремежът с тях в действителност е да се поиска от Съда да извърши нова преценка на фактите и доказателствата, а това не е в правомощията на Съда в производството по обжалване съгласно съдебната практика, припомнена в точка 58 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">336</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това доводите на Servier трябва да бъдат отхвърлени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вредността на клаузите от споразумението Lupin</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">337</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до клаузата за неоспорване, предвидена в споразумението Lupin, Servier упреква Общия съд за направената от него констатация в точка 836 от обжалваното съдебно решение, че тази клауза представлява очевидно ограничаване на конкуренцията, без да разглежда контекста, в който се вписва клаузата. Според Servier споразумението Lupin не е имало отражение върху оспорването на валидността на патент 947 от трети лица, като например Apotex, което Общият съд впрочем отбелязал за споразуменията, сключени между Servier и Krka. Що се отнася до другите патенти на Servier, последното твърди, че Lupin не е имало нито намерението, нито капацитета да ги оспори, което Общият съд пропуснал да обсъди.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">338</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до клаузата за непредлагане на пазара, предвидена в споразумението Lupin, Servier не е съгласно, че тя може да ограничи конкуренцията. В точки 843 и 844 от обжалваното съдебно решение Общият съд пропуснал да вземе предвид контекста на тази клауза, от който било видно, че навлизането на Lupin на пазара на Обединено кралство е блокирано от патент 947 и получените от Servier съдебни разпореждания, както и от липсата у Lupin в тази бивша държава членка както на разрешения за търговия, така и на търговски партньори. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">339</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В споразумението Lupin обаче се предвиждало, че Lupin си запазва възможността да навлезе на пазара на периндоприла, обхванат от патентите на Servier, при условие че последното предварително разреши на трето лице да навлезе на този пазар чрез лицензия за неговите патенти. Такава възможност за ранно навлизане обаче се противопоставяла на квалифицирането на споразумението Lupin като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. В точка 954 от обжалваното съдебно решение Общият съд изрично признал, че антиконкурентните последици от клауза за непредлагане на пазара могат да бъдат неутрализирани чрез предоставянето на лицензия за патент. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">340</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 852 от обжалваното съдебно решение Общият съд обаче изключил такава възможност поради несигурния характер на такова ранно навлизане. В оспорваното решение на Комисията такава причина не се посочвала. Servier твърди, че като заместил по този начин мотивите на Комисията със свои собствени мотиви, Общият съд пренебрегнал границите на своите правомощия и нарушил принципа на състезателност. Във всички случаи тези мотиви бил явно погрешни и изопачавали фактите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">341</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до клаузата, в която се предвижда сключването на споразумение за снабдяване с периндоприл, Servier твърди, че тя е благоприятна за конкуренцията, противно на възприетото от Общия съд в точки 858 и 859 от обжалваното съдебно решение, тъй като позволява на Lupin да навлезе на пазара на периндоприла. Този благоприятен за конкуренцията характер не се поставял под въпрос нито с факта, че ангажиментът на Servier да сключи споразумение за снабдяване с Lupin зависи от определени условия, нито с факта, че в крайна сметка не се сключва никакво споразумение от този вид. Що се отнася до липсата на изрична санкция при неизпълнение на този ангажимент, Servier подчертава, че в оспорваното решение на Комисията такъв мотив няма. Servier твърди, че единствената причина, поради която в крайна сметка не е сключено никакво споразумение за снабдяване, е успехът на Lupin да получи разрешение за търговия за неговия периндоприл.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">342</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до клаузата за прехвърляне на права и за лицензия, предвидена в споразумението Lupin, според Servier тя може да се тълкува като представляваща имплицитна лицензия за собствените му патенти — клауза, чиито последици били благоприятни за конкуренцията. Servier упреква Общия съд за отхвърлянето на този довод с мотива, че съдържанието на тази клауза е неясно и несигурно. Първият от тези мотиви, отнасящ се за неясния характер на съдържанието на посочената клауза, обаче бил необоснован и не се съдържал в оспорваното решение на Комисията. Вторият от посочените мотиви, отнасящ се за несигурния характер на възможността Servier да предостави лицензия за патент на Lupin поради условията, припомнени в точка 339 от настоящото решение, не поставял под въпрос п благоприятното за конкуренцията естество на клаузата за прехвърляне на права и за лицензия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">343</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">344</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 836 и 837 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че ограничаващият конкуренцията характер на клаузата за неоспорване, предвидена в споразумението Lupin, е „очевиден“, тъй като в тази клауза се предвижда, че Lupin е длъжно да се откаже да оспорва във всички държави членки на ЕИП валидността на патентите на Servier, закрилящи периндоприла. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">345</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 839—864 от това решение Общият съд установява, че с клаузата за непредлагане на пазара, предвидена в споразумението Lupin, на Lupin се забранява да предлага генеричен вариант на периндоприла на който и да било национален пазар, обхванат от това споразумение, освен в три хипотези: първо, когато срокът на действие на патентите на Servier изтече, те бъдат обявени за недействителни или бъдат отнети, второ, ако Servier разреши предлагането на пазара от трето лице на произвеждан от Servier генеричен вариант, или, трето, ако Servier се откаже да иска или не успее да се снабди със съдебно разпореждане срещу трето лице, предлагащо на пазара генеричен вариант на периндоприла, който не е произведен от Servier. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">346</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд приема, че въпреки двусмислието на някои разпоредби от споразумението Lupin по въпроса дали обхватът на това споразумение се разпростира върху други форми на периндоприла освен съставената от кристалната форма alpha на ербумина, за която се отнася патент 947, практическото следствие от тези клаузи е, че на Lupin се забранява да навлиза на пазара на периндоприла, докато патентите на Servier продължават да са в сила, освен ако Servier предварително е разрешило навлизането на трето лице на този пазар или ако тези патенти не позволят на Servier да се противопостави на такава навлизане. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">347</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 858—860 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля релевантността на факта, че в споразумението Lupin се предвижда бъдещо сключване на споразумение за снабдяване между Servier и Lupin, по същество тъй като Servier не било задължено да сключи такова споразумение и липсата на такова сключване не водела до никакви значими правни последствия за страните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">348</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на мотивите, изложени в точки 865—887 от обжалваното съдебно решение, Общият съд приема, че така извършените ограничения на поведението на Lupin законосъобразно са можели да се квалифицират от Комисията като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">349</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С доводите си Servier твърди, че предвидените в споразумението Lupin клаузи за неоспорване, за непредлагане на пазара, за прехвърляне на права и за лицензия, както и тази, в която е било заложено сключването на споразумение за снабдяване, не са антиконкурентни. Трябва да се констатира, че тези доводи не отчитат съдебната практика, припомнена в точка 83 от настоящото решение, съгласно която критерият, позволяващ да се провери дали споразумение като споразумението Lupin съставлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, се изразява в проверка дали прехвърлянията на средства от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производителя на генерични лекарствени продукти съставляват насрещната престация за отказа на последния да навлезе на съответния пазар. Както обаче следва от точки 332—336 от настоящото решение, без да допуска грешка при прилагане на правото, Общият съд приема, че в споразумението Lupin се предвижда обратно плащане в размер на 40 милиона евро.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">350</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това съгласно точка 293 от настоящото решение споразумения за доброволно уреждане на спор, чрез които производител на генерични лекарствени продукти, който възнамерява да навлезе на даден пазар, признава, поне временно, действителността на патент, притежаван от производител на оригинални лекарствени продукти, и поради това се задължава да не я оспорва и да не навлиза на този пазар, могат да породят ограничаващи конкуренцията последици, тъй като оспорването на действителността и обхвата на патент е част от нормалната конкуренция в секторите, в които съществуват изключителни права върху технологии (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 81). Освен това фактът, че споразумение ограничава възможностите на потенциален конкурент да се конкурира с притежателя на патент, без обаче да изключва напълно възможността за конкуренция от страна на този конкурент, не може да опровергае заключението, че такова споразумение съставлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">351</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, тъй като Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото в мотивите на обжалваното съдебно решение, обобщени в точки 344—348 от настоящото решение, тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">352</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Иначе, що се отнася до доводите на Servier, които са обобщени в точки 339—342 от настоящото решение и се отнасят за твърдените благоприятни за конкуренцията последици от споразумението Lupin, достатъчно е да се припомни, че съгласно цитираната в точки 73, 76 и 77 от настоящото решение съдебна практика такива последици не са релевантни при проверката за наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">в)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Приложното поле на споразумението Lupin</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">353</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier оспорва преценката на Общия съд, направена в точки 875—877 от обжалваното съдебно решение, според която Комисията правилно е можела да приеме, че приложното поле на ограничаващите конкуренцията клаузи, предвидени в споразумението Lupin, се разпростира върху други продукти освен периндоприла, съставен от кристалната форма alpha на ербумина, за която се отнася патент 947, който пък е предметът на споровете, уредени доброволно чрез това споразумение, поради което е могла да обоснове квалифицирането на посоченото споразумение като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">354</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Присъединявайки се по този начин към най-неблагоприятното за Servier тълкуване на споразумението Lupin, Общият съд нарушил принципа на презумпцията за невиновност и съдебната практика, според която, ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">355</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier твърди още, че преценката в точка 877 от обжалваното съдебно решение, че клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, предвидени в споразумение за доброволно уреждане на патентни спорове, могат да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта само защото надхвърлят приложното поле на „конкретно посочен патент“, е погрешна от правна страна. Всъщност споразумение от този вид можело законосъобразно да обхване съвкупност от патенти, за да се избегнат бъдещи спорове. В разглеждания случай споразумението Lupin изобщо нямало да попречи на Lupin да предлага на пазара варианти на периндоприла, с които не се нарушава патент 947. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">356</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">357</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 877 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че наличието в споразумение за доброволно уреждане на патентен спор на клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара, чийто обхват се разпростира извън приложното поле на този патент, „очевидно е с достатъчна степен на вредност за доброто функциониране на нормалната конкуренция, за да може включването на тези клаузи да бъде квалифицирано като ограничаване с оглед на целта, без дори да е необходимо допълнително да се доказва наличието на стимул“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">358</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Общия съд, както посочва той в точка 878 от това решение, дори да се допусне, че Комисията е сгрешила, приемайки, че обхватът на споразумението Lupin се разпростира извън приложното поле на патент 947, такава грешка не може да постави под съмнение констатацията на Комисията, че има ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като тази констатация се основава главно на наличието на обратно плащане, стимулирало Lupin да се откаже от навлизане на съответния пазар. От тази преценка, както и от отхвърлянето на оплакванията на Servier, с които се оспорва наличието на такова плащане в разглеждания случай, в точки 329—336 от настоящото решение, съответно следва, че съображенията в точка 877 от обжалваното съдебно решение са изложени за изчерпателност. Следователно оплакванията на Servier, насочени срещу посочената точка 877, са несъстоятелни и трябва да бъдат отхвърлени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">359</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложените съображения следва, че втората част от петото основание трябва да бъде отхвърлена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Третата част: датата на преустановяване на нарушението</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">360</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третата част от своето пето основание Servier упреква Общия съд, че е допуснал грешки при прилагане на правото при определянето на датата на преустановяване на нарушението, свързано със споразумението Lupin. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">361</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier припомня, че в рамките на своята жалба в първоинстанционното производство оспорва определянето на тази дата, изтъквайки непоследователността и липсата на мотиви в оспорваното решение на Комисията в това отношение. Комисията определила, че нарушението е преустановено във Франция към датата на навлизане на друг производител на генерични лекарствени продукти, Sandoz AG, на този пазар през септември 2008 г. За Белгия, Чехия, Ирландия и Унгария тя обаче отхвърлила датата на навлизането на Sandoz на тези пазари и приела, че нарушението е било преустановено с постановяването на решението на ЕПВ от 6 май 2009 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">362</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не санкционирал тази непоследователност и тази явна грешка в преценката. В точка 898 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовал на двусмислието на текста на споразумението Lupin, а по-специално в точки 899 и 903 от това решение — на обстоятелството, че страните продължили да прилагат споразумението Lupin след навлизането на Sandoz на пазара на периндоприла. Тези мотиви обаче не се съдържали в оспорваното решение на Комисията. Така Общият съд заместил мотивите на Комисията със свои собствени мотиви. Според Servier възприетите от Общия съд мотиви са неточни. Lupin не навлязло на пазара именно защото не разполагало с изискваните за тази цел разрешения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">363</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier твърди, че съгласно текста на споразумението Lupin навлизането на Sandoz на пазара води до освобождаването на Lupin от задължението му за непредлагане на пазара, както следвало от съображение 2127 от оспорваното решение на Комисията, що се отнася до пазара във Франция. Поради същата причина Общият съд трябвало да признае, че навлизането на Sandoz е довело и до преустановяване на нарушението, свързано със споразумението Lupin, в Белгия през юли 2008 г., в Чехия през януари 2009 г., в Ирландия през юни 2008 г. и в Унгария през декември 2008 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">364</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier иска от Съда да отмени член 7, параграф 5, буква б) от оспорваното решение на Комисията и поради това да намали размера на наложената му глоба от 37 102 100 евро на 34 745 100 евро. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">365</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">366</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според тази институция тълкуването на клаузата за непредлагане на пазара, предвидена в споразумението Lupin, в съображение 1039 от оспорваното решение на Комисията почива на изявленията на Servier. Съгласно това тълкуване посочената клауза продължила да поражда своите последици след навлизането на пазарите в Белгия, Чехия, Ирландия и Унгария на произвеждан от Sandoz генеричен вариант на периндоприла. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">367</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като на 17 септември 2008 г. Sandoz пуснало този лекарствен продукт, който не съдържа никой от защитените с патент 947 кристали, Lupin поискало от Servier да потвърди дали може да пусне своя генеричен лекарствен продукт. В отговора си от 31 март 2009 г. Servier не отговорило положително на това искане. При това положение навлизането на Lupin на пазара станало възможно едва след решението на ЕПВ на 6 май 2009 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">368</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С доводите си Servier твърди по същество, че с отказа си да приеме, че нарушението, свързано със споразумението Lupin, е преустановено на пазарите в Белгия, Чехия, Ирландия и Унгария на датата на навлизане па тези пазари на произвеждан от Sandoz генеричен вариант на периндоприла, както решила за френския пазар, Комисията опорочила оспорваното си решение с противоречие в мотивите и с явна грешка в преценката, които Общият съд трябвало да санкционира.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">369</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение съгласно съображение 3136 от оспорваното решение Комисията приема, че нарушенията на член 101 ДФЕС са започнали на датата на сключване на спорните споразумения и са преустановени на „датата, от която конкурентните производители на генерични лекарствени продукти са могли да възприемат конкурентно поведение“. Според член 5 от това решение нарушението, свързано със споразумението Lupin, започва на 30 януари 2007 г. и е преустановено на 6 май 2009 г., а именно датата на постановяване на решението, с което ЕПВ обявява патент 947 за недействителен, с изключение обаче на пет национални пазара. Сред тези пазари е френският, за който Комисията приема, че нарушението е преустановено на 16 септември 2008 г., а именно датата на навлизане на този пазар на произвеждан от Sandoz генеричен вариант на периндоприла.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">370</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съображение 410 от оспорваното си решение Комисията обаче посочва, че Sandoz пуска своя генеричен периндоприл в Белгия през юли 2008 г., в Чехия през януари 2009 г., в Ирландия през юни 2008 г. и в Унгария през декември 2008 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">371</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на изтъкнато основание в първоинстанционното производство, отнасящо се за наложените му глоби по член 101 ДФЕС, Servier оспорва продължителността на нарушението, свързано със споразумението Lupin. То твърди, че Комисията е трябвало да заключи, че това нарушение е преустановено в Белгия, Чехия, Ирландия и Унгария на датата на навлизане на Sandoz на тези пазари, както направила за френския пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">372</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 894 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че това споразумение е можело да се тълкува в смисъл, че позволява „навлизане на пазара на Lupin с неговите собствени продукти, ако генеричен „продукт“, който не е произведен от Servier, е навлязъл на пазара, без да нарушава съдебно разпореждане и без все още да е отхвърлено направено от Servier искане за налагане на съдебно разпореждане“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">373</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради двусмисления текст на определението на термина „продукт“, използвано в споразумението Lupin, Общият съд обаче приема, че няма ясен отговор на въпроса дали навлизането на Sandoz на даден пазар с продукт, който не е съставен от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, може да доведе до преустановяване на действието на клаузата за непредлагане на пазара. Според Общия съд тази несигурност е можела да разубеди Lupin да навлезе на съответните пазари, при това въпреки появата на генеричния вариант на периндоприла на Sandoz на тези пазари. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">374</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 902 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че „[о]бстоятелството, че […] клаузата за непредлагане на пазара е останала в сила, отбелязвайки по този начин запазването на действието на доброволно споразумение между страните — евентуално в противоречие с тълкуването на условията за прилагане на клаузата, което би могло да се възприеме a posteriori, по-специално от съд, разглеждащ договорното правоотношение — е било достатъчно, за да може Комисията да констатира, че действието на доброволното споразумение между Servier и Lupin и съответно нарушението продължават въпреки навлизанията на пазара от Sandoz“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">375</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, в точка 903 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че „[в]ъв всички случаи, […] клаузата за непредлагане на пазара е продължавала да се прилага от страна на Servier и Lupin след последователните навлизания на Sandoz на четирите въпросни пазара“. Тъй като продължаването на нарушение може впрочем да се установи след периода, през който дадено споразумение формално е в сила, когато съответните предприятия са продължили да следват забранено поведение, въз основа на мотивите, изложени в точки 905 и 906 от това решение, Общият съд отхвърля доводите на Servier.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">376</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай, както бе припомнено в точка 369 от настоящото решение, в оспорваното си решение Комисията възприема като критерий за определяне на края на периода на нарушението не датата, от която неправомерните деяния са преустановени като такива, а „датата, от която конкурентните производители на генерични лекарствени продукти са могли да възприемат конкурентно поведение“. Поради това при липса на каквато и да било насока в противен смисъл, дадена в мотивите на обжалваното съдебно решение, трябва да се приеме, че положението, създало се с появата на националните пазари на произвеждания от Sandoz генеричен вариант на периндоприла, повдига на всички засегнати пазари въпроса дали съответната клауза за непредлагане на пазара продължава да действа.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">377</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд обаче не дава никакво обяснение в обжалваното съдебно решение на причините, поради които френският пазар е третиран различно в съображение 2127 от оспорваното решение на Комисията спрямо белгийския, чешкия, ирландския и унгарския пазар. В точка 900 от обжалваното съдебно решение Общият съд действително отбелязва наличието на несигурност дори по отношение на френския пазар за датата, на която Lupin е можело свободно да навлезе на този пазар поради навлизането на Sandoz на него, но от това не прави никакви изводи за датата, на която нарушението е преустановено на този пазар. Следователно обжалваното съдебно решение не позволява да се разбере защо според Общия съд Комисията не е допуснала никаква незаконосъобразност, третирайки френския пазар различно от посочените четири други пазара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">378</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, макар този въпрос, който е свързан с положението, създало се с появата на Sandoz на пазара, съответно да се е поставял по подобен начин във Франция, Белгия, Чехия, Ирландия и Унгария, Общият съд не уважава основанието за отмяна на Servier, отнасящо се за противоречие в мотивите на оспорваното решение на Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">379</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тези обстоятелства трябва да се констатира, че обжалваното съдебно решение е опорочен от грешка при прилагане на правото и че третата част от петото основание трябва да бъде уважена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Е.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Седмото основание: глобите</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">380</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Със седмото си основание Servier оспорва направените от Общия съд преценки по неговите искания за отменяне на наложените му глоби и по изчисляването на техните размери. Това основание съдържа две части.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първата част: нарушаване на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">381</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Servier, приемайки в точка 1660 от обжалваното съдебно решение, че Servier „е трябвало да очаква, при необходимост след като потърси компетентен съвет, че поведението му може да бъде квалифицирано като несъвместимо с правилата за конкуренция от правото на Съюза“, Общият съд е нарушил принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, залегнал в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не е изпълнил задължението си за мотивиране и се е произнесъл въз основа на мотив, противоречащ на изложения в точка 1666 от това решение, според който „е възможно противоправността на [споразуменията, за които се отнася оспорваното решение на Комисията] да не се разкрива ясно за страничен наблюдател, като например Комисията или специализирани в съответните области юристи“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">382</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier всъщност счита, че съгласно този принцип Комисията не може да налага глоби в ново положение, характеризиращо се с липса на по-ранни решения или съдебна практика, което е и сложно. Според Servier разглежданият случай е както нов, така и сложен. Новостта му се потвърждава от изявление на началника на отдела, който отговаря за разследването на Комисията, приключило с вземането на оспорваното ѝ решение, от съображения 3091, 3092 и 3107 от това решение, както и от направените от Общия съд преценки в точка 1660 от обжалваното съдебно решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">383</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до сложността на повдигнатите икономически и правни въпроси, тя по-специално била видна от изключителната дължина на оспорваното решение на Комисията и от изявленията в този смисъл, направени от нея пред секретаря на Общия съд в първоинстанционното производство. През 2014 г. тази сложност накарала Комисията да измени Насоките за споразуменията за трансфер на технологии от 2004 г., за да уточни, че е възможно споразумения за доброволно уреждане на спорове да се окажат забранени от член 101, параграф 1 ДФЕС. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">384</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier критикува обжалваното съдебно решение, тъй като според него Общият съд е изопачил фактите, внушавайки, че е достатъчно да се прибегне до компетентен съвет, за да се установи противоправността на поведението му с оглед на член 101 ДФЕС. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">385</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">386</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според практиката на Съда принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията изисква законът ясно да определя нарушенията и наказанията, с които те се санкционират. Това условие е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба, а при нужда и чрез тълкуването ѝ от съдилищата, правният субект може да разбере за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност (решение от 22 май 2008 г., Evonik Degussa/Комисия, C‑266/06 P, EU:C:2008:295, т. 39 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">387</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията не може да се тълкува като забраняващ постепенното изясняване на нормите относно наказателната отговорност посредством тълкуването им от съдилищата по всяко следващо дело, стига резултатът да е бил разумно предвидим към момента на извършване на нарушението, по-специално предвид възприетото към този момент тълкуване в съдебната практика на съответната законова разпоредба (решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 41 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">388</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обхватът на понятието за предвидимост до голяма степен зависи от съдържанието на разглеждания текст, от приложното му поле и от броя и качеството на неговите адресати. Предвидимостта на закона допуска съответното лице да прибегне до компетентен съвет, за да оцени в разумна степен при наличните обстоятелства последиците, които могат да възникнат от определен акт. Това се отнася най-вече за упражняващите професионална дейност лица, които са свикнали да подхождат с голяма предпазливост при упражняване на професията си. От тях съответно може да се очаква, че ще проявят особено внимание при оценката на свързаните с нея рискове (решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 42 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">389</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай в точки 1656—1658 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня тази практика на Съда. В точки 1659—1665 от това решение той по същество подчертава, че предвид обхвата на забраната, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС, Servier не е можело да не знае, че като плаща на производителите на генерични лекарствени продукти, за да не навлизат на пазара на периндоприла, следва забранено с тази разпоредба поведение. В това отношение трябва да се подчертае, че поради мотивите, изложени в точка 144 от настоящото решение, с твърдяната новост на подхода, изразяващ се в квалифициране на деянията, стоящи в основата на установените нарушения, като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, такова квалифициране не може се постави под съмнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">390</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както подчертава Общият съд в точки 1666 и 1667 от обжалваното съдебно решение, обстоятелството, че спорните споразумения и техният контекст са сложни и са могли да създадат някои затруднения в хода на административното производство, обосноваващи съответно продължителността на това производство и дължината на оспорваното решение на Комисията, не може да постави под съмнение невъзможността замесените предприятия да не са разбирали противоправността на тези споразумения. Всъщност, както следва от цялостния прочит на обжалваното съдебно решение, самата цел на тези споразумения е била от пазара на периндоприла да се отстранят потенциалните конкуренти на Servier, каквито са били производителите на генерични лекарствени продукти, чрез извършване на обратни плащания — чужд на свободната конкуренция способ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">391</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение първата част от седмото основание трябва да бъде отхвърлена. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Втората част: нарушаване на принципа на пропорционалност</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">392</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втората част от своето седмо основание Servier критикува обжалваното съдебно решение в частта, където се отхвърля изтъкнатото от него основание в първоинстанционното производство, което се отнася за нарушаване на принципа на пропорционалност и с което то оспорва определянето на основния размер на глобата за нарушението на член 101 ДФЕС на 11 % от стойността на неговите продажби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">393</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд пропуснал да вземе предвид сложността и новостта на разглежданото положение, както и редица други обстоятелства от контекста, които обосновавали намаляване на размера на глобата, наложена на Servier. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">394</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С отхвърлянето в точка 1797 от обжалваното съдебно решение на релевантността на съдебните актове, с които се признава валидността на патент 947, Общият съд пренебрегнал патентния контекст по случая. Servier парадоксално било санкционирано по-тежко за това, че решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. признавало правотата му, удължавайки по този начин продължителността на производството по валидността на патент 947. Servier счита, че не е трябвало да бъде санкционирано толкова строго, сякаш този патент е бил фиктивен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">395</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да прецени тежестта на нарушенията, в съображение 3130 от оспорваното си решение Комисията се позовала на големината на притежаваните от Servier пазарни дялове, които оценила на над 90 %. В точка 1602 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че тази оценка, почиваща на неправилно определяне на съответния пазар, е погрешна. Общият съд обаче не определил какви са последствията от тази грешка за изчисляването на размера на глобата. В точка 1954 от това решение той само извършил препратка към прочита на точки 1948—1953 от посоченото решение, без обаче да посочва причините, поради които не намалява този размер. По този начин Общият съд нарушил принципа на пропорционалност и не изпълнил задължението си за мотивиране. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">396</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд пропуснал да вземе предвид и факта, че спорните споразумения не са тайни. В други случаи това обстоятелство обаче карало Комисията да приложи отразяващ тежестта на нарушението коефициент, който бил по-малък от използвания в разглеждания случай. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">397</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отделно от факта, че тези споразумения не забавили навлизането на генерични лекарствени продукти на пазара, Servier отбелязва, че в точка 1883 от обжалваното съдебно решение те не е можело да се разглеждат като представляващи крайна форма на подялба на пазара и на ограничаване на производството. Такава преценка противоречала на съдържащата се в точка 1666 от това решение преценка, според която е възможно противоправността на посочените споразумения да не се разкрива ясно. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">398</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията оспорва тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">399</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало трябва да се отхвърли твърдението, че при оценяването на тежестта на нарушенията Общият съд е пропуснал да вземе предвид твърдяната им новост. В това отношение трябва да се припомни, че поради мотивите, изложени в точка 144 от настоящото решение, това обстоятелство няма отражение върху квалифицирането на спорните споразумения като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Освен това, както бе отбелязано в точка 390 от настоящото решение, самата цел на тези споразумения е била потенциалните конкуренти на Servier да се отстранят от пазара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">400</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, изтъквайки важността на предоставените с патентите права, за да оспори точка 1797 от обжалваното съдебно решение, Servier само повтаря, че Общият съд е пропуснал да вземе предвид твърдяното признаване от страните на валидността на патент 947. Общият съд обаче не е допуснал грешка при прилагане на правото, потвърждавайки анализа на Комисията, според който целта на спорните споразумения, освен уреждането на патентни спорове, е била изключването на конкуренти от пазара, а това е крайна форма на подялба на пазара и на ограничаване на производството. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">401</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, противно на твърденията на Servier и предвид предмета на спорните споразумения, Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, приемайки в точки 1786—1791 от обжалваното съдебно решение, че за целите на изчисляването на размера на глобите Комисията е могла да счете, че Servier умишлено е извършило нарушения на член 101 ДФЕС. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">402</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до оценката на притежаваните от Servier пазарни дялове, трябва да се констатира, че без да допуска грешка при прилагане на правото, нито да изопачава оспорваното решение на Комисията, в точка 1951 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че Комисията е отчела извършването от Servier на редица нарушения, засягащи един и същ продукт, в едни и същи географски райони и през едни и същи периоди. За да избегне налагането на непропорционална санкция, тази институция решава да ограничи за всяко нарушение дела от стойността на продажбите, реализирани от Servier, който се взема предвид при определяне на основния размер на глобата. Тази корекция води до средно намаляване с 54,5 % на всички стойности на продажбите, отчитани за различните нарушения на член 101 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">403</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид тези намалявания, в точка 1954 от обжалваното съдебно решение Общият съд е могъл да приеме, че размерите на глобите не са непропорционални, макар Комисията да решава, че Servier е имало много големи пазарни дялове, въз основа на определяне на съответния пазар, счетено от Общия съд за неточно. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">404</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до твърдението на Servier, че размерът глобите е трябвало да се намали предвид факта, че спорните споразумения не са тайни и не забавят навлизането на пазара на генеричните варианти на периндоприла, достатъчно е да се констатира, че Servier в действителност иска от Съда да извърши нова преценка на обстоятелствата по спора в първоинстанционното производство. Разглеждането на такова искане не е в правомощията на Съда в производството по обжалване. Когато Съдът се произнася по правни въпроси при обжалване на акт на Общия съд, той всъщност не може по съображения за справедливост да замести със своя преценка преценката на Общия съд, който при упражняване на своето правомощие за осъществяване на пълен съдебен контрол се е произнесъл по размера на глобите, наложени на предприятия поради нарушаването от тях на правото на Съюза (решение от 22 ноември 2012 г., E.ON Energie/Комисия, C‑89/11 P, EU:C:2012:738, т. 125 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">405</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тези обстоятелства втората част от седмото основание и съответно цялото седмо основание трябва да бъдат отхвърлени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Ж.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение по жалбата до Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">406</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като третата част от петото основание бе уважена, в съответствие с искането на Servier точка 5 от диспозитива на обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменена в частта, в която се отхвърлят оплакванията от основанието, изтъкнато от Servier в първоинстанционното производство при условията на евентуалност, относно продължителността на твърдяното нарушение и изчисляването на размера на глобата за нарушението, свързано със споразумението Lupin. В останалата част жалбата до Съда се отхвърля.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VII.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По жалбата до Общия съд</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">407</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, ако актът на Общия съд бъде отменен, Съдът може сам да постанови окончателно решение по спора, когато състоянието на производството позволява това.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">408</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От точка 891 от обжалваното съдебно решение следва, че в жалбата си в първоинстанционното производство в рамките на основание, изтъкнато при условията на евентуалност, Servier развива оплаквания с цел да оспори продължителността на нарушението, свързано със споразумението Lupin, твърдейки, че Комисията е трябвало да заключи, че това нарушение е преустановено в Белгия, Чехия, Ирландия и Унгария на датата на навлизане на Sandoz на тези пазари, както направила за френския пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">409</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези оплаквания са разисквани при условията на състезателност пред Общия съд и за тяхното разглеждане не е необходимо да се разпорежда никакво допълнително процесуално-организационно действие или действие по събиране на доказателства. Според Съда състоянието на производството по жалбата по дело T‑691/14 позволява произнасяне по тези оплаквания и той трябва да се произнесе окончателно по тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">410</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на мотивите, изложени в точки 369—378 от настоящото решение, за основателно трябва да се обяви оплакването, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е установил, че мотивите относно преустановяването на нарушението, произтичащо от споразумението Lupin, на френския пазар, от една страна, и на белгийския, чешкия, ирландския и унгарския пазар, от друга страна, са противоречиви.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">411</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това член 5 от оспорваното решение на Комисията трябва да се отмени в частта, в която се посочва, че нарушението, свързано със споразумението Lupin, е преустановено на 6 май 2009 г. в Белгия, Чехия, Ирландия и Унгария. Трябва също така да се отмени член 7, параграф 5, буква б) от това решение в частта, в която размерът на глобата на Servier за участието му в споразумението Lupin се определя на 37 102 100 евро. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">412</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като Съдът установи незаконосъобразността на оспорваното решение на Комисията, при упражняването на своето правомощие за осъществяване на пълен съдебен контрол той може да замени преценката на Комисията със своя преценка и съответно да отмени, намали или увеличи глобата. Това правомощие се упражнява при отчитане на всички фактически обстоятелства (решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 78 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">413</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид неоспорването на законосъобразността на член 5 от оспорваното решение на Комисията пред съда на Съюза в частта, в която се приема, че нарушението, произтичащо от споразумението Lupin, е преустановено на 16 септември 2008 г. във Франция поради навлизането на Sandoz на пазара на тази държава членка на тази дата, трябва да се констатира, че това фактическо обстоятелство е окончателно установено. Следователно противоречивостта в мотивите на оспорваното решение на Комисията, накарала Съда да отмени член 5 от това решение в частта му, в която се приема, че установеното в него нарушение е преустановено на 6 май 2009 г. в Белгия, Чехия, Ирландия и Унгария, може да бъде поправена само чрез прилагане на същата логика като възприетата за Франция за целите на определянето на размера на глобата за нарушението, произтичащо от споразумението Lupin. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">414</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това за целите на определянето на размера на тази глоба в съответствие с данните, произтичащи от съображение 410 от оспорваното решение на Комисията, трябва да се приеме, че нарушението, свързано със споразумението Lupin, е преустановено в Белгия през юли 2008 г., в Чехия през януари 2009 г., в Ирландия през юни 2008 г. и в Унгария през декември 2008 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">415</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тази констатация следва, че продължителността, която следва да се вземе предвид за целите на определянето на размера на глобата, трябва да се определи на 1,4 години за Белгия, 1,9 години за Чехия, 1,3 години за Ирландия и 1,8 години за Унгария.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">416</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на настоящото производство Servier представя на Съда изчисление под формата на таблица, в която е отразен всеки от етапите на следвания от Комисията метод, за да определи размера на глобата за нарушението, свързано със споразумението Lupin. Това изчисление включва преразгледаните продължителности на нарушението, посочени в предходната точка от настоящото решение, и се основава на предоставените от Комисията данни в първоинстанционното производство. Съгласно посоченото изчисление така коригираният размер на глобата трябва да се определи на 34 745 100 евро.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">417</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като Комисията не оспорва този размер, нито пък посочения метод за изчисляване, който впрочем съответства на възприетия от самата нея метод в оспорваното ѝ решение, предвид всички фактически и правни обстоятелства по случая размерът на глобата, наложена на Servier в член 7, параграф 5, буква б) от оспорваното решение на Комисията, трябва да се определи на 34 745 100 евро.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">418</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">419</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По силата на член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">420</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 138, параграф 3 от посочения правилник, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съдът обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">421</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай Servier иска Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в производството по обжалване пред Съда, а тя е загубила частично по някои от направените от нея искания както на етапа на обжалването, така и в първоинстанционното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">422</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като жалбата до Съда е частично уважена, всяка страна трябва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски както в първоинстанционното производство, така и производството по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">423</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 184, параграф 4 от Процедурния правилник, ако не е жалбоподател, встъпилата в първоинстанционното производство страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски във връзка с производството по обжалване само ако е участвала в писмената или устната фаза на производството пред Съда. Когато такава страна участва в производството, Съдът може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">424</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като EFPIA е участвала в производството пред Съда, предвид обстоятелствата по случая тя трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">425</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, се предвижда, че държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">426</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай Обединеното кралство понася направените от него съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-643" title="page-95">
      По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отменя точка 5 от диспозитива на решението на Общия съд на Европейския съюз от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия (T‑691/14, EU:T:2018:922), в частта, в която се отхвърлят оплакванията от основанието, изтъкнато от Servier SAS, Servier Laboratories Ltd и Les Laboratoires Servier SAS в първоинстанционното производство при условията на евентуалност, относно продължителността на периода на нарушението и изчисляването на размера на глобата за нарушението, посочено в член 5 от Решение C(2014) 4955 final на Комисията от 9 юли 2014 година относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 102 [ДФЕС] (преписка AT.39612 — Периндоприл (Servier).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отменя член 5 от Решение C(2014) 4955 final в частта, в която се посочва, че установеното в този член нарушение е преустановено на 6 май 2009 г. в Белгия, Чехия, Ирландия и Унгария.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отменя член 7, параграф 5, буква б) от Решение C(2014) 4955 final в частта, в която размерът на глобата, наложена на Servier SAS и Les Laboratoires Servier SAS, отговорни поотделно и солидарно, се определя на 37 102 100 евро.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Определя на 34 745 100 евро размера на глобата, наложена на Servier SAS и Les Laboratoires Servier SAS, отговорни поотделно и солидарно, за нарушението, установено в член 5 от Решение C(2014) 4955 final.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отхвърля жалбата до Съда в останалата ѝ част.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Servier SAS, Servier Laboratories Ltd и Les Laboratoires Servier SAS понасят направените от тях съдебни разноски както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA) понася направените от нея съдебни разноски както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-653" title="page-96">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: френски.</p>
</body>
</html>
