<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-799/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0799</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:960">EU:C:2020:960</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20201125">25.11.2020 г.</DATE> — Дело C‑799/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Sociálna poisťovňa</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (oсми състав)</P><P><DATE ISO="20201125">25 ноември 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: словашки.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Социална политика</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2008/94/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Членове 2 и 3</KEYWORD><KEYWORD>Закрила на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател</KEYWORD><KEYWORD>Понятия <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>дължими вземания<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> на работниците и служителите и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>неплатежоспособност на работодател<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Трудова злополука</KEYWORD><KEYWORD>Смърт на работник или служител</KEYWORD><KEYWORD>Обезщетение за неимуществените вреди</KEYWORD><KEYWORD>Събиране на вземането от работодателя</KEYWORD><KEYWORD>Невъзможност</KEYWORD><KEYWORD>Гарантираща институция</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑799/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Okresný súd Košice I (Районен съд Кошице I, Словакия) с акт от <DATE ISO="20190805">5 август 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20191030">30 октомври 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">NI,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">OJ,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">PK,</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Sociálna poisťovňa,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (осми състав),</P><P>състоящ се от: A. Prechal (докладчик), председател на трети състав, изпълняваща функцията на председател на осми състав, F. Biltgen и L. S. Rossi, съдии,</P><P>генерален адвокат: J. Richard de la Tour,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за NI, OJ и PK, от P. Kerecman, advokát,</P></ITEM><ITEM><P>за словашкото правителство, от B. Ricziová, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Pavliš и J. Vláčil, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Ирландия, от M. Browne, G. Hodge и T. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от K. Binchy, BL,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от A. Tokár и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 2 и 3 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081022">22 октомври 2008 година</DATE> относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="283" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2008">ОВ L 283, 2008 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор, който NI, OJ и PK — съпругата и двете деца на служителя RL, водят със Sociálna poisťovňa (Социалноосигурителен институт, Словакия) по повод на отказа на института да им изплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени поради смъртта на този служител вследствие на трудова злополука, настъпила на <DATE ISO="20031016">16 октомври 2003 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно съображение 3 от Директива 2008/94:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Необходими са разпоредби за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя и за да им се осигури минимално ниво на защита, в частност за да се гарантира изплащането на дължимите им вземания, като се отчита необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в Общността. За тази цел държавите членки следва да създадат орган, който да осигури изплащането на неплатените вземания на засегнатите работници и служители<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съображение 4 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>С оглед гарантиране на справедлива защита на засегнатите работници и служители определението за състоянието на неплатежоспособност следва да бъде дефинирано в светлината на тенденциите в законодателствата на държавите членки, като в обхвата си то следва да включи и процедурите при неплатежоспособност, различни от ликвидацията […]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Настоящата директива се прилага спрямо вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения и съществуващи по отношение на работодатели, които са в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 2 от същата директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на настоящата директива работодателят се счита в състояние на неплатежоспособност, когато е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата членка, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобна задача, и органът, компетентен по силата на споменатите по-горе разпоредби:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>е решил да открие производството; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>е установил, че предприятието или дейността на работодателя е окончателно прекратено(а) и наличното му имущество е недостатъчно, за да се обоснове откриването на процедурата.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не накърнява националното законодателство по отношение на поняти[ето] […] <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> […].</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="002.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да разширяват закрилата на работниците и служителите по отношение на други състояния на неплатежоспособност, например състояние на постоянно фактическо спиране на плащанията, установено от процедури, различни от посочените в параграф 1, които са предвидени в националното законодателство.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 3 от Директива 2008/94, който е част от глава II, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Разпоредби относно гарантиращите институции<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че гарантиращият орган гарантира, при спазване на член 4, изплащането на дължимите вземания, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, включително тогава, когато се предвижда от националното законодателство, от обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.</ALINEA><ALINEA>Вземанията, които се погасяват от гарантиращия орган, представляват плащания по дължими вземания, отнасящи се към период преди и/или когато е приложимо, след определена от държавите членки дата<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 11, първа алинея от Директивата, който е част от глава V, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Общи и заключителни разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Настоящата директива не засяга правото на избор на държавите членки да прилагат или да въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците или служителите<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Словашкото право</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Закон за Социалноосигурителния институт</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 44а от Zákon č. 274/1994 Z. z., o Sociálnej poisťovni (Закон № 274/1994 за Социалноосигурителния институт), в редакцията му в сила до <DATE ISO="20031231">31 декември 2003 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Закон № 274/1994<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>), предвижда следното за задължителното осигуряване на работодателя във връзка с отговорността му за вреди:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="044A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Работодателят се осигурява във връзка с отговорността си за вреди, считано от деня на наемане на работа на първия работник или служител до прекратяването на трудовото правоотношение на последния му работник или служител.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="044A.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>При настъпването на осигурително събитие работодателят има право да иска Социалноосигурителният институт да заплати вместо него доказаните вземания за обезщетение за увреждането на здравето, причинено от трудова злополука, настъпила към момент, в който работодателят е бил осигурен […].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="044A.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Осигурително събитие<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> е увреждането на здравето или смъртта, причинено/а от трудова злополука или професионална болест.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="044A.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Ако въпросът за обезщетението е отнесен до компетентния съд, приема се, че осигурителното събитие настъпва в деня на влизането в сила на съдебното решение, съгласно което Социалноосигурителният институт е длъжен да извърши плащането<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 44b, параграфи 1 и 2 от този закон гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="044B.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>[Социалноосигурителният институт] изплаща обезщетението по член 44а, параграф 2 на работник или служител, претърпял увреждане на здравето вследствие на трудова злополука или професионална болест, в словашки крони.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="044B.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ако е обезщетил изцяло или частично работника или служителя по параграф 1 за вредите по член 44а, параграф 2, работодателят има право да иска от [Социалноосигурителния институт] да му възстанови платеното обезщетение в размера, който е трябвало да плати на посочения работник или служител<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Кодекс на труда</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Разпоредби относно неплатежоспособността на работодателя</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 21 от Zákon č. 311/2001 Z. z., zákonník práce (Закон № 311/2001 — Кодекс на труда), в редакцията му в сила до <DATE ISO="20031231">31 декември 2003 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Кодексът на труда<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="021.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на изплащането на произтичащите от трудовото правоотношение вземания на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност работодателят се смята за неплатежоспособен, когато е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност и:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>съдът е открил производството или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>съдът е отхвърлил молбата за откриване на производството поради недостатъчност на имуществото.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="021.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>За начална дата на неплатежоспособността на работодателя се смята датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност или за отхвърляне на молбата за откриване на производството поради недостатъчност на имуществото<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 22 от Кодекса на труда предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="022.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В случаите на неплатежоспособност на работодателя по член 21, ако работодателят не е в състояние да изплати произтичащите от трудовото правоотношение вземания на работниците и служителите, гаранционният фонд изплаща тези вземания съгласно съответните особени правила.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="022.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Гаранционният фонд […] изплаща следните произтичащи от трудовото правоотношение вземания на работниците и служителите:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>дължимото трудово възнаграждение и дължимото възнаграждение за периодите на дежурство;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>дължимото възнаграждение за празнични дни и при невъзможност за изпълнение на трудовите задължения;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>дължимото възнаграждение за времето на платения годишен отпуск за календарната година, през която работодателят е изпаднал в неплатежоспособност, и за предходната календарна година;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>d)</NO.P><TXT>дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>e)</NO.P><TXT>дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие (член 69);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>f)</NO.P><TXT>дължимото обезщетение при незаконно прекратяване на трудовото правоотношение (член 79);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>g)</NO.P><TXT>пътните разноски, разноските по преместване и другите разноски, направени от работника или служителя при изпълнението на трудовите му задължения;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>h)</NO.P><TXT>дължимите обезщетения за вреди вследствие на трудова злополука или професионална болест;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>съдебните разноски, направени за предявяването по съдебен ред на произтичащите от трудовото правоотношение вземания на работника или служителя поради закриването на предприятието на работодателя, включително разходите за процесуално представителство<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Разпоредби относно отговорността на работодателя за вреди</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно член 195 от Кодекса на труда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="195.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В случай на увреждане на здравето или смърт на работник или служител вследствие на злополука при или по повод на изпълнението на трудовите му задължения (трудова злополука) за причинените с това вреди отговаря работодателят, при когото работникът или служителят е работел към момента на злополуката.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><?PAGE NO="6"?><PARAG IDENTIFIER="195.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Работодателят отговаря за тези вреди включително когато е изпълнил задълженията си съгласно съответните особени правила и съгласно другите правила за защита на безопасността и здравето по време на работа […]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 204, параграф 1 от Кодекса на труда предвижда следното относно обхвата на обективната отговорност на работодателя в случай на смърт вследствие на трудова злополука:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>В случай на смърт на работник или служител вследствие на трудова злополука или професионална болест работодателят отговаря за:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>възстановяването на основателно направените разходи за лечение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>възстановяването на разумно направените разходи за погребение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>възстановяването на разходите за издръжка на наследниците;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>d)</NO.P><TXT>заплащането на еднократно обезщетение на наследниците;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>e)</NO.P><TXT>поправянето на имуществените вреди; член 192, параграф 3 също се прилага<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 210 от Кодекса на труда предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="210.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всеки работодател, който е наел на работа поне един работник или служител, се осигурява във връзка с отговорността си за вреди от трудова злополука или професионална болест.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="210.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Осигуряването на работодателя във връзка с отговорността му за вреди се извършва от Социалноосигурителния институт по съответните особени правила за това<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Закон за социалното осигуряване</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Zákon č. 461/2003 Z. z. o sociálnom poistení v znení neskorších predpisov (Закон № 461/2003 за социалното осигуряване), съответно изменен (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Закон № 461/2003<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>), транспонира изискванията по Директива 80/987/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19801020">20 октомври 1980 година</DATE> за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="283" PAGE.FIRST="23" DATE.PUB="1980">ОВ L 283, 1980 г., стр. 23</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 197), отменена и заменена с Директива 2008/94, чрез системата на задължителното субсидиарно гарантиране на задълженията на работодателя в случай на неплатежоспособност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>От <DATE ISO="20040101">1 януари 2004 г.</DATE> съгласно член 2, буква d) от този закон субсидиарната гаранция представлява социална осигуровка за случаите на неплатежоспособност на работодателя, като обезщетенията от тази осигуровка са предназначени за покриване на вземанията на работниците и служителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Член 12 от посочения закон определя момента, от който работодателят се смята за неплатежоспособен за целите на субсидиарната гаранция.</TXT><P><ALINEA><P>В редакцията си в сила до <DATE ISO="20060731">31 юли 2006 г.</DATE>, той гласи:</P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>1. Работодателят е неплатежоспособен, ако:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>съдът е открил производство по несъстоятелност или</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="7"?><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>съдът е отхвърлил молбата за откриване на производство по несъстоятелност поради недостатъчност на имуществото.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>2. Начална дата на неплатежоспособността на работодателя е денят на обявяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност или денят на обявяване на решението за отхвърляне на молбата за откриване на производството поради недостатъчност на имуществото<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P><P>В редакцията си в сила от <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE>, тази разпоредба предвижда:</P><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>1. За целите на този закон работодателят е неплатежоспособен, ако е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност.</P><P>2. Начална дата на неплатежоспособността на работодателя е денят на подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност до компетентния съд.</P><P>3. Ако производството по несъстоятелност се открива служебно от съда съгласно особени правила, начална дата на неплатежоспособността на работодателя е денят на обявяването на решението на съда за откриване на производството по несъстоятелност<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></QUOT.S></ALINEA></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Закон за несъстоятелността</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 2, трето и четвърто изречение от Zákon č. 7/2005 Z. z., o konkurze a reštrukturalizácii a o zmene a doplnení niektorých zákonov (Закон № 7/2005 за несъстоятелността и преструктурирането и за изменение и допълнение на някои закони, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Законът за несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>) физическите лица са неплатежоспособни, когато не са в състояние да изпълнят най-малко едно свое парично задължение в продължение на 180 дни след настъпването на падежа. Ако се окаже невъзможно да се събере определено парично вземане от длъжника по реда за принудително изпълнение, смята се, че той е неплатежоспособен.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20031016">16 октомври 2003 г.</DATE> RL, съпруг на NI и баща на OJ и PK, умира вследствие на трудова злополука, за която отговаря неговият работодател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>С искова молба от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 г.</DATE>, подадена пред Okresný súd Košice II (Районен съд Кошице II, Словакия), NI, OJ и PK, ищци в главното производство, предявяват срещу работодателя иск за обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, които считат, че са претърпели вследствие на смъртта на RL.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Посоченият съд разделя производството на две отделни дела и присъжда на ищците обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди съответно през 2012 г. и 2016 г. Първото решение е потвърдено на въззивна инстанция през 2013 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Присъденото през 2016 г. обезщетение за имуществените вреди е изцяло изплатено от Социалноосигурителния институт от името на съответния работодател въз основа на задължителното му осигуряване във връзка с отговорността му за вреди от трудови злополуки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Социалноосигурителният институт обаче отказва да плати вместо осигурения работодател обезщетението за неимуществените вреди, тъй като според него обезщетението за вреди от трудови злополуки не включва обезщетение за неимуществени вреди.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Изпълнителното производство, проведено от съдебен изпълнител спрямо работодателя, за да се събере сумата на въпросното обезщетение, приключва без резултат, тъй като работодателят е неплатежоспособен. Вземането на ищците за това обезщетение не им е изплатено дори частично.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Тогава те предявяват иск пред запитващата юрисдикция, Okresný súd Košice I (Районен съд Кошице I, Словакия), срещу Социалноосигурителния институт, като искат той да им изплати посоченото обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция се съмнява как следва да тълкува понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>състояние на неплатежоспособност<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по смисъла на Директива 2008/94 и правилно ли е стеснителното тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>вреди<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, въз основа на което Социалноосигурителният институт отказва да плати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В това отношение, като се основава на разбирането, че задължителното осигуряване на работодателя за вреди от трудова злополука е мярка за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя, тази юрисдикция иска да установи дали понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>дължимо вземане<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> на работник или служител по смисъла на член 3 от Директива 2008/94 може да включва дължимото на наследниците обезщетение за неимуществени вреди. Според посочената юрисдикция тази осигуровка дава възможност на правоимащите да получат пряко обезщетение за вредите от трудовата злополука от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>гарантираща институция<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, тоест в случая — от Социалноосигурителния институт, вместо от осигурения работодател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция в случай на неплатежоспособност на работодателя работникът или служителят има право по член 204, параграф 1 от Кодекса на труда във връзка с член 44а, параграф 2 от Закон № 274/1994 да иска от Социалноосигурителния институт да му изплати вместо работодателя обезщетението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>увреждане на здравето<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> вследствие на трудова злополука. Според запитващата юрисдикция при смърт на работника или служителя вследствие на трудова злополука тези разпоредби гарантират пряко право на наследниците да получат обезщетение за вредите, претърпени поради злополуката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Затова запитващата юрисдикция иска да установи дали гаранционното задължение на Социалноосигурителния институт да изплати обезщетението за вредите от трудова злополука, е налице — предвид понятието за вреди по член 44а, параграф 2 от Закон № 274/1994 — и за неимуществените вреди, претърпени от наследниците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Освен това, като се има предвид, че в рамките на Директива 2008/94 състоянието на неплатежоспособност на работодателя е предварително условие за защитата на дължимите вземания, произтичащи от трудови договори, запитващата юрисдикция иска да се установи обхватът на това понятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Според нея член 2 във връзка със съображение 4 от Директива 2008/94 дава аргумент за разширително тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>неплатежоспособност<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> с цел осигуряване на справедлива защита на въпросното вземане. Поради това запитващата юрисдикция иска да установи дали случай като разглеждания в главното производство може да попада в приложното поле на тази директива. В това отношение тя отбелязва, че макар формално да не е откривано производство по несъстоятелност срещу работодателя в главното производство, словашкото право предвижда, че ако вземането не може да бъде събрано по реда за принудително изпълнение, съответното физическо лице се смята за неплатежоспособно.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Okresný súd Košice I (Районен съд Кошице I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 3 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>дължими вземания, произтичащи от трудови договори<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> обхваща и обезщетението за неимуществените вреди, претърпени в резултат от смъртта на работник или служител вследствие на трудова злополука?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли член 2 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че за неплатежоспособен се смята и работодателят, срещу когото е била подадена молба за принудително изпълнение във връзка със съдебно признатото вземане за обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат от смъртта на работник или служител вследствие на трудова злополука, но в изпълнителното производство е установена несъбираемост на вземането, тъй като работодателят няма имущество?<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По компетентността ratione temporis</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Словашкото правителство оспорва наличието на компетентност за Съда ratione temporis, като поддържа, че в настоящия случай не е приложима изтъкнатата от запитващата юрисдикция съдебна практика, в частност решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070614">14 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Telefónica O2 Czech Republic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:348">EU:C:2007:348</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), съгласно която Съдът има компетентност, въпреки че фактите са настъпили преди присъединяването на тази държава членка към Европейския съюз, понеже те са продължили да пораждат последици в периода след присъединяването и също след присъединяването е постановено конститутивно съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, според словашкото правителство правото на обезщетение за претърпените от ищците в главното производство неимуществени вреди е възникнало към момента на настъпването на трудовата злополука, а именно на <DATE ISO="20031016">16 октомври 2003 г.</DATE>, тоест преди присъединяването на Словашката република към Съюза на <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> От друга страна, постановените през 2012 г. и 2013 г. съдебни решения, с които е присъдено това обезщетение, в случая били установителни, а не конститутивни. Следователно тези решения не създавали ново правоотношение, а само предоставяли правна защита на право, което е съществувало още отпреди присъединяването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция се основавала на член 44а, параграф 4 от Закон № 274/1994, за да приеме, че осигурителното събитие се смята за настъпило на датата на окончателното решение, тоест през 2013 г., но тази разпоредба била част от осигурителноправната уредба на отговорността за вреди от трудова злополука, а нито правото на обезщетение за неимуществените вреди, нито вземането, предявено в главното производство въз основа на това право на обезщетение, попадали в обхвата на тази уредба. Всъщност тези права се уреждали от Гражданския кодекс. Дори да не е така, при всички положения съгласно приложимото национално законодателство вземането въз основа на осигуровката за трудови злополуки трябвало да се преценява според правната уредба, в сила отпреди присъединяването на Словашката република към Съюза. Понастоящем тази уредба още била в сила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В това отношение се налага изводът, че независимо от какво естество са съдебните решения относно обезщетението за неимуществените вреди и независимо коя от упоменатите по-горе национални правни уредби е приложима, от акта за преюдициално запитване е видно, че спорът в главното производство произтича, от една страна, от отказа на<?PAGE NO="10"?> Социалноосигурителния институт да изплати обезщетението, вече присъдено с посочените съдебни решения, и от друга страна, от констатацията за фактическата неплатежоспособност на работодателя на починалия работник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Тези факти, от които произтича спорът в главното производство, са настъпили след датата на присъединяването на Словашката република към Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>При положение че националният съд е отправил до него запитване за тълкуването на приложимото в главното производство законодателство на Съюза, Съдът се произнася, без по принцип да е необходимо да разглежда обстоятелствата, във връзка с които националните юрисдикции са решили да му поставят тези въпроси и смятат да приложат разпоредбата от правото на Съюза, чието тълкуване искат от него (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bezpečnostní softwarová asociace</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑393/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:816">EU:C:2010:816</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Положението би било различно само в хипотезите, в които разпоредбата от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, не е приложима към фактите по главното производство, тъй като същите са настъпили преди присъединяването на нова държава членка към Съюза, или в които е очевидно, че съответната разпоредба не може да бъде приложена (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bezpečnostní softwarová asociace</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑393/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:816">EU:C:2010:816</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В настоящия случай обаче не е така. Следователно, противно на твърденията на словашкото правителство, Съдът е компетентен да тълкува разпоредбите на Директива 2008/94, посочени от запитващата юрисдикция. Ето защо следва да се отговори на поставените от нея въпроси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Словашкото правителство повдига възражение за недопустимост на първия въпрос. Тази държава членка изразява съмнения по същество за неточност на изложението на националното право, въз основа на което е отправено запитването, и за неспазване от запитващата юрисдикция на изискванията по член 94 от Процедурния правилник, в частност доколкото тя не посочила изцяло в запитването си вида на спорното вземане, приложимото национално право и установената от нея връзка между тълкуването на правото на Съюза и спора в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В това отношение, на първо място, е важно да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190305">5 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eesti Pagar</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑349/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:172">EU:C:2019:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>От това следва, че дори да е правилно становището на словашкото правителство за неточността на правната уредба, на която се основават преюдициалните въпроси, все пак въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190703">3 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>УниКредит Лизинг</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑242/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:558">EU:C:2019:558</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Съдът също така нееднократно е постановявал, че в рамките на преюдициално запитване не следва да се произнася по тълкуването на национални разпоредби и да решава дали даденото им от националния съд тълкуване е правилно, тъй като това тълкуване попада в изключителната компетентност на националните съдилища (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190703">3 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>УниКредит Лизинг</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑242/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:558">EU:C:2019:558</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до твърдението за неспазване на член 94 от Процедурния правилник, трябва да се констатира, че в случая преюдициалното запитване отговаря на предвидените в този член критерии. Всъщност това запитване дава необходимите сведения за релевантните факти и за предмета на спора в главното производство, а именно заплащането на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени поради смъртта на служител вследствие на трудова злополука. В запитването е изложено и съдържането на разпоредбите от националното право, които според запитващата юрисдикция са приложими по делото в главното производство, а именно Кодексът на труда, Закон № 274/1994 и Законът за несъстоятелността. Накрая, запитващата юрисдикция посочва, от една страна, причините, поради които има въпроси относно тълкуването на Директива 2008/94, и от друга страна, установената от нея връзка между Директивата и националното законодателство, което счита за приложимо в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Следователно запитването, в това число първият въпрос, е допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Тъй като защитата, която Директива 2008/94 е предназначена да осигури, предполага да е установена неплатежоспособност на работодателя по смисъла на член 2, параграф 1 от тази директива (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130418">18 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Мустафа</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑247/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:256">EU:C:2013:256</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), следва на първо място да се разгледа вторият въпрос.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че работодателят може да се счита <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>в състояние на неплатежоспособност<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, когато срещу него е била подадена молба за принудително изпълнение във връзка със съдебно признато вземане за обезщетение, но в изпълнителното производство е установена несъбираемост на вземането поради фактическата неплатежоспособност на този работодател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Както Съдът вече е уточнил в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130418">18 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Мустафа</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑247/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:256">EU:C:2013:256</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), съгласно самия текст на член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 трябва да са изпълнени две условия, за да се приеме, че даден работодател се намира в състояние на неплатежоспособност. От една страна, необходимо е да е било поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, и от друга страна, необходимо е да е било постановено или решение за откриване на процедурата, или — ако имуществото е недостатъчно, за да се обоснове откриването ѝ — решение, с което се установява, че предприятието окончателно се прекратява.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Що се отнася до първото от тези условия, следва да се констатира, че нито подаването на молба за принудително изпълнение на съдебно признато вземане за обезщетение спрямо работодателя, нито самото образуване на такова изпълнително производство отговарят на изискването да е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Всъщност изпълнителното производство, чрез което се осигурява принудителното изпълнение на съдебно решение, признаващо дадено право на съответния кредитор, за каквото става дума в главното производство, се различава в редица аспекти от колективната процедура по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 2008/94, в частност що се отнася, от една страна, до целта му, доколкото изпълнителното производство не служи за колективното удовлетворяване на кредиторите (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970710">10 юли 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bonifaci и др. и Berto и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑94/95 и C‑95/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:348">EU:C:1997:348</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160225">25 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stroumpoulis и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑292/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:116">EU:C:2016:116</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и що се отнася, от друга страна, до последиците за длъжника, доколкото изпълнителното производство не включва частично или цялостно отнемане на разпоредителната власт на длъжника върху активите му, нито определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобна задача.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Ето защо, при положение че от текста на член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 следва, че двете условия, припомнени в точка 50 от настоящото решение, трябва да са изпълнени кумулативно, то обстоятелството, че е установена несъбираемост на дадено вземане поради фактическата неплатежоспособност на работодателя, без обаче да е откривана колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, не може само по себе си да е достатъчно, за да се приеме, че Директивата е приложима на основание на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Следва обаче да се отбележи, че член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 2008/94 предоставя на държавите членки възможността да приемат законодателни актове по силата на правото на Съюза, за да разширяват предвидената в тази директива закрила на работниците и служителите, така че да се отнася и за други състояния на неплатежоспособност (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Julián Hernández и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑198/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2055">EU:C:2014:2055</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) — например състоянието на постоянно фактическо спиране на плащанията — които се установяват по предвидени в националното право процедури, различни от посочените в член 2, параграф 1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>В този смисъл не е изключено състояние на фактическа неплатежоспособност като констатираното по делото в главното производство и за каквото говори запитващата юрисдикция, като се основава на Закона за несъстоятелността, да може да попада сред случаите, визирани в член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 2008/94.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Словашкото правителство отбелязва, че в националното право има специална уредба, а именно Закон № 461/2003, и тя съдържа самостоятелно определение за неплатежоспособност за целите на закрилата на работниците и служителите по смисъла на Директива 2008/94. Съгласно този закон, приет именно за да се транспонира Директивата, наличието на условието работодателят да е неплатежоспособен, се доказвало за целите на социалното осигуряване за случаите на неплатежоспособност на работодателя единствено по предвидената в член 12 от този закон специална процедура за установяване на неплатежоспособност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Според словашкото правителство посоченият закон се прилага във всички случаи, в които неплатежоспособността е настъпила след <DATE ISO="20040101">1 януари 2004 г.</DATE>, и трябва да се счита за lex specialis спрямо Закона за несъстоятелността, изтъкнат от запитващата юрисдикция. Всъщност само Закон № 461/2003 уреждал специално неплатежоспособността на работодателя, докато Законът за несъстоятелността, на който се основава запитващата юрисдикция, дефинирал общо неплатежоспособността за целите на производството по несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Затова констатацията за фактическа неплатежоспособност въз основа на Закона за несъстоятелността, за каквато говори запитващата юрисдикция, в случая не била достатъчна, за да е изпълнено условието да е налице неплатежоспособност по смисъла на приложимото национално право.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Като се има предвид обаче припомненото в точки 44 и 45 от настоящото решение разпределение на правомощията между Съда и националните юрисдикции, в случая националната юрисдикция е компетентната да прецени, от една страна, дали към обсъжданите в главното производство факти следва да се приложи специалната законодателна уредба, посочена от словашкото правителство в писменото му становище и обобщена в точки 56—58 от настоящото решение, и от друга страна, дали словашкият законодател е използвал възможността по член 2, параграф 4 от Директива 2008/94 и е разширил предвидената в Директивата закрила, така че да се отнася и за други състояния на неплатежоспособност, каквото е констатираното в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>По всички изложени съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 трябва да се тълкува в смисъл, че работодателят не може да се счита <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>в състояние на неплатежоспособност<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, когато срещу него е била подадена молба за принудително изпълнение във връзка със съдебно признато вземане за обезщетение, но в изпълнителното производство е установена несъбираемост на вземането поради фактическата неплатежоспособност на този работодател. Запитващата юрисдикция обаче следва да провери дали в съответствие с член 2, параграф 4 от Директивата съответната държава членка не е решила да разшири предвидената в тази директива закрила на работниците и служителите, така че да се отнася и за такъв вид неплатежоспособност, установявана по предвидени в националното право процедури, различни от посочените в член 2, параграф 1.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Тъй като приложимостта на Директива 2008/94 зависи от установяването на неплатежоспособността на работодателя, Съдът отговаря на първия въпрос само за случай че запитващата юрисдикция установи, от една страна, че словашкият законодател е разширил предвидената в тази директива закрила на работниците и служителите, така че да се отнася и за други състояния на неплатежоспособност, и от друга, че са изпълнени условията, предвидени в националното право във връзка с това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1, параграф 1 и член 3 от Директива 2008/94 трябва да се тълкуват в смисъл, че обезщетението, което работодателят дължи на наследниците за неимуществените вреди, претърпени поради смъртта на работник или служител вследствие на трудова злополука, може да се смята за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>вземане на работници и служители, произтичащо от трудови договори или от трудови правоотношения<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> по смисъла на член 1, параграф 1 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Следователно първият въпрос предполага да се очертаят границите на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>вземане на работници и служители, произтичащо от трудови договори или от трудови правоотношения<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, за което се отнася задължението за изплащане от гарантиращите институции, предвидено в член 3 от Директива 2008/94.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда социалната цел на тази директива се състои в това да гарантира на всички работници и служители минимална закрила на равнището на Съюза в случай на неплатежоспособност на работодателя чрез изплащането на дължимите вземания, които произтичат от трудови договори или от трудови правоотношения и се отнасят до възнаграждението за определен период (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Гиго</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑338/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:605">EU:C:2018:605</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>В това отношение, видно от член 1, параграф 1 и член 3 от Директива 2008/94 и видно от практиката на Съда както по тази директива, така и по отменената с нея Директива 80/987, единствено визирани са произтичащите от трудови договори или трудови правоотношения вземания на работниците и служителите, когато тези вземания се отнасят до възнаграждението.<?PAGE NO="14"?> Следователно не са визирани без разлика всички вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041216">16 декември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Olaso Valero</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑520/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:826">EU:C:2004:826</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180628">28 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Checa Honrado</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:512">EU:C:2018:512</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>В този смисъл държавите членки са длъжни да осигурят — до определения от тях таван за гарантиране на дължимите вземания — изплащането на всички посочени вземания (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170302">2 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eschenbrenner</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑496/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:152">EU:C:2017:152</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Същевременно, макар че гарантиращите институции трябва по този начин да поемат изплащането на посочените дължими възнаграждения, в съответствие с член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 2008/94 именно националното право следва да дефинира понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170302">2 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eschenbrenner</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑496/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:152">EU:C:2017:152</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и съответно да определи какви обезщетения попадат в приложното поле на член 3, първа алинея от Директивата (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180628">28 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Checa Honrado</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:512">EU:C:2018:512</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Следователно въпросът дали понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> обхваща обезщетението, което работодателят дължи на наследниците за неимуществените вреди, претърпени поради смъртта на работник или служител вследствие на трудова злополука, каквото е обсъжданото в главното производство обезщетение, трябва да се решава въз основа на националното право, в случая — словашкото. Ето защо националният съд следва да определи дали действително е така.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Освен това следва да се отбележи, че член 11, първа алинея от Директива 2008/94 предоставя на държавите членки възможността да прилагат или въвеждат разпоредби, които са по-благоприятни за работниците и служителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>По този начин може да се предостави засилена защита, като се възложи задължение на гарантиращата институция да поема и други дължими на работниците и служителите плащания, а не само тези за възнаграждения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>От практиката на Съда относно упражняването на собствените правомощия на държавите членки обаче следва, че тези национални правила се уреждат от националното право в границите на минималната защита, гарантирана от съответната директива (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>TSN и AKT</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑609/17 и C‑610/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:981">EU:C:2019:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200604">4 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fetico и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑588/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:420">EU:C:2020:420</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>По всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1 и член 3 от Директива 2008/94 трябва да се тълкуват в смисъл, че обезщетението, което работодателят дължи на наследниците за неимуществените вреди, претърпени поради смъртта на работник или служител вследствие на трудова злополука, може да се смята за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>вземане на работници и служители, произтичащо от трудови договори или от трудови правоотношения<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> по смисъла на член 1, параграф 1 от тази директива само когато попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, така както то е уредено в националното право, което националният съд следва да определи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 2, параграф 1 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081022">22 октомври 2008 година</DATE> относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че работодателят не може да се счита <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>в състояние на неплатежоспособност<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, когато срещу него е била подадена молба за принудително изпълнение във връзка със съдебно признато вземане за обезщетение, но в изпълнителното производство е установена несъбираемост на вземането поради фактическата неплатежоспособност на този работодател. Запитващата юрисдикция обаче следва да провери дали в съответствие с член 2, параграф 4 от Директивата съответната държава членка не е решила да разшири предвидената в тази директива закрила на работниците и служителите, така че да се отнася и за такъв вид неплатежоспособност, установявана по предвидени в националното право процедури, различни от посочените в член 2, параграф 1.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 1, параграф 1 и член 3 от Директива 2008/94/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че обезщетението, което работодателят дължи на наследниците за неимуществените вреди, претърпени поради смъртта на работник или служител вследствие на трудова злополука, може да се смята за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>вземане на работници и служители, произтичащо от трудови договори или от трудови правоотношения<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на член 1, параграф 1 от тази директива само когато попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, така както то е уредено в националното право, което националният съд следва да определи.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>