<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑296/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0296</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:922">EU:C:2016:922</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>25</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>25</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА H. SAUGMANDSGAARD ØE — ДЕЛО C‑296/15</P><P>MEDISANUS</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">H. Saugmandsgaard Øe</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20161201">1 декември 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑296/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Medisanus d.o.o.</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Splošna Bolnišnica Murska Sobota</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Državna revizijska komisija za revizijo postopkov oddaje javnih naročil (Национална комисия за преразглеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки, Словения)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Член 267 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Качеството <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Директива 2004/18/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Обществени поръчки</KEYWORD><KEYWORD>Членове 2 и 23</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране и недопускане на дискриминация</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2001/83/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Лекарствени продукти за хуманна употреба</KEYWORD><KEYWORD>Промишлено произведени лекарствени продукти, получени от плазма</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2002/98/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Човешка кръв и кръвни съставки</KEYWORD><KEYWORD>Национална правна уредба, предвиждаща задължение за приоритетно снабдяване с лекарствени продукти, произведени от плазма, взета на територията на съответната държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Член 34 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Свободно движение на стоки</KEYWORD><KEYWORD>Дискриминация между видовете внос</KEYWORD><KEYWORD>Член 36 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Обосноваване</KEYWORD><KEYWORD>Насърчаване на кръводаряването</KEYWORD><KEYWORD>Самостоятелно снабдяване на национално равнище</KEYWORD><KEYWORD>Задоволяване на собствените потребности</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С акт от <DATE ISO="20150514">14 май 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20150618">18 юни 2015 г.</DATE>, Državna revizijska komisija za revizijo postopkov oddaje javnih naročil (Национална комисия за преразглеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки, Словения) е отправила до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на член 2, на член 23, параграфи 2 и 8 от Директива 2004/18/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="134" PAGE.FIRST="114" DATE.PUB="2004">ОВ L 134, 2004 г., стр. 114</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" PAGE.FIRST="282" DATE.PUB="2008">ОВ L 182, 2008 г., стр. 282</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="018" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2012">ОВ L 18, 2012 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>), последно изменена с Регламент (ЕС) № 1336/2013 на Комисията от <DATE ISO="20131213">13 декември 2013 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="335" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2013">ОВ L 335, 2013 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Директива 2014/18<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</P></NOTE>, на член 83 от Директива 2001/83/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от <DATE ISO="20011106">6 ноември 2001 година</DATE> за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="311" PAGE.FIRST="67" DATE.PUB="2001">ОВ L 311, 2001 г., стр. 67</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3), последно изменена с Директива 2012/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121025">25 октомври 2012 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 299, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Директива 2001/83<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</P></NOTE>, на член 4, параграф 2 от Директива 2002/98/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Директива 2002/98/EО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20030127">27 януари 2003 година</DATE> за определяне на стандартите за качество и безопасност при вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределянето на човешка кръв и кръвни съставки и за изменение на Директива 2001/83/EО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="033" PAGE.FIRST="30" DATE.PUB="2003">OB L 33, 2003 г., стр. 30</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 171), последно изменена с Регламент (ЕО) № 596/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090618">18 юни 2009 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="188" PAGE.FIRST="14" DATE.PUB="2009">ОВ L 188, 2009 г., стр. 14</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Директива 2002/98<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</P></NOTE>, както и на член 18 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Искането е представено в рамките на производство за преразглеждане, инициирано от Medisanus d.o.o. срещу Splošna Bolnišnica Murska Sobota (Обща болница в Мурска Собота, Словения), относно законосъобразността на клауза, включена в спецификацията по провеждана от болницата процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на лекарствени продукти. Съгласно тази клауза лекарствените продукти, предмет на процедурата, трябва да бъдат приготвени от словенска плазма (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>изискването за национален произход<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Клаузата е въведена от Общата болница в Мурска Собота в изпълнение на национална правна уредба, която разрешава вноса на лекарствени продукти, приготвени от плазма, взета в друга държава членка, само ако лекарствените продукти, приготвени от плазма, взета на територията на страната, не дават възможност за задоволяване на потребностите на населението в страната (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>принципът на приоритетно снабдяване<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Поради съображенията, които излагам по-долу, считам, че Директива 2004/18, както и членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат нито принципа на приоритетно снабдяване, нито изискването за национален произход.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Директива 2004/18</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18 определя понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>обществени поръчки<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> като: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>писмени договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи, с обект изпълнение на строителство, доставяне на стоки или предоставяне на услуги по смисъла на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 2 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Принципи на възлагане на поръчките<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>[в]ъзлагащите органи третират икономическите оператори равнопоставено, недискриминационно и действат по прозрачен начин<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 23 от споменатата директива е посветен на техническите спецификации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>технически спецификации<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> е дефинирано в точка 1 от приложение VI към същата директива. Във връзка с обществените поръчки за доставки или услуги споменатата точка 1 съдържа следното определение в буква б):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>[…] спецификация в документ, с която се определят изискваните характеристики на стока или услуга, като: ниво на качество, нива на опазване на околната среда, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за лица с увреждания) и оценка на съответствието, работни характеристики, употреба, безопасност, размери, включително изисквания за стоката по отношение на наименованието, под което тя се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране, етикетиране, инструкции за експлоатация, производствени процеси и методи и процедури за оценяване на съответствието<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно този член 23:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>[…]</P><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="023.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Техническите спецификации предоставят равен достъп на оферентите и не създават неоснователни пречки пред отварянето на обществените поръчки за конкуренция.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="023.008"><NO.PARAG>8.</NO.PARAG><ALINEA>Освен ако е оправдано поради обекта на поръчката, техническите спецификации не трябва да се позовават на конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, конкретен произход или производство, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени предприятия или стоки. […]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Директива 2002/98</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1 от Директива 2002/98 определя нейния обхват по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Настоящата директива се прилага при вземането и диагностиката на човешка кръв и кръвни съставки независимо от предназначението им, както и преработката, съхраняването и разпределението ѝ, в случай че е предназначена за кръвопреливане<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 2 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Настоящата директива не възпрепятства определена държава членка да запази или да въведе на своя територия по-строги предпазни мерки, които са в съответствие с разпоредбите на Договора.</ALINEA><ALINEA>По-специално държавата членка може да постави свои изисквания по отношение на доброволното безвъзмездно кръводаряване, които включват забрана или ограничения във вноса на кръв и кръвни съставки, с цел да осигури по-висока степен на защита на здравето и да изпълни задачите, посочени в член 20, параграф 1, при условие че се спазват условията в Договора<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 20, параграф 1 от посочената директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Държавите членки вземат необходимите мерки, за да поощрят доброволното и безвъзмездно кръводаряване, с цел да се осигури вземане на кръв и кръвни съставки чрез такъв вид кръводаряване<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Директива 2001/83</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2001/83 съдържа по-специално следните определения:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>2.</NO.P><TXT>Лекарствен продукт:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Всяко вещество или комбинация от вещества, представени като притежаващи свойства за лекуване или профилактика на болести по човека; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Всяко вещество или комбинация от вещества, което може да бъде използвано или предписвано на хората или с цел възстановяване, корекция или промяна на физиологичните функции чрез упражняване на фармакологично, имунологично или метаболитно действие, или с цел поставяне на медицинска диагноза.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><?PAGE NO="4"?><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>10)</NO.P><TXT>Лекарствени продукти, производни от човешка кръв или плазма: Лекарствени продукти на базата на промишлено произведени от държавни или частни фирми кръвни съставки; тези лекарствени продукти включват по-специално албумин, кръвосъсирващи фактори и човешки имуноглобулини;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>17)</NO.P><TXT>Дистрибуция на едро на лекарствени продукти: Всяка дейност, която включва снабдяване, притежаване, доставка или експорт на лекарствени продукти, с изключение на снабдяване на населението. Тези дейности се осъществяват с производителите или с техните депозитари, с вносителите, с други търговци на едро, или с фармацевтите и с лицата, оправомощени да доставят лекарствени продукти на населението в съответната държава членка<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2001/83 същата се прилага за лекарствените продукти за хуманна употреба, предназначени да бъдат пуснати на пазара на държавите членки, които са или промишлено приготвени, или са произведени по метод, който включва промишлен процес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 83 от Директива 2001/83, който е част от дял VII, посветен на дистрибуцията на едро и посредничеството в областта на лекарствените продукти, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Разпоредбите на настоящия дял не възпрепятстват прилагането на по-строги мерки, установени от държавите членки, по отношение на продавача на едро при дистрибуцията на:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>лекарствени продукти на базата на кръв,</P></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В дял X, посветен на специалните разпоредби за лекарствени продукти, получени от човешка кръв и плазма, член 109 от Директива 2001/83 уточнява, че Директива 2002/98 се прилага за вземането и диагностиката на човешка кръв и кръвна плазма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Съгласно член 110 от Директива 2001/83:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да съдействат за самостоятелното осигуряване в рамките на Общността с човешка кръв или плазма. За тази цел те насърчават доброволното безвъзмездно даряване на кръв и плазма и предприемат необходимите мерки за развитие на производството и употребата на продукти, получени от човешка кръв и плазма, в резултат на доброволно безвъзмездно донорство Те нотифицират Комисията за предприемането на такива мерки<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Словенската правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Закон за лекарствените продукти</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>По отношение на определянето на принципа на приоритетно снабдяване с промишлено произведени лекарствени продукти от плазма, взета в Словения, член 6, точка 71 от Zakon o zdravilih (Закон за лекарствените продукти) от 4 март 2014 (Uradni list RS, № 17/2014) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Приоритетното снабдяване с лекарствени продукти, промишлено получени от словенска плазма (т.е. от прясно замразена плазма за преработка, взета в Словения), е принцип, съгласно който снабдяването с лекарствени продукти, получени от чуждестранна плазма, с произход от Европейския съюз, се осъществява на базата на разрешение за пускане на пазара в случаите, когато лекарствените продукти, получени от словенска плазма, не задоволяват напълно нуждата от тези продукти в Словения, освен когато пускането на пазара или вносът на определен лекарствен продукт, получен от чуждестранна плазма, се обосновава с научни или стратегически съображения, определени от Strateški svet za zdravila [Стратегически съвет за лекарствените продукти] и от Strokovni svet za preskrbo s krvjo in z zdravili iz plazme [Научен съвет за снабдяването с кръв и лекарствени продукти на основата на плазма]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Точка 106 от същия член определя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>лекарствените продукти, получени от кръв или плазма<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Лекарствените продукти, получени от кръв или плазма, представляват промишлено произведени фармацевтични продукти, като например лекарствените продукти, съдържащи по-специално албумин и имуноглобулин от човешки произход, които са произведени за тази цел от специализирани професионалисти, като се използват кръвни съставки, получени в съответствие с нормите, регламентиращи снабдяването с кръв и кръвни продукти, както и с нормите, регламентиращи лекарствените продукти<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Член 11, параграф 6 от Закона за лекарствените продукти уточнява неговото приложно поле по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Разпоредбите на този закон не се прилагат за кръв, плазма или кръвни клетки, които са регламентирани с нормите за снабдяване с кръв, с изключение на плазмата, която се приготвя по метод, включващ промишлен процес, и се използва за производството на лекарствени продукти<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Закон за снабдяването с кръв</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Zakon o preskrbi s krvjo (Закон за снабдяването с кръв) от <DATE ISO="20061005">5 октомври 2006 г.</DATE> (Uradni list RS, № 104/2006) съдържа следните определения съответно в член 3, параграфи 11, 12, 13, 18 и 27:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.011"><NO.PARAG>– <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>11.</NO.PARAG><ALINEA>кръв<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>пълният състав на кръвта<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> […],</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.012"><NO.PARAG>– 12.</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>кръвна съставка<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>активна съставка на кръвта ([…] плазма), която може да бъде приготвена от кръв по различни методи<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>,</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.013"><NO.PARAG>– 13.</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>кръвен продукт<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>всеки лечебен продукт (съставка или агент), получен от човешка кръв или плазма<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>,</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><?PAGE NO="6"?><PARAG IDENTIFIER="003.018"><NO.PARAG>– 18.</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>самостоятелно снабдяване<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>принцип на снабдяването с кръв и кръвни продукти, съгласно който всяка държава задоволява със свои собствени ресурси нуждите си от кръв и кръвни продукти<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>,</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="003.027"><NO.PARAG>– 27.</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>кръвни лекарствени продукти<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>всякакви лекарствени продукти, приготвени от човешка кръв или плазма<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Член 2 от този закон, посветен на снабдяването с кръв, гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Снабдяването с кръв е част от трансфузионните дейности, включващи планирането, вземането, обработката, диагностиката, складирането, разпределянето, преработването и постоянното и в достатъчна степен обезпечаване на населението с кръв и кръвни продукти и тяхната продажба. Тези дейности се извършват в съответствие с принципа на самостоятелно снабдяване на национално равнище и принципа на доброволно и безвъзмездно даряване на кръв, за да се осигурят достатъчен брой донори, както и безопасността на кръвопреливането<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Член 5, параграф 1 от посочения закон, който се отнася по-специално до вземането на кръв, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Дейността, свързана с вземането и диагностиката на човешка кръв и кръвни съставки независимо от предназначението им, както и преработката, съхраняването и разпределението им, когато са предназначени за кръвопреливане, е обществена услуга. Тя се осъществява от Института или от центъра за трансфузионна хематология, определен от Агенцията и получил разрешение от същата<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Член 10, параграфи 1 и 2 от същия закон определят функциите на Zavod Republike Slovenije za transfuzijsko medicino (Институт по трансфузионна медицина на Република Словения) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>ZTM<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>) по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="010.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>[ZTM] е институт за трансфузионна хематология, който на национално ниво отговаря за доставка на кръв и кръвни продукти на професионална основа и за включването на трансфузионната медицина в болничната дейност.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="010.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>[ZTM] координира всички дейности по подбора на донорите, вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределянето на кръвта и на кръвните деривати и клиничната употреба на кръв<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150114">14 януари 2015 г.</DATE> Общата болница в Мурска Собота приема решение за започване на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на лекарствени продукти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>От спецификацията в процедурата за възлагане е видно, че тази обществена поръчка е за лекарствени продукти, които притежават следните характеристики:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>човешки албумин 200 mg/ml инфузионен разтвор, произведен от словенска плазма<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>,</P></ITEM><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>човешки имуноглобулин за интравенозно въвеждане 50 mg/ml или 100 mg/ml, произведен от словенска плазма<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</P></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В отговор на запитване от икономически оператор, който възразява срещу изискването за национален произход, Общата болница в Мурска Собота сочи, че това изискване е в съответствие с принципа на приоритетно снабдяване с промишлено произведени лекарствени продукти от словенска плазма, предвиден в член 6, точка 71 от Закона за лекарствените продукти. Болницата освен това уточнява, че съвместно с Министерство на здравеопазването е публикувано друго обявление за поръчка с предмет човешки албумин и човешки имуноглобулин от чуждестранна плазма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150225">25 февруари 2015 г.</DATE> дружество Medisanus със седалище Любляна (Словения) подава до възлагащия орган искане за преразглеждане на спецификацията. В подкрепа на искането си Medisanus сочи, че единствено ZTM е в състояние да удовлетвори изискването за национален произход поради изключителното си право по отношение на взетата в Словения кръв, от което следвало, че той е единственият оператор, който може да доставя лекарствени продукти, получени от взета в Словения плазма. Поради това Medisanus счита, че подобно изискване е несъвместимо с правото на Съюза, що се отнася до промишлено приготвени лекарствени продукти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150323">23 март 2015 г.</DATE> Общата болница в Мурска Собота отхвърля искането за преразглеждане като неоснователно поради следните мотиви. Най-напред, изискването за национален произход произтичало от националния закон. На следващо място, то било обосновано и от научна гледна точка. Накрая, същото било в съответствие и с целта за самостоятелно снабдяване в рамките на Съюза. Във връзка с последния аспект болницата се позовава на член 83 от Директива 2001/83 и подчертава, че преследваната цел не е самостоятелното териториално осигуряване в абсолютен смисъл, а целесъобразното използване на разполагаемото количество от взетата в Словения плазма за производството, и то само на определени, получени от кръв лекарствени продукти. Тя уточнява още, че определен процент от нейните потребности се покрива от процедура за възлагане с предмет закупуване на лекарствени продукти, получени от кръв с произход от други държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>След отхвърляне на искането му Medisanus сезира Državna revizijska komisija za revizijo postopkov oddaje javnih naročil (Национална комисия за преразглеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки) с искане за преразглеждане. Тази комисия изпитва съмнения относно съвместимостта на изискването за национален произход с членове 2 и 23 от Директива 2004/18, доколкото от него можело да възникне нарушение на принципа на равно третиране и защита на конкуренцията между икономическите оператори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Същевременно посочената комисия отбелязва, че изискването черпи основание от словенския закон. Действително, от една страна, член 6, точка 71 от Закона за лекарствените продукти изисква приоритетно снабдяване с промишлено произведени лекарствени продукти от взета в Словения плазма. От друга страна, Законът за снабдяването с кръв въвежда принципа на самостоятелно снабдяване, съгласно който Република Словения задоволява със свои собствени ресурси нуждите си от кръв. С последния закон на ZTM е поверено извършването на обществената услуга, свързана с дейността по вземане и диагностика на кръв и кръвни съставки независимо от предназначението им, както и преработката, съхраняването и разпределението им, когато са предназначени за кръвопреливане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>С оглед на тези обстоятелства Državna revizijska komisija za revizijo postopkov oddaje javnih naročil (Национална комисия за преразглеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>Следва ли Директива 2004/18/ЕО, и по-специално член 23, параграф 2, член 23, параграф 8 и член 2, във връзка със:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>Директива 2001/83, по-специално с член 83,</P></ITEM><?PAGE NO="8"?><ITEM><P>Директива 2002/98, по-специално с член 4, параграф 2,</P></ITEM><ITEM><P>ДФЕС, по-специално с член 18,</P></ITEM></LIST><P>да се тълкуват в смисъл, че не допускат изискване за лекарствени продукти, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>получени от словенска плазма<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, произведени по промишлен метод (изискване, основаващо се на националното законодателство […])?<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е заведено в секретариата на Съда на <DATE ISO="20150618">18 юни 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Писмени становища са представили Medisanus, словенското и испанското правителство, както и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>На заседанието на <DATE ISO="20160922">22 септември 2016 г.</DATE> за изслушване на устните им становища се явяват Medisanus, словенското правителство и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ на преюдициалния въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Считам за необходимо да преформулирам поставения от запитващия орган преюдициален въпрос поради следните съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Най-напред, поставеният въпрос е свързан с принципа на недопускане на дискриминация, предвиден в член 18 ДФЕС. От текста на посочената разпоредба обаче следва, че тя се прилага, без да се засягат специалните разпоредби, съдържащи се в Договорите. Следователно, както и Съдът е изяснявал многократно, споменатата разпоредба подлежи на самостоятелно прилагане само в уредени от общностното право случаи, за които Договорът не предвижда специални разпоредби за забрана на дискриминацията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940714">14 юли 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Peralta</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑379/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:296">EU:C:1994:296</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071218">18 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Laval un Partneri</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑341/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:809">EU:C:2007:809</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101216">16 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Josemans</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑137/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:774">EU:C:2010:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>От постоянна съдебна практика следва обаче, че член 34 ДФЕС е израз по-специално на задължението за спазване на принципа на недопускане на дискриминация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970507">7 май 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pistre и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑321/94—C‑324/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:229">EU:C:1997:229</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101202">2 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ker-Optika</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:725">EU:C:2010:725</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120426">26 април 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>ANETT</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑456/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:241">EU:C:2012:241</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тъй като принципът на приоритетно снабдяване и изискването за национален произход попадат под действието на член 34 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. точки 90—99 от настоящото заключение.</P></NOTE>, ще разгледам същите с оглед на посочения член, както предлага Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>На следващо място, преюдициалният въпрос се позовава на член 4, параграф 2 от Директива 2002/98 и на член 83 от Директива 2001/83. Поради съображенията, които ще изложа в точки 155—164 от настоящото заключение, считам, че тези разпоредби са ирелевантни с оглед на обстоятелствата по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Накрая, следва да се вземе предвид приложното поле съответно на Директива 2004/18 и на член 34 ДФЕС, както и съществуването на две национални мерки, които са предмет на разглеждане в главното производство:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>принципът на приоритетно снабдяване и</P></ITEM><?PAGE NO="9"?><ITEM><P>изискването за национален произход.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>От една страна, принципът на приоритетно снабдяване сам по себе си не може да се преценява с оглед на Директива 2004/18, която се прилага само за обществени поръчки. За сметка на това този принцип ще трябва да се преценява с оглед на член 34 ДФЕС, който гарантира свободното движение на стоки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. точки 91 и 92 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>От друга страна, изискването за национален произход попада както в приложното поле на Директива 2004/18, така и на член 34 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. точки 93 и 94 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното предлагам преюдициалният въпрос да бъде преформулиран по следния начин. С преюдициалния си въпрос запитващият орган иска от Съда да установи:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>дали членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат принципа на приоритетно снабдяване, и</P></ITEM><ITEM><P>дали член 2 и член 23, параграфи 2 и 8 от Директива 2004/18, както и членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат изискването за национален произход.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Поради съображенията, които излагам по-долу, считам, че споменатите разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат нито принципа на приоритетно снабдяване, нито изискването за национален произход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Преди да разгледам тези въпроси, все пак се налага да проверя дали Съдът е компетентен да отговори на поставения въпрос, като се спра на качеството на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> на запитващия орган по смисъла на член 267 ДФЕС. След това ще изложа някои съображения във връзка с фактическия и правен контекст в главното производство.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно компетентността на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>От член 267 ДФЕС следва, че Съдът е компетентен единствено да отговаря на поставени от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>юрисдикции<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика, за да прецени качеството на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, който е уреден единствено от правото на Съюза — Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consorci Sanitari del Maresme</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑203/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:664">EU:C:2015:664</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160524">24 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>MT Højgaard и Züblin</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑396/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:347">EU:C:2016:347</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Считам, че от следните обстоятелства, съобщени от запитващия орган, е видно, че той действително притежава качеството на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> по смисъла на член 267 ДФЕС:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>този орган е създаден от националното законодателство относно обществените поръчки,</P></ITEM><ITEM><P>той е постоянно действащ,</P></ITEM><?PAGE NO="10"?><ITEM><P>подсъдността му е задължителна, тъй като, от една страна компетентността му не зависи от съгласието на страните, а от друга страна, решенията му са обвързващи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consorci Sanitari del Maresme</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑203/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:664">EU:C:2015:664</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>производството пред него е състезателно,</P></ITEM><ITEM><P>той прилага правни норми и</P></ITEM><ITEM><P>гаранциите за неговата независимост и за независимостта на членовете му са аналогични на предвидените за обикновените юрисдикции.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Освен това следва да се припомни, че при преценката на правния статут на национални несъдебни органи, посочени в член 2, параграф 9 от Директива 89/665/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19891221">21 декември 1989 година</DATE> относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="395" PAGE.FIRST="33" DATE.PUB="1989">ОВ L 395, 1989 г., стр. 33</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), последно изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="094" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 94, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, разглеждащи жалбите в областта на обществените поръчки, Съдът вече е потвърдил качеството на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> и на редица други национални органи, по същество сравними със запитващия орган по настоящото дело<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970917">17 септември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dorsch Consult</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑54/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:413">EU:C:1997:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990204">4 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Köllensperger и Atzwanger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:52">EU:C:1999:52</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140918">18 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bundesdruckerei</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑549/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2235">EU:C:2014:2235</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consorci Sanitari del Maresme</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑203/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:664">EU:C:2015:664</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>С оглед на това считам, че Državna revizijska komisija za revizijo postopkov oddaje javnih naročil (Национална комисия за преразглеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки) притежава качеството на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> по смисъла на член 267 ДФЕС и съответно, че Съдът е компетентен да отговори на поставения от нея въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения във връзка с фактическия и правен контекст в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Мисля, че преди да отговоря на поставения от запитващия орган въпрос, е важно да внеса някои уточнения, произтичащи от представените пред Съда становища, относно правния и фактическия контекст в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Напомням, че процедурата за възлагане на обществена поръчка, разглеждана в главното производство, е с предмет закупуване не на кръв или кръвни съставки, а на промишлено приготвени от плазма лекарствени продукти. Възлагащият орган налага изискването за национален произход в изпълнение на принципа на приоритетно снабдяване, предвиден в член 6, точка 71 от Закона за лекарствените продукти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В рамките на системата, установена от Закона за снабдяването с кръв, и по-специално от член 10 от същия, ZTM отговаря на национално ниво за доставката на кръв и кръвни продукти на професионална основа и за включването на трансфузионната медицина в болничната дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Съгласно становищата на Medisanus, на словенското правителство и на Комисията посоченият закон предоставя на ZTM изключителна компетентност за вземането на кръв, както и за доставката на кръв и кръвни продукти на територията на Република Словения. От тази изключителна компетентност следва, че единствено ZTM може да доставя произведени от словенска плазма лекарствени продукти, поради което ZTM на практика е единственият оператор, който е в състояние да доставя лекарствени продукти, отговарящи на изискването за национален произход.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Словенското правителство уточнява, че взетата от ZTM кръв е предназначена да се ползва приоритетно за целите на кръвопреливането. Само при излишък на взета кръв същата следва да се преработва в лекарствени продукти, например човешки албумин или човешки имуноглобулин, които са част от предмета на разглежданата в главното производство процедура за възлагане на обществена поръчка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>От становищата на словенското правителство и на Комисията следва също, че ZTM не извършва самостоятелно преработване на взетата на територията на Словения кръв в лекарствени продукти, а предава кръвта на частен оператор, който произвежда лекарствени продукти в рамките на промишлен процес. ZTM извършва подбор на този оператор чрез открита процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с Директива 2004/18.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Получените по този начин лекарствени продукти са предназначени изключително за словенския пазар. ZTM разпространява тези лекарствени продукти сред останалите служби от системата за обществено здравеопазване в Словения, и по-специално на болниците. В замяна на това ZTM начислява само производствените разходи за лекарствените продукти, без да генерира печалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Освен това само ако и доколкото количеството на приготвените от словенска плазма лекарствени продукти не е достатъчно за удовлетворяване на потребностите на словенското население, в рамките на открита процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с Директива 2004/18 се купуват лекарствени продукти, произведени от чуждестранна плазма.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно нарушението на Директива 2004/18</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В настоящия раздел ще разгледам въпроса дали член 2 и член 23, параграфи 2 и 8 от Директива 2004/18 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат изискването за национален произход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>За целта е необходимо да се прецени, от една страна, приложимостта на Директива 2004/18 спрямо обстоятелствата по главното производство и от друга страна, дали посочените разпоредби са били нарушени.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Относно приложимостта на Директива 2004/18</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>На първо място, видно от становището на словенското правителство, Общата болница в Мурска Собота е създаден от Република Словения публичноправен субект. На това основание тя трябва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>възлагащ орган<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> по смисъла на член 1, параграф 9 от Директива 2004/18 — качество, което впрочем не се оспорва от никоя от страните, представили становища пред Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>На второ място, също считам за безспорно, че разглежданите в главното производство лекарствени продукти представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>стоки<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> по смисъла на член 1, параграф 2, букви а) и в) от Директива 2004/18.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Действително словенското правителство посочва, че тези лекарствени продукти нямат качеството на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>стоки<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> по смисъла на споменатата директива, нито на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>стоки<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> по смисъла на член 34 ДФЕС, тъй като ZTM и словенските болници заедно осигурявали обществена услуга от общ интерес, изразяваща се в доставката на приготвени от плазма лекарствени продукти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>В това отношение подчертавам, че Съдът е възприел особено обширно определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>стока<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> по смисъла на разпоредбите относно свободното движение на стоки от Договора за функционирането на ЕС, в което се включват всякакви блага, оценими в пари и поради това годни да бъдат предмет на търговски сделки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19681210">10 декември 1968 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>7/68</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1968:51">EU:C:1968:51</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 626). В решението се разглежда наложен от Италианската република данък върху износа на предмет с художествена или историческа стойност.</P></NOTE>. В отсъствието на друго определение в Директива 2004/18 според мен това определение може да се приеме и за понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>стока<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> по смисъла на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Според мен няма основания за съмнение, че разглежданите в главното производство лекарствени продукти са оценими в пари стоки, които поради това са годни да бъдат предмет на търговски сделки. Обстоятелството, че доставката на тези лекарствени продукти преследва цел от общ интерес, според мен не може да постави под съмнение качеството на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>стоки<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> по смисъла на Директивата или на ДФЕС на спорните лекарствени продукти, но евентуално може да се вземе под внимание на етапа на обосновката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Убеждението ми в това отношение се потвърждава от практиката на Съда в областта на свободното движение на стоките. От една страна, Съдът многократно е приемал, че лекарствените продукти попадат в приложното поле на членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760520">20 май 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Peijper</NAME.CASE> (<NO.CASE>104/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:67">EU:C:1976:67</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840228">28 февруари 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>247/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:79">EU:C:1984:79</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940601">1 юни 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:212">EU:C:1994:212</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080911">11 септември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑141/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:492">EU:C:2008:492</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От друга страна, в решение Humanplasma Съдът е постановил, че забрана за внос и пускане в продажба на кръв и кръвни съставки, получени чрез възмездни кръводарявания, представлява мярка с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект по смисъла на член 34 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101209">9 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Humanplasma</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑421/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:760">EU:C:2010:760</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>На трето място, словенското правителство оспорва наличието на паричен интерес по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18 при доставката на приготвени от словенска плазма лекарствени продукти, позовавайки се на забраната ZTM да генерира печалби от такива доставки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Напомням, че на практика ZTM е единственият оператор, който може да доставя лекарствени продукти, отговарящи на изискването за национален произход, и поради това да участва в разглежданата в главното производство процедура за възлагане на обществена поръчка. Вж. точка 54 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>В това отношение напомням, че даден договор не може да остане извън понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>обществена поръчка<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> само поради факта, че предвиденото възнаграждение е сведено до възстановяване на породените от предоставянето на договорената услуга разходи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121219">19 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ordine degli Ingegneri della Provincia di Lecce и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑159/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:817">EU:C:2012:817</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azienda sanitaria locale n. 5 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>Spezzino<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑113/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2440">EU:C:2014:2440</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В случая от становището на словенското правителство е видно, че в замяна на доставката на приготвените от словенска плазма лекарствени продукти ZTM иска възстановяване на производствените разходи за тях. За целта той разпределя на купувачите разходите, направени за преработване от външен оператор на излишъците от взетата на територията на Словения кръв. Ето защо при тези условия доставката на приготвени от словенска плазма лекарствени продукти трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>договор с определен паричен интерес<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>На четвърто място, съгласно член 7, буква б), първо тире от нея приложимостта на Директива 2004/18 е подчинена и на условието стойността без данък върху добавената стойност (ДДС) на обществената поръчка да бъде равна или по-висока от <FT TYPE="NUMBER">207000</FT> EUR, праг, предвиден за обществени поръчки за доставки, възлагани от възлагащи органи, различни от посочените в приложение IV, какъвто е Общата болница в Мурска Собота.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>В отговор на искане за разяснения, изпратено от Съда, запитващият орган посочва, че стойността без ДДС на разглежданата в главното производство обществена поръчка е <FT TYPE="NUMBER">791476</FT> EUR. Следователно тази поръчка надвишава прага, предвиден в член 7, буква б), първо тире от Директива 2004/18.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>На пето място, словенското правителство се позовава и на изключението от приложимостта на Директива 2004/18, установено от Съда в решение от <DATE ISO="20090609">9 юни 2009 г.</DATE>, Комисия/Германия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑480/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:357">EU:C:2009:357</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>. Според мен обаче това изключение е неприложимо към обстоятелствата по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Посоченото решение се отнася за договор, сключен за период от 20 години между град Хамбург (Германия) и четири Landkreise (окръга) с предмет установяване на дългосрочно сътрудничество между посочените местни органи с цел разпределение на задълженията по третирането на техните отпадъци. Така този договор, който е сключен, без да се открива процедура по възлагане на обществена поръчка, представлява както основанието, така и правната уредба за бъдещото изграждане и стопанисване на инсталация, предназначена за изпълнението на обществена услуга, а именно термично оползотворяване на отпадъците. Съдът е постановил, че за подобен договор не е необходимо предварително провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090609">9 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑480/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:357">EU:C:2009:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0006">6</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Действително, обстоятелствата по главното производство показват известни сходства с тези, посочени в решение Комисия/Германия, по-специално що се отнася до публичноправното естество на съдоговорителите, а именно на Общата болница в Мурска Собота и на ZTM. Същевременно намерението на Съда в това решение е било да изключи от уредбата на обществените поръчки не всички договори, сключени между публичноправни образувания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Напомням, че договорите между публичноправни образувания не се изключват на това основание от приложното поле на законодателството на Съюза в областта на обществените поръчки. Вж. определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>икономически оператор<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, предвидено в член 1, параграф 8 от Директива 2004/18, както и в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consorci Sanitari del Maresme</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑203/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:664">EU:C:2015:664</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, а само онези, които представляват както основанието, така и правната уредба за дългосрочно сътрудничество с оглед предоставянето на обществена услуга. Разглежданият в главното производство договор с предмет, ограничаващ се само до конкретна доставка на приготвени от човешка плазма лекарствени продукти, обаче не е такъв.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Вследствие на това считам, че разглежданият в главното производство договор не попада под действието на изключението, установено от Съда в решение Комисия/Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>От изложеното следва, че Директива 2004/18 е приложима при обстоятелства като тези в главното производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Относно наличието на нарушение на член 2 от Директива 2004/18</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 2004/18 задължава възлагащите органи да третират икономическите оператори при условия на равнопоставеност и недопускане на дискриминация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда принципът на равно третиране на оферентите, който има за цел да насърчи развитието на здравословна и ефективна конкуренция между участващите в обществена поръчка предприятия, налага всички оференти да разполагат с еднакви възможности при изготвяне на офертите си и следователно включва изискването спрямо офертите на всички оференти да се прилагат едни и същи условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150312">12 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>eVigilo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑538/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:166">EU:C:2015:166</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Формално погледнато, изискването за национален произход провежда разграничение не между икономическите оператори, а между стоките, като изключва лекарствените продукти, които не са приготвени от словенска плазма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>При все това от постоянната съдебна практика следва, че принципът на равно третиране, чието специфично изражение е член 2 от Директива 2004/18, забранява не само явната дискриминация, основана на гражданство, но и всички скрити форми на дискриминация, които чрез прилагането на други критерии за разграничаване фактически водят до същия резултат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891205">5 декември 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑3/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:606">EU:C:1989:606</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000926">26 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑225/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:494">EU:C:2000:494</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080221">21 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑412/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:102">EU:C:2008:102</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080717">17 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>ASM Brescia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑347/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:416">EU:C:2008:416</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Поради това разпоредба, изискваща лекарственият продукт да бъде приготвен от плазма, взета на територията на страната, може да има действие главно във вреда на икономическите оператори от други държави членки, доколкото техният достъп до взета на територията на тази страна плазма ще бъде по-труден отколкото за икономическите оператори от съответната държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. по аналогия с критерия за пребиваване на територията на страната решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030116">16 януари 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑388/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:30">EU:C:2003:30</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>При обстоятелствата в главното производство дискриминационните последици от изискването за национален произход са още по-очевидни поради това, че ZTM, който е словенска организация, на практика е единственият икономически оператор, който може да доставя лекарствени продукти, приготвени от словенска плазма, а това изключва всички оператори от останалите държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Въз основа на изложеното стигам до извода, че член 2 от Директива 2004/18 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изискването за национален произход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Що се отнася до наличието на евентуална обосновка, вж. точки 105—164 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Относно наличието на нарушение на член 23, параграфи 2 и 8 от Директива 2004/18</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Член 23 от Директива 2004/18 въвежда редица задължения във връзка с техническите спецификации. Видно от определението в точка 1, буква б) от приложение VI към тази директива, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>техническа спецификация<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> обхваща по-специално всяка спецификация относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>изискваните характеристики на стока или услуга<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, включително приложимите за стоката предписания относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>производствени процеси и методи<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>С оглед на това определение не считам за спорно — а и страните, представили становища пред Съда, не са оспорили това положение — че изискването за национален произход представлява техническа спецификация по смисъла на член 23 от Директива 2004/18.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Съгласно параграф 2 от този член техническите спецификации предоставят равен достъп на оферентите и не създават неоснователни пречки пред отварянето на обществените поръчки за конкуренция. Поради съображенията, изложени в точки 79—81 от настоящото заключение, считам, че изискването за национален произход не дава равен достъп на оферентите по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>В допълнение това изискване е в разрез с член 23, параграф 8 от Директива 2004/18, доколкото посочва източник или конкретен произход, а именно плазма с произход от Словения, което води до изключване на приготвените от плазма с чуждестранен произход лекарствени продукти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Въз основа на изложеното стигам до извода, че член 2 и член 23, параграфи 2 и 8 от Директива 2004/18 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат изискването за национален произход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Що се отнася до наличието на евентуална обосновка, вж. точки 105—164 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно нарушението на член 34 ДФЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>В настоящия раздел ще разгледам дали член 34 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска принципа на приоритетно снабдяване, както и изискването за национален произход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Припомням, че преформулирах поставения преюдициален въпрос, който се отнасяше до член 18 ДФЕС, поради съображенията, изложени в точки 36—43 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>За целта е необходимо да се прецени, от една страна, приложимостта на член 34 ДФЕС спрямо обстоятелствата по главното производство, а от друга страна, дали този член е бил нарушен.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Относно приложимостта на член 34 ДФЕС</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Преди да се направи извод относно приложимостта на член 34 ДФЕС, трябва да се разгледат няколко въпроса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>На първо място, следва да се прецени дали член 34 ДФЕС продължава да се прилага при обстоятелствата в главното производство, след като по-горе бе констатирано нарушение на член 2, както и на член 23, параграфи 2 и 8 от Директива 2004/18.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>В това отношение подчертавам, че приложното поле на принципа на приоритетно снабдяване, предвиден в член 6, точка 71 от Закона за лекарствените продукти, не се ограничава само в областта на обществените поръчки. Поради това е необходимо да се прецени съвместимостта на този принцип с член 34 ДФЕС във всички случаи, които не попадат под действието на Директива 2004/18.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Освен това в случаите, попадащи в приложното поле на Директива 2004/18, следва да се прецени дали тази директива извършва изчерпателно хармонизиране, което би било пречка разглежданите национални мерки да се преценяват с оглед на разпоредбите на първичното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>изчерпателно хармонизиране<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041214">14 декември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Swedish Match</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:802">EU:C:2004:802</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>UNIC и Uni.co.pel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑95/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:492">EU:C:2015:492</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151112">12 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Visnapuu</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑198/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:751">EU:C:2015:751</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Считам, че Директива 2004/18 не извършва изчерпателно хармонизиране на аспектите, свързани със свободното движение на стоки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Потвърждение за това тълкуване откривам в съображение 2 от Директива 2004/18, съгласно което тази директива предвижда координиращи разпоредби, които трябва да се тълкуват в съответствие с принципа на свободно движение на стоки.</P></NOTE>, поради което изискването за национален произход може да се преценява с оглед на член 34 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Съдът възприема този подход в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930622">22 юни 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Дания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:257">EU:C:1993:257</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в което констатира нарушение както на законодателството на Съюза в областта на обществените поръчки, така и на член 34 ДФЕС. В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101209">9 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Humanplasma</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑421/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:760">EU:C:2010:760</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което също се отнася до процедура за възлагане на обществена поръчка за доставката на кръвни продукти, Съдът е констатирал нарушение на член 34 ДФЕС, без да му е бил отправян въпрос относно евентуално нарушение на законодателството на Съюза в областта на обществените поръчки.</P></NOTE>. В тази връзка Комисията основателно посочва, че това изискване е наложено от публичноправна организация, а именно Общата болница в Мурска Собота<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. точка 61 от настоящото заключение.</P></NOTE>, която на това основание е носител на задълженията, произтичащи от свободното движение на стоки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Съгласно постоянната съдебна практика задълженията, произтичащи от свободното движение на стоки, се прилагат и за самостоятелните организации, създадени от държавата. Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19750618">18 юни 1975 г.</DATE>, <NAME.CASE>IGAV</NAME.CASE> (<NO.CASE>94/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1975:81">EU:C:1975:81</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19831213">13 декември 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>Apple and Pear Development Council</NAME.CASE> (<NO.CASE>222/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:370">EU:C:1983:370</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19901212">12 декември 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hennen Olie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑302/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:455">EU:C:1990:455</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021105">5 ноември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑325/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:633">EU:C:2002:633</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>На второ място, словенското правителство твърди, че принципът на приоритетно снабдяване попада в изключителната компетентност, предоставена на държавите членки от член 168, параграф 7 ДФЕС относно разпределението, използването, преработването и разпространението на човешка кръв.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Във връзка с това Съдът вече е имал възможност да се произнесе, че съгласно член 168, параграф 7 ДФЕС правото на Съюза не засяга правомощието на държавите членки да приемат разпоредби, предназначени да организират здравните услуги. При упражняването на това правомощие обаче държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, по-конкретно разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно основните свободи на движение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. относно свободата на установяване решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130926">26 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ottica New Line</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑539/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:591">EU:C:2013:591</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120621">21 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Susisalo и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑84/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:374">EU:C:2012:374</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Това широко тълкуване на приложното поле на свободите на движение не се ограничава до областите по член 168, параграф 7 ДФЕС. Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110127">27 януари 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Люксембург</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑490/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:34">EU:C:2011:34</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150204">4 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melchior</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑647/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:54">EU:C:2015:54</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151117">17 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Plaza Bravo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑137/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:771">EU:C:2015:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Следователно, противно на твърденията на словенското правителство, член 168, параграф 7 ДФЕС не предоставя на държавите членки освобождаване от задълженията им по член 34 ДФЕС или други разпоредби от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>На трето място, напомням, че поради съображенията, изложени в точки 62—66 от настоящото заключение, произведените от кръв или кръвни съставки лекарствени продукти представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>стоки<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> по смисъла на член 34 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Поради това следва да се провери дали принципът на приоритетно снабдяване и изискването за национален произход въвеждат забранена от член 34 ДФЕС разлика в третирането.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Относно наличието на нарушение на член 34 ДФЕС</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>От становищата на словенското правителство и на Комисията следва, че приготвянето на лекарствени продукти от словенска плазма не се осъществява на територията на Словения, а в друга държава членка. Действително, тъй като Република Словения не разполага на своя територия с мощности за разделяне на плазмата на фракции, ZTM възлага преработването на излишъците от взета кръв на частен оператор, установен в друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. точка 56 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Следователно принципът на приоритетно снабдяване не провежда разграничение между произведените в Република Словения и внесените от други държави членки лекарствени продукти, а между внасяни от други държави членки лекарствени продукти. Действително сред последните единствено лекарствените продукти, приготвени от словенска плазма по заявка на ZTM, могат да се внасят свободно, докато останалите лекарствени продукти, приготвени от чуждестранна плазма, могат да се внасят само ако първите не позволяват да се покрият потребностите на словенското население.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Подобна разлика в третирането, която води до насочване на вноса в смисъл, че може да бъде осъществяван единствено от някои икономически оператори, докато други се оказват изключени, представлява мярка с равностоен на количествено ограничение на вноса ефект, както сочи Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. в това отношение решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19740711">11 юли 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dassonville</NAME.CASE> (<NO.CASE>8/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:82">EU:C:1974:82</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760520">20 май 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Peijper</NAME.CASE> (<NO.CASE>104/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:67">EU:C:1976:67</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Поради същите съображения изискването за национален произход също представлява мярка с равностоен на количествено ограничение на вноса ефект, след като в разглежданата в главното производство обществена поръчка могат да участват само доставчиците на лекарствени продукти, произведени от словенска плазма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Въз основа на изложеното стигам до извода, че член 34 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска принципа на приоритетно снабдяване, както и изискването за национален произход.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Д–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По обосноваността на основание член 36 ДФЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>След констатацията, че член 2 и член 23, параграфи 2 и 8 от Директива 2004/18, както и член 34 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат принципа на приоритетно снабдяване и изискването за национален произход, остава да се провери дали тези мерки могат да бъдат обосновани с оглед на цел, призната от правото на Съюза за легитимна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Във връзка с разликите в третирането, забранени от разпоредбите на Директива 2004/18, отбелязвам, че тя не извършва изчерпателно хармонизиране на аспектите, отнасящи се до мотивите на обосновката, поради което тези различия могат да се преценяват в това отношение с оглед на релевантните разпоредби на първичното право и свързаната с тях практика на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. съдебната практика относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>изчерпателно хармонизиране<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, цитирана в бележка под линия 28. Единствено член 23, параграф 8 от Директива 2004/18 упоменава възможността за обосновка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>поради обекта на поръчката<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, на която обаче не е направено позоваване в становищата, представени пред Съда. Отбелязвам, че Съдът е разгледал мотиви за обосновка, основаващи се на разпоредби от първичното право, при наличие на национална мярка в противоречие със законодателството на Съюза относно обществените поръчки в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100429">29 април 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гермaния</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑160/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:230">EU:C:2010:230</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0130">130</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>В решение Humanplasma<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101209">9 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Humanplasma</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑421/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:760">EU:C:2010:760</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът е припомнил принципите относно мотивите за обосновка, основаващи се на закрилата на здравето и живота на хората съгласно член 36 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Най-напред, здравето на хората се нарежда на първо място сред ценностите и интересите, защитавани от член 36 ДФЕС, и държавите членки следва да преценят в установените от Договора рамки в каква степен възнамеряват да осигурят закрилата на общественото здраве и по какъв начин трябва да бъде постигната посочената степен. Тъй като тази степен може да бъде различна в различните държави членки, на последните следва да се признае свобода на преценка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101209">9 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Humanplasma</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑421/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:760">EU:C:2010:760</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080911">11 септември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑141/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:492">EU:C:2008:492</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161019">19 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Parkinson Vereinigung</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑148/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:776">EU:C:2016:776</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>По-нататък, от съдебната практика следва, че правна уредба, която може да ограничи гарантирана от Договора основна свобода като свободното движение на стоки, може да бъде обоснована само ако е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната легитимна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101209">9 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Humanplasma</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑421/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:760">EU:C:2010:760</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080911">11 септември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑141/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:492">EU:C:2008:492</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до преценката на пропорционалния характер на разглежданата правна уредба, съгласно практиката на Съда член 36 ДФЕС представлява подлежащо на стриктно тълкуване изключение от правилото за свободното движение на стоки във вътрешността на Съюза, поради което националните органи трябва да докажат, че въпросната уредба е необходима за осъществяването на посочената цел и че последната не може да бъде постигната чрез забрани или ограничения, които имат по-малък обхват или в по-малка степен засягат търговията между държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101209">9 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Humanplasma</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑421/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:760">EU:C:2010:760</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080911">11 септември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑141/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:492">EU:C:2008:492</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>В приложение на тази практика следва да се провери дали посочените от словенското правителство цели са легитимни, както и дали с оглед на посочените цели принципът на приоритетно снабдяване и изискването за национален произход, чието спазване в разглежданата в главното производство процедура за възлагане на обществена поръчка е било наложено, са подходящи и необходими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Словенското правителство сочи като цел насърчаване на доброволното и безвъзмездно кръводаряване на територията на страната, както и целта за самостоятелно снабдяване с кръв и с кръвни продукти на национално равнище, включително с приготвени от кръв лекарствени продукти. По същество Комисията разглежда същите мотиви за обосновка, като ги вписва в по-общата цел за закрила на здравето и живота на хората, посочена в член 36 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Подчертавам, че словенското правителство не посочва като мотив за обосновка опасния характер на произведените от несловенска плазма лекарствени продукти. Във връзка с това отбелязвам също, че компетентните органи внасят такива лекарствени продукти, когато произведените от словенска плазма лекарствени продукти са изчерпани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. точка 58 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Ще разгледам поотделно двете посочени от словенското правителство цели с оглед на цитираната по-горе съдебна практика.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Целта за насърчаване на доброволното и безвъзмездно кръводаряване</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>На първо място, според мен няма никакво съмнение, че насърчаването на доброволното и безвъзмездно кръводаряване е легитимна цел, която се вписва в по-общата цел за закрила на здравето и живота на хората.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Подчертавам, че тази цел е била подкрепяна многократно от Парламента, Съвета и Комисията от 90-те<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. по-специално Резолюция на Парламента от <DATE ISO="19930914">14 септември 1993 година</DATE> относно самостоятелното снабдяване и безопасността на доставките на кръв и производни продукти в Европейската общност (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="268" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1993">ОВ C 268, 1993 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>), Резолюция на Парламента от <DATE ISO="19931118">18 ноември 1993 година</DATE> относно безопасността на кръвопреливането и използването на производни кръвни продукти (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="329" PAGE.FIRST="268" DATE.PUB="1993">ОВ C 329, 1993 г., стр. 268</REF.DOC.OJ>), Заключение на Съвета от <DATE ISO="19931213">13 декември 1993 година</DATE> относно самостоятелното снабдяване с кръв в Европейската общност (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="015" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="1994">ОВ C 15, 1994 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>), Съобщение на Комисията от <DATE ISO="19930525">25 май 1993 година</DATE> относно самостоятелното снабдяване с кръв в Европейската общност (COM(93) 198 окончателен), Съобщение на Комисията от <DATE ISO="19941221">21 декември 1994 година</DATE> относно безопасността на кръвопреливането и самостоятелното снабдяване с кръв в Европейската общност (COM(94) 652 окончателен), Резолюция на Съвета от <DATE ISO="19950602">2 юни 1995 година</DATE> относно безопасността на кръвопреливането и самостоятелното снабдяване с кръв в Европейската общност (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="164" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1995">ОВ C 164, 1995 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), Резолюция на Парламента от <DATE ISO="19950714">14 юли 1995 година</DATE> относно безопасността на кръвта в Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="294" PAGE.FIRST="231" DATE.PUB="1995">ОВ C 294, 1995 г., стр. 231</REF.DOC.OJ>), Резолюция на Парламента от <DATE ISO="19960417">17 април 1996 година</DATE> относно Съобщението на Комисията относно безопасността на кръвопреливането и самостоятелното снабдяване с кръв в Европейската общност (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="141" PAGE.FIRST="131" DATE.PUB="1996">ОВ C 141, 1996 г., стр. 131</REF.DOC.OJ>), Резолюция на Съвета от <DATE ISO="19961112">12 ноември 1996 година</DATE> относно стратегия във връзка с безопасността на кръвта и самостоятелното снабдяване с кръв в Европейската общност (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="374" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1996">ОВ C 374, 1996 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> години насам, по-специално след аферата със <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>заразената кръв<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> във Франция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Тази афера, отнасяща се до инокулацията на вируса на СПИН при кръвопреливания през 80-те години, е разкрита от пресата през 1991 г.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Насърчаването на кръводаряването е легитимна цел с оглед на голямото терапевтично значение на кръвта и кръвните продукти. В Съобщение от <DATE ISO="19941221">21 декември 1994 г.</DATE> Комисията пише по този повод:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>Кръвта и производните кръвни продукти станаха незаменими в съвременната медицина. Използването им позволи постигането на забележителен напредък в областта на консервативното и хирургично лечение, спасяването на огромен брой животи и значителното подобряване на качеството и продължителността на живота на лица, страдащи от хемопатологии като например хемофилия. Поради това гарантирането на безопасността на кръвопреливането и снабдяването с кръв и кръвни продукти е от жизненоважно значение […]<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Съобщение COM(94) 652 окончателен, стр. 2. Вж. също Втори доклад на Комисията от <DATE ISO="20110323">23 март 2011 година</DATE> относно доброволното и безвъзмездно даряване на кръв и кръвни съставки (COM(2011) 138 окончателен, стр. 3).</P></NOTE>. [неофициален превод]</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Както се подчертава в съображение 2 от Директива 2002/98, наличието на кръв и кръвни съставки, използвани за лечение, зависи до голяма степен от гражданите на Общността, които са готови да станат дарители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Освен това доброволният и безвъзмезден характер на кръводаряването произтича от етични и здравни съображения, изтъкнати от словенското правителство. Най-напред, принципът на неотчуждимост и извеждане на човешкото тяло от търговския оборот не допуска покупко-продажбата на кръв<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. по-специално Резолюция на Парламента от <DATE ISO="19930914">14 септември 1993 година</DATE> относно самостоятелното снабдяване и безопасността на доставките на кръв и производни продукти в Европейската общност, точка E, Съобщение COM(94) 652 окончателен, стр. 8, Резолюция на Парламента от <DATE ISO="19960417">17 април 1996 година</DATE> относно Съобщението на Комисията относно безопасността на кръвопреливането и самостоятелното снабдяване с кръв в Европейската общност, точка 7.</P></NOTE>. На следващо място, липсата на възнаграждение позволява да се опази здравето на кръводарителите, като не допуска експлоатирането им, по-специално сред най-уязвимите категории от населението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. по-специално Съобщение на COM(93) 198 окончателен, стр. 4 и Съобщение COM(94) 652 окончателен, стр. 8.</P></NOTE>. Накрая, липсата на възнаграждение позволява да се опази здравето на реципиентите чрез премахване на опасността кръводарителят да не разкрие определена релевантна медицинска информация, за да получи възнаграждение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. по-специално Съобщение COM(93) 198 окончателен, стр. 4, Доклад на Комисията от <DATE ISO="20160421">21 април 2016 година</DATE> относно прилагането на Директиви 2002/98/ЕО, 2004/33/ЕО, 2005/61/ЕО и 2005/62/ЕО за определяне на стандартите за качество и безопасност за човешка кръв и кръвни съставки (COM(2016) 224 окончателен, стр. 10).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Тази политическа воля се изразява в правно задължение, съдържащо се понастоящем в член 20 от Директива 2002/98 и в член 110 от Директива 2001/83, които налагат на държавите членки задължението да вземат необходимите мерки, за да поощрят доброволното и безвъзмездно даряване на кръв и на кръвни съставки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. също съображение 19 от Директива 2001/83 и съображение 23 от Директива 2002/98.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Предвид изложеното насърчаването на доброволното и безвъзмездно кръводаряване представлява легитимна цел с оглед на член 36 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до подходящия характер на разглежданите в главното производство мерки, следва да се провери дали принципът на приоритетно снабдяване и изискването за национален произход могат да постигнат легитимната цел за насърчаване на доброволното и безвъзмездно кръводаряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Признавам, че изпитвам сериозни съмнения в това отношение. Действително, не забелязвам очевидна връзка между, от една страна, посочените мерки, които имат за цел да ориентират националното <HT TYPE="ITALIC">търсене</HT> към продукти, приготвени от плазма от същата страна, и от друга страна, стремежа за насърчаване на доброволното и безвъзмездно кръводаряване с цел увеличаване на <HT TYPE="ITALIC">предлагането</HT> на кръв и кръвни съставки на територията на страната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>По-точно казано, с какво задължението на Общата болница в Мурска Собота да се снабдява с лекарствени продукти, приготвени от плазма от същата страна, както е в случая, предмет на главното производство, дава възможност да се насърчат потенциалните кръводарители към доброволно и безвъзмездно даряване на кръв или на кръвни съставки?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Във връзка с това словенското правителство посочва, че въвеждането на забрана за търговска експлоатация на взета кръв и кръвни съставки се налага, за да се защити мотивацията на потенциалните кръводарители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>От тази гледна точка принципът на приоритетно снабдяване и изискването за национален произход според мен отново не са в състояние да постигнат приписваната им цел, тъй като посочените мерки не забраняват нито пряко, нито непряко търговската експлоатация на взетата на територията на страната кръв. Освен това тези мерки не издържат на проверката за необходимост, тъй като в това отношение е достатъчно налагането на забрана за търговска експлоатация на ZTM, както и на всяко друго лице, което има отношение към вземането, преработването или разпространението на взетата кръв.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното считам, че принципът на приоритетно снабдяване и изискването за национален произход не могат да бъдат обосновани с целта за насърчаване на доброволното и безвъзмездно кръводаряване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Целта за самостоятелно снабдяване (или за снабдяване) на национално равнище</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>Словенското правителство сочи и целта за самостоятелно снабдяване на национално равнище с кръв и кръвни продукти като обосновка на принципа на приоритетно снабдяване и на изискването за национален произход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Подобно на насърчаването на доброволното и безвъзмездно кръводаряване, целта за самостоятелно снабдяване с кръв и с кръвни продукти е била многократно подкрепяна от Парламента, Съвета и Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. документите, цитирани в бележка под линия 42.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Тази политическа воля също е изразена чрез правно задължение, предвидено днес в член 110 от Директива 2001/83<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Тази разпоредба е била въведена за първи път в правния ред на Съюза с член 3, точка 4 от Директива 89/381/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19890614">14 юни 1989 година</DATE> относно разширяването на приложното поле на Директиви 65/65/ЕИО и 75/319/ЕИО относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до лекарствените продукти, и установяване на специални разпоредби за патентованите лекарствени продукти, производни на човешка кръв или плазма (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="181" PAGE.FIRST="44" DATE.PUB="1989">ОВ L 181, 1989 г., стр. 44</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, който предвижда, че държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да съдействат за самостоятелното осигуряване в рамките на Съюза с човешка кръв или плазма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>самостоятелно снабдяване<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> обаче е свързано с два пораждащи двусмислие аспекта, които се отразяват на възможността му да бъде обосновка на принципа на приоритетно снабдяване и на изискването за национален произход. В това отношение подчертавам, че посоченото понятие не е дефинирано от законодателя на Съюза, по-специално нито в Директива 2001/83, нито в Директива 2002/98.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>Първият пораждащ двусмислие аспект е свързан с териториалния обхват на целта за самостоятелно снабдяване с кръв и кръвни продукти. Трябва ли всъщност тази цел да бъде преследвана в целия Съюз или може да бъде преследвана на национално равнище? Отбелязвам, че този въпрос не е новост в рамките на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. въпрос E‑146/95 от <DATE ISO="19950208">8 февруари 1995 г.</DATE>, изискващ писмен отговор, отправен от José Valverde Lopez (ЕНП) до Комисията относно проблемите, свързани с тълкуването на самостоятелното снабдяване с кръв (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="152" PAGE.FIRST="34" DATE.PUB="1995">ОВ C 152, 1995 г., стр. 34</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>Никоя от страните, представили становища пред Съда, не оспорва факта, че самостоятелното снабдяване с кръв и кръвни продукти е легитимна цел в целия Съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Относно човешката кръв и човешката плазма тази цел произтича ясно от член 110 от Директива 2001/83.</P></NOTE>. Същевременно, макар целта за самостоятелно снабдяване в целия Съюз да може да обоснове ограничения по отношение на внесени от трети страни продукти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. по-специално Резолюция на Парламента от <DATE ISO="19950714">14 юли 1995 година</DATE> относно безопасността на кръвта в Европейския съюз, точка 3.</P></NOTE>, тя може трудно да обоснове ограничаване на вноса между държави членки, което е предмет на разглеждане в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>При това положение въпросът, поставен по настоящото дело, е дали целта за самостоятелно снабдяване <HT TYPE="ITALIC">на национално равнище</HT> е легитимна. Считам, че посочената цел за самостоятелно снабдяване на национално равнище е легитимна поради следните съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>Първо, напомням голямото терапевтично значение на използването на кръв и кръвни продукти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. точка 117 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Вследствие на това, с оглед на целта за закрила на здравето и живота на хората, предвидена в член 36 ДФЕС, е легитимно държавата да гарантира, че здравните служби на нейна територия разполагат с достатъчни количества кръв и кръвни продукти, без в това отношение тя да зависи от евентуален внос от други държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>Второ, от становището на Комисията следва, че слабо населените държави като Република Словения могат да изпитват затруднения при снабдяване на международните пазари. Всъщност според Комисията тенденцията на тези пазари, отличаваща се с търсене на получени от плазма лекарствени продукти, надвишаващо нейното предлагане, стимулира предприятията да предпочитат да продават крайния продукт в страни, които могат да платят по-висока цена или да купуват по-големи количества. Поради това е легитимно слабо населената държава да вземе мерки, насочени към гарантиране на самостоятелното ѝ снабдяване с кръв и кръвни продукти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>Трето, както сочи и Комисията, при липсата на хармонизация в целия Съюз целта за самостоятелно снабдяване, преследвана във всяка държава членка, допринася индиректно за самостоятелното снабдяване на Съюза с кръв и кръвни продукти, което е цел, чиято легитимност е безспорна.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Четвърто, отбелязвам, че редица документи на институциите на Съюза одобряват целта за самостоятелно снабдяване с кръв и с кръвни продукти, преследвана от отделните държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. по-специално Резолюция на Парламента от <DATE ISO="19930914">14 септември 1993 година</DATE> относно самостоятелното снабдяване и безопасността на доставките на кръв и производни продукти в Европейската общност, точки Г и 2., Съобщение COM(93) 198 окончателен, стр. 8, Заключение на Съвета от <DATE ISO="19931213">13 декември 1993 година</DATE> относно самостоятелното снабдяване с кръв в Европейската общност, Резолюция на Съвета от <DATE ISO="19950602">2 юни 1995 година</DATE> относно безопасността на кръвопреливането и самостоятелното снабдяване с кръв в Европейската общност.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Предвид изложеното считам, че самостоятелното снабдяване на национално равнище с кръв и с кръвни продукти представлява легитимна цел с оглед на член 36 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>Вторият пораждащ двусмислие аспект е свързан с предметния обхват на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>самостоятелно снабдяване<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201D" ID="QE0069"/>, което може да се тълкува по два съществено различни начина. Съгласно първия възможен подход, който е по-умерен, целта за самостоятелно снабдяване на национално равнище се изразява в укрепване на капацитета на населението на дадена държава членка да удовлетворява своите потребности, независимо дали със собствени средства или чрез внос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Съгласно втория възможен подход, който е по-радикален, тази цел включва удовлетворяването на потребностите на населението на дадена държава членка със собствени средства без никакъв внос. По този начин описаният втори подход за постигане на самостоятелно снабдяване на национално равнище утвърждава целта за задоволяване на собствените потребности, а именно удовлетворяване в затворен цикъл на националното търсене от националното предлагане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Република Словения е възприела този втори подход при определяне на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>самостоятелно снабдяване<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>, предвидено в член 3, точка 18 от Закона за снабдяването с кръв.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Подчертавам, че в един нов работен документ на службите на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Staff working document (на Комисията от <DATE ISO="20160421">21 април 2016 г.</DATE>) on the implementation of the principle of voluntary and unpaid donation for human blood and blood components as foreseen in Directive 2002/98/EC on setting standards of quality and safety for the collection, testing, processing, storage and distribution of human blood and blood components and amending Directive 2001/83/EC (SWD(2016) 130 окончателен).</P></NOTE> споменатите два подхода са обозначени съответно с понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>национално обезпечаване<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Пак там, стр. 4: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>National sufficiency means fulfilling the needs of blood, blood components and plasma derivatives for medical application of the resident population by accessing resources from within the country and through regional/international cooperation<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>. Вж. също отговор на въпрос E‑146/95 от <DATE ISO="19950208">8 февруари 1995 г.</DATE>, изискващ писмен отговор, отправен от José Valverde Lopez (ЕНП) до Комисията относно проблемите, свързани с тълкуването на самостоятелното снабдяване с кръв: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>Понятието за самостоятелно снабдяване на Общността включва необходимостта пациентите да имат постоянен достъп до лекарствените продукти, от които се нуждаят<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> [неофициален превод].</P></NOTE> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>национално самообезпечаване<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Пак там: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>National self-sufficiency means fulfilling the needs of human blood, blood components and plasma derivatives for medical application of the resident population by accessing resources from within the country’s population<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>. Вж. също Съобщение COM(93) 198 окончателен, стр. 7: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>Самостоятелно снабдяване: снабдяване с човешка кръв и кръвни продукти от населението за задоволяване на клиничните потребности на същото население<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>.</P></NOTE>, които поради съображения за яснота ще използвам по-нататък в изложението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>Бих искал настоятелно да подчертая, че целта за самостоятелно снабдяване на национално равнище, основаващо се на представата за задоволяване на собствените потребности, представлява чисто и просто отрицание на свободите на движение и на вътрешния пазар. С оглед на задължението за стриктно тълкуване на изключенията от свободното движение на стоки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. точка 110 от настоящото заключение.</P></NOTE> не считам, че е възможно тази цел да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>легитимна<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> с оглед на член 36 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>Действително не отричам, че член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 2002/98 позволява държавите членки да преследват подобна цел, като забраняват вноса на кръв. Същевременно тази разпоредба се отнася до кръвта и кръвните съставки, <HT TYPE="ITALIC">но не</HT> и до промишлено приготвени от плазма лекарствени продукти като разглежданите в главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. точки 157—159 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Напомням също така, че лекарствените продукти попадат под действието на Директива 2001/83, а следователно и на режима на свободно движение, основаващ се на взаимното признаване на разрешенията за търговия, предвиден в членове 28—39 от нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. точка 160 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Следователно включването на лекарствените продукти в посочения режим на свободно движение показва, че законодателят на Съюза не е имал намерение да позволи на държавите членки да преследват във връзка с тях цел, свързана със задоволяването на собствените потребности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Поради това според мен се изключва възможността целта за самостоятелно снабдяване на национално равнище, основаваща се на представата за задоволяване на собствените потребности, да съставлява легитимна цел по отношение на промишлено приготвени от плазма лекарствени продукти като разглежданите в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>За сметка на това считам, че целта за национално обезпечаване, разглеждана като укрепване на капацитета на населението на държава членка да удовлетворява своите потребности, независимо дали със собствени средства или чрез внос, съставлява такава легитимна цел поради съображенията, изложени в точки 135—138 от настоящото заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>Освен това този подход според мен е в съответствие с крайната цел на политиката относно кръвта, провеждана от Съюза и държавите членки, а именно да се гарантира наличието на кръвни продукти. Действително разрешаването на вноса на кръвни продукти позволява до известна степен да се противодейства на рисковете, засягащи вземането на кръв на територията на страната. С други думи, наличието на кръв и кръвни продукти според мен се обезпечава по-добре, когато съществуват два канала за снабдяване, а именно националното предлагане и вноса от други държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Относно положителния ефект на обмена между държави членки по отношение на сигурността на снабдяването с кръв и кръвни продукти вж. по-специално Резолюция на Парламента от <DATE ISO="19930914">14 септември 1993 година</DATE> относно самостоятелното снабдяване и безопасността на доставките на кръв и производни продукти в Европейската общност, точка Б и точка 3, подточка i), Резолюция на Парламента от <DATE ISO="19950714">14 юли 1995 година</DATE> относно безопасността на кръвта в Европейския съюз, точка 1, Резолюция на Парламента от <DATE ISO="19960417">17 април 1996 година</DATE> относно Съобщението на Комисията относно безопасността на кръвопреливането и самостоятелното снабдяване с кръв в Европейската общност, точка 1.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>Остава все пак да се провери дали посочената цел за национално обезпечаване, разглеждана като укрепване на капацитета на населението на държава членка да удовлетворява своите потребности, независимо дали със собствени средства или чрез внос, може да обоснове принципа на приоритетно снабдяване и изискването за национален произход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>Струва ми се обаче, че тези мерки не са подходящи за преследването на тази цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>Действително, от една страна, принципът на приоритетно снабдяване и изискването за национален произход водят до ограничаване на вноса на лекарствени продукти, приготвени от взета в друга държава членка плазма. Следователно, като ограничават потенциала на този първи канал за снабдяване с кръвни продукти, посочените мерки намаляват капацитета на населението в страната да удовлетвори своите потребности.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>От друга страна, принципът на приоритетно снабдяване и изискването за национален произход нямат положително въздействие върху втория канал за снабдяване с кръвни продукти, а именно националното предлагане. Всъщност вече посочих съображенията, поради които тези мерки, които имат за цел да ориентират националното търсене към продукти, приготвени от плазма от същата страна, според мен не са в състояние да насърчават вземането на кръв на територията на страната<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. точки 122—127 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>Вследствие на това считам, че принципът на приоритетно снабдяване и изискването за национален произход не могат да бъдат обосновани с целта за национално самообезпечаване с кръвни продукти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното считам, че нарушенията на член 2, на член 23, параграфи 2 и 8 от Директива 2004/18, както и на член 34 ДФЕС, произтичащи от тези мерки, не са обосновани с оглед на целта за закрила на здравето и живота на хората съгласно член 36 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Относно ирелевантността на член 4, параграф 2 от Директива 2002/98 и на член 83 от Директива 2001/83</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155.</NO.P><TXT>Преюдициалният въпрос упоменава изрично член 4, параграф 2 от Директива 2002/98 и член 83 от Директива 2001/83. И двете разпоредби предвиждат възможността държавите членки да въвеждат по-строги изисквания или мерки от наложените с тези директиви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156.</NO.P><TXT>Поради съображения за изчерпателност бих искал да изложа накратко причините, поради които тези разпоредби са ирелевантни при обстоятелствата в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157.</NO.P><TXT>Що се отнася до Директива 2002/98, от нейния член 2, параграф 1 следва, че разпределянето на промишлено приготвени от плазма лекарствени продукти като разглежданите в главното производство не попада в приложното поле на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158.</NO.P><TXT>Както Съдът е изяснил в решение Octapharma France<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Octapharma France</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑512/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:149">EU:C:2014:149</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>[П]лазмата от цялостна кръв, която е предназначена за кръвопреливане и е приготвяна по метод, включващ промишлен процес, попада, съгласно член 109 от Директива 2001/83, в приложното поле на Директива 2002/98, що се отнася до вземането и диагностиката ѝ, и в това на Директива 2001/83, изменена с Директива 2004/27, що се отнася до нейното преработване, съхранение и разпределяне, при условие че отговаря на дефиницията за лекарствен продукт съгласно член 1, точка 2 от тази директива<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>.</P></NOTE>, вземането и диагностиката на плазма попадат в приложното поле на Директива 2002/98 дори когато протича промишлен процес, което се потвърждава от член 109 от Директива 2001/83. За сметка на това протичането на промишлен процес извежда преработването, съхранението и разпределянето на плазма извън приложното поле на Директива 2002/98.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159.</NO.P><TXT>Следователно член 4, параграф 2 от Директива 2002/98 е неприложим при обстоятелствата в главното производство, както сочат Medisanus, испанското правителство и Комисията. За това тълкуване откривам потвърждение в текста на член 4, параграф 2, второ изречение от Директива 2002/98, който гласи, че държава членка може да забрани или да ограничи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>вноса на кръв и кръвни съставки<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>. Действително тази разпоредба не би могла да се тълкува като отнасяща се до вноса на промишлено приготвени от плазма лекарствени продукти като разглежданите в главното производство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160.</NO.P><TXT>Що се отнася до Директива 2001/83, е безспорно, че разглежданите в главното производство лекарствени продукти попадат в нейното приложно поле, тъй като представляват лекарствени продукти на базата на промишлено произведени кръвни съставки. Това разрешение следва от член 2, параграф 1 от посочената директива, който определя приложното ѝ поле, както и от определенията, съдържащи се в член 1, точки 1 и 10 от нея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Octapharma France</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑512/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:149">EU:C:2014:149</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161.</NO.P><TXT>Член 83 от Директива 2001/83 се съдържа в дял VII от тази директива, който въвежда определени задължителни изисквания за упражняването на дейности по дистрибуция на едро и посредничество в областта на лекарствените продукти. По-специално, член 77 задължава държавите членки да въведат изискване за разрешение за дистрибуцията на едро, условията за предоставяне на което са определени в членове 79 и 80.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162.</NO.P><TXT>Именно в този контекст трябва да се тълкува член 83 от Директива 2001/83, който дава възможност на държавите членки да наложат по-строги мерки по отношение на продавачите на едро при дистрибуцията на определени лекарствени продукти, сред които и тези на базата на кръв. Всъщност този член визира само условията за извършване на дистрибуция на едро, произтичащи от разпоредбите на дял VII от посочената директива, които могат да се допълват с други задължения, определени от държавите членки, както потвърждава съображение 38 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163.</NO.P><TXT>Принципът на приоритетно снабдяване и изискването за национален произход обаче не се отнасят до условията за извършване на дистрибуция на едро на лекарствени продукти на базата на кръв, а до условията, при които такива лекарствени продукти могат да се внасят от друга държава членка. Следователно член 83 от Директива 2001/83 е ирелевантен при обстоятелствата в главното производство, както основателно сочат Medisanus, словенското и испанското правителство, а също така и Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164.</NO.P><TXT>От изложеното следва, че нито член 4, параграф 2 от Директива 2002/98, нито член 83 от Директива 2001/83 са релевантни при обстоятелствата в главното производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното предлагам на Съда да отговори по следния начин на преюдициалния въпрос на Državna revizijska komisija za revizijo postopkov oddaje javnih naročil (Национална комисия за преразглеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки, Словения):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>Членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава вноса на лекарствени продукти, приготвени от плазма, взета в друга държава членка, само ако лекарствените продукти, приготвени от плазма, взета на територията на страната, не дават възможност да се задоволят потребностите на населението в страната, и</P></ITEM><ITEM><P>член 2 и член 23, параграфи 2 и 8 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, както и членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат клауза, изискваща в съответствие с тази национална правна уредба лекарствените продукти, предмет на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка, да бъдат приготвяни от взета на територията на страната плазма<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>.</P></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>