1.

В спора, във връзка с който е отправено настоящото преюдициално запитване, се поставя въпросът дали разселените лица, ползващи се с временна закрила в държава членка съгласно Директива 2001/55/ЕО ( 2 ), могат да подадат молба за предоставяне на статут на субсидиарна закрила на основание на Директива 2011/95/ЕС ( 3 ) и Директива 2013/32/ЕС ( 4 ).

2.

Migrationsverket (Имиграционна служба, Швеция) ( 5 ) отхвърля молбите за субсидиарна закрила на шест лица, граждани на трети държави, които са разселени от Украйна след нашествието в тази държава през 2022 г. и са получили в Швеция временната закрила, предвидена в Директива 2001/55.

3.

Според шведските органи лице, ползващо се с временна закрила, може по всяко време да подаде молба за предоставяне на статут на бежанец (убежище). Молбата му за предоставяне на статут на субсидиарна закрила обаче се отхвърля от националния орган, без да се разглежда по същество.

4.

Запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съвместимостта на националния режим на временна закрила с разпоредбите от правото на Съюза относно достъпа до ползване на международна закрила.

I.

Правна рамка

А.

Правото на Съюза

1.

Директива 2001/55

5.

Член 1 предвижда:

6.

Член 2 гласи:

7.

Член 3 предвижда:

8.

Съгласно член 5:

9.

Съгласно член 17:

10.

Член 19 предвижда:

2.

Директива 2011/95

11.

Член 1 („Цел“) гласи:

12.

Член 2 („Определения“) предвижда:

13.

Член 18 („Предоставяне на статут на субсидиарна закрила“) гласи:

3.

Директива 2013/32

14.

Член 1 („Цел“) предвижда:

15.

Член 2 („Определения“) гласи:

16.

Член 10 „Изисквания за разглеждане на молбите“) предвижда:

Б.

Шведското право. Utlänningslagen (2005:716) ( 6 )

17.

Съгласно глава 21, член 5:

II.

Фактите, спорът и преюдициалните въпроси

18.

На 24 февруари 2022 г. AA, гражданин на трета държава, притежаващ разрешение за постоянно пребиваване в Украйна, както и BA и четирите им деца, украински граждани, напускат Украйна след руското нашествие и отиват в Швеция, където получават разрешение за пребиваване с временна закрила по силата на Директива 2001/55. Впоследствие подават молби за международна закрила в посочената държава.

19.

Имиграционната служба разглежда молбите за международна закрила и с две решения от същия ден решава:

–

да отхвърли като неоснователна подадената от AA молба за предоставяне на статут на бежанец и като недопустима молбата му за предоставяне на статут на субсидиарна закрила,

–

да отхвърли като неоснователни молбите за предоставяне на статут на бежанец, подадени от BA и децата, както и да отхвърли ( 7 ) молбите им за предоставяне на статут на субсидиарна закрила.

20.

Молителите подават жалба срещу решението на Имиграционната служба до Förvaltningsrätten i Göteborg, migrationsdomstolen (Административен съд, правораздаващ по имиграционни въпроси, Гьотеборг, Швеция) и искат:

–

признаване на статут на бежанец и документи за пътуване или признаване на статут на субсидиарна закрила,

–

връщане на делото на Имиграционната служба с цел разглеждане на основателността на предоставянето на субсидиарна закрила,

–

сезиране на Съда на Европейския съюз с преюдициално запитване.

21.

В този контекст Förvaltningsrätten i Göteborg, migrationsdomstolen (Административен съд, правораздаващ по имиграционни въпроси, Гьотеборг) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

III.

Производството пред Съда

22.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 11 март 2025 г.

23.

Съдът решава да разгледа преюдициалното запитване по реда на бързото производство.

24.

Писмени становища представят жалбоподателите в главното производство, Имиграционната служба, шведското правителство и Европейската комисия. Всички те, както и българското правителство, се явяват в съдебното заседание, проведено на 10 юли 2025 г.

IV.

Анализ

А.

Предварителни бележки

1.

Концептуални и терминологични уточнения

25.

Някои от трудностите в настоящото преюдициално запитване произтичат от едновременното съществуване на режими на „закрила“ с близки наименования. Поради това трябва да се уточни какво се разбира под „международна закрила“, „статут на бежанец“, „субсидиарна закрила“ и „временна закрила“ в рамките на правото на Съюза.

26.

Член 78 ДФЕС предвижда, че Съюзът „развива обща политика в областта на убежището, субсидиарната закрила и временната закрила“ (параграф 1).

27.

Съгласно член 78, параграф 2 ДФЕС мерките за обща европейска система включват: а) единен статут на бежанец за гражданите на трети страни, който да е валиден в целия Съюз; б) единен статут на субсидиарна закрила за гражданите на трети страни, които, без да получават европейско убежище, се нуждаят от международна закрила, и в) обща система за временна закрила на разселени лица в случай на масов приток на бежанци.

28.

Член 78, параграф 3 ДФЕС предвижда, че една или повече държави членки се намират в извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети страни. В такъв случай Съветът може да приема временни мерки в полза на засегнатите държави членки ( 8 ).

29.

Определението за международна закрила, съдържащо се в член 2, букви а) и з) от Директива 2011/95, включва статута на бежанец (убежище в тесен смисъл) и статута на субсидиарна закрила ( 9 ). Лице, на което е предоставена международна закрила, може да е получило както статут на бежанец, така и статут на субсидиарна закрила.

30.

Тази констатация е в съответствие с практиката на Съда, съгласно която „[…] в рамките на понятието „международна закрила“ Директива 2011/95 […] предвижда два отделни режима на закрила, а именно, от една страна, статута на бежанец, и от друга страна, статута на субсидиарна закрила“ ( 10 ).

31.

В тази система Женевската конвенция за статута на бежанците ( 11 ) е релевантна само по отношение на условията за предоставяне на статут на бежанец ( 12 ). Предвиденият в тази конвенция режим „се прилага само към бежанците, но не и за ползващите се от статута на субсидиарна закрила“ ( 13 ), и има за цел, „[к]акто следва от съображения 6 и 33 от Директива 2011/95, […] да допълни закрилата на бежанците, уредена в [посочената] конвенция“ ( 14 ).

32.

В рамките на тази допълваща функция ( 15 ) Съдът придава самостоятелно значение на субсидиарната закрила, въведена във вторичното право с Директива 2004/83/ЕО ( 16 ), заменена впоследствие с Директива 2011/95 ( 17 ).

33.

Накрая, правото на Съюза включва и обща система за предоставяне на временна закрила на разселени лица в случай на масов приток на бежанци, която се отличава със свои специфични характеристики и на която ще се спра по-нататък ( 18 ). От своя страна държавите членки могат да приемат или запазят по-благоприятни условия за лицата, по отношение на които се прилага режимът на временна закрила.

2.

Система за временна закрила по Директива 2001/55 и разселени лица след нашествието в Украйна

34.

Директива 2001/55 определя „минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход“ (член 1) ( 19 ).

35.

Тази система включва „процедура, която има характер на изключителна мярка. Временната закрила цели, в случай на масово навлизане или заплаха от масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не могат да се завърнат в страната по произход, предоставяне на незабавна и временна закрила“ ( 20 ).

36.

Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2001/55 „[с]ъществуването на масово навлизане на разселени лица се удостоверява с решение на Съвета. Решението на Съвета се при[е]ма с квалифицирано мнозинство въз основа на предложение, направено от Комисията“.

37.

С Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 ( 21 ) Съветът задейства временната закрила. За тази цел:

–

установява „[с]ъществуването на масово навлизане в Съюза на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на въоръжен конфликт“ ( 22 ),

–

въвежда временна закрила за определени групи разселени лица от Украйна след датата на нашествието ( 23 ).

38.

Временната закрила, въведена с Решение за изпълнение 2022/382, е в сила понастоящем ( 24 ) и с нея се ползват жалбоподателите в главното производство.

3.

Определяне на предмета на спора

39.

Имиграционната служба отхвърля молбите на жалбоподателите със следните мотиви:

–

молителите разполагат с разрешение за пребиваване с временна закрила в Швеция по силата на глава 21 от Закона за чужденците,

–

с тази глава и с Директива 2001/55 е въведен специален режим, който по отношение на молбите за предоставяне на статут на бежанец и на субсидиарна закрила се прилага с предимство,

–

съдържащата се в споменатата глава 21 разпоредба на член 5 от Закона за чужденците не позволява разглеждането на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, подадена от чужденец, ползващ се от временна закрила,

–

тълкуване на текста на шведския закон в съответствие с правото на Съюза не оставя право на преценка за разглеждане на такава молба, поради което не съществува право на разглеждане на статута на субсидиарна закрила, докато продължава да действа временната закрила ( 25 ).

40.

Запитващата юрисдикция изразява съмнения, че критерият, прилаган от Имиграционната служба, е съвместим с правото на Съюза. В четирите си преюдициални въпроса тя иска тълкуване на Директиви 2001/55, 2011/95 и 2013/32 (първи, втори и трети въпрос, които е уместно да бъдат разгледани заедно) и поставя под съмнение съвместимостта на Закона за чужденците с правото на Съюза (четвърти въпрос).

Б.

По първия, втория и третия преюдициален въпрос

41.

Запитващата юрисдикция иска да се установи накратко дали по отношение на молбите за предоставяне на статут на бежанец или на субсидиарна закрила са приложими Директиви 2011/95 и 2013/32, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива 2001/55.

42.

Въпросите на запитващата юрисдикция се свеждат по-конкретно до прилагането на член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 по отношение на молбите за субсидиарна закрила.

43.

Вече изложих становището си, което съвпада с мнението на жалбоподателите, Комисията и самата запитваща юрисдикция, че предоставянето на временна закрила на лице (по силата на Директива 2001/55) не е несъвместимо с подаването на молба от същото лице за предоставяне на статут на бежанец или на субсидиарна закрила.

44.

Що се отнася до статута на бежанец, Директива 2001/55 не оставя място за съмнение: съгласно член 3, параграф 1 от нея „[р]ежимът на временната закрила не е преюдициален по отношение на признаването на бежански статут по Женевската конвенция“.

45.

Затруднения поражда статутът на субсидиарна закрила. При приемането на Директива 2001/55 институтът на субсидиарна закрила не е съществувал в правото на Съюза, а е въведен, както посочих по-горе, с Директива 2004/83 ( 26 ).

46.

Директива 2001/55 не е адаптирана към новата правна уредба и в нейния текст са посочени само „статутът на бежанец“ и „убежището“:

–

съгласно член 3, параграф 1 от нея „[р]ежимът на временната закрила не е преюдициален по отношение на признаването на бежански статут по Женевската конвенция“,

–

глава IV „Достъп до процедурата за предоставяне на убежище в контекста на временната закрила“, член 17, параграф 1 предвижда, че лицата, които се ползват с временна закрила, трябва да имат възможност да подадат „молба за предоставяне на убежище“ по всяко време.

47.

Член 17, параграф 1 от Директива 2001/55, тълкуван отделно, може да навежда на мисълта, че лицата, ползващи се с временна закрила, имат право да подадат само молба за статут на бежанец (убежище), но не и за статут на субсидиарна закрила. При това положение държавите членки биха могли да изключат дадено лице от предоставянето на статут на субсидиарна закрила въз основа на неупоменаването на последния в Директива 2001/55.

48.

В това отношение шведското правителство твърди, че посочването на „други форми на закрила“ в член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 се отнася не до субсидиарната закрила, а до случаите, в които държавите членки упражняват правото да прилагат по-благоприятни мерки за лицата, по отношение на които се прилага режимът на временна закрила, съгласно член 3, параграф 5 от посочената директива ( 27 ).

49.

Считам обаче, че тази теза не е правилна.

50.

При ограничително разбиране на термина „убежище“, съдържащ се в член 17, параграф 1 от Директива 2001/55, не се вземат предвид контекстът, в който тази директива се прилага след влизането в сила на Договора за функционирането на ЕС, нито целите и обхватът на новата правна уредба на „международната закрила“.

51.

От тази гледна точка член 17 от Директива 2001/55 трябва да се тълкува в смисъл, че лицата, ползващи се с временна закрила, имат право да подадат молба за международна закрила по всяко време.

52.

Преценката ми по този въпрос съвпада с предложения от Комисията критерий в насоките ѝ относно Решение за изпълнение 2022/382 ( 28 ) и с мнението на запитващата юрисдикция, че изразът „молба за убежище“ е синоним на „молба за международна закрила“ според определението за последната, дадено в Директиви 2011/95 и 2013/32 ( 29 ).

53.

Въпреки че Директива 2001/55 е приета преди влизането в сила на Договора за функционирането на ЕС, нейното правно основание понастоящем е именно член 78 от посочения договор, в съответствие с който трябва да се тълкува вторичното право.

54.

Член 78, параграф 2 ДФЕС предвижда единен статут на субсидиарна закрила и обща система за временна закрила на разселени лица в случай на масов приток на бежанци. Системата за временна закрила не може да обхваща само статута на бежанец и да игнорира статута на субсидиарна закрила, когато и двата статута попадат в института на „международна закрила“.

55.

Съдът:

–

подчертава, че когато едно лице отговаря на минималните изисквания, установени в правото на Съюза, за да получи статут на бежанец или на субсидиарна закрила, държавите членки са длъжни да му го предоставят, освен ако не е налице някое от основанията за изключване ( 30 ),

–

приема също, че „[…] статутът на субсидиарна закрила, предвиден в тази Директива [2011/95], по принцип трябва да се предоставя на всеки гражданин на трета държава и всяко лице без гражданство, за когото или което в случай на връщането му в неговата държава на произход или в държавата по обичайното му пребиваване има реална опасност от тежки посегателства по смисъла на член 15 от посочената директива“ ( 31 ).

56.

Следователно по общо правило изпълнението на предвидените в правото на Съюза условия за получаване на статут на субсидиарна закрила задължава държавите членки да разгледат молбата и евентуално да го предоставят, освен ако не е налице някое от основанията за изключване, предвидени в самите Директиви 2011/95 и 2013/32, на които ще се спра по-нататък.

57.

Посоченото задължение на държавите членки съответно предполага всички норми, уреждащи международната закрила, да предоставят ясно, точно и безусловно индивидуални права на лицата, ползващи се със закрила.

58.

Въпреки че третият преюдициален въпрос е свързан с директния ефект на член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55, считам по-скоро, че директен ефект има първата от посочените разпоредби заедно с нормите на Директиви 2011/95 и 2013/32, отнасящи се конкретно до правото на подаване на молба за международна закрила.

1.

Субсидиарна и временна закрила

59.

При това положение и с оглед на така определената връзка между статута на бежанец и статута на субсидиарна закрила като елементи на общото понятие „международна закрила“ е необходимо да се установи как двата статута се съчетават с временната закрила, предвидена в Директива 2001/55.

60.

Съдът е разгледал този въпрос в решение Kaduna ( 32 ), от което могат да се извлекат следните насоки:

–

временната закрила се свързва със системата за международна закрила в нейната цялост (статут на бежанец и субсидиарна закрила), тъй като, „що се отнася до […] защитата на целите и полезното действие на Директива 2001/55, от член 2, буква а) от тази директива следва, че механизмът за временна закрила цели по-специално да гарантира безпрепятственото функциониране на системата за международна закрила в държавите членки“ ( 33 ),

–

с оглед на членове 3 и 17 от Директива 2001/55 тя „цели по-специално да запази ефективната възможност на гражданите на трети държави и на лицата без гражданство, които се ползват с временна закрила, да получат международна закрила след надлежно разглеждане на тяхното индивидуално положение“ ( 34 ),

–

на лицата, които се ползват с временна закрила, е гарантирано незабавно предоставяне на закрила в по-малък мащаб от тази, която произтича от предоставянето на международна закрила по смисъла на Директива 2011/95 ( 35 ),

–

„би било в противоречие с […] [целта за ефективно получаване на международна закрила] и с полезното действие на Директива 2001/55, ако разглеждането на молбата за международна закрила, която […] граждани на трети страни и […] лица без гражданство, с оглед на фактите по конкретния случай, са подали и по която все още не е постановено решение, не е приключило, при стриктно спазване на произтичащите от Директива 2013/32 изисквания след изтичането на срока на […] временна[та] закрила“ ( 36 ).

61.

Следователно според Съда гражданите на трети държави или лицата без гражданство, ползващи се с временна закрила по силата на Директива 2001/55, имат право да поискат международна закрила (както статут на бежанец, така и статут на субсидиарна закрила).

62.

Точка 129 от решение Kaduna съдържа констатация, която при липса на нюанси, изглежда, обвързва правото на подаване на молба за международна закрила с момента на прекратяване на временната закрила. Съгласно посочената точка „[…] след прекратяването на […] временна[та] закрила тези граждани на трети страни и лица без гражданство не могат да бъдат възпрепятствани да упражнят ефективно правото си да подадат молба за международна закрила, което представлява основен етап от процедурата по предоставяне на тази закрила“.

63.

С оглед на своя контекст обаче точка 129 от решение Kaduna изобщо не ограничава правата на заинтересованите лица, а подчертава мащаба на правото им на достъп до статут на бежанец или на субсидиарна закрила по всяко време, както по време на срока на действие на временната закрила, така и след прекратяването ѝ.

64.

Ако тълкувам правилно решение Kaduna, от него следва, че е възможно да бъде подадена молба за международна закрила, когато вече е предоставена временна закрила.

65.

Това разбиране се потвърждава от решение Kaduna, когато в него се посочва, че пребиваването в държава членка на лицата, които са се ползвали от временна закрила, не става автоматично незаконно, считано от датата, на която се прекратява тази закрила. В него се признава, че „[н]якои от тези лица могат по-специално да са подали молба за международна закрила и на това основание по принцип да имат право да останат на територията на съответната държава членка“ ( 37 ).

66.

В обобщение, лицата, ползващи се с временна закрила на основание на Директива 2001/55, могат да подадат по всяко време молба за международна закрила в двойното ѝ значение.

67.

Това правило не е в противоречие с член 3, параграф 3 от Директива 2013/33/ЕС ( 38 ), който изключва от приложното ѝ поле случаите, когато са приложени разпоредбите на Директива 2001/55 ( 39 ). Това изключение може да се тълкува в смисъл, че по аргумент за противното липсата на такава разпоредба в Директива 2013/32 означава, че тя се прилага в случаите на временна закрила по смисъла на Директива 2001/55.

68.

Гореизложеното се потвърждава от анализа на приложното поле на Директиви 2001/55 и 2013/33 по отношение на приемането на кандидати за международна закрила:

–

Директива 2013/33, която допълва Директиви 2011/95 и 2013/32, взема предвид индивидуалните случаи на кандидатите за международна закрила, за да им предостави „условия на приемане“ (определени в член 2, буква е) от Директива 2013/33), докато молбата се разглежда. Обратно, Директива 2001/55 взема предвид случаите на масово навлизане на разселени лица,

–

разликата в определянето на лицата, ползващи се със закрила, не изключва възможността за припокриване: лице, попадащо в случая на масово разселване вследствие на война, може да отговаря на условията за получаване на някоя от формите на международна закрила,

–

релевантно е обстоятелството, че с оглед на равностойността между съдържанието и обхвата на закрилата, предвидена в Директива 2001/55, и условията за приемане по Директива 2013/33 е логично последната да предвижда, че не се прилага, когато е в сила друга система за помощ.

69.

По същата логика член 19, параграф 1 от Директива 2001/55 дава право на държавите членки да не съчетават едновременно статута на ползващия се с временна закрила с този на кандидатстващия за статут на бежанец, докато трае разглеждането на молбата.

2.

Ограничения на предоставянето на международната закрила

70.

Държавите членки са длъжни да предоставят международна закрила на лицата, които отговарят на условията, без да се засягат основанията за изключване, предвидени в Директива 2011/95.

71.

В членове 12 и 17 от Директива 2011/95 са изброени основанията за изключване от предоставянето съответно на статут на бежанец и на субсидиарна закрила. Никой от посочените членове не предвижда ползването на временна закрила.

72.

Изчерпателният списък ( 40 ) на основанията за недопустимост на молбата за международна закрила, съдържащ се в член 33, параграф 2 от Директива 2013/32, също не включва ползването на временна закрила ( 41 ).

73.

Директива 2001/55 обаче предоставя на държавите членки известни права да ограничат достъпа до международна закрила при масово навлизане на разселени лица. В това отношение тя отчита въздействието, което този фактор би могъл да окаже върху националната система за убежище. В член 2, буква a) от нея, в която е определена временната закрила, се посочва вероятността „[…] системата за убежище да изпадне в невъзможност да разгледа всички искания, без това да доведе до неблагоприятни последици за нейното ефективно функциониране […]“, поради навлизането на разселени лица.

74.

Загрижеността за предотвратяване на срив на националните системи за убежище при уреждането на временната закрила на разселените лица поради нашествието в Украйна личи от Решение за изпълнение 2022/382 и от следващите решения за удължаване на срока му на прилагане. Тя е отразена в съображение 16 от Решение за изпълнение 2022/382 ( 42 ), съображение 7 от Решение за изпълнение 2023/2409 ( 43 ) и съображения 7 и 8 от Решение за изпълнение 2024/1836 ( 44 ).

75.

Поради това държавите разполагат с известна свобода да изменят темпа на разглеждане на молбите за международна закрила, за да предотвратят претоварването на националните си системи за убежище ( 45 ).

76.

По решение на законодателя на Съюза посоченият риск от претоварване на системите може да обоснове преходно ограничаване на правото на достъп до международна закрила на лицата, ползващи се с временна закрила. В такъв случай става въпрос за съобразяване на реакцията с реалните възможности за справяне с изключителна ситуация, породена от масовото изселване на разселени лица.

77.

Така Директива 2001/55 се вписва в общата система за разглеждане на молбите за международна закрила, тъй като предвижда възможност за отлагане на постановяването на съответното решение, „когато голям брой граждани на трети страни или лица без гражданство едновременно подадат молба за международна закрила, което на практика в голяма степен затруднява приключването на процедурата в този срок“ (член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директива 2013/32) ( 46 ).

78.

Считам обаче, че това преходно ограничаване не може да води до отхвърляне на всяка молба за субсидиарна закрила като недопустима ( 47 ). Общата система за международна закрила не допуска национална правна уредба, съгласно която всички молби за субсидиарна закрила на лица, ползващи се с временна закрила, трябва по правило да бъдат отхвърлени като недопустими.

79.

В Регламент (ЕС) № 604/2013 ( 48 ) се посочват ситуации, характеризиращи се с притока на изключително голям брой граждани на трети държави, желаещи да получат международна закрила ( 49 ). Член 33 от него въвежда „механизъм за ранно предупреждение, подготвеност и управление на кризи, с който да се предприемат превантивни действия, чиято цел е по-специално да не се допусне прилагането на този регламент да бъде застрашено поради наличието на съществен риск от особено силен натиск върху системата за предоставяне на убежище на дадена държава членка“ ( 50 ).

80.

И в тези случаи обаче законодателят на Съюза не позволява държавите членки да вземат самостоятелно решение за автоматична недопустимост на молбите за международна закрила.

3.

Междинно заключение

81.

В заключение предлагам на първите три преюдициални въпроса да се даде следният отговор:

–

тълкуването на Директива 2001/55 във връзка с Директиви 2011/95 и 2013/32 позволява граждани на трети държави или лица без гражданство, ползващи се с временна закрила на основание на Директива 2001/55, да подадат молба за международна закрила в нейните две форми — статут на бежанец и на субсидиарна закрила,

–

член 17, параграф 1 от Директива 2001/55, член 18 от Директива 2011/95 и член 10 от Директива 2013/32, доколкото признават на граждани на трети държави или лица без гражданство правото да подадат молба за международна закрила, имат директен ефект.

В.

По четвъртия преюдициален въпрос

82.

С оглед на отговора, който предлагам да се даде на първите три преюдициални въпроса, Законът за чужденците би бил несъвместим с правото на Съюза, ако предвижда абсолютна забрана лицата, ползващи се с временна закрила, да подадат молба за субсидиарна закрила.

83.

Запитващата юрисдикция следва да тълкува националното си право. Без да се засяга нейната преценка, считам, че за да е съвместим с правото на Съюза, съдържащият се в глава 21 член 5 от Закона за чужденците би могъл да се тълкува в смисъл, че предвижда прилагането по аналогия на режима на разглеждане на молбите за предоставяне на статут на бежанец и по отношение на молбите за субсидиарна закрила на основание, че и двете представляват молби за международна закрила ( 51 ).

84.

Ако запитващата юрисдикция счита, че такова тълкуване е невъзможно (contra legem), тя трябва да остави без приложение разпоредбите на Закона за чужденците, уреждащи спорните в настоящия случай въпроси.

85.

В становищата на шведското правителство и Имиграционната служба се подчертава целта на защита на националната система за убежище. Те твърдят, че тъй като временната закрила е изключителен механизъм, тази цел би била застрашена, ако Швеция бъде принудена да разглежда молби за субсидиарна закрила по време на срока на действие на временната закрила ( 52 ).

86.

Това твърдение би могло да се приеме евентуално (ако се докаже опасността от срив на системата) за отлагане на решенията по същество, постановени по молби за международна закрила, или за задействане на механизма за ранно предупреждение, подготвеност и управление на кризи в областта на убежището, но не и за да се обоснове отхвърлянето на тези молби като недопустими, когато включват искане за предоставяне на статут на субсидиарна закрила.

87.

Шведското правителство и Имиграционната служба се опитват да обосноват разглеждането само на молби за предоставяне на статут на бежанец с изпълнението на международните задължения на шведската държава, произтичащи от Женевската конвенция ( 53 ).

88.

Последният аргумент също не може да се приеме. Вярно е, че параграф 5 от глава 21 от Закона за чужденците е съобразен с Женевската конвенция и правото на Съюза, като позволява на лицата, ползващи се с временна закрила, да подадат молба за предоставяне на статут на бежанец. По този начин Швеция изпълнява своите „международни задължения“, но нарушава правото на Съюза, ако отказва на тези лица възможността да подадат молба за субсидиарна закрила, която не е предвидена в Женевската конвенция, но е наложена с член 78 ДФЕС и Директиви 2011/95 и 2013/32.

V.

Заключение

89.

С оглед на гореизложеното предлагам да се отговори на Förvaltningsrätten i Göteborg, migrationsdomstolen (Административен съд, правораздаващ по имиграционни въпроси, Гьотеборг, Швеция) по следния начин: