<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑241/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0241</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:131">EU:C:2016:131</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Y. BOT — ДЕЛО C‑241/15</P><P>BOB-DOGI</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Y. Bot</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20160302">2 март 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑241/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Niculaie Aurel Bob-Dogi</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване,</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">отправено от Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд, Клуж (Румъния)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Рамково решение 2002/584/ПВР</KEYWORD><KEYWORD>Европейска заповед за арест</KEYWORD><KEYWORD>Член 8, параграф 1, буква в)</KEYWORD><KEYWORD>Липса на предварителна и отделна от европейската заповед за арест национална заповед за задържане</KEYWORD><KEYWORD>Последица</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Национално законодателство, което предвижда, че приложното поле на европейската заповед за арест се разпростира на територията на издаващата държавата членка и поради това разрешава издаването на тази заповед за целите на наказателното преследване, без да има предварително издадена отделна национална заповед за задържане, в съответствие ли е с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 година</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="190" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 190, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3.</P></NOTE>, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="081" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="2009">ОВ L 81, стр. 24</REF.DOC.OJ>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Рамковото решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</P></NOTE>?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Такъв въпрос се поставя с настоящото преюдициално запитване, който е свързан с тълкуването на членове 3, 4 и 8 от Рамковото решение и е представен във връзка с искане за изпълнение в Румъния на европейската заповед за арест, издадена на <DATE ISO="20150323">23 март 2015 г.</DATE> от Mátészalkai járásbíróság (Районен съд, Матесалка, Унгария) срещу г‑н Bob-Dogi, румънски гражданин, задържан в своята страна на <DATE ISO="20150402">2 април 2015 г.</DATE>, преди да му бъде наложена мярка за неотклонение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Curtea de Apel Cluj по същество иска да установи дали <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>заповед за задържане<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, доказателства за която трябва да бъдат посочени в европейската заповед за арест съгласно член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение, се разбира като национална заповед за задържане, отделна от европейската заповед за арест и издадена преди нея, и дали при утвърдителен отговор на този въпрос липсата на национална заповед за задържане в съответствие с това изискване може да бъде имплицитно основание за неизпълнение на европейска заповед за арест.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Под тези привидно технически въпроси се крие основен залог за бъдещето на инструментите за взаимно признаване и следователно за изграждането на европейското съдебно пространство, което по определение предоставя гаранциите, въведени, за да се осигури опазването на основните права на човека в рамките на механизма на европейската заповед за арест, чието изпълнение предполага задължително лишаване от свобода за по-дълъг или по-кратък период от време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Нямам никакво колебание относно отговора, след като веднъж установя, от една страна, че разглежданото в главното производство унгарско законодателство трябва да бъде разгледано с оглед изискванията за защита на основните права, и от друга страна, че това законодателство не съставлява залог за ефективност и бързина на механизма на европейската заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>В настоящото заключение, на първо място, застъпвам тезата, че европейска заповед за арест може да бъде издадена само за изпълнението на отделна национална заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, издадени с оглед издирването и задържането на обвиняемото лице и приети съгласно наказателнопроцесуалните разпоредби на издаващата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>На второ място, ще докажа, че поради това, че липсата на отделна национална заповед за задържане съставлява неизпълнение на съществено изискване, което е свойствено за самото съществуване на европейската заповед за арест, изпълняващият съдебен орган трябва да откаже да приведе в изпълнение акта в качеството му на европейска заповед за арест.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съображения 5—8 и 10 от Рамковото решение гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>(5)</NO.P><TXT>Целта за превръщане на Съюза в пространство на свобода, сигурност и правосъдие изисква премахване на екстрадицията между държавите членки и заместването ѝ със система за предаване между съдебните органи. Освен това въвеждането на нова опростена процедура за предаване на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване дава възможност за премахване на сложността и евентуалното забавяне, присъщо на настоящата процедура по екстрадиция. Преобладаващите до момента традиционни отношения на сътрудничество между държавите членки трябва да бъдат заменени от система на свободно движение на съдебни решения по наказателни дела, обхващащи едновременно предварителни и окончателни решения в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(6)</NO.P><TXT>Европейската заповед за арест съгласно настоящото рамково решение е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, който Европейският съвет определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>крайъгълния камък<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> на съдебното сътрудничество.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(7)</NO.P><TXT>Тъй като заместването на системата на многостранна екстрадиция, приета с Конвенцията за екстрадиция от <DATE ISO="19571213">13 декември 1957 г.</DATE>, не може да се постигне напълно от държавите членки чрез едностранни действия, а поради своя мащаб и въздействие може да се постигне само в рамките на Съюза[,] Съветът следва да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 2 [ЕС] и член 5 [ЕО]. Съгласно принципа за пропорционалност, така както е определен в последния текст, настоящото рамково решение съдържа необходимото с оглед постигането на тази цел.</TXT></NP></CONSID><?PAGE NO="3"?><CONSID><NP><NO.P>(8)</NO.P><TXT>Решенията за привеждане в изпълнение на заповедите за арест трябва да бъдат предмет на достатъчен контрол, което означава, че съдебният орган на държавата членка, в която издирваното лице е задържано, следва да вземе решение за неговото предаване.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(10)</NO.P><TXT>Механизмът на европейската заповед за арест се основава на високо равнище на поверителност между държавите членки […]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 1 от Рамково решение е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване на друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [EС]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Членове 3—4а от Рамковото решение определят случаите, при които не се допуска изпълнение, и случаите, при които може да бъде отказано изпълнение на европейска заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 8 от Рамковото решение е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Съдържание и форма на европейската заповед за арест<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> и в параграф 1 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Европейската заповед за арест съдържа следната информация в съответствие с формуляра, включен в приложението:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>доказателства за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, попадащ в обхвата на членове 1 и 2;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 15, параграф 2 от Рамковото решение гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Ако изпълняващият съдебен орган счете, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна, за да вземе решение за предаване, той следва да поиска незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация, особено що се отнася до членове 3—5 и член 8 и може да определи срок за получаването ѝ, отчитайки необходимостта от спазването на посочените в член 17 срокове<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Унгарското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 25 от закон № CLXXX. от 2012 г. относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз (az Európai Unió tagállamaival folytatott bűnügyi együttműködésről szóló 2012. évi CLXXX. törvény)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Magyar Közlöny 2012/260.</P></NOTE>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="025.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1)</NO.PARAG><ALINEA>Ако трябва да се образува наказателно производство срещу заподозряно лице, юрисдикцията издава незабавно европейска заповед за арест с цел задържането му в която и да е друга държава — членка на Европейския съюз, и предаването му, ако тежестта на престъплението го оправдава […].</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="025.001"><NO.PARAG>7)</NO.PARAG><ALINEA>Приложното поле на европейската заповед за арест се разпростира и на територията на Унгария.</ALINEA></PARAG><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150323">23 март 2015 г.</DATE> Mátészalkai járásbíróság (Районен съд, Матесалка) издава европейска заповед за арест срещу г‑н Bob-Dogi, румънски гражданин, във връзка с образувано срещу него наказателно производство за деяния, извършени в Унгария на <DATE ISO="20131127">27 ноември 2013 г.</DATE>, които могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>тежки телесни повреди<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Тези деяния са свързани с пътнотранспортно произшествие на обществен път, в резултат на което г‑н Katona, унгарски гражданин, водач на мотопед, е получил множество фрактури и наранявания, за което е отговорен г‑н Bob-Dogi поради превишената скорост, с която е шофирал камион.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150330">30 март 2015 г.</DATE> в Шенгенската информационна система (ШИС) е подаден сигнал за европейската заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150402">2 април 2015 г.</DATE> г‑н Bob-Dogi е задържан в Румъния и след задържането му е изправен пред Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд, Клуж) с цел предаването му на унгарските съдебни органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С определение от същата дата този съд отхвърля предложението за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража на г‑н Bob-Dogi и разпорежда незабавното му освобождаване, като му налага по-лека мярка за неотклонение и дава срок на прокуратурата да представи превод на румънски език на европейската заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>В съдебно заседание на <DATE ISO="20150415">15 април 2015 г.</DATE> на г‑н Bob-Dogi е връчено преведено на румънски език копие от европейската заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция има съмнения относно съвместимостта на унгарското законодателство с Рамковото решение. Същата отбелязва, че в буква б) на европейската заповед за арест — с наименование <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Решение, въз основа на което е издадена европейската заповед за арест<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> — се посочва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Прокуратура към Nyíregyházi járásbíróság (Районен съд, Ниредхаза) K.11884/2013/4<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, а в буква б), точка 1 от същата заповед — в която е предвидено посочването на заповедта за арест или съдебно решение със същия правен ефект — е посочена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>европейска<?PAGE NO="5"?> заповед за арест № 1.B256/2014/19‑II, издадена от Mátészalkai járásbíróság (Районен съд, Матесалка), която е валидна и на територията на Унгария и същевременно е и национална заповед за задържане<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Поради това запитващата юрисдикция иска да установи дали европейската заповед за арест може валидно да се основава на самата себе си без позоваване на отделна и предварително издадена национална заповед за задържане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В това отношение тя отбелязва, че се стига до противоречиво тълкуване от румънските съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Докато съгласно позицията на мнозинството в такава хипотеза следва да се отхвърли искането за изпълнение на европейската заповед за арест с основния мотив, че европейската заповед за арест не запълва липсата на национална заповед за задържане или на подлежащ на изпълнение съдебен акт, други съдилища обаче уважават искането за изпълнение на европейската заповед за арест с мотива, че са изпълнени законните изисквания, тъй като издаващите съдебни органи изрично са посочили, че съдебното решение, въз основа на което е отправено искането до румънските съдебни власти, е издадената европейска заповед за арест, като в някои случаи се уточнява, че в съответствие с унгарското право европейската заповед за арест едновременно е и национална заповед за задържане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че в процедурата по изпълнение на европейската заповед признатото от изпълняващия съдебен орган решение е самото национално съдебно решение, издадено от компетентния орган съгласно наказателнопроцесуалните разпоредби на издаващата държава членка преди началото на процедурата по издаване на европейската заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Тази юрисдикция отбелязва, че има съществени различия между европейската заповед за арест и националната заповед за задържане. В този смисъл европейската заповед за арест се издава с цел задържане и предаване на дадено лице — на което са повдигнати обвинения или което е осъдено — намиращо се на територията на изпълняващата държава членка, докато националната заповед за задържане се издава за задържане на дадено лице, намиращо се на територията на издаващата държава членка. От друга страна, издаването на европейската заповед за арест се основава на заповед за задържане или на решение за изпълнение на присъда, докато националната заповед за задържане се издава въз основа на условията и в случаите, изрично установени в наказателното производство в издаващата държава членка. И накрая, съществуват много различия между европейската заповед за арест и национална заповед за задържане по отношение на тяхното съдържание, форма и срок на валидност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Въз основа на всичко това запитващата юрисдикция прави извод, че при липса на национална заповед за задържане едно лице не може да бъде задържано и оставено в ареста и не би могло да се приеме, че европейската заповед за арест се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>преобразува<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> в национална заповед за задържане след предаването на издирваното лице. Такова тълкуване обаче би противоречало на гарантираните от правото на Съюза основни права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция също така счита, че освен предвидените в Рамковото решение факултативни или задължителни основания за отказ, съдебната практика показва, че съществуват други имплицитни основания за отказ. Такъв би бил случаят на неизпълнение на съществените изисквания или на изискванията за форма на европейската заповед за арест, например при липса на национална заповед за задържане от издаващата държава членка, каквато е разглежданата в главното производство хипотеза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>При тези условия Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд, Клуж) решава да спре делото и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>1)</NO.P><TXT>От гледна точка на прилагането на член 8, параграф 1, буква в) от [Р]амковото решение следва ли изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>доказателства за […] заповед за задържане<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> да се разбира като национална […] заповед за задържане, издадена съгласно наказателнопроцесуалните разпоредби на издаващата държава членка, т.е. заповед, отделна от европейската заповед за арест?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос, да се отговори дали липсата на национална […] заповед за задържане може да бъде имплицитно основание за неизпълнение на европейска заповед за арест?<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Моята преценка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение трябва да се тълкува в смисъл, че заповедта за задържане, доказателствата за която трябва да се посочат във формуляра, трябва да се разбира като национална заповед за задържане, отделна от европейската заповед за арест и издадена съгласно наказателнопроцесуалните разпоредби на издаващата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Тя поставя този въпрос, тъй като се сблъсква с европейска заповед за арест, която в буква б), точка 1 от формуляра се основава единствено на самата себе си, тъй като, когато унгарските съдебни органи разполагат със сериозни улики, от които може да се предположи, че дадено издирвано с цел наказателно преследване лице се намира на територията на друга държава членка, те издават директно европейска заповед за арест на основание член 25 от закон № CLXXX от 2012 г. относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите членки на Европейския съюз, съгласно който приложното поле на европейската заповед за арест се разпростира и на територията на Унгария.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Преди да отговоря на този въпрос, е важно да подчертая, че формулярът на европейската заповед за арест, въз основа на който унгарските съдебни органи са поискали от техните румънски колеги предаването на г‑н Bod-Dogi, не само се позовава в буква б), точка 1 на същата тази заповед, издадена от Mátészalkai járásbíróság (Районен съд, Матесалка), но също така посочва в буква б), под заглавието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Решението, въз основа на което е издадена заповедта<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Прокуратурата към Nyíregyházi járásbíróság (Районен съд, Ниредхаза) K.11884/2013/4<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Ще отбележа, че това двойно основание води до изначална неяснота в европейската заповед за арест относно автора на решението. Кой е взел решението за издаване на заповед за арест срещу г‑н Bob-Dogi? Прокуратурата към Nyíregyházi járásbíróság (Районен съд, Ниредхаза), чието решение е било само приведено в изпълнение от Mátészalkai járásbíróság (Районен съд, Матесалка), или този съд по искане на прокуратурата? Не мога по никакъв начин да разбера и дълбоко се съмнявам, че запитващата юрисдикция има каквато и да била сигурност по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Дори ако предположим, че решението е взето от Районния съд, приемаме, че член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение трябва да се тълкува в смисъл, че изисква европейската заповед за арест да е издадена на основание на отделна национална заповед за задържане, с която се разпорежда издирването и задържането на обвиняем на територията на издаващата държава членка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Три сходни съображения могат да бъдат изтъкнати в този смисъл. На първо място, система като предвидената в унгарското законодателство не е в съответствие с концептуалната автономия на понятието за европейска заповед за арест. На второ място, такава система лишава издирваното за целите на наказателното преследване лице от процесуалните гаранции, които произтичат от постановяването на национално съдебно решение, с което се разпорежда издирването и задържането на това лице. На трето място, приравняването на европейската заповед за арест с национална заповед за задържане възпрепятства — в държави членки като Унгария, където се прилага принципът на законност на преследването — осъществяването на проверка на пропорционалност при издаването на европейската заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Ще разгледам последователно всяко едно от тези съображения.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Приравняването на европейската заповед за арест с национална заповед за задържане не е в съответствие с концептуалната автономия на понятието за европейска заповед за арест</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Възприетото в унгарското законодателство решение приравнява понятията за европейска заповед за арест и национална заповед за задържане, което противоречи както на текста, така и на духа на Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>На първо място, основаването на европейската заповед за арест на самата нея, произтичащо от издаването на европейска заповед за арест, която същевременно е и национална заповед за задържане, противоречи на самия текст на член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение, съгласно който европейската заповед за арест трябва да съдържа доказателства, представени съгласно включения в приложението към решението формуляр, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, попадащ в обхвата на членове 1 и 2<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че нито понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>заповед за задържане<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, нито понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> не са определени в Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че при липса на подобно определение в правото на Съюза значението и обхватът на тези понятия трябва да се установят съгласно постоянната практика на Съда, като се вземат предвид както текстът на съответната разпоредба от правото на Съюза, така и контекстът ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>West</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑192/12 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:404">EU:C:2012:404</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Най-напред, следва да се отбележи, че във формулировката на член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение се използва изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>заповед за задържане<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, докато използваното понятие в заглавието му, в съображенията, както и заглавията и текста на членовете му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Независимо от това, че в текста на член 3, точка 1 от Рамковото решение на френски език се използва терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>заповед за задържане<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, въпреки че най-вероятно същият означава европейска заповед за арест, прилагателното <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>европейска<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> присъства обаче в редица текстове на този член на други езици (вж. по-специално текстовете на български, испански, немски, гръцки, унгарски и нидерландски език).</P></NOTE> за определяне на механизма за предаване, който има за цел да регламентира, е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>европейска заповед за арест<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Формулировката на заглавието на текста на буква б) от формуляра, приложен към Рамковото решение, потвърждава тълкуването, съгласно което същото прави разлика между понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>заповед за задържане<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>европейска заповед за арест<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, тъй като се посочва, че в него трябва да се отбележи решението, на което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>се основава<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> европейската заповед за арест, което ясно предполага наличието на различно от самата заповед за арест решение, служещо за основание на същата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Като се има предвид това разграничение, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>заповед за задържане<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> трябва да се разглежда не като родови термин, който обединява под едно и също наименование както европейската заповед за арест, така и националните заповеди за задържане, а като характерно понятие, което означава само националната заповед за задържане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Така че за разлика от поддържаното от унгарското правителство становище от текста на Рамковото решение и на приложения към него формуляр следва, че издаването на европейска заповед за арест се обуславя на наличието на национална заповед за задържане, която съставлява законово основание за приложената към нея европейска заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>На второ място, приравняването на европейска заповед за арест към национална заповед за задържане според мен е в пълно противоречие с разбирането за механизма за съдебно сътрудничество, въведен с Рамковото решение и с определението в член 1, параграф 1 от същото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че целта на Рамковото решение, както многократно е припомнял Съдът, позовавайки се на член 1, параграфи 1 и 2 от същото, както и на съображения 5 и 7 от него, е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>да замести многостранната система за екстрадиция между държавите членки със система за предаване между съдебните органи на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване, като системата е основана на принципа на взаимното признаване<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lanigan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑237/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:474">EU:C:2015:474</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>За тази цел Рамковото решение установява нова опростена и по-ефикасна система за предаване, за да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>улесни и [да] ускори съдебното сътрудничество, за да допринесе за осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lanigan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑237/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:474">EU:C:2015:474</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Следователно европейската заповед за арест е създадена като система, която да замести процедурата за екстрадиция, за да улесни предаването на издирвано лице, което се намира в различна от издалата тази заповед държава членка. Това разбиране, на което се основава Рамковото решение, е видно ясно от определението в член 1, параграф 1 от него, което показва, че европейската заповед за арест се отнася изключително до задържането на издирвано лице в различна от издаващата държава членка с цел предаването му на последната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Рамковото решение, както е видно по-специално от съображения 5 и 6 от него, замества класическата система на сътрудничество между суверенни държави, която включва намеса и преценка на изпълнителната власт, с механизъм на сътрудничество между националните съдебни органи, който има за цел да осигури свободно движение на съдебни решения по наказателни дела в рамките на общо съдебно пространство, чийто <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>крайъгълен камък<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> е принципът за взаимно признаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Ако Рамковото решение съдържа различни прояви на тази известна еманципация на европейската заповед на арест по отношение на традиционното разбиране за екстрадиция, като например в частност превръщането на производството в съдебно, изоставянето на принципа на недопускане на екстрадиция на граждани на съответната държава и частичен отказ от догмата за двойна наказуемост, следва обаче да се отбележи, че законодателят на Съюза не е премахнал всички механизми за предаване между държавите членки със създаването на система за автоматично признаване на националните заповеди за задържане, които по този начин биха могли да се движат свободно в цялото европейско съдебно пространство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Рамковото решение представлява в крайна сметка междинна степен на постепенно осъществяване и задълбочаване на принципа на взаимно признаване, което се изразява именно с факта, че европейската заповед за арест е създадена като инструмент на национална процедура, чието издаване остава обусловено от наличието на предхождащо подлежащо на изпълнение национално решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Впрочем следващият етап на този процес ще представлява не премахване на националната заповед за задържане, както предвижда унгарската правна уредба, а постигането на свободно движение на националната заповед за задържане в цялото европейско съдебно пространство.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи, че по време на законодателния процес, довел до приемането на Рамковото решение, формулировката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>фактът, че съществува <HT TYPE="ITALIC">или не</HT> окончателно съдебно решение или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>, която фигурираше в член 6, буква в) от Предложение за рамково решение на Съвета относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>COM(2001) 522 окончателен.</P></NOTE>, бе заменена с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>доказателства за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, с която се премахва факултативния характер на този текст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Според мен с израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>европейска заповед за арест<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> се означава в крайна сметка оригиналният инструмент, създаден с Рамковото решение, с който издаващият съдебен орган иска изпълнението на националното решение в пространството за свобода, сигурност и правосъдие и който, чрез включените в него задължителни бележки, дава възможност на изпълняващия съдебен орган да провери както наличието на заповед, така и формалната редовност с оглед на произтичащите от Рамковото решение изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Следователно като инструмент, с който съдебният орган на държава членка иска от съдебния орган на друга държава предаването на издирваното лице, европейската заповед за арест не се смесва със заповедта за издирване и задържане, за изпълнението на която е издадена. С други думи тя съставлява акт, позволяващ привеждането в изпълнение в европейското съдебно пространство на подлежащ на изпълнение съдебен акт, с който се разпорежда задържането на издирваното лице. Също така, вместо да се съглася с твърдението на австрийското правителство, съгласно което европейската заповед за арест <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>е […] също така заповед за задържане<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, считам, обратно, че особеното естество на този инструмент за съдебно сътрудничество изключва възможността разширяването на приложното му поле на територията на издаващата държава членка съгласно националния закон на тази държава членка да компенсира липсата на издаване на национална заповед за задържане или на друго подлежащо на изпълнение съдебно решение със същата юридическа сила, която лишава европейската заповед за арест от законово основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Липсата на законово основание е още по-недопустимо, тъй като лишава издирваното лице от процесуалните гаранции, които съпътстват издаването на национално съдебно решение и се добавят към гаранциите, свързани с процедурата за европейска заповед за арест.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Разширяването на приложното поле на европейската заповед за арест на територията на издаващата държава членка лишава издирваното за целите на наказателното преследване лице от процесуалните гаранции, които произтичат от издаването на национално съдебно решение</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В съдебното заседание в отговор на поставен от Съда въпрос по-специално дали разглежданата в главното производство така наречена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>опростена процедура<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> не може да ограничи националноправните гаранции за защита на правата на издирваното лице, унгарското правителство отхвърли всякакъв риск от ограничаване на тези гаранции, като изтъква, от една<?PAGE NO="10"?> страна, че за разлика от националната заповед за задържане, която може да бъде издадена не само от съд, но и от полицията или прокуратурата, европейската заповед за арест може да бъде издадена само от съд, и от друга страна, условията, свързани с издаването ѝ, са по-строги от тези, които уреждат издаването на национална заповед за задържане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Тези обяснения по никакъв начин не ме успокояват, а напротив, по-скоро засилват притесненията ми, които вече очертах във връзка с рисковете за ограничаване на правото на защита, произтичащо от липсата на национално съдебно решение, което е основание за издаването на европейската заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>По мое мнение налагането на строга рамка на мотивите за неизпълнение на европейската заповед за арест предполага съществуването в замяна на това на конкретни и ефективни процесуални гаранции за правото на защита в издаващата европейската заповед за арест държава членка, без които би било нарушено задължителното равновесие, присъщо на изграждането на европейско съдебно пространство, между изискванията за ефективност на наказателното правосъдие и задължението за опазване на основните права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Всъщност условието, свързано с наличието на отделна от европейската заповед за арест национална заповед за задържане, по никакъв начин не е просто израз на педантичен и безполезен формализъм, а обратно, представлява основна гаранция за запазването на това равновесие в системата на Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Това условие е задължително за съществуването на взаимното доверие и за опазването на правата на издирваното лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>На първо място, взаимното доверие изисква наличието на национална заповед за задържане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Принципът на взаимно признаване, на който се основава системата на европейската заповед за арест, сам по себе си е в основата на взаимното доверие, което съгласно посоченото в решение West<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑192/12 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:404">EU:C:2012:404</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>трябва да съществува<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> между държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Точка 53.</P></NOTE>. В своето решение F.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑168/13 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:358">EU:C:2013:358</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> Съдът уточнява, че взаимното доверие между държавите членки е свързано с факта, че съответните им национални правни системи са в състояние да осигурят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>еднаква и ефективна защита на основните права, признати на равнището на Съюза, и в частност в Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>)]<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Точка 50.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Следователно процесът на взаимно признаване се основава на идеята, че не е необходимо дадено съдебно решение, чието изпълнение се осъществява в държава членка, да изпълнява всички изисквани в тази държава членка процесуални и материалноправни условия, доколкото спазва равностойните норми на държавата членка, в която е издадена. Както с основание отбелязва Европейската комисия, в предвидената от Рамковото решение система за предаване взаимното признаване почива на предпоставката, че всяка европейска заповед за арест се основава на национална заповед за задържане или подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, приети съгласно приложимите в съответната държава наказателнопроцесуални разпоредби.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Наличието на национална заповед за задържане, за изпълнението на която е издадена европейската заповед за арест, позволява да се предоставят на съдебните органи на другите държави членки гаранции, че всички национални законови изисквания са изпълнени, за да бъде разпоредено арестуването и задържането на издирваното за целите на наказателното преследване лице. Без такава минимална гаранция, вместо да се постигне взаимно доверие, което трябва да е водещо в отношенията между издаващите и изпълняващите съдебни органи, опростената система за предаване би породила взаимно недоверие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Следователно условието, свързано с наличието на национален съдебен акт, не изпълнява чисто формалното изискване, произтичащо от буквалното тълкуване на Рамковото решение. Като налага като основание за издаването на европейската заповед за арест общата процесуална база, изразяваща се в национален съдебен акт, с който се гарантира участието на независим и безпристрастен съд в налагането на принудителна мярка, то придава минимално съществено значение на принципа за ефективна и равностойна защита и в резултат на това дава възможност за конкретното правно проявление на принципа на взаимно доверие, чието реално съществуване изисква да излезе извън монотонното му молитвено и заклинателно повтаряне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се подчертае, че ако принципът на взаимно доверие се отнася преди всичко до държавите членки, на които налага да си гласуват взаимно доверие въпреки различията, които разделят съответните им национални правни уредби, то този принцип има, и за съда, допълнително измерение на правило за тълкуване на задълженията на държавите членки, произтичащи от инструментите, с които се цели постепенно въвеждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. по-специално в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">De Schutter</HT>, O. La contribution du contrôle juridictionnel à la confiance mutuelle. — La confiance mutuelle dans l’espace pénal européen/Mutual Trust in the European Criminal Area, Institut d’études européennes de l’Université libre de Bruxelles (ULB), 2005, р. 79, р. 103, който приема, че принципът на взаимно признаване има равностойна роля на принципа на лоялно сътрудничество.</P></NOTE>. Според мен взаимното доверие повелява да се придаде съществено значение на изискването, което произтича от член 8 на Рамковото решение, европейската заповед за арест да се основава на национален съдебен акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>На второ място, опазването на правата на издирваното лице предполага наличието на национална заповед за задържане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че по дефиниция заповедта за задържане включва не само заповед за арест, но и заповед за задържане. В този смисъл не би могла да бъде приравнена с мярка за задържане в рамките на предварително задържане в хода на досъдебно производство например. Всъщност изпълнението на тази заповед ще доведе по своето същество поради неподлежащите на съкращение срокове, произтичащи именно от правните и материални условия на прилагането ѝ, до период на задържане, който разпоредбата впрочем приравнява на началото на изпълнението на наказанието или на мярка за неотклонение задържане под стража преди постановяване на съдебно решение, тъй като така изтърпеният период трябва да се приспадне от подлежащото на изпълнение наказание или в зависимост от случая, от това, което трябва да бъде изпълнено след постановяване на решението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. член 26, параграф 1 от Рамковото решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Следователно наличието на национална заповед за задържане, която служи за основание на европейската заповед за арест, трябва да се възприема като израз на принципа на равенство, който предполага правомощието за упражняване на принуда, съгласно което е издадена заповед за издирване, арест и задържане, да не може да се извършва извън законовите граници, определени от националното законодателство на всяка държава членка, в които публичният орган е оправомощен да издирва, преследва и съди заподозрените в извършването на престъпление лица.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Приложимият към изпълнението на европейска заповед за арест правен режим като разглеждания в главното производство не отговаря на това основополагащо изискване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Най-напред, следва да се отбележи, че този режим е белязан от сериозно противоречие. Какво означава по-конкретно разпоредбата, съгласно която приложното поле на европейската заповед за арест <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>се разпростира и на територията на Унгария<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Тълкувана буквално, тази разпоредба означава, че европейската заповед за арест се прилага на територията на Унгария, като продължава да се следва правната ѝ система на прилагане. Да предположим, без да го превръщаме в теоретична хипотеза, че укриващо се лице, срещу което унгарските съдебни органи са издали европейска заповед за арест със стойност на национална заповед за задържане, предполагайки, че същото се намира в чужбина, в крайна сметка бъде задържано на унгарска територия. Кои разпоредби ще трябва да се прилагат? Ако следваме буквалното значение на националната разпоредба, актът, който служи за основание на задържането, запазва правното естество на европейска заповед за арест, чийто правен ефект само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>се разпростира<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> на национална територия. От това следва, че характерният за тази заповед правен режим би трябвало да се прилага на унгарска територия, както би се прилагал на територията на друга държава членка. Означава ли това, че унгарските съдебни органи трябва да бъдат разглеждани едновременно като издаващи и изпълняващи органи, че издирваното лице, след като бъде задържано, разполага с признатите в Рамковото решение права, и в резултат на това може да откаже да се съгласи да бъде предадено, да се ползва или откаже от прилагането на специално правило? Трябва ли сроковете за изпълнение на европейската заповед за арест да бъдат спазвани? Тези различни въпроси показват, че разширяването на приложното поле на европейската заповед за арест и на територията на издаващата държава членка очертава правен режим с особено неясни граници, който по никакъв начин не отговаря на задължението за правна сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Само при известно усилие текстът на унгарската разпоредба, с която приложното поле на европейската заповед за арест се разпростира и на унгарска територия, може да бъде тълкуван, както го тълкува унгарското правителство, а именно че европейската заповед за арест съчетава правното естество на националната заповед за задържане в Унгария и на това на европейската заповед за арест в другите държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Но дори да приемем тълкуването на унгарското правителство, правният режим на тази заповед, която като двуликия Янус има двойната роля на национална заповед за задържане на територията на издаващата държава членка и на европейската заповед за арест на територията на другите държави членки, остава белязана от сериозно противоречие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>На първо място, доколкото, както вече подчертах по-горе, европейската заповед за арест е инструмент за съдебно сътрудничество, който не представлява заповед за издирване и арест на съответното лице на територията на издаващата държава, този режим изопачава целта на европейската заповед за арест и я лишава от законово основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>На второ място, впоследствие издирваното лице се лишава по този начин, поради липса на различен от европейската заповед за арест обжалваем акт, от възможността да оспори в издаващата държава членка законосъобразността на ареста и задържането си с оглед на разпоредбите на тази държава. Доколкото изпълняващият съдебен орган притежава само компетентност да се произнесе по отношение на предвидените в Рамковото решение мотиви за неизпълнение, има риск цял аспект от законосъобразността на ареста и задържането да се отклони от всякакъв съдебен контрол.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Несъмнено наказателното производство не попада в приложното поле на Рамковото решение и на правото на Съюза. Въпреки това държавите членки са длъжни да спазват основните права, уредени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE>, или в националните им законодателства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>F.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/13 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:358">EU:C:2013:358</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, включително правото на ефективни правни средства за защита, установено в член 13 от тази конвенция и член 47 от Хартата. Издаването на европейска заповед за арест обаче не освобождава държавите членки от задължението да спазват предвидените в националното им право процесуални гаранции, когато се решава дали дадено лице да бъде лишено от свободата му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Мисля, че именно за да неутрализира риска от лишаването от гаранции, свързани с намесата на съд, пазител на личните свободи, законодателят на Съюза е предвидил, че европейската заповед за арест трябва да се основава на наличието на съдебно решение, прието съгласно процесуалните правила на издаващата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Освен това издаването само на една заповед, която има стойност едновременно на европейска заповед за арест и на национална заповед за задържане, лишава изпълняващите държави членки от гаранцията, че издаващата държава членка е направила проверка за пропорционалност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Издаването на европейска заповед за арест със стойност на национална заповед за задържане може да възпрепятства осъществяването на проверката за пропорционалност при издаването на европейска заповед за арест</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Въпросът, свързан с проверката на пропорционалността, съставлява една от основните трудности, с които се сблъсква системата на европейската заповед за арест още от създаването си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В доклада си относно прилагането от 2007 г. насам на Рамковото решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно прилагането от 2007 г. насам на Рамковото решение на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 г.</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (COM(2011) 175 окончателен).</P></NOTE> Комисията отбелязва, че доверието в прилагането на европейската заповед за арест е било подкопано от систематичното издаване на европейски заповеди за арест за предаването на лица, издирвани често във връзка с особено незначителни престъпления<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. точка 5 от този доклад.</P></NOTE>. Освен това тя отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>когато европейската заповед за арест се издава в случаи, при които (предварителното) задържане би било неуместно при други обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, това води до непропорционален ефект върху свободата на издирваното лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Пак там.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Европейският парламент в резолюцията си от <DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, съдържаща препоръки към Комисията относно преразглеждането на европейската заповед за арест<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Документ T7‑0174/2014.</P></NOTE>, препоръчва при издаването на европейска заповед за арест компетентният орган да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>извършва внимателна оценка на необходимостта от мярката, за чието прилагане е отправено искане, въз основа на всички имащи отношение фактори и обстоятелства, като взема под внимание правата на заподозряното или обвиняемото лице и наличието на целесъобразна мярка с по-ниска степен на намеса за постигане на предвидените цели<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. приложението към тази резолюция.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>В окончателния си доклад относно четвъртия кръг от взаимни оценявания, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Практическо прилагане на европейската заповед за арест и съответните процедури за предаване между държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, приет на <DATE ISO="20090604">4</DATE> и <DATE ISO="20090605">5 юни 2009 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Документ 8302/4/09 REV 4 — Crimorg 55 COPEN 68 EJN 24 Eurojust 20.</P></NOTE>, Съветът разглежда въпроса, свързан с въвеждането на критерий за пропорционалност, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>възприеман като допълнителна проверка, която се добавя към проверката, свързана с изисквания праг, който позволява да се прецени необходимостта от издаване на европейска заповед за арест предвид обстоятелствата по делото<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. точка 3.9 от този доклад.</P></NOTE>. В препоръка № 9 към държавите членки Съветът възлага на подготвителните органи да продължат обсъждането относно установяването на изискване за пропорционалност с цел постигането на съгласувано решение на равнище на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>По-късно, на заседанията си на <DATE ISO="20100603">3</DATE> и <DATE ISO="20100604">4 юни 2010 г.</DATE>, Съветът решава да измени Европейския наръчник за издаване на европейска заповед за арест<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Документ 17195/1/10 REV 1 — COPEN 275 EJN 72 Eurojust 139, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>наръчникът<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</P></NOTE>, за да включи в точка 3 от този наръчник критерии, които да се прилагат при издаването на тази заповед.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Вече е отбелязано, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>като се отчитат сериозните последици от изпълнението на европейската заповед за арест по отношение на ограниченията за физическата свобода и свободното движение на исканото лице, преди да вземат решение за издаване на заповед, компетентните органи следва да вземат предвид пропорционалността, като преценят няколко съществени фактора<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>тежестта на престъплението, възможността за задържане на заподозряното лице, […] вероятното наказание, което би било наложено, ако бъде установено, че въпросното лице е извършило въпросното престъпление [и] осигуряването на ефективна закрила на обществото и отчитането на интересите на жертвите на престъплението<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>. Освен това се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>[европейска заповед за арест] не следва да се издава, когато принудителната мярка, която изглежда пропорционална, подходяща и приложима към въпросния случай, не е превантивно задържане<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Ще добавя, че Съветът изрично е уредил изискването за пропорционалност в своето Решение 2007/533/ПВР от <DATE ISO="20070612">12 юни 2007 година</DATE> относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="205" PAGE.FIRST="63" DATE.PUB="2007">ОВ L 205, стр. 63</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, член 21 от което гласи, че преди да подадат сигнал, държавите членки определят дали случаят е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>подходящ, съответстващ и достатъчно важен, за да даде основание за въвеждане на сигнала в ШИС II<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>. Доколкото съгласно член 9 от Рамковото решение сигналът ШИС има силата на европейска заповед за арест, тази разпоредба следователно въвежда проверката за пропорционалност на тази заповед в позитивното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Самото Рамково решение обаче не задължава изрично издаващите съдебни органи да осъществяват проверка за пропорционалност и това впрочем е посочено в точка 3 от наръчника, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>[я]сно е че Рамковото решение […] не включва задължение за издаващата държава членка да извърши проверка за пропорционалност и че законодателството на държавите членки играе централна роля в това отношение<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>. Следователно проверката за пропорционалност от издаващия съдебен орган ще произтича от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>тълкуване[,] <HT TYPE="ITALIC">съответства[що</HT>] на разпоредбите на Рамковото решение […] и на цялостната философия, която стои зад прилагането му<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Проверката за пропорционалност от издаващия съдебен орган би се основавала не на задължаващия характер на Рамковото решение, а само на широко установен консенсус между държавите членки и споделен от Парламента, Съвета и Комисията. И би била просто <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>съответстваща<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> на Рамковото решение, без да бъде задължителна по силата на същото.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Колкото и да отхвърляме това твърдение, което ни се струва неправилно, сме убедени от бележката, съгласно която в наръчника са отправени само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>бележки<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, които имат единствено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>препоръчителен характер<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. бележката под линия на стр. 1 от наръчника.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Според мен Рамковото решение има задължителен характер, поради това че налага проверка за пропорционалност на етапа на издаването на европейската заповед за арест, както и поради това че по принцип забранява такава проверка на етапа на изпълнението на заповедта освен при извънредни обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Като основен принцип на Съюза и понастоящем изразен в член 5 от ДЕС, принципът на пропорционалност е посочен в съображение 7 от Рамковото решение, което гласи, че съгласно този принцип Рамковото решение съдържа необходимото с оглед постигането на целта да замести системата на многостранна екстрадиция, приета с Конвенцията за екстрадиция от <DATE ISO="19571213">13 декември 1957 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Освен това в член 1, параграф 3 от Рамковото решение се предвижда, че то няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 ДЕС и отразени в Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Съгласно обаче член 52, параграф 1 от Хартата могат да бъдат налагани ограничения на правата и свободите, признати от същата, само ако <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>[п]ри спазване на принципа на пропорционалност […] са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>В областта на наказателното правосъдие принципът на пропорционалност намира своя особен израз в принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, гарантиран от член 49 на Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Извън тези общи позовавания на принципа на пропорционалност член 2, параграф 1 от Рамковото решение, като определя материалното приложно поле на европейската заповед за арест, засяга косвено, но точно, въпроса за преценката на пропорционалността на решението за издаването на такава заповед, като предвижда, че същата може да се издава за наказателно преследване само за деяния, които са наказуеми съгласно правото на издаващата държава членка с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за не по-малко от 12 месеца, а когато става въпрос за изпълнението на тези мерки, ако те са с продължителност не по-малко от 4 месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>При все това издаването на европейска заповед за арест съгласно предписанията на тази разпоредба не изключва непременно всякакво нарушение на принципа на пропорционалност. Както това се потвърждава от неизчерпателното изброяване на фактори, които да бъдат взети предвид, в наръчника ефективното прилагане на проверката за пропорционалност предполага всъщност преценка in concreto в зависимост от особените обстоятелства на всеки случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Според мен Рамковото решение налага задължението за извършване на такава проверка на етапа на издаването на европейската заповед за арест, без да може валидно да се възрази, че условията за издаване са от изключителната компетентност на държавите членки по наказателноправни въпроси.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>На първо място, с това възражение се отрича разграничението, което следва точно да се направи между европейската заповед за арест и националната заповед за задържане, която ѝ служи за основание. Ако условията за издаване на национална заповед за задържане са от компетентността на държавите членки по наказателноправни въпроси, то обратно, европейската заповед за арест е инструмент, създаден и уреден от правото на Съюза, по-специално от гледна точка на условията му на издаване, както показва член 2, параграф 1 от Рамковото решение, с който се определят случаите, при които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>се издава<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> европейска заповед за арест. Рамковото решение превръща решението за разпростиране на приложното поле на националната заповед за задържане на територията на европейското съдебно пространство посредством издаването на европейска заповед за арест в съдебен акт, който попада в приложното поле на правото на Съюза. Следователно разпоредба на държава членка, с която при прилагане на Рамковото решение се определят условията на издаване на европейската заповед за арест, не може да излезе от приложното поле на правото на Съюза единствено с мотива, че попада в приложното поле на наказателното право на тази държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Отбелязвам по аналогия, че от постоянната практика на Съда е видно, че правото на Съюза очертава границите на правомощията на държавите членки в наказателната материя, като законодателството в тази област по-специално не може да ограничава основните свободи, гарантирани от правото на Съюза (вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dickinger и Ömer</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑347/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:582">EU:C:2011:582</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>На второ място, припомням, че Рамковото решение има за цел да замести екстрадицията със система за предаване между съдебните органи, която се основава на взаимно доверие между държавите членки в съответните им системи на правоприлагане. Това доверие се основава на идеята, че всяка от държавите членки трябва да приеме прилагането на действащото в другите държави членки наказателно право дори когато прилагането на собственото ѝ право би довело до различно разрешение. Доколкото системата на Рамковото решение почива на сътрудничество между съдилищата, именно общото и уеднаквено прилагане на проверката за пропорционалност от всички съдилища в общото европейско пространство ще доведе до приемане на тези различия. Иначе казано, доверието, което изпълняващият съдебен орган на европейска заповед за арест е длъжен да гласува предварително, се дължи на факта, че системата за предаване му дава увереност, че издаващият съдебен орган вече е упражнил предварителна проверка за пропорционалност, без компетентността му да е свързана с решението на изпълнителната власт или на административен орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Следователно достигаме до извода, че съдебният орган, който издава европейската заповед за арест, трябва да може да извърши проверка за пропорционалност. Далеч съм от мисълта, че така се ограничава ефективността на европейската заповед за арест и се дава възможност на предполагаеми извършители на престъпления да останат ненаказани, като преминават границите. Напротив, налагането на такава проверка засилва ефективността на тази система, като се избягва увеличаването на европейски заповеди за арест в случай на наказателни преследвания, за които би могло да се предвидят по-евтини мерки, като по този начин се даде възможност на полицейските служби и на правосъдието да насочат усилията си върху борбата с най-тежките престъпления.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Режим като този на унгарското право обаче, който се основава на издаването само на един акт, който едновременно е европейска заповед за арест и национална заповед за задържане, лишава издаващия съдебен орган, задължен от принципа на законосъобразност на наказателното преследване, от възможността да упражни своя проверка за пропорционалност и го превръща просто в междинна инстанция на полицейските служби или прокуратурата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи, че в таблицата, която се намира в част VIII от работния документ на Комисията от <DATE ISO="20110411">11 април 2011 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Работен документ на службите на Комисията, придружаващ третия доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно прилагането от 2007 г. насам на Рамковото решение на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 г.</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (SEC(2011) 430 окончателен).</P></NOTE>, на въпроса за съществуването на проверка за пропорционалност, що се отнася до Унгария, е отговорено: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>Не (принцип на законност)<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Делото по главното производство илюстрира отлично подводните камъни, които могат са се избегнат с прилагането на принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Всъщност от информацията, която се съдържа в акта за преюдициално запитване, е видно, че г‑н Bob-Dogi е имал адрес в Румъния, който е бил известен на унгарските органи, изпратили му призовка с препоръчано писмо да се яви на <DATE ISO="20141202">2 декември 2014 г.</DATE>, като г‑н Bob-Dogi не оспорва, че е получил, но я получава едва на <DATE ISO="20141205">5 декември 2014 г.</DATE> Освен това от обвинителния акт на унгарската прокуратура е видно, че на Mátészalkai járásbíróság (Районен съд, Матесалка) се предлага да наложи на г‑н Bob-Dogi наказателна глоба и забрана да управлява моторно превозно средство по обществени пътища. При такива обстоятелства има сериозни основания за съмнение в пропорционалността на решението да се издаде европейска заповед за арест още повече тринадесет месеца след извършване на деянията, в който се обвинява заинтересованото лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Както и да стоят нещата, мога единствено да констатирам, че предвидената от унгарското право опростена системата на предаване, която не дава никакви гаранции за извършване на проверка за пропорционалност от издаващия съдебен орган, не е в съответствие с Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Бих искал да уточня обхвата на анализа. При спазване на принципа на субсидиарност той поставя под въпрос принципа на задължително наказателно преследване само след като с издаването на европейска заповед за арест се решава да се разшири географският обхват на дадена национална заповед за задържане в европейското съдебно пространство. Според мен единствено в тази хипотеза, свързана с прилагане на правото на Съюза, за да се гарантира ефективността на механизма за предаване, който Рамковото решение въвежда, то трябва да се тълкува в смисъл, че задължава издаващия съдебен орган да извърши проверка за пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Поради всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, че Рамковото решение разрешава издаването на европейска заповед за арест само за целите на изпълнението на отделна национална заповед за задържане или на друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, издадени с оглед издирване и задържане на обвиняемо лице и приети съгласно наказателнопроцесуалните разпоредби на издаващата държава членка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали липсата на национална заповед за задържане, на която се основава европейската заповед за арест, съставлява мотив за неизпълнението на същата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Както Съдът многократно е отбелязвал, структурата на Рамковото решение е основана на принципа на взаимното признаване, който, съставлявайки <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>крайъгълен камък<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> на съдебното сътрудничество, съгласно член 1, параграф 2 от Рамковото решение изисква държавите членки по принцип да са длъжни да изпълнят европейската заповед за арест. Същите могат да откажат изпълнението на такава заповед само при условията, предвидени в членове 3—4а от Рамковото решение, и могат да обвържат изпълнението ѝ само с условията, определени в член 5 от същото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. в този смисъл решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>West</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑192/12 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:404">EU:C:2012:404</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Melloni</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑399/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:107">EU:C:2013:107</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>F.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/13 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:358">EU:C:2013:358</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Въпреки че структурата на тези разпоредби не оставя никакво място за други основания за неизпълнение, следва обаче да се отбележи, че те имат за цел единствено да определят случаите, при които съдебният орган на изпълняващата държава членка, на който е предадена европейската заповед за арест, която, ако е редовно издадена, произвежда правно действие, все пак може да не я изпълни. С други думи, те се основават на предпоставката, че актът, чието изпълнение е неутрализирано, отговаря на определението за европейска заповед за арест по смисъла на член 1 от Рамковото решение и изпълнява изискванията за съдържание и форма, предвидени в член 8 от същото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Не така стоят нещата обаче при европейска заповед за арест, която не е била издадена за изпълнението на национална заповед за задържане или на друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Липсата на национална правна база не представлява формален порок, който може да бъде отстранен чрез използването на рамката на сътрудничество, предвидена в член 15, параграф 2 от Рамковото решение, а съществена нередност, която опорочава акта в качеството му на европейска заповед за арест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Въз основа на това заключавам, че изпълняващият съдебен орган не може да приведе в изпълнение квалифициран като европейска заповед за арест акт, който не е бил издаден за изпълнението на национална заповед за задържане или за друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>По изложените по-горе съображения предлагам на поставените от Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд, Клуж) преюдициални въпроси да се отговори следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>С оглед на принципите за законност и пропорционалност член 8 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 година</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че:</P></QUOT.S></P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>европейска заповед за арест може да бъде издадена само за изпълнението на отделна национална заповед за задържане или на подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, издадени с оглед издирване и задържане на обвиняемо лице и приети съгласно наказателнопроцесуалните разпоредби на издаващата държава членка,</P></ITEM><ITEM><P>ако това не е изпълнено, изпълняващият съдебен орган трябва да откаже изпълнението на акта в качеството му на европейска заповед за арест<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>