Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

8 октомври 2026 година(*)

„ Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на военната агресия срещу Украйна — Регламент (ЕС) 2022/334 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 — Членове 3г и 3д — Забрана регистрирани извън Русия въздухоплавателни средства, които са притежавани или чартирани, или по друг начин контролирани от руски физически или юридически лица, образувания или органи, да се приземяват на територията на Европейския съюз, да излитат от нея или да прелитат над нея — Отхвърляне на полетен план — Жалба за отмяна — Допустимост — Акт, подлежащ на обжалване “

По дело C‑482/24 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 9 юли 2024 г.,

Global 8 Airlines, установено в Бишкек (Киргизстан), представлявано от E. Novicāne, K. Novicāns и E. Stankevičs, advokāti,

жалбоподател,

като другата страна в производството е:

Европейска комисия, представлявана от M. Bruti Liberati, M. Carpus-Carcea и B. Sasinowska,

ответник в първоинстанционното производство,

подпомагана от:

Федерална република Германия, представлявана от J. Möller и R. Kanitz,

встъпила страна в производството по обжалване,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: F. Biltgen (докладчик), председател на състава, T. von Danwitz, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от първи състав, S. Gervasoni, A. Kumin и I. Ziemele, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: A. Lamote, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 декември 2025 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 март 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си Global 8 Airlines LLC иска отмяната на определение на Общия съд на Европейския съюз от 29 април 2024 г., Global 8 Airlines/Комисия (T‑277/23, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2024:285), с което той отхвърля като недопустима жалбата му за отмяна на приетото от Европейската комисия решение, съобщено на това дружество на 20 март 2023 г., за включването на два леки бизнес самолета, които са собственост на това дружество, в списъка с въздухоплавателни средства, на които е забранено да кацат на територията на Европейския съюз, да излитат оттам или да прелитат над нея, съгласно Регламент (ЕС) 2022/334 на Съвета от 28 февруари 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 57, 2022 г., стр. 1) (наричано по-нататък „спорното решение“).

 Правна уредба

 Международното право

2        Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването, подписана в Брюксел на 13 декември 1960 г., е изменяна няколко пъти и консолидирана с Протокола от 27 юни 1997 г. Въпреки че тази конвенция все още не е в сила, нейните разпоредби се прилагат временно от 1998 г. в съответствие с решение на Постоянната комисия на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол), взето през декември 1997 г. Европейската общност одобрява протокола за присъединяване към Евроконтрол с Решение 2004/636/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно сключването от Европейската общност на Протокола относно присъединяването на Европейската общност към Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ОВ L 304, 2004 г., стр. 209; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 14, стр. 170).

3        Съгласно член 1 от нея целта на международната конвенция е да укрепи сътрудничеството на договарящите страни и да разгърне техните съвместни действия в областта на въздухоплаването, като отдава дължимото на нуждите на отбраната, и осигурява максимална свобода на всички ползватели на въздушното пространство в рамките на изискванията за безопасност. За тази цел е създадена Евроконтрол.

 Правото на Съюза

 Регламент № 833/2014

4        Член 3г от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 229, 2014 г., стр. 1), изменен с Регламент 2022/334 (наричан по-нататък „Регламент № 833/2014“), предвижда:

„1.      На въздухоплавателните средства, експлоатирани от руски въздушни превозвачи, включително като търговски превозвачи при споразумения за съвместно използване на кодове или осигуряване на блок-места, или регистрираните в Русия въздухоплавателни средства, или регистрираните извън Русия въздухоплавателни средства, които са притежавани или чартирани, или по друг начин контролирани от руски физически или юридически лица, образувания или органи, се забранява да се приземяват на територията на Съюза, да излитат от нея или да прелитат над нея.

2.      Параграф 1 не се прилага в случай на аварийно кацане или аварийно прелитане.

3.      Чрез дерогация от параграф 1 компетентните органи могат да разрешат на въздухоплавателно средство да се приземи на територията на Съюза, да излети от нея или да прелети над нея, ако са констатирали, че това приземяване, излитане или прелитане е необходимо за хуманитарни цели или за всяка друга цел, съответстваща на целите на настоящия регламент.

4.      Съответната държава членка или държави членки уведомяват другите държави членки и Комисията за всяко предоставено съгласно параграф 3 разрешение в двуседмичен срок от предоставянето му“.

5        Член 3 д от Регламент № 833/2014 гласи:

„1.      Управителният орган на мрежата, назначен от Комисията съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2019/709 от 6 май 2019 година за назначаване на управителен орган на мрежата за мрежовите функции за управление на въздушното движение [(OВ L 120, 2019 г., стр. 27)], подпомага Комисията и […] държави членки при осигуряването на прилагането и спазването на член 3г. Управителният орган на мрежата по-специално отхвърля всички полетни планове, подадени от оператори на въздухоплавателни средства, в които се посочва намерение за извършване на дейности над територията на Съюза, които представляват нарушение на настоящия регламент или на други действащи мерки за безопасност и сигурност, така че на пилота да не се дава разрешение за полет.

2.      Управителният орган на мрежата редовно предоставя на Комисията и на държавите членки доклади относно прилагането на член 3г въз основа на анализ на полетните планове“.

 Решение за изпълнение 2019/709

6        Съгласно член 1, параграфи 1 и 2 от Решение за изпълнение 2019/709 във връзка с член 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317 на Комисията от 11 февруари 2019 година за определяне на схема за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе и за отмяна на регламенти за изпълнение (ЕС) № 390/2013 и (ЕС) № 391/2013 (ОВ L 56, 2019 г., стр. 1) Евроконтрол е определена за управителен орган на мрежата за периода 2020—2029 г.

 Обстоятелствата по спора

7        Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—17 от обжалваното определение и могат да бъдат обобщени, както следва.

8        Global 8 Airlines е дружество с ограничена отговорност по киргизкото право. Става въпрос за търговски въздушен превозвач, вписан в търговския регистър на Киргизката република, от който е видно, че дружеството е собственост на г‑н D. L. и че се управлява от г‑н U. M., и двамата латвийски граждани.

9        На 28 февруари 2022 г. в контекста на редица ограничителни мерки, свързани по-специално със затварянето на въздушното пространство на Съюза за определени категории въздухоплавателни средства, Съветът на Европейския съюз приема на основание член 29 ДЕС Решение (ОВППС) 2022/335 за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 57, 2022 г., стр. 4), а на основание член 215 ДФЕС — Регламент 2022/334.

10      С две решения, съответно от 9 септември 2022 г. и от 20 февруари 2023 г., управителният съвет на Global 8 Airlines одобрява покупката на две въздухоплавателни средства със серийни номера на производителя RB274 и RB120 (наричани по-нататък „двете въздухоплавателни средства“). Договорът за покупка е сключен между Global 8 Airlines и руско дружество, чиито единствени акционери са руски граждани.

11      Двете въздухоплавателни средства са вписани в търговския регистър на Киргизката република като собственост на Global 8 Airlines съответно на 12 септември 2022 г. под регистрационен номер EX-88012 и на 9 март 2023 г. под регистрационен номер EX-88011.

12      След вписването им в регистъра на Киргизката република въздухоплавателното средство с регистрационен номер EX-88012 е извършило няколко полета, по-специално от Русия до Съюза, докато за въздухоплавателното средство с регистрационен номер EX-88011 не е регистрирано никакво движение.

13      На 24 февруари 2023 г. Global 8 Airlines подава до Евроконтрол полетен план за въздухоплавателното средство с регистрационен номер EX-88012 за курс от Аугсбург (Германия) до Будапеща (Унгария). Същия ден Евроконтрол отхвърля полетния план с автоматично съобщение.

14      На 15 март 2023 г. Global 8 Airlines изпраща електронно съобщение на Евроконтрол, за да получи разяснение на това автоматично съобщение.

15      С електронно съобщение от 20 март 2023 г. Евроконтрол, от една страна, потвърждава на Global 8 Airlines, че въздухоплавателното средство с регистрационен номер EX-88012 е включено в списък на въздухоплавателни средства, които попадат в обхвата на член 3г от Регламент № 833/24 и на които е наложена забрана за летене (наричан по-нататък „разглежданият списък“), като уточнява, че този списък ѝ е предоставен от Комисията. От друга страна, Евроконтрол го приканва да се обърне към тази институция чрез нейната функционална пощенска кутия (наричана по-нататък „функционалната пощенска кутия“), управлявана от нейната генерална дирекция (ГД) „Мобилност и транспорт“, ако желае да поиска изваждането на въпросното въздухоплавателно средство от разглеждания списък.

16      На 21 март 2023 г. Global 8 Airlines изпраща на Комисията — чрез функционалната пощенска кутия — електронно съобщение, с цел да изясни нейната позиция и по същество да поиска преразглеждане на своето положение, що се отнася по-специално до вдигането на забраната за полети на двете въздухоплавателни средства, изваждането им от разглеждания списък, както и предоставянето на Евроконтрол на актуализирана информация за дружеството. Освен това то иска да бъде евентуално уведомено за наименованието на националния орган, компетентен да разгледа искането му за преразглеждане.

17      С електронно съобщение от 28 март 2023 г. служителят на ГД „Мобилност и транспорт“, който отговаря за функционалната пощенска кутия, уведомява Global 8 Airlines, че на двете въздухоплавателни средства е наложена забрана за полети съгласно членове 3в и 3г от Регламент № 833/2014. Той го уведомява и за факта, че тази забрана за полети следва да остане в сила, както и за мотивите за нея.

18      С електронно съобщение от 6 април 2023 г. Global 8 Airlines отговаря на служителя в ГД „Мобилност и транспорт“, като му предоставя допълнителна информация относно положението си.

19      На 25 април 2023 г. този служител отново уведомява Global 8 Airlines, че няма причина, която да обосновава изваждането на двете въздухоплавателни средства от разглеждания списък.

 Жалбата пред Общия съд и обжалваното определение

20      На 22 май 2023 г. Global 8 Airlines подава в секретариата на Общия съд жалба на основание член 263 ДФЕС, с която иска отмяна на спорното решение.

21      С отделна писмена молба, подадена в секретариата на Общия съд на 15 септември 2023 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, като поддържа, първо, че спорното решение не съществува и при всички положения не може да бъде точно идентифицирано, второ, това решение не подлежи на обжалване, тъй като то трябвало евентуално да се счита за междинна мярка, която при всички положения не произвежда задължително правно действие по отношение на Global 8 Airlines, трето, увреждащият акт може да бъде вменен само на държавите членки, четвърто, жалбата за отмяна е насочена срещу неправилен акт и пред съд, който не е компетентен да я разгледа, пето, тази жалба е просрочена и шесто, тя няма предмет предвид общата забрана за полети в Съюза по съображения за сигурност, наложена на въздушните превозвачи, вписани в регистъра на Киргизката република.

22      С обжалваното определение Общият съд отхвърля жалбата като недопустима по съображението, че спорното решение не представлява акт, подлежащ на обжалване по реда на член 263 ДФЕС.

 Производството пред Съда и исканията на страните в производството по обжалване

23      С решение на председателя на Съда от 22 ноември 2024 г. Федерална република Германия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

24      С жалбата си Global 8 Airlines моли Съда:

–        да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

–        да отмени изцяло обжалваното определение и

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от него в производството по обжалване.

25      Комисията моли Съда:

–        да отхвърли жалбата като недопустима и във всички случаи като неоснователна в нейната цялост и

–        да осъди Global 8 Airlines да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

26      Федерална република Германия моли Съда:

–        да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност, като неоснователна и

–        да осъди Global 8 Airlines да заплати съдебните разноски.

 По жалбата

27      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество три основания, насочени срещу точки 34—55 от обжалваното определение, първото от които е грешка при определянето на предмета на жалбата в първоинстанционното производство, второто — неправилно разбиране на структурата на Регламент № 833/2014, и третото — неправилна преценка на правото на Съюза, така както то е приложено на практика от всички засегнати участници. Тъй като и второто, и третото основание критикуват правната квалификация на спорното решение като акт, който не подлежи на обжалване, те ще бъдат разгледани заедно.

 По допустимостта на жалбата

 Доводи на страните

28      Комисията, подкрепяна от Федерална република Германия, счита, че жалбата е недопустима.

29      Тази институция изтъква, първо, че жалбоподателят не идентифицира достатъчно точно оспорените съображения на обжалваното определение. Второ, той не изтъквал конкретна грешка при прилагане на правото, която Общият съд е допуснал в обжалваното определение. Трето, твърденията за грешки или не били мотивирани, или се свеждали до това да се поиска от Съда пълно преразглеждане на цялата подадена пред Общия съд жалба, което било извън неговата компетентност, когато Съдът е сезиран с жалба като настоящата.

30      Global 8 Airlines счита, че жалбата му е допустима.

 Съображения на Съда

31      Трябва да се припомни, че от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че в жалбата трябва да са посочени точно пороците на решението или определението, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2025 г., ЕЦБ и Комисия/Corneli, C‑777/22 P и C‑789/22 P, EU:C:2025:580, т. 58 и цитираната съдебна практика).

32      В случая жалбоподателят посочва точките от обжалваното определение, а именно точки 39—55, като точки от съображенията, за които твърди, че са погрешни, и наистина излага накратко, но по достатъчно разбираем начин не само грешките при прилагане на правото, които се твърди, че са допуснати от Общия съд във връзка с определянето на предмета на жалбата в първоинстанционното производство и правната квалификация на спорното решение като акт, който не подлежи на обжалване, но и причините, поради които счита, че обжалваното определение трябва да бъде отменено.

33      При тези условия настоящата жалба следва да се обяви за допустима.

 По същество

 По първото основание — грешка при определянето на предмета на жалбата в първоинстанционното производство

–       Доводи на страните

34      В подкрепа на първото основание за обжалване жалбоподателят изтъква, че жалбата му в първоинстанционното производство не се отнася до отхвърлянето от Евроконтрол на полетния му план, а до включването на двете въздухоплавателни средства в разглеждания списък.

35      Комисията, подкрепeна от Федерална република Германия, оспорва доводите на Global 8 Airlines и счита, че първото основание трябва да се отхвърли.

–       Съображения на Съда

36      Що се отнася до първото основание, от точка 1 от обжалваното определение е видно, че Общият съд е определил предмета на жалбата в първоинстанционното производство като „решението, прието от Европейската комисия, съобщено на [жалбоподателя] на 20 март 2023 г., за включването на два леки бизнес самолета, които са негова собственост, в списъка с въздухоплавателни средства, на които е забранено да кацат на територията на Европейския съюз, да излитат оттам или да прелитат над нея съгласно [Регламент 2022/334]“.

37      Освен това от прочита на точки 14, 37, 39, 48, 51 и 55 от обжалваното определение във връзка една с друга е видно, че Общият съд е разгледал това решение, за да определи дали то представлява акт, който подлежи на обжалване по реда на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

38      Несъмнено точки 41, 42, 47 и 54 от това определение са посветени на отхвърлянето от Евроконтрол, от името на държавите членки, на подадените от съответните оператори на въздухоплавателни средства полетни планове за извършване на дейности, които биха нарушили забраната, предвидена в член 3г от Регламент № 833/2014. При това положение тези разсъждения са част от анализ на фактическия и правния контекст, в който е прието спорното решение, в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 36 от обжалваното определение. Така те само потвърждават съображението на Общия съд, че други актове — взети при обработването на полетните планове, подадени от тези оператори на въздухоплавателни средства — които могат да бъдат вменени на държавите членки, биха могли да произведат задължително правно действие, засягащо правното положение на посочените оператори на въздухоплавателни средства, така че такива актове, приети в рамките на прилагането на членове 3г и 3д от този регламент, подлежат на съдебен контрол от съдилищата на държавите членки.

39      От гореизложеното следва, че Общият съд не е допуснал грешка, като е приел, че подадената пред него жалба е насочена срещу решението на Комисията, чието съдържание е изложено в точки 1 и 36 от настоящото решение.

40      Ето защо твърденията по първото основание трябва да се отхвърлят като неоснователни.

 По второто и третото основание — неправилна квалификация на спорното решение като акт, който не подлежи на обжалване

–       Доводи на страните

41      В подкрепа на второто и третото си основание жалбоподателят изтъква, от една страна, че в член 3г от Регламент № 833/2014 става въпрос за понятието „въздухоплавателни средства […] притежавани или чартирани, или по друг начин контролирани от руски физически или юридически лица, образувания или органи“, което изисквало отделна правна преценка относно собствеността или контрола върху въздухоплавателните средства, посочени в този член. По-конкретно това понятие било независимо и специфично спрямо понятието за предоставяне от Евроконтрол на услуги за въздушен трафик, посочено отделно в член 3д от този регламент. При тази правна преценка ролята на Евроконтрол в качеството му на управителен орган на мрежата всъщност била само акцесорна.

42      От друга страна, жалбоподателят поддържа, че окончателното решение относно точния статут на съответното въздухоплавателно средство се взема от ГД „Мобилност и транспорт“, а държавите членки и Евроконтрол от своя страна само изпълняват това решение в рамките на своите правомощия.

43      Комисията, подкрепяна от Федерална република Германия, счита, че жалбата е неоснователна.

44      Според тази институция включването на въздухоплавателни средства в разглеждания списък не подлежи на контрол за законосъобразност от страна на Общия съд, тъй като забраната за полети била пряко приложима съгласно член 3г от Регламент № 833/2014 и не Комисията, а само държавите членки трябвало да приемат необходимите мерки за изпълнение на този регламент, които Евроконтрол прилагал от тяхно име.

45      Следователно Общият съд правилно приел, че включването от Комисията на двете въздухоплавателни средства в разглеждания списък не представлява акт, който произвежда задължително правно действие. Такова действие произтичало единствено от отхвърлянето на индивидуални полетни планове от Евроконтрол, действаща от името на държавите членки.

46      Впрочем, дори да се приеме, че разглежданият списък трябва да бъде подложен на контрол за законосъобразност и че ГД „Мобилност и транспорт“ взема окончателното решение относно статута на включени в този списък въздухоплавателни средства, отмяната на такова решение не би имала правно действие върху правното положение на жалбоподателя, тъй като не би довела автоматично до нищожност на решенията за прилагане от държавите членки и до отхвърляне на съответния полетен план от Евроконтрол.

47      Федерална република Германия споделя становището на Комисията, че забраната за полети, предвидена в член 3г от Регламент № 833/2014, е пряко приложима и жалбоподателят е трябвало да оспори не включването на двете въздухоплавателни средства в разглеждания списък, а отхвърлянето на полетния му план. За разлика от Комисията обаче Федерална република Германия счита, че жалбата за отмяна, подадена срещу отхвърлянето на полетен план, би трябвало да бъде насочена срещу Евроконтрол, организация, на която по силата на член 3д от този регламент е предоставено правомощието да отхвърля полетните планове, подадени от операторите на въздухоплавателни средства за извършването на дейности, които биха нарушили предвидената в член 3г от посочения регламент забрана.

–       Съображения на Съда

48      Следва да се припомни, че съгласно член 263, първа алинея ДФЕС Съдът осъществява контрол по-специално относно законосъобразността на актовете на Комисията, както и на органите, службите или агенциите на Съюза, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни.

49      Съгласно постоянната съдебна практика жалбата за отмяна, предвидена в член 263 ДФЕС, може да бъде подадена срещу всички приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици (вж. в този смисъл решения от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 62, и от 10 февруари 2026 г., WhatsApp Ireland/Европейски комитет по защита на данните, C‑97/23 P, EU:C:2026:81, т. 66 и 68 и цитираната съдебна практика).

50      За да се определи дали даден акт поражда задължително правно действие, следва да се съобрази по-специално същността на този акт, както и намерението на неговия издател. В това отношение Съдът е уточнил, че съобразяването със същността на даден акт предполага да се преценят неговите последици с оглед на обективни критерии като съдържанието на този акт, като евентуално се държи сметка за контекста на приемането му и за правомощията на издалата го институция, като тези правомощия трябва да се разглеждат не абстрактно, а като елементи, които могат да хвърлят светлина върху конкретния анализ на съдържанието на посочения акт, който анализ e централен и необходим (вж. в този смисъл решения от 6 май 2021 г., ABLV Bank и др./ЕЦБ, C‑551/19 P и C‑552/19 P, EU:C:2021:369, т. 40 и 41, и от 10 февруари 2026 г., WhatsApp Ireland/Европейски комитет по защита на данните, C‑97/23 P, EU:C:2026:81, т. 67 и цитираната съдебна практика).

51      Именно в светлината на съдебната практика, посочена в точки 49 и 50 от настоящото решение, следва да се определи дали Общият съд правилно е квалифицирал спорното решение като акт, който не подлежи на обжалване по реда на член 263 ДФЕС.

52      На първо място, що се отнася до преценката на Общия съд по съществото на спорното решение, важно е да се отбележи, че макар да посочва критерия относно съдържанието на акта в точки 36 и 37 от обжалваното определение и изрично да го споменава в извода в точка 53 от това определение, до който стига след проверката му, Общият съд не извършва конкретен анализ на съдържанието на това решение. Вместо това той определя дали е то е обжалваемо в светлината на други обективни критерии, свързани с контекста на приемане на разглеждания акт и с правомощията на издалата го институция, които са по-скоро елементи, които могат да хвърлят светлина върху конкретния анализ на съдържанието на акта.

53      Всъщност в точка 39 от посоченото определение Общият съд излага причините, поради които не би могъл да се приеме анализът на жалбоподателя, че Комисията може да се счита за издател на решението за забрана за полети, посочена в член 3г от Регламент № 833/2014, тъй като е включила въздухоплавателните средства на жалбоподателя в разглеждания списък. Тези съображения, развити в точки 40—48 от същото определение, са свързани по-скоро с правния контекст, в който се вписва спорното решение, както и със съответните правомощия на Комисията, Евроконтрол и държавите, членуващи в Евроконтрол, отколкото със съдържанието на това решение.

54      Впрочем Общият съд не би могъл да се откаже от конкретен анализ на съдържанието на разглеждания акт, тъй като в противен случай първото изтъкнато от Комисията основание за недопустимост — а именно че спорното решение не съществува и при всички случаи не може да бъде идентифицирано — би могло да бъде уважено. Всъщност, като се произнася в точки 34—55 от обжалваното определение по второто изтъкнато от Комисията основание за недопустимост, а именно че това решение не представлява акт, който подлежи на обжалване по реда на член 263 ДФЕС, Общият съд имплицитно, но несъмнено отхвърля първото основание за недопустимост и така се основава на разбирането, че посоченото решение съществува.

55      Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е извършил конкретен анализ на съдържанието на спорното решение, въпреки че той е централен и необходим, за да се определи дали даден акт е обжалваем по смисъла на член 263 ДФЕС.

56      Освен това няма съмнение, че спорното решение не е било приложено към преписката по първоинстанционното производство от страните и че Общият съд не е приел процесуално-организационно действие, с което да им разпореди да го представят. Целта на третото основание, изтъкнато от жалбоподателя в първоинстанционното производство, е било именно Общият съд да разпореди на Комисията, в рамките на процесуално-организационно действие, да представи всички документи, свързани със спорното решение, доколкото те се отнасят до жалбоподателя — основание, което обаче Общият съд не е разгледал, след като е уважил повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, без да разглежда спора по същество.

57      При положение обаче че е бил длъжен да извърши конкретен анализ на съдържанието на спорното решение, Общият съд не е можел да не поиска от Комисията — за която се твърди, че е приела спорното решение — да му го представи.

58      Следователно, като е разгледал въпроса дали спорното решение е обжалваемо по смисъла на член 263 ДФЕС, без преди това да е приканил Комисията да го представи, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

59      На второ място, Общият съд стига до извода, изложен в точка 48 от обжалваното определение, че спорното решение не произвежда задължително правно действие, което да засяга правното положение на жалбоподателя, след като в точки 40—47 от това определение разглежда правния контекст, в който е прието това решение, както и правомощията на издалата го институция на Съюза.

60      В тези точки 40—48 Общият съд по същество приема, че такова обвързващо правно действие произтича, от една страна, от забраната за полети, предвидена в член 3г от Регламент № 833/2014 — която е с обща приложимост — чиито разпоредби трябва да бъдат изпълнени от държавите членки, и от друга страна, от индивидуалните мерки за нейното прилагане, и по-конкретно от отхвърлянето на полетните планове на отделни оператори на въздухоплавателни средства, за което компетентността е възложена на държавите членки и се упражнява от Евроконтрол от тяхно име в съответствие с член 3д от този регламент.

61      Според Общия съд забрана за полети като посочената в член 3г, която има задължително правно действие по отношение на трети страни, обаче не може да произтича от акт, който може да бъде вменен на Комисията. Както по същество е видно от точки 45—48 от обжалваното определение, с изготвянето на разглеждания списък Комисията, като действа съвместно с Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ) и с участието на органите на държавите членки, всъщност се е ограничила до това да координира информационните потоци от различни източници относно въздухоплавателните средства, контролирани или чартирани от руски лица или образувания, за които може да се прилага забраната за полети, предвидена в член 3г от посочения регламент, с цел да улесни прилагането на този член.

62      В това отношение в точка 47 от обжалваното определение Общият съд уточнява, че тъй като по силата на член 3г от Регламент № 833/2014 не е компетентна да налага забрана за полети на въздухоплавателни средства, за които се прилага този член, Комисията — в ролята си да събира и разпространява информация — само оказала съдействие на държавите членки при изпълнението на техните задачи, така че те да вземат координирани решения относно обработването на индивидуалните полетни планове. Според Общия съд от това следва, че нито изготвянето на разглеждания списък, нито следователно включването на отделните въздухоплавателни средства в него са резултат от предполагаемо решение, взето от Комисията, или от нейно име, което би породило задължително правно действие, засягащо правното положение на жалбоподателя.

63      Що се отнася обаче, първо, до правния контекст, в който се вписва спорното решение, важно е да се отбележи, че нито общата приложимост на разпоредбите на член 3г от Регламент № 833/2014, нито констатацията, че тези разпоредби могат да включват мерки за изпълнение, които трябва да бъдат приети от компетентните национални органи — по-специално при обработването на полетните планове на отделните оператори на въздухоплавателни средства, спрямо които се налага предвидената в този член забрана за полети — позволяват да се изключи възможността спорното решение да представлява акт, който подлежи на обжалване по силата на член 263 ДФЕС. Всъщност тази приложимост и тази констатация не са пречка установеният от Комисията и ЕААБ механизъм, с участието на държавите членки, за координиране на информационните потоци от различни източници относно въздухоплавателните средства, контролирани или чартирани от руски лица или образувания, да е могъл да доведе до приемането, на равнището на Съюза, на актове, чиято цел е да породят задължително правно действие относно включването на въздухоплавателните средства на отделни оператори на такива средства сред въздухоплавателните средства, към които се прилага забраната за полети, предвидена в посочения член 3г, които актове могат да бъдат вменени на Комисията.

64      Несъмнено членове 3г и 3д от този регламент не предвиждат изрично, че след преценка на критерия за „контрол“, упражняван от руски физически или юридически лица, образувания или органи, върху операторите на въздухоплавателни средства, посочени в член 3г от този регламент, Комисията трябва да включи съответните отделни оператори на въздухоплавателни средства във въпросния списък. Това не променя факта, че първото изречение от член 3д, параграф 1 от същия регламент, съгласно което „[у]правителният орган на мрежата, назначен от Комисията съгласно [р]ешение за изпълнение [2019/709], подпомага Комисията и […] държави[те] членки при осигуряването на прилагането и спазването на член 3г [от Регламент № 833/2014]“, без да предоставя изпълнителни правомощия на Комисията, все пак изтъква наличието на някои отговорности, които тя следва да поеме в контекста на прилагането на посочения член 3г. Освен това от тълкуването на двете изречения от член 3д, параграф 1 от този регламент във връзка едно с друго следва, че тези отговорности са свързани със задачите, поверени на Евроконтрол в качеството ѝ на управителен орган на мрежата на основание член 3д, които включват по-конкретно отхвърляне на всички полетни планове, подадени от оператори на въздухоплавателни средства, за извършване на дейности над територията на Съюза, които представляват нарушение на този регламент.

65      При това положение правният контекст, в който се вписва спорното решение, не може валидно да обоснове направената му от Общия съд квалификация като акт, който не подлежи на обжалване по реда на член 263 ДФЕС.

66      Впрочем член 291, параграф 2 ДФЕС предвижда именно предоставянето на изпълнителни правомощия на Комисията или на Съвета, когато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на Съюза, при определените в тази разпоредба условия. Съдът постановява, че член 215 ДФЕС допуска регламент, приет на основание на тази разпоредба, да предоставя изпълнителни правомощия на Комисията или на Съвета в областта на ограничителните мерки при условията, определени в член 291, параграф 2 ДФЕС, както за изготвянето на правила за прилагане, така и за прилагането на правила към конкретни случаи чрез индивидуални актове (вж. в този смисъл решение от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет, C‑440/14 P, EU:C:2016:128, т. 34—36). Прилагането на член 3г от Регламент № 833/2014 обаче, предвиждащ забрана за въздухоплавателните средства, които отговарят на посочените в него критерии, „да се приземяват на територията на Съюза, да излитат от нея или да прелитат над нея“, изисква такива еднакви условия за изпълнение на равнището на Съюза.

67      Второ, що се отнася до правомощията на институцията на Съюза, издала посочения акт, следва да се отбележи, че противно на приетото от Общия съд в точка 47 от обжалваното определение, констатацията, че Комисията не разполага с компетентност да налага забрана за полети на въздухоплавателни средства, за които се прилага член 3г от Регламент № 833/2014, не позволява да се изключи възможността Комисията или от нейно име да бъде приет акт, чието задължително правно действие е налагането на въпросната забрана за полети на въздухоплавателни средства на отделни оператори на въздухоплавателни средства.

68      Всъщност при такъв подход актовете на Съюза, за които се твърди основание за незаконосъобразност поради липса на компетентност на издалата ги институция, ще бъдат изключени от контрола на съда на Съюза, тъй като само на това основание те няма да представляват актове, които подлежат на обжалване по реда на член 263 ДФЕС. Подобен резултат би бил несъвместим със структурата на член 263 ДФЕС, който във втора алинея предвижда, че по силата на този член Съдът е компетентен да се произнася по подадените жалби, по-специално „на основание некомпетентност“.

69      Трето, що се отнася до фактическия контекст, в който се вписва спорното решение, макар в точки 50—52 от обжалваното определение Общият съд да разглежда контекстуалните доводи на жалбоподателя относно „действителното поведение“ на ГД „Мобилност и транспорт“, на Евроконтрол и на Федерална република Германия, като преценява по-конкретно електронните съобщения от 28 март и 25 април 2023 г., изпратени от служителя на тази ГД посредством функционалната пощенска кутия, приложени съответно в приложение A.2 и в приложение A.4 към жалбата в първоинстанционното производство, в точка 49 от това определение той приема, че посочените доводи не поставят под въпрос извода, до който е стигнал в точка 48 от това определение, че спорното решение не произвежда задължително правно действие, което да засяга правното положение на жалбоподателя.

70      Противно обаче на това, което личи от точка 50 от обжалваното определение, в електронните съобщения, изпратени от служителя на ГД „Мобилност и транспорт“ чрез функционалната пощенска кутия, се говори за „решения“, които изхождат по-специално от Комисията и подкрепят тезата, че дадените от този неин служител обяснения относно причините, обосновали включването на двете въздухоплавателни средства на жалбоподателя в разглеждания списък и запазването им в него, произтичат от приета на равнището на Съюза единна и координирана позиция относно включването на тези две въздухоплавателни средства в разглеждания списък, която се счита позиция на Комисията.

71      Всъщност от електронните съобщения на служителя на ГД „Мобилност и транспорт“ от 28 март и 25 април 2023 г., приложени съответно в приложение A.2 и в приложение A.4 към жалбата в първоинстанционното производство, посочени в точки 50 и 51 от обжалваното определение, става ясно, че този служител на Комисията се е погрижил да отговори чрез функционалната пощенска кутия на исканията за информация и за преразглеждане, подадени от жалбоподателя относно двете въздухоплавателни средства, като му е представил мотивите за тяхното включване в разглеждания списък и му е съобщил, че исканията му за информация и за преразглеждане са отхвърлени.

72      В това отношение следва да се уточни, от една страна, че в електронното си съобщение от 28 март 2023 г. ГД „Мобилност и транспорт“ използва изрази като „we have examined“ (разгледахме), „[t] he following has been established“ (установи се следното), „we see no other option but to continuwith grounding of the aircraft“ (не виждаме друга възможност, освен да продължим да държим приземени двете въздухоплавателни средства). От друга страна, електронното съобщение на ГД „Мобилност и транспорт“ от 25 април 2023 г. съдържа изрази като „we (and the relevant [M]ember States) normally base our decisions“ (ние (и съответните държави членки) обикновено основаваме решенията си) и „we see no reason to lift the ban on these two aircrafts“ (не виждаме причина за отмяна на забраната, приложима за тези две въздухоплавателни средства).

73      Така тези електронни съобщения сочат, че Комисията е поела, самостоятелно или съвместно с държавите членки, отговорността за приемането на ограничителни мерки срещу жалбоподателя както относно включването на двете въздухоплавателни средства в разглеждания списък, така и относно запазването им в същия списък.

74      Този анализ се потвърждава, от една страна, от електронното съобщение от 20 март 2023 г., приложено към първоинстанционната жалба като приложение A.1, посочено в точки 14 и 52 от обжалваното определение, с което, в отговор на искане на жалбоподателя за разяснения относно отхвърлянето на полетния план за въздухоплавателно средство с регистрационен номер EX-88012, като управителен орган на мрежата Евроконтрол посочва, че има списък на въздухоплавателните средства, които попадат в обхвата на член 3г от Регламент № 833/2014, който Комисията му е предоставила, и приканва жалбоподателя да се обърне към нея посредством функционалната пощенска кутия, управлявана от ГД „Мобилност и транспорт“, в случай че желае да поиска изваждането на въпросното въздухоплавателно средство от този списък.

75      От друга страна, посоченият анализ се подкрепя от електронното съобщение на Министерството на цифровите технологии и транспорта (Германия) от 31 юли 2023 г., което е приложено към становището на жалбоподателя — като приложение C.2 — по възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията в първоинстанционното производство, и е посочено в точки 31 и 52 от обжалваното определение, в отговор на електронно съобщение на жалбоподателя относно възможността за физически достъп до двете въздухоплавателни средства за извършване на работа по поддръжка. Всъщност в това електронно съобщение от 31 юли 2023 г. представителят на посоченото министерство уточнява, че вече се е свързал с Комисията, за да получи допълнителни разяснения относно собствеността на двете въздухоплавателни средства и включването им в разглеждания списък.

76      Така тези електронни съобщения на Евроконтрол и на германските органи подкрепят анализа, че Комисията е имала водеща роля във включването на двете въздухоплавателни средства сред въздухоплавателните средства, на които по силата на член 3г от Регламент № 833/2014 е наложена забрана да извършват полети.

77      В това отношение в съдебното заседание в отговор на въпрос на Съда Комисията признава, че Евроконтрол не разполага с никакво дискриминационно правомощие да се отклонява от указанията на държавите членки във връзка с обработването на полетните планове на въздухоплавателните средства, на които по силата на член 3г от Регламент № 833/2014 е наложена забрана да извършват полети. Напротив, тази организация е длъжна, при спазване на дерогациите, предвидени в член 3г, параграф 3 от Регламент № 833/2014, да отхвърли всички полетни планове, подадени от отделни оператори на въздухоплавателни средства за извършване на дейности над територията на Съюза, които представляват нарушение на тази забрана, в съответствие с член 3д, параграф 1, второ изречение от този регламент.

78      Ето защо включването на двете въздухоплавателни средства в разглеждания списък, установяващ окончателно позицията на Комисията — която може да бъде вменена на тази институция — по необходимост обвързва Евроконтрол при обработването на подадените от жалбоподателя полетни планове и следователно произвежда задължително правно действие поне по отношение на тази организация.

79      Поради това, както подчертава по същество генералният адвокат в точка 73 от заключението си, установяването в разглеждания списък на операторите на въздухоплавателни средства, засегнати от забраната, чиито полетни планове впоследствие могат да бъдат отхвърлени, е акт със самостоятелно съдържание, от който произтичат пряко задължителни правни последици по отношение на трети лица.

80      При тези условия от анализа на фактическия контекст, в който се вписва спорното решение, следва, че противно на приетото от Общия съд в точки 49—52 от обжалваното определение, доказателствата, приложени към преписката в първоинстанционното производство и разгледани от Общия съд, потвърждават извода, че спорното решение може да представлява акт, който да бъде вменен на Комисията, с който тя се е произнесла окончателно по включването на двете въздухоплавателни средства в разглеждания списък.

81      Следователно в точки 40—52 от обжалваното определение, посветени на анализа на правния контекст около приемането на спорното решение и на правомощията на институцията на Съюза, която го е издала, както и на проверка на доводите на жалбоподателя относно фактическия контекст, в който се вписва това решение, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отдал предимство на обстоятелството, че Комисията не е разполагала с необходимите правомощия да приеме акт, който се отнася конкретно до забраната на въздухоплавателни средства в разглеждания списък да извършват полети, а не на съвкупността от доказателства, приведени от жалбоподателя, за да установи, че Комисията е взела решение, което има задължителни последици по отношение на трети лица за включването на двете въздухоплавателни средства в този списък.

82      Трябва да се добави, че противно на това, което следва по-специално от точки 35, 39, 48 и 53 от обжалваното определение, изводът в точка 78 от настоящото решение не може да бъде поставен под въпрос от факта, дори да се приеме за доказан, че спорното решение не е породило задължително правно действие, „което да засяга правното положение на жалбоподателя“.

83      При това положение, за да се установи дали акт като спорното решение, чийто адресат жалбоподателят не е, произвежда задължително правно действие, и следователно, подлежи на обжалване по реда на член 263 ДФЕС, не е необходимо да се проверява дали това действие може да засегне правното положение на жалбоподателя, тъй като тази проверка е релевантна само когато се разглежда дали са спазени условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС, съгласно които всяко лице, което е пряко и лично засегнато от даден акт, може да подаде жалба за неговата отмяна, когато се прилага последната разпоредба. Следователно обжалваемостта на даден акт трябва да се преценява обективно в зависимост от неговата същност, а не в зависимост от жалбоподателя (вж. в този смисъл решения от 12 юли 2022 г. Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 63, от 13 февруари 2025 г., Swissgrid/Комисия, C‑121/23 P, EU:C:2025:83, т. 46, и от 10 февруари 2026 г., WhatsApp Ireland/Европейски комитет по защита на данните, C‑97/23 P, EU:C:2026:81, т. 68).

84      Следователно в точки 35, 39, 48 и 53 от обжалваното определение Общият съд е изложил и приложил погрешен правен критерий, а именно дали посоченият акт произвежда задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. По този начин Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е смесил изискванията, произтичащи съответно от член 263, първа и четвърта алинея ДФЕС.

85      С оглед на всички изложени по-горе съображения второто и третото основание за обжалване трябва да бъдат уважени и обжалваното определение да бъде отменено.

 По жалбата до Общия съд

86      Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. В такъв случай той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

87      В случая, що се отнася до първото, второто и третото основание за недопустимост, повдигнати от Комисията в хода на производството пред Общия съд, с които тя твърди, че спорното решение не съществува, не представлява подлежащ на обжалване акт и не може да ѝ бъде вменен по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, фазата на производството позволява да се постанови окончателно решение по делото.

88      Що се отнася по-конкретно до второто основание за недопустимост, изтъкнато от Комисията в хода на първоинстанционното производство, а именно че спорното решение не представлява акт, който подлежи на обжалване по реда на член 263 ДФЕС, от точка 50 от настоящото решение следва, че разглеждането на въпросното основание изисква да се преценят последиците от това решение с оглед по-специално на конкретното му съдържание. Няма обаче съмнение, че посоченото решение не е било приложено към преписката по първоинстанционното производство и Общият съд не е поискал от страните да го представят.

89      При тези условия с процесуално-организационно действие от 10 септември 2025 г. в приложение на член 62, параграф 1 от Процедурния правилник Комисията е приканена да отговори писмено на въпроси, по-специално свързани с представянето на откъс от спорното решение, в частта, в която се отнася до двете въздухоплавателни средства, или, ако това решение не съществува, с представянето на разглеждания списък, който Комисията е предала на Евроконтрол и който е посочен в електронното съобщение на Евроконтрол от 20 март 2023 г.

90      На 7 октомври 2025 г. Комисията отговаря на поставените от Съда въпроси, като твърди, че не съществува „решение“ и представя откъс от разглеждания списък, който според нея обаче няма характер на „решение“.

91      При това положение, вследствие на посоченото процесуално-организационно действие и на проведеното на 17 декември 2025 г. съдебно заседание, на което страните са имали възможност да обсъдят при условията на състезателност съответните фактически и правни обстоятелства с цел да се анализира въпросът дали спорното решение е обжалваем акт, Съдът разполага с необходимите данни, за да се произнесе окончателно по второто основание за недопустимост, изтъкнато от Комисията в първоинстанционното производство.

92      В отговора си на посоченото процесуално-организационно действие Комисията представя неповерителен откъс от разглеждания списък, в който са включени двете въздухоплавателни средства, като за всяко от тях е отбелязано следното:

„22.02.2023: Решение на Комисията да включи въздухоплавателното средство в потвърдения списък въз основа на доказателствата, събрани от германските органи по време на инспекцията, и от други източници; Global 8 Airlines […] предоставя услуги на пътници, полети, организирани от Русия през Минск до Европейския съюз; в рамките на Русия, в рамките на Съюза. Тази дейност не отговаря и на правилата на „списъка за безопасност“ […]“.

93      В този откъс изрично се посочва „решение“, чийто издател е „Комисията“, с дата от „22 февруари 2023 г.“, относно включването на двете въздухоплавателни средства в този списък, в което са изложени мотивите за включването им във въпросния списък, като се посочват специфичните и конкретни причини, поради които посочените две въздухоплавателни средства е трябвало да бъдат обект на ограничителни мерки.

94      Ето защо както от този откъс, в който се сочи спорното решение, така и от мотивите, изложени в точки 59—80 от настоящото решение, следва, че това решение представлява акт, който произвежда задължително правно действие по отношение на трети лица, независимо дали посоченото решение е довело до съществено изменение на правното положение на жалбоподателя.

95      Доколкото в заседанието пред Съда Комисията поддържа, че тя като колегиален орган не е приела никакво „решение“, което да налага конкретно на двете въздухоплавателни средства предвидената в член 3г от Регламент № 833/2014 забрана да извършват полети, достатъчно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика фактът, че даден акт не е приет под формата на официално решение на Комисията, не е определящ за квалифицирането му като обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9, и от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 44 и 59).

96      Ето защо трябва да се отхвърлят второто изтъкнато от Комисията основание за недопустимост, а именно че спорното решение не представлява акт, който подлежи на обжалване по реда на член 263 ДФЕС, както и поради това първото изтъкнато от тази институция основание за недопустимост, според което посоченото решение не съществува и при всички случаи не може да бъде идентифицирано, а също и третото основание за недопустимост на посочената институция, а именно че предполагаемите последици от посоченото решение не могат да бъдат вменени на Комисията, а на държавите членки.

97      От друга страна, фазата на производството не позволява произнасяне по повдигнатите от Комисията четвърто, пето и отчасти по шестото основание за недопустимост, както и по предвидените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост и по въпроса за нейната компетентност да приеме спорното решение, тъй като тези аспекти на спора предполагат правни и фактически преценки, които Общият съд не е извършил, и тъй като посочените аспекти не бяха обсъдени в рамките на настоящото производство по обжалване.

98      Що се отнася по-конкретно до повдигнатото от Комисията шесто основание за недопустимост, Общият съд е разгледал само нейния довод, че жалбата няма предмет, предвид общата забрана за полети в Съюза по съображения за сигурност, наложена на въздушните превозвачи, вписани в регистъра на Киргизката република, съгласно Регламент (ЕО) № 1543/2006 на Комисията от 12 октомври 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 474/2006 за създаване на списък на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, посочен в глава II от Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 910/2006 (ОВ L 283, 2006 г., стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 16, стр. 108), довод, който той отхвърля в точка 34 от обжалваното определение, но която не изчерпва това основание за недопустимост.

99      Освен това, що се отнася до изтъкнатите от Комисията четвърто и пето основание за недопустимост, Общият съд не е разгледал нейните доводи, че от една страна, жалбата в първоинстанционното производство е подадена срещу неправилен акт и пред съд, който не е компетентен да я разгледа, и от друга страна, че при всички положения, дори и да е насочена срещу съответния акт, тази жалба трябва да се отхвърли като просрочена.

100    Освен това Общият съд не е разгледал, от една страна предвидените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост, за които като абсолютна процесуална предпоставка юрисдикциите на Съюза трябва да проверяват във всеки момент дори служебно (решение от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия, C‑132/12 P, EU:C:2014:100, т. 45 и цитираната съдебна практика), нито, от друга страна, съществото на подадената пред него жалба, и по-специално компетентността на издателя на акта, която сама по себе си е абсолютно условие за допустимост (решение от 14 декември 2016 г., SV Capital/ABE, C‑577/15 P, EU:C:2016:947, т. 32 и цитираната съдебна практика).

101    Ето защо повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост следва да се отхвърли, доколкото се отнася до първото, второто и третото основание, а в останалата част делото трябва да бъде върнато на Общия съд.

 По съдебните разноски

102    Тъй като делото се връща на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по разноските, свързани с производството по обжалване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Отменя определение на Общия съд на Европейския съюз от 29 април 2024 г., Global 8 Airlines/Комисия (T‑277/23, EU:T:2024:285).

2)      Отхвърля възражението на Европейската комисия за недопустимост в частта, в която се отнася до първото, второто и третото основание.

3)      Връща в останалата част делото на Общия съд на Европейския съюз.

4)      Не се произнася по съдебните разноски.

Подписи


*      Език на производството: английски.