Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
8 октомври 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2003/88/ЕО — Член 2, точка 1 — Понятие за работно време — Член 6, буква б) — Максимална продължителност на седмичното работно време — Защита на безопасността и здравето на работницитe — Работно време на пожарникарите и спасителите — Дежурство на работното място, което не е включено в работното време — Право на обезщетение за неимуществени вреди, упражнено срещу държава членка за нарушение на правото на Съюза — Условия — Начин на изчисляване на обезщетението за вредите, претърпени поради нарушение на член 6, буква б) от Директива 2003/88 — Принцип на равностойност — Принцип на ефективност “
По дело C‑808/24 [Zálečta](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Okresný súd Lučenec (Районен съд Лученец, Словакия) с акт от 13 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 26 ноември 2024 г., в рамките на производство по дело
M. R.
срещу
Ministerstvo vnútra Slovenskej republiky,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: F. Biltgen, председател на състав, S. Gervasoni, A. Kumin, I. Ziemele (докладчик) и M. Bošnjak, съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: V. Di Bucci,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за словашкото правителство, от E. V. Larišová и A. Lukáčik, в качеството на представители,
– за Ирландия, от M. Browne, Chief State Solicitor, A. Burke и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от D. Ryan, BL,
– за Европейската комисия, от D. Recchia, A. Tokár и F. van Schaik, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 19 март 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 1 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (OB L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между M. R., пожарникар и спасител, и Ministerstvo vnútra Slovenskej republiky (Министерство на вътрешните работи на Словашката република) относно обезщетението за неимуществените вреди, които M. R. твърди, че е претърпял поради неправилното транспониране от Словашката република на Директива 2003/88 в правния ред на тази държава членка.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 2 от Директива 2003/88, озаглавен „Определения“, предвижда в точки 1 и 2:
„По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:
1. „работно време“ означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика;
2. „почивка“ означава всеки период, който не е работно време“.
4 Член 6 от тази директива, озаглавен „Максимална продължителност на седмично работно време“, има следното съдържание:
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при съблюдаване на необходимостта от опазване на безопасността и здравето на работниците:
a) продължителността на седмичното работно време се ограничава чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, или чрез колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори;
б) средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа“.
Словашкото право
5 Съгласно член 85, параграф 1 от zákon č. 315/2001 Z. z. o Hasičskom a záchrannom zbore (Закон № 315/2001 за пожаро-спасителния корпус) от 2 юли 2001 г.:
„Работното време на служителя [от пожаро-спасителния корпус] е времето, през което той е на служба и е на разположение на административния орган“.
6 Член 86, параграф 2 от този закон предвижда:
„Ако разпределението на работното време е неравномерно, продължителността на времето на служба не може да надвишава 18 часа на ден служба. Общата продължителност на изпълнение на службата и на непосредствено следващото я възложено дежурство в мястото на изпълнение на службата не може да надвишава 24 часа на ден служба“.
7 Член 92, параграф 1 от този закон предвижда:
„При разпределението на времето на служба административният орган определя за служителя [от пожаро-спасителния корпус] времето на дежурство в рамките на посочената служба на мястото на изпълнение на службата, непосредствено следващо изпълнението на службата, съгласно член 86, параграф 2“.
8 Член 122, параграф 3 от този закон предвижда:
„[…] възнаграждение за дежурство не се полага за времето, през което, докато то е носено, е изпълнявана службата; такова изпълнение на службата представлява извънреден труд при изпълнение на службата“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
9 M .R., който е член на пожаро-спасителния корпус на община Лученец (Словакия), счита, че в нарушение на член 2, точка 1 и член 6, буква б) от Директива 2003/88 дежурството, което е полагал на работното си място, не е приравнено на работно време. Поради това той претърпял неимуществени вреди вследствие на неправилното транспониране на член 2, точка 1 в словашкия правен ред, в резултат на което максималната продължителност на седмичното работно време, определена в посочения член 6, буква б), била нарушена по отношение на него. Подобни нарушения накърнили по-специално правото му на зачитане на личния и семейния му живот.
10 M. R. предявява иск пред Okresný súd Lučenec (Районен съд Люченец, Словакия) за поправяне на неимуществените му вреди поради нарушение на правото му на зачитане на личния и семейния му живот, на правото му на достатъчна почивка след полагане на труд и на защита на безопасността и здравето на работното място. За сметка на това той не претендира обезщетение за времетраенето на дежурствата, които не са били включени в работното му време и вследствие на които в неговия случай се е стигнало до надвишаване на границата от 48 часа по член 6, буква б) от Директива 2003/88, що се отнася до максималната седмична продължителност на работното време
11 С решение от 20 декември 2023 г. тази юрисдикция констатира, че в нарушение на член 2, точка 1 от Директива 2003/88, както е тълкуван от Съда в решение от 21 февруари 2018 г., Matzak (C‑518/15, EU:C:2018:82), словашката правна уредба предвиждала възможността дежурството, отработено от пожарникар както на работното му място, така и в дома му, да не се отчита като работно време. В това отношение Okresný súd Lučenec (Районен съд Лученец) отбелязва, че за да се получи обезщетение, не е достатъчно дежурството да не е било отчетено като работно време по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88. Освен това е трябвало работното време, включително времето на дежурство, да надвишава максималната продължителност на седмичното работно време, предвидена в член 6, буква б) от тази директива.
12 По този въпрос Okresný súd Lučenec (Районен съд Лученец) констатира, че през съответния референтен период от шест месеца продължителността на работното време на M. R, включително отработеното от него дежурство, надвишава с 28 дни броя работни дни, които могат да бъдат отработени през този период, в нарушение на член 6, буква б) от посочената директива, и че това превишаване обективно е могло да има отражение върху личния и семейния живот на M. R.
13 Вследствие на това този съд разпорежда на Словашката република да изплати на M. R. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изчислено, като се вземе предвид, от една страна, размерът на посоченото превишаване и от друга страна, загубата на надеждата за изменение на националната правна уредба предвид липсата на такова изменение въпреки практиката на Съда, установена по-специално с решение от 21 февруари 2018 г., Matzak (C‑518/15, EU:C:2018:82).
14 Министерството на вътрешните работи на Словашката република подава въззивна жалба срещу това решение пред Krajský súd v Banskej Bystrici (Окръжен съд Банска Бистрица, Словакия), който с определение от 30 май 2024 г. отменя посоченото решение с мотива, че Okresný súd Lučenec (Районен съд Лученец) се е произнесъл ultra petita, тъй като M. R. не се е позовал пред тази юрисдикция нито на право, изведено от загубата на надеждата за изменение на националната правна уредба, нито на право на обезщетение за неимуществените вреди, свързани с броя отработени часове над границата, определена в член 6, буква б) от Директива 2003/88. Всъщност M. R. само твърдял, че е претърпял неимуществени вреди, по-специално поради неотчитането като работно време на дежурството, което е осъществил през съответния период. Освен това Krajský súd v Banskej Bystrici (Окръжен съд Банска Бистрица, Словакия) приема, че неимуществената вреда, причинена от несъвместимостта на националното право с член 2, точка 1 от тази директива, е основание за присъждане на обезщетение, без да е необходимо да се констатира нарушение на член 6, буква б) от посочената директива.
15 Krajský súd v Banskej Bystrici (Окръжен съд Банска Бистрица) връща делото на Okresný súd Lučenec (Районен съд Лученец), който е запитващата юрисдикция, имаща съмнения относно тълкуването на член 2, точка 1 и член 6, буква б) от Директива 2003/88. Тази юрисдикция иска по същество да се установи дали, както, изглежда, е приел Krajský súd v Banskej Bystrici (Окръжен съд Банска Бистрица), за да може M. R. да получи обезщетение за неимуществени вреди, е достатъчно времето му на дежурство да не е било отчетено като работно време в нарушение на член 2, точка 1 от Директива 2003/88, или е необходимо ограничението от 48 часа за период от седем дни, предвидено в член 6, буква б) от тази директива, също да е било нарушено.
16 Според запитващата юрисдикция член 2, точка 1 от Директива 2003/88 съдържа само определение на понятието „работно време“, докато член 6, буква б) от тази директива изрично предвижда забрана за превишаване на определените граници за максималната продължителност на седмичното работно време в смисъла, в който това понятие е дефинирано. Така тази юрисдикция счита, че право на обезщетение за засегнатите лица съществува само в случай на нарушение на член 6, буква б) във връзка с член 2, точка 1, а не в случай на нарушение на последната разпоредба, разглеждана сама за себе си.
17 При тези условия Okresný súd Lučenec (Районен съд Лученец) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Представлява ли обстоятелството, че по силата на националната правна уредба дежурството на работник не се включва в работното време в противоречие с член 2, точка 1 от Директива [2003/88] основание за иск за обезщетение срещу държавата членка за нарушение на правото на Съюза, без да е необходимо да се доказва, че спрямо работника едновременно е нарушен член 6, буква б) от тази директива?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли при определянето на подходящия размер на обезщетението националният съд да вземе предвид броя на часовете на дежурствата, който поради националната правна уредба не е бил включен в работното време на работника, или пък размерът на дължимото обезщетение от държавата членка трябва да се определи спрямо продължителността на незаконосъобразното положение, създадено с националната правна уредба, която позволява дежурствата да не се включват в работното време на работника в противоречие с Директива 2003/88?
3) При отрицателен отговор на [първия въпрос], трябва ли при определянето на подходящия размер на обезщетението националният съд да вземе предвид броя на часовете, в които е имало нарушение на член 6, буква б) от Директива 2003/88, или пък размерът на дължимото обезщетение от държавата членка трябва да се определи спрямо продължителността на незаконосъобразното положение, създадено с националната правна уредба, която позволява дежурствата да не се включват в работното време на работника в противоречие с посочената директива?“.
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
18 Като предварително уточнение следва да се припомни, че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, които се считат за извършени от държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът (решения от 19 ноември 1991 г., Francovich и др., C‑6/90 и C‑9/90, EU:C:1991:428, т. 35, и от 8 септември 2026 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C‑293/24, EU:C:2026:723, т. 42).
19 Този принцип е валиден във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е органът на държавата членка, чието действие или бездействие е в основата на нарушението, включително националният законодател, и независимо кой е публичният орган, който според правото на съответната държава членка носи отговорност за поправянето на посочените вреди (вж. в този смисъл решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 32 и 63, и от 28 юни 2022 г., Комисия/Испания (Нарушение на правото на Съюза от законодателя), C‑278/20, EU:C:2022:503, т. 30 и цитираната съдебна практика).
20 Що се отнася до условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти от допуснати от държавата нарушения на правото на Съюза, Съдът многократно е постановявал, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия, а именно предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (вж. в този смисъл решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 51, както и от 8 септември 2026 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C‑293/24, EU:C:2026:723, т. 44).
21 Тези три условия са необходими и достатъчни за възникване на право на обезщетение в полза на частноправните субекти, без при това да се изключва възможността за ангажиране на отговорността на държавата при по-малко ограничителни условия въз основа на националното право (решение от 28 юни 2022 г., Комисия/Испания (Нарушение на правото на Съюза от законодателя), C‑278/20, EU:C:2022:503, т. 32 и цитираната съдебна практика).
22 Без да се засяга правото на обезщетение, което, стига да са изпълнени трите условия, припомнени в точка 20 от настоящото решение, произтича пряко от правото на Съюза, държавата е длъжна да поправи последиците от причиненото увреждане в рамките на националното право относно отговорността, като се има предвид, че установените от националните законодателства условия във връзка с поправянето на вредите не трябва да бъдат по-неблагоприятни от условията, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове (принцип на равностойност), нито да бъдат уредени по начин, който прави получаването на обезщетение практически невъзможно или прекомерно трудно (принцип на ефективност) (решение от 28 юни 2022 г., Комисия/Испания (Нарушение на правото на Съюза от законодателя), C‑278/20, EU:C:2022:503, т. 33 и цитираната съдебна практика).
23 В светлината на принципите, посочени в точки 18—22 от настоящото решение, следва да се отговори на въпросите, поставени от запитващата юрисдикция.
По първия въпрос
24 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, точка 1 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че предмет на тази разпоредба е да се предоставят права на частноправните субекти, така че нарушаването ѝ от държава членка да може да породи за тях право на обезщетение на основание на правото на Съюза, без от последните да се изисква да доказват едновременното нарушение на член 6, буква б) от тази директива.
25 На първо място, член 2, точка 1 от Директива 2003/88 определя понятието „работно време“ като „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“. Съгласно член 2, точка 2 от тази директива понятието „почивка“ е дефинирано като „всеки период, който не е работно време“.
26 На второ място, от практиката на Съда следва, че понятията „работно време“ и „почивка“ по смисъла на Директива 2003/88 са понятия на правото на Съюза, които трябва да бъдат определени съгласно обективни характеристики, като се отчитат системата и целта на тази директива, насочена към установяване на минимални изисквания с цел да бъдат подобрени условията на живот и труд на работниците. Всъщност само подобно автономно тълкуване е в състояние да осигури на тази директива пълна ефективност, както и еднакво приложение на посочените понятия във всички държави членки (решение от 9 октомври 2025 г., STAS-IV, C‑110/24, EU:C:2025:768, т. 22 и цитираната съдебна практика).
27 На трето място, Съдът подчертава, че член 2 от Директива 2003/88 не е сред нейните разпоредби, които могат да бъдат дерогирани (решение от 9 октомври 2025 г., STAS-IV, C‑110/24, EU:C:2025:768, т. 23 и цитираната съдебна практика).
28 От това следва, че понятието „работно време“ е едно от основните понятия, на които се основават всички разпоредби на Директива 2003/88, и че съответствието на националното право с определението на това понятие е абсолютно необходимо за правилното прилагане на тази съвкупност от разпоредби.
29 От текста на член 2, точка 1 от тази директива обаче не може да се направи извод, че тази разпоредба сама по себе си има за предмет да предостави права в полза на частноправните субекти, така че нарушаването ѝ от държава членка би могло да породи право на частноправните субекти да получат обезщетение от тази държава членка за това нарушение. Всъщност член 2 от посочената директива, както сочи заглавието му, се ограничава да дефинира в точка 1 понятието „работно време“ за целите на посочената директива като „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика“, без да предвижда предоставяне на права в полза на частноправните субекти или поемане на позитивни или негативни задължения в тежест на частноправните субекти, на държавите членки или на институциите на Съюза по смисъла на трайно установената практика на Съда, произтичаща по-специално от решение от 5 март 2024 г., Kočner/Европол (C‑755/21 P, EU:C:2024:202, т. 119 и цитираната съдебна практика).
30 При това положение изглежда, че в случай на нарушение само на член 2, точка 1 от Директива 2003/88 първото условие за ангажиране на отговорността на държавата, посочено в точка 20 от настоящото решение, не е изпълнено.
31 Въпреки това е уместно да се припомни, че съгласно практиката на Съда правото на Съюза не изключва по никакъв начин възможността отговорността на държавата за нарушение на това право да бъде ангажирана на основание на националното право при по-малко ограничителни условия (решение от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 66), което запитващата юрисдикция следва да провери в случая.
32 Вследствие на това на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 1 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че няма за предмет предоставяне на права на частноправните субекти, поради което нарушаването му от държава членка не може да породи за последните право на обезщетение на основание на правото на Съюза.
По втория въпрос
33 Доколкото вторият въпрос е поставен от запитващата юрисдикция в случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, не е необходимо да му се отговаря.
По третия въпрос
34 С третия си въпрос, който е поставен в случай на отрицателен отговор на първия въпрос, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, буква б) от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че обезщетението в тежест на държавите членки за неимуществените вреди, които те са причинили на частноправните субекти в резултат на нарушението на тази разпоредба, трябва да се определи в съответствие с националното право, като се вземе предвид броят часове, отработени над предвидената в посочената разпоредба граница, или продължителността на неизпълнението на правото на Съюза, произтичащо от факта, че съответната национална правна уредба не предвижда отчитане на времето на дежурство като „работно време“ по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива.
35 За да отговори на този въпрос, запитващата юрисдикция следва да провери дали в случая са изпълнени припомнените в точка 20 от настоящото решение условия за ангажиране на отговорността на държавата.
36 В това отношение, що се отнася до първото условие за ангажиране на отговорността на държавата, а именно предметът на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, Съдът вече е постановил, че член 6, буква б) от Директива 2003/88 представлява социалноправна норма на Съюза, с която на частноправните субекти се предоставят права, на които те могат пряко да се позовават пред националните юрисдикции с мотива, че той налага на държавите членки горна граница относно средната продължителност на седмичното работно време, която трябва да важи за всеки работник, тъй като става въпрос за минимално изискване (вж. в този смисъл решения от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 100, и от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 49 и 50).
37 Така, при условие че M. R. основава иска си не само на нарушение на член 2, точка 1 от Директива 2003/88, но и на нарушение на член 6, буква б) от нея, което запитващата юрисдикция следва да провери, се оказва, че първото условие за ангажиране на отговорността на Словашката република е изпълнено.
38 Що се отнася до второто условие за ангажиране на отговорността на държавата, от практиката на Съда следва, че решаващият критерий, за да се приеме, че дадено нарушение на правото на Съюза е достатъчно съществено, е критерият за явното и грубо нарушение на установените в нарушената норма граници на правото на преценка. В случаите, в които свободата на преценка на съответния орган е твърде ограничена или дори несъществуваща, самото нарушение на правото на Съюза може да бъде достатъчно, за да се установи наличие на достатъчно съществено нарушение на това право. Преценката, която трябва да се извърши, изисква да се вземат предвид областта, условията и контекстът, в които се носи задължението на съответния орган. Освен това следва да се вземат предвид по-специално степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която тази норма предоставя на съответния орган, сложността на подлежащото на уреждане фактическо положение и трудностите при прилагането или тълкуването на текстовете (решение от 5 март 2024 г., Kočner/Европол, C‑755/21 P, EU:C:2024:202, т. 126—128 и цитираната съдебна практика).
39 При всички положения нарушението на правото на Съюза трябва да се разглежда като достатъчно съществено, когато е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (решение от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 52, и в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Minister for Children, Equality, Disability, Integration and Youth и др., C‑97/24, EU:C:2025:594, т. 30 и цитираната съдебна практика).
40 От данните в акта за преюдициално запитване е видно, че времето на дежурство на M. R. за въпросния период от 1 август 2020 г. до 30 юни 2023 г. не се счита за „време на служба“ по смисъла на словашкото право. От този акт също следва, че през съответния референтен период, продължил шест месеца, продължителността на работното време на M. R. е надвишила предвидената в член 6, буква б) от Директива 2003/88 максимална продължителност от 48 часа за седемдневен период в разрез с тази разпоредба.
41 В това отношение следва да се припомни, че в периода от 1 август 2020 г. до 30 юни 2023 г. практиката на Съда относно понятието „работно време“, по-специално що се отнася до пожарникарите, вече е била трайно установена. Съдът по-специално е постановил, че „дейностите, осъществявани от оперативните екипи в обществените противопожарни служби, попадат в приложното поле на Директива 2003/88, така че по принцип член 6, буква б) от нея не допуска надвишаване на установената горна граница от 48 часа, предвидена за максималната продължителност на седмичното работно време, включително с полагането на дежурства“ (решение от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 57).
42 Освен това Съдът е уточнил също, както е посочено в точка 27 от настоящото решение, че член 2 от Директива 2003/88, който определя понятията „работно време „и „почивка“, не е сред онези нейни разпоредби, от които може да се дерогира (решения от 10 септември 2015 г., Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras, C‑266/14, EU:C:2015:578, т. 28 и цитираната съдебна практика, и от 9 октомври 2025 г., STAS-IV, C‑110/24, EU:C:2025:768, т. 23 и цитираната съдебна практика).
43 Ако с оглед на припомнената в точки 41 и 42 от настоящото решение съдебна практика се окаже, че неспазването на предписанията на член 6, буква б) от Директива 2003/88 в периода от 1 август 2020 г. до 30 юни 2023 г. е извършено в явно нарушение на практиката на Съда, което запитващата юрисдикция следва да провери, ще бъде установено наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.
44 Следователно второто условие за ангажиране на отговорността на държавата по смисъла на цитираната в точка 20 от настоящото решение съдебна практика би било изпълнено.
45 Що се отнася до третото условие за ангажиране на отговорността на държавата за нарушение на правото на Съюза, запитващата юрисдикция следва да провери дали, както е видно от акта за преюдициално запитване, съществува причинно-следствена връзка между превишаването на продължителността на работното време, предвидена в член 6, буква б) от Директива 2003/88, и неимуществената вреда, за която M. R. иска обезщетение.
46 Що се отнася до реда и условията за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени в резултат на нарушението на правото на Съюза, следва да се отбележи, първо, че Директива 2003/88 не съдържа специално правило относно поправянето на вредата, която евентуално е претърпяна от работниците в резултат на нарушение на предвидените в нея минимални изисквания, по-специално във връзка с продължителността на работното време. Следователно от разпоредбите на тази директива не може да се направи извод, че тя отдава предпочитание на една форма на поправяне на вредите пред други (вж. в този смисъл решения от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 44, 96 и 98, и от 20 юни 2024 г., Artemis security, C‑367/23, EU:C:2024:529, т. 26 и 27).
47 Второ, при липсата на разпоредби на правото на Съюза в тази област, държавата е длъжна да отстрани по реда на националното право относно отговорността последиците от причинените вреди, като се има предвид, че установените от националните законодателства условия във връзка с поправянето на вредите не трябва да бъдат по-неблагоприятни от условията, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове (принцип на равностойност), нито да бъдат уредени по начин, който прави получаването на обезщетение практически невъзможно или прекомерно трудно (принцип на ефективност) (решения от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 62, и от 28 юни 2022г, Комисия/Испания (Нарушение на правото на Съюза от законодателя), C‑278/20, EU:C:2022:503, т. 176—184).
48 Трето, Съдът е постановил, че обезщетението за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат от нарушаването на правото на Съюза, трябва да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на правата им (решение от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 92).
49 При това положение, при спазване на тези принципи държавите членки следва, от една страна, да определят, дали обезщетението за вредите, причинени на частноправен субект вследствие на нарушение на разпоредбите на Директива 2003/88, трябва да бъде под формата на парично обезщетение и от друга страна, да определят правилата за изчисляване на това обезщетение (вж. по аналогия решение от 25 ноември 2010 г., Fuß, C‑429/09, EU:C:2010:717, т. 94).
50 Що се отнася по-специално до реда и условията за обезщетяване в тежест на държавите членки на вредите, които те са причинили на частноправните субекти с нарушението на член 6, буква б) от Директива 2003/88, те трябва да се определят в съответствие с националното право не в зависимост от продължителността на нарушението на правото на Съюза, произтичащо от факта, че съответната национална уредба не предвижда отчитането на дежурствата като „работно време“ по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива, а в зависимост от действително и конкретно претърпяната от съответните частноправни субекти вреда в пряка причинно-следствена връзка с нарушението на член 6, буква б) от посочената директива и при спазване на принципите на равностойност и ефективност.
51 В случая би могъл да се вземе предвид по-специално броят часове, положен над границата, предвидена в член 6, буква б) от Директива 2003/88, който, както е видно от акта за преюдициално запитване, може да окаже влияние върху личния и семейния живот на M. R.
52 С оглед на всички изложени по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 6, буква б) от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че обезщетението в тежест на държавите членки за неимуществените вреди, които те са причинили на частноправните субекти поради нарушението на тази разпоредба, трябва да се определя в съответствие с националното право не в зависимост от продължителността на нарушението на правото на Съюза, произтичащо от факта, че съответната национална правна уредба не предвижда отчитане на времето на дежурство като „работно време“ по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива, а в зависимост от действително и конкретно претърпяната от съответните частноправни субекти вреда в пряка причинно-следствена връзка с нарушението на член 6, буква б) от посочената директива и при спазване на принципите на равностойност и ефективност.
По съдебните разноски
53 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкува в смисъл, че
няма за предмет предоставяне на права на частноправните субекти, поради което нарушаването му от държава членка не може да породи за последните право на обезщетение на основание на правото на Съюза.
2) Член 6, буква б) от Директива 2003/88
трябва да се тълкува в смисъл, че
обезщетението в тежест на държавите членки за неимуществените вреди, които те са причинили на частноправните субекти поради нарушението на тази разпоредба, трябва да се определя в съответствие с националното право не в зависимост от продължителността на нарушението на правото на Съюза, произтичащо от факта, че съответната национална правна уредба не предвижда отчитане на времето на дежурство като „работно време“ по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива, а в зависимост от действително и конкретно претърпяната от съответните частноправни субекти вреда в пряка причинно-следствена връзка с нарушението на член 6, буква б) от посочената директива и при спазване на принципите на равностойност и ефективност.
Подписи
* Език на производството: словашки.
i Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.