ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 24.5.2023
COM(2023) 625 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Словакия за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Словакия за 2022 г.
{SWD(2023) 625 final}
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Словакия за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Словакия за 2022 г.
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики, и по-специално член 5, параграф 2 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, и по-специално член 6, параграф 1 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета по икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета, с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост, влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма за възстановяване и устойчивост се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от ЕС. В съответствие с приоритетите на европейския семестър той допринася за икономическото и социалното възстановяване и за осъществяването на устойчиви реформи и инвестиции, по-специално за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на ЕС и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(2)На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на обзора във връзка с четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Словакия като една от държавите членки, които могат да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и становище относно проекта на бюджетен план на Словакия за 2023 г. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която Съветът прие на 16 май 2023 г., както и предложението за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права, което Съветът прие на 13 март 2023 г.
(3)Въпреки че икономиките на ЕС показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо с Украйна, ЕС насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и дружества в краткосрочен план, към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на ЕС.
(4)На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува Съобщението „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ с цел засилване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на ЕС за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на климата, както и за гарантиране на достъп до съответните суровини от изключителна важност, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Планът се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, ускоряване на достъпа до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува и Съобщението „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на ЕС и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.
(5)През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални и за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(6)Регламентът REPowerEU, приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на ЕС от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на ЕС, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Те също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС с нулеви нетни емисии, както е посочено в Промишления план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и, когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.
(7)На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин. Държавите членки бяха приканени да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност за дефицита от 3 % от БВП, както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези, които са целенасочени в най-малка степен. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия много по-добре, отколкото в миналото. Комисията предложи фискалните препоръки да бъдат количествено определени и диференцирани и да бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи, както се предлага в нейното Съобщение относно насоките за реформа на рамката на ЕС за икономическо управление. Тя препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират Механизма за възстановяване и устойчивост използване на средствата по линия на МВУ и други фондове на ЕС, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.
(8)На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за осъществяване на цялостна реформа на правилата на ЕС за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Въпреки че с предложенията държавите членки ще разполагат с по-силен контрол върху изготвянето на своите средносрочни планове, с тях се въвежда също по-строг режим на правоприлагане, за да се гарантира, че държавите членки изпълняват ангажиментите, които са поели в своите средносрочни фискално-структурни планове. Целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.
(9)На 29 април 2021 г. Словакия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Словакия. Отпускането на траншовете зависи от решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, че Словакия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено. На 26 април 2023 г. Словакия представи на Комисията изменен национален план за възстановяване и устойчивост, включително глава за REPowerEU, в съответствие с член 21в от Регламент (ЕС) 2021/241. Измененият ПВУ също така взема предвид актуализираното максимално финансово участие в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241 и включва мотивирано искане до Комисията за изменение на Решението за изпълнение на Съвета от 13 юли 2021 г. в съответствие с член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241, тъй като Словакия счита, че ПВУ частично вече не може да бъде постижим поради обективни обстоятелства.
(10)В съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1466/97, на 27 април 2023 г. Словакия представи своята национална програма за реформи за 2023 г.и своята програма за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Словакия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.
(11)На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Словакия за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Словакия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Словакия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Словакия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на ЕС в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.
(12)Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Словакия и публикува резултатите от него на 24 май 2023 г. Тя стигна до заключението, че в Словакия не са налице макроикономически дисбаланси. По-специално уязвимостта, свързана с конкурентоспособността, жилищното настаняване, задлъжнялостта на домакинствата и външния баланс, се увеличава, но като цяло изглежда овладяна в близко бъдеще и се очаква да намалее с нормализирането на икономическите условия. Икономиката беше силно засегната от шока в цените на енергията, като инфлацията нарасна бързо. Основната инфлация и ръстът на разходите за труд за единица продукция са доста над средните за еврозоната. Въпреки че се очаква те да се нормализират, съществува риск отслабването на натиска върху разходната конкурентоспособност да отнеме време и силното вътрешно търсене да продължи да влияе върху външните сметки. Текущата сметка се влоши значително през 2022 г. поради по-високите цени на вноса на енергия, както и поради значителния спад в нетния износ на неенергийни стоки. Очаква се дефицитът по текущата сметка да се подобри леко, но да остане голям през 2023 г. и 2024 г. въпреки спада на цените на енергията. Въпреки това външните рискове за устойчивостта се оценяват като ограничени в краткосрочен план. Очаква се бюджетният дефицит да бъде значителен през тази и следващата година и да бъде коригиран от 2024 г. нататък. Цените на жилищата изглеждат леко надценени след няколко години на значителен растеж. Това беше съпроводено от голямо търсене на заеми, което понастоящем намалява, и от силно нарастване на задлъжнялостта на домакинствата, като тези фактори като цяло представляват известен риск за финансовата стабилност. Банковият сектор обаче остава добре капитализиран, високо печеливш и отчита ниски необслужвани кредити. Необходими са непрекъснати усилия за преодоляване на икономическата уязвимост на Словакия. По-специално, прекомерното търсене следва да бъде овладяно, за да се подпомогне коригирането на дефицита по текущата сметка и основния инфлационен диференциал спрямо останалата част от еврозоната. Това може да бъде постигнато чрез осигуряване на адекватна фискална консолидация и мерки за справяне със задлъжнялостта на домакинствата, като същевременно се запази достъпността на жилищата чрез данъчно облагане на недвижимото имущество и мерки в подкрепа на предлагането на жилища.
(13)Въз основа на данните, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Словакия е намалял от 5,4 % от БВП през 2021 г. на 2,0 % през 2022 г., докато консолидираният държавен дълг е намалял от 61,0 % от БВП в края на 2021 г. на 57,8 % в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от ДФЕС. В доклада се разглежда състоянието на бюджета на Словакия, тъй като се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да надхвърли 3 % от БВП през 2023 г. В доклада се стига до заключението, че критерият за дефицита не е изпълнен. В съответствие със съобщението си от 8 март 2023 г. Комисията не предложи откриването на нови процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2023 г. Вместо това Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да открие процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Словакия следва да вземе това предвид при изпълнението на бюджета си за 2023 г. и при изготвянето на проекта на бюджетен план за 2024 г.
(14)Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, приети за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията. През 2022 г. такива мерки, водещи до увеличаване на разходите, включваха обезщетения за домакинствата, изложени в най-голяма степен на висока инфлация, еднократно увеличение на детските надбавки, еднократно плащане на „14-а пенсия“, еднократна премия, изплащана на всички служители в публичния сектор, и ограничаване на цените на електроенергията и природния газ за нерегулираните дружества. Разходите за тези мерки бяха частично компенсирани от нови данъци върху неочакваните печалби на производителите и доставчиците на енергия, а именно солидарната вноска, предоставена съгласно регламента на ЕС. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 0,2 % от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,1 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки във връзка с COVID-19 намаляха до 0,8 % от БВП през 2022 г. спрямо 3,2 % през 2021 г.
(15)На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча на Словакия през 2022 г. да поддържа подкрепяща фискална позиция, в това число от импулса в резултат на Механизма за възстановяване и устойчивост, и да поддържа финансираните на национално равнище инвестиции.
(16)Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била рестриктивна — 1,3 % от БВП, което е подходящо в условията на висока инфлация. В съответствие с препоръката на Съвета Словакия продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 1,2 % от БВП през 2022 г. (1,3 % от БВП през 2021 г.). Намалението на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС през 2022 г., се дължи на слабото усвояване на структурните фондове на ЕС и отлагането на реализираните разходи от безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост. Инвестициите, финансирани на национално равнище, са имали експанзионистичен принос от 0,2 процентни пункта към фискалната позиция. Поради това Словакия е запазила финансираните на национално равнище инвестиции, както бе препоръчано от Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до рестриктивен принос в размер на 1,3 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Словакия е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.
(17)Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност е реалистичен през 2023 г. и след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 1,3 % през 2023 г. и с 1,8 % през 2024 г. За сравнение в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-висок растеж на реалния БВП от 1,7 % през 2023 г. и 2,1 % през 2024 г., главно поради по-бързото от очакваното възстановяване на износа, тъй като се очаква затрудненията във веригата на доставки да изчезнат и икономическите перспективи за основните дестинации за износ на Словакия да се подобрят.
(18)В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква съотношението на бюджетния дефицит да нарасне до 6,3 % от БВП през 2023 г. Увеличението през 2023 г. отразява главно мерките, приети за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията, както и други мерки, като увеличаването на данъчния бонус и детските надбавки и въвеждането на родителски бонус. Според програмата съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да се увеличи от 57,8 % в края на 2022 г. на 58,7 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 6,1 % от БВП за 2023 г. Това съответства на дефицита, предвиден в програмата за стабилност. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 58,3 % в края на 2023 г.
(19)Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от фискалните мерки, приети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки от 2022 г., чието действие е удължено, а именно таван на цените на електроенергията и природния газ за нерегулирани дружества, както и нови мерки, като например таван на цените за доставка на електроенергия, газ и отопление за домакинствата и за регулираните (малки) дружества. Разходите за тези мерки се компенсират частично от данъците върху неочакваните печалби на доставчиците на енергия, а именно солидарната вноска, свързана с нормативната уредба на ЕС, специалния налог за строителното дружество за управление на водите и тавана на приходите за производителите на електроенергия с прекомерни печалби. Като се вземат предвид тези проходи, нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 2,0 % от БВП през 2023 г. Мерките през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това няма целенасочени мерки за подкрепа, които да бъдат взети предвид при оценката на спазването на препоръката за 2023 г. (в сравнение с 0,2 % от БВП през 2022 г.). Бюджетните разходи за временна закрила на разселените лица от Украйна се очаква да намалеят с 0,1 процентни пункта от БВП в сравнение с 2022 г. И накрая, салдото по консолидирания държавен бюджет за 2023 г. се очаква да се възползва от постепенното премахване на временните извънредни мерки във връзка с COVID-19 в размер на 0,8 % от БВП.
(20)На 12 юли 2022 г. Съветът препоръча Словакия да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката, като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Словакия следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Словакия се препоръчва също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза.
(21)През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (-6,2 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Това следва рестриктивна фискална позиция през 2022 г. (1,3 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури експанзионистичен принос от 4,4 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените разходи за целевите мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,2 % от БВП. Това включва и по-ниски разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,1 % от БВП). Следователно експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи на нецеленасочени енергийни мерки, постоянно увеличение на заплатите за здравните специалисти и намаляване на ставките на ДДС в сектора на храните и свободното време. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета.
Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлизат на 2,8 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции да очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта. Словакия планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и планира да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например Националната стратегия за научни изследвания, развойна дейност и иновации, с цел увеличаване на гъвкавостта и съкращаване на времето за закупуване на услуги и включване на по-широк кръг от доставчици, включително малки и средни предприятия.
(22)Според програмата за стабилност дефицитът по консолидирания държавен бюджет се очаква да намалее до 4,7 % от БВП през 2024 г. Спадът през 2024 г. отразява главно постепенното премахване на мерките за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията. В програмата се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до 59,3 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит в размер на 4,8 % от БВП през 2024 г. Това съответства на дефицита, предвиден в програмата. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 58,7 % в края на 2024 г.
(23)В програмата за стабилност се предвижда постепенното премахване на всички мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Комисията също приема, че мерките за енергийна подкрепа ще бъдат премахнати изцяло през 2024 г. Това се опира на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.
(24)В Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока към постигане на средносрочната цел с 0,5 % от БВП като референтна стойност. Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост и необходимостта от намаляване на дефицита под референтната стойност от 3 % от БВП, би било целесъобразно структурното салдо да се подобри с най-малко 0,7 % от БВП за 2024 г. За да се гарантира това подобрение, ръстът на нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, през 2024 г. не следва да надвишава 5,7 %, както е отразено в настоящата препоръка. Това ще допринесе и за намаляване на основната инфлация, която е доста над средната за еврозоната, и която би могла да доведе до загуба на конкурентоспособност, ако продължи, и за укрепване на външната позиция.
В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем се оценяват от Комисията на 2 % от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати в зависимост от развитието на енергийния пазар и като се започне от най-слабо целевите мерки, а свързаните с това икономии следва да се използват за намаляване на бюджетния дефицит. Въз основа на оценки на Комисията това би довело до растеж на нетните първични разходи под препоръчания максимален темп на растеж за 2024 г.
Освен това според прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. ръстът на нетните първични текущи разходи, финансирани на национално равнище, през 2023 г. не е в съответствие с препоръката на Съвета. Ако това се потвърди, би било целесъобразно през 2024 г. да се постигне по-нисък растеж на нетните първични разходи.
(25)Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат на 2,5 % през 2024 г., което е под препоръчания темп на растеж. Предвидената в прогнозата на Комисията корекция е по-малка от икономиите от пълното премахване на мерките за енергийна подкрепа, което се дължи на постоянните мерки по отношение на разходите, като например по-високата компенсация на държавните служители, семейния пакет, включващ данъчен бонус и увеличени детски надбавки, както и въвеждането на родителски бонус в рамките на пенсионната реформа.
(26)Съгласно програмата държавните инвестиции се очаква да намалеят от 5,1 % от БВП през 2023 г. на 4,0 % от БВП през 2024 г. Това отразява намаляването на инвестициите, финансирани от ЕС, а именно чрез структурните фондове. Програмата се позовава на реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и устойчивия и приобщаващ растеж. Те включват наскоро одобрена реформа за въвеждане на тавани на разходите и пенсионна реформа, които също са част от плана за възстановяване и устойчивост.
(27)В програмата за стабилност се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Според програмата правителството си поставя за цел дефицитът да достигне 3,2 % от БВП през 2025 г. и 2,2 % през 2026 г. Следователно се очаква бюджетният дефицит да спадне под референтната стойност от 3 % през 2026 г.
(28)Данъчната система на Словакия показва потенциал за реформиране с цел повишаване на икономическата ефективност, насърчаване на екологичната и фискалната устойчивост и подобряване на справедливостта. Данъчната тежест върху труда е особено висока за лицата с ниски доходи в сравнение с други държави от ЕС. За сметка на това не се използва пълният потенциал на екологичното и имущественото данъчно облагане. Промяната на данъчния микс би могла да подпомогне растежа и също така да спомогне за насърчаване на екологичния преход и екологичната устойчивост. Въпреки високата енергийна интензивност на икономиката, приходите от екологични данъци през 2021 г. възлизат на 2,5 %, което е близо до средната стойност за ЕС. Екологичните такси, свързани с управлението на отпадъците и замърсяването на въздуха, не насърчават достатъчно ефективното използване на ресурсите и не намаляват разходите за околната среда и обществото. Екологичните данъци и такси не се индексират и това намалява екологичните приходи с течение на времето. Пътните данъци и таксите за регистрация на превозни средства не отразяват в достатъчна степен интензитета на емисиите. Като цяло делът на данъчното облагане на транспорта от общите данъчни приходи е само 0,58 % (средната стойност за ЕС е 1 %). Що се отнася до данъчното облагане на недвижимото имущество, приходите от постоянни данъци върху недвижимата собственост бяха относително ниски през 2021 г. (0,5 % от БВП в сравнение с 1,2 % средно за ЕС). Понастоящем Словакия не разполага с достатъчно данни, които да позволят актуализиране и индексиране на данъчната основа на данъка върху недвижимото имущество в съответствие с пазарните стойности, въпреки че това би могло отчасти да намали продължаващото силно търсене на жилища и свързания с това силен ръст на цените на жилищата. Освен това по-нататъшните усилия за опростяване на данъците и подобряване на данъчната дисциплина могат да увеличат публичните приходи и по този начин да подпомогнат фискалната устойчивост и да подобрят справедливостта. През 2020 г. разликата, свързана със спазването на данъчното законодателство за ДДС в Словакия, продължи низходящата си тенденция. Тя намаля от 15 % през 2019 г. на 13,9 % от общите очаквани приходи от ДДС през 2020 г., но все още остава над средната за ЕС (9,1 %). По-нататъшните подобрения в данъчната администрация, включително по отношение на електронното фактуриране, предварително попълнените данъчни декларации и по-голямата цифровизация, биха могли да спомогнат за допълнително намаляване на изтичането на приходи в данъчната система.
(29)В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Словакия досега е в напреднал стадий, въпреки че страната е изправена пред някои предизвикателства в бъдеще. Словакия представи две искания за плащане, съответстващи на 30 ключови етапа и цели в плана, което доведе до плащане в размер на общо 1,11 милиарда евро. Словакия е сред държавите членки с най-бърз напредък в изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост, но потенциалните пречки поради затруднения с административния капацитет, заедно с необходимостта да започне работа по допълнителни мерки по главата за REPowerEU, представена от Словакия на 26 април 2023 г. като част от преразглеждането на плана на Словакия, призовават за по-силен акцент върху изпълнението. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Словакия в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на плана, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.
(30)През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи за политиката на сближаване на Словакия. Бързото изпълнение на програмите на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост, както и за осигуряване на балансирано териториално развитие в Словакия.
(31)Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, Словакия е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с енергетиката и екологичния преход.
(32)Напредъкът на Словакия в намаляването на нетните емисии на парникови газове до голяма степен е в застой през последните години. Страната продължава да бъде структурно енергоемка икономика с висока зависимост от вноса на изкопаеми горива. Първичната енергийна интензивност на Словакия е била с около 80 % над средната за ЕС през 2020 г., докато крайното ѝ енергопотребление се е увеличило с 13,5 % между 2015 г. и 2021 г. Словакия постигна известен напредък по отношение на диверсификацията на вноса на енергия през 2022 г., но мерките за икономия на газ не са въведени в достатъчна степен. Потреблението на природен газ в Словакия е намаляло с 1 % през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните 5 години — това е много под целта за намаляване от 15 %. Словакия се насърчава да увеличи усилията за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. Делът на вноса на природен газ от Русия е намалял от 85 % на около 50 % от лятото на 2022 г. насам. Въпреки че реформите, включени в плана за възстановяване и устойчивост, доведоха до значително увеличаване на наличния капацитет за свързване на възобновяемите енергийни източници към мрежата в Словакия, само малка част от свободния капацитет е използвана за свързване на нови инсталации за енергия от възобновяеми източници. По-бързото въвеждане на възобновяеми енергийни източници би спомогнало за постигане на целите по отношение на климата и за намаляване на зависимостта на Словакия от вноса на изкопаеми горива (включително от Русия), което ще намали риска от енергийна бедност на фона на нестабилните цени на енергията. Общата инсталирана мощност на слънчевата и вятърната енергия е около 7 % от общата инсталирана мощност през 2022 г., което е второто най-ниско равнище в ЕС.
(33)Словакия въведе реформи в областта на структурата на пазара и подкрепата за възобновяемите енергийни източници през 2022 г. като част от своя план за възстановяване и устойчивост, но допълнителни мерки биха позволили по-бързо разгръщане на възобновяемите енергийни източници, по-специално за вятърната, слънчевата, геотермалната енергия, биометана и водорода. Те включват опростяване на процедурите за издаване на разрешения и административните процедури, включително чрез създаване на административни зони „обслужване на едно гише“ и „предпочитани“ зони за възобновяеми енергийни източници. Словакия би спечелила от повишаването на ефективността на процедурите за достъп до мрежата за възобновяеми енергийни източници, по-специално чрез реформиране на системата за запазване на капацитет, намаляване на административната тежест за свързването към мрежата и преразглеждане на таксите за присъединяване към мрежата в съответствие с референтните показатели и най-добрите практики на ЕС. За да се справи с нарастващия обем на непостоянните възобновяеми енергийни източници, Словакия има голям потенциал за модернизиране на своите електроенергийни мрежи (както по отношение на преноса, така и по отношение на разпределението), изграждане на нови съоръжения за съхранение на електроенергия и постигане на напредък със създаването на регулаторна рамка за водород от възобновяеми източници. По-нататъшният напредък в развитието на секторите на геотермалната енергия и биометана ще замести природния газ, широко използван като енергиен източник в районните отоплителни системи и където внедряването на възобновяеми източници на топлинна енергия остава недостатъчно развито.
(34)Въпреки че Словакия напредва по отношение на енергийната ефективност на жилищните сгради в резултат на амбициозните инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост и Кохезионния фонд, са необходими повече усилия, особено по отношение на основното саниране на обществени и частни нежилищни сгради, заедно с мерки за саниране, насочени към енергийната бедност и уязвимите домакинства. Словакия би имала полза от преодоляването на няколко пречки, за да се ускори санирането на сгради и да се привлекат повече частни инвестиции, а именно чрез: i) адаптиране на схемите за саниране; ii) предоставяне на техническа помощ; iii) разработване на подхода за „обслужване на едно гише“; iv) събиране на съответните енергийни данни за обществените сгради, за да се спомогне за приоритизирането на инвестициите; и v) подобряване на координацията между различните публични органи и програми за финансиране. Необходими са допълнителни усилия за структурно справяне с енергийната бедност, по-специално чрез специални схеми за саниране на жилища и техническа и административна помощ, която отразява нуждите на уязвимите домакинства, заедно с реформи и инвестиции в социални жилища. За постигането на съответствие с целите „Подготвени за цел 55“ в Словакия, ще е необходима по-голяма амбиция за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на целите в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност.
(35)Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създават пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. Словакия има един от най-високите дялове на заетост в автомобилостроенето и стоманодобивната промишленост в ЕС — сектори, които са силно засегнати от екологичния преход. В същото време през 2022 г. беше докладвано за недостиг на работна ръка в 24 професии, които изискват „зелени“ умения, включително изолационни работници, водопроводчици и монтажници на тръби, както и строителни и свързани с тях електротехници. Това изисква ефективни политически лостове за ускоряване на екологичния преход в широк кръг от сектори, като същевременно се гарантира справедливост.
(36)С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му е изразено в препоръка 1 по-долу.
(37)С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на големи публични инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна, насочена към жизнеспособни предприятия и запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Словакия препоръки 1, 2 и 3 допринасят за изпълнението на първата, втората,третата и петата препоръка за еврозоната.
ПРЕПОРЪЧВА на Словакия да предприеме през 2023 г. и 2024 г. следните действия:
1.Да прекрати постепенно до края на 2023 г. действащите мерки за енергийна подкрепа, като използва свързаните с това икономии за намаляване на държавния дефицит. Ако нови увеличения на цените на енергията наложат предприемането на мерки за подкрепа — да гарантира, че тези мерки са насочени към закрила на уязвимите домакинства и предприятия, че са фискално достъпни и че запазват стимулите за икономии на енергия.
Да осигури разумна фискална политика, по-специално чрез ограничаване на номиналното увеличение на финансираните на национално равнище нетни първични разходи през 2024 г. до не повече от 5,7 %.
Да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да гарантира, че безвъзмездните средства по МВУ и другите фондове на ЕС се усвояват ефективно, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход.
За периода след 2024 г. да продължи да следва средносрочна фискална стратегия за постепенна и устойчива консолидация, съчетана с инвестиции и реформи, водещи до по-висок устойчив растеж, за постигане на разумна средносрочна фискална позиция.
Да направи данъчния микс по-ефективен и по-стимулиращ за приобщаващия и устойчив растеж, включително чрез използване на потенциала на екологичното и имущественото данъчно облагане. Да продължи да укрепва спазването на данъчното законодателство, включително чрез по-нататъшно цифровизиране на данъчната администрация.
Да намали рисковете, свързани със задлъжнялостта на домакинствата, чрез подпомагане на предлагането на жилища и разширяването на пазара за отдаване под наем.
2.Да запази динамиката в постоянното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост и бързо да завърши допълнението, включително главата за REPowerEU, с цел бързо започване на изпълнението му. Да пристъпи към бързо изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при тясно взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост.
3.Да намали зависимостта на икономиката от изкопаеми горива, по-специално от природен газ в промишлеността и отоплението, и да диверсифицира вноса на изкопаеми горива. Да ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници, по-специално за вятърна, слънчева, геотермална енергия и възобновяеми газове, при спазване на съответните критерии за устойчивост. Да опрости процедурите за издаване на разрешения и административните процедури за внедряване на възобновяеми енергийни източници, включително чрез създаване на зони „обслужване на едно гише“ и „предпочитани“ зони. Да модернизира електроенергийната мрежа и да направи процедурите за свързване на възобновяемите енергийни източници към мрежата по-ефективни и по-евтини. Да ускори и стимулира основното саниране на обществени и частни сгради, да се справи с енергийната бедност чрез саниране на жилища за домакинствата с ниски доходи и да увеличи усилията на политиката, насочени към предоставянето и придобиването на уменията, необходими за екологичния преход.
Съставено в Брюксел на […] година.