<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<!DOCTYPE A_Doc_Ref SYSTEM "ARR.dtd">
<A_Doc_Ref A_Langue="bg" A_Version_doc="4.0" A_Debut_ID="BG62015J0256">
   <Properties>
      <Property name="Annee">2015</Property>
      <Property name="NumSuite">0001</Property>
      <Property name="TypeProc">P</Property>
      <Property name="NumProc">1</Property>
      <Property name="Gendoc_Vademecum">0</Property>
      <Property name="EP_Version">0</Property>
      <Property name="Canevas3_Vademecum">0</Property>
      <Property name="Vademecum">0</Property>
      <Property name="ReadyToPublish">OK</Property>
      <Property name="Created">Canevas 3.9.0</Property>
      <Property name="Formation">C</Property>
      <Property name="Juridiction">C</Property>
      <Property name="Langue">BG</Property>
      <Property name="TypeDoc">ARR</Property>
      <Property name="NumeroOrdre">0256</Property>
      <Property name="NatureAff">RP</Property>
      <Property name="MessInFileNumber"/>
      <Property name="DtFilename"/>
      <Property name="CreatedFrom">Referentiel</Property>
      <Property name="EP_Mode">0</Property>
      <Property name="EP_ModeText">DEF</Property>
      <Property name="EP_Titre1"/>
      <Property name="EP_Titre2"/>
      <Property name="EP_Titre3"/>
      <Property name="EP_Mention_Texte">Texte pour publication</Property>
      <Property name="EP_IsMention_Texte"/>
      <Property name="NEW"/>
      <Property name="FileDoc"/>
      <Property name="TypeOrd"/>
      <Property name="TOC_Position_NotVademecum">0</Property>
      <Property name="LitFilePath"/>
      <Property name="FootNotes"/>
      <Property name="EP_Titre0"/>
      <Property name="EP_FormJug_Footer"/>
      <Property name="EP_FormJug_ID"/>
      <Property name="EP_FormJug_Texte"/>
      <Property name="Filename">TRA-DOC-BG-ARRET-C-0256-2015-201610314-07_00</Property>
      <Property name="QuotationMark_Open">„</Property>
      <Property name="QuotationMark_Close">“</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML retours Gendoc</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Program Files\Doc2XML\XML\SeveurGENDOC.xml</Property>
      <Property name="watch">R:\flux_Publication\conversion\Canevas\in\</Property>
   </Properties>
   <A_Header_Gauche>
      <blockquote id="A010000000">
         <para style="header" id="A150000000">tmilcjeРЕШЕНИЕ ОТ 15.12.16 г. — ДЕЛО C‑256/15</para>
      </blockquote>
   </A_Header_Gauche>
   <A_Header_Droit>
      <blockquote id="A010000001">
         <para style="header" id="A150000001">NEMEC</para>
      </blockquote>
   </A_Header_Droit>
   <A_Footer_Gauche>
      <blockquote id="A010000002">
         <para style="footer" id="A150000002">I - 14<emphasis role="tab" id="A400000000"/>
         </para>
      </blockquote>
   </A_Footer_Gauche>
   <A_Footer_Droit>
      <blockquote id="A010000003">
         <para style="footer" id="A150000003">
            <emphasis role="tab" id="A400000001"/>
            <emphasis role="tab" id="A400000002"/>I - 13</para>
      </blockquote>
   </A_Footer_Droit>
   <Affaire>
      <Introduction>
         <section id="A000000000">
            <para style="19Centre" id="A150000004">РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)</para>
            <para style="19Centre" id="A150000005">15 декември 2016 година<footnote role="fNote" id="A110000000">
                  <number>*</number>
                  <para style="42FootnoteLangue" id="A150000006"> Език на производството: словенски.</para>
               </footnote>
            </para>
            <para style="71Indicateur" id="A150000007">
               <phrase role="QuotationMark_Open" id="A410000000">„</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000001">Преюдициално запитване </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000002">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000003"> Директива 2000/35/ЕО </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000004">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000005"> Борбата със забавяне на плащанията </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000006">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000007"> Компетентност на Съда </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000008">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000009"> Сделка, сключена преди присъединяването на Република Словения към Европейския съюз </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000010">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000011"> Приложно поле </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000012">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000013"> Понятие за търговска сделка </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000014">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000015"> Понятие за предприятие </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000016">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000017"> Максимален размер на лихвите за забава</phrase>
               <phrase role="QuotationMark_Close" id="A410000018">“</phrase>
            </para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000008">По дело C‑256/15</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000009">с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Vrhovno sodišče (Върховен съд, Словения) с акт от 19 март 2015 г., постъпил в Съда на 1 юни 2015 г., в рамките на производство по дело</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000010">
               <emphasis role="bold" id="A400000003">Drago Nemec</emphasis>
            </para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000011">срещу</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000012">
               <emphasis role="bold" id="A400000004">Republika Slovenija</emphasis>,</para>
            <para style="19Centre" id="A150000013">СЪДЪТ (пети състав),</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000014">състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, A. Tizzano (докладчик), заместник-председател на Съда, M. Berger, A. Borg Barthet и E. Levits, съдии,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000015">генерален адвокат : M. Bobek,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000016">секретар: М. Aleksejev, администратор,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000017">предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 май 2016 г.,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000018">като има предвид становищата, представени:</para>
            <itemizedlist id="A030000000">
               <listitem id="A060000000">
                  <blockquote id="A010000004">
                     <title id="A210000000">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000019">за словенското правителство, от N. Pintar Gosenca и A. Vran, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000001">
                  <blockquote id="A010000005">
                     <title id="A210000001">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000020">за латвийското правителство, от A. Bogdanova и I. Kalniņš, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000002">
                  <blockquote id="A010000006">
                     <title id="A210000002">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000021">за Европейската комисия, от М. Šimerdová и M. Žebre, в качеството на представители, </para>
                  </blockquote>
               </listitem>
            </itemizedlist>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000022">след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 28 юли 2016 г.,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000023">постанови настоящото</para>
         </section>
      </Introduction>
      <A_Motif>
         <section id="B000000000">
            <para style="75Debutdesmotifs" id="B150000000">
               <emphasis role="bold" id="B400000000">Решение</emphasis>
            </para>
            <blockquote id="B010000000">
               <title id="B210000000">
                  <number>1</number>
               </title>
               <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000001">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (OВ L 200, стр. 35; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 226).</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000001">
               <title id="B210000001">
                  <number>2</number>
               </title>
               <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000002">Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Drago Nemec и Republika Slovenija (Република Словения) по повод искане за обезщетение за вреди, които той твърди, че е претърпял поради твърдяното несъвместимост на националната правна уредба с Директива 2000/35.</para>
            </blockquote>
            <section id="B000000001">
               <title style="04Titre1" id="B200000000">
                  <titlecontent id="B300000000">
                     <emphasis role="bold" id="B400000001">Правна уредба</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <section id="B000000002">
                  <title style="05Titre2" id="B200000001">
                     <titlecontent id="B300000001">
                        <emphasis role="italc" id="B400000002">Правото на Съюза</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <section id="B000000003">
                     <title style="06Titre3" id="B200000002">
                        <titlecontent id="B300000002">Актът за присъединяване от 2003 г.</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000002">
                        <title id="B210000002">
                           <number>3</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000003">Член 20 от Акта относно условията на присъединяване на Чешката Република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ, L 236, 2003 г., стр. 33, наричан по-нататък „Актът за присъединяване от 2003 г.“) гласи:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000004">„От датата на присъединяване разпоредбите на Учредителните договори и актовете, приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за новите държави членки и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в посочените договори и в настоящия акт.“</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000003">
                        <title id="B210000003">
                           <number>4</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000005">Член 54 от посочения акт предвижда:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000006">„Новите държави членки привеждат в действие необходимите мерки, за да се съобразят, от датата на присъединяване, с разпоредбите на директивите и решенията по смисъла на член 249 от Договора за ЕО и член 161 от Договора за Евратом, освен ако не е предвиден друг срок за това в приложенията по смисъла на член 24, или която и да е друга разпоредба на настоящия акт или неговите приложения“.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000004">
                     <title style="06Titre3" id="B200000003">
                        <titlecontent id="B300000003">Директива 2000/35</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000004">
                        <title id="B210000004">
                           <number>5</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000007">Съображения 7, 9, 10, 13 и16 от Директива 2000/35 гласят:</para>
                        <blockquote id="B010000005">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000008">„(7)<emphasis role="tab" id="B400000003"/>Сериозно административно и финансово бреме тежи на предприятията, в частност на малките и средните, поради крайно дългите срокове на плащане и на забавата за плащане. Освен това, тези проблеми представляват една от основните причини за неплатежоспособност, заплашваща оцеляването на предприятията, и водят до загуба на много работни места.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000006">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000009">[…]</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000007">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000010">(9)<emphasis role="tab" id="B400000004"/>Съществуващите различия между държавите членки по отношение на правилата и практиките за плащане представляват препятствие за нормалното функциониране на вътрешния пазар.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000008">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000011">(10)<emphasis role="tab" id="B400000005"/>Ефектът от това е значително ограничаване на търговските сделки между държавите членки. Това е в противоречие с член 14 от Договора, защото е желателно предприемачите да могат да търгуват своите продукти в целия вътрешен пазар при условия, които гарантират, че трансграничните сделки не представляват по-голям риск от продажбите вътре в държава членка. […]</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000009">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000012">[…]</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000010">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000013">(13)<emphasis role="tab" id="B400000006"/>Следва да се ограничи обхватът на настоящата директива до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, и да не се уреждат сделките, извършвани с потребителите, нито лихвите във връзка с други видове плащания, например плащанията, извършвани по силата на законодателството за чековете и полиците, или плащанията, извършвани в рамките на обезщетения за щети, включително тези, извършвани от застрахователните компании.</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000011">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000014">[…]</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000012">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000015">(16)<emphasis role="tab" id="B400000007"/>Забавата за плащане представлява нарушение на договора, което е станало финансово привлекателно за длъжниците в повечето държави членки поради ниските лихви за забава и/или бавната процедура на обжалване. Необходими са решителни промени[…], за да се обърне тази тенденция и да се направи така че последствията от нарушенията на сроковете на плащане да бъдат такива, че да обезсърчат тази практика“.</para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000013">
                        <title id="B210000005">
                           <number>6</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000016">Член 1 от посочената директива, който определя приложното ѝ поле, гласи:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000017">„Настоящата директива се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000014">
                        <title id="B210000006">
                           <number>7</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000018">Член 2, точка 1 от тази директива предвижда:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000019">„По смисъла на настоящата директива:</para>
                        <blockquote id="B010000015">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000020">1)<emphasis role="tab" id="B400000008"/>„търговски сделки“ е всяка сделка между предприятия или между предприятия и държавни органи, която води до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение;</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000016">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000021">[…]</para>
                           <blockquote id="B010000017">
                              <para style="10Marge1" id="B150000022">„предприятие“ е всяка организация, участваща в упражняването на независима икономическа или професионална дейност, дори когато тази дейност се упражнява само от едно лице“.</para>
                           </blockquote>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000018">
                        <title id="B210000007">
                           <number>8</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000023">Член 3 от Директива 2000/35 е озаглавен „Лихва за забава за плащане“ и параграф 1 от него гласи:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000024">„Държавите членки следят за това:</para>
                        <blockquote id="B010000019">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000025">a)<emphasis role="tab" id="B400000009"/>лихвите по смисъла на буква г) да стават дължими от деня, следващ датата на плащане или изтичането на срока на плащане, определен в договора;</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000020">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000026">[…]</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000021">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000027">в)<emphasis role="tab" id="B400000010"/>кредиторът е в правото си да изисква лихви за забава, доколкото:</para>
                           <blockquote id="B010000022">
                              <para style="11Marge1avecretrait" id="B150000028">i)<emphasis role="tab" id="B400000011"/>той е изпълнил своите задължения по договор или по закон;</para>
                           </blockquote>
                           <blockquote id="B010000023">
                              <para style="11Marge1avecretrait" id="B150000029">ii)<emphasis role="tab" id="B400000012"/>той не е получил дължимата сума в срок, освен ако длъжникът е отговорен за забавата.</para>
                           </blockquote>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000024">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000030">г)<emphasis role="tab" id="B400000013"/>лихвеният процент за забава на плащане („законен процент“), който длъжникът е длъжен да плати, представлява сбор от лихвения процент, използван от Европейската централна банка при последната ѝ основна операция по рефинансиране, извършена преди първия календарен ден на въпросното полугодие („основен процент“) и най-малко седем пункта […], освен ако друго не е предвидено в договора. За държава членка, която не участва в третия етап на икономическия и валутен съюз, основният процент по-горе е равностойният основен процент, определен от нейната национална централна банка. […]</para>
                        </blockquote>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000031">[…]“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000025">
                        <title id="B210000008">
                           <number>9</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000032">Член 6 от посочената директива гласи следното:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000033">„1.<emphasis role="tab" id="B400000014"/>Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 8 август 2002 г. […]</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000034">[…]</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000035">3.<emphasis role="tab" id="B400000015"/>При транспонирането на настоящата директива държавите членки могат да изключат:</para>
                        <blockquote id="B010000026">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000036">[…]</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000027">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000037">б)<emphasis role="tab" id="B400000016"/>договорите, които са сключени преди 8 август 2002 г. […] </para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000028">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000038">[…]“.</para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
                  </section>
               </section>
               <section id="B000000005">
                  <title style="05Titre2" id="B200000004">
                     <titlecontent id="B300000004">
                        <emphasis role="italc" id="B400000017">Словенското право</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <section id="B000000006">
                     <title style="06Titre3" id="B200000005">
                        <titlecontent id="B300000005">Разпоредбите относно плащането на лихви за забава </titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000029">
                        <title id="B210000009">
                           <number>10</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000039">Съгласно член 277, параграф 1 от Zakon o obligacijskih razmerjih (Закон за договорните задължения) длъжникът на вземане е длъжен да плати на кредитора наред с главницата лихви за забава, ако не е платил на падежа дължимата сума по вземането.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000030">
                        <title id="B210000010">
                           <number>11</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000040">Считано от 1 януари 2002 г., посоченият закон е заменен с Obligacijski zakonik (Кодекс на задълженията и договорите, наричан по-нататък „OZ“). В посочения кодекс по същество е възпроизведена цитираната в предходната точка от настоящото решение разпоредба, а в член 376 от него е въведена нова разпоредба, съгласно която лихвите за забава спират да текат, когато размерът на натрупаните, но непогасени лихви достигне размера на главницата (наричана по-нататък „принципът ne ultra alterum tantum“).</para>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000007">
                     <title style="06Titre3" id="B200000006">
                        <titlecontent id="B300000006">Разпоредбите относно занаятите</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000031">
                        <title id="B210000011">
                           <number>12</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000041">От акта за преюдициално запитване следва, че към момента на настъпването на обстоятелствата от значение в главното производство през юни 1993 г. упражняването на независима икономическа дейност от физическо лице се урежда от Obrtni Zakon (Закон за занаятите), в действащата тогава редакция. По силата на посочения закон, който впоследствие е изменен, за да може дадено физическо лице да извършва самостоятелно икономическа дейност като занаятчия, то трябва да притежава издадено от компетентния орган разрешение, в което се посочва областта на съответната дейност. </para>
                     </blockquote>
                  </section>
               </section>
            </section>
            <section id="B000000008">
               <title style="04Titre1" id="B200000007">
                  <titlecontent id="B300000007">
                     <emphasis role="bold" id="B400000018">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000032">
                  <title id="B210000012">
                     <number>13</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000042">От 8 декември 1989 г. г‑н Nemec притежава разрешение да извършва самостоятелно като занаятчия шлосерска и заваръчна дейност. През м. юни 1993 г. той сключва договор с Gasilsko Društvo в Murska Sobota (Сдружение на пожарникари доброволци в Мурска Собота, наричано по-нататък „сдружението“) договор, по силата на който отдава под наем на сдружението цистерна, предназначена за превоз на вода в период на суша. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000033">
                  <title id="B210000013">
                     <number>14</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000043">През 1996 г. г‑н Nemec предявява иск срещу сдружението, като иска то да бъде осъдено да му плати сумата 17 669,51 EUR на основание на посочения договор. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000034">
                  <title id="B210000014">
                     <number>15</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000044">С решение от 17 декември 2010 г. Višje sodišče v Mariboru (Апелативен съд Марибор, Словения) осъжда сдружението да плати сумата 15 061,44 EUR, заедно със законните лихви за забава за периода от 25 март 1996 г. до 31 декември 2001 г. Посочената юрисдикция обаче отхвърля искането за плащане на лихви за забава, считано от 1 януари 2002 г., датата, на която е влязъл в сила принципът ne ultra alterum tantum. Наистина, размерът на дължимите към 31 декември 2001 г. лихви вече е надхвърлял главницата. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000035">
                  <title id="B210000015">
                     <number>16</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000045">На 18 май 2010 г. сдружението заплаща сумата, дължима по силата на посоченото решение. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000036">
                  <title id="B210000016">
                     <number>17</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000046">Тъй като счита, че принципът ne ultra alterum tantum е несъвместим с Директива 2000/35 и че поради това Višje sodišče v Mariboru (Апелативен съд Марибор) неправилно е отхвърлил неговото искане за заплащане на лихви за забава за периода от 1 януари 2002 г. до 18 май 2010 г., г‑н M. Nemec предявява срещу Република Словения иск за обезщетение на вредите, претърпени поради така твърдяната несъвместимост. След като първоинстанционният съд отхвърля посочения иск с решение от 18 май 2011 г., което е потвърдено в производството по обжалване на 24 януари 2012 г., на основание че посочената директива не се прилагала спрямо фактите в главното производство, г‑н Nemec подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция, Vrhovno sodišče (Върховен съд, Словения).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000037">
                  <title id="B210000017">
                     <number>18</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000047">Посочената юрисдикция изразява съмнения относно въпроса дали разглежданият в главното производство договор попада в обхвата ratione materiae на Директива 2000/35. По-специално тя си поставя въпроса дали г‑н Nemec е сключил посочения договор в качеството на „предприятие“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директивата, т.е. в качеството на организация, която упражнява независима икономическа или професионална дейност, поради което посоченият договор представлявал „търговска сделка“ по смисъла на същата разпоредба и следователно попадал в обхвата на посочената директива. Всъщност, макар разглежданият в главното производство договор да се отнася до икономическа дейност и да е довел до издаването на фактура, той все пак не се отнася до шлосерска и заваръчна дейност, за които г‑н Nemec разполага с разрешение да упражнява самостоятелно професията си като занаятчия. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000038">
                  <title id="B210000018">
                     <number>19</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000048">Ако отговорът е положителен, запитващата юрисдикция си поставя и въпроса относно съвместимостта с Директива 2000/35 на принципа ne ultra alterum tantum prévue, предвиден в член 376 от OZ. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000039">
                  <title id="B210000019">
                     <number>20</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000049">При тези обстоятелства Vrhovno sodišče (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</para>
                  <blockquote id="B010000040">
                     <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000050">„1)<emphasis role="tab" id="B400000019"/>Трябва ли разпоредбата на член 2, точка 1, трето изречение от Директива 2000/35 да се тълкува в смисъл, че в рамките на система, в която на физическо лице се издава разрешение, за да извършва икономическа дейност, като в разрешението се посочва дейността, за която то се издава, не е налице предприятие, а следователно и търговска сделка по смисъла на посочената разпоредба от директивата, когато правната сделка, по която е възникнала забава при плащането, се отнася до дейност извън обхвата на разрешението?</para>
                  </blockquote>
                  <para style="02AlineaAltA" id="B150000051">При отрицателен отговор […]</para>
                  <blockquote id="B010000041">
                     <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000052">2)<emphasis role="tab" id="B400000020"/>Трябва ли разпоредбата на член 2, точка 1, трето изречение от Директива 2000/35 да се тълкува в смисъл, че физическо лице се счита за предприятие, а правната сделка, по която е налице забава при плащането, представлява търговска сделка по смисъла на посочената разпоредба, когато става въпрос за правна сделка, която не попада в обхвата на регистрираната дейност на това физическо лице, а произтича от дейност, която по естеството си може да е икономическа дейност, и за сделката е издадена фактура? и</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000042">
                     <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000053">3)<emphasis role="tab" id="B400000021"/>Противоречи ли на разпоредбите на Директива 2000/35 принципът, че лихвите за забава спират да текат, когато размерът на начислените и неплатени лихви достигне размера на главницата (принцип ne ultra alterum tantum)?“.</para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000009">
               <title style="04Titre1" id="B200000008">
                  <titlecontent id="B300000008">
                     <emphasis role="bold" id="B400000022">Относно компетентността на Съда</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000043">
                  <title id="B210000020">
                     <number>21</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000054">Словенското правителство и Европейската комисия изтъкват в заседанието пред Съда, че той не разполага с компетентност да отговори на въпросите, поставени от запитващата юрисдикция. Всъщност спорът по главното производство имал за предмет положение, което датира от преди присъединяването на Република Словения към Европейския съюз на 1 май 2004 г. и което е породило всичките си последици преди посочената дата.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000044">
                  <title id="B210000021">
                     <number>22</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000055">Следва да се отбележи в това отношение, че разглежданият в главното производство договор несъмнено е сключен през м. юни 1993 г. и че настоящото дело следователно е последица от положение, възникнало преди присъединяването на Република Словения към Съюза. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000045">
                  <title id="B210000022">
                     <number>23</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000056">Това положение обаче продължава да поражда последици след присъединяването. Всъщност непогасяването на главното вземане, което е породило исканите от г‑н Nemec лихви за забава, е продължило до 18 май 2010 г. — датата, на която сдружението е изпълнило задължението за плащане, а предявеният от г‑н Nemec иск има за цел именно получаването на обезщетение за вредите, които той твърди, че е претърпял поради обстоятелството, че Višje sodišče v Mariboru (Апелативен съд Марибор) е отхвърлил неговото искане за заплащане на посочените лихви за периода от 1 януари 2002 г. до 18 май 2010 г. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000046">
                  <title id="B210000023">
                     <number>24</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000057">Съгласно членове 2 и 54 от Акта за присъединяване от 2003 г. обаче разпоредбите на Учредителните договори и актовете, приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за новите държави членки и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в посочените договори и в този акт.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000047">
                  <title id="B210000024">
                     <number>25</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000058">Освен това в съответствие с трайната практика на Съда, ако не е предвидено друго, новата норма се прилага незабавно спрямо бъдещите последици на положение, създадено при действието на предходната норма. Съгласно този принцип Съдът е постановил, че ако в Акта относно условията на присъединяването на дадена държава членка липсва специална разпоредба по отношение на прилагането на разпоредба от правото на Съюза, трябва да се приеме, че същата се прилага незабавно и обвързва тази държава членка от датата на присъединяването ѝ към Съюза, така че се прилага по отношение на бъдещите правни последици на положения, възникнали преди присъединяването (вж. в този смисъл решения от 12 ноември 2009 г., Elektrownia Pątnów II, C‑441/08, EU:C:2009:698, т. 32, от 22 декември 2010 г., Комисия/П<emphasis role="und" id="B400000023">олша</emphasis>, C‑385/08, непубликувано, EU:C:2010:801, т. 29, както и от 21 декември 2011 г., Ziolkowski и Szeja, C‑424/10 и C‑425/10, EU:C:2011:866, т. 57). </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000048">
                  <title id="B210000025">
                     <number>26</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000059">По отношение по-специално на Директива 2000/35 Актът за присъединяване от 2003 г. не съдържа никаква специална разпоредба във връзка с прилагането на посочената директива спрямо Република Словения. Следователно тя е станала незабавно приложима и обвързва посочената държава членка, считано от датата на нейното присъединяване към Съюза, и от тази дата може да се прилага към бъдещите последици, породени или възникнали преди присъединяването, както разглежданите в главното производство. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000049">
                  <title id="B210000026">
                     <number>27</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000060">От изложеното по-горе следва, че тъй като правото на Съюза се прилага към спора по главното производство, Съдът е компетентен да отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси.</para>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000010">
               <title style="04Titre1" id="B200000009">
                  <titlecontent id="B300000009">
                     <emphasis role="bold" id="B400000024">По преюдициалните въпроси</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <section id="B000000011">
                  <title style="05Titre2" id="B200000010">
                     <titlecontent id="B300000010">
                        <emphasis role="italc" id="B400000025">По първите два въпроса</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000050">
                     <title id="B210000027">
                        <number>28</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000061">Със първите си два въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 2, точка 1 от Директива 2000/35 трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което притежава разрешение да упражнява самостоятелно дейност като занаятчия, трябва да се счита за „предприятие“ по смисъла на посочената разпоредба, поради което сключената от него сделка с трето лице представлява „търговска сделка“ по смисъла на същата разпоредба, при положение че макар да не попада в обхвата на дейностите, посочени в разрешението, тази сделка се отнася до икономическа дейност. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000051">
                     <title id="B210000028">
                        <number>29</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000062">За да се отговори на поставените въпроси, следва в самото начало да се уточни, че макар съгласно член 6, параграф 3, буква б) от Директива 2000/35 при транспонирането на настоящата директива държавите членки да могат да изключат от нейния обхват договорите, които са сключени преди 8 август 2002 г., от акта за преюдициално запитване обаче следва, че Република Словения не е използвала тази възможност, като словенското правителство потвърди това обстоятелство в заседанието пред Съда.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000052">
                     <title id="B210000029">
                        <number>30</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000063">Във връзка с поставените въпроси следва да се напомни, че съгласно член 1 от Директива 2000/35 тя се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки. Член 2, параграф 1, първа алинея от посочената директива определя понятието „търговска сделка“ като всяка сделка между предприятия или между предприятия и държавни органи, която води до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение, като съображение 13 от директивата уточнява в това отношение, че от посоченото понятие са изключени обаче сделките, извършвани с потребителите. По силата на член 2, точка 1, трето изречение от същата директива „предприятие“ по смисъла на директивата е всяка организация, участваща в упражняването на независима икономическа или професионална дейност, дори когато тази дейност се упражнява само от едно лице.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000053">
                     <title id="B210000030">
                        <number>31</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000064">Освен това от съображения 7, 10 и 16 от Директива 2000/35 следва, че тя има за цел да подобри нормалното функциониране на вътрешния пазар, закриляйки търговците, и по-специално малките и средните предприятия, от забава в плащанията. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000054">
                     <title id="B210000031">
                        <number>32</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000065">Така, посочената директива не е предназначена да се прилага спрямо всяка сделка, която води до доставки на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение, по-специално спрямо всички такива сделки, сключени конкретно от частните лица в ежедневието.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000055">
                     <title id="B210000032">
                        <number>33</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000066">Следователно не е достатъчно едно лице да сключи сделка, която се отнася до икономическа дейност, като отдаването под наем на дадена вещ на трето лице, за да попадне в обхвата на понятието „предприятие“ и за да бъде квалифицирана тази сделка като „търговска“ по смисъла на член 2, точка 1 от посочената директива. Необходимо е още това лице да действа като организация в рамките на тази дейност или в рамките на независима професионална дейност. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000056">
                     <title id="B210000033">
                        <number>34</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000067">Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 82 от своето заключение, това изискване предполага, че независимо от правноорганизационната му форма и правния му статут съгласно националното право, посоченото лице извършва тази дейност организирано и постоянно, като тази дейност следователно не може да се ограничава до конкретна отделна престация, както и че съответната сделка се вписва в контекста на посочената дейност.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000057">
                     <title id="B210000034">
                        <number>35</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000068">От една страна обаче, противно на твърденията на Комисията, от член 2, точка 1 от Директива 2000/35 не следва, че разглежданата дейност задължително трябва да бъде главната икономическа или професионална дейност на съответното лице или да бъде свързана с нея.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000058">
                     <title id="B210000035">
                        <number>36</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000069">От друга страна, противно на твърденията на словенското правителство и Комисията, квалификацията на дадено лице като „предприятие“ по смисъла на посочената разпоредба не може да зависи от издаването от страна на компетентните национални органи на разрешение за извършването на съответната дейност.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000059">
                     <title id="B210000036">
                        <number>37</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000070">Така, в рамките на национална система, в която извършването от страна на физическо лице на икономическа или професионална дейност самостоятелно като занаятчия или търговец е обусловено от издаването на разрешение, физическо лице, което притежава такова разрешение, не може да бъде изключено от понятието „предприятие“, а сделките, които то сключва — от понятието за „търговска сделка“ само на основание че посочените сделки се отнасят до независима икономическа или професионална дейност, която е различна от посочената в разрешението, или се вписват в рамките на независима икономическа или професионална дейност, която е по-широка от последната. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000060">
                     <title id="B210000037">
                        <number>38</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000071">Всъщност, всяко тълкуване в противоположния смисъл би имало за последица обхватът на тези понятия да се постави в зависимост от всеки национален правен ред, и по-специално от установената от всяка държава членка система за упражняването на независима икономическа или професионална дейност. От изискванията за еднаквото прилагане на правото на Съюза и от принципа на равенство следва обаче, че при липсата на препращане в член 2, точка 1 от Директива 2000/35 към националното право понятията „предприятие“ и „търговска сделка“ трябва да получат самостоятелно и еднакво тълкуване (вж. по аналогия решение от 29 септември 2015 г., Gmina Wrocław, C‑276/14, EU:C:2015:635, т. 25 и цитираната съдебна практика).</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000061">
                     <title id="B210000038">
                        <number>39</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000072">Освен това, както посочва генералният адвокат в точка 90 от своето заключение, всяко тълкуване, което има за последица обхватът на понятието „предприятие“, а следователно и обхватът ratione personae и ratione materiae на Директива 2000/35 да се поставят в зависимост от предоставянето от страна на компетентните органи на държава членка на разрешение за извършването на съответната дейност, би противоречало на преследваната с тази директива цел, произтичаща от съображение 10 от нея, да се улесняват търговските сделки между държавите членки. Всъщност, за да определят дали сключената сделка попада в обхвата на Директива 2000/35, предприятията или държавните органи на другите държави членки трябва редовно да проверяват дали тази сделка се отнася до дейностите, за които е предоставено посоченото разрешение, като това би могло да ограничи трансграничните сделки или да им попречи.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000062">
                     <title id="B210000039">
                        <number>40</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000073">Следователно, макар че обстоятелството, че съответното лице е сключило сделка в рамките на дейността, за извършването на която е получило разрешение, може да се взема предвид наред с други обстоятелства, за да се провери дали посоченото лице е действало в качеството на „предприятие“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2000/35, посоченото обстоятелство не може да е определящо. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000063">
                     <title id="B210000040">
                        <number>41</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000074">Така, трябва да се вземат предвид всички обстоятелства по конкретния случай, за да се установи дали дадено лице действа в това качество — т.е., както беше посочено в точка 34 от настоящото решение, в рамките на независима икономическа или професионална дейност, която е организирана и постоянна — и дали следователно сделките, които то сключва, имат търговски характер по смисъла на посочената разпоредба.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000064">
                     <title id="B210000041">
                        <number>42</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000075">Към тези обстоятелства се отнася по-специално фактът, че при дейността си съответното лице използва своята търговска фирма или професионалното си наименование и че сключената сделка води до издаването на фактура. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000065">
                     <title id="B210000042">
                        <number>43</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000076">С оглед на изложените съображения запитващата юрисдикция следва да установи дали в конкретния случай г‑н Nemec е сключил разглеждания в главното производство договор в качеството на „предприятие“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2000/35. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000066">
                     <title id="B210000043">
                        <number>44</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000077">По всички изложени съображения на първите два въпроса следва да се отговори, че член 2, точка 1 от Директива 2000/35 трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което притежава разрешение да упражнява самостоятелно дейност като занаятчия, трябва да се счита за „предприятие“ по смисъла на тази разпоредба, а сключената от него сделка — за „търговска сделка“ по смисъла на същата разпоредба, ако тази сделка, макар да не се отнася до посочената в разрешението дейност, се вписва в извършването на независима икономическа или професионална дейност, която е организирана и постоянна, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство с оглед на всички обстоятелства в конкретния случай. </para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000012">
                  <title style="05Titre2" id="B200000011">
                     <titlecontent id="B300000011">
                        <emphasis role="italc" id="B400000026">По третия въпрос</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000067">
                     <title id="B210000044">
                        <number>45</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000078">С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали Директива 2000/35 трябва да се тълкува в смисъл, че тя не допуска национална правна уредба като член 376 от OZ, която предвижда, че начислените, но неплатени лихви за забава спират да текат, когато техният размер достигне размера на главницата. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000068">
                     <title id="B210000045">
                        <number>46</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000079">За да се отговори на този въпрос, следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда Директива 2000/35 не извършва пълна хармонизация на всички правила относно забавата при плащанията по търговски сделки (решения от 26 октомври 2006 г., Комисия/И<emphasis role="und" id="B400000027">талия</emphasis>, C‑302/05, EU:C:2006:683, т. 23, от 3 април 2008 г., 01051 Telecom, C‑306/06, EU:C:2008:187, т. 21 и от 11 септември 2008, Caffaro, C‑265/07, EU:C:2008:496, т. 15). </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000069">
                     <title id="B210000046">
                        <number>47</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000080">По-специално посочената директива не хармонизира всички аспекти във връзка с лихвите за забава. Всъщност в член 3 от нея се уреждат само някои от тези аспекти, по-точно правото да се искат лихви в случай на забавено плащане, датата, на която лихвите са изискуеми, лихвеният процент, правото на кредитора да иска обезщетение за направените разходи по събирането на вземането вследствие на забавеното плащане, както и последиците от уговарянето на явно несправедливи договорни условия спрямо кредитора. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000070">
                     <title id="B210000047">
                        <number>48</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000081">Директива 2000/35 обаче не урежда правилата относно срока, през който текат лихвите за забава, или максималния размер на тези лихви.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000071">
                     <title id="B210000048">
                        <number>49</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000082">Следователно държавите членки могат свободно да уреждат този въпрос, при условие обаче че не е налице незачитане на целите, преследвани с Директива 2000/35 и че тя не се лишава от полезно действие (вж. по аналогия решение от 14 септември 2016 г., Pérez López, C‑16/15, EU:C:2016:679, т. 59 и цитираната съдебна практика). </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000072">
                     <title id="B210000049">
                        <number>50</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000083">В това отношение следва да се подчертае, че както следва от съображения 7 и 16 от посочената директива, тя има за цел главно да окаже възпиращо действие върху забавата при плащанията, по-специално като изключи възможността тя да бъде икономически привлекателна за длъжника, както и да защити кредиторите срещу тази забава. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000073">
                     <title id="B210000050">
                        <number>51</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000084">Подкрепяно от латвийското правителство, словенското правителство обаче поддържа, че предвиденият в член 376 от OZ принцип ne ultra alterum tantum не противоречи на тези цели. Напротив, посоченият принцип съхранявал функцията на лихвите за забава, която била именно да се насърчи длъжникът да изпълни своето задължение за плащане, а не да се даде възможност на кредитора да се обогати. Всъщност посоченият принцип позволявал да се защити кредиторът като същевременно не се допусне начислените лихви за забава да са в размер, водещ до неразумно висок дълг в тежест на длъжника и по този начин създава несправедливо и непропорционално положение между кредитора и длъжника, което може да доведе до неплатежоспособността на последния.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000074">
                     <title id="B210000051">
                        <number>52</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000085">В това отношение несъмнено следва да се подчертае, че като ограничава размера на лихвите за забава до размера на главницата, този принцип може да ограничи възпиращото действие, свързано с плащането на лихвите. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000075">
                     <title id="B210000052">
                        <number>53</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000086">При все това, от една страна, това ограничаване на размера обаче няма за последица да се постави под въпрос преследваната с Директива 2000/35 цел за защита на кредиторите, нито да тя да се лиши от полезно действие. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000076">
                     <title id="B210000053">
                        <number>54</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000087">Всъщност принципът ne ultra alterum tantum не води до ограничаване на размера на лихвите за забава, което би лишило от съдържание предвиденото в член 3, параграф 1, букви а)—в) от директивата право на кредитора да иска посочените лихви в случай на забава при плащането, или би лишило напълно лихвите от възпиращо действие спрямо длъжника. Посоченият принцип освен това не оказва последици върху приложимия лихвен процент при забава, който трябва да съответства на предвидения в член 3, параграф 1, буква г) от посочената директива. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000077">
                     <title id="B210000054">
                        <number>55</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000088">От друга страна, както излага по същество генералният адвокат в точки 66 и 67 от своето заключение, следва да се отбележи, че въз основа на свободата на преценка, с която разполага, националният законодател може да прецени дали следва да установи равновесие между целта за защита на кредиторите и необходимостта да се избегне неразумно висок дълг в тежест на длъжника. В рамките на посочената свобода на преценка този законодател може да приеме, че принцип като ne ultra alterum tantum представлява подходящо средство за тази цел.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000078">
                     <title id="B210000055">
                        <number>56</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000089">От друга страна, този принцип трябва да се разглежда не изолирано, а в контекста, в който се вписва. За тази цел следва да се вземат предвид и други разпоредби на националното право, които са приложими в областта на забавата при плащане.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000079">
                     <title id="B210000056">
                        <number>57</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000090">В това отношение словенското правителство посочва по-специално член 380 от OZ, който гарантира на кредитора, претърпял поради забавата в плащанията вреда в по-голям размер от получените лихви, предоставянето на обезщетение за разликата.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000080">
                     <title id="B210000057">
                        <number>58</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000091">В рамките на свободата на преценка, с която разполага, националният законодател обаче е могъл да приеме, че тази разпоредба във връзка с всички правила, предвидени в Директива 2000/35, е била от естество да гарантира защитата на кредиторите срещу забавата при плащане. </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000081">
                     <title id="B210000058">
                        <number>59</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000092">По всички изложени съображения на третия въпрос следва да се отговори, че Директива 2000/35 следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като член 376 от OZ, която предвижда, че начислените, но неплатени лихви за забава спират да текат, когато техният размер достигне размера на главницата. </para>
                  </blockquote>
               </section>
            </section>
            <section id="B000000013">
               <title style="04Titre1" id="B200000012">
                  <titlecontent id="B300000012">
                     <emphasis role="bold" id="B400000028">По съдебните разноски</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000082">
                  <title id="B210000059">
                     <number>60</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000093">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</para>
               </blockquote>
            </section>
         </section>
      </A_Motif>
      <Dispositif>
         <section id="D000000000">
            <para style="41DispositifIntroduction" id="D150000000">По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</para>
            <orderedlist id="D020000000">
               <listitem id="D060000000">
                  <blockquote id="D010000000">
                     <title id="D210000000">
                        <number>1)</number>
                     </title>
                     <para style="08Dispositif" id="D150000001">
                        <emphasis role="bold" id="D400000000">Член 2, точка 1 от Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което притежава разрешение да упражнява самостоятелно дейност като занаятчия, трябва да се счита за „предприятие“ по смисъла на тази разпоредба, а сключената от него сделка — за „търговска сделка“ по смисъла на същата разпоредба, ако тази сделка, макар да не се отнася до посочената в разрешението дейност, се вписва в извършването на независима икономическа или професионална дейност, която е организирана и постоянна, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство с оглед на всички обстоятелства в конкретния случай.</emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="D060000001">
                  <blockquote id="D010000001">
                     <title id="D210000001">
                        <number>2)</number>
                     </title>
                     <para style="08Dispositif" id="D150000002">
                        <emphasis role="bold" id="D400000001">Директива 2000/35 следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като член 376 от Obligacijski zakonik (Кодекс на задълженията и договорите), която предвижда, че начислените, но неплатени лихви за забава спират да текат, когато техният размер достигне размера на главницата.</emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </listitem>
            </orderedlist>
         </section>
      </Dispositif>
      <A_Signatures>
         <section id="D000000001">
<para style="77Signatures" id="D150000003">Подписи</para>

</section>
      </A_Signatures>
   </Affaire>
</A_Doc_Ref>