<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-331/20 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0331</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:283">EU:C:2022:283</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на T. Ćapeta — Съединени дела C‑331/20 P и C‑343/20 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">Volotea/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">T. Ćapeta</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20220407">7 април 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑331/20 P и C‑343/20 P</HT></P><P>Volotea, SA (C‑331/20 P)</P><P>easyJet Airline Company Ltd. (C‑343/20 P)</P><P>срещу</P><P>Европейска комисия</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Жалба за отмяна</KEYWORD><KEYWORD>Държавни помощи</KEYWORD><KEYWORD>Вменяване на отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Непреки получатели</KEYWORD><KEYWORD>Приложимост и прилагане на критерия за частния оператор в условията на пазарна икономика</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>L’inverno aveva rinfrescato anche il colore delle rocce<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Зимата бе освежила дори цвета на скалите<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>]<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>От стихотворението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>La primavera<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Пролетта<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>] на Грация Деледа.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Настоящите дела възникват много сезони след живописното обрисуване от Грация Деледа на настъпването на пролетта на остров Сардиния, Италия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>През 1926 г. Деледа (1871—1936) става първата италианка, получила Нобелова награда за литература.</P></NOTE>. В същността си обаче те също са свързани с подценяваната красота на Сардиния през зимните месеци.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Именно за да насърчи туризма през този сезон, Regione Autonoma della Sardegna (Автономен регион Сардиния, Италия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>регионът<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) създава схема за привличане на полети до летищата, разположени на остров Сардиния (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>схемата за помощ<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Европейската комисия установява, че тази схема представлява несъвместима помощ в полза на няколко авиокомпании (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение (ЕС) 2017/1861 на Комисията от <DATE ISO="20160729">29 юли 2016 година</DATE> относно държавна помощ SA.33983 (2013/C) (ex 2012/NN) (ex 2011/N) — Италия — Компенсация на летищата в Сардиния за задължения за извършване на обществена услуга (услуга от общ икономически интерес — УОИИ) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="268" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2017">ОВ L 268, 2017 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Сред тези авиокомпании, от които трябва да се възстанови помощта, са Volotea SA и easyJet Airline<?PAGE NO="2"?> Company Ltd. (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>жалбоподателите<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>). Тези страни са обжалвали безуспешно решението на Комисията пред Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volotea/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑607/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:180">EU:T:2020:180</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>easyJet Airline/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑8/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:182">EU:T:2020:182</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>обжалваните съдебни решения<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>).</P></NOTE>. И двете дружества обжалват решенията на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>По настоящите дела от Съда се иска да анализира редица констатации на Общия съд, свързани с определянето на схемата за помощ на региона като държавна помощ. Въпреки това <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>слонът в стаята<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> е приложимостта на критерия за частния оператор в условията на пазарна икономика (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>ЧОУПИ<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите и производството</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предистория на спора</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Фактическата и правната обстановка по настоящите дела са подробно описани в обжалваните съдебни решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Пак там, точки 1—41 и 1—45 съответно.</P></NOTE>. За целите на настоящото заключение те могат да бъдат обобщени по следния начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>С Legge regionale n. 10 — Misure per lo sviluppo del trasporto aereo (Регионален закон № 10 — Мерки за развитието на въздушния транспорт)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><HT TYPE="ITALIC">Bolletino ufficiale della Regione autonoma della Sardegna</HT>, бр. <DATE ISO="20100412">12</DATE>, <DATE ISO="20100416">16 април 2010 г.</DATE></P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Закон № 10/2010<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>) регионът предоставя финансиране на авиокомпании с цел откриване на нови маршрути и развитие на съществуващите маршрути до и от Сардиния, включително през зимните месеци.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Финансирането е предоставено на авиокомпаниите чрез три сардински летища. Само две от тези летища са предмет на настоящите дела: Каляри-Елмас и Олбия. Те се управляват от дружества, мажоритарният дял от чийто капитал се притежава или от търговската камара на Каляри-Елмас, или от частни акционери (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>летищните оператори<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>С актовете за прилагане на Закон 10/2010 регионът определя дейностите, за които може да се получи финансиране. Тези, които са предмет на настоящите дела, са увеличаването на въздушния трафик от авиокомпаниите (дейност 1) и рекламирането на Сардиния като туристическа дестинация от авиокомпаниите (дейност 2).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Финансирането от бюджета на региона е осигурено под формата на безвъзмездни средства. Тези безвъзмездни средства са предоставени на летищните оператори, които на свой ред са ги разпределили на различни авиокомпании. Регионът отпуска средства само след оценка и одобрение на подробни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>планове за дейности<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, които операторите са длъжни да му представят. Регионът също така следи за тяхното изпълнение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Жалбоподателите са авиокомпании, които са сключили споразумения с летищните оператори за извършване на дейности 1 и 2. Съответните им планове за дейности са одобрени от региона, след което жалбоподателите са получили компенсация от летищните оператори по гореописаната схема за увеличаване на броя на полетите и маршрутите до и от двете летища и за рекламиране на Сардиния като туристическа дестинация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20111130">30 ноември 2011 г.</DATE> в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС Италианската република уведомява Комисията за схемата. След започването на официална процедура по разследване Комисията приема обжалваното решение на <DATE ISO="20160729">29 юли 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>В това решение се посочва, че въпросната схема за помощ не включва държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в полза на летищните оператори (член 1, параграф 1 от обжалваното решение); че тя представлява държавна помощ в полза на участващите авиокомпании, включително жалбоподателите, доколкото тя се отнася до дейностите, извършвани от тези авиокомпании на летища Каляри-Елмас и Олбия (член 1, параграф 2 от това решение); че въпросната помощ е приведена в действие от Италия в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС и че е несъвместима с вътрешния пазар (член 1, параграфи 3 и 4 от обжалваното решение). Накрая, с него се изисква тази помощ да бъде възстановена от авиокомпаниите (член 2, параграф 1 от решението).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Жалбите, подадени до Общия съд</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>С жалби, подадени на <DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE> и на <DATE ISO="20180111">11 януари 2018 г.</DATE>, жалбоподателите искат обжалваното решение да бъде отменено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE> Общият съд постановява обжалваните съдебни решения. Той отхвърля изцяло жалбите на жалбоподателите и ги осъжда да заплатят съдебните разноски по производствата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Производството пред Съда</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В жалбата си до Съда, подадена на <DATE ISO="20200722">22 юли 2020 г.</DATE>, Volotea иска от Съда да отмени точки 1 и 2 от диспозитива на решението по дело T‑607/17, да отмени член 1 от обжалваното решение и разпореждането Италия да възстанови помощта в частта, която се отнася до Volotea, и при условията на евентуалност да отмени точки 1 и 2 от диспозитива на решението по дело T‑607/17 и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, както и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>В жалбата си до Съда, подадена на <DATE ISO="20200723">23 юли 2020 г.</DATE>, easyJet иска от Съда да отмени решението по дело T‑8/18 и/или да отмени членове 1, 2, 3 и 4 от обжалваното решение в частта им, която се отнася до easyJet, и при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, както и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Комисията от своя страна иска от Съда да отхвърли жалбите и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>С решение на председателя на трети състав на Съда от <DATE ISO="20210222">22 февруари 2021 г.</DATE> двете дела са съединени за целите на заключението и на съдебното решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Страните са отговорили на писмените въпроси, поставени им от Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Въпреки че Договорите не съдържат определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, Съдът настоява, че това понятие трябва да се тълкува въз основа на неговите обективни характеристики<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080701">1 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chronopost/UFEX и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑341/06 P и C‑342/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:375">EU:C:2008:375</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0141">141</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Тълкуван по този начин, член 107, параграф 1 ДФЕС съдържа четири (основни) кумулативни условия: за въпросната мярка да носи отговорност държавата или тя да се финансира с държавни средства; да се отнася до предприятие; на което предоставя предимство; и тази мярка да е селективна. Обикновено се счита, че мярка, която отговаря на тези критерии, може да наруши конкуренцията и да засегне търговията на вътрешния пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19800917">17 септември 1980 г.</DATE>, <NAME.CASE>Philip Morris Holland/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>730/79</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1980:209">EU:C:1980:209</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което се приема, че конкуренцията се счита за нарушена, ако дадена мярка намалява тежестта, наложена на предприятие получател, и по този начин укрепва неговата позиция в сравнение с конкурентните предприятия). Относно незначителната роля, която на практика имат критериите, свързани с нарушаването на конкуренцията и засягането на вътрешния пазар, включително диференцирания подход, възприет по отношение на член 101 ДФЕС, вж. <HT TYPE="ITALIC">Soltész</HT>, U. Part II: Article 107 TFEU. — In: F. J. Säcker, F. Montag, (eds.), European State Aid Law: A Commentary. Bloomsbury Publishing, London, 2016, точки 454, 489 и 490.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Поради развитието на разбирането за целта на контрола върху държавните помощи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Merola</HT>, M. et F. Caliento. Is the notion of aid broadening or shrinking over time, and if so, why? A subjective view on the rationale of the case law. — In: L. Parcu, G. Monti et M. Botta. EU State Aid Law. Emerging Trends at the National and EU Level, Edward Elgar Publishing, Cheltenham, 2020, 46—48 (където се обяснява, че контролът върху държавните помощи се е превърнал в управленски инструмент за контролиране на икономическите политики на държавите членки).</P></NOTE> и вследствие на неизчерпаемото въображение на държавите членки, когато става въпрос за намеса на пазара, Съдът е изправен пред постоянната необходимост да обяснява отново критериите, залегнали в основата на член 107, параграф 1 ДФЕС, и да ги адаптира, за да се прилагат в нови хипотези. Настоящите дела не правят изключение от това правило.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Всъщност схемата, предмет на разглеждане по настоящите дела, изглежда като творческо усилие за привличане на повече туристи в Сардиния, включително през зимните месеци, с цел да се стимулира икономическото развитие на този регион.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Тъй като Сардиния е остров, туристите очевидно могат да пристигнат по въздуха. Въздушните превозвачи извършват стопанската си дейност с летищата. Затова предвидената от региона схема изисква от летищата да разработят планове и да работят съвместно с авиокомпаниите за увеличаване на полетите до острова. Ако тези планове бъдат одобрени от региона, той ще предостави финансиране на летищните оператори, които ще го разпределят между съответните авиокомпании. Следователно схемата включва взаимодействие между публични (региона) и частни (летищата и авиокомпаниите) участници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>За целите на понятието за държавна помощ конструкцията на схемата повдига няколко въпроса. Например лишава ли насочването на средства през частен посредник тези средства от техния публичен произход? Коя от участващите частни страни, ако не и двете, трябва да се счита за получател по тази схема? И накрая, предоставя ли посочената схема предимство, което не би било налично на пазара?</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Съдът ме прикани да съсредоточа анализа си върху отговорите на тези въпроси. Ето защо ще огранича заключението си до понятията за вменяване на отговорност (IV), вторични получатели на помощ (V) и методиката за установяване или изключване на наличието на предимство (VI).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Вменяване на отговорност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Финансирането от държавата или чрез ресурси на държавата е конститутивен елемент на понятието за държавна помощ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Както генералният адвокат Jacobs обяснява в заключението си по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>PreussenElektra</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑379/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:585">EU:C:2000:585</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0114">114</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0133">133</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това означава, че ресурсите, използвани в дадена мярка, трябва да могат да бъдат вменени в отговорност на държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020516">16 май 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑482/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>решение Франция/Комисия<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, т. 51—57).</P></NOTE>. В съответните си жалби жалбоподателите оспорват именно това определение: те твърдят, че средствата, получени от летищните оператори, не могат да бъдат вменени в отговорност на региона<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>В това отношение отбелязвам, че първият и вторият раздел от втората част на първото основание за обжалване по дело C‑331/20 P са насочени срещу точки 69—98 от решение T‑607/17, докато третото основание за обжалване по дело C‑343/20 P е насочено конкретно срещу точки 126, 127, 160 и 161 от решение T‑8/18.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Техните доводи са основно в три направления<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>На различни места в рамките на първия и втория раздел от втората част на първото основание за обжалване по дело C‑331/20 P и третото основание за обжалване по дело C‑343/20 P жалбоподателите критикуват по общ начин различни фактически констатации на Общия съд. Предвид компетентността на Съда в производството по обжалване тези доводи са недопустими.</P></NOTE>. На първо място, те твърдят, че в обжалваните съдебни решения Общият съд не е извършил правилна преценка на критериите, произтичащи от решение Франция/Комисия. По-конкретно се твърди, че позоваването от страна на Общия съд на наличието на контролен механизъм за наблюдение на разпределението и използването на разглежданите средства не е достатъчно, за да се вмени отговорност. На второ място, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд неправилно е приложил решение Белгия и Magnetrol International/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190214">14 февруари 2019 г.</DATE> (<NO.CASE>T‑131/16 и T‑263/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:91">EU:T:2019:91</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>решение Белгия и Magnetrol International/Комисия<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>).</P></NOTE>, тъй като не е анализирал дали летищните оператори са имали свобода на преценка при определянето на съществените елементи на разглежданата схема за помощ. На трето място, те изтъкват, че наличието на ресурси на държавата може да бъде потвърдено само когато държавата упражнява контрол върху средствата, както и върху <HT TYPE="ITALIC">администраторите</HT> на тези средства (в случая летищните оператори). Това изискване произтичало от решението на Съда Германия/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190328">28 март 2019 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑405/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:268">EU:C:2019:268</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Не съм съгласна и с трите довода.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Що се отнася до първия довод, в решение Франция/Комисия Съдът посочва редица признаци, които в своята съвкупност могат да покажат, че мерките, взети от определени предприятия, действително могат да бъдат вменени в отговорност на държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Точки 52—56 от решение Франция/Комисия. Както бе припомнено, наскоро в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210302">2 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑425/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:154">EU:C:2021:154</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>решение Комисия/Италия и др.<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, т. 61—62), те включват по-конкретно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>всеки признак, указващ в конкретния случай или, от една страна, участие на публичните органи или малка вероятност да липсва такова участие при приемането на мярка, с оглед и на обхвата на същата, на нейното съдържание или на включените в нея условия, или, от друга страна, липса на участие на тези органи при приемането на тази мярка[…]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Този извод може да бъде подкрепен с доказателства за факта, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>въпросното публично предприятие не е можело да приеме оспорваното решение, без да вземе предвид изискванията на публичните органи или дадените от тях насоки, включването на публичното предприятие в структурите на публичната администрация, естеството на неговата дейност и упражняването ѝ на пазара при нормални условия на конкуренция с частни оператори, правния статут на предприятието или още интензивността на упражнявания от публичните органи надзор<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</P></NOTE>. Чрез този анализ Комисията може да установи дали <HT TYPE="ITALIC">обстоятелствата</HT> по делото сочат за наличие на нареждания от държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Или, както го наричат <HT TYPE="ITALIC">Maxian Rusche</HT>, T., C. Micheau, H. Piffaut et K. Van de Casteele, наличието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>димящо дуло<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>. Вж. Faull, J., et A. Nikpay, (eds.), The EU Law of Competition, 3. ed., OUP, Oxford University Press, 2014, точка 17.33.</P></NOTE>. Това означава тя да може да направи извод, че държавата <HT TYPE="ITALIC">е</HT> участвала в приемането на дадена мярка или поне че е малко вероятно тя да <HT TYPE="ITALIC">не е</HT> участвала в оказването на влияние върху нейното приемане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Commerz Nederland</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑242/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2224">EU:C:2014:2224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fondul Proprietatea</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑150/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:388">EU:C:2017:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>SACE и Sace BT/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑472/15 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:885">EU:C:2017:885</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Решение Франция/Комисия обаче се отнася до публични предприятия. Когато се сблъсква с въпроса за доказателствения праг по отношение на <HT TYPE="ITALIC">частни</HT> предприятия, Съдът в решение Комисия/Италия и др. обяснява, че Комисията трябва да представи нещо повече от косвени доказателства: това, което се изисква, е да се установи пълната верига от събития и по този начин да се представи <HT TYPE="ITALIC">решаващо доказателство</HT> за отговорността на държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. в този смисъл точки 67, 69 и 72 от решение Комисия/Италия и др.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Като се има предвид датата на произнасяне на решение Комисия/Италия и др., за съжаление страните по настоящите жалби нямаха възможност да вземат становище по въпроса дали това отклонение от афоризма <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>обстоятелствата не могат да лъжат<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> е трябвало да доведе до промени в анализа на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Въпреки това според мен обжалваните съдебни решения показват, че Общият съд е убеден, че разследването на Комисията е разкрило решаващи доказателства за отговорността на държавата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Така в точки 70 и 94 от съответните обжалвани съдебни решения Общият съд отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>[…] от практическото му изпълнение личи, че именно средствата, които регионът изплаща на летищните оператори, са средствата, с които тези оператори плащат възнаграждение на авиокомпаниите съдоговорителки […]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>. По същия начин в точки 86 и 118 от тези решения Общият съд пояснява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>в обжалваното решение Комисията приема, че средствата, които автономният регион предоставя на разположение на летищните оператори, е трябвало да бъдат използвани и <HT TYPE="ITALIC">фактически са били използвани</HT> според приетите от региона указания, конкретно в случая — за заплащането на възнаграждение за услугите на авиокомпаниите<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Накрая, в няколко точки от обжалваните съдебни решения Общият съд припомня, че самите летищни оператори<?PAGE NO="7"?> признават, че са действали под контрола и ръководството на региона и че са изплатили спорните средства само поради очакването тези суми да бъдат възстановени от този публичен орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volotea/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑607/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:180">EU:T:2020:180</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>easyJet Airline/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑8/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:182">EU:T:2020:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0099">99</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>От това според мен следва, че Общият съд е констатирал, че наличните пред него доказателства установяват съгласно изискуемия стандарт на доказване наличието на факторите, изложени от Съда в решение Франция/Комисия, както са приложени в хипотезата на частни предприятия в решение Комисия/Италия и др.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Що се отнася до втория довод, също така не съм убеден, че Общият съд е приложил неправилно решение Белгия и Magnetrol International/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Точка 120 от решение Белгия и Magnetrol International/Комисия.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Това дело се отнася по-специално до въпроса дали системните административни практики за одобряване на молби за освобождаване от данък върху свръхпечалбата на многонационални дружества могат да представляват релевантен фактор при преценката за съществуването de facto на схема за помощ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Отбелязвам, че вследствие на подадена жалба решението е отменено, като се има предвид, че Съдът е счел точно такива практики за релевантен показател за установяване на липсата на каквато и да било <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>допълнителна мярка за прилагане<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> по смисъла на член 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от <DATE ISO="20150713">13 юли 2015 година</DATE> за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="248" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2015">ОВ L 248, 2015 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>). Вж. точка 112 от решение Белгия и Magnetrol International/Комисия.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Първо, както правилно подчертава Комисията, в жалбите не се посочва как това съдебно решение би било релевантно в контекста на настоящите дела. В схемата, разглеждана по настоящите дела, не сме изправени пред системна и неписана административна практика. Всъщност е точно обратното: Общият съд установява, че са налице изрично определени от региона в Закон № 10/2010 цели и критерии, които операторите прилагат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volotea/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑607/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:180">EU:T:2020:180</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0092">92</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>easyJet Airline/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑8/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:182">EU:T:2020:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Второ, дори това решение да беше релевантно, следва да се отбележи, че в обжалваните съдебни решения Общият съд е анализирал свободата на преценка на летищните оператори да определят съществените елементи на разглежданата схема за помощ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Пак там, точки 71 и 72 и 95 и 96 съответно.</P></NOTE>. Той констатира, че няма данни летищните оператори да могат да надхвърлят границите, определени от Закон № 10/2010. Всъщност според Общия съд свободата на преценка на операторите е била ограничена от региона, доколкото последният е можел да контролира както размера на помощта за летищните оператори, така и пренасочването на тези суми (в пълен размер) към жалбоподателите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Пак там, точки 94 и 98 и 129—132 съответно.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Накрая, по отношение на третия довод, според мен от решение Германия/Комисия не следва, че може да се счита, че са налице ресурси на държавата само когато <HT TYPE="ITALIC">администраторът</HT> на държавните средства е под постоянен държавен контрол. Това, което решението потвърждава, е, че държавата притежава правомощие да се разпорежда със средствата и с тяхното управление<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190328">28 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑405/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:268">EU:C:2019:268</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. в този смисъл и заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Georgsmarienhütte и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:120">EU:C:2018:120</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това изискване далеч не е ново<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080717">17 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Essent Netwerk Noord и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑206/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:413">EU:C:2008:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Vent De Colère! и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑262/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>ENEA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑329/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:671">EU:C:2017:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Според мен обратното би позволило да се заобиколят правилата за държавните помощи чрез създаването на институции, натоварени с управлението на помощите, които обаче, както е в случая с летищните оператори, не се контролират от държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. по-специално решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19880202">2 февруари 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kwekerij van der Kooy и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>67/85, 68/85 и 70/85</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:38">EU:C:1988:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както бе припомнено наскоро в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/TV2/Danmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑656/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:836">EU:C:2017:836</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Всъщност точно поради тази причина Съдът последователно отхвърля необходимостта да се прави разграничение между това дали помощта се предоставя пряко от държавата или от публични или частни организации, учредени или акредитирани за прилагането на държавната схема<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. по-конкретно решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010313">13 март 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>PreussenElektra</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑379/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:160">EU:C:2001:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Doux Élevage и Coopérative agricole UKL-ARREE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑677/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:348">EU:C:2013:348</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отхвърли като неоснователно възражението на жалбоподателите срещу констатацията за вменяване на отговорност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Тази констатация се отнася до допустимите части от първия и втория раздел на втората част от първото основание за обжалване по дело C‑331/20 P и от третото основание за обжалване по дело C‑343/20 P.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Получатели</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В обжалваното решение Комисията установява, че редица авиокомпании, включително жалбоподателите, са получатели на държавна помощ (член 1, параграф 2 от него). В същото време Комисията установява, че летищните оператори не са получили такава помощ и следователно не могат да се считат за получатели по схемата за помощ (член 1, параграф 1 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Жалбоподателите оспорват последната констатация. По същество те твърдят, че летищните оператори са получили предимство в рамките на тази схема.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Макар че оспорването на член 1, параграф 1 от решението не е предмет на жалбите, тези доводи са релевантни и по отношение на оспорването на член 1, параграф 2 от него, както и евентуално по отношение на последиците, произтичащи от член 2 от обжалваното решение, тъй като произтичащият от него извод може да има въздействие върху размера на помощта, която трябва да бъде възстановена от авиокомпаниите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Аспект, правилно подчертан от Общия съд в решението му от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volotea/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑607/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:180">EU:T:2020:180</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Затова ще разгледам двата довода, въз основа на които Общия съд е приел, че летищните оператори не са (вторични) получатели по схемата за помощ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Първият (и основен) довод, на който се позовава Общият съд, е, че летищните оператори са прехвърлили на авиокомпаниите всички средства, получени от региона.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Това ли е релевантният довод? Според мен не<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Макар да е постановено при различни обстоятелства и на него да се позовават жалбоподателите, показателно в това отношение е решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑128/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:591">EU:C:2018:591</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В него Съдът приема, че самият факт, че предимство, предоставено на организация — обединение по икономически интереси, е прехвърлено изцяло на членовете на тази организация, не означава автоматично, че организацията не е получател за целите на въпросната схема за помощ (пак там, т. 45 и 46).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>На предприятията може да бъде предоставено предимство, различно от прякото прехвърляне на държавни ресурси (това е така нареченото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>непряко предимство<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="262" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ C 262, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, точка 115).</P></NOTE>. Следва да се прави разграничение между това предимство и чисто вторичните икономически въздействия, които са присъщи за почти всички мерки за държавна помощ и които са изключени от контрола върху държавните помощи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. най-вече решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010313">13 март 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>PreussenElektra</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑379/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:160">EU:C:2001:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (в което се констатира, че намаляването на данъчните постъпления за държавата е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>присъща характеристика<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> на разглежданата законодателна разпоредба). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930317">17 март 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sloman Neptun</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑72/91 и C‑73/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:97">EU:C:1993:97</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981201">1 декември 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ecotrade</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑200/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:579">EU:C:1998:579</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990617">17 юни 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Piaggio</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑295/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:313">EU:C:1999:313</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040715">15 юли 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pearle и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑345/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:448">EU:C:2004:448</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Това повдига въпроса как да се разграничат икономическите въздействия, които възникват случайно, като страничен ефект на дадена схема за помощ, от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>действителните<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> непреки предимства, насочени към определени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>скрити<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> получатели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В своето Известие относно понятието за държавна помощ Комисията обяснява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>е необходимо да бъдат проучени предвидимите ефекти на мярката, разглеждани от предварителна перспектива<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="262" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ C 262, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, точка 116).</P></NOTE>. Следователно непряко предимство би било налице само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>ако мярката е замислена по такъв начин, че вторичните въздействия от нея да са насочени към предприятия или групи от предприятия, които могат да бъдат идентифицирани<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Пак там.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Вследствие на това ми се струва, че за да установи дали дадено непряко предимство не е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>облечено<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> като съпътстващ ефект на дадена схема, по настоящите дела Комисията е била длъжна да провери дали при разработването на схемата са заложени ex ante определени предимства за летищните оператори, които са нещо повече от присъщи характеристики на въпросната схема за помощ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Подобни истински съпътстващи ефекти са налице единствено поради функционална или автоматична връзка с въпросната мярка, така че те естествено произтичат от тази схема, или защото тези съпътстващи ефекти са необходими за правилното функциониране на подпомаганата от нея дейност.</P></NOTE>. В крайна сметка летищните оператори са имали активна роля в това разработване и следователно икономически интерес тази схема да функционира при определено ниво на капацитет (и това е така, въпреки че плановете им е трябвало да бъдат одобрени от региона и въпреки че последният е контролирал изпълнението на тези планове).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Наистина, мога да си представя хипотеза, при която например при изготвянето на полетното разписание за дадено летище добавянето на един полет повече от необходимото за покриване на оперативните разходи би могло да осигури предимство в полза на това летище (и съответно на неговия оператор)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Nicolaides</HT>, P. State Aid Uncovered, Critical Analysis of Development in State Aid 2020, Lexxion, Berlin, 2021, 86—87.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Именно поради тази причина според мен е логично, когато — както по настоящите дела — страна направи достатъчно обосновано твърдение, че на практика съществува <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>скрит<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>допълнителен<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> получател, Общият съд да е задължен да прецени, въз основа на всички обстоятелства, с които разполага, дали Комисията е извършила достатъчно пълна оценка, за да установи и наличието на косвени получатели по тази схема за помощ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Тъй като Общият съд не е направил това по настоящите дела, моята позиция е, че е допуснал грешка, като е приел, че Комисията правилно е счела за ирелевантен приетия от региона анализ ex ante на икономическата рентабилност на договорите за услуги, сключени между летищните оператори и авиокомпаниите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volotea/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑607/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:180">EU:T:2020:180</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>easyJet Airline/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑8/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:182">EU:T:2020:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0191">191</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Вторият довод, на който се позовава Общият съд, е, че летищните оператори не биха сключили договорите с авиокомпаниите, ако не беше финансирането от страна на региона съгласно схемата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>easyJet Airline/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑8/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:182">EU:T:2020:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0225">225</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Не виждам как този факт (ако наистина е установен като такъв) подкрепя извода, че участието в разглежданата схема за помощ не е създало предимство и за летищните оператори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Ако има някакво значение, то е в подкрепа на обратния извод: че летищните оператори са решили да участват в схемата само <HT TYPE="ITALIC">защото</HT> са получили предимство, което не би им било предоставено при нормални пазарни условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Този елемент на предимство обаче е именно това, което не е достатъчно изследвано. Според мен по-задълбочен анализ относно облагите, потенциално получени от летищните оператори, би бил необходим, за да се разсее всяко съмнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Въз основа на това предлагам на Съда да постанови, че Общият съд е допуснал грешка, като е счел предварителния анализ на икономическата рентабилност на договорите за услуги между летищните оператори и авиокомпаниите за ирелевантен за определянето на получателите по разглежданата схема за помощ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Предимство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В жалбите си жалбоподателите оспорват това, че Общият съд е потвърдил констатацията на Комисията, че критерият за ЧОУПИ не е приложим към разглежданата схема за помощ, за да се изключи наличието на предимство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Тези доводи са изложени в първия и третия раздел от първата част на първото основание за обжалване по дело C‑331/20 P и в първите две основания за обжалване по дело C‑343/20 P и са насочени съответно срещу точки 122—145 от решението по дело T‑607/17 и точки 175—177 и 189—191 от решението по дело T‑8/18.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Критерият за ЧОУПИ е аналитичен инструмент, използван от Комисията, за да изключи съществуването на предимство за дадено предприятие, получено поради намесата на държавата на даден пазар. Този критерий изисква сложен икономически анализ, за да се прецени дали хипотетичен частен оператор на даден пазар би участвал в сравнима намеса и при същите условия като държавата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Както правилно посочват жалбоподателите, Съдът е постановил, че Комисията е длъжна да приложи критерия за ЧОУПИ във всички случаи, в които той е приложим<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120605">5 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/EDF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑124/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:318">EU:C:2012:318</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>критерият за частния инвеститор не е изключение, което да се прилага само по искане на държава членка […], От това следва, че […] в случаите, в които той е приложим, този критерий е сред елементите, които Комисията е длъжна да вземе предвид, за да установи съществуването на такава помощ<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>). Вж. и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170920">20 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Frucona Košice</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:706">EU:C:2017:706</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Точно този въпрос за <HT TYPE="ITALIC">приложимостта</HT> на критерия за ЧОУПИ досега не е бил достатъчно изяснен в съдебната практика. По-конкретно, остава неясно в кои случаи намесата на държавата на пазара е разумно сравнима с потенциалното поведение на пазарен оператор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>За да предложа някои идеи за решението на този въпрос, е полезно да се размисли върху целта, с която е разработен критерият за ЧОУПИ, и начина, по който тази цел се е развила в съдебната практика.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Целта и развитието на критерия за ЧОУПИ</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Въведен успоредно с Директивата относно прозрачността от 1980 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Директива 80/723/ЕИО на Комисията от <DATE ISO="19800625">25 юни 1980 г.</DATE> относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="195" PAGE.FIRST="35" DATE.PUB="1980">ОВ L 195, 1980 г., стр. 35</REF.DOC.OJ>), понастоящем кодифицирана в Директива 2006/111/ЕО на Комисията от <DATE ISO="20061116">16 ноември 2006 година</DATE> относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="318" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2006">ОВ L 318, 2006 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 66).</P></NOTE>, критерият за ЧОУПИ първоначално има за цел да оцени поведението на <HT TYPE="ITALIC">публичните</HT> предприятия (т.е. тези, в които държавата е собственик), когато се конкурират на един и същ пазар с частните предприятия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P><HT TYPE="ITALIC">Piernas López</HT>, J. J. The Concept of State Aid Under EU Law: From Internal market to competition and beyond,OUP, Oxford University Press, 2015, р. 78.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Оттук произлиза и идеята държавата да действа като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>акционер<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> (което по онова време е било известно като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>придобиване на акции от публичните органи в капитала на дружества<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. „Application of Articles 92 and 93 to public authorities’ holdings in company capital (Bulletin of the European Communities, 9‑1984), стр. 28 и 93—95.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Следователно обосновката на критерия за ЧОУПИ се корени в необходимостта да се намери начин да се даде възможност на държавата да бъде участник на пазара, без да се подкопава ефективността на дисциплината по отношение на държавните помощи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. в този смисъл основанията и доводите на Белгия в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860710">10 юли 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Белгия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>40/85</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:305">EU:C:1986:305</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), където се твърди, че ако на регион Валония бъде забранено да участва в увеличаването на капитала на дадено предприятие, това би довело до дискриминация на държавата спрямо частните акционери в същото дружество.</P></NOTE>. По-конкретно, този критерий служи за изключване от понятието за държавна помощ на онези действия на държавата, чрез които тя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>стъпва на пазара<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, за да се конкурира с други предприятия при еднакви условия. Считало се е, че такива еднакви условия са налице, когато инвестицията на държавата в нейното собствено предприятие или от нейните собствени предприятия е от вид, който би могъл да бъде проектиран от частен инвеститор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Както става ясно от ранните решения на Съда относно сходното правило, съдържащо се в член 4, буква в) от Европейския договор за въглища и стомана, наличието на предимство не може да бъде изключено, освен ако възвръщаемостта е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>във всеки случай еквивалентна на размера на разходите<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19610223">23 февруари 1961 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Gezamenlijke Steenkolenmijnen in Limburg/High Authority</NAME.CASE> (<NO.CASE>30/59</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1961:2">EU:C:1961:2</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 31).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Именно в светлината на тази обосновка критерият за ЧОУПИ често се описва във връзка с възможността за държавите членки да въведат смесена икономика, разбирана като такава, при която и държавата присъства на пазара наред с частните предприятия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. например Second Report on Competition Policy, annexed to the Sixth General Report on the Activities of the Communities (Office for Official Publications of the European Communities, 1973), точка 124, в която се използва понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>държавен капитализъм<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</P></NOTE>. Оттук произтича и често повтаряното позоваване на неутралността на собствеността върху имущество по член 345 ДФЕС и на свързания с нея принцип на равно третиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. например Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="262" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ C 262, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), точка 73: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Правният ред на Съюза по отношение на режима на собственост върху имуществото се характеризира с неутралност […] и по никакъв начин не засяга правото на държавите членки да действат като икономически оператори<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>. Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Hancher</HT>, L., T. Ottervanger et P.J. Slot. EU State Aids, Sweet and Maxwell, London, 2021, р. 96, и заключението на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/FIH Holding и FIH Erhvervsbank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:911">EU:C:2017:911</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Въпреки това в по-новата практика на Съда има индикации, че критерият за ЧОУПИ следва да намери приложение и извън тези традиционни граници на собствеността и капиталовото участие на държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130124">24 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Frucona Košice/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑73/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:32">EU:C:2013:32</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180306">6 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/FIH Holding и FIH Erhvervsbank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:159">EU:C:2018:159</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Това води до два начина, по които може да се възприеме <HT TYPE="ITALIC">приложимостта</HT> на критерия за ЧОУПИ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>От една страна, когато се разглежда на фона на историческото ѝ приложение, приложимостта на критерия за ЧОУПИ би могла да се ограничи само до хипотези, в които държавата действа като акционер на определен пазар. От друга страна, като се има предвид, че държавата може да се намесва на пазара и чрез средства, различни от собственост или капиталово участие, ограничаването на критерия за ЧОУПИ до тези хипотези се оказва твърде тясно тълкуване на полезността на този критерий.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Всъщност според мен критерият за ЧОУПИ може да бъде полезен и следователно приложим във всички случаи, в които намесата на държавата на пазара може да бъде оприличена на действието на частен участник на пазара. Тази оценка на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>еквивалентността<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> надхвърля традиционните граници на капиталовото участие и собствеността. Това означава, че ако частен пазарен оператор може да се разглежда като действащ по същия начин като държавата, критерият за ЧОУПИ може да разкрие дали действието на държавата е било съобразено с пазара. Това на свой ред би спомогнало да се съществуването на предимство (и по този начин на полза, представляваща държавна помощ).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Противостоенето между <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>субект на публичната власт<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>икономически оператор<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Привидно отдалечена от първоначалната си обосновка, приложимостта на критерия за ЧОУПИ се е развила и се ръководи от една объркваща (и честно казано, подвеждаща) дихотомия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Да разгледаме например решение Комисия/ЕDF<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120605">5 юни 2012 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑124/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:318">EU:C:2012:318</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В него Съдът постановява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>приложимостта на критерия за частния инвеститор зависи в крайна сметка […] от това дали съответната държава членка предоставя икономическо предимство на предприятие,<?PAGE NO="13"?> на което тя е собственик, <HT TYPE="ITALIC">в качеството си на акционер, а не в качеството си на носител на публична власт</HT><QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Пак там, точка 81 (курсивът е мой). Това дело обаче трябва да се разглежда в неговия собствен контекст, в който френската държава действително е собственик на Électricité de France (EDF). Поради това констатацията на Съда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>по отношение на публичните предприятия<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> преценката за наличие на предимство се извършва с прилагането на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>критерия за частния инвеститор<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> (пак там, т. 78), не може да се разбира в смисъл, че този критерий е приложим <HT TYPE="ITALIC">само</HT> в такива случаи.</P></NOTE>. В същия дух в решение Ryanair/Комисия Общият съд отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>[в]ъпреки че в случаите, когато държавата действа в качеството на предприятие, осъществяващо дейност като частен инвеститор, e необходимо поведението ѝ да се анализира в светлината на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, прилагането на посочения принцип <HT TYPE="ITALIC">трябва да се изключи в хипотезата, когато тя действа като публична власт</HT><QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081217">17 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ryanair/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑196/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:585">EU:T:2008:585</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (курсивът е мой). По това дело обаче, по подобие на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120605">5 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/EDF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑124/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:318">EU:C:2012:318</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), държавата е била собственик на летището — получател на помощта. В същия смисъл вж. и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120911">11 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Corsica Ferries France/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑565/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:415">EU:T:2012:415</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), потвърдено при обжалването му с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>SNCM и Франция/Corsica Ferries France</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑533/12 P и C‑536/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2142">EU:C:2014:2142</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Накрая, подобна формулировка е възпроизведена и в Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="262" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ C 262, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, точка 77).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Ако се съди по тези примери и използваните в тях формулировки, въпросът за приложимостта на критерия за ЧОУПИ е свързан с това, че държавата действа като икономически оператор (чрез капиталово участие). Тези дейности би трябвало да се разграничат от дейностите на държавата в качеството ѝ на <HT TYPE="ITALIC">субект на публичната власт</HT>. Според логиката на съдебната практика в първия случай се прилага критерият за ЧОУПИ. Във втория случай този критерий не се прилага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Не мисля, че това разграничение е валидно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>В същата насока вж. <HT TYPE="ITALIC">Kohler</HT>, M. New Trends Concerning the Application of the Private Investor Test. — European State Aid Law Quarterly, 2011, vol. 10(1), 21—33.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Има две възможни разбирания на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>държавата, действаща в качеството на субект на публичната власт<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>. От една страна, този израз би могъл да означава държава, която действа в обществен интерес (например за повишаване на икономическото развитие, запазване на работни места или опазване на околната среда). От друга страна, този израз може да се разбира като държава, действаща чрез инструментите на публичната политика (т.е. законодателство, регламентиране с подзаконови актове или, за тази материя, данъци). Нито един от тези начини на тълкуване обаче не подкрепя реално изводите, направени в съдебната практика (или от Комисията) по въпроса защо критерият за ЧОУПИ е бил или не е бил приложим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Що се отнася до първото разбиране на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>държавата, действаща в качеството на субект на публичната власт<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, в съдебната практика се счита, че причините, които мотивират държавата да се намеси на пазара, са ирелевантни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19740702">2 юли 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>173/73</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:71">EU:C:1974:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960229">29 февруари 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Белгия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑56/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:64">EU:C:1996:64</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120605">5 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/EDF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑124/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:318">EU:C:2012:318</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Действително, дали държавата действа с цел запазване на заетостта, опазване на околната среда, развиване на туризма или просто за да управлява собственото си дружество, няма никаква връзка с въпроса дали предприятието получател е придобило облага, произтичаща от тази намеса, която е могла да бъде осигурена от пазара при същите условия. Следователно приложимостта на критерия за ЧОУПИ не може да се изключи само поради тези причини.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Що се отнася до второто разбиране, трябва да се отбележи, че критерият за ЧОУПИ е прилаган в различни случаи, в които държавата е действала чрез използване на инструменти на публичната власт, т.е. инструменти, които не са на разположение на частния оператор на пазара. Така например в редица случаи държавата се намесва на пазара, за да отсрочи или опрости плащането на данъчни задължения и други публични финансови задължения, дължими от частните предприятия на държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071122">22 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Lenzing</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑525/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:698">EU:C:2007:698</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0002">2</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, цитираща т. 27 от решението, обжалвано по това дело) (отсрочване на плащания за социалноосигурителни вноски), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040914">14 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑276/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:521">EU:C:2004:521</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (неплащане на данъци и социалноосигурителни вноски), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130321">21 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Buczek Automotive</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑405/11 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:186">EU:C:2013:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0002">2</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, цитираща т. 14 от решението, обжалвано по това дело) (опрощаване на публични задължения), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170920">20 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Frucona Košice</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:706">EU:C:2017:706</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0002">2</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, цитираща т. 25 от решението, обжалвано по това дело) (опрощаване на данъчни задължения), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020711">11 юли 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>HAMSA/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>Т‑152/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:188">EU:T:2002:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> (опрощаване на публичен дълг).</P></NOTE>. По подобен начин в решение Комисия/ЕDF<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120605">5 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/EDF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑124/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:318">EU:C:2012:318</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> държавата се е намесила чрез данъчни и регулаторни правомощия, а в решение Ryanair/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081217">17 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ryanair/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑196/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:585">EU:T:2008:585</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> намесата е осъществена чрез законодателни и регулаторни правомощия. Във всички тези случаи обаче е приложена някаква форма на критерия за ЧОУПИ. Това означава, че неговата приложимост не може да бъде изключена само защото държавата действа чрез инструменти на публичната власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>За преодоляването на това противостоене със сигурност не помага фактът, че съдебната практика понякога се опира на разграничението между държавата, действаща в качеството на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>икономически оператор<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, и държавата, действаща в качеството на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>субект на публичната власт<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, не за да вземе решение относно <HT TYPE="ITALIC">приложимостта</HT> на критерия за ЧОУПИ, а по-скоро в хода на неговото <HT TYPE="ITALIC">приложение</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940914">14 септември 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑278/92 до C‑280/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:325">EU:C:1994:325</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030128">28 януари 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑334/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:55">EU:C:2003:55</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0134">134</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Kohler</HT>, M. New Trends Concerning the Application of the Private Investor Test. European State Aid Law Quarterly, 2011, vol.10(1), 21—33, p. 26.</P></NOTE>. Това е така особено в случаите, когато Съдът иска да подчертае, че разходите и ползите на държавата като субект на публичната власт, свързани например с равнището на заетост или увеличаването на бюджетните приходи, не трябва да се вземат предвид при <HT TYPE="ITALIC">прилагането</HT> на този критерий. От концептуална гледна точка това разграничение е логично, тъй като един хипотетичен пазарен оператор, който в крайна сметка служи за сравнение, не отчел такива съображения, когато взема решение за своите пазарни ходове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Изводът е, че само тези разходи и ползи, за които може да се очаква да бъдат от значение за даден пазарен оператор, могат да бъдат взети предвид при оценката дали хипотетичен оператор би действал по същия начин като държавата.</P></NOTE>. Тези съображения обаче стават релевантни едва след като се потвърди приложимостта на критерия за ЧОУПИ, а не преди това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Накратко казано, считам, че не е правилно разделителната линия на приложимост на критерия за ЧОУПИ да се прокарва на базата на дихотомията между <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>субект на публичната власт<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>икономически оператор<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>. Критерият за ЧОУПИ има за цел да установи или отхвърли съществуването на предимство, създадено за дадено предприятие, с препращане към пазарно-икономическото съответствие на определено поведение на държавата. Като такъв той е реалистично приложим във всички случаи, в които държавата извършва дейности, сравними с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>пазарни дейности<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, включително когато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>държавата като субект на публичната власт<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> действа по начин, сравним с този на пазарен оператор. Това предполага приложимостта на критерия за ЧОУПИ да се решава чрез обективно изследване на <HT TYPE="ITALIC">начина</HT>, по който държавата взаимодейства с предприятията на даден пазар, независимо от формата и причините за това взаимодействие.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Как да се реши дали е приложим критерият за ЧОУПИ?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Въз основа на гореизложеното считам, че приложимостта на критерия за ЧОУПИ се определя от <HT TYPE="ITALIC">естеството</HT> на дейностите на държавата. Това означава, че приложимостта на критерия за ЧОУПИ предполага държавата да се намесва чрез дейност, която е сравнима с това, което може да се предвиди на пазара.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Но как да се прецени дали на пазара е възможна равностойна дейност?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Според мен Комисията трябва да се постави на мястото на предприятието получател и да прецени от негова гледна точка дали получената полза (например предоставянето на кредитна гаранция, капиталова инжекция или опрощаване на дълг) би могла да бъде предложена по същия начин и от други предприятия на този пазар. Ако отговорът на този въпрос е положителен, критерият за ЧОУПИ е <HT TYPE="ITALIC">приложим</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Няколко примера биха могли да изяснят тезата ми. На пазара задължението на дадено предприятие да върне заем може да бъде отсрочено от кредитора. Тази дейност може да бъде извършена и от държавата: тя може например да одобри отсрочване на плащането на данъчни задължения за дадено предприятие. По този начин от гледна точка на предприятието получател държавата предоставя предимство от същото естество като (частен) кредитор. Следователно, тъй като това действие на държавата има равностоен аналог на пазара, независимо от факта, че държавата може да е действала в качеството на субект на публичната власт, трябва да има възможност нейната намеса да се преценява въз основа на критерия за ЧОУПИ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Въпросът дали съответното предприятие действително би било в състояние да договори отсрочване на задължението за връщане на заема при същите или подобни условия като предоставените от държавата, е въпрос, който се отнася до <HT TYPE="ITALIC">прилагането</HT> на критерия за ЧОУПИ. Това не е въпрос, който се отнася до <HT TYPE="ITALIC">приложимостта</HT> на този критерий.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Нека да вземем още един пример. Ако държавата купува маркетингови услуги на пазара, това облагодетелства предприятието, от което тя купува тези услуги. Купуването на такива услуги не е дейност, която само държавата може да извършва. Това е обикновена сделка за покупка. С други думи, при положение че държавата извършва дейност, сравнима с тази на всяко друго частно предприятие, за да се провери дали това придобиване (на услуга) е от съобразено с пазара естество, следва да се приложи критерият за ЧОУПИ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Накрая, нека разгледаме трети пример: ако държавата предостави на предприятие безплатно лиценз за извършване на дейност, за който иначе се заплаща такса, държавата се намесва на пазара чрез извършване на дейност, която се извършва само от нея, контролирайки навлизането на този пазар. Едно частно предприятие никога не би могло да възпроизведе извършването на тази дейност. Следователно при преценката дали този безплатен лиценз представлява държавна помощ няма място за приложение на критерия за ЧОУПИ. Като модел за сравнение никога не би могъл да се използва частен икономически оператор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>С тези примери искам да подчертая следното: критерият за ЧОУПИ е приложим винаги когато държавата извършва дейност, чието извършване <HT TYPE="ITALIC">би могло</HT> да се възпроизведе на пазара от частни оператори. Очевидно е, че това може да се случи не само когато държавата действа като акционер, но и когато действа като субект на публичната власт (независимо дали преследва икономически, социални, екологични или други политически<?PAGE NO="16"?> цели). Определящият въпрос е дали въпросният вид икономическа дейност е от такова естество, че да може да бъде предвидена на пазара. Ако отговорът на този въпрос е положителен, критерият за ЧОУПИ е <HT TYPE="ITALIC">приложим</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Бих искала да подчертая, че <HT TYPE="ITALIC">приложимостта</HT> на критерия за ЧОУПИ по никакъв начин не предопределя резултата от неговото прилагане. Това дали извършването на дадена дейност <HT TYPE="ITALIC">може</HT> да бъде възпроизведено на пазара (така че критерият за ЧОУПИ да е приложим) не е определящо за отговора на въпроса дали дадена полза представлява предимство. Последният въпрос зависи от <HT TYPE="ITALIC">прилагането</HT> на критерия за ЧОУПИ, който се основава на икономически анализ, разглеждащ дали (хипотетичен) пазарен оператор <HT TYPE="ITALIC">би</HT> предоставил същата полза при сходни условия с тези, предоставени от държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Що се отнася до методите за установяване на съответствие с критерия за ЧОУПИ, вж. <HT TYPE="ITALIC">Robins</HT>, N. et L. Puglisi. The market economy operator principle: an economic role model for assessing economic advantage. — In: Hancher, L. et J. J. Piernas Lopez (eds.), Research handbook on European State Aid Law, Edward Elgar Publishing, Cheltenham, 2021, 15—39, p. 21 sq.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Прилагане по настоящите дела</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>В обжалваните съдебни решения Общият съд потвърждава отхвърлянето от страна на Комисията на приложимостта на критерия за ЧОУПИ въз основа на две съображения. На първо място той счита, че регионът не е действал като акционер, тъй като не е собственик на съответните летищни оператори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volotea/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑607/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:180">EU:T:2020:180</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0118">118</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0127">127</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>easyJet Airline/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑8/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:182">EU:T:2020:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0176">176</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0177">177</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0193">193</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Второ, той се позовава на факта, че при приемането на схемата за помощ регионът е действал <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>като част от общата икономическа политика<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, следователно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>единствено в качеството си на субект на публичната власт<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Пак там, точки 125 и 191 съответно.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>С оглед на горните разяснения считам, че изложените от Общия съд съображения не са достатъчни, за да се изключи приложимостта на критерия за ЧОУПИ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Както обясних в точки 71 74, 74 и 83 от настоящото заключение, по-новата практика на Съда, както и цялата логика, залегнала в основата на критерия за ЧОУПИ, не ограничават неговата приложимост единствено до случаите, в които държавата става част от пазара чрез собственост върху дадено предприятие. Следователно фактът, че регионът не притежава летищните оператори, чрез които е приложил своята схема, сам по себе си не е достатъчен, за да изключи приложението на критерия за ЧОУПИ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Също така за преценката относно <HT TYPE="ITALIC">приложимостта</HT> на критерия за ЧОУПИ не е определящо дали регионът е действал <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>като част от общата икономическа политика<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>в качеството си на субект на публичната власт<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>. Както вече обясних в точка 80 от настоящото заключение, намерението, което стои зад намесата на държавата, просто не е фактор, който трябва да се вземе предвид на този етап от анализа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Всъщност, както вече обясних в предходния раздел на настоящото заключение, при проверката дали Комисията правилно е изключила приложимостта на критерия за ЧОУПИ, Общият съд е трябвало да провери дали тази институция е анализирала от гледна точка на жалбоподателите дали получените от региона средства са били предоставени чрез дейност, чието извършване е могло да бъде възпроизведено на пазара.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Следователно считам, че Общият съд е допуснал грешка в начина, по който е обосновал неприложимостта на критерия за ЧОУПИ по настоящите дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>На следващо място, след като стига до извода, че критерият за ЧОУПИ е неприложим, Общият съд преценява наличието на предимство за жалбоподателите, като взема предвид дейностите на региона от гледна точка на купувача на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Макар да се съмнявам, че отпускането на безвъзмездни средства за въвеждането на нови полети може да представлява покупка на услуги, съм съгласен, че по принцип критерият за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>купувача на услуги<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> би могъл наистина да служи като средство за установяване или изключване на съществуването на предимство. Въпреки това, като се има предвид, че този подход предполага, че държавата е действала като икономически оператор, за да закупи услуги на пазара, по своята същност този анализ не представлява нищо повече от едно от проявленията на критерия за ЧОУПИ. Тоест същият критерий, който Общият съд отхвърля като неприложим, тъй като е счел, че регионът не е действал като икономически оператор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>При всички положения има два момента, свързани с алтернативната преценка на Общия съд (основаваща се на критерия за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>купувача на услуги<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>), които заслужават допълнителен анализ. Първият въпрос се отнася до твърдението на жалбоподателите, че Общият съд е надхвърлил своята компетентност, като е потвърдил обжалваното решение въз основа на различни мотиви. Вторият въпрос се отнася до етапите на анализ в рамките на критерия за купувача на услуги, както е предложен от Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до компетентността на Общия съд, вярно е, че поради административния характер на производството за държавни помощи Общият съд разполага само с ограничена компетентност. В това си качество той не може да замести икономическата преценка на Комисията със своя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comune di Milano/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑160/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1012">EU:C:2020:1012</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0100">100</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>По същество това налага Общият съд да прецени дали мотивите на обжалваното решение съдържат всички релевантни данни, така че да подкрепят изведените от тях заключения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211111">11 ноември 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Autostrada Wielkopolska/Комисия и Полша</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑933/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:905">EU:C:2021:905</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0117">117</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това и особено вярно, като се има предвид, че в областта на държавните помощи Комисията приключва своята процедура по разследване с решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Което означава, че от Комисията се изисква по-подробно изложение на мотивите, отколкото в случай на актове с общо приложение, като например регламенти. Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nuova Agricast</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑390/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:224">EU:C:2008:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fliesen-Zentrum Deutschland</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑687/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:573">EU:C:2015:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Въпреки това Съдът е уточнил, че при разглеждането на жалби за отмяна може да се наложи, освен ако нито една обективна причина не го оправдава, Общият съд да тълкува мотивите на обжалвания акт по различен начин от издателя на акта и дори при определени обстоятелства да отхвърли изложените изрично от издателя мотиви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>World Duty Free Group и Испания/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑51/19 P и C‑64/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:793">EU:C:2021:793</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Точно от тази свобода на действие се е възползвал Общият съд по настоящите дела. Така в обжалваните съдебни решения Общият съд допълва вече съдържащите се в съображение 386 от обжалваното решение (макар и кратки и сами по себе си недостатъчни) мотиви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Релевантната част от това съображение гласи следното: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>В допълнение на това, независимо от разпоредбите на Закон 10/2010, не е била открита тръжна процедура с цел избиране на авиокомпании и финансиране на плановете за дейности. Летищните оператори са публикували обявления на съответните си уебсайтове и са избрали най-добрата оферта, което означава, че предоставената на авиокомпаниите финансова подкрепа не е била следствие от открита и прозрачни тръжна процедура. […] Вследствие на това, дори и ако са били следвани подходящи тръжни процедури за избор на авиокомпании, това не би могло да изключи наличието на предимство<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>.</P></NOTE> с доводи, разменени между страните, както и с данни, получени в хода на писмените и устните производства пред него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volotea/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑607/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:180">EU:T:2020:180</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0131">131</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0145">145</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>easyJet Airline/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑8/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:182">EU:T:2020:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0198">198</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0211">211</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Следователно тази хипотеза не може да се определи като заместване на мотивите в контекста на компетентността на Общия съд за съдебен контрол, тъй като той се основава на съществуващите мотиви в решението, без да променя съдържанието им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до съставните елементи на критерия за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>купувача на услуги<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, Общият съд счита, че съществуването на предимство може да бъде изключено само ако, първо, покупката на въпросните услуги е извършена чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура за възлагане на обществена поръчка и второ, регионът е имал действителна нужда от закупените услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Що се отнася до изискването за открита и състезателна процедура за подбор, мога да бъда кратка. Икономическата логика на покупките на стоки и услуги действително може да се докаже от самия факт, че те са извършени чрез такава процедура. Ето защо подобни покупки от страна на субекти на публичната власт за техни собствени функционални цели по правило се уреждат от директивите за обществените поръчки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Въпреки че невинаги е необходимо да се провежда тръжна процедура, за да се изключи наличието на помощ. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Land Burgenland и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑214/12 P, C‑215/12 P и C‑223/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:682">EU:C:2013:682</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0093">93</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Аналогично, Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="262" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ C 262, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, точка 97 и сл.).</P></NOTE>. Въпреки това не съм убедена, че в положение като разглежданото по настоящите дела, при което регионът е действал с посредничеството на частни пазарни оператори, настояването за провеждане на процедура, подобна на изискваната от директивите за обществените поръчки, би било <HT TYPE="ITALIC">единственият</HT> начин да се гарантира, че цените на въпросните услуги са определени по пазарен начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Що се отнася до изискването за действителна нужда, очевидната логика в основата на тази оценка, изглежда, е следната: дори ако покупките на субекта на публична власт са извършени при пазарни условия, съществува допълнително изискване тези покупки да са пропорционални на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>действителните нужди<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> на въпросния субект на публична власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volotea/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑607/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:180">EU:T:2020:180</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0136">136</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>easyJet Airline/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑8/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:182">EU:T:2020:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0203">203</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В същия смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030805">5 август 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>P &amp; O European Ferries (Vizcaya) и Diputación Foral de Vizcaya/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑116/01 и T‑118/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2003:217">EU:T:2003:217</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Вярно е, че се предполага, че икономически рационалният пазарен оператор придобива само тези услуги (или стоки), които действително са му необходими за осъществяване на дейността му (или за постигане на преследваната от него цел)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Според мен именно това се опитва да установи Общият съд в решението си от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990128">28 януари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>BAI/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑14/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:12">EU:T:1999:12</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Общият<?PAGE NO="19"?> съд счита, че регионът би могъл да има действителна нужда да закупи въпросните услуги (свързани с полети и маркетинг), за да рекламира остров Сардиния като туристическа дестинация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Как обаче може да се определи количествено тази нужда?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>По настоящите дела регионът не е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>закупил<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> полети и маркетингови услуги, за да задоволи собствените си нужди (както например, когато държавата закупува офис столове за правителствени офиси). Вследствие на това няма вътрешен критерий, по който да се оцени броят на закупените услуги. Това, което регионът е целял чрез закупуването на тези услуги (ако наистина и двете могат да се считат за услуги), е да създаде, поне отчасти, ново предлагане (чрез полети) и ново търсене (чрез маркетингови услуги) за пазара на Сардиния. За този вид дейност един пазарен оператор би извършил анализ на разходите и ползите, като вземе предвид необходимите средства и очакваната възвръщаемост. От обжалваното решение не става ясно дали регионът е извършил такъв анализ или дали е действал в съответствие с определени очаквания, свързани например с броя на туристите, които схемата е имала за цел да привлече. От обжалваното решение не става ясно и дали Комисията се е опитала да разследва дали такъв анализ е бил извършен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства не мога да разбера на какво основание Общият съд би могъл легитимно да приеме, че закупуването на въпросните маркетингови услуги е надхвърляло <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>действителните нужди<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volotea/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑607/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:180">EU:T:2020:180</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0139">139</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200513">13 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>easyJet Airline/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑8/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:182">EU:T:2020:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0206">206</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поради това считам, че Общият съд е допуснал грешка и при прилагането на съставните елементи на критерия за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>купувача на услуги<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да уважи доводите на жалбоподателите, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на критерия за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>купувача на услуги<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Въз основа на гореизложеното предлагам на Съда да приеме за основателни доводите на жалбоподателите, свързани с начина, по който Общият съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>е потвърдил констатацията на Европейската комисия, че предварителният анализ на икономическата рентабилност на договорите за услуги, сключени между летищните оператори и авиокомпаниите, е ирелевантен за определянето на получателите по въпросната схема за помощ,</P></ITEM><ITEM><P>е обосновал неприложимостта на критерия за частния оператор в условията на пазарна икономика и</P></ITEM><ITEM><P>е приложил критерия за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>купувача на услуги<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>