<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-434/19</NO.CASE><NO.CASE>C-435/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0434</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:162">EU:C:2021:162</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210303">3.3.2021 г.</DATE> — Съединени дела C‑434/19 и C‑435/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Poste Italiane и Agenzia delle entrate — Riscossione</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20210303">3 март 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: италиански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Държавни помощи</KEYWORD><KEYWORD>Конкуренция</KEYWORD><KEYWORD>Член 107, параграф 1 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Условия за прилагане</KEYWORD><KEYWORD>Член 106, параграф 2 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Услуги от общ икономически интерес</KEYWORD><KEYWORD>Управление на услугата пощенска разплащателна сметка, предназначена за събирането на общинския данък върху недвижимите имоти</KEYWORD><KEYWORD>Предприятия със специални или изключителни права, предоставени от държавите членки</KEYWORD><KEYWORD>Права на комисиона, определени едностранно от предприятието получател</KEYWORD><KEYWORD>Злоупотреба с господстващо положение</KEYWORD><KEYWORD>Член 102 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Недопустимост</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По съединени дела C‑434/19 и C‑435/19</P><P>с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) с актове от <DATE ISO="20190121">21 януари 2019 г.</DATE>, постъпили в Съда на <DATE ISO="20190605">5 юни 2019 г.</DATE>, в рамките на производства по дела</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Poste Italiane SpA</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Riscossione Sicilia SpA agente riscossione per la provincia di Palermo e delle altre provincie siciliane</HT> (C‑434/19),</P></DEFENDANTS><P>и</P><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Agenzia delle entrate — Riscossione</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Poste Italiane SpA,</HT></P><P>при участието на</P><P><HT TYPE="BOLD">Poste italiane SpA — Bancoposta</HT> (C‑435/19),</P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (пети състав),</P><P>състоящ се от: E. Regan, председател на състава, M. Ilešič, E. Juhász, C. Lycourgos (докладчик) и I. Jarukaitis, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Poste Italiane SpA, от A. Fratini и A. Sandulli, avvocati,</P></ITEM><ITEM><P>за Agenzia delle entrate — Riscossione, от G. Visentini и A. Papa Malatesta, avvocati,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от D. Recchia и P. Rossi, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20200924">24 септември 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 14 ДФЕС, 102 ДФЕС, 106 ДФЕС и 107 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитванията са отправени в рамките на спорове, от една страна, между Poste Italiane SpA и Riscossione Sicilia SpA agente riscossione per la provincia di Palermo e delle altre provincie siciliane (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Riscossione Sicilia<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) (дело C‑434/19), и от друга страна, между Agenzia delle entrate — Riscossione (Данъчна администрация — Събиране на вземания, Италия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Агенцията по събиране на вземанията<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) и Poste Italiane (дело C‑435/19), по повод искания за плащане на комисиони, отправени от Poste Italiane към концесионерите, натоварени със събирането на imposta comunale sugli immobili (общинският данък върху недвижимите имоти, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>ICI<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) за услугите по управление на пощенска разплащателна сметка на посочените концесионери за събирането на ICI от данъчнозадължените лица.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Италианското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 2, параграфи 18—20 от legge n. 662 — Misure di razionalizzazione della finanza pubblica (Закон № 662 за мерки за рационализиране на публичните финанси) от <DATE ISO="19961223">23 декември 1996 г.</DATE> (редовна притурка към GURI бр. 303 от <DATE ISO="19961228">28 декември 1996 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Закон № 662/1996<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.018"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>18.</NO.PARAG><ALINEA>[…] предприятието Poste Italiane може да изисква комисиони, които да се заплащат от титулярите на пощенските сметки.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.019"><NO.PARAG>19.</NO.PARAG><ALINEA>Пощенските и платежните услуги, за които действащата правна уредба не предвижда изрично режим на законоустановен монопол, се извършват от предприятието Poste Italiane и от другите оператори при условията на свободна конкуренция. Що се отнася до посочените услуги, всяка форма тарифно или обществено задължение, възложено на предприятието Poste Italiane, както и всяка форма на тарифно облекчение за потребителите на горепосоченото предприятие, определени в действащото законодателство, се прекратяват, считано от <DATE ISO="19970401">1 април 1997 г.</DATE> […] Poste Italiane е длъжно да води отделна счетоводна отчетност, като отделя по-специално разходите и таксите, които са свързани с предоставянето на услуги в рамките на режима на законоустановен монопол, от тези, които се отнасят до предоставянето на услуги при условията на свободна конкуренция.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="002.020"><NO.PARAG>20.</NO.PARAG><ALINEA>От <DATE ISO="19970401">1 април 1997 г.</DATE> цените на услугите по параграф 19 се определят, включително чрез договаряне, от предприятието Poste Italiane при отчитане на изискванията на клиентите и характеристиките на търсенето, както и на изискването за поддържане и развитие на обема на трафика […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 10, параграф 3 от decreto legislativo n. 504, Riordino della finanza degli enti territoriali, a norma dell’articolo 4 della legge 23 ottobre 1992, n. 421 (Законодателен декрет № 504 за преструктуриране на финансирането на органите на местна власт в съответствие с член 4 от Закон № 421 от <DATE ISO="19921023">23 октомври 1992 г.</DATE>) от <DATE ISO="19921230">30 декември 1992 г.</DATE> (редовна притурка към GURI бр. 305 от <DATE ISO="19921230">30 декември 1992 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Законодателен декрет № 504/1992<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Дължимият данък по параграф 2 се заплаща пряко на концесионера, отговарящ за събирането му, в чийто район е общината, посочена в член 4, или чрез вноска по пощенска разплащателна сметка с титуляр посоченият концесионер […]. Дължимата на концесионера комисиона се поема от общината, събираща данъка, и се определя на 1 % от събраните суми при минимален размер от 3500 [италиански лири (ITL) (приблизително 1,75 EUR)] и максимален размер от <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> [ITL (приблизително 50 EUR)] за всяко плащане, извършено от данъчнозадълженото лице<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Членове 5—7 от decreto del Ministro delle Finanze n. 567 — Regolamento di attuazione dell’articolo 78, commi da 27 a 38, della legge 30 dicembre 1991, n. 413, concernente l’istituzione del conto fiscale (Декрет № 567 на министъра на финансите — Правилник за прилагане на член 78, параграфи 27—38 от Закон № 413 от <DATE ISO="19911230">30 декември 1991 г.</DATE> за въвеждане на данъчна сметка от <DATE ISO="19931228">28 декември 1993 г.</DATE> (GURI бр. 306 от <DATE ISO="19931231">31 декември 1993 г.</DATE>) позволяват на титулярите на данъчна сметка да внасят сумите за данъка върху доходите на физическите лица, корпоративния данък — включително в качеството на платец за друго лице — местния данък върху доходите, данъците, заменящи посочените по-горе данъци, и данъка върху добавената стойност, направо на гишетата на концесионера или на кредитни институции посредством неотменимо платежно нареждане в полза на концесионера.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 59, параграф 1, буква n) от decreto legislativo n. 446 — Istituzione dell’imposta regionale sulle attivita’ produttive, revisione degli scaglioni, delle aliquote e delle detrazioni dell’Irpef e istituzione di una addizionale regionale a tale imposta, nonche’ riordino della disciplina dei tributi locali (Законодателен декрет № 446 за въвеждане на регионален данък върху производствените дейности, за преразглеждане на скалите, ставките и приспаданията на данъка върху доходите на физическите лица и за въвеждане на регионална добавка към този данък, както и за реорганизация на уредбата на местни налози от <DATE ISO="19971215">15 декември 1997 г.</DATE> (редовна притурка към GURI бр. 298 от <DATE ISO="19971223">23 декември 1997 г.</DATE>) запазва за общините приемането на правната уредба в областта на събирането на местните налози с цел да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>се рационализират начините за извършване на плащанията, доброволни и вследствие на проверки, предвиждайки, освен плащането на концесионера, плащане по пощенската разплащателна сметка, открита на името на общинската данъчна администрация, плащане пряко на последната и плащане чрез банковата система, в допълнение или вместо плащането на концесионера, натоварен със събирането на вземанията<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1 от decreto del Presidente della Repubblica n. 144 — Regolamento recante norme sui servizi di bancoposta (Декрет на президента на Републиката № 144 за регулиране на пощенските банкови услуги) от <DATE ISO="20010314">14 март 2001 г.</DATE> (GURI бр. 94 от <DATE ISO="20010423">23 април 2001 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Президентски декрет № 144/2001<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>освен ако не е предвидено друго в настоящия декрет, отношенията с клиентите и пощенската разплащателна сметка се уреждат чрез договаряне при спазване на разпоредбите от Гражданския кодекс и на специалните закони<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 7, параграф 2, буква gg-septies) от Decreto-legge n. 70 — Semestre Europeo — Prime disposizioni urgenti per l’economia (Декрет-закон № 70 — Европейски семестър — първи неотложни мерки за икономиката) от <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE> (GURI бр. 110 от <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE>), преобразуван в закон, изменен с Decreto-legge n. 16 (Декрет-закон № 16) от <DATE ISO="20120302">2 март 2012 г.</DATE> (GURI бр. 52 от <DATE ISO="20120302">2 март 2012 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Декрет-закон № 70/2011<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>ако събирането на приходите се възложи на лицата по член 52, параграф 5, буква b) от Законодателен декрет № 446 от <DATE ISO="19971215">15 декември 1997 г.</DATE>, то се осъществява чрез откриване на една или няколко пощенски или банкови разплащателни сметки с титуляр концесионера, предназначени за събиране на приходите на възложителя, в които трябва да се внасят всички събирани суми<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>С Решение относно тарифите № 57/1996 на Управителния съвет на Poste Italiane (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Решение относно тарифите № 57/1996<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>), се събира комисиона за всяка операция по управление на пощенската разплащателна сметка на концесионерите, отговарящи за услугата по събиране на данъци. Размерът на комисионата е определен на 100 ITL (приблизително 0,05 EUR) за периода от <DATE ISO="19970401">1 април 1997 г.</DATE> до <DATE ISO="20010531">31 май 2001 г.</DATE> и на 0,23 EUR (около 450 ITL) за периода от <DATE ISO="20010601">1 юни 2001 г.</DATE> до <DATE ISO="20031231">31 декември 2003 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Със Законодателен декрет № 504/1992 данъчнозадължените лица в Италия, задължени за плащане на ICI, трябва да внасят дължимата от тях сума към някой от концесионерите на държавата, натоварени със събирането на този данък и с внасянето на сумата в полза на общините получатели. Съгласно тази правна уредба ICI трябва да се заплати направо на концесионера на района, в който се намира общината получател или чрез пощенска разплащателна сметка, открита на името на посочения концесионер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Споровете в главното производство се отнасят до исканията за плащане на комисиони, насочени от Poste Italiane към двама концесионери, натоварени със събирането на ICI, Riscossione Sicilia и Агенцията за събиране на вземанията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Плащането на тези комисиони е поискано за управлението за периода от 1997 г. до 2011 г. на разплащателните сметки на тези концесионери в Poste Italiane, за да се позволи на данъчнозадължените лица да внасят по тях дължимите суми за ICI.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Посочените комисиони са изчислени въз основа на тарифата, определена съгласно Решението относно тарифите № 57/1996.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>В спора по дело C‑434/19 Poste Italiane сезира Tribunale di Palermo (Районен съд Палермо, Италия) с искане концесионерът, натоварен със събирането на ICI, впоследствие Riscossione Sicilia, да бъде осъден да заплати комисиона за всяка операция по заплащане на ICI, извършена от всяко данъчнозадължено лице чрез пощенски запис по разплащателната сметка, открита на името на концесионера, а именно 0,05 EUR (приблизително 100 ITL) от <DATE ISO="19970401">1 април 1997 г.</DATE> до <DATE ISO="20010531">31 май 2001 г.</DATE>, 0,23 EUR (приблизително 450 ITL) от <DATE ISO="20010601">1 юни 2001 г.</DATE> до <DATE ISO="20031231">31 декември 2003 г.</DATE> и след това от <DATE ISO="20040101">1 януари 2004 г.</DATE>, като сумите съответстват на последващите тарифни промени. С решение от <DATE ISO="20110607">7 юни 2011 г.</DATE>, Tribunale di Palermo (Районен съд Палермо) отхвърля предявения пред него осъдителен иск, а с Решение от <DATE ISO="20160511">11 май 2016 г.</DATE> Corte d’appello di Palermo (Апелативен съд Палермо, Италия) изменя частично това решение, като уважава жалбата, подадена от Poste Italiane в частта, в която дружеството е представило доказателство за претенциите си за периода след <DATE ISO="20060601">1 юни 2006 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В спора по дело C‑435/19 Poste Italiane сезира Tribunale di Macerata (Районен съд Мачерата, Италия) с искане Агенцията по събиране на вземания — концесионерът, натоварен със събирането на ICI — да бъде осъден да заплати комисиона за всяка операция по заплащане на ICI, извършена от всяко данъчнозадължено лице чрез пощенски запис по разплащателната сметка, открита на името на концесионера, а именно 0,05 EUR (приблизително 100 ITL) от <DATE ISO="19970401">1 април 1997 г.</DATE> до <DATE ISO="20010531">31 май 2001 г.</DATE> и 0,23 EUR (приблизително 450 ITL) от <DATE ISO="20010601">1 юни 2001 г.</DATE> до <DATE ISO="20011220">20 декември 2001 г.</DATE> С решение от <DATE ISO="20090611">11 юни 2009 г.</DATE> Tribunale di Macerata (Районен съд Мачерата) отхвърля предявения пред него осъдителен иск, а с Решение от <DATE ISO="20160810">10 август 2016 г.</DATE> Corte d’appello di Ancona (Апелативен съд Анкона, Италия) изменя изцяло постановеното от този съд решение, като уважава жалбата, подадена от Poste Italiane, приемайки, че посоченото дружество има право да приложи въпросната комисиона и да изисква нейното плащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Споровете в главното производство са висящи пред сезираната запитваща юрисдикция, по дело C‑434/19, с жалбата, подадена от Poste Italiane, и насрещната жалба, подадена от Riscossione Sicilia, а по дело C‑435/19, с главната жалба, подадена от Агенцията по събиране на вземания и насрещната жалба, подадена от Poste italiane SpA — Bancoposta.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Що се отнася до законосъобразността на прилаганата от Poste Italiane комисиона, в решение от <DATE ISO="20140326">26 март 2014 г.</DATE> запитващата юрисдикция е приела, че разпоредбите на членове 18—20 от Закон № 662/1996 не се прилагат за дейностите, подчинени на режим на законоустановен монопол, като услугата за разплащателна сметка, предвидена в член 10 от Законодателен декрет № 504/1992. Според нея целта за максимализиране на събирането на данъците чрез предоставяна на цялата територия услуга благодарение на широкото териториално разпределение на пощенските служби, което позволява да се достигне по-лесно данъчнозадълженото лице, оправдава това положение на законоустановен монопол. Според това решение на запитващата юрисдикция Законодателен декрет № 504/1992, който въвежда въпросния законоустановен монопол, не предвижда безвъзмездност на услугата по управление на разплащателната сметка, предназначена за плащане на ICI, поради което, независимо от задължението на концесионера да открие пощенска разплащателна сметка, услугата трябва да се счита за възмездна по естеството си на същото основание като обикновената услуга по управление на разплащателни сметки при условията на свободна конкуренция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Въпреки това, след като понастоящем е сезирана със споровете относно задължението за плащане на начислената от Poste Italiane комисиона за периода от 1997 до 2011 г., запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно законосъобразността с оглед на правилата на правото на Съюза, и по-точно правилата относно правото на конкуренция и държавни помощи, на факта, че член 10 от Законодателен декрет № 504/1992 запазва за Poste Italiane услугата по управление на разплащателните сметки, предназначени за събирането на ICI.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Според посочената юрисдикция договорните отношения между община и нейния концесионер, натоварен със събирането на ICI, имат за предмет осъществяването на икономическа дейност, изразяваща се в събирането на данъчни приходи, която може да се определи като услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 ДФЕС. Тези отношения се отличавали от частноправните отношения между Poste Italiane и концесионера, натоварен със събирането на ICI, присъщи на откриването и управлението на пощенска разплащателна сметка. Посочената юрисдикция уточнява, че член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992, въпреки ограничението, което въвежда по отношение на възможността на концесионера да избира изпълнителя си, а именно Poste Italiane, не прави разграничение между отношенията, обвързващи последното дружество, и отношението между Poste Italiane и другите му клиенти, титуляри на пощенска разплащателна сметка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Посочената юрисдикция е на мнение, че член 10 от Законодателен декрет № 504/1992 може да се счита за съвместим със законодателството на Съюза само доколкото услугата по управление на разплащателна сметка, запазена за Poste Italiane, попадала в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>управлението<?PAGE NO="6"?> на услуга от общ икономически интерес<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> по смисъла на член 106, параграф 2 ДФЕС. Следва да се определи дали въпреки липсата на аналогична законова разпоредба в правната уредба, уреждаща събирането на местни данъци, различни от ICI, изискването за максимализиране на събирането на последния данък чрез широко географско разпространение на пощенските служби отговаря на критерия за особена задача и следователно дали обосновава ограничаване на прилагането на правилата на Съюза в областта на конкуренцията по смисъла на членове 14 ДФЕС и 106 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В случай че услугата, свързана с управлението на пощенска разплащателна сметка, предназначена за събирането на ICI, се счита за услуга от общ икономически интерес, запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали предоставеното на Poste Italiane правомощие да определя комисионата би могло, доколкото според концесионера тя представлява по същество такса или задължителна вноска, наложена със закон, а следователно и помощ, предоставена чрез публични средства, да бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>неправомерна държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, с уточнението че тази мярка никога не е била предмет на предварително уведомление до Европейската комисия по силата на член 108, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали едностранното определяне на разглежданата в главното производство комисиона от Poste Italiane не би могло да се квалифицира като злоупотреба и следователно да бъде забранено по силата на член 102, първа алинея ДФЕС. Тя посочва, че концесионерът не може да избегне плащането на тази комисиона, тъй като в противен случай би нарушил задълженията си по силата на отделното правоотношение между него и приходния орган на местно самоуправление, което има за предмет събирането на ICI.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>1)</NO.P><TXT>Съвместима ли е с член 14 ДФЕС (([…] член 7 Г от Договора за [ЕО], впоследствие […] член 16 ЕО) и член 106, параграф 2 ДФЕС ([…] член 90 от Договора за [ЕО], впоследствие […] член 86, параграф 2, ЕО) и с режима на услугата от общ икономически интерес норма като предвидената в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 във връзка с член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996, с която се установява и поддържа — включително след приватизацията на пощенските банкови услуги, предоставяни от Poste Italiane […] — запазена дейност (законоустановен монополен режим) в полза на Poste Italiane […] с предмет управлението на услугата пощенска разплащателна сметка, предназначена за събирането на общинския данък върху недвижимите имоти (ICI), като се има предвид развитието на държавната правна уредба в областта на събирането на данъците, която поне от 1997 г. позволява на данъчнозадължените лица и на местните органи по приходите да използват свободно начини за плащане и за събиране на данъци (включително местни) чрез банковата система?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако в отговор на първия въпрос положението на законоустановен монопол трябва да се признае за притежаващо характеристиките на УОИИ, съвместима ли е с член 106, параграф 2 ДФЕС ([…] член 90 от Договора за [ЕО], впоследствие […] член 86, параграф 2 ДЕО) и с член 107, параграф 1 ДФЕС ([…] член 92 от Договора за [ЕО], впоследствие […] член 87 ДЕО), съгласно тълкуването на тези разпоредби от Съда във връзка с изискванията за разграничаване на законосъобразна мярка — компенсираща [поемането на] задълженията за обществени услуги — от незаконосъобразна държавна помощ (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), норма като предвидената в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 във връзка с член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996 и с член 3, параграф 1 от [Президентски] декрет № 144/2001, която предоставя на Poste Italiane […] правомощието да определя<?PAGE NO="7"?> едностранно размера на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>комисионата<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, дължима от концесионера (изпълнителя), отговарящ за събирането на ICI, и прилагана върху всяка операция по управление на пощенската разплащателна сметка, открита на името на концесионера/изпълнителя, като се има предвид, че с решение [относно тарифите] № 57/1996 на Управителния съвет Poste Italiane […] определя посочената комисиона в размер на 100 [ITL] за периода от <DATE ISO="19970401">1 април 1997 г.</DATE> до <DATE ISO="20010531">31 май 2001 г.</DATE> и на 0,23 EUR, считано от <DATE ISO="20010601">1 юни 2001 г.</DATE>?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Съвместима ли е с член 102, първа алинея ДФЕС ([…] член 86 от Договора [за ЕО], понастоящем […] член 82, първа алинея от Договора [за ЕО]), както е тълкуван от Съда […] (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19911213">13 декември 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>GB-Inno-BM</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑18/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:474">EU:C:1991:474</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980625">25 юни 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dusseldorp и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑203/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:316">EU:C:1998:316</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010517">17 май 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>TNT Traco</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑340/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:281">EU:C:2001:281</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) съвкупност от правни норми като съставената от член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996, член 3, параграф 1 от [Президентски] декрет № 144/2001 и член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992, съгласно която концесионерът (изпълнителят) задължително трябва да плати <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>комисионата<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, определена и/или изменена едностранно от Poste Italiane […], тъй като иначе не може да прекрати договора за пощенска разплащателна сметка, без да наруши задължението, установено в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992, и съответно да не изпълни задължението за събиране на ICI, поето спрямо местния приходен орган?<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Съдебното заседание за изслушване на устните състезания, насрочено за <DATE ISO="20200422">22 април 2020 г.</DATE>, е отменено поради санитарната криза и породената от нея несигурност относно датата, на която Съдът би могъл да възобнови правораздавателната си дейност при нормални условия, и поставените въпроси за устен отговор са преобразувани във въпроси за писмен отговор. Poste Italiane, Агенцията по събиране на вземанията и Комисията отговориха на поставените въпроси в дадения от Съда срок.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия и втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на първия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Poste Italiane поддържа като главно основание, че първият въпрос е недопустим, тъй като, от една страна, не е възможно той да бъде разбран, доколкото се отнася до член 14 ДФЕС, и от друга страна, само националните юрисдикции са компетентни да прилагат пряко условията, предвидени в член 106, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>На първо място, следва да се припомни, че в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Darie</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑592/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1140">EU:C:2019:1140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Ето защо въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Union des industries de la protection des plantes</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑514/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:803">EU:C:2020:803</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>На второ място, следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001128">28 ноември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roquette Frères</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑88/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:652">EU:C:2000:652</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑263/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1111">EU:C:2019:1111</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>За тази цел Съдът може да извлече от всички предоставени от националната юрисдикция данни, по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, които е необходимо да бъдат тълкувани предвид предмета на спора (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑263/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1111">EU:C:2019:1111</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В случая обаче, макар в първия въпрос действително да се споменава член 14 ДФЕС, той се отнася и до член 106 ДФЕС, и по-конкретно до понятието за услуга от общ икономически интерес, предвидено в двата члена, и по същество цели да се установи дали дейност като запазената за Poste Italiane за управление на услугата, свързана с пощенската разплащателна сметка, предназначена за събирането на ICI, отговаря на изискванията за такава услуга от общ икономически интерес. Следователно този въпрос се отнася и до тълкуването на правото на Съюза и не изглежда нито хипотетичен, нито без връзка със спора по главното производство. Освен това Съдът разполага с необходимите данни, за да отговори на този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Следователно първият въпрос е допустим.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на националните правила, задължаващи концесионерите, натоварени със събирането на ICI, да разполагат с разплащателна сметка, открита на тяхно име в Poste Italiane, за да могат данъчнозадължените лица да внасят този данък и да заплащат комисиона за управлението на посочената разплащателна сметка, като се има предвид, че Комисията не е била уведомена за тези правила на основание член 108, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>В самото начало следва да се припомни, че макар Комисията, която действа под контрола на юрисдикциите на Съюза, да има изключителна компетентност да преценява съвместимостта на дадена помощ с вътрешния пазар (в този смисъл вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200903">3 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑817/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:637">EU:C:2020:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0099">99</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), това обстоятелство не представлява пречка за дадена национална юрисдикция да отправи преюдициално запитване до Съда по отношение на тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>помощ<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Така Съдът може да даде на запитващата юрисдикция насоки за тълкуване, свързани с правото на Съюза, които да ѝ позволят да<?PAGE NO="9"?> определи дали дадена национална мярка може да бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на член 107 ДФЕС (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fondul Proprietatea</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑150/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:388">EU:C:2017:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Освен това, за да се гарантира полезното действие на задължението за уведомяване относно плановете за предоставяне или изменение на държавни помощи, предвидено в член 108, параграф 3 ДФЕС, както и подходящото и пълно разглеждане на държавните помощи от Комисията, националните юрисдикции са длъжни да отчетат всички последици от неизпълнението на това задължение и да приемат подходящи мерки за отстраняването им, дори получателят на неправомерната помощ да е предприятие, натоварено с управлението на услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201124">24 ноември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑445/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:952">EU:C:2020:952</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Също така следва да се уточни, че разглеждането на въпроса дали разглежданата мярка трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по смисъла на член 107 ДФЕС, която може да включва контрол за спазването на условията, поставени в съдебната практика от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), следва да предхожда разглеждането на мярка за помощ на основание член 106, параграф 2 ДФЕС. Наистина на този въпрос следва да се отговори, преди евентуално да се провери дали дадена несъвместима с вътрешния пазар помощ все пак е необходима за изпълнението на задачата, възложена на получателя по съответната мярка, предвид член 106, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170308">8 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑660/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:178">EU:C:2017:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190515">15 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Achema и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑706/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:407">EU:C:2019:407</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0102">102</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>За да се отговори на първия и втория въпрос, следва най-напред да се провери дали разглежданата в главното производство мярка трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по смисъла на член 107 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Квалифицирането на мярка като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага да са изпълнени четири условия, а именно да е налице намеса на държавата или чрез ресурси на държавата и тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да предоставя селективно предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190515">15 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Achema и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑706/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:407">EU:C:2019:407</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Що се отнася, на първо място, до условието относно намесата на държавата или посредством държавни ресурси, следва да се уточни, че установеното в член 107, параграф 1 ДФЕС разграничение между <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>помощ, предоставена от държава<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, и помощ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>чрез ресурси на държава<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> не означава, че всички предимства, предоставяни от дадена държава, представляват помощи, независимо дали са финансирани с държавни ресурси или не, а цели единствено да включи в това понятие предимствата, които са предоставени пряко от държава, и тези, които са предоставени посредством публична или частна организация, определена или учредена от тази държава (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201021">21 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eco TLC</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑556/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:844">EU:C:2020:844</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>От това следва, че за да могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>помощи<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, предимствата трябва, от една страна, да бъдат пряко или непряко предоставени чрез държавни ресурси, и от друга страна, отговорността за тях да се носи от държавата (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190515">15 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Achema и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑706/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:407">EU:C:2019:407</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Що се отнася, първо, до условието, свързано с отговорността на държавата за дадена мярка за помощ, то изисква да се провери дали публичните органи са участвали в приемането на тази мярка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201021">21 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eco TLC</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑556/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:844">EU:C:2020:844</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В случая от актовете за преюдициално запитване следва, че разглежданият в главното механизъм е въведен със законови и подзаконови разпоредби. Всъщност задължението на концесионерите да разполагат с разплащателна сметка в Poste Italiane за събирането на ICI е въведено със Законодателен декрет № 504/1992, а правото на това предприятие да получава комисиона за управлението на тази сметка е предвидено в Закон № 662/1996. В този контекст, който запитващата юрисдикция следва да провери, механизмът, задължаващ концесионерите да разполагат с разплащателна сметка, открита на тяхно име в Poste Italiane, за да могат данъчнозадължените лица да внасят ICI и да заплащат комисиона за управлението на посочената разплащателна сметка, може да се счита за механизъм, за който отговаря държавата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до условието за прехвърляне на държавни ресурси, следва да се уточни, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>държавни ресурси<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> обхваща всички имуществени средства, които публичните власти могат ефективно да използват, за да подкрепят предприятия, без значение дали тези средства спадат постоянно или не към патримониума на държавата. Макар съответстващите на въпросната мярка за помощ суми да не се притежават постоянно от държавата, фактът, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални органи, е достатъчен, за да бъдат квалифицирани като държавни ресурси (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201021">21 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eco TLC</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑556/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:844">EU:C:2020:844</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comune di Milano/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑160/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1012">EU:C:2020:1012</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>С оглед на предоставените от запитващата юрисдикция данни и на преписката, с която разполага Съдът, е важно да се уточни в това отношение, че мярка, по силата на която публичните или частните предприятия имат задължение за изкупуване или придобиване на услуги със собствени финансови средства, не представлява държавна помощ. В действителност това задължение по принцип не предполага ангажирането на държавни ресурси по смисъла на член 107 ДФЕС. Положението обаче би било различно, ако тези предприятия трябва да се считат за упълномощени от държавата да управляват държавни ресурси, какъвто би бил случаят, ако се предвиди пълно прехвърляне на допълнителните разходи, породени от това задължение за закупуване или придобиване на услуги върху крайния потребител, финансирането на тази допълнителна сума чрез задължителна вноска, наложена от държавата членка, или механизъм за цялостно компенсиране на посочените допълнителни разходи (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>ENEA</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑329/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:671">EU:C:2017:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190515">15 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Achema и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑706/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:407">EU:C:2019:407</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>От друга страна, ресурси на публични предприятия също могат да се разглеждат като държавни ресурси, когато държавата посредством упражняването на решаващо влияние върху такива предприятия е в състояние да насочи използването на тези ресурси за финансирането при необходимост на конкретни облаги в полза на други предприятия (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>ENEA</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑329/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:671">EU:C:2017:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В случая от посочената в актовете за преюдициално запитване национална правна уредба следва, че разглежданата в главното производство мярка може да се счита за включваща задължение за придобиване на услуги, след като съгласно член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 концесионерите са длъжни да разполагат с разплащателна сметка, открита в Poste Italiane, за събиране на ICI от данъчнозадължените лица и че съгласно член 2, параграф 18 от Закон № 662/1996 Poste Italiane може да начислява комисиони от данъчнозадължените лица за управлението на тази сметка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи най-напред, че самият факт, че концесионерите са станали публични предприятия през 2006 г., не позволява да се направи извод, че задължението на тези концесионери за придобиване на услуги е финансирано с държавни ресурси.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Всъщност от данните, на които се позовава запитващата юрисдикция, не следва, че разглежданата в главното производство мярка е резултат от използването от държавата на нейното доминиращо влияние върху тези предприятия с цел да се насочи използването на техните ресурси по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 44 от настоящото решение, тъй като задължението да разполага с разплащателна сметка, открита в Poste Italiane, за събирането на ICI от данъчнозадължените лица, произтича от нормативните разпоредби, а не от намесата на държавата в търговската политика на концесионерите ѝ, прилагана от нея по подобен начин към концесионерите преди и след 2006 г., през която концесионерите преминават под публичен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Следва обаче да се провери, в съответствие с изложеното в точка 43 от настоящото решение, дали концесионерите, натоварени със събирането на ICI, представляват предприятия, упълномощени от държавата да управляват държавни ресурси, какъвто би бил по-специално случаят, ако съществуваше механизъм за пълно компенсиране на допълнителните разходи, произтичащи от това задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Данните, с които разполага Съдът, не показват по безспорен начин съществуването на такъв механизъм.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Несъмнено от актовете за преюдициално запитване е видно, че по силата на член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 облагащите общини са длъжни да плащат комисиона на концесионерите за дейността по събиране на ICI, извършвана от последните. Въпреки това, макар произходът на тези суми да е очевидно публичен, нищо не показва, че те са предназначени да компенсират допълнителните разходи, които могат да възникнат за концесионерите от задължението им да разполагат с разплащателна сметка, открита в Poste Italiane, и че по този начин държавата гарантира пълното покритие на тези допълнителни разходи. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали това е така.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Освен това следва да се отбележи, че нито от актовете за преюдициално запитване, нито от преписката, с която разполага Съдът, следва, че евентуалните допълнителни разходи, произтичащи от разглежданото в главното производство задължение за придобиване на услуги от Poste Italiane, би трябвало да се понесат изцяло от данъчнозадължените лица или да бъдат финансирани от друг вид задължителни вноски, наложени от държавата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>При това положение, макар че на пръв поглед комисионите, платени от концесионерите на Poste Italiane във връзка с откриването и управлението на сметките, които са длъжни да притежават към тази институция, не могат да се считат за предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси, запитващата юрисдикция следва да провери това, тъй като Съдът не може пряко да провери фактите по делото в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Що се отнася, по-нататък, до условието, че намесата трябва да се анализира като предоставяне на селективно предимство на нейния получател, следва да се припомни, че за държавни помощи се считат намесите, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което съответното предприятие не би получило в нормални пазарни условия (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190515">15 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Achema и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑706/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:407">EU:C:2019:407</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>В това отношение признатата от национална правна уредба възможност на предприятие да получава комисиони за управлението на услуга, за която притежава законоустановен монопол, a priori може да се счита за селективно предимство в изключителната полза на това предприятие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>От актовете за преюдициално запитване, както и от другите материали по делото, с които разполага Съдът, е видно, че със Законодателен декрет № 504/1992, който въвежда законоустановен монопол в полза на Poste Italiane, е предвидено задължение за концесионерите да откриват разплащателна сметка на тяхно име в това предприятие, за да получат от данъчнозадължените лица плащането на ICI. До Декрет-закон № 70/2011 Poste Italiane е единственото дружество, което се ползва от това предимство, което е обосновано от много широкото териториално разпределение на пощенските станции, позволяващо по-лесно да се достигне данъчнозадълженото лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>При това положение следва да се отбележи, че с оглед на разглежданите в главното производство обстоятелства запитващата юрисдикция иска от Съда по-специално да установи критериите, съдържащи се в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), относно случаите на компенсация, предоставена за поемането на задължения за обществена услуга от предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е уточнил, че доколкото дадена държавна мярка трябва да се счита за компенсация, представляваща насрещната престация за услуги, осъществени от предприятията получатели в изпълнение на задължения за обществена услуга, така че тези предприятия в действителност не получават финансово предимство и следователно посочената мярка не ги поставя в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните предприятия, тази мярка не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170308">8 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑660/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:178">EU:C:2017:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190515">15 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Achema и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑706/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:407">EU:C:2019:407</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0100">100</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В съответствие с точки 88—93 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), за да може такава мярка да не бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, трябва да са изпълнени определени условия. Първо, предприятието трябва действително да е натоварено с изпълнението на задължения за извършване на обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени. Второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да са били установени предварително по обективен и прозрачен начин. Трето, компенсацията не трябва да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга. Четвърто, когато предприятието, натоварено с изпълнение на задължения, свързани с обществена услуга, в конкретен случай не е избрано вследствие на процедура за възлагане на обществена поръчка, която би позволила да бъде избран участник в търга, който е в състояние да предостави тези услуги на най-ниската цена за общността, равнището на необходимата компенсация трябва да се определи въз основа на анализ на разходите, които би направило едно типично, добре управлявано и разполагащо с подходящо оборудване предприятие при изпълнението на тези задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Що се отнася до първото условие, изведено от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът е постановил, че то преследва цел за прозрачност и правна сигурност, изискваща да са изпълнени минимални критерии относно наличието на един или няколко акта на публичен орган на власт, които определят достатъчно точно поне естеството, продължителността и обхвата на задълженията за обществена услуга, които носят предприятията, натоварени с изпълнението на тези задължения. При липсата на ясно определяне на тези обективни критерии не би било възможно да се провери дали конкретна дейност може да попада в обхвата на понятието за услуга от общ икономически интерес (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180920">20 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑114/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:753">EU:C:2018:753</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В случая следва да се подчертае, че главните производства не се отнасят до предлаганите от Poste Italiane пощенски услуги и че що се отнася до събирането на ICI, запитващата юрисдикция прави разграничение, от една страна, между отношението, което посредством административна концесия чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, обвързва общината — приходния орган — с концесионера, натоварен с това събиране, и от друга страна, отношението, което обвързва този концесионер и Poste Italiane със задължението за притежаване на пощенска разплащателна сметка за събирането на този данък и със заплащането на комисиона за управлението на тази сметка. Главните производства се отнасят само до второто отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 45 от заключението си, няма доказателства, че в отношенията си с тези концесионери Poste Italiane е формално длъжно да предоставя определени услуги под формата на задължения за обществена услуга при условия, които определят достатъчно точно естеството и обхвата им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Напротив, макар откриването и управлението на пощенските сметки от името на концесионерите да са сред дейностите по въвеждане на условия и ред за организиране и изпълнение на обществената услуга по събиране на ICI, възложена на концесионера, от актовете за преюдициално запитване, както и от останалата информация, съдържаща се в преписката, с която разполага Съдът, е видно, че извън задължението за сключване на договор с всички концесионери, Poste Italiane не е обвързано с повече задължения от тези, които се прилагат към сектора на банковите услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>По-специално Poste Italiane е свободно да определя тарифите си и освен посоченото задължение за сключване на договор с концесионерите няма особени елементи, който да разграничават отношенията му с концесионерите от отношенията, които дружеството поддържа с останалите си клиенти — титуляри на пощенски разплащателни сметки. Poste Italiane посочва, че по отношение на концесионерите се намира в правоотношение на обикновена разплащателна сметка и че винаги е предоставяло една-единствена пощенска разплащателна сметка, като основната оферта за тази сметка е еднаква за всичките му клиенти. Агенцията по събиране на вземанията също потвърждава, че Poste Italiane прилага по отношение на разплащателните сметки на концесионерите същите икономически условия като за всички останали юридически лица като цяло.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>При тези обстоятелства първото условие, изведено от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), не е изпълнено в случая и не е необходимо да се разглеждат останалите условия, изведени от това решение, тъй като те са кумулативни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>От това следва, че признатото от националната правна уредба, приложима към Poste Italiane, право да събира комисиони за управлението на пощенските разплащателни сметки, които концесионерите са били длъжни по закон да открия на тяхно име, за да получат плащането на ICI от данъчнозадължените лица, може да се счита за селективно предимство, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Що се отнася, на трето място, до условията, че намесата трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки и да наруши или да застраши с нарушение конкуренцията, въпреки че актовете за преюдициално запитване не съдържат елементи в това отношение, може да се приеме, при условие че запитващата юрисдикция провери това, че те са изпълнени в конкретния случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>В действителност, на първо място, е уместно да се припомни, че за да се квалифицира дадена национална мярка като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, не е нужно да се установи реално въздействие на въпросната помощ върху търговията между държавите членки и действително нарушаване на<?PAGE NO="14"?> конкуренцията, а само дали помощта би могла да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azienda Napoletana Mobilità</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑659/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:633">EU:C:2019:633</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>От друга страна, когато предоставена от държава членка помощ укрепва позицията на някои предприятия спрямо други конкурентни предприятия в рамките на търговията между държавите членки, последните трябва да се считат за повлияни от помощта. В това отношение не е необходимо самите предприятия получатели да участват в търговията между държавите членки. Всъщност, когато държава членка предоставя помощ на дадени предприятия, дейността на националния ѝ пазар може да се запази или нарасне, което като последица намалява възможностите на установените в други държави членки предприятия да навлязат на пазара на тази държава членка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azienda Napoletana Mobilità</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑659/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:633">EU:C:2019:633</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>В случая обаче не може да се изключи, че като задължава концесионерите да разполагат с пощенска разплащателна сметка за събирането на ICI от данъчнозадължените лица и за плащане на комисиона за управлението на тези сметки в Poste Italiane, разглежданата в главното производство италианска правна уредба може да засили позицията на това публично предприятие спрямо другите конкурентни предприятия в сектора на банковите и финансовите услуги и да засегне търговията между държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Въпреки това запитващата юрисдикция следва да прецени въздействието на разглежданата в главното производство мярка върху дейността на Poste Italiane и другите банкови институции, доколкото, поне до Декрет-закон № 70/2011, тази мярка запазва за Poste Italiane предимството, произтичащо от задължението на концесионерите да притежават пощенска разплащателна сметка, открита на тяхно име в това предприятие за получаване на плащания на данъчнозадължените лица по ICI, наред с възможността им да извършват плащания по този данък направо при посочените концесионери.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>На четвърто място, следва да се отбележи, че видно от актовете за преюдициално запитване, въведената със Законодателен декрет № 504/1992 мярка, целяща да предостави на Poste Italiane монопол върху управлението на разплащателните сметки, открити от името на концесионерите, натовари със събирането на ICI, не е била съобщена на Комисията съгласно член 108 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>От това следва, че ако в светлината на предоставените в точки 37—70 от настоящото решение насоки запитващата юрисдикция стигне до извода, че разглежданата в главното производство мярка представлява държавна помощ, тази юрисдикция следва в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 34 от настоящото решение, да изведе всички последици от нарушението, в случая на член 108, параграф 3 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>По отношение на останалото, следва да се отбележи, че доколкото първото условие съгласно съдебната практика от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), че на предприятието получател трябва да бъде възложено изпълнението на задължения за обществена услуга, които трябва да бъдат ясно определени, се прилага и когато е направено позоваване на предвиденото в член 106, параграф 2 ДФЕС изключение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comunidad Autónoma del País Vasco и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑66/16 P—C‑69/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:999">EU:C:2017:999</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), член 106, параграф 2 ДФЕС не може да бъде приложен, тъй като в точка 64 от настоящото решение е констатирано, че това условие не е изпълнено в разглеждания случай. При всички положения, след като, видно от припомнената в точка 33 от настоящото решение съдебна практика, Комисията има изключителна компетентност да преценява съвместимостта на дадена помощ с вътрешния пазар, запитващата юрисдикция не е компетентна да провери дали са изпълнени условията за прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>С оглед на всички гореизложени съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 107 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по смисъла на тази разпоредба национална мярка, с която концесионерите, натоварени със събирането на ICI, са длъжни да разполагат с разплащателна сметка, открита на тяхно име в Poste Italiane, за да се позволи на данъчнозадължените лица да внасят посочения данък и да заплащат комисиона за управлението на тази разплащателна сметка, доколкото на държавата може да бъде вменено, че с тази мярка предоставя селективно предимство на Poste Italiane посредством държавни ресурси и мярката може да доведе до нарушаване на конкуренцията и търговията между държавите членки, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 102 ДФЕС допуска национална правна уредба, която предвижда задължение за концесионерите, натоварени със събирането на ICI, да заплащат едностранно определена от Poste Italiane комисиона за управление на пощенската разплащателна сметка, която те са длъжни да открият към тази институция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Poste Italiane поддържа, че този въпрос е недопустим, тъй като запитващата юрисдикция не е представила анализ или разяснение относно причините, поради които разглежданата в главното производство национална правна уредба не била съобразена с член 102 ДФЕС. Дори да се предположи, че поставеният въпрос се отнася до тълкуването на член 106, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 102 ДФЕС, въпросът също бил недопустим. Запитващата юрисдикция не предоставила ясни указания относно пазара на съответните услуги, релевантния географски обхват, броя на операторите, предоставят разглежданите услуги, както и съответните им пазарни дялове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че необходимостта да се получи тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическата и правна обстановка, в която се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които тези въпроси се основават. Тези изисквания са особено важни в областта на конкуренцията, която се характеризира със сложни фактически и правни положения (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131212">12 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ragn-Sells</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑292/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:820">EU:C:2013:820</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190305">5 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eesti Pagar</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑349/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:172">EU:C:2019:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>В главните производства с третия въпрос по същество се цели да се установи не само дали разглежданата в главните производства национална правна уредба има за последица предоставянето на Poste Italiane на специални или изключителни права по смисъла на член 106, параграф 1 ДФЕС, но и дали тази правна уредба е могла да доведе до злоупотреба с господстващо положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 92 от заключението си, запитващата юрисдикция е трябвало да предостави точна информация за характеристиките на съответния пазар, географския му обхват или евентуалното наличие на еквивалентни услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>По-специално, в актовете за преюдициално запитване няма данни, въз основа на които да могат да се идентифицират съставните елементи на господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС в контекста на главните производства. В това отношение следва да се отбележи, че въпреки информацията, предоставена от участниците в производството пред Съда в отговор на поставените от последния въпроси, не е възможно да се определи достатъчно точно съответният пазар от гледна точка на разглежданите в главното производство услуги и неговия географски обхват, както и пазарните дялове, притежавани от различните предприятия,<?PAGE NO="16"?> опериращи на посочения пазар, нито да се приеме със сигурност, че задължаването на концесионерите да разполагат с разплащателна сметка за събирането на ICI, открита към Poste Italiane би предоставила на последното предприятие господстващо положение по отношение на значителен дял от вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Актовете за преюдициално запитване не обясняват и причините, поради които разглежданата в главното производство италианска правна уредба би могла да доведе до злоупотреба с това положение от страна на Poste Italiane.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Като се има предвид, че Съдът не разполага с необходимите данни, за да бъде полезен със своя отговор, третият въпрос следва да бъде обявен за недопустим.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 107 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по смисъла на тази разпоредба национална мярка, с която концесионерите, натоварени със събирането на imposta comunale sugli immobili (общински данък върху недвижимите имоти), са длъжни да разполагат с разплащателна сметка, открита на тяхно име в Poste Italiane SpA, за да се позволи на данъчнозадължените лица да внасят посочения данък и да заплащат комисиона за управлението на тази разплащателна сметка, доколкото на държавата може да бъде вменено, че с тази мярка предоставя селективно предимство на Poste Italiane посредством държавни ресурси и мярката може да доведе до нарушаване на конкуренцията и търговията между държавите членки, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>