<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-931/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0931</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:446">EU:C:2021:446</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210603">3.6.2021 г.</DATE> — Дело C‑931/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Titanium</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (десети състав)</P><P><DATE ISO="20210603">3 юни 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Данъчни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Данък върху добавената стойност (ДДС)</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/112/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Членове 43 и 45</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/112/ЕО, изменена с Директива 2008/8/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Членове 44, 45 и 47</KEYWORD><KEYWORD>Доставки на услуги</KEYWORD><KEYWORD>Място на данъчна привръзка</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за постоянен обект</KEYWORD><KEYWORD>Отдаване под наем на недвижим имот в държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Собственик на недвижим имот със седалище на остров Джърси</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑931/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд, Австрия) с акт от <DATE ISO="20191220">20 декември 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20191220">20 декември 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Titanium Ltd</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Finanzamt Österreich</HT>, по-рано Finanzamt Wien,</P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (десети състав),</P><P>състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, E. Juhász (докладчик) и C. Lycourgos, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Hogan,</P><P>секретар: Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за австрийското правителство, от A. Posch и F. Koppensteiner както и от J. Schmoll, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от L. Mantl и R. Lyal, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="044" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2008">ОВ L 44, 2008 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>изменената Директива 2006/112<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Titanium Ltd, установено в Джърси, и Finanzamt Österreich, по-рано Finanzamt Wien (данъчна администрация на Австрия, по-рано данъчна администрация на град Виена, Австрия) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>данъчната администрация<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), във връзка с облагането с данък върху добавената стойност (ДДС) на доходи от наем с произход от намиращ се в Австрия недвижим имот, за данъчните 2009 г. и 2010 г.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2006/112</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>В дял V от Директива 2006/112, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Място на облагаемите сделки<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, глава 3, озаглавена от своя страна <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Място на доставка на услуги<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, включва членове 43—59.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 43 от Директива 2006/112 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>За място на доставка на услуги се счита мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се доставя услугата, или при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект — мястото, където се намира постоянният му адрес или обичайното му местоживеене<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно член 45 от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>За място на доставка на услуги, свързани с недвижима вещ, включително услугите на агенти и експерти за недвижими имоти и услуги за подготовка и координация на строителни работи, като например услуги на архитекти и фирми, предоставящи обектов надзор се счита мястото, където се намира недвижимата вещ<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Според член 193 от Директива 2006/112:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194—199 и член 202<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 194 от посочената директива гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="194.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС, държавите членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="194.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки определят условията за прилагане на параграф 1<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 196 от същата директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>ДДС се дължи от всяко данъчнозадължено лице, на което се доставят услугите, посочени в член 56, или от всяко лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която се дължи данъкът и на което се доставят услугите, посочени в членове 44, 47, 50, 53, 54 и 55, ако услугите са доставени от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Изменената Директива 2006/112</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Считано от <DATE ISO="20100101">1 януари 2010 г.</DATE>, Директива 2008/8 изменя Директива 2006/112, и по-специално нейните разпоредби, съдържащи се в дял V, глава 3, както и член 196.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 44 от изменената Директива 2006/112 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 45 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Мястото на доставка на услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят от постоянен обект на доставчика, който се намира на място, различно от мястото, където е установил стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на доставчика<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 47 от посочената директива има следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, включително услугите на експерти и агенти за недвижими имоти, осигуряването на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционни лагери или на обекти, развити за ползване като къмпинг, предоставянето на права за ползване на недвижими имоти и услуги за подготвянето и координирането на строителни работи като например услугите на архитекти и на предприятия, предоставящи надзор на обекта, е мястото, където се намира недвижимият имот<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Членове 193 и 194 от изменената Директива 2006/112 са идентични на членове 193 и 194 от Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Съгласно член 196 от изменената Директива 2006/112:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>ДДС се дължи от всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС, на което се предоставят услуги, посочени в член 44, ако услугите се предоставят от данъчнозадължено лице, неустановено на територията на държавата членка<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Съображение 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от <DATE ISO="20110315">15 март 2011 година</DATE> за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="077" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 77, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>За да се осигури еднаквото прилагане на правилата за определяне на мястото на облагаемата доставка, следва да се изяснят някои понятия, като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>място на установяване на стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>постоянен адрес<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>обичайно местоживеене<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>. Съобразяването с [практиката] на Съда на Европейския съюз, както и изборът на възможно най-ясни и обективни критерии, би следвало да улесни прилагането на тези понятия на практика<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 11 от този регламент за изпълнение гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="011.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>За прилагането на член 44 от Директива 2006/112/ЕО <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по член 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="011.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За прилагането на следващите членове <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в член 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да доставя услугите, които престира:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>член 45 от Директива 2006/112/ЕО;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>от <DATE ISO="20130101">1 януари 2013 г.</DATE>, член 56, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>до <DATE ISO="20141231">31 декември 2014 г.</DATE>, член 58 от Директива 2006/112/ЕО;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>член 192а от Директива 2006/112/ЕО.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="011.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Притежанието на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчнозадължено лице има постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Съгласно член 65 от Регламент за изпълнение № 282/2011, който влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му, тоест на <DATE ISO="20110412">12 април 2011 г.</DATE>, той се прилага от <DATE ISO="20110701">1 юли 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Австрийското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Член 19, параграф 1 от Umsatzsteuergesetz от 1994 г. (Закон от 1994 г. за данъка върху оборота, BGBl. 663/1994) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>UStG<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>), в редакцията си, приложима до <DATE ISO="20091231">31 декември 2009 г.</DATE>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Лицето — платец на данъка, е търговецът в случаите по член 1, параграф 1, точки 1 и 2, и издателят на фактурата в случаите по член 11, параграф 14.</P><?PAGE NO="5"?><P>За другите услуги (с изключение на търпими действия при условия на възмездност за ползването на федералните пътища) и за извършване на строителни работи данъкът се дължи от получателя на доставката, когато:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>изпълнителят на строителните работи няма нито постоянен адрес (седалище), нито обичайно пребиваване, нито постоянен обект [Betriebsstätte] на територията на страната, и</P></ITEM><ITEM><P>получателят на услугата е търговец или публичноправно юридическо лице.</P></ITEM></LIST><P>Търговецът доставчик отговаря за този данък<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Член 19, параграф 1 от UStG в редакцията му, приложима от <DATE ISO="20100101">1 януари 2010 г.</DATE>, има следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Лицето — платец на данъка, е търговецът в случаите по член 1, параграф 1, точки 1 и 2 и издателят на фактурата в случаите по член 11, параграф 14.</P><P>За другите услуги (с изключение на търпими действия при условия на възмездност за ползването на федералните пътища) и за извършване на строителни работи данъкът се дължи от получателя на доставката, когато:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>изпълнителят на строителните работи няма на територията на страната нито местожителство (седалище), нито обичайно пребиваване, нито постоянен обект [Betriebsstätte], който участва в доставката на услугата, и</P></ITEM><ITEM><P>получателят на услугата е търговец по смисъла на член 3а, параграф 5, точки 1 и 2 или е публичноправно юридическо лице, което не е търговец по смисъла на член 3а, параграф 5, точка 3.</P></ITEM></LIST><P>Търговецът доставчик отговаря за данъка<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Titanium е дружество със седалище и място на управление в Джърси, чийто предмет на дейност е управление на недвижими имоти, управление на имущество и управление на жилища и жилищно настаняване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>През данъчните 2009 г. и 2010 г. това дружество отдава под наем притежаван от него недвижим имот във Виена (Австрия) на двама австрийски предприемачи, като за отдаването под наем дължи ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>За извършването на тези сделки, които са единствените на Titanium в Австрия, това дружество упълномощава австрийско дружество за управление на недвижими имоти да служи като посредник с изпълнителите на услуги и доставчиците, да фактурира наемите и експлоатационните разходи, да води търговските регистри и да изготвя справки-декларации по ДДС. Тези услуги се извършват от довереника в помещения, различни от тези на недвижимия имот, собственост на Titanium.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Същевременно Titanium си запазва правомощието да взема решения за сключване и прекратяване на договорите за наем, за определяне на икономическите и правните условия по договорите за наем, за извършването на инвестиции и ремонтни дейности, както и за<?PAGE NO="6"?> организиране на тяхното финансиране, за избор на трети лица за предоставяне на други услуги нагоре по веригата, и накрая, за подбор, определяне и надзор на самото дружество за управление на недвижими имоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>За разлика от Titanium, което преценява, че не дължи ДДС за дейността си по отдаване под наем на недвижимия имот с мотива, че не разполага с постоянен обект в Австрия, данъчната администрация приема, че отдаден под наем недвижим имот представлява такъв постоянен обект, поради което определя размера на ДДС в тежест на това дружество за финансовите 2009 г. и 2010 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Titanium обжалва решенията на данъчната администрация пред Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд, Австрия), като изтъква, че при липсата на персонал недвижимият имот, който отдава под наем, не може да се разглежда като постоянен обект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>От своя страна данъчната администрация подчертава, че според Umsatzsteuerrichtilinien 2000 (Насоки от 2000 г. относно данъка върху оборота) търговци, които притежават на австрийска територия недвижим имот, който отдават под наем, като дължат ДДС за това, трябва да се третират като местни търговци и че получателят на услугата не дължи данък върху тази сделка. Така в случай на отдаване под наем на недвижим имот винаги е налице постоянен обект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че националната разпоредба, която трябва да приложи, е член 19, параграф 1 от 1 UStG, който предвижда, че данъчното задължение се прехвърля на получателя на доставката, когато търговецът не стопанисва своето предприятие на територията на страната или не притежава там постоянен обект (Betriebsstätte). Тя уточнява, че тази разпоредба транспонира не само член 196 от Директива 2006/112, но и член 194.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Тази юрисдикция отбелязва също, че от решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970717">17 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>ARO Lease</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑190/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:374">EU:C:1997:374</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980507">7 май 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lease Plan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑390/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:206">EU:C:1998:206</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), следва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> предполага доставчикът да разполага конкретно със собствен персонал и че използването на персонала на друго упълномощено предприятие не е достатъчно, за да се установи наличието на такова понятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че няколко германски данъчни юрисдикции са приели, че макар при тях да не се използват човешки ресурси, вятърните турбини могат да се считат за постоянен обект, когато са със значителна стойност и възможно най-високо равнище на постоянство. Тя посочва, че въпреки това до настоящия момент Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) не е постановил решение по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Така запитващата юрисдикция поставя въпроса за понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по отношение на дейност, за чието изпълнение — както за разглежданата по главното производство — не се влагат никакви човешки и технически ресурси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>При тези условия Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P>„Трябва ли понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> да се тълкува в смисъл, че винаги трябва да са налице човешки и технически ресурси, поради което в обекта трябва непременно да има собствен персонал на доставчика на услугите или в конкретния случай на облагаемо отдаване под наем на разположен на националната територия недвижим имот, което представлява само пасивно толериране на действие или състояние (<HT TYPE="ITALIC">Duldungsleistung</HT>), този недвижим имот може да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> дори да няма човешки ресурси?</P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на въпроса</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Австрийското правителство изтъква, че член 45 от Директива 2006/112 и член 47 от изменената Директива 2006/112, които предвиждат, че мястото на доставка на услуги, свързани с недвижим имот, е мястото, където се намира недвижимият имот, за разлика от член 43 от Директива 2006/112 и член 44 от изменената Директива 2006/112, следва да се приложат по делото в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>От това тя прави извода, че член 194 от Директива 2006/112 и член 194 от изменената Директива 2006/112 са приложими по това дело, а не както предлага запитващата юрисдикция, член 196 от Директива 2006/112 и член 196 от изменената Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В това отношение Република Австрия изтъква, че член 194 от Директива 2006/112 и член 194 от изменената Директива 2006/112 уреждат право на избор за държавите членки и им възлагат задачата да определят условията за прилагане на тези разпоредби, като решат да прехвърлят или да не прехвърлят данъчното задължение върху получателя на услугата, така че изборът на австрийския законодател прави поставения от запитващата юрисдикция въпрос безпредметен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>От това тя заключава, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> няма връзка с делото по главното производство, поради което преюдициалното запитване следва да бъде обявено за недопустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС сътрудничество между него и националните юрисдикции само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210429">29 април 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ubezpieczeniowy Fundusz Gwarancyjny</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑383/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:337">EU:C:2021:337</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Следователно въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национален съд преюдициално запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201001">1 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Úrad špeciálnej prokuratúry</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑603/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:774">EU:C:2020:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В случая запитващата юрисдикция посочва в документ от <DATE ISO="20200819">19 август 2020 г.</DATE>, предоставен на Съда, че отправеният до него въпрос се отнася общо до тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, съдържащо се в Директива 2006/112, както и в Регламент за изпълнение № 282/2011, и че този въпрос не съдържа никакво конкретно позоваване на член 194 или на член 196 от тази директива. Тя подчертава, че въпросът дали делото по главното производство попада в обхвата на едната или на другата разпоредба в крайна сметка е второстепенен, като се има предвид, че всяка от посочените две разпоредби повдига въпроса в коя държава е установено данъчнозадълженото лице, което означава, че и в двата случая следва да се реши дали е налице постоянен обект.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Следователно правното становище на Република Австрия не е единствената възможност за тълкуване, което би могло да бъде възприето, и поради това преюдициалният въпрос не може да бъде обявен за недопустим.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали недвижим имот, отдаден под наем в държава членка, представлява постоянен обект по смисъла на член 43 от Директива 2006/112, както и на членове 44 и 45 от изменената Директива 2006/112, в обстоятелства, при които собственикът на този недвижим имот не разполага със собствен персонал, за да изпълнява услугата, свързана с отдаването под наем.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция не уточнява дали желае да провери дали този недвижим имот може да се квалифицира като постоянен обект на данъчнозадължено лице, което получава или напротив, предоставя услуги във връзка с отдаването под наем на имота. Въпреки това е възможно да се отговори на преюдициалния въпрос, като се вземат предвид тези две хипотези.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>По силата на постоянната практика на Съда понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> изисква трайното наличие най-малко на човешки ресурси и на техническо оборудване, които са необходими за доставката на определени услуги. Следователно то предполага достатъчна степен на постоянство и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване, което да позволява самостоятелното извършване на доставки на съответните услуги (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070628">28 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Planzer Luxembourg</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑73/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:397">EU:C:2007:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). По-конкретно, структура, която е лишена от собствен персонал, не може да попада в обхвата на това понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970717">17 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>ARO Lease</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑190/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:374">EU:C:1997:374</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Тази съдебна практика се потвърждава от член 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011, съгласно който постоянният обект се характеризира по-специално с подходяща структура <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>от гледна точка на човешките и техническите ресурси<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Макар да е вярно, че този регламент за изпълнение е станал приложим, по силата на член 65 от него, едва от <DATE ISO="20110701">1 юли 2011 г.</DATE> и следователно не се прилага ratione temporis към делото по главното производство, съображение 14 от посочения регламент за изпълнение гласи, че той има за цел да изясни някои понятия, включително понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>постоянен обект<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, като вземе предвид практиката на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В случая от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че жалбоподателят по главното производство не разполага със собствен персонал в Австрия и че лицата, на които са възложени някои задачи по управление, са договорно упълномощени от това дружество, тъй като последното е запазило правомощието си за вземане на всички важни решения относно отдаването под наем на въпросния недвижим имот.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Недвижим имот, в който не са налице никакви човешки ресурси, които да му дават възможност да действа самостоятелно, явно не отговаря на установените от съдебната практика критерии, за да бъде квалифициран като постоянен обект по смисъла както на Директива 2006/112, така и на изменената Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че не представлява постоянен обект по смисъла на член 43 от Директива 2006/112, както и на членове 44 и 45 от изменената Директива 2006/112, отдаден под наем в една държава членка недвижим имот в обстоятелства, при които собственикът на този имот не разполага със собствен персонал за изпълнение на услугата, свързана с отдаването под наем.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Не представлява постоянен обект по смисъла на член 43 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и на членове 44 и 45 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, отдаден под наем недвижим имот в една държава членка в обстоятелства, при които собственикът на този имот не разполага със собствен персонал за изпълнение на услугата, свързана с отдаването под наем.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>