(1)

С писмо от 13 август 2008 г. Полша информира Комисията за мерки, които възнамерява да приложи в подкрепа на преструктурирането на предприятие PZL Dębica S.A. (наричано по-нататък „PZL Dębica“ или „предприятието“). С писмо от 3 октомври 2008 г. Комисията помоли Полша да представи някои липсващи документи. Те бяха предоставени на 20 октомври 2008 г.

(2)

С писмо от 19 декември 2008 г. Комисията уведоми Полша, че е взела решение да открие процедурата, определена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „ДФЕС“) по отношение на въпросната мярка (наричано по-долу „решение за откриване“).

(3)

Решението за откриване на процедура е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2). Комисията прикани заинтересованите лица да представят мнения. Не бяха получени мнения на заинтересовани страни.

(4)

Полските органи представиха допълнителна информация в отговор на решението за откриване на процедура на 12 февруари 2009 г., 9 юли 2010 г.16 май 2011 г., 7 юни 2011 г., и 8 юни 2011 г..

(5)

На 18 август 2011 г. Полша поиска от Комисията да отложи оценката на помощта до 31 октомври 2011 г. На 10 октомври 2011 г. Полша изтегли някои от мерките, за които беше подала уведомление, т.е. капиталовата инжекция и преференциалния заем, които е трябвало да бъдат предоставени от държавната индустриална агенция за развитие (наричана по-долу ДИА).

(6)

На 2 ноември 2011 г. Полша представи доклад с цел да бъде установено, че останалата мярка в уведомлението, т.е. отсрочването на плащането на дължимите социални осигуровки, е преминала теста на частния инвеститор и затова не представлява държавна помощ.

(7)

С писмо от 26 юли 2012 г. Комисията поиска от Полша да представи допълнителни обяснения по въпроса. Полша отговори с писмо от 31 август 2012 г., в което информира Комисията за сключеното на 1 март 2012 г. споразумение за отсрочване на датата на плащане на вноските за социални осигуровки и за това, че на 14 август 2012 г. е бил изплатен оставащият дълг към Службата на областния управител.

(8)

Последната информация бе предоставена от полските власти на 6 декември 2012 г.

(9)

PZL Dębica е средно по големина предприятие, в което работят 212 служители, и се занимава основно с производство на хладилни уреди като компресори, агрегати за вода и лед, охладители на въздух и течности, вертикални и хоризонтални кондензатори, разделители на течности и масла, хоризонтални контейнери, економайзери, маслени сепаратори, охладителни клапи и др.

(10)

То се намира в подкарпатския регион, т.е. в регион съгласно член 107, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО. Основано е през 1938 г. и от 1995 г. е акционерно дружество. През 1999 г. акционери в предприятието са били държавата (25,08 %) и работниците в предприятието (74,92 %) През 2006 г. предприятието е изцяло приватизирано: акционери са станали главно бивши и настоящи служители и техни наследници. През 2010 г. 16,7 % от акциите на PZL Dębica са купени от частния инвеститор Eurotech.

(11)

Дялът на предприятието на полския пазар на хладилни съоръжения не е голям (през 2006 г. той е бил по-нисък от 1 %). През 2006 г. 15,6 % от всички продажби са представлявали износ, от който 6,8 % извън европейския съюз. На полския пазар PZL Dębica е изправено пред силната конкуренция на предприятия като York International, GEA GRASSO Refrigeration Division, Mycom International Refrigeration (Ltd), MOSTOSTAL Wrocław SA, Aerzen Maschinenfabrik GmbH, Zakład Metalowy PILZNO.

(12)

Според полските власти финансовите проблеми на предприятието са започнали през 2002 г., когато е приет план за преструктуриране за периода 2002—2007 г., който после е актуализиран през октомври 2003 г. В него са включени следните средства:

(13)

Поради бюджетни ограничения Фондът за преструктуриране на предприятия не е могъл да предостави на PZL Dębica обещания заем (причините в точка 12 в)). Вследствие на това Службата за обществено осигуряване решава да не отсрочва плащането на останалата част от дължимата сума (вж. точка 12 г)) и в резултат предприятието не е осъществило финансовото преструктуриране, на което се е основавал планът.

(14)

Въпреки това предприятието успешно реализира други елементи от плана за преструктуриране, което от своя страна довежда до постигане на неголеми печалби още през 2006 г. В таблицата по-долу се съдържат финансовите резултати на предприятието за периода 2002-2011 г.

Таблица 1

Финансови резултати на PZL Dębica за периода 2002-2011 г. (в млн. PLN)

(15)

Финансовото преструктуриране, предвидено в първия план за преструктуриране, не е осъществено и поради това през август 2008 г. Комисията е уведомена за втори план за преструктуриране. Целта на втория план е най-вече финансовото преструктуриране на предприятието. Вторият план включва следните мерки:

(16)

В решението за откриване на процедура се изразява съмнение относно съвместимостта с вътрешния пазар на следните мерки на помощ, включени в първия план за преструктуриране:

Комисията също така изрази съмнение по отношение на определянето на мерките, изброени в таблица 2, като помощ de minimis.

(17)

Освен това Комисията изрази съмнение дали планът за преструктуриране съдържа всички необходими елементи за възвръщане на жизнеспособността на PZL Dębica и дали 12-годишният период на преструктуриране не е твърде дълъг от гледна точка на точка 35 от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (4) (наричани по-нататък Насоките).

(18)

Предвид помощта, която е предоставена съгласно първия план (точка 12, букви а) и б)), Комисията постави под въпрос и дали предприятието отговаря на условията за нова помощ за преструктуриране (вж. точка 15) по отношение на принципа за еднократна помощ (посочен в раздел 3.3 на Насоките).

(19)

В решението за откриване на официална процедура за разследване Комисията посочва, че за мерките, които Полша е определила като предприсъединителни мерки (точка 16, букви а)—в)), не са представени правно обвързващи документи, с които компетентните национални органи да се ангажират с предоставяне на помощта.

(20)

Що се отнася до реалния размер на помощта, която вече е предоставена на предприятието, Комисията изрази съмнение дали помощта de minimis, предоставена през 2006 г., може да се признае за такава, тъй като е била предоставена на предприятие в затруднено положение, което съгласно член 1, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (5) не отговаря на условията за получаване на помощ от този вид.

(21)

Освен това Комисията изрази съмнения дали предлаганите компенсаторни мерки могат да бъдат приети, тъй като те са били свързани с възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на предприятието, и като такива не са могли да бъдат признати за компенсаторни мерки. Комисията заяви също, че Полша не е показала, че прекратените дейности не са носели загуби.

(22)

В настоящият раздел се съдържат само коментарите на полските органи по отношение на мерките, които не са били оттеглени в хода на разследването.

(23)

По отношение на продължителността на процеса на преструктуриране полските органи заявиха, че и двата плана за преструктуриране следва да се разглеждат като един план, тъй като неуспехът на първия план не е бил по вина на предприятието и вторият план в основни линии е продължил незавършеното финансово преструктуриране от първия план.

(24)

Полша оттегли мерките за помощ, изброени в точка 15, букви а) и б), тъй като съгласно решението за откриване на процедура тяхното предоставяне потенциално би могло да наруши принципа за еднократна помощ. Според полските власти мерките са оттеглени, тъй като предприятието е изгубило статута си на голямо предприятие. Като предприятие с по-малко от 250 служители PZL Dębica не отговаря на условията за финансиране от Агенцията за промишлено развитие, тъй като тя финансира само големи предприятия. Въпреки това отсрочването на плащането на дълга към Службата за социално осигуряване и опрощаването на дълга към Службата на областния управител не са били оттеглени. По-долу са изложени аргументите на Полша относно тези мерки.

(25)

По отношение на трите мерки, определени в решението за откриване на процедура като помощ, обещана преди присъединяването към ЕС (точка 16, букви а)—в) от настоящото решение), Полша представи документи в подкрепа на своето твърдение, че помощта е била предоставена преди присъединяването и следователно не представлява нова помощ.

(26)

Във връзка с дълга към градския съвет на Dębica Полша представи нотариален акт, потвърждаващ, че дългът е уреден на 31 май 2004 г. чрез прехвърляне на собственост на градския съвет в Dębica. В нотариалния акт се посочва, че така се урежда дълга с главница в размер 1 116 788,60 PLN и лихви в размер на 592 669,80 PLN (6).

(27)

Полша обясни също, че тази мярка не е била включена в първия план за преструктуриране, тъй като искането за отпускане на помощ от PZL Dębica до градския съвет в Dębica е било отхвърлено.

(28)

По отношение на дълга към данъчната служба в размер на 914 552,15 PLN Полша представи решение от 20 октомври 2003 г. за условията за преструктуриране, подписано от началника на местната данъчна служба. Според това решение сумата от 636 729,85 PLN и лихви в размер на 277 822,30 PLN е трябвало да бъдат опростени.

(29)

Полша обясни, че твърдението в решението за откриване на процедура, че помощта е обещана преди присъединяването, но не е предоставена, е неправилно по няколко причини.

(30)

На първо място Полша обясни механизма за предоставяне на помощ, предвиден в закона от 30 август 2002 г. за преструктуриране на някои публичноправни задължения на предприятията (7) (закона от 2002 г.). Съгласно този закон по искане на предприятието в затруднение органът, който е предоставил помощта (напр. данъчната служба) може да издаде решение за условията на преструктуриране („решение за преструктуриране“). По силата на това решение получателят получава право да получи помощ. Фактическото плащане или опрощаване (в зависимост от мярката) се осъществява въз основа на решение за изпълнение, в което органът, предоставящ помощта, признава преструктурирането за изпълнено („решение за изпълнение“). Според полските власти решението за изпълнение има за цел да потвърди, че получателят на помощта i) е представил актуализиран план за преструктуриране и информация за финансовото състояние на предприятието, ii) е платил такса за преструктурирането и iii) не е събрал нови задължения към органа, предоставящ помощта. Полша подчерта, че решението за изпълнение е само административен акт, потвърждаващ, че условията, определени в решението за преструктуриране, са изпълнени. Съгласно закона от 2002 г. органът, предоставящ помощта, проверява изпълнението на условията за преструктуриране не по-рано от 15 месеца от издаването на решението за преструктуриране.

(31)

На второ място Полша уведоми комисията, че данъчната служба не е издала решение за изпълнение за PZL Dębica. Според полските органи това се дължи на несигурността на някои обществени органи за това как да се интерпретират някои правила за държавната помощ в сила от 1 май 2004 г. Поради това някои органи са решили да изчакат докато Комисията издаде становище относно мерките. Полша представи декларация на началника на данъчната служба, в която се потвърждава, че ситуацията е точно такава в случая с PZL Dębica

(32)

На трето място Полша подчерта, че по силата на решение на данъчната служба от 20 октомври 2003 г. предприятието е получило опрощение на задълженията. Полша се е позовала на решение на Комисията от 6 ноември 2008 г. относно помощ в полза на корабостроителницата в Gdynia (8), за да определи дали националното право следва да се прилага при определяне дали въпросният документ дава право на помощ. Във връзка с това Полша обърна внимание на легитимните очаквания на получателите на помощ, както и на факта, че неиздаването на решение за изпълнение от страна на органа, предоставящ помощта, може да бъде оспорено от PZL Dębica пред съда. По отношение на тази последна възможност Полша припомни решенията на Върховния съд и на Висшия административен съд, в които се потвърждава, че издаването на решение за преструктуриране представлява задължение за държавата, а решението за изпълнение не е могло да повлияе на това задължение, тъй като е задължително, т.е. е независимо от административното признаване (9).

(33)

Освен това Полша представи декларация на началника на местната данъчна служба, в която се потвърждава, че PZL Dębica отговаря на правните изисквания, необходими за издаване на решение за изпълнение (посочено в точка 30), но че данъчната служба е изчаквала резултата от разследването на Комисията.

(34)

Мярката, посочена в точка 16, буква в) се разглежда по долу в раздел 5 — Отсрочване на плащането на задълженията към Службата за социално осигуряване.

(35)

Полските органи уведомиха Комисията, че всички мерки de minimis са предоставени на предприятието през 2006 г., когато е бил в сила Регламент на Комисията (ЕО) № 69/2001 от 12 януари 2001 г. относно прилагането на член 87 и член 88 от Договора за ЕО по отношение на минималната помощ (10) (Регламент (ЕО) № 1998/2006 е влязъл в сила чак от 1 януари 2007 г.); съгласно Регламент (ЕО) № 69/2001 предоставянето на минимална помощ на предприятие в затруднено финансово положение не е било забранено.

(36)

В отговор на съмненията на Комисията относно механизма на изчисляване на помощта полските власти обясниха формулата, използвана за изчисление на елементите на помощта, посочена в полски регламент от 11 август 2004 г. (11) Във формулата се взема предвид разликата между референтната ставка и ставката, използвана за изчисление на лихвата за късно плащане. Предоставя се актуализирано изчисление на елемента на помощ de minimis, което може да се види в таблица 2.

Таблица 2

Помощ de minimis – според Полша

(37)

Полша уведоми Комисията, че само данъчната служба е предоставила обезпечение за целите на отсрочването. То е покривало 100 % от номиналната стойност на отсрочването. Полша също така подчерта, че дори ако към ставката се добавят 600 базисни пункта, съгласно Известието на Комисията относно метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти от 1997 г. (12), стойността на помощта все още би била значително по-ниска от тавана в размер на 100 000 EUR.

(38)

По отношение на отсрочването на плащането на задълженията към службата за социално осигуряване, чиято стойност се увеличава и в двата плана за преструктуриране, полските органи припомниха първо, че стойността на тези задължения се е увеличила, тъй като финансовото преструктуриране в първия план не се е осъществило. Според този план задълженията към службата за социално осигуряване е трябвало да бъдат погасени чрез: i) плащане на 3 890 000 PLN чрез средства, идващи от заема от Фонда за преструктуриране на предприятия и ii) отсрочване на плащането на част от задълженията в размер на 1 364 600 PLN. Както е посочено по-горе (вж. точка 13), финансовото преструктуриране на тези задължения е приключило неуспешно.

(39)

Освен това полските органи отбелязоха, че Службата за социално осигуряване е решила да участва във втория план за преструктуриране, който предвижда i) изплащане на задължения в размер на 5,5 млн. PLN чрез средства, идващи от заема, който е щял да бъде предоставен от Агенцията за промишлено развитие, и ii) отсрочване на плащането на допълнителни 3 млн. PLN. Както е посочено по-горе (вж. точка 5) предприятието PZL Dębica не е получило обещания заем, а Полша се е отказала от тази част на уведомлението.

(40)

Полша информира Комисията, че задълженията на PZL Dębica към Службата за социално осигуряване, както и всички други задължения на предприятието към обществени органи, са олихвени с лихвен процен, изчислен според формулата, описана в чл. 56 от полския Данъчен закон от 29 август 1997 г. (13) Лихвеният процент е равен на 200 % от базисната ставка, публикувана от Полската национална банка, плюс 2 % (200 базисни пункта) (вж. таблицата по-долу). Ставката не може да бъде по-ниска от 8 % и в настоящия случай тя е била между 10 % и 46 %.

Таблица 3

Промяна на лихвените проценти за периода 2000—2012 г.

(41)

Полша представи подробни таблици, в които се вижда как се е променяло задължението към Службата за социално осигуряване. В таблица 4 се съдържа обобщение на промените в периода до 31 август 2012 г. Полша посочи, че въпреки дълга, натрупан основно през периода 2000—2005 г., предприятието е плащало настоящите си задължения към Службата за социално осигуряване; сумите за периода от 2000 г. до август 2012 г. са били над 16 млн. PLN.

Таблица 4

Промени в задълженията към Службата за социално осигуряване

(42)

Полските органи представиха и информация за други мерки, предприети от Службата за социално осигуряване за обезпечение и възстановяване на дълга.

Таблица 5

Продажба на активите на PZL Dębica

(43)

През октомври 2011 г. след изтеглянето на някои от мерките, за които е било подадено уведомление, т.е. капиталовата инжекция и преференциалния заем, Полша информира Комисията за своята оценка, че отсрочването на дълга към Службата за социално осигуряване (вж. точка 15, буква в) като част от плана за преструктуриране, за който е подадено уведомление) е в съответствие с теста на частния инвеститор и затова не представлява държавна помощ.

(44)

За тази цел през 2011 г. предприятието PZL Dębica е поръчало проучване на независимото предприятие „Consulting“ със седалище в Катовице. В доклада експертите представят анализ на теста на частния кредитор, основан на сравнение на следните два сценария:

(45)

През август 2012 г. Полша уведоми Комисията, че въз основа на теста на частния кредитор на 1 март 2012 г. предприятието PZL Dębica и Службата за социално осигуряване са сключили споразумение за отсрочване на плащането на дълга. Полша поясни, че Службата е обмислила предимствата на двата варианта с цел получаване на пълната сума на задълженията. Споразумението се отнася до сумата, дължима към този ден, в размер на [7-13 млн.] PLN, състояща се от задължения в размер на [3.5-6.5 млн.] PLN и лихви в размер на [3.5-6.5 млн.] PLN. Към тази сума се прибавя и таксата за отсрочване, равна на [1.0-1.7 млн.] PLN. Отсрочването предвижда изплащане на 96 месечни вноски, 9 от които вече са платени. Полша представи следното сравнение на вариантите, които Службата е имала през 2012 г. (таблица 6).

Таблица 6

Сравнение на вариантите за възстановяване на задълженията на PZL Dębica към Службата за социално осигуряване (в PLN)

(46)

Полша отбеляза също, че Службата за социално осигуряване все още притежава ипотека върху активите на предприятието на обща стойност 6 243 002,55 PLN. В споразумението се предвижда, че продажбата на активите автоматично намалява отсрочената сума, като позволява по-бързо изплащане отколкото това при 96 месечни вноски.

(47)

Полша потвърди пред Комисията, че задълженията към Службата на областния управител, посочени във втория план за преструктуриране, са уредени на 14 август 2012 г. Те са включвали дълг от 61 104,97 PLN, който е растял през периода 1999—2001 г., и лихви за просрочване в размер на 103 566,29 PLN, които са натрупани оттогава.

(48)

В съответствие с член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз държавна помощ е помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки.

(49)

Условията, посочени в член 107, параграф 1 от Договора, са кумулативни и поради това, за да бъде определена дадена помощ като държавна помощ, всички условия трябва да бъдат изпълнени.

(50)

Въз основа на решението за откриване на процедура по разследване Комисията ще оцени следните мерки:

(51)

Съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (14) държавата членка може да оттегли уведомлението след откриването на официална процедура по разследване в разумен срок преди Комисията да вземе решение за характера на помощта и процедурата да е приключила.

(52)

Полските органи са оттеглили две от мерките, които е трябвало да бъдат осъществени в рамките на втория план за преструктуриране, а именно капиталовата инжекция и преференциалния заем на обща стойност 10,5 млн. PLN (вж. точка 15, букви a) и б)). Така, съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета разследването на Комисията по тези мерки следва да приключи.

(53)

Мерките за помощ, предоставени преди присъединяването и които не са прилагани след присъединяването на Полша към ЕС, не могат да бъдат разглеждани от Комисията нито в рамките на процедурите, посочени в член 108 от Договора, нито в рамките на преходния механизъм. Този механизъм нито изисква, нито упълномощава Комисията да разглежда мерки за помощ, които не се прилагат след присъединяването.

(54)

Счита се, че помощта, предоставена от Полша, e била предоставена преди присъединяването, ако компетентният орган е приел правно обвързващ акт преди 1 май 2004 г., с което се ангажира да предостави помощта. Индивидуалната помощ не е приложима след присъединяването, ако точната икономическа ангажираност на държавата е известна в момента на предоставяне на помощта.

(55)

Ако от друга страна мерките са били предоставени след присъединяването, те представляват нова помощ, чието съответствие с вътрешния пазар Комисията оценява съгласно процедурата, посочена в член 108 от Договора.

(56)

Полша твърди, че освен двете мерки, които са посочени в решението за откриване като предприсъединителни мерки (вж. точка 12, букви а) и б) от настоящото решение), решението за опрощаване на дълга в размер на 914 522,15 PLN, издадено от началника на местната данъчна служба през 2003 г., следва да се признае за предприсъединителна помощ.

(57)

В отговор на съмненията, изразени от Комисията в решението за откриване на процедура във връзка с факта, че липсва документ, потвърждаващ предоставянето на помощта, Полша представи документ за предоставяне на помощта от 20 октомври 2003 г. и обясни процедурата за предоставяне на помощ, произтичаща от закона от 2002 г. (вж. точка 30 от настоящото решение).

(58)

Полските органи представиха на Комисията анализ на полското право, съгласно който решението за преструктуриране от 2003 г. представлява правно обвързващ акт, въз основа на който данъчната служба е задължена да опрости данъчните задължения. Редица проверяеми условия с обективен характер (вж. точка 28) са приложени към решението за преструктуриране. Полските органи потвърдиха, че PZL Dębica е изпълнило тези условия. В отсъствие на аргументи в подкрепа на противното Комисията счита, че опростяването на дълга е осъществено преди присъединяването на Полша към ЕС.

(59)

В хода на разследването Полша уведоми Комисията, че предприятието PZL Dębica е уредило следните задължения:

(60)

Полша представи потвърждения, че тези задължения са уредени.

(61)

Полша уведоми Комисията, че в рамките на обсъжданията по преструктурирането с публичните кредитори, които са довели до актуализиране на първия план за преструктуриране през октомври 2003 г., предприятието PZL Dębica е поискало от градския съвет да включи в плана за преструктуриране сумата от 1 116 788,60 PLN, която предприятието е дължало на градския съвет. Градският съвет е отказал искането и предприятието е успяло да уреди задължението на 31 май 2004 г., т.е. един месец след присъединяването на Полша към ЕС.

(62)

Комисията отбелязва, че задължението е било обект на висока сложна лихва, варираща от 44 % до 13,5 % (вж. таблица 3). Общо лихвите, платени от предприятието на 31 май 2004 г., са в размер на 592 669,80 PLN

(63)

Ставката за възстановяване, която Комисията би приложила към неправомерно предоставена помощ в случая с Полша за периода 1 май 2004 г. — 31 май 2004 г., би била 7, 62 % (15). Тази ставка е значително по-ниска от тази, използвана от Полша в случая.

(64)

Тъй като задълженията са били изцяло платени, а лихвите, приложени към задълженията на предприятието за периода 1 май 2004 г. — 31 май 2004 г. в размер на 13,5 %, са много по-високи от лихвите за възстановяване, прилагани от Комисията, Комисията заключи, че възстановяването е извършено в съответствие с Известие на Комисията „Към ефективно прилагане на решенията на Комисията, с които се разпорежда на държавите членки да възстановяват неправомерната държавна помощ“ (16) (Известието за възстановяване). Сумата на фактически изплатените лихви надхвърля сумата на лихвите, която би била платена в случай на отрицателно решение и изчислена съгласно Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (17). Поради това Комисията отбелязва уреждането на задълженията, без да се засяга бъдещо класифициране на помощта за целите на прилагането на принципа за еднократна помощ.

(65)

Комисията отбелязва, че през 2007 г. Службата на областния управител е решила да опрости дълга, който поради това е включен във втория план за преструктуриране. Комисията беше уведомена за втория план за преструктуриране.

(66)

В същото време Комисията отбелязва, че задължението е било обложено със сложна лихва, варираща от 46 % до 10 % (вж. таблица 3). Общите лихви, платени от PZL Dębica на 14 август 2012 г., са били 103 566,29 PLN, което представлява почти двойна сума в сравнение с първоначалния дълг от 61 104,97 PLN.

(67)

Комисията счита, че фактическото отсрочване се е осъществило между 1999 г. (когато е възникнала първата част на дълга) и 2012 г. (когато е дългът е върнат) и че по този начин Службата на областния управител е дала предимство на предприятието, което вече е имало сериозни финансови затруднения, като е облекчило тежестите, свързани с нормална икономическа дейност, включваща връщане на задължения към обществени органи.

(68)

Лихвеният процент, който Комисията би приложила към помощ, неправомерно предоставена на предприятие в Полша, от момента на присъединяването на Полша към ЕС до деня на уреждането на дълга би бил от 5,26% до 7,62% (18). Този процент е значително по-нисък от процента, фактически използван от Полша по отношение на дълга.

(69)

Поради това, че дългът е платен изцяло и лихвеният процент в размер на 10 % и 16 %, приложен към дълга на PZL Dębica’s между 1 май 2004 г. и 14 август 2012 г. е много по-висок от процента, прилаган от Комисията, вариращ между 5,26 % и 7,62 %, Комисията заключава, че независимо от това дали помощта е била правомерна, възстановяването й е осъществено в съответствие с Известието на Комисията за възстановяване. Общата сума на платените лихви фактически превишава сумата на лихвите, които биха били платени съгласно Регламент (ЕО) № 794/2004.

(70)

Полша информира Комисията за пет мерки на обща стойност 20 873,65 PLN, които според нея следва да се третират като помощ de minimis (те са изброени в таблица 2). Тези мерки попадат в обхвата на приложение на Регламент (ЕО) № 69/2001.

(71)

Комисията признава, че Регламент (ЕО) № 69/2001, който позволява предоставянето на сума до 100 000 EUR (около 400 000 PLN), не изключва ясно предприятия в затруднение. Въпреки това в Регламента се посочва ясно, че заемите, които могат да бъдат сравнени с отсрочване, трябва да са „осигурени чрез стандартни обезпечения и да не предизвикват прекомерни рискове” (член 6). В случая Комисията счита, че само отсрочването на дълга към данъчната служба от 8 септември 2006 г. отговаря на това условие.

(72)

На първо място Комисията счита, че Полша не е предоставила достатъчно информация, за да е възможна проверката на механизма на изчисление на помощта de minimis и размера на помощта, който е представен от Полша като „Стойност на помощта” в таблица 2. В частност не е предоставена подробна информация за приложимите референтни ставки и ставките, използвани за изчисляване на таксите за късно плащане, което би позволило да бъдат проверени изчисленията, направено по формулата, прилагана от Полша (вж. точка (36)). Затова Комисията счита, че номиналната стойност на трите отсрочвания, предоставени от кмета Dębica на 7 април, 28 юли и 5 октомври 2006 г., за които не е предоставено обезпечение, е сумата, която следва да се вземе предвид за целите на помощта de minimis. Трябва да се отбележи, че сумата от 264 186 PLN е била предмет на две решения за отсрочване от страна на кмета Dębica. Тъй като решенията се отнасят до същата сума, тя ще бъде взета предвид само веднъж.

(73)

В случая със седемдневното отсрочване, предоставено от данъчната служба на 8 септември 2006 г., за което е представено обезпечение, покриващо 100 % от отсрочената сума от 614 550 PLN, Комисията изчисли елемента на помощ като 400 базови пункта към приложимата референтна ставка 5,56 %, както е посочено в Известието на Комисията относно метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти от 1997 г. (19) Стойността на помощта в случая е била 1 126 PLN.

(74)

Що се отнася до решението за отсрочване, издадено от кмета Dębica на 5 октомври 2006 г., то се равнява на заем в кеш и затова следва да се вземе предвид изцяло.

(75)

Предвид горепосоченото общата сума на помощта е 369 788 PLN (приблизително 93 437 EUR (20)) (вж. таблица 7). Тъй като общата сума е по-малка от 100 000 EUR, тези мерки са в обхвата на Регламент (ЕО) № 69/2001. Полша потвърди, че PZL Dębica не е получило друга помощ de minimis.

Таблица 7

Помощ de minimis

(76)

Член 107(1) от Договора обхваща интервенции под различна форма, които намаляват нормалните разходи на дружеството и които поради това не са субсидии в строгия смисъл на думата, но са подобни по същество и имат същото въздействие. Повсеместно в съдебната практика е възприето, че поведението на публичен орган, отговорен за събирането на социалноосигурителни вноски, който проявява търпимост към изплащането на посочените вноски със закъснение, предоставя значително търговско предимство на дружество във финансово затруднение, като намалява товара за това дружество, свързан с обичайното прилагане на социалноосигурителната схема, което не може да бъде изцяло компенсирано от лихвата и глобата за неустойка, приложими към него (21).

(77)

В случая Службата за социално осигуряване е позволила на PZL Dębica да акумулира значителни задължения през периода от 2000 до 2005 г. Промените в общото задължение заедно с лихвите за просрочване са представени в таблица 4.

(78)

На първо място Комисията посочва, че държавната помощ в полза на PZL Dębica е била предоставена поради невъзможност за събиране на пълните задължения на предприятието към Службата за социално осигуряване (22).

(79)

Полша твърди, че отсрочването на дълга от страна на Службата за социално осигуряване не включва държавна помощ, тъй като Службата е действала като частен кредитор, когато се е съгласила през март 2012 г. да отсрочи цялата дължима сума, която е трябвало да бъде платена съгласно план за погасяване на 96 вноски. Полска представи анализ на теста на частния кредитор от октомври 2011 г., който според Полша потвърждава, че Службата е било по-изгодно да отсрочи плащането на дълга на предприятието. Полша твърди също, че Службата, която е участвала в двата плана за преструктуриране, във всеки един момент е притежавала информация за финансовото положение и перспективите на PZL Dębica и нейните действия са били винаги основани на пълни знания за състоянието на предприятието. Накрая, Полша се позовава на редица действия, предприети от Службата за обезпечаване и връщане на задължението. Според Полша това потвърждава, че действията на Службата могат да се сравняват с действията на частен кредитор, който би искал да си върне заема.

(80)

От постоянната съдебната практика е видно, че условията, на които трябва да отговаря една мярка, за да попадне в обхвата на понятието „помощ“ по смисъла на член 87 ЕО, не са изпълнени, ако публичното предприятие бенефициер е могло при нормални пазарни условия да получи същото предимство като предимството, което му е предоставено посредством държавните средства. В случая с публични предприятия оценката се прави като се прилага, по принцип, тестът на частния инвеститор (в този случай тестът на частния кредитор) (23). Ако държава членка се ползва от този тест по време на административна процедура, тя трябва, когато има съмнения, да установи еднозначно и въз основа на обективни и проверяеми доказателства, че мерките наистина отговарят на този тест (24). За да се установи дали е било предоставено предимство, което може да се определи като държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от Договора, Полша трябва да представи доказателства, показващи, че публичните органи са действали по същия начин, по който би действал частен кредитор, който не би толерирал липса на плащане и би предприел ефективни действия за връщане на задължението дори ако това би довело до процедура по несъстоятелност.

(81)

Хипотетичният частен кредитор би анализирал икономическото състояние на длъжника: липсата на план за преструктуриране и слабите перспективи за възвръщане на рентабилност биха ускорили връщането на заема.

(82)

Затова, за да се определи дали е била предоставена държавна помощ от страна на публичните органи, трябва да се установи, че в този случай Службата за социално осигуряване се е опитала да възстанови всички дължими средства, без да претърпи финансови загуби, и че като е решила да не завежда дело за несъстоятелност на предприятието Службата за социално осигуряване се е стремяла към максимално възстановяване на дължимите суми така, както хипотетичен частен кредитор би направил (25).

(83)

Комисията ще анализира доклада, представен от Полша по решението, взето през 2012 г. за подписване на споразумение за отсрочване. Въпреки това Комисията отбелязва, че Службата за социално осигуряване е позволила дълга да се акумулира в продължение на години. Наистина информацията, предоставена от Полша се отнася за целия период от края на първия период на преструктуриране (и дори преди това) до поръчването на проучване през октомври 2011 г. с цел да се сключи споразумение за отсрочване. Предвид уведомлението от 2008 г. за втори план за преструктуриране предприятието не се е стремяло активно към споразумение с кредиторите. Затова Комисията трябва също да провери дали поведението на Службата за социално осигуряване между края на първия период на преструктуриране и подписването на споразумението за отсрочване отговаря на теста на частния кредитор.

(84)

В следващите точки Комисията ще разгледа i) участието на Службата за социално осигуряване в първия план за преструктуриране, ii) частичното изискване на плащането на дълга от Службата между 2007 и 2012 г. след неуспеха на първия план за преструктуриране, и iii) споразумението за отсрочване от 1 март 2012 г. Оценката по точки ii) и iii) е от основно значение за оценката на поведението на Службата. Комисията ще се върне в оценката си към еволюцията на състоянието на PZL Dębica през първия период на преструктуриране, тъй като това е от съществено значение за разбиране на развоя на делото.

(85)

Както е посочено по-горе, Службата за социално осигуряване е решила да участва в първия план за преструктуриране, подготвен и одобрен през 2022 г., т.е. преди присъединяването на Полша към ЕС. Планът е включвал между другото и преструктуриране на финансовите задължения към Службата. Съгласно този план за преструктуриране Службата се е съгласила да отсрочи дълга от 1 364 600 PLN, а по-голямата сума от 3 890 000 PLN е трябвало да бъде върната чрез заем от Фонда за преструктуриране на предприятия. Както е посочено по-горе (вж. точка 13), предприятието PZL Dębica не е получило средствата от Фонда за преструктуриране на предприятия. В резултат на това Службата за социално осигуряване е решила да не отсрочва останалата част от дълга и през 2006 г. е заплашила, че ще заведе дело за обявяване на предприятието в несъстоятелност.

(86)

Комисията отбелязва, че въпреки неуспеха на финансовото преструктуриране и финансовите затруднения в края на първия период на преструктуриране, PZL Dębica е успяло да реализира скромна печалба през 2006 г. (вж. таблица 1). Това потвърждава, че усилията на предприятието през периода на организационно и технологично преструктуриране са донесли резултати.

(87)

Освен това от 2001 г. Службата за социално осигуряване е установила ипотека върху редица активи на PZL Dębica с цел да осигури обезпечение на растящия дълг. През 2007 г. стойността на ипотеката е достигнала 11,6 млн. PLN и е покривала 100 % от заема.

(88)

Накрая Комисията посочва, че от 2003 г. Службата е започнала да събира дълга чрез продажба на активи на PZL Dębica (както е показано в таблица 5). Службата е решила обаче да не продава активите въз основа на принудителна печалба, която обикновено донася по-ниски приходи от нормалната стойност. Действително в контекста на намалено търсено на промишлени активи, породено от настоящите икономически условия, явлението би могло да се обостри. Вместо това Службата се е съгласила на контролирана продажба, организирана от предприятието. При тази формула се изисква съгласието на Службата за продажбата въз основа на представената оферта от трета страна, а получените приходи от продажбата са предавани на Службата. Аргументите на Полша водят до заключението, че въпреки че продажбата, извършвана от предприятието, е генерирала пазарни стойности, процесът на продажба е бил по-бавен отколкото в случай на принудителна продажба. От 2004 г. до 2006 г. Службата е получила чрез контролираната продажба на активите на PZL Dębica над 1,6 млн. PLN.

(89)

Неуспехът на финансовото преструктуриране в първия план за преструктуриране, както и нарастващият дълг на PZL Dębica, са станали причина в края на 2006 г. Службата сериозно да обмисля сценария за обявяване на предприятието в несъстоятелност. Както е обяснено по-горе (вж. точка 42, буква в)), на 20 ноември 2006 г. Службата е информирала предприятието за намерението си да заведе дело за обявяване на предприятието в несъстоятелност. Заплахата не е реализирана поради информацията, която PZL Dębica е представило на службата на 12 декември 2006 г. Комисията оцени дали Службата е действала като хипотетичен частен кредитор през периода от 2007 г. (края на първия период на преструктуриране) до 2012 г. (когато е подписано споразумението за отсрочване).

(90)

Първо Комисията оцени информацията, представена от PZL Dębica на Службата за социално осигуряване на 12 декември 2006 г. Предприятието е представило основен анализ на икономическото и финансовото си състояние, както и прогноза за развитието. Комисията счита, че следните обстоятелства, представени от предприятието на Службата, биха били от значение за хипотетичния частен инвеститор при оценката му на състоянието на длъжника и определянето на по-нататъшните действия, имащи за цел възстановяване на възможно най-голяма част от дълга, и във връзка с това биха били наблюдавани от кредитора:

(91)

Комисията отбелязва, че въз основа на обширната информация, представена по-горе, показваща тенденция за растеж на PZL Dębica и реални приходи за Службата за социално осигуряване, е било разумно да се приеме, че чрез позволяване на предприятието да продължи дейността си е могло да бъде постигнато възстановяване на повече средства, отколкото чрез ликвидацията му. Комисията отбелязва, че поради предпазливост Службата за социално осигуряване не се е съгласила да прекрати процедурата по принудително събиране и това според PZL Dębica е забавяло процеса на преструктуриране. Така Службата е действала по начин, по който би действал частен кредитор, който би избрал начин, позволяващ му да си възстанови най-голяма част от задължението.

(92)

Комисията отбелязва, че през 2008 г. Службата е пристъпила към втория план за преструктуриране и по този начин се е съгласила на отсрочване на плащането на част от задължението. Останалата част от задължението е трябвало да бъде платена от капиталовата инжекция от държавната Агенция за промишлено развитие. Но задължението за непредоставяне на помощ е било спазено и средствата не са били предоставени. Комисията отбелязва, че Службата не е разчитала на реализирането на втория план за преструктуриране като решение на проблема с дълга, а е продължила действията, започнати през 2007 г., както е описано по-горе.

(93)

През 2007 и 2008 г. благодарение на контролираната продажба на недвижимо имущество на PZL Dębica Службата е възстановила на 5,4 млн. PLN в допълнение към сумите, посочени в точка 88 (вж. таблица 5). Според Полша липсата на продажби на недвижимо имущество на предприятието след 2008 г. въпреки притежаваната от Службата ипотека върху три недвижими собствености на обща стойност, надвишаваща 6 млн., следва да се разглежда във връзка с икономическия контекст, в който се е осъществявала продажбата на активите на PZL Dębica. Полша твърди, че икономическата криза и намаляването на икономическата дейност в региона е повлияло на липсата на интерес към активите на PZL Dębica и е довело до невъзможност за продажба на цена, която би била приемлива за Службата.

(94)

От друга страна, както е посочено по-горе, Службата е притежавала ипотека върху банковата сметка на PZL Dębica, благодарение на която е успяла да възстанови допълнителни 475 369 PLN в периода между 2007 и 2010 г.

(95)

Текущото възстановяване на задължението е донесло на Службата над 7 млн. PLN през разглеждания период (вж. точка 96, буква б)), а обстоятелството, че процесът на възстановяване е отнемал повече време, е било уравновесявано от факта, че са били начислявани лихви.

(96)

Комисията анализира също дали в периода 2007—2012 г. предприятието е спазвало ангажиментите, поето към Службата, когато през януари 2007 г. тя е решила да не завежда дело за несъстоятелност. Комисията отбелязва следното:

(97)

Комисията заключава, че възвръщането на рентабилността на PZL Dębica през 2006 г., добрите перспективи за дългосрочна рентабилност и постоянното уреждане на текущите задължения на предприятието от 2006 г. насам, както и навлизането на частен инвеститор в предприятието през 2010 г., са важни фактори, които един частен инвеститор би взел предвид в решението си относно това, дали действията, започнати през 2007 г., са най-добрият начин за възстановяване на най-голяма част от задълженията.

(98)

Полша представи анализ на теста на частния кредитор, извършен от външен консултант през октомври 2011 г., т.е. преди споразумението за отсрочване от 1 март 2012 г. Докладът съдържа два варианта: i) изискване за незабавно плащане на всички финансови задължения към Службата за социално осигуряване и ii) уреждане на задълженията към Службата чрез отсрочване на общата дължима сума. Тестът показва, че Службата за социално осигуряване следва да предпочете разсрочването, което гарантира възстановяване на пълната сума на задължението, докато сценарият за ликвидация би довел до възстановяване на около 60—70 % от дълга.

(99)

Комисията анализира критично доклада и неговите заключения.

(100)

Първо, Комисията отбелязва, че заключенията от теста се основават на анализ на i) фактическото икономическо и финансово положение на PZL Dębica, ii) активите и пасивите на предприятието, iii) позицията на предприятието на пазара, iv) резултатите от преструктурирането и v) правните норми и практики, прилагани в процедурите по несъстоятелност в Полша.

(101)

В случай на ликвидация Службата за социално осигуряване би могла да получи само 60—70 % от задълженията за период от 3 или 4 години (26). Ниската стойност, която би се получила при ликвидация, произлиза главно от високите разходи по ликвидация и ниската ликвидационна стойност на активите на предприятието. По отношение на ликвидационната стойност Комисията отбелязва, че при сценарият с обявяване в несъстоятелност стойността на активите се намалява с около 50 % поради факта, че те ще бъдат продадени поотделно и няма да се използват като добре функциониращо предприятие. Стойността е ниска също и поради намаленото търсене на промишлени активи в контекста на кризата на реалната икономика, но остава над средния доход, който би бил реализиран от продажбата на активи на предприятие в несъстоятелност в Полша, който би бил 26,86 % от реалната стойност.

(102)

При варианта с разсрочване, описан в точка 44 в доклада се посочва, че следните елементи са важни от гледна точка на частен кредитер, който се стреми да възстанови възможно най-голяма част от задълженията към него:

(103)

Комисията обаче не може да вземе предвид последния елемент, тъй като бъдещите задължителни плащания не могат да се сравняват с доходи, които частно предприятие може да очаква от икономическа дейност. Събирането на задължителни социални осигуровки не представлява икономическа дейност.

(104)

Комисията отбелязва, че подписаното споразумение предвижда възстановяването на цялата сума, дължима към 1 март 2012 г., т.е. [7-13 млн.] PLN, състояща се от главница [3.5-6.5 млн.] PLN и лихви [3.5-6.5 млн.] PLN. Към тази сума се прибавя и таксата за отсрочване, равна на [1.0-1.7 млн.] PLN. Задължението трябва да се плати на 96 месечни вноски.

(105)

Комисията също отбелязва, че Службата за социално осигуряване е запазила ипотека върху активи на PZL Dębica на стойност 6 243 002,55 PLN, които възнамерява да продаде при същата контролирана процедура като в случая с останалите активи. Всички средства от продажбата на тези активи ще бъдат използвани за намаляване на дълга на PZL Dębica към Службата.

(106)

Освен това Комисията отбелязва, че в доклада не се съдържа сравнение на настоящите стойности на паричните потоци при вариант 1 и вариант 2, което би позволило на частния кредитор да избере по-изгодния вариант. Комисията изчисли настоящите стойности за различни процентни ставки, като използва предпазливи прогнози, т.е. 3 години при сценария за ликвидация на предприятието и 8 години при сценария за отсрочване на задължението. В своите изчисления Комисията не отчита бъдещите приходи на Службата от текущи плащания. За всички процентни ставки от значение отсрочването е по-изгодно за един частен кредитор отколкото ликвидацията.

(107)

Комисията отбелязва също, че до ноември 2012 г. предприятието PZL Dębica е платило навреме девет вноски от предвидените в споразумението за отсрочване.

(108)

Въз основа на това Комисията счита, че като се е съгласила да отсрочи задължението през март 2012 г. Службата е действала като частен кредитор, който се стреми да си възстанови дължимата сума от длъжник в трудна финансова ситуация. Поради това общественият кредитор не е предоставил предимство на PZL Dębica. Вследствие на това уреждането на неплатеното задължение въз основа на споразумение за отсрочване, постигнато между предприятието и Службата за социално осигуряване през март 2012 г., не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(109)

Комисията признава мерките за помощ, посочени в точка 52, за оттеглени. Поради това процедурата на Комисията по разследване на тези мерки съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета следва да приключи.

(110)

Комисията признава мерките за помощ, посочени в точка 56, за предоставени преди присъединяването на Полша към Европейския съюз. Те не могат да бъдат разследвани от Комисията нито съгласно процедурата, установена в член 108 от Договора, нито в рамките на преходния механизъм.

(111)

По отношение на мерките, посочени в точка 59, Комисията отбелязва, че всяка неправомерно предоставена помощ се счита за възстановена в съответствие с Известието за възстановяване.

(112)

Мерките за помощ, посочени в таблица 7, попадат в обхвата на действие на Регламент (ЕО) № 69/2001 и не превишават прага, посочен в този регламент.

(113)

Накрая Комисията счита, че мярката, посочена в точки 76—108, не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.