<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-450/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0450</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:696">EU:C:2019:696</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>23</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>23</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Bobek — Дело C‑450/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Instituto Nacional de la Seguridad Social</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190910">10 септември 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑450/18</HT></P><P>WA</P><P>срещу</P><P>Instituto Nacional de la Seguridad Social</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Social n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 3 de Gerona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 3, Херона, Испания)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Работещи жени и мъже</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране в областта на социалното осигуряване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 79/7/ЕИО</KEYWORD><KEYWORD>Пенсия за инвалидност</KEYWORD><KEYWORD>Добавка към пенсията, предоставяна на майки на две или повече деца, които получават зависеща от вноски социалноосигурителна пенсия</KEYWORD><KEYWORD>Член 157, параграф 4 от ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Позитивно действие</KEYWORD><KEYWORD>Мерки, насочени към компенсиране на неизгоди, свързани с професионалната кариера на работещи жени</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Съгласно испанското законодателство <HT TYPE="ITALIC">жените</HT>, <HT TYPE="ITALIC">които са имали две или повече биологични или осиновени деца</HT>, имат право на добавка към тяхната зависеща от вноски социалноосигурителна пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствена пенсия или пенсия за трайна инвалидност. Жалбоподателят в главното производство (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>жалбоподателят<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), който е баща на две дъщери, оспорва решение на националния социалноосигурителен орган, който отказва да му предостави подобна добавка към пенсията му за трайна инвалидност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска да се установи дали националната разпоредба, с която се установява добавката към пенсията за жени, но не се предоставя такова право на мъжете, нарушава забраната на Съюза за дискриминация, основана на пола.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съдът вече е имал възможност да разгледа въпроса за пенсионните системи, предоставящи свързани с майчинството предимства само на работещи жени. Делата Griesmar<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011129">29 ноември 2001 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑366/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:648">EU:C:2001:648</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Leone<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑173/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2090">EU:C:2014:2090</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> обаче се отнасят до професионалните пенсии на държавните служители, които попадат в обхвата на принципа за равно заплащане, закрепен в член 157 ДФЕС. В настоящия случай Съдът е приканен да определи дали подобен подход следва да се прилага и по отношение на обезщетения, които са част от обща пенсионноосигурителна схема.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно трето съображение от Директива 79/7/ЕИО относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19781219">19 декември 1978 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="006" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="1979">ОВ L 6, 1979 г., стр. 24</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192).</P></NOTE> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>прилагането на принципа на равното третиране в сферата на социалното осигуряване не засяга разпоредбите относно закрилата на жените поради майчинство; […] в това отношение държавите членки могат да приемат специфични разпоредби, предназначени за премахването на случаите на неравно третиране на жените<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Целта на Директива 79/7 съгласно член 1 е „постепенното прилагане в сферата на социалното осигуряване и на другите елементи на социалната закрила, предвидени в член 3, на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, наричан по-долу <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>принцип на равното третиране<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1 Директива 79/7 се прилага:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>а)</NO.P><TXT>в законно установените схеми, които осигуряват закрила срещу следните рискове:</TXT><P>[…]</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>инвалидност,</P></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 4 от Директива 79/7 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Принципът на равното третиране означава, че не се допуска каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, в частност чрез позоваване на брачното или семейното положение, особено що се отнася до:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>изчисляването на обезщетенията, включително и увеличенията, дължими за съпрузи и на издържани лица[,] и условията, които определят продължителността и запазването на правото на обезщетение.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Принципът на равното третиране не накърнява разпоредбите относно закрилата на жените поради майчинство<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Директива 79/7 тази директива не засяга правото на държавите членки да изключват от приложното ѝ поле <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>привилегиите, свързани с правото на пенсия за старост, предоставяни на лица, които са отгледали деца<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>придобиването на право на обезщетение след прекъсване на работа поради отглеждането на деца<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Испанското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 60, параграф 1 от Ley General de la Seguridad Social (Общ закон за социалното осигуряване, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>LGSS<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Одобрен с Real Decreto Legislativo 1/1994 (Кралски законодателен декрет 1/1994) от <DATE ISO="19940620">20 юни 1994 г.</DATE> (BOE № 154 от <DATE ISO="19940629">29 юни 1994 г.</DATE>, стр. 20658) в консолидираната му редакция, одобрена с Real Decreto Legislativo 8/2015 (Кралски законодателен декрет 8/2015) от <DATE ISO="20151030">30 октомври 2015 г.</DATE> (BOE № 261 от <DATE ISO="20151031">31 октомври 2015 г.</DATE>, стр. 103291), изменен с Ley 48/2015, de 29 de octubre, de Presupuestos generales del Estado para el año 2016 (Закон 48/2015 за общия държавен бюджет за 2016 г.) (BOE № 260 от <DATE ISO="20151030">30 октомври 2015 г.</DATE>, стр. 101965).</P></NOTE> предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Въз основа на техния демографски принос за социалното осигуряване с оглед броя на децата, които са имали, се отпуска добавка към пенсията на жените, които са имали рождени или осиновени деца и получават зависеща от вноски пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствена пенсия или пенсия за инвалидност по който и да е режим от системата за социално осигуряване.</P><P>Тази добавка, която във всяко отношение има правното естество на зависеща от вноски държавна пенсия, представлява сума, получена в резултат от прилагането към основния размер на посочените пенсии на определен процент, който зависи от броя на децата съгласно следната скàла:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>При две деца: 5 %.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>При три деца: 10 %.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>При четири или повече деца: 15 %.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>При преценката дали лицето има право да получи добавката и при определянето на размера ѝ се вземат предвид единствено децата, които са родени или осиновени преди настъпването на събитието, пораждащо правото на съответната пенсия<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, производството и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>С решение на Instituto Nacional de la Seguridad Social (Национален институт за социално осигуряване, Испания, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>INSS<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) от <DATE ISO="20170125">25 януари 2017 г.</DATE> на жалбоподателя е отпусната пенсия за трайна абсолютна загуба на работоспособност в размер на 100 % от основния размер, която възлиза на 1603,43 EUR на месец заедно със съответното осъвременяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу това решение, като по същество твърди, че тъй като е баща на две дъщери, има право да получи добавка в размер на 5 % от пенсията при същите условия като жените.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20170609">9 юни 2017 г.</DATE> INSS отхвърля подадената по административен ред жалба и потвърждава решението си от <DATE ISO="20170125">25 януари 2017 г.</DATE> INSS посочва, че добавката за майчинство, видно от наименованието ѝ, представлява добавка, която се отпуска изключително на жени, които получават зависещо от вноски социалноосигурително обезщетение и които са майки на две или повече деца, поради техния демографски принос за социалното осигуряване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170523">23 май 2017 г.</DATE> жалбоподателят подава жалба срещу решението на INSS пред запитващата юрисдикция — Juzgado de lo Social n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 3 de Gerona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 3, Херона, Испания). Той иска признаване на правото да получи увеличение на пенсията си в размер на 5 % от основната сума на пенсията си за трайна абсолютна неработоспособност под формата на добавка, равностойна на добавката за майчинство, предоставяна в съответствие с член 60, параграф 1 от LGSS.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180518">18 май 2018 г.</DATE> запитващата юрисдикция е уведомена, че жалбоподателят е починал на <DATE ISO="20171209">9 декември 2017 г.</DATE> Съпругата на жалбоподателя встъпва в процеса като негов правоприемник и продължава да го поддържа в рамките на главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Позоваванията на жалбоподателя в настоящото заключение следва да се тълкуват в съответствие с това.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция понятието за <HT TYPE="ITALIC">демографски принос</HT> е еднакво валидно както по отношение на жените, така и на мъжете, тъй като възпроизводството и отговорността за отглеждането, грижите, изхранването и възпитанието на децата се поемат от всяко лице, което е родител, независимо от неговия пол. Освен това прекъсването на работата поради раждане или осиновяване на деца или поради отглеждане на рождени или осиновени деца може да навреди еднакво на мъжете и на жените. Запитващата юрисдикция счита, че от тази гледна точка уредбата на добавката за майчинство по член 60, параграф 1 от LGSS въвежда неоснователна разлика в полза на жените и в ущърб на мъжете, които се намират в еквивалентно положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче признава, че от <HT TYPE="ITALIC">биологична</HT> гледна точка има безспорна разлика, тъй като при възпроизводството жените жертват себе си много повече, отколкото мъжете. Те трябва да преминат през период на бременност и през раждане, което изисква очевидни биологични и физиологични жертви, заедно с неизгодите, с които се сблъскват жените не само физически, но и в областта на заетостта. Запитващата юрисдикция счита, че от биологична гледна точка добавката за майчинство, уредена с член 60, параграф 1 от LGSS, предвижда добавка в полза на жените, която е обоснована. Мъжете не се намират в еквивалентно положение. Положението на работещ мъж не е съпоставимо с това на работеща жена, изправена пред неизгодите в професионален план, до които води прекъсването на професионалната кариера поради бременност и раждане на дете. Тази юрисдикция обаче има съмнения относно последиците от практиката на Съда, и по-специално от решението Griesmar<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011129">29 ноември 2001 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑366/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:648">EU:C:2001:648</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, за настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>При тези условия Juzgado de lo Social n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 3 de Gerona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 3, Херона) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Нарушава ли принципа на равно третиране, който забранява всяка форма на дискриминация, основана на пола, закрепен в член 157 [ДФЕС] и в Директива 76/207/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19760209">9 февруари 1976 година</DATE> относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд, изменена с Директива 2002/73/EO на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020923">23 септември 2002 г.</DATE> и преработена с Директива 2006/54/ЕО от <DATE ISO="20060705">5 юли 2006 г.</DATE> за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, национална правна разпоредба (по-конкретно член 60, параграф 1 от [LGSS]), която, въз основа на техния демографски принос за социалното осигуряване, признава право на добавка към пенсията на жените, които са имали рождени или осиновени деца и които получават зависеща от вноски пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствена пенсия или пенсия за инвалидност по който и да е режим от системата за социално осигуряване, но не признава това право на мъжете в еднакво положение?<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Писмени становища представят жалбоподателят, INSS и Европейската комисия. Устните становища на тези страни, както и на испанското правителство, което отговаря и на писмени въпроси от Съда, са изслушани в състоялото се на <DATE ISO="20190613">13 юни 2019 г.</DATE> съдебно заседание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Структурата на настоящото заключение е следната. Първо ще започна с установяването на съответния акт от правото на Съюза, приложим към разглежданото в настоящия случай обезщетение (A). След това ще пристъпя към тълкуване на релевантните разпоредби, приложими към настоящия случай, които се съдържат в Директива 79/7 (Б). Накрая, тъй като ще достигна до заключението, че посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска мярка като разглежданата в настоящия случай, ще разгледам въпроса дали националната разпоредба може все пак да попада в обхвата на общото изключение за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>позитивна дискриминация<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, предвидено в член 157, параграф 4 от ДФЕС (В).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Приложим акт от правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване се поставя въпросът за съвместимостта на член 60, параграф 1 от LGSS с принципа за равно третиране, закрепен в член 157 ДФЕС и в Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060705">5 юли 2006 г.</DATE> (преработена) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="204" PAGE.FIRST="23" DATE.PUB="2006">ОВ L 204, 2006 г., стр. 23</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Жалбоподателят подкрепя установената в акта за преюдициално запитване правна рамка на Съюза. От друга страна INSS, испанското правителство и Комисията изразяват несъгласие с тази позиция и поддържат, че приложимият към настоящия случай акт от правото на Съюза е Директива 79/7. При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че във всеки случай посочената директива е приложима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Съгласен съм, че приложимият правен инструмент е Директива 79/7.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Естествено Съдът е обвързан от фактите по делото, както са установени от националната юрисдикция, както и от обхвата на въпросите и общата рамка на случая, както са определени от националната юрисдикция в акта за преюдициално запитване. Случаят обаче не е такъв, що се отнася до приложимото право на Съюза. Съдът има право да тълкува всички относими разпоредби от правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. в този смисъл например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130919">19 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Betriu Montull</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑5/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:571">EU:C:2013:571</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Iura (Еuropaeа) novit Curia (Еuropаea).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>В правото на Съюза се прави разграничение между професионалните пенсионни схеми, които попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> по член 157, параграфи 1 и 2 от ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900517">17 май 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Barber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑262/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:209">EU:C:1990:209</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и законоустановените пенсионноосигурителни схеми, които не попадат в неговия обхват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19710525">25 май 1971 г.</DATE>, <NAME.CASE>Defrenne</NAME.CASE> (<NO.CASE>80/70</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1971:55">EU:C:1971:55</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>В практиката на Съда постоянно е потвърждавано, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>социалноосигурителните схеми или обезщетения, и по-специално пенсиите за осигурителен стаж и възраст, пряко уредени със закон, изключвайки всякакъв елемент на договаряне в рамките на съответното предприятие или професионален отрасъл, които са задължителни за общи категории работници<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, не могат да<?PAGE NO="6"?> се включат в понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> по смисъла на член 157 ДФЕС. Причината за това е, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>тези схеми позволяват на работниците или служителите да се ползват от задължителна система, за чието финансиране допринасят работници и служители, работодатели и евентуално публичните органи в съотношение, което е в зависимост не толкова от трудовото правоотношение между работодател и работник или служител, колкото от съображения на социалната политика<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19710525">25 май 1971 г.</DATE>, <NAME.CASE>Defrenne</NAME.CASE> (<NO.CASE>80/70</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1971:55">EU:C:1971:55</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>В съдебното заседание жалбоподателят твърди, че настоящото дело се отнася до основана на вноски пенсия, която зависи от предишната заетост. По-високата заплата дава право на по-висока пенсия. Ето защо според него разглежданото обезщетение следва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> по смисъла на член 157, параграф 2 от ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Вярно е, както твърди жалбоподателят, че съдебната практика посочва <HT TYPE="ITALIC">критерия за заетостта</HT> като определящ фактор за класифицирането на дадена пенсионна схема като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940928">28 септември 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Beune</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑7/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:350">EU:C:1994:350</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), или от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011129">29 ноември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Griesmar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑366/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:648">EU:C:2001:648</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпреки това фактът, че дадена пенсионна схема се финансира чрез вноски, чието изчисляване зависи от заплатата, едва ли автоматично превръща пенсионната схема в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. В действителност проверката, възприета от Съда, предполага цялостен анализ, който не се основава само на един критерий като например зависещия от вноски характер на дадено обезщетение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>По отношение на въпроса за зависещия от вноски характер на дадено обезщетение и класифицирането му като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> вж. заключението на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Espadas Recio</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑98/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:223">EU:C:2017:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпреки че социалноосигурителните обезщетения могат да са свързани с понятието за заплащане и със заетостта чрез заплащането на вноски, за обезщетенията, уредени със закон, при които не е налице никакъв елемент на договаряне в рамките на предприятието или сектора и които са приложими към общи категории работници, се счита, че попадат извън обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. в този смисъл например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19710525">25 май 1971 г.</DATE>, <NAME.CASE>Defrenne</NAME.CASE> (<NO.CASE>80/70</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1971:55">EU:C:1971:55</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), или от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940928">28 септември 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Beune</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑7/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:350">EU:C:1994:350</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Съдът вече е имал възможност да разгледа различни обезщетения, обхванати от общата испанска схема за социално осигуряване. Той систематично е постановявал, че зависещите от вноски обезщетения, като например пенсиите за осигурителен стаж и възраст и обезщетенията за безработица, както и пенсията за трайна инвалидност, към която се прилага спорната добавка, не попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, а попадат в рамките на Директива 79/7<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>По отношение на зависещите от вноски пенсии за осигурителен стаж и възраст, които също са обхванати от разглежданата в настоящия случай добавка към пенсията, вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elbal Moreno</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:746">EU:C:2012:746</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Villar Láiz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:382">EU:C:2019:382</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По отношение на обезщетенията за безработица вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Espadas Recio</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑98/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:833">EU:C:2017:833</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По отношение на пенсията за инвалидност вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gómez-Limón Sánchez-Camacho</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑537/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:462">EU:C:2009:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150414">14 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cachaldora Fernández</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑527/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:215">EU:C:2015:215</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Според мен в настоящия случай няма причина за отклоняване от този подход. Няма съмнение, че разглежданото обезщетение представлява част от схема за социално осигуряване, уредена от законодателството —като се изключва всякакъв елементи на договаряне — и че то се прилага общо към работещото население, а не към конкретна категория работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>По отношение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> Директива 2006/54 следва същото разграничение, установено от съдебната практика във връзка с член 157, параграф 2 от ДФЕС. Приложното поле на Директивата е специално ограничено до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>професионалните социалноосигурителни схеми<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, от чието определение се изключват законоустановените социалноосигурителни схеми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. съображения 13 и 14. Съгласно член 1, буква в) от Директива 2006/54 тази директива се прилага към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>професионалните социалноосигурителни схеми<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, като тези схеми са изрично определени в член 2, параграф 1, буква е) като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>схемите, които не са регулирани от Директива 79/7 […]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Следователно разглежданото обезщетение не попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на член 157, параграф 2 от ДФЕС. Поради това то не е обхванато и от Директива 2006/54.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Следователно приложимият към настоящия случай акт от правото на Съюза е Директива 79/7. Спорното обезщетение допълва социалноосигурителната пенсия за трайна инвалидност, която е част от законоустановена схема за закрила срещу един от рисковете, посочени в член 3, параграф 1, буква а) от тази директива, а именно инвалидност. Подобно на самата пенсия, добавката е пряко и ефективно свързана със закрила срещу риска от инвалидност. Тя е неразривно свързана с настъпването на този риск и има за цел да гарантира, че получателите ѝ са подходящо защитени срещу риска от инвалидност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>По отношение на мерките на адаптиране вж. в този смисъл решение от <DATE ISO="20111020">20 октомври 2011 г.</DATE>, Brachner (C‑123/10, ЕU:C:2011:675, т. 42 и сл.).</P></NOTE>, като се намалява неравнопоставеността между половете<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>По отношение на целите на мярката вж. раздел Б, подраздел 1, буква б) от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Всички тези съображения ме водят до заключението, че преюдициалният въпрос трябва да се преформулира като отнасящ се до Директива 79/7.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Допуска ли Директива 79/7 мярка като разглежданата в случая?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Анализът на съвместимостта на спорната национална разпоредба с Директива 79/7 се състои от три стъпки. Първо, намират ли се в сходно положение мъжете и жените за целите на прилагането на спорната национална разпоредба? (1). Второ, представлява ли спорната национална разпоредба дискриминация по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 79/7? (2). Трето, ако случаят е такъв, може ли член 60, параграф 1 от LGSS да бъде обхванат от една от дерогациите, предвидени в член 7 от посочената директива? (3).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Сравнимост</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Дискриминацията включва прилагането на различни правила към сходни положения или прилагането на едно и също правило към обективно различни положения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ornano</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:564">EU:C:2016:564</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Съгласно установената практика на Съда анализът на сравнимостта следва да се извърши не глобално и абстрактно, а специфично <HT TYPE="ITALIC">с оглед на съответното обезщетение</HT>. Това предполага да се отчетат надлежно целите на конкретната разглеждана национална мярка или обезщетение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. в този смисъл например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>O</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑432/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:643">EU:C:2015:643</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170719">19 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abercrombie &amp; Fitch Italia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑143/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:566">EU:C:2017:566</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). За повече подробности относно анализа на сравнимостта вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Cresco Investigation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑193/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:614">EU:C:2018:614</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ето защо (посочените) законодателни цели са от особено значение, когато става въпрос за установяване на сравнимостта между работещите жени и мъже.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В практиката на Съда, както и във вторичното законодателство, са обособени положения, при които работещите жени и мъже просто не са сравними поради биологичното състояние на жените, като се счита, че това обхваща бременността, раждането и периода непосредствено след раждането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>От една страна, що се отнася до положението на отпуска по <HT TYPE="ITALIC">майчинство</HT>, Съдът е приел, че жените <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>се намират в особено положение, което изисква да им бъде предоставена специална закрила, но което не може да се приравни на положението на мъж или жена, който или която действително полага труд на работното си място<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960213">13 февруари 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gillespie и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑342/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:46">EU:C:1996:46</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ornano</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:564">EU:C:2016:564</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът неизменно е заявявал, че<?PAGE NO="8"?> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>положението на работещ мъж не е сравнимо с положението на работеща жена, когато предоставеното единствено на работещата жена предимство цели да компенсира неблагоприятни последици в професионален план, присъщи на отпуска по майчинство, които възникват за работещите жени поради отсъствие от работа<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011129">29 ноември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Griesmar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑366/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:648">EU:C:2001:648</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също така решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990916">16 септември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abdoulaye и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑218/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:424">EU:C:1999:424</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>От друга страна, Съдът установява, че позициите на работещите майки и бащи са сравними по отношение на много други обстоятелства, свързани с <HT TYPE="ITALIC">родителството и отглеждането на деца</HT>. Жените и мъжете се намират в сходно положение в качеството си на родители и когато става въпрос за отглеждането на техните деца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19881025">25 октомври 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>312/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:485">EU:C:1988:485</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011129">29 ноември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Griesmar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑366/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:648">EU:C:2001:648</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090326">26 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑559/07</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:198">EU:C:2009:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maïstrellis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:473">EU:C:2015:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В резултат на това те се намират в сходно положение например от гледна точка на евентуалната им нужда да намалят дневното си работно време, за да се грижат за децата си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100930">30 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roca Álvarez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑104/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:561">EU:C:2010:561</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, или по отношение на необходимостта да използват детски градини, когато работят<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020319">19 март 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lommers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:183">EU:C:2002:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Ето защо в настоящия случай е необходимо да се определи дали спорните национални норми са свързани с конкретните биологични особености на жените във връзка с бременността, раждането и майчинството (а). Ако това не е така, от решаващо значение е да се идентифицират обективните цели на спорната мярка, за да се определи дали работещите жени и мъже се намират в сходно положение в това отношение (б).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Налице ли е мярка относно закрилата поради майчинство съгласно член 4, параграф 2 от Директива 79/7?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В член 4, параграф 2 от Директива 79/7 се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>[п]ринципът на равното третиране не накърнява разпоредбите относно закрилата на жените <HT TYPE="ITALIC">поради майчинство</HT><QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>. Съгласно трето съображение от тази директива <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>прилагането на принципа на равното третиране в сферата на социалното осигуряване не засяга разпоредбите относно закрилата на жените поради майчинство<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>в това отношение държавите членки могат да приемат специфични разпоредби, предназначени за премахването на случаите на неравно третиране на жените<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Тази разпоредба може да се разглежда като признание за липсата на сравнимост между жените и мъжете от гледна точка на тяхното биологично състояние, което е в съответствие със съдебната практика, изтъкната по-горе в точка 37 от настоящото заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Може ли спорната мярка да се счита за разпоредба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>относно закрилата на жените поради майчинство<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 79/7?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Испанското правителство и INSS поддържат, че член 60, параграф 1 от LGSS попада в приложното поле на член 4, параграф 2 от Директива 79/7. INSS посочва, че тази мярка е неразривно свързана с майчинството, тъй като обхванатите от нея жени са майки: ако не е налице майчинство, изобщо не възниква положението, което се опитва да поправи националната разпоредба. В съдебното заседание испанското правителство изтъква, че член 4, параграф 2 от Директива 79/7 следва да се разбира в смисъл, че допуска мерки за позитивна дискриминация поради майчинство и следва да се тълкува в широк смисъл с оглед на член 157, параграф 4 от ДФЕС и на член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Жалбоподателят и Комисията, напротив, считат, че спорната мярка не може да бъде обхваната от член 4, параграф 2 от Директива 79/7. Тези заинтересовани страни подкрепят стриктно тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че тя обхваща само аспектите, свързани с биологичното състояние на жените. Такъв би бил по-специално случаят с периода, обхванат от отпуска по майчинство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>поради майчинство<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> не е определен в Директива 79/7. Доколкото ми е известно, Съдът досега не е тълкувал член 4, параграф 2 от тази директива. Съдът обаче е тълкувал многократно подобни разпоредби в контекста на член 2, параграф 3 от Директива 76/207/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Член 2, параграф 7, както е изменен, от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19760209">9 февруари 1976 година</DATE> относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="039" PAGE.FIRST="40" DATE.PUB="1976">OB L 39, 1976 г., стр. 40</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164), изменена с Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020923">23 септември 2002 г.</DATE>(<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="269" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2002">ОВ L 269, 2002 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 143). Този член е заменен с член 28 от Директива 2006/54.</P></NOTE>, в които по доста сходен начин с разпоредбите на член 4, параграф 2 от Директива 79/7 се установява, че Директива 76/207 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>не накърнява разпоредбите относно закрилата на жените, по-специално по време на бременност и майчинство<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В контекста на член 2, параграф 3 от Директива 76/207 Съдът счита, че изключението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>майчинство<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> трябва да се тълкува строго<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860515">15 май 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Johnston</NAME.CASE> (<NO.CASE>222/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:206">EU:C:1986:206</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът многократно е обвързвал прилагането на това изключение с биологичното състояние на жените и особените отношения между жената и нейното дете. Поради това за обхванати от тази разпоредба се считат само мерки, свързани със закрилата на жените по време на бременност, раждане и отпуск по майчинство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>По отношение на отпуска по майчинство вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041118">18 ноември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sass</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑284/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:722">EU:C:2004:722</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); по отношение на допълнителния период на отпуск по майчинство вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840712">12 юли 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hofmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>184/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:273">EU:C:1984:273</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); и по отношение на специфични мерки относно евентуалното използване на период на отпуск от заети по трудово правоотношение майки или бащи вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130919">19 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Betriu Montull</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑5/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:571">EU:C:2013:571</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Обратно, за непопадащи в обхвата на изключението за майчинство се считат мерки, които не са строго свързани със закрилата на жените в такива случаи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19881025">25 октомври 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>312/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:485">EU:C:1988:485</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), относно някои <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>специални права на жените<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, с които се закрилят жените в качеството им на по-възрастни работници или родители, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100930">30 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roca Álvarez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑104/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:561">EU:C:2010:561</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), относно период на отпуск, който, макар да се нарича <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>отпуск за кърмене<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, всъщност не се свързва със самото кърмене и може да се счита за насочен към полагането на грижи за деца. В този смисъл вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maïstrellis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:473">EU:C:2015:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), по отношение на родителския отпуск.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Този стриктен подход към понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>майчинство<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> се прилага от Съда и за да определи дали положението на работещите жени и мъже е сходно за целите на прилагането на принципа за равно заплащане по член 157 ДФЕС в областта на професионалните пенсии. В решение Griesmar Съдът посочва, че дадена мярка може да бъде приета, ако цели <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>да компенсира неблагоприятни последици в професионален план, които възникват за работещите жени поради отсъствие от работа през периода след раждането, в който случай положението на работещия мъж не е сходно с положението на работещата жена<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011129">29 ноември 2001 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑366/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:648">EU:C:2001:648</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът обаче изрично отказва да приеме, че неблагоприятните последици за жените в хода на професионалната им кариера поради значимата им роля за отглеждането на деца са свързани с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>отпуска по майчинство<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> или с неблагоприятни последици, настъпили в резултат на отсъствието им от работа след раждането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Пак там, т. 51.</P></NOTE>. Това отчасти се дължи на факта, че разглежданата в посочения случай бонификация се е отпускала и за осиновени деца, без да е свързана с предварително предоставяне на майката на отпуск за осиновяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Пак там, т. 52.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Следователно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>майчинство<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, както се тълкува от Съда, се отнася до специфичната биологична реалност, при която жените и мъжете не са сравними: бременност, раждане и отпуск по майчинство. Това определя целта на тази специална закрила не само ratione materiae, но — логично — и ratione temporis, тъй като не може да се счита, че изключението за майчинство обхваща всички последващи събития или обстоятелства само поради факта, че жената е станала майка. Следователно <HT TYPE="ITALIC">майчинството</HT> трябва да се разбира в тесен смисъл. То не може да се приравни към по-общите понятия <HT TYPE="ITALIC">качество на майка</HT> или <HT TYPE="ITALIC">родителство</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>INSS и испанското правителство предлагат отклонение от този подход в контекста на Директива 79/7 и прилагане на по-широко тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>майчинство<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>качеството на майка<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>. При отправен въпрос за мотивите за подобно широко тълкуване испанското правителство изтъква в съдебното заседание, че с оглед на член 157, параграф 4 от ДФЕС и член 23 от Хартата, член 4, параграф 2 от Директива 79/7 следва да се тълкува като разпоредба, която позволява приемането на мерки за позитивна дискриминация по отношение на качеството на майка в широкия смисъл на думата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Намирам този довод за неубедителен. Както ще обясня подробно по-нататък<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. раздел В, точки 93 и 96—98.</P></NOTE>, може би е възможно да се намери евентуално правно основание за предприемане на позитивно действие в контекста на настоящото дело извън приложното поле на Директива 79/7, а именно в член 157, параграф 4 от ДФЕС. Тук е достатъчно да се отбележи, че мерките, позволяващи различно третиране на жените и мъжете, които представляват мерки за закрила поради майчинство в приложното поле на Директива 79/7, се основават на различни схващания и логика в сравнение с общите правила за позитивно действие по член 157, параграф 4 от ДФЕС. Да се предположи, че следва да се позволи приети на по-късен етап общи разпоредби относно позитивното действие да водят до тълкувателно изкривяване на разбирането за сравнимостта в предходно специфично секторно законодателство, като така по същество се обезсмисля една от ключовите му разпоредби, според мен не е добър подход за тълкуване на законодателството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Накратко, не виждам основателна причина да се придаде различно и по-широко значение на израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>поради майчинство<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> в контекста на Директива 79/7. По-скоро приемам обратната гледна точка, както Комисията правилно предупреждава: широко разбиране на дерогацията за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>майчинство<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> би дало възможност за различно третиране в положения, в които работещите майки и бащи в действителност се намират в сходно положение, като така се обезсмисля самата цел на Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Въз основа на това сравнително тясно тълкуване на израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>поради майчинство<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, което според мен трябва да се приложи и в контекста на Директива 79/7, не виждам как би могло да се счита, че спорната мярка е обхваната от изключението по член 4, параграф 2 от същата директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Това заключение се потвърждава от прегледа на специфичните особености на спорната мярка. Добавката за майчинство, предвидена в член 60, параграф 1 от LGSS, не е свързана с нито един от специфичните случаи на бременност, раждане и отпуск по майчинство. В действителност тя не изисква нито едно от тези положения като условие за ползване на добавката за майчинство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Първо, както отбелязва жалбоподателят, не всяка работеща жена, която има достъп до добавката за майчинство, може действително да е използвала период на отпуск по майчинство. Тъй като съгласно националното право отпускът за осиновяване може да се ползва в еднаква степен от жени и мъже<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Съгласно член 48, параграф 5 от Ley del Estatuto de los Trabajadores (Закон за статута на работниците) в редакцията му съгласно измененията с Real decreto legislativo 2/2015 (Кралски законодателен декрет 2/2015) от <DATE ISO="20151023">23 октомври 2015 г.</DATE> (BOE No 255 от <DATE ISO="20151024">24 октомври 2015 г.</DATE>).</P></NOTE>, може да се окаже, че жената може да ползва добавката за майчинство, въпреки че не е ползвала такъв отпуск или всъщност дори не е била бременна, нито е раждала. Второ, когато детето има две майки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Жалбоподателят обяснява, че това е възможно съгласно член 44, параграф 5 от Ley 20/2011, de 21 de julio, del Registro Civil (Закон 20/2011 от <DATE ISO="20110721">21 юли 2011 г.</DATE> за гражданското състояние) (BOE № 175 от <DATE ISO="20110722">22 юли 2011 г.</DATE>).</P></NOTE>, и двете ще имат право на добавката за майчинство, но само една от тях може да е ползвала отпуск по майчинство. Тъй като спорната мярка не съдържа нито едно условие, съгласно което жените трябва да са спрели да работят към момента, в който са имали деца, връзката с отпуска по майчинство също така би липсвала например в случаите, в които жената е родила преди навлизането на пазара на труда. Трето, фактът, че мярката не се прилага за майки с едно дете, потвърждава, че тя не е свързана със закрилата на майчинството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Следователно като цяло мярката не включва положения, които са ясно и обективно свързани с майчинството, като същевременно включва положения, които не са свързани с него. Подобен законодателен дизайн трудно може да се впише в ограниченията по член 4, параграф 2 от Директива 79/7.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Освен това изглежда, че INSS и испанското правителство в крайна сметка признават, че специфичната цел на член 60, параграф 1 от LGSS е много по-широка от целта за закрила на жените поради майчинство в горепосочения (тесен) смисъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Всички тези съображения потвърждават, че член 60, параграф 1 от LGSS не съдържа никакви елементи, които да установяват връзка между добавката и неблагоприятните последици в професионален план, свързани с понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>майчинство<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 79/7.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Какви са целите на спорната мярка?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Съгласно член 60, параграф 1 от LGSS добавката за майчинство е въведена като признание на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>демографския принос<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> за социалното осигуряване. Както изтъква Комисията, преамбюлът на акта за приемане на мярката не съдържа по-конкретна обосновка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Ley 48/2015 de 29 de octubre, de Presupuestos Generales del Estado para el año 2016 (Закон 48/2015 за общия държавен бюджет за 2016 г.) (BOE № 260 от <DATE ISO="20151010">10 октомври 2015 г.</DATE>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Ако вниманието бъде насочено към декларираната цел на самия член 60, параграф 1 от LGSS, би било трудно да се разбере как жените и мъжете не са в сравнимо положение по отношение на техния <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>демографски принос<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> към социалноосигурителната система, тъй като и двете страни все още изглеждат необходими за възпроизводството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Въпреки някои начални колебания относно възможността за партеногенно активиране на овоцити, които започват процеса на развитие на човешко същество в неоплодена човешка яйцеклетка (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111018">18 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brüstle,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑34/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:669">EU:C:2011:669</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, но вж. и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>International Stem Cell Corporation,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑364/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2451">EU:C:2014:2451</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), изглежда двата пола все още са необходими за зачеването на дете дори съгласно правото на ЕС.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>При все това, както се вижда от подготвителните работи и от контекста на политиката, описани от Комисията, INSS и испанското правителство, спорната мярка е вдъхновена от и преследва много по-широка цел.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>От становището на Комисията, както и от писмения отговор на испанското правителство на поставения от Съда въпрос следва, че направеното от парламента изменение, което е в основата на спорната мярка, разкрива необходимостта от признаване на свързаното с пола измерение на пенсиите и от премахване или поне <HT TYPE="ITALIC">намаляване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Boletín Oficial de las Cortes Generales — Congreso de los Diputados (<DATE ISO="20150901">1.9.2015</DATE>, Serie A, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 163‑4, p. 2812—2814).</P></NOTE>. Това е така, защото жените по-често напускат работата си, за да се грижат за децата, което оказва пряко въздействие върху техните доходи и върху техните пенсии и поражда явлението, известно като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>двойно ощетяване<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Plan Integral de Apoyo a la Familia (PIAF) 2015‑2017 (Цялостна програма за семейно подпомагане 2015—2017 г.), одобрена от Министерския съвет на <DATE ISO="20150514">14 май 2015 г.</DATE> (достъпна на www.mscbs.gob.es/novedades/docs/PIAF‑2015‑2017.pdf).</P></NOTE>. Следователно целта на мярката е да се въведе понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>демографски принос<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, за да се отчетат положените от жените усилия за грижите и отглеждането на децата в ущърб на тяхната професионална дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Informe sobre el complemento de maternidad en las pensiones contributivas (Доклад относно добавката за майчинство към зависещите от вноски пенсии), изпратен от испанското правителство през юни 2015 г. до Comisión de Seguimiento y Evaluación de los Acuerdos del Pacto de Toledo (Комисия за оценка и последващи действия по споразуменията на Пакта от Толедо).</P></NOTE>. Това се счита и за основната цел на мярката според испанския Конституционен съд: целта е да се компенсират майките, които въпреки намерението си за по-дълъг професионален живот са се посветили на отглеждането на децата, поради което не са били в състояние да плащат вноски толкова години, колкото други работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Определение на Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания) от <DATE ISO="20181016">16 октомври 2018 г.</DATE>, № 3307‑2018, ES:TC:2018:114A, точка 3, буква b).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Освен това INSS представя статистически данни, които показват, че социалноосигурителните вноски са пряко свързани с пола на родителя и с броя на децата. В съответствие с тези доказателства неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите оказва по-голямо въздействие върху жените, които са майки на две или повече деца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>От горепосочените данни може да се достигне до първо предварително заключение. Очевидно е, че спорната мярка всъщност <HT TYPE="ITALIC">не</HT> е насочена към закрила на жените, които поемат отговорности за полагане на грижи за деца. В действителност член 60, параграф 1 от LGSS не съдържа никакво условие, което да свързва спорното обезщетение с действителните грижи за деца. То не изисква да се докаже период на отпуск, прекъсване на заетостта или поне известно намаляване на работното време. Несъмнено, дори декларираната цел да беше такава, това не би било от особена полза, тъй като Съдът неизменно постановява, че бащите и майките се намират в сравнимо положение по отношение на грижите за деца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. съдебната практика, цитирана по-горе в бележки под линия 29 и 30.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Второто предварително заключение е, че истинската цел на спорната мярка изглежда е <HT TYPE="ITALIC">намаляването на неравнопоставеността на половете</HT> по отношение на пенсиите въз основа на общи статистически данни, които показват, че жените, които са майки на повече от едно дете, са в особено неблагоприятно положение по отношение на пенсионните права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Тази последна цел непосредствено води до въпроса дали такова структурно положение на неравенство е достатъчно, за да направи жените и мъжете несравними във всяко конкретно положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Според мен случаят не може да бъде такъв. Вярно е, че в някои случаи в практиката на Съда се отчитат различията, засягащи различни групи лица, за да се отхвърли тяхната сравнимост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>O</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑432/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:643">EU:C:2015:643</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът обаче счита за сходно положението на лица от различни възрастови групи, които са засегнати от структурни проблеми, например безработица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170719">19 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abercrombie &amp; Fitch Italia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑143/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:566">EU:C:2017:566</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това Съдът предупреждава да не се разчита на генерализации и статистически данни именно защото така има вероятност<?PAGE NO="13"?> да се стигне до дискриминационно третиране на жените и мъжете в конкретно положение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140903">3 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑318/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2133">EU:C:2014:2133</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По отношение на доводи, доста сходни с изложените от испанското правителство и от INSS в конкретния случай, вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011129">29 ноември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Griesmar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑366/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:648">EU:C:2001:648</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В действителност наличието на солидни статистически данни, които доказват съществуването на структурни различия, засягащи жените, не изключва възможността да има положение, в които жените и мъжете се намират в сходно положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Не виждам причина в настоящия случай да не се следва същият подход. Освен това доводите, свързани с различните положения, в които се намират групите, при условие че тази разлика не би била толкова значителна, че да направи групите напълно несравними, трябва да бъдат надлежно оценени на етапа на обосноваване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>По отношение на преходността във вътрешен аспект между тези категории вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Cresco Investigation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑193/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:614">EU:C:2018:614</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или, ако е релевантно, в рамките на оценката за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>позитивно действие<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>. По-специално, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>позитивното действие<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> позволява отклонение от индивидуалния подход към равенството, като целта е да се вземе предвид неблагоприятното положение на дадена група с оглед постигане на действително равенство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. в тази връзка заключението на генералния адвокат Tesauro по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kalanke</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑450/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:105">EU:C:1995:105</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). За моето предложение в този смисъл вж. раздел В от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>В резултат стигам до заключението, че съществуването на общо структурно неравенство по отношение на пенсиите допуска работещи жени и мъже, които са родители на две или повече деца, да се намират в сходно положение по отношение на въпросното обезщетение, а именно достъпа до (добавка към) зависеща от вноски пенсия за инвалидност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Дискриминация</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Поради естеството на спорната мярка анализът на въпроса дали член 60, параграф 1 от LGSS поражда дискриминация, е изключително кратък. Тази разпоредба ограничава ползването на добавката единствено от жените. Поради това тя представлява пряка дискриминация, основана на пола, която засяга изчисляването на обезщетенията по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 79/7.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Както основателно отбелязва Комисията, в рамките на Директива 79/7 не е възможно да се обоснове такъв случай на пряка дискриминация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101118">18 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kleist</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑356/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:703">EU:C:2010:703</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130912">12 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kuso</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑614/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:544">EU:C:2013:544</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Дерогация от забраната за пряка дискриминация, основана на пола, е възможна само в изчерпателно предвидените в тази директива положения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. в тази връзка решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180626">26 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>MB (Промяна на пола и пенсия за осигурителен стаж и възраст)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:492">EU:C:2018:492</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Поради това трябва да се провери дали спорната мярка може да бъде обхваната от член 7, параграф 1 от Директива 79/7.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Член 7, параграф 1 от Директива 79/7</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Поради особено чувствителния характер на социалното осигуряване и поради широко разпространените разлики в третирането на жените и мъжете към момента на договарянето на Директива 79/7 член 7, параграф 1 позволява на държавите членки да изключат някои въпроси от приложното поле на Директивата. В действителност Директива 79/7 е насочена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>само<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>постепенното<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> прилагане на принципа на равно третиране на жените и мъжете<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910711">11 юли 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Johnson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑31/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:311">EU:C:1991:311</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gómez-Limón Sánchez-Camacho</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑537/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:462">EU:C:2009:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно<?PAGE NO="14"?> изключенията в член 7, параграф 1 не могат да бъдат логически свързани със систематичен опит за закрила на жените или с позитивна дискриминация. Те по-скоро целят да запазят определени елементи от системите за социално осигуряване, които са съществували към момента на приемане на Директивата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Както е подчертано в съдебната практика, дори тези цели да не са посочени в съображенията на Директива 79/7, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>от естеството на изключенията, съдържащи се в член 7, параграф 1 от Директивата, може да се направи извод, че общностният законодател е възнамерявал да позволи на държавите членки да запазят временно предимствата, предоставени на жените по отношение на пенсионирането, за да им се даде възможност постепенно да адаптират пенсионните си системи в това отношение, без да се нарушава сложната финансова стабилност на тези системи, чието значение не трябва да се пренебрегва<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>. Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980430">30 април 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Vriendt и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑377/96—C‑384/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:183">EU:C:1998:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060427">27 април 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Richards</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑423/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:256">EU:C:2006:256</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Сред въпросите, които държавите членки имат право да изключат от приложното поле на Директива 79/7, в член 7, параграф 1, буква б) се посочват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>привилегиите, свързани с правото на пенсия за старост, предоставяни на лица, които са отгледали деца<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>придобиването на право на обезщетение след прекъсване на работа поради отглеждането на деца<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>INSS и испанското правителство поддържат в общ план, че разглежданата в настоящия случай мярка е обхваната от това изключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Жалбоподателят, обратно, твърди, че изключението по член 7, параграф 1, буква б) не е приложимо. Според жалбоподателя това изключение е приложимо само за пенсиите за старост, но не и за пенсиите за инвалидност като разглежданата в този случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Нямам възражения срещу прилагането на член 7, параграф 1, буква б) по отношение на пенсия за трайна инвалидност. Всъщност, въпреки че първата част от тази разпоредба се отнася до пенсия за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>старост<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, случаят не е такъв във втората част, която се отнася в общ смисъл до придобиването на право на обезщетение след прекъсване на работа поради отглеждането на деца. Всъщност Съдът вече е прилагал изключението по член 7, параграф 1, буква б) в контекста на испанските пенсии за трайна инвалидност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gómez-Limón Sánchez-Camacho</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑537/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:462">EU:C:2009:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В настоящия случай обаче член 7, параграф 1, буква б) не е приложим по друга причина. Както основателно изтъква жалбоподателят, член 60, параграф 1 от LGSS <HT TYPE="ITALIC">не е свързан с действително прекъсване на работа</HT> поради отглеждането на деца. Добавката за майчинство се предоставя независимо дали е налице прекъсване на работа, било под формата на отпуск по майчинство или на родителски отпуск, или на какъвто и да било друг вид прекъсване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Точка 63 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>От съображения за яснота бих искал да добавя, че дори мярка като разглежданата действително да беше свързана с прекъсване на работата поради отглеждането на деца, според мен това не би означавало, че може да бъде включена в обхвата на изключението по член 7, параграф 1, буква б).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Както правилно изтъкват Комисията и жалбоподателят, съдържащите се в член 7, параграф 1 от Директива 79/7 изключения са замислени в контекста на <HT TYPE="ITALIC">постепенно премахване</HT> на различията в третирането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920707">7 юли 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Equal Opportunities Commission</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑9/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:297">EU:C:1992:297</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и трябва да се тълкуват стриктно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>По отношение на член 7, параграф 1, буква а) вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050721">21 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vergani</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑207/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:495">EU:C:2005:495</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Макар в член 7, параграф 2 и член 8, параграф 2 от тази директива да се посочва възможността държавите членки да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>запазят<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> съществуващи разпоредби, Съдът не е тълкувал член 7, параграф 1 като стриктна клауза<?PAGE NO="15"?> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>standstill<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>. В съдебната практика се приема, че член 7, параграф 1 от Директива 79/7 може да се прилага към последващо приемане на мерки, които не могат да бъдат отделени от вече съществуващи мерки, попадащи в обхвата на тази дерогация, както и към изменения на такива мерки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940707">7 юли 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bramhill</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑420/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:280">EU:C:1994:280</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000523">23 май 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hepple и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑196/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:278">EU:C:2000:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и заключенията на генералния адвокат Saggio по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hepple и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑196/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:495">EU:C:1999:495</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и на генералния адвокат Mischo по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Taylor</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑382/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:452">EU:C:1999:452</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>При все това разглежданата в настоящия случай разпоредба при никакво разумно тълкуване не може да се счита за свързана с <HT TYPE="ITALIC">постепенен напредък</HT> към пълно прилагане на принципа на равенство между жените и мъжете в областта на социалното осигуряване. Мярката е приета през 2015 г., няколко десетилетия след влизането в сила на Директива 79/7. Тя представлява нововъведение в националния правен контекст, в който не е съществувала подобна разпоредба, с която би могла да бъде свързана. Поради това не е възможно мярката да се счита за необходима или неделима от вече съществуващ режим, като се използва дерогацията, предвидена в член 7, параграф 1, буква б). Освен това тя няма връзка с общата цел на член 7, параграф 1 за запазване на финансовото равновесие на социалноосигурителната система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>В резултат стигам до заключението, че разглежданата в настоящия случай мярка не може да се счита за обхваната от изключението, предвидено в член 7, параграф 1, буква б) от Директива 79/7.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Член 157, параграф 4 от ДФЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Въпреки констатацията ми, че Директива 79/7 не допуска член 60, параграф 1 от LGSS, остава да се анализира дали спорната мярка все пак може да бъде допустима съгласно член 157, параграф 4 от ДФЕС — разпоредба, която е подробно обсъдена от заинтересованите страни, представили становища в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Член 157, параграф 4 от ДФЕС гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>[з]а да се осигури на практика пълна равнопоставеност между мъжете и жените в професионалния живот, принципът за равно третиране не е пречка всяка държава членка да запази или да приеме мерки, предвиждащи специфични придобивки за улеснение на упражняването на професионална дейност от недостатъчно представения пол или да предотврати или да компенсира неизгоди в професионалната кариера<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>. Следователно тази разпоредба позволява да се <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>спасят<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> или да се направят отново съвместими с правото на Съюза мерки, които не са обхванати от специалните изключения или дерогации, предвидени във вторичното право в областта на равенството между половете<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Като даващи основание да се счита, че член 157, параграф 4 от ДФЕС може да се прилага в случаи, когато дадена национална мярка е била обявена за несъвместима със специални норми от вторичното право на Съюза, които допускат позитивно действие, вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000328">28 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Badeck и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑158/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:163">EU:C:2000:163</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000706">6 юли 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abrahamsson и Anderson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑407/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:367">EU:C:2000:367</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040930">30 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Briheche</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑319/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:574">EU:C:2004:574</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Въпреки това приложното поле на член 157, параграф 4 от ДФЕС остава неясно. Първо, остава неизяснено дали член 157, параграф 4 от ДФЕС е ограничен до областта на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>равното заплащане<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> или има по-широко приложно поле (1). Второ, какви видове мерки могат да се считат за обхванати от тази разпоредба по-специално що се отнася до мерки, предвидени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>да компенсира[т] неизгоди в професионалната кариера<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>? (2) След анализ на тези два основни въпроса като цяло и като се има предвид, че някои внимателно изготвени национални мерки в областта на социалноосигурителните пенсии биха могли да бъдат обхванати от член 157, параграф 4 от ДФЕС, все пак неизбежно достигам до извода, че разглежданата в настоящия случай мярка не попада сред тези мерки, тъй като не отговаря на основните изисквания за пропорционалност (3).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Приложното поле на член 157, параграф 4 от ДФЕС и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>равното заплащане<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Спорното обезщетение не попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> по смисъла на член 157, параграф 2 от ДФЕС.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. по-горе, точки 27—31 от настоящото заключение.</P></NOTE> Следователно може ли член 157, параграф 4 от ДФЕС да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>спаси<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> национална мярка, която не попада в приложното поле на член 157, параграф 2 от ДФЕС?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Попитана по този въпрос в съдебното заседание, Комисията изтъква, че като се има предвид, че посоченото в член 157, параграф 4 от ДФЕС понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>професионална кариера<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> е много широко, приложното поле на тази разпоредба не е ограничено до понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>равно заплащане<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>. Следователно тя би могла да се прилага и към областта на социалното осигуряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Съгласен съм с Комисията, че няма причина да се ограничава приложното поле на член 157, параграф 4 от ДФЕС до областта на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>равното заплащане<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Несъмнено конкретната разпоредба, която позволява на държавите членки да приемат мерки за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>позитивно действие<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, се съдържа в член 157 ДФЕС, който исторически е свързан с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>равното заплащане<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>. Редица обстоятелства обаче подкрепят становището, че параграф 4 от тази разпоредба надхвърля конкретната област на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>равното заплащане<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Първо, текстът на член 157, параграф 4 от ДФЕС очевидно е формулиран в доста широк смисъл. В него се предвижда изключение от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>принципа за равно третиране<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> на жените и мъжете, а не от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>равното заплащане<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>, без да се налагат изрични ограничения по отношение на областите, в които се прилага<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Tobler</HT>, C. Sex Equality Law under the Treaty of Amsterdam. — European Journal of Law Reform, vol. 1, No 1, Kluwer Law International, 2000, 135—151, p. 142.</P></NOTE>. Позволените съгласно тази разпоредба мерки също са описани в много широк смисъл като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>мерки, предвиждащи специфични придобивки за улеснение на упражняването на професионална дейност от недостатъчно представения пол<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>, или мерки, с които <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>да [се] предотврат[ят] или да [се] компенсира[т] неизгоди в професионалната кариера<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>. По подобен начин целите на член 157, параграф 4 от ДФЕС са формулирани чрез посочване на доста широкообхватната цел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>да се осигури на практика пълна равнопоставеност […] в професионалния живот<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Второ, от систематична гледна точка член 157, параграф 3 от ДФЕС, който представлява широко правно основание, надхвърлящо в значителна степен принципа на равно заплащане и включващо приемането на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>мерки, които осигуряват прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>, вече представлява пречка за всякакво евентуално общо ограничаване на член 157 ДФЕС до специфичната област на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>равното заплащане<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P><HT TYPE="ITALIC">Langenfeld</HT>, C. AEUV Art. 157 Gleiches Entgelt für Männer und Frauen. — In: Grabitz, E., Hilf, M., et Nettesheim, M., Das Recht der Europäischen Union, C.H. Beck, <HT TYPE="ITALIC">München</HT> 2019, Werkstand: 66. pt. 84. Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Krebber</HT>, S. Art 157 AEUV. — In: Callies, C. et Ruffert, M., EUV/AEUV. Das Verfassungsrecht der Europäischen Union mit Europäischer Grundrechtecharta, C.H. Beck, <HT TYPE="ITALIC">München</HT> 2016, pt. 73.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Трето, вярно е, че в миналото Съдът е следвал <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>стеснително<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/> тълкуване на изключението за позитивно действие, закрепено в член 2, параграф 4 от Директива 76/207, като е посочвал, че тази разпоредба представлява дерогация от принципа за равно третиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951017">17 октомври 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kalanke</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑450/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:322">EU:C:1995:322</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпреки това тази позиция постепенно е изоставена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19971111">11 ноември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marschall</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑409/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:533">EU:C:1997:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което вече не се посочва задължението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>стриктно тълкуване<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>, или решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020319">19 март 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lommers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:183">EU:C:2002:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040930">30 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Briheche</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑319/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:574">EU:C:2004:574</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По аналогия вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cresco Investigation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑193/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:43">EU:C:2019:43</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тя не присъства в съдебната практика относно<?PAGE NO="17"?> по-широкообхватното и общо изключение за позитивно действие, съдържащо се в член 157, параграф 4 от ДФЕС. Според мен това не е случайно. Член 157, параграф 4 от ДФЕС представлява консолидиране в първичното право на визия за действително равенство в областта на равенството между половете, а не просто дерогация, която следва да се тълкува стеснително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че член 157, параграф 4 от ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>позитивната дискриминация<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> се включват мерки, които иначе биха били възпрепятствани от принципа за равно третиране, закрепен в Директива 79/7, при условие че тези мерки действително целят да гарантират <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>пълна равнопоставеност между мъжете и жените в професионалния живот<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> и да предвидят <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>специфични придобивки за улеснение на упражняването на професионална дейност от недостатъчно представения пол<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>да предотврат[ят] или да компенсира[т] неизгоди в професионалната кариера<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Съществува обаче и още един предварителен въпрос: прилага ли се член 157, параграф 4 от ДФЕС към областта на социалното осигуряване? В действителност тази област остава в рамките на специален режим, като донякъде е отделена от всички други инструменти в областта на равенството между половете по отношение на условията на труд и заплащане и се урежда от единствената все още действаща директива от т.нар. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>стари<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> директиви, приети въз основа на член 235 от Договора за ЕИО (понастоящем член 352 от ДФЕС)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Останалите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>стари<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> директиви в тази област или са преработени посредством Директива 2006/54, чието правно основание е член 157, параграф 3 от ДФЕС, или са изменени с правни актове, приети съгласно същото правно основание (това е така по отношение на Директива 76/207 на Съвета, посочена по-горе, и също на Директива 75/117/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19750210">10 февруари 1975 година</DATE> за сближаване на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="045" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="1975">ОВ L 45, 1975 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 156); Директива 86/378/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19860724">24 юли 1986 година</DATE> относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените в професионалните социалноосигурителни схеми (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="225" PAGE.FIRST="40" DATE.PUB="1986">ОВ L 225, 1986 г., стр. 40</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 53); и Директива 86/613/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19861211">11 декември 1986 година</DATE> за прилагане принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършва[т] дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="359" PAGE.FIRST="56" DATE.PUB="1986">ОВ L 359, 1986 г., стр. 56</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 56).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Независимо от това от по-широка гледна точка трябва да се подчертае, че изключването на уредената в Директива 79/7 област от приложното поле на член 157, параграф 4 от ДФЕС би довело до доста парадоксалната ситуация областта на социалното осигуряване да се изолира и изключи от целта на тази разпоредба за постигане на действително равенство на практика. Това е така, защото разпоредбите на Директива 79/7, които предвиждат възможността за дерогация — член 4, параграф 2 и член 7, не са подходящи като инструменти за позитивна дискриминация. Това се дължи най-вече на стеснителното тълкуване, което трябва да се прилага и към двете разпоредби, но също така по-специално на различните им структури и цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Освен това, както вече беше посочено, Директива 79/7 е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>последният мохикан<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> на все още действащото законодателство в областта на равенството от 70-те и 80-те години на миналия век. Красотата, яснотата и простотата на нейния език, на който с оглед на изготвянето на законодателни текстове в днешно време можем само да се възхищаваме, не следва да омаловажават факта, че съществуващата през 1978 г. социална действителност, във връзка с която е приета Директивата, неминуемо е различна от действителността около четиридесет години по-късно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Все пак, при всички направени уговорки, продължавам да бъда на мнение, че приемането при определени условия на член 157, параграф 4 от ДФЕС като основание за тясно формулирани мерки в областта на социалното осигуряване, попадащи в приложното поле на Директива 79/7, но очевидно в противоречие с нейните разпоредби, е за предпочитане от<?PAGE NO="18"?> системна и логическа гледна точка пред алтернативата, застъпвана от INSS и испанското правителство, а именно пристъпване към тълкуване и по същество към изменение на съдържащите се в Директива 79/7 понятия с оглед на член 157, параграф 4 от ДФЕС и на каквато и да е визия за (действително) равенство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Точка 50 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Както вече бе посочено по-горе, в член 4, параграф 2 от Директива 79/7 се приема, че мъжете и жените не са сравними конкретно по отношение на майчинството, но сама по себе си тази разпоредба не предвижда специална възможност за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>позитивно действие<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. точки 41 и 50 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Вярно е, че концептуалните основи на позитивно действие имат някои общи белези с мотивите, залегнали в основата на констатациите за липса на сравнимост във връзка с майчинството, именно поради специфичното положение във връзка с неизгодите, понасяни от една от посочените групи, и целта за постигане на действително равенство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040318">18 март 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merino Gómez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑342/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:160">EU:C:2004:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което член 2, параграф 3 от Директива 76/207 е свързан с целта <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>да се постигне равенство по същество, а не по форма<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980430">30 април 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Thibault</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑136/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:178">EU:C:1998:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поне в областта на половата дискриминация обаче тези две концептуални категории — майчинството като един от елементите, които не допускат сравнимост, и възможността за предприемане на позитивно действие за поправяне или компенсиране на неизгодите, понасяни от жените — са запазени като отделни категории в законодателството и съдебната практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Това се потвърждава от факта, че мерките за закрила на жените поради майчинство и позитивните действия са обхванати от различни правни основания, както посочва Комисията в съдебното заседание. Изключението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>майчинство<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> е предвидено в член 28, параграф 1 от Директива 2006/54, докато общата разпоредба относно позитивното действие се съдържа в член 3 от същата директива. Такъв е случаят и с Директива 76/207, където за тези различни категории са предвидени две различни разпоредби (член 2, параграфи 3 и 4, а след изменението член 2, параграфи 7 и 8). Различни разпоредби са предвидени за изключението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>майчинство<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> и за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>позитивното действие<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> в член 4, параграф 2 и член 6 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20041213">13 декември 2004 година</DATE> относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="373" PAGE.FIRST="37" DATE.PUB="2004">ОВ L 373, 2004 г., стр. 37</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 135). Вж. обаче заключението на генералния адвокат Tesauro по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kalanke</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑450/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:105">EU:C:1995:105</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което член 2, параграф 3 от Директива 76/207 изглежда се представя като мярка за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>позитивно действие<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Това не е просто съвпадение. В действителност логиката, залегнала в основата на двете изключения, е различна: изключение, свързано с мерки за закрила на жените поради майчинство, като например член 4, параграф 2 от Директива 79/7, се основава на липсата на сравнимост по отношение на много специфична биологична реалност, която никога няма да се промени. То няма за цел да поправи или да компенсира вече съществуващ дисбаланс или структурно неблагоприятно положение, които могат да изчезнат с постигане на социален напредък. Всъщност член 4, параграф 2 от Директива 79/7 функционира независимо от всякакви вече съществуващи положения, свързани с неблагоприятни последици или недостатъчно представяне на даден пол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Освен това разграничението е от съществено значение с оглед на функциите и целите на изключението за майчинство и на позитивното действие. Много от неизгодите, понасяни от жените, произтичат от социално изградена роля, която им се приписва, и широкото тълкуване на изключението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>майчинство<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> като обхващащо <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>качеството на майка<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> вероятно би довело до продължаване и още по-категорично затвърждаване на тези роли, като така би било в противоречие със самата цел на позитивното действие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Що се отнася до член 7 от Директива 79/7, ограниченият му обхват, свързан с постепенното прилагане на Директивата, вече представлява значимо възражение срещу разглеждането на тази разпоредба като подходящо средство за предприемане на позитивно действие в областта на социалното осигуряване. Освен това, както вече беше отбелязано, целта на тази разпоредба е свързана не толкова с идеята за действително равенство, колкото с логиката да се запазят някои вече съществуващи разлики в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>полза<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> на жените, като същевременно се запази фискалното равновесие на социалноосигурителните системи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. точка 52 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>В обобщение, изключването на социалното осигуряване от приложното поле на член 157, параграф 4 от ДФЕС би означавало, че Директива 79/7 би била единственият специфичен инструмент на вторичното право в областта на социалната политика, с който се прилага принципът на ЕС за равенство между жените и мъжете, който е изключен от съдържателния подход към равенство, прогласен в член 157, параграф 4 от ДФЕС като обща разпоредба за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>позитивно действие<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>, основана на пола.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Трудно ми е да приема тази последица. Следователно член 157, параграф 4 от ДФЕС следва също да се използва, за да се обоснове национална мярка, която иначе би била дискриминационна в контекста на специфичната правна уредба, установена от приложимото вторично право на Съюза, включително Директива 79/7, доколкото такава мярка е в съответствие с изискванията на тази разпоредба от Договора, а именно че тези мерки целят да гарантират <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>пълна равнопоставеност между мъжете и жените в професионалния живот<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> и да предвидят <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0104" ID="QS0104"/>специфични придобивки за улеснение на упражняването на професионална дейност от недостатъчно представения пол<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0105" ID="QS0105"/>да предотврат[ят] или да компенсира[т] неизгоди в професионалната кариера<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Компенсиране за неизгоди в професионалната кариера</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Макар че Комисията приема, че член 157, параграф 4 от ДФЕС евентуално би могъл да се приложи в областта на социалното осигуряване, тя твърди, че разглежданата в случая мярка не може да бъде включена в предвиденото в този член изключение за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0106" ID="QS0106"/>позитивно действие<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> въз основа на тълкуването, дадено от Съда по отношение на предшестващите го членове в решения Griesmar и Leone.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>В решение Griesmar Съдът тълкува член 6, параграф 3 от Споразумението за социалната политика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Член 157, параграф 4 от ДФЕС произтича от член 6, трета параграф от Споразумението за социална политика между държавите — членки на Европейските общности, с изключение на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, като Споразумението става част от общностния правен ред с Протокол № 14 относно социалната политика към Договора от Маастрихт.</P></NOTE> в рамките на дело относно бонификация за деца, която се предоставя на държавни служителки съгласно схема за професионално пенсионно осигуряване. Съдът приема, че тази мярка не попада в обхвата на мерките за позитивно действие, предвидени в член 6, параграф 3 от Споразумението за социалната политика. Не е изглеждало, че мярката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0107" ID="QS0107"/>може да компенсира неблагоприятните последици, на които са изложени държавните служителки, като ги подпомогне в тази кариера<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/>. Съдът отбеляза, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0108" ID="QS0108"/>напротив, тази мярка само предоставя на държавните служителки, които са майки, бонификация за прослужено време към момента на пенсионирането им, <HT TYPE="ITALIC">без да решава проблемите, на които могат да се натъкнат в хода на<?PAGE NO="20"?> професионалната си кариера</HT><QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011129">29 ноември 2001 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑366/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:648">EU:C:2001:648</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. Това е потвърдено и в решение Leone<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Решение от <DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑173/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2090">EU:C:2014:2090</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0100">100</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, както и в няколко съдебни решения по производства за установяване на неизпълнение на задължения във връзка с някои предимства, предоставени на държавни служителки по отношение на пенсионната възраст и броя на годините прослужено време, които се изискват за пенсиониране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081113">13 ноември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑46/07</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:618">EU:C:2008:618</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090326">26 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑559/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:198">EU:C:2009:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>На пръв поглед съображенията в тези решения важат напълно и за обсъждането на член 157, параграф 4 от ДФЕС в настоящия случай. В действителност добавката за майчинство засяга пенсионните права след признаването на положение на абсолютна трайна неработоспособност, а не по време на професионалната кариера на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Втори поглед обаче разкрива два въпроса с подобна аналогия: един технически въпрос и един принципен въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>На първо място, <HT TYPE="ITALIC">по-техническият</HT> аргумент: съдебната практика в решения Griesmar и Leone не следва непременно да се тълкува като изключваща напълно възможността да се прибегне до член 157, параграф 4 от ДФЕС в положение, свързано с необходимостта да се компенсират неизгоди от миналото. Становищата, изложени в тези решения, трябва да се разгледат в контекста на обстоятелствата по конкретния разглеждан случай. В действителност, когато <HT TYPE="ITALIC">единствената мярка</HT>, която съществува за справяне със структурен проблем като неравнопоставеността на половете, се състои в компенсиране след пенсионирането, наистина е основателно да се предположи, че националните разпоредби не предвиждат средство за преодоляване на проблемите, с които се сблъскват жените в хода на професионалната си кариера. При такива обстоятелства предвиждането единствено на компенсиране след пенсионирането дори би затвърдило за в бъдеще традиционното разпределение на ролите между мъжете и жените, като запази второстепенната роля на мъжете при упражняването на родителските им функции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020319">19 март 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lommers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:183">EU:C:2002:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100930">30 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roca Álvarez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑104/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:561">EU:C:2010:561</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като на практика жените получават <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0109" ID="QS0109"/>отплата<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> едва в края на своята кариера.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Според мен положението е доста по-различно, когато национална мярка като разглежданата в настоящия случай представлява част от <HT TYPE="ITALIC">по-широкообхватна система</HT> на националното право, която включва различни мерки, насочени към ефективно преодоляване на проблемите, с които се сблъскват жените в професионалната си кариера. В такъв случай не може да се изключи принципната възможност, че ако съществува общ законодателен контекст, който цели да компенсира неизгодите, понасяни от жените, като им оказва подкрепа <HT TYPE="ITALIC">в хода на професионалната им кариера</HT>, би могла законосъобразно да се установи мярка на основание член 157, параграф 4 от ДФЕС, която води до <HT TYPE="ITALIC">компенсиране за предишни неизгоди</HT>. Такава мярка действително би била <HT TYPE="ITALIC">спомагателна</HT> към основната система от компенсаторни мерки, които се прилагат в хода на професионалния живот. Нейното естество би било корективно и временно, за да може в името на справедливостта между поколенията да се приемат действия с оглед положението на лицата, които не са могли да се възползват от напредъка към равенство в социалноосигурителната система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Ако не се възприеме подобно разумно и ориентирано към постигането на действително равенство тълкуване на приложното поле на член 157, параграф 4 от ДФЕС, според мен е време да се преосмисли подходът на Съда по принцип.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Първо, налице е текстът на член 157, параграф 4 от ДФЕС. В него ясно се посочва целта за осигуряване на равенство на практика, като се обхващат не само мерки, насочени към улесняване на <HT TYPE="ITALIC">достъпа</HT> и предотвратяване на неизгодите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Следва да се отбележи, че член 23 от Хартата също изглежда обхваща само свързаната с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0110" ID="QS0110"/>достъпа<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> част от уравнението, но преминава отвъд нея: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0111" ID="QS0111"/>[п]ринципът на равенството не пречи на запазването в действие или приемането на мерки, предвиждащи специфични предимства в полза на по-слабо представения пол<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>.</P></NOTE>, но и мерки за <HT TYPE="ITALIC">компенсиране</HT> за тези неизгоди. Според мен тази разпоредба заменя може би не съвсем полезния акцент върху противопоставянето между равни възможности и равни резултати, което е преобладавало в голяма част от предходната съдебна практика за тълкуване на различни правни разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>По отношение на изключването на подходите за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0112" ID="QS0112"/>позитивно действие<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>, което може да включва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0113" ID="QS0113"/>ориентиран към резултатите<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/> подход, насочен към компенсиране за миналото, вж. по-специално заключението на генералния адвокат Tesauro по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kalanke</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑450/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:105">EU:C:1995:105</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В тази връзка вж. също заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Briheche</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑319/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:398">EU:C:2004:398</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Второ, тълкуването на приложното поле на член 157, параграф 4 от ДФЕС трябва да се адаптира логически към специфичните особености на разглежданата област. Ако се приеме, че член 157, параграф 4 от ДФЕС се прилага към областта, уредена с Директива 79/7, компенсирането за неизгоди в професионалната кариера трябва по необходимост да обхваща последиците от минали неизгоди в настоящето. Не виждам как положението би било различно в областта на социалното осигуряване, където неизгодите във връзка с пенсиите се усещат предимно след като лицето напусне пазара на труда. Трудно е да се разбере по какъв начин <HT TYPE="ITALIC">съществуващата понастоящем</HT> неравнопоставеност на половете по отношение на пенсиите би могла да се преодолее чрез улесняване на достъпа на жените до пазара на труда или чрез приемане на мерки в периода, в който те все още са активни на пазара на труда (с тези мерки би се избегнала <HT TYPE="ITALIC">евентуална</HT> неравнопоставеност на половете по отношение на пенсиите в <HT TYPE="ITALIC">бъдеще</HT>), като същевременно категорично се изключват каквито и да било мерки, които ще започнат да се прилагат, след като те напуснат пазара на труда (когато се проявява действителният и по-неотложен проблем).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Трето, такъв подход по отношение на член 157, параграф 4 от ДФЕС в действителност би довел до твърде стеснен и изключващ резултат, тъй като би означавал продължаване на неизгодите, понасяни от жените през целия им трудов живот, и след пенсионирането им<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>По този въпрос съм съгласен със заключенията на генералния адвокат Jääskinen по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amédée</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑572/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:846">EU:C:2011:846</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Leone</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑173/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:117">EU:C:2014:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Практическият резултат би бил морално оспорим: тъй като <HT TYPE="ITALIC">пълното равенство на практика</HT> се прилага само по отношение на равните възможности <HT TYPE="ITALIC">по време на професионалния живот</HT>, нищо след излизането им от пазара на труда не може да бъде компенсирано дори ако неизгодите очевидно произтичат от неравенството по време на професионалния живот и логично ще се проявят по-късно. При такъв сценарий равните възможности биха били полезна концепция само ако тя включва равни възможности за промяна на миналото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Поради това бих изказал предположението, че член 157, параграф 4 от ДФЕС не само може да служи за обосноваване на национална мярка, която иначе би била дискриминационна в рамките на специфичната правна рамка, установена от приложимото вторично право на Съюза, включително Директива 79/7, но той също така може да се изтъква за мерки, насочени към компенсиране за неизгодите, понесени в хода на професионалната кариера, които — макар и произтичащи от неравенство по време на трудовия живот — се проявяват едва по-късно при напускане на пазара на труда.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>При все това правото на ЕС последователно подлага мерките за позитивно действие на проверка за пропорционалност, което изисква дерогациите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел. Принципът на равно третиране трябва да се съгласува, доколкото е възможно, с изискванията на така преследваната цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>По отношение на член 2, параграф 4 от Директива 76/207 вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020319">19 март 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lommers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:183">EU:C:2002:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040930">30 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Briheche</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑319/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:574">EU:C:2004:574</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В общ смисъл вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Cresco Investigation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑193/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:614">EU:C:2018:614</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0111">111</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Сега преминавам към разглеждането на тези изисквания в контекста на настоящото дело.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Настоящото дело</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>INSS и испанското правителство подчертават спомагателния корективен характер на спорното обезщетение. Според тези заинтересовани страни <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0114" ID="QS0114"/>добавката за майчинство<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/> се вписва в по-широката законодателна рамка, която има за цел да компенсира последиците, които оказват върху пенсиите неизгодите, понасяни от жените в хода на професионалния им живот. Описани са няколко мерки, включително мерки за компенсиране на вноските по време на периода, следващ раждането, отпуска по майчинство и родителския отпуск, както и мерки в областта на заетостта, като например гарантиране на по-дълги периоди на отпуск по бащинство. Тези мерки обаче не се прилагат със задна дата и следователно не могат да поправят положението на по-възрастните поколения, които не могат да се възползват от тях. Освен това с оглед на тези мерки испанското правителство изтъква, че необходимостта от запазване на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0115" ID="QS0115"/>добавката за майчинство<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> периодично ще се оценява в бъдеще.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Всички тези елементи трябва да бъдат разгледани от националния съд, за да се прецени дали спорната мярка действително е от спомагателно компенсаторно естество в рамките на по-широкообхватна система, която всъщност цели да компенсира неизгодите, понасяни от жените в хода на професионалната им кариера.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Въпреки това, макар теоретично да е възможно член 157, параграф 4 от ДФЕС да се приложи към настоящия случай, въз основа на представената на Съда информация все пак достигам до заключението, че в настоящия си вид спорното обезщетение във всеки случай не би издържало проверката за пропорционалност, която се изисква съгласно тази разпоредба. Трябва да се съглася с Комисията по този въпрос: спорната мярка не отговаря на принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Първо, от гледна точка на нейната целесъобразност трябва да се отбележи, че спорната мярка не се прилага към независещи от вноски пенсии, за които може да се твърди, че са засегнати в по-голяма степен от неравнопоставеността на половете, като се има предвид, че именно жените от по-възрастните поколения има по-голяма вероятност дори да не натрупат необходимия брой години, за да получават зависещи от вноски пенсии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Второ, както отбелязва Комисията, мярката се прилага само за пенсии, започнали да се изплащат през 2016 г., като по този начин се изключват жените от поколенията, за които има най-голяма вероятност да бъдат засегнати от неравнопоставеността между половете. Според мен този факт създава толкова силно противоречие между (официално посочената) цел на мярката и избраните за нейното осъществяване средства, че тя става неподходяща за постигане на посочената цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>В действителност би могло разумно да се предположи, че подобна мярка на социалната политика, вместо да коригира миналото, по-скоро би довела до закрепване и затвърждаване именно на традиционното разпределение на ролите, докато заявената ѝ цел е коригиране на последиците от него в бъдеще.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Трето, спорната мярка не отговаря на изискването за необходимост. Член 60, параграф 1 от LGSS се основава на изключителния и автоматичен критерий за пола. Той се прилага само към жени и не допуска никакво разглеждане на положението на мъже в сходно положение. Не съществува възможност за прилагане на същата мярка към мъже, които са били засегнати от прекъсване на професионалната си кариера или от намаляване на вноските поради отглеждане на своите деца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011129">29 ноември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Griesmar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑366/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:648">EU:C:2001:648</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По отношение на ролята на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0116" ID="QS0116"/>клаузите за гъвкавост<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>, които позволяват мерки за позитивно действие да се прилагат и към мъже при конкретни обстоятелства, вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19971111">11 ноември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marschall</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑409/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:533">EU:C:1997:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000328">28 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Badeck и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑158/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:163">EU:C:2000:163</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020319">19 март 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lommers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:183">EU:C:2002:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Трябва да се направи и една заключителна забележка: всъщност не се поставят под въпрос нито легитимността на преследваната от националната мярка цел, нито представените от националните органи статистически данни, свидетелстващи за наличието на неравнопоставеност между половете, която представлява структурен проблем. Освен това според мен национални правила в областта на социалното осигуряване, насочени към отстраняване на неравнопоставеността между половете чрез компенсиране, действително биха могли да бъдат основани на член 157, параграф 4 от ДФЕС. В настоящия си вид обаче член 60, параграф 1 от LGSS не отговаря на изискванията нито по отношение на целесъобразността, нито по отношение на необходимостта, така че да бъдат спазени стандартите на принципа на пропорционалност, който трябва да бъде изпълнен, за да може такава мярка да бъде допустима по член 157, параграф 4 от ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Въз основа на тези съображения достигам до заключението, че разглежданата в настоящия случай мярка не е допустима по член 157, параграф 4 от ДФЕС и следователно е несъвместима с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Juzgado de lo Social n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 3 de Gerona (Съд по трудови и социални дела № 3, Херона, Испания) въпрос по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0117" ID="QS0117"/>Член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета <DATE ISO="19781219">19 декември 1978 година</DATE> относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като разглежданата в настоящия случай, която, от една страна, предоставя право на добавка към пенсията на жени, които са майки на две или повече деца и имат право на зависеща от вноски пенсия за трайна неработоспособност след влизането ѝ в сила, но от друга страна, при никакви положения не предвижда каквато и да е възможност за предоставяне на това право на мъже<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>