(1)

На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение (1), заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (2) и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки (3) са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката цели насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. Тя насърчава също националната ангажираност и има в по-голяма степен средносрочна насоченост, съчетана с по-ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2)

Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, наред с другото, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит се свежда и поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план трябва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи (4), с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ четири или пет години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това планът трябва да включва обяснение как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще подходи към общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от подходящи реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в Регламент (ЕС) 2024/1263.

(3)

След представянето на плана Комисията трябва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4)

По препоръка на Комисията Съветът трябва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, за одобряване на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.

(5)

На 11 октомври 2024 г. Швеция представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и Комисията. Това стана след удължаване на срока, посочен в член 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263, както бе договорено с Комисията с оглед на причините, посочени от Швеция.

(6)

Преди да представи своя план, Швеция поиска техническа информация (5), която Комисията предостави на 21 юни 2024 г. и публикува на 11 октомври 2024 г. (6) Техническата информация показва равнището на структурното първично салдо през 2028 г., което е необходимо, за да се гарантира поддържането на дефицита по консолидирания държавен бюджет под 3 % от БВП в средносрочен план, а консолидираният държавен дълг да остане под 60 % от БВП в средносрочен план при липсата на допълнителни бюджетни мерки след 4-годишния период на корекция. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. Техническата информация беше изготвена и предадена на държавите членки при два сценария: сценарий, включващ съгласуваност с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит (7), в съответствие с член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263, и сценарий без този механизъм. В техническата информация за Швеция се посочва, че за да се спазят приложимите фискални правила в рамките на период на корекция от 4 години и на базата на допусканията на Комисията, които са в основата на предварителните насоки, предадени през юни 2024 г., структурното първично салдо следва да възлиза на най-малко 1,8 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.; сценарий без механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит), както е посочено в таблицата по-долу. За сведение, като се има предвид и механизмът за гарантиране на устойчивостта при дефицит, структурното първично салдо следва да възлиза на най-малко -0,8 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.). Механизмът за гарантиране на устойчивостта при дефицит обаче не е изискване за Швеция, която отговаря на условията за предоставяне на техническа информация.

Таблица 1: Техническа информация, предоставена от Комисията на Швеция

(7)

В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 през август 2024 г. Швеция и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху плана за нетните разходи, предвиден от Швеция, като таван, който Швеция се ангажира да не превишава, и основните му допускания (по-специално първоначалната позиция през 2024 г. и растежа на потенциалния БВП в средносрочен план), както и върху предвиденото осъществяване на реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив, екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.

(8)

В плана, представен от Швеция, не се докладва за процес на консултации със заинтересованите страни на национално равнище преди неговото представяне.

(9)

Планът беше представен на националния парламент на 1 октомври 2024 г. Впоследствие той беше приет от правителството на 10 октомври 2024 г.

(10)

На 19 юни 2024 г. Комисията заключи, че в Швеция са налице макроикономически дисбаланси. По-специално Швеция е изправена пред уязвимости, свързани с нейния пазар на недвижими имоти и голям частен дълг, които остават актуални, като действията на политиката за справяне с тях са ограничени (8).

(11)

На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Швеция поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър (9).

(12)

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:

(13)

През 2023 г. икономическата активност в Швеция намаля с 0,3 %, което се дължи на значителен спад в частното потребление и образуването на основен капитал. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква през 2024 г. икономиката да отбележи ръст от 0,3 % благодарение на възстановяването на вътрешното търсене, дължащо се на намаляваща инфлация и по-ниски лихвени проценти. През 2025 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 1,8 %, тъй като възстановяването на вътрешното търсене ще набере скорост. През 2026 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 2,6 %, тъй като се очаква икономическият растеж да бъде широкообхватен. През прогнозния период се очаква растежът на потенциалния БВП да остане стабилен като цяло, с лека възходяща тенденция. През 2023 г. равнището на безработица беше 7,7 %, като Комисията прогнозира, че то ще възлиза на 8,5 % през 2024 г., 8,4 % през 2025 г. и 7,8 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (дефлаторът на БВП) да намалее от 6,1 % през 2023 г. до 2,3 % през 2024 г. и да достигне 1,4 % през 2025 г. и 1,3 % през 2026 г.

(14)

Що се отнася до фискалната динамика, през 2023 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Швеция беше 0,6 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква дефицитът да достигне 1,9 % от БВП през 2024 г. и да спадне до 1,4 % от БВП през 2025 г. и при условие че политиката остане непроменена – до 0,3 % през 2026 г. Прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. включва проектобюджета на Швеция за 2025 г., който правителството предложи на националния парламент през септември. В края на 2023 г. консолидираният държавен дълг беше 31,5 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква съотношението на дълга към БВП да нарасне до 32,8 % в края на 2024 г., след което да се стабилизира на 32,7 % от БВП в края на 2025 г. и да намалее до 31,7 % от БВП в края на 2026 г. Във фискалната прогноза на Комисията не се вземат предвид самите политически ангажименти в средносрочните планове, докато те не бъдат подкрепени от надеждно обявени и уточнени в достатъчна степен конкретни мерки на политиката.

(15)

Националният средносрочен фискално-структурен план на Швеция обхваща периода 2025 – 2028 г. и представя фискална корекция в продължение на седем години.

(16)

Планът съдържа цялата информация, изисквана по член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263, с изключение на информацията за консултациите със заинтересованите страни в страната преди подаването на плана, изисквана по член 13, буква ж), подточка vi) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(17)

В плана се отбелязва, че в посочения в таблица 2 план за нетните разходи се определя горна граница на ръста на нетните разходи от 4,4 % за периода 2025 – 2028 г., която органите се ангажират да не надвишават. Техническата информация (при допускане на линеен план за корекции) съответства на среден ръст на нетните разходи от 4,5 % през периода на корекция (2025 – 2028 г.). Отчита се, че горната граница за плана за нетните разходи, за която е поет ангажимент в плана, води до структурно първично салдо от -1,8 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.). Това е равно на минималното равнище на структурното първично салдо от -1,8 % от БВП през 2028 г., предоставено от Комисията в техническата информация от 21 юни 2024 г. (10) В плана се допуска, че растежът на потенциалния БВП ще остане сравнително стабилен през периода на плана и ще бъде на равнище от около 1,7 %. Освен това в плана се очаква темпът на растеж на дефлатора на БВП да намалее от 2,8 % през 2024 г. до 1,4 % през 2025 г., след което постепенно да нарасне до 1,8 % през 2028 г.

Таблица 2: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Швеция

(18)

Ако се реализират заложените в плана допускания и поетият ангажимент за плана за нетните разходи, в съответствие с плана консолидираният държавен дълг постепенно ще нарасне от малко под 33 % през 2024 г. на 36,2 % от БВП в края на периода на корекция през 2028 г. съгласно таблица 3 по-долу. След осъществяването на корекцията, в средносрочен план (т.е. до 2038 г.) съотношението на дълга към БВП се очаква да продължи да се увеличава в съответствие с плана, като достигне 51,3 % от БВП до 2038 г.

Таблица 3: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по консолидирания държавен бюджет в плана на Швеция

Така според плана консолидираният държавен дълг ще остане под референтната стойност по Договора от 60 % от БВП в средносрочен план. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(19)

Въз основа на плана за нетните разходи и допусканията, залегнали в плана, дефицитът по консолидирания държавен бюджет ще нарасне постепенно през периода на корекция от 1,5 % през 2025 г. до 2,2 % от БВП през 2028 г. Така според плана салдото по консолидирания държавен бюджет няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция през 2028 г. В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2038 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дефицита, посочено в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(20)

Планът се основава на набор от допускания, които се различават от допусканията на Комисията, предадени на Швеция на 21 юни 2024 г. По-специално в плана се използват различни допускания за шест променливи, а именно за първоначалната позиция през 2024 г., растежа на потенциалния БВП, дефлатора на БВП, номиналния имплицитен лихвен процент, корекциите наличности-потоци и доходите от собственост. По-долу е представена оценка на тези разлики в допусканията. Разликите в допусканията с най-значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи са изброени по-долу, заедно с оценка на всяка разлика, разглеждана отделно.

Оставащата разлика в допусканията не оказва значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи в сравнение с допусканията на Комисията. Като цяло всички разлики в допусканията, взети заедно, водят до по-нисък среден ръст на нетните разходи в плана, отколкото средния ръст на нетните разходи, посочен в техническата информация. Комисията ще вземе под внимание горепосочената оценка на допусканията в плана в бъдещите оценки на съответствието с плана за нетните разходи.

(21)

Планът не включва индикативна фискална стратегия за изпълнение на плана за нетните разходи от плана, тъй като този план е определен само като технически таван, който Швеция се ангажира да не надвишава. Конкретната специфика на съответните мерки на политиката трябва да бъде потвърдена или коригирана и количествено определена в годишните бюджети.

(22)

В плана се описват намеренията на политиката по отношение на реформи и инвестиции, за да се отговори на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, включително тези, отнасящи се до ПМД, и насочени към общите приоритети на ЕС. Планът включва набор от реформи и инвестиции, без да се посочва колко от тях получават финансова подкрепа по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.

(23)

По отношение на общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119, планът включва инициативи на политиката, които са насочени към изпълнението на този общ приоритет и свързаните с него специфични за държавата препоръки, получени през 2019 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. По-специално, планът обхваща мерки в подкрепа на неутралността по отношение на климата до 2050 г., включително чрез мерки в областта на климата и субсидии и премии за инвестиции и иновации (всички специфични за държавата препоръки, свързани с екологичния преход); ресурси в подкрепа на екологичния преход в Северна Швеция (специфични за държавата препоръки, получени през 2020 г. и 2021 г.), както и рационализирани процеси на издаване на разрешения за екологични инвестиционни проекти (специфични за държавата препоръки, получени през 2022 г. и 2023 г.). Инвестициите за осигуряване на широколентова свързаност в цяла Швеция, единна система за публично управление на цифровата инфраструктура и разработването на официална електронна идентификация имат за цел да допринесат за цифровия преход.

(24)

По отношение на общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, планът включва инициативи на политиката, които са насочени към изпълнението на този общ приоритет и свързаните с него специфични за държавата препоръки, включително свързаните с МИП специфични за държавата препоръки относно частния дълг и жилищния пазар, получени през 2019 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Тези инициативи включват предоставяне на стимули за преквалификация; предоставяне на целева подкрепа на трайно безработни лица; образователни реформи за подобряване на кариерното развитие на учители и училищни ръководители; подобряване на образователните резултати за уязвимите групи; подкрепа за образованието за възрастни и обучението на учители; мерки за предоставяне на субсидии и кредитни гаранции на общините в подкрепа на жилищното строителство и преустройството на нежилищни сгради за жилищни нужди.

(25)

По отношение на общия приоритет за енергийна сигурност планът включва инициативи на политиката, които са насочени към изпълнението на този общ приоритет и свързаните с него специфични за държавата препоръки, получени през 2020 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., по-специално инвестиции в производството и преноса на електроенергия.

(26)

По отношение на общия приоритет за отбранителни способности планът включва инициативи, насочени към значително увеличаване на ресурсите за военна защита и гражданска отбрана за периода до 2035 г.

(27)

В плана се предоставя информация относно съгласуваността и когато е целесъобразно, взаимното допълване с фондовете на политиката на сближаване и плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Швеция. Ключовите мерки, включени в ПВУ, са „скокът в областта на климата“ и „скокът на промишлеността“, разширяването на широколентовия достъп, както и мерките, свързани с REPowerEU, допринасящи за екологичния и цифровия преход, които допълват изброените мерки, финансирани по политиката на сближаване, свързани с общите приоритети на ЕС. Планът включва информация за целите на различните фондове на политиката на сближаване и примери за техните действия в различни сектори и райони, включително северните слабо населени райони.

(28)

В плана се прави преглед на нуждите от публични инвестиции на Швеция, свързани с общите приоритети на ЕС. По отношение на общите приоритети за справедлив екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост и енергийна сигурност нуждите от инвестиции по отношение на научните изследвания и иновациите трябва да се изразят в допълнителни разходи през периода на действие на плана, като постепенно се увеличават от 1,5 милиард шведски крони през 2025 г. до 6,5 милиарда шведски крони през 2028 г. и след това. Нужди от инвестиции, свързани със социалната и икономическата устойчивост, енергийната сигурност и справедливия екологичен преход, са установени и по отношение на транспортната инфраструктура и за производството и преноса на електроенергия. Нуждите от инвестиции за производството на електроенергия се оценяват в диапазона между 10 и 140 милиарда шведски крони за петгодишен период за годините между 2020 и 2040 г. Целта на плана е да се допринесе за задоволяване на нуждите от публични инвестиции на Швеция по отношение на общия приоритет за енергийна сигурност с инвестиции в електроенергийната мрежа, за които се предвижда да възлязат на 170 милиарда шведски крони за периода 2020 – 2031 г. По отношение на общите приоритети за социална и икономическа устойчивост и справедлив екологичен преход целта на плана е да се допринесе за задоволяване на нуждите от публични инвестиции, свързани с транспортната инфраструктура, с разходи в размер на 1 171 милиарда шведски крони за периода 2026 – 2037 г. Освен това в плана се посочва значително увеличение на разходите за отбрана — от 126 милиарда шведски крони през 2024 г. на 225 милиарда шведски крони през 2035 г., като голяма част от тях ще се състоят от инвестиционни разходи.

(29)

Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Швеция изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(30)

Съветът приветства средносрочния фискално-структурен план на Швеция и счита, че цялостното му изпълнение би допринесло за гарантирането на стабилни публични финанси и за подпомагането на устойчивостта на публичния дълг, както и на устойчивия и приобщаващ растеж.

(31)

Съветът взема под внимание извършената от Комисията оценка на плана. Въпреки това Съветът приканва Комисията да представя своята оценка на бъдещите планове в отделен документ от препоръките на Комисията за препоръки на Съвета.

(32)

Съветът взема под внимание оценката на Комисията на плана за нетните разходи и основните макроикономически допускания в плана, включително във връзка с предварителните насоки на Комисията, както и въздействието на плана за нетните разходи върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, че макроикономическите и фискалните допускания, макар в някои случаи да се различават от допусканията на Комисията, включително за да се отчетат актуализираните макроикономически и фискални данни, като цяло са надлежно обосновани и подкрепени със солидни икономически доводи. Съветът взема под внимание широката фискална стратегия на плана и рисковете за перспективите, които биха могли да засегнат осъществяването на макроикономическия сценарий и основните допускания и изпълнението на плана за нетните разходи. Съветът изразява задоволство от представянето на плана от Парламента. Съветът отбелязва също, че геополитическите рискове могат да окажат натиск върху разходите за отбрана.

(33)

Съветът очаква Швеция да бъде готова да коригира фискалната си стратегия при необходимост, за да гарантира изпълнението на плана си за нетните разходи. Съветът изразява решимост да следи отблизо икономическата и фискалната динамика, включително динамиката, залегнала в основата на включения в плана сценарий.

(34)

Съветът счита, че по-нататъшните обсъждания за постигане на общо разбиране относно въздействието на кумулативните темпове на растеж на нетни разходи върху годишния надзор е необходимо да бъдат проведени навреме за следващия кръг на фискалния надзор.

(35)

Съветът взема под внимание представеното от Комисията описание на потребностите и намеренията по отношение на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и изтъква, че е важно да се гарантира осъществяването на тези реформи и инвестиции. Въз основа на докладите, които ще бъдат представени от Комисията, Съветът ще направи оценка на тези реформи и инвестиции и ще наблюдава тяхното изпълнение в рамките на европейския семестър.

(36)

Съветът очаква представянето от Швеция на годишните доклади за напредъка, които следва да съдържат по-специално информация за напредъка в изпълнението на плана за нетните разходи, заложен от Съвета, и осъществяването на по-общите реформи и инвестиции в контекста на европейския семестър.

(37)

Въз основа на оценката на Комисията, в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Швеция плана за нетните разходи, определен в плана,

1.