<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-265/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0265</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:512">EU:C:2020:512</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>29</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>29</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Е. Танчев — Дело C‑265/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Recorded Artists Actors Performers</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Е. Танчев</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200702">2 юли 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑265/19</P><P>Recorded Artists Actors Performers Ltd</P><P>срещу</P><P>Phonographic Performance (Ireland) Ltd,</P><P>Minister for Jobs, Enterprise and Innovation,</P><P>Ирландия,</P><P>Attorney General</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от High Court (Висш съд, Ирландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Разделение на компетенциите между Съюза и неговите държави членки</KEYWORD><KEYWORD>Договор на СОИС за изпълненията и звукозаписите от 1996 г. (WPPT)</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за предоставяне на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>национален режим<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> на изпълнителите</KEYWORD><KEYWORD>Изключения от това задължение в резултат на международни изключения</KEYWORD><KEYWORD>Изключителна компетентност на Съюза или компетентност на държавите членки да определят, въз основа на тези международни изключения, кои изпълнители от трети държави имат право на справедливо възнаграждение</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/115/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 8</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване, отправено от High Court (Висш съд, Ирландия) по настоящото дело, се отнася до тълкуването на член 8 от Директива 2006/115/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (кодифицирана версия) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="376" PAGE.FIRST="28" DATE.PUB="2006">ОВ L 376, 2006 г., стр. 28</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14).</P></NOTE> във връзка с членове 4 и 15 от Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>WPPT<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), приет в Женева на <DATE ISO="19961220">20 декември 1996 г.</DATE> и одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решение от <DATE ISO="20000316">16 март 2000 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="089" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2000">ОВ L 89, 2000 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>WPPT<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>По същество с въпросите си запитващата юрисдикция иска да се установи кои изпълнители (и продуценти) могат да се ползват от правото на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>справедливо възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> по член 8, параграф 2 от Директива 2006/115. Ето защо въпросите попадат в обхвата на тази разпоредба, макар че първият, вторият и третият въпрос са формулирани най-вече с оглед на международните задължения на Съюза и, ако е приложимо, на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали задължението за предоставяне на национален режим, предвидено в член 4 от WPPT, се прилага към член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и — в рамките на втория, третия и четвъртия въпрос — каква е свободата на държавите членки, що се отнася до бенефициерите на правото на еднократно справедливо възнаграждение, залегнало в Директивата, включително когато съгласно WPPT е разрешено въвеждането на изключения и се прилага Римската конвенция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Римската конвенция</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Конвенцията за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации е изготвена в Рим на <DATE ISO="19611026">26 октомври 1961 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Римската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 4 от Римската конвенция предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Всяка договаряща държава предоставя национален режим на артистите-изпълнители, ако е изпълнено някое от следните условия:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>(a)</NO.P><TXT>изпълнението се осъществява в друга договаряща държава;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(b)</NO.P><TXT>изпълнението е включено като съставна част в звукозапис, което се закриля съгласно чл. 5 на тази конвенция;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(c)</NO.P><TXT>изпълнението, което не е записано в звукозапис, е включено в предаване, което се закриля съгласно чл. 6 от тази конвенция<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 5 от същата конвенция:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Всяка договаряща държава предоставя национален режим на продуцентите на звукозаписи, ако е изпълнено някое от следните условия:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>(a)</NO.P><TXT>продуцентът на звукозаписа е гражданин на друга договаряща държава (критерий на гражданството);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(b)</NO.P><TXT>първият запис на звуци е бил направен в друга договаряща държава (критерий на записа);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(c)</NO.P><TXT>звукозаписът е бил публикуван за първи път в друга договаряща държава (критерий на публикуването).</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ако звукозаписът е бил публикуван за първи път в недоговаряща държава, но в рамките на тридесет дни след първото му публикуване е публикуван също и в договаряща държава (едновременно публикуване), той се счита за публикуван за първи път в договарящата държава.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка договаряща държава може чрез депозиране на уведомление при генералния секретар на Организацията на обединените нации да заяви, че няма да прилага критерия на публикуването или критерия на записа. Това уведомление може да бъде депозирано в момента на ратификацията, приемането или присъединяването, както и в който и да е по-късен момент. В последния случай уведомлението влиза в сила шест месеца след депозирането му<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">WPPT</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Както Съюзът, така и всички държави членки са страни по WPPT (както по-специално и Съединените американски щати).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от WPPT предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Разпоредбите на този международен договор не отменят взаимните задължения на договарящите се страни по реда на [Римската конвенция]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, букви а), б), г), д) и ж) от WPPT се прилагат следните определения:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>изпълнители<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> са актьори, певци, музиканти, танцьори и други изпълнители, които участват в представления, пеят, възпроизвеждат, декламират, играят в, рецитират или по друг начин възпроизвеждат литературни или художествени произведения или фолклорни творби;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>фонограма<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> е записът на звука на представление или на друг звук, или на възпроизведен звук със средства, различни от тези на кинематографията или аудиовизията;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>продуцент на фонограма<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> е физическото или юридическото лице, което осъществява, поема инициатива или носи отговорност за първия запис на звука на представлението, друг звук или възпроизведен звук;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>публикуване<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> на запис на произведение или на фонограма е предлагането на копия от записаното представление или фонограма на обществеността със съгласието на собственика на правата, в случай че копията се предлагат на обществеността в необходимите количества;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>представяне пред обществена аудитория<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> на представление или на фонограма означава представянето пред обществена аудитория чрез всякакви други средства, с изключение на разпространение в ефир, на звук от представление или възпроизведен звук, записан под формата на фонограма; за целите на член 15 представяне пред обществена аудитория включва звук или възпроизведен звук, записан под формата на чуваема от обществена аудитория фонограма.<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/></TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 4 от WPPT е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Приложение в рамките на национални юрисдикции<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка от договарящите се страни прилага този международен договор към гражданите на други договарящи се страни съгласно определението по реда на член 3, параграф 2 по начина, по който го прилага към собствените си граждани в частта на изключителните права, предоставени по реда на този международен договор, включително правото на [справедливо] възнаграждение съгласно член 15 на договора.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Задълженията по реда на параграф 1 по-горе не са в сила в степента, в която договарящата се страна се позове на изключенията по реда на член 15, параграф 3 от този договор<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 15 от WPPT:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="015.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Изпълнителите и продуцентите на фонограми притежават право на еднократно [справедливо] възнаграждение за пряко или непряко ползване на фонограми, публикувани с цел разпространение в ефир, въз основа на търговски принципи или за целите на представяне пред обществена аудитория.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="015.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Националните законодателства на договарящите се страни [могат] да съдържат разпоредби във връзка с еднократното [справедливо] възнаграждение, платимо от потребителя на изпълнителя или на продуцента на фонограма, или съвместно на изпълнителя и на продуцента на фонограма. В случай че отношенията между изпълнителя и продуцента на фонограми не подлежат на уреждане по реда на договор или споразумение, договарящите се страни имат право да приемат законодателен акт, уреждащ плащането и разпределението на сумата на еднократното [справедливо] възнаграждение между изпълнителя и продуцента на фонограми.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>В нарочно уведомление до Генералния директор на Световната организация за интелектуални права всяка от договарящите се страни има право да декларира, че ще прилага разпоредбите по реда на параграф 1 единствено по отношение на конкретни случаи на ползване, че ще бъдат наложени други ограничения или че разпоредбите няма да бъдат прилагани.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на този член предоставените на обществена аудитория фонограми посредством жична или безжична технология по начин, позволяващ достъп до такива фонограми във време и на място по избор на отделните членове на обществената аудитория, се счита за [публикуване] с търговски цели<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласуваните изявления във връзка с член 15 предвиждат:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Разпоредбата на член 15 не предоставя изчерпателно решение по въпроса за нивата на правата за разпространение и разпространение пред обществена аудитория, от които изпълнителите и продуцентите на фонограми би следвало да се ползват в ерата на цифровите технологии. Делегациите не успяха да постигнат консенсус по различните предложения за отделните аспекти на изключителните права, които следва да се предоставят в някои случаи, или правата, които се предоставят без възможност за предявяване на допълнителни условия, поради което на въпроса не бе намерено окончателно решение, като работата в тази посока ще продължи в бъдеще.</ALINEA><ALINEA>Разпоредбата на член 15 не съставлява основание за отказ за предоставяне на правата по реда на настоящия [член] на изпълнители на фолклор или продуценти на фонограми на фолклорни изпълнения, в случай че такива фонограми [не] са издадени за търговски цели<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 23, параграф 1 от WPPT гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Разпоредби във връзка с прилагането на правата</ALINEA><PARAG IDENTIFIER="015.004"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>Договарящите се страни се задължават да приемат мерки, гарантиращи прилагането на [настоящия договор] в съответствие със своите правни системи<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2006/115</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Съображения 5, 12, 13 и 16 от тази директива гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>(5)</NO.P><TXT>Творческата и художествената работа на авторите и изпълнителите има нужда от адекватен доход като основа за по-нататъшна творческа и художествена работа, а инвестициите, по-специално необходими за производството на звукозаписи и филми, са твърде големи и рискови. Възможността за осигуряване на този доход и възвръщане на инвестициите може да бъде гарантирана ефективно чрез адекватна правна закрила на съответните носители на права.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><?PAGE NO="5"?><CONSID><NP><NO.P>(12)</NO.P><TXT>Необходимо е да се въведе уредба, чрез която се гарантира, че авторите и изпълнителите получават неотменимо справедливо възнаграждение, като запазват възможността да поверяват управлението на това право на колективни дружества, които ги представляват.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(13)</NO.P><TXT>Справедливото възнаграждение може да се извършва чрез едно или няколко плащания при сключването на договора или след това. То би следвало да отчита значението на приноса на съответните автори и изпълнители за звукозаписа или филма.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(16)</NO.P><TXT>Държавите членки могат да предвидят по-обширна закрила за носителите на права, сродни на авторското право, отколкото изискват разпоредбите, установени в настоящата директива по отношение на излъчването и публичното съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2006/115:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Право на записване</P><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предвиждат за изпълнителите изключително право да разрешават или забраняват записването на техните изпълнения<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно член 8, параграфи 1 и 2 от тази директива, които съвпадат с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 92/100/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19921119">19 ноември 1992 година</DATE> относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="346" PAGE.FIRST="61" DATE.PUB="1992">ОВ L 346, 1992 г., стр. 61</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120).</P></NOTE>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предвиждат за изпълнителите изключително право да разрешават или забраняват излъчването по безжичен път и публичното съобщаване на техните изпълнения, освен ако самото изпълнение вече представлява излъчено изпълнение или е създадено чрез записване.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предвиждат право, чрез което се гарантира, че ползвателят заплаща еднократно справедливо възнаграждение, ако звукозаписът се публикува с търговска цел или ако възпроизвеждането на този звукозапис се използва за излъчване по безжичен път или за какъвто и да е вид публично съобщаване, както и се гарантира, че това възнаграждение се поделя между съответните изпълнители и продуценти на звукозаписи. При липса на съгласие между изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, държавите членки могат да установят условията за поделяне на възнаграждението помежду им<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 11 от Директива 2006/115, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Действие по време<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="011.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага по отношение на всички произведения, обект на авторско право, изпълнения, звукозаписи, предавания и първоначален запис на филми, посочени в нея, които към <DATE ISO="19940701">1 юли 1994 г.</DATE> все още се ползват със закрила според законодателството на държавите членки в областта на авторското право и сродните му права или към тази дата отговарят на критериите за закрила съгласно настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Член 38 от Закона от 2000 г. за авторското право и сродните му права (Закон № 28 от 2000 г., наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>ЗАПСП<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>) предвижда право на лиценз при определени обстоятелства. По-специално в него се предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="038.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA><P>[…] когато съответното лице предлага:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>(a)</NO.P><TXT>да възпроизведе звукозапис пред публика или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(b)</NO.P><TXT>да включи звукозапис в радио- или телевизионно излъчване или в услуга за кабелно разпространение на програма,</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>то има право да направи това, ако:</P><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>(i)</NO.P><TXT>се съгласи да извършва плащания към организация за управление на авторски права за такова възпроизвеждане или включване в радио- или телевизионно излъчване или в услуга за кабелно разпространение на програма и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(ii)</NO.P><TXT>отговаря на изискванията на този член.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="038.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Съответното лице може да се позове на правото да възпроизведе звукозапис пред публика или да включи звукозапис в радио- или телевизионно излъчване или в услуга за кабелно разпространение на програма, когато:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>(a)</NO.P><TXT>уведоми всяка засегната организация за управление на авторски права за намерението си да възпроизведе звукозаписи пред публика или да включи звукозаписи в радио- или телевизионно излъчване или в услуга за кабелно разпространение на програма,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(b)</NO.P><TXT>информира всяка от тези организации за датата, на и от която възнамерява да възпроизведе звукозаписи пред публика или да включи звукозаписи в радио- или телевизионно излъчване или в услуга за кабелно разпространение на програма,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(c)</NO.P><TXT>извършва плащания към посочената организация […]</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Член 184 от ЗАПСП определя обстоятелствата, при които, наред с другото, звукозаписът отговаря на изискванията за защита на авторското право. Той предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="184.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA><P>Литературно, драматично, музикално или художествено произведение, звукозапис, филм, типографскo оформление на публикувано издание или оригинална база данни отговаря на изискванията за защита на авторското право, когато за първи път е предоставено пред публика:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>(а)</NO.P><TXT>на територията на страната или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(b)</NO.P><TXT>в която и да е държава, територия, щат или област, за които се отнася съответната разпоредба на настоящата част.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="7"?><PARAG IDENTIFIER="184.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>За целите на този член за законно предоставяне на разположение на публиката на произведение в една държава, територия, щат или област се счита първото законно предоставяне на разположение на произведението, дори когато в същото време произведението е законно предоставено на разположение на публиката на друго място; за тази цел законното предоставяне на разположение на публиката на произведение на друго място в рамките на предходните 30 дни се счита за едновременно<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Член 288 от ЗАПСП гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>За целите на разпоредбите на тази част и част IV дадено изпълнение отговаря на критериите, ако е направено от физическо лице, което отговаря на критериите, или от лице, което отговаря на критериите, или се състои в отговаряща на критериите държава, територия, щат или област, в съответствие с настоящата глава<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Член 287 от този закон гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>По смисъла на тази част и на част IV:</P><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>отговаряща на критериите държава<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> е:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>(a)</NO.P><TXT>Ирландия,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(b)</NO.P><TXT>друга държава — членка на [Европейското икономическо пространство (ЕИП)], или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(c)</NO.P><TXT>доколкото е предвидено в наредба съгласно член 289, посочена съгласно този член държава;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>отговарящо на критериите физическо лице<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> е гражданин или поданик на отговаряща на критериите държава или физическо лице, което има местожителство или обичайно пребиваване в отговаряща на критериите държава, и</P><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>отговарящо на критериите лице<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> е ирландски гражданин или лице, което има местожителство в тази държава или обичайно пребиваване в нея<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Съгласно член 289, параграф 1 от Закона за АПСП:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Правителството може с наредба да определи за отговаряща на критериите държава, която се ползва от закрила по тази част и част IV, всяка държава, територия, щат или област, по отношение на които правителството е убедено, че е въведена или ще бъде въведена разпоредба съгласно неговото законодателство, осигуряваща адекватна защита на ирландските изпълнения<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата в основата на спора по главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Спорът по главното производство се отнася до събирането и разпределението на лицензионни такси, дължими за публичното възпроизвеждане на музикални записи или излъчването на музикални записи. Съгласно националното законодателство собственикът на бар, нощен клуб или всяко друго обществено място, който желае да възпроизвежда музикални записи, е длъжен да заплати лицензионна такса за това използване. По същия начин, ако дадено лице желае да включи звукозапис в радио- или телевизионно излъчване или в услуга за кабелно разпространение на програма, то също трябва да заплати лицензионна такса за това<?PAGE NO="8"?> включване. Изложеното задължение е уредено подробно във вътрешното право в ЗАПСП. Законодателството предвижда, че ползвателят ще заплати еднократна лицензионна такса на организация за управление на авторски права, която представлява продуцента на звукозаписа, но след това така събраната сума ще бъде поделена между продуцента и изпълнителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Ищецът в главното производство — Recorded Artists Actors Performers Ltd (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>RAAP<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>) — е ирландска организация за колективно управление, която управлява правата на някои изпълнители. Първият ответник, Phonographic Performance (Ireland) Ltd (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>PPI<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>), е ирландска организация за колективно управление, която представлява правата на продуцентите на звукозаписи върху звукозаписите или фонограмите в Ирландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>RAAP и PPI сключват договор, който определя как се събират и разпределят лицензионните такси за публичното възпроизвеждане на звукозаписи (барове и други обществени места) в Ирландия от ползватели в Ирландия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>От преписката е видно, че са образувани две производства, свързани със спора. Другото производство се отнася до законоустановените функции на организациите, които представляват съответно продуцентите и изпълнителите, по-специално до това коя организация отговаря за изчисляването на лицензионните такси, дължими на отделните изпълнители. RAAP твърди, че това е негова задача в качеството му на организацията за колективно управление, представляваща изпълнителите. Ако това е така, PPI ще е длъжно еднократно да заплати фиксирана сума на RAAP, а след това RAAP ще разпредели тази сума между отделните изпълнители след приспадане на административните разходи. Съществува и друг въпрос — дали RAAP има право да събира такси от името на <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> изпълнители от определен клас или само от името на изпълнителите, които действително са му прехвърлили това право. Това производство не е предмет на акта за преюдициално запитване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>В основата на спора между RAAP и PPI е фактът, че ЗАПСП използва различни критерии за квалифициране съответно като продуценти и изпълнители, при което някои изпълнители от определени държави (по-специално Съединените американски щати) се изключват от обхвата на правото на справедливо възнаграждение. Изглежда, това дава възможност на PPI да поддържа, че не съществува правно задължение за плащане на тези конкретни изпълнители, поради което PPI би имало право да задържи събраните по силата на договора такси, които съответстват на дела на тези изпълнители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Според RAAP лицензионните такси, съгласно които се дължи заплащане по ЗАПСП — с който се транспонира Директива 92/100, като тя е кодифицирана и заменена с Директивата (Директива 2006/115) — трябва да бъдат поделени между продуцента и изпълнителя в съответствие с член 8, параграф 2 от Директивата и с международните споразумения, на които се позовава тази директива. Гражданството и местопребиваването на изпълнителя били ирелевантни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>По мнение на PPI пък изпълнителите, които не са нито граждани на ЕИП, нито пребивават в ЕИП и чиито изпълнения не произтичат от извършен в ЕИП звукозапис, не отговарят на изискванията да получат част от възнаграждението, когато тези изпълнения се възпроизвеждат в Ирландия. В противен случай заплащането на тези изпълнители щяло да наруши възприетия от Ирландия подход на международна реципрочност, съдържащ се в ЗАПСП. По-специално, ако се следва позицията на RAAP, изпълнителите от Съединените щати щели да получават възнаграждение в Ирландия, въпреки че ирландските изпълнители не получават справедливо възнаграждение в Съединените щати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>RAAP предявява иск срещу PPI пред запитващата юрисдикция, която посочва, че съчетаното тълкуване на членове 38, 184, 208, 287 и 288 от ЗАПСП — освен ако не бъде приета наредба на основание член 289 от този закон (quod non към настоящия момент) — не позволява на изпълнителите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>от държави извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> да получат своя дял от събраните съгласно посочения по-горе закон такси, така че често продуцентите (включително установените извън ЕИП) се ползват от тези такси в пълния им размер.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В случай на звукозапис с участието на продуценти от Съединените щати и изпълнители от Съединените щати продуцентът би получил пълния размер на лицензионните такси, дължими от ползвателите в Ирландия. Това е така, защото съдържащите се в ЗАПСП критерии за допустимост за плащане са по-гъвкави за продуцентите, отколкото за изпълнителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Ето защо подобна правна уредба изглежда несъвместима с член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, доколкото той изисква поделяне на справедливото възнаграждение между продуцентите и изпълнителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Оттук следва, че решаването на спора в главното производство в частност зависи от това дали Ирландия може — без да наруши Директива 2006/115 (и Директива 92/100 преди това) — да приема законодателни актове в смисъл, че сред обхванатите от тази директива <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>изпълнители<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> на нейна територия не се включват изпълнители <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>от държави извън ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, каквито са изпълнителите от Съединените щати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Предвид високите залози на предявения иск, Ирландия, главният ѝ прокурор и министърът на заетостта, предприятията и иновациите решават да участват в главното производство като втори, трети и четвърти ответник. Пълното решение е представено в приложението към акта за преюдициално запитване, като позволява по-добре да се разберат въпросите, залегнали в основата на акта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция фактът, че националното законодателство третира лицата, които са с местожителство или пребивават в ЕИП, по същия начин като ирландските граждани, означава, че законодателството не нарушава общия принцип на недопускане на дискриминация съгласно правото на Съюза. Това законодателство обаче трябва да е съвместимо не само с този общ принцип, но и с член 8, параграф 2 от Директива 2006/115. Съгласно тази разпоредба всяка държава членка трябва да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>гарантира, че ползвателят заплаща еднократно справедливо възнаграждение, ако звукозаписът се публикува с търговска цел или ако възпроизвеждането на този звукозапис се използва за излъчване по безжичен път или за какъвто и да е вид публично съобщаване, както и се гарантира, че това възнаграждение се поделя между съответните изпълнители и продуценти на звукозаписи<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че не е ясно доколко трябва да се изхожда от разпоредбите на WPPT (по която Ирландия и Съюзът са страни) и от Римската конвенция (по която Ирландия е страна) при тълкуването на член 8 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>По-специално трябва да се определи дали <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>националният режим<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, съдържащ се във всеки от тези договори, следва да играе роля при тълкуването на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Като се има предвид, от една страна, че за разлика от някои други понятия, съдържащи се в Римската конвенция и в WPPT, понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>национален режим<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> не е изрично възпроизведено в Директива 2006/115, но от друга — поради сключването на WPPT от Съюза — това понятие е част от правото на Съюза, в крайна сметка не е ясно какъв е обхватът на това понятие за тълкуването на правото на Съюза в областта на авторското право и сродните му права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска от Съда да даде насоки и дали това асиметрично третиране на продуцентите и изпълнителите е легитимен отговор на изключение по член 15, параграф 3 от Директива WPPT (в частност изключението, въведено от Съединените американски щати).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>При тези условия High Court (Висш съд, Ирландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>1.</NO.P><TXT>Задължението на националния съд да тълкува Директива 2006/115 […] в светлината на целта на Римската конвенция и/или на Договора на СОИС ограничено ли е до понятия, които са изрично посочени в [тази] директива, или при условията на евентуалност обхваща и понятия, които съществуват само в двете международни споразумения? По-специално до каква степен член 8 от [тази] директива трябва да се тълкува в светлината на изискването за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>приложение в рамките на национални юрисдикции<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> съгласно член 4 от Договора на СОИС?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Има ли дадена държава членка право на преценка да определи критерии за изпълнители като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>съответните изпълнители<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> съгласно член 8 от [горепосочената] директива? По-специално може ли дадена държава членка да ограничи правото на дял на справедливо възнаграждение до обстоятелства, при които: i) изпълнението се извършва в държава от Европейското икономическо пространство (ЕИП) или ii) изпълнителите са с местожителство или пребивават в държава от ЕИП?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>С какво право на преценка разполага дадена държава членка в отговор на изключение, въведено от друга договаряща се страна съгласно член 15, параграф 3 от Договора на СОИС? По-специално необходимо ли е държавата членка да отрази точно условията на изключението, въведено от другата договаряща се страна? Договарящата се страна длъжна ли е да не прилага правилото за 30 дни, предвидено в член 5 от Римската конвенция, доколкото то може да доведе до това продуцент от страната, въвела изключение, да получи възнаграждение по член 15, параграф 1, а изпълнителите на същия запис да не получат възнаграждение? При условията на евентуалност, има ли право отговарящата страна да предостави на гражданите на страната, която се позовава на изключение, по-широки права, отколкото им е предоставила самата позоваваща се на изключението страна, т.е. може ли отговарящата страна да предостави права, които не са реципрочни на тези, предоставени от страната, която се позовава на изключението?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Допустимо ли е при каквито и да е обстоятелства правото на справедливо възнаграждение да бъде ограничено до <HT TYPE="ITALIC">продуцентите</HT> на звукозаписи, т.е. да се отрече правото на <HT TYPE="ITALIC">изпълнителите</HT>, чиито изпълнения са били записани в този звукозапис?<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>RAAP, PPI, Ирландия и Европейската комисия представят писмени становища пред Съда. Всички страни са изслушани в съдебното заседание на <DATE ISO="20200204">4 февруари 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Резюме на доводите на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>RAAP поддържа, че задължението на националния съд да тълкува Директива 2006/115 в светлината на целта на Римската конвенция и/или на WPPT включва задължение тази директива да се тълкува в смисъл, че установява съвкупност от правила, съвместими със съдържащите се в тези актове задължения. Следователно член 8 от посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че разширява правата, предвидени в член 8, параграф 2 от нея, така че да се и обхванат лицата, които имат право да се ползват от националния режим във връзка с тези права по силата на член 4 от WPPT.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Освен това трябва да се отчете Римската конвенция, въпреки че Съюзът не е договаряща страна по нея. В допълнение, тази конвенция изпълнява важна роля при създаването на Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Взаимодействието между членове 4 и 5 от Римската конвенция, от една страна, и членове 3 и 4 от WPPT, от друга, е такова, че договарящите страни по WPPT трябва да включат в обхвата на ползването от национален режим и изпълнителите, що се отнася до изпълнения, включени в звукозапис, който отговаря на критериите за национален режим съгласно Римската конвенция. В обхвата на това ползване трябва да се включи всеки изпълнител на такова изпълнение, дори когато изпълнителят не е гражданин на държава, която е договаряща страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>PPI по същество поддържа, че Директива 2006/115 е необходимо, доколкото е възможно, да се тълкува съгласувано с WPPT, а не по начин, който противоречи на задълженията на Съюза или на държавите членки по WPPT или по Римската конвенция. Когато в текста на Директивата се използват понятия, изведени от Римската конвенция или от WPPT, при тълкуването на тези изрази, съдържащи се в текста на Директивата, следвало да се вземе предвид тази конвенция или WPPT (според случая). Ето защо член 8, параграф 2 нямало как да се тълкува в смисъл, че включва задължението за национален режим, предвидено в член 4 от WPPT, понеже Директивата нямала за предмет приемането на мярка, за да се изпълни това изискване на WPPT.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>При тълкуването на Римската конвенция и на WPPT Ирландия приема, че член 3, параграф 2 от WPPT включва във WPPT понятието за национален режим, предвидено в членове 4 и 5 от Римската конвенция: понятието за национален режим, съгласно което договарящите държави следва да предоставят национален режим винаги, когато включено в звукозапис изпълнение бъде публикувано за първи път (или в срок от 30 дни) в друга договаряща държава. Тези правила произтичали от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>критерия за публикуване<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> и от понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>едновременно публикуване<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, предвидени в Римската конвенция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Като значим елемент за държава, която прилага дуалистичен подход към международното право, обаче за Ирландия е важно да се гарантира, че единствено влязлото в сила по надлежния ред ирландско право или право на Съюза пораждат права и задължения в правните системи на Ирландия и на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Ирландия по същество поддържа, че член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 не трябва да се тълкува в светлината на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>национален режим<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, съдържащо се в WPPT и Римската конвенция. Тази директива не се отнасяла до положението на изпълнителите, чиито изпълнения са включени в звукозапис, публикуван за първи път в трета държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Комисията по същество изтъква, че както от текста, структурата и целта на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, така и от задължението тази директива да се тълкува в съответствие със сключените от Съюза международни споразумения следва, че сред съответните изпълнители по принцип се включват изпълнителите от всички договарящи страни по WPPT, независимо дали пребивават в ЕИП или извън него.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи как следва да се тълкува Директива 2006/115, след като някои понятия, изрично посочени в международните споразумения в областта на авторското право и сродните му права, като например залегналото в член 4 от WPPT задължение за предоставяне на национален режим, <HT TYPE="ITALIC">не се съдържат в Директивата</HT>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>От една страна, значимостта на задължението за предоставяне на национален режим е видна още от факта, че то винаги е било в центъра на всяко многостранно споразумение за закрила на правата върху интелектуалната собственост и е едно от основните предимства за договарящите страни в резултат от присъединяването към съответното споразумение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><HT TYPE="ITALIC">Reinbothe</HT>, J., et S., Von Lewinski. The WIPO Treaties on Copyright: A Commentary on the WCT, the WPPT, and the BTAP. Oxford University Press, Oxford, 2015, p. 296, като този труд представя и добър преглед на историческия контекст, както и коментар на WPPT.</P></NOTE>. От друга страна, следва да се отчита, че от икономическа гледна точка правото на възнаграждение (съгласно член 8 от Директива 2006/115 или съгласно член 15 от WPPT) е сред най-важните права на изпълнителите и продуцентите на звукозаписи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>RAAP и Комисията изтъкват, че по принцип сред изпълнителите, до които се отнася признатото от правото на Съюза право на справедливо възнаграждение, са и изпълнителите от трети държави, чиято музика се излъчва в Съюза. Според тях това следва от общите понятия, използвани от законодателя на Съюза (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>изпълнителите<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>), и от целите на Директива 2006/115 (високо равнище на закрила), но по-специално се твърди, че това следва от задължението вторичното право на Съюза да се тълкува в съответствие със сключените от Съюза международни споразумения като WPPT, член 4, параграф 1 във връзка с член 15, параграф 1 от който задължава договарящите страни (ЕС и неговите държави членки) да предоставят <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>национален режим<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> по отношение на справедливото възнаграждение, дължимо на изпълнителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Стигам до извода, че тази линия на разсъждение е правилна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>От анализа на текста на Директива 2006/115 става ясно, че гражданите на трети държави не са изключени от приложното поле на тази директива, и нещо повече, че това е напълно съгласувано със задълженията на Съюза в контекста на WPPT, както и с Хартата на основните права на Европейския съюз. Може да се каже, че от гледна точка на основните права и държавите членки, и Съюзът трябва да гарантират, че в Съюза всеки изпълнител и продуцент получава справедливо възнаграждение за публичното съобщаване на неговото изпълнение, независимо дали съществува въведено от трета държава изключение, в резултат от което изпълнителите и продуцентите от ЕИП не получават такова възнаграждение на територията на въпросната трета държава. Основните права са универсални, а в настоящия случай става въпрос за правото на собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Тезата на PPI и на Ирландия е равнозначна да се твърди, че тъй като не всяко отделно правило се съдържа в достиженията на правото на Съюза, държавите членки имат пълна свобода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Достатъчно е да се посочи, че Съдът вече е отхвърлил подобен довод по дело относно сродните права, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑114/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2151">EU:C:2014:2151</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 70), както и становище 3/15 на Съда (Маракешки договор относно достъпа до публикувани произведения) (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:114">EU:C:2017:114</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>На първо място е нужно да се провери дали член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в светлината на изискването за предоставяне на национален режим на изпълнителите от трети държави, съдържащо се в член 4, параграф 1 от WPPT. За целта трябва да се определи дали за това изискване следва да се счита, че то остава задължение на държавите членки в качеството им на договарящи страни по това смесено споразумение, или по-скоро става дума за задължение, което Съюзът трябва да поеме в качеството си на договаряща страна по същото споразумение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Съдът вече е разгледал член 8 от Директива 2006/115 от гледна точка на международните задължения на Съюза в решения SCF Consorzio Fonografici<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>SCF Consorzio Fonografici</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. в този контекст <HT TYPE="ITALIC">Malenovsky</HT>, J. La contribution de la Cour de justice à l’harmonisation du droit d’auteur dans l’Union européenne. — ERA Forum (2012), 13, p. 411.</P></NOTE>, PPL Ireland<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Phonographic Performance (Ireland)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:141">EU:C:2012:141</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Verwertungsgesellschaft Rundfunk<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE> <NO.CASE>C‑641/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:131">EU:C:2017:131</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Тази съдебна практика се отнася до връзката между Директивата и различните международни споразумения и също така тълкува някои понятия, съдържащи се в текста на член 8 от нея, с оглед на международните задължения на Съюза съгласно тези споразумения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>По-специално в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF Consorzio Fonografici</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът разглежда връзката между Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>Споразумението ТРИПС<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>), WPPT и Римската конвенция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Съдът припомня, че в съответствие с член 216, параграф 2 ДФЕС <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>[с]ключените от Съюза споразумения обвързват институциите на Съюза и държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>. Такъв е случаят с WPPT, по който впрочем Съюзът е договаряща страна, и този договор е неразделна част от правния ред на Съюза. Ето защо този договор е обвързващ за институциите на Съюза и държавите членки. Колкото до Римската конвенция, нейните разпоредби не са част от правния ред на Съюза (Съюзът не е договаряща страна по нея и не може да се счита за встъпил в ролята на неговите държави членки по отношение на прилагането ѝ, дори и само защото не всички те са страни по тази конвенция: Малта не е договаряща страна).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Що се отнася до WPPT, в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът също така приема, че съгласно член 23, параграф 1 от WPPT договарящите се страни се задължават да приемат мерки в съответствие със своята правна система, гарантиращи неговото прилагане. Оттук следва, че прилагането на разпоредбите на WPPT от гледна точка на тяхното изпълнение или действие зависи от издаването на последващи актове. Ето защо тези разпоредби нямат непосредствено действие в правото на Съюза и не могат да създадат за частноправните субекти права, на които те да се позовават пряко пред съда по силата на това право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Независимо от това, в споменатото решение Съдът също така приема, че с оглед на съображение 10 от Директива 92/100, тъй като Директивата цели да хармонизира някои аспекти на авторското право и на сродните му права в областта на интелектуалната собственост, при спазване на съответните международни актове, по-специално като Споразумението ТРИПС, WPPT и Римската конвенция, <HT TYPE="ITALIC">с нея се установява съвкупност от норми, съвместими с нормите в тези актове</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Всъщност препоръчваният от мен подход в настоящото заключение, изглежда, е единственият, който е съгласуван с член 216, параграф 2 ДФЕС и с постоянната съдебна практика, съгласно която актовете на вторичното право на Съюза трябва да се тълкуват, в максимално възможната степен, в съответствие със задълженията на Съюза, произтичащи от международното право, по-специално когато техните разпоредби целят именно да се приведе в действие сключено от Съюза международно споразумение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980714">14 юли 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bettati</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑341/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:353">EU:C:1998:353</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061207">7 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>SGAE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑306/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:764">EU:C:2006:764</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Пълният обхват на задължението за съгласувано тълкуване в случай на <HT TYPE="ITALIC">присъединяване</HT> на Съюза към съответното международно споразумение се демонстрира от решение Hermes<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980616">16 юни 1998 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑53/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:292">EU:C:1998:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в което Съдът приема, че не само актовете на Съюза, с които трябва да бъдат изпълнени международните задължения на Съюза, трябва да се тълкуват с оглед на тези задължения, но и националните норми, с които се привежда в действие съответният акт на Съюза, трябва отделно да са съобразени с изискванията на международните споразумения, по които Съюзът е страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Освен това и WPPT, и Директива 2006/115 се отнасят до правото на получаване на справедливо възнаграждение в съответната област.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че Директива 92/100 е предшественик на Директива 2006/115. Задачата и целта на предишната директива е била да се въведе първият градивен елемент от вътрешен пазар на авторското право и сродните му права. Намерението на законодателя на Съюза, потвърдено с измененото предложение за тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Предложение от <DATE ISO="19920430">30 април 1992 г.</DATE> (COM(92) 159 окончателен, стр. 12).</P></NOTE>, е било да се следват до голяма степен разпоредбите на Римската конвенция, за да се постигне единна минимална защита в Съюза. Той обаче се е погрижил да направи това при спазване на международните конвенции, по които държавите членки са страни. Съществувалата по това време Европейската общност не е била страна по нито една конвенция относно правото върху интелектуална собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Съображение 10 от Директива 92/100 (което съвпада със съображение 7 от Директива 2006/115) гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>[…] законодателството на държавите членки следва да бъде сближено, така че да не противоречи на международните конвенции, върху които се основават законите за авторското право и сродните му права в много от държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Няколко елемента надхвърлят обхвата на Римската конвенция. На изпълнителите е предоставено изключително право (да разрешават или забраняват) записване на техните изпълнения (член 7), както и изключително право на излъчване по безжичен път и публично съобщаване на техните изпълнения, с изключение на случаите, когато те са създадени чрез записване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Член 8 от Директива 92/100 е добавен от Европейския парламент и е приет от Комисията в нейното изменено предложение като допълнение към въвеждането на друго място в Директивата (член 7) на изключителното право на изпълнителите да разрешават или забраняват възпроизвеждането на тяхното изпълнение на звукозапис. Намерението е било да се позволи на изпълнителите да поделят наравно с продуцентите всяко последващо използване на звукозаписите от трети лица, т.е. това, което понякога се описва като вторична употреба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>След приемането на WPPT Директива 2001/29/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="167" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2001">ОВ L 167, 2001 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>Директива 2001/29<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>).</P></NOTE> се превръща в инструмента за изпълнение на новите задължения, предвидени в WPPT и Договора на СОИС за авторското право (вж. съображение 15 от тази директива).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Както правилно изтъква Комисията, това не променя факта, че законодателят на Съюза не е предприел никакво ново конкретно действие за въвеждане на член 15, параграфи 1 и 2 от WPPT.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Считам, че това при всички случаи не е необходимо, понеже член 8, параграф 2 от Директива 92/100, която предхожда приемането от Съюза на WPPT, отговаря конкретно на член 15 от WPPT и го привежда в действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Съответно законодателят на Съюза очевидно е отчел, че с член 8 от Директива 92/100 е изпълнил задължението си по член 23, параграф 1 от WPPT за въвеждане на правото на справедливо възнаграждение, предвидено в член 15, параграфи 1 и 2 от WPPT.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>От изложените по-горе съображения следва, че член 8, параграф 2 от Директива 92/100 (и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115) трябва да се тълкува в съответствие с WPPT.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Важно е да се подчертае, че при ратифицирането на WPPT Съюзът не е въвел никакви изключения във връзка с този договор и че остава обвързан от задължението да предоставя национален режим и да прилага Директива 2006/115 без ограничения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>От съдебната практика следва, че понятията, съдържащи се в Директива 2006/115, трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на понятията в WPPT<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>В тази насока вж. решение SCF, т. 52 и сл. За критика на тази съдебна практика вж. <HT TYPE="ITALIC">Simon</HT>, D. Effets des accords internationaux dans l’ordre juridique de l’Union. — Europe, No. 5, 05.2012.</P></NOTE>, и то по съвместим с тези актове начин, като същевременно се отчитат контекстът, в който са използвани въпросните понятия, и целта на тези разпоредби. При тълкуването на Директивата трябва да се отчита член 4 от WPPT. Това означава, че държавите членки трябва да прилагат Директивата по начин, който е съвместим с изискването за предоставяне на национален режим, предвидено в WPPT.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Комисията правилно поддържа, че Директива 2006/115 се прилага към действия, извършени на територията на Съюза, и че подобно на повечето актове, приети в областта на достиженията на авторското право, Комисията определя нейното приложно поле ratione materiae, а не ratione personae<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>За различен подход вж. Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010927">27 септември 2001 година</DATE> относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="272" PAGE.LAST="36" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="2001">ОВ L 272, 2001 г., стр. 32—36</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 240).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>По-нататък ще се върна към обхвата на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 в отговора, даден на втория, третия и четвъртия въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Закрилата се предоставя на носителите на права, чиито произведения или други обекти като изпълнения, звукозаписи или предавания отговарят на предвидената в Директива 2006/115 закрила ratione materiae. Това използване от трето лице по смисъла на член 8, параграф 2 задейства закрилата, предоставена от Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Въпросните разпоредби просто изискват ползвателят да е задействал правото на възнаграждение чрез възпроизвеждането на звукозаписа в Съюза. В този смисъл изпълнението се извършва в Съюза/ЕИП независимо от гражданството или местопребиваването на изпълнителя или на продуцента на записа, или мястото, където е извършен първоначалният запис.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Също като Комисията считам, че текстът на Директива 2006/115 не оставя никакво място за съмнение, а прилагането без ограничения на член 8, параграф 2 спрямо бенефициерите от други договарящи страни е в съзвучие не само със задължението за предоставяне на национален режим, но и със <HT TYPE="ITALIC">задачата и</HT> <HT TYPE="ITALIC">целта на Директивата</HT>, а именно единно и високо равнище на закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Целта за хармонизиране съгласно членове 114 ДФЕС, 56 ДФЕС и 62 ДФЕС.</P></NOTE> и гладко функциониране на вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Следователно Ирландия, както всяка държава членка, няма (и никога не е имала) свобода да прилага свои собствени критерии за определяне кои изпълнители са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>съответните изпълнители<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> съгласно член 8 от Директива 2006/115, тъй като този въпрос се урежда единствено от Директивата като въпрос от правото на Съюза с оглед на задълженията на Съюза по WPPT.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Ето защо Комисията правилно поддържа, че от гледна точка на нейния материален обхват и приложимост към всички действия, извършени в рамките на Съюза, Директива 2006/115 е в съответствие с произтичащото от международни актове задължение на Съюза да предоставя национален режим. Това не изисква специално позоваване на понятието за национален режим в случай на предоставяне на национален режим, за да бъде Директивата съвместима с член 4 от WPPT. Следователно задължението за тълкуване на член 8, параграф 2 от Директивата в светлината на член 4 от WPPT не се засяга от факта, че националният режим не е изрично посочен в Директивата. По дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>SENA</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑245/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:543">EU:C:2002:543</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, генералният адвокат Tizzano стига до извода, че правилата за националния режим, съдържащи се в Римската конвенция, са неразделна част от правото на Съюза; следва да се отбележи, че това заключение предхожда официалното ратифициране на WPPT от Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>В този смисъл вж. и Sterling on World Copyright Law, 4. ed., Sweet &amp; Maxwell Thomson Reuters, §28B.07.</P></NOTE>. В действителност член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 отговаря на член 15 от WPPT.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Важно е да се отбележи, че за да изпълни задълженията си по WPPT (вж. декларацията на Европейската общност в член 26 от WPPT), Съюзът трябва (да е в състояние) да гарантира, че неговите държави членки спазват изискването за национален режим. Това е един от начините да се гарантира спазването на националния режим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>В този смисъл съм съгласен с довода, изложен в акта за преюдициално запитване (т. 37), че може да се препрати към член 23, параграф 1 от WPPT, който предвижда, че договарящите страни се задължават да приемат мерки, гарантиращи прилагането на този договор в съответствие със своите правни системи. Така Европейският съюз като договаряща се страна е обвързан от това задължение, и един от начините, по които Съюзът изпълнява това задължение, е чрез член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>От изложеното по-горе следва, че не може да се приеме доводът на PPI, че при липсата на специална разпоредба в тази директива държавите членки са свободни да вземат решения относно предоставянето на национален режим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в светлината на изискванията на WPPT, по който Съюзът е страна, и е съгласуван със задължението на Съюза да предоставя национален режим, както се изисква съгласно член 4 от WPPT, без да е необходима специална разпоредба за тази цел.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Резюме на доводите на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>RAAP твърди, че държавата членка няма свобода да определи критерии за изпълнители като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>съответните изпълнители<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, доколкото тези критерии противоречат на задълженията на държавата членка по Римската конвенция и/или по WPPT.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>PPI по същество поддържа, че след като по член 8, параграф 2 не се приемат никакви мерки за изпълнение на изискването за национален режим, съдържащо се в член 4 от WPPT, ако въпросното изпълнение не се е състояло в ЕИП и не е осъществено от гражданин на ЕИП или от лице, което е с местожителство или пребивава в ЕИП, държавите членки запазват пълна свобода да определят критериите за установяване на бенефициерите на правото по член 8, параграф 2, като те, естествено, трябва да са в съответствие със собствените задължения на държавата членка по международни договори. При това положение задължението на дадена държава членка по член 8, параграф 2 от Директивата не било нарушено, ако правото на дял от плащането на справедливо възнаграждение се ограничи до случаите, когато записът, използван за излъчване по безжичен път или публично съобщаване в съответната държава членка, е i) от изпълнение, осъществено в държава от ЕИП, или ii) е предоставен от изпълнител, който е гражданин на държава от ЕИП или е с местожителство или пребивава в държава от ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Ирландия изтъква, че при прилагането на Директива 2006/115 държавите членки като Ирландия разполагат с обичайната нормотворческа свобода по отношение на формата и средствата, след като целите на Директивата бъдат транспонирани в националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Във всеки случай Ирландия по същество поддържа, че няма задължение, съгласно което тя да трябва да предвиди справедливо възнаграждение винаги когато за даден продуцент на запис възникне право на възнаграждение съгласно правилото за първо публикуване и правилото за 30 дни, предвидени в Римската конвенция и въведени в WPPT с член 4 от WPPT. Нито един от двата акта нямал директен ефект и Директивата не съдържала никакъв текст, с който такива понятия да могат да бъдат свързани, поради което те не се основавали на нищо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Комисията по същество твърди, че на втория въпрос следва да се отговори в смисъл, че държавата членка няма свободата да определи критериите за преценка кои изпълнители са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>съответни изпълнители<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> съгласно член 8 от Директивата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали държавите членки имат свободата да прилагат свои собствени критерии към понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>съответни изпълнители<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, като се основават на международните споразумения в областта на авторското право и сродните му права, по които са страна, като например Римската конвенция и WPPT, включително в случаи, когато изпълнението се осъществява в ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>За мен отговорът на този въпрос следва от отговора на първия въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Считам, че тъй като в този въпрос не се посочва изрично никакво международно задължение, на него следва да се отговори единствено от гледна точка на Директива 2006/115, в светлината на международните задължения на Съюза. Въпросът за свободата съгласно международните конвенции ще бъде разгледан в рамките на третия въпрос и, както ще видим, държавите членки нямат такава свобода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>В случая на член 8, параграф 2 от същата директива закрила се предоставя и на изпълнителите, и на продуцентите, ако са изпълнени две условия, а именно: i) изпълнението е записано под формата на звукозапис, който се <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>публикува с търговска цел<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, и ii) този звукозапис се използва от ползвател чрез някое от действията, водещи до задействане на правото — публично съобщаване или излъчване по безжичен път.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>При липсата на определение и изобщо на препращане към правото на държавите членки съдържащото се в член 8, параграф 2 понятие за звукозапис, който се <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>публикува с търговска цел<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, следва да се разбира като самостоятелно понятие на правото на Съюза. Неговото съдържание може да се определи от задачата и целта на тази разпоредба: тъй като член 8, параграф 2 служи, за да приведе в действие член 15 от WPPT, на първо място би следвало да се прибегне до релевантното определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>публикуване<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, съдържащо се в член 2, буква д) от WPPT: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>публикуване<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> на запис на произведение или на фонограма е предлагането на копия от записаното представление или фонограма на обществеността със съгласието на собственика на правата, в случай че копията се предлагат на обществеността в необходимите количества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>В WPPT се установява, че изпълненията, които са записани под формата на звукозапис, трябва да се ползват от национален режим във всички случаи, в които звукозаписът отговаря на критериите за осигуряване на закрила. Макар договарящите субекти по Римската конвенция и WPPT да разполагат с известна свобода на преценка по отношение на аспектите на техните задължения за предоставяне на национален режим, става въпрос за ясно задължение без никаква възможност за дерогиране. RAAP изтъква, че критериите за упражняване на правото не бива да подкопават гаранцията за възнаграждение и за двете групи носители на права, както и ефективното и съдържателно право и за двете групи носители на права, което трябва да се предостави с член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Както правилно отбелязва Комисията, в определението за публикуване, съдържащо се в член 2, буква д) от WPPT, не се говори нито за мястото на публикуване, нито за <HT TYPE="ITALIC">първото</HT> (курсивът е мой) публикуване. Вместо това то се отнася единствено до предлагането на запис на обществеността със съгласието на собственика на правата. Предлагането на звукозапис, който включва записано изпълнение, трябва да е действие, което се извършва в рамките на Съюза. Освен това и то трябва да е с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>търговска цел<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, което при липсата на определение трябва да се разбира в смисъл, че такъв звукозапис се предлага на обществеността като цяло и е достъпен на пазара за използване със съгласието на собственика на правата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Нищо в текста на член 8, параграф 2 във връзка с член 15 от WPPT обаче не дава основание да се направи извод, че записаното в звукозаписа конкретно изпълнение трябва <HT TYPE="ITALIC">да е изпълнено или записано за първи път</HT> (курсивът е мой) в Съюза, за да се ползва от правото на справедливо възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>По-специално държава членка не може да ограничи правото на дял от справедливото възнаграждение до случаите, когато изпълнението се извършва в държава от ЕИП, независимо дали изпълнителите са с местожителство или пребивават в държава от ЕИП. Всъщност в Директива 2006/115 няма изрично препращане към правото на държавите членки в тази насока.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Както бе изяснено в точка 97 от настоящото заключение, понятието за звукозапис, който се <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>публикува с търговска цел<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> съгласно член 8, параграф 2, следва да се разбира като самостоятелно понятие на правото на Съюза. Въпросните разпоредби просто изискват ползвателят да е задействал правото на възнаграждение чрез възпроизвеждането на звукозаписа в Съюза. В този смисъл изпълнението се извършва в Съюза/ЕИП независимо от гражданството или местопребиваването на изпълнителя или на продуцента на записа, или мястото, където е извършен първоначалният запис.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Член 8, параграф 2 се прилага по отношение на вторичната употреба на звукозапис, пряка или косвена, която се извършва на територията на Съюза/ЕИП. Разглеждан в светлината на член 2, буква а), в който се говори за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>изпълнител<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> по принцип, както и на член 15 от WPPT, член 8, параграф 2 се задейства от всеки ползвател, който представя пред обществена аудитория звук или възпроизведен звук, записан под формата на чуваема от обществена аудитория фонограма, а именно чрез възпроизвеждане на звукозаписа или излъчване по безжичен път, т.е. чрез традиционни аналогови средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Ето защо <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>съответният изпълнител<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> за целите на член 8, параграф 2 е изпълнителят, т.е. лицето, чието изпълнение се чува при възпроизвеждане на звукозаписа, в който е записано това изпълнение, на територията на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Както изтъква Комисията, в това отношение член 8, параграф 2 се различава от членове 4 и 5 от Римската конвенция, които позволяват на договарящите страни да прилагат критерий за гражданството, за записа или за публикуването както за продуцентите, така и за изпълненията, записани в звукозаписи. Случаят с член 8, параграф 2 обаче не е такъв.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Съдът също така е тълкувал понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>публично съобщаване<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>звукозапис<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> (решения SCF, PPL Ireland и Rundfunk<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. съответно решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>SCF Consorzio Fonografici</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>SCF<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Phonographic Performance (Ireland)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:141">EU:C:2012:141</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>PPL Ireland<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verwertungsgesellschaft Rundfunk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑641/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:131">EU:C:2017:131</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. в общ смисъл <HT TYPE="ITALIC">Ben Dahmen</HT>, K. Interactions du droit international et du droit de l’Union européenne: Un pluralisme juridique rénové en matière de propriété industrielle. L’Harmattan, 2013.</P></NOTE>), както и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>места, достъпни за публиката срещу заплащане на входна такса<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> (решение Rundfunk) чрез позоваване на WPPT и на Римската конвенция. Съдът обаче приема, че член 8, параграф 2 от Директива 92/100 изисква индивидуализирана преценка по отношение на самоличността на ползвателя и на въпроса за използването на въпросния звукозапис (решение SCF).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Освен това според мен (и според Комисията) този прочит на Директива 2006/115 е единственият, който съответства на високо равнище на защита (съображение 5), единна защита и гладко функциониране на вътрешния пазар (съображение 17)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090120">20 януари 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sony Music Entertainment (Germany)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑240/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:19">EU:C:2009:19</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това е видно още от практиката на Съда. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160531">31 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reha Training Gesellschaft</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑117/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:379">EU:C:2016:379</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Както Съдът вече е постановил в решения SCF и PPL Ireland, член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 предвижда право с компенсационен характер за изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, което може да се упражни при използване на произведение или друг закрилян обект. Това e право, което по същество е с финансов характер, не може да бъде упражнено, преди да е публикуван звукозапис с търговска цел или преди копие на такъв звукозапис да е използвано от даден ползвател за публично съобщаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Същевременно в Директива 2006/115 няма изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на смисъла и обхвата на което и да е от понятията, посочени в член 8, параграф 2. Ето защо с оглед както на нуждата от еднакво прилагане на правото на Съюза, така и на принципа за равенство, тези понятия трябва по принцип да получат самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Infopaq International</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑5/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:465">EU:C:2009:465</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140903">3 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deckmyn и Vrijheidsfonds</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑201/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2132">EU:C:2014:2132</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>От изложеното дотук следва, че никоя държава членка няма свободата да определи критериите за установяване кои изпълнители са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>съответни изпълнители<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> съгласно член 8 от Директива 2006/115. По-специално държава членка не може да ограничи правото на дял от справедливото възнаграждение до случаите, когато изпълнението се извършва в ЕИП, независимо дали изпълнителите са с местожителство или пребивават в държава от ЕИП.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="20"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Резюме на доводите на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>RAAP изтъква, че свободата, която държава членка има да даде реципрочен отговор на изключение, въведено от друга договаряща страна по силата на член 15, параграф 3 от WPPT, е ограничена, доколкото отговорът трябва да отразява условията на въведеното изключение. Договарящата страна не била длъжна да остави без приложение разпоредбите на Римската конвенция относно правилото за 30 дни, за да избегне асиметрични критерии за квалифициране между продуценти на записи и изпълнители. Това, което се изисквало, е да се спазят разпоредбите на WPPT относно условията, при които изпълненията отговарят на изискванията за ползване от национален режим въз основа на включване в защитен звукозапис (като се включват критериите на Римската конвенция). Договарящата страна по WPPT можела да предостави права на гражданите на друга договаряща страна, въвела изключение по силата на член 15, параграф 3, които са по-широки от предвидените в националното право на въвелата изключение страна; подобна разпоредба обаче трябвало да съответства на изискванията на WPPT и, ако е релевантно, на Римската конвенция, както и на релевантните разпоредби от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>PPI счита, че по принцип държавата членка има свободата съгласно WPPT да отговори на въведено изключение по силата на член 15, параграф 3: тя не била длъжна да отрази огледално ефекта на изключението и да избягва всяко положение, в което гражданите на въвелата изключение държава са поставени в по-благоприятно положение от положението на нейните собствени граждани във въвелата изключение държава. Самата Римска конвенция предвиждала възможността гражданите на недоговарящи държави да получат нереципрочно предимство чрез правилото за 30 дни, предвидено в член 5, параграф 2, но не задължавала договарящите държави да избягват тази възможност. По силата на Римската конвенция Ирландия била длъжна да изпълнява задълженията си към продуцентите от САЩ по силата на правилото за 30 дни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Благоприятното положение на продуцентите от САЩ (и от други договарящи страни, въвели изключения) произтичало единствено от прилагането на правилото за първо публикуване/правилото за 30 дни, предвидени в Римската конвенция: Ирландия можела да въведе изключение по член 16, параграф 1, буква а), подточка iii) от Римската конвенция, така че да изключи възможността за плащане на продуценти от недоговарящи държави на основание член 5, параграф 2, но решила да не прави това и не била длъжна да го прави. Понастоящем тя не можела да бъде задължена да въведе такова изключение, за да осигури равно третиране на продуцентите и изпълнителите, които са граждани на въвели изключение държави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>В резултат от изключение, въведено от договаряща страна по WPPT, което изключвало прилагането на член 15, параграф 1, по отношение на тази договаряща страна се запазвало положението отпреди плащането на справедливо възнаграждение на продуцентите и изпълнителите: по-специално това изключение означавало, че не може да съществува задължение за Ирландия да предвижда плащания за изпълнители, които са граждани на въвелата изключение страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Ирландия счита, че въвеждането на изключение, независимо от неговия обхват, дава право на другите договарящи страни изобщо да не предвиждат национален режим. Тя поддържа, че отговорът на RAAP да се <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>отрази огледално<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> изключението не се подкрепя от формулировката, целта или контекста на WPPT. В случай на въведено изключение за целите на този въпрос договарящата страна имала право да третира изпълнителите различно от продуцентите на звукозаписи, когато звукозаписът е публикуван за първи път в договаряща държава. По принцип и независимо от задълженията съгласно Договора, освен ако се прилага забрана<?PAGE NO="21"?> съгласно международното право, отговарящата страна можела да предвиди по-благоприятен режим в сравнение с предвидения от въвелата изключение страна. Това можело да следва от други съображения, непряко свързани с предмета, или от съображения, свързани с националната политика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Комисията по същество поддържа, че държавите членки не разполагат със свобода в област, която попада в изключителната компетентност на Съюза, и няма как да отговарят на въведените от други договарящи страни изключения или да прилагат критерии, различни от посочените в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали държавите членки могат да отговарят на изключения, въведени от други договарящи страни по WPPT, или да прилагат особените правила на Римската конвенция относно допустимостта за получаване на защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Що се отнася до връзката между съдържащото се в член 15 от WPPT понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>справедливо възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, член 12, буква d) от Римската конвенция (по модела на който е съставен член 15 от WPPT) и член 8, параграф 2 от Директива 92/100 (понастоящем Директива 2006/115), според мен от значение е само WPPT. Тъй като Римската конвенция не е част от правния ред на Съюза, Съюзът не е обвързан нито от специфичните изисквания в член 5 от нея, приложими по отношение на закрилян звукозапис, нито от правилата на Римската конвенция за национален режим, които позволяват да се избира между записване, публикуване и гражданство с оглед на допустимостта да се предостави национален режим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Както отбеляза Комисията, никое от тези правила, съдържащи се в Римската конвенция, не е отразено в текста на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, като дори при приемането на този текст под формата на Директива 92/100 не са били предвидени никакви изключения или ограничения по отношение на прилагането му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Ето защо тук трябва да се анализира само член 4, параграф 2 от WPPT.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 2 от WPPT, по който Съюзът е страна, предвижда изключение от изискването за национален режим в случай на изключения, въведени съгласно член 15, параграф 3 от WPPT.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Комисията изтъква, че Директива 2006/115 попада в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>област, която понастоящем е от изключителната компетентност на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, и се позовава като цяло на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>общите правила на Съюза по силата на различните права върху интелектуалната собственост, предвидени в правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Според Комисията, макар към момента на подписването и ратифицирането от Съюза на WPPT и на съпътстващия го договор — Договора на СОИС за авторското право (ДАП) — тази област да е била считана за споделена компетентност и следователно държавите членки са ратифицирали въпросните договори редом със Съюза, положението вече не е същото. Понастоящем трябва да се счита, че Съюзът е встъпил в ролята на държавите членки по отношение на WPPT. В това отношение Комисията предлага на Съда да пренесе (в случая с<?PAGE NO="22"?> WPPT) мотивите на Съда в решение TV2 Danmark<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120426">26 април 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>DR и TV2 Danmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑510/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:244">EU:C:2012:244</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). За критика на тази съдебна практика вж. <HT TYPE="ITALIC">Treppoz</HT>, E. Le juge européen et les normes internationales en matière de droit d’auteur. — Chronique Droit européen de la propriété intellectuelle. RTD Eur., 2012, p. 964. Вж. и <HT TYPE="ITALIC">Bergé</HT>, J.‑S., Les mots de l’interaction: compétence, applicabilité et invocabilité. JDI, 2012, chron. 5.</P></NOTE>, което се отнася до Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Парижки акт от <DATE ISO="19710724">24 юли 1971 г.</DATE>, изменен на <DATE ISO="19790928">28 септември 1979 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>Бернската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>). Вж. в това отношение във връзка с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>национален режим<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> <HT TYPE="ITALIC">Ricketson</HT>, S., et J. C., Ginsburg. International Copyright and Neighbouring Rights: The Berne Convention and Beyond. vol. 1, Oxford, 2006, p. 295.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Точка 31 от цитираното решение гласи по-специално: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>[…] следва да се счита, че като е приел Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и на сродните му права в информационното общество, законодателят на Съюза е упражнил правомощията в областта на интелектуалната собственост, които преди това са били предоставени на държавите членки. B рамките на приложното поле на тази директива следва да се приеме, че Съюзът е встъпил в ролята на държавите членки, които вече нямат компетентност за привеждане в изпълнение на релевантните разпоредби на Бернската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Комисията изтъква, че тъй като обхванатата от Директива 2006/115 област вече е от изключителната компетентност на Съюза, държавите членки не могат нито да отговарят на изключенията, въведени от други договарящи страни по силата на член 15, параграф 3 от WPPT, нито пък самите те да прилагат член 4, параграф 2. Следователно на Съюза било възложено да определи единна за цялата територия на Съюза последица за изпълнителите от САЩ, чиято музика се излъчва в Съюза, поради въведеното от тази договаряща страна изключение въз основа на член 15, параграф 3 от WPPT.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Съгласен съм с тази логика на разсъждение. Според мен на първо място трябва да се отхвърлят доводите на PPI и Ирландия, които са изведени от липсата на директен ефект на WPPT и целят да се докаже, че осигуряването на национален режим за гражданите на трети държави, въведено с този договор, няма нищо общо с Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Достатъчно е да се припомни практиката на Съда, че липсата на директен ефект на WPPT и на Римската конвенция по никакъв начин не отменя задължението за тълкуване на Директива 2006/115 в светлината на тези договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>SCF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. обаче <HT TYPE="ITALIC">Moura Vicente</HT>, D. La propriété intellectuelle en droit international privé. ADI Poche, 2009, p. 120, както и бележка 274, в която се уточнява, че някои членове от ТРИПС могат да имат директен ефект, както вече е постановено в Германия.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>По-нататък, самият факт, че във вторичното право на Съюза, което цели да осигури справедливо възнаграждение за творците, чиито произведения се разгласяват пред публика в Съюза, не се споменава изрично международното задължение на Съюза да третира по еднакъв начин творците от Съюза и тези от трети държави, не е достатъчен, за да се изключи изискването за тълкуване на вторичното право на Съюза в съответствие с това задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Освен това считам, че член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 всъщност трябва да се разглежда като прилагане от Съюза на член 15 от WPPT, по-специално с оглед на параграф 2 от този член<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Който гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>Националните законодателства на договарящите се страни [могат] да съдържат разпоредби във връзка с еднократното [справедливо] възнаграждение, платимо от потребителя на изпълнителя или на продуцента на фонограма, или съвместно на изпълнителя и на продуцента на фонограма. В случай че отношенията между изпълнителя и продуцента на фонограми не подлежат на уреждане по реда на договор или споразумение, договарящите се страни имат право да приемат законодателен акт, уреждащ плащането и разпределението на сумата на еднократното [справедливо] възнаграждение между изпълнителя и продуцента на фонограми<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Следва обаче да се припомни, че задължението да се даде тълкуване на вторичното право на Съюза, което да е в съответствие със смесено споразумение, не обхваща съдържащите се в това споразумение задължения, попадащи в области, в които Съюзът все още не е упражнил своята компетентност и посоченото упражняване не е достатъчно значително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070911">11 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merck Genéricos — Produtos Farmacêuticos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:496">EU:C:2007:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>Следователно най-напред трябва да се определи дали съществува правна уредба на Съюза в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>съответната област<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Срв. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070911">11 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merck Genéricos — Produtos Farmacêuticos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:496">EU:C:2007:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110308">8 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lesoochranárske zoskupenie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑240/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:125">EU:C:2011:125</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>Както отбелязва генералният адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lesoochranárske zoskupenie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑240/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:436">EU:C:2010:436</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), не е непременно ясно кога е налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>достатъчно значително<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> упражняване на правомощията на Съюза, за да може да се направи изводът, че Съюзът е приел законодателни мерки в дадена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>област<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>Как следва да се определи дадена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>област<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>? Би ли могло тя да бъде широко понятие за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>законодателство в областта на правото на интелектуална собственост<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>? Вярно е, че в решение Etang de Berre<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041007">7 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑239/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:598">EU:C:2004:598</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). За критика на съдебната практика вж. например <HT TYPE="ITALIC">Tanghe</HT>, Y. The EU’s external competence in IP matters: the contribution of the Daiichi Sankyo case to cloudy constitutional concepts, blurred borders, and corresponding court jurisdiction. — Columbia Journal of European Law, vol. 22.1, 2015, p. 139 sq.</P></NOTE> Съдът приема, че съществуването на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>законодателство, засягащо околната среда<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>, е достатъчно, за да се установи компетентността на Съда. При всяко положение от посочената в настоящото заключение съдебна практика следва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>съответната област<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> трябва да се определя поотделно във всеки случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>В настоящия случай Комисията изтъква в писменото си становище, че разглежданата област следва да се определи в извънредно широки граници, като областта на интелектуалната собственост. Комисията вече изтъкна този довод по дела Dior<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001214">14 декември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dior и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/98 и C‑392/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:688">EU:C:2000:688</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Merck Genericos<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070911">11 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merck Genéricos — Produtos Farmacêuticos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:496">EU:C:2007:496</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. например <HT TYPE="ITALIC">Holdgaard</HT>, R. Case C‑431/05, Merck Genericos, CMLR 45, 2008, p. 1233.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>Точно както този доста общ довод бе отхвърлен от Съда и в двете решения — и въпреки текста на точка 31 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120426">26 април 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>DR и TV2 Danmark</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑510/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:244">EU:C:2012:244</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), както и факта, че според мен той трябва да се приложи по аналогия в настоящия случай — според мен Съдът трябва да постанови, че въпросната област не може да се определи в изключително широки граници като достиженията в областта на интелектуалната собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>Всъщност ако тази правна материя бъде квалифицирана, в нейната цялост, като въпросната област, би било прекалено лесно да се твърди, че Съюзът е приел множество законодателни актове в областта на интелектуалната собственост и така да се стигне до извода, че всички аспекти на тази правна материя, съдържащи се в смесено споразумение, са от компетентността на Съюза, а не на държавите членки, независимо че значителен брой теми в областта на интелектуалната собственост са били предмет само на повърхностна хармонизация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>Макар да е необходимо въпросната област да бъде очертана достатъчно точно, възниква въпросът дали, предвид по-специално на третия преюдициален въпрос — с оглед на факта, че той се отнася до възможностите на договаряща страна, когато друга договаряща страна въведе изключение, и попада в областта на външните отношения — е уместно да се разгледа и съдебната практика по член 3, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Последната разпоредба се отнася до международните ангажименти, поети от Съюза, и за целите на установяването на изключителна компетентност на Съюза изисква съответната област да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>област, която до голяма степен е вече уредена от правилата на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑114/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2151">EU:C:2014:2151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), становище 3/15 на Съда (<HT TYPE="ITALIC">Маракешки договор относно достъпа до публикувани произведения</HT>) (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:114">EU:C:2017:114</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0107">107</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> (вж. и точка 147 от настоящото заключение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Тогава каква е тази област, защото все пак тя не може да обхваща цялата област на интелектуалната собственост?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>Съгласен съм с последователно изтъкнатото от Комисията в съдебното заседание; съответната област, за която Съюзът може да твърди, че има изключителна компетентност, са правата върху звукозапис: т.е., правата на изпълнителите и правата на продуцентите на записа върху обекта на закрила — фонограмата (или записа), която/който се възпроизвежда в сгради, барове, ресторанти и т.н., т.е. се използва от ползватели в Съюза като действие на употреба за целите на публичното съобщаване или излъчване (това включва и правата на автора на изходното произведение, което се изпълнява — понякога те могат да съвпадат, защото някои певци са и текстописци).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Що се отнася до самото третиране на гражданите на трети държави в достиженията на правото (<HT TYPE="ITALIC">acquis</HT>), обратно на твърденията на PPI и Ирландия е достатъчно да се посочи, че в Директива 2006/115 няма никакви разпоредби в тази насока. Следователно тя се прилага към всички граждани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Както отбелязва Комисията, когато в достиженията на правото (<HT TYPE="ITALIC">acquis</HT>) няма нищо предвидено, те се прилагат към всички граждани, за разлика от други области на правото, като дружественото или счетоводното право, в които следва да има придържане към понятия като установяване на местопребиваване и в които законодателят на Съюза е предвидил специални разпоредби за целта. Такъв принцип не съществува при достиженията в областта на авторското право. Това право е неутрално от гледна точка на въпроса към кого се прилага. Така Съюзът спазва задълженията си в контекста на международните договори, които предвиждат предоставяне на национален режим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>Ако целта е да се заобиколят правата на гражданите на трети държави, законодателят на Съюза би трябвало да го направи изрично, чрез прилагане на законодателна техника. Мълчанието на Директива 2006/115 се подкрепя от текста, който в своята формулировка не изключва никого. Всъщност, за да се сравни тази директива с правна уредба, в която това е направено, препращам към Директива 2001/84 (относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството). В цитираната директива законодателят на Съюза пристъпва към изрично включване, за да гарантира, че единствено тези други договарящи страни по Бернската конвенция, които имат в правото си еквивалентна материалноправна разпоредба за авторите, когато те препродават произведенията си, могат да се ползват от правото на препродажба на автора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>В този случай под разпоредбата, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>Граждани на трети страни, имащи право на възнаграждение във форма на процент от прихода<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>, законодателят на Съюза изрично предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>[д]ържавите членки предвиждат авторите, които са граждани на трети страни и, по отношение на член 8, параграф 2, техните правоприемници да се ползват от правото на препродажба в съответствие с настоящата директива и законодателството на съответната държава членка само ако законодателството на страната, чийто гражданин е авторът или неговите правоприемници, разрешава закрила на правото на препродажба в тази страна за автори от държавите членки и техните правоприемници<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Друг пример е Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19960311">11 март 1996 година</DATE> за правна закрила на базите данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Консолидирана версия, ОВ L 9, 1996 г., <DATE ISO="20190606">6 юни 2019 г.</DATE>, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 102.</P></NOTE>, в която законодателят на Съюза е установил sui generis право, което няма известно съответствие в никой международен договор; била е въведена разпоредба, в резултат от която правото да не се допуска неразрешено извличане и/или повторно използване на база данни трябва да се прилага към база данни, чиито производители са граждани или лица с обичайно пребиваване в трети страни, или към произведените бази данни от юридически лица, които нямат седалище в държава членка по смисъла на Договора, <HT TYPE="ITALIC">само ако такива трети страни предлагат подобна закрила на бази данни, произведени от граждани на държава членка или лица, които имат обичайно пребиваване на територията на Общността</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>В Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121025">25 октомври 2012 година</DATE> относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Текст от значение за ЕИП, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="5" DATE.PUB="2012">ОВ L 299, 2012 г., стр. 5</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, която дерогира правата на авторите и на носителите на някои сродни права, бидейки наясно със задълженията си по международните споразумения и интересите на международната общност, законодателят на Съюза е взел решението да не прилага правилата по отношение на граждани на трети държави, освен ако с оглед на контекста на делото като цяло е изразено обосновано становище, че съответното лице е знаело за използването на въпросните произведения. Следователно гражданите на трети държави са били изключени от евентуалното неблагоприятно действие на Директивата за осиротели произведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>По-нататък се поставя въпросът дали в настоящия случай може да се изхожда и от съдебната практика по член 3, параграф 2 ДФЕС, и по-специално от решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑114/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2151">EU:C:2014:2151</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и становище 3/15 на Съда (Маракешки договор относно достъпа до публикувани произведения) (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:114">EU:C:2017:114</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>Според мен последните две хипотези се отнасят до международен договор, по който е имало преговори, и до договор, преговорите по който вече са били завършили, докато в настоящия случай Съюза има основание да твърди изключителна компетентност относно настъпващия ефект въз основа не само на практиката на Съда по тълкуването на достиженията на правото в областта на авторското право и сродните му права, но и на задълбочаването на хармонизацията чрез обемен корпус от права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Например Директива на Европейския парламент и на Съвета относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="084" PAGE.FIRST="72" DATE.PUB="2014">ОВ L 84, 2014 г., стр. 72</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Директива 2014/26/ЕО съдържа три определения в разпоредби, релевантни за произнасянето по настоящия случай: неутрално определение за носител на авторско право, неутрално определение за приходи от управление на авторски права и неутрално определение за управление. Така от всяко действие по използване на авторски или сродни права на съответното лице в Съюза това лице черпи право на приходи от управление на авторски права и всеки носител може да предяви претенции за тези приходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>Освен това може да се отбележи, както вече изтъкна генералният адвокат Ruiz-Jarabo Colomer по дело Merck, че сключените съвместно от Съюза и държавите членки споразумения разкриват тяхната обща цел и ги обвързват спрямо трети държави, страна по тези споразумения; предвиденият в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество задължава държавите членки да сътрудничат не само в преговорния процес и при сключването<?PAGE NO="26"?> на тези споразумения, но и при тяхното прилагане (становище 1/94 на Съда (Споразумения, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>приложени към Споразумението за СТО)</NAME.CASE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:384">EU:C:1994:384</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0108">108</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); това трябва да се разглежда във връзка със задължението да се гарантира ефективност на правото на Съюза не само в законодателната, но и в изпълнителната и съдебната област<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Становището се позовава на <HT TYPE="ITALIC">Kahl</HT>, W. <QUOT.START CODE="2018" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>Artikel 10<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="2019" ID="QE0090"/>. — In: <HT TYPE="ITALIC">Callies</HT>, Ch. et M., Ruffert. <HT TYPE="ITALIC">Kommentar zu EU-Vertrag und EG-Vertrag</HT>, Ed. Luchterhand, 2. ed. revised and extended, Neuwied and Kriftel, 2002, p. 451 sq. Тези доводи се подкрепят и от <HT TYPE="ITALIC">Etienne</HT>, J. Arrêt <QUOT.START CODE="00AB" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>Merck Genéricos<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="00BB" ID="QE0091"/>: la compétence d’interprétation d’un accord international conclu par la Communauté et les Etats membres. Journal de droit européen, 2008, p. 46.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>Бих искал да изтъкна, че евентуално има и друга изключителна компетентност на Съюза, която би могла да е релевантна в настоящия случай: изключителната компетентност в областта на общата търговска политика (член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС). В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130718">18 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑414/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:520">EU:C:2013:520</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Съдът постановява, че нормите, съдържащи се в Споразумението ТРИПС, попадат в обхвата на тази компетентност. Всъщност някои от тези норми се отнасят именно до правата на изпълнителите и продуцентите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. член 14 от Споразумението ТРИПС.</P></NOTE>. Ето защо, макар технически да няма припокриване между Споразумението ТРИПС и WPPT, безспорно е налице известна връзка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>Разглежданото в настоящия случай специфично право несъмнено не е залегнало в Споразумението ТРИПС (което е необходимо, за да се активират задълженията за предоставяне на национален режим и разпоредбите на ТРИПС за статус на най-облагодетелствана нация). Във всеки случай това не пречи на Съюза да предвиди такова право, а просто означава, че то не фигурира в контекста на Споразумението ТРИПС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>Ето защо от изложените по-горе съображения следва, че ако законодателят на Съюза желае да измени Директива 2006/115 и да изключи гражданите на трети държави, то Съюзът трябва да направи това, а не 27‑те държави членки да се опитват по множество различни начини. Всъщност да се остави това на държавите членки би означавало да се измени обхватът на общите правила, приети от Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>Като вид obiter dictum възниква следният въпрос: ако по отношение на WPPT в неговата цялост трябва да се счита, че Съюзът е встъпил в ролята на държавите членки, какви биха били правните последици от изключенията, въведени от държавите членки съгласно този договор (вж. декларациите на Кралство Дания, Република Финландия, Френската република, Федерална република Германия и Кралство Швеция в Уведомление № 78 към този договор, както и декларацията на Република Финландия в Уведомление № 88, приложено към този договор)?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154.</NO.P><TXT>Според мен от изложените в настоящото заключение съображения следва, че доколкото тези изключения биха затруднили прилагането на правото на Съюза, те не би следвало да бъдат приложими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155.</NO.P><TXT>Оттук на третия въпрос следва да се отговори, че държавите членки нямат свобода в област, която е от изключителна компетентност на Съюза, и не могат да отговарят на изключенията, въведени от други договарящи страни, или да прилагат критерии, различни от посочените в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="27"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Резюме на доводите на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156.</NO.P><TXT>RAAP и Комисията по същество считат, че не е допустимо предвиденото в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 право на справедливо възнаграждение да се сведе до продуцентите на звукозаписи, т.е. да се откаже правото на изпълнителите, чието изпълнение е записано в този звукозапис, в случай че продуцентите разполагат с това право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157.</NO.P><TXT>PPI поддържа, че с четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали съгласно WPPT е позволено да се третират по различен начин продуцентите и изпълнителите, по-специално като се признае правото на справедливо възнаграждение на продуцентите, като същевременно не се предоставя такова право на изпълнителите. PPI твърди, че на този въпрос може да се даде утвърдителен отговор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158.</NO.P><TXT>Ирландия поддържа, че при транспонирането на Директива 2006/115 има правото и — като отчита изключението, въведено от Съединените щати — при необходимост да предостави национален режим на изпълнителите, които изпълняват произведения в държава от ЕИП или са с местожителство или пребивават в държава от ЕИП, заедно с възможността да разшири категориите изпълнители с акт на изпълнителната власт. Тази свобода следвала от текста на Директивата, от подготвителните работи по нея и от съображението в нея, насочено към икономическите субекти в Съюза. Ирландия имала правото — по-специално поради съответната липса на права, признати във вътрешното право на Съединените щати, но и защото WPPT няма пряко приложение — да отдели правото на възнаграждение, с което разполагат продуцентите, от правата, с които разполагат изпълнителите, когато изпълненията са записани в звукозапис, по причина, различна от вътрешноправните норми относно първото публикуване в друга договаряща държава.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159.</NO.P><TXT>С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали е допустимо да се ограничи правото на справедливо възнаграждение така, че изпълнителите, чиито изпълнения са записани в съответния звукозапис, да не получават никакво възнаграждение и възнаграждението да се превежда единствено в полза на продуцента на записа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160.</NO.P><TXT>Както изтъква RAAP, член 8, параграф 2 изрично задължава държавите членки да предоставят право на възнаграждение както на изпълнителите, така и на продуцентите. Това е съзнателно отклонение от положението в международното право, каквото то е в Римската конвенция към момента на приемане на Директива 2006/115<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. например <HT TYPE="ITALIC">Walter</HT>, M., S., von Lewinski. European Copyright Law: A Commentary. Oxford University Press, Oxford, 2010, т. 6.8.13.</P></NOTE>. Присъединяването на Съюза към WPPT съгласува международната позиция и позицията съгласно Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161.</NO.P><TXT>Това се подкрепя от контекста и целта на същата директива. Видно по-специално от съображения 5, 7 и 10, целите на тази директива включват закрила на изпълнителите, хармонизиране на някои от техните права в целия Съюз и гарантиране, че държавите членки привеждат в действие въпросните права в съответствие с техните задължения, произтичащи от международното право.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="28"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162.</NO.P><TXT>Достатъчно е да се отбележи, че текстът на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 задължава държавите членки да гарантират поделяне на възнаграждението. Като се има предвид, че това право е неотменимо, поделяне, при което в действителност не се получава възнаграждение, де факто би представлявало отнемане на правото, дори когато това е договорено между продуцентите на записа и изпълнителите (вж. в това отношение съображения 12 и 13 от Директивата).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163.</NO.P><TXT>Както признава запитващата юрисдикция, от решение SENA<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030206">6 февруари 2003 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑245/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:68">EU:C:2003:68</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Това решение се отнася до въпроса до каква степен може да се използват международни споразумения като помощ в подкрепа на тълкуването на Директивата.</P></NOTE> следва, че член 8, параграф 2 от Директива 92/100 (понастоящем член 8, параграф 2 от Директива 2006/115) трябва да се тълкува еднакво във всички държави членки и да се прилага от всяка държава членка. Съдът постановява, че въпросът дали е справедливо възнаграждението, което представлява насрещна престация за използването на търговски звукозапис, по-специално с цел излъчване, трябва да бъде анализиран именно с оглед на стойността на това използване в икономическия обмен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164.</NO.P><TXT>Дори Комисията признава, че държавите членки имат свободата да определят най-подходящите критерии на своята територия, с които да гарантират — в границите, наложени от правото на Съюза, и по-специално от Директива 2006/115 — съобразяването със съдържащото се в правото на Съюза възприемане дали възнаграждението, което представлява насрещна престация за използването на търговски звукозапис, е справедливо по-специално с оглед стойността на това използване в икономическия обмен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165.</NO.P><TXT>Считам обаче, че препращането към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>подходящи критерии за гарантиране на съобразяването<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> не обхваща определянето ratione personae на бенефициерите по член 8, параграф 2. Свободата на държавите членки по-скоро е принципно сведена до преценка какво се счита за справедливо възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166.</NO.P><TXT>В противен случай — ако държавите членки можеха да използват член 8, параграф 2 като основа, за да отграничат получателите на това възнаграждение — би била накърнена целта на Директива 2006/115 да се установи хармонизирана правна закрила в областта на интелектуалната собственост. Подобен подход би бил в разрез със съображение 17<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>Хармонизираните права на отдаване под наем и в заем, както и хармонизираната закрила на правата, сродни на авторското право, не би следвало да се упражняват по начин, който съставлява прикрито ограничение на търговията между държавите членки […]<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167.</NO.P><TXT>Накрая, може да се отбележи, че законодателството в областта на авторското право в повечето държави членки (в поне 18 държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Белгия, България, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Литва, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Португалия, Румъния, Словения и Швеция.</P></NOTE>) <HT TYPE="ITALIC">изрично</HT> предвижда, че при липса на споразумение единното справедливо възнаграждение — след приспадане на законните разходи за управление —следва да се подели поравно (50:50) между изпълнителите и продуцентите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168.</NO.P><TXT>Ето защо на четвъртия въпрос следва да се отговори, че не е съгласувано с член 8, параграф 2 правото на справедливо възнаграждение да се ограничи така, че изпълнителите, чиито изпълнения са записани в съответния звукозапис, да не получават никакво възнаграждение и възнаграждението да се превежда единствено в полза на продуцента на записа.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="29"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да отговори на поставените от High Court (Висш съд, Ирландия) преюдициални въпроси, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>1)</NO.P><TXT>Член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в светлината на изискванията на Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите (WPPT), по който Съюзът е страна, и е съгласуван със задължението на Съюза да предоставя национален режим, както се изисква съгласно член 4 от WPPT, без да е необходима специална разпоредба за тази цел.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Никоя държава членка няма свободата да определи критериите за установяване кои изпълнители са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>съответни изпълнители<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> съгласно член 8 от Директива 2006/115. По-специално държава членка не може да ограничи правото на дял от справедливото възнаграждение до случаите, когато изпълнението се извършва в Европейското икономическо пространство (ЕИП), независимо дали изпълнителите са с местожителство или пребивават в държава от ЕИП.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Държавите членки нямат свобода в област, която е от изключителна компетентност на Съюза, и не могат да отговарят на изключенията, въведени от други договарящи страни по WPPT, или да прилагат критерии, различни от посочените в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Не е съгласувано с член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 правото на справедливо възнаграждение да се ограничи така, че изпълнителите, чиито изпълнения са записани в съответния звукозапис, да не получават никакво възнаграждение и възнаграждението да се превежда единствено в полза на продуцента на записа<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>