<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-665/20 PPU</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0665</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:303">EU:C:2021:303</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>17</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>17</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Hogan — Дело C‑665/20 PPU</HT></P><P><HT TYPE="SC">X (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Hogan</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210415">15 април 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑665/20 PPU</HT></P><P>Openbaar Ministerie</P><P>срещу</P><P>X</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Спешно преюдициално производство</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Европейска заповед за арест</KEYWORD><KEYWORD>Рамково решение 2002/584/ПВР</KEYWORD><KEYWORD>Предаване на издирвани лица на издаващите съдебни органи</KEYWORD><KEYWORD>Член 4, точка 5</KEYWORD><KEYWORD>Случаи, при които изпълнението може да бъде отказано</KEYWORD><KEYWORD>Издирвано лице, което за същите деяния има влязла в сила присъда в трета страна</KEYWORD><KEYWORD>Принцип ne bis in idem</KEYWORD><KEYWORD>Осъдителна присъда, наказанието по която е изтърпяно или вече не подлежи на изпълнение</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 година</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="190" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 190, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="205" PAGE.FIRST="34" DATE.PUB="2019">OB L 205, 2019 г., стр. 34</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="081" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="2009">ОВ L 81, 2009 г., стр. 24</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Рамково решение 2002/584<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Макар практиката на Съда относно европейската заповед за арест да може да се приеме за богата, разнообразието от случаи, при които този инструмент се прилага, непрекъснато поражда нови въпроси относно обхвата на правилата и принципите, които прилагането му изисква. Преюдициалното запитване е нов пример за това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Запитването е отправено във връзка с изпълнението в Нидерландия на европейска заповед за арест, издадена на <DATE ISO="20190919">19 септември 2019 г.</DATE> от Amtsgericht Tiergarten (Районен съд Тиргартен, Германия) с цел наказателно преследване срещу Х за деяния, извършени с особена жестокост в Берлин (Германия), но за които евентуално, изцяло или отчасти, вече е била постановена осъдителна присъда от наказателния съд на Техеран (Иран). Х е осъден на лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца, като е освободен от изтърпяване на последните 338 дни от наложеното му наказание по силата на обща амнистия, обявена от върховния лидер на революцията по случай 40‑годишнината от ислямската революция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В този особен контекст от Съда се иска да уточни практиката си относно правото на преценка на съдебните органи в хипотезата, при която изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано в специфичния случай по член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584. За първи път Съдът ще трябва да се произнесе освен това по трансграничната приложимост на принципа ne bis in idem, изведена от член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, и по отражението на мярка за опрощаване на наказания при прилагането на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А. Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съображения 6, 10 и 12 от Рамково решение 2002/584 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>(6)</NO.P><TXT>Европейската заповед за арест съгласно настоящото рамково решение е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, който Европейският съвет определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>крайъгълния камък<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> на съдебното сътрудничество.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(10)</NO.P><TXT>Механизмът на европейската заповед за арест се основава на високо равнище на [доверие] между държавите членки. Нейното прилагане може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване [от страна на някоя от държавите членки] на един от принципите […], посочени в член 6, параграф 1 [ДЕС], [констатирано] от Съвета съгласно член 7, параграф 1 от Договора с посочените в член 7, параграф 2 от него последици.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(12)</NO.P><TXT>Настоящото рамково решение спазва основните права и се съобразява с принципите, признати в член 6 [ДЕС] и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално [дял] VI от нея. […]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от това рамково решение, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване от друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Рамковото решение няма [за последица] изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДEС]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 3 от Рамково решение 2002/584 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Случаи, при които не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Съдебният орган на [изпълняващата] държава членка […] (по-долу <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>изпълняващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) отказва да изпълни европейска заповед за арест в следните случаи:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>когато престъплението, във връзка с което е издадена европейска заповед за арест, е амнистирано в изпълняващата държава членка, ако тази държава е компетентна да преследва престъплението съгласно наказателното ѝ право;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че издирваното лице [има влязла в сила присъда в] държава членка за същите деяния [и, ако присъдата е осъдителна, че] наказанието е изтърпяно, изтърпява се към момента или [вече не подлежи на изпълнение съгласно правото на държавата членка, в която е постановена присъдата];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>когато лицето, обект на европейска заповед за арест, предвид възрастта си, не е наказателно отговорно за деянията, за които е издадена заповедта за арест съгласно законодателството на изпълняващата държава<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>От своя страна, както е видно от заглавието му, член 4 от Рамково решение 2002/584 се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>[с]лучаи[те], при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>. Съгласно този член:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че издирваното лице [има влязла в сила присъда в] трета страна за същите деяния [и, ако присъдата е осъдителна, че] наказанието е изтърпяно, изтърпява се към момента или [вече не подлежи на изпълнение] съгласно правото на тази страна;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б. Нидерландското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Рамково решение 2002/584 е транспонирано в нидерландското право с Wet tot implementatie van het kaderbesluit van de Raad van de Europese Unie betreffende het Europees aanhoudingsbevel en de procedures van overlevering tussen de lidstaten van de Europese Unie (Закон от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE> за транспониране на Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите — членки на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Stb. 2004, бр. 195.</P></NOTE>), изменен със Закон от <DATE ISO="20170222">22 февруари 2017 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Stb. 2017, бр. 82.</P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>OLW<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Към датата на отправяне на преюдициалното запитване член 9, параграф 1 от OLW предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Не се допуска предаване на издирваното лице за деяние, за което:</P><P>[…]</P><?PAGE NO="4"?><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>d)</NO.P><TXT>лицето е оправдано или производството срещу него е прекратено с влязъл в сила акт на нидерландски съд или съответно на съд на държава — членка на Европейския съюз, или на трета страна;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>e)</NO.P><TXT>лицето е осъдено с влязла в сила присъда, при условие че:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>наложеното наказание или мярка е изтърпяно/изтърпяна;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>наложеното наказание или мярка вече не подлежи на изпълнение или на по-нататъшно изпълнение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>с осъдителната присъда се установява вина, но не се налага наказание или мярка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>наложеното наказание или мярка се изтърпява в Нидерландия;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 28, параграф 2 от OLW:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Ако установи […], че предаването не е допустимо […], rechtbank [първоинстанционният съд] постановява решение, с което отказва това предаване<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите в основата на спора в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190919">19 септември 2019 г.</DATE> Amtsgericht Tiergarten (Районен съд Тиргартен) издава за Х европейска заповед за арест, с която се иска предаването му с цел провеждане на наказателно преследване за деяния, които извършил в Берлин на <DATE ISO="20121030">30 октомври 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На посочения ден X завързал Y, неговата партньорка към момента на настъпване на фактите, както и Z, нейната десетгодишна дъщеря, като ги заплашил с нож. След това той изнасилил Y и после я осакатил. Преди да напусне къщата на Y, преградил достъпа до помещенията, в които Y и Z съответно били завързани, за да причини смъртта им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Престъпленията, за които се иска предаването на това лице, са следните:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>опит за убийство на неговата партньорка,</P></ITEM><ITEM><P>опит за убийство на непълнолетната към момента на извършване на деянието дъщеря на неговата партньорка,</P></ITEM><ITEM><P>изнасилване на партньорката му,</P></ITEM><ITEM><P>тежка телесна повреда, причинена на неговата партньорка,</P></ITEM><ITEM><P>умишлено противозаконно лишаване на неговата партньорка от свобода,</P></ITEM><ITEM><P>умишлено противозаконно лишаване на непълнолетната дъщеря на неговата партньорка от свобода.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На основание на тази европейска заповед за арест Х е задържан в Нидерландия и на <DATE ISO="20200318">18 март 2020 г.</DATE> е изправен пред запитващата юрисдикция. Той уведомява тази юрисдикция, че не е съгласен да бъде предаден на германските съдебни органи. Определена му мярка за задържане под стража до постановяването на решение в това отношение. В подкрепа на възражението си срещу своето предаване Х се позовава на принципа ne bis in idem, като изтъква по-специално, че за същите деяния има влязла в сила присъда в трета страна, а именно в Иран.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно установеното от запитващата юрисдикция Х е съден в Иран за посочените по-горе деяния, с изключение на противозаконното лишаване на Y от свобода, което като обективни признаци на престъпния състав обаче е включено в квалификацията опит за убийство на същата. Проведеното в Иран производство срещу X приключва с влязла в сила осъдителна присъда за причинената на Y тежка телесна повреда, както и за опита за убийство на Y и Z. За сметка на това той е оправдан с влязла в сила присъда по обвиненията за изнасилване на Y и за умишлено противозаконно лишаване на Z от свобода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Съгласно иранското право Х е трябвало да изтърпи само най-тежкото от наказанията лишаване от свобода, наложени му в тази страна във връзка с деянията, за които е осъден с влязла в сила присъда, а именно наказание лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца. X изтърпява по-голямата част от срока на това наказание. Той е освободен от изтърпяването на остатъка от наказанието по силата на обща амнистия, обявена от върховния лидер на революцията по случай 40‑годишнината от ислямската революция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Освен това X е осъден да плати на Y дия (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>кръвнина<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) за причинената ѝ тежка телесна повреда. Поради липсата на парични средства на X е разрешено да не плаща наведнъж сумата, а да плати първоначална сума в размер на 200 000 000 ирански риала (около 4245 EUR) и след това месечни вноски в размер на 2 % от дията. След като заплаща първоначалната сума и първата месечна вноска, на <DATE ISO="20190505">5 май 2019 г.</DATE> Х е освободен в Иран. На <DATE ISO="20200907">7 септември 2020 г.</DATE> иранските власти издават заповед за задържането му, тъй като той не плаща други вноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Пред запитващата юрисдикция Х твърди, че в Иран е бил наказателно преследван и осъден с влязла в сила присъда за същите деяния, за които с издадената за него европейска заповед за арест е поискано предаването му. За една част от деянията той бил окончателно оправдан, докато за другата — му било наложено наказание лишаване от свобода, което изцяло изтърпял. Освен това Х изтъква, че дията не е наказание или мярка, а задължение за плащане на обезщетение за вреди на жертвата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>От това X прави извод, че съгласно член 9, параграф 1, буква d) и буква e), точка 1) от OLW предаването му на германските власти в изпълнение на издадената за него европейска заповед за арест следва да бъде отказано. Той твърди по-специално, че в член 9, параграф 1 от OLW не се прави разграничение между влязла в сила присъда, която е постановена в държава членка, и влязла в сила присъда, която е постановена в трета страна. По този начин нидерландският законодател е използвал възможността, призната на държавите членки с Рамково решение 2002/584, да откажат предаването в случай на влязла в сила присъда и на наказание, изцяло изтърпяно в трета страна. Нидерландските съдилища били длъжни съответно да се съобразят с това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Обратно, прокуратурата поддържа, че възражението, което Х прави въз основа на предишното си осъждане в Иран, не може да бъде уважено. Що се отнася до осъдителна присъда, постановена в трета страна, всъщност запитващата юрисдикция, в качеството си на изпълняващ съдебен орган на основание член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, следвало да остави без приложение член 9, параграф 1, буква е) от OLW при преценката дали постановената в Иран осъдителна присъда отговаря на условията за взаимно признаване поради наличието на взаимно доверие, основано на споразумения и правна практика. Предвид прекъсването на дипломатическите отношения и липсата на съдебно сътрудничество с<?PAGE NO="6"?> Ислямска република Иран, както и значителните различия между правните системи на държавите — членки на Съюза, и тази на Ислямска република Иран, не било налице такова доверие в иранската правна система. Въз основа на това прокуратурата заключава, че осъдителната присъда, постановена срещу Х в Иран, не може да представлява надлежно основание за отказ да се изпълни издадената за него европейска заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>С оглед на тези противоположни доводи запитващата юрисдикция изразява редица съмнения относно начина, по който следва да се тълкува член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, и относно начина, по който тази разпоредба е транспонирана в нидерландското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>В това отношение тя отбелязва, че в член 4 от Рамково решение 2002/584 са изброени случаите, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано, докато OLW предвижда, че в такива случаи изпълнението трябва да бъде отказано, като изпълняващият съдебен орган не разполага с никакво право на преценка в това отношение. Освен това запитващата юрисдикция иска да установи дали понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>същите деяния<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, използвано в член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, следва да се тълкува така, както Съдът го е тълкувал по повод на член 3, точка 2 от това рамково решение, въпреки че първата хипотеза се отнася до наличието на влязла в сила присъда, която е постановена в трета страна, а втората се отнася до влязла в сила присъда, която е постановена в друга държава членка. На последно място, запитващата юрисдикция иска да установи дали мярка за опрощаване на наказания като тази, която е приложена спрямо Х в Иран, позволява да се приеме, че наложеното му наказание е изтърпяно или вече не подлежи на изпълнение съгласно правото на страната, в която е постановена присъдата, по смисъла на член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Тъй като счита, че отговорът на въпроса дали може да изпълни издадената за Х европейска заповед за арест, зависи в крайна сметка от тълкуването на член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия) решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалните въпроси и спешното производство пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>С акт от <DATE ISO="20201207">7 декември 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на същата дата, Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) решава да постави на Съда на основание член 267 ДФЕС следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че когато държава членка реши да транспонира тази разпоредба в националното право, изпълняващият съдебен орган трябва да има известно право на преценка дали да откаже изпълнението на европейска заповед за арест?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>същите деяния<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> в член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува по същия начин като това в член 3, точка 2 от това рамково решение и ако не, как трябва да се тълкува това понятие в първата разпоредба?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Трябва ли условието по член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>наказанието [да] е изтърпяно […] или [вече да не подлежи на изпълнение] съгласно правото на тази страна<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, да се тълкува в смисъл, че е изпълнено и когато издирваното лице е осъдено с влязла в сила присъда на наказание лишаване от свобода за същите деяния, което наказание то е изтърпяло отчасти в страната, в която е постановената присъдата, а за остатъка му е било освободено от изтърпяване от несъдебен орган на тази страна по силата на мярка за общо<?PAGE NO="7"?> опрощаване на наказания, която се прилага и спрямо осъдени, извършили тежки престъпления подобно на издирваното лице, и която не се основава на рационални съображения, свързани с наказателната политика?<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция е поискала разглеждане по реда на спешното производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В подкрепа на това искане тя изтъква, че отправените въпроси се отнасят до тълкуването на Рамково решение 2002/584, което е акт от областите по част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС. Също така отбелязва, че Х е задържан до вземането на решение относно предаването му на германските власти. Затова спешният отговор на Съда би имал пряко и решаващо отражение върху срока на задържането на това лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20201217">17 декември 2020 г.</DATE> пети състав на Съда решава да уважи това искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Писмени становища представят прокуратурата, X, нидерландското и германското правителство и Европейската комисия. С изключение на германското правителство, всички представят устни становища в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20210303">3 март 2021 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А. Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Както споменах в увода на заключението, съдебната практика относно Рамково решение 2002/584 е богата. Контекстът, в който нейните разпоредби трябва да се тълкуват, понастоящем е известен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200311">11 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:191">EU:C:2020:191</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В самото начало е важно да се подчертае, че правото на Съюза почива на основополагащото схващане, че всяка държава членка споделя с всички останали държави членки и признава, че те споделят с нея редица общи ценности, на които се основава Съюзът, както се уточнява в член 2 ДЕС. Това схващане предполага и обосновава съществуването на взаимно доверие между държавите членки относно признаването на тези ценности и следователно относно зачитането на правото на Съюза, което ги прилага<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200311">11 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:191">EU:C:2020:191</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Тези два принципа — на взаимно доверие между държавите членки и на взаимно признаване — са от още по-основополагащо значение в правото на Съюза, тъй като именно те позволяват създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници. По-конкретно, принципът на взаимно доверие изисква, що се отнася по-специално до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка от тези държави да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201217">17 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑354/20 PPU и C‑412/20 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1033">EU:C:2020:1033</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В този контекст Рамково решение 2002/584 има за цел да замести многостранната система за екстрадиция, установена с Европейската конвенция за екстрадиция, подписана в Париж на <DATE ISO="19571213">13 декември 1957 г.</DATE>, с опростена и по-ефикасна система за предаване между съдебните органи на осъдени или заподозрени лица за изпълняване на съдебни решения или за наказателно преследване. Първа конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа на взаимното признаване, механизмът на европейската заповед за арест задължително се основава, по думите на самия законодател на Съюза, на високо равнище на доверие между държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. съображения 6 и 10 от Рамково решение 2002/584. Вж. също в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200311">11 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:191">EU:C:2020:191</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Принципът на взаимно признаване, който представлява, както става ясно по-конкретно от съображение 6 от Рамково решение 2002/584, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>крайъгълният камък<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, намира конкретен израз в член 1, параграф 2 от това рамково решение. Всъщност тази разпоредба прогласява правилото, че държавите членки са длъжни да изпълняват всяка европейска заповед за арест въз основа на принципа на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на същото това рамково решение. Затова изпълняващите съдебни органи по принцип могат да откажат да изпълнят такава заповед само в предвидените в Рамково решение 2002/584 изчерпателно изброени случаи на отказ за изпълнение. Освен това за изпълнението на европейска заповед за арест не могат да се поставят други условия, освен изчерпателно уредените в член 5 от Рамковото решение. Следователно изпълнението на европейската заповед за арест е принципът, а отказът същата да бъде изпълнена, е предвиден като изключение, което трябва да се тълкува стриктно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200311">11 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:191">EU:C:2020:191</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201217">17 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑354/20 PPU и C‑412/20 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1033">EU:C:2020:1033</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>В Рамково решение 2002/584 са посочени изрично случаите, при които не се допуска изпълнение (член 3), и случаите, при които може да се откаже изпълнение (членове 4 и 4а) на европейската заповед за арест, както и гаранциите, предоставяни от издаващата държава членка в особени случаи (член 5)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200311">11 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:191">EU:C:2020:191</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Все пак принципите на взаимно доверие и взаимно признаване, на които се основава това рамково решение, не бива по никакъв начин да засягат гарантираните на съответните лица основни права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584. Вж. също в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170810">10 август 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tupikas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/17 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:628">EU:C:2017:628</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От това логично следва, че Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува така, че да може да се осигури съответствие с изискванията във връзка със спазването на основните права на заинтересованите лица, без обаче да се засяга ефективността на системата за съдебно сътрудничество между държавите членки, един от същностните компоненти на която е европейската заповед за арест, предвидена от законодателя на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170810">10 август 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tupikas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/17 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:628">EU:C:2017:628</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б. По първия преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че когато реши да транспонира тази разпоредба в националното право, държавата членка е длъжна да предостави на изпълняващия съдебен орган право на преценка дали да откаже да изпълни европейска заповед за арест на основанието, посочено в тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Както генералният адвокат Bot вече е обобщил в заключението си по делото, по което е постановено решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170629">29 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:503">EU:C:2017:503</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), въпросът, който се поставя, е как следва да се разбира това, че изпълнението на европейската заповед за арест <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>може да бъде отказано<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. Дали тази възможност е предвидена за държавите членки, които при транспонирането на Рамково решение 2002/584 в националното си право могат да решат да възприемат или да не възприемат хипотезите, при които изпълнението може да бъде отказано, или се предоставя на изпълняващия съдебен орган, който ще разполага с право на преценка, за да реши дали да ги приложи в зависимост от конкретните обстоятелства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Заключение на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:116">EU:C:2017:116</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В това отношение действително Съдът многократно е потвърждавал свободата на държавите членки да транспонират хипотезите, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Така Съдът по-специално е постановил: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>[…] <HT TYPE="ITALIC">ако транспонират</HT> член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 във вътрешното си право […]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120905">5 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lopes Da Silva Jorge</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑42/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:517">EU:C:2012:517</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (курсивът е мой) или още: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>[…] когато държава членка <HT TYPE="ITALIC">реши</HT> да транспонира [член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584] в националното си право […]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170629">29 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:503">EU:C:2017:503</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (курсивът е мой). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181213">13 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sut</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1016">EU:C:2018:1016</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Оттогава обаче Съдът също така е имал повод да се произнася по отделни хипотези, при които изпълнението на заповедта за арест може да бъде отказано. Всеки път обаче той е възприемал тълкуването, че на съдебния орган задължително трябва да бъде признато право на преценка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>По отношение на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170629">29 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:503">EU:C:2017:503</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181213">13 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sut</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1016">EU:C:2018:1016</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑573/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:530">EU:C:2019:530</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0099">99</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); по отношение на член 4а от същото рамково решение вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160524">24 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dworzecki</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:346">EU:C:2016:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170810">10 август 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tupikas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/17 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:628">EU:C:2017:628</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201217">17 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Generalstaatsanwaltschaft Hamburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑416/20 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1042">EU:C:2020:1042</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В случая изводът, до който стигам след текстуален, контекстуален и телеологичен анализ на член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, е идентичен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">На първо място</HT>, ще отбележа, че именно като се е позовал изрично на точка 30 от заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:116">EU:C:2017:116</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът е постановил, че от самия текст на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 следва, че когато държава членка реши да транспонира тази разпоредба в националното си право, изпълняващият съдебен орган трябва все пак да има право на преценка дали да откаже изпълнението на европейската заповед за арест<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170629">29 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:503">EU:C:2017:503</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В посочената точка от заключението си генералният адвокат Bot обаче не ограничава своя анализ само до текста на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584. Анализът обхваща, от една страна, заглавието на член 4 от Рамковото решение и от друга страна, първата алинея на този член, състояща се само от едно изречение, което въвежда без разграничение всички основания за неизпълнение, номерирани от 1 до 7.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В този смисъл полезно е да се припомни, че изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>може да бъде отказано<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, който се съдържа в заглавието на член 4 от Рамково решение 2002/584, обозначава факултативност, която се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>изпълнението<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> на европейската заповед за арест, а не до основанията за неизпълнение на тази заповед. Следователно именно отказът да се изпълни заповедта, има факултативен характер за разлика от предвидените в член 3 от същото рамково решение задължителни откази<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:116">EU:C:2017:116</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тъй като обаче е факултативен, всеки отказ да се изпълни заповедта задължително ще отразява съзнателния избор на издателя му и следователно ще е плод на неговата преценка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Освен това, както е отбелязал генералният адвокат Bot в същата точка от заключението си, от член 4, първа алинея от Рамково решение 2002/584 е видно, че възможността да се откаже изпълнение на европейската заповед за арест, се предоставя директно на националните изпълняващи съдебни органи. Всъщност, докато член 3, първа алинея от Рамково решение 2002/584 гласи, че изпълняващият съдебен орган <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/><HT TYPE="ITALIC">отказва</HT> да изпълни европейска заповед за арест<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE> в изброените в тази разпоредба случаи, в член 4, първа алинея се посочва, че същият този орган <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/><HT TYPE="ITALIC">може</HT> да откаже да изпълни европейска заповед за арест<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Както Съдът вече е постановил, от избора на думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>може<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> следва, че когато държава членка е решила да транспонира тази разпоредба в националното си право, изпълняващият съдебен орган трябва да има право на преценка по въпроса дали следва да откаже изпълнението на европейска заповед за арест<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181213">13 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sut</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1016">EU:C:2018:1016</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">На второ място</HT>, това тълкуване на член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 се потвърждава от контекста, в който се вписва разпоредбата. Всъщност в предварителните си бележки припомних, че изпълнението на европейската заповед за арест е принципът, а отказът тя да бъде изпълнена, представлява изключение, което, като такова, трябва да се тълкува стриктно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. точка 34 от настоящото заключение и съдебната практика, цитирана в бележка под линия 10.</P></NOTE>. Да се разреши обаче транспониране на член 4 от Рамково решение 2002/584, което би задължило изпълняващия съдебен орган да откаже да изпълни европейска заповед за арест в предвидените в тази разпоредба случаи, поради автоматичното ѝ действие би лишило този орган от възможността да вземе предвид характерните за всеки случай обстоятелства и съответно евентуално да приеме, че условията за отказ за предаване не са изпълнени. При това положение, превръщайки обикновената възможност за отказ в същинско задължение, такава разпоредба би превърнала и отказа за предаване от изключение в принципно правило<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. в този смисъл относно член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:116">EU:C:2017:116</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Освен това при контекстуалното тълкуване на член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 Съдът не може да не вземе предвид хипотезата, уредена в член 3, точка 2 от това рамково решение. Всъщност предвидените случаи са идентични, с уговорката обаче, че първата хипотеза се отнася до наличието на влязла в сила присъда, която е постановена в трета страна, докато втората — на влязла в сила присъда, която е постановена в държава членка. Както удачно отбелязва германското правителство в писменото си становище, ако държавите членки можеха да решат да превърнат хипотезата по член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 в хипотеза, при която задължително се отказва изпълнение, не би имало смислова разлика между двете разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">На трето място</HT>, целта на въвеждането на европейската заповед за арест според мен също потвърждава тълкуване в полза на правото на преценка на съдебните органи. Всъщност съгласно член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 целта на механизма на европейската заповед за арест е да бъде възможно задържането и предаването на издирвано лице, така че — с оглед на целта, преследвана с въпросното рамково решение — извършеното престъпление да не остане ненаказано и това лице да бъде преследвано или да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200311">11 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:191">EU:C:2020:191</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Тълкуване обаче на член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 в смисъл, че тази разпоредба разрешава на държавите членки да изискват от съдебните органи да отказват да изпълняват европейска заповед за арест всеки път, когато за същите деяния издирваното лице има влязла в сила присъда в трета страна (и ако присъдата е осъдителна — когато наказанието е изтърпяно, изтърпява се към момента или вече не подлежи на изпълнение съгласно правото на страната, в която е постановена присъдата), без да е възможно тези органи да упражняват каквото и да било право на преценка, въпреки че правните системи и процедурите, приложими в третите страни, могат да са твърде различни от известните на държавите членки, би могло да създаде риск издирваното лице да остане ненаказано. Следователно такова тълкуване не може да се приеме за съответстващо на Рамково решение 2002/584<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. в този смисъл относно член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170629">29 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:503">EU:C:2017:503</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). За потвърждение и приложение на принципа, че безнаказаността на издирваното лице е несъвместима с целта, преследвана с Рамково решение 2002/584, вж. и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑573/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:530">EU:C:2019:530</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В този контекст по същия начин както съгласно член 4а от Рамково решение 2002/584 изпълняващите съдебни органи трябва да могат да вземат предвид всички обстоятелства, позволяващи да се гарантира, че с предаването на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, не се нарушава правото му на защита, тъй като тази разпоредба предвижда — аналогично на член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 — възможност за неизпълнение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170810">10 август 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tupikas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/17 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:628">EU:C:2017:628</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201217">17 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Generalstaatsanwaltschaft Hamburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑416/20 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1042">EU:C:2020:1042</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Относно отражението на хипотеза, при която изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано, върху необходимостта на съдебните органи да се предостави право на преценка — в случая член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 — вж. и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑573/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:530">EU:C:2019:530</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0099">99</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, компетентните съдебни органи трябва да могат да вземат под внимание и всички обстоятелства, позволяващи им да се уверят, че отказът издирваното лице да бъде предадено, не води до неговата безнаказаност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Такова право на преценка е от още по-голямо значение при прилагането на член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, тъй като тази разпоредба разширява приложното поле на принципа ne bis in idem, така че да се обхванат и присъдите, постановени от съдилищата на трети страни. Противно на това, което важи за държавите членки обаче, принципите на взаимно доверие и взаимно признаване, които са в основата на механизма на европейската заповед за арест, не могат автоматично да бъдат отнесени към трети страни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>JR (Заповед за арест — Осъждане в трета държава, член на ЕИП)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑488/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:738">EU:C:2020:738</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тази особеност е в центъра на втория преюдициален въпрос и затова ще я разгледам по-нататък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>След това уточнение, с оглед на изложените съображения ми се струва, че от текстуалното, контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 следва, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че когато реши да я транспонира в националното право, държавата членка е длъжна да предостави на изпълняващия съдебен орган право на преценка дали да откаже да изпълни европейска заповед за арест на основанието, посочено в същата разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В. По втория преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>същите деяния<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, съдържащо се в член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, следва да се тълкува по същия начин, както формално идентичното понятие, използвано в член 3, точка 2 от това рамково решение. Ако това понятие не следва да се тълкува по същия начин, запитващата юрисдикция иска да установи смисъла, който трябва да се вложи в него.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В самото начало следва да се констатира, че подобно на член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584, член 4, точка 5 от него не препраща към правото на държавите членки, що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>същите деяния<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. Следователно поради изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза това понятие не може да бъде оставено на преценката на съдебните органи на всяка държава членка в зависимост от националното ѝ право. То представлява самостоятелно понятие на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. по аналогия относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>същите деяния<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> в член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584 решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101116">16 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mantello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:683">EU:C:2010:683</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>същите деяния<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, съдържащо се в член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584, Съдът е постановил, че то трябва да получи същата дефиниция като дадената на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>същите деяния<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, съдържащо се в член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от <DATE ISO="19850614">14 юни 1985 година</DATE> между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="239" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2000">ОВ L 239, 2000 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183.</P></NOTE>, подписана в Шенген (Люксембург) на <DATE ISO="19900619">19 юни 1990 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>КПСШ<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101116">16 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mantello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:683">EU:C:2010:683</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно това понятие е тълкувано като отнасящо се единствено до наличието на признаците от обективна страна и обхващащо съвкупност от конкретни неразделно свързани помежду си факти, независимо от тяхната правна квалификация или от защитения правен интерес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101116">16 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mantello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:683">EU:C:2010:683</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Съдът обосновава тази идентичност на понятията, като се позовава на общата цел на член 54 от КПСШ и на член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584, а именно да се избегне повторно наказателно преследване и повторно осъждане на дадено лице за едни и същи деяния<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101116">16 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mantello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:683">EU:C:2010:683</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Не виждам обаче каква би могла да бъде евентуалната друга цел зад член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, тъй като, както вече бе посочено по-горе, тази разпоредба е напълно сходна с член 3, точка 2 от същото рамково решение, освен държавата, в която е постановена предходната присъда за същите деяния.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства с оглед на общата цел и на признатата от Съда необходимост да се осигури съгласуваност при тълкуването на различните разпоредби на Рамково решение 2002/584<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161110">10 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Özçelik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑453/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:860">EU:C:2016:860</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, ми се струва, че използваното в член 4, точка 5 понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>същите деяния<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> трябва да се тълкува по същия начин като съдържащото се в член 3, точка 2.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Ще добавя още, че макар в Рамково решение 2002/584 законодателят на Съюза да не е посочил изрично принципа ne bis in idem, няма никакво съмнение, че член 3, точка 2 и член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 привеждат в действие именно този принцип. Ще посоча като доказателство, от една страна, заглавието на главата, в която се съдържа член 54 от КПСШ — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Прилагане на принципа ne bis in idem<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, и от друга страна, идентичното тълкуване, дадено в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>), който закрепва този принцип в Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180320">20 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Menci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑524/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:197">EU:C:2018:197</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Впрочем може да се отбележи, че в точка 35 от това решение Съдът се позовава по-специално на точки 39 и 40 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101116">16 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mantello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:683">EU:C:2010:683</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), отнасящи се до тълкуването на член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Целта следователно е да се осигури не само вътрешна съгласуваност на Рамково решение 2002/584, но и хоризонтална съгласуваност с правото на Съюза. Щом като става въпрос за основен принцип на правото на Съюза, който е закрепен и в член 50 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210225">25 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Slovak Telekom</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑857/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:139">EU:C:2021:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и който понастоящем се тълкува по същия начин в най-разнообразни области, като например данъка<?PAGE NO="13"?> върху добавената стойност (ДДС)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180320">20 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Menci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑524/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:197">EU:C:2018:197</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, борбата срещу изпирането на пари<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>LG и MH (Самоизпиране)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑790/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:15">EU:C:2021:15</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или европейската заповед за арест, неговата дефиниция не може да се различава според съответния правен акт, още по-малко в рамките на един и същ акт. Подобна разлика би била още по-неуместна, дори анахронична, поради това че Европейският съд по правата на човека също е възприел тълкуване на принципа ne bis in idem, което се фокусира върху изискването за идентични или за по същество същите деяния<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. в този смисъл решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20090210">10 февруари 2009 г.</DATE>, Золотухин с/у Русия, CE:ECHR:2009:0210JUD001493903, т. 78—82, а от по-скорошните — решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20171219">19 декември 2017 г.</DATE>, Ramda с/у Франция,CE:ECHR:2017:1219JUD007847711.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Вярно е, че подобно на други международни актове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. член 14, параграф 7 от Международния пакт за граждански и политически права, приет от Общото събрание на Организацията на обединените нации на <DATE ISO="19661216">16 декември 1966 г.</DATE> и влязъл в сила на <DATE ISO="19760323">23 март 1976 г.</DATE></P></NOTE>, член 4 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписан в Страсбург на <DATE ISO="19841122">22 ноември 1984 г.</DATE>, ограничава приложното поле на принципа ne bis in idem само до присъдите, постановени в една и съща страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Rafaraci</HT>, T. The principle of <HT TYPE="ITALIC">non bis in idem</HT> in the jurisprudence of the European Court of Justice. — In: Le contrôle juridictionnel dans l’espace pénal européen, Bruxelles, Éditions de l’Université de Bruxelles, Bruxelles, 2009, р. 93—110, по-специално р. 93.</P></NOTE>. По същия начин в член 50 от Хартата се уточнява, че никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>територията на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>. Тази ограничена трансгранична приложимост на принципа ne bis in idem се обяснява в рамките на правния ред на Съюза с принципа на взаимно доверие, който изисква всяка държава членка да приеме освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. точка 32 от настоящото заключение и съдебната практика, цитирана в бележка под линия 8.</P></NOTE>. Наясно съм също, че в контекста на КПСШ Съдът е подчертал необходимата връзка, която съществува между предвидения в член 54 от тази конвенция принцип ne bis in idem и взаимното доверие между държавите членки в съответните им системи на наказателно правосъдие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. по този повод решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030211">11 февруари 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gözütok и Brügge</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑187/01 и C‑385/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:87">EU:C:2003:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060309">9 март 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Esbroeck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑436/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:165">EU:C:2006:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Наистина нито един принцип на международното публично право не налага трансграничната приложимост на принципа ne bis in idem<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060629">29 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Showa Denko/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑289/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:431">EU:C:2006:431</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, но доколкото ми е известно, няма и норма, която да го забранява<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. в този смисъл член 58 от КПСШ, съгласно който разпоредбите на тази конвенция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>не са пречка за прилагането на по-обхватни национални разпоредби относно действието на принципа ne bis in idem по отношение на чуждестранни съдебни решения<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</P></NOTE>. Следва да се приеме, че именно такава приложимост е искал законодателят на Съюза, когато е използвал формулировката по член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584, за да предвиди по отношение на присъдите, постановени в трета страна, основание да се откаже изпълнението на европейска заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Не следва обаче да се забравя, че член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува с оглед на член 1, параграф 3 от него, който изисква при прилагането на механизма на европейската заповед за арест пълно зачитане на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 ДЕС. Следователно трансграничната приложимост на принципа ne bis in idem не може по никакъв начин да засяга гарантираните на съответните лица основни права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170810">10 август 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tupikas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/17 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:628">EU:C:2017:628</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>При тълкуването на двете разпоредби във връзка една с друга се установява, че изпълняващият съдебен орган трябва да вземе предвид влязлата в сила присъда на съд на трета страна, но само при условие че тази присъда е постановена в производство, което отговаря на споделяните от държавите членки стандарти за справедлив процес, които могат да гарантират правата на всички страни в процеса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>В това отношение от писменото и устното становище на Х изглежда, че наказателното производство, приключило с осъдителната му присъда в Иран, не е било фиктивно. Освен това с оглед на описаните от Х условия на лишаване от свобода наложеното наказание изглежда в известна степен строго. Ако запитващата юрисдикция стигне до извода, че европейската заповед за арест трябва да бъде изпълнена, без съмнение тези обстоятелства биха могли да бъдат взети предвид и от германските съдилища.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Обстоятелството, че в член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 се посочва случай, при който може да се откаже изпълнение, докато в член 3, точка 2 от това рамково решение — случай, при който не се допуска изпълнение, води и до две други последици, представляващи също гаранции, които могат да компенсират липсата на взаимно доверие по отношение на трети страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>От една страна, в крайна сметка всяка държава членка трябва да избере дали да транспонира член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 и да разшири приложното поле на принципа ne bis in idem, така че да се обхванат и трансгранични положения извън Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. точка 39 от настоящото заключение и съдебната практика, цитирана в бележка под линия 15.</P></NOTE>. От друга страна, както доказах при анализа на първия преюдициален въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, конкретното прилагане на изключението по член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 трябва да се остави на преценката на изпълняващия съдебен орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Следователно задача на компетентния съдебен орган е да прецени —извън това дали проведеният в трета държава процес е справедлив — и дали въпросните факти, съставляващи признаците от обективна страна, представляват съвкупност от факти, неразделно свързани помежду си във времето, пространството и по отношение на своя предмет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060309">9 март 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Esbroeck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑436/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:165">EU:C:2006:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070718">18 юли 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kraaijenbrink</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑367/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:444">EU:C:2007:444</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Накрая, при преценката си съдебният орган ще вземе предвид целта на Рамково решение 2002/584, а именно извършеното престъпление да не остане ненаказано и издирваното лице да бъде преследвано или да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200311">11 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>SF (Европейска заповед за арест — Гаранция за връщане в изпълняващата държава)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:191">EU:C:2020:191</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност, както вече посочих, разпоредбите на Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкуват така, че да може действително да се осигури съответствието му с изискванията във връзка със спазването на основните права на заинтересованите лица — част от които е зачитането на принципа ne bis in idem — без обаче да се засяга ефективността на системата за съдебно сътрудничество между държавите членки, един от същностните компоненти на която е европейската заповед за арест<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170810">10 август 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tupikas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/17 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:628">EU:C:2017:628</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>С оглед на горните съображения стигам до извода, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>същите деяния<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, съдържащо се в член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, трябва да се тълкува по същия начин като използваното в член 3, точка 2 от посоченото рамково решение. Следователно това понятие трябва да се тълкува като отнасящо се единствено до наличието на признаците от обективна страна и обхващащо съвкупност от конкретни неразделно свързани помежду си факти, независимо от тяхната правна квалификация или от защитения правен интерес.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г. По третия преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>С третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали предвиденото в член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 условие във връзка с изпълнението на наказанието трябва да се тълкува в смисъл, че е спазено и когато издирваното лице е осъдено с влязла в сила присъда на наказание лишаване от свобода за същите деяния, част от което то е изтърпяло в страната, в която е постановена осъдителната присъда, а за остатъка е било освободено от изтърпяване от несъдебен орган на тази държава по силата на мярка за общо опрощаване на наказания, която се прилага и спрямо осъдени за тежки престъпления лица и която не се основава на обективни съображения, свързани с наказателната политика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Смисълът, който следва да се даде на това условие, е важен, тъй като може да бъде пречка да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест. Всъщност, ако наказанието не е изтърпяно по смисъла на член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, тази разпоредба налага връщане към принципа, тоест предаване на съответното лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Като начало уточнявам, че ще разгледам правния институт на опрощаването на наказанието, така както е определен от запитващата юрисдикция, а именно като мярка, която несъдебен орган прилага спрямо определена група осъдени за тежки престъпления лица и която не се основава на обективни съображения, свързани с наказателната политика. Този неутрален и общ начин да се определи проблемът, ми се струва особено релевантен предвид множеството съществуващи мерки за опрощаване на наказанието<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Амнистия и помилване изникват спонтанно в съзнанието. Някои автори причисляват към тях погасителната давност и условното освобождаване, като тези мерки обаче не са единствените възможни (вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Mathieu</HT>, B. et <HT TYPE="ITALIC">Verpeaux</HT>, M. Conclusions comparatives. — In: <HT TYPE="ITALIC">Ruiz Fabri</HT>, H., <HT TYPE="ITALIC">Della Morte</HT>, G., <HT TYPE="ITALIC">Lambert Abdelgawad</HT>, E., <HT TYPE="ITALIC">Martin-Chenut</HT>, K. La clémence saisie par le droit. Amnistie, prescription et grâce en droit international et comparé, Société de législation comparée, coll. de l’UMR de droit comparé de Paris, Vol. 14, Paris, 2007, p. 311—318).</P></NOTE> и различното им дефиниране в правните традиции на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Макар и само заради евентуалното разграничение между, от една страна, мерките за опрощаване на наказания в тесен смисъл (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>executive clemency<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>) — които са запазени за изпълнителната власт — и от друга страна, амнистията, която е законодателен акт (вж. в този смисъл в системите на общото право (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>common law<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>) <HT TYPE="ITALIC">Pascoe</HT>, D. et <HT TYPE="ITALIC">Manikis</HT>, M. Making sense of the victim’s role in clemency decision making. — International Review of Victimology, Vol. 26(I), 2020, p. 3—28, esp. p. 4, 5, p. 8, 9). За да се убедим в липсата на общо определение, вж. също обсъжданията относно понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>помилване<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>амнистия<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>погасителна давност<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. Les institutions de clémence, regards de droit comparé. — In: <HT TYPE="ITALIC">Ruiz Fabri</HT>, H., <HT TYPE="ITALIC">Della Morte</HT>, G., <HT TYPE="ITALIC">Lambert Abdelgawad</HT>, E., <HT TYPE="ITALIC">Martin-Chenut</HT>, K. La clémence saisie par le droit, op. cit., p. 275—309).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>При така определената аналитична рамка следва да се отбележи, че условието във връзка с изпълнението на наказанието е формулирано по един и същи начин в член 3, точка 2 и в член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, а и в член 54 от КПСШ. По отношение на последната разпоредба обаче Съдът уточнява, че въпросното условие е налице, когато е установено, че към момента на образуване на второто наказателно производство срещу същото лице за същото деяние като това, за което то е било осъдено в първата договаряща държава, наложената в тази първа държава санкция вече не може да бъде изпълнена <HT TYPE="ITALIC">според законите на тази държава</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081211">11 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bourquain</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑297/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:708">EU:C:2008:708</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Не може обаче въз основа само на тази констатация, почиваща на текста на член 54 от КПСШ, да се тълкува член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 и съответно да не се вземат предвид контекстът на разпоредбата и целите, преследвани от законодателя на Съюза. Всъщност, макар че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>текстът на дадена разпоредба представлява винаги отправната точка и в<?PAGE NO="16"?> същото време очертава пределите на тълкуване<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Заключение на генералния адвокат Trstenjak по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Agrana Zucker</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑33/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:99">EU:C:2009:99</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, другите методи на тълкуване не са задължителни само ако съответният текст е напълно ясен и недвусмислен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Wathelet по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Франция/Парламент (Упражняване на бюджетното правомощие)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑73/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:386">EU:C:2018:386</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В настоящия случай обаче трябва да се отбележи, че текстът на въпросния член не е достатъчен сам по себе си, за да се определи приложното поле на условието във връзка с изпълнението на наказанието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Най-напред, що се отнася до контекста, в който се вписва член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, от член 3, точка 1 от него несъмнено следва, че законодателят на Съюза е бил наясно, че мерките за опрощаване на наказания потенциално биха могли да попречат на прилагането на европейската заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Съгласно тази разпоредба изпълняващият съдебен орган трябва да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато престъплението, във връзка с което тя е издадена, е амнистирано в изпълняващата държава членка и тази държава членка е компетентна да преследва престъплението съгласно наказателното си право. Законодателят на Съюза обаче е ограничил тази хипотеза само до амнистията, действаща в изпълняващата държава членка, и е предвидил същата единствено като основание, при което не се допуска изпълнение. Ето защо член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 не може да се тълкува в смисъл, че разрешава обща мярка за опрощаване на наказания да бъде взета предвид, след като съгласно постоянната практика на Съда в Рамково решение 2002/584 са уредени изчерпателно основанията за неизпълнение на европейската заповед за арест<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. в този смисъл решенията, цитирани в бележка под линия 11 от настоящото заключение.</P></NOTE> и отказът същата да бъде изпълнена е предвиден като изключение, което трябва да се тълкува стриктно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. в този смисъл решенията, цитирани в бележка под линия 10 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>По-нататък, ако се вземат предвид преследваните от законодателя на Съюза цели, трябва да се припомни, че механизмът на европейската заповед за арест е първата конкретна мярка, която прилага принципа за взаимно признаване в областта на наказателното право. Така Рамково решение 2002/584 има за цел да замести многостранната система за екстрадиция с опростена и по-ефикасна система за предаване между съдебните органи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. точка 33 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Следователно действително става дума за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>юрисдикционализация<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> на екстрадицията: докато екстрадицията е суверенен акт, европейската заповед за арест е съдебен акт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Jegouzo</HT>, I. Le mandat d’arrêt européen, acte de naissance de l’Europe judiciaire pénale. — In: <HT TYPE="ITALIC">Cartier</HT>, M.‑E., Le mandat d’arrêt européen, Bruylant, Bruxelles, 2005, p. 33—45, и по-специално p. 42, и <HT TYPE="ITALIC">Bot</HT>, S. Le mandat d’arrêt européen. Larcier, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 215, Bruxelles, 2009.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Ето защо с Рамково решение 2002/584 се въвежда механизъм за сътрудничество между съдебните органи на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑573/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:530">EU:C:2019:530</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, които в контекста на това рамково решение трябва да бъдат схващани като органите, участващи — независимо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201217">17 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑354/20 PPU и C‑412/20 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1033">EU:C:2020:1033</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> — в наказателното правораздаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161110">10 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Özçelik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑453/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:860">EU:C:2016:860</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Описаната от запитващата юрисдикция мярка за опрощаване на наказания, от една страна, се постановява от несъдебен орган и от друга страна, по никакъв начин не се вписва от гледна точка на наказателната политика. Следователно вземането предвид на подобна мярка при прилагането на член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 би било в противоречие с философията на система, която прави от европейската заповед за арест инструмент за наказателно правосъдие и отрежда на съдебните органи на държавите членки централно място при функционирането си.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Освен това такова тълкуване би било и несъвместимо с принципа ne bis in idem, тъй като този принцип почива на логиката на взаимното признаване, а същата може да действа само в сферата на правораздавателното прилагане на закона<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bourquain</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑297/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:206">EU:C:2008:206</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност съдебните органи най-добре могат да съвместят, след конкретен и индивидуализиран анализ, основните права на заинтересованите лица и ефективността на системата за съдебно сътрудничество между държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>С оглед на горните съображения считам, че наложеното с член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584 условие във връзка с изпълнението на наказанието трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща хипотезата, при която несъдебен орган на трета страна, в която е постановена влязлата в сила осъдителна присъда, допуска освобождаване от изтърпяване на наказанието по силата на мярка за общо опрощаване на наказания, която се прилага и спрямо осъдени за тежки престъпления лица и която не се основава на обективни съображения, свързани с наказателната политика.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>1)</NO.P><TXT>Член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 година</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че когато реши да транспонира тази разпоредба в националното право, държавата членка е длъжна да предостави на изпълняващия съдебен орган право на преценка дали да откаже да изпълни европейска заповед за арест на основанието, посочено в същата разпоредба.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>същите деяния<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, съдържащо се в член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкува по същия начин като използваното в член 3, точка 2 от същото рамково решение. Това понятие се отнася единствено до наличието на признаците от обективна страна. То обхваща съвкупност от конкретни неразделно свързани помежду си факти, независимо от тяхната правна квалификация или от защитения правен интерес.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Условието, което член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, налага във връзка с изпълнението на наказанието, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща хипотезата, при която несъдебен орган на трета страна, в която е постановена влязлата в сила осъдителна присъда, допуска освобождаване от изтърпяване на наказанието по силата на мярка за общо опрощаване на наказания, която се прилага и спрямо осъдени за тежки престъпления лица и която не се основава на обективни съображения, свързани с наказателната политика<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>