<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-231/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0231</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:196">EU:C:2020:196</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на P. Pikamäe — Дело C‑231/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Blackrock Investment Management (UK)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">P. Pikamäe</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200311">11 март 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑231/19</HT></P><P>Blackrock Investment Management (UK) Limited</P><P>срещу</P><P>Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Второинстанционен административен съд (отделение по данъчни и финансови дела), Обединено кралство)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Данък върху добавената стойност (ДДС)</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/112/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 135, параграф 1, буква ж)</KEYWORD><KEYWORD>Случаи на освобождаване за управлението на специални инвестиционни фондове</KEYWORD><KEYWORD>Доставка на съвкупност от услуги чрез информационна платформа</KEYWORD><KEYWORD>Единна доставка</KEYWORD><KEYWORD>Дружество за управление</KEYWORD><KEYWORD>По-малка част специални инвестиционни фондове</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Системата на данъка върху добавената стойност (ДДС) за пореден път е поставена на изпитание, свързано с новите технологии. Този път поводът е използване на изкуствен интелект в сферата на инвестициите в контекста на различни видове инвестиционни фондове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Управлението на специални инвестиционни фондове (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>СИФ<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) е изрично освободено от облагане съгласно член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.</P></NOTE>. Управлението на инвестиционните фондове, които не отговарят на условията за СИФ (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>други фондове<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), обаче подлежи на облагане с този данък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Дружеството BlackRock Investment Management (UK) Ltd (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>BlackRock<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) управлява както СИФ, така и други фондове. За целта то използва услугите на BlackRock Financial Management Inc (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>BFMI<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), установено в Съединените щати дружество от същата група, към която принадлежи и BlackRock. BFMI поддържа информационна платформа, известна като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Aladdin<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Aladdin<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), която предоставя широка гама услуги по управление на инвестиции, като анализ на пазарите, мониторинг на изпълнението, оценка на риска, контрол за съответствието със законодателството и осъществяване на сделките. Тъй като BFMI е дружество по американското право, в рамките на механизма за обратно начисляване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Съгласно този механизъм ДДС се плаща не от доставчика, а от клиента при ставката, валидна в мястото му на установяване.</P></NOTE> ДДС за извършените от BFMI доставки се внася от самото BlackRock.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Спорът в главното производство е между BlackRock и Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Данъчна и митническа администрация на Обединеното кралство, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>данъчната администрация<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) по въпроса за предоставянето на предвиденото в член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 освобождаване. Тъй като BFMI използва Aladdin за недиференцирано предоставяне на услуги по управление на СИФ и на други фондове, възниква въпросът какъв данъчен режим трябва да се приложи по отношение на тези услуги с оглед на това освобождаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция, Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Второинстанционен административен съд (отделение по данъчни и финансови дела), Обединено кралство), иска от Съда да установи дали и при какви условия следва да се предостави посоченото освобождаване предвид специфичните обстоятелства по случая, а именно доставка на услуги по управление за всякакви видове фондове чрез единна информационна платформа.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правната уредба на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на облагане с ДДС подлежи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 132, параграф 1, буква е) от посочената директива гласи, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Държавите членки освобождават следните сделки:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>доставката на услуги, извършвани от самостоятелни групи лица, чийто дейности са освободени от ДДС или във връзка с които те не са данъчнозадължени лица, с цел предоставяне на техните членове на услугите, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато такива групи изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 135, параграф 1, буква ж) от посочената директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="135.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки освобождават следните сделки:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>управлението на [СИФ] съгласно определенията, дадени от държавите членки;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Текстът на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, която, считано от <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE>, отменя и заменя Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1977">ОВ L 145, 1977 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Шеста директива<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), е по същество идентичен с текста на член 13,<?PAGE NO="3"?> част Б, буква г), точка 6 от Шеста директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Съдът вече е подчертал, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>[т]ъй като релевантните разпоредби на Директива 2006/112 са по същество идентични по значение с релевантните разпоредби на Шеста директива 77/388, практиката на Съда по последната директива е приложима и по отношение на Директива 2006/112<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190410">10 април 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>PSM <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>K<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/></NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑214/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:301">EU:C:2019:301</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 194 от Директива 2006/112 предвижда, че когато доставчикът на услуги не е установен в държавата членка, в която е дължим ДДС, държавите членки могат да решат да приложат механизма за обратно начисляване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правната уредба на Обединеното кралство</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 31, параграф 1 от Value Added Tax Act 1994 (Закон за данъка върху добавената стойност от 1994 г.) предвижда по-специално:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Доставките на стоки или услуги са освободени, ако отговарят на описанието, намиращо се понастоящем в приложение 9 […]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Група 5, точка 9 от приложение 9 към посочения закон включва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>управлението<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> на известен брой специфични инвестиционни образувания и типове фондове. Това са образуванията и типовете фондове, които Обединеното кралство счита за СИФ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>BlackRock получава доставки на услуги от BFMI, установено в Съединените щати дружество от същата група. BlackRock използва тези услуги за управлението както на СИФ, така и на други фондове. Прилагайки механизма за обратно начисляване, BlackRock внася ДДС, който BFMI дължи за доставяните на BlackRock услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120502">2 май 2012 г.</DATE> BlackRock иска от данъчната администрация становище по въпроса дали ползвателите на услугите на Aladdin могат да бъдат освободени от ДДС за управлението на СИФ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130724">24 юли 2013 г.</DATE> BlackRock подава заявление за възстановяване на ДДС за периода от <DATE ISO="20100101">1 януари 2010 г.</DATE> до <DATE ISO="20130303">3 март 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20130830">30 август 2013 г.</DATE> данъчната администрация отхвърля искането за освобождаване, както и заявлението за възстановяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>BlackRock подава жалба пред First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд (данъчно отделение) Обединено кралство), който отхвърля жалбата с решение от <DATE ISO="20170815">15 август 2017 г.</DATE> Този съд счита по-специално, че предоставяните чрез Aladdin услуги са услуги по <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>управление<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, които попадат в обхвата на предвидените в член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 случаи на освобождаване. Пропорционално прилагане на ДДС за услугите, които BFMI предоставя само за други фондове, обаче не било възможно, тъй като тези услуги се предоставяли без разлика за СИФ и за други фондове. Тъй като другите фондове представлявали по-голямата част от управляваните от BlackRock фондове както от гледна точка на броя, така и на стойността им, за другите фондове и за СИФ трябвало да се прилага единна ставка. При тези обстоятелства дружеството обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция приема някои фактически обстоятелства за установени. В този смисъл тя отбелязва, първо, че в рамките на BlackRock физическите лица, които отговарят за управлението на фондовете, са управителите на инвестиционни портфейли. Инвестиционният мениджмънт следва цикъл на анализ, вземане на решения, извършване на операции, последващо плащане и изравняване на салдата. Второ, услугите по управление на фондове на BlackRock се предоставят чрез Aladdin — платформа, която се състои от комбинация от хардуер, софтуер и човешка намеса. Освен това функциите на Aladdin обхващат целия инвестиционен цикъл. Като цяло Aladdin предоставя на управителите на инвестиционни портфейли анализ на изпълнението и риска, както и мониторинг, за да подпомогне вземането на инвестиционни решения, следи съответствието със законодателството и дава възможност на управителите на портфейли на BlackRock да прилагат оперативни решения. Трето, BlackRock управлява както СИФ, така и други фондове, като за целта използва услугите по управление на Aladdin. Четвърто, по-голямата част от фондовете, на които понастоящем BlackRock доставя услуги по управление, отговарят на условията за другите фондове както от гледна точка на броя, така и с оглед на стойността на управляваните активи. Пето, BFMI доставя услуги по управление на управители на фондове, различни от BlackRock, някои от които управляват основно СИФ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че въпросът, който възниква, е дали член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 допуска пропорционално разпределение на възнаграждението за единна доставка в зависимост от използването. В това отношение пред нея са изложени две противоположни тези. Ако данъчната администрация твърди, че всички доставки на Aladdin, които получава BlackRock, подлежат на облагане с ДДС, тъй като това дружество управлява предимно други фондове, посоченото дружество счита, че използването на Aladdin трябва във всички случаи да бъде освободено от облагане във връзка с доставките за СИФ, като тяхната стойност може да се изчисли въз основа на дела им от общото количество управлявани фондове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>В това отношение в решение от <DATE ISO="20170504">4 май 2017 г.</DATE>, Комисия/Люксембург<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>C‑274/15, ЕС:C:2017:333.</P></NOTE> Съдът по принцип допуска, що се отнася до освобождаването по член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112, пропорционално разпределение според използването на единна доставка на услуги, тоест в зависимост от това дали тя служи за освободени или не от облагане с ДДС сделки. Ето защо логично възниква въпросът дали такова разпределение може да се прави и в други случаи на освобождаване, например като предвидените в член 135, параграф 1, буква ж) от същата директива. Запитващата юрисдикция обаче счита, че това решение не съдържа ясни указания за изхода на настоящото дело, доколкото пропорционалното разпределение във връзка с освобождаването за споделяне на разходи изглежда основано на практични съображения, а не на принципни или телеологични такива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Поради това запитващата юрисдикция счита, че при прилагането на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 може евентуално да се възприеме подход, допускащ възнаграждението за единна доставка на услуги за управление да се разпредели пропорционално между услугите за управление на СИФ и тези за управление на други фондове. Тя обаче иска да се установи връзката между този подход и разрешението, съгласно което единните доставки трябва да бъдат облагани в съответствие с тяхното преобладаващо или основно използване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Ето защо, когато става въпрос за услуги за управление както на СИФ, така и на други фондове, запитващата юрисдикция не може с пълна увереност да определи правилния подход към тълкуването на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, необходим за разрешаването на спора.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Второинстанционен административен съд (отделение по данъчни и финансови дела) решава да спре производството и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Когато единна доставка на услуги по управление по смисъла на член 135, параграф 1, буква ж) от [Директива 2006/112] се прави от трето лице доставчик на лице, управляващо фондове, и се използва от последното както за управлението на [СИФ], така и за управлението на други фондове […], следва ли тази разпоредба да се тълкува:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>в смисъл, че тази единна доставка трябва да се облага с единна данъчна ставка? Ако да, как следва да се определи тази единна данъчна ставка? или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>в смисъл, че възнаграждението за тази единна доставка трябва да бъде пропорционално разпределено според използването на услугите по управление (например в зависимост от размера на средствата, управлявани съответно в СИФ и други фондове), така че част от единната доставка да се третира като освободена, а част от нея — като облагаема?<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Писмени становища представят BlackRock, правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>В съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20191218">18 декември 2019 г.</DATE>, устни становища представят BlackRock, правителството на Обединеното кралство, както и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали и по какъв ред услугите, които трето лице доставчик е доставило на лице, управляващо фондове, могат да бъдат освободени от облагане съгласно член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, когато тези услуги са предназначени да бъдат използвани едновременно за управлението на СИФ и на други фондове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>По-специално посочената юрисдикция иска да се установи дали данъчната основа на тази доставка може да се разпредели в зависимост от стойността на активите на фондовете. Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че в главното производство въпросните услуги се предоставят както за СИФ, чието управление по принцип е освободено от облагане с ДДС, така и за други фондове, чието управление подлежи на облагане с този данък. Именно това двойно използване на единната услуга е в основата на проблема в настоящия случай. Неговото разрешаване предполага да се определи дали данъчната основа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>По отношение на определянето на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>данъчната основа<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> за дължимия ДДС от член 73 и от член 78, буква а) от Директива 2006/112 следва, че при доставката на услуги данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу въпросната доставка, от клиента или трето лице, като се изключи самият ДДС.</P></NOTE> трябва да се сведе само до цената на услугите, предоставяни чрез Aladdin за управлението на други фондове.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Макар съдебната практика относно освобождаването на сделките по управление на инвестиционни фондове в приложение на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 да е доста богата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abbey National</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:289">EU:C:2006:289</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070628">28 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и The Association of Investment Trust Companies</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑363/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:391">EU:C:2007:391</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:484">EU:C:2012:484</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130307">7 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>GfBk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:141">EU:C:2013:141</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130307">7 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wheels Common Investment Fund Trustees и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑424/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:144">EU:C:2013:144</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151209">9 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fiscale Eenheid X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑595/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:801">EU:C:2015:801</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, доколкото ми е известно, нито едно решение на Съда не се отнася до обстоятелства, идентични на тези в главното производство, а именно двойно използване на услугите за обезпечаване на управлението както на СИФ, така и на други фондове. С оглед на това, че Съдът вече многократно е тълкувал член 135, параграф 1 от тази директива и предхождащата го разпоредба, ми се струва необходимо да припомня някои принципи, свързани с посочените в тази разпоредба случаи на освобождаване (раздел A), преди да очертая границите на дебата относно приложното поле на освобождаването, предвидено в тази разпоредба, в контекста на настоящото дело (раздел Б) и в крайна сметка да определя какво трябва да е данъчното третиране на разглежданите доставки (раздел В).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки относно случаите на освобождаване по член 135, параграф 1 от Директива 2006/112</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>На първо място, от постоянната съдебна практика следва, че случаите на освобождаване от данък, посочени в член 135, параграф 1 от Директива 2006/112, са автономни понятия на правото на Съюза, които имат за цел да се избегне различното прилагане на режима на ДДС в отделните държави членки и които трябва да бъдат поставени в цялостния контекст на общата система на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151209">9 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fiscale Eenheid X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑595/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:801">EU:C:2015:801</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>На второ място, следва да се припомни, че формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване, посочени в член 135, параграф 1 от Директива 2006/112, подлежат на стриктно тълкуване, като се има предвид, че тези случаи на освобождаване са изключение от общия принцип, според който всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Axa UK</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑175/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:646">EU:C:2010:646</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130117">17 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Woningstichting Maasdriel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:20">EU:C:2013:20</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Granton Advertising</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑461/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1745">EU:C:2014:1745</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171116">16 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kozuba Premium Selection</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑308/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:869">EU:C:2017:869</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>DPAS</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑5/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:592">EU:C:2018:592</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181219">19 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mailat</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑17/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1038">EU:C:2018:1038</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Оттук следва, че когато не попада в обхвата на предвидените в Директива 2006/112 случаи на освобождаване, доставката на услуги подлежи на облагане с ДДС съгласно член 2, параграф 1, буква в) от тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190410">10 април 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>PSM <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>K<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑214/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:301">EU:C:2019:301</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>При това положение тълкуването на посочените формулировки трябва да е в съответствие с целите, преследвани с предвидените в член 135, параграф 1 от Директива 2006/112 случаи на освобождаване, и да зачита присъщия на общата система на ДДС принцип на данъчна неутралност. От последния принцип следва, че операторите трябва да могат да избират модела на организация, който от стриктно икономическа гледна точка им е най-удобен, без да поемат риска техните сделки да бъдат изключени от освобождаването, предвидено в споменатата разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abbey National</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:289">EU:C:2006:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130307">7 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>GfBk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:141">EU:C:2013:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По границите на дебата относно приложното поле на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>С член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 от ДДС се освобождава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>управлението на [СИФ] съгласно определенията, дадени от държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. От текста на тази разпоредба следва, от една страна, че тя не се прилага за всички фондове, а само за тези, които са квалифицирани като СИФ. От друга страна, в приложното поле на това освобождаване попадат дейностите, разглеждани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>управление<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Относно тази двойственост на понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>СИФ<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>управление<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> вж. заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Fiscale Eenheid X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑595/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:327">EU:C:2015:327</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. За да може дадена дейност да бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>дейност по управление на СИФ<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> и да се ползва от посоченото освобождаване, тя трябва да отговаря на тези две условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>По-конкретно от съдебната практика относно предвиденото в член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 освобождаване следва — що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>СИФ<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> — че тази разпоредба има предвид СИФ, независимо от тяхната правна форма<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abbey National</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:289">EU:C:2006:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така в приложното поле на тази разпоредба попадат както предприятията за колективно инвестиране, които са договорно учредени или учредени като тръст, така и тези, които са учредени с устав<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abbey National</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:289">EU:C:2006:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това, както следва от постоянната съдебна практика, тази разпоредба дава на държавите членки правото да дефинират понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>СИФ<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130307">7 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wheels Common Investment Fund Trustees и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑424/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:144">EU:C:2013:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, като това им право е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>ограничено от забраната да се засягат условията за освобождаване, предвидени от законодателя на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130307">7 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wheels Common Investment Fund Trustees и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑424/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:144">EU:C:2013:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Според Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>[п]о-специално една държава членка не може, без да пренебрегне условията за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>[СИФ]<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, да избере измежду посочените фондове тези, които имат право на освобождаване от ДДС, и тези, които нямата такова право<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</P></NOTE>. В настоящото дело, както личи от съдържащите се в преписката данни, няма никакво съмнение и страните не спорят, че сред фондовете, ползващи услугите на BFMI, има по-специално и СИФ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Отбелязвам, че в преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>стига[…] до извода, че получените услуги са доставки на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>управление<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по смисъла на член 135, параграф 1, буква ж[) от Директива 2006/112]<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>За сметка на това, що се отнася до въпроса дали услугите на BFMI представляват <HT TYPE="ITALIC">управление</HT> на СИФ, Съдът най-напред приема, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>управление<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, утвърдено в решението от <DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE>, Abbey National, се определя единствено от правото на Съюза и съответно представлява автономно понятие на това право, като държавите членки нямат никакво право на преценка в това отношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abbey National</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:289">EU:C:2006:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Fiscale Eenheid X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑595/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:327">EU:C:2015:327</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>По отношение на съдържанието на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>управление<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> следва да се припомни, че неговите граници са уточнени в множество решения на Съда. Така, най-напред, Съдът е постановил, че освен функциите по управление на портфейли, в приложното поле на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 попадат и функциите по администриране на самите предприятия за колективно инвестиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abbey National</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:289">EU:C:2006:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От него обаче са изключени депозитарните функции на предприятията за колективно инвестиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abbey National</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:289">EU:C:2006:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това в решение GfBk<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130307">7 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>GfBk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:141">EU:C:2013:141</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът е уточнил, че услуги като изчисляване на размера на приходите и определяне на стойността на дяловете<?PAGE NO="8"?> или акциите на фонда, оценка на активите, счетоводна отчетност, изготвяне на декларации за разпределяне на приходи, предоставяне на информация и документация за периодичните отчети и данъчните декларации, статистическите декларации и декларациите по ДДС, както и изготвяне на прогнози за приходите се обхващат от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>управление<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> на СИФ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130307">7 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>GfBk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:141">EU:C:2013:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>По-нататък, Съдът посочва, че управлението на СИФ по смисъла на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 се определя в зависимост от <HT TYPE="ITALIC">естеството</HT> на извършените доставки на услуги, а не в зависимост от доставчика или получателя на услугата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abbey National</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:289">EU:C:2006:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това заключение е възприето по-късно в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130307">7 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>GfBk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:141">EU:C:2013:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>GfBk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:697">EU:C:2012:697</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съответно той постановява, че за да са обхванати от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>СИФ<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, нищо не пречи различните услуги, съставляващи управлението на инвестиционните фондове, да бъдат отделени една от друга и някои от тях да се предоставят от управител, трето лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abbey National</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:289">EU:C:2006:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това заключение е възприето в точка 63 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Накрая и преди всичко, Съдът е разработил критерии, съгласно които, за да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>освободени сделки<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> по смисъла на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, предоставените от управител, трето лице, услуги по управление трябва в общи линии да представляват <HT TYPE="ITALIC">едно обособено цяло</HT> и да са <HT TYPE="ITALIC">специфични и съществени</HT> за управлението на СИФ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970605">5 юни 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>SDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑2/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:278">EU:C:1997:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abbey National</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:289">EU:C:2006:289</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130307">7 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>GfBk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:141">EU:C:2013:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От това следва, че съгласно тази съдебна практика въпросното освобождаване не обхваща всички форми на управление на СИФ, а само управлението на СИФ, което отговаря на тези критерии. Впрочем в писменото си становище Комисията изразява съмнения относно квалификацията на извършваната от BFMI доставка, и по-специално относно специфичния ѝ характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В настоящото дело от представената на Съда преписка е видно, че BlackRock получава услугите, доставяни от BFMI, чрез платформата Aladdin, която използва за управлението както на СИФ, така и на други фондове. По-специално запитващата юрисдикция посочва, първо, че Aladdin предоставя анализи на пазара, мониторинг на изпълнението и оценка на риска, за да подпомогне управителите на инвестиционни портфейли при вземането на инвестиционни решения. Второ, Aladdin следи съответствието с правната уредба. Трето, запитващата юрисдикция обяснява, че Aladdin дава възможност за прилагане на оперативни решения. Така функциите на Aladdin покриват целия инвестиционен цикъл, като подпомагат управителите на инвестиционни портфейли при вземането на инвестиционни решения, спазването на правната уредба и прилагането на оперативни решения. Както запитващата юрисдикция, така и First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд, данъчно отделение) заключават, че услугите, доставяни от BFMI чрез платформата Aladdin, отговарят на критериите, които Съдът е разработил за целите на определянето дали доставките на услуги, извършвани от доставчик, трето лице, за лице, управляващо фондове, могат да бъдат освободени от облагане съгласно член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, а именно в общи линии да представляват <HT TYPE="ITALIC">едно обособено цяло</HT> и да са <HT TYPE="ITALIC">специфични и съществени</HT> за управлението на СИФ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Макар че обстоятелствата в главното производство могат да предложат отлична възможност за преразглеждане на критериите, на които трябва да отговаря дадена доставка на услуги, за да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>управление на СИФ<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, когато тази услуга се предоставя от трето лице чрез електронна платформа, считам, че този дебат не може да се осъществи в рамките на настоящото дело. В това отношение следва да се припомни, от една страна, че в рамките на съдебното сътрудничество, установено с<?PAGE NO="9"?> член 267 ДФЕС, само националната юрисдикция е компетентна да прецени както необходимостта от преюдициално заключение, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosado Santana</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑177/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:557">EU:C:2011:557</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191024">24 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Topaz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑211/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:906">EU:C:2019:906</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От друга страна, в рамките на това сътрудничество националните юрисдикции трябва да анализират разглежданите сделки, а Съдът — да предоставя на тези юрисдикции всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което те са сезирани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051027">27 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Levob Verzekeringen и OV Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑41/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:649">EU:C:2005:649</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120927">27 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Field Fisher Waterhouse</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑392/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:597">EU:C:2012:597</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130221">21 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Žamberk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:95">EU:C:2013:95</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По-специално, запитващата юрисдикция, която разполага с всички елементи, позволяващи ѝ да анализира всяка от разглежданите в главното производство сделки, трябва да прецени дали тези услуги се обхващат от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>управление на СИФ<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> по смисъла на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В настоящото дело няма никакво съмнение, че запитващата юрисдикция е анализирала горепосочените критерии за прилагане в светлината на практиката на Съда относно разглежданото освобождаване. След подробен анализ тази юрисдикция е стигнала до извода, че доставките, които BFMI извършва като доставчик, трето лице, чрез Aladdin за управлението на СИФ, отговарят на посочените критерии<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>От преписката е видно, че първоинстанционният съд, First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд (данъчно отделение), е стигнал до същия извод.</P></NOTE>. Ето защо с настоящото преюдициално запитване запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали единна доставка трябва да се облага с единна данъчна ставка и дали възнаграждението за тази доставка трябва да се определя по специфичен начин в зависимост от използването на услугите по управление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>От това следва, че в случая не се поставя отново въпросът дали в модерния свят, в който все повече услуги се предоставят чрез електронни средства, е необходимо да се прецизират установените в съдебната практика критерии относно доставките на услуги по управление от трети лица, когато тези услуги се доставят през електронна платформа. В това отношение следва да се подчертае, че главното производство повдига по-общ въпрос, а именно дали условието, съгласно което доставчиците на услуги, трети лица, трябва да бъдат специални, е изпълнено в контекст, в който тези услуги се предоставят чрез информационна платформа, функционираща по един и същ начин за всички фондове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>В писменото си становище Комисията изразява съмнения относно квалификацията на извършваната от BFMI доставка, и по-специално относно специфичния ѝ характер за целите на квалифицирането ѝ като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>управление на СИФ<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</P></NOTE>. С оглед на констатацията в точка 38 от настоящото заключение в рамките на анализа на преюдициалния въпрос е достатъчно да се изходи от схващането, че услугите, които BFMI доставя чрез платформата си Aladdin (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>услугите на Aladdin<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>), освен че се използват за управлението на други фондове, са специфични и съществени за управлението на СИФ и представляват едно обособено цяло.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По данъчното третиране на единните доставки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че единната доставка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Отбелязвам, че в практиката на Съда единната доставка понякога се нарича <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>единна комплексна доставка<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> (вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130117">17 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>BGŻ Leasing</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑224/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:15">EU:C:2013:15</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mapfre asistencia и Mapfre warranty</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑584/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:488">EU:C:2015:488</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>една единна комплексна сделка<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> (вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161208">8 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stock ‘94</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑208/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:936">EU:C:2016:936</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). За целите на настоящото заключение ще използвам понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>единна доставка<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</P></NOTE> може да обхваща два вида положения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Както подчертава генералният адвокат Sharpston в заключението си по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Deutsche Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:276">EU:C:2012:276</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>[н]алице е [единна] доставка, когато i) два или повече елемента от нея са толкова тясно свързани, че образуват отделна, неделима икономически доставка, която би било изкуствено да се раздробява или ii) при която един или повече елементи представляват основната доставка, а други елементи са съпътстващи<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</P></NOTE>. Всъщност в решение Deutsche Bank<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:484">EU:C:2012:484</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът е постановил, че единна доставка е налице, когато един от елементите трябва да се разглежда като основна доставка или когато два или повече елемента или действия, предоставени от данъчнозадълженото лице на потребителя, в случая на средния потребител, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една неделима икономически доставка, която би било изкуствено да се раздробява<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:484">EU:C:2012:484</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Освен това в това решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:484">EU:C:2012:484</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът е постановил, че посочените елементи може да са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>не само[…] неделими<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, но и поставени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>на една и съща плоскост<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, ако <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>[и] единият, и другият елемент са абсолютно необходими, за да се извърши цялостната услуга, поради което няма как да се приеме, че единият трябва да се разглежда като основната, а другият — като съпътстващата услуга<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:484">EU:C:2012:484</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Впрочем от практиката на Съда следва, че в рамките на цялостната преценка доминиращият елемент на единната доставка трябва да се определи в зависимост от качественото и количественото значение на елементите, за които се отнася разглежданото освобождаване, спрямо това на елементите, по отношение на които това освобождаване не се прилага<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130221">21 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Žamberk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:95">EU:C:2013:95</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Ако се приеме за установено, че извън използването им за управление на други фондове услугите на Aladdin са специфични и съществени за управлението на СИФ и образуват едно обособено цяло, следва да се провери дали те представляват отделна, неделима икономически доставка (1). По-нататък, възниква въпросът за данъчното третиране предвид съществуването на съдебни решения, допускащи диференцирано третиране на различни сделки, в които Съдът се отклонява от класическата съдебна практика (2). Накрая, следва да се разгледа специфичният случай на дружество, управляващо инвестиционни фондове, от които по-малката част са СИФ (3).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По квалификацията на доставка като единна доставка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>От преюдициалното запитване и от приложените към него решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решения на запитващата юрисдикция, както и на First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд (данъчно отделение).</P></NOTE> е видно, че националните юрисдикции квалифицират услугите на Aladdin като единна доставка. Тъй като обаче BlackRock използва тази единна доставка както за управлението на СИФ, така и за управлението на други фондове, страните имат различни становища по въпроса дали в конфигурация като разглежданата в настоящия случай доставката на услуги следва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>единна и неделима доставка<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, или може да се разглежда като основна доставка, а именно управлението на други фондове, които съставляват по-голямата част от управляваните от BlackRock фондове, придружена от съпътстваща доставка, а именно управлението на СИФ, които са по-малката част от управляваните от BlackRock фондове. Поставеният от националната юрисдикция въпрос, изглежда, се основава на схващането, че услугите на Aladdin представляват единна доставка, съставена от няколко елемента.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Според Комисията в случая не става въпрос за единна доставка, разделена на една основна и една или няколко съпътстващи я второстепенни доставки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Отбелязвам, че в съдебното заседание Комисията квалифицира разглежданите услуги като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>недиференцирана доставка без заложено разграничение[, що се отнася до получателя]<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</P></NOTE>. Правителството на Обединеното кралство пък счита, че разглежданата доставка е единна доставка, съставено от няколко елемента, като от количествена и качествена гледна точка управлението на другите фондове е доминиращият елемент на тази доставка. От това следвало, че на облагане подлежи цялата единна доставка. За да предложа решение на този проблем и да квалифицирам разглежданата доставка, ще разгледам съдебната практика относно единната комплексна доставка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Най-напред следва да се припомни, че за целите на ДДС обикновено всяка доставка трябва да бъде считана за отделна и независима, както следва от член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112. Това означава, че сделката, която от икономическа гледна точка се състои само от една доставка, не бива изкуствено да се раздробява, за да не се нарушава функционирането на системата на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990225">25 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>CPP</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑349/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:93">EU:C:1999:93</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В същото време с оглед на нейната сложност не може да се изключи възможността доставката да включва елементи, които — взети поотделно — биха били облагани по различен начин. В това отношение съгласно съдебната практика, когато една доставка включва един основен и един съпътстващ елемент, последният следва режима, предвиден за първия. Става въпрос за съдебната практика, прилагаща максимата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/><HT TYPE="ITALIC">accessorium principale sequitur</HT><QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Съдебната практика, закрепила този подход, стъпва по-специално на решение CPP<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990225">25 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>CPP</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑349/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:93">EU:C:1999:93</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В случая по това дело Съдът е трябвало да определи дали различните услуги в план, съгласно който срещу заплащане на определена сума на притежателите на кредитни карти се предлагат застрахователна услуга и картова регистрация, могат да ползват предвиденото в член 13, част Б, буква а) от Шеста директива освобождаване за застрахователните сделки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Понастоящем член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112.</P></NOTE>. Съдът припомня принципа, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>доставката, която от икономическа гледна точка се състои само от една услуга, не бива изкуствено да се раздробява, за да не се нарушава функционирането на системата на ДДС<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990225">25 февруари 1999 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑349/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:281">EU:C:1998:281</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. в това отношение заключението на генералния адвокат Fennelly по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>CPP</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑349/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:281">EU:C:1998:281</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този смисъл единна е доставката, когато един или повече елементи трябва да се разглеждат като съставляващи основната доставка, докато в обратния случай един или повече елементи трябва да се разглеждат като една или повече допълнителни доставки, които имат същото данъчно третиране като основната доставка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990225">25 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>CPP</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑349/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:93">EU:C:1999:93</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Тези изводи са възприети в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:484">EU:C:2012:484</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в което Съдът постановява по-специално, че услуга по управление на портфейл, тоест извършвана срещу възнаграждение дейност, при която данъчнозадълженото лице взима самостоятелно решение дали да закупи и продаде ценни книжа и изпълнява това решение с покупката и продажбата на ценните книжа, се състои от два елемента, които са толкова тясно свързани, че обективно образуват една икономическа доставка. След като в точки 22—29 от това решение квалифицира разглежданата доставка като единна доставка, Съдът все пак приема, че упражняваната от Deutsche Bank дейност по управление на портфейл не може да се обхване от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>управление на СИФ<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> по смисъла на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, тъй като се състои в управление на активите на отделно лице, чиято обща стойност трябва да е сравнително висока, за да бъде управлението им доходоносно.</P></NOTE>. Съдът уточнява и че една доставка трябва да бъде разглеждана като съпътстваща дадена основна доставка, когато за клиентите тя представлява не цел сама по себе си, а начин да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180118">18 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadion Amsterdam</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:22">EU:C:2018:22</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>По-нататък, подходът, съгласно който съпътстващото следва основното, е потвърден наскоро в контекста на други дела.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Така в делото, приключило с решение Žamberk<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130221">21 февруари 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑18/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:95">EU:C:2013:95</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът е сезиран с въпроса дали достъпът до аквапарк, в който на посетителите се предлагат не само съоръжения, даващи възможност за практикуване на спортни дейности, но също и други видове дейности за развлечение и отдих, попада в приложното поле на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112. В това отношение според Съда обстоятелството, че аквапаркът предлага общ входен билет, даващ достъп до всички съоръжения, без да се прави никакво разграничение в зависимост от вида на действително използваното съоръжение, начина и продължителността на неговото използване през периода на валидност на входния билет, е важно указание за наличието на единна доставка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130221">21 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Žamberk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:95">EU:C:2013:95</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От това следва, че когато няколко елемента се предлагат като едно цяло, без да се прави никакво разграничение между действително използваните елементи, те следва да подлежат на еднакво третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Същият подход е възприет и в решение Stadion Amsterdam<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180118">18 януари 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑463/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:22">EU:C:2018:22</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В решението по това дело Съдът е трябвало да се произнесе по данъчното третиране на билет, позволяващ на посетителя да се ползва както от посещение с гид на стадиона на AFC Ajax, така и от посещение на музея на този футболен клуб. Съдът квалифицира тези сделки като единна доставка, съставена от посещение с гид на стадиона като основен елемент и посещението на музея на AFC Ajax като съпътстващ елемент. От Съда се иска по-специално да установи каква ставка на ДДС е приложима към тази единна доставка. В това отношение той изрично уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>от самата квалификация като една-единствена доставка на сделка, съдържаща няколко елемента, произтича, че по отношение на тази сделка се прилага <HT TYPE="ITALIC">една и съща ставка на ДДС</HT><QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, тъй като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>[в]ъзможността, оставена на държавите членки, да прилагат по отношение на отделните елементи, съставляващи [единна] доставка, различните ставки на ДДС, приложими към тези елементи, вод[и] до изкуственото разделяне на части на тази доставка и крие[…] риска от изкривяване на функционирането на системата на ДДС<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180118">18 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadion Amsterdam</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:22">EU:C:2018:22</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Курсивът е мой. Освен посочените по-горе съдебни решения, подходът, съгласно който съпътстващото следва основното, е потвърден в определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120119">19 януари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Purple Parking и Airparks Services</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑117/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:29">EU:C:2012:29</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което Съдът посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>фактът, че при други обстоятелства разглежданите елементи могат или се доставят отделно [е без значение], тъй като тази възможност е тясно свързана с понятието за единна сложна сделка<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>. В точка 39 от това определение Съдът уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>третирането на няколко услуги като единна доставка от гледна точка на ДДС задължително води до данъчно третиране на тези услуги, различно от това, което те биха получили, ако бяха доставени поотделно<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</P></NOTE>. Според мен от това ясно следва, че сделка, съдържаща няколко елемента, трябва да получи единно третиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180118">18 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadion Amsterdam</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:22">EU:C:2018:22</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Накрая, с оглед на фактическите обстоятелства по настоящото дело, както са описани от запитващата юрисдикция, считам, че в случая не е налице положение, попадащо в хипотезата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/><HT TYPE="ITALIC">accessorium principale sequitur</HT><QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>. Всъщност от представената на Съда преписка е видно, че управителите на BlackRock ползват разнообразна информация, която включва различни етапи на инвестиционната дейност, но която като цяло може да се разглежда като единен информационен поток, основаващ се на споразумението от <DATE ISO="20100101">1 януари 2010 г.</DATE> за лиценза и услугите на Aladdin<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Преюдициално запитване, приложение 1, точка 9.</P></NOTE>. Макар да не може да се изключи възможността всички посочени по-горе услуги да бъдат доставяни поотделно, от данните, предоставени в съдебното заседание, и от представената на Съда преписка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Като се позовава на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130307">7 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>GfBk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:141">EU:C:2013:141</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в точка 184 от решението си First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд) (данъчно отделение) посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>услугите на Aladdin са неразривно свързани […] с предприятията получатели в качеството им на лица, управляващи фондове<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, като добавя, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>аналитичните и надзорните функции, например, са изцяло насочени към ефективното управление на фондове<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>.</P></NOTE> изглежда, че управителите на портфейли търсят комбинацията от тези елементи, поради което е приемливо да се счита, че те са толкова тясно свързани, че обективно образуват отделна, неделима икономически доставка. Ето защо, както следва от преюдициалното запитване, от гледна точка на получателя стойността на разглежданата доставка на услуга произтича от комбинираното използване на разглежданата<?PAGE NO="13"?> информационна платформа през различните инвестиционни цикли. По-конкретно услугите по анализ на пазарите, мониторинг на изпълнението, оценка на риска, контрол за съответствието с правната уредба и осъществяване на сделките могат да бъдат предоставяни по съвместен и допълващ се начин и поставени на една и съща плоскост. Съответно, изглежда, че разглежданата доставка е единна доставка, съставена от няколко поставени на една и съща плоскост елемента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Отбелязвам, че в съдебното заседание Комисията квалифицира разглежданите услуги като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>недиференцирана доставка без заложено разграничение[, що се отнася до получателя]<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Следователно от икономическа гледна точка става въпрос за доставка, която дружеството BlackRock закупува в пакет за целите на инвестиционната дейност на притежаваните от него фондове. Като се има предвид, че едни и същи елементи на услугите на Aladdin се използват както за управлението на СИФ — сделка, за която се отнася предвиденото в член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 освобождаване, така и за управлението на другите фондове — сделка, която не може да се ползва от това освобождаване — възниква въпросът какво да е данъчното третиране на тези услуги.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По диференцираното третиране на различните сделки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>BlackRock по същество твърди, че член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 може да се тълкува в смисъл, че допуска данъчната основа на единна доставка на услуги по управление да се определя диференцирано по начин, позволяващ в нея да влязат само сделките, осъществени в полза на фонд, чието управление не е освободено от данъчно облагане. То твърди, че когато получателят на разглежданите услуги притежава СИФ и други фондове, възнаграждението следва да се раздели пропорционално в зависимост от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>стойността на […] активи[те]<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, управлявани от получателя на посочените услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>От друга страна, правителството на Обединеното кралство и Комисията твърдят, че съставена от няколко елемента единна доставка, която се използва предимно за облагаемото управление на други фондове, които не са СИФ, не подлежи на такова определяне, поради което трябва да се обложи в своята цялост.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Неприложимостта към настоящия случай на изключенията, възприети в съдебната практика</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Както е видно от представената на Съда преписка и от становищата на страните, в практиката си Съдът вече е приел, че съществуват положения, при които по отношение на елементите на единна доставка се прилага различно от гледна точка на ДДС третиране. Както подчертава правителството на Обединеното кралство, сред съдебните решения, посочени в преюдициалното запитване, решения Talacre Beach Caravan Sales<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑251/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:451">EU:C:2006:451</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Комисия/Франция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100506">6 май 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑94/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:253">EU:C:2010:253</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> са единствените, в които Съдът допуска различните елементи на единна доставка да бъдат третирани по два различни начина от гледна точка на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>За подробен преглед на различните ставки на облагане вж. заключението на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Regards Photographiques</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑145/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:184">EU:C:2019:184</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Макар запитващата юрисдикция да се е позовала на споменатите съдебни решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Точка 22 от акта за преюдициалното запитване.</P></NOTE>, те според мен установяват изключения, а не общи принципи, поради което и не могат да се приложат към настоящия случай.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Всъщност, на първо място, делото, приключило с решение Talacre Beach Caravan Sales<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑251/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:451">EU:C:2006:451</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, се отнася до въпроса дали оборудването за каравани трябва да бъде облагано по същия начин като самите каравани. Законодателството на Обединеното кралство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Благоприятното данъчно третиране (нулева ставка) на караваните произтича от упражняването от Обединеното кралство на възможност, предоставена през преходния период съгласно член 28, параграф 2 от Шеста директива. Тази възможност беше механизъм, позволяващ да се запазят някои дерогации от общата система на ДДС, действащи към <DATE ISO="19910101">1 януари 1991 г.</DATE></P></NOTE> прилага нулева ставка само за самите каравани и изрично изключва тяхното оборудване. Впрочем Съдът е постановил, че когато основният елемент на единна доставка се облага с нулева ставка (освобождаване с възстановяване на данъка), останалите съпътстващи елементи все пак подлежат на облагане. Следователно концепцията за единна сделка, съставена от няколко елемента, не задължава държавата членка да третира другите елементи по същия начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Важно е обаче да се подчертае, че обстоятелствата, характеризиращи това дело, са много специфични, тъй като предмет на разглеждане е възможността, предоставена на държавите членки съгласно член 28, параграф 2 от Шеста директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Понастоящем член 110 от Директива 2006/112.</P></NOTE>, да прилагат освобождавания с възстановяване на платения данък, а тази възможност може да бъде приравнена на stand-still клауза, която представлява дерогация от разпоредбата, установяваща стандартната ставка на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Talacre Beach Caravan Sales</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑251/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:451">EU:C:2006:451</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът впрочем изрично констатира този изключителен характер на разглежданото дело, като посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>[м]акар от съдебната практика несъмнено да следва, че единната доставка по принцип се облага с единна ставка на ДДС, тя допуска възможността за отделно облагане на някои съставни части на тази доставка, когато само такова облагане изпълнява условията за прилагане на освобождаване с възстановяване на платения данък съгласно член 28, параграф 2, буква а) от Шеста директива<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Talacre Beach Caravan Sales</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑251/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:451">EU:C:2006:451</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>На второ място, в рамките на делото, приключило с решение Комисия/Франция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100506">6 май 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑94/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:253">EU:C:2010:253</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, отнасящо се до данъчното третиране на превоза на тленни останки в контекста на доставката на услуги от погребалните служби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Приложение III, точка 16 от Директива 2006/112 разрешава прилагането на намалена ставка за доставката на услуги от погребални служби.</P></NOTE>, Съдът е трябвало да определи дали Френската република е изпълнила задълженията си по членове 96—98 и член 99, параграф 1 от Директива 2006/112. Всъщност Комисията е счела, че изкуственото отделяне на услугата по превоз на тленни останки с превозно средство от съвкупността, състояща се от доставяните от погребалните служби услуги, води до прилагане от тази държава членка на две различни ставки на ДДС за две съставни части на една доставка, която трябва да се разглежда като единна. Съдът заключава, че френската правна уредба не нарушава член 98, параграф 1 от Директива 2006/112, който предвижда възможността държавите членки да прилагат намалена ставка на ДДС спрямо дадена категория доставки, посочени в приложение III към тази директива, а именно по-специално доставките на услуги от погребалните служби. Всъщност Съдът постановява, че превозът на тленни останки с превозно средство представлява конкретен и специфичен елемент в рамките на доставките на услуги от погребалните служби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100506">6 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑94/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:253">EU:C:2010:253</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Комисията твърди, че посоченият превоз е част от единна услуга, съставена от няколко предоставяни от погребалните служби елемента.</P></NOTE>. В това производство за установяване на неизпълнение на задължения Съдът приема, че не е необходимо да разглежда въпроса дали доставките на такива служби представляват единни доставки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Всъщност в точка 34 от това решение Съдът отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>за произнасянето по основателността на настоящия иск не е необходимо Съдът да преценява, както поддържа Комисията, дали доставките на услуги от погребалните служби трябва да се считат за единна операция от гледна точка на очакванията на средностатистическия потребител<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>.</P></NOTE>, нито въпроса за различното третиране на такива услуги.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че от обстоятелствата по делата, приключили с посочените по-горе решения, става ясно защо тези решения се отклоняват от обичайната съдебна практика в тази област. Настоящото дело обаче не попада в обхвата на нито едно от двете изключения от общия принцип, съгласно който за единна доставка се прилага единно третиране. В подкрепа на тезата си за прилагането на пропорционална ставка в зависимост от използването на услугите BlackRock се позовава на решение Комисия/Люксембург<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170504">4 май 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑274/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:333">EU:C:2017:333</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което според мен не може да се приложи към настоящото дело.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Неприложимостта към настоящия случай на решение Комисия/Люксембург</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Това решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170504">4 май 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑274/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:333">EU:C:2017:333</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> е постановено в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения относно начина, по който Великото херцогство Люксембург е приложило освобождаването за самостоятелни групи лица (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>СГЛ<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>), посочено в член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112. Съдът разглежда по-специално въпроса дали и как предвиденото в тази разпоредба освобождаване може да се приложи за доставки, извършвани от независима група за осъществяващи дейност нейни членове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Изтъкнатият от Комисията довод се отнася до обстоятелството, че люксембургската правна уредба не ограничава възможността за освобождаване до услуги, използвани за освободени от облагане извършени доставки или за дейности, които не попадат в приложното поле на данъка. Тези практики позволявали освобождаване на услуги, използвани за облагаеми доставки, когато оборотът на получателя на облагаемите услуги не надхвърля 30 % (в някои случаи 45 %) от общия му оборот.</P></NOTE>. Съдът постановява, че тази разпоредба не предвижда освобождаване за доставките на услуги, които не са пряко необходими за освободените дейности на членовете на СГЛ или във връзка с които те не са данъчнозадължени лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Откъсите от решение Комисия/Люксембург<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170504">4 май 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑274/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:333">EU:C:2017:333</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, на които се позовава BlackRock, се съдържат в точки 53 и 54, в които Съдът дава отговор на доводите на държавата членка ответник. Така в точка 53 от това решение Съдът уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>услугите, извършвани от СГЛ, чиито членове извършват и облагаеми дейности, могат да се ползват от това освобождаване, но само доколкото тези услуги са пряко необходими за освободените дейности на тези членове или във връзка с които те не са данъчнозадължени лица<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>. В точка 54 от посоченото решение Съдът отбелязва по-специално, че държавата членка ответник <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>не е посочил[а] евентуално поради каква причина би било изключително трудно СГЛ да фактурира тези услуги без ДДС в <HT TYPE="ITALIC">зависимост от частта, която заемат</HT> в съвкупността от дейностите на нейните членове освободените от този данък дейности или дейностите, във връзка с които те не са данъчнозадължени лица<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170504">4 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Люксембург</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:333">EU:C:2017:333</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Считам, че позоваването на решение Комисия/Люксембург<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170504">4 май 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑274/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:333">EU:C:2017:333</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> не предлага насоки за разрешаването на настоящото дело. В това отношение от него несъмнено следва, че освобождаването по принцип може да се изчислява пропорционално, за да се запази действието му. В споменатото решение обаче това съображение, изглежда, се основава на текста на член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112, в който се споменава изрично <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>делът<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> на членовете на СГЛ от разходите. Трябва обаче да се констатира, че в член 135, параграф 1, буква ж) от тази директива такова позоваване липсва. При това положение от сравнението на текстовете на двете разглеждани разпоредби се вижда, че определянето на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>дяловете<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>, което би могло да се допусне съгласно член 132, параграф 1, буква е) от споменатата директива, не може<?PAGE NO="16"?> да се приложи за член 135, параграф 1, буква ж) от същата директива, още повече че прегледът на мотивите на решение Комисия/Люксембург<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170504">4 май 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑274/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:333">EU:C:2017:333</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и по-специално тези в точки 51 и 53, показва, че в анализа си Съдът отдава особено значение на текста на член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Освен това, макар да е вярно, че мотивите, които се съдържат в решенията на Съда, би трябвало по принцип да са еднакво валидни, независимо от естеството на акта, а именно иск за установяване на неизпълнение на задължения, уреден в членове 258—260 ДФЕС, или преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС, все пак е рисковано съображенията, свързани с тези решения, да се прилагат автоматично към другите дела, без да се отчитат обстоятелствата от фактическо, правно и контекстуално естество. Както вече посочих, от една страна, текстът на разпоредбата, която е подложена на преценка в рамките на решение Комисия/Люксембург<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170504">4 май 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑274/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:333">EU:C:2017:333</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, се различава от текста на тази, която Съдът трябва да тълкува в настоящото дело. От друга страна, до Съда е отправен въпрос с ограничен обхват, а именно дали съответната държава членка е транспонирала правилно член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112. Предвид тези съображения считам, че с посоченото решение Съдът не е имал за цел да промени трайната си практика относно единна доставка, съставена от няколко елемента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Вж. т. 46 и 47 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Нито съображенията, развити в посоченото решение, нито цитираната в него съдебна практика биха могли да се използват в подкрепа на противоположен извод. С оглед на тези съображения считам, че с решение Комисия/Люксембург<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170504">4 май 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑274/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:333">EU:C:2017:333</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> не се установяват принципи, които могат да предложат насоки за разрешаването на настоящото дело.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По специфичния случай на дружество, което притежава по-малка част СИФ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>След приемането на схващането, от една страна, че услугите на Aladdin са специфични и съществени за управлението на СИФ и на други фондове и представляват едно обособено цяло и от друга страна, че представляват единна доставка, отделна и неделима икономически, следва да се провери дали съответстващата на тази доставка данъчна основа трябва да бъде разделена с мотива, че част от тази доставка се използва за управлението на СИФ и че ако беше използвана отделно за СИФ, щеше да е освободена от ДДС. С други думи, трябва ли наличието на миноритарен дял СИФ, чието управление би трябвало да е освободено от облагане, в дружество, притежаващо различни фондове, да стане причина за разделяне на данъчната основа? Според мен на този въпрос трябва да се отговори отрицателно по редица причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Най-напред е важно да се подчертае, че с предвидените в член 135, параграф 1 от Директива 2006/112 случаи на освобождаване се има предвид постигането на определени цели, сред които целта на буква ж) от този параграф <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>да се улеснят инвеститорите да инвестират в ценни книжа посредством предприятия за инвестиране<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070628">28 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и The Association of Investment Trust Companies</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑363/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:391">EU:C:2007:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така с тази разпоредба законодателят на Съюза цели да се гарантира данъчна неутралност на общия режим на ДДС при избора между преките инвестиции в ценни книжа и тези, които се извършват чрез предприятия за колективно инвестиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070628">28 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>JP Morgan Fleming Claverhouse Investment Trust и The Association of Investment Trust Companies</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑363/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:391">EU:C:2007:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130307">7 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wheels Common Investment Fund Trustees и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑424/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:144">EU:C:2013:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>ATP PensionService</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑464/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:139">EU:C:2014:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151209">9 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fiscale Eenheid X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑595/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:801">EU:C:2015:801</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Що се отнася до целта на освобождаването, вж. заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Abbey National</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:523">EU:C:2005:523</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), че управлението на СИФ трябва да бъде освободено, тъй като предвид малкия обем инвестиции, до които имат достъп, възможността на малките инвеститори да инвестират пряко средствата си в широк набор от ценни книжа, е ограничена. Впрочем според генералния адвокат Kokott те често не разполагат с необходимите познания, за да сравнят и изберат съответните ценни книжа.</P></NOTE>. Ако Съдът отговори на преюдициалния въпрос по предложения от BlackRock<?PAGE NO="17"?> начин, съществува опасност да се попречи на постигането на тази цел. Тъй като не се спори, че услугите на Aladdin представляват доставка, която BlackRock използва за управлението както на СИФ, така и на други фондове, разглежданото освобождаване се иска за услуги, които не се ползват <HT TYPE="ITALIC">само</HT> за управлението на СИФ. Като се има предвид, че предвиденото в член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 освобождаване не се отнася за управлението на други фондове, освобождаване, било то само частично, за такава доставка, ползвана основно за другите фондове, не е в съответствие с посочената цел, която е заложено да се постигне с това освобождаване. Впрочем предоставянето на освобождаване за доставка на услуги, която се ползва и за другите фондове, и за СИФ, би довело до отклонение от съдебната практика, посочена в точки 36 и 37 от настоящото заключение, която с оглед на същата тази цел изисква услугите по управление, предоставени от управител, трето лице, в общи линии да представляват едно обособено цяло и да са специфични и съществени за управлението на СИФ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Извън факта, че при обстоятелствата в главното производство разглежданото освобождаване не би било в съответствие с целта, която е заложено да се постигне с него, срещу застъпвания от BlackRock подход има и доводи от практично естество. Всъщност, що се отнася до услугите на Aladdin, няма как да се изолира отделна характеристика в рамките на тази доставка, позволяваща да се определи каква част от услугите е насочена към управлението на СИФ и каква към другите фондове. В това отношение BlackRock предлага <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>цената, плащана за услугите по управление, по същество [да] се изчислява пропорционално на стойността на управляваните активи<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>. Не мога да не изразя несъгласието си с това предложение. Следва да се подчертае, че текстът на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 се отнася до освобождаването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>сделките<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, състоящи се в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>управлението на СИФ<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>, а не до освобождаване в зависимост от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>управляваните активи на СИФ<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>. Освен това, както правилно изтъква правителството на Обединеното кралство, подобен механизъм би бил в противоречие с естеството на системата на ДДС и би я направил неприложима<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Не споделям обаче довода на правителството на Обединеното кралство, че третото лице, което предоставя услугата по управление на разглежданите фондове, не познава тяхната стойност, което би създало проблем в случаите, когато дължимият ДДС се плаща от самия управител. Напълно логично е да се предположи, че доставящото този вид услуги трето лице познава тяхната стойност.</P></NOTE>. Всъщност приложимият за единната доставка ДДС ще се променя постоянно в зависимост от стойността на СИФ и на другите фондове, в чието управление участва въпросната платформа. Поради това възниква въпросът кой е моментът, към който трябва да се определи посочената стойност. От това следва, че разпределението на дължимия ДДС в зависимост от стойността на управляваните фондове би могло да доведе до разширяване на обхвата на това освобождаване до другите фондове, чието управление не подлежи на освобождаване. Такъв резултат обаче не би позволил да се постигне посочената по-горе цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Това съображение се потвърждава от съдебната практика, съгласно която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>твърде подробно разбиване на [единна] комплексна доставка на различни доставки, които следва да се квалифицират поотделно, би направило още по-трудно прилагането на разпоредбите в областта на ДДС<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, като Съдът дори решава да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>даде предимство на практичността пред точността<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Levob Verzekeringen и OV Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑41/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:292">EU:C:2005:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и бележка под линия 23).</P></NOTE>. Така, ако се приеме, че е налице единна доставка, но данъчната ѝ основа е разделена, за да се приложат няколко ставки на ДДС, това би било в противоречие с целта на съдебната практика в областта на комплексните доставки, а именно да се запази правилното функциониране на системата на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Talacre Beach Caravan Sales</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑251/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:295">EU:C:2006:295</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност тази съдебна практика подчертава проблема при критериите за определяне на единната доставка в зависимост от получателя, а именно липсата на обективен, прозрачен и предвидим критерий за такова определяне. При обстоятелствата в главното производство е невъзможно или поне много трудно да се определи съотношението, в което BlackRock използва услугите на Aladdin за управлението на СИФ, нещо, с което BlackRock се съгласява в съдебното заседание.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Признавам, че положението би било различно, ако услугите на Aladdin се ползваха от дружество, занимаващо се единствено с управлението на СИФ. В този случай би възникнал въпросът за принципа на данъчна неутралност, съгласно който операторите трябва да могат да избират модела на организация, който от стриктно икономическа гледна точка им е най-удобен, без да поемат риска техните сделки да бъдат изключени от освобождаването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Вж. т. 31 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Всъщност, както Съдът вече е уточнил, посоченият принцип е не норма на първичното право, която може да определи валидността на случай на освобождаване, а принцип за тълкуване, който трябва да се прилага наред с принципа, че случаите на освобождаване трябва да се тълкуват стриктно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:484">EU:C:2012:484</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така този принцип няма как да разшири обхвата на даден случай на освобождаване, след като липсва недвусмислена разпоредба в този смисъл<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:484">EU:C:2012:484</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и заключението на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Deutsche Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑44/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:276">EU:C:2012:276</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В конкретния случай е очевидно, че ако се допусне освобождаване в зависимост от стойностите на фондовете, разглежданото освобождаване ще се разшири и до другите фондове, които по принцип не трябва да се ползват от него. Различно тълкуване на принципа на данъчна неутралност би било в противоречие с разрешението, възприето в цитираната в точки 46—50 от настоящото заключение съдебна практика, в която Съдът заключава, че по отношение на единна доставка, съставена от два отделни елемента, единият от които е основен, а другият съпътстващ, за които, ако са предмет на отделни доставки, биха се прилагали различни ставки на ДДС, трябва да се прилага единствено ставката на ДДС, приложима към тази единна доставка, определена в зависимост от основния елемент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180118">18 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stadion Amsterdam</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:22">EU:C:2018:22</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Накрая, считам, че поради посочените по-горе причини, ако единната доставка, която съставляват услугите на Aladdin, не се обложи в нейната цялост, а по друг начин, това би нарушило изискването за стриктно тълкуване на случаите на освобождаване, предвидени в член 135, параграф 1 от Директива 2006/112. Това изискване отразява волята на законодателя на Съюза да освободи от ДДС управлението на СИФ, без да разширява това освобождаване до другите видове фондове или до дейности, различни от управлението им. Считам, че критериите, свързани с управлението на СИФ, следва да се разбират именно в този смисъл<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Вж. т. 36 и 37 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Прочитът на другите разпоредби на Директива 2006/112, които BlackRock цитира, не позволява да се възприеме противоположен подход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>В писменото си становище BlackRock посочва член 136 и член 168, буква а) от Директива 2006/112.</P></NOTE>. Следва да се заключи, че разпоредбата, за която се отнася настоящото преюдициално производство, а именно член 135, параграф 1 от Директива 2006/112, е насочена към освобождаване само на управлението на СИФ, което се потвърждава от целта ѝ да се улеснят дребните инвеститори да инвестират в ценни книжа посредством предприятия за инвестиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения считам, че целта на предвиденото в член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 освобождаване не е то да се предоставя за дейности по управление, доставяни чрез използвана както за СИФ, така и за други фондове информационна платформа. От това следва, че в настоящото дело освобождаването, предвидено за управлението на СИФ, не може да се предостави за услугите, които BFMI доставя на BlackRock.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Все пак държа да подчертая, че при обстоятелства, различни от представените на Съда в настоящото дело, посоченото освобождаване би могло евентуално да се предостави за услугите, предлагани от трето лице на лице, управляващо фондове, при условие че доставчикът на услуги предостави подробни данни, позволяващи на данъчната администрация да установи точно и обективно конкретните услуги, предоставяни специално за СИФ. Всъщност в тази хипотеза<?PAGE NO="19"?> доставките, извършвани единствено за СИФ, биха могли да бъдат освободени от облагане съгласно член 135, параграф 1 от Директива 2006/112, при условие че доставчикът на услугите по управление на фондове (или получателят на тези услуги в случай на обратно начисляване) успее да предостави на данъчната администрация такива данни, което от данъчна гледна точка би довело до обективно третиране на сходни положения. Тъй като в настоящото дело такива данни липсват, тази хипотеза не е налице и освобождаването, предвидено в член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, не може да бъде предоставено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос на Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Второинстанционен административен съд (отделение по данъчни и финансови дела), Обединено кралство) по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>Член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване не се отнася за единна доставка на услуги по управление като разглежданата в главното производство, която се предоставя чрез информационна платформа, собственост на трето лице доставчик, на дружество за управление на фондове, включващо както специални инвестиционни фондове, така и други фондове<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>