<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-36/20 PPU</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0036</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:331">EU:C:2020:331</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>25</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>25</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Szpunar — Дело C‑36/20 PPU</HT></P><P><HT TYPE="SC">Ministerio Fiscal (Орган, който има вероятност да получи молби за международна закрила)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Szpunar</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200430">30 април 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑36/20 PPU</HT></P><P>Наказателно производство</P><P>срещу</P><P>VL</P><P>в присъствието на:</P><P>Ministerio Fiscal</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Instrucción n<HT TYPE="SUP">o</HT> 3 de San Bartolomé de Tirajana (Следствен съд № 3, Сан Бартоломе де Тирахана, Испания)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Контрол по границите, убежище и имиграция</KEYWORD><KEYWORD>Политика относно убежището</KEYWORD><KEYWORD>Процедура за предоставяне на международна закрила</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2013/32/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Член 6</KEYWORD><KEYWORD>Достъп до процедурата</KEYWORD><KEYWORD>Други органи, които има вероятност да получат молби за международна закрила, но не са компетентни да ги регистрират</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2013/33/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Член 8</KEYWORD><KEYWORD>Задържане на кандидата</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на забрана за връщане</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Несъмнено за закрилата на правата на бежанците хуманност е необходима. Тя е израз на загриженост за другия, за живота в общност […]. Хуманността обаче не е достатъчна. Тя е израз единствено на положителната страна на реакцията на нехуманността, чиято отрицателна страна се разкрива твърде бързо иззад маските, когато добрите обноски отстъпват пред нуждата. Правата са положителната страна на задълженията. Този ангажимент има солидни основи. Винаги е възможно да отпадне, но за това е необходимо всеобщо съгласие<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><HT TYPE="ITALIC">Carlier</HT>, J.‑Y. Droit d’asile et des réfugiés. De la protection aux droits — Recueil des cours, Académie de droit international de La Haye, Vol. 332, 2008 (Leiden/Boston. — Martinus Nijhoff Publishers), 9—354, p. 34.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Именно в този дух ще анализирам отправеното преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Въпросите, поставени от Juzgado de Instrucción n<HT TYPE="SUP">o</HT> 3 de San Bartolomé de Tirajana (Следствен съд № 3, Сан Бартоломе де Тирахана, Испания), се отнасят по същество до тълкуването на член 6, параграф 1 и член 26 от Директива 2013/32/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="60" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 60</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, както и на член 17, параграфи 1 и 2 и член 8, параграф 3 от Директива 2013/33/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="96" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 96</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В основата на настоящото дело е решение за връщане, взето по отношение на малийски гражданин, който отправя молба за международна закрила пред запитващата юрисдикция, след като лодката, в която се е намирал, е прихваната от органите на държава членка в близост до бреговете ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване ще даде повод на Съда най-напред да се произнесе за първи път по въпроса дали съдебни органи, като например съдия-следователят, които са компетентни съгласно националното право да се произнесат относно настаняването на граждани на трета държава в център за задържане, може да се считат за едни от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, които има вероятност да получат молби за международна закрила по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС. Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, след това Съдът ще трябва да определи дали тези органи трябва да предоставят на кандидата за международна закрила съответната информация, която да му позволи да се осведоми относно реда и условията за подаване на такава молба. Накрая Съдът ще има повод да се произнесе относно момента, в който съответните лица придобиват статут на кандидат за международна закрила, и относно последиците от придобиването на такъв статут за условията на задържане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Международното право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на <DATE ISO="19510728">28 юли 1951 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><HT TYPE="ITALIC">Recueil des traités des Nations unies</HT>, том 189, стр. 150, № 2545 (1954 г.).</P></NOTE>, по която всички държави членки са договарящи страни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>За сметка на това, Европейският съюз не е договаряща страна по тази конвенция.</P></NOTE>, влиза в сила на <DATE ISO="19540422">22 април 1954 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Женевската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) и е допълнена и изменена с Протокола за статута на бежанците, подписан в Ню Йорк на <DATE ISO="19670131">31 януари 1967 г.</DATE> и на свой ред влязъл в сила на <DATE ISO="19671004">4 октомври 1967 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Протоколът<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>В преамбюла на тази конвенция се посочва, че Върховният комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) е натоварен със задачата да наблюдава изпълнението на международните конвенции за закрила на бежанците. Член 35 от нея предвижда, че държавите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>се задължават да сътрудничат със Службата на [ВКБООН] […] при упражняване на нейните функции и по-специално да я улесняват в нейните задължения да наблюдава прилагането на разпоредбите на тази конвенция<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>В член 1, буква А от посочената конвенция терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>бежанец<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> е дефиниран като означаващ всяко лице, което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 3 от същата конвенция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>[д]оговарящите държави се задължават да прилагат разпоредбите на тази конвенция спрямо бежанците без каквато и да е дискриминация по отношение на раса, религия или страна на произход<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 33, параграф 1 от Женевската конвенция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>[н]икоя договаряща държава няма по какъвто и да е начин да експулсира или връща (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>refouler<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>) бежанец до границата на територията, където са били застрашени животът или свободата му по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Харта на основните права на Европейския съюз</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>), озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Право на убежище<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на [Женевската конвенция] и на [Протокола] и в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Договорите<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>)<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 19 от Хартата е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране и екстрадиране<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="019.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Колективното експулсиране е забранено.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="019.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2013/32</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 4 от Директива 2013/32 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Компетентни органи<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> и в параграф 1 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Държавите членки определят по всички процедури решаващ орган, който да отговаря за извършването на съответното разглеждане на молбите, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. Държавите членки следят за това този орган да разполага с подходящи средства, включително с достатъчно на брой компетентни служители, за изпълнението на своите задачи в съответствие с настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 6 от тази директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Достъп до процедурата<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Когато дадено лице подава молба за международна закрила до орган, който съгласно националното право е компетентен да регистрира подобни молби, регистрацията се извършва не по-късно от 3 работни дни след подаването на молбата.</ALINEA><ALINEA>Ако молбата за международна закрила е подадена до други органи, които има вероятност да получат подобни молби, но не са компетентни да направят регистрацията съгласно националното право, държавите членки се уверяват, че регистрацията се извършва не по-късно от 6 работни дни след подаването на молбата.</ALINEA><?PAGE NO="4"?><ALINEA>Държавите членки се уверяват, че тези други органи, които има вероятност да получат молби за международна закрила, например полицията, граничните служители, имиграционните органи и служителите на местата за задържане, разполагат със съответната информация и че техните служители получават необходимото ниво на обучение, подходящо за техните задачи и отговорности, както и указания за информиране на кандидатите къде и как могат да подават молби за международна закрила.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки следят за това лице, което е подало молба за международна закрила, да разполага с действителна възможност да внесе своята молба възможно най-скоро. Когато кандидатът не подаде молба, държавите членки могат съответно да приложат член 28 от настоящата директива.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засяга параграф 2, държавите членки могат да поставят изискване молбите за международна закрила да бъдат подавани лично и/или на определено място.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Независимо от параграф 3 молбата за международна закрила се счита за подадена след като кандидатът подаде формуляр или когато това е предвидено в националното право, след като съответните компетентни органи на заинтересованата държава членка получат официален доклад.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Когато едновременното подаване на молби за международна закрила от голям брой граждани на трета държава или от лица без гражданство на практика затруднява спазването на предвидения в параграф 1 срок, държавите членки могат да предвидят този срок да бъде удължен на 10 работни дни<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 8 от посочената директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Информация и съвети в местата за задържане и на граничните контролно-пропускателни пунктове<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При наличие на признаци, че граждани на трети държави или лица без гражданство, задържани в места за задържане или намиращи се на гранични контролно-пропускателни пунктове, включително в транзитните зони на външните граници, могат да пожелаят да подадат молба за международна закрила, държавите членки им предоставят информация относно възможността да направят това. В тези места за задържане и гранични зони държавите членки предвиждат осигуряването на устен превод, доколкото това е необходимо за улесняване на достъпа до процедурата за убежище.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че организациите и лицата, които предоставят съвети и консултации на кандидати, имат ефективен достъп до кандидатите, които се намират на граничните контролно-пропускателни пунктове на външните граници, включително транзитните зони. Държавите членки могат да предвидят правила, които уреждат присъствието на такива организации и лица в тези контролно-пропускателни пунктове и по-специално съгласно които достъпът се урежда от споразумение с компетентните органи на държавата членка. Ограничения върху този достъп могат да бъдат налагани единствено когато по силата на националното право те са обективно необходими за сигурността, обществения ред или административното управление на съответните контролно-пропускателни пунктове, при условие че достъпът не е сериозно ограничен или невъзможен поради това<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 26 от същата директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Задържане<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="026.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки не могат да задържат определено лице единствено поради това че е кандидат. Основанията и условията на задържане, както и гаранциите на разположение на задържаните кандидати са в съответствие с Директива [2013/33/ЕС].</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="026.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ако кандидатът е задържан, държавите членки гарантират, че има възможност за бързо съдебно преразглеждане в съответствие с Директива [2013/33]<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2013/33</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 8 от Директива 2013/33 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Задържане<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки не могат да задържат едно лице единствено поради това че то е кандидат за международна закрила в съответствие с Директива [2013/32].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато се окаже необходимо и въз основа на преценка на всеки случай поотделно, държавите членки могат да задържат кандидат, ако не могат да бъдат приложени ефективно по-леки принудителни алтернативни мерки.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Кандидат може да бъде задържан единствено:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>с цел установяване или проверка на неговата самоличност или националност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако няма задържане, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>с цел да се вземе решение в хода на процедура относно правото на кандидата да влезе на територията;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>когато е задържан по процедура за връщане съгласно Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE> относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни<HT TYPE="SUP">[</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="348" PAGE.FIRST="98" DATE.PUB="2008">ОВ L 348, 2008 г., стр. 98</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE><HT TYPE="SUP">]</HT>, за да се подготви връщането и/или да се извърши процесът на извеждането и съответната държава членка може да докаже чрез обективни критерии, включително че кандидатът вече е имал възможност за достъп до процедурата за предоставяне на убежище, че има разумни основания да се предположи, че той подава молбата за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на решението за връщане;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>когато това се налага с цел защита на националната сигурност или на обществения ред;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 г.</DATE> за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство<HT TYPE="SUP">[</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE><HT TYPE="SUP">]</HT>.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>Основанията за задържане трябва да са предвидени в националното право.</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че в националното право са предвидени правила във връзка с алтернативи на задържането, като задължение за редовно явяване пред органите, внасяне на парична гаранция или задължение лицето да остане на точно определено място<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Член 9 от тази директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Гаранции за задържаните кандидати<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> и в параграф 1, първа алинея гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Кандидатът се задържа единствено за възможно най-кратък срок и задържането продължава само докато са приложими основанията, предвидени в член 8, параграф 3<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Член 17 от посочената директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Общи правила относно материалните условия на приемане и медицинските грижи<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> и в параграф 1 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Държавите членки гарантират, че материалните условия на приемане са на разположение за кандидатите, когато те подават молбата си за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Испанското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Испанската правна уредба включва член 58, параграфи 3, 4 и 6, членове 61 и 62, както и член 64, параграф 5 от Ley Orgánica 4/2000 sobre derechos y libertades de los extranjeros en España y su integración social (Устройствен закон 4/2000 за правата и свободите на чужденците в Испания и социалната им интеграция) от <DATE ISO="20000111">11 януари 2000 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>BOE, бр. 10 от <DATE ISO="20000112">12 януари 2000 г.</DATE>, стр. 1139.</P></NOTE>, изменен с Ley Orgánica 2/2009 de reforma de la Ley Orgánica 4/2000 (Устройствен закон 2/2009 за изменение на Устройствен закон 4/2000)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>BOE, бр. 299 от <DATE ISO="20091212">12 декември 2009 г.</DATE>, стр. 104986.</P></NOTE> от <DATE ISO="20091211">11 декември 2009 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>Устройствен закон 4/2000<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Член 58, параграф 3 от Устройствен закон 4/2000 предвижда опростена процедура за извеждане на чужденците, които се опитват да влязат незаконно в Испания. Член 58, параграф 4 от този закон гласи, че лицата по параграф 3 не могат да бъдат извеждани, докато евентуалната молба за международна закрила не бъде обявена за недопустима, а член 58, параграф 6 от същия предвижда, че ако извеждането не е възможно в срок от 72 часа, от съдебните органи следва да се поиска да постановят задържане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Член 61 от Устройствен закон 4/2000 предвижда привременните мерки в процедурите по извеждане. Член 62 от този закон се отнася до задържането, а член 64, параграф 5 предвижда, че изпълнението на решенията за извеждане се спира до обявяването на молбата за международна закрила за недопустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Членове 2 и 3 от Ley 12/2009, reguladora del derecho de asilo y de la protección subsidiaria (Закон 12/2009 за правото на убежище и субсидиарната закрила)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>BOE, бр. 263 от <DATE ISO="20091031">31 октомври 2009 г.</DATE>, стр. 90860.</P></NOTE> от <DATE ISO="20091030">30 октомври 2009 г.</DATE>, изменен с Ley 2/2014, de la Acción y del Servicio Exterior del Estado (Закон 2/2014 за външната държавна дейност и служба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>BOE, бр. 74 от <DATE ISO="20140326">26 март 2014 г.</DATE>, стр. 26531.</P></NOTE> от <DATE ISO="20140325">25 март 2014 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Законът за убежището<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>), уреждат съответно правото на убежище и статута на бежанец. Член 5 от този закон предвижда по-специално че предоставянето на субсидиарна закрила предполага съответното лице да не се експулсира, а член 30 от същия закон предвижда достъп до социални и приемни услуги за кандидатите за международна закрила, които имат нужда от такива услуги.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20191212">12 декември 2019 г.</DATE>, близо до бреговете на Испания, на около една морска миля южно от Гран Канария, Salvamento Marítimo (испанските морски спасителни служби) прихващат лодка с 45 граждани на държави от Субсахарска Африка, сред които VL, ответник в главното производство. След като им е оказана първа помощ, тези граждани са предадени на Brigada Local de Extranjería y Fronteras (местната служба за чужденците и граничния контрол, Испания) към Comisaría de Policía Nacional de Maspalomas (подразделение на националната полиция в Маспаломас, Испания).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20191213">13 декември 2019 г.</DATE> тези граждани са предадени на Jefatura Superior de Policía de Canarias (Главно полицейско управление Канарски острови, Испания), както е видно от протокола за задържане и за разясняване на правата им. Същия ден Subdelegación del Gobierno de Las Palmas (представителството на централната власт в провинция Лас Палмас, Испания) взема на основание член 58, параграф 3, буква b) от Устройствен закон 4/2000 решение за връщане на тези граждани поради опита им да влязат незаконно в Испания. Тъй като това решение не може да бъде изпълнено в предвидения в член 58, параграф 6 от този закон срок от 72 часа, до Juzgado de Instrucción n<HT TYPE="SUP">o</HT> 3 de San Bartolomé de Tirajana (Следствен съд № 3, Сан Бартоломе де Тирахана, Испания) е отправено искане за настаняване в център за задържане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20191214">14 декември 2019 г.</DATE>, в хода на започнатото от него предварително разследване, този съд постановява определение, с което позволява на VL, на когото са съобщени правата му и е предоставена адвокатска помощ и съдействие от устен преводач от и на езика бамбара<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Езикът бамбара е един от националните езици в Мали.</P></NOTE>, да направи декларация (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>първото определение от <DATE ISO="20191214">14 декември 2019 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>). Тази декларация е направена в присъствието на съдия, секретар на същия съд, деловодител, адвоката на VL и устен преводач. Същия ден е съставен протокол, в който се посочва, че след като е уведомен за правата си, в декларацията си VL изразява намерението си да поиска международна закрила. Той заявява, че се опасява от преследване по расови причини или поради принадлежност към определена социална група заради войната в страната му на произход, Мали, и че се страхува да се върне там, защото може да бъде убит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Тъй като съгласно националното право Juzgado de Instrucción n<HT TYPE="SUP">o</HT> 3 de San Bartolomé de Tirajana (Следствен съд № 3, Сан Бартоломе де Тирахана) не е орган, компетентен да регистрира молбата за международна закрила, същия ден този съд постановява друго определение (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>второто определение от <DATE ISO="20191214">14 декември 2019 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>), в което се посочва, че декларацията, в която VL заявява желанието си да поиска международна закрила, е изпратена с цел съобразяване с член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 до провинциалната полицейска служба за чужденците и граничния контрол и, за сведение, до ВКБООН. С това определение посоченият съд иска от представителството на централната власт в автономна област Канарски острови, от провинциалната полицейска служба за чужденците и граничния контрол и от Ministerio de Trabajo, Migraciones y Seguridad Social (Министерство на труда, миграцията и социалната сигурност, Испания) да се осигури на VL място по хуманитарни причини в приемен център. На тези органи е предаден и списък с имената на 25 други граждани на държави от Субсахарска Африка, които също са поискали международна закрила при същите условия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>На основание на второто определение от <DATE ISO="20191214">14 декември 2019 г.</DATE> от тези 26 лица 12 са настанени по хуманитарни причини в приемен център, а 14, сред които VL, поради липса на свободни места са настанени в център за задържане. Запитващата юрисдикция уточнява, че преди VL да бъде отведен в съответния център за задържане, полицейски служител от провинциалната служба за чужденците и граничния контрол му е съобщил, че е насрочена среща за провеждане на интервю по молбата му за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Ministerio fiscal (Прокуратура на Испания) протестира второто определение от <DATE ISO="20191214">14 декември 2019 г.</DATE> пред запитващата юрисдикция, като поддържа, че съдия-следователят не е компетентен нито да приема молбите за убежище, нито да търси решения за първоначално настаняване на кандидатите за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Адвокатът на VL от своя страна подава жалба за изменение на това определение, в която твърди, че задържането на VL е в противоречие с разпоредбите на Директиви 2013/32 и 2013/33.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалните въпроси до Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Именно в този контекст, с акт от <DATE ISO="20200120">20 януари 2020 г.</DATE>, постъпил в секретариата на Съда на <DATE ISO="20200125">25 януари 2020 г.</DATE>, Juzgado de Instrucción n<HT TYPE="SUP">o</HT> 3 de San Bartolomé de Tirajana (Следствен съд № 3, Сан Бартоломе де Тирахана, Испания) отправя следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>1)</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1, втора алинея от Директива [2013/32] урежда хипотезата, при която, ако молбата за международна закрила е отправена до други органи, които не са компетентни да я регистрират съгласно националното право, държавите членки се уверяват, че регистрацията се извършва не по-късно от 6 работни дни след отправянето на молбата.</TXT><P>Следва ли разпоредбата да се тълкува в смисъл, че съдия-следователите, компетентни да се произнесат относно задържането на чужденци в съответствие с националното право, трябва да се считат за един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, които не са компетентни да регистрират молбата за международна закрила, но пред които молителите могат да изразят желанието си да подадат такава?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако се считат за един от тези органи, трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че съдия-следователите трябва да уведомяват молителите за това къде и как могат да се подават молбите за международна закрила, и че в случай на подаване на молба трябва да я предадат на органа, компетентен съгласно националния закон да регистрира и разглежда молбите за международна закрила, и на компетентния административен орган, за да бъдат взети по отношение на молителя мерките за приемане, предвидени в член 17 от Директива [2013/33]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Следва ли член 26 от Директива [2013/32] и член 8 от Директива [2013/33] да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета държава не може да бъде задържан, освен ако са налице условията по член 8, параграф 3 от Директива [2013/33], тъй като молителят е защитен от принципа на забрана за връщане от момента, в който е изразил пред съдия-следователя желанието си да поиска международна закрила?<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По спешното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция прави искане настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство, предвидено в член 107 от Процедурния правилник на Съда. Тя мотивира искането си с това, че понастоящем VL е настанен в център за задържане и следователно е лишен от свобода. Освен това запитващата юрисдикция посочва, че на <DATE ISO="20191213">13 декември 2019 г.</DATE> спрямо VL е взето решение за извеждане, което може да бъде изпълнено във всеки един момент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200206">6 февруари 2020 г.</DATE>, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, четвърти състав на Съда реши да уважи искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на настоящото преюдициално запитване по реда на спешното производство. Писмени становища представят страните в главното производство, испанското правителство и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200317">17 март 2020 г.</DATE>, в условията на разпространение на вируса SARS-CoV-2, председателят на четвърти състав на Съда взе решение да отмени насроченото за <DATE ISO="20200323">23 март 2020 г.</DATE> съдебно заседание по настоящото дело. В рамките на процесуално-организационните действия и поради наличието на изключителни обстоятелства четвърти състав на Съда взе решение да замени съдебното заседание с въпроси, на които да се даде писмен отговор. Страните по главното дело, както и испанското правителство и Комисията отговарят на поставените от Съда въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Видно от отговора на VL на поставените му от Съда въпроси, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>след като е подал молбата за международна закрила до [запитващата юрисдикция], той е настанен в центъра за задържане в Barranco Seco и на <DATE ISO="20200109">9 януари 2020 г.</DATE> направо е изведен, без дори да знае дали има право да се ползва от процедурата, предвидена в испанското законодателство и в директивите<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. От акта за преюдициално запитване от <DATE ISO="20200120">20 януари 2020 г.</DATE> обаче става ясно, че VL е лишен от свобода и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>преди преместването на VL в център за задържане полицейски служител от провинциалната полицейска служба за чужденците и граничния контрол се явява в седалището на съда в Сан Бартоломе де Тирахана, за да връчи [на VL] в изпълнение на съдебна заповед съобщение, че е насрочена среща за провеждане на интервю по молбата [му] за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По допустимостта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>В писменото си становище испанското правителство оспорва допустимостта на преюдициалното запитване по настоящото дело. Това правителство поддържа, че запитващата юрисдикция е компетентна единствено да прецени дали за целите на изпълнението на решението за връщане да разреши задържането на гражданин на трета държава. Ето защо то счита, че поставените от запитващата юрисдикция преюдициални въпроси нямат никаква връзка с предмета на спора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Приема се за установено, че преюдициалните запитвания относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181210">10 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wightman и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑621/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:999">EU:C:2018:999</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Връщайки се към настоящия случай, считам, че така както са формулирани, трите въпроса ясно се отнасят до тълкуването на член 6, параграф 1 и член 26 от Директива 2013/32, както и на член 17, параграфи 1 и 2 и член 8, параграф 3 от Директива 2013/33. С оглед на това не виждам никаква пречка Съдът да се произнесе по настоящото дело, като тълкува разпоредбите на Директиви 2013/32 и 2013/33. При всяко положение Съдът не следва да се произнася по разпределението на вътрешните правомощия. Следователно възраженията на испанското правителство не могат да оборят презумпцията за релевантност, от която се ползва преюдициалното запитване по настоящото дело. Ето защо считам, че преюдициалното запитване по настоящото дело е допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По същество</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Уводни бележки относно тълкуването на Директиви 2013/32 и 2013/33</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Преди да пристъпя към разглеждане на преюдициалните въпроси, струва ми се полезно да припомня накратко рамката, в която се вписват Директиви 2013/32 и 2013/33.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>На първо място, следва да се отбележи, че тези директиви са приети на основание член 78, параграф 2, букви г) и е) ДФЕС. Както предвижда член 78, параграф 1 ДФЕС, общата политика в областта на убежището, субсидиарната закрила и временната закрила, чиято цел е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>да предостави подходящ статут на всеки гражданин на трета страна, който се нуждае от международна закрила, както и да гарантира зачитането на принципа на забрана за връщане<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>трябва да бъде съобразена с [Женевската конвенция] и с [Протокола], както и с другите съответни договори<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>На второ място, следва да се посочи и член 18 от Хартата, който предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>[п]равото на убежище се гарантира при спазване на правилата на [Женевската конвенция] и на [Протокола] и в съответствие с [Договора за ЕС] и [Договора за функционирането на ЕС]<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. съображение 60 от Директива 2013/32 и съображение 35 от Директива 2013/33. Вж. в това отношение точка 45 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В това отношение съгласно постоянната съдебна практика, въпреки че Съюзът не е договаряща страна по Женевската конвенция, член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата му налагат задължението да спазва правилата на тази конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190514">14 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>M и др. (Отнемане на статут на бежанец)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑391/16, C‑77/17 и C‑78/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:403">EU:C:2019:403</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. От това става ясно, че по силата на посочените разпоредби от първичното право Директиви 2013/32 и 2013/33 трябва да зачитат тези правила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Относно връзката между вторичното право относно правото на убежище и член 18 от Хартата вж. <HT TYPE="ITALIC">Den Heijer</HT>, M. Article 18, <HT TYPE="ITALIC">Peers</HT>, S. et al. (éds.). The EU Charter of Fundamental Rights. A Commentary, Hart Publishing, Oxford, 2014, 519—541, и по-специално точка 18.41.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Освен това, видно от съображения 3 от тези две директиви, след заключенията от Европейския съвет в Тампере<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. Европейски съвет от Тампере от <DATE ISO="19991015">15</DATE>—<DATE ISO="19991016">16 октомври 1999 г.</DATE> Заключения на председателството. Достъпни на: https://www.europarl.europa.eu/summits/tam_fr.htm.</P></NOTE> законодателят на Съюза е искал да основе създаването на общата европейска система за убежище на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, утвърждавайки по този начин принципа на забрана за връщане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В част от правната доктрина този принцип се счита за принцип на международното обичайно право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>В съвместната декларация по повод на 50‑годишнината от Женевската конвенция и/или от Протокола държавите, които са страни по Конвенцията признават, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>принципът на забрана за връщане, чиято приложимост е закрепена в международното обичайно право<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> е в основата на международноправния режим за закрила на бежанците (Nations Unies, doc. HCR/MMSP/2001/<DATE ISO="20020109">09</DATE>, <DATE ISO="20020116">16 януари 2002 г.</DATE>) Вж. също Report of the Ministerial Meeting of State Parties to the 1951 Convention and/or Its Protocol relating to the Status of Refugees, <DATE ISO="20011212">12</DATE>—<DATE ISO="20011213">13 December 2001</DATE>, HCR/MMSP/2001/10, достъпен на: www.unhcr.org. Относно признаването на принципа на забрана за връщане като принцип на международното обичайно право вж. <HT TYPE="ITALIC">Lauterpacht</HT>, E. и <HT TYPE="ITALIC">Bethlehem</HT>, D. The Scope and Content of the Principle of Non-Refoulement. — E. Feller et al. (dir.), Refugee Protection in International Law, Cambridge University Press, 2003, 87—177, 149, 163: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>[the principle of non-refoulement in customary law] allows of no limitation or exception<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>. Вж. в същия смисъл <HT TYPE="ITALIC">Goodwin-Gill</HT>, G. S. и <HT TYPE="ITALIC">McAdam</HT>, J. The Refugee in International Law, 3 ed., Oxford University Press, 345—354, и по-специално стр. 347; <HT TYPE="ITALIC">Mikołajczyk</HT>, B. Osoby ubiegające się o status uchodźcy: ich prawa i standardy traktowania, Katowice 2004, p. 110—117; <HT TYPE="ITALIC">Łachacz</HT>, O. Zasada non-refoulement w międzynarodowym prawie uchodźczym — wyczaj międzynarodowy czy też peremptoryjna norma prawa międzynarodowego?, Problemy Współczesnego Prawa Międzynarodowego, Europejskiego i Porównawczego, Vol. XV, A.D. MMXVII, p. 134—142; <HT TYPE="ITALIC">Ineli-Ciger</HT>, M. и <HT TYPE="ITALIC">Skordas</HT>, A. Temporary protection. — R. Wolfrum (ed.), Max Planck Encyclopedias of Public International Law [MPIL], online edition: http://opil.ouplaw.com (last update: October 2019), p. 23: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Today, prevailing scholarly opinion holds that the principle of non-refoulement has become a customary norm<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>. За различна теза вж. Carlier, J.‑Y., op. cit., p. 123.</P></NOTE>, който има силата на императивна норма (jus cogens)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Allain</HT>, J. The Jus Cogens Nature of Non-refoulement, F. Picod и S. Van Drooghenbroeck (dir.) — International Journal of Refugee Law, Vol. 13, 2001, p. 533—538 и <HT TYPE="ITALIC">Jaumotte</HT>, J., Article 19. Protection en cas d’éloignement, d’expulsion et d’extradition — Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne. Commentaire article par article, Bruylant, 2018, p. 445—467, и по-специално стр. 466: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Силата на норма <HT TYPE="ITALIC">jus cogens</HT> на принципа на забрана за връщане, съчетана с неговия абсолютен характер, дава основание да се остави без приложение всяка противоречаща на този принцип норма<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> [свободен превод]. Вж. също Advisory Opinion on the Extraterritorial Application of <HT TYPE="ITALIC">Non-Refoulement</HT> Obligations under the 1951 Convention relating to the Status of Refugees and Its 1967 Protocol, UNHCR, Geneva, <DATE ISO="20070126">26 January 2007</DATE>.</P></NOTE>. Принципът е закрепен по-специално в член 33 от Женевската конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. точка 8 от настоящото заключение. Принципът на забрана за връщане се прилага и като част от забраната за изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. Съгласно член 3 от Конвенцията от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>[н]икоя държава — страна по конвенцията, не може да експулсира, връща (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>rеfоulеr<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>) или екстрадира лице в друга държава, когато има сериозни основания да се счита, че то би било в опасност да бъде подложено на изтезания<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> (<HT TYPE="ITALIC">Recueil des traités des Nations unies</HT>, A/RES/39/46, от <DATE ISO="19841210">10 декември 1984 г.</DATE>)</P></NOTE> и е един от принципите, залегнали в основата на общата европейска система за убежище<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. член 28, параграф 2 от Директива 2013/32.</P></NOTE>, позволяващ да се гарантира ефективен достъп до общите процедури за предоставяне или отнемане на единния статут на бежанец или на субсидиарна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. точка 65 настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В съображение 15 от Директива 2013/32 и в съображение 10 от Директива 2013/33 се посочва, че във връзка с отношението към лицата, които попадат в обхвата на тези директиви, държавите членки имат задълженията, произтичащи от актовете на международното право, по които са страни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Макар принципът на забрана за връщане да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>установява право на лицето да не бъде върнато, [член 33 от Женевската конвенция] не допуска да се заключи, че бежанецът може всъщност да изисква от дадена държава да му предостави убежище<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> [свободен превод], вж. <HT TYPE="ITALIC">Bodart</HT>, S. Article 18. Droit d’asile, Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne. Commentaire article par article, op. cit., 415—443, и по-специално стр. 439. Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Den Heijer</HT>, M., <HT TYPE="ITALIC">Rijpma</HT>, J., <HT TYPE="ITALIC">Spijkerboer</HT>, T. Coercion, Prohibition, and Great Expectations: The Continuing Failure of the Common European Asylum Failure. — Common Market Law Review, Vol. 53, 607—642, p. 617.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Освен това в съображение 60 от Директива 2013/32 и в съображение 35 от Директива 2013/33 се уточнява, че тези директиви зачитат основните права и спазват принципите, признати в Хартата, целят по-специално да гарантират пълното зачитане на човешкото достойнство и да улеснят прилагането на членове 1, 4, 6, 7, 18, 19, 21, 23, 24 и 47 от Хартата и трябва да се прилагат в съответствие с това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Ето защо Съдът вече многократно се е произнасял, че принципът на забрана за връщане е закрепен като основно право в член 18 и в член 19, параграф 2 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180619">19 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gnandi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑181/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:465">EU:C:2018:465</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Именно това е контекстът, в който най-общо се вписват Директиви 2013/32 и 2013/33.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 следва да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, като например разследващ съдебен орган, може да се счита за един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>В това отношение, макар понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> да присъства експлицитно в член 6, параграф 1 от Директива 2013/32, тази разпоредба не уточнява изрично дали това понятие обхваща съдебните органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда, за да се тълкува разпоредба от правото на Съюза, трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите, преследвани с правната уредба, от която тя е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19831117">17 ноември 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merck</NAME.CASE> (<NO.CASE>292/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:335">EU:C:1983:335</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190226">26 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rimšēvičs и ЕЦБ/Латвия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑202/18 и C‑238/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:139">EU:C:2019:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ето защо ще направя граматическо, контекстуално и телеологично тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>В самото начало ще отбележа, че що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> по смисъла на тази разпоредба, в писмените си становища VL и Комисията поддържат, че съдебните органи не са изключени от обхвата на това понятие. В това отношение Комисията се позовава именно на текста и целта на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32. От своя страна прокуратурата, основавайки се на съображения 22 и 26 от тази директива, изтъква, че е допустимо съдебен орган, в случай че първи установява контакт с кандидатите за международна закрила, да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>друг орган<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от посочената директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Според прокуратурата обратното обаче не означавало, че правата на кандидата за международна закрила са нарушени, тъй като гражданинът на трета държава ще получи в центъра за задържане съответната информация, за да може да поиска такава закрила. Освен това прокуратурата посочва, че съдия-следователите трябва да могат да се произнасят относно задържането на кандидат за международна закрила в съответствие с член 8, параграф 3, букви а) и б) от Директива 2013/32.</P></NOTE>. Испанското правителство отхвърля тази гледна точка и приема, че съдебният орган не може да се счита за един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> по смисъла на тази разпоредба. Според посоченото правителство, ако се приеме, че съдия-следователят може се счита за един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, това би засегнало системата на международна закрила, предвидена в Устройствен закон 4/2000.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Текстът на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Въз основа на граматическо тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 запитващата юрисдикция счита, че съдия-следователят, който трябва съгласно испанския закон да се произнесе по задържането, е един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, които, без да са компетентни да регистрират молбата съгласно националното право, могат по силата на член 6, параграф 1 от тази директива да сезират компетентния орган, за да бъде регистрацията извършена не по-късно от 6 работни дни след отправянето на молбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Това тълкуване на пръв поглед ми се струва разумно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Първо, видно от прочита на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32, изборът на законодателя на Съюза да използва израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> показва преди всичко воля да се прави разграничение между, от една страна, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>органа, който съгласно националното право е компетентен<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> да <HT TYPE="ITALIC">регистрира</HT> молбите за международна закрила, и от друга страна, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>другите органи<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, които има вероятност да <HT TYPE="ITALIC">получат</HT> такива молби, но съгласно националното право не са компетентни да ги регистрират.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Следователно от тази разпоредба ясно личи, че органът, компетентен да регистрира молбите за международна закрила, се определя от националното право. Това право установява административния ред както за извършване на регистрацията, така и за подаване на такива молби. Всъщност, както отбелязва Комисията, при транспонирането на Директива 2013/32 държавите членки трябва да посочат органите, компетентни да регистрират молбите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Противно обаче на това, което, изглежда, твърди испанското правителство, за целите на определянето на тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, които има вероятност да получат молби за международна закрила, член 6, параграф 1 от тази директива <HT TYPE="ITALIC">изобщо</HT> <HT TYPE="ITALIC">не препраща към националното право</HT> и следователно не предвижда, че държавите членки трябва да посочат тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>. Тази разпоредба само предвижда във втора алинея, че ако молбата е <HT TYPE="ITALIC">подадена</HT> до тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>държавите членки се уверяват, че <HT TYPE="ITALIC">регистрацията</HT> се извършва не по-късно от 6 работни дни след отправянето на молбата<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Второ, следва да се отбележи, че използването на думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>други<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> в член 6, параграф 1 от посочената директива изразява намерението на законодателя на Съюза да не изброява изчерпателно тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>. Всъщност органите на полицията, граничните служители, имиграционните органи и служителите в местата за задържане са посочени в член 6, параграф 1, трета алинея от същата директива само като пример.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Трето, считам, че изборът на законодателя да използва широк израз, какъвто е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>, за да обхване множество органи, не може да се разбира в смисъл, че се отнася само до административни органи, тъй като този израз не изключва възможността член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 да обхваща и съдебни органи. В това отношение следва да се отбележи, че нито един от разгледаните текстове на други езици не изглежда да сочи обратното<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. по-специално текстовете на испански (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>otras autoridades<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>), на немски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>anderen Behörden<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>), на английски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>other authorities<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>), на италиански (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>altre autorità<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>), на полски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>innych organów<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>), на португалски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>outras autoridades<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>) и на румънски език (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>altor autorități<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>).</P></NOTE>. Поради това считам, че текстът на тази разпоредба не позволява да се приеме, че съдебните органи са изключени от обхвата ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Следва обаче да се провери дали контекстът, в който се вписва член 6, параграф 1 от Директива 2013/32, както и целта и генезисът на тази разпоредба подкрепят това тълкуване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Контекстът и целта на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Според мен горепосоченото тълкуване е единственото, което може да гарантира постигането на преследваната с Директива 2013/32 цел. Видно от член 1 от тази директива във връзка със съображение 12, тя има за цел да се определят общи процедури за предоставяне или отнемане на международна закрила в Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че целта на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 е да се гарантира на лицата, които се стремят да получат статут на кандидат за международна закрила, възможно най-бърз и лесен ефективен достъп до процедурата по разглеждане, като им се позволи да формулират молбата си, тоест да изразят желанието си да <HT TYPE="ITALIC">отправят</HT> молба пред <HT TYPE="ITALIC">всеки национален орган</HT>, с който първо установяват контакт, и по-специално пред националните органи, които отговарят за граничния контрол и за имиграцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Следователно тази разпоредба е илюстрация на общия принцип за лесен и бърз достъп до процедурата. Този <HT TYPE="ITALIC">ефективен, лесен и бърз достъп</HT> следва да се осигурява действително, а не теоретично. Всъщност член 6, параграф 2 от Директива 2013/32 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>[д]ържавите членки следят за това лице, което е <HT TYPE="ITALIC">подало</HT> молба за международна закрила, да разполага с<?PAGE NO="14"?> <HT TYPE="ITALIC">действителна възможност</HT> да внесе своята молба възможно най-скоро<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Курсивът е мой. Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hasan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑360/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:35">EU:C:2018:35</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това, видно по-специално от съображение 18 от тази директива, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>[в] интерес едновременно и на държавите членки, и на търсещите международна закрила е по молбите за международна закрила да бъде вземано решение възможно най-бързо, без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Ето защо не виждам основание да се заключи от член 6, параграф 1 от Директива 2013/32, че съдебните органи са изключени от обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>други органи, които има вероятност да получат молби за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>. Такова изключване ми се струва още по-малко вероятно, тъй като, както отбелязва запитващата юрисдикция, в случая де факто става дума за единствения орган, пред който гражданин на трета държава може да поиска международна закрила, преди да бъде отведен в центъра за задържане. Освен това тази юрисдикция подчертава, че от протокола за задържане от <DATE ISO="20191213">13 декември 2019 г.</DATE> е видно, че VL не е бил уведомен за правото му да поиска тази международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. точки 24 и 26 от настоящото заключение. В това отношение според испанското правителство <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>на <DATE ISO="20191213">13 декември 2019 г.</DATE>, по време на оказаната му първа хуманитарна помощ в полицейската служба VL не е изразил желание да поиска международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>. От отговора на прокуратурата на поставените от Съда въпроси обаче е видно, че правото да се поиска международна закрила не е сред правата, за които незаконно пребиваващ гражданин на трета държава е уведомяван при задържането му.</P></NOTE>. Във всеки случай е важно да се подчертае, че макар VL да е бил уведомен за това право при задържането си, за да се гарантира ефективен достъп до процедурата, също така е трябвало той да е бил уведомен и да е заявил желание да поиска такава закрила в присъствието на устен преводач от и на език, който разбира. Нито от акта за преюдициално запитване, нито от преписката, с която разполага Съдът, личи в случая това да е направено. Ето защо ми се струва разумно да се постави въпросът дали VL е разбрал съдържанието на тази информация. В това отношение в отговора на поставените от Съда въпроси VL твърди, че при задържането си е бил подпомаган само от устен преводач с френски език, език, който той не разбира<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>От акта за преюдициално запитване и от протокола относно декларацията от <DATE ISO="20191214">14 декември 2019 г.</DATE> пред съдия-следователя обаче се установява, че именно във връзка с тази декларация VL е бил уведомен в присъствието на устен преводач от и на езика бамбара в съответствие с член 6 от Директива 2013/32 за правото му да поиска международна закрила и че със съдействието на този преводач е заявил желанието си да поиска такава закрила.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Освен това споделям становището на Комисията, че при спешните процедури като тази в случая по настоящото дело, при които решението за извеждане се взема в срок от 24 часа след пристигането на съответното лице в Испания и при които същото се изслушва от съдия-следовател на следващия ден<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. точки 25 и 26 от настоящото заключение.</P></NOTE>, това изслушване със съдействието на адвокат и устен преводач е подходящият момент за отправяне на молба за международна закрила и в зависимост от обстоятелствата може, както посочва запитващата юрисдикция, да се окаже първата възможност за това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Според мен е очевидно, че при задържане на граждани на трети държави, които се опитват да влязат незаконно в държава членка, информацията относно техните права и евентуалните искания за международна закрила, които биха могли да заявят пред този орган, няма да има стойност, ако към момента на задържането им те не са подпомагани от устен преводач от и на език, който разбират.</P></NOTE>. Нещо повече, фактът, че съответното лице може впоследствие да отправи молба в центъра за задържане, не е основателна причина да се приеме, че то не може да го направи пред съдия-следователя, който е компетентен да се произнесе относно задържането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Ето защо според мен е очевидно, че ако се позволи на дадена държава членка да изключи от обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> някои административни или съдебни органи, и в частност съдия-следователите, компетентни съгласно националното право да се произнасят относно настаняването в център за задържане на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, какъвто е този в случая, това би било в противоречие с целта на Директива 2013/32 и би обезсмислило член 6, параграф 1 от нея.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По информацията, необходима за подаване на молбата за международна закрила, и достъпа до материалните условия на приемане</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 и член 17 от Директива 2013/33 следва да се тълкуват в смисъл, че органът, получил молбата за международна закрила, който обаче съгласно националното право не е компетентен да я регистрира, трябва да предостави на молителя съответната информация за това къде и как може да се подава такава молба и да предаде преписката на компетентния да извърши регистрацията орган, за да може молителят да получи достъп до материалните условия на приемане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>В писменото си становище и в отговорите на поставените от Съда въпроси испанското правителство посочва, че според него Директива 2013/32 не налага задължение информация относно международната закрила да се предоставя на всички граждани на трета държава, които пристигат на територията на държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Що се отнася, първо, до задължението за предоставяне на съответна информация относно международната закрила, от член 6, параграф 1, трета алинея от Директива 2013/32, тълкуван във връзка със съображение 26, безспорно следва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>другите органи<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, които има вероятност да получат такива молби, но които съгласно националното право не са компетентни да ги регистрират, трябва да предоставят на кандидатите за такава закрила, включително на границата, и по-специално в териториалните води<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Струва ми се важно да припомня, че в това съображение се посочва също че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>[к]огато тези лица се намират в териториалните води на държава членка, те следва да бъдат свалени на сушата, а техните молби — разгледани в съответствие с настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>. В това отношение вж. <HT TYPE="ITALIC">Trevisanut</HT>, S. The Principle of Non-Refoulement at Sea and the Effectiveness of Asylum Protection. — Max Planck Yearbook of United Nations Law, 2008, p. 210. Вж. също UNHCR and IMO, Rescue at Sea, A guide to Principles and Practice as Applied to Migrants and Refugees, 2015, достъпно на: https://www.unhcr.org.</P></NOTE>, съответната информация, за да могат кандидатите да се запознаят с реда и условията за подаване на молби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>В случая, както обясних в предходните точки и както посочва Комисията в становището си, а самата запитваща юрисдикция загатва, съдия-следователите, пред които националните органи правят искане за задържане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, несъмнено са органи, до които могат да се отправят молби за международна закрила на същото основание, на което се отправят до органите, посочени неизчерпателно в член 6, параграф 1 от Директива 2013/32. Следователно, тъй като национален орган като съдия-следователя понякога може да се окаже първият орган или поне един от първите органи, пред които съответните лица имат възможност да отправят такива молби, по силата на посочената разпоредба този национален орган следва да предоставя съответната информация за подаване на молбите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. бележка под линия 34 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Що се отнася, на второ място, до задължението за предаване на преписката на компетентния да извърши регистрацията орган, следва да се припомни, че съгласно съображение 27 от тази директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>[п]ри условие че гражданите на трета държава или лицата без гражданство, които са изразили желанието си да кандидатстват за международна закрила, <HT TYPE="ITALIC">са кандидати</HT> за международна закрила, те следва да изпълняват задълженията и да се ползват от правата по [Директива 2013/32] и по Директива 2013/33. С тази цел държавите членки следва възможно най-скоро да регистрират тези лица като кандидати за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>В това отношение Съдът вече е постановил, че от член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/32 следва, че държавите членки поначало са длъжни да регистрират всяка молба за международна закрила, отправена от гражданин на трета държава до националните органи, които попадат в приложното поле на тази директива, и че впоследствие трябва да следят засегнатите лица да имат действителна възможност да внесат своята молба възможно най-скоро<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hasan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑360/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:35">EU:C:2018:35</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Ето защо от само себе си се разбира, че задължението молбата за международна закрила да се регистрира не по-късно от 6 работни дни след отправянето ѝ, не би могло да бъде изпълнено, ако <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>другите органи<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>, които има вероятност да получат молбата, не могат да я предадат на компетентните органи за целите на регистрацията. Следователно би била застрашена самата цел на Директива 2013/32, и в частност преследваната с член 6, параграф 1, а именно ефективен, лесен и бърз достъп до процедурата за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Що се отнася, на трето и последно място, до член 17, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/33, на който се позовава запитващата юрисдикция в своя въпрос, следва да се припомни, че държавите членки гарантират, че материалните условия на приемане са на разположение на кандидатите, когато те отправят молба за международна закрила, и че приетите за тази цел мерки осигуряват на кандидатите подходящ стандарт на живот, който осигурява тяхната прехрана, а също и физическото и психичното им здраве<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191112">12 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Haqbin</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑233/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:956">EU:C:2019:956</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също съображение 11 от Директива 2013/33. Във връзка с тълкуването на Директива 2003/9/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20030127">27 януари 2003 година</DATE> за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="031" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="2003">ОВ L 31, стр. 18</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 48), вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Saciri и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑79/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:103">EU:C:2014:103</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120927">27 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cimade и GISTI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑179/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:594">EU:C:2012:594</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Като се има предвид това, следва да се припомни, че Съдът е постановил, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>[в]се пак задължението на държавите членки да гарантират, че материалните условия на приемане са на разположение на кандидатите, не е абсолютно. Всъщност законодателят на Съюза е предвидил в член 20 от Директива 2013/33, озаглавен, като глава III, от която е част, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>Ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия на приемане<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>, обстоятелствата, при които възможността да се ползват такива условия, може да бъде ограничена или отнета<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>. Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191112">12 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Haqbin</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑233/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:956">EU:C:2019:956</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>В това отношение, както припомних в точка 70 от настоящото заключение, от съображение 27 от Директива 2013/32 следва, че кандидатите за международна закрила следва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>да изпълняват задълженията и да се ползват от правата [не само] по [Директива 2013/32, но] и по Директива 2013/33<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>. Всъщност преследваната с член 17 от Директива 2013/33 цел, а именно ефективен достъп на кандидатите до материалните условия на приемане, би била застрашена и ако получилият молбата орган не може да я предаде на компетентните органи за целите на регистрацията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Видно от съображение 8 от Директива 2013/33, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>[з]а да се гарантира в целия Съюз еднакво отношение към кандидатите, настоящата директива следва да се прилага през всички етапи и видове процедури, свързани с молбите за международна закрила, във всички места и центрове, в които са настанени кандидатите, и за цялото време, за което им е разрешено да останат на територията на държавите членки като кандидати<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Поради изложените по-горе съображения считам, че член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 и член 17 от Директива 2013/33 следва да се тълкуват в смисъл, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>другите органи<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>, които има вероятност да получат молби за международна закрила, но не са компетентни да ги регистрират съгласно националното право, трябва, от една страна, да предоставят на молителите съответната информация за това къде и как могат да се подават такива молби, и от друга страна, да предадат преписката на компетентния да извърши регистрацията орган, за да може молителят да получи достъп до материалните условия на приемане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По придобиването на статут на кандидат за международна закрила</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>С третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 26 от Директива 2013/32 и член 8 от Директива 2013/33 трябва да се тълкуват в смисъл, че от момента, в който гражданин на трета държава изрази желанието си да поиска международна закрила пред един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32, той може да бъде настаняван в център за задържане само на основанията, предвидени в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33, тъй като се ползва от защита по силата на принципа на забрана за връщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>За да се отговори на този въпрос, според мен е от съществено значение да се откроят етапите при представянето на молба за международна закрила в рамките на установения с Директива 2013/32 режим.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Етапи при представянето на молба за международна закрила: отправяне и подаване (внасяне)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че що се отнася до началния етап на процедурата за предоставяне на международна закрила, член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 ясно разграничава два етапа, а именно, от една страна, отправянето на молбата, и от друга страна, подаването на молбата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Така от измененото предложение на Комисията е видно, че терминологията в член 6 от тази директива е пояснена в сравнение с използваната в първоначалното предложение, като, що се отнася до молбата за международна закрила, се прави ясно разграничение между термините <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>présenter<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> (на английски език <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>make<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>, а буквално на български език <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>отправям<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>) и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>déposer<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> (на английски език <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>lodge<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>, а буквално на български език <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>подавам<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>). В останалата част тази бележка под линия няма значение за текста на български език.</P></NOTE>. Настоящото дело се отнася до първия етап.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Първи етап: отправяне на молбата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 гражданин на трета държава или лице без гражданство <HT TYPE="ITALIC">отправя</HT> молба за международна закрила до орган, който е компетентен да я <HT TYPE="ITALIC">регистрира</HT>, или до един от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>другите органи<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, които има вероятност да получат такива молби, без да са компетентни да ги регистрират<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Относно въпроса дали правото на <HT TYPE="ITALIC">отправяне</HT> на молба за международна закрила трябва да може да се упражни, без да е ограничено със срок, дори в случай на масово навлизане на граждани на трети държави, желаещи да подадат такава молба, вж. дело Комисия/Унгария, C‑808/18, висящо пред Съда.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>В контекста на първия етап следва да се разграничат две отделни действия, които трябва да бъдат извършени в два отделни момента, а именно, от една страна, същинското <HT TYPE="ITALIC">отправяне</HT> на молба за международна закрила от гражданин на трета държава, тоест изразяване на желание да се поиска такава закрила, пред орган, компетентен да регистрира молбата, или пред един от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>другите органи<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32, и от друга страна, <HT TYPE="ITALIC">регистрирането</HT> на тази молба от компетентен съгласно националното право орган. В това отношение следва да се отбележи, че в съображение 27 от тази директива се прави ясно разграничение между изразяването на желание да се поиска международна закрила и задължението на компетентния орган да регистрира молбата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">първото действие</HT>, а именно отправянето на молба или изразяването на желание да се поиска международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>В текста на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 на френски език е използван глаголът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>présenter<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> (представям, отправям). В текстовете на други езици са употребени равнозначни термини. Вж. по-специално текстовете на испански (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>formule<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>), на немски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>Stellt<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>), на английски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>makes<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>), на италиански (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>presenti<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>), на полски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>występuje<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>), на португалски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>apresenta<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>) и на румънски език (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>înaintată<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>).</P></NOTE>, в съображение 27 от Директива 2013/32 се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>гражданите на трета държава […] <HT TYPE="ITALIC">които са изразили желанието си</HT> да кандидатстват за международна закрила, <HT TYPE="ITALIC">са кандидати за [такава закрила]</HT><QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Следователно член 6, параграф 1 и съображение 27 от Директива 2013/32 са израз на волята на законодателя на законодателя на Съюза молбата за международна закрила да се счита за отправена до компетентен орган или до един от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>другите органи<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> по смисъла на тази разпоредба, когато съответното лице заяви пред тези органи желанието си да поиска международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Подготвителните документи във връзка с член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 потвърждават това тълкуване. Всъщност от измененото предложение на Комисията е видно, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>[з]а да може едно лице, <HT TYPE="ITALIC">което е заявило желанието си</HT> да поиска международна закрила, да има реалната възможност да направи това, с промененото предложение се усъвършенстват правилата относно първоначалните стъпки, които трябва да се предприемат при процедурата за убежище<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>COM(2011) 319 окончателен, стр. 8. В това отношение вж. и приложението към предложението, стр. 3: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>В съответствие с параграф 2 държавите членки дават <HT TYPE="ITALIC">реална възможност</HT> за внасяне на молба възможно най-скоро, независимо от ограниченията от практически характер в съответствие с параграф 1, на всяко лице, което желае да подаде такава молба<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>. Курсивът е мой.</P></NOTE>. Нещо повече, от текста на измененото предложение е видно, че за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>отправянето<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/> на молба за международна закрила не се изискват административни формалности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Съгласно доктрината причината член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 да не препраща към националното право за същинското отправяне на молбата е, че законодателят на Съюза е счел, че за заявяването на желание да се кандидатства за международна закрила <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>не се изискват административни формалности<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>. Вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Vedsted-Hansen</HT>, J. Asylum Procedures Directive 2013/32/EU. K. Hailbronner and D. Thym (éds) — EU Immigration and Asylum Law: A Commentary, 2 ed., C.H. Beck/Hart/Nomos, 2016, 1281—1381, и по-специално стр. 1305.</P></NOTE>, като извършването на формалности обаче е необходимо, когато молба се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>внася<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>COM(2011) 319 окончателен, приложение, стр. 3. Относно замяната на термина <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>déposer<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/> с термина <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>introduire<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> вж. бележка под линия 42 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">второто действие</HT>, а именно регистрацията на молбата, компетентният съгласно националното право орган е длъжен да я извърши<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Еквивалентът на термина <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>регистрирам<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/> в текста на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 на френски език е използван и в текстовете на испански (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>registro<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/>), на немски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>Registrierung<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/>), на английски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>registering<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>), на италиански (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>registrare<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>), на полски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>rejestracja<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>), на португалски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>registo<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/>) и на румънски език (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>înregistreze<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/>).</P></NOTE> в срок от 3 или 6 работни дни след отправянето на молбата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. съответно член 6, параграф 1, първа и втора алинея от Директива 2013/32. Следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 5 от тази директива сроковете от 3 или 6 дни се удължават на 10 дни, когато едновременното отправяне на молби за международна закрила от голям брой граждани на трети държави на практика затруднява спазването на предвидения в член 6, параграф 1 от посочената директива срок.</P></NOTE>. В това отношение от измененото предложение за тази директива следва, че <HT TYPE="ITALIC">с цел осигуряване на достъп до международна закрила</HT> с това предложение се премахва възможността за объркване между, от една страна, регистрирането на факта, че дадено лице е кандидат, и от друга страна, получаването на пълна молба за убежище (внасяне). Също така от това предложение е видно, че поради това разграничение за държавите членки става по-лесно да спазват предложения срок от 3 дни за регистриране на съответното лице като кандидат, след като то е изразило желанието си да поиска международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>COM(2011) 319 окончателен, стр. 8. Вж. член 6 от измененото предложение на Комисията, стр. 28.</P></NOTE>, тоест след като е отправило молба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Следва да се допълни, че предвидената в член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 регистрация трябва да се обвърже с предвидените в член 6, параграф 1 от Директива 2013/33 задължения на държавите членки да предоставят на кандидата за международна закрила в срок от 3 дни от подаването на молбата, документ, издаден на негово име, с който се удостоверява по-специално статута му на кандидат. В този смисъл изискваната в член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 регистрация улеснява, що се отнася до държавите членки, спазването на задължението за издаване на въпросното удостоверение в предвидения в член 6 от Директива 2013/33 срок от 3 дни.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="19"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Втори етап: подаване (внасяне) на молбата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>На следващо място, след като компетентният орган регистрира молбата, лицето, което я е отправило, трябва да разполага с действителна възможност да я внесе възможно най-скоро (член 6, параграф 2 от Директива 2013/32)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>В текста на член 6, параграф 2 от Директива 2013/32 на френски език се използва глаголът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>introduire<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/> (подавам, внасям). Текстовете на други езици изглежда използват равностойни термини, вж. в това отношение текстовете на испански (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>presentarla<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>), на немски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>förmlich zu stellen<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/>), на английски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>to lodge<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/>), на италиански (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0128" REF.END="QE0128"/>inoltrarla<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/>), на полски (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0129" REF.END="QE0129"/>złożyć<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/>) и на румънски език (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0130" REF.END="QE0130"/>a depune<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/>). Вж. член 6, параграф 1, трета алинея и член 6, параграфи 2—4 от Директива 2013/32.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Що се отнася до втория етап, от член 6, параграф 4 от тази директива е видно, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0131" REF.END="QE0131"/>молбата за международна закрила се счита за <HT TYPE="ITALIC">подадена</HT> след като кандидатът подаде формуляр или когато това е предвидено в националното право, след като съответните компетентни органи на заинтересованата държава членка получат официален доклад<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Следва да се отбележи, че член 6, параграф 4 от Директива 2013/32 съдържа изключение от правилото по член 6, параграф 3 от тази директива, че държавите членки могат да поставят изискване молбите за международна закрила да бъдат подавани лично и/или на определено място.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Трябва да се отбележи, че предвидената в член 6, параграф 3 от Директива 2013/32 възможност, а именно че — без да се засяга член 6, параграф 2 — държавите членки могат да поставят изискване молбите за международна закрила да бъдат <HT TYPE="ITALIC">подавани</HT> лично и/или на определено място, се отнася само до втория етап, а именно до подаването на молбата. За сметка на това, подобно изискване <HT TYPE="ITALIC">не се прилага за отправянето</HT> на молбата, било то пред <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0132" REF.END="QE0132"/>органи, които са компетентни<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/> да я регистрират, било то пред <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0133" REF.END="QE0133"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Освен това следва да се отбележи, че член 20, параграф 2 от Регламент № 604/2013 предвижда също, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0134" REF.END="QE0134"/>[м]олбата за международна закрила се счита за <HT TYPE="ITALIC">подадена</HT>, след като формуляр, подаден от кандидата, или доклад, изготвен от властите, е получен от компетентните органи на заинтересованата държава членка<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Затова, тълкувайки тази разпоредба, Съдът постановява, че молбата за международна закрила се счита за подадена, когато органът, натоварен с изпълнението на задълженията по този регламент, получи писмен документ, съставен от орган на публичната власт и удостоверяващ факта, че гражданин на трета държава е поискал международна закрила, и евентуално когато получи основната съдържаща се в такъв документ информация, макар и не самия него или негово копие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mengesteab</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑670/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:587">EU:C:2017:587</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Трябва да уточня, както Съдът прави това в точка 101 от това решение, че член 6, параграф 4 от Директива 2013/32 и член 20, параграф 2 от Регламент № 604/2013 са част от две различни процедури, които имат свои характерни изисквания и при които конкретно във връзка със сроковете се прилагат различни режими, както предвижда член 31, параграф 3 от тази директива.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Накратко, в процедурата по разглеждане на молба за международна закрила законодателят на Съюза е искал да установи два отделни етапа, а именно отправянето и подаването на молбата. Отправянето на молбата включва на свой ред два момента: изразяване на желание да се поиска международна закрила и регистриране на молбата. Регистрацията може да се извърши веднага след заявяването на молбата, ако същата е заявена пред компетентния орган, или впоследствие, ако молбата е отправена пред един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0135" REF.END="QE0135"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Следва да се подчертае, че разграничението между отправяне и подаване на молбата е от съществено значение, за да се определи от кой момент точно на началния етап по предоставяне на международна закрила трябва да се счита, че съответното лице се ползва със статут на кандидат. Този въпрос ще бъде предмет на изложените по-нататък съображения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="20"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Моментът, от който трябва да се счита, че съответното лице се ползва със статут на кандидат</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения възниква следният въпрос: ползва ли се със статут на кандидат за международна закрила гражданин на трета държава, който е изразил желанието си да поиска международна закрила пред един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0136" REF.END="QE0136"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Смятам, че отговорът на този въпрос трябва да е положителен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Първо, струва ми се важно да се припомни, че член 3, параграф 1 от Директива 2013/32 предвижда, че тази директива се прилага за всяка молба за международна закрила, която е <HT TYPE="ITALIC">отправена</HT> на територията на държави членки, включително на границата, и по-специално в териториалните води. В същия дух член 3, параграф 1 от Директива 2013/33 предвижда, че тази директива се прилага по отношение на всички граждани на трети държави и лица без гражданство, които <HT TYPE="ITALIC">отправят</HT> молба за международна закрила на територията на дадена държава членка, включително на границата, и по-специално в териториалните води. От тези разпоредби е видно, че това, което определя приложното поле на Директиви 2013/32 и 2013/33, е фактът на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0137" REF.END="QE0137"/>отправяне<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/> на молба за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>От своя страна член 2, буква б) от Директива 2013/32 определя понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0138" REF.END="QE0138"/>молба за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/> като искане за закрила от държава членка, <HT TYPE="ITALIC">отправено</HT> от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, за който/което може да се счита, че търси статут на бежанец или субсидиарна закрила. От тази разпоредба следва, че Директива 2013/32 се прилага за молбите, които попадат в обхвата на това определение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>На свой ред член 2, буква в) от Директива 2013/32 определя понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0139" REF.END="QE0139"/>кандидат<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/> като гражданин на трета държава или лице без гражданство, <HT TYPE="ITALIC">който/което</HT> <HT TYPE="ITALIC">е отправил/о</HT> молба за международна закрила, по отношение на която все още не е взето окончателно решение. Член 2, буква б) от Директива 2013/33 също съдържа аналогично определение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Поради това напълно споделям възгледа на Комисията, че видно от тези разпоредби, дадено лице придобива статут на кандидат за международна закрила или субсидиарна закрила от момента, в който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0140" REF.END="QE0140"/>отправи<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/> молба за международна закрила, тоест от момента, в който заяви пред <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0141" REF.END="QE0141"/>компетентен орган<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/> или пред един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0142" REF.END="QE0142"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. също съображение 27 от Директива 2013/32.</P></NOTE> желанието да поиска международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Второ, следва да се подчертае, както е видно от съображенията ми, изложени в точки 79—83 от настоящото заключение, че макар член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 да установява ясно разграничение между <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0143" REF.END="QE0143"/>отправянето<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0144" REF.END="QE0144"/>регистрирането<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0145" REF.END="QE0145"/>внасянето<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/> (подаването) на молбата, в член 3, параграф 1 и член 2, букви б) и в) от тази директива се говори за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0146" REF.END="QE0146"/>отправени<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/> молби, а <HT TYPE="ITALIC">не</HT> за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0147" REF.END="QE0147"/>регистрирани<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/> <HT TYPE="ITALIC">или</HT> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0148" REF.END="QE0148"/>внесени<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/> молби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Следователно нито <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0149" REF.END="QE0149"/>регистрирането<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/>, нито <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0150" REF.END="QE0150"/>внасянето<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/> на молбата могат да се считат за действия, даващи достъп до статута на кандидат. Нито от текста, нито от общия разум или целта на Директива 2013/32, нито от подготвителните документи по приемането ѝ е видно и най-малкото обстоятелство, което да обоснове подобна теза. Както следва дословно от съображение 27 от тази директива, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0151" REF.END="QE0151"/>[п]ри условие че гражданите на трета държава или лицата без гражданство, които са изразили желанието си да кандидатстват за международна закрила, <HT TYPE="ITALIC">са</HT> кандидати за международна закрила, те следва да изпълняват задълженията и да се ползват<?PAGE NO="21"?> от правата по [тази] директива и по Директива 2013/33[…]<QUOT.END REF.START="QS0151" CODE="201C" ID="QE0151"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Както вече подчертах, от член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 ясно личи, че регистрирането на молбата за международна закрила в срок от 3 или 6 работни дни след <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0152" REF.END="QE0152"/>отправянето<QUOT.END REF.START="QS0152" CODE="201C" ID="QE0152"/> ѝ е задължение, което се налага не на лицето, което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0153" REF.END="QE0153"/>отправя<QUOT.END REF.START="QS0153" CODE="201C" ID="QE0153"/> молбата, тоест на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0154" REF.END="QE0154"/>кандидата<QUOT.END REF.START="QS0154" CODE="201C" ID="QE0154"/> за такава закрила, а <HT TYPE="ITALIC">само</HT> на националния орган, който е компетентен да регистрира молбата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>В това отношение вж. точка 83 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Трето, от член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 следва също, че волята на законодателя на Съюза очевидно е била да се улесни отправянето на молби за международна закрила на границата на държава членка, и по-специално в териториалните води, тъй като достъпът до процедурата по разглеждане трябва да бъде ефективен, лесен и бърз. Така държавите членки поначало са длъжни да регистрират <HT TYPE="ITALIC">всяка</HT> молба за международна закрила, <HT TYPE="ITALIC">отправена</HT> от гражданин на трета държава до националните органи, попадащи в приложното поле на тази директива, и впоследствие да следят засегнатите лица да имат действителна възможност да внесат своята молба възможно най-скоро<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hasan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑360/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:35">EU:C:2018:35</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе от мен съображения считам, че гражданин на трета държава се ползва със статут на кандидат за международна закрила от момента, в който изрази желанието си да поиска такава закрила пред един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0155" REF.END="QE0155"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0155" CODE="201C" ID="QE0155"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32, какъвто в случая е разследващият съдебен орган, който трябва да се произнесе относно задържането. Обратното тълкуване всъщност би било в разрез с ефективния достъп до процедурата, предвиден от законодателя на Съюза в тази директива. Съгласно постоянната съдебна практика задължението за държавите членки да постигнат предвидения в директивите резултат, както и задължението им по силата на член 4, параграф 3 ДЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително върху съдебните органи в рамките на тяхната компетентност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840410">10 април 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Von Colson и Kamann</NAME.CASE> (<NO.CASE>14/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:153">EU:C:1984:153</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041005">5 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pfeiffer и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑397/01—C‑403/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:584">EU:C:2004:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0110">110</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190514">14 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>CCOO</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑55/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:402">EU:C:2019:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>След като това беше изяснено, по-нататък ще разгледам въпроса дали, след като вече е отправил молба за международна закрила пред един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0156" REF.END="QE0156"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0156" CODE="201C" ID="QE0156"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32, кандидатът за такава закрила може да бъде настанен в център за задържане само на основанията, предвидени в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Последици от придобиването на статут на кандидат</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>По настоящото дело от запитващата юрисдикция се иска да се произнесе относно задържането на гражданин на трета държава за целите на изпълнението на решение за връщане, тъй като това решение не може да бъде изпълнено в срока от 72 часа, предвиден в националното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. точка 26 настоящото заключение.</P></NOTE>. От акта за преюдициално запитване е видно, че този гражданин е отправил молбата си за международна закрила пред тази юрисдикция в рамките на 48 часа след пристигането си на испанска територия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>В това отношение, първо, следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че член 2, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО във връзка със съображение 9 трябва да се тълкува в смисъл, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0157" REF.END="QE0157"/>тази директива не се прилага за гражданин на трета страна, който е подал молба за международна закрила по смисъла на Директива [2005/85/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="20051201">1 декември 2005 година</DATE> относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="326" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="2005">ОВ L 326, 2005 г., стр. 13</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242).</P></NOTE>], в периода от подаването<HT TYPE="SUP">[</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Важно е да се отбележи по-специално че думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0158" REF.END="QE0158"/>introduite<QUOT.END REF.START="QS0158" CODE="201C" ID="QE0158"/> (подадена) в член 2, буква б) и в член 3, параграф 1 от Директива 2005/85, е заменена в член 2, буква б) и в член 3, параграф 1 от Директива 2013/32 с думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0159" REF.END="QE0159"/>présentée<QUOT.END REF.START="QS0159" CODE="201C" ID="QE0159"/> (отправена). Вж. точки 78—89 от настоящото заключение.</P></NOTE><HT TYPE="SUP">]</HT> на посочената молба до приемането на решение на първа инстанция по тази молба или, евентуално, до произнасянето по жалбата, подадена срещу това решение<QUOT.END REF.START="QS0157" CODE="201C" ID="QE0157"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arslan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:343">EU:C:2013:343</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Освен това, както е видно от практиката на Съда, тълкуването на Директива 2008/115, също както и тълкуването на Директива 2005/85 (която предхожда Директива 2013/32), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0160" REF.END="QE0160"/>трябва да се извърши, както става ясно от съображение 24 от Директива 2008/115 и от съображение 8<HT TYPE="SUP">[</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. съображение 60 от Директива 2013/32 и точка 45 от настоящото заключение.</P></NOTE><HT TYPE="SUP">]</HT> от Директива 2005/85, при пълно зачитане на основните права и признати принципи, а именно тези от Хартата<QUOT.END REF.START="QS0160" CODE="201C" ID="QE0160"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180619">19 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gnandi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑181/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:465">EU:C:2018:465</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180926">26 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивно действие на въззивната жалба)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑175/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:776">EU:C:2018:776</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, с чийто член 18 се гарантират правото на убежище<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. също член 19, параграф 2 от Хартата и точки 38—46 от настоящото заключение.</P></NOTE> и принципът на забрана за връщане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Относно принципа на забрана за връщане вж. съображенията ми в точки 38—47 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до задържането, Съдът постановява, че уреденото в Директива 2008/115 задържане с цел извеждане и задържането, постановено спрямо лице, търсещо убежище, се обуславят от различни правни режими<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Вж. относно Директива 2005/85 решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091130">30 ноември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Кадзоев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑357/09 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:741">EU:C:2009:741</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arslan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:343">EU:C:2013:343</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следва да се припомни, че член 4, параграф 2 от Директива 2008/115 предвижда, че с тази директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0161" REF.END="QE0161"/>не се засягат разпоредбите, които могат да са по-благоприятни за граждани на трети страни, и които са предвидени в достиженията на правото на Общността в областта на имиграцията и предоставянето на убежище<QUOT.END REF.START="QS0161" CODE="201C" ID="QE0161"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Второ, както посочих по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Вж. точки 90—99 от настоящото заключение.</P></NOTE>, считам, че дадено лице придобива статут на кандидат от момента, в който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0162" REF.END="QE0162"/>отправи<QUOT.END REF.START="QS0162" CODE="201C" ID="QE0162"/> молба за международна закрила. Ето защо именно от този момент условията за задържане на кандидата за закрила се уреждат с членове 8—11 от Директива 2013/33.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>В случая от това следва, че макар до момента, в който VL <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0163" REF.END="QE0163"/>отправя<QUOT.END REF.START="QS0163" CODE="201C" ID="QE0163"/> молбата за международна закрила пред запитващата юрисдикция, условията за задържането му да се уреждат с Директива 2008/115<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Вж. член 15 от тази директива.</P></NOTE>, от момента на отправянето на тази молба член 26, параграф 1 от Директива 2013/32 и член 8, параграф 1 от Директива 2013/33 са тези, които се прилагат спрямо него. Всъщност тези разпоредби предвиждат, че държавите членки не могат да задържат дадено лице на единственото основание, че то е кандидат за международна закрила.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Освен това, както Съдът вече е постановил, останалите параграфи на член 8 от Директива 2013/33 налагат съществени ограничения на предоставеното на държавите членки правомощие за задържане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170914">14 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>K.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:680">EU:C:2017:680</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В частност в член 8, параграф 3, първа алинея от тази директива изчерпателно са изброени различните основания за евентуално задържане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Всъщност, макар член 8, параграф 3, втора алинея от Директива 2013/33 да предвижда, че основанията за задържане трябва да са предвидени в националното право, следва да се припомни, че когато разпоредбите на съответната директива оставят на държавите членки свобода на преценка, за да определят мерки за транспониране, които да са пригодени към различните възможни хипотези, при прилагането на тези мерки държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на въпросната директива, но и да не се основават на тълкуване на директивата, което би влязло в конфликт с основните права или с останалите общи принципи на правото на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, а всяко от тези основания отговаря на конкретна потребност и в този смисъл е самостоятелно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170914">14 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>K.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:680">EU:C:2017:680</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Затова, когато е налице основание за евентуално задържане, член 8, параграф 2 от посочената директива допуска задържане само когато това е необходимо и <HT TYPE="ITALIC">въз основа на преценка на всеки случай поотделно</HT>, ако не могат да бъдат приложени ефективно по-леки принудителни алтернативни мерки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170914">14 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>K.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:680">EU:C:2017:680</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Сред основанията за евентуално задържане е в частност и основанието по член 8, параграф 3, буква г) от Директива 2013/33, а именно обстоятелството, че кандидатът е задържан в контекста на процедура за връщане съгласно Директива 2008/115, за да се подготви връщането и/или да се извърши извеждането, стига съответната държава членка да може да докаже въз основа на обективни критерии, че кандидатът вече е имал възможност за достъп до процедурата за предоставяне на убежище и че следователно има разумни основания да се предположи, че кандидатът подава молбата за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на решението за връщане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>В случая, що се отнася, на първо място, до възможността за достъп до процедурата за предоставяне на убежище, следва да се подчертае, че макар и да е от компетентност на запитващата юрисдикция да определи дали такава обосновка съществува, установява се все пак, че в акта си за преюдициално запитване тази юрисдикция ясно посочва, че от протокола за задържане от <DATE ISO="20191213">13 декември 2019 г.</DATE> е видно, че преди да се яви пред нея, VL не е бил уведомен за възможността да поиска международна закрила, като освен това уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0164" REF.END="QE0164"/>съдия-следователят, който се произнася по задържането на гражданин на трета държава, незаконно пребиваващ в Испания, е […] единственият орган, пред който [този гражданин] може да поиска международна закрила, преди да бъде отведен в съответния център за задържане<QUOT.END REF.START="QS0164" CODE="201C" ID="QE0164"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Вж. точки 63 и 64 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Що се отнася, на второ място, до наличието на разумни основания да се предположи, че кандидатът е отправил молбата за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на решението за връщане или извеждането, нито от акта за преюдициално запитване, нито от преписката, с която разполага Съдът, се установява, че това е било така в случая.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>При всяко положение, струва ми се важно да се уточни, че както следва от практиката на Съда, фактът, че към момента на подаване на молбата му спрямо кандидат за убежище има решение за връщане или за извеждане и той е задържан на основание член 15 от Директива 2008/115, не е достатъчен, за да се приеме без преценка във всеки отделен случай на всички<?PAGE NO="24"?> относими обстоятелства, че той е подал тази молба само с цел да забави или да застраши изпълнението на решението за връщане и че е обективно необходимо и пропорционално задържането да бъде продължено<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arslan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:343">EU:C:2013:343</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение тежестта на доказване пада върху националните органи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>В това отношение вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Peek</HT>, M. и <HT TYPE="ITALIC">Tsourdi</HT>, E. Asylum Reception Conditions Directive 2013/33/EU. — EU Immigration and Asylum Law: A Commentary, op. cit., 1381—1477, и по-специално стр. 1415.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Ето защо смятам, че VL трябва да се счита за кандидат за международна закрила от момента, в който отправя молбата си пред запитващата юрисдикция в качеството ѝ на един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0165" REF.END="QE0165"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0165" CODE="201C" ID="QE0165"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32, освен ако въз основа на преценка на личното му положение съответните национални органи не докажат, че е налице някое от основанията, предвидени в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33, което не изглежда да е видно нито от акта за преюдициално запитване, нито от преписката, с която разполага Съдът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>За сметка на това, от акта за преюдициално запитване се установява, че единственото основание, на което съдия-следователят разпорежда задържането на VL, е обстоятелството, че не е имало свободни места в приемните центрове. Следва да се подчертае, че това основание не е посочено в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33. Поради това би било трудно да се приеме, че кандидат за международна закрила може да бъде настанен в център за задържане само защото няма свободни места в приемните центрове. Всъщност предвид значимостта на правото на свобода, закрепено в член 6 от Хартата, и предвид тежестта на намесата в това право в случаите на задържане, ограниченията за упражняването на това право трябва да остават в границите на строго необходимото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170914">14 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>K.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:680">EU:C:2017:680</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да отговори, че член 26 от Директива 2013/32 и член 8 от Директива 2013/33 следва да се тълкуват в смисъл, че от момента, в който изрази желанието си да поиска международна закрила пред един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0166" REF.END="QE0166"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0166" CODE="201C" ID="QE0166"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32, гражданинът на трета държава може да бъде настаняван в център за задържане само на основанията, предвидени в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам Съдът да отговори на въпросите, поставени от Juzgado de Instrucción n<HT TYPE="SUP">o</HT> 3 de San Bartolomé de Tirajana (Следствен съд № 3, Сан Бартоломе де Тирахана, Испания), както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0167" REF.END="QE0167"/>1)</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила следва да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, като например разследващият съдебен орган, трябва да се счита за един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0168" REF.END="QE0168"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0168" CODE="201C" ID="QE0168"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от Директива 2013/32 и член 17 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила следва да се тълкуват в смисъл, че органът, получил молбата за международна закрила, който обаче съгласно националното право не е компетентен да я регистрира, трябва да предостави на молителя съответната<?PAGE NO="25"?> информация за това къде и как може да се подава такава молба и да предаде преписката на компетентния да извърши регистрацията орган, за да може молителят да получи достъп до материалните условия на приемане.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 26 от Директива 2013/32 и член 8 от Директива 2013/33 следва да се тълкуват в смисъл, че от момента, в който изрази желанието си да поиска международна закрила пред един от тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0169" REF.END="QE0169"/>други органи<QUOT.END REF.START="QS0169" CODE="201C" ID="QE0169"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2013/32, гражданинът на трета държава може да бъде настаняван в център за задържане само на основанията, предвидени в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33<QUOT.END REF.START="QS0167" CODE="201C" ID="QE0167"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>