<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-753/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CJ0753</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:268">EU:C:2020:268</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20200402">2.4.2020 г.</DATE> — Дело C‑753/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Stim и SAMI</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20200402">2 април 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: шведски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Интелектуална собственост</KEYWORD><KEYWORD>Авторско право и сродни права</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2001/29/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/115/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 8, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>публично разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Предприятие за отдаване под наем на автомобили, всеки от които е стандартно оборудван с радиоприемник</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑753/18</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) с акт от <DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20181130">30 ноември 2018 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Föreningen Svenska Tonsättares Internationella Musikbyrå u.p.a. (Stim),</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Svenska artisters och musikers intresseorganisation ek. för. (SAMI)</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Fleetmanager Sweden AB,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Nordisk Biluthyrning AB,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (пети състав),</P><P>състоящ се от: E. Regan, председател на състава, I. Jarukaitis, E. Juhász, M. Ilešič (докладчик) и C. Lycourgos, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Szpunar,</P><P>секретар: C. Strömholm, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20191106">6 ноември 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Föreningen Svenska Tonsättares Internationella Musikbyrå u.p.a. (Stim) и Svenska artisters och musikers intresseorganisation ek. för. (SAMI), от P. Sande и D. Eklöf, advokater,</P></ITEM><ITEM><P>за Fleetmanager Sweden AB, от S. Hallbäck, S. Wendén, J. Åberg и U. Dahlberg, advokater,</P></ITEM><ITEM><P>за Nordisk Biluthyrning AB, от J. Åberg, C. Nothnagel и M. Bruder, advokater,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Европейската комисия, от K. Simonsson, J. Samnadda, E. Ljung Rasmussen и G. Tolstoy, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20200115">15 януари 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="167" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2001">ОВ L 167, 2001 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="376" PAGE.FIRST="28" DATE.PUB="2006">ОВ L 376, 2006 г., стр. 28</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на два правни спора, водени съответно между Föreningen Svenska Tonsättares Internationella Musikbyrå u.p.a. (Stim) (шведско сдружение за управление на правата на композиторите на музикални произведения и техните издатели) и Fleetmanager Sweden AB (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Fleetmanager<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), както и между Svenska artisters och musikers intresseorganisation ek. för. (SAMI) (шведско сдружение за управление на сродните права на артистите изпълнители) и Nordisk Biluthyrning AB (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>NB<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) по повод квалификацията от гледна точка на авторското право на отдаването под наем на автомобили, оборудвани с радиоприемници.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Международното право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) приема в Женева на <DATE ISO="19961220">20 декември 1996 г.</DATE> Договора на СОИС за авторското право (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>ДАП<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20000316">16 март 2000 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="089" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2000">ОВ L 89, 2000 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212) и влязъл в сила за Европейския съюз на <DATE ISO="20100314">14 март 2010 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="032" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2010">ОВ L 32, 2010 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 8 от ДАП е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Право на разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Без да се накърнява прилагането на разпоредбите на член 11, параграф 1, ii), член 11bis, параграф 1, i) и ii), член 11ter, параграф 1, ii), член 14, параграф 1, ii) и член 14bis, параграф 1 от Бернската конвенция, авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават разгласяването на своите произведения, по безжичен път или чрез кабел, включително и да предлагат достъп до своите произведения на неограничен кръг лица по начин, позволяващ достъпът до тези произведения да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съвместните декларации по ДАП са приети от дипломатическата конференция на <DATE ISO="19961220">20 декември 1996 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съвместната декларация по член 8 от този договор има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Смята се, че само по себе си предоставянето на съоръжения, предназначени да дадат възможност или да осъществят публично представяне, не представлява разгласяване по смисъла на настоящия договор или на Бернската конвенция. […]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2006/29</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Съображение 27 от Директива 2001/29 гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, не представлява само по себе си разгласяване по смисъла на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Съгласно член 3 от посочената директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Правата, посочени в параграфи 1 и 2, не се изчерпват чрез акт на публично разгласяване или предоставяне на публично разположение, както е определено в настоящия член<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2006/115</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 8 от Директива 2006/115 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Излъчване и публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, а параграф 2 от него предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Държавите членки предвиждат право, чрез което се гарантира, че ползвателят заплаща еднократно справедливо възнаграждение, ако звукозаписът се публикува с търговска цел или ако възпроизвеждането на този звукозапис се използва за излъчване по безжичен път или за какъвто и да е вид публично съобщаване, както и се гарантира, че това възнаграждение се поделя между съответните изпълнители и продуценти на звукозаписи. При липса на съгласие между изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, държавите членки могат да установят условията за поделяне на възнаграждението помежду им<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Шведското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>С Upphovrättslagen (1960:279) (Закон (1960:279) за авторското право, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Законът от 1960 г.<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>) е транспонирана Директива 2001/29 в шведското право. Член 2 от този закон урежда изключителното право на авторите да възпроизвеждат своите произведения и да ги предоставят на публично разположение по-специално чрез <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>публично разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> на произведението (трета алинея, точка 1) или чрез изпълнението му (трета алинея, точка 2).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Членове 45 и 46 от Закона от 1960 г. уреждат сродните права на артистите изпълнители и на продуцентите на аудио- и визуални произведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Съгласно член 47 от този закон, с който се транспонира член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, звукозаписите могат да се изпълняват публично или да се разгласяват публично, освен ако това разгласяване е направено по такъв начин, че лицата имат достъп до звукозаписа на място и в момент по техен избор. При такова използване продуцентите и артистите изпълнители, чието изпълнение е записано, имат право на справедливо възнаграждение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Fleetmanager и NB са установени в Швеция дружества за отдаване на автомобили под наем. Те предлагат, пряко или чрез посредници, оборудвани с радиоприемници автомобили под наем, по-специално за срок, не по-дълъг от 29 дни, което съгласно националното право се счита за краткосрочен наем.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>В правния спор между Stim и Fleetmanager, с който е сезиран Тingsrätt (Първоинстанционен съд, Швеция), Stim иска посоченото дружество да бъде осъдено да му заплати сумата <FT TYPE="NUMBER">369450</FT> SEK (шведски крони) (около <FT TYPE="NUMBER">34500</FT> EUR), заедно с лихвите, поради нарушение на авторското право. Stim твърди, че като е предоставяло на разположение на трети лица, по-специално на дружества за отдаване под наем на автомобили, оборудвани с радиоприемници автомобили за краткосрочно отдаване под наем на клиенти частни лица, Fleetmanager е допринесло за нарушенията на авторското право, извършени от тези дружества, които са предоставяли музикални произведения на публично разположение, без да имат разрешение за това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Първоинстанционният съд приема, че отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили включвало <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>публично разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> на музикални произведения по смисъла на Закона от 1960 г. и че е основателно да се заплаща възнаграждение на авторите на тези произведения. Той обаче приема и че Fleetmanager не е участвало в нарушенията на авторското право, поради което отхвърля иска на Stim. Решението му е потвърдено във въззивното производство. Stim подава пред Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) касационна жалба срещу решението на въззивната инстанция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Във водения между SAMI и NB правен спор NB сезира Patent- och marknadsdomstolen (Патентен и търговски съд, Швеция) с иск да се установи, че не е длъжно да заплаща възнаграждение на SAMI за използването на звукозаписи между <DATE ISO="20150101">1 януари 2015 г.</DATE> и <DATE ISO="20161231">31 декември 2016 г.</DATE>, тъй като автомобилите, отдавани от него под наем на частни лица и търговци, са оборудвани с радиоприемници и CD плейъри.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Според сезирания съд Законът от 1960 г. следва да се тълкува в съответствие с Директива 2001/29, а съгласно практиката на Съда използването на звукозапис, посочено в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, съответства на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>публично разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Освен това той установява, че с предоставянето на разположение на радиоприемници в отдаваните под наем автомобили NB осигурява възможност за наемателите на тези автомобили да слушат звукозаписите и поради това то следва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Наред с това според този съд са изпълнени и останалите критерии за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>публично разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>. Ето защо той приема, че NB трябва да плати възнаграждение на SAMI, и отхвърля предявения от NB иск. Това решение е отменено във въззивното производство от Svea hovrätt Patent och marknadsdomstolen (Апелативен съд със седалище в Стокхолм като апелативен патентен и търговски съд, Швеция). SAMI предявява касационна жалба пред Högsta domstolen (Върховен съд).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Högsta domstolen (Върховен съд) решава да спре производствата и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>1)</NO.P><TXT>Означава ли отдаването под наем на автомобили, стандартно оборудвани с радиоприемник, че лицето, което ги отдава под наем, е ползвател, който извършва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>публично разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, съответно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Какво е значението, ако има такова, на мащаба на дейността по отдаване под наем на автомобилите и на срока, за който са наети?<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По молбата за възобновяване на устната фаза на производството</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>След представянето на заключението на генералния адвокат с молба, подадена в секретариата на Съда на <DATE ISO="20200206">6 февруари 2020 г.</DATE>, Stim и SAMI искат Съдът да постанови да бъде възобновена устната фаза на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В подкрепа на своята молба те твърдят, че от точки 39, 52 и 53 от заключението на генералния адвокат следва, че определени обстоятелства, които по същество се отнасят до разграничаването на личното и публичното пространство, за да се установи дали е налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>публично разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, могат да бъдат неправилно разбрани. Поради това било възможно Съдът да не разполага с достатъчно информация в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от мотивите, въз основа на които генералният адвокат стига до него (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200130">30 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Köln-Aktienfonds Deka</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑156/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:51">EU:C:2020:51</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Освен това съгласно постоянната практика Съдът може служебно или по предложение на генералния адвокат, както и по искане на страните да разпореди възобновяване на устната фаза на производството в съответствие с член 83 от процедурния си правилник, ако счита, че делото не е достатъчно изяснено или че трябва да бъде решено въз основа на довод, който страните не са разисквали. Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат обаче възможност страните да представят становища в отговор на представеното от генералния адвокат заключение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200130">30 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Köln-Aktienfonds Deka</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑156/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:51">EU:C:2020:51</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В настоящия случай подадената от Stim и SAMI молба за възобновяване на устната фаза на производството има за цел да им даде възможност да представят отговор по констатациите, направени от генералния адвокат в неговото заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Освен това Съдът, след като изслуша генералния адвокат, смята, че разполага с всички необходими данни, за да отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, и че всички доводи, необходими за решаването на настоящото дело, са били обсъдени между страните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Поради това няма основание да се постановява възобновяване на устната фаза на производството.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва да се тълкуват в смисъл, че отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили представлява публично разгласяване по смисъла на посочените разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Този въпрос се поставя в рамките на правни спорове, които се отнасят, от една страна, до наличието на неразрешено публично разгласяване на музикални произведения по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на дружества за отдаване под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили, а от друга страна — до възможността организация за колективно управление на сродните права на артистите изпълнители да иска от тези дружества справедливо възнаграждение, когато отдаването под наем на тези автомобили води до публично съобщаване по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда, тъй като законодателят на Съюза не е изразил различна воля, използваното в посочените две разпоредби понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>публично разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, (съответно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>), трябва да се тълкува в смисъл, че има едно и също значение (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Phonographic Performance (Ireland)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑162/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:141">EU:C:2012:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verwertungsgesellschaft Rundfunk</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑641/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:131">EU:C:2017:131</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Освен това посоченият израз трябва да се тълкува в светлината на еквивалентните понятия, съдържащи се в актовете на международното право, и то по такъв начин, че да бъде в съответствие с тях, като се има предвид и контекстът, в който се вписват тези понятия, и целта, преследвана от релевантните разпоредби от съответните международни актове в областта на интелектуалната собственост (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111004">4 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Football Association Premier League и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑403/08 и C‑429/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:631">EU:C:2011:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0189">189</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>SCF</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>публично разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> обединява два кумулативни елемента, а именно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>акт на разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> на произведение и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>публичност<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> на разгласяването (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170316">16 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>AKM</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑138/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:218">EU:C:2017:218</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180807">7 август 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Renckhoff</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑161/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:634">EU:C:2018:634</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nederlands Uitgeversverbond et Groep Algemene Uitgevers</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑263/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1111">EU:C:2019:1111</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>За да се прецени дали отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили представлява акт на разгласяване по смисъла на Директиви 2001/29 и 2006/115, трябва да се направи индивидуална преценка, отчитайки няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими. Освен това тези критерии трябва да се прилагат както поотделно, така и във връзка едни с други, доколкото в различните конкретни случаи те могат да се проявяват с много променлив интензитет (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170614">14 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stichting Brein</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑610/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:456">EU:C:2017:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Сред тези критерии Съдът многократно подчертава ключовата роля на ползвателя и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност този ползвател извършва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>акт на разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти не биха могли или само трудно биха могли да се ползват от разпространеното произведение (вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>SCF</NAME.CASE>,<?PAGE NO="7"?> <NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Phonographic Performance (Ireland)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑162/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:141">EU:C:2012:141</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170614">14 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stichting Brein</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑610/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:456">EU:C:2017:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>От съображение 27 на Директива 2001/29, което по същество възпроизвежда съвместната декларация по член 8 ДАП, обаче следва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>[с]амото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, не представлява само по себе си разгласяване по смисъла на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Това важи и за предоставянето на радиоприемник, инсталиран в отдаван под наем автомобил, който дава възможност, без допълнителна намеса от страна на дружеството за отдаване под наем, да се улавя наземното радиоразпръскване, достъпно в зоната, в която се намира превозното средство, както отбелязва по същество и генералният адвокат в точка 32 от своето заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Предоставяне като посоченото в предходната точка се различава от актовете на разгласяване, с което доставчиците на услуги целенасочено предават на клиентите си закриляни произведения, разпространявайки сигнал посредством монтирани в тяхното заведение приемници (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160531">31 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reha Training</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑117/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:379">EU:C:2016:379</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Ето защо следва да се установи, че като предоставят на публично разположение оборудвани с радиоприемници автомобили, дружествата за отдаване под наем на автомобили не извършват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>акт на публично разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> на закриляни произведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Това тълкуване не може да се постави под въпрос с довода, че дружествата за отдаване под наем на автомобили предоставят на разположение на своите клиенти пространства, които Stim и SAMI квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>публични<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, а именно кабините на отдаваните под наем автомобили, в които може да се ползват обекти на закрила посредством радиоприемниците, с които са оборудвани тези автомобили. Всъщност предоставянето на такова пространство, също както предоставянето на самите радиоприемници, не представлява акт на разгласяване. Впрочем от практиката на Съда следва, че е ирелевантен критерият дали мястото, в което се извършва разгласяването, е публично или частно (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061207">7 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>SGAE</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑306/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:764">EU:C:2006:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>При това положение не е необходимо да се разглежда дали такова предоставяне на разположение следва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>публично<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> разгласяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва да се тълкуват в смисъл, че отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили не представлява публично разгласяване по смисъла на посочените разпоредби.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, както и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкуват в смисъл, че отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили не представлява публично разгласяване по смисъла на посочените разпоредби.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>