<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T‑468/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014TJ0468</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:296">EU:T:2016:296</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20160512">12.5.2016</DATE> г. — ДЕЛО T‑468/14</P><P>HOLISTIC INNOVATION INSTITUTE/КОМИСИЯ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (шести състав)</P><P><DATE ISO="20160512">12 май 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: испански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Финансова помощ</KEYWORD><KEYWORD>Научни изследвания</KEYWORD><KEYWORD>Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)</KEYWORD><KEYWORD>Проект eDIGIREGION</KEYWORD><KEYWORD>Решение на Комисията да откаже участието на предприятие</KEYWORD><KEYWORD>Жалба за отмяна</KEYWORD><KEYWORD>Срок за обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Начален момент</KEYWORD><KEYWORD>Недопустимост</KEYWORD><KEYWORD>Извъндоговорна отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Неимуществена вреда</KEYWORD><KEYWORD>Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑468/14,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Holistic Innovation Institute, SLU</HT>, установено в Посуело де Аларкон (Испания), за което се явяват първоначално R. Muñiz García, впоследствие J. Marín López, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явява R. Lyal, в качеството на представител, подпомаган от J. Rivas Andrés, адвокат,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет, от една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение ARES (2014) 710158 на Комисията от <DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, с което се отказва участието на жалбоподателя в проекта eDIGIREGION, и от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на това решение, в размер на <FT TYPE="NUMBER">3055000</FT> EUR заедно с лихви, както и, при условията на евентуалност, искане за назначаване на вещо лице, което да установи размера на претърпените вреди,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),</P><P>състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, F. Dehousse (докладчик) и A. M. Collins, съдии,</P><P>секретар: J. Palacio González, главен администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160114">14 януари 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Жалбоподателят, Holistic Innovation Institute, SLU, е испанско дружество, учредено през юни 2011 г., чиято основна дейност е в областта на телекомуникациите, а именно развойна дейност и консултантски услуги, изследователска и иновационна дейност в тази област. Неговият представител и едноличен управител е бил по-рано председател и управител на дружеството R., спрямо което е открита процедура по доброволна ликвидация през февруари 2012 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>През годините 2012 и 2013 жалбоподателят участва в консорциум заедно с петнадесет други дружества и регионални участници, направил предложение да участва в проекта eDIGIREGION (Realising Digital Agenda Through Transnational Cooperation Between Regions).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Този проект има за цел изготвянето на програма в областта на цифровите технологии чрез транснационално сътрудничество между регионите. Той е започнат от Комисията на Европейските общности в съответствие с Решение № 1982/2006/EO на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061218">18 декември 2006 година</DATE> относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="412" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 412, стр. 1</REF.DOC.OJ>). Проектът eDIGIREGION е предвиден за период от 36 месеца, като финансовото участие на Европейския съюз е в максимален размер от <FT TYPE="NUMBER">2999971</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>След като представеното на Комисията предложение на консорциума получава при първото оценяване обща оценка 13 при максимална оценка 15, през февруари 2013 г. започва фазата на преговори с Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>През април 2013 г. Комисията получава допълнителна информация по-специално относно резултатите от направените по-рано одити на дружеството R., съществуващите прилики между жалбоподателя и дружеството R., както и други данни във връзка с оперативния и финансовия капацитет на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>С електронни писма от 28 и 29 май, 12 и 19 юни и <DATE ISO="20130702">2 юли 2013 г.</DATE> Комисията иска от жалбоподателя информация относно неговите финансови и оперативни показатели, по-конкретно относно възможностите му с оглед на персонала. Представителят на жалбоподателя отговаря с електронни писма от 29 май, 4, 13 и <DATE ISO="20130619">19 юни 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>С писмо без дата, което видно от преписката е било изготвено на <DATE ISO="20130920">20 септември 2013 г.</DATE>, Комисията съобщава на жалбоподателя, че е извършила задълбочена оценка на оперативния и на финансовия му капацитет, с оглед на която е приела, че жалбоподателят не е доказал капацитета си да изпълни задачите, предвидени в предложението за проект. Поради това Комисията решава да откаже участието на жалбоподателя в проекта eDIGIREGION.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20130930">30 септември 2013 г.</DATE> жалбоподателят потвърждава пред Комисията, че е получил писмото, което го уведомява за отказа за участието му в проекта eDIGIREGION. Той оспорва този отказ, като изтъква готовност да представи необходимите доказателства за своя оперативен и финансов капацитет и иска от Комисията да преразгледа оценката си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20131015">15 октомври 2013 г.</DATE> Комисията потвърждава получаването на писмото, с което жалбоподателят оспорва отказа ѝ, и съобщава на последния, че ще получи отговор през ноември 2013 г.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>През октомври и ноември 2013, са разменени електронни писма между представителя на жалбоподателя, от една страна, и Комисията и координатора на проекта eDIGIREGION, от друга страна. В писмото си от <DATE ISO="20131129">29 ноември 2013 г.</DATE> Комисията уведомява жалбоподателя, че не е забавила умишлено преговорите, нито е разкрила поверителна информация или оказала натиск върху трети лица, от което да е последвало отхвърлянето на участието на жалбоподателя. Тя му потвърждава, че прави преоценка на информацията, на която се е основала в решението си да отхвърли участието му в проекта eDIGIREGION, и посочва, че ако новата оценка е положителна, няма да се противопостави на новото включване на жалбоподателя в консорциума. Комисията обаче го уведомява, че новата проверка не може да доведе до спиране на преговорите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20131220">20 декември 2013 г.</DATE> Комисията потвърждава и обстойно обосновава преценката си, че участието на жалбоподателя в проекта eDIGIREGION трябва да се отхвърли, поради това че същият не разполага с достатъчен управленчески и административен капацитет, че е предоставил неточно описание на своите технически и научни възможности и че има малък капацитет за съфинансиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140114">14 януари 2014 г.</DATE> жалбоподателят изпраща писмо до члена на Комисията, който отговаря за научните изследвания, науката и иновациите, в което оспорва преценката на Комисията, като излага съображенията си в отговор на доводите на Комисията от <DATE ISO="20131220">20 декември 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>С писмо на Комисията от <DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, изпратено с препоръчана пощенска пратка с обратна разписка и получено на <DATE ISO="20140321">21 март 2014 г.</DATE>, в приложението към което същата отговаря подробно на доводите на жалбоподателя, тя уведомява последния, че поддържа заключението си, съобщено по-рано с писмо от <DATE ISO="20131220">20 декември 2013 г.</DATE>, че решението ѝ да го изключи от преговорите вече е окончателно и че то подлежи на обжалване пред Общия съд съгласно член 263 ДФЕС в срок от два месеца, считано от съобщаването на писмото. Комисията уточнява, че отговорите на жалбоподателя на това писмо няма да доведат до спиране на срока за обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20140402">2 април 2014 г.</DATE> жалбоподателят уведомява Комисията, че счита преценката ѝ за грешна и че възнамерява да я оспори по съдебен ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140512">12 май 2014 г.</DATE> Комисията отговаря на жалбоподателя, че вече е изложила съображенията за отхвърляне на участието му и че няма какво да добави, доколкото не са представени нови обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Споразумението за субсидиране е подписано на <DATE ISO="20140328">28 март 2014 г.</DATE> без участието на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производство и искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140624">24 юни 2014 г.</DATE> жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>По предложение на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устната фаза на производството. В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник на Общия съд, последният приканва страните да отговорят писмено на въпрос относно допустимостта на искането за обезщетение. Страните изпълняват това искане в определения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от <DATE ISO="20160114">14 януари 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени решението на Комисията да го изключи от eDIGIREGION,</P></ITEM><ITEM><P>да назначи съдебна експертиза и да определи вещо лице за оценка на имуществените вреди, които е претърпял,</P></ITEM><ITEM><P>да снеме свидетелските показания на някои координатори на проекти,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати обезщетение за причинените вреди в размер на <FT TYPE="NUMBER">3055000</FT> EUR заедно с лихви или, при условията на евентуалност, да заплати сумата, определена от вещото лице,</P></ITEM><ITEM><P>да публикува решението си по настоящото дело в определени специализирани медии или поне в някои бюлетини на Комисията,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Комисията иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да обяви жалбата за отмяна за недопустима или, при условията на евентуалност, да я отхвърли като неоснователна,</P></ITEM><ITEM><P>да отхвърли искането за поправяне на вреди като неоснователно,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По жалбата за отмяна</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Комисията твърди, че жалбата за отмяна е просрочена и следователно недопустима. Тя поддържа, че обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на <DATE ISO="20140321">21 март 2014 г.</DATE> и че жалбата за отмяна е подадена едва на <DATE ISO="20140624">24 юни 2014 г.</DATE>, тоест след изтичането на срока за обжалване. В дупликата Комисията добавя, че обжалваното решение поражда правните си последици от момента, в който е съобщено на неговия адресат, без да е необходимо публикуване. Освен това оригиналът на жалбата, носещ електронен подпис, бил изпратен на <DATE ISO="20160520">20 май 2016 г.</DATE> с електронно съобщение, въпреки че подаването на процесуални актове по електронен път било възможно само чрез приложението e-Curia. На следващо място, подписаният оригинал на жалбата бил постъпил в секретариата на Общия съд едва на 14 юни, тоест след изтичането на допълнителния десетдневен срок, предвиден в член 43, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че жалбата е допустима. Той посочва, че срокът за обжалване започва да тече, считано от публикуването на обжалваното решение, и че в писмената защита не е посочена дата на публикуване. Жалбоподателят поддържа също, че подписаната с цифров сертификат жалба е подадена в срока за обжалване още преди публикуването на обжалваното решение. Той добавя, че предоставеният от Общия съд срок за отстраняване на недостатъците на жалбата е бил спазен. По време на съдебното заседание жалбоподателят се позовава на необходимостта от зачитане на правото на ефективни правни средства за защита и на наличието на извинима грешка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбите за отмяна трябва да бъдат подадени в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на обжалвания акт, от неговото съобщаване на жалбоподателя или, при липса на съобщаване — от деня, в който той е узнал за него. Също така съгласно член 297, параграф 2, трета алинея ДФЕС решенията, които посочват адресат, както в настоящия случай, се нотифицират на адресатите им и произвеждат действие от момента на това нотифициране. Освен това съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE> срокът за обжалване се удължава еднократно със срок от 10 дни поради отдалеченост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика срокът за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка, тъй като е предвиден с цел гарантиране на яснота и сигурност на правните положения и предотвратяване на всякаква дискриминация или произволно третиране при правораздаването, и съдът на Съюза е длъжен да провери служебно дали той е бил спазен (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970123">23 януари 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Coen,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑246/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:33">EU:C:1997:33</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121206">6 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑167/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:651">EU:T:2012:651</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В настоящия случай обжалваното решение се съдържа в писмото на Комисията от <DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, изпратено до жалбоподателя с препоръчана пощенска пратка с обратна разписка. Установено е, че същият е получил това писмо на <DATE ISO="20140321">21 март 2014 г.</DATE> Впрочем в разглежданото писмо е посочено, че решението за изключване на жалбоподателя от преговорите е окончателно и че съгласно член 263 ДФЕС той може да го обжалва в двумесечен срок от съобщаването на писмото. В последното се уточнява още, че отговорите на жалбоподателя не могат да доведат до спиране на срока за обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Следователно, обратно на твърденията, които жалбоподателят изтъква в репликата, обжалваното решение не е трябвало да бъде публикувано и като се отчита срокът за отдалеченост, срокът за обжалване е изтекъл на <DATE ISO="20140602">2 юни 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Жалбоподателят действително е изпратил жалба с електронно писмо от <DATE ISO="20140520">20 май 2014 г.</DATE> Трябва да се припомни обаче, че съгласно член 43, параграф 6 от Процедурния правилник от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE> датата, на която копие от подписания оригинал на материал по делото бъде получено в секретариата на Общия съд по факс или по електронната поща, се взема предвид с оглед спазването на процесуалните срокове само ако подписаният оригинал на материала по делото бъде депозиран в секретариата не по-късно от 10 дни след получаването му по факс или по електронна поща.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В настоящия случай оригиналът на жалбата е депозиран в секретариата едва на <DATE ISO="20140606">6 юни 2014 г.</DATE>, тоест след изтичането на десетдневния срок, предвиден в член 43, параграф 6 от Процедурния правилник от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Освен това посоченият оригинал не съдържа саморъчен подпис на адвоката на жалбоподателя, а саморъчен подпис на жалбоподателя и копие от подписа на неговия адвокат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Непредставянето на оригинала на жалбата, подписан от оправомощен за тази цел адвокат, не спада към формалните недостатъци, които могат да се отстранят съгласно член 44, параграф 6 от Процедурния правилник. от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE> Това изискване трябва да се счита за съществено изискване за форма и трябва да се прилага стриктно, така че неговото неспазване води до недопустимост на жалбата след изтичането на процесуалните срокове (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110922">22 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bell &amp; Ross/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑426/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:612">EU:C:2011:612</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120921">21 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Noscira/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑69/12 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:589">EU:C:2012:589</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070523">23 май 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Eistrup,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑223/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:153">EU:T:2007:153</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя относно извинимия характер на допуснатата грешка, обоснован от това, че в испанското право липсата на подпис на адвоката върху жалбата е отстраним порок. Понятието за извинима грешка трябва да се тълкува ограничително и може да се отнася само до изключителни обстоятелства (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110922">22 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bell &amp; Ross/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑426/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:612">EU:C:2011:612</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Подготовката, надзорът и проверката на документите по делото, които следва да бъдат подадени в секретариата, са изцяло отговорност на адвоката на съответната страна и в настоящия случай доводите на жалбоподателя, които той основава на националното право, не позволяват да се приеме наличието на изключителни обстоятелства по смисъла на приложимата съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Освен това обстоятелството, че в правото на Съюза липсата на подпис на адвоката върху жалбата не е отстраним порок (вж. точка 31 по-горе), не поставя под въпрос правото на ефективни правни средства за защита. Всъщност стриктното прилагане на процесуалните правила отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всяка форма на дискриминация или на произволно третиране при правораздаването. Макар редът за подаване на жалби и сроковете за обжалване да ограничават правото на достъп до съд, това ограничение не засяга самата същност на основното право на ефективна съдебна защита, още повече че тези правила са ясни и не пораждат особени затруднения при тълкуването (вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120921">21 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Noscira/СХВП</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑69/12 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:589">EU:C:2012:589</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>От това следва, че предвидените в член 43, параграф 6 от Процедурния правилник от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE> условия не са спазени и че жалбата, изпратена от жалбоподателя на <DATE ISO="20140520">20 май 2014 г.</DATE>, не може да се счита за валидно подадена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Впрочем жалбоподателят твърди, че е подал жалба, подписана чрез цифров сертификат, в сроковете за обжалване. Жалбата, която е подадена чрез e-Curia на <DATE ISO="20140624">24 юни 2014 г.</DATE>, обаче също е просрочена, предвид че срокът за обжалване е изтекъл на <DATE ISO="20140602">2 юни 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>От това следва, че жалбата за отмяна трябва да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо да се разглеждат доводите на жалбоподателя по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По искането за обезщетение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>На първо място, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение представлява нарушение и му е причинило значителни имуществени вреди. Той се позовава на загуба на приходи по отношение на проекта eDIGIREGION, както и на други проекти, и подчертава отрицателните последици по отношение на институционалните клиенти и на конкурентоспособността си. Той оценява вредите си на <FT TYPE="NUMBER">3055000</FT> EUR и освен това иска да се назначи вещо лице, което да оцени понесените имуществени вреди. На второ място, жалбоподателят се позовава на вредите, които е понесъл поради опетняване на репутацията му от страна на Комисията, което засегнало доверието към него, и иска в това отношение да се публикува и да се съобщи решението на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>На въпрос на Общия съд относно допустимостта на искането за обезщетение жалбоподателят подчертава, че Комисията не се е позовала на недопустимост на това искане, и твърди, че същото е допустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Комисията оспорва тези доводи и в отговор на въпрос на Общия съд твърди, че искането за обезщетение е недопустимо.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Трябва да се напомни, че съгласно член 340, втора алинея ДФЕС в областта на извъндоговорната отговорност Съюзът е длъжен, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, да поправи вредите, причинени от негови институции или служители при изпълнението на техните задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Съгласно установената съдебна практика ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза за неправомерно поведение на неговите органи по смисъла на горепосочената разпоредба зависи от наличието на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, за което са упреквани институциите, наличие на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820929">29 септември 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Oleifici Mediterranei/ЕИО,</NAME.CASE> <NO.CASE>26/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:318">EU:C:1982:318</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080909">9 септември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>FIAMM и др./Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑120/06 P и C‑121/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:476">EU:C:2008:476</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0106">106</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0164">164</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0166">166</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141016">16 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑297/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:888">EU:T:2014:888</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). На следващо място, що се отнася до условието за неправомерност на поведението, за което се упреква съответната институция, съдебната практика изисква да бъде установено достатъчно сериозно нарушение на правна норма, която има за предмет предоставяне на права на частноправните субекти. Решаващият критерий, който позволява да се приеме, че едно нарушение е достатъчно съществено, се състои в явно и сериозно нарушение от съответната институция или орган на Съюза на пределите, наложени на свободата им на преценка (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000704">4 юли 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bergaderm и Goupil/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑352/98 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:361">EU:C:2000:361</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050317">17 март 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>AFCon Management Consultants и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑160/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:107">EU:T:2005:107</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0093">93</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141016">16 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑297/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:888">EU:T:2014:888</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Колкото до условието за наличие на вреда, отговорността на Съюза може да бъде ангажирана само ако ищецът наистина е претърпял действителна и сигурна вреда, която той следва да докаже (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141014">14 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giordano/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑611/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2282">EU:C:2014:2282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141016">16 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑297/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:888">EU:T:2014:888</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Що се отнася до условието за наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и посочената вреда, от постоянната съдебна практика следва, че тази вреда трябва да е достатъчно пряка последица от твърдяното поведение, като последното трябва да представлява определящата причина за вредата, което ищецът трябва да докаже (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920130">30 януари 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Finsider и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑363/88 и C‑364/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:44">EU:C:1992:44</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110920">20 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/ЕИБ,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑461/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:494">EU:T:2011:494</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0209">209</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Щом едно от трите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза не е изпълнено, исканията за обезщетение трябва да се отхвърлят, без да е необходимо да се проверява дали са изпълнени останалите две условия (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141016">16 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑297/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:888">EU:T:2014:888</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. също в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940915">15 септември 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>KYDEP/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑146/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:329">EU:C:1994:329</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Следва да се напомни още, че съгласно съдебната практика искането за обезщетение на основание член 340, втора алинея ДФЕС е самостоятелен иск в рамките на правните средства за защита в правото на Съюза, така че сама по себе си недопустимостта на жалбата за отмяна не води до недопустимост на искането за обезщетение (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950315">15 март 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>COBRECAF и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑514/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1995:49">EU:T:1995:49</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021017">17 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Astipesca/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑180/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:249">EU:T:2002:249</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0139">139</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Въпреки че страна може да се защити, като предяви иск за обезщетение, без при това никоя разпоредба да я принуждава да иска отмяната на увреждащия я незаконосъобразен акт, тя същевременно не може по посочения начин да заобиколи недопустимостта на искане, което се отнася до същата незаконосъобразност и цели същите имуществени резултати (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951026">26 октомври 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pevasa и Inpesca/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑199/94 P и C‑200/94 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:360">EU:C:1995:360</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Следователно искът за обезщетение трябва да се обяви за недопустим, когато в действителност цели отмяната на влязло в сила индивидуално решение и ако бъде уважен, би довел до обезсилване на правните последици на това решение (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19870115">15 януари 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>Krohn Import-Export/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>175/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:8">EU:C:1987:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950315">15 март 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>COBRECAF и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑514/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1995:49">EU:T:1995:49</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021017">17 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Astipesca/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑180/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:249">EU:T:2002:249</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0140">140</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Случаят е такъв, когато с иска за обезщетение ищецът цели да постигне същия резултат като този, който би получил при уважаване на жалба за отмяна, която е пропуснал да подаде своевременно (вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101004">4 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Иванов/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑532/09 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:577">EU:C:2010:577</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Освен това искът за обезщетение би могъл да обезсили правните последици на влязло в сила решение и когато ищецът цели да постигне по-широка полза, която обаче включва ползата, която би могъл за извлече от отменително съдебно решение. В този случай все пак е необходимо да се установи наличието на тясна връзка между иска за обезщетение и жалбата за отмяна, за да се приеме, че първият е недопустим (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110524">24 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Power-One Italy/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑489/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:238">EU:T:2011:238</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Следва да се добави, че допустимостта на исканията за обезщетение може да се разгледа служебно от съда, тъй като представлява абсолютна процесуална предпоставка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021017">17 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Astipesca/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑180/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:249">EU:T:2002:249</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0139">139</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>В светлината на тези съображения трябва да се разгледат доводите на жалбоподателя, който се позовава на имуществени и неимуществени вреди.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>По имуществените вреди</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че имуществените вреди, които е претърпял, произтичат от три различни обстоятелства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>На първо място, той иска да му бъди възстановена сума в размер на <FT TYPE="NUMBER">438165</FT> EUR, съответстваща на пропуснатите субсидии, свързани с проекта eDIGIREGION.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Следва да се констатира, че с това искане се търси плащането на сума, чийто размер съответства точно на размера на вземанията, от които е лишен вследствие на обжалваното решение. Следователно посоченото искане цели, непряко, отмяната на индивидуалното решение, с което жалбоподателят е изключен от проекта, и е насочено към същия резултат като този, който се цели с жалбата за отмяна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Жалбата за отмяна на решението за изключване на жалбоподателя от проекта eDIGIREGION обаче вече бе обявена за недопустима (т. 36 по-горе) и това решение следователно е станало окончателно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Ето защо искането за поправяне на вреди, свързано със загубата на субсидия в размер на <FT TYPE="NUMBER">438165</FT> EUR за посочения проект, е недопустимо съгласно посочената в точки 46 и 47 по-горе съдебна практика.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателят твърди по същество, че е понесъл вреди, свързани със загубата на планираните ресурси за годините 2014, 2015 и 2016, в размер на <FT TYPE="NUMBER">146055</FT> EUR за всяка от тези три години. В репликата той се позовава на вреди, съответстващи на допълнителни предимства, следващи от проекта, и на сума, по-голяма от тази, която е предвидена за неговия бюджет, както и на вреди, свързани със засягането на бъдещата му конкурентоспособност, и на липсата на валоризация на познанията му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Това искане обаче също е насочено към получаването на сума, от която жалбоподателят е лишен вследствие на обжалваното решение. Всъщност с посоченото искане той цели да бъде възстановено финансовото положение, в което според него би се намирал, ако не бе прието решението за изключването му от проекта. Следователно искането за плащане на тези суми е тясно свързано с отмяната на решението за изключването му от проекта по смисъла на посочената в точка 48 по-горе съдебна практика. Ето защо това искане също е недопустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Впрочем, дори да се приеме, че тази връзка с жалбата за отмяна не е достатъчно тясна, за да доведе до недопустимост на искането за поправяне на вредите, свързани с планираните ресурси, същото във всички случаи трябва да се отхвърли като неоснователно. Всъщност нищо не потвърждава изтъкнатите цифрови данни във връзка със загубата на планирани ресурси за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Освен това отговорността на Съюза може да се ангажира само ако жалбоподателят наистина е претърпял действителна и сигурна вреда, което той трябва да докаже в съответствие с посочената в точка 42 по-горе съдебна практика. Изтъкнатите планове обаче не представляват доказателство за действителна и сигурна вреда по смисъла на съдебната практика. Това важи и за вредата, свързана със засягането на бъдещата конкурентоспособност на жалбоподателя и с липсата на валоризация на познанията му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Поради това посоченото искане е недопустимо и във всички случаи неоснователно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>На трето място, по отношение на загубата на приходи, свързани с проекти, различни от проекта eDIGIREGION, жалбоподателят се позовава на проектите INACHUS и ZONeSEC. Той посочва едновременно суми, свързани със самите проекти, а именно субсидии в размер на <FT TYPE="NUMBER">359500</FT> EUR за проекта INACHUS и <FT TYPE="NUMBER">421750</FT> EUR за проекта ZONeSEC, и суми, които съответстват на планирани ресурси за годините 2014—2017.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Следва обаче да се отбележи, че не са представени доказателства в подкрепа на сумите, на които се позовава жалбоподателят. Освен това решението на Комисията от <DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE> не се отнася до посочените проекти. Това решение се отнася само до проекта eDIGIREGION и съдържа ясно указание от страна на Комисията, че то не предрешава бъдещите решения относно другите предложения за проекти, в които жалбоподателят участва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Ето защо не е установена причинно-следствена връзка между действията на Комисията, довели до приемането на решението от <DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, от една страна, и евентуални вреди във връзка с тези проекти, от друга страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Поради това посоченото искане относно другите проекти, също трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че искането за обезщетение трябва да се отхвърли по отношение на имуществените вреди на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>По неимуществените вреди</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>На първо място, видно от писмените му изявления, жалбоподателят счита, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на поведението на Комисията, което той квалифицира като злепоставящо и което според него е засегнало доверието към него и добрата му репутация.<?PAGE NO="10"?> Жалбоподателят поддържа също, че чрез оказания от нея натиск Комисията била забавила процедурите по преговорите с цел да го заклейми като нежелан участник в европейските проекти. Като обезщетение жалбоподателят иска решението на Общия съд да бъде публикувано в някои бюлетини на Комисията и да бъде съобщено на членовете на консорциумите, в които е участвал и чиито проекти са били спрени или забавени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че евентуалното уважаване на това искане няма да доведе до обезсилване на правните последици от обжалваното решение. Всъщност с посоченото искане не се цели същият резултат както този, който жалбоподателят би постигнал при уважена жалба за отмяна на обжалваното решение, ако бе подадена своевременно. Ето защо това искане е допустимо по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 46—48 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Освен това жалбоподателят посочва в подкрепа на твърденията си, че служителите на Комисията били упражнили натиск с цел да го изключат от европейските проекти за научни изследвания. Той изтъква по-специално, че спорът между него и Комисията по отношение на проекта eDIGIREGION се е отразил върху другите проекти, а именно проектите ZONeSEC и INACHUS, в рамките на които Комисията била уведомила другите участници за неговите проблеми във връзка с участието му в европейски проекти. Като доказателство за твърденията си жалбоподателят представя кореспонденция по електронна поща.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>В настоящия случай тези доводи следва да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>На първо място, по отношение на електроните писма във връзка с проектите ZONeSEC и INACHUS следва да се отбележи, че жалбоподателят не посочва изрично коя правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти, е била нарушена в случая. Той също така не доказва неправомерно поведение от страна на Комисията, което да представлява достатъчно съществено нарушение на такава правна норма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>В това отношение, в електронното си писмо от <DATE ISO="20130912">12 септември 2013 г.</DATE>, адресирано до г‑н S., акционер на жалбоподателя, координаторът на проекта INACHUS се позовава на важни коментари от страна на Комисията относно жалбоподателя, които трябва да бъдат обсъдени незабавно. Не са посочени обаче никакви данни за съдържанието на тези коментари. Освен това в изпратено в отговор електронно писмо от <DATE ISO="20130917">17 септември 2013 г.</DATE> жалбоподателят предоставя описание на своята организация. Следователно е напълно възможно коментарите на Комисията, които са изисквали незабавно обсъждане, да са се отнасяли имено към този чисто технически въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>По същия начин, в рамките на проекта ZONeSEC, самият жалбоподател изпраща на <DATE ISO="20140115">15 януари 2014 г.</DATE> електронно писмо до координатора на проекта, в което посочва разногласията между предишното му дружество, R., и Изпълнителната агенция за научни изследвания и предлага други предприятия, които да го заместят, в случай че тези разногласия пречат на сключването на договора ZONeSEC. След това координаторът на проекта изпраща електронно писмо от <DATE ISO="20140225">25 февруари 2014 г.</DATE> до участниците в този проект, в което посочва финансовите трудности, които трябва да се преодолеят, и отбелязва, че това закъснение може да се дължи на необходимостта да се изчака решението на Изпълнителната агенция за научни изследвания относно жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за злепоставящи действия от страна на Комисията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателят представя електронни писма във връзка с други проекти, а именно проектите ClusMED, Global ITV и INSO 2. Тези документи обаче са ирелевантни, тъй като не се отнасят до жалбоподателя, а до неговия акционер, г‑н S., който не е страна по настоящото производство. Доводът, че всички претърпени от жалбоподателя вреди се отразявали на последния, не оборва този извод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>На трето място, жалбоподателят се оплаква, че в рамките на проекта eDIGIREGION Комисията била упражнила натиск и така забавила преговорите с цел да го злепостави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Следва да се констатира, че преговорите с Комисията, които е трябвало да приключат на <DATE ISO="20130320">20 март 2013 г.</DATE>, са продължили до ноември 2013. Не е доказано обаче, че през този период Комисията е злепоставяла жалбоподателя. Напротив, от посочените в точки 5—10 по-горе материали по преписката личи, че по съображения за добро финансово управление Комисията е използвала този период, за да извърши задълбочена проверка на положението на жалбоподателя с оглед на поставените условия за участие в проекта eDIGIREGION, за да изясни обстоятелствата по преписката и за да му изложи мотивите за отказа на участието му в проекта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>С оглед на материалите по преписката следва да се констатира, че жалбоподателят не е доказал неправомерно или злепоставящо поведение от страна на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Поради това искането на жалбоподателя за обезщетение поради засягане на добрата му репутация от действията на Комисията трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се проверява дали са изпълнени условията, свързани с наличието на вреда и на причинно-следствена връзка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателят се позовава по време на съдебното заседание на неимуществени вреди, изразени в засягане на добрата му репутация, свързани с приемането на обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Общият съд припомня, че съгласно член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE> исковата молба или жалбата съдържа предмета на спора и кратко изложение на изтъкнатите основания, като в производството не може да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Все пак, когато основанието или доводът допълва основание, което е изложено преди това пряко или имплицитно в исковата молба или жалбата, и се намира в тясна връзка с последното, то трябва да се обяви за допустимо (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ziegler/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑439/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:513">EU:C:2013:513</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Аналогично разрешение се налага за оплакване, изложено в подкрепа на основание (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100519">19 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Boliden и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑19/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:203">EU:T:2010:203</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>В случая оплакването на жалбоподателя, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на обжалваното решение, не се съдържа в жалбата и не е основано на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Освен това то не представлява допълнение към вече изложено основание. Всъщност изтъкнатите в жалбата неимуществени вреди, разгледани в точки 65—76 по-горе, се отнасят до поведението на Комисията, а не до обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Ето защо оплакването за претърпени неимуществени вреди във връзка с приемането на обжалваното решение трябва да се отхвърли като ново и следователно недопустимо основание в съответствие с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Във всички случаи, дори да се допусне, че това не е ново основание, следва да се констатира, че искането на жалбоподателя в това отношение не съдържа посочване на конкретна сума и е насочено непряко към това да се установи, че не трябвало да бъде отстранен от участие в проекта eDIGIREGION. С други думи, с това искане жалбоподателят цели по същество същия резултат като този, който не може да постигне поради просрочване на жалбата си за отмяна. Следователно това искане е тясно свързано с жалбата за отмяна по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 46—48 по-горе, поради което трябва да се отхвърли в приложение на тази съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Освен това жалбоподателят не представя доказателства, от които да се установи засягане на неговата репутацията, свързано с обжалваното решение. В това отношение не може да се приеме, че само по себе си решението за отхвърляне на участието на жалбоподателя в проекта засяга репутацията му, независимо че е неблагоприятно за него. Последиците от приемането на подобно решение са част от рисковете, които всеки съобразителен икономически оператор понася при участие в такава процедура. От това следва, че твърдението за свързана с обжалваното решение вреда, изразена в засягане на репутацията, не е доказано по никакъв начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Поради това трябва да се отхвърли искането за обезщетение на неимуществени вреди, свързани с поведението на Комисията или с обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че искането за обезщетение на жалбоподателя трябва да се отхвърли изцяло, без да е необходимо да се разглеждат исканията му за назначаване на съдебна експертиза и на вещо лице и за процесуално-организационни действия с цел снемане на свидетелските показания на координатори на проекти. Искането на жалбоподателя за публикуване на настоящото решение но Общия съд също трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Ето защо настоящата жалба трябва да се отхвърли изцяло.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да се осъди да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Holistic Innovation Institute, SLU да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Frimodt Nielsen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Dehousse</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Collins</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20160512">12 май 2016 година</DATE></P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>