(1)

Таваните на цените на дребно за съобщителни услуги в рамките на ЕС, установени в член 5а, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2120, които влязоха в сила във всички държави членки на 15 май 2019 г., бяха определени на равнище, което позволи на доставчиците на обществено достъпни междуличностни съобщителни услуги с номер да възстановяват разходите си, като по този начин се гарантира пропорционална намеса както на пазара на мобилни, така и на фиксирани съобщителни услуги. Тези мерки, чийто срок на действие трябваше да изтече на 14 май 2024 г. съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2015/2120, изменен с Регламент (ЕС) 2018/1971 на Европейския парламент и на Съвета (2), имаха за цел да се гарантира, че на потребителите не се начисляват прекомерни цени за съобщителни услуги в рамките на ЕС.

(2)

С член 10, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2015/2120 прилагането на пределните цени на дребно за съобщителни услуги в рамките на ЕС беше удължено до 30 юни 2032 г. Съгласно член 5а, параграф 9 от същия регламент до 30 юни 2027 г. Комисията следва да преразгледа член 5а и, ако е целесъобразно, може да реши да представи законодателно предложение с оглед на неговото изменение.

(3)

Съгласно член 5а, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2015/2120 доставчиците, които доброволно решат да не прилагат различни потребителски цени на дребно за националните съобщителни услуги и съобщителните услуги в рамките на ЕС, се освобождават от прилагането на максималните пределни цени на дребно, определени за съобщителните услуги в рамките на ЕС, при спазване на политика за справедливо ползване. В такъв случай те трябва да бъдат освободени от регулирани цени за съобщителните услуги в рамките на ЕС. Политиката за справедливо ползване е предпазна мярка, която следва да позволи на доставчиците да се отклоняват от сближените цени и да прилагат допълнителни такси, ако потребителите използват съобщителните услуги в рамките на ЕС в нарушение на условията, които доставчикът е установил, за да определи типичното ползване на съобщителни услуги в рамките на ЕС в дадена държава членка.

(4)

Първо, в условията, определящи типичното ползване, следва да се определят обеми на съобщителни услуги в рамките на ЕС, които позволяват на потребителите да консумират определен брой единици за повиквания и SMS съобщения в рамките на ЕС, начислявани на приложимите национални цени на дребно, които са в съответствие с техните съответни тарифни планове и са достатъчни да обхванат широк спектър от модели на ползване от потребителите, включително по-специално потребители с относително високо потребление на съобщителни услуги в рамките на ЕС на месец, които продължават да разчитат на традиционни съобщителни услуги като телефонни повиквания или SMS съобщения. Второ, условията, определящи типичното ползване, следва да посочват периода на тяхното прилагане. Този определен период на прилагане следва да бъде равен най-малко на един период на фактуриране, но може да се удължи до няколко периода на фактуриране, определени от доставчика. Доставчиците могат да определят ограничения за обема на потреблението, приложими за един или няколко периода в рамките на периода на прилагане. Трето, едни и същи условия, определящи типичното ползване, следва да се прилагат за всички тарифни планове на доставчика в дадена държава членка.

(5)

Политиката за справедливо ползване следва, от една страна, да предоставя на потребителите подходящи обеми повиквания и SMS съобщения в рамките на ЕС и, от друга страна, да позволява бъдещи корекции въз основа на пазарните условия и потребителските навици. Типичното ползване на повиквания и SMS съобщения в рамките на ЕС може да варира, наред с другото, в зависимост от вида на потребителя, доставчика или държавата членка.

(6)

Поради това условията на типично ползване следва да позволяват на доставчиците достатъчно възможности за гъвкавост, за да определят политика за справедливо ползване, която смятат за подходяща и която е в съответствие с настоящия регламент за изпълнение, и същевременно да позволяват бъдещи корекции въз основа на пазарните условия и навиците на потребителите.

(7)

Съобщителните услуги в рамките на ЕС се различават по своето естество от роуминга и предназначението им е различно. За разлика от съобщителните услуги в рамките на ЕС, регулираният роуминг е трансгранична услуга, предназначена за периодично пътуване, а не за постоянно ползване. Поради това роумингът е изложен на риск от неправилно ползване или злоупотреба за цели, различни от предвидените, а съобщителните услуги в рамките на ЕС са изложени на риск от ползване, което е надхвърля типичното. Следователно понятието ползване на съобщителни услуги в рамките на ЕС, което надхвърля типичното, се различава от понятието „злоупотреба или неправилно използване“ на роуминг услуги на дребно на национални цени, както е определено в член 5 от Регламент (ЕС) 2022/612 на Европейския парламент и на Съвета (3), което се отнася до използването на регулирани роуминг услуги на дребно от роуминг клиенти в държава членка, различна от тази на техния местен доставчик, за цели, различни от периодично пътуване, и спрямо които може да се приложи политика за справедливо ползване.

(8)

Политиката за справедливо ползване не следва да засяга правото на доставчиците да предприемат мерки за борба с измамите, ако доброволното решение да не прилагат цени на дребно по отношение на потребителите за съобщителни услуги в рамките на ЕС, различни от тези за вътрешни съобщителни услуги, води до измамнически практики. На доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги следва да бъде разрешено да откриват и предотвратяват използването от трети страни на политиката за справедливо ползване за ценови арбитраж с цел икономическо предимство (например измами при международно споделяне на приходи, злоупотреба със SIM карти). Подобни мерки следва да бъдат пропорционални и могат да включват, наред с другото, наблюдение на моделите на движение с цел откриване на аномалии, които могат да показват измама или злоупотреба, или временно спиране на услугата до проверка на използването.

(9)

Същевременно потребителите следва да бъдат защитени от мерки, които могат да засегнат по какъвто и да е начин способността им да използват съобщителни услуги в рамките на ЕС. В това отношение са приложими всички права на потребителите, произтичащи от Директива № 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) относно правата на потребителите. В съответствие с член 102 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (5) договорните клаузи, предвиждащи политика за справедливо ползване, трябва да бъдат ясно съобщени на потребителите, преди да започне прилагането им.

(10)

Освен това, преди потреблението на съобщителни услуги в рамките на ЕС от страна на потребителя да надхвърли типичното ползване, доставчиците следва да предупреждават потребителите за такова ползване по начина, който е описан предварително в договора на потребителя. Във всеки случай тези мерки следва да сведат до минимум административната тежест за потребителите и да ограничат броя на ненужните предупреждения.

(11)

За целите на настоящия акт „потребители“ следва да се разбира съгласно определението в член 2, параграф 15 от Директива (ЕС) 2018/1972.

(12)

В съответствие с член 5а, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2015/2120 беше проведена консултация с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.

(13)

Комитетът по съобщенията, създаден съгласно член 118, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/1972, не е представил становище в определения от неговия председател срок.