Обобщение

Оценка на въздействието върху данъчните измами и отклонението от данъчно облагане — по-добро сътрудничество между националните данъчни органи при обмена на информация

A. Необходимост от действия

Защо? В какво се състои проблемът?

Проблемите са: a) ограничена отчетност на паричните средства, заработени чрез цифрови платформи; б) недостатъци в сътрудничеството между данъчните администрации. Тъй като цифровата икономика се разширява и е много вероятно да нараства през следващите години, се очаква задълбочаване на проблемите при ненамеса от страна на ЕС. В оценката на Директивата за административното сътрудничество се посочва, че независимо от стабилността на нормативната уредба като цяло, не всички държави членки използват инструментите по един и същ начин. Очаква се предоставянето на пояснения за целевите характеристики на административното сътрудничество (определение за „предполагаема значимост“, „съвместни ревизии“, „групови искания“) да повиши ефикасността и ефективността на административното сътрудничество. Цифровият и глобален характер на икономиката на цифровите платформи, свързан с разпокъсаност на получените чрез различни платформи доходи, и разликите в изискванията за отчитане (предоставяне на информация) между отделните държави представляват предизвикателства за надлежното отчитане на паричните средства, заработени чрез цифрови платформи. Държавите членки считат, че ограничената отчетност се среща доста често. Различното прилагане и използване на информацията правят сътрудничеството неефикасно. Цифровите платформи и данъчните администрации са най-засегнатите заинтересовани страни.

Какво се очаква да бъде постигнато с настоящата инициатива?

Основните цели са осигуряване на справедливо и последователно функциониране на вътрешния пазар и едновременно с това обезпечаване на приходите на държавите членки и на ЕС. Очаква се намесата да доведе до допълнителни данъчни приходи в размер на над 30 милиарда евро за целия ЕС до 2025 г.

Каква е добавената стойност от действията на равнището на ЕС? 

Действията на държавите членки не предлагат ефикасно и ефективно решение на проблемите, които са с транснационален характер: цифровите платформи дават възможност за купуване и продаване на стоки и услуги по интернет независимо от границите или юрисдикциите, позволявайки на продавачите да заработват доходи буквално „навсякъде“ извън държавата, в която са местни лица за данъчни цели. Недостатъците в административното сътрудничество изискват и транснационални решения, тъй като сътрудничеството по определение трябва да се осъществява между държавите, за да бъде ефективно.

Б. Решения

Какви законодателни и незаконодателни варианти за действие са разгледани? Има ли предпочетен вариант, или не? Защо? 

Разгледани са следните варианти: a) незаконодателни насоки; б) законодателна намеса с подварианти по отношение на обхванатите дейности, оператори на платформи и продавачи; в) законодателна намеса за укрепване на административното сътрудничество. Предпочетеният вариант е законодателна намеса за укрепване на административното сътрудничество и обхващане на всички платформи и продавачи, за да се гарантират възможно най-широкообхватни резултати по отношение на спазването на данъчното законодателство и осигуряването на еднакви условия на конкуренция.

Кой подкрепя отделните варианти? 

Повечето държави членки изразиха подкрепа за предпочетения вариант. Целевите консултации с оператори на платформи доведоха до подкрепа за законодателна намеса, с възможно най-малко изкривявания между отделните оператори на платформи.

В. Въздействие на предпочетения вариант

Какви са ползите от предпочетения вариант (ако има такъв, в противен случай — от основните варианти)?

Намесата се очаква да доведе до значителни преки икономически ползи. Тя ще окаже положително въздействие върху събираемостта на данъците, като очакваните допълнителни данъчни приходи са в размер около 30 милиарда евро (прогнозна горна граница). Тези приходи ще осигурят финансиране за икономическите и социалните политики на държавите членки. Очаква се инициативата да осигури и еднакви условия на конкуренция за операторите на платформи и за хората, които използват платформи за продажбата на своите стоки и/или услуги. Тя ще допринесе също така за по-голяма справедливост под формата на доверие в данъчната система, със справедливо разпределение на тежестта между данъчнозадължените лица.

Какви са разходите за предпочетения вариант (ако има такъв, в противен случай — за основните варианти)? 

По аналогия с предишни изисквания за предоставяне на информация, разходите на данъчните администрации могат да се оценят прогнозно на около 200 милиона евро еднократни разходи за разработки и до 30 милиона евро периодични разходи. Разходите за платформите се оценяват прогнозно на общо 875 милиона евро за еднократни разходи и приблизително 100 милиона евро за периодични разходи. Разходите са оценени за всички платформи и средно биха възлезли на десетки хиляди евро на платформа (периодични разходи). Тези прогнозни оценки обаче се основават на много допускания и екстраполирания, и затова следва да се използват с повишено внимание.

Какви ще са последиците за големите предприятия, МСП и микропредприятията?

Очаква се намесата да окаже въздействие върху малките и средните предприятия, тъй като всички цифрови платформи и продавачи са обхванати от инициативата, независимо от големината им. Независимо че инициативата ще доведе до разходи за спазване на изискванията, тя може да се окаже по-благоприятна за МСП в сравнение с настоящите разнопосочни изисквания за предоставяне на информация в рамките на ЕС. Освен това инициативата ще осигури еднакви условия на конкуренция за всички участници, което би трябвало да донесе ползи на МСП.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации? 

Ще има допълнителни разходи за данъчните администрации за разработване на информационнотехнологични системи, които ще осигурят възможност за предоставяне на информация, съхраняване и използване на данни и които по прогнозна оценка ще бъдат в размер около 200 милиона евро за еднократните разходи за разработване и до 30 милиона евро за периодичните разходи за всичките 27 данъчни администрации в ЕС. Ползите за националните бюджети от допълнителните данъчни приходи се очаква да достигнат десетки милиарди евро (прогнозна горна граница: приблизително 30 милиарда евро).

Ще има ли друго значително въздействие?  

Намесата ще бъде в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните и следователно няма да има отрицателно въздействие върху основното право на защита на личните данни.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на предприетото действие?

Намесата ще се наблюдава чрез събраната информация от годишни проучвания и обсъждания с данъчните администрации. По-всеобхватна оценка ще бъде извършена през 2023 г., когато Комисията трябва да представи доклад пред Европейския парламент и Съвета относно действието на Директивата за административното сътрудничество в областта на прякото данъчно облагане.