<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-531/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0531</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:677">EU:C:2018:677</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Дело C‑531/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Vetsch Int. Transporte</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180906">6 септември 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑531/17</HT></P><P>Vetsch Int. Transporte GmbH</P><P>друга страна:</P><P>Zollamt Feldkirch Wolfurt</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Обща система на данъка върху добавената стойност</KEYWORD><KEYWORD>Освобождаване от данъка на вноса и на последваща вътреобщностна доставка</KEYWORD><KEYWORD>Отказ да се признае освобождаване на вноса поради последваща измама с ДДС, извършена от купувача във връзка с внесените стоки</KEYWORD><KEYWORD>Данъчно задължение на декларатора на ДДС при вноса (като представител на вносителя)</KEYWORD><KEYWORD><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Инфектиране<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> при последващо намерение за извършване на измама</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Български предприятия закупуват парфюмерийни изделия в Швейцария, внасят ги чрез трето лице в Австрия, където ги въвеждат в свободно обращение, след което ги прехвърлят в България. Всички тези действия са извършени законосъобразно. Едва в България очевидно е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>забравено<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> да бъде надлежно декларирана облагаемата препродажба и да бъде платен съответно дължимият данък върху добавената стойност (ДДС) в приход на българската държава. Това е повод Съдът отново да разгледа въпроса за последиците от измама с ДДС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Междувременно Съдът разработва богата практика относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>санкционните възможности<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> на данъчните органи при измама с ДДС. Според тази практика данъчнозадължено лице, което е знаело или е трябвало да знае<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>В някои по-стари решения Съдът все още използва израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>можело да знае<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kittel и Recolta Recycling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/04 и C‑440/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:446">EU:C:2006:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Тогава той просто заимства тази твърде широка формулировка от преюдициалните въпроси, но явно впоследствие, и с основание, я изоставя.</P></NOTE>, че участва в сделка, която е част от измама с ДДС, за целите на Директивата за ДДС се счита за участник в тази измама<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>PPUH Stehcemp</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑277/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:719">EU:C:2015:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maks Pen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:69">EU:C:2014:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mecsek-Gabona</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑273/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:547">EU:C:2012:547</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Боник</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:774">EU:C:2012:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kittel и Recolta Recycling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/04 и C‑440/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:446">EU:C:2006:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това задължава държавите членки да откажат на данъчнозадълженото лице освобождаване от ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Траум</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑492/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2267">EU:C:2014:2267</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mecsek-Gabona</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑273/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:547">EU:C:2012:547</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120621">21 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahagében</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑80/11 и C‑142/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:373">EU:C:2012:373</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> (когато то е доставчикът) или приспадане на ДДС (когато то е получателят на доставката)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>PPUH Stehcemp</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑277/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:719">EU:C:2015:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schoenimport <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Italmoda<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> Mariano Previti</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑131/13, C‑163/13 и C‑164/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2455">EU:C:2014:2455</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maks Pen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:69">EU:C:2014:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Боник</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:774">EU:C:2012:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kittel и Recolta Recycling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/04 и C‑440/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:446">EU:C:2006:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Така използваната от Съда формулировка се нуждае от допълнително прецизиране. Не е ясно например дали на данъчнозадълженото лице може да се откажат едновременно освобождаване от ДДС за извършената от него доставка и приспадане на ДДС за получената от него доставка. Това би довело в крайна сметка до <HT TYPE="ITALIC">двойно данъчно облагане</HT> на една и съща доставка по отношение на едно и също лице. Освен това следва да се изяснят критериите за определяне на момента, от който дадена сделка става <HT TYPE="ITALIC">част</HT> от измама с ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>По изключение в настоящия случай не става дума за класическа верига от доставки, а за внос на стока и последващото ѝ вътреобщностно прехвърляне от страна на купувача. Поради това са налице две особености. От една страна, възниква въпросът дали едва по-късно планирана и извършена измама с ДДС в края на доставката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>инфектира<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> и предходното вътреобщностно прехвърляне. От фискална гледна точка този подход би имал <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>предимството<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, че разкриването на измамата с ДДС би довело до умножаване (в настоящия случай учетворяване)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Република Австрия би могла да обложи вноса с ДДС и същевременно да откаже на прехвърлителя на стоките освобождаване от ДДС в Австрия. От своя страна Република България би могла да откаже приспадане на ДДС за декларираното вътреобщностно придобиване и същевременно да обложи с ДДС доставката в България.</P></NOTE> на данъчните приходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>От друга страна, в настоящия случай отговорен платец на ДДС при вноса е външно трето лице, а именно деклараторът на вноса. Той не е участвал в доставката, нито е знаел за последващата измама с ДДС, извършена от неговите възложители. Въпреки това, ако се следва становището на австрийската данъчна администрация, извършената от получателя на доставката измама би довела до отпадане на освобождаването на вноса от ДДС и за декларатора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>В това отношение разглежданото преюдициално запитване дава повод на Съда да прецизира практиката си относно така наречените <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>опорочени поради измамата сделки<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> в случаите на участие на трето лице (в случая деклараторът като представител на вносителя). Освен това пред Съда се открива възможност да развие практика относно случаите на последващо формиране на намерение за извършване на измама.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Относимата към случая правна уредба на Съюза се съдържа в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.</P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Директивата за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 143, параграф 1, буква г) от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Държавите членки освобождават следните сделки:</ALINEA><ALINEA>г) вноса на стоки, изпращани или превозвани от трета територия или трета държава в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоз[ът] на стоките, когато доставката на такива стоки от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, е освободена по член 138 […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Държавите членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоз[ът] на стоката<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 17, параграф 1 от Директивата за ДДС предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Прехвърлянето в друга държава членка от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Прехвърлянето в друга държава членка<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчнозадълженото лице, за целите на неговата стопанска дейност, до местоназначение извън територията на държавата членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Текстът на член 201 от Директивата за ДДС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>При внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата членка на вноса<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Австрийското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Разпоредбите на Директивата за ДДС са въведени в австрийското право чрез Umsatzsteuergesetz 1994 (Закон от 1994 г. за данъка върху оборота, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Законът за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>За декларациите отпреди <DATE ISO="20101231">31 декември 2010 г.</DATE> — все още в редакцията съгласно Bundesgesetz (Федерален закон), BGBl. № 756/1996, а за приетите след тази дата декларации — в редакцията съгласно Abgabenänderungsgesetz 2010 (Закон за изменение на някои данъчни закони за 2010 г.), BGBl. I № 34.</P></NOTE>. Съгласно член 6 от Закона за ДДС (приложение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Вътрешен пазар<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) освободен от данък е вносът на стоките, които след вноса се използват от декларатора непосредствено за извършване на вътреобщностни доставки; деклараторът е длъжен да докаже със счетоводни документи наличието на условията по член 7 от този закон.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съгласно член 6, параграф 3, второ изречение от Закона за ДДС (приложение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Вътрешен пазар<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>) освобождаването се прилага само ако лицето, за чиято дейност е внесена стоката, извърши последващата вътреобщностна доставка. Съгласно член 6, параграф 1 от закона вътреобщностните доставки са освободени от данък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Съгласно член 7, параграф 2, точка 1 от Закона за ДДС (приложение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Вътрешен пазар<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>) за вътреобщностна доставка се счита и прехвърлянето на стоки, което се третира като доставка по смисъла на член 3, параграф 1, точка 1 от закона.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1, точка 1 от Закона за ДДС (приложение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Вътрешен пазар<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) за възмездна доставка се счита прехвърлянето на стоки от данъчнозадължено лице за негови цели от територията на страната в друга част от територията на Общността, освен ако са предназначени само за — конкретно дефинирано — временно ползване, включително когато данъчнозадълженото лице е внесло стоките на територията на страната. Данъчнозадълженото лице се счита за доставчик.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно член 26, параграф 1 от Закона за ДДС по отношение на облагането на вноса с ДДС се прилагат съответно разпоредбите относно митата, с някои изключения, които не са релевантни за обсъждания в ревизионното производство случай. Съгласно член 71а от Zollrechts-Durchführungsgesetz (Закон за прилагане на митническото законодателство)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>В приложимата му в ревизионното производство редакция съгласно третия Zollrechts-Durchführungsgesetz-Novelle (Закон за изменение на Закона за прилагане на митническото законодателство), BGBl. I № 13/1998.</P></NOTE> в случаите на освобождаване от ДДС при внос съгласно член 6, параграф 3 от Закона за ДДС (приложение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Вътрешен пазар<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>), в които все пак възниква задължение за плащане на ДДС при внос на основание член 204, параграф 1 от Митническия кодекс, деклараторът също е платец на данъка, ако не се явява вече платец съгласно член 204, параграф 3 от Митническия кодекс.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Две български предприятия (Б и К) закупуват стоки от продавач в Швейцария и придобиват правото да се разпореждат с тях в Швейцария. По поръчка на Б и К стоките са внесени в Австрия от дружеството Vetsch Int. Transporte GmbH (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Vetsch<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>), което наред с друго извършва и дейност като митнически декларатор със седалище в Австрия. След това стоките е трябвало да бъдат превозени до България с получатели Б и К от нает от тях спедитор, който представя пред Vetsch съответните товарителници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>В периода от <DATE ISO="20101210">10 декември 2010 г.</DATE> до <DATE ISO="20110705">5 юли 2011 г.</DATE> като косвен представител на всеки от българските получатели Vetsch подава пред австрийска митническа служба декларации за допускане на стоки от Швейцария за свободно обращение и крайно потребление съгласно т.нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>митнически режим 42<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. също постановеното по сходно дело решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), както и по-подробните разяснения за т.нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>митнически режим 42<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> в заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:215">EU:C:2018:215</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, бележка под линия 4).</P></NOTE>. Същевременно във всяка от декларациите Vetsch прави искане за освобождаване от ДДС при внос съгласно член 6, параграф 3 от австрийския Закон за ДДС (приложение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Вътрешен пазар<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>). Искането за освобождаване е уважено. В преюдициалното запитване не се съдържат данни, от които да следва, че Vetsch не е изпълнило законовото си задължение за доказване на релевантните обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Три от декларациите Vetsch подава като представител на българското предприятие К, а две — като представител на българското предприятие Б. В съответствие с искането му стоките са допуснати за свободно обращение и крайно потребление без вземане под отчет на ДДС при внос. След това по поръчка на купувачите стоките са превозени от спедитор до България.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Както в Австрия, така и в България Б и К надлежно декларират и облагат вътреобщностното прехвърляне от Австрия в България. Запитващата юрисдикция приема за установено, че стоките са пристигнали в България и че Б и К са разполагали с правото да се разпореждат с тях през цялото времетраене на превоза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Впоследствие българските предприятия Б и К извършват (очевидно облагаема) препродажба на стоките. Те обаче не декларират тази продажба, а вместо това декларират необлагаема вътреобщностна доставка за дружеството Vetsch, на което преди това са възложили подаването на митническите декларации. Такава доставка обаче изобщо не е извършена, което е безспорно. Запитващата юрисдикция счита, че във връзка с това Б и К носят отговорност за данъчна измама в България. В преюдициалното запитване не са посочени факти, от които да следва някаква съпричастност на Vetsch към тази измама с ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20110906">6 септември 2011 г.</DATE> е установено задължение на Vetsch за внасяне на ДДС при внос, тъй като не били налице условията за поисканото в посочените декларации освобождаване от данъка. Съгласно член 71a от Zollrechts-Durchführungsgesetz деклараторът също бил платец на ДДС при внос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110915">15 септември 2011 г.</DATE> Vetsch подава до митническата служба жалба по административен ред, която е отхвърлена с решение от <DATE ISO="20120131">31 януари 2012 г.</DATE> На <DATE ISO="20120302">2 март 2012 г.</DATE> Vetsch обжалва това решение по съдебен ред. С решение от <DATE ISO="20160330">30 март 2016 г.</DATE> Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд, Австрия) отхвърля жалбата като неоснователна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Като се основава на практиката на Съда относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>опорочените поради измамата сделки<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) постановява, че поради последващата данъчна измама, извършена от българските предприятия Б и К, освобождаване от ДДС на вътреобщностната доставка (и по-точно вътреобщностното прехвърляне) трябва да се откаже още в Австрия. Според този съд не е изпълнено едно от условията за освобождаване на вноса от ДДС, тъй като то предполага наличието на освободена доставка след вноса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Vetsch подава ревизионна жалба срещу решението на Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд), по която сега трябва да се произнесе Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалното запитване и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20170629">29 юни 2017 г.</DATE>, постъпило в Съда на <DATE ISO="20170908">8 септември 2017 г.</DATE>, на основание член 267 ДФЕС Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>1.</NO.P><TXT>Трябва ли освобождаването съгласно член 138 от Директива 2006/112/ЕО да бъде отказано за вътреобщностно прехвърляне от държава членка, когато данъчнозадълженото лице, което извършва това прехвърляне в друга държава членка, действително декларира в другата държава членка свързаното с посоченото прехвърляне вътреобщностно придобиване, но при последваща облагаема сделка със съответните стоки в другата държава членка извършва данъчна измама, като декларира невярно освободена от данък вътреобщностна доставка от тази друга държава членка?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Релевантно ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството дали към датата на вътреобщностното прехвърляне данъчнозадълженото лице вече е имало намерението да извърши данъчна измама при последваща сделка с тези стоки?<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В производството пред Съда писмени становища представят Vetsch, Република Австрия, Република Гърция и Европейската комисия, като всички те с изключение на Република Гърция се представляват в съдебното заседание от <DATE ISO="20180627">27 юни 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обхват на преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отправя изричен въпрос единствено за условията, при които се отказва освобождаване по член 138 от Директивата за ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Тази норма урежда освобождаването от данък на вътреобщностните доставки. В настоящия случай става въпрос за вътреобщностно прехвърляне, което съгласно член 17, параграф 1 от Директивата се третира като възмездна доставка на стоки.</P></NOTE>. Въпреки това е видно, че и с двата си въпроса тя всъщност иска да се изясни в какви случаи това освобождаване се отказва на декларатора на ДДС при внос (в случая Vetsch).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Така запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали на декларатора като представител на вносителя трябва да се откаже освобождаване от данъка съгласно член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС, когато след прехвърлянето на стоката от държавата на вноса в друга държава членка (държавата на местоназначението) получателят на доставката е извършил данъчна измама, намерение за която е формирал също едва след прехвърлянето. Поради това предлагам първият въпрос да бъде анализиран от гледна точка на условията по член 143, параграф 1, буква г) във връзка с членове 138 и 201 от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че в настоящия случай не е установено българският купувач да е имал намерение за последваща данъчна измама още към момента на вътреобщностното прехвърляне. Следователно трябва да се приеме, че към момента на вноса в Австрия и на прехвърлянето в България все още не е било налице намерение за извършване на измама. Това е от значение и за първия въпрос, поради което още произнасянето по първия въпрос може да даде отговор на втория.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Всички обективни условия по членове 143 и 138 от Директивата за ДДС са изпълнени. Също така може да се приеме за установено, че са представени доказателствата, изисквани от член 143, параграф 2 от Директивата за ДДС (в съответната ѝ редакция), тъй като запитващата юрисдикция не изразява никакви съмнения в това отношение. Освен това от преюдициалното запитване може да се заключи, че стоките са внесени в Австрия и впоследствие са прехвърлени в България. До момента няма данни за противното, а само общи предположения от страна на митническата служба и Република Австрия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Обратно, ако данъчната администрация можеше да докаже<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Съдът вече е отказвал да признае задължение на данъчнозадълженото лице да се увери, че превозената от купувача стока действително е пристигнала в държавата на местоназначението: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mecsek-Gabona</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑273/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:547">EU:C:2012:547</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.). Вж. и неотдавнашното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>, че в действителност стоките не са пристигнали в друга държава членка, обективните условия по член 143 от Директивата за ДДС не биха били налице. В такъв случай запитващата юрисдикция би трябвало да разгледа въпроса дали поради своята добросъвестност Vetsch е можело да смята, че вносът е освободен от данък<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>По този въпрос вж. относимата практика на Съда: решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170614">14 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Santogal M‑Comércio e Reparação de Automóveis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑26/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:453">EU:C:2017:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mecsek-Gabona</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑273/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:547">EU:C:2012:547</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070927">27 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Teleos и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑409/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:548">EU:C:2007:548</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тя обаче не поставя такъв въпрос на Съда.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Във връзка с това следва да се припомни, че преценката на фактите е от компетентността на националния съд, който единствен може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>От това следва, че при обстоятелствата, които приех за установени по-горе (т. 31), в разглеждания случай са възможни само два извода по въпроса за отказа да се признае освобождаване от данък при внос. Съгласно практиката на Съда (по този въпрос вж. раздел 1) на Vetsch би следвало <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>пряко<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> да се откаже освобождаване по член 143 от Директивата за ДДС, ако е знаело или е трябвало да знае за последващата измама с ДДС (по този въпрос вж. раздел 2, буква a). Освен това е възможно да се приеме, че освобождаването на вноса съгласно член 143 от тази директива е дотолкова тясно свързано с освобождаването на последващата вътреобщностна доставка, че отказът да се признае освобождаване от ДДС за вътреобщностната доставка (съответно за вътреобщностното прехвърляне) рефлектира върху освобождаването на вноса (по този въпрос вж. раздел 2, точки б) и в) дори ако от Vetsch не може да се изисква да знае каквото и да било за последващата измама с ДДС. За целта обаче последващото намерение у Б и К за извършване на измама би трябвало по някакъв начин да може да повлияе на преценката относно предходното прехвърляне (по този въпрос вж. раздел 2, буква г).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Отказът да се признае освобождаване от данък при внос като мярка за борба с измамите</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Борбата с данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби са цел, призната и насърчавана от Директивата за ДДС. Освен това никой не може да се позовава на разпоредби на правото на Съюза, когато това се прави с измамна цел или с цел злоупотреба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171019">19 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paper Consult</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:775">EU:C:2017:775</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120621">21 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahagében</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑80/11 и C‑142/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:373">EU:C:2012:373</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kittel и Recolta Recycling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/04 и C‑440/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:446">EU:C:2006:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Мерките, приемани в това отношение от държавите членки, обаче не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. По-специално, те не могат да бъдат използвани по такъв начин, че да поставят под въпрос неутралитета на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171019">19 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paper Consult</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:775">EU:C:2017:775</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В този смисъл също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000321">21 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gabalfrisa и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑110/98—C‑147/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:145">EU:C:2000:145</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120621">21 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahagében</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑80/11 и C‑142/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:373">EU:C:2012:373</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Нееднократно Съдът е постановявал, че данъчната администрация не може да налага на данъчнозадълженото лице извършването на комплексни и задълбочени проверки по отношение на неговия доставчик и така на практика да му прехвърля собствените си контролни задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171019">19 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paper Consult</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:775">EU:C:2017:775</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Строй транс</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑642/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:54">EU:C:2013:54</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120621">21 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahagében</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑80/11 и C‑142/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:373">EU:C:2012:373</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Обратно, не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанския субект да вземе всички мерки, които могат разумно да се искат от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не го води до участие в данъчна измама<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171019">19 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paper Consult</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:775">EU:C:2017:775</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120621">21 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahagében</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑80/11 и C‑142/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:373">EU:C:2012:373</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070927">27 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Teleos и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑409/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:548">EU:C:2007:548</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В това отношение приспадане на ДДС или освобождаване от данъка следва да се отказва не само когато самото данъчнозадължено лице е извършило данъчна измама, но и когато то е знаело или е трябвало да знае, че с покупката участва в сделка, която е част от измама с ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>PPUH Stehcemp</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑277/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:719">EU:C:2015:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При такива обстоятелства данъчнозадълженото лице трябва за целите на ДДС да се счита за участник в такава измама, и то без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на облагаемите сделки, извършени от него впоследствие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>PPUH Stehcemp</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑277/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:719">EU:C:2015:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maks Pen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:69">EU:C:2014:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Боник</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:774">EU:C:2012:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kittel и Recolta Recycling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/04 и C‑440/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:446">EU:C:2006:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Отказ да се признае освобождаване по отношение на представителя на вносителя</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Пряк отказ да се признае освобождаване на вноса?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Съдебната практика по този въпрос се отнася както за получените, така и за извършените от данъчнозадълженото лице доставки във връзка с дадена сделка. Така тази практика позволява както да се откаже освобождаване от ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Траум</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑492/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2267">EU:C:2014:2267</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mecsek-Gabona</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑273/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:547">EU:C:2012:547</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, така и да се откаже приспадане на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>PPUH Stehcemp</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑277/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:719">EU:C:2015:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schoenimport <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Italmoda<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> Mariano Previti</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑131/13, C‑163/13 и C‑164/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2455">EU:C:2014:2455</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maks Pen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:69">EU:C:2014:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Боник</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:774">EU:C:2012:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kittel и Recolta Recycling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/04 и C‑440/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:446">EU:C:2006:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, при определени обстоятелства — на едно и също лице. При това, колкото е по-голям броят на участващите лица, толкова повече биха нараствали данъчните постъпления по дължината на веригата от доставки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Така в настоящия случай Република Австрия събира от Vetsch ДДС при внос и едновременно с това може да откаже на Б и К освобождаване на прехвърлянето от ДДС в Австрия. Съответно Република България може да откаже на К и Б приспадане на ДДС за декларираното вътреобщностно придобиване и едновременно с това да обложи доставката в България. По този начин във връзка с една и съща доставка приходите от ДДС биха били в четирикратен размер. Както обаче с право посочва Комисията, щети от неплатен ДДС са настъпили само веднъж, и то в България.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Съдът все още не е имал повод да се произнесе дали подобно многократно облагане на едно и също лице е съвместимо с принципа на данъчен неутралитет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Malburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑204/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:147">EU:C:2014:147</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051215">15 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centralan Property</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑63/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:773">EU:C:2005:773</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050421">21 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>HE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑25/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:241">EU:C:2005:241</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и представеното от мен заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Di Maura</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑246/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:440">EU:C:2017:440</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и дали е пропорционално с оглед на целта за борба с измамите с ДДС. Също така досега Съдът не е имал повод да вземе отношение и по евентуалните проблеми, произтичащи от забраната за двойно наказване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180320">20 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Menci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑524/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:197">EU:C:2018:197</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>); ЕСПЧ, решения от <DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, Jóhannesson и др. с/у Исландия (22007/11), и от <DATE ISO="20161115">15 ноември 2016 г.</DATE>, A и B с/у Норвегия (24130/11 и 29758/11). По този въпрос вж. също <HT TYPE="ITALIC">Kokott</HT>, J. Bedeutung und Wirkungen deutscher und europäischer Grundrechte im Steuerstrafrecht und Steuerstrafverfahren. — Neue Zeitschrift für Wirtschafts-, Steuer- und Unternehmensstrafrecht, 2017, р. 409 (414—415).</P></NOTE>. Поради самите преюдициални въпроси по съответните дела Съдът досега е разглеждал само в изолиран контекст последиците по отношение на едно и също лице, съответно на една и съща сделка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Действително настоящият случай можеше да даде възможност за разглеждане на проблематиката като цяло. В случая обаче Vetsch като декларатор на ДДС при вноса не може да бъде обвинено, че е трябвало да знае, че подпомага по някакъв начин своите възложители във връзка с планирана измама с ДДС в България. Следователно още от този факт е видно, че в настоящия случай не са налице определените от Съда условия за пряко ограничаване на освобождаването от данъка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Също така не може подобно обвинение да се отправя само защото се прилага особен митнически режим, предвиден от държавата членка (в случая т.нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>митнически режим 42<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>), каквато причина изтъкна митническата служба в отговор на въпрос на Съда в съдебното заседание. Ако при този режим наистина има особено голям риск от измами<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>По този въпрос вж. съобщение за пресата от <DATE ISO="20111212">12 декември 2011 г.</DATE> на Европейската сметна палата (http://europa.eu/rapid/press-release_ECA-11‑47_bg.doc).</P></NOTE>, задължение на държавата членка е да го преуреди или дори да го отмени. В никакъв случай обаче не може данъчнозадълженото лице впоследствие да бъде обвинявано заради това, че е спазило закона. Следователно по принцип Vetsch може да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>се позовава<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> на освобождаването от ДДС при внос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Обвързаност на освобождаването на вноса с освобождаването на последващата вътреобщностна доставка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>При това положение на Vetsch би могло да се откаже освобождаване на вноса от данък само ако отказът за освобождаване на последващата вътреобщностна доставка се отразява и на освобождаването по член 143, параграф 1, буква г) от Директивата. Изглежда, че това е отправното разбиране и на запитващата юрисдикция, доколкото тя поставя въпрос единствено за условията по член 138 от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В това отношение въпросът, който трябва да се реши в случая, е как следва да се разбира изискването по член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС последвалата вноса доставка в друга държава членка да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>е освободена по член 138<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>: означава ли това, че за освобождаването от данък е необходимо единствено абстрактно да са налице условията за последваща вътреобщностна освободена доставка? Обратно, трябва ли лицето, извършило вътреобщностната доставка (в случая българските предприятия Б и К, които са извършили прехвърлянето), и конкретно да може <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>да се позовава<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> на освобождаването?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>При абстрактния подход субективните намерения на третото лице са без значение. Обратно, при конкретния подход е необходимо като допълнително условие лицето, за което митническият декларатор е оформил вноса като представител на вносителя, в конкретния случай да може да ползва освобождаване от ДДС за последващата вътреобщностна доставка. Доколкото българските предприятия (Б и К) не могат да се позовават на освобождаването от данъка за последвалата вноса вътреобщностна доставка, тъй като впоследствие са извършили измама с ДДС, съответно и за Vetsch би отпаднало освобождаването на вноса по член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Действително запитващата юрисдикция уточнява, че когато декларатор на ДДС при внос като Vetsch, който не е знаел за последващата измама с ДДС, извършена от неговия възложител, е определен за отговорен платец, е приложима особена процедура, по реда на която той може да иска опрощаване на данъчното задължение. Опрощаването на ДДС при внос обаче непременно предполага първо да се е породило задължение за този данък, така че най-напред трябва да се провери именно това.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Абстрактна преценка дали прехвърлянето е освободено от ДДС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Спорно е дали правото на Съюза (по-специално член 201 от Директивата за ДДС) позволява на държавата членка да предвиди задължение за внасяне на ДДС в тежест на трето лице, което да дължи (солидарно) данъка единствено поради това че същинският данъчен длъжник е извършил данъчна измама, без третото лице (в случая Vetsch) да е знаело или да е трябвало да знае за тази измама. Ефектът би бил именно такъв, ако се приеме, че в конкретния случай освобождаването на вноса е обвързано с освобождаването на последващата вътреобщностна доставка. Това би довело в крайна сметка до безвиновна отговорност на третото лице като предвидената в митническото законодателство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970717">17 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pascoal &amp; Filhos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑97/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:370">EU:C:1997:370</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960514">14 май 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Faroe Seafood и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑153/94 и C‑204/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:198">EU:C:1996:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0114">114</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>По-задълбоченият анализ на практиката на Съда обаче повдига съмнения в такъв извод. От една страна, Съдът вече е постановил, че налагането на мита и облагането с ДДС не са сравними дейности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070927">27 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Teleos и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑409/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:548">EU:C:2007:548</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поради това, обратно на изтъкнатото от митническата служба в съдебното заседание, констатациите на Съда по отношение на митническото законодателство не могат непременно да бъдат приложени при тълкуването на Директивата за ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>По този въпрос вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Teleos и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑409/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:7">EU:C:2007:7</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>От друга страна, в настоящия случай данъчното задължение на третото лице (в случая на митническия декларатор) се основава на член 201 от Директивата за ДДС и така или иначе представлява намеса в свободата на стопанската инициатива по член 16 от Хартата на основните права на Съюза, а в някои случаи и в правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата. Във връзка с това член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата изисква намесата да бъде пропорционална. Съгласно тази разпоредба ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Съдът прилага принципа на пропорционалност още отпреди влизането на Хартата в сила: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070927">27 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Teleos и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑409/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:548">EU:C:2007:548</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Така погледнато, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>не е съвместимо с […] Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извършената от данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130718">18 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Евита‑К</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:486">EU:C:2013:486</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Боник</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:774">EU:C:2012:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120621">21 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahagében</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑80/11 и C‑142/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:373">EU:C:2012:373</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Подобно още в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060112">12 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Optigen и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑354/03, C‑355/03 и C‑484/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:16">EU:C:2006:16</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това е аргумент против конкретния подход при преценката на изискването доставката да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>е освободена по член 138<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Освен това обратното би било несъвместимо със смисъла и целта на обвързаността на освобождаването на вноса от ДДС с освобождаването на последващо вътреобщностно прехвърляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Както с основание посочва Комисията в съдебното заседание, освобождаването по член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Въпросът остава открит и в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и в заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:215">EU:C:2018:215</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> е предвидено с цел опростяване. Последното се състои в това, че освобождаването на вноса от ДДС дава възможност да отпадне правото на приспадане на данъка при внос, което в противен случай щеше да е налице по отношение на иначе дължимия ДДС при внос (вж. член 168, буква д) от Директивата за ДДС). По този начин<?PAGE NO="11"?> трансграничното движение на стоки (в случая вносът и последващата вътреобщностна доставка) се улеснява в полза на предприятията. Тази цел за опростяване също е аргумент да се даде предимство на абстрактния подход към освобождаването на последващата вътреобщностна доставка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Освен това от практиката на Съда относно т.нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>опорочени поради измамата сделки<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> не следва, че вътреобщностната доставка отпада (необходимите условия продължават да са налице). Единствената последица според тази практика е, че извършителят на измамата (съответно лицето, което е знаело или е трябвало да знае за нея) не може да се позовава на иначе предвиденото освобождаване от данъка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Във връзка с това вж. формулировката на Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>[в] това отношение Съдът е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Боник</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:774">EU:C:2012:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), в което се препраща към решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060221">21 февруари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Halifax и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑255/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:121">EU:C:2006:121</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Смисълът и целта на тази практика на Съда също са аргумент в подкрепа на абстрактния подход. Съгласно тази практика приспадането на ДДС, съответно освобождаването от ДДС се отказва само ако и защото в конкретния случай данъчнозадълженото лице може да се смята за лично виновно (знаело е за измамата или не е взело мерките, които могат разумно да се искат от него). Едва това обвинение води до невъзможност за данъчнозадълженото лице вече да се позовава на благоприятните за него данъчни разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Тук бих искала да оставя открит въпроса дали наистина освобождаването на вътреобщностната доставка от ДДС и правото на приспадане на ДДС са привилегии, като се има предвид, че не са предназначени да осигурят предимство на данъчнозадълженото лице, а са израз на принципа на закона и необходимо условие за функционирането на всяка система на косвено облагане на потреблението (в случая в местоназначението). Струва ми се, че едва ли може да се описват като привилегия вътрешноприсъщи на системата разпоредби за въвеждане на определена техника на облагане.</P></NOTE>. В това отношение по сходното дело <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Enteco Baltic<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> UAB Съдът постановява, че освобождаването от ДДС по член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС не може да се откаже на вносител, който не е знаел и не е трябвало да знае, че купувачът е извършил измама с ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0100">100</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Същото трябва да важи и за всяко друго трето лице. Ако към него не може да се отправи посоченото обвинение, според мен и в настоящия случай по отношение на митническия декларатор (като представител на вносителя) не е допустимо ограничаване на предвиденото в правото на Съюза освобождаване от ДДС, въпреки че в конкретния случай лицето, осъществило прехвърлянето, не може да се позовава на освобождаването от данъка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Най-накрая, основните права на третото лице (вж. т. 50) и принципът на пропорционалност също са аргумент в полза на абстрактния подход. Ако се приеме, че освобождаването на дадено данъчнозадължено лице от ДДС зависи от (последващото) поведение на трето лице, на което данъчнозадълженото лице не може да влияе, това би противоречало на принципите на правна сигурност и пропорционалност (вж. по този въпрос т. 51).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В това отношение Vetsch (като митнически декларатор и представител на вносителя) не може да бъде обвинявано в нищо и следователно и занапред може да се позовава на предвиденото освобождаване на вноса от ДДС. Що се отнася до Б и К, за тях може и да важи друго — освен ако не се наложи различен извод предвид споменатия ефект на кумулиране и свръхкомпенсиране (вж. по-горе, т. 39 и сл.) — поради което те евентуално няма да могат да се позовават в Австрия на освобождаването на вноса от ДДС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">При условията на евентуалност: конкретна преценка дали прехвърлянето е освободено от ДДС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Ако обаче Съдът приеме, че освобождаването на вноса от ДДС по отношение на представителя на вносителя (в случая Vetsch) зависи от обстоятелството дали лицето, извършило последващото вътреобщностно прехвърляне (в случая Б и К), в конкретния случай може да се позовава на освобождаването по член 138 от Директивата за ДДС, следва да се провери дали в настоящия случай са налице условията за това освобождаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>От практиката на Съда следва, че на Б и К трябва да се откаже освобождаване на вътреобщностното прехвърляне от ДДС, ако самите те са извършили данъчна измама или са знаели или е трябвало да знаят, че участват в сделка, която е част от измама с ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130718">18 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Евита‑К</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑78/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:486">EU:C:2013:486</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Боник</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:774">EU:C:2012:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Това обаче не може да се твърди, доколкото според запитващата юрисдикция българските получатели на доставката все още не са били планирали измама с ДДС към момента на вноса. Към въпросния момент те нито са извършили данъчна измама, нито са участвали съзнателно в такава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Затова решаващият въпрос е дали последващата промяна в намерението на данъчнозадълженото лице води с обратно действие до отпадане на освобождаването от ДДС (съответно на възможността за позоваване на това освобождаване). Бих желала да дам отрицателен отговор на този въпрос поради няколко съображения.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Текстът и системата на Директивата за ДДС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Първо, по принцип последващата промяна в намерението на данъчнозадълженото лице няма обратно действие в правото в областта на ДДС. Това е видно например от практиката на Съда относно правото на приспадане на ДДС. Така това право не отпада с обратно действие, когато лицето се откаже от планираната икономическа дейност още преди започването ѝ (неуспешно предприятие). Напротив, когато направи разходи за подготовка за започване на икономическа дейност, данъчнозадълженото лице може да иска приспадане на ДДС включително ако не започне дейността и не осъществи облагаемите сделки, които е възнамерявало да извършва<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850214">14 февруари 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rompelman</NAME.CASE> (<NO.CASE>268/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:74">EU:C:1985:74</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960229">29 февруари 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>INZO</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑110/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:67">EU:C:1996:67</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sveda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑126/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:712">EU:C:2015:712</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Също така от най-новата съдебна практика следва, че при констатация за приложимост на различна данъчна ставка и съответно издаване на последващ данъчен акт не се стига до ретроактивно приспадане на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180412">12 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Biosafe — Indústria de Reciclagens</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:249">EU:C:2018:249</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180321">21 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volkswagen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑533/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:204">EU:C:2018:204</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (едва след корекцията на първоначалната фактура са били налице всички материални и формални предпоставки за възникване на право на приспадане на ДДС). Така и още в заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Biosafe — Indústria de Reciclagens</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:927">EU:C:2017:927</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>, а до приспадане на ДДС ex nunc.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Член 63 и — относно прехвърлянето — член 68 от Директивата за ДДС също третират момента на извършване на доставката като меродавен за целите на определянето на данъчната основа при инцидентна преценка относно възникването на данъчното задължение. Следователно този момент е решаващ за преценката относно освобождаването от ДДС, мястото на доставката или ставката на ДДС. Неотдавна Съдът отново разясни това по дело Kollroß и Wirtl<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180531">31 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kollroß и Wirtl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑660/16 и C‑661/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:372">EU:C:2018:372</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Също така разпоредбите на член 184 и сл. от Директивата за ДДС, уреждащи корекциите на приспаданията, предвиждат, че корекцията поради промяна във фактическите обстоятелства има действие ex nunc.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Най-накрая следва да се отбележи, че ДДС като косвен данък се прехвърля в цената, плащана от контрагента по гражданскоправния договор. Това предполага по принцип сумата на ДДС, която ще бъде включена в цената, да е конкретно определена към момента на доставката, а не тепърва да се определя с обратно действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>В крайна сметка такова обратно действие при последваща измама също е отречено: решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180531">31 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kollroß и Wirtl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑660/16 и C‑661/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:372">EU:C:2018:372</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Практика на Съда относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>опорочените поради измамата сделки<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Освен това в практиката си Съдът приема за необходима предпоставка данъчнозадълженото лице да участва в сделка, която е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>част<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> от измама с ДДС. Когато към момента на вноса и към момента на прехвърлянето все още не е била планирана измама с ДДС, не може да се приеме, че е налице участие в сделка, която е част от измама с ДДС. Към този момент липсва намерение у извършителя и следователно не е налице връзката с (планирана) измама с ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Освен това е видно, че досегашната практика на Съда относно т.нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>опорочени поради измамата сделки<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> е свързана със случаи, в които — за разлика от настоящия случай — от самото начало е било налице намерение за извършване на измама с ДДС. Тази практика се отнася по същество до организираната (обикновено трансгранична) престъпност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>В това отношение наличието на извършена или планирана измама и съответно виновното поведение на самото лице към момента на доставката (в случая на прехвърлянето) представляват решаващ фактор, за да се откаже на посоченото лице (и на всички <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>съучастници<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, тоест всички лица, които са знаели или е трябвало да знаят за това)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>PPUH Stehcemp</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑277/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:719">EU:C:2015:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mecsek-Gabona</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑273/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:547">EU:C:2012:547</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Боник</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:774">EU:C:2012:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maks Pen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑18/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:69">EU:C:2014:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kittel и Recolta Recycling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/04 и C‑440/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:446">EU:C:2006:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> освобождаване от ДДС и/или приспадане на данъка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Поправяне в достатъчна степен на щетите в България</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>На последно място, възникналите впоследствие щети от невнесен ДДС в България вече са компенсирани с издаването на съответен акт за определяне на задължение за ДДС и могат да бъдат санкционирани със средствата на българското наказателно право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Както смята и Комисията, евентуално ретроактивно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>инфектиране<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> на освободеното в Австрия прехвърляне нито е годно да поправи възникналите в България щети, нито е необходимо за целта (а следователно и не е пропорционално). Както Съдът вече е постановил по друго дело, в съответствие с принципа на териториалната ограниченост на данъците тези приходи принадлежат на държавата членка, в която се е осъществило крайното потребление<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070927">27 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Collée</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑146/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:549">EU:C:2007:549</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В настоящия случай, както с право подчертава и Комисията, това е България, а не Австрия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Затова дори и при конкретна преценка на освобождаването на вътреобщностното прехвърляне следва да се приеме, че е налице освободена доставка, така че и осъщественият от Vetsch внос е освободен от ДДС съгласно член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС и остава освободен от ДДС въпреки последващата измама, извършена от Б и К.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да отговори едновременно на двата въпроса от преюдициалното запитване на Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), както следва:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Член 143, параграф 1, буква г) във връзка с член 138 от Директива 2006/112/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че препращането към освобождаването по член 138 се отнася единствено за абстрактното наличие на условията за това освобождаване. Следователно на декларатора на ДДС при внос не следва да се отказва освобождаване на вноса от ДДС, когато единствено получателят на доставката на стоките е знаел или е трябвало да знае, че с вътреобщностното прехвърляне участва в сделка, която е част от измама с ДДС<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>