(1)

Регламент (ЕС) 2022/2371 се основава на поуките, извлечени от пандемията от COVID-19, включително по отношение на необходимостта от тясна координация в рамките на Комитета за здравна сигурност (КЗС) на реакцията при сериозни трансгранични заплахи за здравето.

(2)

Основният инструмент за подаване на искания за консултации и координация в рамките на КЗС на реакцията при сериозна трансгранична заплаха за здравето, както и за обмен на информация във връзка с тази заплаха, следва да бъде системата за ранно предупреждение и реагиране (СРПР), по-специално що се отнася до обменa на информация от ниво „чувствителна некласифицирана“ и нагоре (2). Подаването на такива искания и обменът на информация могат да се извършват и по време на заседание на КЗС. Освен това искане за консултации и координация може да бъде отправяно и до секретариата на КЗС.

(3)

В случай на възникване или развитие на сериозна трансгранична заплаха за здравето, която отговаря на критериите, определени в член 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2371, националните компетентни органи или Комисията трябва да подадат сигнал в СРПР. В съответствие с Международните здравни правила (МЗП 2005) всяка държава — страна по Конвенцията на Световната здравна организация (СЗО), е длъжна да уведоми СЗО в срок от 24 часа от извършването на оценка на информация от интерес за общественото здраве, свързана със събитие, което може да представлява извънредна ситуация от международно значение (3). Когато националните компетентни органи уведомят СЗО, те едновременно подават сигнал в СРПР, при условие че съответната заплаха попада в обхвата на посочените в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2371. За да се даде възможност за едновременно уведомяване, националните компетентни органи могат да препратят подаден в СРПР сигнал до координационното звено на СЗО по МЗП.

(4)

В съответствие с член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2371, след изпращането на сигнал съгласно член 19 от същия регламент, по искане на Комисията или на държава членка и въз основа на наличната информация, включително информацията, посочена в член 19, и оценките на риска, посочени в член 20, държавите членки се консултират помежду си и се координират в рамките на КЗС, както и съгласувано с Комисията, по отношение на: реакцията на национално равнище; комуникацията по отношение на риска и комуникацията при кризи, така че да се предоставя съгласувана и координирана информация; приемането на становища и насоки и оказването на подкрепа във връзка с интегрираните договорености на ЕС за реакция на политическо равнище при кризи. В съответствие с член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/2371 при изключителни извънредни ситуации държава членка или Комисията може да поиска координация на реакцията в рамките на КЗС при сериозни трансгранични заплахи за здравето, различни от посочените в член 2, параграф 1, ако се прецени, че предприетите мерки в областта на общественото здраве се оказват недостатъчни, за да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве.

(5)

Преди да отправят искане за консултации и координация на реакцията в отговор на сериозна трансгранична заплаха за здравето в рамките на КЗС, държавите членки и Комисията следва да оценят необходимостта от провеждането на такива. След като бъде подадено искане, Комисията следва своевременно да организира консултациите и координацията.

(6)

За да могат държавите членки и Комисията да оценят необходимостта от провеждане на консултации и координация на реакцията в рамките на КЗС, при изпращането на сигнал следва да се посочат причините, поради които се заключава, че възникването или развитието на сериозна трансгранична заплаха за здравето отговаря на критериите по член 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2371.

(7)

В съответствие с член 21, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2022/2371, когато дадена държава членка възнамерява да приеме или да прекрати действието на мерки в областта на общественото здраве в отговор на сериозна трансгранична заплаха за здравето, тя информира другите държави членки, консултира се и се координира с тях в рамките на КЗС.

(8)

Навременният обмен на информация относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и предприетите мерки в областта на общественото здраве е от ключово значение за координацията на реакцията. Държавите членки следва да създадат ефективни канали за комуникация между съответните компетентни органи. Предвид сложния характер на свързаните със здравето кризи е необходимо междусекторно сътрудничество в съответствие с подхода „Едно здраве“ за ефективна и пропорционална реакция.

(9)

Комисията следва да призове за провеждане на консултации в рамките на КЗС, ако е отправено искане за консултации и координация на реакцията в отговор на сериозната трансгранична заплаха за здравето. Тези консултации следва по принцип да се проведат не по-късно от 48 часа от момента на получаване на искането. Този срок следва все пак да може да бъде адаптиран в зависимост от степента на спешност на искането или от сериозността на заплахата.

(10)

Преди да приемат или да прекратят действието на мерки в областта на общественото здраве в отговор на сериозна трансгранична заплаха за здравето, държавите членки следва да информират другите държави членки и да се консултират и координират с тях в рамките на КЗС във възможно най-кратък срок и най-малко 14 дни преди това, относно естеството, целта и обхвата на въпросните мерки. В случай на незабавно приемане или прекратяване на действието на мерки в областта на общественото здраве държавите членки следва да информират другите държави членки и Комисията своевременно и не по-късно от 24 часа след приемането на тези мерки или прекратяването на тяхното действие.

(11)

Като се има предвид, че точната информация и навременната комуникация с обществеността и със заинтересованите страни, като например здравните работници и специалистите в областта на общественото здраве, са от съществено значение за ефективната реакция, в настоящия регламент следва да се предвиди процедура за споделяне на информация относно комуникационните мерки и за разработване в рамките на КЗС на последователни и координирани комуникационни послания относно рискове и кризи.

(12)

Интегрираните договорености за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR) имат за цел да осигурят съгласуваност и взаимно допълване между Съюза и държавите членки в рамките на Съвета в случай на позоваване на клаузата за солидарност съгласно Решение 2014/415/ЕС на Съвета (4). IPCR дава възможност за своевременна координация и реакция на политическо равнище на Съюза при кризи с широкообхватно въздействие или политическо значение (5). В съответствие с член 21, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2371 по искане на Комисията или на държава членка държавите членки се консултират помежду си и се координират в рамките на КЗС по отношение на оказването на подкрепа във връзка с IPCR, включително посредством обмен на информация и споделяне на становища и насоки. Секретариатът на КЗС следва да поддържа връзка със секретариата на IPCR, за да се гарантира съгласуваност и ефективност на действията и да се избегне припокриването.

(13)

Тъй като с настоящия регламент се актуализира част от Решение за изпълнение (ЕС) 2017/253 на Комисията (6), член 2 и членове 4—6 от посоченото решение следва да бъдат заличени.

(14)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето,