|
Официален вестник |
BG Cерия C |
|
C/2025/3975 |
20.8.2025 |
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
от 8 юли 2025 година
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Белгия
(C/2025/3975)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (1), и по-специално член 3, параграф 3 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,
като има предвид, че:
Общи съображения
|
(1) |
В Регламент (ЕС) 2024/1263, който влезе в сила на 30 април 2024 г., се определят целите на рамката за икономическо управление, която е насочена към насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси и устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и към предотвратяване на прекомерен бюджетен дефицит. В регламента се предвижда, че Съветът и Комисията осъществяват многостранно наблюдение в контекста на европейския семестър в съответствие с целите и изискванията, определени в ДФЕС. Европейският семестър включва по-специално формулирането и наблюдението на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки. С регламента се насърчава също националната ангажираност с фискалната политика и се поставя по-силен акцент върху средносрочното планиране, наред с по-ефективно и по-съгласувано прилагане. Всяка държава членка трябва да представи на Съвета и на Комисията национален средносрочен фискално-структурен план, съдържащ нейните фискални ангажименти, както и ангажиментите за реформи и инвестиции, и обхващащ период от 4 или 5 години в зависимост от нормалната продължителност на националния законодателен цикъл. Планът за нетните разходи (2) в тези планове трябва да спазва изискванията на регламента, в това число изискванията дългът на сектор „Държавно управление“ да следва правдоподобно низходяща траектория до края на периода на корекция или да остане на разумни равнища под 60 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а дефицитът на сектор „Държавно управление“ да бъде сведен и/или поддържан под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП в средносрочен план. Когато държава членка поеме ангажимент да осъществи съответен набор от реформи и инвестиции в съответствие с критериите, определени в регламента, периодът на корекция може да бъде удължен с до три години. |
|
(2) |
Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („МВУ“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По линия на МВУ се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, даващи фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър за координация на икономическите политики МВУ стимулира икономическото и социалното възстановяване, като същевременно допринася за устойчиви реформи и инвестиции, по-специално за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. МВУ също така спомага за укрепването на публичните финанси и за стимулирането на растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, за подобряването на териториалното сближаване в рамките на Съюза и за подкрепата на непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. |
|
(3) |
Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (4) („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел постепенното премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това помага за постигането на енергийна сигурност и диверсификация на енергийните доставки на Съюза, като същевременно увеличава използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Белгия добави нова глава за REPowerEU към своя национален план за възстановяване и устойчивост, за да финансира ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. |
|
(4) |
На 30 април 2021 г. Белгия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от посочения регламент Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Белгия (5), който бе изменен на 8 декември 2023 г. съгласно член 18, параграф 2, за да се актуализира максималното финансово участие за безвъзмездна финансова подкрепа, както и за да се включи в него главата за REPowerEU (6). Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5, в което се посочва, че Белгия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. За да бъде изпълнението задоволително, трябва да е запазено постигането на предходните ключови етапи и цели за същата реформа или инвестиция. |
|
(5) |
На 20 юни 2025 г., по препоръка на Комисията, Съветът прие препоръка, с която одобри националния средносрочен фискално-структурен план на Белгия (7). Планът беше представен в съответствие с член 11 и член 36, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1263, обхваща периода от 2025 г. до 2029 г. и представя фискална корекция, разпределена за седем години. |
|
(6) |
На 26 ноември 2024 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (8) Комисията прие Доклада за механизма за предупреждение за 2025 г., в който Белгия не бе посочена като една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, както и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2025 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие препоръката относно икономическата политика на еврозоната (9) на 13 май 2025 г., а съвместния доклад за заетостта на 10 март 2025 г. |
|
(7) |
На 29 януари 2025 г. Комисията публикува компас за конкурентоспособността — стратегическа рамка, която има за цел да повиши глобалната конкурентоспособност на ЕС през следващите пет години. В него се определят трите преобразяващи императива на устойчивия икономически растеж: i) иновации; ii) декарбонизация и конкурентоспособност; и iii) сигурност. За да се преодолее изоставането в областта на иновациите, ЕС се стреми да насърчава промишлените иновации, да подкрепя растежа на стартиращите предприятия чрез инициативи като стратегията на ЕС за подкрепа на стартиращите и разрастващите се предприятия и да насърчава въвеждането на модерни технологии като изкуствения интелект и квантовите изчислителни технологии. В стремежа си към по-екологична икономика Комисията изготви всеобхватен план за действие за енергия на достъпни цени и пакт за чиста промишленост, гарантиращи, че преходът към чиста енергия продължава да бъде разходно ефективен и благоприятен за конкурентоспособността, особено за енергоемките сектори, и е двигател на растеж. За да се намалят прекомерните зависимости и да се повиши сигурността, Съюзът е поел ангажимент за укрепване на световните търговски партньорства, диверсифициране на веригите на доставки и осигуряване на достъп до суровини от критично значение и чисти енергийни източници. Тези приоритети са подкрепени от хоризонтални способстващи фактори, а именно опростяването на нормативната уредба, задълбочаването на единния пазар, финансирането на конкурентоспособността, както и изграждането на съюз на спестяванията и инвестициите, насърчаването на уменията и качествените работни места и по-добрата координация на политиките на ЕС. Компасът за конкурентоспособността е хармонизиран с европейския семестър и гарантира, че икономическите политики на държавите членки са съобразени със стратегическите цели на Комисията, като се създава единен подход към икономическото управление, насърчаващ устойчивия растеж, иновациите и устойчивостта в целия Съюз. |
|
(8) |
През 2025 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива успоредно с прилагането на МВУ. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете спомагат за ефективното справяне с всички или значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Тези специфични за всяка държава препоръки продължават да бъдат еднакво актуални и за оценката на изменените планове за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2021/241. |
|
(9) |
Специфичните за всяка държава препоръки за 2025 г. обхващат ключовите предизвикателства на икономическата политика, които не са отразени в достатъчна степен в мерките, включени в плановете за възстановяване и устойчивост, като се вземат предвид съответните предизвикателства, установени в специфичните за всяка държава препоръки за периода 2019—2024 г. |
|
(10) |
На 4 юни 2025 г. Комисията публикува доклада за Белгия за 2025 г. В него беше оценен напредъкът на Белгия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки и беше направен преглед на изпълнението от Белгия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за страната бяха посочени най-неотложните предизвикателства, пред които е изправена Белгия. В него бяха оценени също напредъкът на Белгия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза за 2030 г. в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността и социалното изключване, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие. |
Оценка на годишния доклад за напредъка
|
(11) |
На 20 юни 2025 г. Съветът препоръча следните максимални темпове на растеж на нетните разходи за Белгия: 3,6 % през 2025 г., 2,5 % през 2026 г., 2,5 % през 2027, 2,1 % през 2028 г. и 2,1 % през 2029 г., което съответства на максималните кумулативни темпове на растеж, изчислени спрямо 2024 г., от 3,6 % през 2025 г., 6,1 % през 2026 г., 8,8 % през 2027 г., 11,1 % през 2028 г. и 13,4 % през 2029 г. В периода 2025—2029 г. тези максимални темпове на растеж на нетните разходи съвпадат с корективния план в съответствие с член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (10), както беше препоръчано от Съвета на 20 юни 2025 г. с оглед преодоляване на съществуващия прекомерен дефицит (11), и заменят препоръката на Съвета от 21 януари 2025 г., насочена към преодоляване на съществуващия прекомерен дефицит (12). На 30 април 2025 г. Белгия представи своя годишен доклад за напредъка (13) относно действията, предприети в отговор на препоръката на Съвета от 21 януари 2025 г. с оглед преодоляване на съществуващия прекомерен дефицит, изпълнението на набора от реформи и инвестиции, които са в основата на удължаването на периода на корекция, и извършването на реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, установени в специфичните за държавата препоръки в рамките на европейския семестър. Годишният доклад за напредъка отразява също шестмесечното докладване на Белгия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241. |
|
(12) |
Агресивната война на Русия срещу Украйна и последиците от нея представляват екзистенциално предизвикателство за Европейския съюз. Комисията препоръча да се задейства националната клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж по координиран начин, за да се подкрепят усилията на ЕС за постигане на бързо и значително увеличение на разходите за отбрана, и това предложение беше приветствано от Европейския съвет на 6 март 2025 г. След искането на Белгия на 30 април 2025 г., на 8 юли 2025 г. Съветът, по препоръка на Комисията, прие препоръка, с която се допуска Белгия да се отклони от препоръчаните максимални темпове на растеж на нетните разходи и да ги надхвърли (14). |
|
(13) |
Въз основа на данни, потвърдени от Евростат (15), дефицитът на сектор „Държавно управление“ на Белгия се повиши от 4,1 % от БВП през 2023 г. до 4,5 % през 2024 г., докато дългът на сектор „Държавно управление“ се увеличи от 103,2 % от БВП в края на 2023 г. до 104,7 % в края на 2024 г. Според изчисленията на Комисията тези тенденции съответстват на темп на нарастване на нетните разходи от 4,2 % през 2024 г. В годишния доклад за напредъка Белгия оценява растежа на нетните разходи през 2024 г. на 3,9 %. Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция (16), която включва разходи, финансирани както на национално равнище, така и на равнище ЕС, е била експанзионистична, с 0,4 % от БВП през 2024 г. |
|
(14) |
Според годишния доклад за напредъка макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози на Белгия предвижда растеж на реалния БВП от 1,2 % през 2025 г., а инфлацията по ХИПЦ се очаква да бъде 2,8 % през 2025 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 0,8 % през 2025 г. и с 0,9 % през 2026 г., а инфлацията по ХИПЦ да бъде 2,8 % през 2025 г. и 1,8 % през 2026 г. |
|
(15) |
В годишния доклад за напредъка се очаква дефицитът на сектор „Държавно управление“ да се увеличи до 5,5 % от БВП през 2025 г., а съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП се очаква да се увеличи до 107,2 % до края на 2025 г. Тези тенденции съответстват на ръст на нетните разходи от 6,0 % през 2025 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. се предвижда дефицит на сектор „Държавно управление“ от 5,4 % от БВП за 2025 г. Увеличението на дефицита през 2025 г. отразява главно по-високите разходи, свързани със застаряването на населението, отбраната и лихвените плащания. Според изчисленията на Комисията тези тенденции съответстват на нарастване на нетните разходи от 5,0 % през 2025 г. Тези прогнози за по-слаб растеж на нетните разходи в сравнение с годишния доклад за напредъка се дължат на по-слабия прогнозен растеж на разходите за брутно образуване на основен капитал и междинно потребление, както и на по-слабото въздействие на дискреционните мерки за намаляване на приходите в прогнозата на Комисията. Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция, която включва разходи, финансирани както на национално равнище, така и на равнище ЕС, се предвижда да бъде експанзионистична — с 0,4 % от БВП през 2025 г. Съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП се очаква да нарасне до 107,1 % до края на 2025 г. Увеличението на съотношението на дълга към БВП през 2025 г. отразява главно устойчивостта на големия дефицит на сектор „Държавно управление“. |
|
(16) |
Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. разходите на сектор „Държавно управление“ в размер на 0,1 % от БВП се очаква да бъдат финансирани с безвъзмездна подкрепа („безвъзмездни средства“) от Механизма за възстановяване и устойчивост през 2025 г. в сравнение с 0,1 % от БВП през 2024 г. Разходите, финансирани с безвъзмездна подкрепа от Механизма за възстановяване и устойчивост, дават възможност за висококачествени инвестиции и реформи за повишаване на производителността без пряко въздействие върху салдото и дълга на сектор „Държавно управление“ на Белгия. |
|
(17) |
Разходите за отбрана на сектор „Държавно управление“ в Белгия възлизат на 0,9 % от БВП през 2021 г., 1,0 % от БВП през 2022 г. и 0,9 % от БВП през 2023 г. (17) Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. разходите за отбрана се очаква да бъдат 1,3 % от БВП през 2024 г. и 1,7 % от БВП през 2025 г. Това съответства на увеличение от 0,8 процентни пункта от БВП в сравнение с 2021 г. Периодът, през който се задейства националната клауза за дерогация (2025—2028 г.), дава възможност на Белгия да преразгледа приоритетите си по отношение на държавните разходи или да увеличи държавните приходи, така че трайно по-високите разходи за отбрана да не застрашат фискалната устойчивост в средносрочен план. |
|
(18) |
Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. нетните разходи в Белгия се очаква да нараснат с 5,0 % през 2025 г. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. се очаква нетният растеж на разходите на Белгия през 2025 г. да надхвърли препоръчителния максимален темп на растеж, посочен в корективния план, препоръчан от Комисията, което съответства на отклонение (18) от 0,7 % от БВП. Въпреки това прогнозираното отклонение е в рамките на гъвкавостта на националната клауза за дерогация въз основа на текущите прогнози за разходите за отбрана. |
|
(19) |
Годишният доклад за напредъка не включва бюджетни прогнози за периода след 2025 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. се предвижда дефицит на сектор „Държавно управление“ в размер на 5,5 % от БВП през 2026 г. Увеличението на дефицита през 2026 г. отразява главно по-високите разходи за лихви. Тези тенденции съответстват на ръст на нетните разходи от 3,0 % през 2026 г. Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция, която включва разходи, финансирани както на национално равнище, така и на равнище ЕС, се предвижда да бъде рестриктивна — с 0,3 % от БВП през 2026 г. Комисията предвижда съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП да нарасне до 109,8 % до края на 2026 г. Увеличението на съотношението на дълга към БВП през 2026 г. отразява главно устойчивостта на големия дефицит на сектор „Държавно управление“. |
|
(20) |
В препоръката за одобряване на средносрочния план на Белгия се определя наборът от реформи и инвестиции, които са в основата на удължаването на периода на корекция, заедно с график за тяхното изпълнение. Те включват съществуващи и засилени мерки от плана за възстановяване и устойчивост, като например пенсионна реформа и прегледи на публичните разходи, както и допълнителни реформи и инвестиции, сред които реформи на пазара на труда, данъчна реформа, бюджетна координация и бизнес среда и регулиране. Всички реформи и инвестиции, които са в основата на удължаването, са със срок за изпълнение след 30 април 2025 г. |
|
(21) |
В Белгия са налице високи рискове за дългосрочната фискална устойчивост (19). В допълнение към неблагоприятната начална бюджетна позиция, според Доклада на Комисията за застаряването на населението от 2024 г. (20) се очаква разходите за пенсии да се увеличат с 3,5 процентни пункта от БВП през периода от 2022 г. до 2070 г., спрямо средната стойност за ЕС от 0,4 процентни пункта от БВП. Планът за възстановяване и устойчивост на Белгия включва пенсионна реформа, която цели да се отговори на това предизвикателство, както и да се постигнат други цели, като подобряване на социалната устойчивост на системата, стимулиране на хората да останат активни на пазара на труда и след като са изпълнили условията за ранно пенсиониране, и осигуряване на по-голямо сближаване между пенсионните системи и в самите тях. В рамките на средносрочния си фискално-структурен план и с цел да обоснове удължаването на периода на фискална корекция, Белгия се ангажира да проведе реформа в отговор на това предизвикателство. |
|
(22) |
Данъчната тежест върху труда (данъци върху доходите на физическите лица и социални осигуровки) е една от най-големите в ЕС на всички нива на доходите, което представлява финансово демотивиращ фактор за работа. Що се отнася до вторите работещи членове на домакинствата, наличието на специфични данъчни характеристики като „брачния коефициент“ (21) създават условия за по-кратко работно време или безработица. Голямата данъчна тежест върху труда се компенсира от многобройни субсидии за заплати, което създава икономическа неефективност и усложнява данъчната система. Освен това приходите от данъци върху потреблението са под средните за ЕС поради широкото използване на освобождавания от ДДС и намалени ставки. Структурата на данъчното облагане на капитала изкривява инвестиционното поведение, като създава обусловени от данъците свръхинвестиции в определени видове активи. Прехвърлянето на данъчната тежест от труда към други данъчни основи и намаляването на използването на данъчни разходи би могло да спомогне за повишаване на ефективността на данъчната система и намаляване на демотивиращите фактори за работа. В рамките на средносрочния си фискално-структурен план и с цел да обоснове удължаването на периода на фискална корекция, Белгия се ангажира да приложи някои мерки, които ще доведат до известен напредък в справянето с предизвикателството, свързано с данъчното облагане. |
|
(23) |
Социалните обезщетения са така структурирани, че обезсърчават хората да започват работа или да работят повече часове. Много социални обезщетения са свързани единствено със статута на получаващите ги и не са обвързани с условия за имуществено състояние, като това пречи на системата за социална сигурност да работи ефективно. Обезщетенията за безработица са неограничени във времето и при тях няма условия за имуществено състояние за дългосрочно безработните лица, което задълбочава капана на безработицата. Реформирането на структурата на системата за социални обезщетения и повишаването на нейната прозрачност биха могли да увеличат стимулите за работа. В рамките на средносрочния си фискално-структурен план и с цел да обоснове удължаването на периода на фискална корекция, Белгия се ангажира да проведе реформа в отговор на предизвикателството, свързано със социалните обезщетения. |
|
(24) |
Структурата и ефективността на публичните разходи могат да бъдат подобрени, за да се създадат възможности за повече публични инвестиции, а подобрената подготовка на проектите би била допълнителен принос в тази насока. Въпреки някои мерки, предприети на всички равнища на управление по плана за възстановяване и устойчивост, общите публични разходи като дял от БВП в Белгия остават сред най-високите в еврозоната. Това предполага, че има възможност за повече фискални корекции, основани на разходите, например чрез приемане на задължителни цели за икономии. Прегледите на разходите и оценките на политиките могат да помогнат на Белгия да определи приоритети и да подобри ефективността на публичните разходи. Като част от средносрочния си фискално-структурен план, и за да подкрепи удължаването на периода на фискална корекция, Белгия се ангажира да приложи някои мерки, които ще доведат до известен напредък в справянето с предизвикателството, свързано с публичните разходи. |
|
(25) |
Ефективната бюджетна координация е от основно значение във федерална държава членка като Белгия, където голям дял от разходните правомощия са възложени на органите на управление на поднационално равнище. Все още няма официално споразумение относно многогодишните бюджетни цели на всички равнища на управление, въпреки споразумението за сътрудничество, подписано през 2013 г., и това усложнява координацията на бюджета. Като част от средносрочния си фискално-структурен план, и за да подкрепи удължаването на периода на фискална корекция, Белгия се ангажира да проведе реформа в отговор на предизвикателството, свързано с координацията на бюджета. |
Основни предизвикателства пред политиката
|
(26) |
Публичните разходи за дългосрочни грижи през 2022 г. възлязоха на 2,3 % от БВП (при средна стойност за ЕС от 1,7 %), поради което Белгия е една от държавите в ЕС с най-високи разходи за дългосрочни грижи, според Доклада на Комисията за застаряването на населението от 2024 г. (22) Предвижда се до 2070 г. разходите за дългосрочни грижи да нараснат с 1,7 процентни пункта от БВП, при средно нарастване за ЕС от 0,8 процентни пункта, което ще увеличи рисковете за дългосрочната фискална устойчивост в Белгия. Наличните данните сочат, че в Брюксел и Валония се наблюдава голям дял на лицата, които живеят в заведения за здравни грижи и настаняване, но не се нуждаят от грижи или се нуждаят от грижи в минимална степен. Освен това, делът на възрастните хора, настанени ненужно или най-малкото преждевременно в заведения за здравни грижи и настаняване, продължава да е голям, макар да намалява през последните десет години. Федералните органи на управление са започнали реформи с цел да се повиши разходната ефективност на начина, по който се използват различните места за полагане на грижи, по-специално като се избегне и забави ненужното или преждевременно постъпване в заведения за здравни грижи и настаняване. Тези мерки ще трябва да бъдат приложени чрез значими действия, по-специално за постигане на ефективност на разходите за някои опции за дългосрочни грижи, например институционални грижи, като същевременно достъпът до грижи и услуги се запази на достъпна цена. |
|
(27) |
В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Очаква се те да спомогнат за ефективното справяне с всички или със значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за държавата препоръки. В този кратък срок приключването на ефективното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от съществено значение за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност на Белгия през екологичния и цифровия преход, като същевременно се гарантира социална справедливост. В съобщението на Комисията „NextGenerationEU — Пътят към 2026 г.“, прието на 4 юни 2025 г., се изяснява приложимият график за приключването на Механизма и се предоставят насоки на държавите членки за постигането на максимална ефективност на изпълнението до 31 август 2026 г., включително относно начините за по-нататъшно рационализиране на техните планове за възстановяване и устойчивост, излагат се основните варианти, които да бъдат взети предвид при преразглеждането им, и се подчертава значението на внимателното съвместно планиране при подаването на последните искания за плащане през 2026 г. Систематичното участие на местните и регионалните органи, социалните партньори, гражданското общество и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде от съществено значение, за да се гарантира широка ангажираност за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост. |
|
(28) |
В Белгия се ускори прилагането на програмите по политиката на сближаване, които включват подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Фонда за справедлив преход (ФСП) и Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+). Важно е усилията да продължат, за да се гарантира бързото изпълнение на тези програми, като същевременно се увеличи максимално тяхното въздействие на място. Белгия вече предприема действия в рамките на програмите си по политиката на сближаване, за да повиши конкурентоспособността и растежа, като същевременно засилва социалното сближаване. Същевременно Белгия продължава да се сблъсква с предизвикателства, включително такива, свързани с конкурентоспособността, регионалните различия, включително по отношение на риска от бедност и социално изключване, който в някои региони се изостря от ситуацията на пазара на жилища, достъпа до заетост и активните мерки, развитието на умения и качественото образование. Като част от междинния преглед на фондовете на политиката на сближаване, в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (23), от Белгия се изисква да направи преглед на всяка програма, като вземе предвид, наред с другото, предизвикателствата, установени в специфичните за държавата препоръки за 2024 г. С предложенията на Комисията, приети на 1 април 2025 г. (24), крайният срок за представяне на оценка — за всяка програма — на резултатите от междинния преглед се удължава след 31 март 2025 г. В тях също така се предоставят възможности за гъвкавост, за да се ускори изпълнението на програмите, както и стимули за държавите членки да разпределят ресурси по линия на политиката на сближаване за пет стратегически приоритетни области на Съюза, а именно конкурентоспособността в областта на стратегическите технологии, отбраната, жилищното настаняване, устойчивостта на водните ресурси и енергийния преход, както и за инвестиции в умения в приоритетни сектори, като същевременно се запазва акцентът върху лицата в най-уязвимо положение в програмите по линия на ЕСФ+. |
|
(29) |
Платформата за стратегически технологии за Европа (STEP) предоставя възможност за инвестиране в ключов стратегически приоритет на ЕС, като се укрепва конкурентоспособността на ЕС. Средствата по STEP се насочват чрез 11 съществуващи фонда на ЕС. Държавите членки могат също така да допринесат за програмата InvestEU в подкрепа на инвестициите в приоритетни области. Белгия би могла да използва оптимално тези инициативи в подкрепа на разработването или производството на технологии от критично значение, включително чисти технологии с ефективно използване на ресурсите. |
|
(30) |
Освен икономическите и социалните предизвикателства, към чието преодоляване са насочени планът за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, Белгия следва да предприеме ефективни мерки по отношение на оставащите предизвикателства, свързани с иновациите, бизнес средата, регулаторната и административната тежест и сложност, ограниченията в сектора на услугите, декарбонизацията на промишлеността и транспорта, внедряването на възобновяеми енергийни източници, субсидиите за изкопаеми горива, прекомерното отлагане на азот, недостига на работна ръка и несъответствията между търсените и предлаганите умения, интеграцията на групите в неравностойно положение на пазара на труда, образователната система и учителската професия. |
|
(31) |
Въпреки че Белгия е сред лидерите в областта на иновациите в ЕС и има високо ниво на интензивност на научноизследователската и развойна дейност, тази дейност е концентрирана в няколко сектора на промишлеността и големи предприятия. Високите нива на данъчни облекчения не достигат до предприятията с най-голям потенциал за растеж. За постигането на по-добри резултати в областта на иновациите и устойчивият растеж на производителността е необходимо да се увеличи разпространението на знания в различните сектори на икономиката. Изглежда има възможност ефикасността и ефективността на публичната подкрепа за научни изследвания и иновации да се подобрят, по-специално чрез избягване на ефектите на изместване и чрез по-добро разпределяне на ресурсите към предприятия със силен растеж. Освен това ниската степен на професионална мобилност в Белгия, която може да се дължи на фактори като високо заплащане за прослужено време и слаба прозрачност на заплащането, също ограничава разпространението на иновациите в останалата част от икономиката. |
|
(32) |
Както е посочено в компаса за конкурентоспособността, всички институции на ЕС и национални и местни институции трябва да положат големи усилия за изготвянето на по-прости правила и ускоряването на административните процедури. Комисията си постави амбициозни цели за намаляване на административната тежест — с поне 25 %, като за МСП с поне 35 %, и създаде нови инструменти за постигане на тези цели, включително систематичен стрес тест на наличното законодателство на ЕС и засилен диалог със заинтересованите страни. За да постигне тази амбициозна цел, Белгия също трябва да предприеме действия. 71 % от предприятията считат, че сложността на административните процедури е проблем за тяхното дружество при извършване на стопанска дейност в Белгия (25). Бизнес средата в Белгия е влошена заради голяма регулаторна тежест и висока степен на сложност. Административната тежест върху предприятията е голяма, особено във връзка с данъчното и трудовото законодателство. В Белгия разходите, които се налага да правят МСП, за да спазят изискванията на трудовата и данъчната система, са сравнително високи, най-вече за дружества, които трябва да се съобразяват с много регионални системи. Освен това Белгия е сред държавите в ЕС с най-слаба динамика на бизнеса (26). Въпреки неотдавнашното увеличение, делът на новосъздадените предприятия остава сравнително малък, особено при дружествата с работници. Делът на бързо развиващите се дружества в Белгия е значително под средните стойности за ЕС. Възможно е наличието на много търговски ограничения в сектора на услугите да допринася за отслабване на динамиката на бизнеса. Би било целесъобразно да се предприемат действия за премахване на ограниченията върху регулираните професии. Регулирането на продуктовите пазари за периода 2023—2024 г. сочи, че в Белгия съществуват повече ограничения за по-голяма част от професиите, а именно архитекти, счетоводители и брокери за недвижими имоти. Условията за приемане остават изключително строги за тези професии и за практикуващите юристи. |
|
(33) |
Освен това цената на електроенергията за промишлена употреба в Белгия е значително по-висока от цената на газа. Тъй като производственият сектор генерира 30 % от емисиите на парникови газове в Белгия, са необходими допълнителни стимули за декарбонизация на промишлените процеси и преминаване към по-чиста енергия. Насърчаването на практики за кръгова икономика и устойчиви вериги за доставки също би могло да помогне за намаляване на търсенето на енергия в промишления сектор. Емисиите на парникови газове от въздушния и морския транспорт, включително потреблението на гориво, свързано с международните транспортни дейности, са значително над средните за ЕС (27). Железопътният транспорт е недостатъчно привлекателна възможност, както за пътнически, така и за товарни превози, а броят на леките пътнически автомобили непрекъснато се увеличава, което води до високи разходи, предизвикани от задръствания. Чрез по-диференцирано пътно таксуване за всички видове превозни средства, по-нататъшни инвестиции в обществения транспорт и насърчаване на споделеното ползване на автомобили и на активната мобилност транспортът би могъл да стане по-устойчив. |
|
(34) |
Внедряването на възобновяеми енергийни източници е сред най-слабите в ЕС, а делът на енергията от тях в крайното потребление на енергия е било едва 14,7 % през 2023 г. Белгия ще трябва да положи значителни усилия, за да постигне целта си за възобновяеми енергийни източници от 21,7 % до 2030 г., което остава под очаквания принос на Белгия към целта на ЕС за 2030 г. Въпреки че претоварването на мрежата, свързано с производството на слънчева енергия, се превърна в сериозен проблем, не бяха обявени нови инвестиции в наземни мрежи. Освен това регулаторната рамка на Белгия все още възпрепятства развитието на гъвкави ресурси, като например оптимизиране на потреблението и акумулиране на енергия. Инвестициите в мрежова инфраструктура и ускоряването на процедурите за издаване на разрешителни биха насърчили внедряването на възобновяеми енергийни източници. Освен това биха могли да се насърчават споделянето на енергия, собственото потребление и гъвкавостта на потреблението. Въпреки относително големия дял на ядрената енергия в енергийния микс, цените на електроенергията за домакинствата в Белгия са високи в сравнение с тези на газа и мазута за отопление, което възпрепятства прехода към електричество и преминаването към по-екологосъобразни отоплителни системи. С прехвърлянето на акцизи от електроенергията към мазут за отопление и газ електроенергията би станала ценово по-достъпна от изкопаемите горива. |
|
(35) |
В Белгия се отпускат значителни субсидии за изкопаеми горива, които тя не планира да премахне преди 2030 г. В един от последните си доклади белгийските органи (28) оценяват, че федералните преки субсидии за изкопаеми горива са били в размер на 12 милиарда евро (2,4 % от БВП) през 2021 г. По-специално субсидиите за изкопаеми горива, които не са насочени нито към енергийната бедност по целенасочен начин, нито към истинските опасения за енергийната сигурност, възпрепятстват електрификацията и не са от решаващо значение за конкурентоспособността на промишлеността, биха могли да се смятат за приоритет на постепенното премахване. В Белгия субсидиите за изкопаеми горива, като например намалени акцизи върху мазута и професионалното дизелово гориво, карти за гориво на предприятията и намален ДДС върху бензина, са икономически неефективни, затвърждават зависимостта от изкопаеми горива и не допринасят за ангажиментите на Белгия в областта на климата. Субсидиите за изкопаеми горива също така възпрепятстват енергийното саниране на сградите и Белгия рискува да не успее да постигне целите си за саниране и енергийна ефективност за 2030 г. Повишаването на настоящото равнище на инвестициите в енергийно саниране и допълването на инвестициите с политически реформи, които да пренасочат стимулите към енергийно саниране и нисковъглеродни решения за отопление, би спомогнало за ускоряване на енергийния преход. |
|
(36) |
Качеството на водата и влошаването на състоянието на природата са основни причини за безпокойство, тъй като повечето водни басейни в Белгия са засегнати от дифузни източници на замърсяване. Намаляващите нива на биоразнообразие излагат на риск икономически сектори, които са силно зависими от екосистемните услуги. Природосъобразните решения са ключови за изграждането на устойчивост спрямо изменението на климата и за защита на икономиката от въздействието на крайно неблагоприятни метеорологични явления. Интензивното селско стопанство, по-специално животновъдството, отделя големи количества замърсители на въздуха, почвата и водата. Производството на електроенергия, металургичният сектор и производството на химикали също причиняват замърсяване. Въпреки че фламандското правителство прие ревизирана седма програма за действие относно нитратите, необходими са допълнителни действия за намаляване на хранителните вещества и химикалите в повърхностните води и за подпомагане на по-устойчивото земеделие. |
|
(37) |
Делът на свободните работни места в Белгия в момента е един от най-големите в ЕС (4,1 %, спрямо средния за ЕС от 2,3 % през 2024 г.) и за работодателите е трудно да наемат служители с подходящи умения. Недостигът на работна ръка и липсата на квалифициран персонал възпрепятства стопанската и инвестиционната дейност, включително за екологичния и цифровия преход. Регионалните различия в дела на работещото население обаче са значителни и има възможност за подобряване на междурегионалната мобилност на работната сила. Постоянен проблем е интегрирането на групи в неравностойно положение, включително хора с по-ниско ниво на образование, възрастни работници, хора с мигрантски произход и хора с увреждания. Това предполага, че съществуват възможности да се повиши ефективността на политиките за активизиране на работната сила, по-специално чрез подобряване на ефективността на публичните служби по заетостта и чрез по-прецизно насочване на мерките за подпомагане на групи в неравностойно положение за интегрирането им на пазара на труда. Несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда се обясняват и с малкия процент на повишаване на квалификацията и преквалификация на възрастните. |
|
(38) |
Въпреки високите нива на публични разходи за образование, резултатите от обучението са се влошили, а делът на отличниците е спаднал рязко (29). Социално-икономическият и мигрантският произход все още са важни фактори, обуславящи резултатите на учениците. Въпреки че всички общности провеждат мащабни реформи, за да се справят с тези предизвикателства, по-нататъшното преразглеждане на политиките за повтаряне на класа, предоставянето на по-голяма гъвкавост на учениците да се прехвърлят между общообразователни и професионални образователни програми и укрепването на персонализираното обучение биха могли да допринесат за справяне с неравенствата и с влошаването на резултатите на учениците. Подобряването на основните умения на всички ученици е от решаващо значение за подобряване на перспективите им на пазара на труда, включително на групите в неравностойно положение. Проблемът с недостига на работна ръка може да бъде решен чрез засилване на съответствието между професионалното образование и обучение (ПОО) и нуждите на пазара на труда, както и чрез увеличаване на броя на студентите и завършилите ПОО и висше образование в областта на ИКТ (информационните и комуникационните технологии) и НТИМ (науката, технологиите, инженерството и математиката). Недостигът на учители също остава критичен в цялата страна и непропорционално засяга училищата с по-голям дял на ученици в неравностойно положение (30). Необходими са по-сериозни действия за насърчаване на учителската професия, по-специално чрез осигуряване на стабилност на работните места и предоставяне на привлекателни и диференцирани възможности за кариерно развитие. |
|
(39) |
С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз през 2025 г. Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за да изпълнят препоръката относно икономическата политика на еврозоната. По отношение на Белгия препоръки 2, 3, 4 и 5 спомагат за изпълнението на първата препоръка за еврозоната относно конкурентоспособността, докато препоръки 4 и 5 спомагат за изпълнението на втората препоръка за еврозоната относно устойчивостта, а препоръка 1 спомага за изпълнението на третата препоръка за еврозоната относно макроикономическата и финансовата стабилност, определена в препоръката за 2025 г. |
ПРЕПОРЪЧВА на Белгия да предприеме през 2025 и 2026 г. следните действия:
|
1. |
Да укрепи общите разходи и готовността в областта на отбраната и сигурността, като същевременно гарантира устойчивост на дълга в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 6 март 2025 г. Да спазва максималните темпове на растеж на нетните разходи, препоръчани от Съвета на 20 юни 2025 г., с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит, като използва възможността, предоставена от националната клауза за дерогация, за да увеличи разходите за отбрана. Да изпълни набора от реформи и инвестиции, които са в основата на удължения период на корекция, както беше препоръчано от Съвета на 20 юни 2025 г. Да подобри ефективността на разходите за системата за дългосрочни грижи, като същевременно достъпът до грижи и услуги се запази на достъпна цена. |
|
2. |
С оглед на приложимите срокове за навременното приключване на реформите и инвестициите съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 да гарантира ефективното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU. Да ускори изпълнението на програмите по политиката на сближаване (ЕФРР, ФСП, ЕСФ+), като се основава, когато е целесъобразно, на възможностите, предлагани от междинния преглед. Да използва оптимално инструментите на ЕС, включително възможностите, предоставени от програмата InvestEU и платформата за стратегически технологии за Европа, за да подобри конкурентоспособността. |
|
3. |
Да опрости регулирането, да подобри регулаторните инструменти, да намали административната тежест и да премахне бариерите пред търговията и конкуренцията, по-специално в сектора на услугите и регулираните професии, за да подобри бизнес средата и бизнес динамиката. Да увеличи разпространението на иновациите, като насочи публична подкрепа за научноизследователска и развойна дейност към предприятията с най-голям потенциал за растеж. В този контекст да насърчава също професионалната мобилност на работниците. |
|
4. |
Да намали общата зависимост от изкопаеми горива, включително като ускори подобренията в сферата на енергийната ефективност и намаляване на използването на изкопаеми горива в сградите, както и като предостави допълнителни стимули за декарбонизация в сектора на промишлеността. Да осигури стимули и да премахне пречките за увеличаване на използването и предлагането на обществен транспорт, транспорт с ниски емисии и активна мобилност. Да ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници и модернизирането на мрежовата инфраструктура чрез допълнително рационализиране на процедурите за издаване на разрешителни, като приеме правна уредба за стимулиране на инвестициите в инсталации за енергия от възобновяеми източници и като улесни споделянето на енергия. Да предприеме конкретни мерки за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, най-вече в секторите транспорт и отопление, включително като пренасочи акцизите от електроенергията към изкопаемите горива. Да предприеме допълнителни действия за устойчиво селско стопанство, като подобри качеството на водата и намали загубите на хранителни вещества. |
|
5. |
Да преодолее недостига на работна ръка и несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда, включително с оглед на екологичния и цифровия преход. Да засили ефективността и целенасочеността на активните политики на пазара на труда за по-нататъшно интегриране на групите в неравностойно положение на пазара на труда, по-специално на хора с ниско ниво на образование, възрастни работници, хора с мигрантски произход и хора с увреждания. Да подобри производителността и равенството на системите за образование и обучение и да повиши тяхната пригодност за пазара на труда, по-специално в областта на ИКТ и НТИМ. Да продължи реформите за укрепване на учителската професия, като разработи по-гъвкави и привлекателни възможности за кариерно развитие и обучение за учители. |
Съставено в Брюксел на 8 юли 2025 година.
За Съвета
Председател
S. LOSE
(1) ОВ L, 2024/1263, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj.
(2) Нетни разходи съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263: „нетни разходи“ означава публичните разходи след приспадане на i) разходите за лихви; ii) дискреционните мерки по отношение на приходите; iii) разходите по програми на Съюза, изцяло покрити с приходи от фондове на Съюза; iv) националните разходи за съфинансиране на програми, финансирани от Съюза; v) цикличните елементи на разходите за обезщетения за безработица; и vi) еднократните и другите временни мерки.
(3) Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17, http://data.europa.eu/eli/reg/2021/241/oj).
(4) Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета от 27 февруари 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 2021/1060 и (ЕС) 2021/1755 и Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 63, 28.2.2023 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/435/oj).
(5) Решение за изпълнение на Съвета от 13 юли 2021 г. за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Белгия (ST 10161/2021).
(6) Решение за изпълнение на Съвета от 8 декември 2023 г. за изменение на Решение за изпълнение на Съвета от 13 юли 2021 г. за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Белгия (ST 15570/2023).
(7) Препоръка на Съвета от 20 юни 2025 г. за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Белгия (ОВ C, C/2025/3698, 20.8.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/3698/oj).
(8) Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25).
(9) Препоръка на Съвета от 13 май 2025 г. относно икономическата политика на еврозоната (ОВ C, C/2025/2782, 22.5.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/2782/oj).
(10) Регламент (EО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6).
(11) Препоръка на Съвета от 20 юни 2025 г. с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит в Белгия [ST 10166/25].
(12) Препоръка на Съвета от 21 януари 2025 г. с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит в Белгия [5032/25].
(13) Годишните доклади за напредъка за 2025 г. са на разположение на адрес: https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-and-fiscal-governance/stability-and-growth-pact/preventive-arm/annual-progress-reports_en.
(14) Препоръка на Съвета от 8 юли 2025 г., с която се допуска Белгия да се отклони от максималните темпове на растеж на нетните разходи, заложени от Съвета, съгласно Регламент (ЕС) 2024/1263 (Задействане на националната клауза за дерогация) (ОВ C, C/2025/3960, 20.8.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/3960/oj).
(15) Евростат-Euro Indicators, 22.4.2025 г.
(16) Фискалната позиция се определя като мярка за годишната промяна в основната бюджетна позиция на сектор „Държавно управление“. Тя има за цел да оцени икономическия импулс, произтичащ от фискалните политики, както тези, които са финансирани на национално равнище, така и тези, които се финансират от бюджета на ЕС. Фискалната позиция се измерва като разликата между i) средносрочния потенциален растеж и ii) промяната в първичните разходи без дискреционните мерки по отношение на приходите, включително разходите, финансирани с безвъзмездна подкрепа (безвъзмездни средства) от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза.
(17) Евростат, държавни разходи по Класификацията на функциите на държавното управление (КОФОГ). Поради методологични различия между определенията на КОФОГ и НАТО разходите, основани на определението на КОФОГ, може да се различават от разходите, основани на определението на НАТО.
(18) От 2026 г. тези стойности ще се появяват в контролния общ баланс, установен в член 22 от Регламент (ЕС) 2024/1263.
(19) Европейска комисия, Обзор на устойчивостта на дълга от 2024 г.
(20) Европейска комисия и Комитет за икономическа политика, Доклад за застаряването на населението — 2024 г., на разположение на адрес: https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/2024-ageing-report-economic-andbudgetary-projections-eu-member-states-2022-2070_en.
(21) В Белгия се прилага система за споделяне на дохода („брачен коефициент“), която позволява на работещия партньор да разпредели част от професионалния си доход на неработещия партньор.
(22) Европейска комисия и Комитет за икономическа политика, Доклад за застаряването на населението — 2024 г., на разположение на адрес: https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/2024-ageing-report-economic-andbudgetary-projections-eu-member-states-2022-2070_en.
(23) Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159).
(24) Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1058 и (ЕС) 2021/1056 по отношение на специални мерки за справяне със стратегически предизвикателства в контекста на междинния преглед — COM(2025) 123 final.
(25) „Отношение на предприятията към корупцията в ЕС“, Експресен доклад на Евробарометър (април 2024 г.)
(26) Национална банка на Белгия, Показатели за конкурентоспособност, доклад за 2024 г.
(27) Транспортът в ЕС в цифри: Statistical pocketbook („Статистически наръчник“), 2024 г.
(28) Федерална публична служба по финансите, 2024 г., Инвентаризация на федералните субсидии за изкопаеми горива.
(29) ОИСР, 2022 г., Programme for International Student Assessment (PISA, програма за международно оценяване на учениците).
(30) Gambi, L., & De Witte, K. (2023), Трудната битка: Все по-сериозните последици от неблагоприятните тенденции в резултатите от тестовете, затварянето на училища заради COVID-19 и недостига на учители. FEB Research Report Department of Economics (Доклад от изследване на Федерацията на белгийските предприятия, отдел „Икономика“).
ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/3975/oj
ISSN 1977-0855 (electronic edition)